Руини или природа? Спорове около необичайните структури на повърхността на Марс

През последните десетилетия разсекретяването на всякакъв вид документация стана модерно. Независимо дали политиците и високопоставените служители са осъзнали, че им е писнало да крият информация за събитията от минали десетилетия, или просто е настъпила ерата на разкриване на тайни, това, което имаме, е това, което имаме.

Струва си да си припомним началото на мащабното публикуване на документи, свързани с неидентифицирани летящи обекти в Съединените щати. Служители на Ватикана от своя страна заявиха, че скоро може да публикуват и някои документи, „отнасящи се до почти цялото общество“.

НАСА се опита да следва тази тенденция и публикува няколко комплекта снимки на Марс и откритията на изследователи от 80-те до 2000-те години за съседната ни планета. Както винаги, някои веднага започнаха да изучават публикуваните архиви. А на някои от снимките са открити мистериозни образувания, забележително подобни на земните. По-конкретно ще обсъдим правоъгълните и квадратните образувания, разположени в района на равнината Ацедалия.

Както е добре известно, в същия район се намират и изумителните марсиански образувания, известни като „стъклени червеи“. Те са по същество дюни, но взаимодействието на светлина и сянка създава впечатление за гофриран тунел или някакъв друг вид инфраструктура. Някои астрофизици и изследователи на Марс дори сериозно са обсъждали техния изкуствен произход. Някои са били убедени от по-ясните снимки и са признали естествения произход на образуванията. Други обаче са намерили снимките за твърде висококачествени, сякаш са били специално обработени, за да се подчертае падащата светлина и сенки.

Възможно ли е на Марс да е съществувала цивилизация?

Недалеч от тях, на същата равнина, се намират шест групи от правоъгълни и квадратни образувания. Те се издигат на няколко метра, някои дори десетки метри, над повърхността. За първи път са видени на изображения с лошо качество през 80-те и 90-те години на миналия век. По това време специалисти от НАСА сериозно обсъждат предполагаемите руини на древни структури, заснети на Марс.

Най-голямото от тях е с площ приблизително 220 квадратни метра. Другите са по-малки. Геометрията е проста - квадрати и правоъгълници с ъгли от 90 градуса. Няма следи от пътища или стъпала, колони или тераси наблизо - само самите образувания.

Те са разположени на разстояние 1-2 километра една от друга. Изглежда имат централна структура и няколко спомагателни. Не приличат на пълноценни селища или градове. Мащабът им е твърде малък. Но като цяло местоположението и размерът са доста подходящи за база.

Снимка на една от квадратните формации. (Снимка: i.ytimg.com).

Вярно е, че дори тази теория има своите нюанси. Например, нека разгледаме основната хипотеза, използвайки човечеството като пример. Как си представяме дом на бъдещ астронавт на Марс или Луната? Високотехнологичен модул с широка функционалност, позволяващ обитаване и научни изследвания. Нали?

И така, на първо място, говорим за издръжлива сплав, технологично напреднали компоненти и поддържаща инфраструктура. Да кажем, че е станало бедствие и всичко това е било унищожено. Материалът не би изчезнал. Освен това, в продължение на десетилетия, камо ли стотици или хиляди, той би бил покрит с такъв слой марсиански прах и пясък, че демонтирането на останките от конструкциите би било много трудно.

Какво е заснето на повърхността на Марс? Типични руини от древния период. Квадратна или правоъгълна сграда, изработена от същия материал като всичко останало. Без високотехнологични сплави или технологична инфраструктура. Без пътища или специални модули - нищо подобно. Много прилича на руините на древна цивилизация. При това локална, защото една хипотетична извънземна цивилизация отново би изисквала високотехнологични структури с климатичен контрол, регулиране на температурата и много други функции.

Фотографска реконструкция на марсиански руини.

Тук, очевидно, говорим за руините на храмови сгради или работилници, може би жилищни комплекси, но важният аспект е липсата на технологии. Това са просто каменни сгради, направени от марсианска почва. Поне тази гледна точка е много вероятно да е вярна. Може би, преди много време, Марс е бил обитаем и там е съществувала собствена цивилизация. Изобщо не е сигурно, че марсианците са строили звездолети и гигантски мегаполиси. Напълно възможно е нивото им на развитие да е било сравнимо с медната или бронзовата епоха.

Между другото, с настъпването на 21-ви век и по-широкия набор от възможности за изследване на Марс, тази тема донякъде е избледняла в неизвестност. Имаше известна дискусия за потенциални руини в района на Цидония, но това е съвсем различен въпрос. Следователно е трудно да се прецени дали руините, открити на Марс, са примитивни или природни образувания с необичайна и рядка форма. Разбира се, бих искал да вярвам, че някога там са текли реки, са расли гори и марсианците са могли да живеят в малки селища.

„Прясна плазма от района и екзистенциалната криза на плазмения пламък“

 

 Защо жените внезапно ви забелязват по отношение на задържането на сперма

Когато мъжът започне да практикува задържане на жизнена енергия, нещо в него се променя по начин, който не може да бъде скрит, защото жените не реагират само на думи, жестове или външен вид, а на присъствие, на вътрешна сила, на стабилност, която не може да бъде имитирана. Жените усещат мъжката енергия интуитивно, още преди да го погледнат, преди да чуят гласа му, преди да знаят името му. Когато мъжът задържа жизнената си сила, той започва да излъчва нещо различно — нещо тихо, но мощно, нещо, което не може да бъде обяснено с логика, защото това не е техника, а трансформация. Тялото му става по-спокойно, погледът му по-фокусиран, стойката му по-уверена, а присъствието му по-тежко, сякаш е стъпил по-дълбоко в себе си. Жените забелязват това, защото женската психика е създадена да разпознава стабилност, сила и вътрешна дисциплина — не като агресия, а като център, като ос, около която светът може да се подреди. Когато мъжът не разпилява енергията си, той започва да я натрупва вътре в себе си, и тази натрупана енергия се превръща в магнит, който не привлича чрез усилие, а чрез естествено излъчване. Жените усещат, че този мъж е по-присъстващ, по-цял, по-свързан със себе си, и това ги кара да го забелязват, дори когато той не се опитва да бъде забелязан. Променя се начинът, по който ходи, по който гледа, по който мълчи. Мълчанието му вече не е празно, а изпълнено. Погледът му вече не търси одобрение, а наблюдава света от позиция на вътрешна стабилност. Жените усещат, че този мъж не е разпилян, не е зависим от външни стимули, не е воден от импулси, а от намерение. И това е рядкост. Рядкост, която се забелязва мигновено. Когато мъжът задържа енергията си, той започва да мисли по-ясно, да говори по-малко, но по-смислено, да действа по-фокусирано, да се движи по-целенасочено. Жените усещат това като зрялост, като сила, като мъжко присъствие, което не се нуждае от показност. Той вече не гони, не се доказва, не се състезава. Той просто е. И това „просто е“ е най-силното нещо, което една жена може да усети. Жените забелязват, че този мъж има дисциплина — не дисциплина, която се показва, а дисциплина, която се усеща. Тя е в стойката му, в гласа му, в начина, по който гледа света. Тя е в спокойствието му, в липсата на хаос, в липсата на нужда да впечатлява. Жените усещат, че този мъж е по-малко реактивен, по-малко разпилян, по-малко зависим от външни стимули. Той е по-центриран, по-осъзнат, по-свързан със себе си. И това ги привлича, защото женската природа търси стабилност, търси присъствие, търси мъж, който е в себе си, а не извън себе си. Когато мъжът задържа енергията си, той започва да излъчва увереност, която не е арогантност, а спокойствие. Сила, която не е агресия, а стабилност. Привличане, което не е игра, а естествено следствие от вътрешната му цялост. Жените забелязват това, защото женската интуиция е по-силна от всяка логика. Тя усеща енергията преди думите, присъствието преди външния вид, стабилността преди поведението. И когато мъжът започне да носи тази енергия в себе си, жените го забелязват, дори когато той не прави нищо. Защото той вече не е мъж, който търси внимание — той е мъж, който привлича внимание чрез самото си съществуване. Това е истинската промяна. Това е причината жените внезапно да го виждат. Не защото е станал по-шумен, по-нахален или по-настойчив, а защото е станал по-цял, по-фокусиран, по-спокоен, по-мъжки присъстващ. И тази енергия говори първа. Винаги.

„Визуализирането на тази сцена винаги ме кара да побеждавам.“

 

 Месото като Матрица: Как Плътта Заключва Съзнанието в Коренната Чакра

Месото е червено като коренната чакра, плътно, тежко, наситено със земна енергия, която държи съзнанието приковано към най-ниските нива на инстинкта, към оцеляването, към материалното, към онова, което дърпа надолу, вместо да издига нагоре. Когато човек се храни с плът, той поема не само физическа субстанция, но и вибрацията на страха, стреса, смъртта и инстинкта, които животното е носило в себе си. И колкото повече плът влиза в тялото, толкова повече плът управлява ума, желанията, импулсите, реакциите. Тялото става тежко, умът става мътен, духът става далечен. За да достигне човек по-високи състояния на съзнание, трябва да стане по-лек, по-чист, по-прозрачен, да освободи енергията си от грубите вибрации, които го държат в ниските нива на съществуването. Месото е плътно и тежко, то държи честотата ниска, заключена в коренната чакра, където властват страхът, инстинктът, оцеляването, борбата, агресията, привързаността към материята. И без значение колко медитации прави човек, колко мантри пее, колко йога практикува, ако тялото му е натоварено с вибрацията на плътта, съзнанието му остава на едно и също ниво, защото енергията не може да се издигне, не може да се освободи, не може да се разшири. Не можеш да бъдеш божественото мъжко или божественото женско начало, ако си в капан в матрицата на плътта, в ниските вибрации на коренната чакра, където духът е заглушен от инстинкта. Божественото начало се води от духа, от светлината, от чистотата, а не от плътта, не от тежестта, не от инерцията на материалното. 

Всички велики учители, всички йоги, всички мистици, които са достигнали високи нива на съзнание, са избрали растителна храна, защото растенията вибрират по-високо, по-леко, по-чисто. Зеленото е цветът на сърдечната чакра, на любовта, на състраданието, на връзката с живота. Когато човек се храни с растения, той поема вибрацията на светлината, на слънцето, на фотосинтезата, на чистата жизнена сила, която се движи нагоре, а не надолу. Когато енергията е заключена в коренната чакра, човек вибрира на честотата на страха, на инстинкта, на паразитните модели на мислене, които го карат да използва другите, да се привързва, да се страхува, да се защитава, да се бори. И когато човек вибрира ниско, той не може да обича истински, защото любовта е вибрация на сърцето, а сърцето не може да се отвори, когато енергията е заседнала долу. Тогава човек използва другите за собствените си желания, точно както използва животните за храна — не от нужда, а от навик, от инерция, от неосъзнатост. И когато тялото е пълно с тежка енергия, умът става лесно манипулируем, лесно податлив на външни влияния, лесно отклоняван от пътя на духа. Но истината е, че никой не може да контролира съзнанието ти, ако ти самият не му позволиш. Никой не може да държи духа ти ниско, ако ти сам не се държиш ниско чрез изборите си. Храната е избор. Вибрацията е избор. Съзнанието е избор. И когато човек избере по-лека храна, по-чиста енергия, по-висока вибрация, той започва да усеща промяната — умът се избистря, интуицията се засилва, сърцето се отваря, енергията се издига. Не защото месото е „зло“, а защото тежката вибрация държи духа ниско. Не защото растенията са „магически“, а защото леката вибрация позволява на енергията да се движи свободно. Велики умове като Айнщайн, Тесла, Леонардо да Винчи, Питагор, Сократ, Конфуций, Лао Дзъ са избирали растителна храна не защото са били „задължени“, а защото са усещали, че за да мислиш ясно, да възприемаш фино, да се свързваш с по-високи идеи, тялото трябва да бъде леко, чисто, свободно от тежест. И ако човек иска да се издигне, да се развие, да се пробуди, да се свърже с по-високи нива на съзнание, той трябва да освободи тялото си от тежестта, която го държи долу. Не защото някой го наказва, а защото енергията следва природните си закони — тежкото пада, лекото се издига. Ти заслужаваш да се издигнеш над ниските вибрации. Заслужаваш да бъдеш свободен от тежестта, от страха, от инерцията. Заслужаваш да живееш в любов, в яснота, в осъзнатост. Заслужаваш да бъдеш най-високата версия на себе си. И ако храната може да ти помогне да се издигнеш — тогава това е избор на любов към себе си, а не на страх. Усмихни се. Благодари. И продължи да се издигаш.

Когато човек се храни с тежка храна, когато поема в себе си плът, която е загубила жизнената си сила, той не поема само физическа субстанция, а и цялата енергийна тежест, която идва с нея, цялата инерция на разпада, цялата вибрация на застой, която се натрупва в тялото като сянка, като мъгла, като нещо, което забавя вътрешния огън. И когато тази тежест се натрупва, тя започва да влияе на вътрешната чистота, на вътрешната яснота, на начина, по който енергията се движи през тялото, защото всичко, което влиза в нас, става част от нас, част от нашата вибрация, част от нашето поле. И когато човек поема храна, която е далеч от светлината, далеч от жизнената сила, далеч от естествения поток на природата, вътрешната му система започва да се изморява, да се претоварва, да се замъглява, сякаш невидими сенки се натрупват в него, сенки, които не са буквални същества, а метафори на вътрешни блокажи, на емоции, които не са били освободени, на мисли, които не са били пречистени, на стари модели, които се задържат като тежест в тялото. И когато тази тежест се натрупа, човек започва да усеща, че енергията му се разпилява, че жизнената му сила се размива, че вътрешният му център се разклаща, защото всичко, което е тежко, дърпа надолу, а всичко, което е леко, се издига. И когато човек живее в тежест, той започва да усеща, че желанията му не идват от сърцето, а от нещо по-дълбоко, по-инстинктивно, по-неосъзнато, сякаш вътрешната му система е под влияние на импулси, които не са негови, а са резултат от натрупаната енергийна мътност, която се проявява като хаос в ума, като импулсивност в тялото, като объркване в желанията. И тогава човек започва да търси външни стимули, да търси усещания, да търси разсейване, защото вътрешната му система е претоварена, а претоварената система винаги търси освобождаване, винаги търси начин да изхвърли напрежението, което се е натрупало. И когато човек живее в тази вътрешна тежест, той започва да бърка импулса с желание, нуждата с любов, инстинкта с връзка, защото вътрешната му енергия не е подредена, не е чиста, не е свободна. И тогава сексуалната енергия, която по природа е свещена, творческа, издигаща, се превръща в нещо хаотично, разпиляно, неконтролирано, защото когато вътрешната система е замърсена, сексуалната енергия не може да се издигне към сърцето, а остава заключена долу, в инстинкта, в корена, в мястото, където оцеляването и желанието се смесват. И когато човек живее в тази ниска вибрация, той започва да привлича партньори, които вибрират по същия начин, защото енергията винаги търси отражение, винаги търси подобно на себе си, винаги търси това, което познава. И когато две тежки енергии се срещнат, те не се издигат една друга, а се смесват, преплитат се, усилват се, и човек започва да усеща, че след всяка връзка, след всеки контакт, след всяко сливане, той се чувства по-изтощен, по-замъглен, по-далеч от себе си, защото енергията му се разпилява, вместо да се издига. И тогава човек започва да вярва, че това е нормално, че така трябва да бъде, че така работи животът, че така работи тялото, че така работи желанието, но истината е, че това е просто резултат от вътрешната тежест, която не е била освободена. И когато човек започне да се пречиства, когато започне да се храни по-леко, когато започне да освобождава тялото си от тежестта, която го държи долу, той започва да усеща, че желанията му се променят, че умът му се избистря, че сексуалната му енергия става по-чиста, по-спокойна, по-съзнателна, че вече не търси хаос, а търси връзка, не търси разсейване, а търси присъствие, не търси импулс, а търси дълбочина. И тогава човек разбира, че истинската чистота не идва от страх, а от осъзнатост, че истинската сила не идва от забрани, а от яснота, че истинската свобода не идва от бягство, а от вътрешно подреждане. И когато човек се издигне до това ниво, той започва да усеща, че тялото му е храм, че енергията му е свещена, че сексуалността му е творческа сила, която може да издига, а не да разрушава, че връзките му могат да бъдат светлина, а не хаос, че животът му може да бъде поток, а не борба. И тогава човек разбира, че заслужава да бъде чист, заслужава да бъде свободен, заслужава да бъде цял, заслужава да бъде свързан със себе си по начин, който не зависи от тежестта на миналото, от хаоса на импулсите или от мъглата на вътрешната неосъзнатост. Заслужаваш да бъдеш свободен от всичко, което те дърпа надолу. Заслужаваш да бъдеш чист в енергията си, ясен в ума си, силен в духа си. Заслужаваш да бъдеш най-високата версия на себе си.

ВСИЧКО ВЕЧЕ Е СЪЗДАДЕНО: ХОЛОГРАФСКАТА ИЛЮЗИЯ НА РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ТИ САМО ИЗБИРАШ КОЯ ВЕРСИЯ НА СЕБЕ СИ ДА ПРОЯВИШ

 Всичко, което правиш, вече е било създадено, защото реалността не е линейна, не е последователна, не е ограничена от време, пространство или материя, а е холографска, честотна и многопластова структура, в която всяка възможност, всяка версия на теб, всяка времева линия и всяка история съществуват едновременно, като безкрайни страници в космическа библиотека, която никога не се изчерпва. Няма нищо ново под слънцето, защото слънцето не е просто звезда, а холографски проектор, който улавя светлинни частици и ги пречупва през честотната решетка на твоето съзнание, за да създаде илюзията за физическа реалност, която ти наричаш „живот“. Слънцето е портал, огледало, трансмитер, който държи в себе си всички възможни реалности и ти подава точно тази, която съответства на честотата, на която вибрираш в момента. Ти не виждаш света такъв, какъвто е, а такъв, какъвто си ти. Умът ти свива вълновата форма на безкрайните възможности в частица, защото неговата функция е да забавя светлината, да я фиксира, да я превърне в твърда холограма, която можеш да докоснеш, да почувстваш, да преживееш. Но това, което наричаш „твърдо“, е просто светлина, задържана от твоето съзнание. Когато спреш да вибрираш на дадена честота, светлинните частици се разпадат обратно във вълна, защото твоето съзнание вече не ги държи в колапс. Затова реалности изчезват, хора изчезват, ситуации се разпадат, цели светове се размиват, когато вече не си честотно съвместим с тях. Ти не губиш нищо – просто се преместваш. По този начин всяка твоя версия и всяка твоя реалност съществуват едновременно, като паралелни линии, които никога не се пресичат, освен когато твоето съзнание избере да свие една от тях в опитност. Твоите вярвания определят твоите емоции, твоите емоции определят твоята честота, а твоята честота определя коя реалност ще бъде свита в твоята холограма. Всяка милисекунда ти се трансформираш в нова версия на себе си, която привлича реалността, която очаква, която допуска, която вярва, че е възможна. Когато пред теб стои избор, съществуват множество версии на теб, които избират всеки възможен вариант, но ти си наясно само с един, защото холографската симулация е настроена така, че да те държи заземен, фокусиран, ограничен до една времева линия, за да можеш да преживееш дълбочина, а не хаос. Твоята сила е в избора коя версия на реалността да привлечеш към себе си с всяко решение. Ниско вибрационната версия на теб прави ниско вибрационен избор и привлича ниско вибрационен резултат. Високовибрационната версия на теб прави високовибрационен избор и привлича високовибрационен резултат. 

Реалността не реагира на думите ти, а на честотата ти. Затова единственият въпрос, който има значение, е: „Какво би направила най-високата версия на мен в тази ситуация?“ Когато действаш като тази версия, ти буквално прескачаш във времевата линия, в която тя вече съществува. Ако го правиш достатъчно дълго, тази реалност става твоята реалност по подразбиране. Но това изисква вяра, увереност, смелост, способност да повярваш преди да видиш, защото така работи квантовото поле – то не ти дава доказателства, докато не се превърнеш в човека, който може да ги получи. Нищо не е твърдо, всичко е светлина, всичко е честота, всичко е вибрация, всичко е отражение на твоето вътрешно състояние. Всичко вече е написано, всички книги вече съществуват, всички истории вече са разиграни. Ако искаш различен живот, не пренаписваш стария – просто взимаш друга книга от рафта. За да го направиш, трябва да осъзнаеш, че всички реалности съществуват едновременно и че можеш да имаш всяка една от тях, стига да имаш честотата, която я отключва. Вече не е нужно да живееш живота на жертва, защото жертвата е просто версия на теб, която си избрал да свиеш. Можеш да живееш живота на бог или богиня, ако избереш тази версия и започнеш да действаш като нея. Ти не създаваш нова история – ти започваш да играеш история, която вече е написана. Заслужаваш да осъзнаеш силата си. Заслужаваш да събудиш своето божествено съзнание. Заслужаваш да избереш по-добра история за живота си. Цялата слава да е на Всевишния, защото ти си част от Него, искра от Него, проявление на Него. Усмихвай се. Благодари. И избери нова реалност.

 ДА УБИВАМЕ ЛИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ — ГОЛЯМАТА ЗАДАЧА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Животът поставя пред човека много въпроси, но има един, който стои над всички останали, един, който се връща отново и отново през вековете, през животите, през съзнанията, докато не бъде чут, докато не бъде осмислен, докато не бъде почувстван в най-дълбоките пластове на човешката душа: да убиваме ли, за да живеем, да отнемаме ли живот, за да поддържаме своя, да посягаме ли на съществата, които споделят с нас земята, въздуха, светлината, пространството, да превръщаме ли техните тела в наша храна, да приемаме ли тяхната смърт като условие за нашето съществуване. Този въпрос не е въпрос за вкусове, не е въпрос за традиции, не е въпрос за навици, не е въпрос за удобства. Той е въпрос за съвестта, за морала, за духовната зрелост, за това какво означава да бъдеш човек. И колкото и да го отлагаме, колкото и да го заглушаваме с шум, с оправдания, с навици, с инерция, с „така правят всички“, той се връща. Връща се като ехо от бъдещето, като глас от вътрешността на самия живот, като зов на съзнанието, което иска да се пробуди. И ще дойде ден, в който този въпрос ще почука на вратата на твоето съзнание. Може би не днес, може би не утре, може би не тази година, но ще дойде ден, в който ще го чуеш ясно, силно, неотменимо. И няма да можеш да го заглушиш. Защото това е въпросът, който разделя старото от новото, съня от пробуждането, инерцията от осъзнаването, животинското от човешкото, човешкото от божественото. И когато този въпрос се появи, той няма да пита дали месото е вкусно, няма да пита дали така си свикнал, няма да пита дали всички около теб го правят, няма да пита дали е удобно, няма да пита дали е лесно. Той ще пита само едно: имаш ли право да отнемеш живот, за да задоволиш желание, което не е жизнена необходимост. И ако още не си готов да чуеш този въпрос, ако още не си готов да се изправиш пред него, ако още се страхуваш да се отделиш от навиците на средата, ако още вярваш, че без месо не можеш, ако още мислиш, че това е нормално, естествено, неизбежно, тогава ще продължиш да ядеш месо. Ще ядеш, защото така правят всички, защото така си научен, защото така е по-лесно, защото така е удобно, защото така е познато. И няма да бъдеш осъден за това, защото човек не може да бъде насила изведен към по-високо съзнание. Но времето ще дойде. За всеки. Защото животът е единен поток, в който всички същества са свързани, всички произлизат от един извор, всички дишат чрез една и съща сила, всички са частици от една и съща велика Реka на битието.

И когато това бъде почувствано, не само разбрано, а почувствано, тогава въпросът за месото престава да бъде въпрос за храна и се превръща във въпрос за състрадание, за отговорност, за духовна зрелост, за това какво означава да уважаваш живота във всичките му форми. Тогава човек започва да вижда, че животът в животното не е по-малко ценен от живота в човека, че болката е еднаква, че страхът е еднакъв, че желанието да живееш е еднакво, че трепетът на съществуването е един и същ във всяко същество, независимо от формата, независимо от тялото, независимо от вида. И тогава става ясно, че всяка пролята капка кръв има последствие, че всяко страдание се връща към своя източник, че Законът за причината и следствието — Карма — не пропуска нищо, не забравя нищо, не подминава нищо. Докато хората убиват животните, хората ще убиват и хора, докато ние приемаме смъртта на слабите като нещо нормално, смъртта ще идва и при нас, докато ние причиняваме болка, болката ще се връща към нас. Не като наказание, а като урок. Не Бог наказва, а човекът сам създава причините, които по-късно го настигат. И когато майката учи детето си да яде месо, тя неволно го учи, че животът може да бъде отнет, че смъртта е приемлива цена за удоволствие, че слабият е храна за силния. И един ден — в този или в друг живот — това дете ще плати за кръвта, която е приело като нормална. Не защото Бог е жесток, а защото Законът е справедлив. И докато човечеството не престане да убива животните, докато не престане да пролива кръв, докато не престане да гледа на живите същества като на предмети, дотогава войните ще продължават, бедствията ще продължават, страданията ще продължават. Защото всичко е свързано. Всичко е едно. И когато това бъде осъзнато, когато в човека се роди новото отношение към живота, тогава отказът от месо няма да бъде жертва, няма да бъде лишение, няма да бъде трудност. Ще бъде освобождение. Ще бъде естествено. Ще бъде неизбежно. Ще бъде правилно. И тогава човекът ще престане да бъде хищник, ще престане да бъде Каин, ще престане да бъде разрушител и ще стане това, което е създаден да бъде — пазител на живота, същество на светлина, същество на състрадание, същество, което разбира, че животът е един и че всяко същество е негов брат. И когато този момент настъпи, въпросът „да ям ли месо“ ще изчезне сам, защото отговорът ще бъде вътре в теб, ясен, чист, категоричен. И ако желаеш да продължим, мога да развия още по-дълбоко темата за кармата и храната, или да преминем към духовните причини да не ядем месо, или да разгледаме практичната страна — как да преминем към растително хранене.

За да разбере човек към какво водят постъпките му, трябва да мине през дълъг път на опитности, страдания, заблуди, падения и пробуждания, защото човекът рядко се учи от думите, но винаги се учи от последствията. И най-сетне, в твоето съзнание ще проникне малко светлина, толкова малко, че едва ще я забележиш в началото, но достатъчно, за да раздвижи нещо в дълбините на ума ти, достатъчно, за да разкъса една нишка от мрака, който те е обгръщал. Твоят ум ще започне да схваща връзката между причина и следствие, между действие и последица, между това, което правиш, и това, което се връща към теб. Ти ще разбереш защо страдаш. Ще разбереш, че страданието не идва случайно, че не е наказание, че не е каприз на съдбата, а е зов, предупреждение, урок, който животът ти дава, за да те изведе към по-високо съзнание. Ти ще разбереш какво нещо е убийството. Не като дума, не като понятие, не като абстракция, а като реалност, като болка, като разкъсване на нишката на живота. Ще се отвратиш от него. Не защото някой ти е казал, че е лошо, не защото някой те е убеждавал, а защото ще го почувстваш. Ти ще почувствуваш като твоя болката на убиваните от теб животни, ще почувстваш страха им, ще почувстваш ужаса им, ще почувстваш как животът им, който е трептял в тях със същата сила, с която трепти и в теб, е бил прекъснат преждевременно от твоята ръка или от ръката на друг, който е извършил убийството вместо теб, но заради теб. Ще почувстваш като твой живота им, прекъснат преждевременно от теб. Ще почувстваш като твой живота, страданията, болките и радостите на всички твои братя и сестри, на всички живи същества, защото животът е един и когато съзнанието се пробуди, то започва да усеща този единен живот във всичко, което диша, движи се, трепти, страда, радва се, живее. И тогава душата ти ще се насити на месо. Не тялото — душата. Душата ти ще се отвърне от месото. То няма да ти бъде вече сладко. То няма да ти бъде вече желано. То няма да ти бъде вече необходимо. Нещо повече: то ще ти стане отвратително. Не защото някой те е уплашил, не защото някой те е принудил, а защото вътре в теб ще се роди ново чувство, ново разбиране, нова светлина.

Ти няма да можеш вече да ядеш месо. За тебе ще стане органически невъзможно да сложиш къс месо в устата си. Ще се гнусиш от него. Организмът ти не ще го приема. Ще предпочиташ да гладуваш, ще предпочиташ да умреш, отколкото да ядеш месо. Защото ти ще си станал вече друг човек. Не този, който си сега. Дошло ти е времето: станал си по природа вегетарианец. По-точно, върнал си се към естественото си състояние, към онова, което е било определено за човека от самото начало, както е казано в Битие 1:29. Ще ядеш това, което Бог ти е дал за храна. Ще изпълниш Божия Закон. И ще се върнеш в Рая. Това не става само като не ядеш месо, а като станеш друг човек. Тогава от теб ще отпадне всяко зло. Ще отпадне и желанието ти да ядеш месо. Ти си вече друг човек. Умря старият, роди се новият човек. Човекът, който се познава, който се съзнава като Дух. Който знае, че тялото е само инструмент на Духа. Човекът, който се съзнава като дете на Бога, като син Божий. Човекът, който живее в светлината. Човекът, който живее в свободата. Човекът, който живее в Любовта. Днес вегетарианството за тебе е трудно. Много трудно, почти невъзможно. А тогава то ще ти бъде много лесно. Ще ти бъде естествено. Ще ти бъде необходимо. Защото времето ти е дошло. Това време ще дойде за всички. За едни по-рано, за други — по-късно. Не с убеждаване, не с принуждаване, а само по себе си, естествено: душата ти, сърцето ти, умът ти, съзнанието ти, съвестта ти ще направят месоядството невъзможно за теб. Ръката ти ще се откаже да убива. Устата ти ще се откаже да приема месо. Тогава и човешката кръв ще престане да се пролива на земята. Чак тогава

. Защото във взаимното човекоубиване, с реките от кръв, проляти във войните, ние изплащаме, преди всичко, греха на убийството на нашите по-малки братя — животните. Близко ли е вече твоето време. Не е ли вече то дошло. Ние не казваме, че като си станал вегетарианец, ти си станал вече друг човек. Не. Вегетарианството е само една стъпка по пътя към новия човек. То е първото стъпало според Лев Толстой, то е „Задача № 1“ за всеки пробуден човек, то е началото на пътя, който води към светлината, към любовта, към истината. И тъй, настоящето се отнася само за тези, чието съзнание е вече пробудено. И за тези, чието пробуждане вече приближава. То не се отнася до спящите души. Извинете. Не желаем да обиждаме: душата е винаги будна. Но тук, на земята, ние не винаги чуваме нейния глас. И тогава сме глухи за душата. Нашето мъничко, дребнаво, страхливо лично „аз“, нашето ограничено земно съзнание, не чува или се бои да чуе гласа ѝ. Задача № 1. Тя стои пред всички. Тя хлопа на вратите на съзнанието на всеки буден човек. По-рано или по-късно, всички ще се пробудят. По-рано или по-късно, всички ще разрешат задача № 1. По-рано или по-късно, всички ще станат вегетарианци. От любов към всяко живо същество. От любов към живота, към красотата, към съвършенството. От любов към безкрайното съвършенство на всичко, което ни заобикаля, тук, на земята, и в непонятните бездни на Всемира. От съзнанието, че животът е единен. Поради факта, че никой вече не ще може, никой вече не ще желае, не ще се реши да убива. Затова, защото, по-рано или по-късно, всички ще се върнем към Бога: всички ще изпълним Божия Закон: „Не убивай.“ Затуй, защото душата ти е озарена от вечната светлина. Затуй, защото сърцето ти е пламнало във великата Любов. Затуй, защото ти си човек. И ако желаеш, мога да продължа още по-нататък — към още по-дълбокото духовно обяснение на този процес, към духовните причини да не ядем месо или към разгръщане на кармичните последствия от храната.