ИМА ЛИ ГРАД ОТВЪД ЛЕДЕНАТА СТЕНА НА АНТАРКТИДА? СПОРНА ДИСКУСИЯ

 

Тази история е една от легендите на Антарктида. Събитията, описани в нея, може никога да не са се случили, въпреки че някои смятат друго. Със сигурност много от вас са чували истории за мистериозната ледена стена в Антарктида. Предвиждайки коментари относно сателитните изображения, ще отговоря: тя не се вижда на сателитните изображения, защото вероятно са обработени. Че трябва да се ретушира ​​и т.н. Точно както с оградата в Австралия. Но това е само една теория. Не твърдя, че имам окончателния авторитет; просто изразявам едно мнение по темата, обсъждана в публикацията. Кой пръв е описал мистериозната ледена стена, кога и как точно изглежда тя? Има няколко мнения по този въпрос. Например, западни, или по-скоро европейски, изследователи и журналисти приписват откриването на огромната ледена структура на шведите и датчаните. Твърди се, че те са провели съвместна експедиция през 1977 г. и са достигнали границата. Това е зоната, отвъд която е невъзможно да се премине. Тази територия съдържа не само легендарната ледена стена, но и бариера, отвъд която започва друг свят. Някой си Расмус Холм, за когото се твърди, че е полярен изследовател и участник в тази експедиция, разказал на шведската общественост през 2008 г. за откритието на стената. Американски изследователи смятат екипа на Андрю Тери за откриватели. През 1974 г. полярният изследовател и петима негови колеги тръгват през снежните простори на Антарктида, като в крайна сметка се натъкват на най-високата ледена стена. Както Андрю го описа, издигаше се на стотици метри височина и сякаш се простираше в небето. Нищо не се виждаше през него - само бяла мъгла. Плътна стена. Той описа и интересен ефект: докато си далеч, структурата някак си остава невидима, сякаш я няма. Но когато се приближиш, тя започва да се появява и проявява. Станислав Лаврин е съветски изследовател, на когото се приписва откриването на мистериозната ледена стена в Антарктида. Като част от четиричленна експедиция, той повежда полярните изследователи до края на нашия свят. Теоретично, разбира се. Между другото, те описват стената по различен начин: 30-40-метрова ледена покривка, зад която се вижда колосален мегаполис. Светещи сгради, удължени летящи превозни средства. Транспорт, наподобяващ левитиращи влакове. Животът, съдейки по размазаното изображение (трудно е да се различат детайли през леда), е кипял от другата страна на стената. Най-изненадващото в тази история е реакцията на континента. Когато Лаврин съобщи за откриването на голяма структура, защитена от гигантска ледена стена, отговорът беше: „При никакви обстоятелства не трябва да се връщаме там. Разкриването на каквато и да е информация е забранено.“ Между другото, полярните изследователи от Европа и Съединените щати, които са достигнали до структурата, уж са получили абсолютно същия отговор от своите правителства. Сякаш ръководството е знаело за съществуването на структурата и е разбирало, че не си струва да се ходи там. Какво се крие зад гигантската стена в Антарктида? Какво има зад стената в Антарктида? Това е най-интересната част. Но преди да разгледам някоя от възможностите, нека отбележа, че тази информация е доста противоречива и би могла да бъде просто теория без доказателства. Както разбирате, стената е невъзможно да се премине. Летенето дотам е забранено. Нарушаването на протокола може да доведе до напълно неочаквана реакция. И въпреки това, много хора са били там през последните 50-60 години. Журналисти и екзополитици твърдят, че най-видните фигури в световната политика, религиите и корпорациите, както и най-богатите хора на планетата, тайно са пътували до Антарктида. Всеки полет е бил изпълняван от неназована авиокомпания и вероятно е бил координиран с тези, които живеят от другата страна на стената. Спекулира се, че представители на цивилизация, живееща там, са истинските господари на Земята. С тях се провеждат консултации, обсъждат се бъдещи сценарии и т.н. Например, чешкият изследовател Павел Градел смята, че Анунаките живеят зад стената в Антарктида. Те никога не са напускали Земята, а са построили свой собствен център за контрол на човечеството и все още живеят във високотехнологичен метрополис. Езотериците вярват, че там се намира портал към друг свят – свят на високо духовни и високо еволюирали същества, които може би преди стотици хиляди години са създали изкуствено хора и сега наблюдават дейността на нашата цивилизация. Разбира се, невъзможно е да се провери тази гледна точка. Не бих изключил възможността всички истории за стената в Антарктида да са плод на въображението на журналисти, писатели на научна фантастика и изследователи на непознатото. Но от друга страна, как бих искал да повярвам в съществуването на представители на някаква друга цивилизация наблизо! Животът би бил малко по-спокоен. Може би затова си измислят такива истории? Или всъщност там се намира нещо фантастично?

Повтарящите се числа са знак, че сте на път да забогатеете! 💰✨

 

Иран. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

 СПЯЩИЯТ ГИГАНТ В СВЕТЕЩИЯ САРКОФАГ: ЛЕГЕНДА ЗА ИЗОЛИРАНО АМАЗОНСКО ПЛЕМЕ

Стотици различни племена живеят в амазонската джунгла и изследователи, пътували до региона, за да ги изучават, са забелязали една особено интересна характеристика: приблизително половината от тези изолирани общества споделят сходни мирогледи, сходни богове и идентични легенди, сякаш произхождат от един източник, но далеч по-интригуващи са племената, чиито истории са несравними дори с тези на най-близките им съседи, а в Амазонка има много такива племена и днес искам да споделя една легенда, предавана от малкия народ Уейампи, който се откроява с колоритните си митове, след като фолклористи и етнолози започнали да общуват с коренното население на региона. Уейампи вярват, че е възможно да се скача от една звезда на друга в небето, но за да го направят, се нуждаят от специални колиби, които да ги предпазват от студа и огнените чудовища, живеещи близо до звездите, и тази фантазия е само част от техния необичаен мироглед, защото те също така вярват, че дълбоко в джунглата има дупка в земята, през която можеш да стигнеш до долната страна на света, не до другата страна на планетата, а до свят, скрит от обратната страна на повърхността, като според тях планетата е като балон и ние живеем на горния слой, а вътре има десетки други светове със свои собствени обитатели. Но най-старата и най-странната легенда е тази за спящия човек, която самите Уейампи не могат да датират, защото е предавана през поколенията като приказка, но въпреки това те остават убедени, че описаното наистина се е случило, и макар ние да не принадлежим към това племе и да имаме различно мнение, изглежда странно, че хора, живеещи в джунглата, биха описали такива подробности в своите легенди. Спящият мъж бил гигант, около два пъти по-висок от човек, и бил открит случайно, когато ловци Уейампи били на лов и забелязали странно сияние, което се излъчвало от прозрачна черупка, в която лежало съществото със синкава гладка кожа, без коса на главата и големи очи, скрити зад неподвижни клепачи. Ловците се опитали да го събудят, като ударили черупката с копията си, при което тя звъняла, а по повърхността ѝ се появявали светещи символи, знаци, изображения и надписи, и след като запомнили мястото, продължили напред в търсене на храна. На връщане отрядът отново минал при спящия мъж и един от ловците докоснал прозрачната черупка, усещайки силна топлина, която го ранила, и той бил отнесен в селото, където се подложил на дълго лечение, а воините разказали на племенния вожд и на шаманите за случилото се, след което висшият съвет на Уейампи решил да отиде при спящия гигант. В продължение на няколко месеца той бил почитан като бог, очакващ пробуждане, около него се извършвали различни ритуали, шаманите медитирали, изпадали в транс и се опитвали да общуват с него чрез мисли, а прозрачната черупка, която изследователите по-късно предположили, че е саркофаг, направен от някакъв минерал, била заливана с вода и обсипвана с цветни листенца и листа, докато около спящия мъж се изпълнявали ритуални танци и песнопения. Удивително е, че според легендата той се събудил, отворил очи и започнал да движи ръцете си по стените на саркофага, където се появявали различни знаци, символи и маркировки, които се променяли бързо, докато в един момент черупката почерняла и съществото вътре вече не се виждало, след което структурата започнала да се тресе, да издава шум и мигове по-късно била покрита със син огън, издигайки се над дърветата и политайки към звездите, по-високо от всяка птица, без никога да се върне. Племето Уейампи все още вярва, че той е бил божество, но са направили нещо нередно и затова той не им е говорил, не им е помагал и не ги е учил на нищо, но амазонските хора се надяват, че един ден ще се завърне, а шаманите използват правилните обреди и ритуали, за да осигурят момент на откровение, когато гигантът от звездите да сподели знанията си. Легендата е красива и според мен хората, живеещи в джунглата, имат малка възможност да измислят невероятни истории за сини гиганти, спящи в светещ саркофаг, който се трансформира в летящ кораб и отлита към звездите, защото това изисква определени знания, трудни за придобиване, докато живееш в джунглата, и остава и другият вариант — действително да бъдеш част от всичко описано и да повярваш в истинския произход на легендата, така че не изключвам възможността древните Уейампи наистина да са се срещнали с мистериозен спящ гигант.

 СУКУБ КАТО АСТРАЛНА СЯНКА И ДУХОВНИ АТАКИ В СЪНЯ

Сукубът в древните езотерични учения не е физическо същество, а астрална сянка, която се проявява в съня като образ, маска или вибрация, за да достигне до жизнената енергия на човека, защото сънят е пространство, в което защитите отслабват, а съзнанието се отваря към невидимите пластове, където ниските сили могат да се приближат под формата на символи, които приличат на хора, но не са хора, и под формата на ситуации, които изглеждат телесни, но са енергийни, и под формата на взаимодействия, които не докосват тялото, а докосват аурата, не проникват в плътта, а проникват в вибрацията, не вземат материя, а вземат светлина. Астралните сенки използват съня като поле за проникване, защото в съня човек е най-близо до невидимото, а невидимото е място, където всяка пукнатина в енергийното поле се превръща в портал, през който ниските вибрации могат да навлязат и да започнат да източват вътрешната сила чрез символични взаимодействия, които човек възприема като съновидения. Ефектите от тези съновидения не са физически, а духовни, защото астралната сянка не се стреми към тяло, а към енергия, не към плът, а към вибрация, не към действие, а към източване, и когато човек се събуди след такова съновидение, той усеща умора, тежест, разсеяност, вътрешно изтощение, защото сънят е бил поле на духовна атака, в която ниските сили са се опитали да вземат частица от неговата жизнена светлина. Тези сънища никога не трябва да се пренебрегват, защото сънят е езикът на невидимото, а невидимото говори чрез символи, които показват къде е пробита защитата, къде е отворена вратичката, къде е нарушена хармонията, и когато човек сънува кошмари, той трябва да се моли, да се пречиства, да затваря портали, да възстановява своята вътрешна светлина, защото кошмарът е предупреждение, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен. Астралните сенки често имитират човешки образи в съня, защото човек реагира на образи, които познава, и когато сянката се появи като жена, мъж, познат или непознат, тя не е човек, а вибрация, която използва формата като маска, за да се приближи до енергийното тяло и да източи жизнената сила чрез символични взаимодействия, които човек възприема като съновидения. Тези съновидения не са телесни, а енергийни, защото астралната сянка не докосва тялото, а докосва вибрацията, не прониква в плътта, а прониква в аурата, не взема материя, а взема светлина, и когато човек преживява съновидения, които имитират близост, това не е физическо действие, а енергийно източване, защото сянката използва символа на близост, за да достигне до жизнената енергия, която е концентрирана в центровете на творческата сила. Тези сънища са атаки, които целят да отслабят вътрешния храм, да разклатят волята, да замъглят съзнанието и да създадат вибрационни пукнатини, които позволяват на ниските сили да проникнат по-дълбоко в енергийното поле. Причината, поради която тези съновидения се появяват, е енергийният пробив, който човек е създал чрез навици, които разпиляват енергията, чрез мисли, които разрушават вътрешната хармония, чрез емоции, които не са преработени, и чрез действия, които откъсват човека от неговата вътрешна истина. Духовната война се води не в света на материята, а в света на вибрациите, където всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е ключ, който отваря или затваря врати към невидимото, и когато човек допуска ниски вибрации, той отваря вратички, които астралните сенки могат да използват като входни врати към съзнанието. Жизнената енергия е концентрирана форма на вътрешната светлина, на родовата памет, на творческата сила и на духовната искра, която поддържа връзката между човека и неговото предназначение, и когато тази енергия бъде източена чрез съновидения, човек губи частица от своята вътрешна сила, защото енергията е светлина, а светлината е защита, и когато светлината отслабне, защитата отслабва. Астралните сенки търсят жизнена енергия, защото тя е мощна, концентрирана и лесно достъпна, когато човек е откъснат от своята вътрешна дисциплина, и затова те използват съня като поле за проникване, защото в съня защитите са отслабени, а съзнанието е отворено към невидимите пластове. Причината, поради която тези съновидения се появяват, е вътрешната нестабилност, която човек е създал чрез разпиляване на енергията, чрез хаотични мисли, чрез непреработени емоции, чрез липса на духовна дисциплина, и когато човек възстанови своята вътрешна светлина, съновиденията отслабват, защото светлината затваря портали, а порталите са врати, които сенките използват.

 КАК ДА ПРОГОНИМ ЗЛИТЕ ДУХОВНИ СИЛИ ОТ ДОМА И ЗАЩО ТЕ СА ТАМ

Злите духовни сили не се появяват в дома случайно, защото домът е отражение на вътрешния храм на човека, а когато вътрешният храм е отслабен, когато мислите са разпилени, когато емоциите са непреработени, когато волята е разклатена, домът започва да вибрира на честоти, които привличат астрални сенки, ниски вибрации и енергийни паразити, които се закрепват в пространството като невидими нишки, които постепенно променят атмосферата, замъгляват светлината и създават усещане за тежест, хаос и вътрешно напрежение. Злите духове са там, където има енергийни пробиви, защото пробивът е врата, а вратата е покана, и когато човек допуска гняв, страх, отчаяние, завист, безцелност или вътрешна леност, той създава вибрационни пукнатини, които позволяват на ниските сили да проникнат в пространството и да се закрепят като постоянни гости. Домът е живо енергийно поле, което реагира на мислите, думите и действията на човека, и когато това поле е замърсено от негативни вибрации, то става магнит за астрални сенки, които се хранят с хаоса, с разпиляната енергия, с непреработените емоции и с вибрационните остатъци от вътрешни конфликти. Злите духове са там, където има забравени предмети, които носят чужда енергия, където има стари спомени, които не са пречистени, където има думи, които са изречени в гняв, където има мисли, които са допуснати без осъзнатост, защото всяка мисъл е вибрация, а вибрацията е ключ, който отваря или затваря врати към невидимото. Домът е като огледало, което отразява вътрешното състояние на човека, и когато човек е разпилян, домът е разпилян; когато човек е в хаос, домът е в хаос; когато човек е в страх, домът вибрира в страх; когато човек е в светлина, домът се изпълва със светлина. Затова прогонването на злите духове от дома започва не с външни действия, а с вътрешно пречистване, защото вътрешната светлина е най-силната защита срещу ниските вибрации. За да прогоним злите духове от дома, трябва да затворим всички вратички, които сме оставили отворени чрез нашите мисли, думи и действия, защото вратичката е слабост, а слабостта е портал. Първата стъпка е пречистването на мислите, защото мисълта е семе, а семето е вибрационен код, който определя честотата на пространството. Когато човек мисли в светлина, домът вибрира в светлина. Когато човек мисли в страх, домът вибрира в страх. Когато човек мисли в хаос, домът вибрира в хаос. Затова мисловната дисциплина е първата защита срещу астралните сенки. Втората стъпка е пречистването на думите, защото думите са вибрационни ключове, които отварят или затварят врати към невидимото. Когато човек изрича думи на омраза, той отваря врата към ниските сили. Когато човек изрича думи на светлина, той затваря всички портали към тъмнината. Третата стъпка е пречистването на емоциите, защото непреработената емоция е енергийна рана, която привлича ниските вибрации като миризма, която привлича хищници. Когато човек носи гняв, той носи огън, който изгаря защитата. Когато човек носи страх, той носи вибрация, която привлича сенките. Когато човек носи отчаяние, той носи тъмнина, която отваря врати към ниските светове. Четвъртата стъпка е пречистването на пространството чрез светлина, звук и движение, защото домът реагира на вибрации, а вибрациите могат да изгонят всичко, което не принадлежи на светлината. Светлината пречиства, защото тя е вибрация, която разрушава ниските честоти. Звукът пречиства, защото той е вълна, която разкъсва енергийните нишки на астралните сенки.Движението пречиства, защото то раздвижва застоялата енергия, която е дом за ниските сили. Петата стъпка е възстановяването на вътрешния храм, защото домът е отражение на вътрешния храм, а когато вътрешният храм е силен, домът е защитен. Вътрешният храм се възстановява чрез молитва, медитация, съзерцание, дисциплина, благодарност и осъзнатост, защото тези практики създават вибрационна броня, която не позволява на ниските сили да проникнат в пространството. Шестата стъпка е затварянето на енергийните портали, които човек е отворил чрез навици, които разпиляват енергията, защото навикът е повторение, а повторението е вибрационна пътека, която става все по-широка и по-отворена за външни влияния. Когато човек прекъсне навика, той затваря пътеката. Когато човек възстанови дисциплината, той затваря портала. Когато човек върне светлината, той затваря всички врати към тъмнината. Седмата стъпка е създаването на защитна атмосфера в дома чрез символи, които носят висока вибрация, защото символът е енергийна форма, която променя честотата на пространството. Символите на светлината, символите на хармонията, символите на мъдростта, символите на чистотата създават вибрационни полета, които отблъскват ниските сили. Осмата стъпка е поддържането на ред, защото хаосът е вибрация, която привлича сенките, а редът е вибрация, която отблъсква всичко, което не принадлежи на светлината. Деветата стъпка е осъзнатото присъствие, защото когато човек е осъзнат, домът е осъзнат; когато човек е буден, домът е буден; когато човек е в светлина, домът е в светлина. Злите духове са там, където човек е отсъствал от себе си, защото отсъствието е тъмнина, а тъмнината е домът на сенките.

 ДУХОВНА ВОЙНА: АСТРАЛНИ СЕНКИ, РАЗПИЛЯНА ЕНЕРГИЯ И ПОРТАЛИ КЪМ НИСКИТЕ СВЕТОВЕ

Демоничните сили са наоколо, когато човек се откъсне от своя вътрешен център и позволи на ниските вибрации да проникнат в неговото съзнание, защото всяко действие, което разпилява жизнената енергия, създава пукнатина в аурата, през която астралните сенки могат да се промъкнат и да се закрепят като енергийни паразити, които започват да отслабват волята, да замъгляват мисълта и да разклащат духовната стабилност. Разпиляването на жизнената есенция върху земята е древно предупреждение, защото тази есенция е концентрирана форма на вътрешната светлина, на родовата памет, на творческата сила и на духовната искра, която поддържа връзката между човека и неговото предназначение, и когато тя се разпилее без осъзнатост, тя се превръща в разкъсана нишка между човека и неговия вътрешен храм. Много древни учения казват, че разпиляната жизнена енергия става достъпна за ниските вибрации, защото те се хранят с разпиляното сияние, което човек отделя, когато е откъснат от своята вътрешна дисциплина, и това създава портал към ниските светове, който може да бъде използван от астралните сенки като входна врата към съзнанието. Мастурбацията и порнографията като две страни на една монета са символични образи на разпиляване на вътрешната сила и на откъсване от духовната дисциплина, защото всяко действие, което разрушава вътрешната концентрация, създава вибрационни тунели, които ниските сили могат да използват като пътища към човешкото поле. Когато човек се поддава на импулси, които го откъсват от неговата вътрешна светлина, той създава енергийни пробиви, които позволяват на сенките да се закрепят като постоянни гости в неговото поле, и това е духовна война, която се води не в света на материята, а в света на вибрациите, където всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е ключ, който отваря или затваря врати. Признаците, че човек е под духовна атака, са фини, но ясни: внезапна умора без физическа причина, необяснима тревожност, загуба на вътрешна яснота, чувство за тежест в съзнанието, разсеяност, която не може да се обясни, и най-вече сънища, които носят вибрацията на ниските светове. Никога не пренебрегвайте тези сънища, защото сънищата са езикът на невидимото, а невидимото говори чрез символи, които показват къде е пробита защитата, къде е отворена вратичката, къде е нарушена хармонията. Лошите сънища изобилстват, когато човек е под духовна атака, защото астралните сенки използват съня като пространство, в което могат да изпращат вибрации, които да отслабят волята и да замъглят съзнанието, и когато човек сънува кошмари, той трябва да се моли, да се изчиства, да затваря портали, да възстановява своята вътрешна светлина. Сънищата за духовна атака са предупреждения, които показват, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен чрез дисциплина, молитва, медитация, вътрешна концентрация и връщане към светлината. Причините, поради които астралните сенки не напускат живота на човека, са свързани с вратичките, които той оставя отворени: вратичката на гнева, вратичката на страха, вратичката на отчаянието, вратичката на безцелността, вратичката на вътрешната леност. Когато човек не затваря тези вратички, сенките се закрепват като енергийни паразити, които се хранят с разпиляната енергия и не напускат, докато човек не възстанови своята вътрешна дисциплина. Духовната война е реалност, която се води във вътрешния свят, защото ниските вибрации се стремят да проникнат в съзнанието чрез навици, които отслабват волята, чрез мисли, които откъсват човека от светлината, чрез емоции, които създават пукнатини в аурата, и чрез действия, които разкъсват връзката между човека и неговия вътрешен храм. Скъпата цена на порнографията е духовна, защото тя заслепява вътрешните очи, замъглява интуицията, отслабва волята и създава вибрационни тунели към ниските светове, които могат да бъдат използвани от астралните сенки като входни врати към съзнанието. Големите отворени врати за демонични влияния в живота на човека са навиците, които разпиляват енергията, мислите, които разрушават вътрешната хармония, емоциите, които не са преработени, и действията, които откъсват човека от неговата вътрешна истина. Задържането на жизнената енергия е древна практика, която учи човека да пази своя вътрешен огън, защото този огън е неговата защита, неговата сила, неговата връзка с висшите светове. Кошмарите са предупреждения, които показват, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен чрез вътрешна работа, защото сънят е пространство, в което невидимото говори. Не се връщайте към навици, които разпиляват енергията, защото всяко връщане е отваряне на врата към ниските вибрации. Прогонването на злите духове от дома е процес на възстановяване на енергията, защото домът е отражение на вътрешния храм, и когато домът е изпълнен с хаос, вътрешният храм е отслабен.