През 1976 г. туристи в планините на Абхазия видели странен космонавт и дискообразен космически кораб да излитат.

Във всеки регион на страната ни, както по време на съветската епоха, така и днес, се случват необясними събития. Тези инциденти понякога се отразяват в медиите, но рядко. По-често те се преразказват от местните жители, пораждайки легенди и приказки, свързани с определено място. Днес искам да споделя история, която според сведенията се е случила по време на съветската епоха (1976 г.) в планините на Абхазия с туристическа група, водена от Ирина Звонарьова.

Преходът през красивите планини и незабравими пейзажи продължи малко повече от седмица. През това време групата преживяла инцидент, който самата тя не могла да обясни. Всичко се случило на третия ден от пътуването. Избраният от групата маршрут бил доста лесен, което им позволило да се потопят напълно в околната атмосфера и да се насладят на местния колорит. Планински пейзаж с ниски храсти и редки дървета, покриващи скалистата земя.

Ирина Звонарьова имала добро чувство за посока. Тя беше изминавала този маршрут десетки пъти и знаеше отлично къде са подходящите места за къмпинг. Така че всичко беше обсъдено предварително, както се беше случвало и при много предишни подобни експедиции.

Когато стигнаха до следващото такова място и започнаха да разпъват лагера, те бяха изненадани да забележат мъж в странни дрехи, който се движеше неловко на около 200 метра по съседния склон. С помощта на бинокъл туристите разгледаха по-отблизо костюма. Оказа се, че е мъж, който много приличаше на астронавт. Но... наистина ли беше мъж?

Никой от присъстващите не можеше да разбере какво прави космонавтът в планината.

Изглеждаше сякаш космонавтът, кой знае откъде е дошъл сред абхазките планини, се движеше предпазливо по скалите, постоянно изложен на риск от падане. Носеше кръгла, снежнобяла каска и раница, оформена като правоъгълна кутия, от която по кръста му се провлачваха различни шнурове и тръбички.

Никой не можеше да види какво има пред него. Мистериозният космонавт се отдалечи, с гръб към изненаданите туристи. Две жени от групата започнаха да викат на непознатия да им обърне внимание, но той се престори, че не чува и продължи надолу по склона.

Скоро изчезна от погледа му и групата започна да се приготвя за вечеря. Над полевата храна те оживено обсъждаха случилото се. Всички стигнаха до заключението, че космонавтът няма работа в абхазките планини, така че фигурата, която бяха видели, беше някой друг, но не и човек от космоса. Може би снимаха филм и това беше актьор, облечен като астронавт? Възможно е, но все пак изглеждаше много странно. Освен това, защо беше напълно сам? Къде беше снимачният екип?

Ирина Звонарьова призна, че през многото си години преходи по местните склонове никога не е срещала нищо мистериозно. Тя каза, че е чувала истории от други туристи за планински дух или същество, подобно на йети. Но никога не е чувала да са виждали космонавти тук и никога не е виждала такъв сама.

Вечерта постепенно се спускаше и след залеза над планините започна да се спуска здрач. Точно когато трима от туристите вече бяха в палатките си, а останалите се готвеха за през нощта, един от мъжете възкликна: „Вижте!“ Той посочи в далечината и туристите видяха нещо дори по-странно от мъж в костюм на астронавт. Метален диск с множество оранжеви светлини прелетя по небето. Обектът се завъртя по часовниковата стрелка и се движеше сравнително бързо на умерена височина, не надвишавайки планинските върхове.

Мъжът забелязал метален обект с форма на диск и множество светлини.

Докато вадели камера от палатката, летящият обект изчезнал от погледа им. Никой от присъстващите не разбрал какво точно са видели. Очевидно случилото се по-рано с мистериозния космонавт е било някак свързано с това събитие. Дали съветските учени са тествали някаква тайна летателна машина? Със сигурност не е приличала на самолет или хеликоптер. Беше нещо необичайно – без крила или прозорци, без дюзи или други познати атрибути на летателните машини.

Обектът летял напълно безшумно. Ако мъжът не бил хвърлил случайно поглед в посоката на полета, събитието вероятно щело да подмине екипа и никой нямало да го забележи. Заглеждайки напред, трябва да отбележа, че никой от участниците не е видял нищо друго необичайно по време на тази експедиция. Но къде другаде биха могли да го видят? Те вече били впечатлени, след като са били свидетели на явление, което никога преди не им се е случвало.

След завръщането си от похода, Ирина Звонарьова разказала на туристическия център за случилото се. Ден по-късно друга група туристи се върнала и те също видели странен обект с форма на диск. Тогава се шегуваха, че са лунатици, дошли да се отпуснат в планините на Абхазия и да дишат лечебния въздух. Но шегите настрана, по това време в района се случваше нещо необяснимо. Какво точно обаче остана загадка.

„Видения при пълнолуние. Част 4. Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

Когато сте на път да се издигнете финансово, хората започват да правят това‼️

 

Истината за София: Защо Църквата премахна „богинята“ от ученията на Исус?

 Истината за София: Защо Църквата премахна „богинята“ от ученията на Исус?

В най-ранните пластове на християнската традиция, много преди да се оформят догмите, каноните и строгите граници на ортодоксалната вяра, съществува фигура, която е заемала централно място в духовния живот на първите общности, но която по-късно е била почти напълно заличена от официалното учение. Тази фигура е София – божествената мъдрост, женският аспект на божественото, силата, която древните текстове описват като сътворяваща, просветляваща и водеща човека към истината. В гностическите писания тя е представена като същество, което участва в сътворението на света, като посредник между Бога и човека, като духовен принцип, който пробужда душата и я връща към първоначалния ѝ източник. В някои ранни християнски общности София е била почитана като живо проявление на божествената мъдрост, като женския полюс на божественото, който допълва мъжкия аспект и създава хармония в космоса. Но с течение на времето, когато християнството започва да се институционализира, когато се оформя йерархия, когато Църквата се стреми да установи единна теология и да премахне всичко, което може да подкопае нейната власт, фигури като София се оказват неудобни. Женският аспект на божественото не се вписва в модела на строго мъжко духовно управление, а гностическите идеи, които подчертават вътрешното познание, личния мистичен опит и директната връзка между човека и Бога, се възприемат като заплаха за централизираната структура на Църквата. Затова много текстове, в които София играе ключова роля, са обявени за еретични, а ученията, свързани с нея, са потиснати. Постепенно нейното име изчезва от проповедите, от литургията, от официалните писания, оставайки само като следа в апокрифните книги, в гностическите евангелия и в мистичните традиции, които са успели да оцелеят въпреки преследванията. 

В Евангелието от Тома, Евангелието от Филип и други гностически текстове София е представена като сила, която Исус познава и почита, като духовен принцип, който той се стреми да възстанови в човека. Някои традиции дори твърдят, че ученията на Исус са били насочени към пробуждането на божествената искра в човека – искра, която е свързана именно със София. Но когато Църквата започва да изгражда своята власт, тя отхвърля всичко, което може да подкопае нейния контрол върху духовния живот на вярващите. Гностицизмът, който учи, че човек може да достигне до Бога чрез вътрешно познание, без посредничеството на институцията, е обявен за опасен. А София, като символ на това вътрешно познание, става нежелана. Въпреки това следи от нея остават в библейската литература за мъдростта – в Притчи, Премъдрост Соломонова, Премъдрост Сирахова – където тя е описана като женска фигура, която говори, съветва, създава и присъства до Бога. Там тя е „дъх от Божията сила“, „отблясък на вечната светлина“, „майсторка на творението“. Но по-късната теология превръща тези описания в метафори, лишавайки София от личностност и духовна автономия. Така женската мъдрост е сведена до поетичен образ, а не до реална част от божествената природа. Днес много търсачи на духовност преоткриват София като липсващия елемент в разбирането на ученията на Исус. Те виждат в нея ключ към по-дълбоко, по-пълно и по-балансирано възприятие на божественото – такова, което включва както мъжкия, така и женския принцип. За тях София не е богиня в езическия смисъл, а божествена сила, която е била почитана от ранните християни, но по-късно е била изтласкана от официалната доктрина. Те вярват, че Исус е учил за вътрешната светлина, за пробуждането на душата, за връзката между човека и божествената мъдрост – учения, които са били по-близки до гностическите идеи, отколкото до строгата ортодоксалност, която се налага по-късно. Така въпросът за София не е просто исторически или теологичен. Той е въпрос за това какво е било изгубено, когато Църквата е избрала да премахне женския аспект на божественото от своето учение. Въпрос за това какво би означавало за християнството, ако тази фигура бъде възстановена. И въпрос за това дали истината за София може да помогне на съвременния човек да разбере по-дълбоко посланието на Исус – послание, което може би е било много по-богато, мистично и многопластово, отколкото сме свикнали да мислим.

НЛО | ВУЛКАН ПОПОКАТЕПЕТЪЛ | МЕКСИКО

 Вулканът Попокатепетал в Мексико има инсталирана наблюдателна камера, която да следи активността в реално време. Те ще помагат на ученика и ще наблюдават изказванията и ще предупреждават Хората в случай на опасност. Но изведнъж, около Попокатепетал, ще се появи нещо необичайно... странни, аномални явления, които не могат да бъдат обяснени с конвенционални методи.

 Немски пенсионер твърди, че е уловил сигнал от дълбокия космос.

Инженер от Дрезден изгражда уникална установка, като комбинира десетки радиостанции и друго оборудване. В продължение на 35 години, започвайки през 1991 г., Клаус Хардингер и колегите му усъвършенстват устройството си. Според неговите изчисления, мощността му би била достатъчна за прихващане на комуникации не само в рамките на Земята, но и далеч отвъд Слънчевата система. Използвайки сложни модификации, той увеличава чувствителността на оборудването десетки хиляди пъти. Основното предизвикателство обаче е разграничаването на истинските сигнали от космоса от тези, случайно прихванати или отразени от Земята.

През годините германецът продължава да усъвършенства и подобрява творението си. Накрая успява да заглуши напълно всички сигнали, идващи от Земята, и да се концентрира върху дълбокия космос. Вместо очакваното прихващане на нечии комуникации, царува тишина.

Клаус опитва всякакви комбинации и диапазони от засечени стойности, но космосът остава подозрително мълчалив. Въпреки че, логично, това не би трябвало да се случва, тъй като звездите и другите масивни обекти във Вселената изпращат всякакви вълни в космоса. Така че, проблемът не беше „тишината“ на космоса, а несъвършенството на настройката.

Изведнъж инсталацията засече прихващане на данни.

Хардингер в крайна сметка прекара над четири години в пълно мълчание. Той дори започна да се чуди дали оборудването му се е повредило, но след като го пренастрои, той успя лесно да улавя земни сигнали. Изглеждаше, че оборудването работи правилно. След като настрои настройките за дълбокия космос, той продължи да улавя потенциални сигнали.

Същата вечер мъжът беше изключително уморен и заспа точно на бюрото си в работилницата си. Събудиха го странни звуци. Сънят изчезна сякаш по магия, тъй като цялото му оборудване записваше предаване на данни. Клаус пренасочи получените сигнали към записващи устройства, които бързо се претовариха.

Обемът на информацията беше огромен. Със сигурност не можеше да се обясни с активността на звезда или свръхнова. Мъжът разбираше, че се случва нещо много важно, но не беше подготвен. Първо, германецът беше проспал предаването, и второ, техническите му възможности очевидно бяха недостатъчни.

В крайна сметка успяха да запишат само малка част от прихванатия сигнал. Тогава започна забавлението! Заснемането на съобщението и дори записването му на носител е само половината от битката. В края на краищата, това е по същество колекция от звуци, но опитът да се систематизира и дешифрира, разбира се, е много по-трудна задача.

Хардингер, осъзнавайки, че може да се е случило нещо невероятно, се опитал да използва всички налични ресурси, за да завърши разследването си. Той се свързал с Берлинската академия на науките, но му било отказано съдействие за дешифрирането на получения сигнал. Астрономическата обсерватория Лорман в Дрезден също отказала.

По-късно представители на Германското уфологично дружество се свързали с Клаус чрез журналисти. Той искал официални научни представители, а не ентусиасти, да проведат изследването, така че Хардингер се поколебал известно време, но не виждайки алтернатива, започнал да работи с уфолози, за да се опита да дешифрира потенциалния сигнал.

Преди всичко, той трябвало да бъде класифициран. Ясно е, че това не можело да е смущение, причинено от звезда или друго масивно небесно тяло. Най-малкото, известните звездни импулси имат съвсем различна характеристика. Това накарало гореспоменатите изследователи да предположат, че всъщност това е умишлено съобщение, а не случайно, спонтанно освобождаване на енергия. Последваха месеци, а след това и години, работа по потенциално дешифриране.

Подходите към различни специалисти по дешифриране и подобна работа не дадоха резултати. Въпреки това, през 2024 г. беше проведен експеримент с помощта на невронна мрежа. Той успя да предложи собствено решение. Клаус Хардингер заяви следното: „Не разбирам защо никой в ​​науката не е обърнал внимание на това откритие. Вероятно има забрана за публично разкриване на информация, свързана с подобни случаи. Учените отказват да признаят съществуването на разумни същества и да участват в изучаването на подобни сигнали. За тях е по-лесно да твърдят, че това е поредното освобождаване на енергия от някаква звезда.“

Предполага се, че говорим за обитатели на галактиката Андромеда.

Междувременно моите колеги от немската общност на НЛО проведоха експеримент, използвайки невронна мрежа. Очевидно това е фрагмент от смислено съобщение от галактика, разположена на 2,6 милиона светлинни години разстояние. Предполага се, че говорим за галактиката Андромеда. Засега това е цялата информация, която бих искал да споделя. По-нататъшната работа може да отнеме много години. Когато сме готови, всички ще знаят какво съобщение ни е изпратено.

Немски пенсионер е сигурен, че е прихванал сигнал, изпратен от представители на друга цивилизация от мъглявината Андромеда. Той обаче не твърди, че съобщението е било насочено към Слънчевата система. По-скоро представители на тази цивилизация са общували с някой друг и землянинът, използвайки уникалната си инсталация, е прихванал фрагмент от разговора им. Със сигурност звучи феноменално, но човекът е уверен в убежденията си.

Лотарията ЩЕ ВИ ПРЕГОНВА (Хак за подсъзнателна доставка!)