„Не сме ли ние първата цивилизация?“ Какво откриха геолозите в пещера в Средния Урал през 1948 г.?

Съществуват безброй легенди, свързани с различни подземни проходи. Мините, пещерите, щолите и тунелите винаги са привличали изследователи и често са били обвити в мистерия. Днес бих искал да говоря за група геолози, които през 1948 г. отишли ​​в планините на Свердловска област и открили пещера. Вътре те открили нещо, което дори не са си представяли.

След като изследователите съобщили за откритието си, в района пристигнали военни и разузнавателни служители. Допълнителна информация се появила само фрагментарно в открити източници, поради което мнозина смятат, че това е нищо повече от красива легенда. Тоест, творческа измислица. Може би е така, но, както обичам да казвам, няма дим без огън.

Екип от четирима геолози тръгнал към планините. Средният Урал е доста сурово място. Те се интересували от три пещери. Първата пещера не разкрила нищо необичайно. Беше съвсем обикновено и на около 50 метра от входа скалата се беше срутила, което правеше невъзможно продължаването. Изследователите така и не стигнаха до третата пещера, защото това, което откриха във втората, напълно обърка плановете им. Подземието се оказа просторно и за разлика от първото, в него беше възможно да се движат удобно.

Пещерата се намирала на труднодостъпно място.

Скоро им се наложило да използват специално оборудване, тъй като геолозите се озовали на малка скала – висока около 5 метра. Те се спуснали по-дълбоко. Тук започнали да се натъкват на всевъзможни минерални издатини по повърхността на стените и тавана. Всъщност това била целта на пътуването на екипа до Средния Урал. Специалистите направили измервания, изучили разнообразието от минерали, записали откритията си и събрали информация.

Продължавайки да се задълбочават, изследователите се натъкнали на нещо необичайно. На дълбочина 40 метра, приблизително на 260 метра от входа, имало странен проход. Докато останалата част от пещерата имала неравни стени и свод, тук подземното пространство придобило правоъгълна форма и се простирало на много десетки метри, сякаш някой е издълбал този проход.

Усещало се сякаш не вървели през естествена пещера, а през изкуствен тунел, макар и необичаен – правоъгълен, а не кръгъл. Тук било много по-сухо, отколкото в първите зали и проходи. Подът дълго време е имал гладка повърхност, но скоро по него се появили следи, сякаш е бил ударен от нещо тежко. Мястото на удара е причинило пукнатини, разпръснати във всички посоки. Изглеждало е много необичайно.

В тази част на пещерата липсвали кристали и минерали, а петната, които са белязали цялото подземие, не се виждали по стените. По-дълбоко в пещерата геолозите се натъкнали на голяма кръгла метална врата, буквално заварена в скалата. Клапата, която очевидно е трябвало да отвори херметичното уплътнение, обаче била откъсната. Мястото на счупването било видимо, въпреки че самата част не била намерена никъде.

Поради ограниченото оборудване било невъзможно да се определи откъде би могла да се появи тази врата в тази дълбока пещера или какво се крие зад нея. Изследователите обаче стигнали до важно заключение: размерът на находката бил по-голям от прохода, водещ към тази камера. Това означава, че никой не би могъл да я внесе в пещерата за монтаж. Освен това е много тежка и масивна.

От страната, която изследвали, те забелязали ръжда и частична ерозия, но сплавта е много здрава. Връщайки се от пътуване до Свердловска област, геолозите съобщили за откритието си. Разузнавателните служби се заинтересували и помолили да ги придружат за по-нататъшно разследване. Веднъж пристигнали на място, те не могли да повярват на очите си. Дълбоко под земята, в непозната пещера, се намирало нещо високотехнологично. В крайна сметка, подобно херметично запечатване изисква специализирани знания и доста обширна подготвителна база.

Геолозите се натъкнали на врата, вградена в стената.

Освен това никой от присъстващите не можел да обясни как вратата се е озовала там, като се има предвид, че само човешките усилия биха били недостатъчни за транспортирането ѝ. Ще е необходима специализирана техника, с която би било невъзможно да се премине в планинския район при никакви обстоятелства, камо ли да се влезе в пещерата. От друга страна, да се повярва, че металната врата е монтирана на място, е още по-трудно. Поне с технологията и методите, които нашите специалисти използват, това е просто невъзможно.

Районът бил отцепен. Говорело се, че са пристигнали камиони с войници и специални превозни средства, но техниката не е успяла да стигне до пещерата. По-късно се появили съобщения, че парче от сплавта е било отчупено и анализирано. Оказало се, че съдържа високостабилни съединения, а възрастта ѝ при топенето може да се измери в милиони години. Това довело до хипотезата, че човечеството не е първата цивилизация. Най-вероятно други са съществували отдавна, но науката опровергава подобни твърдения.

Португалските параклиси от кости и тяхната загадъчна връзка с падането на Тартария

Португалия притежава повече структури, украсени с кости, отколкото която и да е друга държава в Европа, и тези параклиси следват много отличителен модел, който изглежда преднамерен, а не случаен. Днес съществуват шест такива примера, всеки изграден от човешки останки и подреден с абсолютна прецизност. От изследванията, които съм провел, тези структури изглежда са пряко свързани с падането на Тартария и възхода на Новия световен ред.

Най-малкият от тези параклиси е Capela dos Ossos (Параклисът на костите) в Монфорте и все още много малко се знае за истинския му произход, въпреки че може да е бил вдъхновен от по-известния Capela dos Ossos в Евора, тъй като носи същото зловещо присъствие въпреки по-малкия си размер. Самата църква е била основана през 1713 г., а костницата е построена приблизително век по-късно, което я поставя във време, когато по света са се случвали големи промени.

Разказът гласи, че построяването ѝ е изисквало премахването на кости от съседно гробище, в резултат на което днес 1 245 черепа облицоват параклиса. Както можете да видите, останките не са скрити, а подредени така, че да образуват стени, които обграждат всеки посетител, който влиза вътре – може би някога служейки като предупреждение към другите, че неспособността да се приспособят към новия режим идва на много висока цена.

За да подсили това още повече, надпис в параклиса гласи: „Спри тук и помисли за съдбата, която ще те сполети“, и значението му е трудно да се игнорира. По мое мнение това не изглежда да е просто за смъртта, а много повече за последствията.

Ако бихте искали да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, моля посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където има версии за Kindle и Audible.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор

Сух пост ✨

 Организмите не притежават естествени механизми за самолечение, които са под въздействието на мислите, емоциите, убежденията и нагласите ни. Знаете как да отстраните неадаптираните клетки и тъкани, как да поправите сгрешените протеини, да предотвратите стареенето, да елиминирате токсините, да преборите възпаления, да премахнете чужди тела и да не поддържате здрави, стига да му дадем тази възможност:

 Разширяването на съзнанието и невидимите пластове на реалността

С разширяването на съзнанието човек започва да възприема реалността по начин, който надхвърля обичайните граници на сетивата, защото светът никога не е бил ограничен само до това, което виждаме, чуваме или докосваме, а е съставен от множество пластове, честоти и нива на съществуване, които остават невидими за онзи, който не е достигнал вътрешната яснота, необходима за да ги регистрира. С разширяването на съзнанието става ясно, че НЛО‑тата не се появяват тепърва, не идват отнякъде в конкретен момент, а винаги са били тук, съществували са паралелно с нас, но нашето възприятие не е било достатъчно фино, за да ги улови. С разширяването на съзнанието бариерата между нашия свят и отвъдното започва да изтънява, да се разпада като тънък воал, който дълго е прикривал истинската структура на реалността, и когато този воал започне да се разкъсва, паранормалните проявления се увеличават, стават по‑чести, по‑ясни и по‑неоспорими. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща енергии, същества, вибрации и присъствия, които преди са били напълно недостъпни, защото възприятието му се разширява отвъд физическите граници и започва да обхваща фините нива на съществуване. С разширяването на съзнанието човек започва да осъзнава матрицата, в която живее, да вижда скритите механизми, които управляват ежедневието му, да разбира какво е било прикривано зад фасадата на нормалността, и тогава лъжите, илюзиите и манипулациите, които дълго са били приемани за истина, вече не могат да останат скрити. С разширяването на съзнанието човек започва да различава истината от измамата с лекота, която преди му е липсвала, защото вътрешната му яснота става по‑силна от външните внушения, а интуицията му започва да работи като инструмент за разкриване на скритото. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда несъответствията в обществото, в системите, в думите на онези, които управляват, защото вече не възприема света през филтри, наложени отвън, а през собствената си вътрешна истина. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че реалността е много по‑слойна, много по‑жива и много по‑динамична, отколкото някога е предполагал, и че всичко, което се случва, е част от по‑голям процес на пробуждане, който променя начина, по който виждаме света, себе си и всичко, което ни заобикаля. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че невидимото не е фантазия, а част от по‑широката структура на вселената, която става достъпна само за онзи, който е готов да я възприеме. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че истината никога не е била извън него, а винаги е била вътре, скрита под пластове от страхове, убеждения, програми и ограничения, които постепенно се разпадат, когато вътрешната светлина започне да се усилва. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че пробуждането не е еднократен акт, а процес, който се развива, задълбочава и разгръща, докато не промени напълно начина, по който човек възприема света и себе си. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че всичко е свързано, че няма случайности, че всяко събитие, среща или преживяване е част от по‑голям план, който води към осъзнаване, освобождаване и разширяване. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда, че реалността е огледало, което отразява вътрешното му състояние, и че промяната отвън започва винаги отвътре. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че истинската сила не идва от контрол, а от осъзнаване, не от страх, а от яснота, не от подчинение, а от вътрешна свобода. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че пробуждането е необратимо, защото веднъж видял истината, той не може да се върне към старото си възприятие, към старите си илюзии, към старите си ограничения. С разширяването на съзнанието човек започва да живее в по‑широка реалност, в която невидимото става видимо, скритото се разкрива, а истината постепенно измества всичко, което някога е било наложено като ограничение.

С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че не само НЛО‑тата стават видими, а и множество многоизмерни същности, които съществуват в паралелни пластове на реалността, защото повечето извънземни и повечето прояви, които наричаме НЛО, всъщност не идват от нашата вселена, а от други нива на съществуване, от други светове, от други честоти, които са били невидими за нас, докато възприятието ни е било ограничено. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда, че реалността не е само триизмерна, а многопластова, и че ние самите сме многоизмерни същества, които досега са възприемали само малка част от собствената си природа. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда различни същности, които винаги са били около нас, но са били невидими заради ниската чувствителност на нашите сетива, и сред тези същности има тъмни създания, които вибрират на ниски честоти, същества, които се хранят със страх, хаос и негативни емоции, и които в древността са били наричани демони, сенчести форми, зли духове, защото те съществуват в ниските слоеве на енергийното поле и стават видими, когато човек започне да възприема по‑широк спектър от честоти. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда и светли същества, приказни създания, които в миналото са били смятани за митове — елфи, феи, дракони, еднорози, русалки и други същества, които съществуват в по‑високи честоти, в по‑ефирни пластове на реалността, и които стават видими само за онзи, който е достигнал достатъчно високо ниво на вътрешна вибрация. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща присъствието на духове, на същества от отвъдното, на предци, на енергийни форми, които могат да се проявяват чрез звуци, шепоти, телепатични послания, защото границата между световете става по‑тънка и комуникацията между измеренията става по‑лесна. С разширяването на съзнанието човек започва да чува природата, да усеща как дърветата, животните, водата, вятърът и земята комуникират чрез енергия, чрез вибрация, чрез вътрешно усещане, което не е звук, а послание, което се възприема директно от съзнанието. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща реалността по различен начин в зависимост от честотата, на която се намира в дадения момент, защото всяка честота отваря различен свят, различен пласт, различно ниво на възприятие, и това определя какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства. С разширяването на съзнанието започват да се пробуждат скритите дарби, които дълго са били потискани — видения, ясновидство, дистанционно виждане, телепатия, телекинеза, енергийно въздействие, способност за усещане на аури, способност за пътуване извън тялото, способност за свързване с други измерения, защото тези способности не са фантазия, а естествена част от човешката природа, която е била блокирана от страх, програмиране и ограничения. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че е по‑свързан с енергийния свят, отколкото с плътния материален свят, защото истинската реалност е енергийна, вибрационна, многопластова, и материалното е само най‑плътният слой от нея, а нейната същност е много по‑широка, много по‑дълбока и много по‑жива, отколкото сме били научени да вярваме.

 Мегалити в Западна Европа. Построени ли са от неизвестна цивилизация?

Историята често е критикувана като наука. Тя се основава на факти и археологически находки, но е ясно, че по-голямата част от артефактите не са оцелели от хиляди години. И така, как можем да реконструираме древния свят без всички необходими данни? Според мен е ясно, че историята на всяка държава, особено на древна, съдържа огромен брой празни места, които се запълват или по логика, или, грубо казано, чрез настройване.

Един прост пример: от 7-ми до 10-ти век сл. Хр. на практика не са оцелели следи от древни цивилизации, камо ли писмени източници. Има голям брой находки, датиращи от преди и след този период. Резултатът е много слабо проучен период. Дори самите историци понякога дават напълно различни оценки за дадена цивилизация от 7-ми до 10-ти век. По този начин можем да заключим, че историята е много крехка наука. Цялата история е буквално като къща от карти. Открийте скришно пространство с артефакти и това е претекст да сглобите къщата с нови данни.

И все пак, оттогава са минали по-малко от 1200-1300 години. Какво тогава можем да кажем за цивилизациите, съществували преди хиляди години? Следователно възниква справедлив въпрос: точни ли са нашите исторически заключения? В тази връзка бих искал да обсъдя откритията в Западна Европа, по-специално в Испания, Франция, Гърция, Италия и Португалия.

Често говорим за мегалитите на Ливан (Баалбек), Египет и Южна и Централна Америка. Отделни изследователи и ентусиасти, посещаващи Карелия, Колския полуостров, Ямал, Урал и Сибир, също посочват мегалитни руини в нашата страна. Но какво знаем за мегалитите на Франция и останалата част от Западна Европа?

Блоковете са много по-стари, отколкото се смята. 

На практика нищо. Най-интересното е, че когато са били открити, дори не са могли да ги датират или да ги припишат на която и да е цивилизация. Много по-късно изследователите започват да търсят пропуски в историята и приписват някои на микенската култура, други на римската, келтската или минойската. И изглежда, че това е довело до последователна хипотеза, която е задоволила повечето академични учени. Но многобройни изследвания показват, че това отношение към древните мегалити може да е погрешно.

Всичко е свързано с ерозионните следи по повърхностите на камъните. Те са идентични една с друга и показват изграждането на тези циклопски каменни структури приблизително по едно и също време. Използвайки метод за датиране, основан на водна ерозия, изследователи от Харвардския университет стигат до заключението, че гигантските блокови структури в Гърция, Франция, Испания, Италия, Португалия и части от Германия са построени през 4-то-5-то хилядолетие пр.н.е.

Минойската, микенската и особено римската цивилизации са сравнително млади. Разбира се, има доказателства за културата Винча или нурагическата цивилизация, но те са живели в северните Балкани и е невъзможно да са строителите на западноевропейски мегалити, докато други, като минойците и микените, са живели много по-късно. Това създава парадокс: руини от гигантски каменни блокове съществуват, но няма обяснение за тях. Или по-скоро има обяснение, но то не издържа проверката на съвременните изследвания.

Например, във Франция дълго време е съществувала голяма пирамидална структура, изградена от над 8000 каменни блока. През 19-ти и 20-ти век тя е постепенно демонтирана, защото е пречела на строителството на магистрали. В Испания, близо до град Виго, са открити обработени блокове с тегло до 120 тона, които, съдейки по всички доказателства, някога са били част от по-голяма структура. Анализът на водната ерозия ни позволи да заключим, че блоковете са били изложени на дъжд през последните 6500 години.

Древна структура в Германия.

В Германия също се намира каменно стълбище, издълбано в скалата. Наблизо са запазени следи от мегалитна тераса. Тя се приписва на келтската епоха, но съвременните изследвания сочат много по-значителна възраст. Нещо повече, несъответствията с официалните датировки достигат до хиляда години! Това повдига въпроса: каква цивилизация е съществувала в Европа преди 6000-7000 години?

Очевидно е, че щом нейните представители са били способни да обработват огромни обеми естествен камък и да изграждат различни архитектурни паметници от големи блокове, те изобщо не са били диваци, а хора, притежаващи знанията да създават такива неща. Това изисква умения в обработката на камък, транспортирането на блокове и способността да се изчисли правилната последователност на строителство.

Изследванията продължават и може би през следващите години ще бъдат открити други следи от тази мистериозна цивилизация, обитавала добра половина от Европа по времето на Древен Шумер.

„Джаред Къшнър. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

ТРЪМП ПОТВЪРЖДАВА ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ТРЕТИЯ ХРАМ И ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА (РАТУАЛЪТ Е РАЗКРИТ)