БЛАГОДАРНОСТТА Е ИЗОБИЛИЕ И КЛЮЧЪТ КЪМ ПРИВЛИЧАНЕТО

Когато човек иска да привлече дадено желание чрез Закона на привличането, чрез визуализация, чрез утвърждения, чрез вътрешно виждане, най-важното е не колко пъти ще повтори думите, а каква вибрация ще вложи в тях, защото всяка мисъл е семе, всяка дума е честота, всяко въображение е мост към бъдещето, а благодарността е онзи вътрешен ток, който превръща желанието в реалност, и затова всички утвърждения трябва да бъдат в сегашно време, сякаш вече са факт, сякаш вече са се случили, сякаш вече са твоя новина, защото подсъзнанието не разбира „някой ден“, не разбира „ще имам“, не разбира „дано“, то разбира само „аз съм“, „аз имам“, „аз притежавам“, „вече е“, и когато човек казва „аз съм богат“, той не лъже, той настройва вибрацията си към честотата на богатството, когато казва „аз притежавам нова кола“, той не фантазира, той отваря пространство, в което тази кола може да се прояви, когато казва „аз имам прекрасен дом“, той не се заблуждава, той създава вътрешна реалност, която привлича външната. Но най-важното е да добави „благодаря“, защото благодарността е печатът, който запечатва желанието, тя е вибрацията, която казва на Вселената: аз вече го имам, аз вече го усещам, аз вече го приемам, аз вече съм в тази реалност, и когато човек каже „аз съм богат, благодаря“, той не просто изрича утвърждение, той излъчва честота, която привлича богатството, когато каже „аз притежавам нова кола, благодаря“, той не просто мечтае, той вибрира като човек, който вече я кара, когато каже „аз имам прекрасно семейство, благодаря“, той не просто се надява, той се настройва към любовта, която иска да преживее, когато каже „аз съм здрав, благодаря“, той не просто повтаря думи, той активира вътрешната сила на тялото си. Благодарността е най-силната вибрация, защото тя е вибрацията на изобилието, тя казва „имам“, тя казва „получавам“, тя казва „приемам“, тя казва „достойно е“, тя казва „готов съм“, и когато човек визуализира и едновременно благодари, той прави най-мощната комбинация, защото визуализацията създава образа, а благодарността го оживява, визуализацията рисува картината, а благодарността я изпълва със светлина, визуализацията е форма, а благодарността е енергията, която я движи. Когато човек си представя, че вече има изобилие, и казва „благодаря“, той влиза в честотата на онзи, който вече го притежава, и тогава Законът на привличането започва да работи без усилие, защото Вселената не откликва на желания, тя откликва на състояния, тя не откликва на молби, тя откликва на вибрации, тя не откликва на липса, тя откликва на пълнота, и когато човек вибрира като човек, който вече има, той привлича още от това, което вече излъчва.

 Затова е важно утвържденията да бъдат в сегашно време, защото сегашното време е езикът на подсъзнанието, езикът на вибрацията, езикът на творението, и когато човек казва „аз съм“, той създава, когато казва „аз имам“, той привлича, когато казва „аз притежавам“, той отваря врата, когато казва „благодаря“, той я отключва. Благодарността е вибрацията, която превръща желанието в реалност, защото тя е честотата на вече случилото се, тя е честотата на завършеното, тя е честотата на полученото, и когато човек благодари предварително, той казва на Вселената: аз вярвам, аз приемам, аз съм готов, аз съм в тази реалност, и тогава реалността започва да се подрежда според неговата вибрация. Колко пъти да се казва благодарността? Толкова пъти, колкото е нужно, за да се почувства истинска, защото не броят създава промяната, а вибрацията, не повторението, а усещането, не думите, а състоянието, и когато човек каже „благодаря“ и го почувства, дори само веднъж, това е по-силно от сто механични повторения. Но когато човек иска да засили вибрацията, той може да повтаря благодарността като мантра, като дъх, като пулс, като вътрешна музика, защото благодарността е честота, която се усилва с всяко повторение. Най-мощната формула е: „Аз съм… благодаря“, „Аз имам… благодаря“, „Аз притежавам… благодаря“, „Аз живея… благодаря“, „Аз получавам… благодаря“, „Аз съм изобилие… благодаря“, защото благодарността е вибрацията, която превръща мисълта в материя, желанието в реалност, мечтата в опитност. Когато човек визуализира и благодари, той влиза в състояние на приемане, а приемането е магнит за изобилие, защото Вселената не дава на онзи, който моли, тя дава на онзи, който приема, и благодарността е най-чистата форма на приемане. Затова, когато визуализираш, виж себе си вече там, вече в новия дом, вече в новата кола, вече в новото тяло, вече в новата реалност, и казвай „благодаря“, защото благодарността е вибрацията на вече случилото се, и когато човек вибрира така, реалността започва да се подрежда според неговата вътрешна картина. Благодарността е изобилие, защото тя е състоянието, в което човек вижда, че вече има, и когато вижда, че има, той привлича още, защото Законът на привличането не работи чрез усилие, а чрез състояние, и най-мощното състояние е благодарността.

Когато повтаряш „аз съм богат, благодаря“ или „аз съм здрав, благодаря“, в този момент ти не просто казваш думи, ти настройваш вибрацията си към честотата на вече случилото се, защото благодарността превръща утвърждението в молитва, а молитвата превръща утвърждението в реалност, и когато казваш „благодаря“, ти усещаш факта, усещаш истината, усещаш, че това вече е твое, усещаш го като присъствие, като вътрешна пълнота, като състояние, което не се нуждае от доказателства, защото благодарността е доказателството. Думата „благодаря“ не е просто дума, тя е вибрация, тя е код, тя е ключ, тя е древна формула, в която е вложено значението „благ дар“, тоест Божий дар, дар от светлината, дар от източника, дар от невидимото, и когато казваш „благодаря“, ти всъщност казваш „приемам дара“, „познавам дара“, „признавам дара“, „вече го имам“, и затова благодарността прави утвържденията по-силни, по-истински, по-магнитични, защото благодарността е вибрацията на получаването, а Законът на привличането работи чрез вибрацията на получаването, не чрез вибрацията на желанието. Желанието казва „искам“, но благодарността казва „имам“, и когато казваш „имам“, ти привличаш още, защото Вселената откликва на това, което вече излъчваш, а не на това, което ти липсва. Когато казваш „аз съм богат, благодаря“, ти не се преструваш, ти не лъжеш, ти не фантазираш, ти се настройваш към честотата на богатството, ти се свързваш с вибрацията на онзи, който вече има, и тялото ти започва да усеща това като факт, сърцето ти започва да го приема като истина, умът ти започва да го вижда като реалност, и тогава визуализацията става жива, защото благодарността я оживява. Когато казваш „аз съм здрав, благодаря“, ти не просто повтаряш думи, ти активираш вътрешната сила на тялото, ти му казваш „ти вече си здраво“, ти му даваш вибрацията, която то разпознава като хармония, и тялото започва да се подравнява с тази вибрация, защото благодарността е лечебна честота, тя е вибрацията на цялостта. 

Когато визуализираш и благодариш едновременно, ти правиш най-мощната комбинация, защото визуализацията създава образа, а благодарността го превръща в преживяване, визуализацията рисува картината, а благодарността я изпълва с живот, визуализацията е форма, а благодарността е енергията, която я движи. Когато си представяш, че вече имаш изобилие, и казваш „благодаря“, ти влизаш в честотата на онзи, който вече го притежава, и тогава Законът на привличането започва да работи без усилие, защото Вселената не откликва на думи, тя откликва на състояния, и когато твоето състояние е благодарност, ти вече си в изобилието. Благодарността е най-силната форма на визуализация, защото тя не просто вижда, тя чувства, тя преживява, тя приема, тя казва „това вече е мое“, и когато благодариш предварително, ти казваш на Вселената: аз вярвам, аз приемам, аз съм готов, аз съм в тази реалност, и тогава реалността започва да се подрежда според твоята вибрация. Благодарността е молитва, защото тя е разговор с Бога без думи, тя е признание, че дарът вече е даден, тя е вътрешно коленичене, тя е вътрешно приемане, тя е вътрешно отваряне, и когато казваш „благодаря“, ти всъщност казваш „Господи, приемам това, което вече си ми дал“, и тогава дарът се проявява. Благодарността е изобилие, защото тя е честотата на пълнотата, честотата на доверието, честотата на приемането, честотата на благодатта, и когато човек живее в благодарност, той живее в изобилие, защото благодарността е състоянието, в което човек вижда, че вече има, и когато вижда, че има, той привлича още. Когато повтаряш „аз съм богат, благодаря“, ти усещаш топлина в гърдите, разширение в сърцето, лекота в тялото, спокойствие в ума, защото това е вибрацията на истината, вибрацията на вече случилото се, вибрацията на онова, което идва към теб. Когато казваш „аз съм здрав, благодаря“, ти усещаш сила, жизненост, яснота, защото благодарността активира вътрешния лечител. Когато казваш „аз имам прекрасен живот, благодаря“, ти усещаш радост, защото благодарността е радост. Когато казваш „аз привличам изобилие, благодаря“, ти усещаш поток, защото благодарността е поток. Благодарността е най-силната вибрация, защото тя е вибрацията на вече полученото, и когато благодариш, ти вече си в реалността, която искаш да привлечеш, и тогава тя идва при теб, защото ти вече си в нея.

Когато си повтаряш утвърждения и визуализираш, когато казваш „аз съм богат, благодаря“, „аз съм тото милионер, благодаря“, „аз имам нова къща, благодаря“, „аз имам нова кола, благодаря“, „аз имам любов, благодаря“, „аз пътувам, благодаря“, „аз живея в изобилие, благодаря“, в този момент ти не просто произнасяш думи, ти създаваш вътрешно състояние, което започва да вибрира като истина, защото благодарността е честотата на вече случилото се, тя е вътрешното усещане, че това, което желаеш, вече е твое, вече е дошло, вече е факт, и когато казваш „благодаря“, ти усещаш, че го имаш, усещаш радост, усещаш щастие, усещаш топлина, усещаш разширение, усещаш онова вътрешно „да“, което е знак, че съзнанието ти се е подравнило с желанието, защото благодарността е вибрацията на притежанието, тя е честотата на пълнотата, тя е състоянието, в което човек не чака, а вече преживява, не се надява, а вече приема, не се моли за бъдеще, а благодари за настояще, и точно това вътрешно преживяване е най-силният елемент на всяка визуализация, защото визуализацията без чувство е само картина, но визуализацията с благодарност е преживяване, а преживяването е това, което променя човека отвътре. Когато казваш „аз съм богат, благодаря“, ти усещаш как тялото ти се отпуска, как умът ти се успокоява, как сърцето ти се разширява, защото богатството не е първо пари, а първо вътрешно усещане за достатъчност, за сигурност, за спокойствие, и когато благодариш, ти активираш точно това усещане, което е основата на всяка промяна. Когато казваш „аз съм тото милионер, благодаря“, ти усещаш радостта, усещаш вълнението, усещаш свободата, усещаш благодарността, сякаш вече държиш резултата в ръцете си, и това усещане е важно не защото гарантира конкретен резултат, а защото те учи да влизаш в състояние на приемане, на отвореност, на вътрешна готовност, а това състояние е полезно за всяка цел, която човек има. 

Когато казваш „аз имам нова къща, благодаря“, ти усещаш мириса на новия дом, усещаш пространството, усещаш светлината, усещаш радостта от това, че вече си там, и благодарността прави тази картина жива, прави я истинска, прави я вътрешно реална, а когато нещо стане вътрешно реално, човек започва да действа по различен начин, да мисли по различен начин, да взема решения по различен начин, и точно това е силата на утвържденията — те променят човека отвътре, а когато човек се промени отвътре, животът му започва да се подрежда по нов начин. Когато казваш „аз имам нова кола, благодаря“, ти усещаш движението, усещаш свободата, усещаш радостта, и благодарността прави тази визуализация мощна, защото благодарността е енергията на вече случилото се, тя е вътрешното преживяване, което казва „това е мое“, и това вътрешно преживяване е това, което променя начина, по който гледаш на себе си и на света. Когато казваш „аз имам любов, благодаря“, ти усещаш топлината, усещаш близостта, усещаш нежността, усещаш присъствието, и благодарността привлича тази любов към теб не чрез магия, а чрез това, че ти ставаш по-отворен, по-спокоен, по-нежен, по-готов да даваш и да приемаш, и това естествено подобрява отношенията ти с хората. Когато казваш „аз пътувам, благодаря“, ти усещаш свободата, усещаш новите места, усещаш радостта от движението, и благодарността прави това преживяване реално още преди да се е случило, а това те мотивира да търсиш възможности, да планираш, да действаш. Благодарността е ключът, защото тя казва „вече го имам“, а това вътрешно усещане е това, което променя начина, по който мислиш, чувстваш и действаш, и точно това е силата на утвържденията — те не променят света директно, те променят теб, а ти променяш света чрез своите действия, избори, решения и нагласа. Благодарността е молитва, защото тя е молба, която вече е чута, тя е разговор с Бога, който вече е завършен, тя е приемане на дар, който вече е даден, и когато благодариш, ти се свързваш с вътрешния си център, с вътрешната си сила, с вътрешната си яснота, и това ти помага да се справяш с трудности, да намираш решения, да се лекуваш, да се успокояваш, да се ориентираш. Благодарността е изцеление, защото тя намалява напрежението, намалява страха, намалява тревогата, и когато човек е по-спокоен, той мисли по-ясно, чувства по-чисто, действа по-мъдро. Благодарността е помощ, защото тя отваря сърцето, а когато сърцето е отворено, човек вижда възможности, които преди не е виждал, и получава подкрепа, която преди не е забелязвал. Благодарността е изобилие, защото тя е състоянието, в което човек вижда, че вече има, и когато вижда, че има, той привлича още, защото вътрешната пълнота създава външна пълнота, а вътрешната благодарност създава външна благодат.

 БЛАГОДАРНОСТТА Е ИЗОБИЛИЕ

Благодарността е изобилие, защото тя е вибрацията на „имам“, вибрацията на пълнотата, вибрацията на онзи вътрешен поток, който не спира да тече, когато човек благодари, той влиза в честота, в която животът започва да му откликва с още, защото благодарността е езикът на изобилието, а оплакването е езикът на липсата, и всеки път, когато човек се оплаква, той казва на света: нямам, нямам време, нямам пари, нямам любов, нямам енергия, нямам късмет, и когато казва „нямам“, той не просто описва състояние, той го активира, той го закрепва, той го програмира, той го превръща в реалност, защото думите са вибрации, а вибрациите са магнити, които привличат своето подобно, и когато човек стои в честотата на липсата, липсата се връща при него. Но благодарността казва: имам, имам въздух, имам живот, имам възможност, имам урок, имам шанс, имам сила, имам път, имам избор, и когато човек казва „имам“, той отваря портал към още, още радост, още мир, още ресурси, още синхроничности, още благословения, защото Вселената не реагира на думи, тя реагира на честоти, а честотата на оплакването е затвор, честотата на благодарността е врата, и когато човек избере благодарността, той избира да отвори тази врата. Следващия път, когато си на ръба да се оплакваш, направи експеримент, не се насилвай да бъдеш позитивен, не се преструвай, не се лъжи, просто се обърни игриво към обратното, ако си в задръстване, вместо да се ядосаш, кажи: благодаря, че имам кола, ако някой те игнорира, вместо да се обидиш, кажи: благодаря, че ми се дава пространство, ако вали, вместо да мрънкаш, кажи: благодаря, че Земята се напоява, ако си уморен, вместо да се жалваш, кажи: благодаря, че имам тяло, което усеща, и ще видиш как вибрацията се променя, как тежестта се разтваря, как светлината се връща. 

Това не е наивност, това е алхимия, това е трансформация на енергията, това е избор да не се потопиш в мрака, а да го осветиш, защото всяка ситуация има две лица, едното е липса, другото е дар, и ти избираш кое да гледаш, и когато гледаш дара, той се разгръща, когато гледаш липсата, тя се затвърждава. Оплакването е навик, то е автоматична реакция, то е програма, която казва: животът ми не е достатъчен, но благодарността е пробуждане, тя е съзнателен избор, тя е програма, която казва: животът ми е пълен, и когато я активираш, започваш да виждаш чудеса в обикновеното, светлина в сянката, смисъл в хаоса, подарък в болката, защото благодарността не променя само ситуацията, тя променя теб, а когато се промениш ти, се променя и светът около теб. Никой не е казал, че ще е лесно, но никой не е казал, че трябва да е трудно, ти избираш как да реагираш, ти избираш какво да излъчваш, ти избираш какво да посееш, и ако сееш оплаквания, ще жънеш липса, ако сееш благодарност, ще жънеш изобилие, защото благодарността е семето на изобилието, тя е почвата, в която растат всички блага, тя е вибрацията, която привлича още от това, което вече имаш. Благодарността е изобилие, защото тя казва: виждам, приемам, ценя, и когато човек цени това, което има, то расте, когато човек вижда даровете, те се умножават, когато човек признава благото, то се връща при него. Благодарността е изобилие, защото тя е състояние на сърцето, което е отворено, а отвореното сърце е магнит за чудеса, за синхроничности, за нови възможности, за нови хора, за нови пътища, за нови идеи, за нови начала. Благодарността е изобилие, защото тя е честотата на доверието, честотата на мира, честотата на любовта, честотата на приемането, честотата на благодатта, и когато човек живее в тази честота, животът му започва да се подрежда по начин, който не може да бъде обяснен с логика, защото благодарността е езикът на душата, а душата знае пътя. Ти заслужаваш да видиш дар във всяка ситуация, ти заслужаваш да се освободиш от навика на оплакване, ти заслужаваш да живееш в честотата на изобилието, ти заслужаваш да бъдеш в мир, ти заслужаваш да бъдеш в радост, ти заслужаваш да бъдеш в светлина, ти заслужаваш да бъдеш в благодарност, защото благодарността е твоята истинска природа, тя е твоят вътрешен дом, тя е твоят път към изобилието. Усмихни се и избери благодарност, защото благодарността е началото на всичко добро, благодарността е молитва, благодарността е изобилие.

 БЛАГОДАРНОСТТА Е МОЛИТВА

Благодарността е най-тихата и най-мощната молитва, която човек може да отправи към Бога, защото тя не се нуждае от думи, не се нуждае от формули, не се нуждае от специални условия, а само от едно отворено сърце, което вижда даровете на живота и ги приема с любов, и когато човек благодари, той влиза в хармония с целия космос, с всички сили, които го поддържат, с всички същества, които му помагат, с всички невидими ръце, които му дават, и тогава животът му се изпълва с мир, с радост, с светлина, защото благодарността е мостът, по който душата се връща към своя източник. Благодарността е молитва, защото тя е признание, че всичко, което имаме, е дар, че нищо не е случайно, че всяка хапка хляб, всяка глътка вода, всяка усмивка, всяка среща, всяка радост и всяко изпитание са част от един велик план, който ни води към развитие, и когато човек благодари, той не само приема, но и дава, защото благодарността е движение, тя е поток, който тече от Бога към човека и от човека обратно към Бога. Учителят казваше, че когато човек получи баница, той трябва да благодари не само за самата баница, но и за житото, за земята, за дъжда, за слънцето, за онзи, който е орал, който е сял, който е жънал, който е мелил, който е месил, защото във всяко благо стои трудът на безброй същества, и когато човек благодари, той поддържа връзката с всички тях, и тази връзка е духовният живот. Светският живот е животът, в който човек приема и не благодари, в който яде и не вижда ръката на Бога, в който получава и не осъзнава, че всичко е дар, а духовният живот започва там, където човек благодари, защото благодарността е признание, че Бог участва във всичко, което ни се случва. Благодарността е сила, която преобразява човека отвътре, тя прави сърцето меко, ума светъл, душата спокойна, тя е като светлина, която прониква в най-тъмните кътчета на човека и ги изпълва с мир, и когато човек благодари, той става по-силен, по-спокоен, по-уравновесен, защото благодарността е състояние на душата, която е в хармония с Бога. Доволството и благодарността не значат примирение, защото човек може да е болен и пак да благодари, може да има трудности и пак да благодари, може да преживява скръб и пак да благодари, защото благодарността не отрича болката, тя я преобразява, тя казва: „Господи, вярвам, че това, което ми даваш, е за добро“, и когато човек каже това, той вече е над страданието, той вече го е превърнал в сила.

 Когато човек благодари за малкото, голямото идва, когато благодари за малката радост, тя расте, когато благодари за малкото благо, то се умножава, защото благодарността е като слънце, което кара семената да покълнат, и ако човек получи малко и не благодари, това малко изчезва, а ако получи много и не благодари, и голямото се стопява, но ако получи малко и благодари, то се превръща в много, защото благодарността е сила, която умножава благата. Недоволството е обратното, то затваря вратата на благата, то е като мъгла, която покрива очите, то пречи на човека да види даровете, които вече има, и когато човек не вижда даровете, той не може да ги използва, и затова недоволството е коренът на страданието, а благодарността е коренът на радостта. Когато човек стане сутрин и благодари за живота, който му е даден, за въздуха, който диша, за светлината, която го огрява, за водата, която го освежава, за хляба, който го храни, за хората, които среща, за мислите, които идват, за чувствата, които го движат, той влиза в хармония с целия свят, защото благодарността е като настройване на инструмента, без нея човек е разстроен, а с нея всичко в него звучи правилно. Когато човек благодари за любовта, която получава, той я умножава, когато благодари за вниманието, което му е дадено, той го предава нататък, защото благодарността е движение, тя не е само приемане, тя е и даване, и когато човек благодари, той връща част от това, което е получил, и така благото се движи, разширява се, расте. Когато човек благодари за страданието, то се преобразява, когато благодари за радостта, тя се усилва, когато благодари за малкото, то става голямо, когато благодари за голямото, то става още по-голямо, защото благодарността е ключът, който отваря всички врати, тя е молитвата, която винаги се чува, тя е езикът, който всички светове разбират. Благодарността е молитва, защото когато човек каже „Благодаря“, той вече се моли, той вече е в общение с Бога, той вече е в светлината, благодарността е най-кратката, най-тихата и най-мощната молитва, тя е сърцето на молитвата, тя е дъхът на душата, тя е пътят към Бога, и когато човек живее с благодарност, той живее в благодат, тогава животът му се изпълва с мир, с радост, с светлина, тогава всяко утро е дар, тогава всяка среща е урок, тогава всяка трудност е възможност, тогава всяка радост е благословение, тогава всяко „Благодаря“ е молитва, която отваря небето, защото благодарността е състояние, в което човек вижда Бога във всичко и всичко в Бога.

 СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Молитвата е вътрешният дъх на човешката душа, онзи тих и невидим мост, който свързва земното съзнание с по-висшите светове, в които живеят сили, разум и хармония, недостъпни за сетивата, но близки за онзи, който умее да се обръща навътре. Във всеки човек има една тиха струна, която трепти, когато мисълта му се издигне към Бога, и тази струна е способна да привлича енергии, които не могат да се получат по друг начин. Молитвата не е само думи, не е само изричане на формули, тя е вътрешно движение на съзнанието, което отваря врати към един свят, от който човекът е част, но често забравя. Когато човек се моли, той всъщност съобщава на невидимия свят как е, какво преживява, какво го боли, какво го радва, какво търси. Молитвата е като писмо, което душата изпраща към онези същества, които живеят в светлина и които имат силата да преобразяват човешките мисли и чувства. Тя е работа, постоянство, усилие, както човек поддържа връзка с близък приятел, така трябва да поддържа връзка и с Бога. Ако човек не пише, ако не говори, ако не се обръща, връзката отслабва, а когато връзката отслабне, човек остава сам в своите трудности. Молитвата е език, който трябва да се учи, защото невидимият свят разбира само онова, което е изречено с чистота, с искреност, с любов. Както един чужденец няма да разбере думите ти, ако не говориш на неговия език, така и небето не може да отговори на молитва, която е произнесена без внимание, без чувство, без вътрешна светлина.

Молитвата е постоянен процес, а не еднократен акт. Болният трябва да се моли непрестанно, защото молитвата е като дишането за душата. Тя поддържа връзката с онези сили, които могат да внесат живот, здраве, мир и обновление. Три пъти не стигат, пет пъти не стигат, молитвата трябва да бъде като пулс, като ритъм, който не прекъсва. Когато човек се моли дълго, когато мисълта му се съсредоточи, когато сърцето му се отвори, тогава се образува една тънка нишка, която го свързва с Божествения свят. И щом тази нишка се образува, тогава започват да стават неща, които иначе са невъзможни. Молитвата е сила, която може да променя събития, да лекува, да отваря пътища, да просветлява ума, да укрепва волята, да преобразява характера. Ако човек отдели само един час на ден, за да мисли за доброто, за великото, за Бога, този час ще остави следа в бъдещия му живот. Той ще създаде условия за гениалност, за вдъхновение, за вътрешна мощ. Дори най-малкото същество, ако отдели малко време за Бога, получава отгоре енергии, които не могат да се придобият по друг начин. Молитвата е като радио, което човек трябва да настрои. Ако умът, сърцето и душата са отворени, ако човек насочи вътрешната си антена към небето, той ще чуе отговори, ще получи напътствия, ще усети присъствието на разумни същества, които работят за доброто на света. Христос се чуди, казва Учителя, че хората не се сещат да отправят своето радио към невидимия свят, а вместо това се обезсърчават, отчайват се, мислят, че няма кой да ги разбере. А всъщност небето е пълно със същества, които чакат човек да се обърне към тях. Молитвата никога не остава без отговор. Може да се забави, може да дойде по начин, който човек не очаква, но тя винаги достига до онези, които могат да я чуят. Ангелите приемат човешките молитви, преработват ги, пречистват ги и ги изпращат към Бога. Дори несъвършената молитва, дори обърканата, дори слабата, ако е искрена, се приема и се преобразява.

Човек трябва да се моли така, както може, защото невидимият свят ще довърши останалото. Молитвата се слуша, когато човек посвети ума си, сърцето си и волята си на Бога. Когато тези три свята в него се просветят, тогава молитвата му става силна, ясна, действена. Когато сто души се съберат и се молят с една мисъл, те могат да постигнат неща, които поотделно са невъзможни. Молитвата е метод за постижение, за преобразяване, за създаване на нови условия. Когато човек се моли за друг, той става проводник на Божествената сила. Бог може да прати някого да помогне на молещия се, но може да прати и самия него да помогне на друг. Така се създава една мрежа от взаимна подкрепа, която поддържа хармонията в света. Молитвата е и проверка на любовта. Ако човек люби Бога, молитвите му се чуват. Любовта е ключът, който отваря всички врати. Когато човек търси Царството Божие, когато иска да се прослави името Божие, когато желае да изпълнява волята Божия, тогава молитвата му става мощна. Това са трите неща, които човек трябва да иска, ако пред него застане ангел. Всичко друго е второстепенно. Молитвата е път към един нов свят, в който човек не е сам, не е изоставен, не е безсилен. Тя е начинът да се върне към своя източник, към своята сила, към своята вътрешна светлина. И когато човек започне да живее с молитва, той постепенно усеща, че животът му се променя, че мислите му се проясняват, че сърцето му се разширява, че волята му се укрепва. Молитвата е най-естественото състояние на душата, защото тя е връзката с онова, което е вечно, разумно и любящо. И когато човек се научи да се моли, той вече никога не е сам.

Молитвата е много силна, когато се апелира към Божията милост. В Писанието е казано, че когато човек призове Бога в Неговата милост, помощта идва. И когато човек се намира в безизходно положение, когато всички врати са затворени, когато няма откъде да дойде подкрепа, тогава най-силните думи, които може да произнесе, са призивът към Божията милост. В този момент душата се смирява, сърцето се отваря, човешката воля отстъпва и тогава Божествената сила може да се прояви. Когато човек каже от дълбините на съществото си: призовавам Те, Господи, в Твоята милост, тогава невидимият свят се раздвижва. Или когато каже: Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мен, тогава благодарността отваря още по-широко вратата към Божественото присъствие. Молитвата е училище, в което човек се учи не чрез думи, а чрез вътрешно преживяване. При молитва Бог учи човека, защото тогава душата се отваря, става възприемчива, акордира се с Божествения свят и започва да приема мисли, идеи, сили, които иначе не могат да проникнат в съзнанието. През време на молитва човек влиза в състояние, в което небето може да му говори. И след това през целия ден в съзнанието му идват нови подтици, нови светли мисли, нови решения, които не са плод на човешкото усилие, а на онова, което е приел отгоре.

Молитвата е общение на любовта. Когато човек се моли, той говори на Онзи, когото обича, и слуша Онзи, който го обича. Истинската молитва не е страх, не е молба от безизходица, а изливане на любов. Човек отваря душата си и излива своята любов към Бога, а Бог излива Своята любов към човека. Някои четат молитви механично, изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но силата е в благодарността, в любовта, в искреността, в живото чувство, което съпровожда думите. Молитвата трябва да бъде непрекъснат контакт с Бога, на всяко време и на всяко място, както човек диша без да мисли, така и душата трябва да се обръща към Бога естествено, тихо, постоянно. Не всяка молитва се изпълнява, защото се изпълнява само тази, която е по Божията воля. И това е благословение, защото ако всичко ставаше по човешката воля, човек би се превърнал в най-големия нещастник. Всички несполучливи работи в живота са плод на човешката воля, а всички добри работи са плод на Божията воля. Затова човек трябва да се учи да пита Бога, да се обръща към Него за съвет. Колко пъти на ден човек се обръща към Бога, за да попита какво да прави? Много малко. Обикновено щом намисли нещо, веднага пристъпва към действие, без да се вглъби, без да се запита дали това е по Божията воля. А когато нещо е човешко, в него има колебание, съмнение, неспокойствие. Тогава човек трябва да спре. Когато е по Божията воля, идва мир, яснота, вътрешна светлина. Човек често вика към всички други сили, преди да се обърне към Бога. Както детето, което първо вика брат си, после майка си, после баща си, и чак накрая казва: Боже. И когато каже Боже, всичко престава. Така е и с човека. Когато най-после се обърне към Бога, тогава идва помощта. В края на всяка молитва човек трябва да казва: Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа. Това е ключът, който поставя молитвата в хармония с Божията воля.

Единственото място, където ученикът има истински резултат, е молитвата. Там се добиват силите, там се добива светлината, там се добива вътрешното богатство. Някой казва, че няма да се моли, сякаш невидимият свят има нужда от неговата молитва. Но молитвата е за човека. Когато човек се обленява да стане да се помоли, когато стаята е студена, когато тялото е уморено, когато моментът е неудобен, тогава той губи благото, което е било предназначено за него. Ако не се помоли, друг ще го направи и ще вземе благословението. Молитвата не е за Бога, тя е за човека. Тя го пази от страдания, от нещастия, от заблуждения. Ако човек в дадения момент може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това Съзнание, тогава мъчнотиите му започват да се разтопяват, както слънцето разтопява снега. Не изведнъж, но постепенно. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, те навлизат в него и го завличат. Светът е вълна, която може да отнесе човека, ако той няма будно съзнание. А будността идва чрез молитвата. Молитвата е стражът на човека. Когато тя отслабне, човек трябва да я засили. Има сили, които искат да скъсат връзката на човека с Бога, да го мъчат, да му причинят нещастие. Затова човек трябва да бъде буден и да държи връзката си с Бога, за да могат добрите сили да му помагат. Както човек в гората се огражда с електрическа мрежа, за да го пази от зверове, така и молитвата е мрежата, която пази човека от невидими опасности. Съдбата дебне човека всеки момент и затова той трябва непрестанно да се моли. Без молитва да не сяда да яде, без молитва да не започва работа. Молитвата е щит. Когато човек не се моли, челото му започва да пада назад, волята отслабва, характерът се разклаща. Докато човек не предаде всичко в Божиите ръце, той няма да се освободи. Докато не се моли, няма да намери мир. И когато човек започне да живее с молитва, тогава животът му се изпълва със светлина. Пожелавам ви всичко хубаво и светло, и нека това слово да се предаде на всички братя и сестри, за да се укрепи връзката между душите и да се усили светлината в света.

Няма защо човек да се моли много дълго време, защото когато молитвата е искрена, когато идва от дълбините на сърцето, тя достига там, където трябва, и тогава човек трябва да замълчи и да чака отговор. Молитвата не е в многото думи, а в силата на вътрешното чувство. Когато сърцето се отвори, когато душата се издигне, когато човек произнесе една проста, чиста, искрена молитва, тя е по-силна от хиляди думи, изречени без вътрешно участие. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят, в който умът не може да проникне със своите логически форми. Затова учените, които живеят в света на анализа, на доказателствата, на формулите, трябва да правят превод, за да разберат какво представлява истинската молитва. За тях молитвата изглежда като искане, като молба, като занимаване на Бога с човешките нужди. Но това е само външната страна. Истинската молитва е естествено, непринудено състояние на душата, която влиза в хармония с Божествения свят. Богатият човек не се моли на фурнаджията за хляб, защото има средства да си го купи. Но бедният се моли, защото няма. Така и в духовния свят: когато човек е беден в знание, беден в светлина, беден в сила, той се моли, защото молитвата е неговият път към богатството на Бога. Молитвата е естествено състояние на душата, която е осъзнала своята зависимост от Божественото. Когато човек дойде до това състояние, той трябва да се моли, защото молитвата е дишането на душата.

Понякога човек не трябва да се моли, защото има моменти, в които Божественото Съзнание е заето с други велики процеси, или защото човек иска неща, които утре ще му донесат разочарование. Тогава Бог не обръща внимание на никакви сълзи, на никакви викове, защото любовта Му е по-мъдра от човешките желания. Има молитви, които не трябва да бъдат чути, защото биха донесли страдание. Затова човек трябва да се учи да различава кога да се моли и кога да мълчи. Ако иска по-скоро да получи отговор, молитвата трябва да бъде кратка, ясна, интензивна, като светкавица, която разцепва тъмнината и отваря път към светлината.

Мнозина мислят, че учените хора не се молят, но това не е вярно. Христос, който беше най-великият Учител, се молеше. Той отиваше на планината, за да се моли. Ако молитвата беше ненужна за великия, защо Той би се молил? Всички велики хора се молят, защото молитвата е връзката с източника на силата, с източника на светлината, с източника на живота. Молитвата има и друга положителна страна — тя е правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Когато човек се моли по този начин, той разбира вътрешната връзка между всички души. Мислите, които минават през ума му, не са само негови. Те са част от един общ поток, който преминава през всички хора. Молитвата е начинът човек да се настрои към този поток, да разбере откъде идват мислите, които го посещават, и накъде отиват мислите, които той изпраща. Понякога през ума на човека минават велики мисли, изпратени от разумни същества от невидимия свят. Човек може да не съзнава това, но то е факт. Молитвата е наука, която човек трябва да опита, за да я разбере.

Молитвата не е механическо произнасяне на думи. Ако човек е като тръба, през която водата минава, без да остави следа, тази тръба ще се изтрие. Така е и с човека. В съзнанието му трябва да остава нещо от всяка молитва — една светла мисъл, едно чисто чувство, един подтик към добро. Истинската молитва е тази, която оставя следа. Казано е, че от истинската молитва косите на стария почерняват, а на младия побеляват. Това е символ, че молитвата преобразява човека. Тя може да върне младостта на стария и да даде мъдрост на младия. Ако молитвата не оставя промяна, тя не е истинска.

Истинската молитва трябва да остави в ума поне една положителна мисъл, в сърцето — едно положително чувство, в душата — един подтик към благородно действие. Когато тези три неща се съединят, молитвата е завършена. За духовния човек молитвата е необходим акт. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Да се пита защо трябва да се моли е като да се пита защо трябва да се пие вода. Молитвата е будност на съзнанието. Тя е първият момент на истинския живот. След молитвата идва мисълта, след мисълта — чувството, след чувството — действието. Молитвата е личен акт. Никой не може да се моли вместо друг. Само същество с будно съзнание може да се моли. Няма нищо по-красиво от молитвата на човек, чието съзнание се е пробудило. Този човек има правилна мисъл, правилни чувства, правилни действия. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта — в чувствата, истината — в действията. Когато човек разбере дълбокия смисъл на молитвата, той знае, че Бог мисли, чувства и действа чрез него. Това е вдъхновение. Човек трябва да се моли, за да може Божиите мисли, Божиите чувства и Божиите действия да се проявят чрез него. Ако душата му иска да се моли, той трябва да я послуша. Молитвата е контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишени същества. Без молитва човек не може да има никакъв контакт с тях.

Без молитва нищо не се постига, защото молитвата е дишането на душата, връзката с онзи свят, от който идват силите, които поддържат човека. Някои питат защо трябва да се молят, но щом човек яде, той трябва да се моли, защото молитвата е плащането за благата, които получава. Който не иска да плаща, не трябва да яде, а който не яде, умира и излиза от живота на задълженията. Но този живот, в който няма нито радост, нито страдание, е живот на пълна самотия, на пълно отделяне от всичко живо. Това е най-страшното състояние, защото човек се движи, но няма смисъл, няма връзка, няма светлина. Когато човек казва, че иска да умре, за да се освободи от страданията, той не разбира, че смъртта има смисъл само ако води към живот. Ако води към още по-голямо мъчение, тя е безпредметна. И когато човек попадне в този живот на самотията, дори великият адепт едва издържа един ден. Самотията е най-голямото мъчение, защото човек е същество, създадено за връзка, за общение, за любов. И когато тази връзка се прекъсне, душата страда повече, отколкото при всяка друга болка. Затова молитвата е необходима — тя поддържа връзката с Бога и с всички разумни същества, които пазят човека.

Не е нужно човек да се моли по цели дни. Ако искаш нещо от разумен човек, достатъчно е да му се помолиш един път. Ако трябва да ти го даде, той ще го даде веднага. Ако не трябва, и сто пъти да се молиш, няма да го получиш. Така е и с Бога. Ако нещо е по Божията воля, една искрена молитва е достатъчна. Ако не е по Божията воля, колкото и да се молиш, гласът ти ще остане глас в пустиня. Молитвата не е в многото думи, а в силата на вътрешното чувство. Когато човек повтаря механично „да се молим, да се молим“, той заспива, защото това е еднообразие. Молитвата трябва да се съедини с мисъл, с чувство, с вътрешно движение. Тя е език, който има свои правила, свои закони, своя музика. Както детето, което за първи път свири на цигулка, прави само упражнения, така и човек, който тепърва се учи да се моли, прави първи стъпки. Но истинската молитва е изкуство, което се усвоява с време, с опит, с вътрешна работа.

Молитвата има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Тя е връзката между нас и възвишените същества, които идват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи, защото молитвата отваря ума за нови идеи, сърцето за нови чувства, душата за нови сили. Болестите са нисши същества, които влизат в човека и се хранят с неговата жизнена енергия. Христос казва, че този род не излиза освен с пост и молитва. Постът лишава тези същества от храна, а молитвата свързва човека с Първичната Причина, която може да ги изгони. Молитвата е сила, която променя вътрешната атмосфера на човека, прави я непоносима за нисшите същества и привлекателна за възвишените.

Заблуждение е да се делят хората на праведни и грешни според това колко пъти се молят. Външното молене не определя човека. Молитвата е вътрешно състояние, а не външен ритуал. Няма нищо по-велико от възможността човек да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение с Бога. За да отива молитвата направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствия между себе си и Него. Когато човек се оплаква, когато мърмори, когато проси подаяния, той сам затваря пътя на молитвата. Бог е дал на човека здраве, сила, ум, способности. Трябва ли след всичко това човек да проси? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива дарбите си и въпреки това не получава резултат. Но това е почти невъзможно — който работи, винаги получава.

От духовна гледна точка човек трябва да се моли така: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят Живот да се вселят в сърцето ми, а Свободата и Истината — в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на Живота — в моята воля. Молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма нищо по-красиво от разговора с Бога. Но човек трябва да знае, че Бог отговаря само един път. Ако не чуеш отговора, това е защото не си бил буден. Мъдрецът се моли, като забравя себе си. Истинската молитва е тази, в която човек забравя себе си и окръжаващото. Молитвата оформя челото, брадата, устните, характера, волята. Тя преобразява човека отвътре и отвън. Молитвата е непрекъснат процес — тя трябва да бъде като дишането. Човек трябва да се моли, когато спи, когато става, когато работи, когато почива. Целият живот трябва да бъде молитва.

Хората не успяват, защото не са научени да се молят. Когато искат да постигнат нещо, трябва да кажат: Господи, научи ме как да постъпя, как да изпълня Твоята воля. Сам човек не може да се изправи. Хората отвън не могат да го изправят. Но когато Бог влезе в него, Той го изправя отвътре. Когато човек застава на молитва, трябва да бъде искрен, буден, готов. Молитвата е дълг, учението е необходимост. Молитвата не прави човека учен, но му дава сила да учи. Молитвата не е за Бога, тя е за човека. Болен ли си, помоли се — след 24 часа състоянието ти ще се промени. Гонят ли те неприятели, помоли се — помощта ще дойде. Молитвата е нужна, за да раздаваш от благата, които носиш. Молитвата е разговор с Бога вътре в душата. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, ще оздравееш. Ако си обезсърчен, ще се насърчиш. Ако си беден, помощта ще дойде.

Мнозина говорят за молитвата и очакват да бъдат научени как да се молят, но ако човек бъде научен насила, ако бъде заставен да се моли без вътрешно разположение, той ще съжалява, защото молитвата не е външно действие, а вътрешно състояние. Всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Когато човек не иска доброволно да се обърне към Бога, животът го поставя в условия, в които той е принуден да се моли. И тогава бедността идва, болестите идват, гладът идва, богатството се стопява, близките се разпръсват, човек остава сам и нещастен, и тогава започва да се моли на този и на онзи, да търси помощ, да вика, да плаче. Но това е молитва при тоягата, молитва, която идва от страх, а не от любов. Човек трябва да се научи да се моли преди да го удари горният праг, преди да бъде принуден от страданието. По-добре е да има вътрешно разположение на духа, отколкото да чака ударите на съдбата, за да се обърне към Бога.

Вярата има смисъл само в разумния свят. В свят, лишен от разумност, вярата е безполезна. Ако молитвата ви не получава отговор, това означава, че се намирате в неразумния свят, в света на човешките желания, които не са в хармония с Божията воля. И когато човек не получава отговор, той се усъмнява в Бога, но не разбира, че иска неща, които не са му нужни. Иска да бъде учен, когато още не е готов; иска да бъде писател, когато светът не се нуждае от писатели; иска да бъде поет, когато времето е за работа, а не за поезия. Сегашният свят се нуждае от работници, от копачи, от орачи, от хора, които да вършат тежката работа на живота. И когато човек иска нещо, което не е за него, молитвата му остава без отговор.

Всичко, което е определено за човека днес, вече му е дадено. Днешният билет е изваден. Определено е колко въздух ще диша, какво ще яде, какво ще преживее. Затова молитвата трябва да бъде за днешния ден, за това, което днес може да се постигне. Човек трябва да бъде доволен и от най-малкото, което днес може да получи. Денят ще се погрижи за себе си. Но хората искат неща, които не са за тяхна полза, искат неща, които ще им причинят зло. И когато Бог не отговаря, те се сърдят, но не разбират, че Бог ги пази.

Когато човек се моли за нещо, което вече му е дадено, молитвата му остава без отговор. Искаш да станеш учен — дадени са ти способности, учи. Искаш да станеш философ — учи. Искаш да станеш професор — учи. Знанието не се придобива само с молитва. Молитвата може да отвори пътя, но човек трябва да върви по него. Някой казва, че се е молил и му се паднал въпросът, който знаел. Това е случайност. Утре ще му се падне въпрос, който не знае, и тогава молитвата няма да помогне. Молитвата е велико нещо, но тя трябва да бъде съединена с песен, с музика, с учене, с работа. Молитвата в широк смисъл е работа. Когато учиш, ти се молиш. Когато работиш, ти се молиш. Когато твориш, ти се молиш.

Някой получава нещо и казва, че Бог е чул молитвата му. Но често това не е отговор от Бога, а благодарност от човек, на когото си направил добро. Много хора си представят Бога като някой, който стои горе и слуша молитвите им. Това е заблуждение. Молитвата за пари, за дрехи, за обувки е невежество. Бог не е касиер, не е търговец, не е банкер. Молитвата трябва да бъде за светлина, за сила, за любов, за мъдрост, за истина.

Молитвата не дава резултат, когато не е искрена. Когато човек се моли, а вътре в него нещо кряска, нещо го разкъсва, нещо го смущава, молитвата не може да се предаде. Докато вътрешният шум не утихне, молитвата не може да достигне. И когато хората казват, че се молят за България, но нищо не става, те не разбират, че молитвата не е търговия. Аз се моля за онези, които обичат Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. За тях се моля, защото те са проводници на Божията воля. Народът, който не приема светлината, сам затваря пътя си.

Когато се говори за молитвата, често възникват спорове. Всички казват, че се молят, но какво е допринесла молитвата им? Молитвата не е за осигуряване на бъдещия живот. Доброто е това, което отваря пътя към другия свят. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и така ще влезе в другия свят. Краката са символ на доброто. Който се хване за доброто, ще влезе. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Молитвата е път към доброто, към светлината, към истината. И когато човек се научи да се моли, той вече не е сам, не е слаб, не е изгубен. Той е свързан с Бога, а когато човек е свързан с Бога, всичко може да направи.

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот, защото в нея се събират мисълта, чувството и волята в едно. Когато тези три сили се обединят, човек става мощен, става цялостен, става проводник на една по-висша енергия, която може да върши чудеса. Молитвата е древна като самото човечество. От хилядолетия тя е била мостът, по който душата се е издигала към светлината. И днес, въпреки че светът е станал шумен, забързан, разсеян, молитвата остава същият тих, дълбок, неизменен път към вътрешния мир.

Съвременните изследователи започват да откриват това, което древните са знаели интуитивно. Молитвата влияе на човека не само духовно, но и физически. Тя укрепва тялото, успокоява ума, хармонизира сърцето. Хората, които се молят, имат по-ниско кръвно налягане, по-силна имунна система, по-добра устойчивост на стрес. Те са по-оптимистични, по-спокойни, по-уравновесени. Но най-интересното е, че съдържанието на молитвата има значение. Молитва, изпълнена с благодарност, с възхвала, с желание за приближаване към Бога, има силно положително въздействие. А молитва, която е само искане, само настояване, само молба за получаване, не носи същата светлина. Затова молитвата трябва да бъде преди всичко благодарност — благодарност за живота, за уроците, за силата, за хората, за чудесата, които са ни се случвали, дори когато не сме ги очаквали.

Благодарността е врата, която отваря душата. Тя намалява стреса, подобрява съня, укрепва сърцето, засилва имунитета, прави човека по-спокоен, по-щастлив, по-светъл. Благодарността е молитва, която не иска, а дава. И когато човек дава благодарност, той получава още повече. Вярата, която стои зад молитвата, също има огромна сила. Тя е основата на плацебо ефекта, който е доказан в множество клинични изследвания. Вярата може да повлияе на тревожност, депресия, автоимунни заболявания, сърдечни проблеми. Вярата е сила, която движи вътрешните процеси на човека.

Молитвата ни прави по-добри. Когато човек се моли за друг, в него намаляват гневът, раздразнението, негативните емоции. Молитвата смекчава сърцето, прави го по-прощаващо, по-разбиращо, по-състрадателно. Когато се молим за близките си, ние започваме да ги виждаме с други очи — с очите на любовта. Молитвата подобрява взаимоотношенията, защото тя създава чувство на взаимност, на доверие, на вътрешна близост. Дори между партньори молитвата има по-силен ефект от разговорите за приятни неща. Тя свързва душите на по-дълбоко ниво.

Молитвата усилва волята. Тя дава вътрешна сила, която помага на човека да се справя с трудни задачи, да преодолява импулсивността, да се концентрира. Изследователите откриват, че молитвата действа като социално взаимодействие с Бога. А социалните взаимодействия укрепват когнитивните способности. Когато човек се моли, той не е сам — той влиза в общение, което му дава сила.

Молитвата е и медитация. Тя успокоява ума, забавя сърдечния ритъм, регулира хормоните, намалява тревожността, укрепва имунитета. Духовната медитация, която включва молитва, има още по-силен ефект от обикновената релаксация. Тя променя човека отвътре.

Как да се молим? Най-напред с благодарност. Да благодарим за всичко — за даровете, за уроците, за хората, за силата, за чудесата. Да благодарим за това, което имаме, и за това, което предстои. Да благодарим за светлината, която ни е водила, и за светлината, която ще ни води. Изследванията показват, че 15 минути благодарствена молитва на ден в продължение на осем седмици променят човека осезаемо. Това е малко усилие, но голям резултат.

Молитвата е най-хубавото упражнение в живота на човека. Тя избистря ума, тонизира сърцето, храни душата. Молитвата е велико състояние, в което човек се изпълва с тиха радост и вътрешна светлина. Отговорът на молитвата идва по тази светлина. Понякога идва веднага, понякога след дни, седмици, месеци, а понякога след години. Това зависи от интензивността на молитвата, от чистотата на сърцето, от силата на вярата.

Молитвата е път, който никога не подвежда. Тя е мост между човека и Бога, между земята и небето, между временното и вечното. И когато човек се научи да се моли, той вече не ходи в тъмнина. Той носи светлина в себе си.

 Открихме гигантски артефакт от неизвестна цивилизация в Антарктида, но те го скриха.

„Когато бях изпратен в Антарктида като част от експедиция, нямах представа как ще завърши пътуването ми. Разбира се, мечтаех това да се случи. Но бях отгледан в духа на науката, а науката изисква доказателства, така че когато мислех за Южния полюс, дори не си позволявах да се отдавам на фантазии. Когато започнеш да мечтаеш, нищо добро няма да се получи от това.

Имахме добре подготвена група. Трима опитни полярни изследователи и двама новодошли (аз и моят колега), които за първи път се отправяха в ледената пустош. Първите няколко дни преминаха в адаптация. Не бездействахме, но не ходехме и на дълги експедиции или набези. Вършехме работата на самата станция, а те споделяха с нас своя опит, знания и умения.

Беше много подобно на теоретичен урок, където по-опитни колеги обясняваха тънкостите на работата в Антарктида. Не чух много ново, но е по-добре да слушам отново и след това да действам правилно, отколкото да се объркам в неочаквана ситуация и да допусна грешка. Цената на такава грешка може да бъде много...“ високо.

С течение на времето станахме пълноправни членове на станцията. Няколко набези по-късно и вече беше напълно ясно какво не трябва да се прави и на какво се нуждае специално внимание. В края на краищата, теорията е добра, но практиката е по-добра. Около две седмици след пристигането си тръгнахме на тази експедиция. Антарктида не беше току-що започнала да се топи; този процес продължаваше през последните няколко десетилетия. Така че се опитвахме да бъдем първите, които ще достигнат размразената брегова линия, да изпреварим другите полярни изследователи.

Входът на пещерата се размрази и успяхме да я изследваме.

Можем да бъдем наречени пионери. Да, бреговата линия на Антарктида е разделена на зони на влияние, но те често се игнорират, тъй като никой учен не би прогонил колегите си или не би започнал каквито и да било кавги. Просто трябва да си пъргав, бърз и професионално обучен, за да си изпреварен пред другите. Опитахме се да бъдем точно това, затова бяхме първите, които стигнаха до размразената пещера. Предишната група полярни изследователи знаеше за това, но входът беше блокиран от лед. Сега нищо не пречеше на нашето влизане.

Сводовете на пещерата бяха съставени от черна магмена скала. Трудно беше да се каже на колко години е това геоложко образувание, но беше поне на десетки милиони години. Докато се задълбочавахме, забелязахме, че температурата там е по-висока, отколкото на повърхността. Дори се усещаше малко топло в екипировката ни. Пещерата ставаше все по-дълбока и по-дълбока, но наклонът беше постепенен, така че се придвижихме безопасно.

В един момент забелязахме, че стените са се променили. Те вече не приличаха на естествено образувание. Изглеждаха сякаш полирани по странен, необичаен начин. Изглеждаше сякаш скала е била издълбана от стените и тавана с гигантска, плитка лъжица. Резултатът беше гладка, равномерна овална вдлъбнатина. И тези следи покриваха цялата площ.

В нашата група нямаше геолог, но когато показахме снимките на представители на геоложката общност, те предположиха, че подобни следи не биха могли да бъдат направени от геоложки процеси. Бактерии със сигурност биха могли да изгризат скалата, но имаше хиляди еднакви следи.

Не мисля, че дори огромен брой примитивни организми биха могли да изпълнят тази задача. Едно е да изгризаш скала, а съвсем друго е да създадеш хиляди еднакви следи. Измерихме няколко от тях - абсолютно еднакви образувания. Някакъв механизъм очевидно е действал там, но кой би могъл да го направи? Доколкото знаем, никоя съвременна цивилизация не е създавала пещери в Антарктида.

Продължихме да изследваме дълбините на подземието и стигнахме до зала с гигантски артефакт в средата. Дори не мога да опиша какво срещнахме там. Това беше някаква непозната технология. Представете си блок от течни кристали, който формира изображения. Първо имаше звезда с планети, които обикаляха около нея, след това се показаха друга звезда и планети. Изображението се промени. Изображението обаче нямаше връзка със Слънчевата система. Планетите очевидно не бяха от нашата слънчева система.

В пещерата имаше удивителен артефакт.

Блокът беше висок около десет метра и дебел около метър. Беше твърд като камък, макар че външният му вид напомняше повече за лед. Нашата група не можа да разбере какви закони на физиката стоят зад изображението. Съобщихме за тази невероятна находка на континента. Разбирате ли, след нещо подобно, трябваше да бъдем показани по телевизията и ние, като групата, която беше открила гигантски артефакт от неизвестна цивилизация, щяхме да станем истински герои на човечеството! Но...

След това ни беше забранено да посещаваме района. Беше ни забранено и да говорим за находката. Аз коренно не съм съгласен с това положение. Хората трябва да знаят, че съществуват артефакти, създадени не от хора, а от някой друг, което означава, че историята, която ни се разказва, е неточна.

„Злато. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

Странните неща, които се случват точно преди голяма финансова благословия да влезе в живота ви 💰