Луи Пастьор, масон, бащата на теорията за микробите и ваксините.

Твърди се, че на смъртния си одър е признал, че е измамник. Неговите измамни открития се превръщат в най-голямата златна мина, превръщайки фармацевтичната индустрия в това, което е днес.

Разболяват ни и печелят, докато ни внушават страх от несъществуващи, малки, смъртоносни частици, които наричат ​​вируси.

(Да не се бърка с бактериите, които съществуват, докато вирусите не съществуват, тъй като никога не е изолиран вирус)

Собствениците на фармацевтичните компании и самият Пастьор били масони-сатанисти, обсебени от евгениката. Те причинявали болести и намаляване на населението в онези сегменти от населението, които не са принадлежали към техния масонско-илюминати-луцифериански кръг на смъртта от милиардери и техните марионетки.

J. Raven

 Митът за ядрените оръжия и произходът на една 80‑годишна заблуда

Ядрените/атомни бомби са откровена лъжа и пропаганда и тази измама продължава повече от 80 години...

През 1986 г. ядреният физик Гален Уинсор разкрива измамата с ядрения страх, като облизва купчина силно радиоактивен уран от дланта си и запалва парче плутоний, превръщайки го в дъжд от пламтящ прах, за да покаже колко безопасни са тези материали. Човекът също така пие вода от басейна за охлаждане на реактора за забавление и обича да плува в басейна, за да се отпусне. Атомните бомби, за които се твърди, че са хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, са пълна измама, целяща да контролира света чрез страх и да печели пари от тази пропаганда.

В действителност японските градове са бомбардирани с килимни/запалителни бомби, които унищожават тези градове.

Твърдението, че ядрените и атомните бомби представляват една от най-големите измами на последните осем десетилетия, се основава на идеята, че страхът от радиация и ядрено унищожение е използван като инструмент за контрол, политическо влияние и икономически интереси. Според тази гледна точка ядрената епоха не започва като научен пробив, а като психологическа конструкция, която цели да създаде глобална зависимост от институции, правителства и военни структури, които поддържат разказа за невидима, смъртоносна заплаха. Един от най-често цитирани примери в тези твърдения е историята за ядрения физик Гален Уинсор, който през 80-те години демонстрира пред публика, че материалите, считани за изключително опасни, могат да бъдат докосвани, държани и дори поглъщани без последствия. Разказите за него описват как той облизва уран от дланта си, пали плутоний, превръщайки го в облак от искрящ прах, плува в охлаждащи басейни на реактори и пие вода от тях, за да покаже, че опасността от радиация е силно преувеличена. Тези демонстрации, независимо от тяхната интерпретация, се превръщат в символ на идеята, че обществото е манипулирано да вярва в заплаха, която не отговаря на реалността. Според тази перспектива ядрената индустрия е изградена върху страх, а страхът е превърнат в ресурс, който генерира огромни финансови потоци, политическа власт и международно влияние. Твърди се, че ядрените оръжия не са използвани никога в описания вид и че разрушенията в Хирошима и Нагасаки са резултат от масирани запалителни бомбардировки, подобни на тези, които унищожават Токио, Дрезден и Хамбург. Според тази теория образът на атомната бомба е създаден като инструмент за психологическо въздействие, който да поддържа глобален ред, основан на страх от невидима сила, която може да унищожи света за секунди. В този контекст ядрената заплаха се превръща в средство за оправдаване на военни бюджети, международни договори, политически решения и ограничения, които иначе биха били трудно приемливи за обществото. Страхът от радиация, представян като невидим, неизмерим и смъртоносен, се превръща в идеалния инструмент за контрол, защото хората не могат да го проверят сами, не могат да го видят и не могат да го оспорят без достъп до специализирана техника. Така се създава зависимост от институции, които единствени „знаят“ какво е опасно и какво не е. Според тази гледна точка ядрената енергетика и ядрените оръжия са част от по-широка система, която използва страх, за да поддържа властови структури. Твърди се, че обществото е държано в състояние на постоянна тревога чрез образи на гъбовидни облаци, радиоактивни пустини и апокалиптични сценарии, които служат като психологически инструмент, а не като реална заплаха. В този разказ медиите играят ключова роля, като поддържат и разпространяват образи на ядрено унищожение, които се превръщат в част от културната памет. Филми, документални продукции, учебници и новинарски репортажи оформят колективното възприятие за ядрената опасност, като я превръщат в нещо, което не се поставя под въпрос. Според критиците това е механизъм, чрез който обществото се държи в състояние на подчинение, защото страхът от глобално унищожение прави хората по-склонни да приемат ограничения, контрол и политически решения, които иначе биха били неприемливи. Тези идеи, независимо дали човек вярва в тях или не, показват колко силно е недоверието към институциите и колко дълбоко е усещането, че информацията, която достига до обществото, може да бъде манипулирана. Те разкриват и колко мощен инструмент е страхът — инструмент, който може да обедини, но и да контролира. Според тази перспектива ядрената епоха не е научен факт, а политически проект, който използва научен език, за да създаде и поддържа глобална структура на влияние. В крайна сметка този разказ не е само за уран, плутоний или бомби. Той е за властта, за информацията, за доверието и за начина, по който обществата могат да бъдат управлявани чрез концепции, които рядко се поставят под въпрос. Той е за това как една идея може да оформи цели поколения, да диктува политики, да определя международни отношения и да влияе върху ежедневния живот на милиарди хора. И най-важното: той е за това как хората реагират, когато започнат да вярват, че истината, която им е представяна десетилетия наред, може да е била само част от по-голям разказ, създаден не за да информира, а за да управлява.

https://www.facebook.com/share/r/174h8Q1XJB/

 ИСТИНАТА НЕ СЕ САМОУБИВА

Потресаващата новина за смъртта на Дейвид Уилкок е поредният тревожен знак за действията на тъмните сили в нашия свят и за случващото се с хората, които ровят там, където не трябва. Уилкок е човек посветил живота си на неудобни теми — UFO, древни цивилизации, скрити технологии, космически загадки — изведнъж умира при обстоятелства, които оставят повече въпроси, отколкото отговори. Според официалните съобщения полицията е реагирала на сигнал на 20 април 2026 г. в района на Ridge Road в Колорадо, а впоследствие Уилкок сам с сложил край на живота си пред погледите на пристигналите полицаи. Обаче записи от камерите на патрулките нито се показват, нито се коментират.

Още по-смущаващ е фактът, че само дни преди това, по време на живо излъчване, самият Дейвид казва, че „хора изчезват“ и че е благодарен, че все още е жив — изказване, направено на фона на серия от мистериозни смъртни случаи и изчезвания около темите за UFO и високите технологии. Последното му видео на живо беше свързано с политиката на Тръмп и аз не казвам, че това е довело до отстраняването на Уилкок, но просто няма как човек да не си зададе въпроси.

Американската телевизия Fox News се осмели открито да говори за модел — поне 11 души, учени, свързани с космически програми, починали или изчезнали в последните години, включително учени, инженери и хора с достъп до чувствителна информация. Освен това ни напуснаха и Ерих фон Деникен и Ник Поуп — хора, посветили се на сериозни изследвания във връзка с извънземни цивилизации. Лично за мен, всичко това има пряка връзка с планираното разсекретяване и публично изнасяне на информация за НЛО от администрацията на Тръмп, което за пореден път се отлага. Това отлагане на фона на изчезващи 1 по 1 всички реално компетентни в областта личности ме навежда на мисълта, че се подготвя изнасяне на изкривена и фалшифицирана информация за извънземни цивилизации и технологии, която би била лесно разобличена от тези хора.

Така че, приятели, тъмните сили действат не само у нас, но вършат подмолните си дела по целия свят. “Петрохан” не е единствения опит за “самоубиване” на истината. Макар случаят да е друг, за мен отново се касае за “затваряне на усти”.

Не е случайно, че около подобни теми винаги има натиск, подигравки, заплахи и опити неудобните хора да бъдат обезсилени. Дейвид не беше просто автор. Той беше глас, който караше хората да мислят. А когато към неговото име добавим и дългия списък от хора, които изчезват, умират или биват заглушавани, картината става още по-пълна. Защото истината не се „самоубива“ сама. Някой винаги има интерес тя да бъде премахната заедно с човека, който я изрича.

Публикувана е карта на бъдещия свят, базирана на прогнозите на Жириновски.

Владимир Жириновски щеше да навърши 80 години на 25 април. Основателят на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР) беше известен не само с ексцентричната си личност, но и с политическите си прогнози, които продължават да се сбъдват дори след смъртта му през 2022 г.

Ексцентричният депутат предсказа съдбата на почти всяка страна. На едни обеща просперитет, на други колапс, а на трети - ядрена война или унищожение от гигантско цунами.

Aif.ru състави тези прогнози и създаде карта на света на Жириновски, а експерти разкриха основната тайна на дарбата му.

Русия, Източна Европа, Украйна

Русия: Владимир Жириновски често предсказваше ера на величие и глобално лидерство за Русия. Той вярваше, че страната ще устои на глобалните катаклизми, ще се превърне в център на нови съюзи и ще постигне просперитет благодарение на историческата си мисия.

Украйна: Той предсказа, че страната ще бъде разделена, ще се превърне в разменна монета в геополитически игри и може да бъде унищожена от Запада, който ще я използва срещу Русия. Той предсказа, че Лвов ще стане столица и че някои територии ще попаднат под руски или полски контрол.

Полша: Той прогнозира сериозни проблеми за страната в случай на ескалация в отношенията с Русия, вярвайки, че само Украйна и Полша биха пострадали сериозно в един глобален конфликт.

Беларус: Изрази мнение, че Беларус може напълно да се обедини с Русия.

Молдова: Той прогнозира неизбежността на конфликт около Приднестровието и призна, че той може да бъде дори по-сериозен от украинската криза.

Балтийските страни: Видях ги като възможен трамплин за НАТО да оказва натиск върху Русия и евентуална зона на конфликт.

Западна Европа и САЩ

САЩ: Прогнозира се, че страната няма да може да се справи с вътрешни кризи и може да се разпадне през следващите 10-15 години.

Той предсказа завръщането на Доналд Тръмп на власт и установяването на семейната му политическа династия до 2040 г. Вярваше, че Съединените щати могат да се обединят с Канада и Мексико в единна държава.

Европейски съюз: Предсказа разпадането на ЕС поради миграционната криза и вътрешните раздори, особено между Франция и Германия. Предсказа излизането на Унгария и Полша от ЕС, както и премахването на еврото.

Германия: Вярваше, че Германия, смятайки се за „велика нация“, ще иска да преразгледа резултатите от Втората световна война. Предсказа също, че икономиката ѝ ще пострада сериозно без евтини руски енергийни ресурси.

Великобритания: Той вярваше, че в случай на сблъсък с Русия, Великобритания ще пострада силно, тъй като е една от най-слабите държави във военно отношение.

Унгария: Той прогнозира, че Унгария може да избегне съдбата на страни, които биха станали „жертви“ в хипотетична война в Източна Европа, за разлика от Полша и Украйна. Той също така вярва, че след разпадането на Украйна, Унгария ще получи контрол над Закарпатие.

Румъния: Жириновски прогнозира, че Румъния може да предяви претенции към част от територията на Украйна, по-специално Буковина, в случай на разделяне на страната.

Финландия и Швеция: Той предсказваше, че тези страни ще се присъединят към НАТО, но вярваше, че самият съюз е обречен на разпад. Според Жириновски това ще се случи поради вътрешни противоречия между такива разнородни членове като Албания и Норвегия.

България: Той вярваше, че просперитетът на България е възможен само в съюз с Русия, която наричаше „майката“ на българския народ.

Холандия и Дания: През 2016 г. Жириновски прогнозира създаването на нов съюз в Северна Европа, който според него ще включва Германия, Франция, Дания, Холандия и няколко други страни. Това ще се случи след разпадането на НАТО и преориентацията на САЩ към континента.

Португалия: В прогнозите за глобални екологични бедствия след 30 години, които ще унищожат крайбрежните градове

Близкия и Средния изток

Иран: Той смяташе Иран за ключова фокусна точка в бъдеща глобална криза. Той прогнозираше, че Израел и Съединените щати ще атакуват Иран, което ще провокира мащабна война с участието на много държави. Той прогнозира, че страната ще се сдобие с ядрени оръжия.

Израел: Предсказа, че Израел ще нанесе превантивен ядрен удар срещу Иран. Той също така прогнозира ядрен конфликт между Израел и Палестина, който ще доведе до огромни жертви.

Турция: Той предсказа възхода на Турция като една от възраждащите се южни „империи“. Той предсказа, че след Иран, Турция също ще се сдобие с ядрени оръжия, но самата страна може да бъде „взривена“ отвътре заради кюрдския въпрос.

Сирия: Той вярваше, че Съединените щати се стремят да унищожат Сирия като държава и че свалянето на режима на Асад ще бъде само началото на верига от събития, водещи до голяма война в Близкия изток.

Ирак: Той прогнозира, че страната може да се освободи от влиянието на САЩ. Виждал я е като част от нов мощен съюз, включващ Русия, Турция и Иран.

Азиатски страни

Китай: Той прогнозира тясно сближаване между Китай и Русия пред лицето на общия враг - Запада. Вярваше, че САЩ искат да отслабят Русия, за да атакуват Китай, и че китайската икономика няма да издържи на рязко покачване на цените на петрола в случай на война в Близкия изток.

Индия: Предсказа бъдещ съюз на Русия с Китай и Индия. Той предсказа ядрен конфликт между Индия и Пакистан, който ще убие най-малко 200 милиона души.

Пакистан: Разглежда страната като участник в бъдещ ядрен конфликт с Индия, който би довел до колосални жертви.

Япония: Предупредена е за заплахата от опустошително суперцунами и е сметната за японските острови като цяло за неподходящи за постоянно обитаване поради природни бедствия.

Северна Корея: Политикът спомена КНДР в контекста на евентуалното въоръжаване на страната за противодействие на Съединените щати, а също така говори за перспективите за обединена Корея.

Афганистан: В края на 90-те години той предсказа, че талибаните ще се завърнат на власт и че Русия в крайна сметка ще признае режима. И така се случи.

Кавказ и Централна Азия

Грузия: Той прогнозира, че Грузия ще се изправи пред сериозни сътресения и дори може да изчезне от политическата карта.

Армения: Той предсказа „големи сътресения“ и дори военен преврат. Вярваше, че премиерът Никол Пашинян може да избяга от страната.

Азербайджан: Прогнозира, че страната ще се окаже на пътя на милиони бежанци в случай на конфликт в Иран, което би създало сериозно напрежение и би могло да дестабилизира ситуацията по южните граници на Русия.

Казахстан: Много преди събитията от януари 2022 г. той предсказа вълнения и влошаване на социалното напрежение в страната.

Узбекистан: Предвиждаше проблеми, свързани с желанието на Каракалпакстан за автономия, и прогнозираше вълнения в региона.

Киргизстан: Предупреден за възможността от големи политически катаклизми в страната.

Таджикистан: Той говори за риска от пробив на въоръжени групировки от Афганистан, което би могло да дестабилизира цяла Централна Азия, и че в този случай Таджикистан ще потърси защита от Русия.

Латинска Америка, Канада и блокът на НАТО

Венецуела: Той прогнозира, че САЩ може да се намесят военно във Венецуела като част от „разделяне на сфери на влияние“. И така се случи.

Мексико и Канада: Прогнозира, че след като напуснат световната сцена, Съединените щати ще се завърнат на родния си континент и ще създадат единна държава с тези две страни.

НАТО: Прогнозира разпадането или трансформацията на алианса до 2026 г. поради вътрешни противоречия.

Защо предсказанията на Жириновски се сбъдват

Aif.ru помоли неговия дългогодишен помощник в Държавната дума, бившия депутат от Държавната дума Василий Власов, да обясни точността на прогнозите на Владимир Жириновски. Според него не става въпрос за мистика, а по-скоро за изключителната ерудиция и аналитична работа на Жириновски.

„Владимир Волфович притежаваше аналитичен ум. Той получаваше информация от най-различни източници: пресата, световните събития и интернет. Събираше и анализираше огромни количества данни. В края на краищата, може да притежаваш голямо количество информация, но да не можеш да я обработваш ефективно и да правиш точни заключения. Той разбираше как ще се развие ситуацията и сферите на влияние на различните държави. Благодарение на това правеше точни прогнози. Дори предвиди събитията във Венецуела, което в крайна сметка се случи“, отбеляза Власов.

Според политолога Богдан Безпалко, прогнозистът Жириновски е имал „късмет“ с времето си. Политикът винаги е бил склонен към най-катастрофалните прогнози, но именно тези напоследък започват да се сбъдват.

„Жириновски много обичаше катастрофални прогнози, които, за съжаление, започнаха да се сбъдват. Сега можем да кажем, че е започнала ерата на отложените конфликти, от онези, за които се говореше през 90-те години, но никой не им обърна внимание тогава. Много конфликти бяха погребани с разпадането на Съветския съюз. Същите тези конфликти сега започват да се материализират и да оказват влияние върху целия свят, включително регионите на Югоизточна Азия, Близкия изток и Централна Азия. Всичко това оказва влияние и върху Африка и косвено дори върху Южна и Централна Америка“, отбеляза Богдан Безпалко.

 „Поглеждам и има автобус на върха на скалата.“ Рейнджър разказваше за духове и необичайни явления в Якутия.

Тази история беше разказана от рейнджър от Якутия. Намерих я за интересна и необичайна. За съжаление, никога през живота си не съм посещавал Ленските стълбове, но съм чувал много за тях. Това е невероятно място. Уникално, може да се каже. Много красиво, като от научнофантастичен филм. Не бих казал, че е често, но се посещава от време на време от различни изследователи и ентусиасти. Всичко се дължи на мистериозните събития, които се случват от време на време в този район. Точно за това ми разказа рейнджърът, който живее в този район повече от 40 години.

Още преди създаването на националния парк тук е живял мъж, на когото му е била предложена работа като рейнджър. Разказвачът знаеше практически всичко за скалите и горите по поречието на река Лена и беше добре запознат с района: „Дядо ми живеехме тук, баща ми и аз. Синът ми реши да се премести в града. Това беше негов избор, но аз не исках да напускам родната си земя, затова той тръгна сам, а аз останах тук.“

Земята е богата на природни ресурси. Тук няма да гладувате. Има всичко - риба, дивеч, горски плодове, гъби, билки. Всичко, от което човек се нуждае за щастлив живот, може да се намери тук. Разбира се, някои, свикнали с капризите на града, няма да разберат това, но аз се чувствам част от тези гори.

Понякога се разхождам из гората и виждам духове, които си правят шеги. Те се преструват на млади и красиви момичета и надничат зад скала или ствол на дърво. Неопитните хора реагират на подобни шеги и се опитват да ги преследват, без да осъзнават, че се правят. Аз не си позволявам да правя това. В младостта си правех всякакви неща, но сега съм опитен. Затова те... отегчени от мен; през последните години ме виждат без да правя никакви движения. Но се случват всякакви чудеса.

На върха имаше автобус.

Имаме този връх тук – скалата Малинка. Там често се случват всякакви странни неща. Спомням си, че вървях близо до него, дори не планирах да го изкачвам, и изведнъж чух звук на двигател. Буквално беше звукът на работещ двигател. Наоколо имаше скали и гори, никакви пътища, камо ли магистрали. Шумът идваше от Малинка по това време. Отидох да проверя и бях изумен. На върха на скалата имаше автобус. Ръждясал, очукан, гумите бяха спукани, но беше истински автобус. Почуках по него – беше направен от желязо. Как е могъл да се озове там? Гори и непроходими скали наоколо, а тук имаше цял автобус.

Качих се вътре и погледнах. Нямаше никой там. Не можах да намеря никакви лични вещи или нещо подобно. Регистрационните номера и табелите с имена липсваха. Прозорците и фаровете обаче бяха непокътнати. Удивително! Излязох и забелязах, че всички звуци са заглъхнали. Не можех да чуя никакви птици, дори шумолене. Ако нещо подобно се случи в гората, това означава, че трябва да си тръгна.

Животните, птиците, дори буболечките го усещат и си тръгват първи. Хората са забравили как да усещат такива зони, така че трябва да слушате. Тогава си тръгнах. На следващия ден се върнах в Малинка; нямаше автобус. И дори нямаше никакви следи от стъпки по земята. Не съм готов да кажа дали са духове, които си правят номера, или някаква друга аномалия, но това е необичаен инцидент.

Друга история, също свързана с тази скала. Същата година отидох да събирам смола. Да секат дървета или умишлено да ги повреждам не е моята тема. Навсякъде има иглолистни дървета и можете да съберете смола за себе си, без почти никаква вреда. Виждате изсъхнала смола и внимателно я отрязвате с нож, не чак до дървото, а оставяйки част от нея.

Преди няколко месеца имаше ураган в и около Малинка и знаех със сигурност, че много дървета са били счупени. Затова реших да събера смола точно на това място. Отидох и прогнозите ми се оказаха верни. По всяко дърво имаше следи от смола. Клоните бяха счупени и капеше. Събирах я около 40 минути, не повече. И пристигнах сутринта! Погледнах, а слънцето вече залязваше. И бях толкова уморен. Докато сляза, беше се стъмнило напълно.

Пристигнах сутринта и слънцето вече залязваше.

Времето летеше. Баща ми казваше, че сред тези скали има места, където живеят духовете на времето. Отиваш там и те крадат часовете от живота ти. Това е тяхна шега. Тяхна шега, но аз живях цял ден за един час. Имах късмет. Носеше се слух, че екип от геофизици са отишли ​​в нашия регион за няколко дни и са се върнали като стари хора. Със сигурност е страшно да се окажеш в такава ситуация.

Във всичките си скитания из горите на Якутия никога не съм срещал зли духове. Всички те си правят шеги, забавляват се като деца, всеки по свой начин. Разбира се, някои от действията им са много вредни за хората. Но какво можеш да направиш? Не те са дошли да посетят хората; хората са тези, които нахлуват в горите им. По същество ние сме техни гости. И трябва да се държим като добри гости, иначе може да си навлечем нещо лошо.

 „Щеше да е по-добре, ако не го бяха отворили.“ Дали работниците са открили саркофаг по време на строителството на Байкало-Амурската магистрала (БАМ)? Градска легенда

Много легенди са свързани с различни съветски строителни проекти. Магистрали, водноелектрически централи, канали, резервоари, градове - много наистина велики проекти са построени през 20-ти век. Всяко такова знаково събитие е съпроводено с множество истории, разкази и легенди. Само Транссибирската железница е свързана с десетки такива истории. Но днес ще говорим за друг строителен проект на века - Байкало-Амурската магистрала (БАМ). За първи път прочетох тази история в средата на 80-те години на миналия век.

На един участък от БАМ работниците са извършвали подготвителна работа. Както е известно, в строителството са участвали не хиляди, а милиони хора. Според официални данни, над 2 милиона! Можете ли да си представите мащаба? Разбира се, на различни места по такъв строителен обект са могли да възникнат необясними инциденти и епизоди, които по-късно са станали детайлни и са се превърнали в истински легенди.

Работниците разчистили гората и започнали да подготвят терена за следващия етап. По време на този процес те попаднали на нещо странно: каменен саркофаг, стоящ на подобен каменен пиедестал. Цялата му повърхност била украсена със символи, изображения и барелефи.

Капакът обаче изглеждал монолитен и изключително тежък. Опитали се да го преместят, но нищо не се получило. Бригадирът, виждайки тази находка, първоначално бил объркан; изглеждало твърде необичайно. След това се свързал с началниците си. Разговорът протекъл горе-долу така:

„Намерихме нещо като древно гробище тук. Каменен ковчег. Тежък.“

„И така, какво предлагате? Да спрем работата? Да поканим академици и професори, нали? И крайните срокове не са отменени. Правете каквото искате с находката си, но се уверете, че работата е завършена по график или предсрочно!“

Те открили нещо, наподобяващо саркофаг.

Това решили. Артефактът, открит в Сибир, се оказал по същество безполезен и бил на разположение на работниците. Трябвало да бъде преместен, тъй като пречел на плановете им за обекта. Необходимото оборудване обаче не било налично. Те решили да прибегнат до това, което наричат ​​вандализъм. Удряли капака с големи чукове, за да го счупят на няколко парчета. Едва тогава щяли да могат да го преместят и съхранят.

Работата по разглобяването на находката била трудоемка и отнемала много време. Ударите с тежки чукове оставили незначителни следи и работниците работили цял ден до вечерта, за да унищожат саркофага, но не успели. Едва на следващата сутрин успели да пробият капака. Тогава се случило нещо необяснимо. Отвътре се появил черен силует. Не изглеждал човешки, а по-скоро безформено същество.

Целият екип, с изключение на един работник, бил непосредствено до саркофага. Михаил, единственият, който стоеше на разстояние, проспа смяната си и докато всички се върнат на работа, той само отиде да се измие. Чувайки виковете на другарите си, той погледна към мястото и видя нещо черно да се носи над работниците. Всички паднаха неподвижно на земята, а съществото се оттегли обратно в саркофага.

Той се затича към другарите си и видя лицата им в ужас. Всеки един беше замръзнал в кошмарна гримаса. Опита се да върне някого в съзнание, но без резултат. Михаил се обади на началниците си и им разказа какво се е случило. До обяд няколко екипа от съдебни експерти, включително специалисти от КГБ и лекари, пристигнаха и потвърдиха смъртта на работниците. Заглеждайки напред, ще кажа, че съдебната експертиза не успя да определи причината за смъртта им. Изглеждаше, че са били ужасно уплашени.

Михаил бил ужасен от видяното.

Оцелелият описал какво е видял, но това не изяснило ситуацията. Той непрекъснато говорел за някакво черно, призрачно същество, излизащо от вътрешността на саркофага. На думите му обаче не повярвали. Първо, саркофагът по чудо се бил сглобил отново и изглеждал непокътнат. Второ, кой с всичкия си разум би повярвал на подобно нещо?

Пристигналите специалисти изследвали находката и не открили нищо необичайно. Те също така не успели да открият никакви подробности в подкрепа на твърденията на мъжа. Някои от онези, които били чували за проклятието на гробниците, обаче решили да не отварят саркофага на място. Той бил натоварен на специален самолет и изпратен в една от лабораториите.

Михаил бил заплашен, че ако разпространи невярна информация, ще бъде изпратен в лагер или принуден на лечение. Той осъзнал, че нищо добро няма да се получи от това, ако продължи по свой собствен път. И все пак, много по-късно, след пенсионирането си, бивш служител на БАМ разказал тази легенда за саркофага, който би било по-добре да не отварят.

 Мъж твърди, че се е сприятелил с извънземни и е посетил базата им от обратната страна на Луната.

Зоран Милетич е учител по биология в гимназия от Белград. Работил е в училища над 35 години, водейки клубове и подготвителни класове, фокусирайки се върху различни екологични проблеми в града и обучавайки много заинтересовани ученици. Репутацията му е безспорна, тъй като е посветил повече от половината си живот на преподаване на деца, студенти и образование на възрастни.

През май 2009 г. се случва инцидент, който води до напускането му от училището. Година по-рано Зоран неочаквано казва на учениците си, че се е сприятелил с извънземни, но ги моли да го пазят в тайна. Според него първият контакт се е случил напълно неочаквано. Той чул глас, който произнесъл няколко фрази. Думите били неразбираеми. Зоран не говорел този език. Два месеца по-късно същият глас се появил отново. Този път речта била произнесена на сръбски. Именно чрез тези малки сесии бил установен контакт.

Накрая Милетич бил попитан каква е мечтата му и той неочаквано казал, че би искал да отиде в космоса. Те му казали, че не е голяма работа. След това биологът от Сърбия попитал за пътуването му до Луната, на което представителите от тази страна го помолили да изясни какво представлява Луната. Когато обяснил, се оказало, че съществата имат космодрум и база там, така че Зоран лесно можел да бъде транспортиран до там.

В крайна сметка постигнали споразумение с мъжа и го инструктирали какво да прави. В началото на май 2009 г. Зоран напуснал Белград и стигнал до празен парцел, откъдето, според него, бил качен на борда. Това се оказало необходимо, за да се избегне привидното отвличане на човек посред бял ден. Сръбският учител се качил на необичайния апарат. Обяснили му, че са изпратили звездолет за него и му предложили да посети не само Луната, но и да полети отвъд Слънчевата система.

Той отиваше към спътника на Земята с космически кораб!

Милетич беше скептичен. Имаше семейство, приятели, многобройни студенти и недовършена работа на Земята. Затова, според неговия разказ, той отново поиска полетът да бъде ограничен до Луната. Съществата изпълниха молбата му. Между другото, по време на целия полет той никога не ги видя, така че дори не знае как изглеждат. По време на полета от Земята до Луната той не усети безтегловност и беше изненадан. Тогава му обясниха, че корабът има инсталирана система за потискане на нулева гравитация.

За съжаление, на кораба не е имало прозорци, така че Зоран не е могъл да види красотата на нашата планета от космоса. Според него полетът е бил доста бърз; дори не е имал време да огладнее. За останалата част от пътуването на сърбина уж е дадена специална каска и костюм, които го предпазват от всякакви температурни и други влияния. Обясниха му местоположението на базата, която, ако преценим това място по нашите стандарти, е северната част на обратната страна на Луната. Една от кухините съдържаше вход към вътрешните механизми на извънземната инфраструктура.

Посещението на мъжа в базата остави незаличим отпечатък в паметта му и той разказа впечатленията си: „Имаше машини, огромни роботизирани инсталации, малки летящи апарати, всякакви технологии. Но нямаше живо същество. Това ме обезпокои малко.

Ако имаше живи същества около мен, вероятно щях да се чувствам по-спокоен. Опитах се да говоря с тях, но те отказаха да се покажат. Дори не знам защо. Може би си мислеха, че може да ме уплашат, или може би телата им бяха такива, че не можех да ги видя - не знам.“

На мъжа беше предложена възможността да остане там или да им каже, че е време да се върне, когато дойде време за връщане на Земята. Въпреки огромната си изненада и уникалността на ситуацията, Зоран скоро поиска да се прибере. Не можеше да пропусне работа, тъй като май беше натоварен месец, а изпитите в училище не бяха отменени. След завръщането си мъжът разказа първо на роднините си, а след това и на учениците си за невероятното си преживяване. Новината се разпространила сред родителите на децата и директора на училището.

Зоран беше в тази стая, привидно сам.

Въпреки дълбокото си уважение към Зоран, много родители започнаха да се опасяват, че нещо не е наред с психичното здраве на учителя. В крайна сметка, под обществен натиск, мъжът беше уволнен. Той премина всички психологически тестове и удостовери здравия си разум. Зоран обаче не се отказа от историята си и заяви, че е посетил Луната. От 2009 г. учителят по биология работи като преподавател и се е появявал няколко пъти по местното радио.

Обществото не е постигнало консенсус относно него и историята за извънземните. Мнозина остават убедени, че Милетич е или фантазьор, или не е напълно психически здрав. Друга гледна точка е, че му е била дадена уникална възможност да общува с други същества. Мотивацията им за това и защо на мъжа е било позволено да посети лунната база, остават неизвестни.