Португалските параклиси от кости и тяхната загадъчна връзка с падането на Тартария

Португалия притежава повече структури, украсени с кости, отколкото която и да е друга държава в Европа, и тези параклиси следват много отличителен модел, който изглежда преднамерен, а не случаен. Днес съществуват шест такива примера, всеки изграден от човешки останки и подреден с абсолютна прецизност. От изследванията, които съм провел, тези структури изглежда са пряко свързани с падането на Тартария и възхода на Новия световен ред.

Най-малкият от тези параклиси е Capela dos Ossos (Параклисът на костите) в Монфорте и все още много малко се знае за истинския му произход, въпреки че може да е бил вдъхновен от по-известния Capela dos Ossos в Евора, тъй като носи същото зловещо присъствие въпреки по-малкия си размер. Самата църква е била основана през 1713 г., а костницата е построена приблизително век по-късно, което я поставя във време, когато по света са се случвали големи промени.

Разказът гласи, че построяването ѝ е изисквало премахването на кости от съседно гробище, в резултат на което днес 1 245 черепа облицоват параклиса. Както можете да видите, останките не са скрити, а подредени така, че да образуват стени, които обграждат всеки посетител, който влиза вътре – може би някога служейки като предупреждение към другите, че неспособността да се приспособят към новия режим идва на много висока цена.

За да подсили това още повече, надпис в параклиса гласи: „Спри тук и помисли за съдбата, която ще те сполети“, и значението му е трудно да се игнорира. По мое мнение това не изглежда да е просто за смъртта, а много повече за последствията.

Ако бихте искали да научите повече за моята работа, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия от книгите ми, моля посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където има версии за Kindle и Audible.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън – Автор

Сух пост ✨

 Организмите не притежават естествени механизми за самолечение, които са под въздействието на мислите, емоциите, убежденията и нагласите ни. Знаете как да отстраните неадаптираните клетки и тъкани, как да поправите сгрешените протеини, да предотвратите стареенето, да елиминирате токсините, да преборите възпаления, да премахнете чужди тела и да не поддържате здрави, стига да му дадем тази възможност:

 Разширяването на съзнанието и невидимите пластове на реалността

С разширяването на съзнанието човек започва да възприема реалността по начин, който надхвърля обичайните граници на сетивата, защото светът никога не е бил ограничен само до това, което виждаме, чуваме или докосваме, а е съставен от множество пластове, честоти и нива на съществуване, които остават невидими за онзи, който не е достигнал вътрешната яснота, необходима за да ги регистрира. С разширяването на съзнанието става ясно, че НЛО‑тата не се появяват тепърва, не идват отнякъде в конкретен момент, а винаги са били тук, съществували са паралелно с нас, но нашето възприятие не е било достатъчно фино, за да ги улови. С разширяването на съзнанието бариерата между нашия свят и отвъдното започва да изтънява, да се разпада като тънък воал, който дълго е прикривал истинската структура на реалността, и когато този воал започне да се разкъсва, паранормалните проявления се увеличават, стават по‑чести, по‑ясни и по‑неоспорими. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща енергии, същества, вибрации и присъствия, които преди са били напълно недостъпни, защото възприятието му се разширява отвъд физическите граници и започва да обхваща фините нива на съществуване. С разширяването на съзнанието човек започва да осъзнава матрицата, в която живее, да вижда скритите механизми, които управляват ежедневието му, да разбира какво е било прикривано зад фасадата на нормалността, и тогава лъжите, илюзиите и манипулациите, които дълго са били приемани за истина, вече не могат да останат скрити. С разширяването на съзнанието човек започва да различава истината от измамата с лекота, която преди му е липсвала, защото вътрешната му яснота става по‑силна от външните внушения, а интуицията му започва да работи като инструмент за разкриване на скритото. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда несъответствията в обществото, в системите, в думите на онези, които управляват, защото вече не възприема света през филтри, наложени отвън, а през собствената си вътрешна истина. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че реалността е много по‑слойна, много по‑жива и много по‑динамична, отколкото някога е предполагал, и че всичко, което се случва, е част от по‑голям процес на пробуждане, който променя начина, по който виждаме света, себе си и всичко, което ни заобикаля. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че невидимото не е фантазия, а част от по‑широката структура на вселената, която става достъпна само за онзи, който е готов да я възприеме. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че истината никога не е била извън него, а винаги е била вътре, скрита под пластове от страхове, убеждения, програми и ограничения, които постепенно се разпадат, когато вътрешната светлина започне да се усилва. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че пробуждането не е еднократен акт, а процес, който се развива, задълбочава и разгръща, докато не промени напълно начина, по който човек възприема света и себе си. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че всичко е свързано, че няма случайности, че всяко събитие, среща или преживяване е част от по‑голям план, който води към осъзнаване, освобождаване и разширяване. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда, че реалността е огледало, което отразява вътрешното му състояние, и че промяната отвън започва винаги отвътре. С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че истинската сила не идва от контрол, а от осъзнаване, не от страх, а от яснота, не от подчинение, а от вътрешна свобода. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че пробуждането е необратимо, защото веднъж видял истината, той не може да се върне към старото си възприятие, към старите си илюзии, към старите си ограничения. С разширяването на съзнанието човек започва да живее в по‑широка реалност, в която невидимото става видимо, скритото се разкрива, а истината постепенно измества всичко, което някога е било наложено като ограничение.

С разширяването на съзнанието човек започва да разбира, че не само НЛО‑тата стават видими, а и множество многоизмерни същности, които съществуват в паралелни пластове на реалността, защото повечето извънземни и повечето прояви, които наричаме НЛО, всъщност не идват от нашата вселена, а от други нива на съществуване, от други светове, от други честоти, които са били невидими за нас, докато възприятието ни е било ограничено. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда, че реалността не е само триизмерна, а многопластова, и че ние самите сме многоизмерни същества, които досега са възприемали само малка част от собствената си природа. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда различни същности, които винаги са били около нас, но са били невидими заради ниската чувствителност на нашите сетива, и сред тези същности има тъмни създания, които вибрират на ниски честоти, същества, които се хранят със страх, хаос и негативни емоции, и които в древността са били наричани демони, сенчести форми, зли духове, защото те съществуват в ниските слоеве на енергийното поле и стават видими, когато човек започне да възприема по‑широк спектър от честоти. С разширяването на съзнанието човек започва да вижда и светли същества, приказни създания, които в миналото са били смятани за митове — елфи, феи, дракони, еднорози, русалки и други същества, които съществуват в по‑високи честоти, в по‑ефирни пластове на реалността, и които стават видими само за онзи, който е достигнал достатъчно високо ниво на вътрешна вибрация. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща присъствието на духове, на същества от отвъдното, на предци, на енергийни форми, които могат да се проявяват чрез звуци, шепоти, телепатични послания, защото границата между световете става по‑тънка и комуникацията между измеренията става по‑лесна. С разширяването на съзнанието човек започва да чува природата, да усеща как дърветата, животните, водата, вятърът и земята комуникират чрез енергия, чрез вибрация, чрез вътрешно усещане, което не е звук, а послание, което се възприема директно от съзнанието. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща реалността по различен начин в зависимост от честотата, на която се намира в дадения момент, защото всяка честота отваря различен свят, различен пласт, различно ниво на възприятие, и това определя какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства. С разширяването на съзнанието започват да се пробуждат скритите дарби, които дълго са били потискани — видения, ясновидство, дистанционно виждане, телепатия, телекинеза, енергийно въздействие, способност за усещане на аури, способност за пътуване извън тялото, способност за свързване с други измерения, защото тези способности не са фантазия, а естествена част от човешката природа, която е била блокирана от страх, програмиране и ограничения. С разширяването на съзнанието човек започва да усеща, че е по‑свързан с енергийния свят, отколкото с плътния материален свят, защото истинската реалност е енергийна, вибрационна, многопластова, и материалното е само най‑плътният слой от нея, а нейната същност е много по‑широка, много по‑дълбока и много по‑жива, отколкото сме били научени да вярваме.

 Мегалити в Западна Европа. Построени ли са от неизвестна цивилизация?

Историята често е критикувана като наука. Тя се основава на факти и археологически находки, но е ясно, че по-голямата част от артефактите не са оцелели от хиляди години. И така, как можем да реконструираме древния свят без всички необходими данни? Според мен е ясно, че историята на всяка държава, особено на древна, съдържа огромен брой празни места, които се запълват или по логика, или, грубо казано, чрез настройване.

Един прост пример: от 7-ми до 10-ти век сл. Хр. на практика не са оцелели следи от древни цивилизации, камо ли писмени източници. Има голям брой находки, датиращи от преди и след този период. Резултатът е много слабо проучен период. Дори самите историци понякога дават напълно различни оценки за дадена цивилизация от 7-ми до 10-ти век. По този начин можем да заключим, че историята е много крехка наука. Цялата история е буквално като къща от карти. Открийте скришно пространство с артефакти и това е претекст да сглобите къщата с нови данни.

И все пак, оттогава са минали по-малко от 1200-1300 години. Какво тогава можем да кажем за цивилизациите, съществували преди хиляди години? Следователно възниква справедлив въпрос: точни ли са нашите исторически заключения? В тази връзка бих искал да обсъдя откритията в Западна Европа, по-специално в Испания, Франция, Гърция, Италия и Португалия.

Често говорим за мегалитите на Ливан (Баалбек), Египет и Южна и Централна Америка. Отделни изследователи и ентусиасти, посещаващи Карелия, Колския полуостров, Ямал, Урал и Сибир, също посочват мегалитни руини в нашата страна. Но какво знаем за мегалитите на Франция и останалата част от Западна Европа?

Блоковете са много по-стари, отколкото се смята. 

На практика нищо. Най-интересното е, че когато са били открити, дори не са могли да ги датират или да ги припишат на която и да е цивилизация. Много по-късно изследователите започват да търсят пропуски в историята и приписват някои на микенската култура, други на римската, келтската или минойската. И изглежда, че това е довело до последователна хипотеза, която е задоволила повечето академични учени. Но многобройни изследвания показват, че това отношение към древните мегалити може да е погрешно.

Всичко е свързано с ерозионните следи по повърхностите на камъните. Те са идентични една с друга и показват изграждането на тези циклопски каменни структури приблизително по едно и също време. Използвайки метод за датиране, основан на водна ерозия, изследователи от Харвардския университет стигат до заключението, че гигантските блокови структури в Гърция, Франция, Испания, Италия, Португалия и части от Германия са построени през 4-то-5-то хилядолетие пр.н.е.

Минойската, микенската и особено римската цивилизации са сравнително млади. Разбира се, има доказателства за културата Винча или нурагическата цивилизация, но те са живели в северните Балкани и е невъзможно да са строителите на западноевропейски мегалити, докато други, като минойците и микените, са живели много по-късно. Това създава парадокс: руини от гигантски каменни блокове съществуват, но няма обяснение за тях. Или по-скоро има обяснение, но то не издържа проверката на съвременните изследвания.

Например, във Франция дълго време е съществувала голяма пирамидална структура, изградена от над 8000 каменни блока. През 19-ти и 20-ти век тя е постепенно демонтирана, защото е пречела на строителството на магистрали. В Испания, близо до град Виго, са открити обработени блокове с тегло до 120 тона, които, съдейки по всички доказателства, някога са били част от по-голяма структура. Анализът на водната ерозия ни позволи да заключим, че блоковете са били изложени на дъжд през последните 6500 години.

Древна структура в Германия.

В Германия също се намира каменно стълбище, издълбано в скалата. Наблизо са запазени следи от мегалитна тераса. Тя се приписва на келтската епоха, но съвременните изследвания сочат много по-значителна възраст. Нещо повече, несъответствията с официалните датировки достигат до хиляда години! Това повдига въпроса: каква цивилизация е съществувала в Европа преди 6000-7000 години?

Очевидно е, че щом нейните представители са били способни да обработват огромни обеми естествен камък и да изграждат различни архитектурни паметници от големи блокове, те изобщо не са били диваци, а хора, притежаващи знанията да създават такива неща. Това изисква умения в обработката на камък, транспортирането на блокове и способността да се изчисли правилната последователност на строителство.

Изследванията продължават и може би през следващите години ще бъдат открити други следи от тази мистериозна цивилизация, обитавала добра половина от Европа по времето на Древен Шумер.

„Джаред Къшнър. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

ТРЪМП ПОТВЪРЖДАВА ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ТРЕТИЯ ХРАМ И ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА (РАТУАЛЪТ Е РАЗКРИТ)

 

 Сухият Пост Не Е Състезание: Защо Някои Прекаляват, А Истинското Пречистване Е Индивидуално, А Не В Крайностите

Сухият пост е един от най‑силните методи за вътрешно пречистване, но в днешно време много хора го превръщат в състезание, в доказване, в хвалене колко дни могат да издържат без храна и вода, сякаш това е мярка за сила, духовност или воля. Но сухият пост никога не е бил създаден за това. Той не е арена, не е надпревара, не е място, където да се доказваш пред другите. Сухият пост е инструмент за хора, които имат нужда от дълбоко вътрешно пречистване, а не за тези, които искат да покажат колко са „силни“. И точно затова някои хора прекаляват, стигат до 9, 10, 11 дни, без да разбират, че тялото има граници, че не всеки организъм е еднакъв, че не всеки човек има нужда от едни и същи периоди, и че дългият сух пост не е за здрави хора, не е за чисти хора, не е за хора, които се хранят добре, а е за тези, които са натрупали токсини, киселини, шлаки, отрови, болести, тежести, и тялото им има нужда от по‑дълбоко освобождаване.

Много хора не разбират, че ако години наред са яли химични храни, киселинни храни, месо, млечни продукти, сладки изделия, тестени храни, пържено, мазно, тежко, тялото се пълни с шлаки, токсини, киселини, отрови, които се натрупват в клетките, в лимфата, в червата, в тъканите. И когато такъв човек започне сух пост, тялото има много работа за вършене. То трябва да чисти, да разгражда, да изхвърля, да освобождава. И затова при хора, които са яли тежко и киселинно, понякога се налага по‑дълъг пост, защото организмът има повече натрупано, повече замърсяване, повече токсини, които трябва да бъдат изкарани. Но това не означава, че всеки трябва да прави дълги пости. Не означава, че здрав човек трябва да стига до крайности. Не означава, че веган, който се храни чисто, трябва да прави 7, 9 или 11 дни сух пост. Защото ако тялото е чисто, ако човек яде алкални храни, плодове, зеленчуци, сурови храни, ако организмът е лек, чист и балансиран, няма нужда от дълги периоди на лишение. Тялото няма какво толкова да чисти. И точно затова много здрави хора, включително вегани, прекаляват, защото искат да докажат нещо — че могат, че издържат, че са силни. Но сухият пост не е доказване. Не е геройство. Не е мярка за духовност. Той е инструмент за пречистване, а не за състезание.

И тук идва и темата за преяждането. Много хора, които преяждат, които ядат тежко, които постоянно натоварват тялото си с киселинни храни, с химия, с мазнини, с тестени изделия, с месо, с млечни продукти, с сладкиши, с пържено, с бърза храна, с всичко, което трупа токсини, смятат, че един сух пост от 7 или 10 дни ще реши всичко. Но тялото не работи така. Ако години наред си трупал токсини, един пост няма да изтрие всичко. Тялото чисти постепенно. И ако човек е преяждал, ако е натоварвал организма си, ако е живял киселинно, тогава да — постът може да бъде по‑дълъг, защото тялото има повече работа. Но това не означава, че трябва да се стига до крайности. Не означава, че трябва да се правят 11 дни само защото някой друг го е направил. Не означава, че трябва да се доказваш. Защото сухият пост не е наказание за преяждане. Той е процес на осъзнаване, на пречистване, на връщане към баланс.

Има хора, които са болни, пълни, токсични, изтощени, с години натрупани киселини и отрови от храна, лекарства, стрес, неправилен живот. При тях тялото има нужда от по‑дълбоко пречистване. И ако човек е болен, ако има сериозни проблеми, ако организмът е претоварен, тогава по‑дългите периоди на пост могат да бъдат част от процеса на възстановяване. Но това не означава, че всеки трябва да го прави. Не означава, че здрав човек трябва да се измъчва. Не означава, че слаб човек трябва да гладува. Не означава, че човек с малко килограми трябва да прави дълги сухи пости. Защото сухият пост не е универсален. Той е индивидуален. Той зависи от това какво си ял, как живееш, колко токсини имаш, колко е силно тялото ти, колко е чиста лимфата ти, колко е натоварен черният дроб, колко е замърсена кръвта ти.

Ако човек яде алкални храни, плодове, зеленчуци, сурови храни, ако организмът е чист, ако няма натрупани токсини, тогава няма нужда от дълги сухи пости. Плодовете сами по себе си детоксират. Алкалната храна чисти. Лекото хранене поддържа тялото. И точно затова много хора, които вече са чисти, продължават да постят дълго, без да има нужда. Те го правят, защото виждат други да го правят. Защото искат да докажат, че могат. Защото смятат, че колккото повече дни, толкова по‑добре. Но това не е вярно. Сухият пост не е състезание. Не е надпревара. Не е място за рекорди. Той е процес на пречистване, който трябва да бъде съобразен с тялото, а не с егото.

Има хора, които постят 5, 7, 9, 11 дни само за да покажат, че могат. Но това не е смисълът. Смисълът е да слушаш тялото си. Да знаеш кога има нужда от почивка. Да знаеш кога има нужда от пречистване. Да знаеш кога има нужда от храна. Да знаеш кога има нужда от вода. Да знаеш кога е чисто и кога е замърсено. Да знаеш кога да спреш. Защото сухият пост е силен инструмент, но не е игра. Не е доказване. Не е хвалене. Той е метод за хора, които имат нужда от него, а не за тези, които искат да впечатляват.

И затова истината е проста: ако си болен, ако си токсичен, ако си ял тежки храни, ако тялото ти е пълно с киселини, тогава постът може да бъде по‑дълъг. Ако си здрав, чист, лек, ако ядеш алкални храни, ако организмът ти е балансиран, тогава няма нужда от крайности. И ако си слаб, ако имаш малко килограми, ако тялото ти е изтощено, тогава дългият сух пост не е за теб. Защото сухият пост не е за всеки. Той е за тези, които имат нужда от него. И колкото по‑чист е човек, толкова по‑малко трябва да пости. Колкото по‑замърсен е човек, толкова повече тялото има работа. Но никога не трябва да се прави от его, от доказване, от състезание. Защото сухият пост е пречистване, а не надпревара.