Той казва, че извънземни са му дали печелившите лотарийни числа

 Гари Арнолд казва, че мистериозни гласове са му дали печелившите номера от лотарията. В това интервю Гари споделя как странни аудио записи, електронни гласови феномени (EVP), спектрограмен анализ и това, което според него може да е извънземна или неземна комуникация, са спомогнали за множество печалби от лотарията в Пенсилвания на обща стойност над 50 000 долара. Гари обсъжда чуването на необясними гласове чрез записи, получаването на номера от лотарията преди тегления, спечелването на награди Pick 4 и награда, свързана с Powerball, дистанционното виждане, съзнанието, синхроничността, възприятието за времето и защо вярва, че „не сме сами“. Може ли интуицията, съзнанието или нещо отвъд нашето разбиране да повлияе на реалността? Или има съвсем друго обяснение? Гледайте и решете сами. Абонирайте се за още интервюта, изследващи печелившите от лотарията, интуицията, сънищата, проявленията, синхроничността, съзнанието и необикновените преживявания от реалния живот.

 Новият агроглиф в Съмърсет и загадъчната нощна светлина: най-подробният разказ за едно от най-мистериозните явления на годината

Нов агроглиф се появи този месец в Съмърсет, Англия, и предизвика огромен интерес сред изследователи, журналисти, уфолози и местни жители, които от десетилетия наблюдават подобни явления в региона. Рано сутринта на 8 май местните жители забелязали странен модел в полето, който дори от земята изглеждал необичаен, сякаш земята е била „изчеткана“ от невидима сила. Когато дрон бил издигнат, за да заснеме мястото, станало ясно, че става дума за сложна петолъчна звезда, съставена от идеално оформени кръгове, подредени с математическа точност, каквато трудно може да бъде постигната дори с модерни инструменти. Първи на мястото пристигнали служители на реда, които не открили никаква опасност, нито следи от техника, нито отпечатъци, нито следи от човешка намеса. След това мястото било отворено за минувачи, журналисти и изследователи, които веднага започнали да анализират структурата на формацията. Много агроглифи по света са дело на хора, но опитните специалисти лесно различават истинския феномен от фалшификат. Руският изследовател Вадим Чернобров някога казал, че разликата между истински и фалшив кръг е като между картина на майстор и рисунка на начинаещ – на пръв поглед може да изглеждат сходни, но детайлите издават всичко. В случая британските експерти веднага забелязали, че стъблата са огънати по начин, който не може да бъде постигнат нито ръчно, нито с механични средства. Те били прегънати, но не счупени, а клетките в зоната на огъване били регенерирани и удебелени, което показва въздействие на неизвестна сила. Този ефект не може да бъде възпроизведен в лаборатория, камо ли на открито поле. Стъблата изглеждали така, сякаш са били подложени на краткотрайно, но мощно енергийно въздействие, което е ускорило клетъчното делене десетки пъти. Друг важен белег е нивото на радиация – в центъра на агроглифа то било нулево, което е характерно само за автентичните формации. Човечеството няма технология, която да намали фоновата радиация в ограничена зона за секунди, което прави явлението още по-загадъчно. 

Изследователите измерили и електромагнитните параметри на мястото и установили, че компасите се отклоняват леко, а някои електронни устройства се държат нестабилно, което е наблюдавано и при други известни агроглифи в миналото. След огледа изследователите започнали да разпитват местните жители. Повечето не били чули или видели нищо, тъй като било късно през нощта. Единственият очевидец се оказал 74-годишният Бари Ланг, страдащ от безсъние. Той разказал, че токът в дома му спрял в 2:59 ч., а през прозореца видял силна синя, после бяла светлина, идваща от полето. Излязъл да провери и забелязал, че източникът на светлината се намира в небето, но самият обект не се виждал – всичко било покрито от сияние, което осветявало полето като прожектор, но без видима лампа или източник. Ланг описал, че светлината била толкова ярка, че хвърляла остри сенки, а въздухът изглеждал леко трептящ, сякаш нагрят. В един момент той усетил силен вятър или вихрушка, която раздвижила дърветата и тревата, но без звук на двигател или ротор. След около минута светлината угаснала точно в 3:00 ч., а токът се върнал. Този разказ, съчетан с резултатите от измерванията, поражда множество спекулации. Кой и с каква цел създава тези сложни геометрични фигури? Изследователите предлагат различни теории – от методи за комуникация до тайни знаци за човечеството, от енергийни експерименти до прояви на природни сили, които все още не разбираме. Някои смятат, че агроглифите са форма на комуникация чрез символи, други ги разглеждат като енергийни отпечатъци, а трети вярват, че са резултат от непознато въздействие, което може да бъде технологично или природно.Историята на агроглифите в Англия е дълга – още от 17 век има описания на „дяволски косачи“, странни фигури и необясними модели в полетата. Съвременните случаи обаче са много по-сложни, по-големи и по-прецизни. В Русия тази година все още няма регистрирани агроглифи, но миналата година те се появиха в Краснодарски край, Ставрополски край, Воронеж, Мордовия и Владимирска област. Изследователите продължават да следят за нови случаи, защото мистерията около агроглифите остава една от най-необяснимите в съвременния свят. Новият агроглиф в Съмърсет обаче се отличава с необичайно силната светлина, прекъсването на тока и свидетелския разказ, който съвпада по време с предполагаемото създаване на формацията. Това го прави един от най-интересните случаи през последните години и поставя въпроса дали някой или нещо не се опитва да привлече вниманието ни чрез символи, които все още не можем да разчетем.

 БАНГАРАНГА – ДИАГНОЗАТА НА ЕДНО БОЛНО ОБЩЕСТВО 

Бангаранга е не просто дума, не просто явление, а диагноза, диагноза на общество, което отдавна е изгубило посоката, моралния си компас, духовната си устойчивост и способността да различава истинското от фалшивото, стойностното от кичозното, родното от вносното, смисъла от шума; диагноза на култура, която вече не създава, а поглъща, не възпитава, а разлага, не вдъхновява, а притъпява; диагноза на народ, който се е оставил да бъде моделиран от индустрии, чиято единствена цел е печалбата, а не духовността, продажбата, а не ценностите, провокацията, а не смисълът. Бангаранга е културата на последните трийсет години, в които България безкритично прие западния модел на потребление, не като идеи, не като философия, не като цивилизационен избор, а като стока, като опаковка, като шум, който да заглуши вътрешната празнота. И така се роди поколение, което не познава корените си, не уважава символите си, не разбира историята си и не вижда смисъл в това да бъде българско, защото никой не му го е показал, никой не му го е обяснил, никой не му го е защитил. Децата растат в свят, в който българският флаг е просто аксесоар, реквизит, част от сценографията, а не символ на държавност, чест и принадлежност; свят, в който традициите са „криндж“, а духовността е „ретро“, в който уважението към родината е заменено от уважение към алгоритмите на социалните мрежи, в който идентичността е продукт, а не наследство. И точно в този контекст българският флаг беше употребен и осквернен в моралния упадък, представен като „велико постижение“ на Евровизия, чрез участието на Дара – продукт на същата индустрия, която създава идоли без съдържание, модели за подражание без ценности, лица без послание. Когато тя казва, че „не разбира реакцията на народа“, това не е изненада – как да разбере, след като е израснала в свят, в който всичко е позволено, всичко е съдържание, всичко е шоу, а моралът е пречка, традицията – бреме, а родолюбието – демоде. Но народът разбра. Народът видя. Народът усети, че това не е изкуство, а подмяна; не е модерност, а деградация; не е прогрес, а разпад. И най‑страшното е, че този разпад се представя като „европейска ценност“, като „свобода“, като „отвореност“, докато всъщност е инструмент за обезличаване, за обезродяване, за обездуховяване. Масовата антикултура е оръжие – оръжие срещу нормалността, срещу семейството, срещу традицията, срещу идентичността, срещу децата. Тя създава механизми за подмяна на ценностите, за разрушаване на авторитетите, за превръщане на обществото в публика, а не в общност. И когато виждам как уж здравомислещи хора се подлъгват и под флага на патриотизма подкрепят мракобесието на Евровизия, ми става ясно колко дълбоко е проникнала тази подмяна. Скъпи приятели, не всичко, където някой е развял българския флаг, трябва да бъде подкрепено; флагът не е алиби, не е маркетингов трик, не е оправдание за културен упадък. В този случай българският флаг се вееше в кошче, пълно с европейски културен отпадък, и това трябва да бъде разбрано, осъзнато и признато. Спрете да търсите одобрение от бивши цивилизации, които изживяват последните си дни, които се връщат към собствените си тъмни векове, които са загубили духовността си, демографията си, морала си. България няма нужда да върви след тях. България има нужда да бъде себе си. И затова идеята за референдум за отмяна на провеждането на Евровизия в България през 2027 г. не е крайност, а защитна реакция, опит за съхранение, за самозащита, за опазване на културата, духовността и най‑вече на децата. Ако не успяхме да опазим валутата си, поне да опазим душата си. Ако не се стегнем като народ, ако не върнем реда, смисъла и ценностите, България рискува да отиде в кошчето за боклук на човешката история, там, където вече се намират много от страните на бившата цивилизована Европа. Бангаранга е симптом, но лечението е в нас. В нашето пробуждане. В нашето осъзнаване. В нашата готовност да кажем „стига“. В нашата способност да защитим това, което е истинско, родно, свято. България няма нужда от Бангаранга. България има нужда от себе си. .

„Невъзможни пожари се появяват от ПОКРИТА СЪС СНЯГ земя в Канада и от ВЛАЖНИ БЛАТА във Флорида“

 

Защо Бог избира мъже, които запазват

 ЗАЩО БОГ ИЗБИРА МЪЖЕ, КОИТО ЗАПАЗВАТ СИЛАТА СИ

В свят, в който мъжете са подложени на постоянен шум, разсейване, натиск и вътрешно разпиляване, все повече от тях губят връзката със собствената си сила, защото живеят в епоха, която ги учи да се разпиляват, а не да се събират, да се поддават, а не да се издигат, да търсят лесното, а не да изграждат трудното, и така повечето мъже стават духовно изтощени, защото губят енергията, дисциплината и целта си, и когато един мъж загуби тези три неща, той губи себе си, губи посоката си, губи връзката с това, което Бог е вложил в него. Но има мъже, които избират друг път, път на събиране, а не на разпиляване, път на вътрешна дисциплина, а не на външни импулси, път на самоконтрол, а не на хаос, и именно тези мъже Бог избира, защото те са способни да носят тежест, да водят, да изграждат, да пазят, да създават, да устояват, и Бог винаги работи чрез онези, които могат да понесат Неговата сила. Мъжът, който пази вътрешната си енергия, започва да усеща промяна в себе си, защото когато спре да се разпилява, той започва да се събира, когато спре да бяга от себе си, започва да се среща със себе си, когато спре да търси външни стимули, започва да открива вътрешни истини, и така постепенно се връща към своята първична природа — силен, фокусиран, уверен, стабилен, свързан с Бог. Самодисциплината е езикът, на който Бог говори с мъжа, защото мъжът, който може да контролира себе си, може да контролира живота си, а мъжът, който може да контролира живота си, може да изпълни мисията си, и затова Бог избира онези, които пазят силата си, защото те са доказали, че могат да пазят и Неговата. Когато мъжът започне да се събира, умът му се избистря, фокусът му се връща, увереността му се възражда, а духът му започва да се издига, защото вътрешната енергия, която преди е била разпиляна, сега се превръща в сила, която го издига нагоре, и той започва да усеща, че Бог е близо, че Бог го води, че Бог му дава яснота, защото Бог винаги се приближава към онзи, който се приближава към себе си. 

Мъжът, който пази силата си, започва да ходи различно, да говори различно, да мисли различно, защото вътрешната му структура се променя, и той вече не е воден от импулси, а от цел, не от хаос, а от ред, не от слабост, а от сила, и това е моментът, в който Бог започва да го използва, защото такъв мъж може да носи отговорност, може да води семейство, може да бъде пример, може да бъде стълб, може да бъде светлина. Вярата е вторият стълб, защото мъжът, който вярва, не се огъва лесно, не се отказва лесно, не се разпада лесно, и когато вярата се съчетае с дисциплина, мъжът става непоклатим, защото знае кой е, знае чий е и знае за какво е изпратен, и Бог винаги избира онези, които знаят посоката си, защото те могат да водят и други. Мъжът, който пази силата си, започва да усеща, че животът му се подрежда, че препятствията вече не го плашат, че трудностите вече не го пречупват, защото вътре в него има стабилност, която не може да бъде разрушена отвън, и това е силата, която Бог дава на онзи, който е готов да я носи. В свят, който учи мъжете да бъдат слаби, Бог избира онези, които избират да бъдат силни, в свят, който учи мъжете да се разпиляват, Бог избира онези, които се събират, в свят, който учи мъжете да се отказват, Бог избира онези, които устояват, и затова мъжете, които пазят силата си, са мъжете, които Бог издига, защото те са готови да бъдат съдове на Неговата воля. Ако един мъж иска да си върне енергията, фокуса, увереността и връзката с Бог, той трябва да започне от себе си, от дисциплината, от самоконтрола, от вътрешната чистота, от решението да не се разпилява повече, защото когато мъжът се върне към себе си, Бог се връща към него, и тогава започва истинската трансформация, истинското израстване, истинското възраждане, защото силният мъж не се ражда — той се изгражда, и Бог винаги избира онези, които са готови да изградят себе си наново.

АКО НАМЕРИШ ТОВА, ВАШАТА СЪДБА Е ДА СПЕЧЕЛИТЕ ЛОТАРИЯТА

 

 Под Нубийската пустиня е открит тунел, съдържащ древна технология. Какво се е случило, когато са се опитали да я „включат“?

Според древни легенди на местни номади и малки народи, под пясъците на Нубийската пустиня се намира могъщ град, построен от гиганти. Според тези легенди пустинята някога е била буйна с полета, климатът е бил мек, а слънцето не е изгаряло всичко. Животът е процъфтявал и хора дори от далечни земи са се стичали тук. Тези събития са се случили още преди образуването на Древен Египет в съседния регион.

Като цяло значението на думата „гигант“, както я използват местните жители, трябва да се тълкува правилно. Това изобщо не е гигант, а железен човек, притежаващ невероятна сила. В някои случаи се добавя и: владеещ син огън. Изследователите смятат, че това се отнася до високотехнологична цивилизация, чиито представители са притежавали технологии, недостъпни за нас дори днес. Няколко детайла в древните легенди подсказват това.

Според легендата, тук са се намирали огромни градове.

Например, гигантите можели да летят, облечени в металните си брони. А описаният син огън бил забележително подобен на лазери, излъчвани от ръцете или очите им. В ежедневието те изглеждали като обикновени хора, но веднага щом облекли бронята си, те мигновено се преобразявали в богове. В продължение на няколко дни и нощи на непрекъснат труд били построени огромни градове от камък и пясък. Скалите просто се разпадали на гладки блокове, от които били издигани сгради.

Естествено, когато местните разказват подобни истории, човек веднага приема, че това са просто измислици, за да привлече туристи. Джак Мейсън също вярвал в това. Обещали му обаче местоположението на древно селище. Естествено, той нямал особени очаквания и не вярвал във високотехнологични находки, но като археолог се заинтересувал от възможността наистина да има древно селище там.

Както се очаквало, мъжът бил отведен в пустинята и му разказали за руини буквално под краката му. Поне така гласели легендите. Джак Мейсън преговарял със суданските власти, за да организира разкопки. Те се съгласиха, но при условие, че екипът на археолога включва местни специалисти и работници. Разбира се, Джак би предпочел да работи с колеги от собствената си страна, но ситуацията беше такава, че мнението му не беше решаващо.

Работата напредваше бавно. Понякога пясъчна буря застигаше лагера, понякога ветровете просто отнасяха пясъка обратно в пустинята. Процес, който се очакваше да отнеме само няколко месеца, се проточи цяла година. Но Мейсън най-накрая постигна това, което искаше - под дебелия пустинен пясък наистина имаше руини. И, което е важно, древните сгради, както сочат легендите, бяха направени от каменни блокове, а не от грубите плочи, по-често срещани в региона.

Джак не спря дотук и скоро успяха да изкопаят проход към подземния комплекс. Вероятно първоначално е бил под земята. Структурата не изглеждаше над земята. Беше издълбана в скалата под пустинята. Мейсън и неговите судански колеги слязоха в подземната камера. Имаше кръгъл тунел с оребрени каменни стени. Между изпъкналите части на стените бяха издълбани неясни символи.

В края на дългия проход се намираше нещо странно. Отпред имаше малка каменна платформа, а зад нея - заоблена порта, която сякаш водеше към проход с гладки стени. Но никой не беше успял да влезе. Невидима стена блокираше пътя. По-късно изследователите установиха, че това е леко извита леща, действаща като екран. Изглеждаше сякаш структурата има техническа, а не ритуална или култова цел.

След почти седмица изучаване на символите около нея, се оказа, че кръглата платформа също е част от механизма. Тя се състои от няколко въртящи се диска, които насочват ярък лъч към структурата по прецизен модел. След като той се удари, околната структура започна да се движи и променя.

Сега тя приличаше на своеобразна инсталация, като екранът все още се намираше в центъра, показвайки множество звезди и галактики. Образът на космоса непрекъснато се променяше и изместваше. Колкото и дълго да наблюдаваха изследователите обаче, сцените никога не се повтаряха.

Космическите сцени никога не са били повторени.

Джак Мейсън твърди, че буквално два месеца след откриването на невероятните технологии, в страната избухват военни действия. В резултат на това той бързо напуска страната и не е наясно със съдбата на откритието си. Много колеги отбелязват, че Джак Мейсън никога не е търсел евтина слава и не е бил известен с фантазирането или позирането. Повечето изследователи обаче са скептични към откритите руини, предвид липсата на физически доказателства.

Джак е трябвало да напусне страната бързо, тъй като къщата, в която е живял, е била нападната и разрушена. Той е оставил след себе си архив от снимки, доклади, карти с координати и техническо оборудване. Консулството потвърди, че е помогнало на изследователя да се върне у дома в Съединените щати със специален самолет, тъй като летищата в страната вече не са приемали чуждестранни полети по това време.