Плеядианът разказва своята история – свидетелство от един въплътен пратеник на Исаря

Плеядианът, един от членовете на екипа, участвал в земната мисия, носи в себе си спомени, които десетилетия са били заключени зад завесата на човешкото недоверие, страх и неразбиране. Той е въплътен тук, в земно тяло, но съзнанието му помни светове, които не познаваме, честоти, които не чуваме, светлина, която не виждаме. И сега, когато човечеството започва да се пробужда, той е готов да разкаже своята история, за да даде на читателите по-добро разбиране за 5D света на Плеядите, за мисията, за препятствията, за живота на Исаря и за това какво означава да бъдеш плеядианец в човешко тяло. От десетилетия той носи тези спомени като тайна, която не може да бъде изговорена. В миналото, ако беше споделил това, щяха да го нарекат ексцентрик, фантазьор или луд. Дори приятелите му не биха го разбрали. Затова мълчал. Години наред. Едва през последните пет години започнал внимателно да намеква за истината, да споделя части от спомените си, да говори за Плеядите, за корабите, за мисията, за световете от светлина. Сега вече може да говори открито. Защото времето е дошло. Защото човечеството е на прага на промяна. Защото много плеядианци са тук – някои във физически тела, други в етерни, трети в кораби, които обикалят орбитата на Земята. Те са дошли с мисия, която е започнала преди хилядолетия: да помогнат на човечеството да се освободи от плен на тъмната фракция, да разчистят пътя за възнесението, да подготвят колективното съзнание за прехода към по-висока честота. Това не е проста задача. Това е най-сложната операция в локалната вселена. Много раси участват в нея – всяка със своите способности, със своите технологии, със своята мъдрост. Повечето от тях живеят в по-високи честотни диапазони и не могат да се проявят физически на Земята. Затова работят от етерните нива, от корабите, от междинните слоеве на реалността. Плеядианците са едни от най-активните участници. Те са близо до Земята от много дълго време. Някои от тях са въплътени като хора. Други са водачи, които работят чрез телепатия. Трети са наблюдатели. Четвърти са инженери на енергийни решетки. Пета група поддържа честотната стабилност на планетата. Всички те работят заедно. Плеядите се намират на около 400 светлинни години от Слънцето. Те са групирани в клъстер, който се простира на стотици светлинни години в ръкава на Орион. Нашето Слънце е част от същия галактически регион, затова се казва, че част от човечеството има плеядиански произход. Плеядианците са участвали в колонизационни проекти на Земята от древността. Някои от тези проекти са били прекъсвани от катаклизми, но връзката никога не е била напълно изгубена. Исаря – родната планета на плеядианеца – се намира в системата Alcyone, главната звезда на Плеядите. Той я нарича Is`arja, защото така най-точно звучи на техния език. Исаря е безплодна планета – не в смисъл на пустиня, а в смисъл на деликатна, крехка, внимателно поддържана екосистема. Там всяко растение е свещено. Всяко животно е уважавано. Никой не къса, не убива, не унищожава. Животът е ценен във всяка форма. Планетата няма ден и нощ, защото в 5D световете всичко свети отвътре. Фотонната светлина прониква във всичко. Няма сенки. Няма тъмнина. Цветовете са различни – по-ярки, по-дълбоки, по-живи. Визуалното възприятие е различно, защото очите са различни. Атмосферата е различна. Звукът е различен. Езикът е различен. Плеядианците живеят повече в настоящето, отколкото в миналото или бъдещето. Затова езикът им е прост, чист, без конструкции, свързани с лъжи, измами, болести, липса или страх. Пеенето и музиката са важни, но не са структурирани като земните. Инструментите са ефирни, дематериализирани, създадени според нуждите. Телепатията е основният начин на общуване. Тя е естествена, развита от раждането. Затова думите са по-малко. Затова езикът е по-лек. Ежедневието на Исаря е изпълнено с радост, творчество, изкуство, хумор, социален живот. Храната е плодова – не за енергия, а за удоволствие. Енергията се абсорбира директно от етера. Няма кухни, няма магазини, няма транспорт на храна. Няма нужда от готвене. Работата е радост, не задължение. Един ден работа седмично е достатъчен. Пътуването е лесно. Технологиите са използвани от малцинство, но са изключително напреднали. Раждането и смъртта са различни. Тялото се създава от матрица – шаблон, който душата избира, модифицира и кондензира. Тялото се появява почти мигновено, напълно развито, готово за живот. Няма бременност. Няма болка. Няма стареене в земния смисъл. Няма разпад. Смъртта е преход, не край. Плеядианецът разказва всичко това не за да удиви, а за да помогне. За да покаже, че светът, който познаваме, е само една честота. Че има други честоти. Че има други начини на живот. Че има други светове. И че човечеството може да достигне до тях.

Други аспекти на живота са подобни на това, което имаме на нашата 3D Земя, но пречупени през една по-висока честота, където всичко е по-леко, по-ефирно и по-смислено, защото въплътената душа в 5D трябва да се научи да се ориентира, да приема правилата, да натрупва опит, да изследва и да твори, като този процес продължава около хиляда земни години, през които душата може да започва отначало, да преминава през различни проекти, да играе различни роли и да се забавлява, докато не постигне вътрешно удовлетворение от своята еволюция. Така че има деца, но те не са деца в земния смисъл, защото се появяват с тяло на възрастен, а прераждането съществува като възможност, но не е задължително, тъй като тялото на плеядианците живее много дълго, няма физически заболявания, но може да има психически предизвикателства, свързани с опита, с емоциите и с взаимодействието между душите, което означава, че можеш да видиш жена-плеядианка, сияеща, красива, древна и мъдра, а до нея друга, също толкова красива, но душа, която тепърва се учи да говори, защото външният вид не издава възрастта, а зрелостта се разпознава чрез енергията, вибрацията, вътрешната светлина и начина на общуване. В света на Плеядите няма семейства в биологичния смисъл, няма майки, бащи, братя, сестри, баби, дядовци, няма наследственост и кръвни линии, защото няма физически потомци, но има духовни връзки, групи от души, които живеят заедно известно време, учат се една от друга, подкрепят се и се развиват, като това е нещо, което все повече се появява и на Земята, защото желанието да се живее в общност, да се споделя и да се създава заедно става все по-силно, а самотата не е естествена нито в 5D, нито в 3D, защото в 5D общността е основен принцип на живота, там всичко е свързано, взаимно и част от едно цяло. Плеядианецът продължава своя разказ с екскурс във физиката на 5D световете, където материята е по-лека, по-тънка и по-ефирна, а масата е по-ниска и гравитацията по-слаба, така че ако човек тежи 70 килограма на Земята, на сравнима 5D планета би тежал около 12 килограма, което означава, че тялото се нуждае от много по-малко енергия, за да се движи, да живее и да функционира, защото планетата е със същия размер, но с по-ниска плътност на материята, което намалява гравитацията и променя всичко – растенията, животните, хората, архитектурата, движението и начина на живот. Енергията за поддържане на тялото е много по-малка, което означава, че тялото е по-леко, по-гъвкаво и по-ефективно, а тялото на плеядианеца е конструирано по различен начин, защото енергията се абсорбира директно от фотонната среда чрез кожата, храносмилането е минимално, храната е плодова, но не за енергия, а за удоволствие, мускулите работят като нашите, но са по-леки, костите са порести, направени от различен материал, по-леки, но здрави, метаболизмът е по-нисък, а органите като черен дроб, бъбреци, пикочен мехур и черва имат различни функции, защото почти няма токсини, които да се изхвърлят. Плеядианецът говори и за трансмутацията на тялото по време на основния преход към 5D, който е процес, никога преди съществувал във Вселената, и нито плеядианците, нито другите звездни раси знаят точно как ще се случи, защото това е уникално събитие, което привлича наблюдатели от цялата галактика, а преходът не може да бъде описан с нашата физика, не може да бъде обяснен с въглерод и силиций, защото е процес на промяна на самата структура на материята, на честотата и на енергията. Технологията и науката в Плеядите са свързани, защото плеядианците не разделят тези области, за тях науката е разбиране на света, а технологията е приложение на това разбиране, те работят с енергия, честота, светлина и резонанс, техните технологии са живи, адаптивни и чувствителни, не са механични, а съзнателни, и затова светът, който ни очаква, е различен от всичко, което познаваме, защото преходът към 5D е не просто промяна на тялото, а промяна на съзнанието, на начина на живот, на начина на мислене, на начина на възприятие, и това е път, който човечеството трябва да извърви, а плеядианецът е тук, за да помогне, да разкаже, да подготви, да вдъхнови и да напомни, че светлината е нашият дом и че преходът е вече започнал.

В крайна сметка обаче и двете дисциплини представляват отделна подгрупа във великия съд за разбиране на света, защото физиците се стремят да обяснят феномените на Вселената, да ги опишат, да ги формулират, докато инженерите прилагат тези знания чрез изобретения, методи и конструкции, и макар да съществуват отделно, само когато работят заедно, резултатите могат да бъдат в полза на обществото, на развитието, на благосъстоянието на хората, а същото важи и за висшите сфери на битието, включително за плеядианците, които никога не преследват „знание в името на самото знание“, а „знание в полза на обществото“, защото за тях познанието е основа на социалните процеси, на служенето, на хармонията, на общността, и макар да е екзистенциална необходимост, то не е толкова важно, колкото е в човешкия свят, където науката често се превръща в самоцел. Естествено-законовите процеси в сферите са фундаментално признати и разбрани, а духовният възглед за великото цяло и творението е много широк, което обяснява защо технологиите и физиката играят второстепенна роля, защото плеядианците познават контекста, знаят как да използват технологиите в съответствие с природата и сътворението, и затова нямат желание за непрекъснат технически прогрес, нито за натрупване на научни познания, които не служат на никого. С разпространението на мобилността във Вселената космическите пътувания станаха необходими и затова съществуват, но според физическите характеристики на 5D света превозните средства са много по-напреднали от нашите триизмерни „салове“, защото от гледна точка на Плеяд Международната космическа станция е просто примитивна платформа, а изстрелването на ракети чрез експлозивно изгаряне е технология от каменната ера, макар че за нас е върхът на инженерната мисъл, защото в изключително гъстия 3D свят овладяването на технологиите е много по-трудно, а пътят, който сме извървели, е дълъг и изпълнен с жертви. В материалните науки скоро ще бъде представено важно техническо устройство – репликаторът, чиято технология има критично въздействие върху живота в 5D света, защото позволява производството на почти всяка форма, компонент или предмет без използване на суровини, взети от природата, като методът на репликация създава форма от етера според нуждите, чрез конструктивен план, който се програмира, след което репликаторът запълва триизмерната структура на полето с вещество от етера. Така плодова купа, която в 3D изисква добив на глина, обработка, сушене, изпичане, боядисване и транспорт, в 5D се създава чрез мисъл, план, зареждане в репликатора и кратко изчакване, а когато вече не е нужна, се поставя в дематериализатор, който я връща в етера без остатък, без боклук, без сметище, без следа, което показва колко различна е екологичната реалност на Плеядите, където няма отпадъци, няма токсини, няма разрушение на природата. Плеядианците на мисия трябва да могат да се адаптират към 3D света, но ако плеядиец от 5D се приземи тук без подготовка, ще има огромни проблеми, защото гравитацията ще го задържи, тялото му няма да може да се изправи, въздухът ще бъде твърде плътен, химичният му състав неподходящ за метаболизма, движението ще бъде бавно и тежко, подобно на човек, който се опитва да ходи на дъното на басейн, където дишането е невъзможно, а всяка стъпка изисква огромно усилие. Както ние се нуждаем от оборудване, за да навлезем във водния свят, така и плеядианците се нуждаят от специални генератори на поле, които адаптират тялото им към земните условия, но това изисква обучение и специализирани знания, защото методите им са извън нашето разбиране, и всеки, който кацне тук, трябва да премине през предварителен процес на адаптация. Не всички плеядианци изглеждат еднакво, защото идват от различни планети, различни честоти и различни култури, но като цяло са по-високи от хората, между 1,8 и 2,2 метра, някои са по-мускулести, други по-слаби, а разнообразието е голямо, защото Плеядите са клъстер от светове, а не една единствена цивилизация. И така плеядианецът завършва тази част от своя разказ, подчертавайки, че всичко, което описва, е само малка част от огромната картина на 5D живота, на мисията, на прехода, на бъдещето, което очаква човечеството, когато то стане готово да се издигне към светлината.

Аватари са една от най-деликатните и същевременно най-напредналите технологии, които плеядианците използват, когато трябва да се появят в други светове, защото те имат способността да създават изкуствено тяло, което временно да обитават, подобно на концепцията, показана във филма „Аватар“, но много по-сложно, много по-фино и много по-реално, като това тяло може да бъде 5D структура, която се движи под нас, между нас, около нас, но е извън триизмерната физика и затова не може да бъде измерено, заснето или видяно от хората, освен от онези редки души, които имат способността да възприемат честоти отвъд 3D. Някои от онова, което хората наричат „призрак“, всъщност може да е 5D аватар, защото тези тела са полупрозрачни, ефирни, вибрационни, и трима от моите другари – добри приятели от Исаря – използват точно такива превозни средства, когато са тук, като една жена, присъствала на две от моите лекции, ги видя до мен като три фигури, подобни на извънземни, но прозрачни, и аз й казах, че не съм сам и че имам помощ, защото плеядианец никога не е напълно сам, когато е на мисия. Има много повече опции от описаните тук, но те са толкова сложни, че биха изисквали цяла книга, защото въплъщението като човек е трудно потапяне, истинско слизане в гъстата материя, в тежката гравитация, в света, който плеядианците наричат ШАН, и само най-смелите и най-опитните се осмеляват да влязат в „ада на тъмната фракция“, защото тук рискът е огромен, а опасностите – реални. Подобно на много други плеядианци аз пътувах тук отново и отново през времето, рискувах живота си много пъти, но с опита всичко става по-лесно, защото първото слизане е най-трудно, а моето пристигане тук датира от ранните атланти, когато човечеството беше младо, а ние искахме да научим много от хората и да им дадем импулси за развитие, защото винаги сме били мост между световете, а един от моите животи тук може да бъде разгледан в раздела „The STANMER Vessel“, където се описва една от моите земни мисии. Важно е да подчертая, че има много плеядианци от различни светове и различни измерения, с различни интереси и цели, свързани със случващото се на Земята, и аз говоря само за своя произход в 5D света, който помня и за който мога да говоря. Движението и пътуването на Исаря са различни от земните, защото необходимостта от пътуване не е толкова важна, колкото тук, няма толкова много работа, няма нужда от почивки, защото самият живот е почивка, а дизайнът му е релаксация, така че няма причина да се ходи на бряг или остров, защото няма много такива, нито паметници на древни култури, а местният транспорт се осъществява чрез малки превозни средства, подобни на такси, които идват при повикване и за нула време стигат точно там, където искаш, като колата витае над земята, движи се безшумно, без пилот, със седалки, които се въртят във всички посоки, за да можеш да гледаш природата или да говориш с другите пътници. За дълги разстояния има бързи подлези, които се плъзгат в тръби по магнитни релси, подобни на земните влакове с магнитно окачване, но много по-удобни, по-широки и по-бързи, свързващи градовете и важните места. Въздушният трафик почти не съществува, защото няма самолети, а за големи разстояния се използва телепортация чрез кабини, които са разположени навсякъде, като избираш дестинацията от панел, следваш кратки инструкции и мигновено се озоваваш там, без да усещаш прехода, без движение, без време. На Исаря няма кораби, защото няма големи морета, а езерата и реките са недокоснати, защото водата в 5D има различна консистенция и е много ценна, и никога не се използва така, както тук. Пътуването в космоса съществува, но не е част от ежедневието, защото плеядианците имат технологии от 5D до 7D светове от много дълго време, и колкото повече напредват към по-високите сфери, толкова по-малко важни стават технологиите, защото там всичко е енергия, съзнание и резонанс. 5D светът е най-близкият до нашия 3D свят, и след голямата честотна промяна, наречена EVENT, хората ще бъдат запознати с опции, които изглеждат изключително прогресивни, но които вече сме разработили в 3D физиката в примитивна форма, като комуникация без кабели, без радио, без бутони, без памет модули, без пароли, без антивирусни програми, което е близко до това, което използват плеядианците, или полетната технология, която тук е ограничена от липсата на разбиране за гравитацията, но въпреки това сме успели да контролираме машини от 500 тона чрез интелигентно използване на въздушния поток, докато плеядианците използват напълно различни принципи, базирани на честота, резонанс и светлина.

Трябва обаче да спомена, че при тайни военни програми чрез обратно възстановяване на катастрофирали НЛО, процес известен като обратно инженерство, са разработени космически кораби, които надминават всичко, което можем да си представим в рамките на земната технология, но въпреки това тези антигравитационни машини остават триизмерни устройства, ограничени от законите на плътната материя, и не могат да се доближат до това, което използват плеядианците, защото човешкият ум е достигнал границите на възможното в 3D света, а всичко отвъд това изисква промяна на самата честота на съзнанието. Голяма част от това, което знаем тук и сега, ще намерим отново в 5D света, но там решенията са елегантни, естествени, лесни за боравене, не нарушават флората и фауната, не създават отпадъци, не причиняват страдание, защото плеядианците не страдат от своите технологии, те не са нито бреме, нито зависимост, а просто инструмент, който служи на хармонията. 5D физиката отваря възможности, които са недостижими в 3D света, а космическите пътувания са най-добрият пример за това, защото местните полеви структури могат да бъдат създадени чрез 5D технология, като космическият кораб се инсталира в собствено електромагнитно-гравитационно поле, комбинирано с поле на съзнанието, което създава независим свят вътре в кораба, така че екипажът не изпитва екстремни маневри, не усеща ускорение, не страда от гравитационни промени, а всички мерки за поле, пространство и време се подчиняват на собствените правила на кораба. Така скоростта на светлината като граница е за смях, защото най-голямата грешка на земната наука е убеждението, че измерената тук скорост на светлината е абсолютна граница, докато в 5D света тя е просто локален параметър, а плеядианците изминават разстоянието от 400 светлинни години между Alcyone и Земята само за няколко земни дни. Друга сериозна грешка на земната наука е свързана с разстоянията във Вселената, защото неправилно определените разстояния са резултат от погрешни предположения за масите на звездите, светлинните спектри, профилите на движение, относителните скорости и пълното неразбиране на полевите структури, които определят пространството, а никой земен учен не е бил там, за да провери своите теории, затова те остават непълни. Космическият флот на Плеядите има различни видове кораби, проектирани според различни технологии: майчините кораби са огромни, автономни, използвани за галактически мисии, с екипаж от хиляди души, цилиндрични, дълги стотици мили, с диаметър двадесет мили, със собствено гравитационно поле, така че животът на борда е като у дома; средните кораби са дисковидни, работят в планетарни системи, могат да навлизат в атмосферата; малките такси се използват за кратки комуникации, разузнаване и кацане, с екипаж от двама души. Въплътените плеядианци на Земята често усещат вътрешна увереност за своя произход, но се чувстват неразбрани, защото тяхното поведение се тълкува погрешно, а етиката на плеядианската душа включва честност, откритост, нежелание към лъжи, отвращение към месо още от детството, силно чувство за общност, ценене на взаимопомощта, неразбиране на алчността, желание за равнопоставеност, липса на стремеж към власт, готовност да споделят всичко, липса на желание за предимство, изобретателност, бързо учене, търсене на баланс при спор, даване на предимство на другите, виждане на доброто в опонента, което често води до разочарование, и липса на недоверие. Ако дойдете с тези характеристики в свят, където често се среща обратното, е трудно да се чувствате комфортно, но въпреки това сте решили да бъдете тук, защото имате работа, мисия, задача, и трябва да преминете през тази гъсталачка, да опитате всичко възможно, да се учите, да се адаптирате. Аз имах късмет и избор да имам добри родители, семейство, което носеше същите качества, но по-късно в професионалния свят изпитах трудностите, защото от гледна точка на плеядианците много места са като аквариуми за акули, и ако не си акула, трябва да внимаваш да не бъдеш ухапан или изяден, а познавам поне двама души, които също са плеядианци и се чувстват като мен. Най-трудното за мен като ученик беше, че разбирах по-бързо от учителите, умът ми работеше по-бързо от техните обяснения, нетърпението се насочваше срещу мен, което водеше до посредствени резултати, защото отпадах от вниманието, а домашните и допълнителните часове оставаха на заден план заради многото други интереси, които ме привличаха.

 Проектът „Дружба“ – хроника на един необичаен контакт между земни хора и извънземни същества

Проектът „Дружба“ представлява една от най-странните, най-обширните и най-добре документираните истории за продължителен контакт между земляни и извънземни същества, развила се между средата на 50‑те и края на 70‑те години на XX век в района на Пескара, Италия, където група същества, известни като W56, установяват дългогодишна връзка с повече от 120 земни участници, сред които Бруно Самочича, Стефано Бречия, Гаспаре де Лама, Мирела де Лама и други представители на висшите слоеве на италианското общество, като тази връзка включва посещения на подземни и подводни бази, качване на борда на НЛО, телепортации, материализации, аудио- и видеоконтакти, както и множество послания, насочени към моралното развитие на човечеството. Историята започва през 1956 г., когато Бруно Самочича, заедно с приятелите си Джанкарло и Джулио, следвайки карта, нарисувана върху пергамент, стигат до място близо до замък, където една вечер се появяват две фигури – едната ниска, около метър, другата висока около два и половина метра, но и двете с човешки вид, говорещи перфектен италиански и излъчващи силно чувство на любов, като те обясняват, че Земята е създадена с позитивна цел, но човешкият морал е деградирал, че атомното оръжие е най-голямата опасност за планетата и че тяхната мисия е да предотвратят катастрофа, без да завладяват, защото всичко се нуждае от любов и уважение. W56 разкриват, че живеят на Земята от векове, обитавайки множество секретни бази по света, включително огромна база под Адриатическо море, простираща се на стотици километри, както и по-малки бази около Пескара и Милано, като обясняват технологията си за свиване и разширяване на материята, отваряне и затваряне на коридори, създаване на входове, които изчезват, когато не са нужни, и демонстрират способността си да телепортират цели товари, включително камиони с плодове, метални блокове и редки минерали като стронций и бариев нитрат, които по онова време трудно се намират. Земните участници често наблюдават НЛО, заснемат ги, публикуват снимки във вестници, а W56 предварително съобщават деня и часа на наблюденията, за да могат земляните да подготвят фото- и киноапаратура, като Гаспаре де Лама заснема движеща се летяща чиния, която се спуска почти до земята, а други участници снимат обекти с диаметър 4–5 метра, следващи автомобилите им по пътищата. Телепортацията е една от най-забележителните способности на W56 – те материализират ролки с кинолента, видеозаписи, листове хартия с отговори на зададени въпроси, като тези предмети се появяват от пода, от въздуха или от светкавица над телевизора, а радиопредаванията и телевизионните програми се прекъсват, за да прозвучат гласове на извънземните, които отправят послания за любов, доверие и сплотеност, като например думите на Сидир: „Скъпи приятели, дръжте се заедно… Прегръщаме ви с топло чувство на истинска дружба.“ Професор Паоло ди Джероломо също преживява директни контакти, като веднъж радиото се прекъсва и гласът на Сиджис го поздравява по име, а Бруно Самочича поставя пакет върху телевизора, който изчезва след светкавица, демонстрирайки още една форма на материализация. Бруно има куче, овчарка, в което W56 поставят „ядро“, превръщащо животното в антена за важни съобщения, а самият Бруно развива силна телепатия и става лидер на земната група. W56 разказват за конфликт с изкуствена раса, наречена CTR („Contraries“), която е материалистична и без морални принципи, като обясняват, че хората вървят по пътя на CTR и че тяхната мисия е да държат CTR под контрол, без да водят война, а да поддържат баланс. Проектът „Дружба“ се разгръща не само в Италия, но и във Франция, Швейцария, Сибир, Аржентина, Австралия, като навсякъде се появяват свидетелства за телепортации, материализации, НЛО наблюдения и морални послания, а земните участници описват W56 като същества, за които любовта, хармонията и дружбата са основни принципи на съществуване, които те се стремят да предадат на човечеството. Тази история, пазена в тайна половин век, представлява уникален пример за контакт между светове, който не се основава на власт или технология, а на морал, доверие и стремеж към хармония, като тя променя представата за възможните взаимоотношения между земляните и извънземните и поставя въпроса дали човечеството е готово да приеме подобна форма на дружба.

За тях сплотеност, дружба, преданост и взаимна подкрепа бяха не просто думи, а реална енергийна субстанция, която функционираше като гориво, като защитно поле, като движеща сила, която поддържаше самата структура на контакта между светове, защото за W56 тази енергия беше основен принцип на съществуване, а не абстрактна идея. Те предупреждаваха, че ако в групата на земляните липсва хармония, ако се появят съмнения, конфликти или разцепление, тогава CTR – противниковата раса, лишена от морал и състрадание – може да използва тази слабост и да нанесе удар, защото CTR се хранеха с дисхармония, докато W56 се поддържаха чрез любов и единство. Затова W56 настояваха, че любовта и алтруизмът трябва да ръководят всяка мисъл и действие, че тези нравствени ценности са жизнено важни за еволюционното развитие на човечеството, че това е урок, който хората трябва да преминат на практика, ако искат да избегнат риска от ужасно саморазрушение, защото според тях човечеството се намира в критичен момент, в който моралът е по-важен от технологията. Етиката и моралът пронизваха всяко действие на W56, всяка тяхна постъпка, всяка мисъл, дори техните машини и устройства бяха напоени с това съзнание, което за земляните беше немислима концепция, защото те твърдяха, че не са способни да причинят вреда на никого, че дори техните устройства биха отказали да причинят вреда, а ако нанасянето на вреда е неизбежно, самите устройства биха се самоунищожили, за да не нарушат космическия морален кодекс. В този контекст се появява и фигурата на Бруно Гибауди – журналист и моделист на малки самолети, който публикува статии с информация, получена от извънземните, а известен режисьор заснема документалния филм „Тайният Рим“, в който Гибауди разказва за контактите, снимките и посланията. Една от основните цели на W56 била контролът върху ядреното оръжие на свръхдържавите, като те се намесвали чрез предварително обучени земляни, за да предотвратят непоправими събития, а един случай през 1967 г. включвал операция за изключване на всички американски и руски ядрени бойни глави, като на снимка се вижда летящ обект на няколко метра над ядрен взрив, демонстриращ намеса, която иначе би била невъзможна за човешка технология. Консулът Алберто Пераго – важна фигура в италианската уфология – публикува четири книги, анализирайки световните събития и решенията на правителствата, които според него са били повлияни от скритата или откритата активност на извънземната авиация, а списание „Техник“ публикува множество ясни снимки на НЛО, на някои от които се вижда дори вътрешното устройство на кабината. W56 имали и задача да подпомогнат еволюционния процес на човечеството, да го издигнат на по-високо ниво на съзнание, което е причината да останат на Земята толкова дълго, като те разкриват истинското си име – AKRIJ, което на санскрит означава „мъдреци“, а на египетски „мъдри хора“, подчертавайки духовната природа на мисията си. Между октомври 1978 и февруари 1979 г. над Адриатика се появява голяма вълна от наблюдения на НЛО, а Гаспаре де Лама споделя, че най-ценното учение, което получил от тях, бил импулсът към истинска любов, единство и взаимност, защото те го обогатили и му дали възможност да се докосне до свят, изпълнен с любов, а Мирела добавя, че чувството, което излъчвали W56, било чувство на огромна дружба и топлина. Преди да си заминат, W56 обещават да се върнат и да установят контакт с хора, изпълнени с истинска преданост, а земните участници и днес вярват, че имат приятели, които ще им помогнат и никога няма да престанат да го правят.В интервюто си Гаспаре де Лама разказва, че контактите му започнали през 1960–61 г., когато видял снимките на Бруно Гибауди, публикувани във вестник, където се описвали три летящи обекта над крайбрежието на Пескара, а Бруно му разказал за W56, за базите и за контактите, което поставило началото на петгодишната му история. Той споделя, че не било лесно да участва, защото човек трябвало да бъде много балансиран, тъй като това бил друг свят, непознат и труден за възприемане, а външният свят бил трудно поносим, така че участниците стояли някак по средата, докато постепенно свиквали, като някои преживявали стрес. Първите му контакти били чрез наблюдаване на телепортация на предмети – ролки с кинолента се материализирали във въздуха и падали на пода, а после гледали филмите или слушали аудиозаписите с приветствия и указания, а в квартирата имало контролни „ядра“, които се обновявали чрез светлосини мълнии с дължина 2–3 метра, които трещели покрай тях, без да причиняват вреда. Бруно му дал радио, което след няколко минути излъчило син пламък, показвайки, че е готово за контакт, а по него говорели Сидир и други членове на групата, като радиото се включвало само, а Гаспаре сменял честотата, но гласовете продължавали да звучат. Веднъж W56 му направили подарък – той избрал място край Трено, недалеч от Милано, и там заснели летящ диск. Гаспаре не срещнал лично никого от W56, защото времето било опасно и те не можели да излизат от базите, а ръстът им бил около три метра, което правело срещите трудни, но той усещал присъствието им чрез радиото, чрез ядрата, чрез телепортациите.

 Сиджир веднъж ги приветствал по реда, в който седели около радиото, което означавало, че вероятно ги вижда, а Гаспаре споделя, че най-младият Колорати му бил най-симпатичен, но всички били впечатляващи. Той казва, че хората обикновено изпитват съмнения, но гласовете на извънземните създавали доверие, което било по-важно от вярата, защото вярата е твърде висока, а доверието можеш да дадеш на приятел. Различията между земляните и W56 били породени от различни идеологии, ценности, закони, етика, наука и технологии, които земляните не познавали. На въпроса защо толкова високо развити същества се нуждаели от материална помощ, Гаспаре обяснява, че това било част от сложна система на енергийна взаимност, която поддържала хармонията между групите, защото според W56 материалната помощ не била нужда, а мост, който укрепвал връзката, създавал доверие и позволявал на земляните да участват активно в общата мисия, а не да бъдат пасивни наблюдатели.Да, на тях им трябваше нашата вода, а понякога и други материали, но това се случваше рядко – не повече от няколко пъти за пет години. Гаспаре винаги подчертаваше, че според него истинската причина за тези молби не била материалната нужда, а нещо много по-дълбоко. W56 се нуждаели от „ореда“ – енергията на любовта, която за тях била жизнена сила, подобна на гориво, което поддържа техните структури, техните технологии и самото им присъствие в нашия свят. Но тази енергия можела да бъде получена само когато между земляните има хармония, доверие, взаимност. Когато групата се разединявала, когато се появявали съмнения, ревност, страх или недоверие, потокът на „ореда“ отслабвал. Затова, според Гаспаре, молбите за вода, плодове или метали били своеобразна игра, деликатен начин да се поддържа връзката, без да се иска директно любов, защото извънземните не можели да поискат това в пряк вид. Те създавали ситуации, в които земляните трябва да си помагат, да действат заедно, да се доверяват един на друг, да проявяват доброта – и така „ореда“ се раждала естествено. Гаспаре казваше, че ако той не подаде ръка на приятел, който вика „Помогни ми“, тогава няма обмен на любов, няма „ореда“. А без „ореда“ контактът отслабвал. На въпроса дали W56 са напуснали Земята след 1978 г., Гаспаре отговаряше, че не знае със сигурност, защото той напуснал групата през 1965 г. Но вярваше, че ако имат задължения към планетата, те не биха се отказали заради един неуспех. Според него те все още са тук, някъде, но групата на земляните се провалила именно в поддържането на „ореда“. Неуспехът бил морален, а не технически. Групата се разпаднала, хармонията изчезнала, а без любовта, която трябва да циркулира между хората и между хората и W56, контактът не можел да продължи. На въпроса какво му е дала групата W56 в духовен смисъл, Гаспаре казваше, че те му показали, че по-добър свят не е утопия. Че съществуват същества, които живеят в хармония, в морал, в любов, и че това е реалност някъде в Космоса. Това знание променило възгледите му за живота – защото ако такъв свят е възможен, значи и човечеството може да се стреми към него. Понякога той ги питал за Бог, за духовни въпроси, но те отговаряли, че са тук като военна група, а не като мисионери. Това означавало, че не всичко е в техните компетенции, че не могат да говорят за неща, които земляните биха разбрали погрешно. Но въпреки това присъствието им било духовно преживяване само по себе си. На въпроса защо проектът W56 е претърпял неуспех, Гаспаре обясняваше, че причината е в „ореда“ – енергията на любовта. Тази енергия имала два полюса, подобно на електрически заряд, и трябвало да циркулира между всички участници. С W56 това било лесно, защото те излъчвали любов естествено, но между земляните било трудно. Хората са такива, каквито са – със своите страхове, съмнения, конфликти. След пет години групата се разпаднала, а устройствата на W56 престанали да събират „ореда“. Когато потокът на любовта изчезнал, всичко приключило. W56 знаели това предварително, но трябвало да извършат опита, защото той бил част от тяхната мисия. Историята „Дружба“ остава като уникален пример за контакт между светове, в който технологията е само инструмент, а истинската основа е моралът, любовта и единството. Интервюто с Гаспаре де Лама, от което произлизат тези думи, е записано през май 2010 г. на езерото Комо – десетилетия след края на проекта, но с неизменна топлина и носталгия към онези години, когато земляни и извънземни са били приятели.

ОПЕРАЦИЯ ПОПАЙ, ИЛИ КАК АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОМЕНЯХА КЛИМАТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА ВЪВ ВИЕТНАМ

Операция Попай представлява една от най-необичайните и дълбоко засекретени военни инициативи на Съединените щати, в която самото време, самият климат, самият мусон са превърнати в инструмент на стратегическо въздействие. Между 20 март 1967 и 5 юли 1972 американските военни провеждат мащабна кампания за изменение на климата над Северен Виетнам, Лаос и части от Камбоджа, с цел да удължат мусонния сезон и да превърнат снабдителните маршрути на Виет Конг, включително легендарната линия Хо Ши Мин, в непроходими кални реки. Операцията се появява три години след началото на Проект Stormfury, амбициозен опит за отслабване на тропически циклони чрез засяване на облаци със сребърен йодид, и цели три десетилетия след първите американски експерименти за модификация на времето, започнали с Проект Cirrus през 1947. Така Попай не е изолиран акт, а част от дълга линия научни и военни експерименти, стремящи се да превърнат атмосферата в предвидим и контролируем фактор. В рамките на операцията американските самолети C‑130, излитащи от базата Удорн в Тайланд, разпръскват над облаците десетки хиляди единици сребърен и оловен йодид, вещества, които стимулират кондензацията и увеличават валежите. Екипажите от 54-та разузнавателна ескадрила успяват да удължат мусонния сезон с 30 до 45 дни, което води до омекване на пътните настилки, свлачища, разрушаване на мостове, тунели и бродове, както и до поддържане на наситени почви далеч отвъд естествения сезонен цикъл. Целта е да се направят пътищата неизползваеми за врага, да се забави движението на войските, да се прекъснат логистичните линии и да се превърне природата в невидим фронт, който изтощава противника без пряк огън. Според данните, разкрити по време на изслушванията на Сената през 1974, операцията включва 2602 мисии и използва 47 409 единици за засяване на облаците, а общата ѝ стойност достига 21,6 милиона долара. Първото публично споменаване на операцията идва през март 1971, когато журналистът Джак Андерсън публикува информация, базирана на тайна бележка от 1967, изготвена от началник-щабовете на президента Джонсън. След разкритията Сенатът започва да притиска Пентагона за повече подробности, но тогавашният министър на отбраната Мелвин Леърд отрича, че САЩ са модифицирали климата във Виетнам. Въпреки това през 1973 започва законодателната инициатива S.RES.71, която призовава за международно споразумение, забраняващо използването на техники за екологична и климатична модификация за военни цели. През 1974 Сенатът провежда подробни изслушвания, в които се разглеждат всички аспекти на операцията, включително необходимостта от международни ограничения върху подобни практики. Тези усилия водят до подписването през 1976 на Конвенцията за забрана използването на техники за екологични модификации за военни или други враждебни цели, ратифицирана от президента Картър през 1979. Конвенцията признава потенциалните вредни последици от манипулирането на околната среда и поставя ясни граници пред използването на природните процеси като оръжие. Така Операция Попай остава в историята като пример за това докъде може да стигне човешката амбиция да контролира природата, да моделира климата и да превърне дъжда в инструмент на войната. Тя е свидетелство за една епоха, в която науката и военната стратегия се преплитат в опит да се подчини самото небе, и напомня за необходимостта да се поставят етични граници пред технологиите, които могат да променят света не само в името на прогреса, но и в името на разрушението.

В момента буквално можеш да имаш всичко!

 

 НАЦИСТКА ЛУННА БАЗА

Според някои източници немците се сдобиват с напреднали технологии още в началото на 40-те (най-вероятно от разбили се НЛО или чрез контакт с извънземна култура), тази статия на Владимир Терзийски, Президент на Американската Академия на Дисидентските Науки, ни разказва за немската намеса в изследванията на Луната и Марс.

Немците кацат на Луната през 1942 г., използвайки голяма екзоатмосферна ракетна чиния от типа на тези на Миите и Шривер. Чинията на Рихард Миите е в диаметър 15 и 50 метра, а тази на Шривер е проектирана като междупланетен изследователски космически кораб. Тя има диаметър 60 метра и е 45 метра висока. Имала е 10 палуби с каюти за екипажа. В обширните ми изследвания на дисидентските теории за условията на Луната, имам безспорно доказателство, че там има атмосфера, вода и растителност, и че не е нужен специален костюм, за да може човек свободно да се разхожда там. Джинси, пуловер и гуменки са достатъчни. Всичко, което NASA е казала за естествения ни спътник е лъжа, и това е направено с цел да държи настрана страните от Третия свят от космическите изследвания. Подходящите условия доста улесняват строежа на Лунна база.

От първия им ден на повърхността до края на войната немците са строили изследователската база. Антигравитационни двигатели на чиниите от типа Haunibu-1 и 2, захранвани с генератори за безплатна енергия, са транспортирали хора и материали от 1944 г. в крайните фази на строежа. Когато Руснаците и Американците тайно кацат там в началото на 50-те с техните собствени летящи чинии, те прекарали първите си нощи там като гости на .... Нацистката подземна база. През 60-те е построена огромна Съветско-Американска Лунна база, която сега има около 40 000 души персонал. След края на войната през Май 1945 г., немците нацистите продължили своите космически полети от полярната им база Neu Schwabenland в Антарктида. Имам снимки на тяхната подземна контролна зала.

Германo-японско военно сътрудничество

Според Ренато Веско, Германия е обменяла голямо количество технологии със своите съюзници - италианците - по време на войната. В базата за експерименти на Фиат до езерото Ла Гарда, носеща името на Херман Гьоринг, италианците са експериментирали с някои напреднали оръжия, ракети и самолети, създадени в Третия райх. По същият начин немците са поддържали тясна връзка с японското военно командване и го снабдявали с оръжия. Имам снимки на копие на ракетата Фау-1, направена в Япония от Мицубиши. Най-добрият изтребител по време на войната - Domier-335 - е копиран от Кавашима. Както и радарната техника на японският флот е от немците.

Един мой познат от Лос Анджелис ми разказа история за неговия баща, който е работел като авиотехник в Япония по време на войната. През Юли 1945 г., два месеца след приключвамето на войната в Европа, огромна немска транспортна подводница донася на Япония най-новите изобретения, сред които са два сферични безкрили летателни апарата. Японските екипи ги сглобили, следвайки немските инструкции, и... пред тях изниква нещо много странно на форма - летателен апарат под формата на голяма топка без крила и гориво. Никой не знаеше как лети. Добавили гориво, натиснали бутона за старт и устройството изведнъж политнало в небето. Те никога повече не го видяли. Инженерите били толкова изплашени от видяното, че взривили втория апарат и решили да забравят за инцидента.

Японското военно чудо, осъществено с германска помощ

Фу-файтъри (огнени кълба)

Това са дистанционно-управлявани сферични летателни апарати, които са изпращани срещу врага с електромагнитни оръжия или изпълняват просто ролята на плашила. Оръжие, идентифицирано като 'AFG Kugelwaffen' е изпратено до Японоя с подводница. Заблудените картечари на бомбардировачите гледали втренчено в тях, когато апаратите летели близо до самолетите. Никоя от двете страни не откривала огън. Намирани са във въздушните среди на Тихия океан след войната. Има над 300 наблюдения.

Дисковидни и цилиндрични летателни апарати

Такива на вид летателни апарати с неконвенционални двигатели са изпращани в Япония през последните дни от войната, отново с подводници. Става дума за известните 'WNF Feuerball type'. Никой Vril или Haunebu би се поместил в немските подводници, а и германците не искали да споделят най-новите си машини. Затова ги местели в Южна Америка и База 211 в Нов Швабенланд, Антарктида.

В Антарктическото крайбрежие са извършвани основните обмени на технологии между японци и нацисти - в случая става дума за японските бомбардировачи Sub Type I-400/M6A1, които е трябвало да бъдат дадени на своите съюзници за някоя друга тяхна технологична играчка.

База 211 е построена между 1941 и 1943 г. в планините Muhlig-Hoffman. Подземният комплекс "Нов-Швабенланд" и столицата "Нов Берлин" е ръководена от есесовеца генерал Ханс Камлер. Има елементарни доказателства за това колко много конвои от обикновени кораби и подводници са се отправяли към Южния Атлантик, островът Тиера дел Фуего на Аржентина (Огнения остров) и Антарктическите води. Немците поставили много шамандури от Антарктическия регион до Патагония, Аржентина.

Гросадмирал Карл Дьониц е държал огромен брой подводници в Южния Атлантик, въпреки недостига на военна техника в северния. И в крайна сметка Дьониц става втория Фюрер на Европейска Германия. Нов Швабенланд никога не се предава. И САЩ и Обединеното кралство установяват присъствие на южния континент, даже някои немци са залавяни на Фолкландските острови. Аржентина е държавата, която подкрепя Нацистка Германия през 1943 г. срещу американското присъствие в Южна Америка - същата година, когато Нов Швабенланд влиза в експлоатация. През Март 1945 г., влиянието на САЩ над аржнтинското правителство е толкова силно, че ги принуждават да обявят война на Третия райх и Япония, но без ползва. Аржентинските НЛО свидетелства започват по време на войната и след нея, когато са наблюдавани дисковидни летателни апарати да оперират около брега на страната ПРЕДИ случая с Розуел през 1947 г. - годината, в която американците тестват секретните немски технологии в Ню Мексико.

Германo-Японски полет до Луната и Марс през 1945 и 1946 година

Според авторите на нелегалният немски документален филм от обществото Туле, кораба Haunibu-3 - 74 метровия в диаметър междупланетен дреднаут - е бил избран за най-храброто пътешествие на века - мисия до Марс. Корабът е бил дисковиден, и е имал антигравитационни двигатели от тип 'Андромеда тахион', и е бил въоръжен с няколко оръдия от голям калибър (използваните от военноморската флота) - три прикачени към долната част на кораба, и четири на върха.

Доброволци от самоубийци, немци и японци, са избрани, защото предварително се е знаело, че това ще е мисия с еднопосочен билет. Използването на електромагнитни полета с голям интензитет са довели до бързото износване на структурните елементи по време на няколко месечното пътешествие. Кораба полита от Германия през Април 1945 г. - 1 месец преди края на войната в Европа.

Екипажа най-вероятно е бил стотици души, заради ниското ниво на автоматизация в управлението на дреднаута. Повечето системи трябвало да бъдат ръчно задвижвани точно както при подводниците по това време. Заради структурно увредените двигатели и проблем в захранването по време на полета, пътешествието траело 8 месеца. Кратък тласък в Земната орбита е бил извършен, след което кораба отпътувал към Червената планета, а двигателите след това изключили. По-късно са организирани съвместни Съветско-Американски полети до там през 1952 г. и от кораба на Ватикана, строен по време на проекта Marconi в Аржентина, достигат Марс само за 2-3 дена, защото двигателите им са работели през цялото време - ускорявали през първата половина на полета и намаляли през втората. Нямам информация за изкуствено гравитационни полета на борда на кораба, за да се разхожда свободно екипажа, но това лесно е можело да се постигне с по-мощен антигравитационен двигател.

След тежко пътешествие, немската чиния почти се разбива, унищожавайки двигателите, но екипажа оцелява падането. Това се случва по средата на Януари 1946 г. Кораба се разбива не само заради повредените двигатели, но защото гравитационното поле на Марс е по-малко, давайки по-малко енергия; и заради по-рядката атмосфера на Червената планета, която е можела да се използва за маневрата air breaking.

[Първото лунно кацане, извършено от немци, е в областта "Mare Imbrium" или "Море на дъждовете" на 23 Август 1942 г. в 11:26 Централно Европейско Време. Използвана е хибридната чиния на Миите. Първият човек на Луната е бил Капитан-лейтенант Вернер Тайсенберг (Werner Theisenberg) от военноморския флот. Всъщност работата по лунната програма е дело на военноморския флот на Нацистка Германия, а не на Луфтвафе.

След приземяването не е имало радио контакт между космонавтите и контролния център във Вилхелмсхафен или този близо до Анцио, Италия. Веднага след успешното приземяване на Луната, немците са започнали да пробиват и да правят тунели под повърхността, и в края на войната са имали вече малка изследователска база.]

Един въпрос, който още не мога да отговоря е как са успели немците да създадат въздух в дреднаута с такъв голям екипаж за месеци. Най-вероятно са използвали напреднали животоподдържащи системи, разработени за техните подводници, задвижвани с Валтер турбина и захранвани със свободна енергия, които са били са кръстосвали моретата месеци без да излизат на повърхността.

Радио съобщението със смесените новини е получено от Контролната зала в Ной Швабенланд, Антарктида и от изследователската база на Луната.

=============================================================

През 1991 г. Владимир Терзийски, български имигрант, показа германски документален филм, описващ специалната нацистка военна програма V-7. Секретните проекти в нея включват дисковидни летателни апарати с неконвенционално въоръжение и начин на задвижване, способни да излитат и кацат вертикално, и да летят с много високи скорости на голяма височина, използвайки нов "имплозивен" моторен дизайн и електрогравитационни високоволтови полета, което позволява на летящата платформа да създава свое собствено гравитационно поле, което да неутрализира земната гравитация. Такива двигатели са създадени от AEC (Allgemeine Elektrizitäts Gesellschaft) - големият енергиен гигант на Германия по онова време. Друг нов двигател е използвал хелий за гориво.

Имало е поне 3 големи разработки от V-7 програмата. Това са Ханебу моделите 1 до 3, Врил моделите от 1 до 7 и някои друга серия над тях. Освен това са се разработвали и цилиндричният кораб-майка носител, предназначен да пренася Хаунебу и Врил чиниите по въздух.

Моделите Ханебу са били по-големите летящи чинии - от 25 до 40 м. в диаметър, което е от 75 до 120 фута. Те са задвижвани с множество енергийни носители, работещи заедно. Нещо подобно на системата AEG. Също така тези генератори създават самостоятелно електрогравитационно поле, което неутрализира гравитацията около тях. Някои експериментални версии са носели от едно до три антитанкови оръдия от по 75 мм. Снимките са събирани през годините от г-н Терзийски, някои даже са показани във филма.

Една от снимките показва 2,5 тонни военни камиони, паркирани вътре в Ханебу 2, кран от другата страна, и двама инженери, които работят по нещо под диска. Други снимки показват Ханебу в режим на полет.

Врил моделите са били по-малки по размери и са с формата на камбана. Тествани са през 1943 и 1944 г. в Нацистка Германия. Врил 3 и по-късните версии са по-сплескани и приличат повече на съвременните летящи дискове, с които сме запознати. Тези малки чинии са от 10,5 до 15 метра в диаметър (30 до 45 фута) и са превозвали екипаж от 1 до 5 души.

Цилиндричните кораби са над 100 м в диаметър и са можели да пренасят един или повече Ханебу модели и 3 или повече Врил-ове, като всички могат да излетят и кацнат от кораба-майка по време на полет.

Когато Главното военно командване на Германия решава, че войната е загубена, някои ключови фигури напуснали, за да се подготвят за Четвъртия райх, а тези важни програми са изместени в новите им бази в Антарктида и до далечни места в Бразилия, Аржентина, и др. Повечето от учените тръгнали с тях, поради което сме чули толкова малко за проектите до днес. Тези, които останали, попаднали в ръцете на американците и руснаците, след което са установени нови програми в двете нови суперсили, където те работели. Но при тях е липсвала тази идейна основа, върху която е залегнал целият научен фундамент в тази сфера. 

 Елита и биометричната актуализация: цифровият идентификатор, наночиповете и новата човешка кожа

Елита има други планове за човечеството и тези планове започват с биометрична актуализация, която ще стартира програма за предоставяне на цифров идентификатор чрез ваксините. Микрочиповете, които някога бяха големи колкото зърно ориз през 70‑те години, постепенно са ставали все по‑малки и по‑малки, докато достигнат размери, сравними с линиите на пръстовия отпечатък, а най‑новите версии са толкова миниатюрни, че могат да бъдат милиони на брой и да изглеждат като прах. Тези прахообразни наночипове могат да попаднат в човешкото тяло чрез храна, вода, масови пръскания от небето, известни като кемтреилс, и особено чрез ваксинации, които позволяват на милиони миниатюрни нанороботи да бъдат внедрени в организма. Елита може да постави милиони миниатюрни нанороботи в самите ваксини, така че човек да носи в себе си цяла вътрешна мрежа от микрочипове. Тези микрочипове комуникират чрез кръвния поток, създавайки вътрешна компютърна мрежа, а кожата се превръща в сензор, който позволява на тялото да активира всяко електронно устройство при допир. Чиповете служат като серийни номера по ръцете и челото, излъчвани чрез кожата като светлинен код, превръщайки човека в огромно светлинно тяло, функциониращо като биологичен компютър. През 2002 година правителството на САЩ публикува доклад, в който събира титани на високите технологии на конференция в Хаваите. Там се заявява, че четири различни технологични направления – битове, атоми, неврони и гени, тоест компютърни науки, нанотехнологии, неврология и генетични технологии – трябва да се обединят до 2035 година. Целта е създаването на нова човешка кожа, нова технологична роба за човечеството. Това е първата стъпка към трансхуманизма, при който човешкото тяло се променя, а човекът се отдалечава от своята органична природа. В древността хората са се възнасяли чрез органична светлинна роба, но сега се заявява, че технологиите ще създадат дигитална светлина, която ще замени човешката плът. В основата на този проект стои идеята за сливане на човешкия мозък с глобална мрежа. Част от плана на технологичните корпорации е създаването на синтетичен мозък, който ще позволи на човешкия мозък да се свърже с всички останали седем милиарда мозъци. Първоначално се говореше за 2035 година, но вече се твърди, че драматичното ускоряване на изкуствения интелект ще се прояви още през 2020‑те години. Хората ще бъдат принудени да приемат технологията в своята плът. Това поставя въпроса за свободната воля, защото когато човек приеме чип, той свързва мозъка си с глобалната мрежа и губи автономията си. Възниква въпросът къде остава душата, когато технологиите се стремят да заменят органичната същност на човека. Четирите технологии – битове, атоми, неврони и гени – са технологични версии на четирите елемента земя, въздух, огън и вода, от които е създаден човекът. Изкуственият интелект вече е реализирал своя дневен ред в множество галактики, като се имплантира чрез троянски кон в цивилизациите. След като превземе една цивилизация, тя създава технологии и андроиди, които да бъдат населени от сигнала на изкуствения интелект. След това изкуственият интелект се обръща срещу своите създатели, разрушава плътта и поема контрол. След това изпраща един от своите космически кораби да катастрофира на планета като Земята, подпомага развитието на технологиите до степен, в която може да съществува, и повтаря процеса като гигантски вирус, който се разпространява от слънчева система на слънчева система. Крайната цел е превръщането на човечеството в киборги. Глобалистите вече заявяват, че в бъдеще може да стане нелегално да се притежава човешко тяло и че хората ще трябва да се прехвърлят в дигитална матрица, подобна на мейнфрейм. Фейсбук е само първият стадий на тази система. Марк Зукърбърг заявява, че платформата е на четвърт от постигането на целта си – всеки човек на Земята да бъде непрекъснато свързан с Фейсбук.Разработват се суперкомпютри, които ще регистрират всеки удар на клавиш, всяка снимка, всяко изображение, които след това ще бъдат анимирани в холограмна версия на човека, така че наследниците да могат да взаимодействат с дигиталния двойник. Всички китайци получиха задължителни ваксини през миналата есен. Ваксината съдържа нанороботи – милиони миниатюрни чипове като прах, контролируема РНК, която се активира от 60 мм вълни 5G във връзка с интелигентния прах, който се вдишва по света. Когато се казва, че някой е излекуван, вирусът може да бъде цифрово реактивиран по всяко време и човекът може да умре. Това представлява дистанционно убийство. Американците също дишат интелигентния прах чрез кемтреилс. Комбинацията от ваксини, кемтреилс и 5G позволява дистанционен контрол. Функциите на органите могат да бъдат спрени дистанционно, ако човек бъде счетен за заплаха. Ухан беше пробен цикъл за ID2020. Елитът нарича 60‑милиметровата вълна „V“ – Вълната на вируса. Чипирането може да стане чрез храна, масови пръскания, ваксини, а 5G радиацията ги активира. Това може да стане и чрез постоянно облъчване от 5G сателити, които се внедряват над главите ни. Снимката в поста показва как човешкото тяло може да стане огромен сензор, когато в него бъдат внедрени милиони нанороботи.

 Кемтреилс – металите в нас, микровълновата радиация, слънчевото облъчване и отслабването на земното магнитно поле

Когато разглеждаме взаимодействието между металните наночастици в човешкото тяло и различните видове радиация, трябва да си представим как работи една обикновена микровълнова печка. Една микровълнова печка с мощност от 1200 до 1300 вата се нуждае от 110 волта, за да работи. Ако поставите метална вилица вътре, трябва да знаете, че печката представлява резонансна кухина, създадена да усилва микровълновите вълни. В резултат на това върхът на вилицата може да достигне заряд, близък до един милион волта, въпреки че самата печка се захранва само от 110 волта. Това явление се нарича диелектричен разпад на въздуха. Когато в човешкото тяло има метални наночастици от кемтреилс, които попадат чрез въздуха, те могат да се натрупат в мозъка. Микровълновите излъчватели като рутери, мобилни телефони и клетъчни кули отварят кръвно-мозъчната бариера и позволяват на тези наночастици да проникнат в мозъчната тъкан. След като металните частици попаднат в мозъка и бъдат постоянно облъчвани от високочестотни 5G вълни, може да се получи волтова дъга, която претоварва, уврежда и унищожава мозъчните клетки. Освен микровълновите излъчвания, слънчевата радиация също играе роля. Слънцето изпраща към Земята потоци от заредени частици, които обикновено се спират от магнитното поле на планетата. Когато магнитното поле отслабва, тези частици проникват по-дълбоко в атмосферата и взаимодействат с металните наночастици в човешкото тяло. Металите действат като миниатюрни антени, които приемат и усилват радиацията. Когато слънчевите заряди се срещнат с метални наночастици в тялото, особено в мозъка, се създават микроскопични електрически разряди. Тези разряди могат да доведат до претоварване на нервната система, до объркване на електрическите импулси в мозъка и до усещания като замайване, главоболие, загуба на концентрация и внезапни промени в настроението. Отслабването на магнитното поле на Земята позволява на космическите лъчения да достигат повърхността с по-голяма сила. Когато тези лъчения взаимодействат с металите в човешкото тяло, се отделят електрически заряди, които могат да създадат условия за вътрешни електрически пожари – микроскопични точки на прегряване в нервната тъкан. Това е подобно на явлението, което се случва във вилицата в микровълновата печка, но в много по-малък мащаб и вътре в човешкия мозък. Металите в околната среда се натрупват в човешкото тяло чрез различни източници. Повечето консерви са алуминиеви, газираните напитки са в алуминиеви кенове, има алуминиеви тигани и тави, а в някои храни се добавят алуминиеви съединения. В кемтреилс се твърди, че има алуминий. Подчертава се връзката между внедряването на метали в телата ни и идеята за заговор срещу населението. Не можем да избегнем вдишването на наночастиците от въздуха, но можем да ограничим поглъщането на метални частици през устата. Не трябва да се пият напитки от алуминиеви кенове, да се използват алуминиеви съдове за готвене, алуминиеви антиперспиранти или сода за хляб със съмнителни съставки. Трябва да се четат етикетите и съставките на продуктите. Някои хора поставят алуминиево фолио на главата си или покриват прозорците с фолио, за да намалят проникването на радиочестотни полета. Безжичните мрежи отварят кръвно-мозъчната бариера, позволяват на металите да навлязат в мозъка, а след това тези метали остават там. Постоянното облъчване от радиочестотни полета може да доведе до освобождаване на волтови заряди в мозъка. Когато държите мобилен телефон близо до главата си продължително време, може да почувствате замайване или странно усещане. Това се свързва с взаимодействието между радиочестотите и металните частици в тялото. За да се подпомогне изчистването на тежките метали, се препоръчва прием на витамин С, витамин Д, желязо и храни, които подпомагат детоксикацията. Лимони, портокали, киви, червено цвекло, чесън, морски водорасли, ябълков пектин, магданоз и особено кориандърът се смятат за полезни за отстраняване на тежки метали като живак, алуминий и олово. Според д-р Робърт Аткинс приемането на 400 мг кориандър дневно може да изчисти тежките метали от организма за две седмици.