Звездни Цивилизации

неделя, 31 декември 2017 г.


МАГИЧЕСКАТА  РАЗУМНА  СИЛА  НА РАСТЕНИЯТА



Ти си обиколен с растения, с животни, които не изучаваш, а очакваш да отидеш на онзи свет при ангелите и там да се учиш. Как така? Тези растения, с които ти се кичиш на земята, с тях се занимават ангелите на небето. Растенията са картините, художеството на ангелите. Ако ти не се занимаваш с тяхното художество, как ще отидеш при тях? Ти казваш: Аз не искам да се занимавам с растенията. Обаче, ангелите се занимават с растенията. Следователно, ако искаш да се запознаеш с ангелите, ти трябва да започнеш от растенията.

Ангелите имат отношения с хората чрез растенията, които са техни деца. Архангелите имат отношения с хората чрез млекопитаещите, които са техни деца. Следователно, каквито са отношенията на хората към растенията и животните, такива са отношенията на ангелите и архангелите към тях.



Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства. Погледнеш там дето е било пустиня - след няколко деня всичко излезе из земята. Любовта на тези същества работи.



Мислите ли, че растенията, които имат листа и корени, от само себе си са станали техните листа? Че там са работили ангелите. Всякой един лист е работа на един ангел. Всеки един лист си има своето място. Който разбира, може да чете и да се радва. Който не разбира, гледа света отвън как е подвързан.



Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те. Чрез ябълката ти си във връзка със слънчевите Същества. Една ябълка е радио, което ни свързва с известни Същества. Цветята са деца на ангелите. Те са картини на ангелите, художествени картини. Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си.



Ангелите когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа –  едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите. Понеже те мислят, затова иде и Светлината.



Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Някой казват: „Растенията не са умни”. Как не са умни? Някой път се спирам. Много умни са, много хубаво облечени са. При най-неблагоприятните условия, както е хубаво облечено, то се радва и дава плода си. Казва: „Затова ме е пратил Бог на земята, да раждам хубави плодове”. Като се разговарям с един човек, казвам: Затова ме е пратил Бог, да насърчавам хората.

Дърветата, това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. Пък животните, това са деца на архангелите. Та техните деца - растенията и животните, служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот!“ Не мислете, че растенията имат просто произхождение, един ден те ще се върнат горе при своите родители. Някои казват: „Това е едно дърво!“ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: ангелите имат ли деца? - Имат, разбира се, но деца, които не се раждат, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от дух.“ Как се ражда от дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, за туй в ябълката, в крушата и пр. у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършено безкористна, те се жертват.



И ангелите, които се занимават със скулптура, изпращат своите произведения на оценка в света. Кои са техните произведения? - Растенията - цветята и дърветата. Ето защо, когато птичките кацват върху някое дърво, те дават мнението си за този скулптор. Ние казваме: чуруликат си тия птички! Не, те скачат от клонче на клонче и дават своето мнение.



Растенията могат да се привързват към човека така, както се привързват хората. Те могат да обикнат човека, и има начини, по които може да се констатира тяхната любов. Уханието на цветята е техният език. В известен смисъл можем да кажем, че дърветата, цветята са спящи ангели.



Растенията са разумни същества, които съдържат в себе си откровения, които на тях Господ открил.

Растенията – мисли на ангелите


В нашия свят растат мислите на ангелите, а в ангелския свят растат нашите мисли. Следователно, растенията на физическия свят са мисли на ангелите, а растенията на ангелския свят са човешките мисли. Какво ще кажете за това? И вие, като турците, ще кажете: „И да видиш, и да чуеш, не вярвай!” Това е аналогия на неща, които са верни.



Растенията приемат въглеродния двуокис като храна за организма си. Под влиянието на слънчевата светлина и зелените части на растенията, той се разлага на кислород, който се връща във въздуха и въглерод, който заедно с други елементи и съединения в растенията, се използва като храна. Задушлив газ е въглеродният двуокис, но растенията се хранят с него. Освен това, той дава кислород на въздуха, който поддържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правят? Не можете ли да обработвате отровните и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете в нещо полезно, както за себе си, така и за окръжаващите?



Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. Растенията и животните не принадлежат на хората. Те могат само да ги култивират и да се ползват от тях. Обаче растенията и животните принадлежат на същества с много по-високо развитие от това на хората. Същото може да се каже и за много от вашите мисли, чувства и стремежи. Те не са ваши, но принадлежат на свят, по-висок от вашия.



Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в школата, ще ви подложат на разни ветрове, от всички посоки. Туй да го имате пред вид. Това е закон! Но да не ви е страх.



Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по–голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване и обновяване в живота.



Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за да ги раздвижи. Ако този вятър не дойде да ги раздвижи, то соковете в растенията няма да могат да се движат. Ветровете улесняват движението на соковете в растението. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество. Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма да се развивате. Ако дойдат изпитанията, то е за да се развива животът. Ще го опитате това.



Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.

За едно дърво не е важно само, че има корен, но е важно колко може да възприеме чрез корена; и не е важно само, че има листа, но колко може да възприеме чрез листата. Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога.



Сега да се спрем малко върху растенията. Мнозина казват, че растенията не мислят. От наше гледище растенията не мислят, но от тяхно гледище те мислят. От тяхно гледище ние не мислим. Но от наше гледище ние мислим. Изобщо, каквото човек мисли за растенията, същото растенията мислят за човека.



Всички растения могат да растат, само ако има почва. Почва трябва нали? Всяка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвам: Христовото учение е една почва за всички социални учения.



Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувства, така и мисли.

Всеки ден човек трябва да има поне по една нова мисъл, която да е дошла в ума му. Новото седи в мислите.  Мислите в човека трябва да растат както растенията.



Посееш едно растение в земята, почва има, растението излиза навън. Всяка идея, която влезе в ума ти, трябва да излезе навън с една придобивка.

Всяко едно растение след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл.



Както ние оценяваме овощните дървета по техните плодове, така и духовния свят ни оценява по нашите мисли и чувства. Съществата в духовния свят се хранят с нашите мисли и чувства, като с плодове. Те се грижат за нас като за растенията в Божията градина. Както вие изкоренявате растението, което не дава добри плодове, така и в духовния свят изкореняват всеки човек, който не дава добри плодове. И Христос казва за такъв човек: „Изкоренете го“. Ние казваме: Еди-кой си заминал за другия свят.



Всички да бъдете служители на Бога, да носите Неговите блага. Често вземаме много добър пример от растенията. Една ябълка ще направи своите плодове и казва: „Този плод е заради тебе.” Откъсвам плода и се радвам на плода. В самия плод, в сладчината на плода е Божествената любов, която се проявява. Ако този плод не е сладък, аз ще го хвърля. Всичките наши мисли, чувства и постъпки трябва да бъдат сладки. Сладките плодове да бъдат сочни. Да оставим всеки, който вземе една наша мисъл, да оставим всеки един, който вземе едно наше чувство и да оставим всеки, който вземе една наша постъпка, да бъде тъй свободен, както при едно дърво, от което ние откъсваме плод.



Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да. им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба.

Растенията – изложба на Ангелите


Най-красивите краски ще намерите в растенията. Растенията представят най-великата художествена изложба. Те представят страници от великата Божествена книга.



Вие сега мислите, че растенията са глупави. Не са глупави. Те в някои отношения имат такова специфично знание. После, имат понятия за красотата, за хубостта. Виж колко хубаво са облечени. Като цъфнат, колко хубави цветове, какви хубави краски имат. После, разбират козметика. Имат едно ухание и знаят как да привлекат окръжаващата среда, да бъдат възлюблени, да заставят хората да ги поливат, да ги отглеждат, да треперят над тях. Без да говорят, само като мислят, накарват хората да се грижат за тях. Като погледнеш едно цвете, казва мислено: „Полей ме!” И ти го поливаш.



Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание.



Като ученици, вие трябва да знаете, че всяко цвете има свое велико предназначение. Щом е така, не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение. За пример, ако откъснете един син цвят и го захвърлите, непременно ще изгубите нещо във вярата си. Ако постъпите небрежно с някой жълт цвят, ще изгубите нещо в умствено отношение. Ако смачкате някой червен цвят, животът ви ще се намали. Искате ли да се закичете с някое цвете, да му се порадвате, не го късайте, но турете го в една малка саксийка и постоянно го гледайте. Откъснете ли един цвят и го дадете на своята любима или на своя любим, вие му давате любов, която скоро ще увехне.



Сега аз не ви говоря за мъчните работи, но за лесните, които и цветята знаят. Вие тепърва ще ги изучавате. Когато късате едно цвете, то не страда като човека; като дело на любовта, примирява се и казва: Следната година ще цъфна пак. Цветята никога не се сърдят. Понеже цветята са изложба на ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между ангелите и хората.



Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? - Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът - твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора - кокичето и минзухарът.

Не само животните, но и растенията обичат. Вие по някой път мислите, че само хората се обичат. Растенията много се привързват. Следователно човек трябва да бъде много внимателен. Вземете една саксия с цветя, за един месец поливайте я, поглеждайте я всеки ден и след това изнесете навън тази саксия, ще видите, че ще повехне. Аз съм правил доста опити. Като я внесеш вътре, приятно ѝ е. И цветята обичат. Разправя една американка, тя имала едно тропическо растение, на което направила една хубава саксия и я турила на масата. Гледа от растението излиза едно красиво същество, хубава като ангел. После пак влиза в растението, тя си търка очите. На другия ден, вечерта, като залязло слънцето, пак излиза и после влиза в цветето.



Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне.



Във всичко живо да виждаш проявлението на Бога. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпиш едно цвете, настъпваш Ангелите, настъпваш и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всичко: на хора, на животни, на растения.



Небето ти казва: услужи на това цвете, поразрови малко около него. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите. Защото ти като отидеш при ангелите, те нищо не искат от тебе, а на цветето ще дадеш. А даването е по-горе от другите неща.

Еволюция на растенията


Най-после аз питам: де бяха всички растения, цялото растително царство преди петдесет милиона години? Всички растения, както и животните, все дойдоха отнякъде.



Първите същества, които дойдоха на земята, живяха 4-5 километра под кората на земята. Те се намираха под много висока температура и след време се превърнаха в скъпоценни камъни. Тези същества, които се превърнаха в скъпоценни камъни, останаха долу скрити под земята, дето забогатяха. Те казаха: Ние трябва да излезем на повърхността на земята. Наистина, след време, те излязоха на повърхността на земята, но се превърнаха на растения. За да се скрият от нещастията в света, те заровиха главата си в земята, а краката си оставиха навън, нагоре. Растенията са много умни същества. В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем. Затова те оставиха краката си навън да ритат съдбата. Обаче, те видяха, че с ритане работа не става. След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат да избегнат от съдбата. И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат да излязат и потърсиха изход да се освободят от тежките условия на своя живот. Затова те се превърнаха на птици и започнаха да хвъркат из въздуха. След време те видяха, че работата и във въздуха не става. После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитаещи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.

Сегашните растения са били някога минерали, които са живеели в почвата, не са имали клони. След време те са се поляризирали. Половината от тях са израсли и са дали клони, превърнали са се в растение, при което другата половина от тия кристали е останала в почвата във вид на корени. По-нататък, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се e развивала неговата интелигентност, то е успяло да се превърне в животно, като e изваждало корените си навън от земята.



На хората предстои да изучават растенията и животните, които са създадени от милиони години насам. Съществата, които посяха семената на растенията и на плодните дървета, имаха грижа за това. Те пренесоха тия семена от други места и ги посадиха на земята. Милиони работници извършиха тази работа.



И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „б“ - началото на проявения живот, който наричаме „битие“. Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето - непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление, от кръга се получава две по-малки кръгчета, от тях се получават четири, после осем и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.



Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че те са свързани с човека, в смисъл, че поддържат неговия живот. Обаче, първоначално растенията не са били създадени за човека. Те предшестват човека, съществували са по-рано от него. В такъв случай, интересно е да знаете, каква е била службата на растенията преди съществуването на човека. Този въпрос може да се разбере само тогава, когато човек бъде абсолютно свободен от дребнавостите в живота. Следователно, никой човек, бил той учен, философ, писател, или какъвто и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости.



Тогава митологически може да ви обясня, как се зароди изкуството в растенията. Когато срещнаха съпротивление, растенията воюваха в света. Докато си пробият път в света, какви ножове са имали; докато се засилят и пробият тази твърда материя, не знаете каква война са водили. Но те водиха химическа война, която хората водят, химията употребиха и онези елементи се подчиниха, тогава започнаха да вземат материал да градят своите тела.

Преди много милиони години човекът е бил едно плодно растение. Чудни са хората! Казват: Как, аз да съм бил дърво, аз да съм бил лоза или някакво животно! Ами тогава, запитвате ли се откъде се е породила у нас тази любов, това чувство към тия ябълки, круши, грозде и другите плодове? Връзки имаме ние с тях, живели сме заедно с тях, били сме в тяхното положение, затова ги обичаме. Ами нали Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките и всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва и посажда отново, за да даде повече плод“. Не е унижение да бъдеш ябълка! Аз предпочитам да бъда една хубава ябълка, една хубава круша, една хубава лозена пръчка, отколкото да нося един патрондаш.



Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода,  и да я преработват в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по–високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по–големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човекът не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по–съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука?



Колко милиони години е взело на растението да измени положението на главата си на 90 градуса и после още на 90 градуса, и на 180 градуса, както е у човека. Сега човек е обърнат с главата нагоре, а растението – надолу.

Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвър­шено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало.



Подсъзнателният живот създал главите на растенията. Растенията, както са създадени, подсъзнанието е създало това в тях. Онзи път, през който растенията минават, условията там са много тежки. В тази форма, в  която сега се намират растенията, то е най-доброто за техния растеж.

Подсъзнателните сили са свързани с растителното царство, с растенията и там захваща сегашният живот на човека. С подсъзнателния живот започва неговото значение, тялото, сегашното физическо тяло се е сформирало. Следователно, сега в света, най-голямо влияние упражняват върху нас растенията. Какво е практическото приложение на растенията? Всякога трябва да обичате горите. Това е първото нещо. Щом обичаш горите, те са във връзка с тия подсъзнателни сили, а те са необходими за физическото ви тяло. Всичките растения, това са един склад в природата, от дето човек може да черпи. Не само това, не е нужно само човек да бъде между дърветата, но трябва да се научи да ги обича. Това е едно от средствата при възпитанието. Обич към дърветата, това е една връзка с тях, за да може те да ни помагат.

Има същества, които вървят само по права линия. За пример, растенията вървят по права линия. „Аз съм, казва растение” и дига перпендикуляр. Като дойде на Земята, всяко растение върви първо перпендикулярно, после образува хоризонтални и отвесни линии според орбитата, в която се движи.

В дланната област се показва какво са извършили животните. А разстоянието от дланта до рамената показва какво са извършили растенията. Цялата ръка от рамото до дланта е направена от растенията.

Ангелите идват да помагат на хората, защото, когато те са били хора, ние сме били растения, а сегашните растения като станат хора, ние ще бъдем ангели и ще им помагаме.



Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци.

 Ние мислим, като се молим, ще поправим света. Светът, и без да се молим, заради него ще се поправи. Нима до появяването на човека растенията не са расли? Човек, като дойде на Земята, започнал да служи на растенията? Растенията сами се посаждат и растат по-добре. Ние мислим, че сме предали нещо на растенията. Христос уподобява и казва, че друг има, който работи. Той казва: „Аз съм лозата, вие ­ пръчките, а Отец Ми е земеделецът.”



Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, те го изваждат, покачват го на  листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влязат да живеят в живите хора.



Каква разменна монета имат растенията? Каква разменна монета имат животните? Те, казвате, не са културни. И чудното е, че тия същества, които не са културни, от тях имаме нужда, те ни поддържат. Некултурните същества ни поддържат, а ние, културните същества, никого не може да поддържаме. Не, лъжем се. Ние изяждаме растенията, плодовете. Човек е едно всеядно същество в света, което яде всичко, но и всички същества ядат човека. Човек като умре, изядат го растенията най-първо. Казват: „Този голям господар, чакай да го видим.” Анализират, разлагат го с корените и след туй дойдат животните, направят те на торба.



Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най - после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.

Казваш: „Аз не мога да живея без пари.” Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.



Няма по-красив обект от обекта за изучаване от човека. Тъй, както е създаден организмът на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предшестващи култури, изразени в една или в друга форма. Всички предшестващи култури и цивилизации, през които са минали растенията, животните и човешките раси, са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Следователно, ако някой човек иска да се домогне до изучаването на някое растение, той трябва да разбира законите на своя организъм, както ученият отива в някоя библиотека или в някоя лаборатория и започва да борави с познати съчинения, с познати елементи.

Казвам: По какво ще познаете вие, че един човек се е преродил на Земята? Най-първо, логически, възможно ли е, един човек, който е на 30 години да има тия дарби, които има? Възможно ли е в 30 години да развие това, което има? То е невъзможно, немислимо. Вие виждате един малък желъд, този желъд съдържа всичките качества на милиони дъбове, които са живели хиляди и хиляди години. Желъдът, това е дъбът в една малка форма, която ще расте. Растенията, и те се прераждат. Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми. Цялата цивилизация се дължи на този закон, на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това.



Щом Бог живее в умовете и сърцата на хората, Той живее и в света. Не изключвайте Бога от света. Той е в света. Само Той е в състояние да го оправи, Той е навсякъде: между камъните, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде.

Ботаника


Ние сме свързани с растенията и трябва да изучаваме техния живот.

Сега изучаваме растенията, които са били създадени преди милиони години. Така се е създала науката ботаника.

Окултната наука трябва да започне с ботаниката. Това е редът. И най-после ще дойде човекът и ще ти дадат първия изпит на посвещение. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже оттам зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията. Същевременно работете и върху четирите Евангелия в този ред: Лука, Йоана, Матея и Марка.



Казва се, че Бог е турил в рая най-разумните същества, най-разумните растения са били там. И първият човек е бил много голям ботаник, той е знаел да регулира своите сетива с растенията.



Сега аз ви препоръчвам да се занимавате малко с ботаниката. Човек, който не е запознат с растенията, все му липсва нещо. И никой не може да влезе в рая, ако не разбира ботаниката, растенията. Като влезнеш на вратата на градината, ще има една комисия, която ще те изпита по ботаника, след това ще те изпитат по зоология. Адам държа доста добър изпит по зоология, но по растенията, като дойде Ева, която излезе от него, те я внесоха при растенията.



Жената с ботаника се занимаваше и там загази. Адам тури имена на животните, а пък Ева тури имена на всичките растения. Но тя тури само две имена на растенията. Едното нарече добро, а другото познание. Жената кръсти само две дървета. Всичките имена, които имаме все жената ги е турила, с ботаника се занимаваше тя. Но тя направи една погрешка. Какво има, че направи една погрешка? - Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните.

Значи първата ботаничка в света беше Ева. Господ каза на Ева: „Изучавай ботаниката, но гледай да не заприличаш на растенията, да заровиш главата си в земята.” Тъкмо на това се спря Ева ¬ тя искаше да разбере защо растенията като си заравят главата в земята, раждат такива сладки плодове. Тя се запитваше: как е възможно това? И защо главата на растенията да не бъде нагоре, а да бъде заровена в земята?

Следователно всички онези, които се занимават с растенията, те са ботаници - наричат ги материалисти хора. Те мислят, че като влязат в Земята, ще извадят всички блага от нея. Ние всички мислим, че благото е в земята заровено. Няма защо нашата глава да бъде заровена.



Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме.

Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност вие от нея малко знаете. Защото, ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена.

Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползвайте се от нея. Тя крие в себе си известни блага, чрез които можете едни на други да си помагате. Например, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете с лечебните свойства на растенията и можете да станете виден лекар, да помагате на хората. Всяка наука има своите добри страни, които трябва да използвате.

Мнозина се запитват, с какво трябва да се занимават, какви науки да изучават. Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да вади правилни заключения. За пример, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи, растенията се ползват именно, от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес още хората не са дошли до истинското предназначение на растенията. Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човек е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство в природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство в своя организъм. Ако с растенията в своя организъм човек се отнася така небрежно, както се отнася с растенията в природата, той ще си създаде ред нещастия и мъчнотии. Рече ли да изсече дърветата в себе си, както изсича горите, той ще предизвика голяма анархия в живота си.

Ти всеки ден ще употребиш един-два часа да учиш нещо. Ще изучаваш камъните, но по минералогия - как са направени, качествата им. Или един-два часа ще учиш ботаника, ще се занимаваш с растенията, ще изучаваш лечебните им свойства. След туй ще се занимаваш малко с животните да видиш, че не са толкоз глупави животните.



Коя от двете науки е по-добра, ботаниката или зоологията? Ботаниката е допринесла по-голяма полза на човечеството, отколкото зоологията, понеже растенията са пречиствали въздуха. Те дават плодове, дават условия и за животните, и за хората да живеят. След това пък животните са се нагодили за условията и започват да помагат на хората.

Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи същества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели.



Бих взел едно растение или едно животно да ви покажа, какво са направили растенията или животните за човечеството. Това е частично положение. Всяка наука обяснява нещата в едно отношение, тя не ги обяснява изцяло.

За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки. От него не се изисква да знае всички факти в подробност, но той трябва да владее общите, основните положения на науките. Значи той трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н. Човешкият дух непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае от всички науки.

Вие трябва да видите Бога чрез растенията, чрез животните, чрез хората, чрез всички живи същества, чрез слънцето, звездите и т. н. Само така можете да добиете представа за Бога.

Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате.

За да изучите един език, вие първо трябва да обичате самия народ, в който се говори този език. Ако искате да научите френски, влюбете се в една французойка; ако искате да научите английски, влюбете се в една англичанка и т.н. Ако искаш да научиш езика на природата, ще се влюбиш в природата. Само така можеш да научиш нейния език.



Всеки човек, каквото прави, такъв и става. Някой изучава животните, зоолог става. Някой изучава растенията, ботаник става. Някой изучава минералите, минеролог става. Всеки човек, каквото изучава, това и става.

Този, който изучава растенията, замязва на растенията.



Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли. Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си.

Всички ония, които се занимават с ботаника, знаят колко време трябва да стои в почвата семето на всяко едно растение, за да поникне.

Изучавайте ботаниката в правият смисъл, както е в природата. Тя ще окаже върху вас известно влияние. А щом дойде сега, да кажем, може някой да се увлече в астрологията, после трябва да дойде тя. Астрологията е толкова далеч, тези небесни тела.



Казвам: Сега вие сте поканени за градинари. Някои ботаника още не са учили, искат да станат психолози, да станат възпитатели на децата. Най-мъчното изкуство е да възпитаваш децата.

Физическият свят е отражение на Божествения. Първо ще изучавате физическия: ще изучавате растенията и животните, да видите, колко неща се крият в тях. Ако започна да ви разказвам, какви неща още ще се разкриват в растенията, вие ще мислите, че фантазирам. Какво ще кажете, ако видите цветната аура на растенията? Всяко растение е обвито със седем различни цвята, които се преплитат красиво и образуват неговата аура.



Любовта трябва да я виждаш не само теоретически. А като един ботаник - ти, едно цвете, един карамфил, ти трябва да го видиш, за да имаш една представа за него. Казвам: дружете с хора, които имат тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цветя. Но добре разберете тази особеност. Особени екземпляри сте. Тук сте като в една ботаническа градина. Всеки е на мястото си.

 Астрологична ботаника


Трябва да се изучават и растенията от астрологично гледище. Така се изгражда астрологичната ботаника. Всяко растение се намира под влияние на някоя планета. Например дъбът е Юпитерово растение. Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди. Жълъдът е лековит.

Органите в човешкото тяло, които са под влияние на една планета и на един зодиакален знак, се лекуват с растения, които са под влияние на същата планета и на същия зодиакален знак. Например белият дроб и сърцето са под влияние на Лъва и Слънцето и ще се лекуват с растения, които са под тяхно влияние. Когато някой те намрази, да те намрази при разсип, а когато някой те възлюби, да те възлюби при пълнене на Луната.



Като дойде слънцето, ще разберем закона на любовта. Щом дойде любовта, тогава вече идват всичките постижения. Любовта и обичта как ще ги определите, как ще ги оприличите? Кое Слънцето и кое Месечината? Имаме две тела на земята: Едното е Месечината, другото е Слънце. Де ще турите обичта и любовта? Обичта е Месечината. Всичките растения вечерно време растат. Месечината въздейства вечерно време върху растенията. Денем акумулират енергия, вечерно време израстват. Три, четири, пет сантиметра израстват. Обичта е Месечината.



Какво може да разправяте за Месечината? Че може да я посетите от 250 хиляди мили[1], ние правим своите заключения, че сме видели нещо. Че какво се вижда? Едно тяло, което има 10 хиляди в диаметър, се вижда като топка. Един предмет, който е 10 метра, е невидим. Казват, че на Месечината нямало вода. Нямало растения. Че как ще ги видите растенията, тревите? Растенията в Месечината растат по друг начин. В природата няма само един начин на растене. Ако разгледаме Венера, обвита е със светла обвивка. И в нея не знаем какво има. Месечината е открита и пак не знаем какво има. Венера е покрита и в нея не знаем какво има.



Доброто и злото са два противоположни свята. Дървото на познанието доброто и злото, половината от това дърво раждаше добри плодове, половината – лоши плодове. Ева яде от лошите плодове. Дървото беше разпределено: половината лоши плодове, половината добри плодове. Казвате: „Как така да бъде?” Много естествено, много проста работа. Не ви ли стига умът? Ашладисано дърво било. Едната страна била дренки, другата сливи. Това е за разяснение. Казвам, че туй дърво било ашладисано.



Сега и човек е такова посадено дърво (на картинката). Туй дърво е, с което се поддържа вашият мозък. Засега мисълта се поддържа със светлината на Месечината. Друго едно дърво има – слънчевият възел се поддържа със светлината на Слънцето. Сега вие може да зададете въпроса: „Че как тъй главата се поддържа с Месечината?” Човек е едно растение, двете системи се преплитат. Функциите на ума са различни от функциите на слънчевото сплитане. Защо е така, онези, които създали света, знаят.



Религиозните хора всякога са страдали от липса на светлина. Религиозните хора имат доста топлина, но не и светлина, но не и знание. Религиозната култура е култура на нощта. Месечината е стимул за религията. Затуй, когато някой казва: „В религията всичко се постига”, трябва да се разбира. Събраната енергия през деня растенията я употребяват, обработват я. Религията обработва богатствата, които денят носи в себе си.



Изобщо Луната не помага пряко за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.

 Господ е казал Слънцето да изгрее, Господ е казал Месечината да изгрее. Слънцето е заповядало всички растения и треви да пораснат. Слънцето е, което събужда човека да мисли.



Имате 27, но 7 в дадения случай е число на Луната, на пълнолуние. Растенията на земята ги регулира Месечината, приливите и отливите, кръвообращението се регулират от месечината. Ако месечината в тебе е добре поставена, разбирам, че кръвообращението в тебе става редовно. Щом не става редовно кръвообращението, има повече венозна кръв, то е числото 2. Артериалната кръв – то е числото 7, пълнолунието. Сега аз говоря за 27, то е процес на кръвообращението.



– Ще ви дам една задача. Между плодните дървета направете едно изследване, колко листчета има в цвета. За пример цветът на черешата, на ябълката, после тиквата, сливата, крушата.

– (Цветовете им са построени по типа „пет“, т.е. имат 5 чешелистчета и 5 венчелистчета.)

– Можете ли да се досетите защо имат 5, а не 6 листчета?

– (Плодове на петата раса.)

– Възможно е. Може ли за идния път да прегледате в астрологията към кои растения спада любеницата, пъпешът, ябълката, кои планети ги управляват. За пример за бъдеще вие трябва да проучите житото, понеже идва от Венера. Кое има по-голямо влияние върху житото – дали Венера, или друга някоя планета. Хубаво е да се запознаете, понеже, когато искате да си въздействате, искате някоя планета да ви упражни по-благоприятно влияние, ще употребявате съответстващите плодове. Вие не сте опитвали какво влияние упражняват черешите.

– (Този опит правихме веднъж, да изядем половин килограм череши.)

– Спомняте ли си какво влияние упражняват черешите?

– (Преснота, веселие.)

При възпитанието на децата и при възпитанието на човешкия характер човек трябва да знае как да употребява плодните дървета. Не постоянно, но през известно време. Когато той иска да си въздейства разумно съобразно със законите на природата.



Трябва да има вещи хора по астрологията, които да показват пътя на онези, които са изгубили пътя си. Много хора в света не могат да успеят, понеже са изгубили пътя си. Нали сте изучавали разните плодове – някои хора имат обич към известни плодове, понеже растенията спадат под влиянието на планетите. Черешата към коя категория спада, какво влияние има?

Отговор: На Венера.

– По какво се отличават формите, на които Венера влияе?

Отговор: Имат розов цвят или червен, форма – кръгла.

– Ябълките?

Отговор: Също спадат под влиянието на Скорпион и Венера.

Всички растения съдържат разни енергии, на които планетите са носители.

Мъховете


(Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас.)



Забелязано е, че камъните създават мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човек трябва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата действа върху въображението. Тя прави човека поет. Камъни, които са покрити с мъх, действат мистично върху човека и го правят философ.



Когато сте сред Природата, правете наблюдения. Например, как ще се ориентирате за посоките, когато сте в мъгла без компас. Обикновено по северната страна на камъните има повече мъх, отколкото на южната.

Някой път разглеждам мъховете по камъните, които живеят. Разни мъхове има. Казвам: как на този камък живеят и си изкарват прехраната. Много умни са тия мъхове, от камъните си изкарват прехраната. Благодарение на тяхната разумност те ни помагат в света. Ти седнеш на един камък с мъх, по някой път бих ви препоръчал да седите на мъха и да добиете тази издръжливост. Той седи и с години живее на камъка, нищо не може да го отлепи.



Какво правят мъховете, каква задача разрешават мъхообразните растения? Хиляди години проповядват на камъните, че трябва да напуснат туй състояние на твърдост, да бъдат по-щедри, защото много големи богаташи са камъните. Те са банкери, постоянно се молят да дадат на тях от богатствата, седят отгоре на тях.



Питам, първите жители на земята месоядци ли бяха, или тревопасци? Аз мисля, че първите жители на земята бяха мъховете, които растяха върху камъните. Те се хранеха от трошиците на камъните. Всички наслоявания, които падаха по камъните и не ги искаха, мъховете ги събираха. Тези камъни някой път се разсипваха от любовта на мъховете. И благодарение на тези първи жители, които отвориха сърцата на камъните, камъните станаха на почва, и ние можем да живеем. Някои казват: „То с любов не става, но трябва да бъде силен човек.” Питам, силните предпотопни животни къде са? И останаха все дребните: жаби, мухи, комари и прочее. Малките микроби се умножават, а пък гигантските животни изчезват от света. Ако един човек не може да се приспособи, както мъхът върху камъните, ако не може да си изважда храни както мъховете, той не е вегетарианец. Според моето определение човек без любовта не може да бъде вегетарианец по никой начин. И плодоядец не може да бъде. И да иска, не може. Забранено му е.

Знаете ли кои бяха първите месоядци? Първите месоядци бяха мъховете по камъните. Те изядоха месото на камъните. Предците на мъховете са първите месоядци. Те се прилепиха върху камъните и ги разлагаха, изядоха месото им. След това дойде друга една епоха. Вегетарианците са били преди месоядците, преди появяването на мъховете. Предците на камъните са били вегетарианци, а камъните отпосле са станали месоядци. Затова са дошли мъховете да ги ядат, да ги научат как да живеят.



Мъховете ги наричам гениални растения. Като се закрепи мъхът за някоя канара, започва да изважда храна от нея. Той седи с хиляди години, разтваря тази канара. И виждаме тия мъхове какви са хубави, какви приятни цветове имат! Мислите, че са умрели, но като дойде пролет, наново се явяват. Казвате: Глупави са. - Гениални са тия мъхове, в моите очи са гениални. - Там, дето никой не може да живее, те живеят. Гениите живеят там, дето никой не може да живее. Талантливите живеят там, дето всички боледуват. Обикновеният човек живее там, гдето нищо за ядене няма. Обикновеният човек, той всичко сам си доставя, той не чака. Аз наричам обикновени хора всички, които сами си доставят храната. Талантливите хора, след като си доставят храната, започват да се справят с мъчнотиите. Гениалните превъзмогват всички работи.



Геният се отличава от обикновените хора, че геният, дето да го туриш, той е като този мъх по камъните. Мъхът в моя ум е гениален. Там, дето обикновеният човек не може да живее и талантливият не може да живее, гениалният живее. Гениалният мъх от камъните изважда храна. Като се залепи за този камък, там дето никой нищо не може да извади, той с хиляди години седи и изтегля. И след години превъзмогва, победи тази канара и от тази канара ще създаде нещо. Не само ще победи мъчнотиите, но всички тия мъчнотии, като ги победи, той ги организира и ги направи слуги. По туй се отличава гениалният човек. Той прави всичко да слугува, да работи.

Ако ти знаеш как да впрегнеш своите мъчнотии, през които си минал, и като мъха можеш да превърнеш този камък в пръст, ти си вече гениален.



Когато искат да изпитат някой адепт, или някой учен човек, пращат го да живее в някоя пустиня, дето нищо не живее, дето всичко умира. Изпращат го там, при най-бедните условия, дето никой не може да живее, и там го изпитват. Освен в пустините, този адепт го пращат още и по най-високите места, по най-високите върхове на планините, дето само мъховете и мъхообразните растения живеят, от тях да се учат, как да растат - те да им бъдат професори. Мъховете имат тия знания.



Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя”. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата, и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: букова глава е той. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя.

Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре.

И най-слабите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъховете, които растат върху канарите. С години те живеят по камъните, извличат някаква храна от тях, и по този начин ги облагородяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, прилагат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.

Дърветата


Туй, което виждаме, Бог го е направил. Не трябва да се спираме върху нашите понятия. Земни са нашите понятия, нашите теории, хипотези, те са земни работи. Всичко, което съществува в природата, то е един свят, Божествен свят. Едно дърво расте, Бог създава това растение. Този човек е смъртен. Бог не създаде смъртния човек. Че хората са смъртни то е друг въпрос. Че на дърветата падат листата то е друг въпрос. Листата на първоначалните дървета не падаха. И първоначалните хора не умираха.



Растенията, към които хората се отнасят с пренебрежение, са създадени от ангелите. Те са техни деца. Минавате край някое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: Дърво е това, проста работа! - Просто нещо е дървото, но в своите малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-големите човешки лаборатории не могат да изработят. Като дават плодовете си изобилно, те учат хората на безкористност. Те казват: Яжте плодовете ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости.

Какво правят хората днес? Като минават покрай някое дърво или растение, което пречи на движението им, те не повдигат клоните му внимателно, но ги чупят, късат листа, цветове и ги хвърлят на земята с негодуване. Чувате някой да казва: Как смее това дърво да пречи на движението ми? Кой го е поставил на пътя ми? Глупаво нещо е дървото! - Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата са най-чистите и невинни същества в света. Те не знаят, какво нещо е грях, обида, завист. Като срещнат клони от отрицателните човешки прояви, те започват да ги опитват. Днес опитват една отрицателна проява, утре - втора, трета, докато най-после внесат известни горчивини в себе си. Като вкусите от плода на тия дървета, казвате: Горчиви са тези плодове, не ги харесваме.



Ние минаваме покрай растенията и мислим, че те са глупави. Казвате: „Това са дървета.” Дърво, знаеш, какво значи? Дърво значи дева, чиста, разумна дева. Растенията са най-чистите същества, които са сега на земята. По-чисти същества от тях няма. Някои от тях са изопачени, но повечето от тях са девствени, толкоз безкористни, че безогледно дават най-хубавите плодове. На какво се дължи това? Това се дължи на онази всеобвземаща любов на онзи, който ни е изпратил на земята. Понеже той мисли заради нас, те чувстват тази любов и са готови всякога заради него да ни услужат. Казват: „Ние сме готови да услужим.”

После съвременните хора имат едно смътно понятие за растенията. Те изучават механическата страна на растенията. Растенията обичат много интензивно, много се привързват. В тях има много устойчива любов. Толкоз се привързват, че някои растения, това се случва, когато се привързват към някой човек и той умре, те изсъхнат.

В растенията има много по-голямо самопожертвование на изобилие, отколкото у нас. Те, щом завържат един плод, казват: „На ваше разположение е.” Може птиците да ядат, може хората да ядат. Те тъжат за онова, което хората вземат от тях. Ние казваме: „Това е дърво.” Не е така. „Дърво” е произлязло от „дева”. Вие не знаете произхода. Когато говорят на човешките езици, „дърво” значи дева, която е чиста, свята, слязла е на Земята. Човек като върви по правия път, той е дева. Всяко дърво един ден ще стане една красива мома, един ден ще стане един красив момък, ще стане един светия, един ангел.



В природата няма невежество. Ти считаш, че едно дърво е невежа. Ти се заблуждаваш. Дърветата са толкоз учени, те са по-учени от нашите химици. Едно дърво е по-голям специалист. Един химик не може да направи една ябълка така вкусна. Туй дърво, което ти го считаш за невежа, прави най-хубавите плодове. Туй, глупавото дърво, като пусне корени, изважда оттам, от дето един химик никога не може да извади храна. Растението намира храна. Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Много учени са. После казвате, че те не виждат. Много очи имат. Растенията имат не едно, а хиляди очи. На всеки лист имат по едно око. Ти като седиш при някое растение, мислиш, че не те видяло. Като идеш при него, растението знае какъв си. Има растения толкоз чувствителни, че ако се допре до тях един разбойник, те изсъхват. Те са толкоз чисти, че не живеят, преместват се на друго място, напускат къщата си.



След това отивам при някое дърво, спирам се, интересувам се от него. Аз изучавам растенията при специални условия, когато енергично проявяват живота си. Има известен период от времето – специален ден, месец или година, когато растенията са толкова живи, като хората. Като се спреш пред едно такова растение, в него се забелязва особено подвижване на листата. Наблюдавам, как работят жизнените сокове в дървото. Има един вътрешен начин за изследване живота на растението. Това живо дърво се отличава с особена разумност. Това, което в дадения момент то прави, човек мъчно може да го направи. Някой ще каже, че в миналото е правил това. – Възможно е едно време да си го правил, но не сега. Като го гледам днес, аз се питам : Имам ли търпението на това дърво? Мога ли да се справя с всичките мъчнотии, както то се справя? Тъй щото, всяко дърво е предметно учение. То живее по-добре от хората и се съобразява с волята Божия. В дадения случай, то живее по-добре от много хора.

Под думата „държава” ние разбираме сбор от разумни същества, събрани на едно място, ръководени от известни разумни закони, с цел да живеят организиран, разумен живот. Такъв живот съществува и в растителното царство, между растенията. Например, дъбовите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; буковите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; плодните дървета, като отделен народ, също тъй имат своя специална област - всички дървета и растения, като отделни народи, имат свои определени зони, в които растат и се развиват.



За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Например, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемат конусообразна форма. Когато растат близо един до друг, те икономисват пространството. Боровете предават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Например, щом са около боровете, брястовете растат нагоре, приемат конусовидна форма; щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боровете обаче винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна култура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер.



После, хубаво е, като се намирате в Чам-К?рия между боровите дървета. Те упражняват отлично влияние върху духовния стремеж на човека. Та, вие излизайте често, разговаряйте се с боровете, да ви дадат този стремеж. Като възлиза тъй нагоре, той е остър, безкористен. Вземете друго някое дърво, бук или явор, те като се намират между боровете, минават като борове, приспособяват се, но като излезнат, веднага искат да обладават, когато борът взима най-малкото пространство, няма егоизъм у него. И после, друго характерно нещо в бора: веднъж като се счупи върха му отгоре, той не расте повече. Тъй, борът ни показва у човека всичкия духовен стремеж. Това са духовните чувства: осакатят ли се те, всичкото друго растене у човека престава. Та, окултните ученици трябва да дават предимство на своите духовни чувства, те да растат. Тогава всичко у тях може да расте. Та хубаво е често да посещавате тия места, да разглеждате боровете, да ги изследвате, да приемете малко енергия и разположение от тях, които да ви служат за през годината, да ви дават импулс, защото при сегашния живот ние се демагнетизираме. Всеки ден тревоги, тревоги, докато човек се демагнетизира, и не може да мисли, и няма разположение. Сега, мнозина от вас, толкова време как живеете тук, а с боровете не сте правили опит да поговорите малко. А болният може да иде малко при някой бор, да се облегне с гърба си на него, да помисли заради него. Боровите дървета упражняват отлично влияние.

 Следователно, при щателното изучване на растенията, ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете, за пример, бора. Той е духовно растение, което расте нагоре конусообразно; под него нищо не може да расте. Значи, той не търпи под себе си нищо материално. Борът казва: който иска да расте, да върви нагоре! Няма защо под мене да растат дребосъци и да чуруликат птиченца. На научен език казано, това означава следното: обикновено висшите духовни енергии използват низшите. Първите изискват повече сокове. Ето защо, малките растения не могат да виреят под бора. Следователно, ако боровете в една страна се изсекат, това е лош признак; ако ябълките в една страна изчезнат, и това е лош признак.



Вие наблюдавали ли сте, какво е положението на онези растения или дървета, които са едно до друго? Каква стратегия има вътре в тях? А понякога какво лицемерие има в растенията! Често между боровете попадат дървета, които не са борове, но като нямат условия да излязат над тях, те се приспособяват към тия условия, взимат формата на бора и казват, че са като него. Успеят ли, обаче да излязат над боровете, те веднага се разпростират, вземат съвсем друга форма и показват, че не са като бора. Същото правят и хората. Като попадне някой светски човек между религиозни, той започва да дава вид, че е като тях, че вярва в Бога. Но забогатее ли по някакъв начин, той веднага ще си направи апартамент, ще си купи мебели, ще се облече добре и после казва, че вярата не е за богатите, но за простите, за бедните.



Изобщо, когато растенията растат, ще забележите в ореха и в другите дървета - щом срещнат препятствие в почвата, някоя камениста почва, която корените не могат да пробият, веднага долните клони се навеждат. Това е поне по отношение на ореха. Клонищата искат да се опрат на земята, да си помогнат като човека. Ако копаете, ще видите, че те имат препятствие в корените. Когато почвата е хубава, корените пробиват толкоз, колкото искат, клоните са изправени нагоре.



Наблюдавайте растенията, когато някое растение е при неблагоприятно място, не може да си пусне корените, каменисто е мястото, клонищата не отиват нагоре, но се навеждат надолу към корените, като че искат да отидат надолу да помогнат. Казва: „Изкривило си клонищата”. Изкривило се, понеже движението надолу е неблагоприятно.

Сега, обичта към растенията, за пример, един окултен ученик трябва да я изрази, като се заеме да обработва някои от овощията: крушата, ябълката, черешата, сливата или други някои. Те въобще упражняват силно влияние, затова непременно в двора си трябва да имате овощия.

Развитието на дърветата става по два начина: Едни се развиват, никнат чрез семена, а други - чрез издънки, чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа в себе си по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако се не обърнете на семе в живота, няма да влезете в Царството Божие!“ Защо? Защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора.

Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг? Как става това? Ще кажете: „Тъй го наредил Господ.“ Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй.

Някои най-хубави круши имат трънчета, бодили. Но ни най-малко круша, която има бодили, е лоша. Ние не знаем кои са били причините, че тя има бодили.

Розата има малки бодили, за хубаво е.

На тия острите места на бодилите се набира излишното електричество и тия растения, които усещат, че има изобилна енергия, която може да ги измъчва, направиха бодилите и през тях излиза излишната енергия. Бодилите на цветята и дърветата са отдушници за лошите състояния, които имат.



Трябва да се изучава магическата сила на растенията. За пример вие имате къща и посеете дървета до къщата близо. Вие не разбирате закона на растенията. Растенията, без да искат, ще ви причинят пакост на вас. Достатъчно е вие да се изпотите и да легнете близо до корените на едно растение или до някой орех, ще видите какво има в растенията. В растенията има една жажда за вода. Те обичат водата. Те, като изтеглят водата, ще изтеглят и соковете на живота. Казвам: Никога не трябва да заспивате под сянката на растенията, защото като заспите, тогава идват всичките нещастия на човека.

Стана въпрос за търсене на подземни води. За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него. Където има подземна вода, там тревата е по-буйна, дърветата са по-кичести.



И растенията, които мислят, че са уредили работите си, дохождат хората и започват да ги секат. Но има един закон, едно право, което защищава дърветата. Учените хора дават вече отзвук на това право, че не трябва да се секат безразборно горите. В Америка има случаи дето хиляди декари гори са изсечени от самите американци. На места те са запалвали цели декари гори, за да направят място за населението. Обаче сега в Америка се виждат лошите последствия от изсичането на тия гори. Почвата не е добре уредена, явяват се бури, червен вятър, разни урагани. И след всичко това, американците дойдоха до убеждението, че другояче могло да се постъпи с горите. Не само това, но с изсичането на горите те пострадаха и органически. Тяхната нервна система се разклати. Не само това, но явяват се и много болести.



Българите трябва да се поощряват към лесовъдство, защото горите упражняват голямо влияние. Корените на растенията са помпи, които изтеглят водата над земната повърхност, а като се намали растителността, то по един закон водата спада в по-долен пласт.

Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови.



Така са свързани растенията, дърветата с хората, че някога, когато се отсече едно дърво, един човек умира. Ако се отсекат две дървета, двама умират. Ти посадиш едно дърво в света и после казваш: Да се отсече. Не може така безразборно в света. Разумно трябва да постъпим. Когато садиш, трябва да мислиш, ще го сечеш ли това дърво. Щом си садил едно дърво, да го не сечеш, ако искаш да живееш добре. Ако садиш, за да сечеш, не може да чакаш нещо хубаво.



Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него.



Откъснеш един лист, хвърлиш го на земята, казваш: Това е лист на дърво, много листа има дървото. – Не се постъпва така. Листата са дихателната система на растенията. С откъсването на листа, ти нарушаваш нещо в тяхната дихателна система. Не подценявай нещата с твоите повърхностни знания.



 Растенията са дошли в помощ на хората. Понеже, при онази въглената киселина, която съществуваше на Земята, ако растенията не бяха дошли да я погълнат, да изядат тази отрова, те станаха месоядни. Растенията погълнаха, изядоха я. И тогава Земята стана достъпна, за да може човек да живее в нея. Казвам: Вие не може да разберете. Вие мислите, че тия растения са само отвън. Ако вие изучавате тия организми, цели гори има вътре в човека. Много хора са станали слаби по единствената причина или че много блага имат в себе си, или че са започнали да изтребват своите гори. Нервните хора са изтребили своите гори. Най-първо ти ще възстановиш своето растително царство.



Околността на много села е гола, няма никакви дървета, всичко сиво, непривлекателно. В бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета, разбира се, там дето височината над морското равнище позволява. И тогава земята ще бъде една плодна градина.


Разумността на растенията


Аз зная положително, че растенията са разумни същества. В някои отношения те са отлични химици и физици, съобразяват се с външните условия. Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората си. Те познават природни начини за лекуване, те познават природната медицина. Те имат разбирания, различават добрите от лошите условия. За пример, ако забодете суха пръчка около корена на някой виещ се боб, той ще се покачи по пръчката отгоре. Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката. Това говори за известна степен съзнание. Които не разбират това, казват: Дърво, растение е това! По този начин те искат да подчертаят невежеството на растенията. Не са невежи растенията! Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва да кажете за себе си, щом се храните с растения? Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме да възприемем тяхното невежество. Мнозина мислят, че житото, царевицата, ечемикът са глупави, неразумни същества. Не е така. Съвременната философия и наука се дължат на слънчевата светлина и топлина, както и на храната, която хората употребяват, а някои неща се дължат и на самите хора. Ако не мислят върху тия неща, хората вадят криви, повърхностни заключения. Те казват тогава, че всичко зависи от тях. Когато ядат хляб, те възприемат идеите на житото. Чрез хляба житото казва на хората: „Условията, при които ние живеем, са такива, че не можем да приложим своите идеи. Понеже вие сте по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.– Всяка идея, която носи радост и светлина, е Божествена. Такива са идеите на растенията. Ако схващате нещата така, вие ще разберете какво представя плътта.

„Роденото от плътта плът е.“ Плътта представя по-ограничен, по-висш живот като този на детето. Затова тя трябва да се възпитава. Духът представя висшия живот на човека.



В растенията има такава разумност, такава интелигентност, каквато много от хората тепърва трябва да я придобиват. Те се справят с най-лошите условия на почвата, и оттам си изкарват храната. Ако човек би се поставил на такива условия, едва ли би могъл да изкара нещо от тази твърда, неблагоприятна почва. Това, с което хората не могат да се справят, растенията се справят лесно. Ето, човек не може да се справи с въглеродния двуокис, когато растенията лесно се справят с него. Това, което е вредно за нас и ни задушава, от него растенията изкарват своята храна и поддържат живота си. Те турят на работа въгледвуокиса. Кой е по-умен тогава? Ние създаваме въглената киселина, а те я използуват, и ни я възвръщат обратно във вид на хранителни вещества. Ние казваме, че растенията са глупави, а от тези глупави растения очакваме храната си. Питам: Права ли е тази наша съвременна философия? Ако растенията, наистина, бяха глупави, ние щяхме още повече да оглупеем. Ето защо, за да стане по-умен човек, препоръчват му да яде разни плодове. Колкото по-голямо разнообразие има у човека, толкова по-умен става той. Значи, ще трябва да ядете и лук, и чесън, и боб, и черен и бял боб, и грах, и зеле, а после и най-разнообразните плодове, които съществуват на земята, тъй както са наредени според степента на своята интелигентност. Който е умен, от всички тия форми плодове, той ще вземе онези, които са необходими за неговата интелигентност, да усилят, да я развият повече. Например, ако някой искаВ растенията има такава разумност, такава интелигентност, каквато много от хората тепърва трябва да я придобиват. Те се справят с най-лошите условия на почвата, и оттам си изкарват храната. Ако човек би се поставил на такива условия, едва ли би могъл да изкара нещо от тази твърда, неблагоприятна почва. Това, с което хората не могат да се справят, растенията се справят лесно. Ето, човек не може да се справи с въглеродния двуокис, когато растенията лесно се справят с него. Това, което е вредно за нас и ни задушава, от него растенията изкарват своята храна и поддържат живота си. Те турят на работа въгледвуокиса. Кой е по-умен тогава? Ние създаваме въглената киселина, а те я използуват, и ни я възвръщат обратно във вид на хранителни вещества. Ние казваме, че растенията са глупави, а от тези глупави растения очакваме храната си. Питам: Права ли е тази наша съвременна философия? Ако растенията, наистина, бяха глупави, ние щяхме още повече да оглупеем. Ето защо, за да стане по-умен човек, препоръчват му да яде разни плодове. Колкото по-голямо разнообразие има у човека, толкова по-умен става той. Значи, ще трябва да ядете и лук, и чесън, и боб, и черен и бял боб, и грах, и зеле, а после и най-разнообразните плодове, които съществуват на земята, тъй както са наредени според степента на своята интелигентност. Който е умен, от всички тия форми плодове, той ще вземе онези, които са необходими за неговата интелигентност, да усилят, да я развият повече.

Ще направим опит и с растенията да видим, че и те са разумни. Достатъчно е да направиш най-малкото добро на едно плодно дърво, да видиш как ще ти се отблагодари то. Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете є, тя ще ти даде доброволно от своите плодове. Ако не се грижиш за нея, плодовете є не падат лесно. Като положиш грижи за нея, пред краката ти ще падат най- хубавите плодове. С това тя изказва своята благодарност към тебе. Всички живи същества са признателни, важно е да проявят своята признателност. Само посредственият, невежата мисли, че у животните и растенията няма разумност. Повтарям: Всяко живо същество е разумно.



Даже в бобовите растения - нали казват, че в растенията няма съзнание - ако посеете боб и турите до него наблизо суха пръчка, то почва да се увива и да се качва по нея. Отде му иде на ум да се качва нагоре по пръчката. Ако наблизо до сухата пръчка има някаква друга фиданка, остава сухата пръчка и започва да се увива и качва по фиданката. Значи има предпочитане за нещо по-устойчиво.



У растенията има едно непреодолимо желание да постигнат целта си. Никой не може да спре това желание. Аз зная цяла история защо динята е станала диня. Когато се е зародило желанието у нея, не искали да я пуснат по царския път да влезе в града и тя почнала да пъпли по земята наоколо. Скрила се да не я виждат нависоко. Никой не е подозирал, че тя е влязла в града. Тя като направи онзи голям плод, вземат плода и го внасят в града, а нея не пущат. Този подтик на динята трябва да имаш. Като видиш динята, да кажеш: „Браво, колко е умна тази диня.” Щом е могла да направи такъв голям плод, не е глупава диня, тя е много умна.



Аз съм правил някой път наблюдения - и в растенията има признателност. Може да вземете и да направите опит: круша, която дава хубав плод, полейте я 10, 15, 20 пъти лятно време, когато е сухо времето. Когато плодовете узреят и като идете там, веднага ще забележите, че като седите, някой плод ще се откъсне, ще падне на земята. Туй дърво вече познава, че ти си му направил една услуга. Ще падне плодът, откъсне се. После ще забележите друго: отиде друг човек, не се откъсва и вятър духа, пак не се откъсва.



Аз когато ям една слива, пея песента на вярата. Като ида при гроздето, което е кехлибарено, жълто, пея за мъдростта, за знанието; като ида при черешите пея за живота. Като ида при черешата, колко е приятна, започна да пея за живота. Като видиш растението, то е доволно, като не му пееш песен - не е доволно. При черешата трябва да пееш песента, като ядеш черешата да ти е приятно. Тогава растението е доволно от тебе. Те са разумни същества.

Музиката на растенията


От камъните, от цветята, от тревите, дърветата, излиза музика. Като започнат хората да я възприемат, ще се разшири тяхното съзнание. Всичко е проникнато с музика. Всеки плод си има свои музикални трептения; също е всяко растение; ябълката, черешата, сливата, карамфила и пр. Но за да възприеме човек тези трептения, трябва да участва и неговото свръх съзнание, а не – само неговото съзнание. Ще дойде време, когато ще слушате музиката на природата.



Растенията са потребни за човека –  човек трябва да ги проучва. Ако иска да изучава законите на дълговечността, човек трябва да изучава растенията. Ако иска да добие красотата –  да изучава растенията. После, растенията, като растат, вие не сте се вслушвали –  те издават музика. Тревите, като растат, издават музика. Пукането на цветята –  цветята като цъфтят, образуват известни музикални тонове. Цветята разбират доста хубаво музика. В света, в който живеят, пеят. Когато са облечени, това е най- хубавата музика.



Има музика в тревите, в дърветата. Човек може да слуша музиката, която  излиза от тях. Като минавам край цветята, слушам, че те пеят. И аз съм внимателен. Седя и слушам. Глухият не чува, макар че наоколо всичко е музика. Всяко цвете има специална музика. И даже разните части на едно цвете имат различна музика. Щом музикантът отиде при растенията, когато цъфтят, ще чуе известна музика, а като отиде, когато плодовете зреят, ще чуе друга музика. Светлината е най– добрата певица. С музика тя слиза от небесните сфери. Един ден, когато ушите ви се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота.



Като цъфтят, цветята отделят от себе си милиарди микроскопически частици, които се разпространяват във въздуха. Като се допрат тези частици до нашето обоняние, те веднага ни дават представа за едно същество, за пример, за някое растение, което е далеч от нас. Тези растения отделят от себе си такива частици, които говорят за неговата приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха. За пример, главата отделя един род частици. Благодарение на тия частици, които човек отделя, като го помиришеш от далеч още, може да знаеш здрав ли е този човек или болен. Ако е болен, ти ще усетиш миризма като че гние нещо в него. Ако този човек е здрав, от него лъха приятна, хубава миризма.



Един ден, като напреднете в тази окултна наука, като минавате през някоя гора, като минете покрай някое дърво, то ще ви заговори. И дърветата говорят, но те имат особен език. Сега отидете при някое овощно дърво, погледнете нагоре, вземете един камък или един прът и хайде да си надрусате плодове. А като окултни ученици само ще го побутнете, то ще си наведе един клон, ще си откъснете плод и клонът ще се дигне нагоре.



Всеки плод си има свои музикални трептения; също и всяко растение; ябълката, черешата, сливата, карамфила и пр. Но за да възприеме човек тези трептения, трябва да участва и неговото свръхсъзнание, а не само неговото съзнание. Ще дойде време когато ще слушате музиката на природата. Това са много нежни, фини вълни и трябва да бъдем много чувствителни, за да можем да ги възприемем. Постепенно ще развием в нас този усет. Напролет вие не сте отивали между цветята  да слушате музиката която излиза от тях. Който има слух, ще я чуе. Аз като минавам покрай цветята слушам, че те пеят.

Според мене дърветата мислят. Ето сега хората са намерили едно цвете, което го наричат „Аблафор”. В Патагония, в Индия има едно цвете, което учените, обосновавам се на тях, сутрин, когато ще изгрее слънцето, като цъфне този цвят, образува звука на една пчела. На близо като си и отдалече като го слушаш, като че хора се разговарят на разни диалекти. Учените казват, че това е езикът на растенията. Досега мислеха, че растенията не говорят. И те проговориха.

Възхищаваш се от аромата на едно цвете и казваш: Колко хубаво мирише! То не изпраща миризмата си до тебе, но до своя възлюбен. Ароматът на цветята е тяхната мисъл. Цветето изпраща мисълта си до своя възлюбен, с което иска да му каже, че го обича. Като мисли за своя възлюбен, то изявява своята религия.

Лекуване с растения


Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил. Като намерите лечебните им свойства, вие ще дойдете във връзка с Белите Братя.



Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Как ще изучавате свойствата на своите мисли и чувства?



Много от върховете, които сега ви обикалят, крият големи богатства и съкровища. Понякога тия богатства са близо до вас, но вие не можете да ги откриете. – Защо? – Не ви е дадено. Те са определени само за ония хора, които вършат волята Божия. Сега вие ходите по върхове и поляни, спирате вниманието си тук-там, но нищо ценно не намирате. Около вас има ценни растения, с магическа сила, но не ги виждате. – Защо? – Не ви е дадено да ги видите.



Ще изучавате растенията на място и с прозрение отвътре, ще научите какво лекуват. Книгите, в които се пише за лечебните им свойства, ще ви бъдат само като спомагателно средство, но главно отвътре ще научиш с прозрение какво лекуват тези или онези растения.



 Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние указват разни растения върху човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете си някои от тях и вижте какво влияние оказват. Така човек ще научи езика на растенията.

 Едно растение не можеш да разбереш изведнъж с потънкостите.

 Ще отидете при растението със свещено чувство и ще мислите за Бога – най-първо. След това ще гледате растението и ще мислите за тези сили, които се проявяват чрез него, ще мислите за тези същества, които изработват тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това, за скритите сили в него, за лечебните му свойства. И всичко каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.



Ако някой може да развие в себе си дарбата да познава лечебните свойства на растенията и по този начин да лекува хората, той би станал виден лекар в света. В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести. Ако пръстът на някой човек започне да бере, достатъчно е да се употреби едно от тия растения, за да отвори на това място естествена дупка, през която всички нечистотии да излязат навън. Пред силата на тия лечебни растения всякакъв хирургически нож пада. Тези растения правят най-добри операции.

Изучавайте растенията. Те са като книги. От тях ще научите нещо. Те са библиотека. Изучавайте кои растения за какво са лековити. Много пъти хората не знаят как да прилагат растенията като лечебно средство.



Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете ръката, и тя стане мека. Има разни козметични растения. Не искам да ви ги разправям.  Искам сами да ги изучавате.



Какво ще бъде положението ви, ако сте отличен ботаник и знаете лечебността на всички растения? Вие ще лекувате всички болести и ще ви канят в най-видните къщи да лекувате болни от туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Където отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бъдете богато възнаграден. В скоро време ще станете богат.



Има растения, които лекуват и най-опасните и мъчно лечими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдат поради своето невежество. Изучавайте растенията и техните лечебни свойства.



Да допуснем, че вие боледувате. Има причини. Търсите помощници отвън да ви помогнат. Ако си в град и заболееш - ще идеш при лекар. Но заболееш в гората, лекар няма. В града е лесно, лекари колкото искаш, ще идеш. Но в гората заболееш, няма лекар, какво ще правиш? Именно трябва да знаеш малко от медицина, че пролетно време, лятно време има растения, да разбираш от медицина, да знаеш как да се лекуваш. Ти трябва да знаеш един цяр за главоболие, някое растение или билка трябва да знаеш за коремоболие - поне двете. Или ако се нараниш, трябва да знаеш как да правиш една малка превръзка. Три неща за себе си трябва да ги знаеш. Ти оставяш хората да ти лекуват главата, корема, да ти правят превръзки. Докато си в града - лесно. Щом си вън от града, ще се намериш в трудно положение.



Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действат слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.



Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. От всички същества, които днес живеят на Земята, растенията са най-чисти. И между растенията има някои със сприхав характер. За пример, пелинът има сприхав характер. И лайкучката не е много мека. Тя действа особено лековито. Ако не сте разположени, ако нямате апетит, пийте няколко деня подред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин, на гладно сърце, по една чашка. Като правите това три-четири деня наред, разположението и апетитът ще ви се възстановят. Белият цвят на лайкучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките є показват разумност. Горчивината є показва, че има нещо, което не е от висока култура. Горчивият вкус на някои растения показва, че те се отнасят към солите. Солите биват на вкус солени, солено-горчиви, солено кисели или стипчиви. Ако човек не разбира сладкия вкус на нещата, тогава иде соленият. Ако и соления не може да разбере, иде горчивият. Щом разбере горчивия, соленият ще дойде. Щом разбере соления, ще дойде сладкият вкус. Лайкучката казва: „Аз съм горчива.” Но като разбереш горчивото, ще дойде соленото. Щом разбереш соленото, ще дойде сладкото.

Кои се жертват за нас? Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на Земята да се жертват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертва, е глупаво? Не, всички растения са деца на ангелите. Животните пък са деца на архангелите. Следователно вие ядете децата на ангелите и архангелите, които се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях.



Вие не сте изучавали ботаниката в нейния вътрешен смисъл, не само това как растат и каква форма и строеж имат, но и техния произход да знаете, защо са дошли на земята. Тогава ще видите, че всяко едно растение или дърво, не е само така дърво, както го виждате, но че те крият нещо дълбоко в себе си. Ако отидете там горе, дето е мястото на ябълките или на други плодове и растения, отдето те са дошли, ще видите, че там те са много умни, те са цели философи. Понякога те са по-умни и от най-умните философи на земята. Последните даже не могат да се сравнят с тях. Като погледнете една ябълка, виждате какъв цвят, какъв аромат имат те. Ако искаш да придобиеш маниери, да имаш добра обхода, яж ябълки. Те предават нещо в характера на човека. Който иска да бъде всякога добре, спретнато облечен, с чисти дрехи, нека да яде ябълки. Ако искаш да развиеш ума си, да придобиеш по-голяма интелигентност, яж круши. Ако искаш да добиеш вяра, яж сливи. Ако искаш да се усили надеждата ти, яж череши. Черешата крие в себе си запас от онази енергия, която подхранва надеждата в човека. Значи, черешата подхранва нашето сърце. Оттук вадим заключението, че плодните дървета са дошли на земята в помощ на човешкото развитие. Следователно, добре е всеки дом, всяка градина да има по няколко плодни дървета и то разнообразни: череши, ябълки, круши, сливи, праскови. Ако не много, то поне две, три, но да бъдат разнообразни. Същевременно, добре е в градините си да имат и различни цветя: сини, червени, жълти, розови, зелените действат отлично. Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил или една роза или друго някакво цвете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действа. Когато човек се обезсърчи или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят. Той постепенно започва да пожълтява.


Растителното царство представя един особен цвят, от който ние се ползваме чрезмерно много, защото ако цялата земя е обраснала с гори, не е здравословно, но и ако растителното царство намалява както сега, и то не е здравословно. Навсякъде трябва да се препоръчва да се посеят най-малко 4-5 растения, това здравословно действа. Посети едно лозе, посети някое дърво. Цветята и те упражняват влияние. Уханието на цветята събужда човешкия ум, уханието действа върху човешката разумност. Много благотворно действа уханието. Ако знаеш как да възприемеш уханието на някой цвят, ако знаеш как да гледаш, ако знаеш как да слушаш, ако знаеш как да ядеш, ти си здрав. Здравето е обусловено от очите, никога в природата да не виждаш дисонанси – като видиш дисонанс, веднага да го превърнеш.

Някои хора говорят за идеален живот, стремят се към него и пренебрегват физическия. Те не знаят, че за да дойдат до идеалния живот, трябва да започнат от физическия. Като метод за правилно развитие, те трябва да отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Мнозина избягват работата със земята, считат я унизителна. Не е така. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внасят в него свои качества. За пример, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но и той дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работа се препоръчва отглеждане на растения. Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва, човек познава тяхната магическа сила. Днес особено препоръчват чесъна като лечебно средство. Всеки човек трябва да има в градината си по няколко лехи с чесън, лук, магданоз, които да отглежда грижливо и с любов.



Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица - без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло, и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва.



А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, вземете си малко равнец, попийте малко, и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки в къщи да има набран равнец, бял и жълт, за който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди, и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си 1/2 кафейна чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си, и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив, и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!

Какво нещо е лукът? Кажете ми какво нещо е лукът? Някой иска да знае какво нещо е лукът и започва да обелва люспите. Има 20 люспи, отгоре има една тънка люспа, после има лютив вкус малко. Какво е лукът? Но оставете го, лукът си е лук. Лукът може да служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение. То е тоническо растение в природата. В него лютивината е преходна. Щом го туриш в топла вода, лютивината изчезва. Някой лук е по-сладък, друг е по-лют. Степени има на лютивината. Има и сладчина. Някой лук е опреснителен. Той има едно опреснително свойство. И научно може да се опише лука, свойствата му. Но казвам, лукът е тоническо растение. В органическия свят този лук е за хората и за животните. Всички тонира.



Някому казвам: „Няма какво да ми разправяш болестта си. Ще ядеш суров лук. Няма какво да ме питаш. Всяка сутрин, на обяд и вечер ще ядеш по един суров лук. Четири-пет дена ще ядеш суров лук, но от каба-суван.” И след като си отиде той, аз разсъждавам, аз вече превръщам силите на лук. То е едно лечебно растение.



„Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“. Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват, какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже, какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора.



Когато ти е тежко, когато си неразположен, когато имаш някоя голяма мъка, намери някое вековно дърво, облегни се на него с гърба си и кажи: „Моля те, вземи моята скръб, моята тягост, дай ми своето спокойствие!“ Защото дървото е спокойно, бурята и градушката не го вълнуват. Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека. А дървото лесно се справя с човешката скръб.



Някои учени хора, както и някои прости хора, са забелязали, че някои лечебни растения растат на места, дето има или заровено злато, или златни жили. Намерено е, че други растения пък растат там, дето има скъпоценни камъни или някои от благородните метали, като злато, сребро. Други растения растат там, дето има мед, желязо и т. н. Човек трябва да познава тази именно ботаника, да знае къде какви растения растат. Някои растения растат изключително при места, дето има злато. Някои растения пък имат само лечебни свойства. Всичко това трябва да се изучава. То представя скритата страна на ботаниката. Аз не искам да разкривам и друга страна на ботаниката. Именно: Има такива растения, от които достатъчно е да пиете само няколко капки, за да се подмладите, или да станете красиви. За пример, има растения, които са в състояние да прояснят ума на човека, да усилят паметта му. Една-две капки от тия растения са в сила да извършат това нещо. Казвате: Кажи ни кои са тия растения. Това е тайна в природата, която не е позволено да се открива.

Вземете въглената киселина, която е отровна за човека. Въглената киселина за растенията е едно благо и те в замяна на въглената киселина дават (на човека) кислород, образува се една обмяна, тогава аз вадя едно заключение. Вие започвате да се тровите. Обмяна между растителното царство и тебе, разумният човек, няма правилно. Ти си изпосякъл растенията, тази въглена киселина, която трови, няма кой да я погълне, кой да я преработи. Тя остава необработена и няма кой да ти даде кислород. Кислородът трябва да ти се даде в замяна. Казвам: Според новите тежнения трябва да се обнови растителното царство, за да бъдат хората здрави. Боледуването на растението е боледуването и на хората. Здравината на растенията е здравина на хората. От растенията иде храната на хората в двояко отношение. И те предоставят и храна, и кислород, който е необходим. Те превръщат въглената киселина. Та казвам: Мъчните въпроси ги оставете на растенията да ги разрешат. След като ги разрешат, вие можете да подемете тяхната работа. Растенията са доста умни, не са глупави. Те разбират химия много добре.

Ако изчезнат растенията на Земята, човек ще изгуби голяма част от своите сили. Всякога охтичавите хора, на които заболяват дробовете, това се дължи на заболяването на растителните клетки в дробовете. Когато растителните клетки на дробовете боледуват, иде охтиката. Туй научно е наречено матрикс в дробовете.



Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно.

И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане.



Мозъкът на гръбначния стълб има такова свойство да подържа праната или жизнената енергия от въздуха и да я предава на целия организъм. Вие знаете как това става и в растенията - осмоза и всмукване.



Най-мощното лекарство е светлината. Най-мощното лекарство е въздухът – диханието на Бога. Най-мощното лекарство е хлябът – Божието Слово. С тия лекарства си служат и растенията. Лечебните свойства на растенията се дължат на светлината, на въздуха, на водата и на храната, които те възприемат.

 Общение с растенията


Може да се влезе във връзка с вътрешния живот на растенията. Ще отидете при растенията с благоговение и ще мислите най-първо за Бога. След това ще разгледате растението, ще мислите за онези сили, които се проявяват чрез него. Ще мислите за съществата, които са изработили тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за неговото значение, за скритите сили, които има в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намират за необходимо. И тези същества ще ви проговорят отвътре и ще ви кажат нещо за това цвете. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.



Ще отидете при едни растения, към които имате разположение, защото тогава можете да научите нещо. Без разположение не може. Изучавайте какво влияние указват разните растения на човека. Съставете си едно понятие за растенията. Изберете някои от тях и вижте какво влияние упражнява. Така човек ще научи езика на растенията. Едно растение не може да разбере изведнъж с потънкостите.

Ще отидете при растенията с свещено чувство и ще мислите за Бога най-първо. След това ще гледате растението и ще мислите за тези сили, които се проявяват чрез него, ще мислите за тези същества, които изработват тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това, за скритите сили в него, за лечебните му свойства. И всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.



Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята?“

Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог.



Аз често съм говорил, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влязат помежду си в разговор. Един наш приятел пожелал да провери това нещо. Отишъл един ден в Борисовата градина, приближил се до една ябълка, съсредоточил се и се обърнал мислено към нея да каже, каква услуга иска от него. Поседял малко, концентрирал се и чакал да разбере, какво ще му каже ябълката. Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една кофа вода. Какво било учудването му когато възприел от ябълката следната мисъл: Моля ти се, наведи се долу при корените ми и ще видиш, че един тел от дълго време ме обвива и притеснява. Извади този тел и го хвърли настрана. Той се навел и видял, че наистина един тел обвивал ябълката близо до корена и. Развил тела и го хвърлил настрана. Така той я освободил от притеснението, което телът и причинявал. Както виждате, между ябълката и човека се създала връзка, и ябълката проговорила на човека, изказала му нуждите си.

Има растения, като им направиш една малка услуга, като ги полееш, помнят. Има растения, като се приближиш, радват се. Едно растение като те обикне, ако не го посетиш, увяхва. Има растения, като ги извадят из къщи, увяхват, като ги върнат вкъщи, освежават се. И растенията обичат.



За пример, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва; трева е това, тя не е живо нещо, тя нема никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са.



Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казваш, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така. Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията.



И растенията тъгуват. Това се познава по тяхното ухание. Достатъчно е да се свържете с тях, за да видите, че в уханието им е изразена тяхната скръб. Щом го полеете, в уханието им се явява нещо хубаво. Ако сте чувствителни, вие можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Представете си, че някой от вас има добро разположение и минава покрай едно тъжно растение. Изведнъж разположението ви се изменя. Причината не е във вас, но в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и ще видите, че разположението ви ще се върне, ще изпитате една радост. Като правите наблюдения върху себе си, ще видите, че много от вашите тъжни състояния се дължат на тъгата на някое растение или на някоя мушица, които сте възприели. Като сте минали покрай тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни.



Ние трябва да бъдем много внимателни спрямо растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията и към дърветата. Аз съжалявам, че българите нямат правилни отношения към растителното царство. Наблюдавал съм някои българи как с брадва тук кълцат, там кълцат някое дърво, за да изсъхне и после лесно да го отсекат. Казвам: Добре е най-първо да се заемем със запазване на горите. После трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има плодни дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави. Казвам: Като дойде новото, реалното в света, те трябва да се научат как да живеят. Ако не се научим да имаме добра обхода с растенията, хората сами между себе си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът е в добри условия. Ако нямаше жито в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни растения, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е благо, което създаде Бог за човека.

Казвам: Човек трябва да бъде внимателен. Растителното царство е в човешкия организъм. Горите са също в човешкия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти го разрушаваш в себе си. Щом го разрушиш и в себе си, всички болести идват около тебе. Ако ти се отнасяш така с растителното царство, същото ще стане и с тебе. Каквото съществува в голямата природа, това съществува и в малката природа ¬ микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти започваш да боледуваш.



Българите имат една лоша черта: когато някой се разгневи на приятеля си, за да му отмъсти, той отива в градината му и отрязва някое плодно дръвче или го накълцва, за да изсъхне. В това отношение те мязат на слугата на един български свещеник, който се хвалил, че може да реже лозите. Отишъл той да обреже лозите. Като се върнал, свещеникът го запитал: „Добре ли ги обряза?” ¬ „Дядо попе, добре свърших работата.” ¬ „Плачат ли лозите?” ¬ „Плачат, плачат. Ако ги видиш, и ти ще плачеш заедно с тях.”

Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-низко стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо на всички ви препоръчвам да имате по едно растение, по едно цвете, което от време на време да наглеждате. Много нещо има да учите от растенията. Има неща, които са непознати за хората още. Сега ще си послужа с думите на апостол Павел, който казва: „Сега виждам мрачкаво, но един ден ще виждам ясно.” Днес растенията не ги разбирате, но един ден те ще ви говорят. Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на дървото сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате и после пак ще се дигне. Един ден това ще стане, но вие трябва да имате непоколебима вяра. Това не се отнася до обикновените хора, но до гениалните.



Носете в ума си мисълта, да се отнасяте приятелски с растенията. Вашата мисъл ще укаже влияние върху мисълта и на другите хора, които ще изменят отношенията си към растенията. Достатъчно е да минеш през гората с мисълта, да не се секат дърветата, за да я възприемат и други след тебе.



Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си.



Всяка проява на живота, това се дължи на човешката мисъл. Без човешката мисъл и човешките чувства, земята нищо не можеше да роди. Дърветата и растенията цъфтят благодарение на онази Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Ако тази Любов се прекъсне, всички ще опитат лошите последствия.

Корени-клони. Съответствия


Вторият херметически принцип има смисъл, понеже този свят е направен по подобие на другия, т. е. както доброто е горе, така и долу. Но тогава се поражда едно възражение: ако доброто тук е както горе, защо тогава то не се проявява на земята? Ще ви дам едно обяснение: вторият принцип се изяснява със съотношението в едно растение - на всяко едно коренче съответства едно клонче, т. е. каквито са клонищата, такива са и корените. Законът е такъв: колкото е дълбок коренът, толкова е дълъг клонът. Казваме: „Както горе, тъй и долу“ - горе са клонищата, долу са корените. Клоните горе раждат плодове, корените долу не раждат. Но ако изложим един корен тъй, че да го грее слънцето, след две години и той ще започне да цъфти и да дава плод. Има и други растения в природата, които ни помагат да разберем нейните пътища. Има, например, растения, които горе цъфтят, а долу връзват, т. е. горе остава само семето, а плодът се поражда долу. Значи както горе, тъй и долу - и горе, и долу имат плод.



По какво се отличават корените от клонищата на растенията? Онези от вас, които са учили ботаника, знаят, че има признаци. Коренът, изложен на светлина, се превръща в клон и клонът, заровен в земята, се превръща в корен. Клонът може да се превърне на корен и коренът може да се превърне на клон. Следователно и в човешкото съзнание черният цвят и белият цвят се сменят. Белият цвят са клонищата, черният цвят са корените.

Учените са наблюдавали следното явление в живота на растенията. Като посадят едно дърво при някой сипей, изложен на слънце, след време от корените на това дърво започват да излизат клончета. Това се дължи на особен род спящи пъпки при корените, които при дадени условия могат да се развиват в клончета, а при други – в стъбла. Този закон се отнася и до човека. За пример, ако на човека се отнемат духовните елементи и се заместят с материалистически, той ще се превърне в корен, т.е. ще стане материалист.



Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на половина да не излизаш от света, понеже няма добри условия за това, но другата половина да е в Божествения свят.



Вярата ще схващате като коренчета на едно растение, което посявате в земята, и то чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез вярата се крепи в Бога.



Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лечебните елементи на растенията, ще видите, че действително соковете на едно растение, ако ги присадите, може да се превърнат в друго. Съвременните ботаници присаждат само клоните. Те не знаят да присаждат корените, но присаждане има и в корените. Ако един ученик на окултна школа се заеме да изучава ботаниката, той трябва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смешно да се говори за присаждане на корените, защото, за да присадим един корен, трябва да има други условия. Засега, тъй както живеем, това не може да стане. Днес има условия само за присаждане на клоните. Но психологически в самия човек трябва да се присадят корените на неговите чувства.

И тъй, скръбта учи човека как да развива своите корени. Радостта учи човека как да развива клоните си. Следователно, в духовния свят човек е растение, с корени и клони, които трябва правилно да развива.



Ученият човек разбира законите, при които растенията се развиват, и вижда, че те имат знания. Растенията разбират от химия и от физика. Те знаят как да акумулират слънчевите лъчи, знаят нещо и за цветята. Всички растения са взели различните краски и с тях се украсяват. Съвременните хора, като растенията, трябва да извлекат най-хубавото от живота, който е създаден за тях.



Тези дни дойде при мене един млад човек да иска някакъв съвет. Аз му казах: Не се опитвай да палиш сурови дървета. Сухото дърво можеш да запалиш с една клечка, но за суровото се иска силен огън, жарава. Хората грешат, именно, в това, че искат да запалят сурови дървета на слаб огън. И вие грешите, като очаквате Царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен. Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после – в света. И растението първо възприема светлината от слънцето, а после извлича соковете от земята. На приетото количество светлина отговаря количеството сокове, които растението извлича от земята.

Всяко същество, което се движи от тъмнина към светлина, е човек. Всяко същество, което се движи от светлина към тъмнина, не е човек. Всяко нещо, което е посадено в земята и отива в тъмнина, е семе. Всяко нещо, което излиза от земята и отива към светлината, е растение.



Каквото прави Баща ми, и аз го правя. Господ обича растенията и аз ги обичам.

Едно растение без светлина, без топлина, без влага – всички знаете какъв ще бъде резултатът, то ще изсъхне. Един човек без вяра,един човек без надежда, един човек без любов в света – неговата душа не може да расте и да се развива.

И нашата душа е едно растение, което трябва да даде плод. Чрез сърцето ни тя пуща в материалния свят корени - това са желанията. Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават ѝ възможност да принесе плодове на доброто.



Человеческата душа е растение на земята, трябва да се обработва земята и душата ни да даде плод.



Външната страна показва вътрешния характер. Силите, които работят, съответстват на онова, което ти си произвел. Винаги, като изучаваме растенията, плодът показва какво е дървото. В ябълките, които са високи и по-малко широки и плодът мяза на дървото. В ябълките, които имат обла форма и дървото е такова. Каквото е дървото, такъв е и плодът.  Както мислиш, така ще постъпиш, така ще бъде и говоренето.



Има връзка, взаимодействие между човека и растенията. Като вляза в един двор, по формата на ябълковите дървета ще съдя какви са жителите на този дом. Ако хората имат някакви недостатъци, ще ги имат и ябълковите дървета.



Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства.



Ако Слънцето в теб не грее, не могат да цъфнат растенията в теб и да зреят плодовете, които очакваш.

Започнете с най-хубавото, което имате. Всяко растение, като израсте, започва да цъфти. Най-красивото нещо е цветът. После растението връзва плод, и най-после плодът узрява. Усмивката е цветът на човешката душа. Тая усмивка ражда най-хубавия плод. Ако не се усмихнеш, не можеш да цъфнеш; ако не цъфнеш, плод не можеш да вържеш.



Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата.



Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория - на прорастване, третия и на цъфтене, а четвъртия процес връзване на плодове. Следователно, доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло у човека.



Добрите ни желания и мисли представляват растенията, от които ангелите се хранят, и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират.



На земята почти всички плодове, с малки изключения, в началото са горчиви, после стипчави, кисели и най-после стават сладки. Растенията имат знание, могат да превръщат горчивината в сладчина. Те изваждат горчивите елементи от почвата и ги превръщат на сладки. Някои растения не прилагат изкуството си, затова плодовете им остават горчиви. В този смисъл, растенията не са тъй невежи, както ги мислят. Те имат обширни познания по своята специалност. Казвам: Следвайте и вие пътя на растенията. Имате една горчива опитност, искате да я изхвърлите. Тя е плод на вашия живот, ще я превърнете.

 От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат.



Като изучават ботаника, естествена история, мнозина считат тръна за болезнено растение. Други, обаче, казват, че трънът е толкова необходим, колкото и ябълката. И трънът може да се използва за нещо добро, както и плодните дървета. Мисли или чувства от рода на тръна някога могат да изиграят по-важна роля от мисли и чувства от характера на ябълката. В този смисъл понякога светският човек може да контролира мисълта си повече от духовния.



„Всяко дърво се познава от плода си“. Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята. Аз няма да се спирам да ви говоря за това. Има ред митове върху произхода на растенията. Един ден, когато съвременните хора станат по-просветени, по-духовни или по-мистични, те ще разберат дълбокия смисъл, който се крие в растенията. Човека по някой път наричат растение. Бог го уподобява на растение. Той казва: „От плода си се познава“. И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Клоните на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в така наречения стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, така че тези две растения са преплетени. И между това двойно растение именно, живее човекът, като мислещо същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава.

Бъдете растения, които от плода си да се познават! Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!

„Плодът на Духа е Любовта!“



Един съвет ще ви дам: вземете поука от растенията, които, като искат да израснат и да се развият, всякога очакват Слънцето. У тях има едно красиво желание и очакване – да дойде Слънцето! Няма същества на Земята, които с такова интензивно желание чакат Слънцето, както растенията. Затова, когато ние очакваме Божественото в себе си, трябва да бъдем като растенията, които очакват Слънцето всеки ден. Това желание за Слънцето ги издига и самото Слънце ги привлича към себе си. И когато ние очакваме Бога на Любовта със същото желание, по този начин и ние ще добием същите блага, каквито и растенията. Защото само туй интензивно чувство към Бога може да ни повдигне нагоре. Имайте и вие същото желание към Бога, както растенията към Слънцето.

Ние, хората на Земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към Слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.



За да влияеш на едно растение, трябва да го поливаш, да го прекопаваш.

Когато обичаш един човек, той представлява цвете или дърво, което ти поливаш.



Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога.



Или аз казвам, когато в човешкия организъм почне да отсъствува влагата, веднага тя ще се отразява – космите в човешкия организъм оредеят; същата роля, каквато играят растенията върху почвата на земята. Растенията са помпи, които държат водата близо. И там, дето няма растения, дървета, там няма влага – водата потъва много дълбоко. Та те със своя организъм държат водата по-близо до повърхността.И човешките косми играят същата рол. И те държат влагата на човешкия организъм.



Аз тогава ще се уча от растенията, каквото те са казали и ще му кажа тъй: „Аз ти давам този плод и след като го изядеш, посей му семките. Семката, която ще посееш, ще се върне при мене”. Тази семка ще се върне. Всяко добро, което не се връща при вас, то не е добро. Всяко добро, което вие направите и не се връща при вас, трябва да знаете, че не е добро.

По-добре е едно дърво със семка, отколкото едно дърво без семка. Ония, които се занимават с ботаника, казват, че хората достигнали да изкарват грозде без семки. Тогава те ще изкарват само пръчки от лозите и така ще ги разпространяват. Значи хората ще унищожат онзи метод на семките. Не е лошо, и без семки може, но при сегашните условия всяка добродетел, всяка мисъл трябва да има семка в себе си. Всяка постъпка трябва да има семка в себе си.

Всяко растение е на своето място


Всички едновременно нямате еднакви стремежи. Като разгледаме цялата природа, какви растения растат по планините, какви растения растат по долините и полетата, еднакви ли са? Та по някой път ние искаме тези, планинските растения да растат в полето. Някои от планинските растения може да растат в долините, но някои не могат да растат. Растенията, които растат в долините, не могат да растат по планините. Има тропически растения, които не могат да растат на север. Колкото отиваме на север или се качваме по високите места, до известна височина могат да растат някои растения, боровете могат до две хиляди метра височина. Оттам нагоре има други растения. По най-високите места какво расте? Същият закон е вътре в човека. По някой път имаме големи аспирации, искаме величествено да растат някои растения по върховете на планините. Там не може да растат. Долу в долините може да растат. Ние искаме при неблагоприятни условия нещо грандиозно да израсне в нас. Какво може да израсне в сиромашията? Аз уподобявам сиромашията на висок планински връх. Лишеи може да растат там. Богатството, това е долина, там могат да растат грандиозни работи, всичко има. Защо е така? – Другояче не може да бъде. Благодарете, че е така.

Най-дебелите растения растат на низките места, колкото се качват по планините, започват да се смаляват. При най-духовната атмосфера растат хвойните. Значи от 2000 метра нагоре боровете не растат. Има известни места дето и клекове не растат. В най-високите места растат дребните тревици, те са свободни. Казват: „Не ни даваха простор, не може да растем.” Сега горе по планините са свободни, дишат чист въздух. Сега вие дребните хора искате да живеете щастливо. Там са тези големите дъбове. По планините горе там ще бъдете свободни. Затуй човек, комуто в материално отношение не му върви, духовния път да хване, трябва да приема формата на една тревица, малко да се заинтересува.



Ако имаме възможност, добре беше да направим една градина, в която да работят специално тези, които тропат с крак. Кой как влезе, да знае, че тази градина е само за онези, които тропат. И тогава тази градина ще я наречем „градина, в която се учи търпението“. Всеки нетърпелив ще си има специално място. Ще знаем как прогресира търпението. Всеки ще сее известни продукти, от които, като израснат, ще разберем дали сте придобили търпение, или не. Ако картошките станат много хубави, търпението върви добре; ако картошките не станат, още ще копаете. Съответствие има в това, защото хармоничните действия в човека се предават и на почвата, предават се и на растителното царство. Ако един човек работи с търпение и радост, и растенията ще вървят по-добре, отколкото на онзи, който не е търпелив и гледа да се освободи от работата си час по-скоро.

Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.

 Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче, от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша.



Който иска да си почине на земята, както трябва, той сняг ще гази. Действително, когато се покрият със сняг, растенията почиват. Снежната зима е почивка за растенията. И за хората е добре зимно време: запалят огъня, завият се добре и почиват.

Добродетели и пороци при растенията


Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънче-вата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ.



Ще кажете, че това са растения, няма какво да се учите от тях. Разумният човек се учи и от растенията. Аз взимам голяма поука от растенията. Като наблюдавам, аз се чудя на тяхното търпение.



Растенията ни дават един пример на търпение как никак да не бързаме.



Защо Христос взима думата „растение“? Растението е емблема, символ на търпението в разумния живот. Без търпение животът прилича на дърво без корени.



Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло.



Когато се научим свободно да раждаме една мисъл без болка, значи научили сме се на търпение. Когато растенията раждат, каква болка имат? Виж как се раждат плодовете, каква болка има. Цъфне, завърже, узрее, много естествено. Дървото, ни най-малко не се мъчи, когато ражда един плод. Този плод е естествен. Гледам процеса как става. Казвам: В тебе всичките неща трябва да стават както в растенията. Правила има в света.

Растенията хиляди години са изучавали постоянството. Постоянство има в тях. Едно растение, ако го наблюдаваш, то се клати. След като се клати със сто години, едва извървява два метра. За растението двата метра разстояние, туй разстояние му се струва да е хиляди километра извървяло. Ние от наше гледище казваме два метра, но за неговото съзнание двата метра колко усилия му костват. Представете си, че това растение е живяло десет хиляди години, или хиляда века живяло. Какво разстояние ще изходи? – Ще изходи две хиляди метра. В десет хиляди години това растение ще изходи два километра.

Мислят, че и растенията са много глупави. Това е една самоизмама. В растенията има такава психология, такова дълбоко разбиране само, че те не го проявяват, те нямат туй чувство. Растенията са като ата. Те живеят като малките деца, нямат туй тщеславие, което възрастните имат да говорят за тях.

Щом се обезсърчите, вие отричате онзи велик закон, върху който е построен вашият живот. Не се обезсърчавайте, но вземете пример от растенията. Когато някой човек отреже клон от едно дърво, или насече кората му, дървото не се обезсърчава, но започва да изправя грешката. По какъв начин изправя грешката? Ако един клон е отрязан, нов израства; ако кората му някъде е насечена, дървото отделя особени сокове от себе си, с които заварява наранените места.

 

Кой оценява сълзите най-добре? ¬ Растенията. Всяко растение използва сълзите много разумно. Вие правили ли сте опит да видите как действат сълзите на растенията? Когато плачете, наместо да оставите сълзите ви да капят на земята, вземете едно малко цветенце в саксийка и оставете сълзите да капят върху него. Като направите опита, ще видите каква магическа сила имат сълзите.

 

Слушал съм как някои християни се карат помежду си: Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет - Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, то е растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание, той знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията. Те мълчат и вечер само се чува някакво слабо пукане и тихо си шепнат. Те не са като хората, които, като направят някакво добро, искат цял свят да ги чуе.

 

Дърветата са отлични философи на мълчанието. Те кардинално мълчат. Мълчат, но всякога разбират всичко. 

 

Защо светиите ходиха из горите? Светиите ходеха там да се учат от дърветата да не бъбрят. Само едно дърво ще ти покаже какво нещо е мълчанието. Казвате: То е дърво. Това растение като го погледнеш, то мълчи. Дърветата показват колко е ценно мълчанието. Някой път може да попитате защо човек трябва да мълчи. Ти трябва да млъкнеш, за да почнеш да мислиш. Докато ти говориш, ти не можеш да мислиш.

 

Природата е отзивчива за всички опити, които са разумни. Всяко разумно нещо носи благословение на човека. Помага. Затуй искам да ви кажа към растенията да имате много добра обхода. Никога да се не сърдиш на едно растение. Като минаваш през гората, блъсне те някое клонче, не е виновато то. Ти се разгневиш, счупиш клона. Да имате приятелство с растенията, като минете някъде да имате много добро разположение. Всичките растения имат много добро разположение, много любовно разположение. Ако имаха възможност, тия същества щяха да говорят, да ви поздравяват и да ви пожелаят доброто. Всичко, каквото имат, са готови да ти дадат. Много щедри са, любвеобилни са. Затуй именно от тях трябва да се учите. Трябва да учите правилна обхода, както те имат. 

Във вас още няма това чувство (аз го наричам любвеобилност) да желаете доброто някому – без да го познавате, да му изпращате хубави мисли. Любвеобилността мога да уподобя на разположението, което има някое растение, което расте покрай водата. Засега ето как вие се познавате – казвате: „Този е един от братята!“ Вие не можете да бъдете взаимно толкова любвеобилни.

Изобщо, всеки плод служи за проява на една или друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите ще зависи от употребата на различни растения и плодове за храна. Има растения, които правят човека благоразумен. И човек трябва да развие усет от какви плодове се нуждае, за да трансформира енергия от тях. 

 Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина, те заслужават възхищение. Гледате едно плодно дърво, с години стои заровено в земята, и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората: да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието  от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са има направили голяма услуга.

 

Растенията знаят законите на дългия живот и тепърва хората трябва да учат от тях как да живеят дълъг живот. Биологически вие може да разгледате живота на растенията и да кажете, че те не живеят разумно. Как може да не водят разумен живот? В растенията стават цял ред химически процеси. Растенията знаят как да си избират храна от почвата и как да я усвояват. Те знаят какви газове да вземат от въздуха и как да ги преработват, да преустроят целия си организъм. Казват, че растенията се отличават по своя плод. Ако растенията не бяха разумни, ние щяхме да бъдем първите глупци в света. Благодарение на интелигентността на растенията и ние придобиваме разумност. Следователно разумността и нашата интелигентност до известна степен се дължи на растенията.

 

Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. 

 

Светлината, обаче, не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът - трън, ябълката - ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: Аз не съм виновен, че бода. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят. 

 

Ще кажете, че растенията са кротки. Какво ще кажете за пелина? Един ден, като стане човек, пелинът ще запази характера си, какъвто е имал като пелин. Пиперът като стане човек, пак ще запази характера си, какъвто е имал като пипер. Той ще бъде лют, ще реже. Какъв ще бъде бобът, като стане човек? Какъвто е днес. За да излезе нещо от боба, трябва да го варите три-четири часа. 

Сега ако вас ви запитат защо динята, едно малко растение, ражда такива големи дини. Диненото семе е по-голямо от ябълчното семе, а пък туй малкото семе дава голямо дърво. Туй голямото дърво ражда малък плод. Как ще си обясните? Защо динята дава големи плодове, а ябълката ражда малки? – Динята е много горделива. Като направи нещо, мисли, че никой не може да го направи. Тя в 3-4 месеца направя едно голямо растение. Динята, тиквата, пъпешът се правят големи растения. Пъпешът е тщеславен, динята е горделива. Като го насееш, като порасне, от половин километър говори. Динята е горделива, мълчи. Тя помага на пъпеша. Горделивите хора помада не си турят, облечени са хубаво. Тщеславните колкото мазилки има, турят. Ако търсиш мазилки, в тщеславните хора всичките мазилки ще ги намериш. В природата всички ония вещества, които са тщеславни, отлични мазилки имат. За пример розата е много тщеславна, туберозата, лимонът и той е тщеславен. Кой цвят е най-скромен? - /Кокичето./ 

 

Когато бяхте като растение, какво учихте? Тогава учихте как да си спущате корените в земята и клонищата нагоре към слънцето, към Бога. Казвам: Когато бяхте като трева, какво правихте като малка тревица? Тогава бяхте много скромни. Ами когато бяхте един великан, един дъб, вие искахте да се покажете навсякъде, щастие имаше във вас. Някой път ме питат: „Откъде иде тщеславието?” - От растенията. Като израснал този дъб казва: „Знаете ли кой съм аз? Всичко туй е мое, пък и в земята имам. Ум се изисква при тия лоши условия да се живее, ум, ум трябва тук”. Тъй разсъждава този дъб. Казвате „Много е тщеславен”. Не е лошо човек да бъде тщеславен. Лошо е, когато е като тревата и нищо не е направила, да мисли, че е нещо голямо. Малката тревица, едно стръкче, казва: „Знаеш ли коя съм?” - Едно стръкче си. Такива стръкчета на големия дъб има милиони. Той може да ги направи, той като погледне на тревата казва: „Имаш още да растеш”. Хубав е един дъб. Но дъбът сравнен с човешкото развитие е една тревица. Един човек сравнен с един ангел и той е една малка тревица. Така се разсъждава. Това не е за обезсърчение. Има неща, които за бъдеще ще учите.

 

Някои растения едва се издигат от земята, а други достигат голяма височина. Има дървета, които израстват много високо, до сто метра височина. Т поглеждат на останалите растения отвисоко и ги считат за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биват горди и щестлавни.

 

Направете един опит. Някой от вас, които имате земя, посейте една слива цяла, без да изядете плода, че кукичката да посявате. Посейте една праскова, без да изядете месото. После изяжте една слива и костилката посейте, да видите каква ще бъде разликата. Направете опит. Ние предаваме нашето користолюбие на растенията. Ние изядем един плод и посеем семето. Христос казва така: Посейте Моето учение в себе си, изяжте го и ще видите добрите резултати. 

 

Някои растения сами си добиват храната, а други растения черпят сокове от други. Кой ги е научил тия растения на паразитен живот? От де е научило туй това растение? Човек го е научил това отнякъде да кажем, но растението откъде? Това си има дълбоката страна. Няма да го разглеждаме. Злото в растенията, животните и човека, това са корените на живота. Ако на нас парите са ни станали господари, то значи, че корените на нашия живот са взели надмощие и при такъв един живот ти не можеш да бъдеш щастлив.

Лъжа има и в растенията. Има такива растения: отворило един хубав цвят, но вътре има една лепкава течност – една мушица като влезе вътре, залепват крилцата ѝ и този цвят постепенно се затваря. Като се затвори, след един два дена пак се отвори, и чака друго насекомо. Вие ще кажете, че растението прави това. Аз виждам, че зад растението седи една интелигентност. Когато един рибар върви с една мрежа покрай брега, той носи мрежата на гърба си, предната част на тази мрежа е разтворена. Като хвърли мрежата има едно въже, провървено от края – като влезе рибата в мрежата, той изтегля въжето, затваря се мрежата. Каквото влезе вътре, изтегля го навън на брега с мрежата. Рибите се чудят как тъй туй, което е паднало отгоре, ги е хванало. Не ги е хванала мрежата, но онзи, който е зад мрежата. Това цвете е само една мрежа, зад цвета има един, който следи и наблюдава, той потегля въжето, затваря цвета и после пак отваря цвета. Казвам, когато вие лъжете несъзнателно, вие сте един цвят и онзи, който седи зад вас, като дойде, той потегли въжето.

Например, въглеродният двуокис, който задушава хората, за растенията е приятен и необходим – дава им въглерод за храна, а се отделя кислород. Така че, едно нещо за нас е вредно, а за други е полезно. Дай греховете си на растенията, а вземи от тях чистото.

Растенията – естествената храна за човека
 


Днес хората извличат хранителните вещества за своя организъм от растенията и животните, но след време те ще ги извличат направо от Природата. И тази храна ще бъде чиста, съвършена и напълно здравословна. Това ще бъдат най-фините сокове, които човек днес не може да си представи. В тази фаза на развитие животни няма да има на Земята. Човекът ще остане само с растенията – никакви животни няма да има наоколо му. Тогава и мислите на човека ще се пречистят, защото ще се освободят от животинските влияния.

 

Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната. Ще дойде ден, когато и растенията, в стремежа да запазят живота си, ще започнат да отделят от себе си отрови, с които ще пакостят на хората И днес има растения, които отделят вещества вредни за човешкия организъм. За пример, хининовото дърво, враненото око и т. н. Хората употребяват тия отрови в ограничено количества, като лекарства

 

Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи да служат за храна на човека. А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадението. За да се освободи от тия вметнати явления в живота си, човек трябва да бъде умен, силен, да разполага със знания.

Казвам: Има растения в природата, които са близки на човека, има растения, които са далечни на човека. Когато човек мисли да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от тези растения, от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в човека възвишеното, хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той ще яде от далечните на себе си плодове или растения. Така ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: „Няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека и кои ¬ далечни.” Че ако ти не знаеш кои растения са ти близки и кои ¬ далечни, ти няма да успяваш в живота си.

Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което Животът се прелива от едно растение в друго. Всеки ясновидец може да провери това нещо. Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото – с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях. Така приети в организма ви, те ще предизвикат у вас силна реакция към нов живот.

Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.

 

Можете ли да си представите култура без огнища? - Може. Такава култура съществува. Как се пекат плодовете на дърветата? Как се пекат картофите  в земята? Как се пече бобът? Ако хората живеят по закона на Любовта, същият този боб, от който днес всички се оплакват, че разстройва стомасите, би им доставял много енергия. Надали има друго растение, което съдържа толкова много хранителни вещества, както бобът. Той казва: „Когато шестата раса дойде на земята - културата на братство и равенство - тогава само, аз ще дам на хората всичката си енергия. Дотогава ще им давам малко енергия, ще развалям стомасите им, защото те ме пекат на огън.” И наистина, когато се вари боб, първата му люспа се напуква, и всичко хранително, както и голяма част от енергията, която се съдържа в нея, отлетява, излиза навън, а от боба остава главно онова, което надува стомаха, без да го ползва много. Как ще се разбере това нещо? Вие трябва да знаете, че бобът, както и всички зърнени и плодови храни, които употребявате, представляват колективни същества. Те са образувани от множество живи, съзнателни същества, подчинени на една централна клетка, на една централна монада, която представлява индивидуалната душа на всяко растение. За пример, бобът има своя индивидуална душа; ябълката, крушата, гроздето, черешата също така имат своя индивидуална душа. Светът е пълен с такива души, а хората мислят, че само те имат души. Питам някого: „Ти разговарял ли си с душата на черешата например?” - Не съм се разговарял с нея, но съм ял череши. - Ами с душата на картофите разговарял ли си? - И с нея не съм разговарял, но съм ял варени картофи, супа от картофи, приготвени по най-модерен начин - без масло.

 

Ще питат някои: „Какво трябва да ядем?“ – Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото. Също така се жертват ечемикът, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот.

Хубава боза става от просото, лечебно действа просото.” Просото като житото на хляб не става, но някой път просото може да се употреби за цяр. Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли?” Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.” Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото.

Засега най-хранителното е житото ¬ то е дошло от Венера, то е растение на Любовта. Хората ако ядяха просо, много дребнави щяха да станат. Житото е много устойчиво, много устойчив характер има. Оказва се, че близо от 6000 години (това трябва да се провери) жито, което е намерено в египетските гробища, като се посее, израства. Устойчиво е житото.

 

Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. Можем да приемем тая истина, ако намалим годините, вместо 12 месеца, ще приемем, че годината се е състояла от три месеца. Според мене, тогавашните години са били по-дълги от сегашните.

 

Житното зърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете - манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-светъл.

Растенията – пример за дълголетие
 

Вие някой път казвате, че изучавате ботаника. Защо ще изучава човек растенията? В тях е вечният живот. Растенията разбират вечният живот много по-добре, отколкото хората. Има растения, които са на 5–6–7–8 хиляди години.

 

За пример, ако вие искате да продължите живота, у растенията намирате най-дългия живот. Има растения, които живеят толкова много, че Матусал е нищо при тях. Има растения, които живеят 7–8 хиляди години. Матусал, колко години е живял? – 969.

Ботаниката е обширна наука, която изследва различни растения, с различни характери и сили в себе си. Някои растения съдържат елементите на безсмъртието, а някой - елементите на смъртта. Значи, смъртта е влязла в живота чрез растенията. Наистина, откак първият човек яде от забранения плод, смъртта влезе в света. И досега още хората продължават да ядат такава храна, която носи смърт в себе си.

 

Между растителното царство и човека има известна връзка, известно отношение. Дълголетието на човека зависи от растенията.

 

Има дървета, които живеят по 6-7-8 хиляди години. Адам с всичкото знание едвам е могъл да живее 900 години. Значи растенията са били много по-учени от него. Това е по отношение на физическия свят. Продължителността на живота трябва да се свърже и с качествата на отношенията, които имаш в живота. Например, ако имаш дълъг живот, но нещастен, какво значение тогава ще има дългият живот? Мислите ли, че сегашните растения са щастливи? Те дълго живеят, може би хиляди години, но човек като дойде, ги отсича. Тогава питам: Какво ги ползва този дългият живот?

 

От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране.

 

Не мислете, че растенията са прости. Много учени са растенията. Растенията знаят тайната за дългия живот. Растения има, които живеят 5, 6, 8, 10 хиляди години. Казвате: „Дарба.” Това не е само дарба, но знаят как да живеят дълъг живот. После растенията много лесно си поправят раните. Каквато рана дойде, поправят. Има един начин за поправка.

Много растения разбират от дългия живот. В тях се крие цялата наука за продължителността на живота. Има растения, които, ако ги отрежеш, пак продължават да растат. Ако отрежеш човека, той не може вече да расте. Растението и десет пъти да го режеш, то все расте.

 

Растенията бяха големи философи. Сега има в Южна Америка растения, около 60 метра височина и живеят по десет хиляди години.

Да изсичате горите безразборно, това значи, да си създавате най-големите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в техния организъм. Растителността в мозъка, в дробовете и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовете и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме пример само за един човек, който е живял най-много, и то 900 години.

 

За да живеете по-дълъг живот, трябва да разбирате живота на растенията. Дотогава, докато човек се хранеше с ония сокове, които излизат от растенията, той беше безсмъртен. Докато човек се хранеше от дървото на живота, от този нектар, той беше безсмъртен. Дървото на познанието на доброто и злото, то е сухото дърво, сухите клечки. Изгорят дървата, имаш само временна топлина, после пак останеш на сухо. А при дървото на живота имаш този сок на безсмъртие.

 

Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме под думите „дърво на живота“? Това са скритите сили на растенията, от които зависи здравето и дължината на живота. В човека има тъй наречена „растителна система“. Когато растителната система в човешкия организъм се осакати някъде, веднага идват болести. Ако разглеждате човека като ясновидец, ще видите, че в него има множество гори.

 

Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, но трябва да бъде вечно растение. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно, култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират.

 

В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен еликсир. Достатъчна е една малка капчица от Жизнения еликсир да се изпие с чиста вода, за да получиш Живот най-малко няколко века. Който веднъж придобие този Живот, той и да иска не може да се освободи от него. Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения еликсир е в състояние моментално да предизвика реакция в него, да го съживи, да го подмлади, да го направи нов човек.

 

После ще се яви амбицията у мене да отида до Слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който може да запалвам елементите на Земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили в старите времена векове. Защото този еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват, аз другояче зная. Този еликсир не се намира на Земята. През година има специфични дни, има специфични часове, когато Слънцето пада под известен ъгъл върху растенията и ако можете да го вземете и да го турите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа тия дни и часове. И цялата земя да ми дадете няма да ви кажа. Има какво да се учи.

 Старостта е свойствена само на хората, които живеят на земята. Тÿ произтича по единствената причина, че няма правилен процес, правилна обмяна между частиците на материята, вследствие на което равновесието се изгубва. Старостта е изгубване на материалните сили в човека. Ако в този процес може да се внесе едно освежаване, едно обновяване на силите, и човек веднага ще се подмлади, ще се освежи. Лесна работа е това подмладяване. Достатъчно е да вземеш подбел, и ти ще се подмладиш. Но кога човек трябва да вземе подбел? Вие трябва да го знаете през кой ден на годината да го вземете ¬ дали, когато цъфти, или през кое време изобщо. Вие трябва да го вземете, когато в него се балансират положителните и отрицателните сили в живота му. Човек трябва да попадне в този момент, когато подбелът е в състояние на самоудоволствие и е готов да дава, да помага. Това е и с всички останали растения. Тогава човек трябва да излезе рано или при изгрева на слънцето, когато на небето няма нито един облак. Има ли най-малкия облак, лекарството се разваля. Ако попаднат тези състояния, тези моменти, тогава ти ще си откъснеш един цвят и ще го затвориш в едно шишенце. Ако знаете това изкуство, кога да откъснете този цвят, вие ще изпитате един голям трепет, когато се приближите към подбела, защото той ще ви подмлади. Знаете ли каква радост ще изпитате тогава, когато се приближавате към цвета на подбела. Вие ще станете рано сутрин, ще излезете вън и тъкмо слънцето предстои да изгрява, ще откъснете един цвят и ще го турите в шишенцето си. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Лесно се говори, но мъчно става.” Съгласен съм и аз, че мъчно става. Много мъчно е човек да попадне на това съчетание, на този ден.

 

Вие много знаете, но още алхимия не сте изучили, не знаете, как да се подмладявате. За пример има растения на земята, като свариш и само се полееш от главата и може да се подмладиш. Това може да ви го докажа научно. Аз може да ви кажа, как са го варили алхимиците. Петнадесет минути ще го вариш на огъня, ще се полееш 4-5 пъти на годината, с всяко поливане с по пет години ще се подмладиш, десет пъти като се полееш, с петнадесет години ще се подмладиш. Казвате: „Кажи ни.” Може да ви кажа. Но кажете ми, ако ви кажа да се подмладите, какъв е вашият проект, как ще употребите живота си?

 Градинарство
 

Името „българин“ произлиза от думите „благ“ и „градинар“. От времето, когато бил в рая, досега, българинът е все градинар. Дето и да отива – в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Желая и в бъдеще българинът да се занимава с градинарство и с обработването на земята.

 

Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си, всеки ученик трябва да има поне две-три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.

 

Веднъж засаждахме овощни дървета. Учителя работеше заедно с всички. След това седнахме на тревата и се заговорихме за новото земеделие и градинарство. В течение на разговора Учителя каза: Земеделецът трябва да работи с Любов; сега той прекопава земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек, който я полива с Любов; така той допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да споменеш и една лоша дума. И като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и тогава гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като засаждаш дърво, ще му кажеш как трябва да израсте. И то ще расте така, както си му казал; много са умни растенията. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата.

 

Един българин се занимавал цели 20–30 години с отглеждане на цветя и дошъл до интересни заключения. Той казва, че растенията живеят като хората: и те се обичат или ненавиждат, и те чувстват и т.н. При това той забелязал, че не е безразлично за растението каква храна ще му дадеш. Едни растения се нуждаят от повече азот, други — от калциеви соли, трети — от фосфорни соли. Той забелязал още, че за растенията азотът е от такава необходимост, каквато е хлябът за хората. Нуждата им от калциеви соли е подобна на нуждата на хората от растителна храна. Фосфорните соли представляват за растенията това, каквото е нуждата от мазнини за хората. Този човек разказваше, че някога бил тежко болен, но обикнал цветята и започнал да се занимава с тях, да ги отглежда, и оздравял. Той започнал да ходи по гори и планини, да търси цветя, да ги изучава и отглежда. Така той съвършено оздравял и осмислил живота си. Как ще се осмисли вашият живот? Да посветиш живота си на отглеждане на цветята, това е геройство. Този българин е най-големият градинар в България. Не съм срещнал друг като него. Така той облагородил характера си. И на вас казвам: Бъдете градинари на човешките души. Велико нещо е да отглеждаш една човешка душа! Това е Божествена работа. Този градинар се излекувал, благодарение на цветята. Ставал сутрин рано, преди изгрев слънце, леко облечен, и работел между цветята по цели дни — забравял, че е толкова леко облечен, забравял даже да яде, с такова увлечение работел. Дали е гол, или облечен, и това не забелязвал.

 Във всеки един народ има прилив и отлив, тъй както в Природата през март, събуждат се известни токове, има такива, които вървят под земята и почват всички растения да растат, но само до 22-и текущия месец юни и няколко дена по-нататък, след което растежът почва да спира. Спре ли се това течение, спира се и всяко растене и всяко развитие.

 

Когато изучаваме градинарството и садим някое растение, вие трябва да избирате почвата му. За пример, при новото градинарство, трябва да се изучават условията, да се знае при какви условия, при каква почва могат да се поставят съответни подложки.

Онези растения, където почвата е девствена, растат и се развиват много добре. А почвата, на която са посяти много растения, тя е бедна, стара почва.

 

Един ден гледам нашия „таралокум рициникум” (пред вратата на салона има едно красиво рициново растение) изправил се нагоре като войник. Казвам: колко е красив. Радвам му се вечерта като на голям юнак. Ставам на сутринта, като го погледнах, увиснали всичките клони. Какво е станало? Всички обикалят и казват: „Опари го сланата.” Рекох: „Можехме да го спасим, можеше да се тури един плат отгоре и да го спасим.” Всички съзнават, че много пострадал, но никому не му дойде наум да турят платното. Сега минават и го съжаляват. Казвам: „За идната година, като се прероди наново, ще имаме предвид сегашните страдания. Идната година ще го запазим от сланата, ще му направим особен чадър, че всяка вечер ще му туряме чадъра като подслон, да му не прави пакост.”

 

Учените казват, че горе в пространството, на височина около 500 километра имало грамадно количество енергия, която могла да се използва за отопление и осветление на човечеството. Тогава зимно време всеки ще си носи в обущата, в дрехите, в ръкавите малки батерийки, с които ще се отоплява. Той няма да усеща никакъв студ. Не само това, но с помощта на тази енергия ще може да се отглеждат растения в специални топлилници и всеки да се ползва от тропическите растения и плодове, което в сегашните времена е невъзможно.

В бъдеще растенията ще се наторяват най-хубаво с електричество.

 

Хората гледат на растенията като на нискостоящи същества. Прави са те. В едно отношение растенията стоят по-ниско от човека, но в друго отношение те стоят по-високо. За пример, плодното дърво дава такива плодове, каквито човек по никой начин не може да направи. Затова пък човек може да направи такъв модерен цветарник, от стъкло и с парно отопление, където цветята и плодовете се развиват и при неблагоприятни външни условия и дават добри плодове.

 

Разширението на растенията, както растат нагоре и настрани, то е четвъртото измерение. Растежът на растенията, цъфтенето на растенията, узряването на плодовете – плодовете зреят в четвъртото измерение. Всеки узрял плод е събрана енергия по законите на четвъртото измерение.

Сега ще ви задам въпроса: Какво ще направите, когато някой ви обича? Ако сте растение, и слънцето ви обича, какво ще направите? Плод ще дадете.

 

Тия ябълки, круши, сливи, като деца са. Казвам, като взема една слива, какво ще направя? Трябва да направя някаква услуга. След като изям сливата, трябва да посадя костилката някъде. Колцина от вас, като ядат сливи, посаждате? Вие ги хвърляте, костилките, по земята. Из нашето игрище гледам доста костилки, от сливи, от праскови, нахвърляни. То не е хубаво. За света може да е, не за вас. Всяка костилка посаждайте. Като ядете, събирайте ги, засаждайте ги да изникнат. От дето минете, насаждайте. Ако толкоз години бяхте приложили това правило, най-малко пет-шест хиляди дървета щеше да има посяти навсякъде.

Сега често като култивираме някои растения, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, увеличаваме соковете.

 

Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре, дават повече плод. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. На дървото като че му придаваш нещо, като го обичаш. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата.

На някои хора нивите са добре изкласили, а на някои не. А нивите са еднакви. Тогава като минаваме казваме: Човекът, на когото е тази нива има такъв и такъв характер. Първият е вложил нещо хубаво в нивата.

Аз бих желал, като отида някъде на гости, да ми поднесат хляб от жито при чието сеене, земеделецът е пял и като е жънал пак е пял.

 

При мене дойде един земеделец от южнобългарско село и ми каза, че има дългове. Казах му:

Ще си платиш дълговете по следния начин:

Ще вземеш семето, било жито, било друго растение - ще го прочистиш, ще го напечеш на слънце два, три дена и след това като го сееш, ще пееш песента: Благославяй, душе моя, Господа. След това ще излизаш всяка сутрин на нивата за молитва и гимнастика.

И той след засяването на нивата със жито, фасул и други често посещавал нивата или градината през деня на седмицата няколко пъти и освен това, отивал там всяка сутрин при изгрев слънце. Отивал на единия край на нивата и произнасял Добрата молитва. На другия ъгъл произнасял 91 псалом на третия ъгъл - пак Добрата молитва, на четвъртия - Отче наш. След това отивал в средата на нивата и произнасял пак една молитва. Освен молитвите при посещение на посятата нива или градини изпявал песента: Благославяй, душе моя, Господа.

Освен това казах на този земеделец, че от добитото ще отделя за Божествена цел една част и му казах: Така ще успееш, ще ти тръгне.

И нивите му почнаха да раждат изобилно. И селяните казвали: Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди волове с надничари и пак изкара повече от нас.

 

Един студент запита: „Как се обяснява тази зависимост между хората и околната растителност?“

Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения и ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения и това ще се отрази върху външните им форми. Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство. Ако разгледаш кожата на плода с микроскоп, ще четеш много работи, написани върху нея.

 

Сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша, ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, сливи и круши. Две от вас вземете един и същ сорт ябълки или круши и упражнявайте върху тях ума си, да видите някоя от вас ябълката или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Значи и крушата може да се насърчи. Мислите упражняват известно влияние. Човешкият дух може да работи и върху растенията.

Тези от вас, които имат време, нека направят следния опит: посадете си от семе едно цвете от луковичните – зюмбюлче или някое лале – и го наблюдавайте. Всяка сутрин отивайте при това цвете и проектирайте мисълта си към него да израсте добре – туряйте си ръцете отгоре над него и проектирайте своята мисъл. Още по-добре ще бъде, ако посадите семенца в две саксии: всяка сутрин слагайте ръцете си и проектирайте мисълта си само върху едното цвете, а другото само полейте и го оставете да се развива по естествен път. После вижте кое от тия цветя ще върви по-добре. Нека няколко души от класа направят този опит. Ще употребявате за опита всяка сутрин по две-три минути. Този опит няма да ангажира напълно ума ви да мислите само за цветето – ще му изпратите една добра мисъл и ще го забравите. От този малък опит ще видите какво влияние оказва мисълта ви.

 

По-лесно е на човека да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на някой индус да насади една семка от портокал и в един час само да ѝ въздейства с мисълта си, да я накара да израсте, да цъфне и да върже плод, отколкото да обясни, как става това нещо. Със силата на мисълта си той може да създаде цяло растение, но не знае как става това, не познава законите, тайните на природата. Какво ще се ползвате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вътрешните закони, чрез които природата си служи? Днес учените по целия свят се стремят именно към това, да се домогнат до тайните  на природата и да владеят нейните сили.

 

Ако наблюдавате едно растение, можете да познаете как то е прекарало. Цялата му история е отбелязана във вътрешната му форма. И препятствията, които е срещало то, са отбелязани в неговите клони.

 

В кой случай семето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиват път надолу в земята или когато стъблото покълва над повърхността на земята? Коренчетата иждивяват повече енергия, за да си пробият път надолу в земята. В това отношение растенията са по-добри техници, естественици и химици от самите хора. Те отделят от себе си разни киселини, с които си пробиват път даже и в канарите. Ако човек се остави свободно, с пълно доверие, на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя разум.

 

Наистина, в някои отношения растенията са по-добри химици от най-добрите химици в света. В своите лаборатории те изработват това, което хората химици не могат да постигнат. Ще кажете:,, Нима хората трябва да се учат от растенията?” — Да, от растенията ще се учат. Те владеят изкуството да боядисват така, което хората не могат да постигнат. Те трябва да изучават това изкуство от растенията.

 

Светлината дава на растенията възможност да се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителен за растенията материал. Тъй растението расте и дава плод.

 

В процеса на растенето и развиването си растенията спазват следния закон: те денем събират енергия, а вечер я обработват. В човешкия живот е точно обратно: хората вечер събират енергията, която денем обработват. Значи, хората вечер събират енергията, денем я обработват.

Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.

Посейте вие най - простите семена, ще видите, че най - добрите семена, понеже имат желание да погълнат най - първо най - добрата храна, у всяко има конкуренция, иска да израсне, да стане тънко и високо. Онова, което е обичало повече да поспива, е останало хилаво, изсъхнало е. Та между растенията няма спане. Там ден и нощ можеш да бъдеш буден.

Всичките ония растения, които растат нависоко, те се намират при стеснителни условия. Растения, които стават високи, се намират при много неблагоприятни условия. Ако посеете семената много близо едно до друго, във всичките тия растения има едно състезание, да растат нависоко, нагоре излизат. Ако едно растение расте самичко някъде, то става дебеличко. То казва:“ Господи, не ми трябва да раста нагоре”, остава по-нисичко.

Всяко растение има в себе си скрити сили. Фикусът внася спокойствие в човека. Ако искате да станете активни, отглеждайте череши. Ако искате да развиете вярата си, отглеждайте сини сливи.

И тъй, ако искате да се развивате, отглеждайте плодни дървета, цветя и зеленчуци. Поливайте плодните дървета и си казвайте: „Както поливам дърветата, тъй и Господ ще излее върху мен своето благословение.“ Искам да ви науча да служите първо на растенията и после на хората. Защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива няколко дървета, той е готов и на много хора вода да поднесе. Верният в малкото е верен и многото.

 

Един ден седя в стаята си и оттам виждам, как една сестра мие листата на един голям лимон. Тя мие листата, а цветовете един след друг падат. Веднага излязох вън и казах: Сестра, престани да миеш листата на лимона. Като прецъфти, тогава ги мий. Изобщо, никога не мий листата на човек или на растение, когато цъфти. Опасна е тази работа. Като прецъфти, тогава да се мият.

 

Човек не може да разбере проявите на живота във всички негови форми, докато не знае, какво се крие в тях, какви сили носят в себе си. Това се постига само чрез любовта. Правете опити, да видите, как се проявяват растенията. Отгледайте в саксия едно цвете, да видите, как се привързва към вас. Докато го наглеждате и поливате с любов, то расте, цъфти, отговаря ви с любов. Нямате ли любов към него, колкото и да го поливате, то ще изсъхне.

 

Бог е Единственият, Който помага и оправя света. Ако светът е лош, ние не можем да го изправим. Когато някъде настане суша, колкото и да е добро желанието на човека да помогне, той не е в сила да изпрати дъжд. От Бога зависи да вали, или да не вали дъжд. Колкото и да желаем да изпратим на растенията светлина, топлина и влага, това не зависи от нас. Ние не сме фактори в света. Един е факторът в света, Който полива, осветява и стопля всички жадни, гладни и страдащи души. Щом Той пожелае, всички души ще бъдат задоволени.

Възпитателна роля на градинарството
 

При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена.

 

Съвременните педагози трябва да използват влиянието на плодните дървета. Те се отразяват върху характера на човека. Ние изолираме нашето възпитание и само за небето мислим, за Бога, за светиите. Растенията са деца на ангелите, ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите, ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с архангелите.

Хубаво е да има училищна градина, в която децата да работят, да садят овощни и медоносни растения. Децата да знаят да присаждат и култивират,  да учат пчеларство. Ако аз възпитавам децата, ще кажа всяко едно от тях да си избере по няколко ябълкови дървета, да се грижи за тях и да мисли, че идната година ще родят много ябълки. Ако няма градина в училището, да се използват горите и полянките, които дават лесни възможности за работа.

 

Забелязано е, че растенията, които се оставят свободни да израстат, да цъфнат и плод да дадат, са за предпочитане от онези, които се развиват изкуствено, под влиянието на човешката ръка. Първите са по-ароматни от вторите. Цветята, които човек култивира, по външен вид са по-хубави, но по-неиздръжливи на условията, по-лесно увяхват от тия, които растат свободно в природата. Същото се забелязва при деца, които са оставени свободно да се развиват. Те са по-естествени, по-издръжливи на мъчнотиите, отколкото ония, които са расли при специални грижи на родители и възпитатели. 

 

Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод. 

Аз съм лозата – вие пръчките“ (Йн, 15:5)
 

Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.

 

И когато Христос дойде на Земята, Той даде много добър пример. Той каза: „Аз съм лозата, вие ¬ пръчките, а Отец Ми е земеделецът.” За Христа се казва, че Той е агнецът, агнето. А Христос даде друг образ за Себе си. Той казва: „Аз съм лозата, а вие ¬ пръчките.” По този начин Той показа какво трябва да бъде нашето отношение към растителното царство. Христос приема да бъде лоза, хората ¬ пръчки, а Отец ¬ земеделецът, Който обрязва тия пръчки. Казвате, че едно растение е бук, друго ¬ дъб, а трето ¬ габър. Не, вие можете да научите много работи от растенията, защото в тях има скрит Божествен запас. Растителното царство е запас на Божествения живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребим с този запас, неизбежно ще страдаме. И казвам, че за бъдещото възпитание всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата си да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.

 

Лозето е емблема на духовния живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозето се отличава с качеството да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата и са по-дълги, когато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са по-дълги корените, толкова и клонищата. У лозата пък е обратно. Тÿ се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христос казва: „Аз съм лозата.” Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: „Аз съм лозата, а вие пръчките.” Христос е  разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо.

 

Сега ние минаваме покрай растенията и дърветата, поглеждаме малко с присмех към тях и казваме: „Това е дърво, това е растение.” Обаче трябва да знаем, че всяко растение, всяко дърво има интелигентност, която в известно отношение надминава човека. И Христос не се срамува да казва: „Аз съм лозата, вие ¬ пръчките.” Той не казва: аз съм слонът, а вие слончета или аз съм лъвът, а вие лъвчетата, или аз съм сомът, а вие сомчетата, или аз съм големият кит, а вие китчетата, но казва: „Аз съм лозата, а вие ¬ пръчките.” Ще кажете, че Христос не е бил ботаник. Не, Христос имаше много по-пълни понятия по ботаниката, отколкото всеки съвременен ботаник. Това е мое мнение, но аз имам доста доказателства, от които се уверявам, че Христос е бил много по-добър ботаник, от сегашните видни ботаници. Ако Христос би написал една ботаника, аз бих предпочел да уча неговата ботаника, отколкото тази на съвременните, даже и най-видни, ботаници.

Сега ние ще живеем така, както растенията живеят - половината ще бъдат в материалния свят и другата половина в духовния свят. Това е поставено и в Евангелието, в думите на Христа: Аз съм лозата, а вие пръчките. Значи, половината е в земята, а другата половина е отвън - изкарва стъбло и листа, клончета и най-после дава плод - това е външната страна, т. е. духовният свят. Казва се нататък: Отец ми е земеделец и разумно обрязва пръчките. Защо трябва да се обрязват пръчките?. За да даде тази лоза плод. Така разбран животът, той има вече смисъл.

 

Българите имат обичай да режат лозата. Те казват, че лозата плаче като я режат. И лозата плаче, и другите растения плачат, когато хората се отнасят към тях жестоко. Сегашните хора са изопачили лозата, понеже искат да получават от нея повече плод, отколкото трябва.

 

Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират.” И наистина растенията най-мъчно умират. Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години и като са ги посадили в земята, те отново са изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, обаче те знаят това, което и съвременните културни хора не знаят.

Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.” Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание.