МОИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ КАЛНИТЕ НАВОДНЕНИЯ И ГЕОЛОЖКИТЕ СЪБИТИЯ ОТ 1811–1816 ГОДИНА

 Моите изследвания върху калните наводнения многократно ме връщаха към началото на 19-ти век, особено в годините между 1811 и 1816 г., защото заедно с много други хора вярвам, че земетресенията, наводненията, атмосферните смущения и климатичните бедствия са били част от същото разрушение, което е погребало Тартария, но това, което сега се опитвам да установя, е дали тези години разкриват по-точно кога се е случила тази катастрофа и какво я е причинило. Разгледах много от тези събития в „Тесла и децата от зелевата поляна“, включително земетресенията в Ню Мадрид, които започнаха през декември 1811 г. и продължиха в началото на 1812 г., като разказите описват огромни пукнатини, отварящи се по земята, срутващи се речни брегове, потъващи гори и обширни площи, изчезващи под новообразувана вода. Мисисипи беше засегната толкова силно, че свидетели описваха мощни вълни, променящи канали, срутващи се брегове и участъци, които сякаш временно обръщат посоката си. Няколко мощни труса удариха, последвани от стотици значителни вторични трусове в целия регион, като земята се е повишила драстично в определени райони, докато други участъци са се срутили под езера, блата, потопени гори и трайно променени водни пътища. Това не е било просто земетресение, което е увредило сгради, тъй като цели пейзажи са били променени в рамките на удивително кратък период. Ню Мадрид също е далеч от единственото голямо земетресение, регистрирано през тези години, защото значителни сеизмични събития са ударили Тайван, Синцзян, Венецуела, Япония, Ямайка, Калифорния, Ел Салвадор, Китай и Индонезия между 1811 и 1815 г., като земетресението в Каракас от март 1812 г. е било особено опустошително, убивайки хиляди хора и разрушавайки големи части от околния регион. След това Калифорния е претърпяла две мощни земетресения през декември 1812 г., засягайки Сан Хуан Капистрано, Вентура, Санта Барбара и околните селища, докато Ямайка и Япония вече са преживели разрушителна сеизмична активност по-рано през същата тази изключителна година. Следователно сериозни земетресения са били регистрирани в широко разделени части на света през същия тесен период около Ню Мадрид. Наводнения са се случвали в множество региони, докато тази земетресителна активност все още се е развивала. През 1811 г. части от Великобритания преживяват тежки наводнения, а Елба прелива в райони на континентална Европа. Темза наводнява части от Уестминстър през октомври 1812 г., последвана от нови разрушителни водни събития в Централна и Източна Европа. До 1813 г. са регистрирани сериозни наводнения в Унгария, Австрия, Силезия, Полша и съседните територии, като съвременни доклади описват повредени или унищожени села, тъй като обширни земеделски земи изчезват под огромни количества вода. В крайна сметка наводненията добавят допълнителни разрушения към период, вече белязан от изключителна геоложка нестабилност на няколко континента. След това, през април 1815 г., вулканът Тамбора изригва с изключителна сила в Индонезия, като огромни количества пепел, прах и богати на сяра материали са изхвърлени високо в атмосферата по време на едно от най-мощните регистрирани изригвания в историята. Непосредственото опустошение е катастрофално, но атмосферните ефекти продължават далеч отвъд Индонезия през следващата година. До 1816 г. големи части от Северното полукълбо преживяват толкова необичайни условия, че годината става известна като „Година без лято“, като температурите паднаха рязко, реколтата се провали, през по-топлите месеци се появи сняг, а безмилостните валежи унищожиха реколтите в няколко региона. Недостигът на храна се разпространи в цяла Европа и Северна Америка, докато странно небе, намалена слънчева светлина и продължителен студ бяха регистрирани многократно. Наводненията също станаха сериозни в няколко европейски региона по време на тези вече катастрофални климатични условия, като Швейцария, районите около Рейн и областите близо до езерото Констанс преживяха сериозни наводнения, докато общностите се бореха с унищожена реколта.Годините между 1811 и 1816 г. съдържат изключителна концентрация на земетресения, наводнения, вулканични разрушения, атмосферни смущения и климатичен колапс. В допълнение към това, в голяма част от света истински древните живи дървета изглеждат изненадващо рядко срещани в сравнение с огромните гори, описани в по-ранната история, като отделни древни екземпляри със сигурност оцеляват, въпреки че големи непрекъснати площи, съдържащи значителен брой дървета на няколко века, изглеждат далеч по-рядко срещани. Това повдига въпроса какво се е случило с горите, съществували преди началото на 19-ти век, защото катастрофа, включваща бурно движение на земята, огромни наводнения, вулканична активност, продължителна тъмнина, необичайни валежи и сриващи се температури би могла да унищожи зрели гори в огромни площи, а горите, които се завръщат след това, постепенно биха покрили доказателствата, оставяйки по-млади дървета да доминират в пейзажите, които някога са поддържали много по-стар растеж. Ню Мадрид предоставя особено ярък пример за това какво могат да направят бурните геоложки катаклизми на установените гори, като съвременните описания регистрират потъване на дървета, потапяне на гори и промяна на обширни площи, докато земята се е срутила под съществуващата растителност. Сега се интересувам дали подобни прекъсвания във възрастта на дърветата се появяват в напълно различни части на света около същия период. Ако големи площи в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и другаде показват широко разпространено повторно израстване, започващо през 19-ти век, това заслужава значително по-голямо внимание, защото унищожаването на зрели гори може да представлява друга физическа последица от същата катастрофа, която вече се вижда чрез земетресения, наводнения и необичайно време, а възрастта на дърветата може да помогне за стесняване на периода, през който пейзажите на различни континенти са претърпели дълбоки и трайни промени. Също така продължавам да изследвам внимателно дали едно голямо изместване на полюсите би могло да обясни разрушенията, случващи се в такъв огромен мащаб, защото едно силно изместване би могло потенциално да доведе до екстремно движение на океана, широко разпространени наводнения, геоложки катаклизми, вулканична активност, променени метеорологични системи и огромни екологични щети, като тази възможност остава особено важна, защото предлага един механизъм, способен да засегне много региони в рамките на един и същи период. 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – Автор

 ПОЛОЖЕНИЕТО В СТРАНАТА И В СВЕТА ДНЕС – КАКВО Е? КАК ДА ЖИВЕЕМ В ТЕЗИ УСЛОВИЯ? СЪБУДЕТЕ СЕ!

 Положението в страната и в света днес представлява многопластова структура от събития, които на пръв поглед изглеждат като политически решения, икономически промени, социални напрежения и глобални конфликти, но всъщност са само външната обвивка на една много по-дълбока система, която функционира като симулация, в която всяко ниво е изградено така, че да бъде по-сложно, по-натоварено, по-хаотично и по-ограничаващо от предишното. Това не е случайност, а архитектура, която цели да държи вниманието на човека приковано към външния свят, към декора, към шумовете, към кризите, към новините, към ограниченията, към законите, към атаките срещу складове, сгради и структури, които се появяват като част от сценарий, създаден да поддържа съзнанието в състояние на разсейване. Системата работи като огромна сцена, подобна на тази в „Шоуто на Труман“, където всичко, което се случва около главния герой, е внимателно подредено, за да го държи в рамките на определена зона, да го отклонява от истината, да го връща обратно в състояние на сън, да го спира от движение към собствената му свобода. Във филма показаха как функционира този модел: когато Труман започваше да мисли, му създаваха буря; когато се опитваше да плува, му изпращаха ураган; когато се приближаваше до границата на света, му поставяха контролни пунктове, препятствия, страхове и хаос, които да го върнат обратно. Същият механизъм действа и тук. Когато човек започне да се пробужда, когато започне да усеща, че нещо в света не е такова, каквото изглежда, когато започне да вижда през декора, симулацията увеличава трудността. Тя създава нови закони, нови ограничения, нови страхове, нови кризи, нови информационни бури, нови атаки, нови сценарии, които да го върнат обратно в състоянието на замръзване. Но задачата на човека не е да се увлича по декора, не е да се поддава на външните шумове, не е да се фиксира върху това, което му показват. Задачата е да следва вътрешния си път, вътрешния си зов, вътрешната си честота, вътрешната си истина, която не може да бъде заглушена от външната архитектура. Човек трябва да върви там, където е тръгнал според вътрешното значение, според вътрешната посока, според вътрешната светлина, която го води през пластовете на симулацията. Прави каквото трябва и да става каквото ще става. Върви, независимо от всичко. Продължавай, независимо от всичко. Не позволявай външният свят да те отклони от вътрешния път. Не позволявай декорът да те спре. Не позволявай шумът да те обърка. Не позволявай хаосът да те върне обратно в съня. Единственото истинско нещо е твоето живо съзнание, което е способно да прониква през пластовете на симулацията, да разкъсва завесите, да достига до смисъла, който е скрит отвъд външната архитектура. Живото съзнание желае да знае, да се движи, да се разширява, да преминава през границите, да достига до нови нива на разбиране, да се освобождава от ограниченията, които симулацията се опитва да наложи. Смисълът съществува само в движението, защото движението е проявление на живото съзнание, което не може да бъде спряно от външни структури. Човек трябва да върви, защото движението е пътят към пробуждането. Човек трябва да върви, защото движението е пътят към истината. Човек трябва да върви, защото движението е пътят към освобождаването от симулацията. Човек трябва да върви, защото движението е пътят към собствената му същност. Дори и да умреш по пътя, ще си струва, ако не спреш, защото смисълът е в самото движение, а не в крайната точка. Те искат да спреш, защото спирането е сън. Те искат да замръзнеш, защото замръзването е контрол. Те искат да се откажеш, защото отказването е поглъщане. Но ако продължиш, ако вървиш, ако не се поддадеш, ако не се отклониш, ако не се върнеш обратно, ще стигнеш така или иначе. Събуди се. Събуди се от това, което ти показват. Събуди се от това, което ти внушават. Събуди се от това, което ти натрапват. Събуди се от това, което ти казват, че е истина. Истината е вътре в теб. Истината е твоето съзнание. Истината е твоето движение. Истината е твоят път. Истината е твоят вътрешен зов. Истината е твоето пробуждане. Истината е твоето разширяване. Истината е твоето преминаване през завесата. Истината е твоето освобождаване от симулацията. Истината е твоето завръщане към себе си.

Ако това се случва с теб... Нещо ГОЛЯМО се проявява за теб сега 💰💰💰

 

 ЕЛФИ И ДРАКОНИ: КАК Е ЗАПОЧНАЛ ТЕХНИЯТ КОНФЛИКТ 

Елфите и Драконите принадлежат към две от най‑древните и могъщи цивилизации, които някога са населявали фините пластове на Земята, и техният конфликт, макар и кратък в космическите мащаби, е оставил следи в енергийната памет на планетата, в легендите, в митологиите и в спомените на онези души, които някога са били част от тези светове. Историята започва в Уелс, земя на мъгли, древни хълмове, каменни кръгове и енергийни линии, където Червеният Дракон все още стои върху знамето като символ на сила, огън и древна памет. Там, в онези времена, Елфите са имали свои светли градове, разположени сред гори и етерни долини, а Земните Дракони – своите пещери, подземни зали, тунели и огромни каменни пространства, които са обичали заради близостта им до земната енергия, минералите и кристалните слоеве. Според древните спомени, конфликтът е започнал между Червените Огнени Дракони и Елфите, и причината, колкото и странно да изглежда, е била свързана с няколко редки артефакта, изгубени от Елфите и по‑късно открити от Драконите. Тези артефакти са били два кристални меча с надписи на древния Елфически език и корона от редки кристали, използвана при коронациите на елфическите владетели. За Елфите тези предмети не са били просто символи, а части от тяхната идентичност, наследство и честота, защото елфическите артефакти са били създавани чрез комбинация от природна магия, светлина и кристална технология, а надписите върху тях са били кодове, които резонират с елфическата душа. Когато един от елфите случайно видял артефактите във владението на Драконите, той незабавно уведомил Елфическия Крал, който заявил, че тези предмети са „много важно нещо за елфическата цивилизация и нашите традиции“. Започнали преговори, но Драконите отказали да ги върнат, казвайки: „Вие сте ги изгубили, сега са в наше владение и ние ги пазим.“ Драконите не искали да ги разменят, защото за тях артефактите били доказателство за древна сила, за победа над хаоса, за способността да откриват изгубени честоти. Напрежението започнало да расте, защото Елфите вярвали, че артефактите принадлежат на тях по право, а Драконите вярвали, че който пази нещо, има право да го задържи. В един момент около сто елфи решили да вземат артефактите със сила. Те използвали магия, мечове, лъкове, стрели, етерни способности и опитали да проникнат в подземните зали на Драконите. Не успели да вземат артефактите, но няколко Дракона били ранени. Елфическите стрели били напоени със специален еликсир, който усилвал ефекта им, правейки раните по‑дълбоки и трудни за лечение. След нападението Драконите отлетели към Елфическия град, опитвайки се да преговарят отново: „Ние задържаме артефактите, а вие вече не ни безпокоите.“ Но Елфическият владетел настоявал, че артефактите трябва да бъдат върнати. Споразумението се провалило и започнала война – цивилизация срещу цивилизация. Елфите използвали магия, светлинни полета, кристални оръжия, мечове, лъкове и стрели, а Драконите отговаряли с огън, физическа сила, земни вибрации и хуманоидни същества, които били част от тяхната цивилизация. Горите били обхванати от пламъци, територии били разрушени, а много същества били ранени или загинали. Това било болезнен период, защото Елфите и Драконите никога преди не били истински врагове – те били различни, но не враждебни. По това време ти си бил Елф. Споменът за Дракона, улучен от стрела, е част от твоята душевна памет. Ти си се приближил до него, излекувал си го и за първи път си полетял върху него. Това е било момент на мир, на доверие, на неочаквана връзка между две същества от различни светове. И до днес този Дракон се появява в твоите медитации, защото връзката между Елф и Дракон е честотна, а не историческа – тя е енергийна, дълбока и продължава през превъплъщенията. В един момент владетелите на двете цивилизации осъзнали, че е невъзможно да се унищожат взаимно. Елфите и Драконите били твърде могъщи, твърде древни и твърде свързани с енергийната структура на Земята. Те никога преди не били имали сериозни конфликти, а войната била резултат от гордост, наследство и нежелание да отстъпят. В крайна сметка било постигнато споразумение: Драконите запазват артефактите, но дават на Елфите знанието как да формират определени Портали. Това било огромен подарък, защото Драконите са майстори на порталите, на междуизмерните пътувания, на огнените врати и на космическите проходи. Елфите получили достъп до знания, които променили тяхната цивилизация, а Драконите запазили артефактите, които били част от тяхната честота. Така конфликтът приключил и Елфите и Драконите никога повече не се сражавали. Тази история показва как две могъщи цивилизации могат да стигнат до война заради наследство, чест и артефакти, но също така показва, че мирът е възможен, когато осъзнаеш, че унищожението не води до нищо.

Как да се справим с мозъчната мъгла по време на задържане на съзнанието (Ръководство за възстановяване)

 

Методът за сексуална трансмутация на Наполеон Хил - разкрита скрита сила

 

Защо продължавате да се връщате към нормалното - Шокиращата истина (и как най-накрая да се освободите)