ПЛАЗМЕНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОЖАРИ ПРИ ЕКСТРЕМНИ ЖЕГИ: КАК ЖЕГАТА ПРЕВРЪЩА МАТЕРИИТЕ В ПРОВОДНИЦИ И ЗАЩО НАСТЪПВА ТОПЕНЕ БЕЗ ПЛАМЪК

При екстремни жеги въздухът започва да се държи като проводник, защото когато температурата се издигне над определен праг молекулите се йонизират и създават условия за плазмено поведение, което позволява на електрически заряд да се движи през атмосферата като невидима вълна, която преминава през материите и ги нагрява отвътре. Това е причината при тридесет и пет, четиридесет или повече градуса да се появяват странни явления, които хората не могат да обяснят – стопени фарове, омекнала пластмаса, деформирани гуми, огънати метални елементи, напукани конструкции, защото жегата вече не е просто топлина, а е комбинация от радиация, йонизация и електрически заряд, който преминава през повърхностите като невидим ток. Когато атмосферата е прегрята тя става по‑проводима и това позволява на електрически потенциал да се натрупва върху метални обекти, които започват да се зареждат като антени, привличайки още енергия от околната среда. Това е причината фарове да се топят без пламък, защото пластмасата се нагрява от електрическия заряд, а не от огън. Гумите омекват, защото йонизираният въздух пренася топлина по‑бързо от нормалното и я вкарва в структурата на материала. Металът се огъва, защото при високи температури електроните в него се възбуждат и променят механичната му устойчивост, което го прави податлив на деформация. Това е плазмено‑електрически ефект, който се проявява при екстремни жеги и е знак, че атмосферата е преминала в състояние, в което топлината и електричеството действат заедно. Когато има йонен вятър – поток от заредени частици, който идва от слънцето – ефектът се усилва, защото йоните правят въздуха още по‑проводим и позволяват на електрически заряд да се движи през атмосферата като невидима струя, която преминава през обектите и ги нагрява без да оставя видим пламък. Това е причината някои хора да виждат стопени повърхности без следи от огън, защото зарядът е преминал през материала като плазмена вълна и е оставил след себе си само топене. При екстремни жеги земята започва да излъчва собствен електрически потенциал, защото почвата се нагрява до такава степен, че водата в нея се изпарява мигновено и оставя сухи минерали, които стават проводими. Това позволява на електрически заряд да се движи по повърхността и да създава локални точки на нагряване, които могат да стопят пластмаса, гума или дори метални елементи. Асфалтът се превръща в огромна плоча, която задържа топлина и електрически потенциал, и когато зарядът премине през него той започва да омеква и да се деформира, защото плазмената енергия го нагрява отвътре. Това е причината някои пътища да се раздуват, да се напукват или да се огъват при екстремни жеги, защото електрическият заряд усилва ефекта на топлината и прави материала нестабилен. При високи температури металните конструкции започват да действат като проводници, които събират електрически потенциал от атмосферата и го пренасят към други части на структурата, което води до локално нагряване и деформация. Това е причината някои мостове, релси или метални елементи да се огъват при жеги, защото електрическият заряд се натрупва в тях и променя механичните им свойства. Плазмените електрически пожари не винаги имат пламък, защото енергията се движи като заряд, а не като горене, и когато премине през материалите той ги нагрява до точка на топене без да оставя видими следи от огън. Това е причината някои обекти да изглеждат стопени без следи от пожар, защото зарядът е преминал през тях като невидима плазмена струя. Когато слънцето излъчва по‑силна радиация атмосферата става по‑податлива на йонизация и това прави въздуха проводим, което позволява на електрически потенциал да се натрупва върху повърхностите и да създава условия за плазмено нагряване. Това е новото състояние на света, в което жегата не е просто топлина, а е комбинация от радиация, йонизация и електрически заряд, който преминава през материалите и ги променя. И когато хората виждат стопени фарове, омекнали гуми, огънати метални елементи или деформиран асфалт без видим огън, това е знак, че плазмената енергия е преминала през тях и е оставила след себе си само топене. Това е новата жега, която идва от слънцето, от атмосферата и от земята, и която прави тридесет и пет градуса да се усещат като над четиридесет и пет, защото топлината е усилена от електрически заряд, който превръща въздуха в проводник и материалите в жертви на плазмено нагряване.

 ЕКСТРЕМНО СЛЪНЦЕ И ОТСЛАБВАЩ ЩИТ: ЗАЩО ДНЕШНИТЕ 30° СЕ УСЕЩАТ КАТО 40°

Земното магнитно поле отслабва и това е основната причина слънцето да се усеща по‑силно, защото когато защитата на планетата се разклаща, космическите частици проникват по‑дълбоко в атмосферата и променят начина, по който слънчевата енергия достига до повърхността. Магнитният щит винаги е бил първата бариера срещу заредените потоци от слънцето, а когато тази бариера се разрежда, лъчите стават по‑агресивни и по‑концентрирани. Озоновият слой също изтънява и вече не може да спира част от ултравиолетовите лъчи, които преди са били блокирани. Това прави усещането за топлина много по‑силно от числото, което показва термометърът. Тридесет градуса днес не са тридесет градуса от миналото, защото слънцето прониква по‑дълбоко в кожата и я нагрява отвътре, а не само от повърхността. Когато магнитното поле отслабва, слънчевите бури достигат Земята с по‑голяма сила и изпращат потоци от енергия, които правят въздуха по‑електризиран и по‑проводим. Това кара тялото да реагира по‑интензивно на топлината и усещането е като да стоите пред огромна печка, която духа горещ въздух директно върху кожата. Дори при умерени температури усещате боцкане, щипане и парене, защото лъчите са по‑остри и по‑концентрирани. Слънцето вече не грее равномерно, а пулсира с различна сила през деня и има моменти, в които усещането става толкова силно, че дори сянката не дава пълна защита. Когато навън е тридесет градуса, тялото реагира така сякаш е над четиридесет, защото радиацията усилва въздействието на топлината и прави въздуха тежък и неподвижен. Почвата съхне по‑бързо, тревата губи влагата си за часове, а растенията увяхват още преди да е настъпило истинското лято, защото слънцето ги удря с нова сила, която не е характерна за миналото. Магнитното поле отслабва и това позволява на повече енергия да достига до земята, което прави кожата да реагира по‑остро и по‑болезнено дори при кратко излагане. Лек вятър вече не охлажда, а носи горещина, която се усеща като сух пек и прави дишането по‑трудно. Когато стоите на открито дрехите залепват за тялото и потта се появява почти веднага, защото тялото се опитва да се охлади от радиацията, а не само от температурата. Земята започва да се напуква по‑бързо, а реките намаляват, защото изпарението е по‑силно от притока. Слънцето стои високо и ярко и при някои хора се появява задух, щипене по кожата и усещане, че въздухът е по‑сух и по‑горещ от това, което показва термометърът. Дори при двадесет и пет градуса усещането е като над тридесет, защото лъчите са по‑силни и по‑концентрирани и проникват по‑дълбоко в тъканите. Когато температурата премине тридесет градуса усещането става като над четиридесет и тялото започва да реагира с моментално затопляне, зачервяване и силно изпотяване, сякаш сте попаднали в тропическа жега. Жегата се задържа дълго и не отслабва дори вечерта, защото земята е нагрята до такава степен, че излъчва топлина като огромна печка и въздухът остава тежък и неподвижен. Слънчевите лъчи вече не са меки и разпръснати, а остри и агресивни и правят въздуха да се усеща като гореща вълна, която ви обгръща от всички страни. Когато стоите навън дори за кратко усещате как топлината се натрупва в тялото и не можете да се охладите лесно, защото радиацията е по‑силна и по‑постоянна. Това е новото лято, което вече не прилича на старото, а е екстремно и тежко и дори при умерени температури усещането е като при много по‑високи стойности. Магнитното поле отслабва и позволява на повече енергия да достига до земята и това прави кожата да реагира по‑остро и по‑болезнено дори при кратко излагане. Хората усещат това по лицето си, по ръцете си, по начина, по който дишат и по това колко бързо започват да се потят. Сега дори кратък престой навън води до усещане за парене и щипене и тялото реагира така сякаш е подложено на много по‑висока температура от реалната. Истината е, че усещането вече няма нищо общо с числото на термометъра, защото слънцето е по‑силно и по‑ярко и лъчите му са по‑опасни и това прави дори умерените температури да се усещат като екстремни летни жеги. И когато стоите навън при тридесет градуса тялото ви реагира така сякаш сте попаднали в над четиридесет и това е новата реалност, която все повече хора усещат по кожата си всеки ден. И в края на всичко остава усещането, че светът се променя по начин, който вече не може да бъде пренебрегнат и че слънцето, което някога беше меко и спокойно, днес е по‑силно, по‑ярко и по‑различно и хората усещат това по кожата си, по дъха си и по начина, по който тялото им реагира на топлината. И всеки, който излезе навън, разбира, че тридесет градуса вече не са това, което бяха, защото магнитното поле отслабва, озонът изтънява и слънцето прониква по‑дълбоко, което прави усещането за топлина много по‑силно от числото на термометъра.

Слънцето започва да излъчва по‑силна ултравиолетова радиация и това е пряк знак, че земният щит отслабва, защото когато магнитното поле се разрежда космическите частици навлизат по‑дълбоко в атмосферата и променят начина, по който светлината достига до повърхността. Когато защитата намалява UVC започва да се прокрадва през слоевете, които преди са го спирали напълно, и това прави усещането за топлина много по‑остро, защото тялото реагира на честоти, които не е усещало в миналото. Ултравиолетовата радиация става по‑концентрирана и по‑агресивна, защото озоновият слой е по‑тънък в определени периоди и не може да задържи всички честоти, а атмосферата става по‑прозрачна за светлина, която преди се разсейваше. Това е причината дори през пролетта или есента слънцето да бъде по‑силно от лятото преди двадесет години, защото UV‑B и UV‑A достигат до земята с по‑голяма мощност и правят усещането за топлина много по‑интензивно. Хората усещат, че слънцето е по‑жестоко, по‑остро и по‑парещо, защото UV индексът е по‑висок и кожата реагира по‑бързо, а това е пряк знак, че щитът отслабва и че космическата радиация се увеличава. Когато магнитното поле се разклаща слънчевите бури изпращат потоци от енергия, които правят въздуха по‑електризиран и по‑проводим, което кара тялото да усеща топлината като удар, а не като обикновено нагряване. Дори при умерени температури кожата започва да щипе и да се зачервява, защото лъчите проникват по‑дълбоко и нагряват тъканите отвътре. Това е ново усещане, което не съществуваше преди десетилетия, когато озонът беше по‑дебел и магнитното поле по‑стабилно. Днес тридесет градуса се усещат като над четиридесет, защото радиацията усилва въздействието на топлината и прави въздуха тежък и неподвижен, а тялото реагира с моментално изпотяване и задух. Когато щитът отслабва UVC започва да достига до земята и това е най‑опасната честота, защото тя може да уврежда клетките директно и да причинява изгаряния дори при ниски температури. Това е причината хората да усещат боцкане и парене при десет или петнадесет градуса, защото слънцето вече не е меко, а е концентрирано и остро като игли от светлина. Ултравиолетовата радиация става по‑силна, защото атмосферата не я спира както преди и магнитното поле не отклонява всички заредени частици, които идват от слънчевите изригвания. Когато тези частици навлизат в атмосферата те променят химичните реакции, които определят стабилността на озона, и това води до периоди, в които защитният слой е по‑тънък и пропуска повече UV. Това е причината дори при двадесет и пет градуса кожата да реагира като при тридесет и пет, защото лъчите са по‑агресивни и по‑концентрирани. Когато температурата премине тридесет градуса усещането става като над четиридесет, защото радиацията усилва топлината и прави въздуха да се усеща като гореща вълна, която идва от всички посоки. Това е новото състояние на света, в което слънцето излъчва по‑силна ултравиолетова радиация, защото щитът отслабва и атмосферата става по‑прозрачна за честоти, които преди не достигаха до земята. И когато хората казват, че слънцето е по‑жестоко и по‑остро, те описват точно това, което се случва, защото усещането е пряк знак, че защитата на планетата се променя и че космическата енергия достига до повърхността по‑директно, което прави тридесет градуса да се усещат като много повече.

Хората се чудят как е възможно при над тридесет градуса синоптиците да обявяват код червено, защо преди години нямаше подобни предупреждения и защо днес всичко изглежда по‑екстремно, но истината е проста и същевременно тревожна, защото слънцето излъчва по‑силна ултравиолетова радиация, магнитното поле отслабва, озонът изтънява, атмосферата става по‑прозрачна за агресивни честоти, а човешкото тяло е по‑замърсено от токсини, тежки метали и химични остатъци, които правят кожата по‑чувствителна към светлината и топлината, така че усещането за тридесет градуса днес е като усещането за четиридесет преди години. Когато земният щит отслабва това позволява на космическата радиация да прониква по‑дълбоко и да променя начина, по който слънчевите лъчи взаимодействат с атмосферата, защото магнитното поле е първата бариера срещу заредените частици, а когато тази бариера се разрежда слънчевите бури достигат Земята с по‑голяма сила и правят въздуха по‑електризиран, по‑проводим и по‑податлив на нагряване, което кара тялото да реагира по‑интензивно на топлината. Озоновият слой също преминава през периоди на изтъняване, което позволява на UV‑B и UV‑A да достигат до земята с по‑голяма мощност, а в някои моменти дори UVC започва да се прокрадва през атмосферата, което е знак, че защитата отслабва и че слънцето прониква по‑дълбоко в тъканите, причинявайки боцкане, щипане и парене дори при умерени температури. Хората усещат това като по‑остро, по‑жестоко и по‑изгарящо слънце, защото UV индексът е по‑висок и кожата реагира по‑бързо, а това е пряко следствие от отслабването на магнитното поле и промяната в атмосферата. Днес тридесет градуса не са тридесет градуса от миналото, защото радиацията усилва въздействието на топлината и прави въздуха тежък и неподвижен, а тялото започва да се поти моментално, да се зачервява и да се прегрява, сякаш е изложено на много по‑висока температура. Хората са по‑замърсени от токсини, тежки метали, микропластмаса и химични остатъци, които се натрупват в тъканите и правят кожата по‑чувствителна към слънцето, защото когато тялото е натоварено отвътре то реагира по‑остро на външни фактори, а ултравиолетовата радиация прониква по‑дълбоко и причинява усещане за парене, което не е характерно за миналото. Това е причината хората да казват, че слънцето ги боде, щипе и изгаря дори при двадесет и пет градуса, защото лъчите са по‑концентрирани и по‑агресивни, а атмосферата не ги спира както преди. Климатичните промени правят въздуха по‑сух и по‑лек, което позволява на светлината да преминава без да се разсейва, а това усилва усещането за топлина и прави тридесет градуса да се усещат като четиридесет. Градската среда също усилва ефекта, защото бетонът и асфалтът задържат топлина и я връщат обратно към тялото, което прави усещането още по‑тежко. Хората усещат това по лицето си, по ръцете си, по начина, по който дишат и по това колко бързо започват да се потят, защото тялото реагира на радиацията, а не само на температурата. И когато синоптиците обявяват код червено при тридесет градуса те не гледат само числото, а реалната опасност за здравето, защото UV индексът е по‑висок, атмосферата е по‑прозрачна, магнитното поле е по‑слабо и слънцето е по‑изгарящо, а хората са по‑замърсени и по‑податливи на увреждане. Това е новата реалност, която се усеща всеки ден, когато излезете навън и слънцето ви удари по кожата като гореща вълна, която идва от всички посоки и прави тридесет градуса да се усещат като много повече.

Днес големите жеги не приличат на онези от миналото, защото слънцето излъчва по‑силна радиация, атмосферата пропуска повече енергия, магнитният щит отслабва и озонът не задържа всичко, което идва отгоре, а хората усещат това по кожата си като парене, боцкане и щипене дори при тридесет и пет градуса, защото лъчите са по‑остри и по‑концентрирани и проникват по‑дълбоко в тъканите. Тревата съхне много по‑бързо, защото слънцето я удря с такава сила, че влагата се изпарява за часове, а растенията не могат да задържат вода и увяхват още преди да е настъпило истинското лято. Някои материали започват да се топят, защото асфалтът достига температури над шестдесет градуса, пластмасата омеква, фарове на коли се изкривяват, гумите се разширяват, а металът започва да се огъва при екстремни стойности, защото топлината вече не идва само от въздуха, а от радиацията, която нагрява повърхностите отвътре. Това е причината хората да казват, че жегите са различни, че слънцето е по‑изгарящо и че усещането е по‑тежко от числото на термометъра, защото тялото реагира на радиацията, а не само на температурата. Днес тридесет и пет градуса се усещат като над четиридесет, защото UV‑B и UV‑A проникват по‑силно, а в някои моменти дори UVC се прокрадва през атмосферата, което е знак, че защитата отслабва и че космическата енергия достига до земята по‑директно. Хората са по‑замърсени от токсини, тежки метали, микропластмаса и химични остатъци, които се натрупват в тялото и правят кожата по‑чувствителна към слънцето, защото когато организмът е натоварен отвътре той реагира по‑остро на външни фактори, а ултравиолетовата радиация прониква по‑дълбоко и причинява усещане за парене, което не е характерно за миналото. Това е причината някои хора да усещат слънцето като игли, като огън, като че ли кожата се запалва, докато други, които са по‑чисти отвътре, реагират по‑леко. Жегите стават по‑екстремни, защото атмосферата е по‑прозрачна, въздухът е по‑сух, облаците са по‑редки, а слънцето е по‑ярко и по‑бяло, което прави светлината да пада върху земята като концентриран поток, който нагрява всичко, което докосне. Асфалтът се нагрява до такава степен, че започва да омеква и да се деформира, метални конструкции се разширяват, релси се огъват, а пластмасови елементи на автомобили се топят, защото слънцето вече не е просто топлина, а е агресивна енергия, която прониква в материалите и ги променя. Това е новото състояние на света, в което тридесет и пет градуса се усещат като над четиридесет и пет, защото радиацията усилва всичко и прави жегата по‑тежка, по‑плътна и по‑осезаема. Хората усещат това по лицето си, по ръцете си, по начина, по който дишат, защото въздухът става неподвижен и тежък, а тялото реагира с моментално изпотяване и прегряване. Това е причината тревата да съхне за дни, почвата да се напуква, реките да намаляват и растенията да увяхват, защото слънцето ги удря с нова сила, която не помним от преди. И когато някой се пита защо днес има код червено при тридесет и пет градуса, отговорът е прост: слънцето е по‑силно, атмосферата е по‑прозрачна, щитът е по‑слаб, а тялото е по‑замърсено, и всичко това прави жегата да се усеща като много повече от числото, което виждаме.

  РАЗДЕЛЯНЕТО С ФАЛШИВИТЕ ДУХОВНИ ХОРА И ПРОДЪЛЖАВАЩИЯ ПЪТ НА ИСТИНАТА 

Разделянето с така наречените „позитивни духовни хора“ и „приятели“ е процес, който не само започва, но и продължава, задълбочава се и става неизбежен, защото когато човек започне да вижда зад завесата, когато започне да усеща вибрациите зад думите, когато започне да различава истинската светлина от астралните имитации, всичко фалшиво започва да се разпада и да се отдръпва. Много хора твърдят, че са търсачи на истината, но всъщност не искат истината, искат само комфорт, искат само сладки думи, искат само мантри, които да ги приспиват, искат само да чуват „всичко е любов“, защото тази фраза е като упойка, като астрална анестезия, която ги държи в състояние на духовна дрямка. Когато им кажеш нещо истинско, сурово, неподсладено, те веднага реагират с програмираната фраза „това е негативно“, „това е ниска вибрация“, „не трябва да мислиш така“, и точно в този момент се разкрива колко дълбоко е вкоренено фалшивото послание, което толкова много хора приемат без да го осъзнават. Това послание е удобно, защото им дава илюзия за контрол, защото им позволява да избягват истинската работа със себе си, защото им позволява да се преструват, че са духовни, без да се изправят пред собствената си сянка. Точно това фалшиво послание е подхранвано от астрални същества, от анунаки, от сили, които искат хората да бъдат приспани, успокоени, убедени, че няма зло, няма опасност, няма тъмнина, няма манипулация, няма нищо, което да изисква будност. Будният човек е неудобен, непредвидим, неподатлив на контрол, и затова фалшивите търсачи на истината са най‑яростните защитници на идеята, че „всичко е любов“. Тази идея ги държи в състояние на духовна дрямка, в сладка илюзия, в отказ от реалността. Когато им кажеш нещо за извънземни, за конспирации, за тъмни сили, за манипулации, за астрални същества, те веднага се затварят, отдръпват се, обвиняват те, защото истината ги плаши, кара ги да се чувстват уязвими, показва им, че техният „духовен свят“ е изграден върху готови шаблони, върху чужди послания, върху канализации, които не са светли, а са маскирани. Затова толкова много хора вярват, че Исус, Мария, Архангел Михаил или други религиозни фигури им говорят ежедневно, дават им съвети, изпращат им любов, но това са астрални имитации, същества, които се представят за ангели, защото знаят, че хората обичат ангели, доверяват се на ангели, искат да вярват, че са специални, избрани, защитени. Затова толкова много „духовни учители“ продават работилници за ангели, курсове за „свързване с личния ангел“, семинари за „активиране на светлинното тяло“, но всичко това е изградено върху масивни изкривявания, върху фалшиви послания, върху астрални манипулации, които имитират светлина, но не са светлина. Точно затова толкова много хора се оказват неподготвени за онова, което предстои, защото са оставили вътрешния си живот настрана, защото са се доверили на сладки послания, защото са се отказали от критичното мислене, от вътрешната работа, от истината. Когато истината започне да се проявява по начини, невиждани досега на тази планета, те ще бъдат най‑неподготвените, защото са вярвали, че няма зло, няма тъмнина, няма опасност, няма манипулация, че всичко е любов, светлина, красота. Това е точно това, което Тъмнината иска да вярват хората, защото човек, който вярва, че няма зло, е лесен за контрол, лесен за манипулация, лесен за приспиване. Затова ти се разделяш с тези хора, и процесът продължава, защото твоят път е различен, защото ти не можеш да се преструваш, защото ти не можеш да се откажеш от истината, защото ти не можеш да предадеш волята си на Мрака, освен ако сам не го направиш. Ти избираш да не го правиш. Ти избираш да останеш буден, свързан, вътрешно активен. Човек не може да направи много физически, но може да направи много духовно. Това е време за интернализиране, за свързване, за вътрешна работа, за вътрешна сила, за вътрешна яснота. Никой не може да ти отнеме волята. Никой не може да те принуди да предадеш себе си. Никой не може да те накара да се откажеш от истината, освен ти самият. Затова процесът продължава. Затова разделянето е необходимо. Затова истината винаги разделя онези, които я търсят, от онези, които се страхуват от нея.

Днес фалшивата положителност на Ню Ейдж се превърна в масова измама, която държи хората в състояние на духовна заблуда. Тя внушава, че Земята е училище за души, където всеки уж идва да учи уроци чрез болка, страдание, насилие, войни, болести и смърт. Това е една от най‑коварните идеи, създадени да оправдаят всяка трагедия като „кармичен урок“, който човек бил длъжен да преживее. Според тази лъжа страданието на дете, което е подложено на насилие, било част от неговия духовен път. Смъртта на семейство в катастрофа била „предназначение“. Загубата на жена и деца, която разкъсва човека отвътре, била „урок“. Ню Ейдж твърди, че всичко това е необходимо, за да се развива душата. Това е жестока манипулация. Няма душа, която доброволно би избрала да бъде унищожена, малтретирана или смазана. Няма същество, което би пожелало да преживее насилие, мъка или смърт, за да „учи“. Тази идея е създадена, за да държи хората покорни, да ги убеди, че всяка болка е част от план, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Когато човек страда, Ню Ейдж му казва да мисли положително. Когато животът се разпада, му казва, че всичко е прекрасно. Когато трагедията го удари, му казва да я приеме като урок. Това е механизъм за обезсилване. Това е начин да се премахне естествената реакция на съпротива срещу несправедливостта. Това е начин да се заглуши вътрешният глас, който усеща, че нещо в тази реалност е изкуствено и изкривено. Ню Ейдж положителността превръща човека в безмълвен наблюдател на собственото си страдание, като му внушава, че то е необходимо. Това е програма за приспиване на съзнанието. Тя кара хората да вярват, че болката е духовна, че трагедиите са благословия, че насилието е карма, че смъртта е урок. Така се създава общество, което не задава въпроси. Общество, което не се пробужда. Общество, което приема всичко като „част от плана“. Земната илюзия се поддържа чрез тази идея. Тя внушава, че човек е тук доброволно, че е избрал да бъде жертва, че е избрал да преживява ужаси, които никоя душа не би пожелала. Това е лъжа, която служи на онези сили, които искат хората да останат покорни и неподвижни. Когато човек повярва, че страданието е урок, той спира да се бори. Когато повярва, че трагедията е предназначение, той спира да търси истината. Когато повярва, че болката е духовна, той спира да вижда манипулацията. Така се създава свят, в който хората живеят в илюзия, убедени, че всичко е наред, докато истината стои скрита зад завесата. Ню Ейдж положителността е инструмент за контрол, който превръща човешкото съзнание в покорно и безсилно. Тя казва на човека да се усмихва, когато е наранен. Тя казва да благодари, когато е унищожен. Тя казва да приема трагедиите като „част от пътя“. Това е начин да се премахне пробуждането. Това е начин да се задържи илюзията. Това е начин да се предотврати осъзнаването на истинската природа на тази реалност. И докато хората вярват в тази лъжа, те ще останат в състояние на духовна амнезия, неспособни да видят какво стои зад всичко това.

Всичко е създадено с цел да ви държи спокойни, да не се бунтувате, да не задавате въпроси, да не се пробуждате, защото когато човек е убеден, че трябва да мисли положително, той спира да реагира на несправедливостта. Когато му кажат, че страданието е карма, той приема болката като нещо неизбежно. Когато му внушат, че съдбата е предварително написана, той престава да търси изход. Така се изгражда система, която превръща човека в покорен участник в собственото си потискане. От малки ни учат да следваме път, който е изцяло насочен към материята. Казват ни да учим, да гоним кариера, да се борим за оцеляване, да не се занимаваме с „духовни глупости“, защото целта е да бъдем забити все по‑дълбоко в материалния свят. Първо образование, после работа, после кариера, после богатство, после семейство, после деца, и всичко това се представя като единствения правилен модел на живот. Ако се отклониш от него, те наричат странен. Ако задаваш въпроси, те наричат негативен. Ако виждаш неща, които другите не виждат, те обвиняват, че ще привлечеш лошо. Така се създава общество, което се страхува да погледне отвъд повърхността. Истината е, че когато човек започне да се пробужда, злото реагира. То не стои безучастно. То напада по различни начини, защото пробуждането нарушава неговия контрол. Понякога атаката идва чрез хора, които внезапно се обръщат срещу теб. Понякога идва чрез ситуации, които изглеждат случайни, но са насочени да те спрат. Понякога идва чрез вътрешни съмнения, които се появяват точно когато започваш да виждаш ясно. Тъмните сили използват всичко, което може да те върне обратно в състояние на покорство. Те знаят, че ако човек остане буден, той става неподатлив на манипулация. Затова се създават идеологии, които внушават, че негативното не трябва да се гледа, защото ще го привлечеш. Това е начин да се избегне истината. Това е начин да се предотврати осъзнаването на реалността. Това е начин да се задържи човек в състояние на духовна тишина, където той не задава въпроси и не търси отговори. Когато пробуждането започне, системата се разклаща. Тя не може да позволи човек да види какво стои зад фасадата. Затова се използват страхове, съмнения, конфликти, внезапни проблеми, които се появяват точно когато започваш да се издигаш над илюзията. Това не е случайност. Това е реакция на структура, която не иска да бъде разкрита. И колкото повече човек осъзнава, толкова по‑силни стават опитите да бъде спрян. Но пробуждането не може да бъде върнато назад. То е процес, който започва тихо, но се разгръща като вътрешна сила, която не може да бъде потисната. И когато тази сила се появи, човек започва да вижда ясно как целият модел на живот е изграден така, че да го държи далеч от истината. Материята е поставена като център, за да отвлече вниманието от духовното. Кариерата е превърната в идол, за да се забрави вътрешният свят. Страхът от „негативното“ е внушен, за да се избегне тъмнината, която трябва да бъде видяна, за да бъде преодоляна. А пробуждането е моментът, в който човек разбира, че всичко това е било създадено, за да го задържи в илюзията. И когато тази истина се разкрие, злото се опитва да го спре, защото знае, че пробуденият човек е свободен.

Злото също изкушава, когато човек започне да се пробужда, защото пробуждането нарушава неговия контрол и то използва пороци, за да свали честотата и да върне съзнанието обратно в мъглата. Алкохолът се представя като начин да се отпуснеш, но всъщност размива вътрешната яснота. Порнографията изглежда като безобидно удоволствие, но всъщност разрушава енергийния център и създава зависимост, която държи човека в ниско състояние. Развратът се представя като свобода, но всъщност е капан, който откъсва вниманието от невидимото. Целта е честотата да падне, за да спре вътрешното търсене на истината. Когато човек започне да се пробужда отвътре, материалното се опитва да го погълне чрез борба за оцеляване, за да го разсее от духовното и невидимото. Ако като малък е бил по‑чувствителен и е виждал неща, които другите не виждат, ако е усещал присъствия, енергии или духове, по‑късно започват съмнения, защото матрицата го обгръща с шум, работа, изкушения, стрес и постоянни задачи, които го откъсват от вътрешния свят. Така човек навлиза в структура, която е създадена да го разсейва непрекъснато. Работата го поглъща. Изкушенията го отклоняват. Стресът го изтощава. Вярата в невидимото започва да изглежда като фантазия, защото системата го убеждава, че всичко духовно е измислица. Лекарствата потискат чувствителността. Ваксините отслабват енергийния център. Съзнанието се замъглява. Епифизата се блокира. Човек започва да вярва, че трябва да бъде положителен, че всичко е урок, че Земята е училище, че страданието е част от пътя, и така се връща обратно в илюзията. Това е начин да се прекъсне пробуждането. Това е начин да се спре вътрешната светлина. Това е начин да се върне човек в състояние, в което не задава въпроси и не търси истината.

САЩ – Иран. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.

 

Събудете се в реалност, печеливша от лотарията

 

 АМИ АКО ЕДНА ОТ НАЙ‑ГОЛЕМИТЕ ЛИПСВАЩИ ЧАСТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА НИКОЛА ТЕСЛА Е ОСТАНАЛА НЕЗАБЕЛЯЗАНА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ

Ами ако през цялото време, докато светът повтаря едни и същи опростени истории за Никола Тесла, за неговите бобини, трансформатори, експерименти с електричество, за неговите визии за бъдещето, една огромна част от истината е стояла скрита, незабелязана, защото не се вписва в удобния образ на гениалния изобретател, който работи само върху модерни технологии, а всъщност е гледал назад, много назад, към миналото, към архитектура, към структури, към сгради, които днес наричаме „необясними“, „анахронични“, „невъзможни за времето си“, и които все повече хора свързват с Тартария, с изгубена цивилизация, която е владеела енергията по начин, който съвременната наука не може да възпроизведе. Представи си какво означава фактът, че Артър Матюс, човек, който се е описвал като чирак на Тесла, е оставил бележки, в които описва разговори с него, проведени в последните месеци от живота му, разговори, които не са за бъдещето, а за миналото, не за електрически коли, а за катедрали, куполи, железопътни гари, монументални сгради, които Тесла е описвал като част от много по‑стара система, която е била заменена от съвременната електрическа мрежа, система, която е използвала енергията на Земята по начин, който ние днес не разбираме, система, която е била заличена от историята, пренаписана, скрита, и ако Тесла е знаел това, ако е виждал в архитектурата следи от технология, която е била унищожена, тогава цялата история трябва да бъде пренаписана. Тесла е говорил за куполите като за резонатори, за катедралите като за устройства, които събират и преработват енергия, за металните орнаменти като за проводници, за шпиловете като за антени, за монументалните сгради като за енергийни станции, които са били маскирани като административни структури след падането на цивилизацията, и ако това е вярно, ако Тесла наистина е говорил за Тартария, ако е виждал връзката между старите сгради и изгубената технология, ако е разбирал, че светът е заменил една могъща система с примитивна електрическа мрежа, тогава кулата Уордънклиф не е била експеримент, а реконструкция, опит да се възстанови принцип, който е бил познат на древните строители, опит да се върне система, която е била унищожена. Представи си какво означава това: че катедралите не са религиозни сгради, а енергийни устройства; че куполите не са декоративни, а функционални; че старите градове са били част от мрежа, която е използвала природната енергия на Земята; че Тартария не е мит, а цивилизация, която е владеела свободна енергия; че Тесла е бил последният пазител на това знание. И ако Артър Матюс е записал думите му, ако тези бележки са истински, ако разговорът е реален, тогава това е най‑голямата липсваща част от историята на Тесла, част, която е стояла незабелязана, защото никой не е искал да я види, защото тя променя всичко, защото тя разкрива, че Тесла не е работил върху бъдещето, а върху миналото, върху възстановяването на изгубена технология, върху връзката между архитектурата и енергията, върху тайните на Тартария, които са били заличени, за да може новата система да бъде наложена. И ако това е вярно, тогава въпросът не е дали Тесла е знаел за Тартария, а защо светът е направил всичко възможно да скрие тази връзка, да я заличи, да я погребе под тонове документи, лъжи, пренаписана история, защото ако хората разберат, че старите сгради са били енергийни устройства, че куполите са били резонатори, че шпиловете са били антени, че Тартария е била цивилизация, която е владеела свободна енергия, тогава цялата модерна система ще се разпадне, защото тя е построена върху забрава, върху невежество, върху контрол. И точно затова тази тема е толкова важна, защото тя не е просто историческа загадка, тя е ключ към разбирането на света, към разбирането на Тесла, към разбирането на това какво е било изгубено, към разбирането на това какво може да бъде възстановено, ако истината най‑после бъде видяна, защото ако Тесла е бил последният човек, който е разбирал тази система, последният, който е виждал в камъка електричество, в купола резонанс, в катедралата генератор, в архитектурата технология, тогава неговото наследство не е просто научно, а цивилизационно, и ако тази липсваща част от историята му най‑после излезе наяве, тогава светът ще трябва да се изправи пред истината, че миналото е било много по‑могъщо, отколкото ни казват, и че Тесла е бил мостът между изгубеното и забравеното, между древната енергия и модерната заблуда, между Тартария и света, който днес мисли, че е напреднал, а всъщност е забравил всичко.

 „Извънземна технология?“ Изследовател събира метеорити и открива нещо, което го прави милионер

Преди три години изследователят Мурад Йозмун от Турция предприема поход до регион, където се смята, че са се разбили десетки метеорити. По-точно, най-вероятно е паднал само един метеорит, но при повторното си навлизане в атмосферата той се разпада и желаещите да държат тези космически дарове излязоха да търсят. Мурад успява да намери шест спечени фрагмента. Той вярва, че събира метеорити. След като успешно ги събира, той ги изпраща в лаборатория, където прави неочаквано откритие.

Мъжът пътува до района, където са паднали метеоритите.

Оказа се, че пробите имат необичаен за метеоритите химичен състав. Те са съставени от синтетични влакна на въглеродна основа и редкоземни метали в точно определено съотношение – 1,7% от общата маса. Съдържат и минерали, подобни по свойства на диаманта или корунда, които се образуват на изключително големи дълбочини и екстремни температури. Най-интересното е, че свойствата на тази сплав, с добавянето на тези минерали, са идеални за борба с космическата радиация и могат да се използват в космическата индустрия като цяло.

След като получи документите с попълнените доклади от изследванията, Мурад беше много изненадан. Всичко показваше, че е получил високотехнологични образци на неизвестни космически кораби. Нямаше друг начин да ги опише. С резултатите от анализа в ръка, мъжът се свърза с няколко експерти по машиностроене, самолетостроене и ракетостроене.

Мненията бяха разделени, но повечето се съгласиха, че тази комбинация от редкоземни метали и синтетични влакна на въглеродна основа предлага предимства пред сплавите, използвани в космическата индустрия. Озмун, между другото, не е единственият късметлия, открил такива фрагменти. Той обаче е първият, който ги анализира и излага необичайна хипотеза.

Неговите проби привлякоха интереса на представители на няколко от най-големите държави в света – Германия, САЩ, Китай и Русия. За негова чест Мурад ги продаде за големи суми, не само на една държава, а на всеки, който се интересува. За да е ясно, сделките в крайна сметка го направиха милионер, което означава, че тази история включва технологии, които силно заинтересуваха водещите световни сили.

Но нека се върнем към хипотезата, изразена от турския изследовател. Като се има предвид интересът към тези мистериозни „метеорити“ от страна на държавите, които изстрелват повечето спътници в земна орбита, е ясно, че пробите не могат да бъдат техни. Следователно вероятността сплавта да е от земен произход е близка до нула. Ако имаха подобни модели, никой нямаше да плати толкова големи суми. Това означава, че нито Китай, нито САЩ, нито Германия, нито Русия притежават такава технология.

Кой друг изстрелва спътници? Индия? Южна Корея? Япония? Австралия? Всички техни спътници са добре известни, както и материалите, от които са изградени. Мурад Йозмун е убеден, че може да е попаднал на образци на извънземна технология. Изстрелваме изследователски апарати към други планети и луни. Когато ги достигнат, може да се натъкнат на нещо неочаквано и да се повредят. А всяка технология е длъжна да се повреди рано или късно.

Странни проби са били изследвани в лаборатории.

При навлизане в атмосферата те изгарят и само фрагменти, изложени на високи температури, достигат земята. Като се има предвид, че нашите примитивни космически кораби, изстреляни през 70-те години на миналия век, вече са достигнали ръба на Слънчевата система и отвъд нея, със сигурност би било лесно за по-напредналите цивилизации да изстрелят подобни изследователски маяци към други планети и дори звезди. Следователно, според Мурад, има вероятност вместо метеорит да се открие фрагмент от извънземен космически кораб.

Малко по-късно турският професор Шиш Онурал, който също е имал късмета да открие 13-грамов фрагмент, заявява, че колегите му и специалисти в три турски лаборатории са съгласни, че пробата не е метеорит. Това е прецизно калибрирана формула за уникална сплав, подходяща за използване в астронавтиката и други високотехнологични индустрии. Добре. Може би това откритие ще проправи пътя за създаването на авангардни космически кораби. Въпреки че...

Като се има предвид сложната сплав и съдържанието ѝ на редкоземни метали, възпроизвеждането ѝ в големи количества ще се окаже изключително трудно и скъпо. Въпреки това, рано или късно човечеството ще се научи да синтезира редкоземни материали или да ги добива на други небесни тела и тогава производството на технологии, използващи такива сплави, ще стане актуално.