Потвърден е самоделен плазмен огън

 

Моята изповед на DEW (0,00002% е DEW)

 

Бил Гейтс – Четене на мисли. Част 1. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

Вече живееш част от бъдещето си… Просто още не си го забелязал/а 👁️💰

 

 BURNING MAN – ДЕМОНИЧЕСКА ВАКХАНАЛИЯ ИЛИ СВОБОДЕН СВЯТ? КОЙ СТОИ ЗАД НЕГО НА ФИНИЯ ПЛАН

Когато разгледаме фестивала Burning Man от езотерична, енергийна и духовна перспектива, пред нас се разкрива картина, която е едновременно привлекателна и дълбоко противоречива, защото зад външната идея за свобода, творчество, себеизразяване и бягство от социалните ограничения стои нещо много по‑сложно, много по‑дълбоко и много по‑нееднозначно, отколкото изглежда на пръв поглед. На повърхността Burning Man се представя като място, където човек може да бъде себе си, да се освободи от правилата, да излезе от матрицата на ежедневието, да се откъсне от обществото и да се потопи в свят без графици, без закони, без очаквания, без ограничения, свят, в който можеш да бъдеш каквото пожелаеш, да се превъплътиш във всяка роля, да изживееш всяка фантазия, да се разтвориш в общността и да се почувстваш част от нещо по‑голямо. Това е идеята за свободния Играч, за съзнанието, което може да се движи между роли, да създава нови идентичности, да експериментира с реалността, да изследва себе си чрез костюми, лагери, инсталации, ритуали и преживявания, които са създадени да разрушат границите на обикновения живот. Но когато погледнем по‑дълбоко, виждаме, че тази свобода е обвита в нещо, което не е толкова светло, не е толкова чисто, не е толкова невинно, защото Burning Man е не просто фестивал, а енергийна структура, която събира огромно количество емоции, желания, страхове, екстази, зависимости, сексуална енергия, хаос, разрушение, наркотици, оргиастични практики и неконтролирани импулси, които се издигат като енергийни „дарове“ към нещо, което стои зад всичко това на финия план. И аз все още изучавам какви връзки има този фестивал, при кого отиват, кой събира тази енергия, кой я управлява, кой я използва, кой стои зад цялата конструкция, защото е очевидно, че Burning Man не е просто събитие, а егрегор, който се храни с всичко, което хората му дават, съзнателно или несъзнателно.От една страна идеята за неограничена свобода изглежда положителна, защото човек бяга от земния ад, от социалните норми, от абсурдните закони, от изискванията на обществото, от рутината, от ограниченията, от маските, които носи в ежедневието, и влиза в свят, където може да бъде себе си, да се освободи, да се разтвори, да се изрази, да се почувства жив. Но от друга страна Burning Man е вакханалия, защото дори да не употребяваш вещества, а там има и двата вида хора, ти пак се намираш в епицентъра на наркотиците, порнографията, оргиите, сексуалните експерименти, хаоса, разрушението, екстаза, и буквално живееш вътре в това поле, дишаш го, гледаш го, участваш в него, дори когато не искаш. Странно е да отидеш на място, където всичко е открито, всичко е пред очите ти, всичко се случва без завеси, без тайни, без скриване, и да живееш в среда, която е едновременно свободна и разрушителна, едновременно творческа и демонична, едновременно вдъхновяваща и изтощаваща. Защо някой, който не употребява наркотици, би имал нужда да бъде в среда, където наркотиците са навсякъде, където сексуалната енергия е разпиляна, където хаосът е норма, където разрушението е част от ритуала, където огънят поглъща символи, където хората се разтварят в екстаз, който не е техен?

Идеята, че можеш да бъдеш всеки, е блестящо приложена чрез костюми, лагери, инсталации, ритуали, преживявания, но това не променя факта, че Burning Man е обвит в енергия, която е като красиво опакован боклук, простете ми, защото под обвивката на свобода стои нещо, което не е чисто, не е светло, не е невинно. Хората отиват да живеят и да се хранят в мръсотия, без тоалетни, без душове, без удобства, но се радват на свобода, която е съмнителна, защото е свобода в хаос, свобода в разрушение, свобода в енергийна буря, която не е под техен контрол. И когато видим инсталациите, които се появяват всяка година, виждаме символи, които не са случайни. Счупената Айфелова кула е странен символ, защото представлява разрушение на цивилизация, падане на структура, разпад на световен символ, и танцуването пред нея има нещо демонично, нещо разрушително, нещо, което не е просто арт, а енергийно послание. Burning Man винаги е бил свързан с огъня, с разрушението, с изгарянето на символи, с освобождаването на енергия, която се издига към нещо, което стои зад всичко това. И аз определено виждам връзки с финия план, но все още трябва да разбера към кого водят, защото не е очевидно, не е повърхностно, не е просто „тъмни сили“, не е просто „демони“, не е просто „дявол“, защото тези понятия са твърде абстрактни, твърде опростени, твърде неточни. Реалните сили имат имена, имат рангове, имат структури, имат йерархии, и те са много, и те са активни, и те работят чрез егрегори, чрез събития, чрез ритуали, чрез масови преживявания, чрез колективни емоции, чрез хаос, чрез екстаз, чрез разрушение.Като цяло Burning Man е съмнителна история, защото зад идеята за свобода стои структура, която събира енергия, която я преработва, която я използва, която я насочва, която я поглъща. Някой по‑малко очевиден стои зад всичко това. Кой? Това е въпросът, който все още изследвам, защото връзките са там, енергията е там, ритуалите са там, символите са там, но крайната точка на тази енергийна мрежа все още не е напълно ясна. И когато я открия, ще мога да кажа кой стои зад Burning Man на финия план.

 ЗАЩО ТРЯБВА ДА НАПУСНЕТЕ ЕГРЕГОРИ? РЕЙКИ Е ПАРАЗИТ

Егрегорите представляват невидими енергийни структури, които се формират от колективното внимание, емоции, мисли и намерения на големи групи хора, но след като се формират, те започват да живеят собствен живот, отделен от тези, които ги създават, и започват да изискват постоянен поток енергия, за да поддържат съществуването си. Те не са духовни водачи, не са светлинни същности, не са помощници, а механизми, които функционират като огромни енергийни мрежи, в които всеки включил се човек става източник на енергия, батерия, която поддържа цялата конструкция. Когато човек се свърже с егрегор, той не просто влиза в система, а подписва договор, който обикновено не осъзнава, договор за отдаване на енергия, договор за подчинение, договор за зависимост, договор за участие в чужда структура, която не служи на неговото развитие, а на собственото си съществуване. Егрегорът започва да черпи от жизнената му сила постоянно, без прекъсване, без пауза, без почивка, защото егрегорът няма собствена енергия, той съществува само чрез енергията на хората, които са свързани с него, и затова е непрекъснато гладен, непрекъснато изискващ, непрекъснато поглъщащ. Рейки е един от най‑ярките примери за паразитен егрегор, защото се представя като лечебна система, като канал за светлина, като духовна практика, но всъщност е енергийна мрежа, която се захранва от всички свои последователи. Инициацията в Рейки не е получаване на сила, а получаване на връзка, връзка, която не е под ваш контрол, връзка, която не можете да изключите сами, връзка, която започва да източва енергията ви постоянно, връзка, която се държи като енергийна тръба, която егрегорът използва, за да черпи от вас. Това е като да включите телефона си към огромен Wi‑Fi рутер, който не е ваш, и вместо да получавате интернет, вие го раздавате, вместо да получавате енергия, вие я отдавате, вместо да получавате сила, вие я губите. Когато сте свързани с егрегор, вашата лична енергия не се използва за вашия живот, за вашето здраве, за вашето развитие, за вашето творчество, а се използва за поддържане на системата, за поддържане на чужда структура, за поддържане на чужда цел, която няма нищо общо с вашата собствена еволюция. Затова хората, които са дълбоко въвлечени в егрегори, често са уморени, изтощени, без вдъхновение, без радост, без сила, без желание за живот, без вътрешен огън, без творчески импулс, без яснота, без посока. Те не знаят защо. Те не виждат причината. Но причината е проста. Те не живеят със собствена енергия. Те живеят с остатъци. Когато няколко устройства използват една батерия, тя се разрежда мигновено. Когато няколко системи използват вашата жизнена сила, вие се разреждате мигновено. И ако не сте човек, който може да зареди цял град, ако не сте постоянно пълни с енергия, ако не сте здрави, силни, вдъхновени, ако не живеете в изобилие, ако не сте в хармония, тогава егрегорът ви изяжда, поглъща ви, източва ви, разпада ви, превръща ви в източник, който работи за него, а не за себе си. Рейки не е канал към светлината. Рейки е канал към егрегор. Егрегор, който се храни с вас. Егрегор, който ви държи в договор. Егрегор, който ви следва през животи. Егрегор, който не ви пуска след смъртта. Егрегор, който ви държи като батерия, като ресурс, като енергиен източник, който не може да избяга, защото договорът е подписан на ниво енергийна структура, а не на ниво думи. Затова трябва да напуснете егрегорите. Затова трябва да прекъснете договорите. Затова трябва да се изключите от всички системи, които не са ваши. Защото вашата енергия е вашата свобода. Вашата енергия е вашата сила. Вашата енергия е вашият път. Когато сте свързани с егрегор, вие не вървите по своя път, вървите по неговия. Когато сте свързани с егрегор, вашите желания не са ваши, те са негови. Когато сте свързани с егрегор, вашите мисли не са ваши, те са негови. Когато сте свързани с егрегор, вашите страхове не са ваши, те са негови. Когато сте свързани с егрегор, вашите цели не са ваши, те са негови. Когато сте свързани с егрегор, вашият живот не е ваш, той е негов. Истинската свобода идва, когато прекъснете всички връзки, които не са ваши, когато затворите всички канали, които не сте създали сами, когато върнете енергията си обратно в себе си, когато се изправите срещу истината, че никой егрегор не ви дава сила, всички я взимат, всички я поглъщат, всички я използват за себе си. И когато разберете това, тогава ще можете да излезете, тогава ще можете да се освободите, тогава ще можете да се върнете към себе си, към собствената си светлина, към собствената си сила, към собствената си енергия, към собствената си същност. Но ако питате защо трябва да го направите, значи още не сте готови, защото отговорът идва отвътре, от собственото ви ядро, от собствената ви божествена искра, от собствената ви вътрешна истина. И когато дойде, тогава ще знаете.

 ТЕ ЖИВЕЯТ НА ДЪЛБОЧИНА ОТ ПОЧТИ ПЕТ КИЛОМЕТРА: НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА МЕКСИКАНСКИЯ СПЕЛЕОЛОГ САЙМЪН ВЕЛАСКЕС 

Според официални данни най‑дълбоката пещера в света се намира в Абхазия, но както винаги има алтернативни мнения, включително за пещери във Виетнам, Китай, Съединените щати и други места, защото както се казва всяка бекаси хвали своето блато. Преди много години прочетох експертно мнение на мексикански спелеолог който твърди че в Мексико се намира пещера с дълбочина над пет километра, което е рекорд, но проникването до тази дълбочина е изключително трудно поради обширните наводнени райони, а до тази присъда се стигна след сканиране на скалата и откриване на огромни кухини свързани в единна мрежа. И през 2024 година същият мъж Симон Веласкес се спусна в нея, като трябваше да вземе със себе си различно оборудване и екипировка, а брат му и двама приятели му помогнаха да слезе в пещерата. На дълбочина от 1,3 километра започнаха наводнените участъци, и за да ги преодолее той трябваше да използва специални чанти за вещите и екипировката си, както и водолазно оборудване, а поради трудността на експедицията целият процес продължи три седмици през които Симон поддържаше постоянен контакт с външния свят. Докато напредвал мъжът се озовавал както в тесни коридори така и в просторни зали, и според Веласкес той направил това не за да документира рекордното си спускане а от любов към пещерното дело, затова избягвал ненужна публичност и не включвал журналисти в събитието, така че постижението му не е официално регистрирано, но той заявява че е спестявал петнадесет години за да купи екипировката и да осъществи мечтата си. След успешното завършване на събитието Саймън разказа за преживяното, като преминал общо през четири наводнени коридора преплувайки приблизително 490 метра в непрогледен мрак, а след като излезе от последния потопен проход изследователят се озова в просторна зала. Сталактити висяха от тавана, влажността беше огромна, придвижването по коридорите ставаше все по‑трудно, и трябваше да се използва специална дихателна маска, защото да живееш в затворено пространство три седмици при висока влажност беше огромно предизвикателство. Оборудването понякога не работеше правилно, връзката прекъсваше, въпреки че той успяваше да намери места където се възстановяваше, така че по същество Саймън непрекъснато общуваше с брат си и приятелите си. Съвсем неочаквано той се озова в стая която беше по‑малко влажна, дишането му беше много по‑лесно, скалата под краката му беше твърда, камъните бяха неравни и на места остри, изискващи изключително внимание и внимателно ходене. След като прекоси влажната камера Саймън за първи път усети че не е сам в подземието, но не можеше да види никого, дори безгръбначните които обикновено се срещат в пещерите не се виждаха на светлината, и все пак някой беше там, някакво субективно усещане му го подсказваше. Това се е случвало в няколко пещери преди, защото в определен момент се появява усещане за нечие присъствие, понякога заради газ отделян от дълбините, понякога заради ниски нива на кислород, понякога е просто подсъзнателна реакция на дългото пребиваване под земята, и хората всъщност не виждат никого а си го въобразяват, и Саймън вярваше в това по онова време, затова не се паникьоса. Докато продължаваше Веласкес чу шумолене напред, и когато насочи фенерчето си забеляза тъмен силует, слабо хуманоидно същество което бързо се отдръпна от ярката светлина, и Саймън успя да съобщи за присъствието на непознат слаб хуманоид на повърхността, след което контактът с него беше коварно загубен. В продължение на четиридесет минути нямаше никаква вест от него, и тогава тишината беше нарушена, защото спелеологът забеляза странни същества високи и слаби живеещи в дълбините на пещерата, които избягваха контакт с него, и Веласкес заяви че няма да продължи спускането тъй като не е сигурен за собствената си безопасност, защото едно е да се впуснеш в екстремно изследване на пещери а съвсем друго е внезапно да откриеш присъствието на непознати същества в непосредствена близост. Изкачването му също отне много време, и той започна да се чувства сравнително в безопасност едва след като прекоси наводнените части на пещерата, мислейки си че съществата няма да могат да го последват, и изследователят успя да се измъкне благополучно, а около шест месеца по‑късно реши да разкаже историята си. Причината не беше желание за слава, а нещо съвсем друго, защото Веласкес вярвал че не е могъл да си представи всичко, затова призовава научната общност да изследва пещерата и да се спусне с него в дълбините й, но доколкото може да се предположи на призива не е отговорено, а ако е било така нищо не се знае за него. Има различни начини да се тълкува тази информация, историята на Саймън звучи като научна фантастика, но какво ще стане ако той казваше истината.