Задържане на сперма в плоска линия: Защо се чувствате депресирани и как да се измъкнете от нея

 Задържане на сперма и феноменът на „плоската линия“: защо се появява усещане за депресия, празнота и емоционално вцепенение и какво стои зад този процес

В последните години темата за задържането на сперма и въздържанието от сексуална стимулация се превърна в широко обсъждан феномен, особено сред млади мъже, които търсят начини да подобрят концентрацията си, енергията, самоконтрола и психическата устойчивост. Много от тях започват този процес с очакването, че след определен брой дни ще почувстват прилив на сила, мотивация и яснота. В интернет пространството често се говори за така наречените „суперсили“, които уж се появяват след седмица, две или три въздържание. Реалността обаче е различна за голяма част от хората. Вместо прилив на енергия, много мъже изпитват рязък спад в настроението, липса на мотивация, емоционална празнота, затруднена концентрация и усещане за вътрешно вцепенение. Това състояние е известно като „плоска линия“ – период, в който психиката и тялото преминават през неврохимична адаптация.

Плоската линия не е провал, нито знак, че човек е „развалил“ мозъка си. Това е временно състояние, което се наблюдава при промяна на навици, свързани със силна стимулация. Механизмът зад него е свързан с допаминовата система – същата система, която участва в мотивацията, удоволствието, очакването на награда и способността да се изпитва интерес към ежедневни дейности. Когато човек дълго време е свикнал с честа и силна стимулация, мозъкът се адаптира, като намалява чувствителността на допаминовите рецептори. Това е естествен защитен механизъм. Когато стимулацията внезапно спре, мозъкът се оказва в състояние на ниска чувствителност, но без външния стимул, към който е привикнал. Резултатът е усещане за празнота, липса на удоволствие и спад в мотивацията.

Този процес е добре познат в литературата за възстановяване от зависимости и прекомерни навици. Той не означава, че човек е зависим, а че мозъкът реагира на промяната. Плоската линия е период на прекалибриране, в който допаминовите рецептори постепенно възстановяват чувствителността си. Това може да отнеме дни, седмици или повече, в зависимост от индивидуалните особености, предишните навици и общото психично състояние. Много мъже описват, че около седмия до тридесетия ден изпитват най-силните симптоми. Това съвпада с времето, в което мозъкът започва да се адаптира към новия режим.

Плоската линия може да включва различни усещания: емоционално вцепенение, липса на мотивация, трудност да се изпитва удоволствие от обичайни дейности, раздразнителност, умора, спад в либидото, чувство за безсмислие. Тези симптоми могат да бъдат плашещи, особено ако човек не знае, че са нормална част от адаптацията. Някои мъже се страхуват, че са си „повредили“ мозъка или че никога няма да се почувстват нормално. Тези страхове са често срещани, но не отразяват реалността. Плоската линия е временно състояние, което преминава, когато мозъкът възстанови баланса си.

Важно е да се разбере, че плоската линия не е клинична диагноза. Тя е описателен термин, използван от хора, които преминават през въздържание. Въпреки това симптомите понякога могат да се припокриват с тези на депресия. Това създава риск човек да не различи нормалната адаптация от състояние, което изисква професионална помощ. Ако симптомите са тежки, продължителни или пречат на ежедневното функциониране, е важно човек да се обърне към специалист по психично здраве. Плоската линия не трябва да се бърка с клинична депресия, но и не трябва да се игнорира, ако симптомите са сериозни.

В научната литература се обсъждат различни стратегии, които могат да подпомогнат адаптацията на мозъка по време на промяна на навици. Сред тях са техники за регулиране на стреса, физическа активност, оптимизация на съня, намаляване на прекомерната стимулация и изграждане на здравословни ежедневни навици. Излагането на студ, умерените упражнения, ограничаването на дигиталната стимулация и създаването на структура в ежедневието са примери за подходи, които могат да подпомогнат възстановяването на допаминовия баланс. Тези методи не са лечение, а общи стратегии, които се обсъждат в контекста на психичното благополучие.

Плоската линия често следва предвидими модели. Много хора описват, че първите дни са сравнително лесни, след което настъпва рязък спад. Това се дължи на факта, че мозъкът първоначално работи по инерция, а след това започва да усеща липсата на стимулация. След този период постепенно настъпва стабилизиране. Важно е човек да разбере, че този процес е индивидуален и няма универсална времева рамка. Някои мъже преминават през плоската линия за кратко, други за по-дълго. Това не е състезание, нито тест за сила на волята. Това е биологичен процес.

Един от най-честите капани е спиралата на рецидива. Когато човек изпита плоската линия, той може да реши, че единственият начин да се почувства по-добре е да се върне към старите навици. Това води до краткосрочно облекчение, но прекъсва процеса на адаптация. След това човек започва отначало, често с още по-силно чувство на вина и объркване. Разбирането на механизма зад плоската линия може да помогне човек да избегне този цикъл.

Важно е да се подчертае, че ако човек изпитва тежки симптоми, мисли за самонараняване или неспособност да функционира, това изисква професионална помощ. Плоската линия може да бъде трудна, но не трябва да води до страдание, което застрашава психичното здраве. Специалистите по психично здраве могат да предложат подкрепа, оценка и подходящи стратегии за справяне.

Тази статия има за цел да обясни феномена на плоската линия от образователна гледна точка, като се опира на научни концепции за неврохимията, адаптацията и психичното благополучие. Тя не замества професионална помощ и не дава медицински препоръки. Ако човек се чувства претоварен, тревожен или неспособен да се справи, най-добрият подход е да се обърне към специалист.

 Пръстен, намерен в изоставено село в гората: какво видях, когато последвах мистериозното момиче

Обичам мистерии. Много ги обичам! Още от училище, когато за първи път видях неидентифициран летящ обект в небето, се интересувам от различни теми. Първо, от гледна точка на популярната научна фантастика. Съветските автори я намираха за толкова завладяваща. След това започнах задълбочено да изучавам области като темпорология, уфология, криптозоология, парапсихология, алтернативна история и т.н. За моя голяма радост открих, че има организации, които събират групи от ентусиасти със сходни интереси и те се впускат в истински пътешествия в аномални зони.

Естествено, първоначално бях предпазлив към тази възможност. В началото посещавах само лекции и групови срещи за така наречените брейнсторминг сесии по различни научни проблеми. Постепенно, чрез тези събития, развих желание да стана пълноправен член на тази общност. Дори и да не успях да видя йети или да се повозя на летяща чиния, туризмът все пак беше спорт, тренировка, а общуването с хора със сходни интереси беше добър начин да тренирам мозъка си.

Тогава нямах представа в колко експедиции ще участвам. Дори отидохме на археологически разкопки във варовикова кариера. Там изрових първия си вкаменен трилобит. Емоциите ми бяха невероятни! Посетихме местата на удари на метеорити и дори открихме малки фрагменти. Разгледахме едно село, където беше видян върколак, а на друго място се говореше, че е активен полтъргайст или че капризен домашен дух е правил пакости. Спряхме край реката близо до места, където местните бяха виждали русалки.

Толкова много неизвестно и мистериозно ни заобикаля. Исках да ви разкажа една история, която ми се случи по време на едно от тези пътувания. И нищо не предвещаваше какво ще се случи. Това беше последната експедиция за годината. Беше краят на ноември. Първият сняг вече беше паднал и средната дневна температура му позволяваше да се задържи на земята. Сезонът на полето обикновено приключваше в средата на ноември, но тази година решихме да го удължим и да се съберем отново около лагерния огън, за да слушаме лекции, да преглеждаме предварителните си планове за бъдещето и да правим равносметка на годината, която приключваше.

Бяха се събрали около двайсет души. Настанихме се в малка горичка, далеч от оживените пътища. Приготвихме дърва за огъня и поставихме екран за проектори. Обсъдихме планираните теми. Изведнъж видях тийнейджърка, облечена в рокля. Навън беше ледено студено, може би дори ледено студено. Попитах приятелите си дали са я видели. Никой не беше забелязал. Тогава ми просветна: навън беше ледено студено и момичето можеше да настине. Трябваше да хукна след нея; може би имаше нужда от помощ и се страхуваше от толкова много непознати.

Накрая разказах на всички присъстващи за това и си тръгнах. Решихме да я пуснем сама, в случай че момичето наистина се уплаши. Ако не се върна до 10 минути, щяха да дойдат за мен. Взех си радиостанция, за всеки случай. Отдалечих се от лагера и няколко пъти извиках непознатата. Казах ѝ да не се страхува и я предупредих, че колкото по-скоро дойде при мен, толкова по-скоро ще се стопли край огъня, а и ще я нахраним. В началото никой не отговори. Следите, макар и слаби, все още се виждаха и се опитах да ги следвам.

Видях я отново след около пет или седем минути преследване, но непознатата отново се измъкна в гората. За всеки случай включих радиото и докладвах в лагера, че съм видял момичето и тичам след нея. Казах им да следват следите ми. Следите ми се виждаха ясно в снега. Напред се появиха къщи. Разрушени, стари, само четири или пет колиби. Момичето се натъкна на една от тях и дори не затвори вратата след себе си. Прозорците на къщите бяха счупени, а самите къщи приличаха повече на руини след някакво бедствие, отколкото на домове.

Момичето влетя в една от къщите.

Внимателно влязох в къщата, където момичето се беше укрило. Съобщих по радиото, че съм близо до няколко колиби и влизам в една от тях. Нямаше отговор. Само съскащ звук. Връзката беше прекъсната. Вътре в къщата се носеше миризма на влага. Печката беше покрита с пукнатини, очевидно неизползвана от дълго време.

Огледах се добре – детето го нямаше никъде. Нямаше го и зад печката. Проверих за мазе или сутерен – нямаше. Извиках момичето. Сърцето ми се сви в този момент. Мина ми през ума, че ако не я намеря сега, ще замръзне и... О, не исках това.

В средата на къщата имаше дървена маса. Беше удивително, че все още стоеше след толкова години. Върху нея имаше малка кутийка или нещо подобно. Отворих я и видях красив пръстен. Сребърен с голям червен камък. Щом го хванах в ръка, усетих странна топлина. Сякаш бях свързан с него чрез някаква връзка. И тогава започнах да губя съзнание. Всичко около мен плуваше и доста бързо припаднах.

Тайнственият пръстен сега е винаги с мен.

Дойдох на себе си в лагера. Другарите ми ме увериха, че не съм в някакво изоставено село, а лежа в снега насред гората. Изведнъж спомени за момичето ме връхлетяха и попитах дали са я намерили. Не, нямаше никой наблизо. Какво беше това? Хрономираж? Или бях влязъл в някакъв паралелен свят?

Погледът ми падна върху ръката ми и видях пръстена. Същият този, който намерих в къщата. Не знам защо, но не искам да се разделя с него. Той е като напомняне за онова странно място и онзи мистериозен непознат. Казвам, че не е от нашия свят. Шега е, разбира се, но във всяка шега има зрънце истина.

ПАРАЗИТИТЕ КОНТРОЛИРАТ 99% ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА:

Паразитите те карат да пушиш, да пиеш и да се чукаш

Това не са просто навици. Това са симптоми. Симптоми на зараза. Симптоми на контрол. Симптоми на енергийно обладаване. Физическите паразити не просто живеят в червата ти — те хранят астралните паразити, които живеят в съзнанието ти. И докато не ги изчистиш, ти не си свободен. Ти си хост. Ти си съд. Ти си инструмент.

Във филма „Матрицата“ — който не е фантастика, а документален код — излизането от системата започва с премахване на паразита. Защото паразитът е вратата. Той е ключът към контрола. Той е причината да пушиш, да гледаш порно, да пиеш алкохол, да публикуваш похотливо съдържание, да ядеш мъртва плът и да се отдаваш на нисковибрационен секс. Това не е избор — това е програма.

Паразитите хакват подсъзнанието ти. А подсъзнанието управлява мислите ти. И когато мислите ти са заразени, ти не мислиш — ти се управляваш. Астралните паразити имплантират мисловни форми, които диктуват какво те възбужда, какво те привлича, какво те кара да се чувстваш „жив“. Но това не е живот — това е симулация.

Когато се опитваш да се откажеш от тези навици, не можеш. Защото астралните паразити контролират ума ти, а физическите паразити — тялото ти. Ти не си в контрол. Ти си в обладаване. И когато истината идва, за да те освободи, ти атакуваш носителя на истината. Защото паразитите не искат да умрат. Те искат да живеят чрез теб.

Ти мастурбираш на пиксели, използваш вибратори, защото паразитите се хранят със сексуална енергия. Ти ядеш мъртва храна, киселинни боклуци, защото физическите паразити се нуждаят от смърт и киселина, за да оцелеят. Затова мразят гладуването — то ги убива. Ти пушиш и пиеш, защото тези вещества отварят портали, през които нови астрални същности влизат в тялото ти.

Тя не върти задника си онлайн — тя върти паразити в ануса си. Това е техният брачен танц. Това е начинът им да привлекат нови хостове. Тя не публикува голи снимки — паразитите са хакнали съзнанието ѝ и използват тялото ѝ като маркетингова платформа. И докато мъжете се възбуждат, паразитите източват сексуалната им енергия.

Ти знаеш, че не ти трябва още един поничка — вече си кръгъл като нея. Но не можеш да спреш. Защото паразитите искат храна. Ти знаеш, че не трябва да ядеш анус — там живеят най-много паразити. Но си станал толкова сексуално девиантен, че вече си просто куриер за трансфер на зараза.

Когато елиминираш паразитите, всички тези навици изчезват автоматично. Защото вече няма кой да ги иска. 95% от хората са контролирани от паразити. Те не са колектив от човечност — те са колектив от паразитно съзнание. Те са ботове. NPC-та. Те мислят, че са свободни, но са просто захранващи станции за матрицата на коренната чакра.

Земното измерение е затвор, който събира човешка сексуална енергия, за да захранва нисковибрационните астрални светове на демони, безтелесни същности и негативни мисловни форми. Ресторантите за бързо хранене ги хранят. Музиката ги зарежда. Религиите ги защитават. Болниците ги маскират. Училищата ги захранват. WiFi ги усилва. И ти си в центъра на това — като батерия.

Първата стъпка към излизане от матрицата е елиминиране на физическите паразити. Само тогава астралните паразити губят контрол. Само тогава можеш да се издигнеш в съзнание. Само тогава можеш да отключиш Христовото съзнание. Само тогава можеш да активираш божествената си многомерна природа.

Паразитите контролират 99% от поведението на човека: скритата биологична и енергийна окупация

В съвременния свят, където технологиите, науката и културата се развиват с невиждана скорост, малцина обръщат внимание на най-фините и най-дълбоки механизми, които управляват човешкото поведение. Един от тях е паразитният контрол — явление, което не се ограничава само до биологията, а прониква в психиката, енергийното поле и дори в социалните структури. Паразитите не са просто организми, които живеят в тялото — те са носители на програми, които моделират желания, навици, реакции и избори.

Физическите паразити, които обитават червата, кръвта и органите, не съществуват изолирано. Те са свързани с по-фини форми на паразитизъм — астрални и енергийни същности, които използват биологичните канали, за да се закрепят в човешкото поле. Когато човек консумира храни, които поддържат възпаления, токсини и киселинност, той не просто вреди на здравето си — той създава среда, в която паразитите процъфтяват. А когато те процъфтяват, те започват да диктуват поведението.

Желанията за вредни храни, алкохол, прекомерна сексуална активност, дори агресия и апатия, не са случайни. Те са резултат от вътрешни импулси, които не произлизат от съзнанието, а от подсъзнанието — онзи дълбок слой, който е 95 пъти по-мощен от рационалната мисъл. Паразитите се свързват с този слой чрез червата, които се наричат „втори мозък“. Там се произвеждат невротрансмитери, които влияят на настроението, мотивацията и поведението. Когато паразитите доминират в червата, те започват да диктуват какво човек мисли, чувства и прави.

Това обяснява защо толкова много хора се борят с навици, които знаят, че са вредни, но не могат да преодолеят. Те не са слаби — те са окупирани. Паразитите създават импулси, които надделяват над волята. Те използват похотта, глада, страха и вината като инструменти за контрол. И когато тези импулси се нормализират в обществото, паразитното поведение става културна норма.

Уикендите, например, често се превръщат в ритуали на паразитно освобождаване — преяждане, пиене, безразборни сексуални контакти, безцелно забавление. Това не е просто социална динамика — това е енергийна търговия. Човекът отдава своята жизнена сила, а паразитите я усвояват. Астралните същности, които не могат да се хранят директно с материя, използват физическите паразити като посредници. Те насочват мислите към храни, вещества и действия, които създават биологична среда за тяхното закрепване.

Тези същности не действат хаотично — те имат програма. Тази програма се изпълнява чрез елити, корпорации, медии и институции, които насърчават консумацията на токсични продукти, нормализират зависимостите и обезценяват духовната чистота. Религиите, които някога са били пътеводители към светлината, са били пренаписани, за да поддържат подчинение. Храната е модифицирана, водата е замърсена, сексуалността е изопачена. Всичко това не е случайно — това е стратегическо завладяване.

Когато човек яде месо, пие алкохол, консумира преработени храни и захар, той не просто вреди на тялото си — той отваря врати. Тези врати водят към състояния, в които паразитите могат да се закрепят и да започнат да управляват. Симптомите като акне, хронични болести, хормонални дисбаланси и психически разстройства често са проявления на вътрешна окупация. И когато човек се опитва да се освободи, паразитите създават още по-силни импулси, за да го върнат обратно.

Промяната започва с осъзнаване. Не с теория, а с действие. Диетата е първият фронт. Когато човек започне да се храни с жива, чиста, растителна храна, паразитите губят почва. Когато се откаже от алкохол, месо, захар и химикали, той започва да възстановява своята биологична и енергийна цялост. Сексуалната алхимия — използването на сексуалната енергия за творчество, медитация и вътрешна трансформация — е вторият фронт. Тя затваря каналите, през които астралните същности се хранят.

След като тези същности бъдат изгонени, човекът започва да усеща себе си. Истинското си Аз. Не онова, което е било програмирано, а онова, което е чисто, силно, вдъхновено. Връзките стават по-дълбоки, преживяванията — по-смислени, животът — по-пълен. Божественото мъжко и женско начало се активират, създавайки вътрешен баланс, който се отразява във външния свят.

Това не е фантазия — това е възможност. Всеки човек заслужава да бъде свободен от паразити. Да живее живот, ръководен от духа, а не от импулсите на окупацията. Да бъде съзнателен, чист, вдъхновен. И когато това се случи, земният план започва да се трансформира. Не чрез революции, а чрез вътрешна еволюция.

Ако ядеш месо, имаш ППИ — паразитно-предавани инфекции

Месото не е просто храна. То е мъртва плът, наситена с кръв, гниене и паразити. Това е най-замърсеният източник на храна, който съществува. Паразитите, които живеят в месото, не просто влизат в тялото ти — те започват да го управляват. Те източват енергията от органите ти. Те замърсяват вътрешната ти система с токсини от техните изпражнения. Те са отговорни за 99.9% от здравословните проблеми, които медицината нарича „нормални“.

Това е истина, която лекарите не искат да знаеш. Повечето от тях дори не са обучени в истинска нутрициология. Те лекуват симптоми, но никога не търсят причината. А причината е проста — паразити. Има специфични паразити, които причиняват конкретни заболявания. Някои от тях се предават лесно чрез секс. Най-често срещаният паразит е този, който управлява херпеса — затова 90% от населението го носи.

Когато правиш секс с човек, който е носител на сексуален паразит, паразитът просто се прехвърля чрез телесните течности и се прикрепя към теб. Това не е просто биология — това е енергийна обладаване. Паразитите са физически демони, които излъчват честота като Bluetooth сигнал към астрални демони, които се хранят със сексуалната ти енергия.

ППИ не са просто болести — те са демони, предавани чрез секс. Но тези демони и паразити могат да завладеят само киселинни носители. Те не могат да оцелеят в алкална среда. Затова, когато преминеш на растителна диета, съчетана с детокс от паразити и тежки метали, всички ППИ изчезват. Не защото си ги „излекувал“, а защото си променил средата — и те вече не могат да живеят в теб.

Но ако продължаваш да ядеш месо, системата ти никога няма да вибрира достатъчно високо, за да ги елиминира. Те ще продължат да хакват тялото ти. Ще те направят прекалено сексуален. Ще те тласкат към похот. Защото искат да се размножават. Искат да се прехвърлят на следващия хост. Колкото по-сексуализиран е един човек, толкова повече паразити има в него. Защото паразитите имат една цел — да се репликират в колкото се може повече тела.

Разпуснатостта не е личен избор — тя е паразитен контрол. Паразитите управляват сексуалното желание и поведение на хоста, за да се разпространят. Най-често срещаният паразит в ануса на хората е острицата. Тя те кара да ядеш анус или да искаш да ти го ядат — за да се прехвърли. Когато паразитът изчезне, изчезва и желанието.

Нито един божествен мъж или жена не иска гнила, смъртна вагина или демонски пенис, който унищожава духовния прогрес. Похотта не струва риска. Божественият човек, който се храни с алкална растителна диета, знае, че не трябва да прави секс с месояд — за да не замърси системата си с ППИ и паразити.

Докато не спреш да ядеш плът и не убиеш паразитите, които управляват всяка твоя мисъл и поведение, ще останеш роб на матрицата на коренната чакра. Докато те източват енергията ти — както ти източваш енергията на животните, които убиваш за храна.

Не си възбуден — просто паразити управляват тялото ти

Повечето хора не искат да чуят това. Защото руши илюзията, че техните желания са свещени. Но понякога това, което наричаш „страст“, не е духовно. Не е емоционално. Не е дори твое. Това са червеи. Това са паразити. Това са микроскопични демони, които шепнат от червата ти. Те не искат любов — искат слуз, захар, похот и разпад. И всеки път, когато мислиш, че си „в настроение“, може би просто си под обсебване.

Черевният тракт е вторият ти мозък. И ако той е заразен, заразени са и мислите ти. Ти мислиш, че искаш секс, но всъщност тялото ти иска да се освободи от токсичния товар, който се опитва да отвлече честотата ти. Мислиш, че си пристрастен към удоволствието, но всъщност позволяваш на невидими същности да се хранят с твоите оргазми. Те не живеят само в червата ти — те се закотвят в долните ти чакри. Отварят портали чрез порнография. Прилепват се чрез нечисти партньори. И всяко стенание извън подравняване е покана. Всеки оргазъм без намерение е договор.

Истината, която никой не ти е казал: сексът не е просто физически акт. Той е духовна валута. И когато го харчиш в тъмнина, не получаваш удоволствие — получаваш бедност. Не получаваш удовлетворение — получаваш зараза. Нека спрем да се преструваме. Не си възбуден. Не си просветлен. Не търсиш интимност. Ти си заразен.

Онази сърбеж, която усещаш? Онази внезапна нужда да мастурбираш? Онази нощна „самота“? Това не е божествено желание — това е паразит, който яде енергията ти и те кара да ядеш други паразити. Той отвлича ума ти, шепне в червата ти, моли те да разпилееш свещената си енергия за капка допамин. И като сляп роб, ти се подчиняваш. Наричаш го „настроение“, но всъщност си духовно доен като крава без зрение.

Тези демони се хранят с отпадъци. Обожават слуз, захар, месо, алкохол, трева и еякулация. Прилепват се чрез порнография. Умножават се чрез преработена храна. Крещят, когато се опиташ да постиш. Беснеят, когато се опиташ да се въздържаш. Тя не клати задника си в интернет и по клубовете, защото е божествена. Тя го прави, защото паразитите в нея празнуват. Тя буквално върти паразити в кръг.

Всеки, който е прекалено сексуален, прекалено разпуснат и обсебен от похот, е обладан от тези същности. Най-заразените хора са модели в OnlyFans, порно звезди, проститутки, стриптизьорки и мъжете, които участват в тези практики. Ако искаш да правиш секс с заразен човек, е лесно — просто нахрани техните демони с достатъчно пороци: алкохол, трева, захар, нискочестотна храна. Те ще се поддадат. Но ако трябва да използваш тези пороци, за да ги привлечеш, значи и ти си контролиран от същите същности.

И ще продължиш да бъдеш контролиран. Ще продължиш да вършиш демонични, нискочестотни действия. Докато не извадиш зъбите от гръбнака си. Докато не спреш да позволяваш на микроскопични същности да управляват чакрите ти. Това не е сексуално освобождение — това е зараза. И всеки път, когато казваш „не мога да се сдържа“, демонът се възползва от теб.

Ти не си тук, за да бъдеш марионетка на паразити. Ти си тук, за да бъдеш храм. Но храмът трябва да бъде чист. Трябва да бъде защитен. Трябва да бъде осветен. И това започва с отказ от лъжата, че всяко желание е свещено. Не всяко желание е твое. Не всяко желание е от светлината. Не всяко желание е за любов. Някои желания са за разпад. За разрушение. За зараза.

Ти заслужаваш тяло, свободно от паразитна похот. Заслужаваш да знаеш разликата между страст и зараза. Заслужаваш да се издигнеш над импулсите, които никога не са били твои. И когато го направиш — ще спреш да бъдеш жертва. Ще започнеш да бъдеш източник. Ще спреш да бъдеш източван. Ще започнеш да бъдеш излъчван.

99% от "автоимунните" заболявания (а и тези, които уж нямат лечение) са причинени или от паразити или от бактерии. Друг е въпроса, че официалната медицина практически не им обръща внимание и няма нужната методика за диагностициране. В момента болните от лаймска болест нямат 100% вариант за доказване на болестта понеже кръвните анализи, които се правят са абсурдни и неточни. Най-точният вариант е да се капне прясно взета жива капка кръв и веднага да се погледне под микроскоп, но никой никъде не го прави официално (никой няма обяснение за това). За паразити също никой не те изпраща да се изследваш. Пък и изследванията ,които са минимални в лабораториите също не са много точни и не дават пълната картина за наличните паразити в различните органи и системи на човека. А истината е ,че всеки човек има паразити  ,някои повече, други по-малко. Някои имат на няколко места, други имат практически навсякъде и във всички системи и органи.

Скритата биология на духовното поробване: как паразитите управляват човешкото съзнание

В съвременния свят, където свободната воля се възприема като даденост, малцина осъзнават, че по-голямата част от човешкото поведение не е резултат от осъзнат избор, а от невидим контрол. Контрол, който не идва от правителства, религии или технологии, а от микроскопични същности — паразити. Те не просто живеят в тялото — те диктуват мисли, желания, импулси и навици. И когато се комбинират с астрални същности, които се хранят със съзнанието, се създава система на тотално поробване.

I. Паразитите като физическа форма на демонични същности

Физическите паразити са материалната проекция на духовни паразити. Докато астралните същности се хранят с енергията на душата, физическите паразити консумират жизнената сила на тялото. Те са свързани — едните не могат да съществуват без другите. И когато духовният паразит иска да контролира човешкото поведение, той насочва мислите към храни, вещества и навици, които създават физически паразити. Така контролът става пълен — ум и тяло са поробени.

II. Чревният мозък и подсъзнателното програмиране

Човешкият организъм има два мозъка — единият в главата, другият в червата. Вторият е отговорен за интуицията, импулсите и подсъзнателните реакции. И когато паразитите се заселят в червата, те започват да диктуват желанията. Те карат човека да жадува за захар, алкохол, месо, токсични вещества — не защото тялото ги иска, а защото паразитите ги изискват. Подсъзнанието е 95 пъти по-силно от съзнанието. И когато паразитите го хакнат, човек губи контрол над себе си.

III. Нормализиране на паразитното поведение

Паразитите са толкова разпространени, че тяхното поведение е станало културна норма. Уикендите са посветени на ядене, пиене, похот, безсмислено забавление — всичко това е храна за паразитите. Те обичат нискочестотна енергия. Те обичат хаос. Те обичат безцелност. И когато човек се опита да се измъкне от този цикъл, паразитите го атакуват — чрез изкушения, чрез импулси, чрез внезапни желания.

IV. Астралните същности и глобалният контрол

Астралните паразити не просто контролират индивида — те контролират планетата. Те използват елита, корпорациите, медиите, религиите, за да разпространяват своите програми. Те променят свещени текстове, създават фалшиви авторитети, популяризират храни и вещества, които създават физически паразити. Така човечеството става ферма — не за добитък, а за енергия.

V. Симптомите на паразитна инвазия

Ако човек има акне, хормонален дисбаланс, хронична умора, сексуална зависимост, емоционална нестабилност, автоимунни заболявания — това е знак. Това е сигнал, че паразитите са поели контрол. И ако не се предприемат действия — промяна на диета, сексуална алхимия, сянкова работа — контролът ще се задълбочи. Човек ще стане марионетка — не на себе си, а на същности, които не може да види.

VI. Освобождаване чрез пречистване

Първата стъпка към свобода е физическото пречистване. Храната е ключът. Жива, растителна, алкална храна — тя убива паразитите. Втората стъпка е сексуалната алхимия — трансмутация на енергията от кореновата чакра към коронната. Третата стъпка е сянковата работа — изцеление на травмите, които са позволили на същностите да се прикрепят. И когато тези три стъпки се приложат, човек започва да се свързва с Висшето Аз. С духа. С мисията.

VII. Живот извън паразитната матрица

Когато човек се освободи от паразитите, той започва да живее различно. Връзките му се променят. Тялото му се лекува. Умът му се изчиства. Душата му се активира. Той започва да вибрира високо. И тогава паразитите вече не могат да го достигнат. Той става светлина. Той става водач. Той става храм.

Заключение: паразитите не са просто биология — те са програма

Ти не си тук, за да бъдеш хост. Ти си тук, за да бъдеш източник. И когато се освободиш от паразитите — физически и духовни — ще започнеш да живееш в синхрон с духа. Ще започнеш да създаваш реалност, която е чиста, изцелена, Божествена.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН ОТ ПАРАЗИТИ ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ ТОКСИЧНОСТТА ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ ВОДЕН ОТ ДУХА, А НЕ ОТ СЪЩНОСТИ ВСЯКА СЛАВА НА НАЙ-ВИСШИЯ УСМИХНИ СЕ И БЛАГОДАРИ

Напиши 777 и сложи пари под възглавницата си – библейски ритуал за богатство, благоволение и пробив

 Има моменти в живота, когато човек усеща, че се намира на границата между старото и новото, между това, което е било, и това, което предстои. В такива моменти духовните символи, библейските числа и древните практики придобиват особено значение. Една от тези практики, която в последните години се превърна в духовен ориентир за много хора, е свързана с числото 777 и символичното действие да се поставят пари под възглавницата. На пръв поглед това може да изглежда като прост жест, но всъщност зад него стои дълбока библейска символика, свързана с вярата, доверието, вътрешния мир и божествения ред. Тази практика не е суеверие, нито магия, а напомняне за духовните принципи, които управляват изобилието, благоволението и пробива в живота на човека.

Числото 777 е едно от най‑силните числа в библейската традиция. То е тройно повторение на числото 7, което в Писанието символизира завършеност, съвършенство, божествен ред и пълнота. Бог създава света за шест дни и почива на седмия, като по този начин установява ритъма на сътворението. Седмият ден е ден на покой, мир и завършеност. Когато числото 7 се повтори три пъти, то придобива още по‑силно значение – 777 се възприема като печат на божествено съвършенство, знак, че Божието дело е завършено, че Неговият ред е установен и че Неговата воля се проявява в живота на човека. Това число е противоположност на хаоса, на страха и на несигурността. То е символ на небесен ред, духовна яснота и вътрешен мир.

Когато човек напише числото 777, той не просто изписва цифри върху лист. Той извършва акт на съгласие с божествения ред. Писането е действие, което материализира намерението. То е начин да се заяви пред себе си и пред Бога, че човек е готов да приеме това, което е определено за него. Числото 777 служи като духовно напомняне, че Бог е този, който започва и завършва делата, че Неговият план е съвършен и че Неговото време е точно. Когато човек пише 777, той насочва ума си към изобилието, към благословението, към мира и към доверието в Божията воля.

Поставянето на пари под възглавницата е символичен акт, който има дълбоко духовно значение. Възглавницата е мястото, където човек прекарва най‑тихите и най‑уязвимите си часове. Там умът се успокоява, подсъзнанието се отваря, а духът се освобождава от напрежението на деня. Когато човек постави пари под възглавницата, той извършва действие, което символизира доверие. Това е жест, който казва: „Аз не се страхувам от липса. Аз не се тревожа за утрешния ден. Аз вярвам, че Бог е моят източник и че Той ще се погрижи за мен.“ Парите под възглавницата не са магия, а напомняне, че изобилието идва от духовното, а не от човешкото усилие. Това е акт на предаване, на доверие и на вътрешно освобождение.

Когато тези два елемента – числото 777 и парите под възглавницата – се съчетаят, се създава мощна духовна формула. Числото 777 представлява божествения ред, а парите символизират материалното изобилие. Възглавницата е мястото, където подсъзнанието работи най‑силно. Когато човек постави тези елементи заедно, той създава съгласие между духа, ума и материята. Това съгласие е ключът към пробива. Пробивът не идва от външни обстоятелства, а от вътрешно подравняване. Когато човек вярва, че Бог е неговият източник, когато умът му е спокоен, когато духът му е уверен, тогава в живота му започват да се случват промени. Възможности се появяват, врати се отварят, благоволение идва от неочаквани места, а мирът се настанява в сърцето.

Тази практика може да бъде извършена по прост, но осъзнат начин. Човек взема малко листче и изписва върху него числото 777. След това взема банкнота – не е важно колко голяма е сумата, важно е намерението. Поставя листчето и банкнотата под възглавницата си. Преди да заспи, човек може да произнесе кратка молитва или утвърждение, например: „Боже, благодаря Ти за изобилието, което идва. Аз се доверявам на Твоя ред и на Твоето време.“ След това човек просто заспива, без напрежение, без страх, без очакване. Мирът е знак, че ритуалът е приет от сърцето.

След този акт много хора споделят, че започват да усещат промяна. Понякога промяната е вътрешна – човек се чувства по‑спокоен, по‑уверен, по‑ясен. Друг път промяната е външна – появяват се нови възможности, финансови благословения, неочаквани подаръци, връщане на дългове, нови идеи, нови пътища. Това не е магия, а духовен закон. Когато умът и духът са в съгласие, материалният свят реагира. Когато човек вярва, че е благословен, той започва да вижда благословенията. Когато човек вярва, че е подкрепян, той започва да усеща подкрепата. Когато човек вярва, че е воден, той започва да вижда пътя.

Пророческото значение на числото 777 е свързано с идеята, че Бог завършва това, което е започнал. Това число е напомняне, че човек не е сам, че съдбата му не е случайна, че животът му има смисъл и посока. 777 е знак, че Божият ред е по‑силен от хаоса, че Божият мир е по‑силен от страха, че Божието благоволение е по‑силно от човешките ограничения. Това число е духовен печат върху живота на човека, знак, че той е под закрила, под благословение и под божествено водителство.

В заключение, практиката да се напише 777 и да се поставят пари под възглавницата е духовен акт, който съчетава вяра, символика и вътрешно подравняване. Тя е напомняне, че изобилието не започва отвън, а отвътре. Че пробивът не идва от света, а от духа. Че благоволението не е случайност, а резултат от съгласие с Божия ред. Тази практика е покана към човека да се довери, да се отпусне, да повярва и да позволи на Божия мир да влезе в живота му. Изобилието, което търси, вече е записано на небето. Остава само да отвори сърцето си, за да го приеме.

 АРФАТА, ДРЕВНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ И ЗАБРАВЕНИТЕ ЧЕСТОТИ: ЗВУКЪТ, КОЙТО ЛЕКУВАШЕ СВЕТА

Арфата е един от най‑древните инструменти на човечеството, инструмент, който не просто издава звук, а вибрира с душата, инструмент, който е бил използван в храмове, в ритуали, в лечителски церемонии, инструмент, който е бил смятан за свещен, защото струните му не просто звучат, а резонират с тялото, с водата, с сърцето, с мозъка, с онези вътрешни честоти, които днес почти не усещаме, защото светът е станал твърде шумен, твърде бърз, твърде изкуствен, твърде далеч от онова, което някога е било естествено. Арфата е инструмент, който древните са използвали за лечение — в Египет свещениците са свирели на арфи, за да лекуват болести, защото вярвали, че звукът подрежда енергията на тялото; в Месопотамия арфата е била символ на хармонията между човека и боговете; в древна Гърция арфата и лирата са били инструменти на Аполон, богът на светлината, музиката и лечението, защото звукът е светлина, светлината е вибрация, вибрацията е енергия, а енергията е живот.

Арфата не е просто инструмент — тя е портал, тя е мост между световете, тя е вибрация, която прониква в тялото като вълна, която разтваря напрежението, която успокоява ума, която лекува душата, и затова когато чуеш арфа, усещаш нещо, което не можеш да обясниш — усещаш, че звукът влиза в теб като светлина, като топлина, като спомен, който не си живял, но който носиш в себе си, защото арфата вибрира на честоти, които са по‑стари от думите, по‑стари от езика, по‑стари от историята, честоти, които резонират с водата в тялото, с сърцето, с нервната система, с онези дълбоки пластове, които модерният свят е заглушил.

И не само арфата — всички древни инструменти, които днес наричаме „прости“, всъщност са били създадени с разбиране за вибрацията, за честотата, за енергията. Лирата, кавалът, гайдата, тъпанът, флейтата, цитрата, канонът, гуслата — всички те са били инструменти, които не просто звучат, а лекуват, защото древните са знаели, че звукът е сила, че звукът е енергия, че звукът може да подрежда, да успокоява, да лекува, да променя съзнанието, да отваря врати към други нива на реалността.

Днес сме забравили това, защото живеем в свят, в който честотите са изкуствено променени, в който стандартът е 440 Hz, честота, която е по‑остра, по‑напрегната, по‑разделяща, честота, която не резонира с естествените вибрации на тялото, честота, която създава вътрешно напрежение, което не усещаме съзнателно, но което влияе на нервната система, на емоциите, на концентрацията, и затова много хора казват, че музиката днес не ги докосва така, както ги докосва музиката от миналото.

Но когато чуеш арфа, когато чуеш лира, когато чуеш кавал, когато чуеш гайдата, когато чуеш тъпан, когато чуеш народна песен, когато чуеш Моцарт, Бетовен, Бах, усещаш нещо, което не можеш да обясниш — усещаш, че звукът те връща към себе си, към корена, към душата, към онова, което си бил, преди светът да те промени, защото тези инструменти вибрират в честоти, които са естествени за човека, честоти, които подреждат тялото, успокояват ума, лекуват емоциите, разширяват съзнанието.

Арфата е особена — тя е инструмент, който съчетава вода и въздух, тя е инструмент, който вибрира като река, като вятър, като светлина, и затова древните са вярвали, че арфата може да лекува болести, да успокоява духове, да отваря портали, да свързва човека с небето, защото звукът ѝ е чист, ясен, кристален, като светлина, която се превръща във вибрация.

И когато арфата се съчетае с народна песен, с глас, с онзи древен вибрационен код, който предците са оставили в кръвта ни, се случва нещо, което не може да се опише — звукът става жив, става енергия, става лечение, става освобождение, става връщане към корена, към земята, към душата, към онова, което сме били, преди светът да стане твърде шумен, твърде бърз, твърде изкуствен.

Арфата, лирата, кавалът, гайдата, тъпанът — всички те са инструменти, които говорят на тялото, на сърцето, на душата, на паметта, на онези дълбоки пластове, които модерната музика рядко достига, защото те вибрират в честоти, които са естествени, хармонични, лечебни, честоти, които подреждат света вътре в нас.

И затова, когато слушаш арфа, когато слушаш народна песен, когато слушаш Моцарт, Бетовен, Бах, ти не просто слушаш музика — ти се лекуваш, ти се връщаш към себе си, ти се свързваш с миналото, с предците, с природата, с космоса, с онзи свят, в който звукът беше свещен, в който музиката беше врата, в който вибрацията беше езикът на душата.

МУЗИКАТА НА МОЦАРТ, БЕТОВЕН, БАХ И НАРОДНИТЕ ПЕСНИ: ДРЕВНИТЕ ЧЕСТОТИ, КОИТО ЛЕКУВАХА, И ЗАЩО ДНЕС СВЕТЪТ Е ИЗМЕНЕН

Музиката някога беше врата, беше мост, беше вибрация, която лекуваше, вдъхновяваше, издигаше съзнанието, отваряше сетивата, разширяваше ума, защото в миналото честотите бяха различни, по‑високи, по‑чисти, по‑хармонични, а композиторите като Моцарт, Бетовен, Бах, Вивалди, Хендел, Шуберт, Шопен не просто пишеха музика, а канализираха нещо, което идваше от по‑високи слоеве на реалността, от онези нива, където звукът е светлина, светлината е математика, математиката е вибрация, а вибрацията е езикът на вселената, и затова техните произведения не просто звучат красиво, а проникват в човека, в ума, в нервната система, в сърцето, в душата, в онези дълбоки пластове, които днес почти не усещаме, защото честотата на света се промени, вибрацията на обществото падна, шумът на модерността заглуши онова, което някога е било естествено, и музиката, която някога беше лечение, днес често е просто фон, просто шум, просто продукт, а не свещен ритуал.

В миналото музиката не беше просто изкуство, тя беше наука, беше лечение, беше ритуал, беше начин да се поддържа хармонията между човека и космоса, между тялото и духа, между материята и енергията, и древните цивилизации знаеха това — египтяните използваха звук за лечение, гърците вярваха, че музиката е отражение на движението на планетите, индийските раги бяха създадени да влияят на времето, на настроението, на здравето, на съзнанието, а европейските композитори от епохата на барока и класицизма интуитивно усещаха тези закони, дори когато науката още не ги беше формулирала, защото те не пишеха музика от ума, а от душата, от онзи вътрешен свят, който е по‑истински от външния.

Моцарт не просто пишеше музика — той пишеше кодове, математически структури, които подреждат мозъчните вълни, които синхронизират двете полукълба, които активират центрове на паметта, концентрацията, интуицията, и затова когато слушаш Моцарт, усещаш яснота, лекота, спокойствие, сякаш нещо вътре в теб се подрежда, сякаш хаосът се разтваря, сякаш умът се изчиства, защото неговата музика вибрираше на честоти, които днес почти не се използват, честоти, които резонират с природата, с водата, с сърцето, с мозъка, с душата.

Бетовен беше различен — той беше буря, огън, сила, той пишеше музика, която разтърсва, която пробужда, която издига, която кара кръвта да пулсира, която кара душата да се разширява, и дори когато оглуша, той продължи да композира, защото музиката не идваше от ушите му, а от вътрешното му зрение, от онзи вътрешен свят, който е по‑истински от външния, и затова неговите симфонии звучат като глас на съдбата, като зов на вселената, като вибрация, която разкъсва тъмнината, защото той не слушаше света — той слушаше космоса.

Бах беше архитект на звука — неговата музика е като храм, като катедрала, като структура, която подрежда вътрешния свят, която създава ред, която връща човека към центъра му, към осевата линия, към хармонията, и затова когато слушаш Бах, усещаш стабилност, яснота, сила, защото неговата музика е математика, но математика, която диша, която живее, която лекува.

Но тогава честотите бяха различни — инструментите бяха настроени на 432 Hz, честота, която резонира с природата, с човешкото тяло, с водата, с сърцето, с мозъчните вълни, честота, която лекува, която хармонизира, която подрежда, която успокоява, която свързва човека с космоса, и затова музиката от онова време има онзи странен ефект — слушаш я и се чувстваш по‑жив, по‑спокоен, по‑ясен, по‑истински, сякаш се връщаш към нещо, което си забравил, но което винаги е било част от теб.

Днес стандартът е 440 Hz — честота, която е по‑остра, по‑напрегната, по‑изкуствена, честота, която не резонира с естествените вибрации на тялото, честота, която създава леко вътрешно напрежение, което не усещаш съзнателно, но което влияе на нервната система, на емоциите, на концентрацията, и затова много хора казват, че музиката днес не ги докосва така, както ги докосва музиката от миналото.

И тук идва народната музика — онази древна, сурова, истинска, честна музика, която не е писана в зали, а в полета, в планини, в ниви, в домове, в сърца, музика, която не е създадена за сцена, а за душа, музика, която носи вибрацията на земята, на корена, на предците, на болката, на радостта, на копнежа, на живота, и затова когато чуеш народна песен, истинска, автентична, изпята с душа, с болка, с радост, с копнеж, с онази вибрация, която не може да се подправи, нещо вътре в теб се разтърсва, настръхваш, очите ти се пълнят със сълзи, гърлото ти се стяга, защото тази музика говори на част от теб, която модерният свят е заглушил, но която никога не е изчезвала.

Народната песен е памет — тя е кръв, тя е вибрация, която идва от дълбоко, от земята, от корена, от предците, от онези времена, когато хората са живели в ритъм с природата, когато честотите са били по‑високи, когато гласът е бил инструмент за лечение, когато песента е била молитва, заклинание, сила, защита, и затова народната песен лекува, защото тя вибрира на честоти, които са по‑стари от думите, по‑стари от езика, по‑стари от историята, честоти, които резонират с тялото, с сърцето, с душата, с онези дълбоки пластове, които днес почти не усещаме.

Когато си тъжен, когато си нервен, когато си депресиран, когато си отчаян, когато светът ти тежи, когато всичко изглежда безсмислено, когато тялото ти е уморено, когато умът ти е претоварен, когато душата ти е празна, народната песен влиза в теб като светлина, като топлина, като спомен, който не си живял, но който носиш в себе си, защото тази музика е код, енергия, вибрация, която предците са оставили в кръвта ни, и когато я чуеш, тя отключва нещо, което модерната музика не може да достигне.

Народната песен е енергия — тя влиза в теб като вълна, разтърсва те, изчиства те, освобождава те, и затова хората плачат, когато я чуят, защото тя докосва болката, която не сме изговорили, спомените, които не сме живели, копнежите, които не сме признали, и ги превръща в звук, в вибрация, в освобождение.

И затова, когато слушаш Моцарт, Бетовен, Бах, Вивалди, ти не просто слушаш музика — ти се свързваш с миналото, с древната хармония, с онези честоти, които някога са били естествени за човека, с онзи свят, в който звукът беше свещен, в който музиката беше врата, в който вибрацията беше езикът на душата, и когато слушаш народна песен, ти се връщаш към корена, към земята, към предците, към онова, което си бил, преди светът да те промени.

 Изчезналият миньор се върна след 22 дни. Какво ни разказа за подземния свят?

Съществува ли подземен свят? От научна гледна точка, разбира се, е известно, че биологичните видове съществуват на дълбочина от няколко километра. Това са примитивни форми на живот – едноклетъчни организми или безгръбначни. Но когато хората говорят за подземен свят, те говорят за цивилизация.

Митовете и приказките представят всякакви подземни същества – гноми, коболди, влечугоподобни хуманоиди и много други. Има дори хора, които твърдят, че са посетили мистериозния подземен свят. Днес ще ви разкажа една от тези фантастични истории.

През 1961 г. в една от мините се случва срутване на скали. Четиринадесет души са заклещени под развалините. Спасителната операция продължава три часа и 13 от тях са успешно спасени. Олег Луговой така и не е намерен. Освен това миньорите са били в затворено пространство и логично е, че той няма как да се премести в друга кухина. Изглежда обаче, че някак си е успял да избяга. Спасители и колеги претърсват цялата мина, изследвайки всеки проход и организират повърхностно търсене. Може би Олег е имал достатъчно късмет да стигне до повърхността.

Тези мерки не дадоха резултати. Двадесет и два дни по-късно мъжът се появи отново на повърхността. По време на смяна на смяната, изтощен и едва стоящ на крака, миньорът буквално изпълзя от мината. Опитаха се да го съживят, но стана ясно, че хоспитализацията е неизбежна.

Олег е откаран по спешност в болницата, където остава под медицинско наблюдение в продължение на две седмици. Не са открити наранявания, но общото му състояние е лошо поради изтощение и дехидратация. След като започва да се възстановява и активно да се възстановява, го посещават както полицаи, така и колеги.

Олег Луговой обясни къде е бил през цялото това време. Тогава стана ясно защо мъжът не е бил намерен по време на спасителната операция: „Чух трясък, а след това всичко около мен се разтресе и започна да се руши. Опитах се да бягам към изхода, но нещо ме удари по главата и след това всичко буквално спря.“

Събудих се известно време по-късно в тъмна стая или пещера. Пространството беше дълго около 5-10 метра. От него водеше проход. В този момент изведнъж осъзнах, че не е непрогледен мрак, а полумрак. Трудно е да се обясни. Тук, без фенерчета, е пълен мрак, но там сякаш самият въздух леко светеше.

След като минах по един малък тунел, се озовах в друга стая. Там имаше още някой освен мен. Чу се щракащ звук, като цвърчене на някакво насекомо. Продължих да вървя и изведнъж десетки същества започнаха да светят. Приличаха на големи паяци със светещи очи. Би трябвало да съм възрастен мъж, но в този момент се почувствах неспокоен. Едно от съществата пропълзя право към мен, затова го ритнах и всички се разпръснаха. От една страна, те осветяваха стаята, от друга, наистина не исках да ги допускам близо до мен.

Там имаше невероятни създания.

Влязох в следващата подземна зала и бъбривите същества внимателно ме последваха, спазвайки дистанция. Огромното пространство беше изпълнено със светещи дървета, направени от минерали. Лилави, оранжеви, сини, виолетови. Те бяха съставени изцяло от кристали. Цяла подземна горичка.

Никога не съм виждал нещо по-красиво! Прозрачни нишки, също светещи, висяха от тавана. Докоснах една и тя леко завибрира, после се нави и дълго време не се изправи. В този момент ми хрумна, че може би е живо същество.

Колкото по-навътре отивах, толкова по-заинтригуван ставах. Изведнъж ми хрумна, че през цялото това време пътеката ме водеше надълбоко, а не към повърхността. И нямаше дори намек за някакъв отвор, водещ нагоре. Беше постоянно спускане. Понякога по-стръмно, понякога по-плавно, но винаги в една и съща посока. Колко дълго вървях, не знам. Видях ярко розово езеро с полупрозрачни бели рибки, плуващи в него. В една от стаите жълти стоножки пълзяха точно по тавана. Многобройните им крака също светеха и бяха горе-долу колкото дланта ми.

Маршрутът ми завърши с излизането ми в една просто гигантска кухина. Там не беше град, а може би дори цяла държава, със стотици етажи, водещи надолу. На всеки етаж имаше къщи, наподобяващи замъци, направени от сталагмити. Голям брой дървета, точно като тези, които бях видял в началото, направени от кристали и минерали.

Най-странното беше, че наоколо се движеха някакви същества. Можеха да бъдат сбъркани с деца; бяха малки. Едно от тях, забелязвайки ме, скочи, изпищя и бързо избяга. След това подобни писъци започнаха да се появяват навсякъде. Помислих си, че съм ги уплашил. После просто седнах и чаках.

Дървета, направени от минерали и странни същества под формата на светещи нишки.

Те се приближиха до мен и след като се увериха, че не искам нищо лошо, започнаха да ми говорят. Единственият проблем беше, че не разбирах езика им. Не можех да различа нито дума. Заведоха ме долу. Улицата ми се стори малко тясна за човек; трябваше да се наведа и да пристъпя, като първо внимателно огледах обкръжението си.

Така че живях там, не знам колко дълго. През цялото това време. Храната им беше отвратителна! Все едно дъвчеше кърпа. Или сурови гъби, или мъх, или някаква друга субстанция. А водата в местната река имаше много силен кисело-солен вкус и зеленикаво-жълт цвят.

Всеки ден се опитвах да им обясня, че трябва да се кача горе. На повърхността, но както не можех да разбера речта им, вероятно и те не можеха да разберат моята. Жестикулирах с ръце, а веднъж дори се разчувствах и започнах да крещя. Честно казано, само смътно си спомням какво ми се случи през последните няколко дни или часове.

Почти спах. Нямах енергия за нищо. Не можех да ям храната им. Пиех много малки количества, иначе щях да повърна. По принцип щях да умра в техния свят, ако не ме бяха издърпали на повърхността. Не знам как са успели. Както казах, последните ми спомени са много смътни.

Това е историята, която един съветски миньор разказа след чудотворното си завръщане. Дали да вярва на думите му или не, е преценка на всеки. Няма нужда да се доказва каквото и да било на някого. Лично аз вярвам на подобни истории. Мисля, че нашият свят е много по-интересен и загадъчен, отколкото може да изглежда на пръв поглед.