СИЛНИТЕ ДУШИ СА АТАКУВАНИ ОТ ДЕТСКА ВЪЗРАСТ.

Нашата Земя е под контрола на тъмни раси в продължение на много хилядолетия. Тоест, тя е под властта на тъмнината и в Нискочестотната зона на Вселената.

За древните, светещи души е трудно дори да влязат тук.

Дори ако са изпълнени всички условия за зачеването на Високочестотна Душа, когато пристигне Душа от Висш Ред, матрицата реагира незабавно и силни негативни сили се стоварват върху това бебе, опитвайки се да предотвратят раждането му или да причинят преждевременна смърт, или ако силата им е недостатъчна, да неутрализират и откраднат динамиката му колкото е възможно повече, разрушавайки земята под краката му.

Външно това може да се прояви като проблеми дори по време на бременност, раждане и детство. Много пъти човек със способности и повишена чувствителност се озовава в най-насилствената и враждебна среда, което помага да се понижат вибрациите му максимално и му пречи да се отключи и научи кой е наистина.

Системата (матрицата) прецизно изучава и разчита третите точки на болка, които удрят бавно и постоянно.

Необходимо е този човек да бъде лишен от увереността му, да бъде пречупен, да бъде унищожена вътрешната му същност. Ето защо той може да бъде подложен на физическо и психологическо насилие, постоянен натиск, непрестанна критика и негативизъм. Повечето от най-ярките звезди са въплътени от семейства, които със сигурност са стари души, способни да свалят такава мощна душа на планетата, но те носят мрак в себе си и често са врагове от минали животи. Светла душа рядко израства в здрава семейна среда.

Целта е да ви накарат да намразите себе си, да се откъснете от душата си и да повярвате, че не сте специални, че сте нищо. Че трябва да живеете като всички останали, да се пускате по течението и да правите това, което ви се казва. Да се изключите и да спрете да вярвате в себе си, да загубите способностите си; тоест, да дадете силата си на някой друг.

Но Светлите души избират това трудно преживяване с причина. Така че, преди да се родят, им е показано какво ги очаква и тези души се съгласяват, възнамерявайки да издържат всичко.

След като са се родили, след като са се спуснали в тези по-ниски вибрации, те веднага осъзнават, че не е толкова просто, колкото изглеждаше там горе „високо“.

Но те нямат къде да отидат и са принудени да преминат през цялото това преживяване.

Това, което искаме от вас, е да не се предавате, да не започвате да вибрирате на тази ниска честота, а по-скоро да ставате по-силни чрез тези обстоятелства, да влезете в състояние на радост и блаженство, да повишите честотата си и след това да предавате тази енергия възможно най-широко на околните.

„Символът“ за този път е лотосовото цвете, символично растящо там, където има мръсотия и кал, протягащо се нагоре в тъмнината, преодолявайки всички препятствия. То е гризано от риби и други водни същества, но то продължава да расте и да се издига, докато не намери слънчевата светлина. Накрая достигайки повърхността и преминавайки в друга среда, то цъфти и се превръща в красиво цвете, стъблото и корените му растат силни и силни.

По същия начин човек на светлината, по своя духовен път, непременно изпитва негативизъм и това е необходимо, за да остане по-късно заземен в по-висши измерения.

Това е начин да избегнете страха от високите вибрации и да останете здраво стъпили на земята. Именно това преживяване на негативизъм ви позволява да се отключите и развиете, така че душата да се укрепи и по-късно да може лесно да се движи през огъня на Високите Честоти във Възнесението.

Следователно, злото може да се покаже като добро, а някой, който не го е преживял, може лесно да бъде изкоренен и разпръснат на вятъра, като глухарче. Някои Звездни Същества, които са имали лесен живот, не са успели да се подготвят и са полудели; психиатрите са пълни с Блестящи Души, които не са успели да интегрират тези мощни еволюционни енергии.
Продължава...
Така че, ако понякога се чувствате уморени, помислете, че може би на вашия лотосов цвят му отнема малко повече време, за да достигне повърхността на водата, а това е просто най-тъмният час преди зазоряване.

Не се поддавайте на негативните мнения на другите за вас; помнете, че подценяването е основният начин да ви лишат от силата ви.

Съсредоточете се и си дайте вътрешна команда – намерение – да се върнете към това, което е ваше, към възможностите, с които сте дошли тук, и помнете целта си.

Нищо не е просто и нищо не е случайно, дори вие, който четете това сега...

Спомнете си кой наистина сте и направете това, за което сте дошли тук.

 ОТЧЕ НАШ Е МОЛИТВА, КОЯТО ИЗЦЕЛЯВА ДУШАТА И ПОВДИГА СЪЗНАНИЕТО

Молитвата „Отче наш“ е една от най-древните и най-силните духовни формули, предавани през вековете като мост между човека и вътрешната му светлина. Тя не е просто текст, който се произнася, а живо слово, което носи в себе си дълбока символика, вътрешна хармония и вибрация, която отеква в съзнанието на онзи, който я изрича с внимание и присъствие. В традицията тя се свързва с учението на Йешуа, познат като Исус от Назарет, и се възприема като духовен указ, който не произлиза от човешка логика, а от стремежа към вътрешно пробуждане. Тази молитва е преживявана от милиони хора през две хилядолетия, и именно това колективно внимание е създало силно енергийно поле, което продължава да влияе на онези, които я произнасят с чисто намерение.

Всяка част от молитвата може да бъде разглеждана като утвърждение, което докосва различни нива на човешкото същество. Числото седем, което традиционно се свързва със съвършенството, хармонията и завършеността, присъства в структурата на молитвата чрез седемте основни изречения. Те могат да бъдат възприемани като символични врати към различни аспекти на вътрешния свят. В духовните традиции често се говори за седем енергийни центъра, които отразяват различни нива на съзнанието. Когато човек произнася молитвата осъзнато, той може да почувства как думите докосват тези вътрешни пространства, като ги подреждат, успокояват и пробуждат.

Първите думи „Отче наш, Който си на небесата“ насочват вниманието нагоре, към идеята за по-висш ред, за светлина, за източник, който надхвърля човешкото его. Това е моментът, в който човек се свързва с усещането за принадлежност към нещо по-голямо, към духовна реалност, която не може да бъде видяна с очите, но може да бъде почувствана с вътрешното възприятие. Тази част от молитвата отваря пространството на вярата, на доверието и на вътрешната яснота. Тя е като светлина, която пада върху съзнанието и го прави по-прозрачно, по-спокойно и по-отворено.

Следващите думи „Да се свети Твоето име“ насочват вниманието към вътрешното виждане. Това е моментът, в който човек се обръща към собствената си интуиция, към способността да различава истината отвъд външния шум. Тук молитвата докосва вътрешното зрение, онзи тих център, в който човек усеща посоката, без да има нужда от доказателства. Това е пространство на осъзнаване, в което думите се превръщат в прозорец към по-дълбока реалност.

„Да дойде Твоето царство“ е израз, който носи идеята за проявление. Това е моментът, в който духовното се стреми да се изрази чрез човешкото слово, действие и присъствие. Тук молитвата докосва силата на изразяването, на истината, която се произнася с чистота. Това е напомняне, че думите имат сила и че чрез тях човек може да създава хармония или раздор. Когато тази част от молитвата се произнася осъзнато, тя пробужда стремежа към искреност, яснота и честност.

„Да бъде Твоята воля“ е израз на доверие, на приемане и на отваряне на сърцето. Тук молитвата докосва пространството на любовта, състраданието и прошката. Това е моментът, в който човек се освобождава от нуждата да контролира всичко и позволява на живота да се разгръща по естествения си път. Тази част от молитвата носи усещане за мир, за мекота и за вътрешно разширение. Тя е като дълбоко вдишване, което освобождава напрежението и отваря място за ново начало.

„Дай ни днес насъщния хляб“ насочва вниманието към силата, която движи човека в ежедневието. Това е моментът, в който молитвата докосва личната воля, увереността и способността да се действа. Тук човек се свързва с усещането за стабилност, за вътрешна опора, за сила, която не идва от външни обстоятелства, а от собствената му същност. Това е напомняне, че животът се случва в настоящия момент и че подкрепата, от която човек има нужда, винаги е достъпна тук и сега.

„И прости нам дълговете“ е израз, който носи освобождение. Това е моментът, в който молитвата докосва емоционалните пластове, онези места, в които човек носи тежест, вина, болка или неизказани чувства. Прошката е процес, който изчиства вътрешното пространство и позволява на човека да продължи напред по-лек, по-свободен и по-спокоен. Тази част от молитвата е като вътрешно измиване, което връща яснотата и мекотата.

„Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото“ е израз, който насочва вниманието към корена на човешката стабилност. Това е моментът, в който молитвата докосва пространството на сигурността, на устойчивостта и на способността да се преодоляват страхове. Тук човек се свързва с усещането за защита, за вътрешна сила, за увереност, че може да премине през трудностите, без да загуби себе си. Това е напомняне, че истинската стабилност идва отвътре, а не от външни обстоятелства.

Когато молитвата „Отче наш“ се произнася осъзнато, тя се превръща в път към вътрешно пробуждане. Тя не е предназначена за механично повтаряне, а за преживяване. Всяка дума е врата, всяко изречение е стъпка, всяка пауза е пространство за дишане. Молитвата е мост между човека и вътрешната му светлина, между земното и духовното, между ежедневието и вечността. Тя е покана към по-дълбоко присъствие, към изцеление, към трансформация, която започва отвътре и постепенно се проявява във външния свят.

Да бъде така.

 Радиоаматьор прихванал комуникации в края на 70-те години на миналия век и вярвал, че на Луната има тайна пилотирана база.

Радиолюбителите са необичайно явление. Не всички от тях се занимават с безобидно подслушване. Понякога, случайно, а понякога умишлено, те се настройват на определена честота, за да подслушват нещо, което не би трябвало. В края на 70-те години на миналия век, един изключително талантлив радиолюбител живеел в едно село в Свердловска област. Той не просто подслушвал; той също така конструирал една станция от няколко други, но с много по-широк честотен диапазон. Отнело му много време, за да постигне желания ефект.

Съветски гражданин се чудил дали може да подслушва навсякъде по света, било то Индия, Австралия, Япония или Съединените щати. Но какво ще стане, ако се стреми към космически разстояния? Като всеки романтик, той мислил мащабно, защото идеалите не познават граници. Така, в продължение на няколко години, жителят на Свердловск усъвършенствал своето творение. Понякога успявал да слуша спортни предавания от Съединените щати или Италия, новини от Япония или прогнози за времето от Канада.

Жителят на Свердловск слушаше целия свят и дори отвъд Земята.

Един ден мъжът подслушвал нещо, което чул. Осъзнавайки, че не е на руски, той го записал, за да се опита да го преведе по-късно. Защо го направил? Защото източникът на сигнала не бил на Земята, а на Луната. Съветският гражданин успял да подслуша разговори оттам три пъти. Дълго време се страхувал, че е чул нещо много важно и забранено, затова се колебаел да го каже на някого.

В крайна сметка той го направи. Неговият приятел намери някой, който говореше английски, и заедно преведоха и трите разговора, записани от жителя на Свердловск. В първия се обсъждаше настъпилата лунна нощ и значителното спадане на температурните показания. Това обаче не се забелязваше в жилищните помещения. Предполага се, че единият от събеседниците е бил на Земята, другият на Луната. Този, който говореше от спътника на Земята, се оплака, че няма достатъчно пържени картофи и кола. Вторият отговори с нещо от рода на: още три месеца и ще яде толкова пържени картофи и ще пие толкова кола, колкото иска.

По време на втория диалог, човекът на Земята говореше предимно. Той изброи целите, които трябваше да бъдат изпълнени: събиране на почва, оценка на нейната радиоактивност и опит за отглеждане на разсад в лунна почва; провеждане на полево проучване на кратера; вземане на проби от дъното му и проверка за лед; проверка на компонентите на марсохода за износване; и инвентаризация на лекарствата и хранителните запаси в съответствие с разпоредбите. Очевидно планът е бил да се изпрати товарен кораб до Луната.

Освен това, мъжът от Земята настоял да записва жизнените си показатели два пъти дневно, включително температура, белодробен капацитет, кръвно налягане, пулс и тегло, както и да бъде проверяван за радиация. След това попитал: „Как са останалите?“ Мъжът отбелязал, че те все още спят и че Томи получава чести кръвотечения от носа. Междувременно, човекът на Луната успокоил спътника си: „Не се тревожи, всичко е под контрол. Той ще вземе лекарството още четири пъти и всичко ще се върне към нормалното.“

По време на третия диалог стана ясно, че базата има проблем с филтрирането на водата. Устройството, което преработваше урината в пречистена вода, не работеше. Все още имаше приличен запас от течност, но нещо трябваше да се направи по въпроса. Беше решено, че следващия път, когато товарният космически кораб пристигне, счупеното устройство ще бъде върнато на Земята за ремонт и на негово място ще пристигне ново. Дотогава би трябвало да има достатъчно вода.

След това дойде добрата новина: в лунната почва беше поникнало кълнче. Тоест, лунната почва се оказа подходяща за сухоземни растения. Второ, проблемите на Томи бяха решени. Те бяха престанали. Изведнъж човекът от Земята съобщи следното и затвори: „Имаме проблем. Някой ни подслушва.“

Наистина ли хората живеят на Луната?

И така, какво беше това? Съществува теория, че хората отдавна живеят на Луната, както на Марс. Те просто не са казали на обществеността за това. Не е необходимо мнозинството да знае какви технологии и възможности вече са достъпни за човечеството. Все пак говорим за края на 70-те години на миналия век. Трудно е да се повярва, че лунни бази за постоянно обитаване вече са съществували тогава. По-логично е да се мисли, че съветски гражданин е подслушал разговори от някакъв тренировъчен полигон, където се е разигравала инсценирана сцена на комуникация между центъра на Земята и лунната база. Тази теория може би е правдоподобна.

Но уловката била, че жителят на Свердловск бил сигурен, че един от контактьорите не е на Земята. Неговото творение (модернизирана станция) прихванало сигнал, уж идващ от друго небесно тяло. След три опита на тази честота, нищо друго не било уловено. Мъжът сканирал, търсейки възможност, но по-нататъшна комуникация не се осъществила.

Можем ли да повярваме на тази история? Невъзможно е да се даде окончателен отговор. Разбира се, бих искал. В края на краищата, непознатото винаги привлича. Ако се провеждат някакви тестове на близки небесни тела, рано или късно ще разберем. Нека изчакаме новините.

 Черен диск над Баренцово море: Необясним инцидент по време на съветските военноморски учения през 80-те години на миналия век

Капитани, моряци, офицери и друг военноморски персонал от време на време съобщават за подобни инциденти. Например, капитан първи ранг Игор Максимович Баркли е споделял множество истории за необичайни явления в морето. Той открито заявява: „Ние във флота разполагахме с всички необходими доказателства, за да докажем, че морските НЛО (НВО) с напълно различни форми и геометрии не са спонтанни творения на природата, а са интелигентни, технологични и преднамерени.“

Какво подсказва този коментар? Преди всичко, той подсказва, че от време на време съветските (в този случай) и като цяло чуждестранните военноморски представители се сблъскват с нещо необяснимо. Днес бих искал да споделя с вас една история, някога изучавана от съветския и руски деец Владимир Ажажа. Тя е разказана от капитан първи ранг В. Е. Бережной.

Инцидентът се е случил през 1980 г. в Баренцово море по време на учения: „Целта беше да се отработят маневри от съвместна група подводничари и надводни сили. Учебните цели бяха под вода. Командването постави задачата да идентифицира три обекта и да ги унищожи с обединени сили. Изглежда, че подобни неща се случват редовно по време на учения от кой знае кога, но в този случай всичко се обърка.“

Голяма група проведе учения в Баренцово море.

Първата цел беше идентифицирана, докато се издигаше на повърхността. Ситуацията беше максимално близка до реалността, но момчетата се справиха. Вторият враг трябваше да бъде идентифициран. Той се движеше на средна дълбочина, като от време на време изключваше двигателите си, за да затрудни оценката на местоположението му.

Именно по време на тази част от мисията се случва инцидент, който според официални лица никога не би могъл да се случи. Надводната група е имала задачата да локализира потенциален враг и да предаде координатите на подводничарите, които след това да извършат торпеден удар. Хората на борда на корабите координират действията си помежду си, разделяйки морското пространство на зони на влияние. Всеки екипаж наблюдава аномална активност в района, за който отговаря.

В един момент един от корабите забелязал движение на дълбочина 80 метра. Обектът се движел странно - доста бързо. Те не го докладвали, а само заявили, че е засечен враг. Координатите постоянно се променяли, така че подводниците трябвало буквално да водят целта. Тя се движела постоянно със скорост, надхвърляща възможностите на подводницата, което затруднявало унищожаването ѝ. Накрая, когато станало ясно къде се опитват да унищожат учебна цел, командването се намесило.

Оказа се, че в този район не би трябвало да има никакви обекти. Дали наистина можеха да са американски шпиони? В Баренцово море? Трябваше да им се даде урок. Тогава дойде официалната заповед: да ги унищожим! Тъй като в учения от това ниво се използваха торпеда, елиминирането на шпионския апарат не би трябвало да е твърде трудно. Ръководството реши, че допълнителният стимул под формата на подобен „дар на съдбата“ няма да попречи на ученията, а по-скоро ще бъде важен урок.

Започна пълномащабно издирване на обекта. То обаче не завърши съвсем по план. Съветите не можеха да разберат с какво си имат работа. Изглеждаше като необичайно бърз шпионски апарат, който не можеше да причини никаква вреда. След 20 минути неуспешни опити за унищожаване на целта, се случи нещо странно. Черен обект с форма на диск се появи изпод водата и полетя към един от корабите. Един от моряците излезе на палубата и започна да размахва ръце.

Обектът изскочи от водата.

Дискът, носещ се над кораба, започна да се пука. Звукът беше като пукане и хрущене на лед. Тогава на повърхността му се появиха три зелени точки и от тях се изстреляха три лъча светлина към мъжа. Те удариха дясната му ръка, карайки я веднага да отпусне. Уплашеният моряк се втурна вътре в кораба. Там, треперещ от страх, той разказа какво се е случило. Страхът му се дължеше главно на загубата на чувствителност в ръката на горкия мъж.

Плавателният апарат бързо потъна в морските дълбини. Никой не го видя повече. Що се отнася до моряка, ръката му изтръпна и вече не реагира на стимулация. Той загуби рефлексите си. Беше уволнен поради инвалидност. Между другото, подобен инцидент се случи по-късно през 1986 г. в Балтийско море. Името на офицера, чиято ръка също беше докосната от лъч от неидентифициран летящ обект и загуби функция, дори е известно: Юрий Кучма. Въпреки че мъжът претърпя рехабилитация, той не успя да си възвърне контрола над ръката. Никой никога не е успял да определи какъв вид летателни апарати са били тези.

 История на Сибир, основана на генетичната памет на неговите народи. За това няма да се пише в учебниците.

Знаете ли онази не чак толкова забавна шега за това, че няма живот отвъд Московския околовръстен път? Всъщност той съществува навсякъде – отвъд Московския околовръстен път и отвъд Урал. Ще отида дори по-далеч: съществува от десетки хиляди години. Отдавна твърдя, че нашата история е много по-древна, отколкото е прието да се смята. Защо тогава информацията в учебниците е съвсем различна? Отговорът е прост: академичната наука се основава единствено на материалистични факти. Те не си правят труда да анализират петроглифи, приказки или легенди. С други думи, генетичната памет на народите не съществува за тях. Следователно, само това, което отговаря на стандартите на официалната наука, попада в научната литература.

В продължение на десетилетия изучавам митовете на огромен брой народи, от север на юг, от запад на изток, населяващи териториите на бившия СССР. Мнозина може да не са съгласни с моите заключения, но аз вярвам, че моята версия е много близка до истината. Между другото, моето мнение се основава не само на фолклор и легенди, но и на откритията на други изследователи: Сундаков, Климов, Жарникова, Чудинов, Кльосов и много други. Следователно, човек може да го тълкува по различен начин, но винаги си струва да се помни, че науката трябва да отчита знанията, съхранени от народа. Без генетичната памет на един народ не може да има истинска история и всичко това ще бъде нищо повече от обикновен сбор от дати.

Каква беше историята? Да започнем с факта, че хората отвъд Урал са се появили преди повече от сто хиляди години. И това не са били примитивни, полудиви племена, а носители на големи знания, притежатели на невероятни технологии и строители на грандиозна цивилизация. Тя обхващала Сибир, Далечния север, Далечния изток и европейската част на Русия. Огромна, гигантска мрежа от крепости със столица Асгард Ирийски (на мястото на днешния Омск) е основана преди повече от 106 000 години. Това е предшествано от миграции от Даария.

Те прелетяха над Сибир на дракони.

Даария се е намирала на мястото, което сега е Северният полюс. В митовете и легендите е била известна като Хиперборея, Арктида или Даария. Тя е била обитавана предимно от представители на четири славянски племена: сивооките да'арийци, произхождащи от съзвездието Мала мечка на планетата Рай; х'арийците от съзвездието Орион, отличаващи се със зелените си очи; святорусите от съзвездието Макош или Голяма мечка, носители на гена Сварга - синеоки (леденооки); и кафявооките расени от съзвездието Лъв. Тези четири племена се събрали на Мидгард (Земята), за да построят рая - Ирия.

Както всяка цивилизация, Даария преживява както прогрес, така и регрес. Преди приблизително 113 000 години се случва космическа катастрофа: една от луните се разбива в Даария, унищожавайки континента. Жителите успешно мигрират в Евразия и основават Беловодье, със столица Асгард от Ирия.

В продължение на десетки хиляди години тези народи са обитавали обширни земи. Легендите разказват, че са използвали сибирски сини дракони за пътуване между градовете, а филцови мамути за добитък и за транспортиране на големи количества товари.

Мощни сили започнали да атакуват покрайнините на Беловодье от юг. Преди приблизително 44 500 години били създадени обединените сили на Беловодье. По южните граници на страната били построени множество укрепени райони, крепости и няколко стени. Враговете били разгромени и в резултат на това бил създаден Великият кръг на Русия, който на практика трансформирал нейната държавност. Страната вече притежавала военна мощ и система за отбрана срещу желаещите да я нападнат.

Ролята на Асгард Ирийски в управлението му над Беловодье намаляла леко преди 13 000 години. Настъпила Голямата слана - природен катаклизъм, причинен от падането на втората луна. От този момент нататък климатът на планетата се променил драстично и светът потънал в ледников период за няколко хиляди години.

Ударът на небесното тяло предизвика потоп. Той отнесе голяма част от древния свят и върна цивилизацията векове назад. Поради промените много технологии бяха загубени. Екосистемата се промени. Голям брой видове изчезнаха. Всичко това допринесе за разпадането на Беловодье. То се разпадна на няколко държави.

Голям брой крепости и градове са били разположени отвъд Урал преди хиляди години.

През следващите векове настъпва продължително противопоставяне между нашествениците от юг и последните защитници на сибирската цивилизация, чиито представители все по-често бягат от Сибир отвъд Урал към Европейска Русия. Борбата временно приключва с подписването на договор между юга и севера. Това събитие се случва преди 7534 години и е записано като Сътворението на света в Звездния храм. Съюзът продължава хиляди години, докато джунгарските нашественици окончателно унищожават Асгард Ирийски през 1530 г.

Това изобщо не са приказки, а по-скоро информация, базирана на легенди, митове и географски местоположения. Защо масовата наука не признава това? Защото мегалитните комплекси на Колския полуостров, Урал, Алтай, Бурятия, Башкирия, Хакасия и много други територии се считат за геоложки обекти. И все пак сред тях има голям брой ровове, валове, пирамидални насипи и структури, както и мегалитни центрове.

Ватикана съдържа ръкописи на древногръцки философи, които твърдят, че хиляди крепости и градове са съществували в Сибир много преди приемането на християнството в Русия. Цивилизацията е съществувала или поне изглежда, че е съществувала, и тази гледна точка заслужава да бъде защитена.

„Евакуация заради плазмен пожар в Уудуърд, Оклахома. 17 февруари 2026.“

 

Задържане на сперма - Сатана действа чрез удоволствие

 Задържане на сперма – Сатана действа чрез удоволствие

В съвременния свят мъжът живее в постоянен сблъсък между импулса и намерението, между моментното удоволствие и дългосрочната сила, между това, което мозъкът му иска сега, и това, което животът му изисква в бъдеще. Удоволствието е станало толкова достъпно, че вече не е награда, а разсейване, не е преживяване, а бягство, не е интимност, а навик. И точно тук се появява метафората, че „сатана действа чрез удоволствието“, не като религиозно твърдение, а като описание на начина, по който импулсът може да надделее над разума, как лесното усещане може да подкопае трудното развитие, как комфортът може да измести растежа. Когато мъжът се поддава на всяко желание, той постепенно губи способността да управлява собствените си реакции, защото мозъкът му започва да търси най-бързия път към допамин, а този път почти винаги води към разсейване, фантазия и моментно освобождаване, което оставя след себе си празнота, умора и липса на фокус. Задържането на сперма се превръща в символ на противопоставянето на този вътрешен механизъм, защото то не е отказ от сексуалност, а отказ от автоматичност, отказ от това най-силният импулс в тялото да управлява поведението вместо съзнателния избор.

Когато мъжът прекъсне цикъла на свръхстимулация, той започва да вижда колко много от ежедневните му действия са били управлявани от навик, а не от намерение. Съвременната среда е изградена така, че да отвлича вниманието му: безкрайно скролване, безкрайни образи, безкрайни фантазии, които пренастройват мозъка му да търси новост вместо дълбочина, бърз стимул вместо истинско удовлетворение. И когато този поток бъде прекъснат, мъжът започва да усеща как вниманието му се връща, как енергията му се повишава, как амбицията му се събужда, защото допаминовият срив, който идва след прекомерно удоволствие, е това, което го прави апатичен, разсеян и безсилен. Задържането не е магия, не е мистицизъм, не е суеверие. То е начин да се види ясно какво се случва, когато човек спре да бъде роб на импулса и започне да наблюдава собствените си желания. Това наблюдение е първата стъпка към контрол, а контролът е първата стъпка към сила.

Дисциплината се усеща мощна, защото тя е доказателство, че човекът управлява себе си, а не обратното. Когато мъжът успее да каже „не“ на най-силния си импулс, той започва да казва „не“ и на всички останали разсейвания, които го дърпат назад. Той започва да усеща как волята му се засилва, как мисълта му се избистря, как присъствието му се задълбочава. Това не е потискане, а трансформация. Не е отказ, а пренасочване. Не е броене на дни, а разбиране на себе си. Сексуалната енергия е една от най-силните форми на жизнена енергия, която човек притежава, и когато тя не се разпилява в моментни импулси, тя започва да се превръща в сила за действие, в мотивация за работа, в яснота за целите, в стабилност на характера. Мъжът започва да усеща, че нещо вътре в него се подрежда, че хаосът се превръща в структура, че разпиляната енергия се събира в една точка, която му позволява да се движи напред с повече увереност и по-малко вътрешни конфликти.

Но задържането без цел е безполезно, защото енергията, която се освобождава, трябва да бъде насочена. Ако тя не бъде вложена в работа, в творчество, в развитие, в движение, тя се превръща в напрежение, което не води до нищо. Истинската сила на тази практика е в това, че тя учи мъжа да управлява собствените си импулси, да разбира собствените си желания и да използва сексуалната си енергия като гориво за фокус, а не като средство за бягство от скука или стрес. Когато човек започне да контролира най-силния си импулс, той започва да контролира и всички останали. Това води до по-ясно мислене, по-силна воля, по-дълбока увереност и усещане за вътрешен суверенитет, което не може да бъде постигнато чрез външни стимули. Истинската сила идва отвътре, от способността да кажеш „не“ на себе си, когато е най-трудно, и „да“ на целта си, когато е най-лесно да се откажеш.

Метафората за „сатана чрез удоволствието“ описва точно този вътрешен конфликт. Не става дума за религия, а за психология. За това как импулсът може да надделее над интелекта, как лесното усещане може да подкопае трудното развитие, как малките отстъпки, които човек прави пред себе си, се превръщат в дългосрочна слабост. Когато мъжът започне да разбира този механизъм, той започва да вижда колко много от живота му е било управлявано от автоматични реакции, които са го държали в цикъл на разсейване. И колко много сила се освобождава, когато този цикъл бъде прекъснат. Задържането е начин да се върне контролът, да се възстанови фокусът, да се изгради вътрешна яснота, която позволява на мъжа да се движи през света с повече присъствие, повече сила и повече намерение. И когато той започне да усеща тази промяна, той разбира, че истинската битка никога не е била срещу външни сили, а срещу собствените му импулси, които са били подсилвани от свръхстимулацията на модерния свят. Когато той си върне контрола над тях, той си връща контрола над живота си.