АРИЙСКИЯТ КОМАНДИР, КОЙТО СЕ ПРЕРОДИ В МОМЧЕ ОТ БРЯНСК

Сашка беше момчето от къщата отсреща, онзи вечен спътник в детските ми години, с когото деляхме всяка беля, всяко приключение, всяка тайна, която не смеехме да кажем на възрастните, защото знаехме, че няма да ни повярват или просто няма да ни разберат, а нашият свят беше толкова различен от техния, толкова по-широк, по-опасен и по-вълшебен. С него бягахме от кучета, които ни подгонваха, защото сме минали през двора на някой сърдит дядо, с него се носехме върху леден къс по реката през пролетта, когато водата беше висока и студена, а ние се чувствахме като откриватели на нови земи, с него се изгубихме в гората и родителите ни ни търсиха цяла нощ, докато ние лежахме под едно паднало дърво и гледахме звездите, мислейки си, че сме най-смелите момчета на света. Но колкото и приятели да имахме, колкото и да се смеехме и карахме с другите деца от селото, имаше неща, които човек може да каже само на един-единствен човек, и аз бях този човек за Сашка, защото той ми разкри тайната си в един от онези тихи следобеди, когато седяхме на брега на реката и хвърляхме камъчета във водата, без да говорим много, просто слушайки как вятърът минава през тревата. Тогава той ме погледна странно сериозно и каза, че иска да ми каже нещо, но да обещая, че няма да го кажа на никого, и аз обещах, защото така правят истинските приятели, а той ме попита дали помня само своите спомени, което първо не разбрах, защото какви други спомени може да има човек, но той започна да шепне, оглеждайки се сякаш някой може да го чуе, и ми каза, че си спомнял живот, който не е неговият, живот в далечна земя, където имало каменни къщи, сгради с дракони, странни хора и още по-странни дрехи, и че в тези спомени той бил силен мъж, който яздел боен слон, огромен, с шипове на бивните, които смазвали враговете в битка, и че държал в ръцете си дълго копие или алебарда, и че командвал огромна армия, която му се подчинявала безусловно. 

Той ми разказваше как се биели срещу някакви племена, как слонът му бил ранен в една от битките и как той коленичил до него, докато животното умирало, и как това било като да загубиш истински приятел, и как имал син, когото обучавал да го наследи, защото всяка битка можела да бъде последната, и как говорели на език, който тогава знаел, но сега не разбирал. Аз го слушах и не знаех дали да му вярвам, но той говореше с такава увереност, че не можех да го отхвърля като фантазия. Години по-късно, когато вече учехме в града, той се скара с преподавателката по културология, която го задържа след лекцията, и когато се върна в общежитието след три часа, той сияеше, защото тя била разпознала в неговите спомени елементи от културата на североизточна Индия или Мианмар, и започнала да търси исторически фигури, които съвпадат с описанията му. След време тя открила древен текст, талмуд, в който се споменавал арийски командир, непобедим в над тридесет битки, който яздел боен слон и бил ужас за враговете си, живял през третото хилядолетие преди новата ера, и се казвал Нянг Рошан, или Рохан, и съдбата му била трагична, защото първо загубил своя слон, после сина си, а накрая зрението си, и когато разбрал, че вече не може да води армията си, се хвърлил от скала. Сашка помнел части от тези събития, но не всички, и когато научил за кого може да е бил в миналия си живот, той се гордеел, макар че съдбата на този древен командир била тежка. Науката не признава прераждането, но милиони хора вярват в него, и понякога се появяват хора, които помнят неща, които не би трябвало да помнят, и аз не знам дали Сашка беше прероден военачалник или просто момче с необикновено въображение, но знам, че той не можеше да знае тези подробности сам, и че в очите му имаше нещо, което не можеш да измислиш, нещо древно, нещо истинско, и че тази тайна, която ми повери на брега на реката, остана с мен завинаги, защото някои истории не са просто истории, а врати към нещо по-голямо, което не можем да обясним, но можем да почувстваме.

Защо лятото е НАЙ-МОЩНОТО време за задържане на емоции (всеки мъж трябва да чуе това)

 Лятото е най‑мощното време за задържане на емоции, защото това е сезонът, в който природата достига своя връх и мъжът може да използва тази естествена енергия, за да изгради по‑силна версия на себе си. Лятото носи най‑дългите дни и най‑силната светлина. Това активира мозъка, увеличава серотонина и повишава естествената жизненост. Когато тялото получава повече светлина, то става по‑будно, по‑фокусирано и по‑дисциплинирано. Мъжът усеща прилив на сила, който му позволява да контролира емоциите си по‑лесно. Лятото увеличава енергията, защото витамин D укрепва тялото, подобрява настроението и стабилизира психиката. Когато психиката е стабилна, мъжът може да мисли по‑ясно и да действа по‑решително. Дългите дни дават повече време за движение, спорт, работа и развитие. Това естествено изгражда дисциплина, защото ритъмът на деня става по‑структуриран. Дисциплината води до самоконтрол, а самоконтролът води до вътрешна сила. Лятото е сезонът, в който мъжът може да изгради навици, които през зимата са трудни за поддържане. Повече движение на открито намалява стреса и тревожността. Когато стресът е нисък, емоциите са по‑лесни за управление. Това прави лятото идеалното време за овладяване на импулси и изграждане на устойчивост. Природата през лятото е в разцвет и човекът реагира на това подсъзнателно. Тялото и умът се синхронизират с околната среда. Това създава вътрешно усещане за сила и стабилност. Лятото е сезонът, в който мъжът може да започне нови проекти, да постави нови цели и да промени живота си. Енергията е по‑висока, мотивацията е по‑силна, а умът е по‑ясен. Това прави лятото най‑подходящото време за личностна трансформация. Когато мъжът използва лятото правилно, той може да постигне повече за три месеца, отколкото за цяла година. Лятото е естествен рестарт на психиката. То събужда вътрешната сила, която през зимата е по‑тиха. Лятото дава възможност за изграждане на ново тяло, нов ум и нов характер. Това е сезонът, в който мъжът може да стане по‑уверен, по‑спокоен и по‑решителен. Истинската мъжественост не е агресия, а контрол. Не е хаос, а яснота. Не е импулс, а дисциплина. Лятото дава идеалните условия за развиване на тези качества. Когато мъжът овладее емоциите си през лятото, той създава сила, която остава с него през цялата година. Лятото е най‑мощното време за вътрешен растеж, защото природата, биологията и психологията работят в негова полза. Това е сезонът, който превръща мъжа в най‑силната версия на себе си.

 Многотонна метална плоча се появи насред пустинята и след това изчезна. Проблем в матрицата?

Спомняте ли си историята, когато изневиделица, гладък черен куб се появи насред ясно небе и се спусна надолу, оставяйки след себе си зеленикава мъгла? Нямаше време да се приземи, тъй като изчезна безследно. Няколко късметлии успяха да направят снимки, но никой, дори със снимки, не можа да обясни какво се е случило. Тогава много изследователи започнаха да си спомнят спорната хипотеза, че всички живеем в матрица. Какво означава това?

Мнозина вярват в създател, бог и т.н. Но представете си, че този създател всъщност е програмист, работещ върху невероятно напреднала машина. Това дори не е компютър, а нещо много по-мощно. И той създаде симулация, въвеждайки определени данни – законите на Вселената, така да се каже. Симулацията продължава да функционира, сякаш е герой в тази матрица. Всички действия са предварително регулирани, но ние не знаем за това и си мислим, че самите ние влияем на реалността.

Метална буца се появи насред пустинята.

Естествено, това би трябвало да е невероятно мащабна и изключително сложна система, за да контролира Вселената. И нека дори не говорим за Вселената. Слънчевата система! Да кажем, че всичко отвъд нея са текстури или илюзия. Така че, основната област, контролирана в симулацията, е Слънчевата система. Можете ли да си представите функционалността, необходима за устройство, способно да наблюдава целия свят?

Съвременните сървъри могат безпроблемно да поддържат виртуални светове за десетки хиляди герои, примитивни и с ограничена функционалност. Но тук говорим за абсолютен и пълен контрол над всичко, което се случва в света, над всеки един организъм, над всяко действие, над всяка промяна.

Това е невероятно огромна и трудна задача. И, разбира се, ако всичко около нас е симулация, могат да възникнат повреди. Просто някой код хвърля грешка и нещо се обърква. Например, куб сякаш пада от небето и когато проблемът е отстранен, всичко си идва на мястото.

Спомняте ли си няколко други истории за метални, огледални монолити, издигащи се от земята в различни страни по света? Хората дори се опитаха да ги изучават, но не успяха да отчупят дори мъничко парче. След кратко време те просто изчезнаха, без да оставят следа, нито на повърхността, нито в горните слоеве на земята. Това също може да е грешка в симулацията.

Неотдавна насред пустинята на Арабския полуостров се случи странно събитие, което отново предизвика спекулации относно хипотезата, че нашият свят е симулиран. Местните жители забелязаха много ярък, блестящ обект насред пясъка. Приближавайки се по-близо, те бяха изненадани да открият плоча от метал или камък - не беше ясно - което беше причината. Откъде в пустинята може да се е появил масивен, правоъгълен блок с тегло от няколко тона, остава загадка. Повърхността му показваше признаци на отчупване и напукване, но открилите не успяха да отчупят фрагмент с импровизирани средства.

Самият материал наподобяваше метал. Не самият материал светеше, а по-скоро отражението на слънцето, падащо върху повърхността му. От разстояние обаче изглеждаше сякаш самият обект излъчва светлина. Инцидентът се разпространи из целия град. Заинтересовани страни отишли ​​на мястото и потвърдили наличието на голям блок от неидентифициран материал.

Интересното е, че той останал хладен на допир и не се затоплил на пряка слънчева светлина. Първоначално изследователите помислили, че плочата може да е паднала от самолет, но в този случай поне щеше да се образува малък кратер. Веднага обаче се усещало, сякаш е била внимателно поставена.

Не били създадени условия за транспортиране на обекта. Пътищата били непроходими, имало море от пясък и без голям кран било невъзможно обектът да бъде преместен. Изследователите, осъзнавайки, че импровизираните инструменти очевидно са недостатъчни, за да отчупят проба за изследване, отишли ​​в града, за да намерят по-специализирани инструменти. Планът бил да продължат разследването на следващия ден, но когато се върнали на мястото, плочата я нямало. Нямало никакви следи от транспортиране или пренасяне. Вместо това имало огромна дупка, десетки пъти по-голяма от плочата, с вода на дъното.

Вместо камък, имаше дупка.

И какво би могло да бъде това? Опитите да се обясни събитието с помощта на проста логика бяха неуспешни. Измерванията с различни инструменти не разкриха остатъчни полета или аномални стойности. Никой не можеше да разбере как масивна плоча се е появила насред пустинята и след това е изчезнала, оставяйки след себе си доста голяма дупка. Изследователите продължиха да търсят каквито и да било улики на мястото в продължение на няколко дни, но без резултат.

След като бяха обявени подробностите за инцидента, започнаха да се изразяват различни гледни точки. Експерти в неизвестното се накланят към теорията, че това е поредното доказателство за нашето съществуване в симулация. Нещо не е функционирало правилно и е възникнал малък бъг. Отне няколко дни, за да бъде идентифицирано и поправено. Единственото странно е, че дупката се е появила. Ако направим аналогия с обелиските, които са се появявали и изчезвали в няколко страни по света, тогава всичко е останало както преди, но това е съвсем различно.

 ТАНЦУВАЩАТА ЧУМА ОТ 1518 ГОДИНА – НЕОБЯСНИМИЯТ ФЕНОМЕН, КОЙТО ПОТРЕСЕ ЕВРОПА И ОСТАНА МИСТЕРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ВЕКА

Историята съдържа множество необясними събития, но малко от тях са по-странни от Танцуващата чума от 1518 г. През лятото на същата година стотици жители на Страсбург започват да танцуват неконтролируемо по улиците на града. Епидемията продължава седмици наред, озадачава местните власти и води до няколко смъртни случая! Всичко започва, когато жена, известна като фрау Трофеа, започва да танцува сама на публични места, а съвременни сведения твърдят, че тя продължава да се движи с дни въпреки изключителната физическа умора. Много бързо други жители се присъединяват към нея, превръщайки първоначално изолиран инцидент в бързо разрастващ се публичен спектакъл и с увеличаването на броя на участниците ситуацията става все по-тревожна за градските власти. Свидетели описват хора, танцуващи непрекъснато въпреки тежкото изтощение, дехидратация и физически колапс. Освен това се твърди, че някои участници всъщност са починали, след като са натоварвали телата си отвъд нормалните физически граници за продължителни периоди.

Местните лекари заключават, че засегнатите страдат от прегряване на кръвта, което изисква по-нататъшно движение, а не ограничаване. Действайки по този съвет, служителите създават специални пространства, наемат музиканти и насърчават танцьорите да продължат, докато състоянието им се подобри. Тази стратегия обаче доведе до обратни резултати от очакваните и вместо да намали епидемията, публичните представления сякаш привлякоха още повече участници и още по-голямо внимание!

С влошаването на условията, властите изоставиха подхода и потърсиха религиозни решения. Много от танцьорите бяха отведени в светилище, свързано със Свети Вит, и бяха извършени религиозни ритуали с надеждата да се сложи край на странната импулсивност. След тези интервенции, докладите сочат, че епидемията постепенно е отшумяла през следващите седмици.

Историците обсъждат причината за феномена повече от пет века. Една популярна теория предполага, че замърсената ръж, заразена с гъбички от ерго, е предизвикала необичайно поведение сред жителите. Тъй като отравянето с ерго може да предизвика халюцинации и мускулни спазми, някои изследователи също го разглеждат като възможно обяснение. Тази теория обаче е изправена пред значителни проблеми, когато се разгледа по-внимателно, тъй като жертвите на тежко отравяне с ерго често изпитват силна болка, нарушена координация и изтощителни физически симптоми. Следователно, тези условия биха направили продължителното танцуване в продължение на дни или седмици изключително трудно, ако не и невъзможно.

Съвременните историци предпочитат обяснение, основано на психологията, а не на токсикологията. Страсбург наскоро преживя неуспех на реколтата, недостиг на храна, огнища на болести и широко разпространени икономически трудности. При такива условия, хроничният стрес и колективната тревожност може да са допринесли за форма на масово психогенно заболяване? Масовото психогенно заболяване възниква, когато психологическият дистрес предизвиква истински физически симптоми в рамките на групите. Лицата, засегнати от такива огнища, не се преструват умишлено или съзнателно се представят за наблюдатели, тъй като техните симптоми са реални преживявания, оформени от страх, очаквания, социален натиск и споделени културни вярвания.

И все пак, дори това обяснение оставя важни въпроси без отговор, въпреки широкото му приемане, и историците все още спорят защо танците са се превърнали в специфичен израз на колективен дистрес. В допълнение към това, оцелелите записи остават непълни, което прави окончателните заключения невъзможни въпреки вековете на изследвания.

Повече от 500 години по-късно, Танцуващата чума остава една от най-забележителните мистерии в историята. Стотици хора танцуваха седмици наред, а властите насърчаваха поведението чрез официалната политика. Независимо дали са водени от психологически натиск, културни вярвания или причини, сега изгубени за историята, събитията от Страсбург все още продължават да оспорват конвенционалните обяснения за човешкото поведение…

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете моите блогове или да закупите подписани копия на моите книги, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични и Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън - Автор

 Главоболие и светлинна трансформация: Как високочестотните потоци пренастройват мозъка ви

Главоболието, което толкова много хора усещат днес, често не е просто физически симптом, а дълбок процес на вътрешна трансформация, при който мозъкът – този изключително сложен невронен предавател – се адаптира към високочестотните потоци, преминаващи през планетата. Когато тези потоци навлизат през седмия и осмия енергиен център, те активират механизми, които от човешка гледна точка изглеждат като напрежение, натиск или болка, но всъщност представляват обновяване на вътрешния хардуер. Мозъкът не е просто биологичен орган, а динамична приемна система, която трябва да преведе новите светлинни кодове на езика на биологията. Когато мощни плазмени или кристални честоти се изливат в нашите фини структури, синапсите – тези микроскопични мостове между невроните – започват да работят в режим на претоварване, подобно на домашен контакт, който внезапно трябва да захрани цял град. Тогава се появява електромагнитно съпротивление, което усещаме като напрежение в мускулите, костите, челюстта, врата, раменете, а понякога и в области, в които никога не сме очаквали да има напрежение. Тялото се опитва да удържи новата честота, докато мозъкът се разширява отвътре, опитвайки се да вмести новата архитектура на съзнанието в ограниченото пространство на черепа. Това води до скърцане със зъби, внезапни събуждания, сънна парализа, запушен нос, кашлица, желание да „изплюеш“ нещо, усещане за натиск в слепоочията, микровибрации, щраквания в костите, разширяване в темето, замъглено зрение или многослойни образи, което е особено характерно за хора с активни ясновидски канали. Всичко това е част от процеса, който мнозина чакат, защото енергийният поток не е монотонен, а вълнообразен, появява се внезапно при пик и изчезва също толкова внезапно, когато вибрацията се установи в структурата. Затова е важно да се научим да различаваме трансформационните процеси от обикновени физически неразположения, като основният маркер е именно вълнообразният характер на усещанията. Конвенционалните лекарства често не помагат, тъй като причината не е химична, а честотна, и няма изобретено обезболяващо за светлинна мутация. Понякога е най-добре просто да си легнеш, да се отпуснеш и да позволиш на тялото да интегрира новата информация. Самата трансформация може да продължи от няколко часа до няколко дни, в зависимост от пропускателната способност на тялото, съзнанието и душата. Важно е да не се сравняваме с другите, защото няма мащаб, няма състезание, няма „по-бързо“ или „по-бавно“, има само индивидуален ритъм, който е свещен. Тялото се движи с темпо, което му позволява да запази целостта си, без да изгаря рецепторите си. Единственото, което е нужно, е максимална релаксация, много течности, топлина, мекота и присъствие в себе си, защото чувствителността, грижата и любовта към себе си са тези, които позволяват по-хармонично предаване на импулсите. Когато започне кристализацията, тялото има нужда от топлина, спокойствие и доверие, защото това е естествен процес, който не може да бъде ускорен или контролиран. Споделям това знание, защото усещам важността на случващото се и знам колко ценно е за всеки да намери опора в думите точно сега. Всяка статия е процес на настройване, който изисква време, внимание и вътрешна сила, и вашата подкрепа ми позволява да продължа да споделям това, което идва през моя опит и Душа. Продължаваме пътуването си заедно, с повече яснота, повече доверие и повече светлина. Ако желаеш да разгърнем темата още по-дълбоко, можеш да избереш посока като енергийно пробуждане, различаване на енергийна болка от медицински проблем, укрепване на нервната система или разбиране на светлинните кодове, защото всичко това е част от един и същ процес на разширяване, който вече е започнал и продължава да се развива във всеки от нас.

 КАКВО СЕ СЛУЧВА С ДУШИТЕ СЛЕД СМЪРТТА И ЗАЩО ПРОБУДЕНОТО СЪЗНАНИЕ СЕ ОСВОБОЖДАВА, А НЕПРОБУДЕНОТО СЕ ВРЪЩА В КАПАНА НА МАТЕРИЯТА 

Когато тялото умира, душата не умира, тя просто се отделя от плътта и започва преход през невидимите нива на съществуване, и това, което се случва след смъртта, зависи изцяло от състоянието на съзнанието, от това дали е пробудено или спящо, дали е освободено или привързано, дали е разширено или затворено, дали помни своя истински произход или е забравило кой е. Ако съзнанието ти е пробудено, ако не си привързан толкова към материята, земните изкушения, пороците, емоциите, връзките, ако вътрешно си се отделил от света, ако си разбрал, че той е илюзия, временна холограма, училище, ако съзнанието ти си припомня част от Източника, от Царството, от истинския Бог, от Плерома, ако усещаш, че си творящо същество, че имаш магически способности, че душата ти е древна, че си бил много пъти тук, че си повече от тяло, повече от име, повече от живот, тогава след смъртта ти се освобождаваш много по-лесно, защото душата ти помни, душата ти знае, душата ти се връща към светлината, към Източника, към истинския дом, към реалността отвъд материята. Но ако съзнанието спи, ако още обича този свят, ако е свикнало с земните илюзии, пороци, алкохол, храна, нискочестотни вибрации като месо, работа, коли, къщи, семейство, деца, сексуални връзки, емоции като гняв, ревност, отмъщение, завист, алчност, мания, привързаност към някого или нещо, ако душата е вкопчена в земния живот, тогава след смъртта тя не може да се издигне, тя остава в ниските нива, в астралните слоеве, в чистилището, в копията на земната реалност, където лесно бива примамена от архонтите, от фалшиви починали близки, от фалшиви ангели-водачи, от фалшив рай, от библиотеки, от „училища“, от „светове“, които изглеждат красиви, но са капан, защото са създадени да задържат душата в цикъла на прераждане. Душата, която е привързана към материята, попада в нива, които са копие на Земята – магазини, къщи, улици, пороци, ядене, пиене, секс, работа, всичко, което е познавала, защото това е нейната представа за „живот“, и тя не усеща, че може да твори, че може да се освободи, че може да се издигне, тя остава в капана на архонтите, които я връщат в нов живот, в ново тяло, в нова илюзия, докато не се пробуди. Ако съзнанието е пробудено, душата след смъртта вижда светлината, но не фалшивата светлина, а истинската, тя усеща вибрацията на Източника, тя помни Плерома, тя помни, че е част от Божественото, тя помни, че е искра от истинския Бог, не от създателя на материята, а от Първоизточника, и тя не се поддава на примамките, не влиза в тунела, не следва гласове, не следва форми, тя се издига нагоре, отвъд астрала, отвъд ниските нива, отвъд капаните, и се връща в истинския свят, където няма време, няма материя, няма страдание, няма цикъл, няма забрава. Но ако съзнанието спи, ако душата е привързана към земното, тя лесно попада в капана на архонтите, които се представят като починали близки, като ангели, като водачи, като светлина, като любов, но това е фалшива светлина, фалшив рай, фалшиви нива, които изглеждат красиви, но са създадени да задържат душата в цикъла на прераждане, защото архонтите се хранят с енергията на душите, които не са пробудени. Душата, която не е освободена, попада в нива, които са копие на Земята – градове, къщи, магазини, работа, семейства, пороци, храна, алкохол, секс, емоции, всичко, което е познавала, защото това е нейната вибрация, и тя не разбира, че е мъртва, тя не разбира, че може да твори, тя не разбира, че може да се освободи, тя остава в илюзията, докато не се пробуди. Истинският рай не е копие на Земята, не е място, не е пространство, не е форма, той е състояние на съзнанието, той е връщане към Източника, към Плерома, към Божественото, към истинската реалност, която е чиста светлина, чисто съзнание, чисто битие. Душата, която е пробудена, след смъртта се издига, защото тя вече е разбрала, че материята е временна, че животът е урок, че тялото е инструмент, че емоциите са програми, че пороците са капани, че привързаностите са вериги, и тя се освобождава, защото е осъзнала, че е вечна, че е безсмъртна, че е част от Божественото. Душата, която спи, се връща, защото още има какво да учи, защото още е привързана, защото още вярва в илюзията, защото още не е готова да се освободи. И така цикълът продължава, докато съзнанието не се пробуди, докато душата не си спомни кой е, докато не осъзнае, че е творящо същество, че има магически способности, че е част от Източника, че е искра от Плерома, че е вечна светлина, която временно е влязла в тяло, за да се учи, да расте, да се разширява. След смъртта няма край, има преход, има избор, има път, и този път зависи от съзнанието – пробуденото се издига, непробуденото се връща, привързаното остава в капана, освободеното се връща в истинския дом. И това е законът на съществуването.

 КАКВО СЕ СЛУЧВА С ПАМЕТТА И ЗАЩО ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ СЕ ПРЕПРОГРАМИРА В МОМЕНТА 

Всеки забелязва, че паметта ги подвежда, както краткосрочната, така и дългосрочната, и все по-често се случва да не можете да си спомните защо сте отишли в другата стая, къде сте оставили даден предмет, каква мисъл ви е минала през ума преди минута, или защо идеята, която току-що ви е хрумнала, е изчезнала като дим, и изглежда сякаш се прокрадват Алцхаймер, деменция и атеросклероза, дори при сравнително млади хора, което плаши мнозина, но истината е много по-дълбока и далеч не е само медицинска. За някои това е вярно поради възрастта и състоянието на тялото им, но за огромна част от хората това няма нищо общо с болест, а е част от глобален процес на изтриване на паметта, зануляване, който протича от няколко години и се засилва все повече, защото това се случва по време на сън, когато натрупаното бреме от деня се изтрива през нощта, и това не е грешка, а настройка от висшите сили, предназначена да ни помогне да се отделим от старите честоти, от старите програми, от старото възприятие на реалността. Постепенно се отдалечаваме от 3D паметта, от натрупаните там преживявания, от старите емоционални отпечатъци, от миналите идентичности, за да променим напълно възприятието си и да се подготвим за ново ниво на съзнание, което не може да носи със себе си тежестта на старото. И така, паметта се изтрива всеки ден, не помним какво се е случило вчера, дори не помним най-ярките емоционални моменти, и сякаш си спомняме, че нещо се е случило, но сякаш никога не сме го преживявали, няма следа вътре, няма емоционален отпечатък, няма вътрешно ехо, защото основата на паметта се разпада, за да се освободи място за нова структура на съзнанието. В процес сме на разотъждесвяване със старото си аз, с принципите си, със светогледа си, с миналите си роли, с миналите си убеждения, и не е нужно да си спомняме миналото, защото то вече не е част от новата ни вибрация, и всеки ден е чист лист, ново начало, нова честота, нова версия на нас самите. Самата памет не е по същество изтрита; все още помним нещо, но основата ѝ е изтрита, коренът е разтворен, емоционалната тежест е премахната, и това е подготовка за важен скок, който ни разделя на преди и след, на старо и ново, на 3D и 5D, на старата идентичност и новото същество, което се ражда вътре в нас. Не се разстройвайте и не се опитвайте да се върнете към миналото, защото миналото вече не съществува като вибрация, просто наблюдавайте откъде идва тази амнезия, защото тя е прагът към обновлението, към освобождението, към новото съзнание, което не се нуждае от старите истории, от старите болки, от старите спомени, от старите роли. Паметта се изтрива, защото се подготвяме за нова реалност, в която няма място за старите програми, и това е част от глобалния процес на възнесение, в който човешкото съзнание се пренастройва, нервната система се обновява, енергийните канали се разширяват, а душата поема водещата роля. Това, което наричаме „забравяне“, всъщност е освобождаване, изчистване, детокс на съзнанието, защото паметта е била претоварена с травми, страхове, емоции, преживявания, които вече не могат да бъдат носени в новата честота. Затова идеите изчезват, мислите се разпадат, спомените се размиват, защото умът се учи да работи по нов начин – не чрез натрупване, а чрез поток, не чрез задържане, а чрез приемане, не чрез контрол, а чрез интуиция. Това е преход от линейна памет към квантова памет, от минало към настояще, от тежест към лекота. И колкото повече се отпускаме в този процес, толкова по-лесно преминаваме през него, защото паметта не изчезва, тя се трансформира, пренаписва, пречиства, и това е знак, че се приближаваме към ново ниво на съзнание, в което няма нужда да помним всичко, защото всичко е достъпно чрез вътрешното знание, чрез интуицията, чрез връзката с Източника. Амнезията е мост към новото, тя е знак, че старото си отива, че новото се ражда, че съзнанието се разширява, че душата поема водещата роля, и че ние се подготвяме за скок, който ще промени всичко.