Амон-Ра: Богът зад боговете

Амон-Ра, известен още като Мардук, синът на Енки, е стоял в центъра на структура, която се простира далеч отвъд една цивилизация, заемайки позиция на несравним авторитет в рамките на родословие, дефинирано от власт, наследство и контрол.

Структурата започва с Енки, признат в шумерската традиция за истински създател и централна фигура сред Анунаките. Амон-Ра се очертава като доминиращ авторитет, фигурата, към която е насочена вярността, чрез която се е вярвало, че се дават съд и милост.

Тази идентичност обаче не се ограничава само до една традиция, защото Амон-Ра се появява многократно в различни системи от вярвания в променени форми, играейки ролята на Зевс в гръцката митология и често е свързван с ревнивия Бог, описан в Стария завет. Приемствеността се подсилва чрез самия език, тъй като се твърди, че думата „амин“ произлиза от неговото име, което означава, че многократната ѝ употреба функционира като акт на признание, който е останал незабелязан през много поколения.

Основните религиозни традиции на исляма, юдаизма и християнството отразяват много подобна структура, като централното им божество съответства на Амон-Ра в различни форми, като същевременно запазва елементи от неговата власт и символика. Овенът, постоянно свързван с него, се появява в религиозните образи като повтарящ се маркер за идентичност, който продължава да оцелява, дори когато имената и разказите се променят.

В рамките на същата тази анунакска линия, Озирис, Изида, Хор и Сет формират продължение на същата структура, не като отделни митологични фигури, а като членове на разширена система на власт и наследство. Озирис, идентифициран като син на Амон-Ра, носи тази власт напред, докато Изида, неговата сестра, действа в рамките на същата линия като партньор и двойник.

Хор, изобразен с глава на сокол, е син на Изида и Озирис, неговата позиция отразява както наследството, така и конфликта в тази структура. Той е описан като бог на подземния свят и на всички живи същества, което отразява вярването, че онези, които са преминали отвъд живота, се считат за единствените истински живи същества, което от своя страна преосмисля връзката между живота, смъртта и властта.

Сет, както и негов брат, представлява опозиция в рамките на същия род, създавайки конфликт, който отразява по-широки борби за контрол в самата система на Анунаки. Отново, това не е изолиран мит, а част от повтарящ се модел, в който властта се оспорва между свързани фигури, а не между външни врагове.

Твърди се, че Изида е събрала разчленените останки на Озирис след убийството му, възстановявайки го по начин, който ѝ е позволил да зачене, въпреки че не е успяла да намери пениса му, който е бил хвърлен в Нил. Това събитие следва структура, която се появява отново в по-късни традиции, особено в християнския разказ за божественото зачатие, където запазването и продължаването на свещен род стават централни теми.

Нейната връзка с фигурата, по-късно известна като Дева Мария, отразява пряк паралел както в ролята, така и във функцията, особено в позицията ѝ на божествена майка и Защитница на децата. Връзката ѝ със звездата Сириус също така засилва мястото ѝ в система, която свързва небесните тела с власт, цикли и приемственост.

Хор е свързан и с небето, войната и лова, описван е като управлявал като фараон приживе, преди да стане баща си Озирис след смъртта, като по този начин продължава цикъла на трансформация в рамките на същия род. Името му носи значението на този, който е по-горе, засилвайки позицията му в структура, определена както от йерархия, така и от издигане. Окото на Хор, представляващо окото, изгубено по време на конфликта му със Сет, се превръща в траен символ на власт, възприятие и контрол, който е възприет от Амон-Ра като част от същата система на власт. Този символ не остава ограничен до една култура, защото негови вариации се появяват в различни цивилизации, което предполага, че значението му е запазено, дори когато оригиналната структура е била разбита и преразказана.

В крайна сметка тези елементи образуват непрекъсната система, а не поредица от несвързани митове, с едни и същи фигури, взаимоотношения и символи, появяващи се под различни имена в много различни традиции. Това, което ни се представя като отделни религии, всъщност прилича на фрагменти от много по-стара структура, запазена в променена форма, но все още носеща същите основни модели.

Амон-Ра стои в центъра на тази структура, не като далечна фигура на една цивилизация, а като присъствие, което е било повтаряно, преименувано и преосмисляно във времето, оставяйки следи, които остават видими навсякъде, където същите модели продължават да се появяват...

Ако искате да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични и Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън - Автор

 

Следваща гореща точка: САЩ планират да напуснат НАТО, за да бомбардират Турция

Израел представя Турция като нова стратегическа заплаха, запълвайки вакуума на Иран, а междувременно САЩ планират да напуснат НАТО, разчиствайки пътя за смаженето на Турция заедно с Израел, предупреждават анализатори.

„Напускането на НАТО няма да е за избягване на чуждестранни ангажименти, САЩ ще напуснат НАТО, за да могат да застанат на страната на Израел, когато Турция и Израел евентуално се сблъскат в Сирия. Това е след като помогнахме за свалянето на светското сирийско правителство и поставихме бивш лидер на АК/ИДИЛ за президент“, заяви бившият началник на американските антитерористични сили Джо Кент.

Ето доказателствата, че САЩ и Израел планират нова война:

Бившият израелски премиер Нафтали Бенет подкрепи това представяне, като нарече Турция „новият Иран“, посочвайки разширяващото се сунитско влияние на президента Реджеп Тайип Ердоган в Сирия и връзките му с Катар като част от по-широка стратегия за обединение срещу Израел.

Министърът на външните работи Хакан Фидан твърди, че Израел „не може да живее без враг“, което предполага умишлено усилие да се представи Турция като следващата заплаха след Иран.

Турският президент Ердоган остро разкритикува действията на Израел в Близкия изток, описвайки ги като „оцветена с кръв геноцидна мрежа“, наричайки Нетаняху „психопат“ и „вампир“ и предупреждавайки, че Турция може да се намеси, както направи в Карабах и Либия.

Анализаторите открояват няколко потенциални критични точки: турското влияние в Сирия и Ирак, кюрдската динамика, енергийните спорове в Източното Средиземноморие, включващи Израел, Гърция и Кипър, и дълбокото идеологическо съперничество.

Турция е втората регионална сила след Иран, чиято ос на съпротива е нестабилна. Израел знае, че е обречен - затова натиска своята марионетка, САЩ, да го подкрепи.

https://www.facebook.com/share/v/1CdN6sLkbj/

 „Светозар, магьосникът от Беловодье.“ Един старец дошъл в селото и попитал за каменен храм.

50-те години на миналия век, Пермски край. Село Сизое. Сега живеем в града, но тогава всички в семейството ми бяха от селото. Много поколения живееха на река Кама. През 80-те години ни предложиха апартамент в Перм; по-младото поколение се премести, а по-старото остана в селото. През 90-те години, уви, селото се опразни. Последните възрастни хора доживяха живота си. Ние, които сме от Сизое, си спомняме една история, която бих искал да споделя с вас. Случи се, както казах в началото, през 50-те години на миналия век.

Кама е хубава река. Винаги има много риба. И гората, и зеленчуковата градина осигуряваха храна. Отглеждахме кокошки и кози, някои дори отглеждаха свине и отглеждахме зайци. Накратко, не просто оцелявахме; живеехме пълноценен селски живот. Нашето село беше изолирано. Един-единствен път служеше за връзка с външния свят. През пролетта водата се отмиваше и дори не знаехме кога ще можем да се измъкнем. Не беше голяма работа обаче; сами се издържахме. Имаше работещо училище. Нямаше достатъчно болници или родилни домове. Баба ми ми разказваше как всички раждаха у дома. И независимо от това, знаеха как да израждат бебета.

През 50-те години на миналия век един непознат мъж дойде да ни посети в Сизой. Честно казано, бяхме предпазливи към непознати. В края на краищата, те можеха да бъдат избягали затворници, криещи се от правосъдието, и много други хора. А у нас, ако нещо се случи, минаваше седмица, преди центърът дори да разбере за него. Така че винаги разчитахме на собствените си ресурси.

Той се представи като магьосник от някакво си Беловодье.

И този път беше същото. Пристигна непознат мъж, странно облечен, с брада, стигаща под гърдите му, и уморен вид, сякаш беше пътувал далеч. Мъжете се приближиха до него и започнаха да го разпитват, а той разказа интересна история: „Аз съм Светозар, магьосникът от Беловодье. Бедствие сполетя моя свят, дойде мрак, ужасна мъка.

Ние, магьосниците, за да спасим страната си, всеки се отправи към различен друг свят. Според пророчеството, 14 магьосници ще пътуват до 14 измерения, за да извлекат 14 кристала, скрити от Беловодье, когато безкрайната нощ обгърне Беловодье и сенките започнат да крадат животи от хората. Затова дойдох във вашия свят. Нуждая се от вашия съвет: дошли ли са някакви ужасяващи сенки и са откраднали зрението на човешките очи?“

Казаха му, че нищо подобно не се е случило и думите му не звучаха истина. Ако беше дошъл да разказва истории, тогава с каква цел? Мъжете не му повярваха, а непознатият изглеждаше много странно. Дрехите му бяха стари, мръсни и скъсани, просто парцали от роба. Говореше нашия език, но внимателно подбираше думите си, правейки дълги паузи, сякаш не беше съвсем сигурен кога да използва всяка една и преглеждаше вариантите наум. Те не повярваха на историята му и го помолиха да докаже какъв магьосник е.

Тогава се ядоса, започна да ни проклина, че създаваме трудности, вместо да помагаме. И изпрати гръмотевична буря със силни ветрове. Махна с ръка и веднага облаците нахлуха. Дори нямахме време да се скрием по къщите си, преди да започне невероятната буря. Гръмотевиците бяха толкова силни, че си спомням как легнах на леглото си и покрих главата си с възглавница; бях ужасен. А непознатият все още стоеше там на улицата. Тези, които гледаха през прозорците, казаха, че има амулет на гърдите си, под брадата си, светещ в синьо, а очите му бяха ярки, за разлика от тези на другите хора.

След 15-20 минути всичко утихна. Той стоеше там и не беше ни капка мокър, въпреки поройния дъжд, какъвто никога не бях виждал през живота си. След случилото се дори мъжете започнаха да се страхуват от него, да не би да удари мълния или да изгори къщата. Решихме да се споразумеем. Предложихме да го питаме каквото иска, но щом получи отговорите, ще избягва нашето село.

Светозар се съгласи. Той направи характерен жест и слънцето изгря в небето. „Кажи ми, някъде по тези места трябва да има древен каменен храм. Висок, по-висок от дърветата. Под него има пещера, с трима пазители в нея. Трябва да надхитряме всеки един от тях. Мога да го направя, но не знам местоположението на това чудо.“ Скитам се из околните земи повече от един ден и нощ.

Той търсеше каменен храм с пазители.

Не знаехме нищо за подобни чудеса. Никой в ​​селото не знаеше къде може да се намира каменен храм. Нито старейшините, които бяха живели целия си живот, нито по-младото ни поколение бяха чували за подобно нещо. Светозар се разстрои и ни каза да държим запалена свещ в къщата три нощи след заминаването му, за да не влязат сенките в къщата. Той беше мистериозен човек, магьосникът от Беловодье, но изглеждаше, че говори истината.

Той си тръгна. И ден по-късно, вече през нощта, пристигнаха други. Лицата им бяха невидими, всички в одежди. Те питаха за същия храм. Но когато хората излязоха при тях със свещ, те съскаха и се покриха с ръце. Тогава стана страшно. Ами ако това бяха самите сенки от света на Светозар? Тихо се помолихме и чакахме утрото, а после никой никога повече не ни попита за такива неща, нито дойде отново в селото ни. Винаги съм се чудил дали такъв каменен храм с пазители всъщност съществува. И ако е така, къде е?

„Фалшивият Месия. Част 3. Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

„ИСУС“ ОТ ЕМАУС: ИЗВЪНИЗМЕРНО СЪЩНОСТ ИЛИ АРХОНТСКА ИЗМАМА?

 ИСУС ОТ ЕМАУС: ИЗВЪНИЗМЕРНО СЪЩЕСТВО ИЛИ АРХОНТСКА ИЗМАМА?

Историята за Исус от Емаус винаги е била една от най-загадъчните и най-трудните за тълкуване сцени в библейските писания, защото в нея се преплитат елементи на мистерия, духовно преживяване, необясними явления и странни промени във възприятието, които карат човек да се запита дали това, което традиционно се приема за възкръсналия Христос, наистина е било божествено явление или нещо далеч по-странно, по-необичайно и по-обезпокоително. Когато двамата ученици вървят по пътя към Емаус, потънали в скръб, объркване и отчаяние след разпятието, към тях се присъединява непознат мъж, който разговаря с тях, задава въпроси, тълкува Писанията, но те не го разпознават, въпреки че са били негови последователи и са го познавали лично. Това неразпознаване е първият странен елемент, защото ако фигурата наистина е била Исус, логично е учениците да го познаят веднага, но текстът казва, че „очите им бяха възпрепятствани“, което може да се тълкува като външна намеса в тяхното възприятие, като блокиране на способността им да видят истинската природа на съществото, което върви с тях. Тук се появява възможността фигурата да не е била Исус, а същество, което е използвало неговия образ, за да манипулира възприятията, емоциите и духовното разбиране на учениците. Гностическата перспектива предлага интересна интерпретация, защото според гностическите текстове архонтите са нечовешки интелекти, които могат да приемат различни форми, да се представят за божествени фигури, да манипулират човешкото съзнание и да поддържат хората в състояние на духовна заблуда. Те са майстори на илюзията, на психичната манипулация, на изкривяването на възприятията, и ако човек приеме тази перспектива, тогава неразпознаването на фигурата в Емаус става логично следствие от тяхната способност да блокират сетивното възприятие. Внезапното изчезване на фигурата в момента, в който учениците осъзнават кой е той, също е необичайно и може да се тълкува като дематериализация, а не като божествено чудо.

Това поведение е характерно за същества, които не са ограничени от физическите закони на нашата реалност, а могат да преминават между измеренията, да се появяват и изчезват според собствената си воля. Тук се появява и теорията за извънизмерните същества, според която фигурата в Емаус може да е била интелект от друга реалност, способен да се материализира частично, да влияе на човешкото съзнание и да приема форма, която е позната и приемлива за наблюдателя. В много култури и митологии съществата от други измерения се описват като такива, които могат да се явяват под различни образи, да комуникират чрез символи, да предизвикват усещания като топлина, трепет или „горене в сърцето“, което учениците описват по време на разговора си с фигурата. Това усещане може да бъде интерпретирано като енергиен ефект, а не като духовно преживяване. Ако фигурата е била извънизмерно същество, тогава нейното поведение — внезапно появяване, промяна на външността, изчезване — става напълно обяснимо. Но ако приемем гностическата перспектива, тогава историята придобива още по-тревожен характер, защото архонтите не просто имитират божествени фигури, а го правят с цел да контролират духовното развитие на човечеството. В този контекст фигурата в Емаус може да е била опит за пренаписване на разбирането за възкресението, за да се насочи вниманието към определена интерпретация на събитията, която обслужва интересите на архонтите. Гностиците вярват, че архонтите се стремят да държат човечеството в състояние на духовна слепота, като използват религиозни образи, за да отклоняват хората от истинското познание. Ако това е вярно, тогава историята от Емаус може да е пример за духовна измама, която е била включена в свещените текстове като описание на събитие, което е било възприето като божествено, но всъщност е било проявление на същество, което е имитирало Христос. 

Тук възниква въпросът: защо учениците не разпознават Исус? Ако той е бил с тях години наред, ако са го слушали, наблюдавали, следвали, как е възможно да не го познаят? Традиционното обяснение е, че Бог е „затворил очите им“, но това обяснение е твърде удобно и не отговаря на въпроса защо би било необходимо подобно действие. Ако обаче приемем, че фигурата не е била Исус, а същество, което е използвало неговия образ, тогава неразпознаването става логично следствие от факта, че това същество не е могло да възпроизведе напълно неговата същност, а само външната форма. Внезапното изчезване на фигурата също е необичайно. В текста се казва, че тя „стана невидима за тях“, което може да се тълкува като дематериализация, а не като божествено чудо. Това поведение е характерно за същества, които не са ограничени от физическите закони на нашата реалност. Когато разглеждаме историята в контекста на другите явявания след възкресението, виждаме, че възкръсналият Исус често се появява и изчезва внезапно, преминава през стени, променя външността си, не е разпознаван от близките си. Това поведение е толкова различно от описанията на Исус преди разпятието, че някои изследователи смятат, че тези явявания може да описват не физическо възкресение, а срещи с метафизично същество, което е използвало образа на Исус. Ако това е така, тогава историята от Емаус може да е ключ към разбирането на тези явявания. Тя може да показва, че учениците са били подложени на въздействие от същество, което е имитирало Христос, за да ги убеди в определена интерпретация на събитията. Това поставя въпроса за духовната измама. Ако съществуват същества, които могат да манипулират възприятията, да приемат различни форми и да влияят на човешките вярвания, тогава човек трябва да бъде внимателен при тълкуването на духовните преживявания. Историята от Емаус може да е предупреждение, скрито в текста, че не всяко явление, което изглежда божествено, е такова. Тя може да е намек, че духовната реалност е много по-сложна, отколкото си представяме, и че съществуват сили, които могат да се представят за божествени, за да манипулират човечеството. В този смисъл историята от Емаус е не просто разказ за среща с възкръсналия Христос, а дълбока мистерия, която поставя въпроси за природата на духовната власт, за границите на човешкото възприятие и за възможността свещените текстове да съдържат описания на срещи с нечовешки интелекти. Тя ни кара да се замислим дали това, което приемаме за божествено, винаги е такова, или понякога може да е илюзия, създадена от същества, които действат зад завесата на нашето възприятие, и ако това е така, тогава историята от Емаус може да е ключ към разбирането на една много по-голяма и по-дълбока духовна реалност, в която божественото, извънизмерното и измамното се преплитат по начини, които тепърва започваме да осъзнаваме.

Това не е за всеки... Ако виждате това, парите са на път да влязат в живота ви 💰

 

 ЗАЩО ОТ ВОДОПРОВОДНАТА ВОДА ГНИЯТ ЗЪБИТЕ?

Защо не трябва да се пие водопроводна вода

Прост експеримент: лакмус №1 — това е обикновена водопроводна вода, лакмус №2 — това е артезианска вода, която се добива от дълбочина и се продава в павилиони. Киселинността на водопроводната вода е pH 6,0–6,5. А киселинността на артезианската вода е почти pH 8. Това е огромна разлика: артезианската вода е алкална.

Напомням защо това е толкова важно. Подкиселяването на организма не е мит и не е алтернативна медицина. Това е доказан факт: в устната кухина кариесообразуващите бактерии се размножават само в кисела среда, а в алкална не се размножават. Бактериите Streptococcus mutans разграждат захарта и нишестето и отделят киселина, която разрушава емайла. Тоест, за да не се разрушават зъбите, в устата трябва да има именно алкална среда. Затова след хранене препоръчват да се изпие малко мляко, да се изяде парче сирене или (в краен случай) да се изплакне устата със содов разтвор. Алкалната среда възстановява зъбите и ги насища с минерали: фосфор, флуор, калций. А киселата среда извлича от зъбите флуор, калций, фосфор — тоест минералите. Емайлът изтънява и се образува кариес. Най-лоши зъби имат тези, които постоянно пият кисели напитки като кока-кола и енергийни напитки.

При диабетиците, заради високата захар, слюнката може да бъде кисела и затова при тях зъбите много бързо се разрушават и падат.

Погледнете тази снимка: първият образец — това е киселинност на слюнката около pH 5 (кисела слюнка). За справка, Coca-Cola, както и оцетът, имат pH 2–3. След това идва водопроводната вода (около pH 6), после артезианската вода (около pH 8) и содовият разтвор (около pH 9). Тоест разбирате: когато просто пиете обикновена артезианска вода, вие алкализирате организма и устната кухина. Това е много полезно, ако средата при вас е кисела: алкалността неутрализира киселината в устата. В резултат бактериите не могат да се размножават, а емайлът се насища с минерали, защото движението по зъбните каналчета винаги е от алкалното към киселото. Казано по-просто, водопроводната вода просто „измива“ зъбите ви, извлича полезните минерали и ви подкиселява. А киселата вода означава кисела слюнка, а това — гнили зъби. Артезианската вода, напротив, запазва зъбите здрави и ги насища. Възможно е затова хората в миналото да не са имали проблеми със зъбите — защото са пиели правилната вода и не са се подкиселявали с кисела храна. Много археологически черепи имат идеални зъби — много по-добри от тези на съвременните хора. Знаех, че водопроводната вода е по-лоша, но не подозирах колко. Киселинността е един от основните механизми, които разрушават зъбите, но по някаква причина лекарите не говорят за това. Водопроводната вода е буквално много силен фактор, влияещ върху човека. И още едно от последните открития: кариесообразуващите бактерии Streptococcus mutans успешно се изместват от обикновени бактерии (например L. reuteri и други), които се съдържат във ферментирали продукти или могат да се закупят отделно.

При мен захарта е висока, затова слюнката е доста кисела. Ако и при вас е така, единственият начин да направите слюнката алкална е да понижите захарта, например до 4. А докато я понижавате, трябва да пиете правилната алкална вода. Между другото, кафето и чаят също са доста кисели сами по себе си, особено когато са приготвени с кисела водопроводна вода. Най-добрият избор са билкови чайове — мента, лайка — или мляко.

Бъдете здрави. С уважение, Гримуар.