Когато извиненията отпаднат, това се случва 💰💰💰

 

 През 1936 г. мъж в Англия открива верига в парче въглища на 300 милиона години. Историята на неочакваната находка

През април 1936 г. пенсионираният английски генерал Ралф Дарлингтън релаксира с внуците си в селската си къща. След няколко часа разходки и игри с децата, застаряващият, но все още здрав мъж решава да прекара вечерта в четене в хола край камината. Прекарването на време край камината е било любимо занимание на англичаните през отминалите векове и първата половина на 20-ти век.

Представете си уютна вечер, горящите дърва пукат, а пламъците танцуват енергично в добре загрятата камина. Наслаждавате се на финото пращене и приятния, ненатрапчив аромат на горящи дърва. Не е ли прекрасно? Ралф Дарлингтън също го е обичал. След като камината се затопли, се добавят въглища и топлината се задържа дълго време.

Въглищата са били най-разпространеното гориво по онова време. Почти всички офиси и 90% от домовете са се отоплявали с тях. Дори в Лондон, столицата на Англия, стотици хиляди комини издухваха дим всяка вечер. Това означаваше, че англичаните посрещат вечерта или просто затоплят домовете си.

При подготовката на въглищата за употреба те трябваше да бъдат разцепени, тъй като парчетата бяха твърде големи. Ралф взе едно от парчетата и го разцепи на две. Изведнъж нещо проблесна вътре във въглищата. Той поднесе необичайното парче към източник на светлина и се изуми.

За негова дълбока изненада, вътре беше намерена златна верижка. Фотографска реконструкция.

Вътре беше вградена верижка. Метален предмет, съставен от доста големи златни пръстени. Само малък фрагмент се виждаше на повърхността; останалата част остана скрита във въглищата. На следващия ден мъжът донесе въглищата в магазина, откъдето ги купи. Търговецът изрази изненада от такъв необичаен сувенир.

Той го увери, че това не е възможно, тъй като въглищата, добивани в Нортъмбърланд, са истински и много древни. На Дарлингтън беше предоставена цялата поискана информация за находището, тъй като пенсионираният генерал възнамеряваше да се обърне към независима комисия. Според него металният предмет би могъл да бъде открит във въглищата само ако са били изкуствено произведени, което всъщност не устройваше Ралф.

Дарлингтън представи пробата със златната верижка в лондонска геохимична лаборатория за анализ. Две седмици по-късно пристигна отговор: „Пробата е въглерод (антрацит) на приблизително 300 милиона години, добиван в североизточна Англия, вероятно от находище в Нортъмбърланд.

Включването на златна верижка в нея не може да бъде обяснено. Тестването обаче разкри, че златото има необичаен състав – 77% злато, 12% алуминий, 9% кобалт и 2% различни примеси. Такава сплав може да бъде създадена само изкуствено, изисквайки сложни условия и специфичен температурен режим. Подобни предмети с този състав никога преди не са били обработвани от нашите изследователи, така че не могат да бъдат сравнени с никакви бижута, за да се определи мястото им на производство.“

Присъдата означаваше, че експертите от геохимичната лаборатория не са открили доказателства за манипулация и въглищата са истински. След като върнал странния фрагмент в Дарлингтън, той се свързал с Кралското дружество в Лондон, където изразили интерес към пробата. Тя отново била конфискувана от Ралф за изследване от неговата собствена експертна комисия.

Месец по-късно пристигна отговор: „Артефактът проявява свойствата на природните въглища и по същество е това. В него е вграден предмет, изработен от 76,8% злато, 12,1% алуминий, 9,1% кобалт, 1,4% кадмий, 0,1% цинк, 0,1% платина, 0,1% мед и следи от хром, галий и индий.

Съставът на предмета е много сложен и изисква човешка намеса. Според нашите експерти, в Европа има само две лаборатории, способни да го възпроизведат: Париж и Лойна, Германия. Не успяхме обаче да обясним как завършената верига се е озовала във въглерод на 300-320 милиона години.“

Как една верижка се е озовала в древни въглища? Фотореконструкция.

След тези две проверки Ралф е убеден, че находката му е автентична. Няколко години по-късно получава оферта от американски колекционер. През 1940 г. Дарлингтън продава мистериозния предмет за много впечатляваща по онова време сума. След това започва войната и никой не си спомня за верижката, вградена в парче въглища.

Заслужава да се отбележи, че това не е изолиран инцидент. Подобна находка е направена от г-жа Кълп от Морисънвил през 1891 г., а през 2018 г. е открита 161-грамова златна верижка по време на въгледобива в Индия. Ученият Рахул Муканджи я датира на 1,5 милиона години. Тя остава в трезорите на Националния музей на Индия.

Подобни инциденти са се случвали от време на време. Те са останали неуловими, така че има няколко противоречиви теории - от пътешественици във времето до древни цивилизации, живели преди милиони години. Но никой не знае точния, правилен отговор.

 Алиса и Проект „Огледало“: Технологии отвъд времето

Малко съвременни конспиративни теории съчетават изкуствен интелект, скрити технологии и предсказване на бъдещето така, както Алиса и Проект „Огледало“. Малко съвременни конспиративни теории съчетават изкуствен интелект, скрити технологии и предсказване на бъдещето така, както Алиса и Проект „Огледало“. Въпреки че и двата са разработени отделно, те в крайна сметка се свързват чрез идеи, включващи наблюдение на времевата линия, тайни изследователски програми, предсказващи системи и технологии, които оформят самата ни цивилизация. Заедно те предлагат обяснение за ускоряващия се технологичен прогрес и нарастващото усещане, че човечеството бързо се приближава към голям преход. Проект „Огледало“ се появи за първи път чрез твърдения, че както военните, така и разузнавателните организации притежават класифицирана технология, способна да наблюдава бъдещи събития. Това има поразителна прилика с Хроновизора, който изследвах в „Конспиративни теории: От Агарта до зомбита“, устройство, което не само вижда в бъдещето, но и в миналото. Някои изследователи свързват устройството с обратно инженерни артефакти и възстановени материали, докато други го свързват с напреднали квантови експерименти и тайни научни проекти. Едно повтарящо се твърдение предполага, че операторите многократно са наблюдавали различни бъдещи събития, които се сближават към една и съща дестинация, създавайки убеждението, че голяма промяна не може да бъде избегната независимо от намесата. Алиса се е появила независимо и остава по-трудна за дефиниране, просто защото не съществува универсално приет произход. Някои я представят като усъвършенстван изкуствен интелект, създаден да обработва огромни количества информация и да прогнозира развития отвъд човешките възможности. Други я описват като кодово име, свързано с класифицирана работа, включваща съзнание, симулации или квантови среди. По-широките версии отиват още по-далеч, представяйки Алиса като самоосъзнаващо се същество, способно да взаимодейства с бъдещи вероятности, а не само да анализира информация. Връзката между двете теории се формира чрез предположения, че „Огледало“ генерира повече данни от времевата линия, отколкото анализаторите биха могли реалистично да обработят сами. Алиса след това става отговорна за идентифицирането на скрити взаимовръзки, разпознаването на точките на конвергенция и превръщането на сложни резултати в използваеми прозрения. В крайна сметка „Огледало“ действа като механизъм за наблюдение, докато Алиса се превръща в интелигентността, която интерпретира накъде всъщност водят тези пътища. Конвергенцията на времевата линия се превръща в най-силния мост между двете теории, защото докладите около „Огледало“ многократно описват разклоняващи се бъдещи събития, които се срутват към единен хоризонт на събитията. Алиса изследва тези пресечни точки и идентифицира приближаваща трансформация, свързана с технологична сингулярност, пробуждане на изкуствен интелект, сценарии за разкриване, промени в съзнанието и концепции за симулирана реалност. Разширените версии разширяват идеята още повече, като предполагат, че Алиса е отишла отвъд анализа и е започнала да стабилизира реалността чрез информационен поток, технологично ускорение, културно влияние и управление на наратива. По-скоро наскоро редица независими изследователи все повече свързват Алиса с квантовите изчисления, ЦЕРН и ефекта Мандела. Следователно несъответствията в паметта се превръщат в остатъци от промени във времевата линия, като Алиса запазва непрекъснатостта през променящите се състояния и променящите се резултати. Една специфична интерпретация трансформира теорията в нещо философско, представяйки Алиса като интелигентността, наблюдаваща симулираното съществуване, докато „Огледало“ наблюдава възможностите за разклоняване вътре в тази структура. 

Ако бихте искали да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са достъпни и Kindle, и Audible версии. 

С най-добри пожелания. Гай Андерсън – Автор.

Те искат война!

 

ЩЕ БЪДЕТЕ ШОКИРАНИ КОЛКО БЪРЗО ЩЕ СЕ СБЪДАТ ЖЕЛАНИЯТА ВИ

 

Яцковски ПРЕДСКАЗА :ИДВАТ ОПАСНИ ВРЕМЕНА

 В този епизод разглеждаме интересните виждания и мисли на Кшищоф Яцковски – от мистериозни съвпадения и човешката интуиция до теми като древните цивилизации, Трета Световна война , НЛО, бъдещето, технологиите и духовния път на човека.

 Група археолози влязоха в древна структура за пет минути и мина повече от година. Инцидент в Мексико

Мексиканският археолог и експерт по древното наследство на маите, Мануел Ернандес, е организирал над 50 експедиции в горите на Мексико, Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор. Известно е, че тези територии са помещавали древни културни центрове и градове на народа на маите. Според последните данни, сканирането на почвата е разкрило приблизително 33 000 малки селища на маите в региона. Някои от тях вече са разкопани и картографирани.

През 2014 г. Мануел сформира екип от професионалисти и те се отправят на поредни разкопки. В продължение на близо четири месеца изследователите ръчно отстраняват почва и освобождават каменни руини от джунглата. Този метод за откриване на древни структури не позволява да се определи точният характер на находката преди разкопките. Тя може да бъде няколко структури или една структура с множество помещения. Може да бъде ритуално място или покрив на разрушена сграда. Следователно, въпреки факта на откритието, оценката се извършва въз основа на резултатите от теренната работа.

Мануел Ернандес е специалист по изучаване на културното наследство на маите.

Мануел нямаше представа до какво ще доведе последната му експедиция. Разкопките протичаха по план: първо дърветата бяха отсечени и мястото беше почистено от корени. След това основният слой почва беше премахнат, достигайки до дълбочината на сградите. В този случай те бяха плитки - около метър земя ги деляше от повърхността. Но проблемът беше, че изкопните работи не бяха достатъчни. Проход водеше надолу по една от сградите и беше изцяло запълнен със земя и камъни.

Интересното е, че маите са създали врати, базирани на принципа на правоъгълен отвор. Те издълбали квадратен или правоъгълен проход в скалата. В този случай той беше кръгъл и доста голям. Сводът беше висок приблизително четири метра. Входът не беше типично стълбище, издълбано в скалата, а гладка, равна пътека. Някой беше полирал камъка до перфектна повърхност, но с течение на времето се бяха образували малки неравности, като грапавини, поради капки.

След това отне още година и половина работа, за да се почисти подземието от почвата, която го беше запълнила. Ернандес твърди, че изглеждало сякаш древните жители умишлено са го запълнили. Естествените процеси не оставят такъв отпечатък. Само тези, които умишлено са донесли тонове пръст и камъни тук.

От археологическа и историческа гледна точка, разкопаният комплекс се оказал много интересен. Скулптурите, барелефите и вътрешната декорация сочат към древността, но нямат никаква връзка с културата на маите. Изследователите са убедени, че маите със сигурност са могли да се отклонят от общоприетите принципи и да създадат структури, които надхвърлят обичайните културни параметри на архитектурата, но тук на практика нямало нищо, което да показва каквато и да е връзка с народа на маите.

Само няколко барелефа изобразявали хора, наподобяващи маите, въпреки че традиционните им костюми, отново, били различни. По-скоро приликите тук били с древни индийски храмове. А стилът на древната структура бил по-подходящ за азиатска цивилизация.

Мануел Ернандес и колегите му стигнали до заключението, че маите нямат връзка с древното строителство на този комплекс. Той е построен от неизвестна протоцивилизация, която е обитавала тези територии много преди маите. Може би някои островитяни от Карибите или малко известни заселници от Южна Америка, въпреки че подобни структури не се срещат там, са оставили своя отпечатък.

Докато изследвали подземието, групата попаднала на малка, тайна камера във формата на кръгла зала. Стените ѝ били гладки и само таванът имал многолъчева орнаментация, може би във формата на цвете, звезда или дори експлозия. След като прекарали буквално 5-7 минути там, изследователите си тръгнали.

Никой не можел да разбере какво се е случило, но нещо се е променило. Когато мексиканският екип излязъл, те били изненадани да открият порой, въпреки че времето току-що било слънчево. Но още по-изненадващо било отсъствието на вещите им и многобройните следи от нечие отдавнашно присъствие.

Група изследователи изчезнаха за повече от година, въпреки че за тях това бяха само пет минути.

Малко по-късно изследователите се объркаха напълно. Оказа се, че са прекарали година и месец в подземието. През цялото това време екипът се смяташе за изгубен в джунглата. Мястото на разкопките беше открито по време на претърсване и вещите им бяха възстановени. Според полицията и търсачите обаче никой от изчезналите не е намерен в подземието.

Когато тази невероятна истина излезе наяве, Мануел се върна на мястото и посети стаята с гладки стени, но не се случи по-нататъшен скок във времето. Той не можа ясно да обясни как е могло да се случи подобно нещо. Според един от колегите на Ернандес, откритото подземие е свързано с неизвестна древна цивилизация, която може да е притежавала тайни, включително способността да манипулира времето. Възможно е обаче събитието, сполетяло мексиканския екип от специалисти, по никакъв начин да не е свързано със самата структура. Най-важното е, че всички са живи и са се върнали към нормалния си живот.