Те не искат да забележите това... Това означава, че парите са на път да влязат в живота ви 💰

 

ТОВА Е НАЙ-КРАСИВИЯТ ГРАД НА СВЕТА! (Това НЕ Е Париж, Лондон или Рим)

 Разходка из най-красивия град в света според мен. Без клишета, без фалшива носталгия – само архитектура, усещане и неочакван край. Съгласни ли сте? Кой според вас е най-красивият град в Европа (или света)?

 „Сянката на модерния свят: Как обществото създава токсичност, вместо да я лекува“

Събуждаш се и усещаш нещо тежко, притискащо гърдите ти, задържащо се по начин, който е трудно да игнорираш или напълно да разбереш. Превърташ телефона си, общуваш с хора, отиваш на работа и отговаряш на съобщения, но въпреки това нещо продължава да се усеща осезаемо „не както трябва“ под повърхността. Разговорите изглеждат по-студени отпреди, а хората – по-раздразнителни, отбранителни, агресивни или понякога странно празни по начини, които трудно се обясняват.

Сега си представи, че това не е просто твоя лична представа, а модел, който тихо се повтаря по целия свят – едновременно фино и видимо. Помисли внимателно върху този въпрос и неговите по-широки последици – ами ако съвременното общество не просто не успява да лекува хората, а всъщност активно създава повече токсични личности от всякога?

Тази идея измества фокуса от отделния човек към много по-голяма система, която влияе на поведението в глобален мащаб.

Тук не става дума за обвиняване на индивиди или за свеждане на сложното поведение до прости морални оценки за характер или намерения. Става дума за разбиране на сили, много по-дълбоки от личния избор – сили, които оформят поведението, изкривяват емоционалните реакции и фино влияят върху това как хората се отнасят към себе си и към другите с течение на времето. Тези сили действат под прага на осъзнаването, но последователно оформят модели, които се повтарят в различни среди и социални структури.

Въпреки това токсичните хора не са просто груби, манипулативни или нарцистични, както често се описва. На много по-дълбоко ниво токсичността може да се разбира като стратегия за оцеляване – поведенчески модел, оформен от страх, неразрешена травма, емоционална липса и мощни форми на социална обусловеност. Затова поведение, което изглежда вредно или ирационално, често има корени в адаптация, а не в намерение.

Зигмунд Фройд отбелязва, че когато емоционалните нужди се потискат, вместо да бъдат разбрани и обработени, те не изчезват и не губят влиянието си с времето. Вместо това се трансформират и се появяват отново като гняв, контрол, завист или емоционална притъпеност, които засягат както индивида, така и околните по сложни начини. Съвременното общество е изключително ефективно в потискането на емоциите, докато едновременно представя илюзията за щастие и емоционално благополучие като стандарт, който трябва да се поддържа.

Карл Юнг предупреждава, че онова, което се игнорира в човешката психика, не изчезва и не се разрешава само по себе си без внимание и осъзнатост. Вместо това то потъва в това, което той описва като „сянката“, а тази сянка не остава пасивна или без влияние върху поведението. В крайна сметка тя се проявява чрез проекция, враждебност и разрушителни модели, които често се насочват към други хора, понякога без съзнателно осъзнаване.

Помисли за начина, по който хората взаимодействат в съвременния свят, и как тези взаимодействия постепенно са се променили по тон и намерение с времето. Много разговори вече не са за слушане с истински интерес, а за печелене, доказване на правота или утвърждаване на доминация в социалните обменни процеси. Много взаимоотношения вече не са съсредоточени върху свързването, а се въртят около валидиране, внимание и укрепване на личната идентичност чрез другите.

Социалните медии постоянно възнаграждават възмущението, сравненията и представянето, оформяйки поведението по начини, които са едновременно видими и дълбоко интернализирани от хората, които ги използват редовно. Тези среди тренират ума да вижда другите не като сложни човешки същества, а като отражения на лични несигурности, очаквания и неразрешени вътрешни конфликти. С течение на времето това променя начина, по който индивидите възприемат свързаността, ценността и дори собственото си чувство за идентичност.

Когато едно общество започне да поставя „имането“ над „битието“, хората постепенно започват да определят своята стойност чрез външни измерители, а не чрез вътрешна стабилност или почтеност. Тази промяна създава крехки егота, които лесно се чувстват застрашени и са по-склонни да реагират агресивно при критика, несъгласие или непознати гледни точки. В резултат на това отбранителността се нормализира, а емоционалната устойчивост става все по-рядка.

Друг ключов фактор е хроничният стрес, който съвременният живот непрекъснато налага върху човешката нервна система, без достатъчно възстановяване или баланс. Хората днес живеят под постоянен натиск от финансова нестабилност, огромни количества информация, недостатъчна почивка и постоянен страх да не изостанат спрямо другите. Тези условия държат индивидите в почти постоянен психологически и физиологичен стрес, често описван като продължителна активация на реакцията „бий се или бягай“.

Изследванията в невронауката показват, че когато мозъкът остава в режим на оцеляване за продължителни периоди, емпатията има тенденция да намалява, докато импулсивното и отбранително поведение става значително по-често. Казано просто, стресираните хора са много по-склонни да проявяват токсично поведение — не защото са по природа злонамерени или лоши, а защото нервната им система е изтощена и претоварена…

Ако желаете да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, моля посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, включително във формат Kindle и Audible.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор

 ЖЕНИТЕ НЕ УВАЖАВАТ МЪЖЕ – ТЕ УВАЖАВАТ СИЛАТА

Женската нервна система е създадена така, че да усеща безопасността на най-фините нива. Това, което наричаме „интуиция“, всъщност е нейният вътрешен радар за заплахи, работещ на по-висока чувствителност от този на мъжа. Причината е проста: тя не е създадена да бъде физически по-силна от мъжа, а да разпознава силния мъж. Това е било нейният механизъм за оцеляване. Жената е увеличавала шансовете си за живот, когато се е свързвала с мъж, способен да я защити. Така се е родил първичният договор: ако жената следва мъжа, мъжът я защитава.

С времето този договор се превръща в брак — доживотен съюз, в който мъжът води, осигурява и пази, а жената е неговата подкрепяща, доверяваща се половинка. Но модерното общество напълно обърна тези роли. Жените получиха повече власт, повече ресурси, повече независимост. И колкото повече сила има една жена, толкова по-силен трябва да бъде мъжът, за да получи същото ниво на уважение и женствена отдаденост, което мъжете са получавали естествено преди поколения.

В миналото жената се е подчинявала лесно, защото е имала малко икономическа сила. Днес тя има същата икономическа сила като мъжа — понякога и повече. Затова мъжът трябва да бъде три пъти по-силен, за да отключи в една жена онова дълбоко женствено доверие и мекота.

И точно в този момент мъжете са отслабени. Те са залети от порнография, свръхсексуализирано съдържание, вещества, които понижават тестостерона, алкохол, химикали, изкуствени стимуланти. Средният 22-годишен мъж днес има нивата на тестостерон на 80-годишен мъж отпреди 50 години. Резултатът е поколение от слаби, объркани мъже и силни, напрегнати жени. Това разрушава пазара за връзки, защото всеки търси това, което вече е — слабите мъже искат силни жени, а силните жени искат силни мъже.

Слабите мъже се ядосват, че силните жени не искат да им се подчиняват. Силните жени се ядосват, че мъжете са слаби. И въпреки това биологичните импулси за секс и продължение на рода остават. Така се ражда поколение от силни самотни майки и слаби бащи, което повтаря цикъла.

Затова в тази епоха е мъдро мъжът да овладее своята сексуална енергия, да трансформира своята похот в сила, да практикува вътрешна дисциплина и да възстанови своята мъжествена честота. Само тогава жената може да се върне към своята естествена женственост — мека, приемаща, доверяваща се, спокойна. Жената не уважава мъжа заради това, че има мъжки органи. Тя уважава мъжа, когато той е многократно по-силен от нея — психически, емоционално, духовно и енергийно. Само тогава тя може да остави меча си и да се отпусне в неговото присъствие.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ УВАЖЕНИЕ.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА АКТИВИРАШ СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА МЪЖКА СИЛА.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА СТАНЕШ НАЙ-МОЩНАТА ВЕРСИЯ НА СЕБЕ СИ.

ЦЯЛАТА СЛАВА НА ВСЕВИШНИЯ.

УСМИХНИ СЕ И БЛАГОДАРИ.

 ТВОИТЕ ПАРАЗИТИ ТЕ КАРАТ ДА ПУШИШ, ПИЕШ И СЕ ОТДАВАШ НА ПОХОТ

Физическите паразити управляват и подхранват астралните паразити, затова във филма „Матрицата“ (представен като документален) човек може да избяга от матрицата едва след като паразитът бъде премахнат. Всички твои зависимости — пушене, гледане на порно, пиене на алкохол, публикуване на похотливо съдържание, ядене на мъртва плът и участие в нисковибрационен случаен секс — произлизат от паразитите в теб. Те хакват подсъзнанието ти, което управлява мислите ти, и така могат да внедрят мисъл-формени същности, астрални паразити, които определят за какво мислиш. Когато се опитваш да спреш тези навици, не успяваш, защото астралните паразити контролират ума ти, а физическите паразити контролират действията ти. Така ти буквално се бориш в защита на паразитите, защото те управляват теб. Когато истината се появи, за да те освободи, ти нападаш този, който ти я носи, защото паразитите не искат да бъдат премахнати. Ти мастурбираш на порно и използваш секс играчки, защото паразитите се хранят със сексуалната ти енергия. Ядеш мъртва плът и кисели храни, защото физическите паразити се нуждаят от смърт и киселина, за да живеят, и затова мразят гладуването — то ги убива. Пушиш трева и пиеш, защото тези вещества отварят портали за още астрални същности. Тя не клати задник онлайн — тя клати паразитите в себе си, които правят брачен зов, за да привлекат други паразити и да се разпространяват чрез секс. Тя не публикува голи снимки — паразитите използват тялото ѝ, за да привличат нови гостоприемници и да източват мъжката сексуална енергия. Ти знаеш, че не ти трябва още една поничка, но не можеш да се спреш, защото паразитите искат храна. Знаеш, че не трябва да ядеш задници, където живеят повечето паразити, но те са те направили сексуално отклонен, за да могат да се прехвърлят. Когато премахнеш паразитите, всички нисковибрационни навици изчезват автоматично, защото вече няма кой да ги желае. Деветдесет и пет процента от хората са контролирани от паразити, които оформят поведението и мисленето им. Те не са колектив от хора, а колектив от една паразитна съзнателност, затова действат като ботове и NPC-та, вярвайки, че имат свободна воля, докато всъщност подхранват матрицата с сексуална енергия, известна като луш. Земният свят на коренната чакра е затвор, който събира човешка сексуална енергия, за да захранва нисковибрационните астрални светове на демони, безтелесни същности и негативни мисъл-форми. Бързото хранене ги храни, музиката на определени честоти ги усилва, религиите им дават контрол и демонизират всичко, което ги премахва, болниците маскират симптомите вместо да ги лекуват, училищата те пристрастяват към тяхната храна и притъпяват епифизата ти, WiFi отслабва имунитета ти и им дава още по-голям контрол. Първата стъпка към излизане от матрицата е да премахнеш физическите паразити, за да изгубят астралните контрол над теб. Тогава можеш да се издигнеш в съзнанието, да отключиш Христовото съзнание и да активираш своята божествена и многомерна природа. ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН ОТ ПАРАЗИТИ. ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ МАТРИЦАТА. ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА СЕ ВЪЗНЕСЕШ В НАЙ-ВИСШЕТО СИ АЗ. ЦЯЛАТА СЛАВА НА ВСЕВИШНИЯ. УСМИХНИ СЕ И БЛАГОДАРИ.

„Правдата я ИЗТРИВАТ точно сега! ТЕ вече са подготвили следващия удар.“

 

Истината за живота и смъртта на Исус Христос

Истинската история за живота и трагичната смърт на Светлия Йерарх Радомир, известен като Исус Христос, неговото семейство, истинските му спътници и истинските му последователи. Филмова адаптация на уникалната книга на Светлана Левашова „Откровение“...

Истината за живота и смъртта на Исус Христос

Честно казано, бяхме се отказали от надеждата някога да научим истината за живота на най-известния човек на земята – Исус Христос. Информацията, която Библията предоставя за него, е много фрагментарна и очевидно непълна, а нейната достоверност е безспорна. И все пак толкова много хора биха искали да знаят колкото е възможно повече за такава изключителна личност! Време беше за отчаяние: църквата отказваше да разкрива истинска информация на всяка цена, упорито подтиквайки вярващите да четат библейски басни и настоявайки, че знанието вреди на хората: по-добре е да вярваме и да не мислим за нищо...

Именно в тази тъжна среда за мислещите хора внезапно се появи книгата на Светлана Левашова „Откровение“. Тази книга е трябвало да съдържа подробна житейска история на една много могъща магьосница, откриването на необичайни качества (както казваме днес, екстрасензорно възприятие); методи за овладяване и опитомяване на необичайни способности; пътища към самоусъвършенстване и много други. Светлана обаче успява да напише само първия том от житейската си история. През ноември 2010 г. тя е мистериозно убита в семейния замък Левашови във Франция.

Първият том на „Откровение“ описва само първите десет години от живота на бъдещата магьосница. Но дори през тези години тя успява да научи много, което ние, без нейния дар, никога не бихме знаели. Освен всичко друго, тя има щастието да чуе историята за истинския живот, трагичната смърт и действителното възкресение на Исус Христос, когото родителите му – Белият магьосник от Метеора и магьосницата Мария – кръщават Радомир. За да разберете по-добре колко завладяващ е бил истинският живот на Радомир (Исус Христос), ви предлагам малък откъс от книгата на Светлана Левашова. И тогава ви предлагам да гледате завладяващата филмова адаптация на книгата на Светлана, озаглавена „Скрити факти от живота на Исус Христос и Магдалена“, продуцирана от нашите колеги от Томск, студиото „Ариград“...

„...всеки от тези, които хората наричаха Богове, имаше много ярки и много различни, уникални Животи, които биха украсили чудесно Истинската хроника на човечеството, ако хората бяха знаели за тях“, продължи тъжно Север. „Кажи ми, Исидора, някой на Земята чел ли е писанията на самия Христос? Той беше прекрасен Учител, а и чудесен писател! И остави след себе си много повече, отколкото „Мислещите Тъмни“, които създадоха неговата фалшива история, биха могли да си представят...“

Очите на Север станаха много тъмни и дълбоки, сякаш за момент бяха погълнали цялата земна горчивина и болка... И беше ясно, че нямаше абсолютно никакво желание да говори за това, но след кратко мълчание той продължи.

„Той живееше тук, откакто беше на тринадесет... И дори тогава пишеше историята на живота си, знаейки колко старателно ще бъде излъгана. Той вече знаеше бъдещето си. И вече страдаше. Научихме го на толкова много...“ Изведнъж си спомни нещо приятно, Север се усмихна като дете... „Ослепително ярка Жизнена Сила винаги гореше в него, като слънцето... И чудна вътрешна Светлина. Той ни изумяваше с безграничното си желание да ЗНАЕ! Да знае ВСИЧКО, което знаехме... Никога не съм виждал такава безумна жажда!.. Освен, може би, в друг, също толкова обсебен...“

Усмивката му стана изненадващо топла и ярка.

„По това време тук живееше едно момиче — Магдалена... Чиста и нежна, като утринната светлина. И невероятно надарена! Тя беше най-могъщата от всички, които познавах на Земята по това време, освен най-добрите ни влъхви и Христос. Докато все още беше с нас, тя стана вещицата на Исус... и неговата единствена Велика любов, а по-късно и негова съпруга и приятелка, споделяйки с него всеки миг от живота му, докато живееше на тази Земя...“

Е, той, учейки се и съзрявайки с нас, стана много могъщ Магьосник и истински Воин! Тогава дойде неговият ред да се сбогува с нас... Беше дошло времето да изпълни Дълга, за който Отците го бяха призовали на Земята. И така той ни напусна. А с него си отиде и Магдалина... Нашият манастир стана празен и студен без тези невероятни деца, вече напълно пораснали. Много ни липсваха щастливите им усмивки, топлият им смях... Радостта им от това, че се виждат, ненаситната им жажда за знания, желязната Сила на Духа им и Светлината на чистите им души... Тези деца бяха като слънца, без които студеният ни, премерен живот помрачаваше. Метеора беше тъжна и празна без тях... Знаехме, че никога няма да се върнат и че сега никой от нас никога повече няма да ги види...

Исус стана непоколебим воин. Той се бореше със злото по-яростно от теб, Исидора. Но му липсваше силата. Север се отпусна... Той призова Отца си за помощ, разговаряйки с него с часове наум. Но Отецът беше глух за молбите му. Той не можеше, нямаше право да предаде това, на което служи. И за това беше принуден да предаде сина си, когото искрено и безкористно обичаше. Сълзи блестяха в очите на Северус, за моя голяма изненада... След като получи отказа на Отца си, Исус, точно както ти, Исидора, поиска помощ от всички нас... Но ние също му отказахме... Нямахме право. Предложихме му да си тръгне. Но той остана, въпреки че знаеше много добре какво го очаква. Той се бори до последния момент... Бори се за Доброто, за Земята и дори за хората, които го екзекутираха. Той се бори за Светлината. Заради което, „в знак на благодарност“, хората го клеветиха след смъртта му, изкарвайки го фалшив и безпомощен Бог... Въпреки че Исус никога не е бил безпомощен... Той беше воин до мозъка на костите си, дори когато дойде при нас като просто дете. Той призоваваше за борба, той смазваше „тъмнината“, където и да се появяваше по трънливия му път...

Донесох ти не мир, а Меч! Християнска икона

„Човекът все още е слабоволно същество, Исидора...“ Север внезапно отново тихо проговори. „За съжаление, той таи повече егоизъм и завист, отколкото може да понесе. Хората все още не желаят да следват Чистото и Светлото – това наранява „гордостта“ им и ги ядосва силно, тъй като е твърде различно от човешкото, с което са „свикнали“. А Тъмните Мислители, знаейки това отлично и използвайки го, винаги лесно са насочвали хората първо да свалят и унищожават „новите“ Богове, утолявайки „жаждата“ им за унищожение на красивото и светлото.“ И след това, достатъчно опозорени, те връщаха същите тези нови „богове“ на тълпата, като Великите Мъченици, унищожени „по погрешка“...

Христос, дори разпнат, остана твърде далечен за хората... И твърде чист... Ето защо, дори след смъртта си, хората го клеветяха с такава жестокост, без съжаление или срам, правейки го подобен на себе си. Така от свирепия Воин в спомените на хората остана само страхлив Бог, призоваващ да се обърне лявата буза, когато се удари по дясната... А от голямата му Любов остана само жалко подигравка, замеряна с камъни... едно прекрасно, чисто момиче, преобразено в „паднала“ жена, „простена“ от Христос, издигаща се от мръсотията... Хората все още са глупави и зли, Исидора... Не се предавай за тях! Защото дори разпнали Христос, през всичките тези години те не могат да си починат, унищожавайки Името Му. Не се предавай за тях, Исидора!..

Въздухът около тях се развяваше на меки вълни, искрящи и сгъстяващи се, сякаш се отваряше тайнствена, невидима врата. И тогава ги видях!..

В просторна каменна пещера две красиви руси деца си бъбреха весело, седнали до малък естествен каменен фонтан. Светът около тях изглеждаше щастлив и слънчев, попивайки тихата радост, струяща от прекрасните им души... Момчето беше гордо, високо и много стройно за тринадесетте си години. Той бушуваше с огромна вътрешна сила, но в същото време беше нежен и много приятен. Гледаше света весело и... много мъдро, сякаш вътрешно беше поне на сто години. Понякога лъчезарните му сини очи проблясваха, пронизващи със стоманено сиво, но после отново блестяха от веселие, възхищавайки се на очарователната си, кикотлива спътница...

А момичето беше наистина необикновено красиво. Приличаше на чист ангел, току-що слязъл от небето. Стискаше дебела, стара книга до гърдите си и очевидно нямаше намерение да я пусне. Вълниста ѝ, много дълга, златиста коса беше вързана назад със синя копринена панделка, красиво подчертаваща смеещите се небесносини очи. Малките трапчинки по розовите ѝ бузи я правеха да изглежда сладка и весела, като ясна майска сутрин...

Децата бяха облечени в дълги, снежнобели, еднакви одежди, препасани със златни пояси, и изглеждаха като прекрасна двойка, излязла от красива стара картина... Те бяха идеална двойка, допълваха се и се обединяваха, създавайки едно цяло, което беше неразделно... Те бяха Исус и Магдалена, бъдещият Спасител на човечеството и неговата единствена, бъдеща, велика Любов.

„Но те са съвсем различни!“ – възкликнах аз, искрено изненадан. „Изобщо не са такива, каквито ги изобразяват! Не са ли евреи?!“

„И никога не са били“, сви рамене Север. „Тези хора, които се нуждаеха от власт, много „хитро“ решиха да станат „деца на убит Бог“, като по този начин направиха най-опасните хора на Земята „ИЗБРАНИ“. Исус беше син на Белия Маг и нашата ученичка, вещицата Мария. Те го родиха, за да донесе чудната му душа на Земята.“

Втренчих се в Север, онемял...

„А еврейката Мария и Йосиф?! Ами същият този Назарет?..“

„Никога не е имало еврейка Мария, Исидор или Йосиф с Исус. Имаше вещицата Мария, която точно преди раждането му дошла тук, в Метеора, за да може той да се роди тук, сред влъхвите и вещиците.“ Но тя закъсня... Исус се роди седмица по-рано, на разсъмване, в малка къща на брега на реката. И раждането му беше съпроводено от Ярката утринна звезда.

Нашите влъхви побързаха да го видят и защитят. И неговият Учител и Отец дойдоха да се поклонят пред чудната душа на новородения му син.

Влъхвите го повикаха на Земята, за да спре „чумата“, която като паяк отдавна плетеше тъмната си мрежа тук. И именно влъхвите изпратиха Христос на евреите. Но самият Исус никога не е бил евреин.

Влъхвите се надяваха, че ще имат достатъчно сили да спрат „черното“ Зло, което вече се разпространяваше по Земята. Но Исус се провали, подценявайки „големите слабости“ на човека...

Земята не беше готова за Неговото идване, както не е готова и за идването на ЗНАЕЩАТА, Исидора. И ние не сме готови да ѝ помогнем. Когато дойде подходящият момент, ще отворим Вратите. И може би Светлината ще триумфира на Земята. Но това няма да се случи още много дълго време... Простете ми...“

Филмова адаптация на книгата на Светлана Левашова „Откровение“, филм на Arigrad Studios „Скрити факти от живота на Исус Христос и Магдалена“

Радамир и Магдалена бяха Йерарси на Светлите сили на Мидгард-Земята. Те се озоваха в центъра на конфронтация. За да блокира разпространението на Паразитизма на Мидгард-Земята, Радамир беше принуден да вземе трудно решение.

Линк -

Истината за живота и смъртта на Исус Христос