ДУБАЙ И РЕГИОНЪТ ОТНОВО НА КАМИЛИ!

 

 Пристигат ли бъдещите ни потомци на НЛО? Теория, вдъхновена от открития в мексикански пещери.

През 2010 г. група мексикански учени се заемат да изследват сложната и заплетена мрежа от пещери между градовете Пуебла и Веракрус. Проучването продължи повече от шест месеца и доведе до откриването на стотици артефакти. Сред находките са скелетите на древни мексиканци, живели преди 4000-5000 години. Те откриха също предмети от бита, инструменти, оръжия на войници и бижута, изработени от кост и камък. Най-удивителното откритие са каменни плочи, изобразяващи мистериозни сцени.

Те представляват произведения на изкуството или каменни хроники на древни събития. Барелефите изобразяват неидентифицирани летящи обекти в небето над коренното население на Америка и хуманоидни същества. Мексиканските учени плахо ги наричат ​​извънземни. Не защото са извънземни – никой не знае откъде идват тези същества – а защото сцените подсказват за тяхното пристигане. Някои изследователи смятат, че в пещерите са открити доказателства за древен палеоконтакт.

Например, археологът Хорхе Инигос заяви по местната телевизия: „Виждаме много подобни сцени на няколко древни барелефа. Какво са изобразили художниците? Те изобразяват индианци, взаимодействащи с хуманоиди. Уфолозите твърдят, че те приличат на извънземни.“

Разговарях с контактьорката Емилия Васкес и тя потвърди, че барелефите ясно предават външния вид на извънземните. Вярвам, че срещата с извънземни е била значима в живота на коренното население на Америка и затова местните жители, които са живели в пещерите, са решили да отбележат тези събития.

Дали находка в мексиканска пещера представлява палеоконтакт? 

Теорията за древните астронавти е много популярна в Мексико. Няколко центъра и института изучават тази хипотеза. Откритие, направено в пещери през 2010 г., предизвика интерес, предизвиквайки разгорещен дебат в мексиканската научна общност. Това доведе до появата на една много интересна хипотеза. Нейният автор е професор Лукас Мориентос, настоящ преподавател в катедрата по приложна физика и невярващ в съществуването на извънземни.

Ето как той коментира откритията в мексиканските пещери: „Успях да видя снимките и това откритие е интригуващо. За съжаление, все още не съм говорил с членовете на експедицията, но мисля, че е само въпрос на време. Някои колеги и журналисти популяризират идеята, че извънземни са кацнали в древно Мексико преди хиляди години и са осъществили контакт с коренното население. Барелефите ясно изобразяват сцени, в които хора се срещат с някакви същества. Убеден съм, че това не са извънземни. Някои хора може да се изненадат много от това, което ще кажа, но тези същества са от Земята.“

Нашият свят неизбежно се променя. Ние също сме принудени да се променяме от теченията на реалността. Мисля, че никой няма да спори, че хората през 21-ви век са много различни от тези от 16-ти или 18-ти век. Преди всичко, ако не физически, то психологически. И все пак, минаха само няколко века.

Сега си представете някой от 35-ти или 45-ти век. Какъв би бил той? Знаете ли, има учени, които оценяват подобни перспективи. Разбира се, човек може да бъде скептичен към подобни изследвания, но мисля, че е по-реалистично, отколкото да вярваме в извънземни от други звездни системи.

Учените са определили как телата ни ще се трансформират под влиянието на променящата се реалност. Няма да се задълбочавам в сложните детайли на съзнанието; ще се съсредоточа единствено върху физиологията. Първо, с течение на времето нуждата от палци ще изчезне. Хората ще станат четирипръсти или дори трипръсти. Очите ще станат по-големи, носовете и ушите ще се изгладят, заменени от отвори, подобни на клапи. Мъдреците ще спрат да растат, което ще доведе до по-тънък и удължен овал на лицето.

Барелеф от откритата плоча. 

Според прогнозите, ръстът ще се промени – хората ще станат по-ниски, а крайниците им ще бъдат по-дълги като процент от торса им, отколкото са сега. Нуждата от коса и изразени устни ще изчезне. Ще настъпят и няколко други промени, по-малко значителни и забележими. За мен това е достатъчно, за да си представя как ще изглеждат хората в далечното бъдеще. Точно така са изобразявани извънземните. Голяма част от това съвпада с този образ.

Като се има предвид, че това ще се случи след стотици или хиляди години, изглежда логично технологичният прогрес да се случи спрямо нашето минало или дори настояще. Тези устройства, които обикновените хора и някои изследователи бъркат с космически кораби от други цивилизации (НЛО), според мен не са нищо повече от устройства за транспортиране през времето и пространството.

По този начин нашите потомци пътуват между своята реалност и миналото. Тези технологии ще станат достъпни в далечното бъдеще и тогава подобни пътувания ще станат нещо обичайно. Ето защо смятам, че теорията за палеоконтакта е погрешна; това са земляни от 30-те или 40-те години на миналия век, които ни посещават.“

Това е моята гледна точка, вие какво мислите?

Извънземни Кодове: От Царичина до Българската ДНК и Скокът в 5D | Олга Лойд – ИНРА С3Еп17

 

„Идвам от Плеядите! Всички Имаме Договор Да Си Спомним Кои Сме” — ИНРА С3Еп15

 Анна не просто вярва, тя знае. Знае, защото си спомня. Още от детето тя вижда енергията като „дъжд от светлината“ и води битки в сънищата си, които биха пречупили множеството. Но точно там, в най-големия кошмар, тя открива ключа към свободата: „Трябваше да позволи на чудовищната да ме хвана, за да се събудя.“

В този епизод сваляме маските на физическата реалност. Говорим за онзи „Договор със Източника“, който всички сме подписали преди да дойдем тук – договорът да забравим кои сме, само за да изпитаме голямото удоволствие да си спомним отново. Това не е просто интервю. Това е пътуване през нашия произход, ченълинга и връзката с ни Плеядите и Атлантида. Изкуството да останем неутрални, силата на мисълта и като Смъртта е нещо освобождаващо. Защо децата, които идват сега, са различни и как ще изглеждат училищата на бъдещето. Ана е доказателството, че можем да бъдем здрави стъпили на земята професионалисти и едновременно с това да сме мост към невидимото. Тя е „модерна атлантска жрица“, от която не се страхува да каже своята истина. Готови ли сте да си спомните? Приятно гледане! Водещ: Стоян Вълков Гост: Анна Капърска

 Истинската история на електрическите автомобили: забравени технологии, изгубена инфраструктура и преосмисляне на миналото

https://www.facebook.com/share/v/17DP9cT82H/

Широко разпространеното убеждение, че електрическите превозни средства са модерна иновация, е едно от най-упоритите недоразумения относно технологичната история.

Днес електрическите автомобили се представят като съвсем ново развитие на 21-ви век, осъществено единствено благодарение на последните постижения в технологията на батериите и екологичната политика. И все пак историческите доказателства ясно показват, че електрическите превозни средства са били практични още преди повече от век. Архивни кадри, заснети през 1941 г., разкриват флотилия от електрически таксита, работещи в холандския град Хага - тези превозни средства не са били експериментални прототипи или футуристични концепции, а част от установена транспортна система, използвана в ежедневието. Филмът показва как такситата пристигат на бензиностанции, където изтощените им батерии са били изваждани и заменяни с прясно заредени, което позволява на превозните средства бързо да се върнат на улицата. В много отношения системата изглежда забележително подобна на технологията за смяна на батерии, която съвременните компании едва сега започват да изследват.

Виждането на електрически таксита, работещи в началото на 40-те години на миналия век, оспорва популярния разказ, че електрическите превозни средства са скорошно изобретение. В действителност електрическите автомобили са били сред най-ранните автомобили, произвеждани някога. В края на 19-ти и началото на 20-ти век те се конкурират директно с парните и бензиновите превозни средства. В пренаселените градове те често са предпочитани, защото са тихи, чисти и лесни за управление. За разлика от бензиновите двигатели по онова време, те не изискват ръчно завъртане за стартиране и не произвеждат отработени газове.

Електрически таксита също работят на места като Ню Йорк, а електрическите превозни средства за доставка са широко използвани за градски транспорт. Всъщност, първата глоба за превишена скорост, издадена някога в Съединените щати, е дадена на шофьор, управляващ електрически автомобил, през 1899 г.!

Въпреки популярността и успеха си, електрическите превозни средства постепенно изчезват от пътищата в началото на 1900 г. Общото обяснение е, че бензиновите двигатели просто се оказват превъзходни, но икономическите и индустриални сили на времето разказват различна история. Бързият възход на петролната индустрия и масовото производство на превозни средства с бензинов двигател създават огромни финансови стимули, които променят транспорта. Две фигури, които играят централна роля в тази промяна, са Джон Д. Рокфелер и Хенри Форд - империята на Рокфелер е изградена върху петрола, докато Форд революционизира автомобилното производство чрез масовото производство на автомобили с бензинов двигател. С разширяването на петролната инфраструктура по света, двигателят с вътрешно горене стана доминиращ и електрическите превозни средства, които не зависеха от изкопаеми горива, постепенно бяха изместени.

Наличието на електрически таксита, електрически превозни средства за доставка и градски системи за зареждане в края на 19-ти и началото на 20-ти век предполага, че електрическата технология вече е била много по-интегрирана в градската инфраструктура, отколкото сме били убедени да вярваме! Вместо да представлява ново изобретение на съвременната епоха, електрическият транспорт изглежда е част от много по-стара технологична система - тази на Тартария! Освен това, моите доказателства сочат, че някои градски улици може някога да са съдържали проводими елементи, включително медни плочи, вградени в пътното платно. Те биха позволили на превозните средства да черпят електрическа енергия директно, докато се движат по улиците. В такава система превозните средства не биха трябвало да разчитат единствено на тежки батерии, тъй като енергията, необходима за работата им, би могла да се доставя непрекъснато от инфраструктурата под самия път. Когато се разглежда заедно с експериментите и откритията на Никола Тесла, възможността за широко разпространена електрическа инфраструктура, работеща по начини, непознати за съвременните наблюдатели, става още по-убедителна.

Следователно, кадрите на електрически таксита представляват много повече от историческо любопитство. Това показва, че електрическите транспортни системи някога са съществували и са функционирали ефективно, много преди съвременните правителства и корпорации да започнат да представят електрическите превозни средства като революционно нова технология. Идеята, че обществото едва сега открива електрическата мобилност, просто не съответства на историческите данни.

Тези открития са част от изследването, което споделих в книгата си „Тесла и децата от зелевата поляна“, която изследва технологичната история, свързана с Тартария, и разглежда как електрическите системи някога са играли много по-голяма роля в градската инфраструктура, отколкото е общоприето днес. Когато хората виждат ранни кадри на електрически таксита или научават за електрически превозни средства, работещи преди повече от век, става все по-трудно да се поддържа идеята, че това е нещо ново. Вместо това, те изглеждат като част от технологична история, която до голяма степен е забравена и почти напълно унищожена…

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични и Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън - Автор

 Докога ще продължаваме да отслабваме организма? Търсенето на природни пътища към здравето

В продължение на десетилетия най-известното лечение срещу рак е химиотерапията, предназначена да унищожава раковите клетки. Въпреки това тя може да засегне и здрави клетки в тялото, което обяснява много от страничните ефекти, които пациентите изпитват. Този метод влошава състоянието на организма, тъй като клетките се нуждаят от кислород, а химиотерапиите намаляват кислорода.

Някои изследователи са посочили, че средата в тялото е ключова за клетъчното здраве.

Немският биохимик Ото Хайнрих Варбург, носител на Нобелова награда за физиология или медицина, изучава как раковите клетки получават енергия и наблюдава, че много от тях процъфтяват в среди с малко кислород и висок прием на глюкоза.

От друга страна, личности като Алфредо Дарингтън Боуман, известен като д-р Себи, твърдяха, че тялото се нуждае от кислород, минерали и естествено хранене, за да поддържа своя баланс.

Според този подход диета, базирана на естествени и алкални храни като зеленчуци, плодове, зелени листни растения, семена и непреработени храни, може да помогне за поддържането на по-здравословна среда в организма.

Също така често се препоръчва намаляване на консумацията на захар и ултрапреработени храни, тъй като раковите клетки използват големи количества глюкоза като източник на енергия.

Затова много специалисти са единодушни относно нещо фундаментално: храненето, клетъчният кислород и начинът на живот играят важна роля за здравето на организма.

До кога ще продължаваме да използваме методи, които само влошават организма?

Не знаят ли, че лечението е в природното?

Морска вода, алкална вода, чай от листа на гуанабана, периодично гладуване, кокосова вода, алкални плодове и зеленчуци. И най-вече много важни са законите, които споменава д-р Хамер.

Защо задържането на сперма прави някои мъже магнетични, а други ядосани

 Защо задържането на сперма прави някои мъже магнетични, а други ядосани

Задържането на семенна течност се превърна в тема, която привлича вниманието на много мъже, защото обещава повече енергия, по-силен фокус, по-ясно мислене и усещане за вътрешна сила, но същевременно при някои предизвиква раздразнение, напрежение, гняв и емоционална нестабилност, което поражда въпроса защо една и съща практика води до толкова различни резултати. За да се разбере това, трябва да се разгледат психологическите, биологичните и емоционалните механизми, които стоят зад мъжката сексуална енергия, защото тя не е просто физически процес, а комплекс от хормони, навици, психични модели и вътрешни конфликти, които реагират различно при различните хора. Когато един мъж започне да се въздържа, тялото му естествено увеличава нивата на определени хормони, свързани с мотивацията, концентрацията и жизнеността, което при някои води до усещане за спокойствие, стабилност и магнетично присъствие, защото енергията, която преди е била разпилявана, започва да се насочва към мислене, работа, цели и личностно развитие. Тези мъже често описват, че се чувстват по-уверени, по-спокойни, по-ясни в действията си, сякаш вътрешният шум намалява и се появява усещане за контрол, което ги прави по-привлекателни и по-магнетични в очите на другите, защото спокойствието и увереността винаги се усещат като сила. Но при други мъже същият процес води до противоположни резултати, защото задържането не просто увеличава енергията, а усилва всичко, което вече е вътре в човека, включително потиснати емоции, нерешени конфликти, стрес, тревожност и гняв, които излизат на повърхността, когато няма механизъм за освобождаване. Така мъжът не става по-магнетичен, а по-напрегнат, раздразнителен и емоционално нестабилен, защото енергията, която се натрупва, няма посока и се превръща в вътрешно напрежение, което се усеща като гняв или фрустрация. Разликата между двата типа мъже често се крие в това дали човек има изградени навици за управление на емоциите, дали има цел, към която да насочи енергията си, дали има стабилна психика, която може да понесе повишената вътрешна интензивност, защото задържането не е просто практика, а усилвател на вътрешното състояние.

 Мъжът, който има ясна посока, стабилни навици, дисциплина и вътрешна структура, използва тази енергия като гориво, което го прави по-спокоен и по-магнетичен, защото тя се влива в действия, мисли и цели, докато мъжът, който няма посока, няма стабилност и няма вътрешна яснота, усеща енергията като хаос, който го претоварва, защото тя няма къде да отиде и се превръща в напрежение, което се проявява като гняв, раздразнение или тъга. Това обяснява защо някои мъже се чувстват вдъхновени, а други потиснати, защото задържането не решава проблеми, а ги изкарва на повърхността, като усилва всичко, което вече е вътре в човека. Ако един мъж е свикнал да използва сексуалното освобождаване като начин да избяга от стрес, тревожност или емоционална болка, тогава въздържанието премахва този механизъм и оставя емоциите без изход, което води до напрежение, което той може да възприеме като гняв или депресия. Но ако мъжът е свикнал да се справя със стреса чрез движение, работа, спорт, творчество или дисциплина, тогава енергията се насочва естествено към тези области и той се чувства по-силен, по-спокоен и по-магнетичен. Затова задържането на семенна течност не е универсално решение, а практика, която разкрива вътрешното състояние на мъжа и го усилва, като показва дали той има стабилна основа или има нерешени вътрешни конфликти. Мъжете, които стават магнетични, са тези, които използват енергията като инструмент за развитие, докато мъжете, които стават ядосани, са тези, които се сблъскват с вътрешни напрежения, които преди са били прикривани. Разбирането на това е ключово, защото показва, че задържането не е самоцел, а част от по-голям процес на личностно развитие, който изисква работа върху емоциите, навиците и вътрешната структура, за да може енергията да бъде използвана по начин, който води до спокойствие, сила и магнетично присъствие, а не до напрежение и гняв. В крайна сметка задържането на семенна течност е огледало, което показва на мъжа кой е, какво носи в себе си и дали е готов да управлява собствената си енергия, защото тя може да бъде източник на сила или източник на напрежение в зависимост от това как е насочена и как е интегрирана в живота му.