„ИМА ЛИ В МАТРИЦАТА СВОБОДА НА ВОЛЯТА ИЛИ ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО?“

Всеки, който е бил на моя анализ на Кармични възли/Задачи за Манифестация, вече знае, че изпълнението на целите ви в наталната карта е от първостепенно значение. В противен случай матрицата просто ще ви изтрие. Въпросът е, че можете да търсите просветление, да излизате от системата и да сте извън матрицата колкото искате, но ако не изпълните целите си, нищо няма да се получи. Просто ще излезете от играта. Ще бъдете изхвърлени.

Така че, буквално, за да „напуснете матрицата“ (много раздут термин в днешно време), първо трябва да влезете в нея. Направете това, което трябва. Наречете го съдба. Карма. Цел.

След това ще получите ресурсите, за да правите каквото искате.

Но първата стъпка е да направите това, което трябва.

Ресурсите и всички възможности ще дойдат само за реализиране на вашите цели. И тогава можете да се събудите, да учите другите, да бъдете различни – каквото пожелаете. Без да изпълните целите си, няма да имате ресурси за нищо. Матрицата ще ви погълне чрез болести, загуби, инциденти и т.н.

Парадоксално, ключът към разбиването на Матрицата е първо да я приемете и да правите това, което тя иска. И тогава ще имате възможността да правите това, което искате. Само в този ред.

Правете това, което трябва. И ще получите това, което искате. Протестът ражда само протест. Подчинете се на тази структура и тя ще ви даде ресурси. Спорете с нея веднага – тя ще ви сломи.

Следователно, целите са на първо място, преди свободата.

Така е структурирана системата, в която живеем.

Не можем да се родим и да бъдем свободни, независимо дали го искаме или не. Правите това, което искат вашите родители и обществото, и един ден ще можете да правите каквото си поискате. Ако сте достатъчно узрели за тази свобода.

Същото е и с матрицата и задачите на проявлението. Тънка е границата между предопределението и свободната воля. Те работят заедно.

Свободната воля е част от предопределението. Не можете да имате едното без другото.

Свободната воля е следствие от предопределението.

Когато тръгнете по пътя, който е „предопределен“, ще имате свободна воля. Ако вървите срещу него, ще бъдете обзети от нещастия и страдания. И никога няма да постигнете това, което желаете. Това е много прецизен механизъм на матрицата. Стабилен като швейцарски часовник. Няма отклонения.

Следвайте своите Възли и ще получите бонуси и свободна воля. Ако вървите срещу него, ще преживеете болести, трагедии и животът буквално ще хвърли спици в колелата ви. Не умишлено. Няма никой, който да наблюдава това. Това е автоматичният механизъм на матрицата. Така работи тук.

Това са вашите кармични лунни възли, вашата цел, вашите житейски цели, вашата съдба.

И само отвъд тях се отваря свободната воля.

Моят основен продукт за всички, който създавам от много години, е анализът на кармичните цели чрез астрологията.

Най-важното знание за вас и за вас са вашите кармични лунни възли. Това е, което всеки трябва да знае за себе си. Моят водещ продукт е базиран на вашата натална карта, която създавам от много години. Вашите цели за този живот, конкретни действия, как да получите ресурси, сила и пари за тази симулационна игра. Вашите задължителни задачи, които не могат да бъдат изоставени. Какво е написано във вашия личностен сценарий.

Как да получите ресурсите за пробуждане тук. Как да постигнете балансиран житейски път, така че да имате силата, времето и парите не само за оцеляване в тази игра. Как да разберете какво трябва да направите в тази матрица.

Анализирането на кармичните възли е от съществено значение за всеки, ако не иска да бъде боксовата круша на тази матрица. Ако искате да бъдете удряни и шамаросани, не анализирайте задачите на вашите кармични възли при никакви обстоятелства. Това е само за тези, които искат да се наслаждават и да се реализират. Ако искате да страдате, да работите на работа, която мразите, и да живеете живот, който не е ваш, моля, никога не анализирайте вашите кармични лунни възли и задачи за проява.

 През 1950 г. в село близо до Смоленск е намерено момиче, което разказва за събития от края на 20-ти век.

През 1950 г. в Смоленска област се появява момиче на около осем години. Това се случва в късна есен. Тя плаче и е уплашена. Вика баща си, но той очевидно не е наоколо. Когато жителите на селото, където стои малкото момиче, се приближават до нея, те я питат коя е и откъде е. Всички познават местните деца.

Изгубено момиче стоеше на пътя.

„Настя. Изгубена. Татко беше наблизо, а после аз се озовах тук. И никъде го няма.“

Горкото същество отново се разплака. Една от жените се приближи до нея и, опитвайки се да я успокои, я прегърна. Те се опитаха да я утешат, а един от младежите се затича към председателя на колективното стопанство, за да му каже какво се е случило. Ситуацията беше необичайна, но поправима. Настя беше заведена при него. Една жена остана с нея по време на срещата с председателя и момичето я държеше за ръка през целия път.

„Откъде си, Настя?“

„Родена си в Санкт Петербург.“

„Ленинград?“

„Санкт Петербург.“

„Така се казваше преди, но сега е Ленинград.“

„Родителите ми казаха Санкт Петербург.“

„Кои са родителите ти? Защо си тук сама?“

„Майка ми почина отдавна. А баща ми е шофьор на метро.“

„Метро?“ Чувал съм за него. Като крайградски влак ли е, само че под земята?

„Да.“

„Има ли Ленинград такъв? Чух, че са построили такъв в Москва.“

„В Санкт Петербург, да.“

Разговорът продължи и колкото повече говореха, толкова по-странно изглеждаше момичето на околните. Оказа се, че Настя вярваше, че е началото на 21-ви век, а не на 1950 г. Тя говореше за събития, които уж са се случили преди десетилетия. Например краят на СССР, космическите пътувания, цветните телевизори и мобилните телефони. Момичето твърдеше, че е родено през 2001 г. и че е краят на 2009 г. Малкото момиченце даде и фамилното си име.

Председателят на колхоза предаде информацията на областния център, която след това беше разпространена по-нататък и в крайна сметка започнаха да търсят хора с тази фамилия в Ленинград. Защото в града не можеше да има машинист на метро. Метрото нямаше да отвори отново още пет години. Докато Настя чакаше баща си да бъде намерен, тя живееше със същата жена, която държеше малката ѝ ръка през целия им разговор.

Светлана се оказа мила и грижовна жена. Тя имаше три деца - две свои и едно момче от съсед, който беше останал сирак по време на войната, и го приюти. Настя чакаше всеки ден новини за баща си, но вместо това беше изпратена в местното училище. Това означаваше, че прекарваше по-малко време в чакане и можеше да се съсредоточи върху ученето си.

Връщайки се у дома, ученичката бързо си написа домашното и отиде при Светлана, за да попита дали има новини от Санкт Петербург. Уви, нямаше промяна. Така детето живя в селото през късната есен, зимата и пролетта. Трябваше да навакса първите няколко месеца, които пропусна в училище, но малкото момиченце дори не забеляза никакви трудности. Считаха я за много умна, макар и малко странна.

Някои от нещата, за които Настя говореше, бяха наистина изумителни. Например за космоса и полетите там. Изглеждаше сякаш малкото момиченце е чело много научна фантастика, но говореше за тези събития, сякаш вече са се случили. Веднъж спомена разпадането на СССР и американската война във Виетнам. Как би могло едно дете да знае такива неща? Тя назова любимите си книги, анимационни филми и филми, за които никой друг не знаеше.

Трябва да признаете, че дори децата в началното училище днес не знаеха за събитията във Виетнам. Настя беше много необичайно дете в това отношение. Знанията ѝ бяха изключително избирателни. Всеки път обаче, когато започваше да говори за нещо, сякаш не си го измисляше. А ако го правеше, го правеше много добре подготвена. Беше толкова убедителна.

Настя учеше и й липсваше баща й.

Настя никога не чуваше никакви новини за баща си. В седми клас представители на тайните служби се приближиха до нея. Те я помолиха да говори. Разговорът се въртеше около нейните „предсказания“, тъй като клюките бяха разпространили слухове за антисъветските истории на детето. Тийнейджърката потвърди думите си и не ги отрече. Очевидно все още не разбираше последствията. След разговора Настя беше отведена на неизвестно място и само две години по-късно се върна при Светлана.

Настя вече беше различна. Тя се беше променила много през годините на отсъствие. Момичето никога не говореше с никого за събитията, които предстояха. Тя също така мълчеше за това, през което е преминала. Тя се затвори в себе си. Дори спря да се доверява на осиновителката си. По-нататъшният й живот остава загадка. На 24 години тя напусна селото си в Смоленск и се премести. Поне така се казва, но какво наистина се е случило никога няма да се разбере. И всъщност няма значение.

Странната „фаза на наблюдение“, която се случва преди да влезете във времева линия на богатството

 

14 знака, че сте на път да спечелите джакпота от лотарията (реални победители)

 Ето 14 мистериозни знака, че сте на път да спечелите джакпота от лотарията Powerball. Ще разкрием 14 мистериозни знака, които печелившите от лотарията са изпитали преди печалбите си, променящи живота им. От повтарящи се числа, които няма да ви оставят на мира, до ярки сънища, които се сбъдват, до мощни синхроничности, които се усещат твърде реални, за да бъдат игнорирани - това са точните модели и чувства, за които съобщават истинските печеливши от джакпота.

Може ли вселената да ви дава намеци, че вашият пробив е по-близо, отколкото си мислите? Гледайте до края, за да видите дали вече сте изпитали някой от тези невероятни знаци.

Най-трудният ви сезон ви подготвя за огромно богатство 💰

 

Можем ли да усетим бъдещето? Учен обяснява интуицията | Д-р Хелане Уахбех

 Може ли интуицията да предскаже бъдещето? В този епизод на „Лотарии, сънища и късмет“, победителят в Powerball Тимъти Шулц разговаря с д-р Хелане Уахбех, директор на изследванията в Института по ноетични науки, за науката за интуицията, интуицията и прекогнитивните преживявания.

Д-р Уахбех изучава интуитивни явления в контролирани изследователски условия, включително интуиция, сънища за бъдещи събития и други необикновени човешки преживявания. В този разговор тя обяснява как интуицията може да се прояви в цял спектър – от фини усещания в тялото до ярки сънища, които сякаш предвиждат какво ще се случи по-нататък.

АРХОНТИТЕ: СТАРОЗАВЕТНИТЕ СЪЩНОСТИ, КОИТО ДОРИ СЕ ОПИТАХА ДА МАНИПУЛИРАТ ИСУС

 АРХОНТИТЕ: СТАРОЗАВЕТНИТЕ СЪЩНОСТИ, КОИТО ДОРИ СЕ ОПИТАХА ДА МАНИПУЛИРАТ ИСУС

В продължение на векове човечеството приема библейските текстове като единна, последователна история за един Бог, една воля и един план за спасение, но когато се потопим в най-древните пластове на духовната традиция, в апокрифите, в гностическите писания и в потиснатите учения на ранните християни, започва да се очертава една много по-сложна, много по-мистериозна и дори опасна картина, в която фигурата на Исус не просто проповядва любов и истина, а се изправя срещу древни космически сили, наричани Архонти, които според някои интерпретации стоят зад Стария завет и зад закона, който управлява света преди неговото идване. Представи си, че историята за Исус, който оспорва авторитета на старозаветния закон, всъщност крие по-дълбока, забранена истина, която е била премахната, изтрита, забравена, защото е твърде опасна за установените религиозни структури. В гностическите текстове, като „Апокрифът на Йоан“, „Евангелие на Тома“, „Евангелие на Юда“ и други, се описва една космология, в която светът не е създаден от върховния, истинския Бог, а от по-нисша, несъвършена, дори заблудена същност, наричана Ялдабаот, Самаел или просто Архонтът на този свят. Тази същност, според гностиците, се представя за Бог, изисква поклонение, налага закони, контролира материята и държи човешките души в невежество. Тя е ревнива, гневна, наказваща, изискваща жертви и подчинение. И точно тук се появява Исус — не като пратеник на този Архонт, а като пратеник на истинския, трансцендентен Бог, който стои отвъд материалния свят.

Според тези учения Исус идва, за да разкрие истината, да освободи човешките души от властта на Архонтите и да разруши илюзията, която те поддържат. В някои текстове се описва дори момент, в който Архонтът се опитва да изкуши или манипулира Исус, да го накара да се подчини на стария закон, да приеме властта на този свят, но Исус отказва, разкрива истинската му природа и произнася тайно име, което никога не е трябвало да бъде изговорено — име, което според гностиците има силата да разруши илюзията на Архонта и да освободи душата от неговия контрол. Това е една от най-скритите, най-потисканите идеи в ранното християнство: че Исус не просто изпълнява закона, а го надхвърля, не просто проповядва любов, а разкрива измама, не просто лекува хората, а ги пробужда от духовен сън, наложен от космически сили, които управляват света чрез страх, вина и подчинение. В гностическата традиция Архонтите са владетели на седемте небеса, пазители на материята, същества, които поддържат структурата на физическия свят и държат човешките души в цикъл на прераждане и забрава. Те не са демони в класическия смисъл, а по-скоро космически администратори, които действат като посредници между истинския Бог и материалния свят, но в своята ограниченост и арогантност те започват да се представят за върховни. Според гностиците Старият завет описва именно тяхната власт — закон, основан на страх, наказание, ревност и контрол. Исус идва, за да разкрие, че този закон не е последната истина, че зад него стои по-нисша сила, която е узурпирала божествения авторитет. Това е причината, поради която в някои апокрифни текстове Исус говори за „владетеля на този свят“, който ще бъде свален, за „слепия бог“, който мисли, че е единствен, за „тези, които държат ключовете на знанието, но не влизат и не позволяват на другите да влязат“. Тези фрази придобиват съвсем различен смисъл, когато ги разглеждаме през гностическата перспектива. Според тези учения Исус не просто проповядва морал, а води духовна война срещу Архонтите, които управляват света чрез илюзия. Той разкрива тайни, които не са били предназначени за масите, а за онези, които могат да ги понесат. Той говори за вътрешната светлина, за истинския Бог, който не е видян от никого, за царството, което не е от този свят.

Той разкрива, че човекът носи искра от божественото, която Архонтите се опитват да потиснат. И тук възниква въпросът: защо тези идеи са били премахнати от официалното християнство? Защо гностическите текстове са били обявени за ерес, унищожени, забранени, скрити? Може би защото те поставят под въпрос самата структура на религиозната власт. Ако Исус е дошъл да разкрие, че старозаветният бог е Архонт, а не върховният Бог, тогава цялата институционална система, основана на този закон, се разпада. Ако човекът носи божествена искра и може да се свърже директно с истинския Бог, без посредници, тогава свещениците, храмовете и догмите губят своята власт. Ако истината е вътре в човека, а не в институцията, тогава контролът се разпада. Това е причината, поради която гностическите учения са били потиснати. Те дават сила на индивида, а не на системата. Те разкриват, че Исус е дошъл не да укрепи стария ред, а да го разруши. Те показват, че зад Стария завет може да стои не върховният Бог, а Архонт, който е управлявал света чрез страх и подчинение. И ако това е вярно, тогава историята, която познаваме, е само повърхност. Под нея се крие война между духовни сили, които оформят човешката история от самото начало. Исус, според гностиците, е дошъл да разкрие истината, да освободи човешките души и да разруши властта на Архонтите. Той е дошъл не просто като спасител, а като пробудител, като разрушител на илюзията, като носител на светлина, която Архонтите не могат да понесат. И ако това е вярно, тогава въпросът не е дали Исус е бил манипулиран от Архонтите, а дали той е дошъл именно за да ги разобличи. И може би най-голямата тайна е, че тази битка продължава и днес — не във външния свят, а вътре в човешкото съзнание.