Изоставено летище и подземен комплекс: Историята на една необичайна приключенска експедиция

Обикновено копаем. Използваме металотърсач, за да намерим нещо и започваме да копаем. Друго забавно занимание е събирането на метални предмети в реки и езера с помощта на мощен магнит. Като цяло се наслаждаваме на нетрадиционни дейности. Но, разбира се, аз и приятелите ми имаме по-широк кръг от интереси. Те включват активен отдих като туризъм и катерене по планината, както и пътувания до изоставени места - села, фабрики, манастири и дори бункери. Били сме в Далечния изток, Урал, Карелия и Кавказ. Били сме там.

Мама винаги казваше, че имаме нездравословно, детско любопитство. Но ние се смятахме за професионалисти, така че не слушахме. Екипът ни се състоеше от четирима души. Бяхме заедно от училище. До този момент нищо лошо не ни се беше случвало, така че бяхме уверени, че можем да отидем навсякъде, във всеки регион или област, стига там да има нещо интересно.

Този път маршрутът ни водеше към изоставено летище и отдавна забравена военна част. Стигнахме там не без приключения. Навигаторът се повреди по пътя и след това пътят навлезе в блатиста местност. Трябваше да оставим колата наблизо. След това, сондирайки пътя с дълга бастун, продължихме напред до колене в кал.

За щастие, ивицата наводнена територия се оказа тясна и без дупки. Излязохме. По-нататък започваше гора с места хълмове. Изкачвайки се на един от тях, видяхме нещо, което не очаквахме – нищо друго освен гора наоколо. Практически безкрайна. Ако някога тук е имало някаква инфраструктура, сега тя беше внимателно скрита от дървета.

Наблюдателят обаче даде няколко улики и до края на вечерта стигнахме до бетонните стени на стари сгради. Триетажни сгради, частично разрушени от времето, ни посрещнаха мълчаливо. Някога тук се помещаваха малко летище, болница, две казарми и щаб или нещо подобно.

Едва имахме възможност да се разходим из сградите. Мракът падна бързо, затова решихме да пренощуваме в една от тях. На сутринта обаче се впуснахме в пълноценна експедиция през изоставената територия. Няколкостотин гладни комара ни последваха. И ако не беше екипировката ни, имам чувството, че щеше да е истинска борба.

Случайно забелязахме врата, водеща към подземната част на комплекса.

След като огледахме сградите, решихме да разгледаме околността. Асфалтът беше потънал под слой смърчови иглички и пръст. Беше напукан и надигнат от натиска на корените на дърветата и растящата трева. Съвсем случайно, малко по-нататък, забелязахме нещо необичайно – скална стена с врата в нея. Приличаше на херметично затворена.

Беше леко открехната и в този момент ни обзе познато чувство на детско любопитство. Четиримата, осветявайки пътя си с фенерчета, се вмъкнахме вътре. Там имаше истински асансьор, само че не работеше. Трябваше да се изкачим в шахтата, за щастие имахме необходимата екипировка.

Качихме се в нея и осъзнахме, че се спуска 7-8 метра. Внимателно слязохме и отворихме вратите. Пред нас се простираше коридор с гладки, зеленикаво боядисани стени. Нямаше завои или врати отстрани – само прав проход. Съдейки по слоя прах на пода, отдавна не беше стъпвал тук човешки крак. Чудех се що за стая е това? Ракетни силози, таен бункер или може би команден център за спешни случаи? Щеше да е добре да разбера. Съдейки по усещането, мястото не беше претърсено.

Изведнъж отпред се чу звук. Плъхове? Неясно. Малко вероятно беше някой друг да е тук в този момент. Светнахме напред с фенерчетата си. Наистина, някакво животно, но не плъх, по-скоро като пор или белка. Като цяло, нищо опасно.

Коридорът най-накрая свърши и забавлението започна. Излязохме в стая, пълна с големи машини. Тръби, механизми, нещо, наподобяващо фабрично оборудване. За нашето неопитното око обаче всяка голяма инсталация вероятно би била сбъркана с фабрично оборудване.

След като минахме покрай този коридор, се озовахме в малка стая с куки или нещо подобно, висящо от тавана в центъра, и метална конструкция отдолу за нещо кръгло. Самият кръгъл предмет също беше на мястото си. Изглеждаше счупен. Стъкленият купол беше разбит.

Нещо постоянно се движеше вътре в него. Леко се носеше и се мърдаше. Когато фенерчетата го насочиха към него, нещо реагира. Приличаше на сребристосиня течност, окачена в нулева гравитация. В един момент усетих, че нещо не е наред с някакъв непознат сензорен механизъм и се отдръпнах.

Моите другари, замаяни, се насочиха към обекта.

Моите другари, от друга страна, се насочиха право към нещото. Виках им, но те не отговориха. Лицата им бяха изпълнени с наслада, блаженство и някаква нечовешка радост. Предмети падаха от ръцете ми и походката ми стана нестабилна. Опитах се да изтичам, за да грабна раницата на най-близкия си приятел, но ме удари остро главоболие с такава сила, че краката ми се подкосиха и аз се върнах, запълзявайки назад.

Един по един другарите ми се изкачиха вътре в сферата и просто изчезнаха. Плаващата метална течност се разшири леко, като същество, което се е нахранило и доволно се излежава на дивана. Не разбирах какво се случва. Опитвайки се да събера хаоса от мисли, въртящи се в главата ми, просто хукнах обратно. За щастие, кабелоподобното оборудване все още висеше.

Излизайки от асансьорната шахта в стаята, се втурнах към вратата. Свеж въздух удари лицето ми. След като стигнах до колата си, се отправих към дома. След като претеглих всички рискове за отговорност за нашите действия, най-накрая отидох в полицията. Очевидно не ми повярваха, но по-късно получих отговор: на въпросното място никога не е имало никаква инфраструктура. Нямаше надземни или подземни съоръжения. Вероятно това беше просто официален отговор. Или може би беше намек да си мълча. Кой знае...

„Множество мистериозни мълнии от земя към земя“

 

Истинската причина, поради която Вселената ви изпраща знаци точно сега!

 

Умиращ тийнейджърски крал е държал империя заедно (Какво съвременните мъже не разбират)

 Балдуин IV, кралят на Йерусалим, е една от най-необикновените фигури в човешката история, не защото е завладявал земи или е водил безброй битки, а защото е управлявал цяла кръстоносна държава, докато тялото му бавно се разпадало от проказа. Той бил дете, когато научил, че няма да живее дълго, че ще ослепее, че ще загуби усещане в ръцете и краката си, че ще се превърне в пленник на собствената си плът. И въпреки това, вместо да се предаде, той се превърнал в един от най-стабилните владетели на своето време. В свят, в който мъжете днес често се оплакват от умора, стрес, липса на мотивация или „трудни обстоятелства“, историята на Балдуин IV стои като сурово огледало, което показва какво означава дисциплина, отговорност и мъжка сила, когато всичко около теб се разпада. Когато бил на девет години, учителят му забелязал, че момчето не усеща болка в ръката си, след като друг ученик го одраскал силно. Това било първият знак за болестта, която щяла да го унищожи. Проказата не била просто болест — тя била присъда. Тя означавала бавно разпадане на тъканите, загуба на зрение, деформация на лицето, постоянни инфекции, болка, изолация. Но Балдуин не се скрил. Не се отказал. Не се оплакал. Той станал крал на 13 години. Тийнейджър. Дете. И въпреки това, когато Саладин — един от най-великите военачалници в историята — заплашил Йерусалим, Балдуин не се скрил зад стените на двореца. Той се качил на кон, макар че ръцете му едва държали юздите, макар че очите му вече губели светлина, макар че тялото му било превърнато в рана. Той повел армията си лично. В битката при Монжизар, едва на 16 години, той се хвърлил в атака срещу войска, многократно по-голяма от неговата. Хронистите пишат, че войниците му били на ръба на паниката, докато не видели младия си крал, който, макар и почти сляп, яздел напред, поддържан от двама рицари, за да не падне от коня. Тогава армията се върнала в битката. И победила. Това не е история за чудо. Това е история за воля. За дисциплина. За мъж, който знаел, че умира, но отказвал да позволи на смъртта да диктува как ще живее.

 Балдуин IV управлявал не чрез сила, а чрез характер. Той бил сдържан, разумен, справедлив. Не позволявал на емоциите да го водят. Не се поддавал на интриги. Не използвал болестта си като оправдание. Докато тялото му се разпадало, умът му оставал ясен. Докато пръстите му се деформирали, той подписвал документи. Докато зрението му изчезвало, той виждал политическите игри по-ясно от всички около него. Докато болестта го превръщала в сянка, той държал държавата си цяла. Съвременните мъже често говорят за „токсична мъжественост“, за „емоционална тежест“, за „липса на мотивация“. Но Балдуин IV показва друг модел — мъжественост, която не е агресия, не е доминация, не е показност. Тя е отговорност. Да правиш това, което трябва, дори когато не можеш. Да стоиш изправен, когато всичко те кара да паднеш. Да водиш, когато тялото ти крещи да се откажеш. Да пазиш хората си, дори когато не можеш да спасиш себе си. Балдуин знаел, че няма да има семейство. Че няма да има наследник. Че няма да остарее. Че няма да види бъдещето, което се опитва да защити. И въпреки това, той работел всеки ден, сякаш ще живее вечно. Това е сила. Това е дисциплина. Това е мъжественост, която не се нуждае от признание. Той умира на 24 години. Но оставя след себе си държава, която без него би паднала много по-рано. Оставя пример, който днес почти никой не разбира. Мъжете днес често търсят комфорт, лесни решения, бягство от трудностите. Балдуин IV не е имал този лукс. Той е имал само избор: да се предаде или да се издигне над болката. И той избрал второто. Това е урокът, който съвременните мъже не разбират — че силата не е в това да бъдеш здрав, богат, красив или непобедим. Силата е в това да продължиш, когато всичко в теб се разпада. Да носиш корона, която тежи повече от тялото ти. Да държиш империя заедно, докато умираш. Да бъдеш крал, когато си само момче. И да останеш легенда, защото никога не си позволил да бъдеш жертва.

 „Хибридите ще живеят до 200 или повече години.“ История за проект „Супер“ под наблюдението на ордонтисти

Знаете ли какво забелязах? Бивши участници в правителствени програми или тайни проекти често нарушават обета си за мълчание при пенсиониране. Това най-често се случва няколко месеца преди смъртта, когато вече нямат какво да губят. Не знам какво е? Дали е желание да привлекат внимание и да спечелят сензация, преди да си тръгнат, или е истинска гузна съвест, която ги кара да искат да споделят информация с обществеността? Вероятно и двете, в зависимост от ситуацията.

Един от тези, които решиха да се отворят, беше съветникът на президента Кенеди, Харалд Малмгрен. Той прекара целия си живот в политиката, тясно свързан с тайни проекти. Той беше активен по време на президентските мандати на Джон Ф. Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

Около пет месеца преди смъртта си (в края на 2024 г.) Харалд даде интервю, в което засегна необичайни теми. Например, той говори за инцидента в Розуел и предполагаемите контакти с извънземни. Може би някой ден ще пиша за това, но днешната тема ще бъде различна.

В интервю мъжът говори за политика, неидентифицирани обекти и много други теми. (Снимка: ichef.realvision.com).

Според Харалд, от 1959 г. насам в редица тайни лаборатории, разпръснати из почти целите Съединени щати, се работи по този въпрос. Това е така нареченият „Супер проект“. Целта му е да се създадат хибриди, чиито способности ще бъдат значително по-добри от тези на хората.

За основа се използва биоматериалът на здраво, силно и интелигентно човешко тяло. Към него са добавени фрагменти от ДНК от друго същество, по-напреднало от хората: „Тези същества са се наричали Ордонти. Едно от техните устройства се е разбило по време на експедиция до Земята и хората са спасили няколко членове на екипажа. Постепенно те са осъществили контакт и, осъзнавайки, че евакуацията ще отнеме много години, са започнали да споделят знания и опит в замяна на информацията, от която са се нуждаели.

Тяхната цивилизация е по-напреднала от нашата. Те също така са еволюционно по-напреднали от нас. Мозъкът им работи на различни честоти и е разделен на три компонента. Единият център е за чувства и усещания; рецепторите им са много по-чувствителни и разнообразни. Те имат достъп до възможности за взаимодействие с външния свят, които на нас ни липсват.

Вторият център е за мислене. Той обработва информация, скоростта на предаване на данни, спомените, алгоритмичното мислене и много други. Третият център е отговорен за паметта; това е огромна банка с памет. За да добиете представа, по едно време техният представител е „абсорбирал“ информация за секунди, която би запълнила десетки сървъри. По този начин те са получили изчерпателна информация, която ги е интересувала за нашата цивилизация и планета.

В замяна на предоставената информация, нашата страна, като част от... взаимноизгодна връзка, търсейки възможността да създадат свръхчовек със способностите, с които се радват Ордонтите. Представители на друга цивилизация намерили проекта за интригуващ и съдействали за неговото изпълнение.

Първите хибриди се оказали неподходящи за живот на Земята. Някои фрагменти от човешката и ордонтната ДНК последователности си противоречат и или се заменят, или са унищожени. Дълго време жизнеспособен хибрид оставал неуловим, докато най-накрая не бил постигнат през 1975 г.

Това събитие било пробив. Той живеел, дишайки въздух и консумирайки специален разтвор, силно обогатен с минерали. Интелектуалните му способности значително надвишавали тези на обикновен човек. Проблемът бил, че целият външен вид на получения хибрид сякаш показвал: „Аз не съм човек“.

Той имал различни очи, различна форма на черепа и различна скелетна структура. Липсата на изражение на лицето му също била забележима. Интелектуалните му способности обаче били невероятни. Можел да научи език за няколко часа и извършвал умствени изчисления в мащаб, възможен само с машина.

След пробива разузнавателните агенции искали още по-забележителни резултати. Те искали създадените от тях хибриди да бъдат външно неразличими от хората, но все пак... притежаващи изключителен набор от умения за постигане на целите си. По това време Ордонтите вече се готвели да напуснат Земята. Техните представители били навлезли в Слънчевата система и се насочвали към планетата. Беше невъзможно да се обуздаят представители на друга цивилизация със сила. И все пак, Проект Супер не бил изоставен след тяхното заминаване. Натрупаният опит му позволил да продължи.

Постигнати били определени успехи. По някаква странна причина женските хибриди изглеждали по-човечни от мъжките. Днес по света има „хора“, които могат да живеят 200 или повече земни години. Някои от тях не е нужно да се хранят; чаша силно минерализиран разтвор е достатъчна. Познавам момиче с невероятна скорост на регенерация. Създаването на такива хибриди ни позволява да си поставяме нови цели и задачи.

Създадените в лаборатория хибриди не приличат много на хората.

В момента хибридите остават обгърнати от тайна. Те от време на време се появяват публично и изпълняват задачите си. Вярвам, че в бъдеще хибридите ще бъдат тези, които ще изследват космоса. Техните висококачествени умения, дълъг живот, минимални нужди, невероятна физическа сила и много повече ясно се сравняват благоприятно с хората. Друг въпрос е, че може да е по-лесно да се създават биороботи и да се управляват дистанционно. Това е спорно. Проектът „Супер“ продължава да функционира, което означава, че крайната цел все още не е постигната.

Думите на човека могат да бъдат поставени под въпрос, но смятам, че подобно нещо е хипотетично възможно. Обществеността винаги получава минимална информация, само частта, която е разрешена. Какво се крие в тайните лаборатории и какви проекти се реализират там, не е известно на никого. Тази информация обаче не е научно потвърдена.

 „Върнаха се за него.“ След откриването на артефакта в Антарктида е наблюдавана необяснима активност.

Съществува легенда, свързана с американската операция „Операция Висок скок“ в Антарктида. Капитан Бърд е повел бойна флотилия до Южния полюс. Това е първият път, когато човечеството изпраща военни кораби до Антарктида. В крайна сметка операцията завършва с пълен провал. Някои източници твърдят, че флотилията е била атакувана. Метални предмети с форма на диск, очевидно технологични, се появяват изпод водата и леда и атакуват американците.

Оръжието, което използват, по-късно е класифицирано като лазерно – червените лъчи изгарят всеки материал, оставяйки разтопени дупки. В крайна сметка Бърд е принуден да върне оцелелите кораби обратно. В рамките на минути флотилията, смятана за една от най-мощните във ВМС на САЩ, е на ръба на унищожението.

Изследователите смятат, че това е начинът, по който представители на неизвестна цивилизация, живееща в Антарктида, са сигнализирали на хората да не идват тук с оръжия. Малко хора знаят, че тези събития не са единствените пъти, когато човечеството се е сблъсквало с нещо необяснимо на Южния полюс. Днес ще ви разкажа една история, случила се в Антарктида през 1964 г. Този път главните герои бяха съветски полярни изследователи.

На 7 юни 1964 г. оборудване на метеорологична станция засече мощен радиосигнал на километър и половина разстояние. Група полярни изследователи организира експедиция до района. Изследователите стигнаха до него и откриха нещо странно. Метална сфера с множество светещи включвания по повърхността си, задвижвана от мълния, се издигна на около метър и половина над леда и след това падна обратно. Разпръснатият навсякъде лед показваше, че обектът я е пробил отвътре, пробивайки към повърхността. Артефактът издаваше силен, нисък звук. Никой не можеше да разбере какво е това.

Нещо странно избухна изпод леда.

Откритието вероятно беше някакво устройство, очевидно контролирано от някого. Десетки светещи фрагменти бяха разположени на повърхността му. Всеки един трептеше със зеленикава светлина. Изведнъж един от тях стана оранжев. Звукът също се промени. Лъч оранжева светлина се насочи към един от присъстващите. Той се разпръсна, за да покрие напълно тялото. Полярният изследовател не помръдна. Всички замръзнаха в очакване. След няколко секунди лъчът се пренасочи към човека до него. Изглеждаше сякаш нещо сканира хората.

При третия полярник лъчът внезапно промени цвета си от оранжев на червен и след това сноп червена енергия изстреля към мъжа. Дрехите му бяха изгорени там, където го удари. Мъжът изкрещя от болка и се опита бързо да извади предмета, защото беше толкова горещ. Имаше пистолет наблизо, но в крайна сметка той се повреди. Той пое основната тежест на удара. Устройството вероятно е задействало оръжието.

Един от полярните изследователи се затича и скочи, за да грабне сферата. Тя мигновено угасна. Светкавиците, които я държаха, се отделиха. След като натоварили артефакта на снегомобил, изследователите, включително раненият мъж, се отправили към станцията. Там те съобщили за инцидента на континента. Удивителната история силно заинтересувала служителите на разузнаването. Те се съгласили да организират извънредно пътуване до Антарктида, за да предадат находката за по-нататъшно проучване в секретен изследователски институт.

Полярната станция не разполагала с необходимото оборудване за провеждане на пълномащабно, задълбочено проучване на обекта. Няколко часа след инцидента оборудването започнало да записва необяснима активност. Полярните изследователи видели на радара няколко обекта, приближаващи се към станцията.

Изтичайки навън, те забелязали снежнобял диск в небето, с диаметър приблизително 6-7 метра. Повърхността му имала нещо, което приличало на илюминатори и светлини. Връщайки се към арматурното табло, изследователите отбелязали, че трябва да има повече от един обект и отново изтичали навън. Подобни летящи машини се приближавали от три посоки. Комуникациите били заглушени. Инструментите и електрониката отказвали.

Полярните изследователи видяха приближаващия апарат.

Артефактът, изваден от антарктическия лед, отново започна да свети и да издава звуци. Той реагираше на пристигането на собствениците си. Полярните изследователи се заключиха в станцията и зачакаха да видят какво ще се случи. Металната сфера започна да трепти, да вибрира. След около половин минута тя се издигна и, левитирайки над пода, се насочи към изхода на станцията. Цялата ѝ повърхност светеше в оранжево. След като проби вратата, тя се втурна някъде към откритото пространство.

Когато полярните изследователи излязоха от убежището си, апаратите вече бяха много далеч. Те бяха извлекли образец от технология, който очевидно им принадлежеше. След известно време хората на станцията се свързаха с континента. Полярните изследователи описаха всичко, което се беше случило, и увериха, че са успели временно да поправят вратата. Въпреки това, при тях беше изпратена група с медицински консумативи и строителни материали. Що се отнася до артефакта, никой никога повече не го видя.

 Знаете ли, че Световната здравна организация е създадена от Ротшилд и Рокфелер и тези некороновани династии диктуват глобалната „здравна“ политика. Тя има много зловещ дневен ред, който включва лекарства и идеи за ваксинация.

Планът не е да се убиват хората веднага с лекарства и ваксини, защото това би било твърде очевидно и хората биха реагирали съответно. Целта е систематично да се демонтира ДНК и имунната система.

Точно това се случва днес. Планът на „илюминатските“ змийски „богове“ е всяко тяло да бъде микрочипирано при раждането и след това да бъде подложено на задължителни ваксинации и лекарства доживот, като по този начин се гарантира пълен контрол от страна на държавата от люлката до гроба. Да се ​​изолират петте сетива и след това да се програмират техните несвързани умове, като се контролират източниците на информация - масовите медии и това, което минава за „образование“. За тези, които все още не искат да бъдат програмирани и настояват да се държат и възприемат различно от стадото, сега има резервна позиция да диагностицират (ADHD) Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и да им дават лекарства, които объркват ума. Конспирацията за глобален контрол е насочена към всички, но основният им фокус са децата и младите хора, които ще станат възрастни, когато се предполага, че структурата на световната диктатура ще бъде налице и пълнокръвните на Илюминатите планират да се появят отново.

Змиевидните хибриди също така са добре запознати, че ефектът от това, което правят, е кумулативен и когато младите станат възрастни, телата и умовете им ще бъдат объркани в много по-голяма степен, отколкото са сега. Виждаме отново и отново, че на млади хора, които са предприели безумни убийства в училища и другаде, са предписвани тези лекарства, променящи съзнанието.

Най-големите цели за Big Pharma и свързаната с нея биотехнологична индустрия са децата и младите хора. Алистър Кроули, сатанистът, масонът и илюминатският агент, каза за децата: „Хванете ги до осем, или е твърде късно.“ „Те искат те да бъдат умствено, емоционално, физически и вибрационно объркани възможно най-рано, за да могат да ги заключат в Лунната матрица за цял живот и да ги изключат от „външното“ Съзнание или от излизането им в духовността на Великата Общност.“

Наркотиците имат същия ефект като амфетамините, хероина или наркотиците. Разбира се, те са незаконни, но въпреки това фармацевтичните компании и техните лакеи, наречени „лекари“, съвсем законно ги дават на деца като бонбони по Коледа. Наркотиците също така имат възможни здравословни последици, като язва, сърдечни проблеми и диабет. Те се описват, както всички негативни ефекти на наркотиците, като „странични ефекти“, но изобщо не са „странични ефекти“. Те са ефекти; нищо „странично“ в това.

„Проблемът“, промотиран от „Големите фармацевтични компании“, за да предизвика тази експлозия от злоупотреба с наркотици сред децата, е нещо, което те наричат ​​Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или ADHD.