Изгубен континент и неговите обитатели: Митове за 5-6-метрови гиганти и тяхната цивилизация

Според древните митове на Китай, Индия, Централна и Южна Америка, други континенти са съществували преди много, много милиони години. Лемурия и Пасифика, например. Защо споменах конкретно тези две легендарни земи? Защото говоря за мистериозен народ, който уж е живял на вече несъществуващ континент. Според някои легенди той се е намирал в Индийския океан (Лемурия), докато други казват, че е бил в Тихия океан (Пасифик).

Климатът там е бил благоприятен. Топъл, тропически, с изобилна растителност, всякакви плодове и липса на големи хищници - един вид рай. И там са живели 5-6-метрови гиганти. Те са притежавали огромна физическа сила и са били смятани за маймуноподобни хора.

Някои изследователи смятат, че тези същества са еволюирали от вида Gigantopithecus в интелигентни същества. Те са запазили чертите на гигантските маймуни, но са общували свободно, усвоили са различни науки, строили са градове и, най-интересното, за разлика от нас, са развили магически умения.

Например, олмеките, предшествениците на ацтеките и маите, са запазили древна легенда за маймуноподобни гиганти, които, използвайки силата на вятъра, са местили огромни каменни блокове и са ги подреждали във велики стени. Блокът се е реел над земята и се е движил в желаната посока.

Жителите на тази страна били описвани като интелигентни маймуни, високи 5-6 метра.

Според различни оценки, те са изградили цивилизация, обхващаща цял континент. Това бил съвсем различен свят. Те били способни да създават грандиозни структури, пропити с магически свойства. Индийските трактати описват някои удивителни конструкции на цивилизацията на интелигентните гигантски маймуни, като например енергийни кули.

Те били извисяващи се конични структури, изработени от мегалити и огнени кристали. Ако вражески флоти или кармични демони (един от основните съперници на тази цивилизация) се приближили до континента, кристалите се активирали и изстрелвали огнени алени мълнии на много метри и дори километри, изгаряйки вражеския флот от безопасно разстояние.

В центъра на континента, сред джунглата, се извисявал жив земен храм. Гигантска глава с три очи, която можела да говори. Тя не просто говорела, а помагала на хората да разберат света. На всеки няколко дни всички жители на тази страна се събирали на площада близо до храма. Те заемали медитативни пози и влизали в променено състояние на съзнанието.

Интелектуалните възможности на всеки отделен жител били ограничени. Но в това променено състояние се генерирала специална колективна енергия, която „дишала“ Земния храм. След като вдишала достатъчно количество от тази енергия, тя отваряла очи и разговаряла с всички присъстващи.

Под влияние на медитация те телепатично задавали въпроси, а колективният поток на съзнанието, умножен по генерираната енергия, им позволявал да намират отговори на всякакви въпроси. В такива моменти те дори били способни да надникнат в бъдещето и да предвиждат събития.

Благодарение на този Земен храм гигантите успели да процъфтяват в продължение на десетки и стотици хиляди години. Техните способности им позволили да насищат кристали и мегалити с енергиите на огъня, водата, вятъра, светлината, тъмнината и земята. Тези енергии защитавали континента от външни влияния. Но, както знаем от митовете, унищожението на тази цивилизация все пак се случило.

Храмът на Земята е уникална структура на древна цивилизация.

Планетоид се разбива на континента. Оцелелите бягат в джунглите на Азия и Америка; повечето от жителите не оцеляват. Те вярват, че могат да построят множество енергийни кули, които да разбият падащото небесно тяло. Изчисленията им обаче се провалят. Огромната цивилизация на гигантите, някога най-мощната на нашата планета, загива. Първо мощен удар разбива земната кора, а след това океанските води поглъщат това, което е останало от Лемурия или Тихоокеанския континент.

Останките от тази цивилизация, под формата на малки общности от гиганти, взаимодействат с хората в Южна Америка. Там те дори успяват да построят няколко града, но взаимодействията им с хората се оказват трагични. Хората гледат на гигантите като на заплаха и открито се борят с тях. В Азия на тях се гледа по различен начин. Китайските текстове споменават, че няколко от тези гиганти са служили на императора, което предполага, че не са били унищожени.

Следващите поколения от тези, които са мигрирали от изгубения континент, вече не притежават техномагически свойства. Източникът на тази мистична сила е изгубен заедно с разрушаването на дома им. Официалната наука има негативно отношение към подобни митологични разкази. Позицията ѝ е недвусмислена: нито Лемурия, нито Пасифика са съществували, нито биха могли да съществуват. Всички препратки към гиганти и чуден континент са митологична измислица. Е, това мнение също има право да съществува.

 Горчивата истина, която все още много хора не осъзнават:

„Видения при Пълнолуние. Част 3. Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 Изповедта на един ендоскопски техник

Аз съм техник по ендоскопия, работих повече от двадесет години и видях повече от две хиляди и петстотин колоноскопии, видях с очите си как неща се движат в червата на пациентите и видях как гастроентеролозите ги виждат и мълчат, защото не ни е позволено да казваме истината на пациентите, и първият път когато видях истината беше само три месеца след като започнах работа, когато присъствах на колоноскопия на мъж, който страдаше от хронично подуване и умора, и когато стигнахме до края на дебелото черво видях бяла маса с форма на въже, която се движеше и избягваше светлината на камерата, а лекарят също я видя, но в доклада написа „няма значими находки, препоръчват се фибри“, и когато го попитах той каза, че това е нормална слуз и движение, но аз знаех разликата, защото години наред бях обучаван да разчитам изображението, и през следващите шестнадесет години видях бели въжеподобни форми, които се движат и се отдръпват в гънките на червата, когато светлината се приближава, видях дебел сив слой, който покрива чревния лоб и понякога блокира видимостта, видях ясно движение на живи обекти, които сякаш комуникират с камерата, и когато попитах един стар специалист защо лекарите не го документират, той ми отговори без колебание, че няма застрахователен код за подобно откритие, че в медицинското училище са ги учили, че паразитите са тропическа болест и че французите не ги хващат, и че ако видят нещо подобно, това задължително е слуз, и че ако някой каже, че това са паразити, ще трябва да изпрати пациента на изследвания, които ще бъдат отрицателни, защото те се крият зад биофилмите си, и лекарят ще изглежда невеж и няма да му платят извънредно, и че за всички е по-лесно да кажат, че това е слюнка, и години по-късно, когато самият аз се разболях, имах същите симптоми, ежедневно подуване до „фалшива бременност“, екстремна умора, събуждане всеки ден между два и четири сутринта, и знаех, че това са паразити, но нито един стандартен тест няма да ги разпознае, защото се крият зад биофилмите си, нито един лекар няма да ми повярва, повечето лечения се провалят, защото убиват само възрастните и оставят яйцата и ларвите, повечето продукти на пазара просто убиват и те оставят да страдаш, защото успехът изисква да се унищожат трите етапа от жизнения цикъл и едновременно да се изчистят отпадъците, и след дълго търсене открих, че всяко успешно лечение трябва да извърши три действия, да убие възрастните чрез черна орехова черупка, да убие ларвите и яйцата чрез карамфил, да елиминира токсините и телата чрез чесън и гуанабана, иначе пациентът ще изпита реакция на Херксхаймер с главоболие, гадене и мозъчна мъгла, и през първата седмица имах анормална чревна активност, през втората седмица видях в банята същите бели нишки, които години наред виждах на камерата, през третата седмица подуването започна да изчезва, през четвъртата седмица нощното събуждане спря, през шестата седмица колежка ме попита дали съм отслабнал, но аз не бях отслабнал, а бях загубил това, което ме е изяждало, и ако страдате от хронично подуване, което не реагира на хранене, умора, която сънят не решава, събуждане между два и четири сутринта, мозъчна мъгла, и тестовете ви казват, че всичко е нормално, знайте, че това, което техниците по ендоскопия виждат на екраните, не е слуз, а живо същество, което се крие зад дебел слой биофилм и не се появява в стандартните тестове, и повечето лечения се провалят, защото не унищожават всички етапи от живота и не извършват детоксикация, и последното ми послание е да не вярвате на доклад, който казва „няма нищо“, когато симптомите ви казват друго, защото това, което виждате на екрана на ендоскопията в продължение на двадесет години, лекарят ви няма да ви го каже, но аз ще го кажа, камерата не лъже, а това, което се движи и избягва светлината, не е слюнка.

Нека мозъкът ви филтрира печалбите от лотарийния джакпот

 

Истинската причина, поради която всичко сякаш се разпада в момента 💰

 

 Комплекс от седем камери с антипирамиди. Какво е открито под платото Наска в Перу?

Платото Наска е уникално място. Пустиня, разположена в Перу, е известна с хилядите геоглифи на повърхността си, някои от които са с размери няколкостотин метра. Трудно е да си представим кой ги е създал и защо преди хиляди години. В края на краищата, според учените, никой не е могъл да лети на височина от птичи поглед, за да ги види. Междувременно от земята пълната красота е невидима – оттук се виждат само неразбираеми каменни линии без смислено значение.

Изложени са най-различни теории относно платото Наска, включително някои наистина фантастични. Геоглифите са свързани с древни богове или дори извънземни, за които се твърди, че са посетили Земята преди хиляди години. Поради специфични природни условия тези „рисунки“ са останали непокътнати в продължение на стотици и хиляди години. Най-старите от тях са на приблизително 7500 години, докато най-младите са на приблизително 2500 години. Въпреки че тези изображения със сигурност са завладяваща мистерия, те изглежда са нещо повече от просто мистериите на платото Наска.

Изследователи от Университета в Лима проведоха серия от проучвания, които доведоха до откриването на мистериозни, обширни подземни кухини под платото Наска. Искания за съдействие от американските власти доведоха до съвместното използване на сателитна констелация за сканиране на скалата под платото Наска. Проучванията разкриха седем така наречени камери, всяка с размери до 450 квадратни метра, както и множество прави линии от подземни тунели с дължина десетки километри.

Експертите се опитаха да оценят тези образувания от гледна точка на природните образувания. Докато един или два тунела биха могли да бъдат създадени от вода или лава, изригващи под налягане, цяла мрежа от прави тръби, свързващи сравнително големи камери, е малко вероятно да се е образувала без нечий проект.

Тук обаче академичната наука влиза в конфликт. Откритият подземен комплекс очевидно е на хиляди години. Според учените хората са използвали примитивни инструменти по това време. Как са успели да извадят толкова огромни количества почва на повърхността? И, което е по-важно, къде са я сложили?

По-нататъшното изследване оставило изследователите напълно озадачени. Сканирането с наземни инструменти в една от залите разкрило странна структура. Тя била оформена като четиристранна, перфектна стъпаловидна пирамида. Но друга част от структурата привлякла особено внимание: пирамидата била свързана на върха си с върха на друга, обърната пирамида.

Цялата тази удивителна структура била издълбана от солидна скала. Съдейки по спектрографията, използваният материал бил неразличим от околния материал. Следователно, или пирамидата, и антипирамидата били построени от блокове, издялани от наличния материал, или са били издялани направо, подобно на някои индийски храмове.

Пирамидата граничеше с антипирамида.

Изненадите не свършваха дотук. Сканирането на останалите зали разкри, че всяка от седемте съдържа свои собствени структури. Шест съдържаха подобни пирамиди и антипирамиди, а една съдържаше вертикална тръба, простираща се на 470 метра надолу, разширяваща се към дъното, за да се превърне в друга дълбока камера.

След сканирането ѝ, изследователите направиха още едно откритие: нещо, разположено на дъното, съдържаше сложна сплав от редкоземни и високоякостни метали. Беше невъзможно да се каже какво е то - инсталация, устройство или някакъв вид скривалище за оборудване. Имаше много възможности и беше напълно неясно коя от тях ще се окаже вярна.

След всички тези открития, перуанските и американските власти се съгласиха за съвместни разкопки, но скоро след това перуанската страна се отказа от споразумението. Причината беше проста: такава мащабна работа би изисквала обширно оборудване и външна намеса. Самите перуанци не бяха достатъчни. И те не искаха да включат американците, въпреки че очевидно са помогнали за откритието. Освен това платото Наска е обект на световното културно наследство и мащабната работа в региона може да компрометира неговата цялост. С други думи, работата е изоставена.

Може само да се спекулира какво се крие под платото Наска. Хипотетично, описаната информация силно подсказва за някакъв вид изкуствен комплекс. Няколко пирамидални структури, свързани с подземни тунели, водещи до една единствена камера с масивна вдлъбнатина и някакъв вид предмет, изработен от редкоземни и високоякостни метали, който би могъл да бъде устройството или инструментът, захранващ целия този комплекс.

Там има вертикална тръба, простираща се на 470 метра надолу.

Те не приличат много на културни или религиозни структури, нито пък на жилищни помещения. Като цяло не е ясно защо са създадени геоглифите и дали са свързани с подземието, остава въпрос. Може би в бъдеще перуанските власти ще се съгласят на мащабна работа и първите хора, или поне проучвателни сонди, ще бъдат спуснати в подземния комплекс. Може би тогава ще бъдат намерени отговори на тези въпроси.