Мистериозните ниски хора от Амазонка, отхвърлени от масовата наука

Европейските изследователи редовно посещават джунглата на Амазонка през последните 450-500 години. Въпреки това хиляди километри гора остават неизследвани. Всяка година учените откриват стотици животински и растителни видове. Към днешна дата е известно, че близо 100 племена живеят в Амазонка без контакт с цивилизацията. Някои са позволили на външни хора да се доближат до тях.

Има случаи на европейски изследователи, които са пребивавали при племена в продължение на 10 или повече години. Благодарение на подобни трудности и, смея да кажа, героични дела, научната общност е научила за живота на много местни племена. Тя е разкрила и отношението на тези диви обитатели към съвременния свят, нивото им на възприятие на планетата като цяло и много други.

В края на 19 век е живял френският изследовател и етнолог Мишел Вейо. Мъжът многократно е посещавал Африка, Австралия и Югоизточна Азия. Накрая решава да пътува до Южна Америка. Там Мишел буквално е пленен от воини на едно племе. Инцидентът се е случил, когато те са устроили засада на диво животно и французинът е попаднал в капана.

Изследователят се завърнал от експедиция и разказал за забележителен народ.

Животът му бил даден в замяна на огледало, огниво, няколко свещи и 20 години пребиваване с племето. В началото всичко му се струвало примитивно, жалко и трудно за адаптиране, особено суровата риба и месо, трудните за дъвчене корени и не чак толкова чистата питейна вода. Но той нямал избор. Трябвало да се адаптира. Постепенно дори успял да се научи да разбира езика на звуците и жестовете. Той твърдо отказвал да го нарича реч, а смесица от жестове и сбор от звуци.

По време на престоя на Уейл племето имало поредица от водачи. Предишният починал от ухапване от змия. През този период се случила и схватка с членове на друго племе. Използвайки лъкове, копия, пръдни и различни оръжия за хвърляне, диваците се борили за територия. В джунглата има закон: най-силният и най-пъргавият прави правото. Мишел също трябвало да участва в тези събития. Той е смятан за пълноправен воин, участвал в лов на животни и защитавал селото от нападатели от други племена.

Повече от 20 години изминават, след като Мишел Вейо е обявен за изчезнал през 1892 г. и семейството му е уведомено за предполагаемата му смърт. През 1914 г. той се завръща във Франция и говори няколко пъти на конференции пред колегите си. По това време френският му е избледнял и той трябва да го учи отново.

Дори след една година уроци по френски, Вейо от време на време използва жестове и изпада в неясен говор. Някои академици дори се съмняват в здравия разум на Мишел, така че много от детайлите, които разказва, са отхвърлени.

Между другото, той разкрива някои много интересни подробности за 20-годишния си престой в Амазонка. Не е като племената да са се сражавали изключително помежду си. Някои дори са търгували помежду си. Естествено, черупки, оръжия (копия, лъкове и ками), бижута (включително черупки на бръмбари), сушени плодове, ядки, животински кожи и сушени рибни глави, използвани в определени ритуали, са служели като валута.

Вейл описал племе, с което били приятели. Тези същества приличали на маймуни – високи около 80-90 сантиметра, слаби, пъргави и ходели като хора, на два крака. Лицата им, наподобяващи муцуни, били идентични с тези на шимпанзетата. Носели мъниста, набедрени превръзки и копия. Общували с хората чрез жестове и звуци. Нещо повече, речта им била доминирана от съскащи и бръмчащи звуци, докато неговото племе използвало гласни.

Вейл твърдял, че тези джуджета, подобни на маймуни, не се държали по никакъв начин по-различно от обикновените членове на неговото племе. Те били само наполовина по-ниски и приличали на изправени маймуни. В този момент той си помислил, че точно така може би са изглеждали най-ранните човешки предци, живели преди милиони години.

Когато французинът се опитал да разбере повече подробности за това мистериозно племе от ниски хора от местните жители, му било казано, че те са едни от малкото много, много древни хора, които са живели в района на Амазонка, преди да съществуват съвременните племена.

Това бяха представители на наистина невероятен вид хора.

По време на престоя си в джунглата, Вейл се е срещал с тези същества четири пъти. Всеки път това е било по време на размяна. Те са носели много сладки плодове и горски плодове, както и сушени жаби и украшения, изработени от цветни пера. В замяна са получавали ядки и ловни оръжия. Мишел също така е открил, че тези същества живеят в пещера и излизат или рано сутрин, или късно вечер, освен ако не е необходимо да пътуват на дълги разстояния, например за да търгуват с други племена.

Тъй като етнологът е диагностициран с редица сериозни заболявания след завръщането си у дома, той вече не участва в експедиции. Въпреки това, през последните 110 години след завръщането му стотици изследователи са организирали пътувания до Амазонка. И нито веднъж никой не е срещал представители на племето, описано от Вейл. Това не означава, че той ги е измислил. Никой няма право да съди трудностите и чудесата, които французинът е преживял, докато е останал сред диваците на Амазонка. Но оттогава никога не е получавано научно потвърждение.

„Израел/Иран. Част 2. Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 АМИ АКО ВИ КАЖА, ЧЕ СИСТЕМАТА, ОТ КОЯТО СЕ ОПИТВАТЕ ДА ИЗБЯГАТЕ, НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, А АРХИТЕКТУРА, СЪЗДАДЕНА ДА ВИ ДЪРЖИ ПОД КОНТРОЛ

Ами ако ви кажа, че системата, от която се опитвате да избягате, не е случайност, а внимателно изградена архитектура, създадена да ви държи под контрол, да ви държи в рамки, да ви държи в подчинение, и че името зад този дизайн е Джон Д. Рокфелер, човекът, който не просто е бил богат, а е бил архитект на реалността, в която живеете, човек, който е разбрал, че ако контролираш образованието, здравето, науката, вибрациите и информацията, контролираш бъдещето, контролираш мислите, контролираш поведението, контролираш самата структура на човешкото съзнание, и затова той не изгради империя, за да служи на човечеството, а за да го моделира според собствените си интереси, защото когато един човек държи в ръцете си основите на обществото, той държи и самото общество. И когато Рокфелер пое контрола над образованието, той не го направи, за да създаде мислещи хора, а за да създаде подчинени работници, и той го каза ясно, без маска, без завоалиране, когато заяви, че не иска нация от мислители, а нация от работници, и затова училищната система беше изградена като фабрика, където звънецът за междучасието е същият като звънеца в индустриалните цехове, където предметите са разделени, за да се раздели и мисленето, където креативността е наказвана, а подчинението е награждавано, където децата не учат истината, а учат това, което системата иска да знаят, и затова днес хората излизат от училище уморени, объркани, без вътрешен компас, без критично мислене, защото училището не е създадено да пробужда, а да приспива, да подготвя хората не за свобода, а за подчинение, не за творчество, а за изпълнение, не за мислене, а за следване. И след като контролира образованието, Рокфелер се насочи към здравето, защото човек, който контролира здравето, контролира живота, и с доклада Флекснър той унищожи естествената, холистичната, енергийната медицина, която е работила векове наред, не защото е била неефективна, а защото не е била печеливша, защото не е генерирала постоянни клиенти, защото не е превръщала човека в зависим консуматор, и затова той наложи модел, базиран на нефтохимически продукти, на синтетични вещества, на лекарства, които лекуват симптоми, но никога не лекуват причината, и така човекът беше превърнат в пациент за цял живот, в клиент на система, която не иска да го излекува, а да го задържи в цикъл на зависимост, страх, болка и контрол, защото болният човек е зависим човек, а зависимият човек е лесен за управление. И когато контролираш образованието и здравето, следващата стъпка е вибрацията, защото човек е честота, човек е звук, човек е енергия, и когато промениш честотата, променяш човека, и затова естествената честота от 432 Hz, която е в хармония с човешкото тяло, с природата, с сърцето, с мозъка, беше заменена със стандарта 440 Hz, честота, която създава напрежение, възбуда, вътрешно разкъсване, честота, която държи човека в постоянно състояние на леко безпокойство, на вътрешно напрежение, на емоционална нестабилност, и това не е случайно, защото когато човек е спокоен, той мисли, а когато е напрегнат, той се подчинява, и затова промяната на честотата не беше музикално решение, а социално инженерство, инструмент за контрол, който действа тихо, невидимо, но постоянно. И днес живеем в общество, което е по‑уморено, по‑болно, по‑изтощено от всякога, общество, което е обучено да не мисли, разболяно от начина си на живот, и после му се продава решение в кутия със синтетични хапчета, общество, което е хванато в капан, където образованието приспива, здравето поддържа зависимост, вибрациите разстройват вътрешния ритъм, а медиите поддържат илюзията, че всичко е нормално, че всичко е случайно, че всичко е за ваше добро, но истината е, че системата работи точно както е проектирана — да ви държи послушни, зависими, изтощени, и най‑важното — далеч от собствената ви сила, далеч от собственото ви пробуждане, далеч от вътрешната ви свобода. И въпросът не е какво не е наред със света, защото светът е такъв, какъвто е бил проектиран да бъде, въпросът е докога ще позволявате на правила, създадени преди век, от човек, който никога не е мислел за вашето добро, да диктуват вашата свобода, вашето здраве, вашето мислене, вашето бъдеще, защото истината не се преподава, тя се открива, тя се усеща, тя се пробужда отвътре, и когато човек започне да вижда архитектурата зад илюзията, тогава системата губи силата си, защото силата ѝ е в това да останете слепи, а пробуждането започва в момента, в който си зададете въпроса: Ами ако всичко това е било планирано?

 ЗАЩО ЧУВСТВИТЕЛНАТА ТВОРЧЕСКА ДУША СЕ РАЗПАДА, КОГАТО ПОПАДНЕ В РАБОТА, КОЯТО НЕ РЕЗОНИРА С НЕЯ, И ЗАЩО НЕВИДИМА СИЛА Я ОТДРЪПВА ОТ РОБСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ

Чувствителната творческа душа, когато попадне на работа, която не резонира с нея, започва да се разпада отвътре още преди да е започнала, защото тялото ѝ усеща вибрацията на мястото, машините, нормите, шума, натиска, и още в първия момент се включва вътрешен сигнал, който казва „това не е твоето място“, и колкото и да се опитваш да се убедиш, че трябва, че е време, че няма избор, че трябва да работиш, душата ти започва да се свива, да се затваря, да се задушава, и затова чакаш да ти звъннат, надяваш се, мислиш си, че този път ще стане, че този път ще е различно, че този път ще се задържиш, но нищо не се случва, дори когато си харесал работата, дори когато човекът е бил добър, дори когато си усетил надежда, защото вибрацията на мястото не съвпада с твоята, и Вселената те спира, преди да влезеш в капан, който ще те смачка. И когато все пак започнеш работа, която не е за теб, тялото ти реагира първо, появява се страх, после стрес, после напрежение, после депресия, после паник атаки, защото чувствителната душа не може да живее в среди, които я убиват отвътре, и това не е слабост, а енергийна несъвместимост, защото творческата душа е създадена за свобода, за тишина, за вътрешен ритъм, за пространство, а не за машини, норми, графици, натиск, и затова производството я разрушава, нормите я задушават, шумът я разкъсва, а хората, които са по-груби, по-земни, по-нечувствителни, не разбират това, и казват „работи“, „стегни се“, „всички работят“, но те не усещат вибрациите, които ти усещаш, не чуват вътрешния шум, който те разклаща, не виждат енергийния натиск, който те смазва, и затова ти изглежда, че те спъват, че нещо не иска да работиш това, че все едно невидима сила те дърпа назад, но истината е, че нещо вътре в теб те пази, защото тази работа не е за твоята душа. И затова години наред или не започваш, или започваш и не издържаш, или те лъжат, или не ти звънят, или те забравят, или те отрязват, защото Вселената не те пуска в място, което ще те унищожи, и колкото повече се опитваш да влезеш в този свят на роботи, норми, машини, толкова повече той те отблъсква, защото ти не си създаден за това, ти не си робот, ти не си машина, ти не си човек за едно и също, за повторение, за механика, за бездушие, ти си човек на усещането, на вътрешния свят, на тишината, на творческата енергия, и затова всяка работа, която е против твоята природа, те разболява, разклаща, изтощава, и ти се чудиш защо, но истината е, че душата ти отказва да бъде роб, отказва да бъде затворена, отказва да бъде натискана, отказва да бъде в среди, които убиват светлината ѝ. И затова се появява страхът, защото тялото ти казва „бягай“, появява се стресът, защото умът ти казва „не мога“, появява се депресията, защото душата ти казва „тук умирам“, появява се паник атаката, защото енергията ти се опитва да те изхвърли от мястото, което не е за теб, и затова не се задържаш, и затова не ти звънят, и затова те лъжат, защото нещо по-голямо те пази от това да влезеш в свят, който не е твой. И ти усещаш това, макар да не го казваш, усещаш, че нещо те дърпа далеч от едно и също робско ежедневие, усещаш, че нещо не иска да бъдеш там, усещаш, че нещо те спира, и това не е провал, а защита, защото чувствителната творческа душа не може да живее в свят на роботи, норми, машини, натиск, и затова Вселената затваря тези врати, дори когато ти мислиш, че ги искаш, защото тя знае, че ако влезеш, ще се сринеш. И затова животът ти изглежда като цикъл на започване и разпадане, на надежда и срив, на очакване и тишина, но истината е, че твоят път не е в тези работи, и затова те отблъскват, защото душата ти е създадена за нещо различно, за нещо по-тихо, по-чисто, по-духовно, по-свободно, и докато не влезеш в резонанс с това, което е твое, всички чужди врати ще останат затворени.

Когато душата отказва да бъде машина, тя започва да се държи по начини, които умът не разбира, тялото не издържа, а обществото осъжда, защото чувствителната творческа душа не е създадена за свят, в който всичко е подредено по график, по норма, по команда, по схема, и затова когато попадне в работа, която не резонира с нея, тя започва да се разпада отвътре, появява се страх, после стрес, после напрежение, после депресия, после паник атаки, защото душата буквално отказва да бъде част от механичния свят, отказва да бъде винтче, отказва да бъде робот, отказва да бъде в среда, която убива светлината ѝ, и затова тялото реагира, умът се затваря, енергията се разпада, и човекът усеща, че нещо вътре в него казва „не“, дори когато логиката казва „трябва“. И тогава се включва невидимият щит, който пази чувствителния човек от грешната работа, щит, който се проявява като това, че не ти звънят, че те лъжат, че те забравят, че ти казват „ще се обадим“ и после изчезват, че уж те харесват, уж те искат, уж ти дават надежда, а после — тишина, защото този щит не е наказание, а защита, защото Вселената знае, че ако влезеш в място, което не е за теб, ще се сринеш, ще се разболееш, ще се изгубиш, и затова те пази, затова затваря врати, затова не ти позволява да се вържеш към свят, който не е твой, и ти го усещаш като провал, но всъщност е спасение, защото душата ти не може да бъде там, където вибрацията е ниска, груба, механична, бездушна. И затова творческата душа не оцелява в свят на норми и машини, защото този свят е построен за хора, които вибрират в материята, които могат да издържат шум, натиск, рутина, повторение, които могат да работят едно и също нещо години наред, без да се разпаднат, без да се задушат, без да се сринат, но чувствителната душа не е такава, тя е създадена за движение, за свобода, за вътрешен ритъм, за тишина, за творчество, за интуиция, за усещане, и когато я поставиш в свят на машини, тя започва да умира бавно, незабележимо, но неизбежно, защото енергията ѝ не може да се побере в рамки, в норми, в графици, в производствени линии, и затова тя се бунтува, затова се разклаща, затова се разпада, затова не се задържа, затова бяга, затова се страхува, затова се затваря, защото душата отказва да бъде машина. И когато човек като теб попадне в такава среда, той усеща, че нещо го спъва, че нещо го дърпа назад, че нещо не му позволява да остане, че нещо го изхвърля, и това не е слабост, не е мързел, не е провал, а енергийна несъвместимост, защото душата ти казва „тук не е моето място“, и колкото повече се опитваш да се насилиш, толкова повече тялото ти се разболява, умът ти се затваря, психиката ти се разпада, защото творческата душа не оцелява в свят на норми и машини, тя оцелява само там, където има пространство, тишина, свобода, вътрешен ритъм, и затова невидимият щит те пази, затова не ти звънят, затова те лъжат, затова не се получава, защото Вселената не иска да те хвърли в място, което ще те унищожи, и затова те държи в пауза, докато намериш нещо, което резонира с теб, докато намериш работа, която не те убива, а те подхранва, докато намериш среда, в която можеш да дишаш, да бъдеш себе си, да не се разпадаш, да не се страхуваш, да не се задушаваш, защото душата отказва да бъде машина и винаги ще те дърпа далеч от всичко, което се опитва да те превърне в такава.

Когато една много чувствителна душа, душа с по‑високо съзнание, душа, която идва от по‑ефирни светове, попадне в този тежък материален свят, тя усеща всичко по‑силно, по‑дълбоко, по‑остро, защото нейната вътрешна структура е фина, светла, деликатна, и този свят, особено външният свят на борба и оцеляване, ѝ се струва като чужда територия, като място, което не е създадено за нея, и затова тя се изморява бързо, изтощава се, разклаща се, защото енергията на този свят е тежка, плътна, груба, и чувствителната душа усеща това като натиск, като тежест, като постоянна борба да остане цяла. И тези души са духовни души, търсачи на истината, хора, които усещат невидимото, които долавят вибрации, които разбират тишината, които чуват вътрешния свят по‑силно от външния, и затова стресът ги убива, защото стресът е вибрация, която разкъсва фината им структура, и те усещат неща, които другите не усещат, усещат чистоти, усещат напрежения, усещат енергийни атаки като умора, като тежест, като натиск, усещат облъчванията на технологиите като шум, като трептене, като вътрешно разместване, и това не е болест, а свръхчувствителност, която прави живота им по‑труден, но и по‑дълбок. И затова много от тези души се чувстват депресирани, изтощени, болни, неразбрани, защото те не са създадени за свят, в който всичко е бързане, норми, машини, графици, шум, и когато попаднат в такъв свят, те се разпадат, защото вътрешната им вибрация е по‑висока, по‑фина, по‑ефирна, и този свят им се струва като затвор, като място, което ги задушава, и затова те често се чувстват болни, уморени, изтощени, защото тялото им реагира на всичко, което е твърде грубо за тях. И тези души често се чувстват сякаш нещо ги спъва, сякаш нещо не им позволява да живеят като другите, сякаш нещо ги дърпа назад, но истината е, че те не са тук, за да бъдат като другите, те са тук, за да носят светлина, да носят знание, да носят дълбочина, и затова не могат да оцелеят в свят, който е построен за хора с по‑плътна енергия, за хора, които не усещат толкова силно, за хора, които могат да живеят в шум, в натиск, в норми, в машини, без да се разпаднат. И чувствителните души често се чувстват като чужденци, като хора, които са преродени от други светове, от по‑ефирни измерения, и затова им е трудно да се адаптират, трудно да се впишат, трудно да издържат, защото вътрешната им памет помни други места, други вибрации, други светове, и този свят им се струва твърде тежък, твърде груб, твърде шумен, и затова те се изморяват, изтощават, разболяват, защото психиката им е по‑отворена, по‑възприемчива, по‑нежна. И когато такава душа попадне в работа, която не резонира с нея, тя се разпада още по‑бързо, защото външният свят вече я натоварва, а работата добавя още натиск, още шум, още норми, още стрес, и тялото започва да реагира, появяват се паник атаки, депресия, умора, защото душата казва „не мога да бъда тук“, и това не е слабост, а вътрешна истина, защото тези души не са създадени за свят на машини, те са създадени за свят на светлина, творчество, тишина, вътрешен ритъм. И затова много чувствителни хора се чувстват болни, изтощени, без сили, защото те живеят в свят, който не е подравнен с тяхната вибрация, и това ги изтощава, но това не означава, че са слаби, а че са различни, че са по‑фини, че са по‑отворени, че са по‑дълбоки, и затова им е по‑трудно да живеят в свят, който е построен за грубата енергия на оцеляването.

Когато днешните производствени фирми се превърнат в места, където човекът не е човек, а функция, норма, бройка, скорост, когато времето не тече, а тиктака като студен механичен метроном, когато денят не живее, а се измерва в изкарани детайли, в бързина, в натиск, в изисквания, тогава чувствителната душа започва да се разпада, защото производството е свят на шум, на метал, на вибрации, на еднообразие, на повторение, на механичен ритъм, който убива вътрешната светлина, и ако си чувствителна душа, ако си от новите звездни души, ако си по‑ефирен човек, който усеща вибрациите, който чува тишината, който усеща напрежението още преди да се появи, тогава производството става като затвор, като клетка, като място, което те разклаща отвътре, защото там няма пространство за дишане, няма пространство за мисъл, няма пространство за душа, има само норма, бързай, изкарай, наваксай, не спирай, не мисли, не чувствай, не се бави, и това убива вътрешната свобода, защото машините не чакат, нормите не чакат, началниците не чакат, а душата ти крещи, че не може да бъде част от това, че не може да се превърне в зъбно колело, че не може да се превърне в робот, че не може да живее в свят, който я задушава. И когато попаднеш в такова място, първо идва страхът, после идва стягането в гърдите, после идва напрежението, после идва депресията, после идва паник атаката, защото тялото ти казва „не мога да бъда тук“, защото душата ти казва „това не е моето място“, защото психиката ти казва „тук умирам“, и това не е слабост, а реакция на човек, който не е създаден да бъде робот, който не е създаден да бъде машина, който не е създаден да бъде част от производствен ритъм, който не е негов, и затова чувствителните души се разпадат в такива среди, защото те усещат всичко — вибрациите, напрежението, шума, ритъма, енергията на мястото, и това ги изтощава, разклаща, изморява, защото те не са създадени за свят на метал и норми, те са създадени за свят на тишина, на вътрешен ритъм, на свобода, на пространство, на творчество, на усещане, и затова производството е като чужда планета, като свят, който не е техен. И производствените фирми днес са като огромни механични организми, които поглъщат времето, поглъщат енергията, поглъщат вниманието, и те карат да работиш едно и също нещо години наред, без промяна, без развитие, без творчество, и това е място, в което човекът се превръща в навик, в повторение, в функция, и ако си човек, който усеща света по‑силно, ако си човек, който има вътрешен свят, ако си човек, който мисли, който чувства, който се влияе от вибрации, тогава това място става като психически капан, защото шумът, бързината, нормите, натискът, графиците, машините, всичко това започва да те разклаща, да те изтощава, да те разрушава, защото ти не си създаден за това, защото душата ти е по‑фина, по‑ефирна, по‑чувствителна, и тя не може да бъде хвърлена в свят, който я убива отвътре. И много чувствителни души се опитват да работят в такива места по принуда, защото трябва, защото няма избор, защото животът ги притиска, но те едва издържат, едва дишат, едва се държат, защото това не е тяхната вибрация, не е тяхната среда, не е техният свят, и затова те се разболяват, затова получават паник атаки, затова се сриват, защото душата им отказва да бъде в място, което я убива отвътре, защото тялото им реагира, защото психиката им се затваря, защото вътрешният им свят се разпада, защото те не са създадени за свят на метал, на шум, на натиск, на норми, на бързина, на графици, на началници, които гледат часовника, на правила, които ти казват кога да ядеш, кога да пиеш вода, кога да отидеш до тоалетна, кога да дишаш, кога да спреш, кога да започнеш, и това убива вътрешната свобода, защото ти не си робот, ти не си машина, ти не си създаден за норми, за бързина, за шум, за натиск, за еднообразие, и затова тези места не са за теб, и затова не можеш да издържиш, и затова не те викат, защото нещо те пази, защото душата ти отказва да бъде хвърлена в място, което ще я унищожи, защото ти си от онези души, които усещат, които вибрират, които мислят, които се влияят, и затова производството е като чужда планета, като свят, който не е твой, и това не е слабост, а сила, сила да усещаш, сила да разбираш, сила да знаеш, че не си създаден за робски места, че не си създаден за механични ритми, че не си създаден за живот без душа, и затова тялото ти казва „не“, и затова психиката ти казва „не“, и затова душата ти казва „не“, защото ти не си машина, ти си човек, и то чувствителен човек, и това е твоята истина, и това е причината да не можеш да останеш там, и това е причината да се разпадаш, и това е причината да бягаш, защото душата ти знае, че това не е твоят свят.

 НЕ КЪСМЕТЪТ, А РЕЗОНАНСЪТ ОПРЕДЕЛЯ КОЙ ПЕЧЕЛИ В ХАЗАРТНИТЕ ИГРИ И ДЖАКПОТА

Не късметът определя кой печели в хазартните игри и джакпота, а резонансът, вибрацията, вътрешният код на човека, защото късметът е дума, измислена от масата, за да обясни нещо, което не разбира, докато резонансът е истинската невидима сила, която свързва човека с определено събитие, число, комбинация, момент, и когато човекът е в правилната честота, тогава печалбата идва при него като магнит, като отговор, като огледало на вътрешното му състояние, и затова едни хора печелят едни и същи числа години наред, а други търкат билети, играят тото, ходят по казина и не виждат нищо, или виждат само дребни трохи, защото не са в резонанс, не са в съвпадение, не са в състояние на вътрешно съответствие с това, което искат да получат, и затова животът им отразява само хаоса, който носят вътре в себе си. Защото когато човек играе от страх, от липса, от отчаяние, от „дано“, от „може би“, от „ако стане“, той изпраща вибрация на несигурност, на разпад, на слабост, и тази вибрация не може да привлече голяма печалба, тя може да привлече само малки, случайни, безсмислени резултати, които не променят нищо, защото Вселената не работи с думи, а с честоти, и тя не чува какво казваш, а какво излъчваш, и ако излъчваш липса, тя ти дава още липса, ако излъчваш страх, тя ти дава още страх, ако излъчваш хаос, тя ти дава още хаос, но ако излъчваш увереност, фокус, вътрешна стабилност, тогава тя ти дава събития, които съответстват на тази стабилност, включително печалби, които другите наричат „късмет“, но които всъщност са резултат от вътрешна настройка. И затова има хора, които играят едни и същи числа месеци, години, и накрая печелят, защото те не играят числа, те играят идентичност, те играят себе си, те играят своя вътрешен код, и когато този код се подравни с момента, комбинацията се проявява, защото числата не падат случайно, те падат в резонанс с колективната вибрация на играчите, и когато един човек е достатъчно фокусиран, той става като игла на компас, която сочи точно към своята комбинация, и тогава тя се проявява в реалността. Докато други хора търкат билети, хвърлят пари, играят хаотично, сменят числа, сменят игри, сменят стратегии, и после се чудят защо не печелят, но истината е проста — те не са в резонанс, те не са в съвпадение, те не са в състояние на вътрешна яснота, и затова животът им отразява само тяхната вътрешна разпиляност. И когато човек влезе в казино и играе от емоция, от импулс, от желание за бърза печалба, той вече е загубил, защото вибрацията му е ниска, разкъсана, нестабилна, и машините, рулетките, картите просто отразяват това, което той носи вътре в себе си, и затова едни хора печелят огромни суми от нищото, а други губят всичко, защото първите са в резонанс, а вторите са в хаос. И когато човек играе тото, той не играе числа, той играе съдба, той играе съвпадение между вътрешния му свят и външната реалност, и ако вътре в него има яснота, фокус, търпение, постоянство, тогава комбинацията му става като енергиен подпис, който се отпечатва във времето, и когато моментът узрее, числата падат, защото те са били негови още от началото, просто е трябвало да се подравни с тях. И затова хората, които печелят джакпота, не са случайни, не са „късметлии“, те са хора, които са били в правилната честота, в правилния момент, с правилната вътрешна настройка, и затова печалбата ги намира, защото тя е била тяхна още преди да се появи. И ако човек разбере това, ако разбере, че не късметът, а резонансът определя кой печели, тогава той спира да играе хаотично, спира да се лута, спира да се съмнява, и започва да играе като създател, като човек, който знае, че реалността се подчинява на вътрешното му състояние, и тогава играта се променя, числата се променят, животът се променя, защото той вече не е наблюдател, а участник, не е жертва, а създател, не е случаен играч, а човек, който знае, че джакпотът не идва отвън, а отвътре. И когато това се случи, тогава печалбата става неизбежна, защото тя е резултат от вътрешна промяна, а не от външна случайност, и тогава човек разбира, че никога не е било за късмет, а винаги е било за резонанс.

Не е случайно, че много хора търкат билети, играят различните игри, гонят тото, гонят джакпота, хвърлят пари, време, нерви, и накрая казват „всичко е празно“, „тото е измама“, „числата са нагласени“, и въпреки това пак играят, пак се връщат, пак пускат фишове, пак търсят шанс, защото вътре в тях има едно тихо, почти забравено усещане, че може би някъде там има момент, в който животът ще се обърне, но този момент не идва, защото те играят с негативни нагласи, с вибрация на загуба, с вътрешно убеждение, че „няма да стане“, и точно това убеждение създава реалността им, защото не късметът, а резонансът определя кой печели, и когато човек е в нисък резонанс, той може да играе сто игри, хиляди билети, десетки комбинации и системи, и пак да не види нищо, защото вътрешната му честота е разстроена, разкъсана, объркана, и тя привлича само още объркване, още загуби, още пропуснати моменти. И хората си мислят, че като сменят играта, като сменят числата, като сменят системата, като пуснат повече колонки, като пробват нови комбинации, ще променят резултата, но резултатът не се променя, защото те не са променили себе си, не са променили вибрацията си, не са променили вътрешния си фокус, и затова всичко, което правят отвън, е просто шум, движение без посока, енергия без център, и така пилеят сума пари, билети, фишове, различни игри, комбинации, системи, и накрая пак стигат до същото място — до празнотата, до разочарованието, до убеждението, че „няма смисъл“, но истината е, че смисъл има, просто те не играят от мястото, от което се печели. Защото печалбата не идва при човек, който е в страх, в съмнение, в липса, в отчаяние, тя идва при човек, който е в вяра, в фокус, в вътрешна стабилност, в състояние на ясно намерение, и когато човек играе от такова място, тогава играта се променя, тогава числата започват да се държат различно, тогава реалността започва да се подравнява, защото той вече не играе хаос, а играе съзнание. И затова хората, които печелят, не са тези, които играят най-много, не са тези, които търкат най-много билети, не са тези, които пускат най-много системи, а тези, които са в правилната честота, в правилния вътрешен ритъм, в правилната вибрация, защото не късметът определя, а резонансът, и когато човек го разбере, той спира да гони случайността и започва да създава закономерност, спира да чака чудо и започва да бъде чудото, спира да се надява и започва да знае, и тогава играта му става тиха, чиста, силна, и тогава печалбата става възможна, защото той вече не е в хаоса на масата, а в яснотата на създателя. И когато човек влезе в това състояние, тогава комбинацията му става като енергиен код, като подпис, като вибрационна линия, която се вписва в полето, и когато моментът узрее, числата се подреждат около него, защото той вече не ги гони, а ги привлича, не ги чака, а ги създава, не ги търси, а ги излъчва, и тогава джакпотът не е случайност, а следствие, не е чудо, а закономерност, не е късмет, а резонанс.

 ИСТИНСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОМПЕНИ СТАНЦИИ И ТЯХНАТА ВРЪЗКА С ТАРТАРИЯ – СКРИТАТА ХИДРОЕНЕРГИЙНА МРЕЖА НА СТАРИЯ СВЯТ, ПОГРЕБАНА ПОД КАЛНИТЕ НАНОСИ И ПРЕНАПИСАНА ОТ НОВАТА ИМПЕРИЯ НА КОНТРОЛА 

В моето изследване върху изгубените технологии на Стария свят една област изпъква като огромна, тъмна, недоизказана истина – истинското предназначение на историческите помпени станции, тези монументални структури които днес ни се представят като обикновени съоръжения за отпадни води, но чиито мащаб, архитектура, инженерство и разположение крещят че някога са били част от много по-велика система, система която не е била създадена за мръсотия, а за енергия, за движение, за разпределение на сила, за управление на водата като живо електрическо същество, система която според мнозина е била сърцето на Тартария – цивилизацията на водата, резонанса и свободната енергия. Когато разглеждаме тези станции, виждаме колони, арки, куполи, орнаменти, метални конструкции, огромни зали, подземни нива, масивни резервоари, сложни канали, и всичко това е прекалено красиво, прекалено сложно, прекалено изискано за нещо толкова банално като отпадни води, защото истината е че тези сгради са били част от хидроенергийна мрежа която е използвала водното налягане, движението на водата и естествените резонансни честоти на Земята за да произвежда енергия, да я разпределя, да я усилва и да я подава към градовете на Стария свят. Водната инфраструктура в татарската архитектура не е случайна – реките, каналите, резервоарите, подземните тунели, акведуктите, помпените станции, големите обществени сгради, всичко това е било част от една свързана система, мрежа която е работила като жив организъм, като енергийна артерия, като пулсираща мрежа от вода и сила. Тези структури не са били отделни, а свързани чрез подземни канали, водни шахти, резонансни камери, метални тръби, водни колела, хидравлични усилватели, и когато ги разглеждаме като част от една обща система, всичко започва да придобива смисъл – мащабът, орнаментите, инженерството, разположението, всичко говори за енергия, не за отпадъци. Ако това е вярно, тогава Старият свят е имал собствена хидроенергийна мрежа, независима, разпределена, чиста, безплатна, и тази мрежа е била умишлено унищожена чрез събитие което днес наричаме „калните наводнения“, събитие което не е било природно, а инженерно, предизвикано, насочено, с цел да се прекъсне мрежата, да се унищожат долните нива на сградите, да се скрият механизмите, да се погребат работните подове, да се заличат доказателствата за истинската функция на тези структури. Калните наводнения са заровили долните нива на сградите, превърнали са оригиналните работни подове в това което днес наричаме „мазета“, но тези мазета някога са били центрове на енергия, места където водата е влизала, излизала, завъртала, усилвала се, преобразувала се, и когато тези нива са били заровени, достъпът до механизмите е бил прекъснат, а сградите са били преназначени, превърнати в музеи, библиотеки, административни сгради, докато истинската им функция е била пренаписана. Официалното обяснение за „културните слоеве“ е удобно, но нелогично – то предполага че хората са позволявали тонове боклук да се натрупват около величествени сгради, че са живели в мръсотия, че са приемали постепенното заравяне на улиците, но това противоречи на самата архитектура, на чистите линии, на прецизното планиране, на елегантните фасади, на симетрията, на инженерната точност. Това обяснение не може да обясни защо същите заровени нива се срещат в отдалечени места, далеч от големи градове, където не е имало натрупване на отпадъци. То не може да обясни защо прозорци се намират под земята, защо врати са наполовина заровени, защо цели етажи липсват, защо подземните нива са били умишлено запълнени. Ако разглеждаме калните наводнения като умишлена операция, всичко започва да се подрежда – долните нива са били погребани за да се скрият механизмите, водните канали, резонансните камери, хидравличните системи, точките за достъп, разпределителните възли, и след като тези елементи са били покрити, сградите са били преназначени, а историята – пренаписана. Финансовият мотив е очевиден – цивилизация която използва разпределена хидроенергия е неконтролируема, не може да бъде таксувана, не може да бъде монополизирана, не може да бъде превърната в зависима. Замяната на тази система с енергия от изкопаеми горива е позволила на новите елити да печелят, да контролират индустрията, транспорта, производството, комуникациите, развитието, обществото, защото енергията е власт, а властта е контрол. Според тази хипотеза погребението на Стария свят е било умишлена операция – да се унищожи старата енергийна система, да се скрият доказателствата, да се наложи нов модел, изграден върху зависимост, печалба и централизирана власт.

 Мъж разкри какво се крие под австралийската равнина, където на хората е практически забранено.

Със сигурност много от вас са чували за ограничената зона зад оградата, разположена в Австралия. Истината е, че не има само една или две такива оградени зони, а много повече. Има дори специални градации по отношение на ограниченията.

Например, има зони, в които влизането е строго забранено, докато други са пресичани от пътища, но отбиването от тях е забранено; това носи не само глоба, но и затвор. Има и „ограничени“ зони, в които туристите все още могат да влизат, но само със специален ескорт и в рамките на ограничена зона, докато 99% от територията остава забранена.

Всички тези мерки, според австралийските власти, са необходими единствено за опазване на природата. Междувременно журналисти и независими изследователи смятат обширните затворени територии на страната за експериментални площадки. И тази теория далеч не е неразумна.

От 1980 г. насам водещи американски, британски, френски, немски, японски и канадски учени редовно посещават Австралия, уж за да участват в симпозиуми, които са забранени за журналисти. Посещенията им в Австралия понякога продължават няколко години. Какъв симпозиум!

Има и много други странности. По странно съвпадение, именно близо до тези ограничени зони журналисти и туристи наблизо видяха неидентифицирани летящи обекти в небето. Интересното е, че всички те бяха бели, сякаш принадлежаха на една организация.

Тези устройства бяха много различни от самолетите и хеликоптерите, познати на земляните, приличаха повече на космически кораби от научнофантастичен филм. Те се движеха бързо и безшумно. Всички запитвания и допитвания винаги бяха посрещнати с обичайните отричания, твърдейки, че е птица или самолет, или може би просто плод на въображението на всеки.

Според журналиста, той е научил, че цял индустриален град се намира под земята.

Всичко това се е натрупало като снежна топка, принуждавайки журналиста Патрик Нойс да започне собствено разследване и да се опита да открие истината. Той е разговарял често с охранители на периметъра, които предимно са отказвали да говорят за работата си, но някои са нарушавали мълчанието. Те са поискали да останат анонимни.

Историите са включвали два вида светещи, снежнобели летящи машини, много подобни на скатове или идеално кръгли сфери с метален блясък. Информаторите са отбелязали, че никога не са били осведомени за събития, случващи се далеч от периметъра. По този начин, освен че е потвърдил наличието на странни летящи машини, Патрик не е успял да разбере нищо.

И все пак е успял да разкрие наистина интересна информация. Тя е предоставена от бивш военен пилот, който след като е завършил службата си, е напуснал Австралия и се е преместил в Коста Рика. Той е казал, че лично е превозвал пътници, включително министри, президенти, ръководители на световни корпорации и водещи асоциации. Всички те са дошли в Австралия с някаква цел.

Полетите не са били предназначени за посещение на държавния глава, а по-скоро за една от зоните с ограничен достъп. В допълнение към факта, че ръководителите на световни правителства посетиха австралийската пустош, те също така транспортираха огромно количество разнообразно оборудване, инсталации, инструменти и сложни устройства. Мъжът отказа да посочи точното място, но каза, че е в равнината Нуларбор.

Това е практически идеално равна зона, достъпна само със специален пропуск. Само 2% от площта е достъпна и само по обозначени пътища. Останалата част е некартографирана и забранена за достъп. Сателитните снимки не разкриха нищо подозрително, но Патрик Нойс откри странен факт: различни карти се актуализират на всеки четири години, съгласно протокола, и на това място, както и в Антарктида, картата е актуализирана за последно през 2008 г. и оттогава е останала недокосната.

Не са правени актуализации. Длъжностните лица твърдят, че няма нужда от това, защото регионът Нуларбор не се е променил или променил и следователно изображенията, които са на почти 20 години, остават актуални. Патрик обаче смята, че има нещо друго.

През 10-те години, в които е търсил хора, които евентуално са участвали в работа в тайни австралийски лаборатории, Нойс е разговарял с множество информатори. Той дори успява да организира сеанс, по време на който медиум напуска физическото му тяло и влиза в определеното място.

Мъжът вярва, че там провеждат експериментални изследвания.

Той казва, че там се помещава система от огромни промишлени съоръжения, фабрики и лаборатории, свързани с тунели за камиони и дори влакове. Под земята има и две летища, наподобяващи големи хангари. Там работят хора от различни националности.

Дискусията се проведе на английски език. Близо до една от гигантските инсталации, подобни на колайдер, учените обсъждаха антигравитацията и тъмната материя. Това означава, че най-вероятно работят върху експериментална физика и създаването на бъдещи технологии. Но защо такава секретност? Вероятно защото технологиите ще бъдат достъпни само за тези, които платят за цялото това събитие, докато за всички останали най-новият iPhone или VR очилата ще бъдат рекламирани като връх на науката.

Във всеки случай, изследването на Патрик Нойс може да се счита за спорно; той не е предоставил никакви осезаеми доказателства и цялата тази информация трябва да се счита за хипотетична. Проблемът за изследователя е, че е избрал тема, в която е изключително трудно да се получат убедителни аргументи.