МИСТЕРИИТЕ НА САТЕЛИТНИТЕ КАРТИ. КОЙ БОМБАРДИРА ЗЕМЯТА?

Добър вечер, скъпи абонати, казвам се Александър Грим и тази вечер ще се спуснем в една от най‑странните, най‑провокативните и най‑опасните теми, които изследователите на сателитни карти някога са докосвали, защото с появата на свободно достъпни сателитни изображения пред очите ни се разкри свят, който никой не е очаквал – свят, покрит с белези, кратери, фуниевидни езера, странни геометрични структури, замазани зони, черни правоъгълници, изтрити обекти, пирамиди, които „не съществуват“, и цели региони, които сякаш са били подложени на масирана атака, и днес ще разгледаме най‑голямата загадка от всички – мистериозните кратери на Русия и Казахстан, които покриват огромни площи от южната част на Сибир, Челябинска област, Омска област, Курганска област и северен Казахстан, защото когато погледнете картата, виждате не просто езера, а следи от удари, следи от разрушение, следи от нещо, което е оставило отпечатък върху земната повърхност, сякаш някой е бомбардирал планетата. Цялата територия на южен Сибир е осеяна с фуниевидни езера, които не са блатни, не са карстови, не са естествени, а приличат на наводнени понори, на огромни кариери, на кратери, които са се запълнили с вода, и когато за първи път ги видях, реших, че това е просто блатиста местност, но климатът на Северен Казахстан е сух, много по‑сух от Централна Русия, и тези форми не се вписват в никаква естествена геология, защото са прекалено гладки, прекалено равномерни, прекалено многобройни, прекалено подредени, сякаш някой е стрелял по Земята отгоре. Сателитните карти разкриват и други странности – пирамидите в Китай, които официално „не съществуват“, Северният град, който никога не се снима, а само се рисува върху картите, пустинните рисунки, които са замазани, черните правоъгълници, които крият нещо, което не трябва да видим, но днес се фокусираме върху кратерите, защото те са навсякъде, хиляди, десетки хиляди, разположени в определена зона, точно там, където някога се е намирала Тартария, и въпросът е: какво ги е създало?

Версия 1: Кариери

Възможно е това да са кариери, останали от открит добив, защото формата им е прекалено гладка, прекалено правилна, прекалено човешка, но мащабът е чудовищен – десетки хиляди огромни кратери, разпръснати на площ от стотици хиляди квадратни километри, и аз не мога да си представя компания, държава или цивилизация, която би могла да добива от толкова много кариери едновременно, защото това би изисквало технология, която е нечовешка, далеч над нашата, технология, която може да изкопае хиляди идеално кръгли ями, сякаш с един удар, сякаш с един инструмент, сякаш с енергия, която ние не притежаваме. В много райони се вижда посока на въздействие – от югозапад към североизток – сякаш нещо е минало над земята и е оставило следи от удари, един след друг, като шрапнели, като фрагменти, като разпаднала се структура, която е падала под ъгъл.

Версия 2: Атомна война от 18‑ти век

Тази теория е популярна сред изследователите на Тартария – идеята, че в миналото е имало глобална война, в която са използвани ядрени оръжия, и кратерите са следи от масиран ядрен удар, но аз не харесвам тази версия, защото ако са използвани стотици хиляди ядрени бомби, къде са фабриките, които са ги произвели, къде са заводите, къде е инфраструктурата, къде е индустрията, която може да създаде такъв арсенал, защото ние не откриваме нищо подобно, нито руини, нито останки, нито следи от производство, и единственото обяснение би било, че тези оръжия не са произведени на Земята, но това вече е друга тема. Земната фонова радиация е около 0,20 микросиверта на час, което се счита за нормално, но какво ако нормата е нула, а това, което наричаме „нормално“, е остатъчна радиация от древна война?

Версия 3: Удар на метеор или метеорен поток

Кратерите в южната част на Западносибирската равнина приличат на ударните кратери на Луната – същата форма, същата дълбочина, същата подредба, същата посока, и е напълно възможно те да са причинени от метеоритен поток или от един гигантски метеорит, който се е разпаднал в атмосферата на хиляди парчета, които са паднали върху земята като огнен дъжд, унищожавайки всичко по пътя си. Може би това са следи от фрагменти на гигантския метеорит, който според моя теория е паднал в района на днешната пустиня Такламакан, пробил е литосферата и е потънал в мантията, а фрагментите му са се разпръснали на север, оставяйки хиляди кратери, които днес виждаме като езера.

И тук идва най‑важното: кратерите са толкова близо един до друг, че оцеляване там би било невъзможно, което означава, че ако това е било метеорен поток, той е унищожил всичко живо, а ако е било оръжие – то е било използвано с цел пълно изтриване на територията. За изследователите на Тартария е важно да се отбележи, че тези хиляди кратери се намират точно върху територията, която историческите карти обозначават като Тартария, и ако това е било цивилизация, тя е била унищожена напълно, без шанс за възстановяване.

Едно е ясно: Земята носи следи, белези, удари, които не могат да бъдат обяснени с официалната история, и ние, като детективи, трябва да разберем какво се е случило, защото всяка теория трябва да бъде логична, последователна и обоснована, а аз имам готов текст и скоро ще представя една от версиите в пълни детайли. Как можете да обясните мистериозните езера в пропадъчните води на Южен Сибир – това е въпрос, който ще продължим да изследваме заедно.

 СЛЕДИ ОТ ГИГАНТСКИ МЕТЕОРИТ, ПАДАЩ НА ЗЕМЯТА. МОЯТА ТЕОРИЯ

Добър вечер, дами и господа, поздрави на редовните читатели на канала, казвам се Александър Грим и тази вечер ще ви представя една теория, която не просто свързва отделни факти, а ги вплита в единна картина на катастрофата, която е променила лицето на Земята, защото животът на нашата планета е бил унищожаван многократно, понякога от огън, понякога от вода, понякога от сили, които дори днес трудно можем да си представим, и аз не вярвам, че сме първата цивилизация, която е живяла тук, защото следите от допотопния свят са навсякъде – в мраморните структури, в пирамидите, в ацтекските храмове, в мегалитите, които дори съвременните инженери не могат да обяснят, и ако погледнем честно, ще видим, че нашата история е изкуствено удължена, разтеглена, пренаписана, а доказателствата за това са много – огромните грешки в радиовъглеродното датиране, при които наскоро починали животни се оценяват на хиляди години, липсата на дървета по‑стари от 200 години, дублирането на владетели и събития, копирането на описания, като това как княз Ярослав „строи храм“, което е буквално преписано от библейския Соломон, сякаш някой е създавал историята на конвейер, както в сериала „Уестуърлд“, когато пускат нов парк и трябва да напълнят света с декори, легенди и фалшиви спомени. Библейските митове за Потопа и Огнения дъжд не са митове, а описания на реални събития, видени от хора, които не са имали понятие какво наблюдават, защото когато в Лука 17:29 пише „от небето заваля огън и жупел“, това е най‑естественото описание на метеорен дъжд, който пада върху неподготвена цивилизация, и археолозите Олбрайт и Кайл още през 1924 г. доказват, че районите около Мъртво море някога са били Едемска градина – зелени, плодородни, пълни с живот, а днес са безплодна пустиня, и въпросът е какво се е случило. Ако погледнем картата на Евразия, ще видим нещо, което не може да бъде обяснено с вятър, климат или ерозия – огромен белег, прорязан през континента, а в центъра му лежи пустинята Такламакан, гигантско безжизнено пространство, затворено в планински венец, сякаш не принадлежи на този свят, и според моята теория това е мястото на удара на гигантски метеорит, с размерите на Беларус, който е навлязъл в атмосферата под ъгъл от североизток, пробил е литосферните плочи и е потънал в мантията, оставяйки след себе си разрушение, което е променило планетата завинаги. Ударът е бил толкова мощен, че е изместил магнитното поле и оста на въртене на Земята, която днес е наклонена на 23 градуса, и този наклон не е случаен, а резултат от колосален сблъсък, който е смачкал литосферните плочи като акордеон, издигайки Хималаите по същия начин, по който ръката ви създава вълни върху чаршаф, и метеоритът е пронизал земната кора, карайки лавата да се разлее върху огромни площи, докато ударната вълна е разпръснала скали на хиляди километри, образувайки кратери, езера и каменни полета. Огромен облак от пясък и прах се е издигнал в атмосферата и е бил отнесен на югозапад, превръщайки плодородните земи в пустини, и именно този облак е създал Сахара, както и пустошта около Мъртво море, защото там, където преминава облакът, земята умира, а небето почернява, и от него падат огнени камъни – фрагменти от метеорита, които древните хора описват като „огнен дъжд“. Разкъсването на литосферата е образувало езерото Байкал, а вълната от пясък и прах е обиколила планетата няколко пъти, но това не е било най‑страшното, защото ударът е разместил океаните, създавайки гигантско цунами, което е заляло континентите, отмивайки всичко по пътя си, и това събитие е описано в Библията като Големия потоп, а Атлантида е била унищожена в този момент, и макар засега да не разкривам местоположението ѝ, в бъдещи публикации ще го направя, защото тя е била почти под носа ни. Динозаври, мамути и много други животни вероятно са загинали именно тогава, защото хиляди древни скелети на гущери са открити в Северна Двина, сякаш водата ги е отнесла и хвърлила на едно място, и древната цивилизация отпреди потопа е била унищожена, но някои хора вероятно са оцелели в далечния север и юг, където вълната е била по‑слаба.Езерата и реките са променили очертанията си, градове са били наводнени, земята е била разрушена, водите постепенно са се оттеглили, но климатът се е променил напълно, оставяйки огромни територии покрити с глина и пясък, а цивилизациите са били принудени да започнат отначало, което обяснява защо виждаме невероятно развит древен свят – мраморни скулптури, акведукти, пътища, философия, право – и след това мрачно Средновековие, в което хората сякаш са забравили всичко, което някога са знаели. Алгоритъмът на бедствието е следният: гигантски метеорит пада в центъра на Евразия, основното тяло пробива литосферата и потъва в мантията, по‑малки части падат наблизо като огнен дъжд, ударната вълна създава планински вериги, магма изтича от разкъсаните участъци, милиони тонове прах се издигат и се разпространяват на запад, превръщайки плодородни земи в пустини, гигантско цунами залива континентите, оста на Земята се накланя, магнитното поле се измества, денят се променя, а светът започва отначало. Това е само теория, но тя обяснява удивително точно както библейските истории, така и географията на планетата, и ако имате какво да добавите или коригирате, оставете коментар, защото съм готов да защитя всяка обоснована критика и да продължа да развивам тази хипотеза, която за мен е ключ към разбирането на истинската история на Земята.

 ГИГАНТСКИ СЕКВОИ: ОСТАНКИ ОТ ДРЕВНА ГОРА

Гигантските секвои са живи свидетели на една изгубена епоха, реликти от свят, който е съществувал много преди човешката история да бъде записана, и когато човек се изправи пред тях, усеща как времето се разтваря, как хилядолетията се сгъстяват в тишината на техните колосални стволове, защото не е тайна, че повечето дървета на планетата днес са млади, под 200 години, въпреки че науката твърди, че нормалната продължителност на живота на дърветата е между 300 и 500 години, но истински старите дървета, тези, които носят паметта на древността, са почти напълно изчезнали и възниква въпросът къде са отишли всички онези гиганти, които някога са покривали Земята, защото един 500‑годишен бор би бил толкова огромен, че трима души не биха могли да го обхванат, а ние не виждаме такива дървета в нашите гори, не виждаме нито хилядолетни дъбове, нито вековни смърчове, сякаш някой е изтрил миналото на планетата и е оставил само младите, крехки гори, които познаваме днес. Само в Калифорния, в една затворена планинска долина на около 2000 метра надморска височина, са оцелели останки от древна гора, която е съществувала още преди Потопа, и тази долина, открита от белите заселници едва през XIX век, веднага става сцена на безмилостна сеч, защото първо са отсечени най‑големите, най‑старите, най‑величествените дървета, сякаш човечеството е бързало да унищожи последните свидетели на една забравена епоха. През 1967 година е отсечено най‑старото дърво в света, живяло 4484 години, по‑старо от Исус Христос с 2500 години, съвременник на фараоните и строителите на египетските пирамиди, и това само показва колко малко разбираме за времето, за природата и за истинската история на Земята. 

Днес най‑голямото живо дърво на планетата е 2500‑годишният Генерал Шърман, толкова огромен, че когато човек застане под него, не може да види върха му, сякаш дървото се издига към друго измерение, към небето, към спомените на света преди катастрофата, защото тези гигантски секвои са останки от свят, който е бил разрушен от колосален катаклизъм, признат дори от съвременната наука, която твърди, че подобни гигантски дървета някога са растели по цялата планета, но са били унищожени от внезапна промяна в климата, от бедствие, което е заличило древните гори почти навсякъде, освен в тази една‑единствена защитена долина, където днес оцелелите секвои заемат едва 7,6 квадратни километра. Малцина знаят, че някога това са били руски земи, част от владенията на Руско‑американската компания, населени с руско население, и че тази територия е носила духа на северните народи, преди да стане част от Съединените щати. Мястото има особена сила, странна енергия, която сякаш пулсира в корените на древните дървета, и не е случайно, че наблизо се намира Силициевата долина – центърът на технологичния прогрес на планетата, както и Бохемският клуб – тайно общество, в което членуват политици, президенти и влиятелни личности, които се събират именно в тези гори, сякаш търсят нещо, което само древните секвои могат да пазят. Всичко това води до едно междинно заключение: планетата е преживяла гигантски катаклизъм, който вероятно е унищожил мамутите, променил е климата, потопил е цели континенти и е заличил реликтните гори, оставяйки само малки следи от тях, като секвоите в Калифорния, защото е малко вероятно пожар да е унищожил тези дървета – тяхната кора е огнеупорна, а наземните пожари дори подпомагат растежа им, но гигантско цунами, глобален потоп, би могло да отнесе цели гори, да изтрие древните екосистеми и да остави само младите дървета, които познаваме днес. Затова не виждаме 1500‑годишни дъбове, нито 500‑годишни борове, защото те са били унищожени от събитие, което е променило лицето на Земята, и остава само един въпрос – кога точно е бил този глобален потоп, който е заличил древните гори и е оставил само спомена за тях в гигантските секвои на Калифорния. Това е въведение към темата за гигантските дървета, за изгубените гори, за древния свят, който е съществувал преди нашия, и ако желаете по‑подробен анализ, по‑дълбоко изследване на тази мистична тема, можете да продължите да я следвате и да се потопите още по‑надълбоко в загадката на реликтните гиганти.

 „Докосна камъка и видя.“ Изследовател разказва за рускоезични гиганти в Сибир

През 70-те години на миналия век е живял изследовател на име Виктор Степанович Ден. Той пътувал много из СССР и твърдял, че тези територии могат да се нарекат център на цивилизацията от древни времена. Какво е имал предвид този родом от Твер под тази концепция? Преди хиляди години са съществували няколко огромни обединения на народи: степни народи на юг, сибирски народи в Сибир, северни народи по бреговете на северните морета, планински народи в Урал, западни и източни славяни в европейската част на Русия и по-на запад, както и черноморски и кавказки народи.

Египет и Месопотамия, Гърция и Индия, и Китай все още не са съществували, но обединението на стотици народи в единна протоцивилизация се е случило на територията на СССР. Те са имали различни вярвания, обичаи, култури и дори езици. Но когато е възникнала монументалната евразийска цивилизация, хората първо са преминали към един основен език – праславянски или староруски.

От онези далечни времена хората по необятните простори мислят предимно на руски. След една от експедициите си Виктор Степанович дори хипотетично предполага съществуването на рускоезични гиганти в далечното минало, като реликва от допотопния свят. Нека веднага уточня, че въпросният изследовател не е бил учен и е критикувал официалната история, спорейки с академици и професори. Той е имал две степени – по история и строително инженерство.

Той е бил многостранен, многостранен човек, мислещ едновременно като хуманитарен учен и математик. Писал е есета за експедициите си и е споделял откритията си със съмишленици. За съжаление никога не съм имал възможност да се срещна с него лично, но често съм разговарял с другари, които са били почетени по този начин. Въпреки липсата на академични степени, мнозина са се вслушвали в мненията на Виктор Степанович.

Според участниците в неговите експедиции той е бил интелигентен и начетен човек. Пътувал е много из Сибир, Кавказ, Карелия и Урал. Навсякъде той откривал еднакви символи и знаци, руни, включително надписи, направени с начални букви много преди приемането на християнството.

Един ден Виктор Степанович се завръща от пътуване до Западен Сибир и разказва за необичаен инцидент, случил се по време на експедицията. Изследователят отива до река Шеркалская в отдалечен район на Западносибирската равнина. Там, сред горите, открива нещо, наподобяващо древен храм.

Каменни камъни образуват кръг, в центъра на който стои каменен идол, издълбан с руни. Изведнъж мъжът усеща прилив на сила. Сякаш на това място от земята изригва енергия. Виктор Степанович казва, че е важно да се обърне внимание на такива неща. Никакви сензори или инструменти не могат да уловят това, което човешкото тяло може да усети. Затова по време на експедиции и походи субективните усещания не бива да се пренебрегват.

Изследователят открил мистериозно място на силата.

Той свалил раницата си, отишъл до центъра на откритието си – нещо като храм – и поставил двете си ръце върху идола. Той сякаш леко се поклатил, макар че това вероятно било само неговото въображение. В този момент мъжът видял невероятна сцена, за която вярвал, че е от далечното минало на Сибир.

Няколко високи мъже, облечени в животински кожи, разтърсвали дървета, буквално ги поваляйки с голи ръце. Виктор Степанович твърдял, че са били високи 4-5 метра. С голи ръце те можели да спрат вълнест носорог или да сдържат атаката на пещерен лъв. Показана му била сцена, в която тези „мъже“ ловували мамути и мегалоцероси.

Най-удивителното е, че тези гиганти са строили колиби, доста типични за руските жилища, само че колосални по размер. Те са дялали стволовете на дърветата с камъни и каменни инструменти. Вратите били високи 5-6 метра и като цяло колибите били по-високи от триетажна сграда. Тези гиганти разговаряли помежду си на език, наподобяващ руски. Виктор Степанович сякаш ги наблюдаваше от разстояние, но в същото време се чувстваше пряка част от всичко, което се случва около него.

Различни сцени от някакво далечно време, както самият той твърдеше, от миналото, му бяха разкрити. Той предположи, че подобни места на сила могат да съществуват и на други места. Когато се появи човек, той се настройва към него и започва да възпроизвежда съобщенията, съхранени в него. Това е така наречената мегалитна технология на паметта (термин, също въведен от Виктор Степанович).

Той видял гиганти от времето на мамутите.

Мъжът планирал да се върне на това място три месеца след първото си посещение. Вече бил планирал пътуване до Урал и го направил през 1979 г. Поради лошо време се наложило да промени маршрута си и очевидно изследователят се изгубил. Опитите да го намерят били неуспешни. Намерили последното му място за нощувка и някои лични вещи. Но самият той не бил намерен никъде.

Смята се, че мъжът или е паднал в пропаст, или се е изгубил и никога не е намерил пътя обратно към хората. До зимата неговите другари организирали няколко издирвателни групи и се опитали да намерят Виктор Степанович. Малцина вярвали, че това е случайност, тъй като той имал почти 25 години опит в планинарството, но вероятно това се е случило.

Що се отнася до мистериозното място, споменато от изследователя, неговите последователи изследвали района около река Шеркалская, но не били открити храмове. Може би е скрит от гори, тъй като районът е труднодостъпен. Търсенето беше финансирано с лични средства, а по-късно скъпоструващо оборудване и технологии бяха недостъпни – трябваше да разчитаме единствено на собствените си ресурси. Виктор Степанович не остави точни координати, защото планираше сам да организира експедиция там, но обстоятелствата се намесиха.

Могат ли субективните му впечатления да се считат за доказателство за съществуването на цивилизация от рускоезични гиганти в Сибир? Разбира се, съвременната научна общност недвусмислено би казала „Не“. Мисля, че е правдоподобно. Що се отнася до убедителни и неопровержими доказателства, все още не са открити такива. Но си струва да се помни, че Сибир е обширна, слабо проучена територия, която би могла да крие колосален брой тайни.

Медийните еничари. Досадни сте!

 

„Срив – краят на кеша. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

 ПРОСТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ГОЛЕМИЯТ ПОТОП НАИСТИНА СЕ Е СЛУЧИЛ

Просто доказателство, че Големият потоп наистина се е случил, лежи не в древните книги, не в митологичните предания, не в религиозните текстове, а в самата земя, в калта, в глината, в хълмовете, които стоят пред очите ни като застинали вълни на катастрофа, която е преминала през света и е оставила след себе си следи, толкова очевидни, че човек престава да ги забелязва, защото свиква да живее върху тях, без да се замисля какво означават. Моите уважения, господа, казвам се Александър Грим и това е каналът Гримуар – малка общност от изследователи, които не се страхуват да погледнат под краката си и да видят истината, която науката отрича. Аз живея в централна Русия и за да видя следите от Световния Потоп, е достатъчно да погледна един хълм, една могила, един откос, защото напречният разрез на хълма показва как се е образувала цялата тази маса от глина и кал, как е била излята наведнъж, как е била отложена от вода, която е преминала като стена, като удар, като стихия, която е променила лицето на Земята. В естествените напречни разрези се вижда, че хълмовете са съставени почти изцяло от глинестоподобно вещество, което няма структура, няма слоеве, няма история, няма кохезия, а е просто кал, огромна маса кал, която е била излята върху сушата наведнъж, като поток от отломки, като кална лавина, като цунами, което е покрило земята и е оставило след себе си кални могили, покрити с тънък слой трева. Липсата на плодороден слой, липсата на културен слой, липсата на геоложки слоеве, липсата на стратификация показва, че хълмът се е образувал едновременно, в един момент, в един катаклизъм, и единственото обяснение е, че огромно цунами е вдигнало калта и е покрило сушата, точно както калните потоци покриват долините, но в несравнимо по‑голям мащаб. Погледнете плодородния слой – 10 сантиметра хумус, тънък като кожа върху гигантско тяло от кал. Ако Земята беше съществувала в този си вид милиони години, този слой би трябвало да е десетки метри, но той е тънък, млад, нов, което означава, че калта под него е също нова, че Потопът е бил скорошен, геоложки скорошен, не преди милиони години, а преди стотици. Различните слоеве земя са били смесени от водата, тежките частици са потънали, леките са се отложили другаде, черноземът е останал само в тесни ивици, пясъкът е образувал пустини, а калта е образувала хълмове, и това е модел, който може да се види навсякъде, ако човек има очи да гледа. Има ли достатъчно вода на Земята за Потоп? Да, защото океаните съдържат достатъчно вода, за да покрият сушата, ако Земята бъде разтърсена достатъчно силно, ако метеорит удари планетата, ако въртенето бъде нарушено, ако гравитацията промени ритъма си, водата ще се вдигне, ще се излее, ще се понесе по сушата като стена, която ще измие всичко, точно както се случи в Индонезия през 2004 година, когато едно цунами отне живота на 300 000 души, но Потопът е бил по‑голям, по‑силен, по‑унищожителен, вълна, която е обиколила Земята няколко пъти, която е стояла в низините месеци и години, която е оставила след себе си блатата на Западен Сибир, езерата на Челябинск и Курган, вдлъбнатините, които са като следи от гигантски отлив. Други доказателства са заровените сгради по целия свят, покрити с два метра кал, което не може да се случи от дъжд, а само от катастрофа; експоненциалният растеж на населението, който показва, че човечеството е било прекъснато; легендите за Потопа, които съществуват във всяка култура; скелетите, открити от Амалицки, отнесени от огромни течения; плодородният слой, който е бил потопен и превърнат в нефт и газ; морските черупки по върховете на Андите и Хималаите, които могат да бъдат пренесени там само от вълна цунами; дори символиката на кръщението, което означава потапяне и прераждане, точно както Потопът е бил потапяне и прераждане на цивилизацията. Заключението е ясно: съвременната наука трябва да признае съществуването на Потопа, защото отричането му води до грешки в историята, геологията и археологията, и учените трябва да спорят не дали Потопът се е случил, а кога, как и защо. 

С уважение, Александър Грим.