Вселената ви изпитва с ТОВА точно сега... Не се проваляйте (99% го правят)

 

 Предсказанията на Кшищоф Яцковски - Krzysztof Jackowski

Не зная дали няма издаден някой закон да не се говори против войната — ако има такъв закон, ще го заобиколя. По-горе съм от закона — закона хората го създават. Не съм против войната — за войната съм. Но да не се убиват хора. Да отидат на война, да се борят нагоре-надолу, докато единият признае, че другият е по-силен. А после да си подадат ръка — да се ръкуват.

* * *

Бог допуска войната, за да пресътвори нещата.

* * *

Защо става война между народите? — Защото не обичат Бога. Ако народите, както и обикновените хора, обичаха Бога, войната никога нямаше да стане.

* * *

Има един Божествен Свят, където войната се допуска. Могат да извадят окото ти, да отрежат крака или ръката ти — допуснато е, но срещу това ще ти дадат по-голямо благо.

* * *

Това, което не можеш да направиш в мирно време, във войната ще го направиш: ще се пожертваш — инвалид може да станеш, слуга можеш да станеш, какво ли няма да станеш. И всичко това носиш с радост. Да воюваш в Божествения Свят е привилегия. Да воюваш по Божественому е придобивка. Да воюваш по човешки, това е загуба.

* * *

Мнозина поддържат идеята, че войните се допускали от Невидимия свят с цел да се изтребят грешните хора от Земята. Оставете този въпрос настрана. Който върши Волята Божия, той има Божието Благоволение. Нима вълкът, като напада овцете, върши Волята Божия? Нима орелът, като напада малките птици, върши Волята Божия? Някои може да кажат, че като се нападат едни други, животните вършат Волята Божия. Не, това е отклоняване от правия път. Това отклоняване се дължи на прекомерното размножаване на всички животни, на всички птици. Месоядните животни се явяват, за да спрат голямото размножаване на птиците. Вълците пък идват, за да спрат голямото размножаване на млекопитаещите. Ако в сегашния свят имаше разумност, трябваше ли да съществуват вълци, лисици, соколи? Следователно всички хищни, всички месоядни животни, се явяват с единствената цел да ограничат излишното размножаване в света.

* * *

Ще кажете, че без война не може. Според мене войната е отрицателно средство, а според вас тя подтиква човечеството напред. Войната е послужила като възпитателно средство за хората, но не ги е подтикнала напред. От осем хиляди години хората се бият. Какво особено е допринесла тя? Като не могат да разрешат известен въпрос по мирен начин, хората прибягват до войната, но това е разрешаване на въпроса със сила. Това е човешко разрешаване на въпросите.

* * *

Всички вещества и елементи, които са лишени от живот, от светлина и от свобода, са експлозиви. Тези вещества не могат да стоят затворени дълго време. Веднъж приготвени, те трябва да се изразходват, иначе сами ще експлодират и ще причинят по-големи пакости, отколкото във войната. Тази е причината, дето народите се въоръжават едни срещу други и започват да воюват. И човек съдържа в себе си взривни вещества, които не могат да издържат повече от 15 години — ако до това време не се изразходват, те сами ще избухнат.

Като се гневи, човек постепенно изразходва тия вещества и се предпазва от по-големи разрушения. Тъй щото можеш да се гневиш най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайният предел на гнева — по-далеч от него не можеш да отидеш. Числото 15 е въжето на гнева, с което дяволът е вързал човека.

* * *

Нужна ли е войната? — Днес тя е толкова нужна, колкото и разораването на почвата. Ще дойде ден, когато и без разораване ще може. Днес орането е потребно дотолкова, доколкото може да служи за подтикване на човешкия дух. Мислите ли, че чукът винаги ще бъде нужен на човека? — В бъдеще условията на живота ще се изменят и чукът ще бъде излишен.

* * *

Казваш: «Войната не трябва да съществува!» Ти не можеш да спреш войната — тя си има своето предназначение. Не можеш да спреш бурята. Не можеш да спреш революцията. Ти не можеш да спреш въртенето на Земята около нейната ос и около Слънцето. […] Ти не можеш да спреш изгряването и залязването на Слънцето. «Какво мога да сторя тогава?» — Ти можеш да заемеш известно положение и да се ползваш от благата на живота.

--

Учителя Беинса Дуно за войните

Изт: otizvora.com

Абонирай се за нашия канал в Телеграм - https://t.me/jackowskibg

 Ковчегът на древните богове под планината Синай. Анонимен професор разкри какво е скрито там.

Митовете на месопотамските цивилизации (акадска, шумерска, вавилонска, асирийска) съдържат информация за древни богове. Предполага се, че високо еволюирали същества с невероятни способности са посещавали Земята в древни времена. Те са били много различни от хората – някои са изглеждали като високи птици, докато други са били свързвани с животни или невиждани досега същества. Някои са притежавали свръхсили без използването на артефакти или импровизирани средства. Други са имали атрибути за това – своеобразни устройства.

Откъде са дошли? Има няколко основни теории. Според една теория те са мигрирали от изгубена планета в Слънчевата система. Според друга са пристигнали от космоса. Трета теория твърди, че боговете са били представители на допотопна високотехнологична цивилизация (или цивилизации).

Всеки от тези варианти може да е правилен. Официалната наука отрича съществуването им в миналото. Според учените човечеството е постигнало всичко само и никой не е споделял своите знания и умения с нас. Цялата информация за боговете, която сме получили от древните цивилизации, е чист мит.

Една от залите се намира под Сфинкса.

Много удобно място. Нищо не е необходимо да се обяснява научно. Наречете го мит и го отречете. За щастие има изследователи, които изучават митовете и се опитват да ги обяснят с помощта на научни методи. Интересна картина се очертава в Месопотамия, Индия, северноамериканските индианци, африканските племена и редица други народи. Митовете изобразяват борбата на боговете. И това не е просто обикновена борба за трона и управлението, а пълномащабни войни, бомбардировки на градове, климатични оръжия и много, много други.

Някои богове са участвали активно във войни и военни операции. Други са се крили в специални камери. От различни древни текстове сме събрали информация за поне седем места, където са се крили божества: във вътрешността на планината Синай, във вътрешността на планината Кайлаш, под Сфинкса, в Долината на Белите пирамиди (Китай), някъде в днешния Пакистан, Иран и Мексико. Научният свят не се смущава от подобна информация, защото наследството на древните цивилизации, или по-точно, техномагическите и високотехнологичните артефакти, е изключително в прерогатива на разузнавателните служби.

Освен тях, подобни изследвания се провеждат от организации от името на елитни световни фондации. Фондация „Рокфелер“ например прекара шест години самостоятелно в разкопки на подземни пространства под Сфинкса, а четири години преди това - под планината Синай. Разбира се, те не разкриват открито какво са открили или какви са основните им цели, но онлайн се появява различна информация по въпроса.

Например, неназован професор твърди, че е участвал в работата под планината Синай: „Първо, открихме огромни кухини. Първото нещо, което ни се стори странно, беше тяхната форма. Приличаха на две големи зали, свързани с три прохода. След като увеличихме мащаба и се фокусирахме върху детайлите, стана ясно, че проходите са били облицовани със стълбища, издълбани в скалата.

След като влязохме в това подземие, веднага забелязахме изключителната прецизност на каменната зидария. Скалата не е особено трудна за обработка, но мащабът и липсата на несъвършенства бяха изумителни. Ниши, стъпала, коридори, тераси – всичко имаше строги пропорции и ъгли от 90 градуса.

Размерите на помещението са много точни и идентични – и двете зали са с площ от 223 квадратни метра и са разположени една над друга. Първата (горна) зала съдържаше голям брой колони и странни каменни издатини от пода, в които проблясваха запоени устройства или някакъв вид технологичен апарат. Ако някой ми беше казал, че това е съвременна експериментална зала, щях да му повярвам. Такава технология не би могла да съществува преди хиляди години. Това е невъзможно!“

Там имаше технологии, които работеха на непознат за нас принцип.

Във втората (долна) стая фрагменти от някаква инфраструктура бяха вградени в пода, тавана и стените. Всичко беше част от една единствена система. В едната стена имаше кръгла врата, като портал, с множество екрани и сензори. Опитахме се да ги активираме, озадачавайки се какво може да представлява този комплекс под планината Синай. Очевидно е, че някакви високоеволюирали същества са харесали подземното пространство. Нивото им на знания надхвърляше нашето. Това, което видяхме, не можеше да е евтин реквизит; това беше технология, работеща на непознат за нас принцип.

Няма начин да се премахнат артефактите от това място. Те образуват едно цяло със скалното образувание. Затова бяха изучавани там. Аз съм археолог и историк. След като моята част от работата приключи, пристигнаха инженери и други специалисти. Не знам как завърши това проучване. След задълбочен анализ на митовете мога да кажа, че находката е много подобна на убежището или Ковчега на боговете, които са се укрили в него, докато е текла така наречената война на боговете.

 💥💯 Следващата война ще е между ТУРЦИЯ и ИЗРАЕЛ за контрол на Сирийската територия населена с кюрди и за контрол на газовите ѝ находища 🚩Сблъсъкът ще е ЕПИЧЕН ☝🏿💥💯 ЕРДОГАН вече дори поиска МЕЖДУНАРОДЕН СЪД за НЕТАНЯХУ ‼️

 Електрическите корсети и забравената ера на биоелектричната медицина

Електрическите корсети, продавани през 1880‑те години, представляват едно от най-странните, любопитни и често пренебрегвани изобретения от края на XIX век — време, в което науката, медицината и индустриалната революция се преплитат в опит да обяснят човешкото тяло чрез новооткритите сили на електричеството. Тези устройства са били рекламирани като носими лечебни инструменти, способни да пропускат електрически ток през тялото по контролиран начин, с обещания за подобряване на кръвообращението, стимулиране на органите, облекчаване на болката и повишаване на общото физическо състояние. Самият факт, че подобни изделия са били масово продавани, показва колко силно е било убеждението, че електричеството може да бъде използвано като директен метод за лечение — убеждение, което не се появява случайно, а е резултат от десетилетия експерименти, наблюдения и ранни медицински теории.

В основата на тези устройства стои идеята, че електрическият ток може да влияе върху нервната система, мускулната активност и вътрешните процеси на тялото. Още през XIX век е било известно, че електрическите импулси могат да предизвикват мускулни съкращения, да стимулират нервите и да променят начина, по който тялото реагира на болка, стрес и нараняване. Електрическият корсет използва този принцип, като го прилага не в кратки медицински процедури, а като непрекъснато въздействие върху целия торс. Това е било революционно за времето си — идеята, че човек може да носи устройство, което постоянно подава микротокове към тялото, е изглеждала като бъдещето на медицината.

Тази вълна от интерес към биоелектричеството не се появява изолирано. Тя е част от по-широко движение, в което учени, изобретатели и лекари започват да разглеждат човешкото тяло като електрическа система. Никола Тесла, един от най-влиятелните умове на епохата, демонстрира ефектите на високочестотните токове върху човешкото тяло, показвайки, че електрическата енергия може да преминава през тъканите и да предизвиква видими реакции без да причинява вреда. Тесла не е бил лекар, но неговите демонстрации са вдъхновили цяло поколение изобретатели да експериментират с електрически устройства за здраве и лечение.

Паралелно с него, Роял Реймънд Райф разработва машини, които използват специфични честоти, за да влияят върху биологичните процеси. Неговата теория е, че всяка клетка, бактерия или вирус има собствена честота и че чрез насочени електрически вибрации може да се повлияе на тяхното поведение. Макар идеите му да са спорни и често критикувани, факт е, че версии на неговите устройства продължават да се използват и днес в различни алтернативни терапии.

Когато разглеждаме електрическите корсети в този контекст, става ясно, че те не са били просто моден аксесоар или странен медицински експеримент. Те са били част от по-голяма технологична линия — линия, която предполага, че електричеството може да бъде използвано като инструмент за въздействие върху тялото по начин, който е едновременно физиологичен и енергетичен. Нивото на контрол, наблюдавано при тези устройства, не е резултат от случайни опити, а отразява метод, който вече е бил добре установен и прилаган в различни форми. Това поражда въпроса дали тези технологии са били наистина нови за времето си или представляват опростена версия на по-стари, по-напреднали системи.

Някои изследователи предполагат, че електрическите корсети може да са били вдъхновени от по-древни технологии, които са използвали електричество или енергийни полета по начини, които днес трудно можем да си представим. Според тази гледна точка, Тесла и Райф не са създали тези методи от нулата, а са направили обратно инженерство на нещо, което вече е съществувало — технология, която е била част от по-стари цивилизации или изгубени знания. Електрическите корсети, в този смисъл, могат да се разглеждат като миниатюризирана версия на по-големи енергийни системи, адаптирани за лична употреба.

Това не означава, че тези устройства са били напълно ефективни или безопасни по съвременните стандарти. Медицината от XIX век е била смесица от научни открития и експериментални практики, някои от които са били полезни, а други — съмнителни. Но фактът, че електричеството е било използвано като лечебен инструмент, показва колко силно е било убеждението, че човешкото тяло може да бъде повлияно чрез енергия, честоти и вибрации. Това убеждение продължава да съществува и днес, макар и в по-усъвършенствани форми — от физиотерапията с електростимулация до модерните устройства за нервна модулация.

Електрическите корсети са любопитен пример за това как технологиите от миналото могат да изглеждат едновременно примитивни и напредничави. Те са били създадени в епоха, в която науката тепърва е започвала да разбира електричеството, но въпреки това са използвали принципи, които и днес намират приложение в медицината. Те са били мост между старите идеи за жизнена енергия и новите открития за електрическата природа на тялото. И макар да изглеждат странни от гледна точка на съвременния човек, те представляват важна част от историята на биоелектричните изследвания.

Днес, когато разглеждаме тези устройства, можем да видим в тях не само любопитен артефакт от миналото, но и напомняне, че човешкото тяло винаги е било разглеждано като система, която може да бъде повлияна чрез енергия. Независимо дали става дума за електричество, звук, вибрации или честоти, идеята, че тялото реагира на енергийни стимули, продължава да бъде актуална. Електрическите корсети са били ранна стъпка в тази посока — стъпка, която показва колко смело и понякога наивно хората са експериментирали с новите сили на природата.

И макар днес да не носим електрически корсети, идеята за биоелектрично въздействие върху тялото продължава да се развива. Модерните технологии, които използват електрически импулси за лечение на болка, стимулиране на мускули или регулиране на нервната система, са наследници на тези ранни експерименти. Историята на електрическите корсети ни напомня, че всяка технология, колкото и странна да изглежда, е част от по-голямо търсене — търсенето на начини да разберем и подобрим човешкото тяло.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор

Еволюция в тишина: Как да станете НЕУЗНАЧАЕМИ за 3 месеца (издание за задържане на сперма)

 Еволюция в тишина

Еволюцията в тишина е най-мощният, най-дълбокият и най-неразбран процес на човешка трансформация. Това е път, по който човек не тръгва, за да впечатлява другите, а за да се срещне със себе си; път, който не се измерва с шум, признание или външни аплодисменти, а с вътрешни промени, които са толкова фундаментални, че след три месеца човек става буквално неузнаваем. Тази еволюция не се случва чрез показност, а чрез тишина. Не чрез хаос, а чрез дисциплина. Не чрез разпиляване, а чрез събиране. И една от най-мощните практики, които катализират тази промяна, е задържането на сперма — не като физическо въздържание, а като дълбок процес на пренасочване на жизнената енергия, на сексуалната сила, на вътрешния огън, който обикновено се разпилява в импулси, навици и моментни удоволствия. Когато човек започне да задържа тази енергия, той не просто променя поведението си — той променя вибрацията си, присъствието си, начина, по който стъпва, гледа, говори, мисли, реагира. Той започва да се събира, да се кондензира, да става по-плътен, по-спокоен, по-магнетичен. И тази промяна е толкова дълбока, че след три месеца той вече не е същият човек.

Първото, което се случва, когато човек започне този процес, е тишината. Не външната тишина, а вътрешната. Умът, който преди е бил разкъсван от импулси, желания, разсейване, започва да се успокоява. Мислите стават по-ясни, по-фокусирани, по-насочени. Човек започва да усеща себе си по-дълбоко, да чува вътрешния си глас, да разбира какво иска и какво не иска. Тази тишина е първият знак, че еволюцията е започнала. Тя е като затишие пред буря — бурята на трансформацията, която предстои. В тази тишина човек започва да вижда навиците си, слабостите си, зависимостите си. Започва да осъзнава колко много енергия е разпилявал в неща, които не му носят нищо. И когато тази енергия започне да се събира, тя започва да се превръща в сила. Вътрешна сила, която не крещи, а вибрира. Сила, която не се доказва, а се усеща.

След първите няколко седмици започва втората фаза — фазата на трансформацията на тялото и ума. Когато човек задържа сексуалната си енергия, тялото му започва да се променя. Очите стават по-ярки, кожата по-чиста, стойката по-изправена. Гласът става по-дълбок, по-спокоен, по-уверен. Погледът става по-стабилен, по-фокусиран, по-пронизващ. Това не е магия — това е биология. Когато тялото не губи жизнена енергия, то започва да я използва за възстановяване, за регенерация, за укрепване. Мозъкът започва да работи по-ясно, концентрацията се увеличава, мотивацията се засилва. Човек започва да става по-продуктивен, по-организиран, по-решителен. Той започва да прави неща, които преди е отлагал. Започва да се движи по-бързо, да мисли по-ясно, да действа по-смело. Тази промяна е толкова осезаема, че околните започват да я усещат, дори без да знаят какво се случва.

Третата фаза настъпва около втория месец — фазата на енергийното излъчване. Това е моментът, в който човек започва да става магнетичен. Не защото се опитва да бъде такъв, а защото енергията му е различна. Той вече не е разсеян, не е нуждаещ се, не е зависим от външно внимание. Той е центриран. Той е стабилен. Той е спокоен. И това спокойствие е толкова силно, че хората започват да го усещат. Жените започват да го гледат повече, мъжете започват да го уважават повече, непознати започват да му се усмихват. Това е енергията на човек, който е в контрол над себе си. Енергията на човек, който не се разпилява. Енергията на човек, който е започнал да се превръща в най-добрата версия на себе си.

И тогава идва четвъртата фаза — фазата на вътрешната трансформация. Това е моментът, в който човек започва да се променя отвътре. Той започва да разбира себе си по-дълбоко, да усеща желанията си по-ясно, да вижда целите си по-остро. Той започва да се освобождава от старите си страхове, от старите си рани, от старите си модели. Той започва да става по-смел, по-осъзнат, по-цял. Тази фаза е най-важната, защото тя е сърцето на еволюцията. Тя е моментът, в който човек започва да се ражда отново. Не като нов човек, а като истинския човек, който винаги е бил, но никога не е позволявал да се прояви.

И накрая, след три месеца, идва петата фаза — фазата на неузнаваемостта. Това е моментът, в който човек вече не прилича на себе си. Не външно, а вътрешно. Той вече не мисли като преди, не реагира като преди, не живее като преди. Той е станал по-силен, по-спокоен, по-уверен, по-магнетичен. Той е станал човек, който не се нуждае от одобрение, от внимание, от признание. Той е станал човек, който знае кой е. И тази увереност, тази стабилност, тази вътрешна сила го правят неузнаваем. Хората от миналото му започват да го гледат различно. Някои се връщат, привлечени от новата му енергия. Други се отдалечават, защото вече не могат да го контролират. Но най-важното е, че той вече не се интересува от това. Той е еволюирал. Той е станал нов човек. Той е станал себе си.

Еволюцията в тишина е най-мощният път към трансформация. Тя не изисква шум, не изисква признание, не изисква показност. Тя изисква дисциплина, търпение, фокус и вътрешна сила. И когато човек съчетае тази тишина със задържането на жизнената си енергия, той отключва процес, който го променя завинаги. За три месеца той може да стане неузнаваем. Не защото се е престорил на някой друг, а защото най-накрая е станал себе си.

 Робърт Монро и Отворените портали

Американецът Робърт Алън Монро, роден през 1915 г. и починал през 1995 г., остава една от най-загадъчните фигури в историята на изследванията на съзнанието, преживяванията извън тялото и паранормалните феномени. Неговият живот представлява мост между науката и мистичното, между физическото и нефизическото, между измеренията, които познаваме, и онези, които остават скрити за повечето хора. Всичко започва през 1958 г., когато 43-годишният телевизионен инженер, човек с рационално мислене и успешна кариера, преживява първото си необяснимо събитие: силна вибрация дълбоко в гърдите, която постепенно се усилва, докато той не е принуден да легне. В следващия миг усеща, че се отделя от тялото си, че се носи над леглото, че съществува извън физическата си форма. Паниката го връща обратно, но това е само началото на поредица от преживявания, които ще променят живота му завинаги. Монро, който до този момент не вярва в нищо свръхестествено, започва да преживява многократни епизоди на извънтелесно съществуване. Той посещава лекари, психолози, невролози, но всички потвърждават, че е напълно здрав. Това го подтиква да изследва феномена сам, да го наблюдава, да го документира, да го анализира. Постепенно той напуска корпоративния свят и посвещава живота си на изучаването на съзнанието, на невидимите пластове на реалността, на това, което се крие отвъд границите на физическото тяло. През следващите десетилетия той разработва техники и технологии, които да позволят на други хора да преживеят същото. Най-известната му разработка е системата Hemi-Sync — аудио технология, базирана на бинаурални удари, която синхронизира двете мозъчни полукълба и улеснява навлизането в променени състояния на съзнанието. Клинични невролози, които тестват доброволци, потвърждават, че техниката предизвиква измерими промени в мозъчната активност, което дава на Монро научна основа за неговите изследвания. През 1974 г. той основава Института Монро — организация, която и до днес изучава съзнанието, променените състояния и човешкия потенциал. Но истинската повратна точка идва през 1978 г., когато представители на ЦРУ се свързват с него. Правителството на САЩ проявява огромен интерес към неговите открития, защото вижда в тях потенциал за военни приложения — контрол на ума, дистанционно наблюдение, психични операции, достъп до информация извън физическите граници.

Монро се съгласява да участва в строго секретен проект, който по-късно ще стане известен като „Отворени портали“ (Open Gates). Целта на проекта е да обучи участниците да напускат физическото си тяло, да навлизат в други измерения и да взаимодействат с нефизически същности. Според разсекретени документи, програмата е описана като система за обучение, която увеличава силата, концентрацията и кохерентността на мозъчните вълни, за да позволи на съзнанието да се отдели от физическата реалност и да получи достъп до интуитивни нива на познание, които Вселената съдържа. Участниците в проекта са поставяни в тъмни, изолирани помещения, където слушат специфични звукови честоти. След навлизане в променено състояние, те описват преживяванията си. И тук започва най-загадъчната част от историята: много от тях съобщават за срещи с междуизмерни същества, най-често влечугоподобни хуманоиди. Те ги наричат „алигатори“ заради зъбите и муцуните им, наподобяващи крокодили. Монро не е изненадан — той самият е срещал подобни същества по време на своите извънтелесни пътувания. През следващите 35 години той и неговият екип събират информация за тези същества, които според тях представляват древна, невидима раса, съществуваща в четвъртото измерение. Те не са физически същества в нашия смисъл, а енергийни форми, които могат да бъдат възприемани само от хора, способни да виждат отвъд ограничената честота на видимата светлина. Според Монро и неговите изследвания, тези влечугоподобни същества имат няколко ключови характеристики: те съществуват в паралелно измерение, но могат да взаимодействат с нашето; те се хранят с човешка енергия, особено с нисковибрационни емоции като страх, омраза, гняв, тревожност и депресия; те виждат човечеството като енергийна ферма; те са интелигентни, вероятно по-интелигентни от хората; те са древни и присъстват на Земята от хилядолетия; те влияят на човешкото поведение чрез енергийни манипулации; те са невидими за повечето хора, но напълно реални за онези, които могат да напускат тялото си и да виждат отвъд физическата реалност. Монро вярва, че тези същества са истинските „владетели“ на човечеството — не политически, не физически, а енергийно. Те не управляват чрез закони, а чрез вибрации. Те не контролират чрез сила, а чрез страх. Те не се нуждаят от оръжия, защото използват човешките емоции като източник на енергия. Проектът „Отворени портали“ продължава през 80-те години и записва стотици успешни „пътувания“ до други светове. През 2003 г. част от документите са разсекретени, но обществото почти не обръща внимание. Някои информатори твърдят, че проектът никога не е бил прекратяван и че в някаква форма продължава и днес. Робърт Монро прекарва остатъка от живота си в изучаване на съзнанието и преживяванията извън тялото. Той умира през 1995 г., но неговите идеи, предупреждения и открития продължават да живеят. Той често предупреждава за съществуването на енергийни хищници, които се хранят с човешката жизнена сила. Той вярва, че човечеството живее в холографска Вселена, в електромагнитна Матрица, в която физическата реалност е само повърхностен слой. Според него истинската свобода идва, когато човек осъзнае, че не е ограничен от тялото, от времето, от пространството, от страха. И че най-голямата битка не е външна, а вътрешна — битка за съзнанието, за вибрацията, за енергията.