АКО НИ ПРЕДСТОИ СРЕЩА С ИЗВЪНЗЕМНИТЕ... ЧУЙТЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

 Гавриил Ургебадзе, роден като Годердзи Ургебадзе, е грузински православен монах, канонизиран през 2012 година като светец от Грузинската православна църква. Приписват му се множество чудеса, а гробът му в Мчета привлича голям брой поклонници. Неговото основно послание е за безграничната любов, като той често е казвал: "Над всички канони и постави е любовта. Ако мразиш дори и един човек – ти си отвратителен пред Бога". През ноември 2025 г. мощи на светеца и негови лични вещи (като прочутата му шапка) бяха изложени за поклонение в българските храмове, включително в катедралата "Св. Неделя" в София и в Бургас. Българският патриарх Даниил също е споделял поучения за неговия живот.

 Антихриста 666, Фалшивия Месия ще бъде НАЙ-ГРАНДИОЗНАТА ИЗМАМА до сега по план на великите елити в света. За хора, които проливат човешка кръв с лекота, това не е нищо особено. Войната в Украйна е отключила измислянето на този сценарий по думи на Яцковски.

Този образ ще ни бъде представен след

⚡️падане на Иран и

⚡️ще бъде свързан с американския полет до Луната на четиричленния екип.

По време на този полет ще стане нещо, което ще бъде много популярно сред видеата в интернет. Някаква грешка, нещо ще изчезне внезапно и ще ни бъде показана  мистерия, уж проблем в дигиталните настройки… Някакви снимки. Като цяло ще гледаме театър.

“МЕСИЯТА” -

е вече роден.

Ще бъде изключително красив мъж - висок, слаб, с черна коса, изразителни очи, изражение на лидер - харизматичен мъж. С осанка на актьор-политик. Мъжете ще намерят в негово лице “спасителя”. Много жени ще бъдат влюбени в него. Човек, който ще бъде магнит за много народи и ще всява респект. Ще бъде очарователен, брилянтен и никой няма да знае, че е Антихрист. Ще бъде обожаван, ще иска да помири народите. Хора по целия свят ще бъдат като хипнотизирани от него и чудесата, на които е способен. Но той идва за да ни измами. Ще иска да се откажем от свободната си воля. Ще бъде толкова впечатляващ, че няма да поставяме под съмнение това, което твърди.

☑️Няма да бъде човек, но няма да бъде и от космоса.

Ще бъде създаден от хора, няма да бъде роден от майка(въпреки, че може да бъде представен, че е).

Ще бъде свързан с изкуствения интелект.

Ще притежава свръхестествени способности в много аспекти и ще бъде трудно да не повярваш в “божествената природа” на това създание.

Хората от всякакви религии, не само от една, ще го припознаят, но той е Антихрист.

Той ще бъде категоричен относно това, че съществува “избран народ”. Ще ни разтърси с думите си и ние доброволно ще се съгласим с тези лъжи. Когато той дойде ще има да изпълни определени задачи. Ще ни разкрие истината за нашето съществуване, истина за това къде живеем. Ще има шокиращи насоки в това, което казва, защото ще бъде тотално различна от досегашните ни представи. Ще научим, че живеем в затворено пространство с граници, че сме заклещени в космоса. Това твърдение и приемането на думите му, ще ни накарат да се откажем от собствената си воля за да се “освободим” от това затворено място (за да действаме по плана на елитите). Ще настане суматоха.

Времето на Антихриста наближава и ще бъде по време на войната. Фалшивия пророк, който идва ще бъде най-силното оръжие насочено срещу обикновените хора. Ще се говори много за него навсякъде. Лидерите на няколко страни поне 2-3 ще покажат човек, обект, създание и ще го нарекат “Месията”. Тези лидери нямат също човешка природа изцяло. Това ще бъде велика, добре организирана измама.

Но света няма да свърши - ще приключи една епоха с друга. Идва времето на CONQUISTADORS и тези завоеватели, покорители ще бъдат ТЕЗИ, които ни представят Фалшивия Месия и които ще го защитават. САЩ и Израел ще бъдат сред тях. Голяма част от Европа ще падне в този капан без съпротива, защото вече ще бъде и без това зависима от САЩ.

До тук с Яцковски.

Сега - според академици опитали да разтълкуват библейските пророчества на Йоан, Даниил, Павел, Матей, Марк, Лука за най-опасния “човек” в историята на човечеството има теория, че той ще се появи в една конкретна зона на географската карта и ще има 3 слоя в своята представена същност. Посочвам само следната вероятност, защото е много трудно да сме сигурни относно тълкувания на образните думи в Библията:

-евреин по кръв,

-отгледан в района на Сирия и Месопотамия,

* Ирак (най-голямата част)

* Сирия (източни райони)

* Турция (югоизточна част)

* Иран (малки западни части),

-свързан по някакъв начин със системата и рамката на римската империя.

Ще има проницателни наблюдатели, които ще усетят нещо фалшиво и странно в него, но те ще бъдат малко(ясно е, че качвам видеото точно за знаете). Това е най-налудничавия текст, който някога съм публикувала, но като гледам ще има още и още странни теми от мен, които в последствие може да се сбъднат.

*В момента наблюдавайте дали ще им сухопътно сражение в района на Иран, защото преговорите за мир са прах в очите на хората и време за пренасочване на американски войски към Йордания от Сирия и подходящо стратегическо позициониране.

https://www.facebook.com/share/r/1LPFTmrM9W/

 Състоянието на обществения разговор след изборите и разпадането на медийната нормалност

Много хора ми задават въпроса какво мисля за изборите и всеки път, когато се опитам да отговоря, стигам до едно и също усещане, че самите избори вече не са най‑важното събитие, а реакциите след тях, защото каквото посее един народ, това ще пожъне и ако в обществото се натрупват недоверие, умора, разочарование и усещане за безизходица, то няма как резултатът да бъде различен. Но това, което ме порази най‑силно след изборния ден, не беше политическата картина, а поведението на трите основни телевизии с национален обхват, които би трябвало да бъдат ориентир, а вместо това се превърнаха в източник на шум, раздразнение и демонстративна липса на професионализъм. В ефира се изля такава смесица от агресия, нервност, повърхностни коментари и откровено объркване, че човек започва да се пита дали тези, които стоят пред камерите, изобщо осъзнават как изглеждат в очите на зрителите. Това не беше просто лошо водене на предаване, а пълно разминаване между ролята, която медиите би трябвало да изпълняват, и поведението, което демонстрираха. Най‑силното ми възмущение дойде не от политическите пристрастия, а от малоумието, което се ля от екрана, от липсата на мярка, от липсата на уважение към зрителя, който очаква анализ, а получава крясъци, очаква аргументи, а получава лични нападки, очаква професионализъм, а получава хаос. Изглежда хората, които се наричат журналисти, водещи и експерти, са загубили връзка с реалността, защото когато някой започне да говори така, сякаш е над обществото, а не част от него, това е знак, че фокусът е изчезнал и че ролята на медиите е подменена от лични емоции, амбиции и желание за самоизява. Когато човек загуби този фокус, поведението му става непредсказуемо, раздразнително, хаотично и това се видя ясно в ефира, където вместо спокойствие се демонстрираше нервност, вместо компетентност – объркване, вместо уважение – надменност. И това е причината толкова много хора да са отвратени от медиите, защото вместо да получат информация, получават шум, вместо да получат яснота, получават напрежение, вместо да получат анализ, получават лични изблици. Много зрители се чувстват обидени не от политическите послания, а от отношението, което прозира зад думите на тези, които би трябвало да бъдат професионалисти.

Когато журналистиката се превърне в сцена за лични емоции, а не в инструмент за разбиране на реалността, обществото започва да губи доверие и това недоверие не е случайно, защото зрителят усеща, когато го подценяват, когато му говорят отвисоко, когато му предлагат шум вместо съдържание. Така се стига до момент, в който хората не искат да слушат повече, не защото не ги интересува, а защото не могат да понесат начина, по който им се поднася информацията. Проблемът не е само политически, той е културен, професионален и морален, защото когато медиите започнат да се държат така, сякаш са над обществото, те губят способността си да бъдат коректив, а без коректив обществото остава в мъгла, в която всеки се опитва да намери своя път, без да може да разчита на институциите, които би трябвало да му помагат да се ориентира. Това поражда усещане за умора, за отдръпване, за нежелание човек да участва в разговори, които така или иначе се водят на ниво, което не отговаря на неговите очаквания. Целият този негативен шум в българския ефир звучи отблъскващо и затова много хора нямат желание да обсъждат социалната и политическата среда, защото тя е пропита с напрежение, което заглушава смисъла. Когато шумът стане по‑силен от съдържанието, обществото започва да се затваря в себе си, хората започват да се отдръпват, да мълчат, да се дистанцират, защото не могат да понесат постоянната агресия, която се лее от екрана. И това е най‑опасното, защото едно общество, което мълчи, е общество, което се отказва да участва, а когато участието изчезне, изчезва и възможността за промяна. Ако медиите не променят начина, по който говорят, ако не върнат уважението към зрителя, ако не осъзнаят, че ролята им е да служат, а не да доминират, тогава нищо в обществото няма да се промени, защото промяната започва от начина, по който общуваме, от начина, по който се слушаме, от начина, по който се отнасяме един към друг. Тихият ум тежи повече от шумната глупост, защото тишината позволява размисъл, а размисълът води до яснота, но когато тишината е удавена от крясъци, яснота няма как да се появи и обществото остава в състояние на постоянна умора, в което хората се отдръпват, мълчат и се опитват да запазят вътрешния си баланс, докато шумът продължава да се лее от екрана. И докато този шум доминира, доверието няма да се върне, а без доверие няма движение напред, има само застой, в който всички чакат някой да намали гласа, за да може отново да се чуе смисълът. И ако това не се случи, ако медиите не осъзнаят собствената си роля в разпадането на обществения разговор, тогава обществото ще продължи да се отдалечава от тях, докато накрая не остане нищо освен ехо от един шум, който никой вече не слуша.

Ами каквото посее един народ, това ще пожъне. Много е просто. Аз съм възмутен повече от трите основни телевизии с национален обхват, БНТ, БТВ и НоваТВ след изборния ден. По голяма простотия, злоба и агресия, никога не съм виждал в българския ефир. Но най-много ме възмути малоумието и простотията. Изглежда тези хора, които смеят да се наричат журналисти, водещи и експерти, са загубили тотално връзка с реалността. А когато някой загуби този фокус, единственото обяснение е, че е с психически проблем или казано директно - луд! Така че, това е най-големия проблем според мен в България за момента след Тиквата и Прасето. За това и хората в по-голямата част в България са отвратени от медиите. Малоумници от екрана, могат да произвеждат само глупост, което обижда по-голямата част от българското общество, защото е в пъти много по-интелигентно от всеки, който се е докопал (по втория или трети начин) днес до медия, и .... със зъби и нокти се бори да покаже, на всички колко е прост! И това е друг вид психопатия. По-страшна е! Глупостта в бълагрските медии е издигната в култ!

Та това е! Просто целият този негативен шум в българския ефир, звучи отвратително. За това нямам желание и намерение дори, да обсъждам българската социална и политическа среда. Ако това не се промени в България, нищо няма да се промени! Тихият ум тежи повече от шумната глупост.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ – Юни. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

ИСУС УЧИ МЪДРОСТ, А НЕ РЕЛИГИЯ

 Исус учи мъдрост, а не религия

Исус учи мъдрост, а не религия, и това проличава във всяка негова дума, във всяко действие, в начина, по който се обръща към хората, без да ги обвързва със системи, а с истина, която променя сърцето. Той не идва, за да създаде институция, а за да пробуди човека към вътрешната му светлина, към осъзнаването, че духовността не е въпрос на принадлежност, а на пробуждане. Ученията му не са построени върху ритуали, а върху преобразяване, върху промяна на мисленето, върху освобождаване от страх, гордост и осъждане. Когато говори за любов, той не говори за задължение, а за състояние на сърцето, което променя начина, по който човек гледа на себе си и на другите. Когато говори за прошка, той не поставя условия, а показва, че освобождаването от тежестта на гнева е път към вътрешен мир. Когато говори за истината, той не я представя като догма, а като светлина, която човек трябва да открие в себе си, за да може да живее свободно. Исус не настоява хората да следват религиозни структури, а да следват съвестта си, да слушат гласа на духа, да търсят смисъл отвъд външните форми. Той критикува лицемерието, защото знае, че религия без сърце е празна. Той критикува ритуалите без любов, защото знае, че действия без вътрешна истина не водят до промяна. Той говори за царството Божие като за нещо вътре в човека, а не като за институция, която трябва да бъде управлявана. Това царство е състояние на съзнанието, в което човек разбира, че истинската духовност не е външна, а вътрешна. Тя не се измерва с думи, а с дела, не с принадлежност, а с преобразяване. Исус учи, че човек трябва да се промени отвътре, да изчисти мислите си, да отвори сърцето си, да се освободи от страха, от гордостта, от желанието да контролира другите. Той показва, че духовният път е път на смирение, но не на слабост, а на сила, която идва от осъзнаването на истината. Той учи, че любовта е най‑висшата форма на мъдрост, защото тя вижда отвъд външното, отвъд различията, отвъд разделенията.

 Той учи, че човек трябва да бъде буден, да наблюдава себе си, да разбира мотивите си, да не се оставя да бъде воден от слепи навици. Той учи, че истинската вяра не е страх, а доверие, не е подчинение, а осъзнаване. Исус не създава религия, защото религията може да бъде използвана за власт, за контрол, за разделение. Той създава път, който води към свобода, към вътрешна яснота, към живот, който не е ограничен от външни форми. Той показва, че Бог не е далечен, а близък, не е наказващ, а любящ, не е институция, а присъствие. Той учи, че човек може да бъде в контакт с това присъствие чрез чистота на сърцето, чрез искреност, чрез търсене на истината. Той учи, че духовността не е нещо, което се притежава, а нещо, което се живее. Исус говори за промяна, която започва от мисълта, преминава през сърцето и се проявява в действията. Той показва, че човек може да бъде светлина за другите не чрез проповеди, а чрез пример. Той учи, че истината не се налага, а се разкрива. Той учи, че любовта не се изисква, а се излъчва. Той учи, че прошката не е слабост, а освобождение. Той учи, че смирението не е подчинение, а разбиране на собствената стойност без нужда от надмощие. Той учи, че мъдростта е по‑важна от знанието, защото мъдростта преобразява, докато знанието само информира. Исус показва, че човек може да бъде близо до Бога, без да бъде част от система, без да следва сложни правила, без да се страхува от наказание. Той показва, че Бог е любов, а любовта не се налага със сила. Той показва, че истинската духовност е път на вътрешна свобода, на осъзнатост, на дълбока връзка с това, което е вечно. Исус учи, че човек трябва да се освободи от външните окови, за да открие вътрешната истина. Той учи, че човек трябва да се освободи от страха, за да може да обича. Той учи, че човек трябва да се освободи от гордостта, за да може да види ясно. Той учи, че човек трябва да се освободи от осъждането, за да може да разбере другите. Той учи, че човек трябва да се освободи от привързаността към външни форми, за да може да живее в духа. Исус учи мъдрост, която надхвърля времето, културата, традициите. Той учи път, който е универсален, защото е основан на истината, която всеки човек може да открие в себе си. Той учи, че духовният живот не е въпрос на принадлежност, а на пробуждане. Той учи, че Бог не се намира в храмове, а в сърцето на човека, който търси истината. Той учи, че любовта е най‑висшият закон, който не може да бъде заменен от нито една човешка система. Исус учи, че човек трябва да живее с отворено сърце, с буден ум, с чисти намерения. Той учи, че истината освобождава, че любовта лекува, че смирението издига, че прошката възстановява. Той учи, че духовността е път, който започва отвътре и се проявява навън. Исус учи мъдрост, а не религия, защото мъдростта води към живот, а религията често води към разделение. Той учи път, който е жив, който е дълбок, който е истински, който докосва сърцето и преобразява човека отвътре.

 Послание от 47-ми век? Работници откриват странна карта и бележка

В Германия работници на метрото полагали релси за нов възел и подземно депо, когато се натъкнали на мистериозна находка. Отначало мъжете дори не я забелязали. Строителството често произвежда голямо количество отломки, включително дъски, счупени инструменти, тръби и т.н. След смяната си работниците организирали симулирано почистване и именно по време на това събитие бил открит обектът.

Той приличал на тръба със запечатани краища, съдържаща нещо вътре. Била покрита с ожулвания, ръжда и корозия. Работниците започнали да спорят дали находката е строителни отломки или нещо друго. В крайна сметка германците решили да не изкушават съдбата и занесли находката на бригадира. Той огледал тръбата и попитал как е била открита. Оказало се, че стърчи от земята след изкопаването на тунелна машина. Следователно едва ли е могла да бъде фрагмент от някакъв инструмент.

Работниците открили нещо мистериозно.

Бригадирът взел инструмент и внимателно отворил тръбата. Вътре имало тънка метална тръба. Вътре имало лист избеляла хартия и карта. След като разгледали находката, мъжете се обадили в полицията. Тогава историята приела странен обрат. Оказало се, че германските работници най-вероятно са попаднали на така наречената капсула на времето. Но се оказало, че тя не е от миналото, а от бъдещето. Листът хартия съдържал текст на език, наподобяващ английски, а също и на друг език, съдържащ елементи от руни.

Картата се оказала най-интригуваща. Според нея Австралия била разделена от разлом на две части, с тънък океански канал между тях. Африка била изобразена почти непроменена, с изключение на северната част, която била 80% под вода, като останали само няколко острова. Южна Америка била малко по-различна само на север. Карибите били почти изцяло покрити с вода. Съединените щати и Канада били разделени от мрежа от разломи. Значителни промени били наблюдавани в Арктика. Ледът на картата се бил напълно отдръпнал и Гренландия била свободна от него.

Европа е изобразена непроменена. Същото не може да се каже за Русия и Азия. Северните ширини са били под вода, а в Далечния изток е имало разлом. Централна Азия е изглеждала горе-долу по същия начин, както я виждаме днес. Южна Индия е била отделена от континента и леко се е простирала в океана, разположена близо до Шри Ланка. Микронезия и Полинезия са били скрити под водата, както и лъвският пай от Югоизточна Азия. Япония и редица острови, познати ни днес, са липсвали от картата.

Картата не е съдържала никакви маркировки, дати, имена, абсолютно нищо, но, както си спомняме, е имало обяснителна бележка наблизо, макар и на език, който не е бил напълно разбираем. Специална комисия от експерти е изучавала текста и картата в продължение на два месеца. Използвани са различни методи за анализ на находката. В крайна сметка е заключено, че предметът е умело изработена фалшификат и няма смисъл да се спекулира за съдържанието му. Впоследствие обаче в интернет е публикувана друга теория.

Според тази теория артефактът е автентичен и е създаден през 47-ми век сл. Хр. По това време светът е преживял две големи войни, ледовете на Антарктика и Арктика са се стопили, а множество земетресения са разтърсили континентите. Въпреки тези драматични промени, човечеството очевидно съществува, тъй като по някакъв начин е успяло да пренесе мистериозното послание в миналото.

Нашата реалност е много различна от вашата. Текстът гласи горе-долу така: „Хора, ние сме жители на 47-ми век. Нашата реалност е много различна от вашата. През последните векове са се случили много съдбовни събития. Човечеството трябва да се подготви за тях. 23-ти век – конфронтация между обединена Азия и Америка. Предотвратете ядрен конфликт.

27-ми век – използването на изкуствени небесни платформи погрешно доведе до ускорено топене на ледените шапки и повишаване на глобалните температури. 31-ви век – астероидна заплаха, за която трябва да се подготвим предварително. В нашия случай бяха използвани квантови бомби, причиняващи падането на доста големи отломки.

33-ти век – бунтът на Емил срещу дисидентите. Не може да се позволи на този човек да събере армия от съмишленици. 38-ми век – краят на енергийната ера. Безплатната енергия ще промени света напълно. 44-ти век – четвъртата световна война и първата космическа война. Ако не бъдат избегнати, човечеството ще се изправи пред много труден период.

През 47-ми век едва започвахме постепенно да се връщаме към нормалния живот. Много знания и технологии бяха загубени и природата... бяха страдали много. „Трябва да изградите своя собствена реалност, като поправите нашите грешки. Всичко, което можем да направим, е да оставим улики.“

В резултат на цялата тази история някои повярваха на казаното и, за всеки случай, призоваха всички да запомнят важни дати и да се подготвят за потенциални бъдещи събития. Някои бяха скептични към прогнозите, заявявайки, че няма значение какво ще се случи след стотици години. Нищо няма да се промени за нас.

Ако имаш тази мечта, очаквай богатство