Защо хората стават странни, когато сте на път да получите пари 💰

 

 ОПУСТОШИТЕЛНАТА ОПАШКА НА НИБИРУ И ПРИЧИНАТА ЗА ПОВИШЕНИТЕ МЕТЕОРНИ ПАДАНИЯ ПО СВЕТА

Причината за повишаването на падащи метеори в последните седмици в Америка и по света се свързва с опустошителната опашка на Нибиру, онази древна планета-комета, която се движи по своята огромна орбита през космоса, носейки със себе си следи от епохи, които човечеството не помни, защото опашката ѝ, докато тя пътува в безкрайната тъмнина, почти не среща съпротивление и се състои от отломки, прах, газове, камъни, скални блокове и цели фрагменти от космически тела, привлечени от нейната гравитация още от дните на нейното формиране, и докато тя се отдалечава в дълбокия космос, нищо не влияе съществено на тази опашка, защото в откритото пространство няма сила, която да я разпръсне или спре, но всичко това се променя, когато Нибиру навлезе в Слънчевата система, защото слънчевият вятър — невидима бомбардировка от заредени частици — изтласква опашката навън, далеч от Слънцето, и така тя се насочва към Земята, помитайки я с прах, газове, камъни и скали, които навлизат в атмосферата като огнени следи, които хората виждат като метеори, болиди и светлинни явления, без да осъзнават, че това е само малка част от огромния поток от материали, който се движи през пространството. Луните на Планетата Х остават близо до нея, но всичко останало — по-дребните фрагменти, железният прах, замръзналите въглеводороди — се разпръсква и удря Земята, създавайки усещане за засилена метеорна активност, която мнозина наблюдават през последните седмици, защото опашката е необятна, простираща се на милиони километри, и когато тя се насочи към Земята, тя достига атмосферата много преди самата Нибиру да се приближи.

Тази опашка не е просто физическа, тя е електромагнитно заредена, защото Нибиру притежава мощно магнитно поле, а опашката съдържа огромно количество желязо, което я превръща в жив електрически проводник, който взаимодейства с магнитното поле на Земята, предизвиквайки смущения, които хората усещат като необясними прекъсвания на електрозахранването, смущения в комуникациите, промени в цвета на слънчевата светлина, появата на хало около Слънцето дори при ясно небе, както и появата на иридесцентни облаци, които мнозина описват като маслени, сияещи, преливащи в необичайни цветове. В края на опашката се съдържа червен прах от железен оксид, който може да оцвети небето в кървавочервено при залез, да остави червеникав слой върху повърхностите, да промени цвета на дъжда или снега, да създаде впечатление за „кървави води“, подобно на описанията в древни текстове, които разказват за времена, когато небето е било обагрено в червено, а реките са придобивали необичаен оттенък.

Когато електромагнитно заредените частици от опашката навлязат в контакт с проводими зони на Земята, могат да възникнат внезапни смущения, които да засегнат електрониката, навигацията, комуникациите, а понякога дори да предизвикат необясними пожари, които хората приписват на мълнии или човешка дейност, но които могат да бъдат резултат от взаимодействието между заредените частици и земното магнитно поле. Исторически описания на червен прах, огнени дъждове и странни небесни явления се срещат в множество древни текстове, които разказват за времена, когато небето е било разкъсано от светлини, когато земята е била покрита с червен прах, когато водите са придобивали необичаен вкус, когато хората са чували звуци, наподобяващи тръби или метални вибрации, които древните са възприемали като знамения.

Опашката е опустошителна, защото по време на преминаването си може да бомбардира Земята с камъни и скали, някои от които навлизат в атмосферата нажежени, подпалвайки всичко по пътя си, а замръзналите въглеводороди, когато се нагреят, могат да се възпламенят и да създадат впечатление за небесни пожари или огнени дъждове, които древните хора описват като огън, падащ от небето. Странните звуци, наподобяващи тръби или метални вибрации, които някои хора чуват в различни части на света, могат да бъдат резултат от триенето на заредени частици в атмосферата, което създава вибрации, напомнящи на далечни тръби или метални стонове, които древните текстове наричат Тръбите на Апокалипсиса.

И когато хората наблюдават засилена метеорна активност, когато виждат огнени следи в небето, когато чуват странни звуци, когато забелязват промени в цвета на слънчевата светлина, когато виждат хало около Слънцето, когато небето се обагря в червено, когато облаците сияят в необичайни цветове, когато електрониката се държи странно, когато комуникациите се прекъсват, когато природата реагира по необичаен начин, те усещат, че нещо се променя, че нещо се приближава, че космосът диша по различен начин, че небето говори, че Земята слуша, че цикълът се повтаря, че древните описания оживяват в съвременния свят, и тогава започват да разбират, че това, което се случва над главите им, е част от по-голямо движение, по-голям ритъм, по-голямо дишане на Вселената, което човечеството наблюдава от хилядолетия.

И магнитното поле на Земята все повече отслабва, защото е бомбардирано от слънчеви бури, от плазмени изригвания, от електрически пожари в горните слоеве на атмосферата, и когато към това се добави йонният вятър, който идва от космическите потоци, всичко се усилва, всичко се нажежава, всичко започва да вибрира като един огромен проводник, който се нагрява отвътре, защото Земята отделя електрически заряд от недрата си, а този заряд е свързан с магнитното поле, което държи атмосферата стабилна, но когато полето отслабва, атмосферата започва да се електризира, въздухът се насища с йони, железният оксид от космическия прах се смесва с него, и мълниите вече не са просто мълнии, а плазмени копия, които пробиват небето като огнени стрели, защото всичко е свързано, всичко е едно поле, едно дишане, едно движение, и когато магнитното поле се колебае, Земята реагира като жив организъм, който се опитва да освободи напрежението, натрупано в недрата му, и тогава електрическите разряди стават по-силни, по-дълги, по-ярки, по-непредсказуеми, защото атмосферата вече не е стабилна, тя е като огромен електрически облак, който чака искрата, която да го разкъса, и когато космическите частици от опашката на Нибиру навлязат в този нестабилен въздушен слой, те го зареждат още повече, превръщайки небето в сцена на плазмени бури, които древните биха нарекли огън от небето, а съвременните хора виждат като необясними светлинни явления, които се появяват и изчезват без предупреждение.

И когато магнитното поле отслабва, Земята започва да губи част от защитата си, защото това поле е щитът, който отблъсква заредените частици, но когато щитът се пропуква, всичко навлиза по-лесно, всичко прониква по-дълбоко, всичко се ускорява, и тогава атмосферата започва да се държи като електрически проводник, който се нагрява от всички страни, защото въздухът е пълен с прах, с железни частици, с йони, с електрически заряди, и мълниите вече не следват старите си пътища, те се движат хаотично, скачат от облак към облак, от земя към небе, от хоризонт към хоризонт, защото всичко е свързано, всичко е заредено, всичко е в състояние на напрежение, което търси освобождаване.

И когато Земята отделя електрически заряд от недрата си, това е знак, че вътрешното ядро реагира на външните промени, защото магнитното поле е свързано с движението на разтопените метали в ядрото, а когато външните сили го притискат, вътрешните сили се пренареждат, и тогава земната кора започва да вибрира, атмосферата започва да трепти, електрическите разряди стават по-чести, по-силни, по-необичайни, защото Земята е като огромен акумулатор, който се зарежда и разрежда едновременно, и когато космическите потоци се срещнат с нейните вътрешни токове, всичко се усилва, всичко се ускорява, всичко се превръща в един непрекъснат електрически танц, който обгръща планетата.

И железният оксид, който пада от небето, се смесва с влагата, с въздуха, с облаците, и когато мълния удари в този наелектризиран слой, тя се превръща в плазмено копие, което може да подпали всичко, което е проводник, защото металът, водата, дърветата, дори самата земя стават част от електрическата верига, която се затваря между небето и недрата, и тогава огънят се разпространява бързо, защото всичко е заредено, всичко е проводимо, всичко е свързано.

И когато всичко това се случва едновременно — отслабващо магнитно поле, слънчеви бури, плазмени изригвания, йонен вятър, космически прах, железен оксид, електрически разряди от недрата — Земята се превръща в сцена на промяна, която хората усещат, но не могат да обяснят, защото небето говори на език, който древните са разбирали, но съвременният човек е забравил, и този език е езикът на електричеството, на магнитизма, на космическите цикли, на връзката между небето и земята, между външното и вътрешното, между видимото и невидимото, и всичко това е свързано, всичко е едно, всичко е част от голямото движение, което никой не може да спре.

И когато магнитното поле на Земята отслабва и слънчевите бури го бомбардират, когато плазмените изригвания се вплитат с електрическите пожари в горните слоеве на атмосферата, когато йонният вятър се усилва и всичко започва да вибрира като един огромен проводник, тогава се появява въпросът защо небето се пресича от самолети, които оставят след себе си дълги бели линии, които се разстилат и задържат, и една от причините, които хората си представят, е идеята, че тези линии служат като щит, като воал, като временна завеса, която да предотврати пробив в магнитното поле, защото ако щитът се разкъса, ако защитата се пропука, ако озонът се изтъни още повече, слънчевите лъчи ще паднат върху Земята без филтър, без преграда, без защита, и хората вече усещат това, усещат как слънцето пари по-силно, как кожата гори дори рано сутрин, когато слънцето едва се е показало, усещат как външната температура е двадесет градуса, а усещането е за тридесет и повече, защото лъчите пробиват по-дълбоко, проникват по-силно, изгарят по-бързо, и това усещане е като предупреждение, като знак, че нещо в небето се е променило, че щитът е по-тънък, че защитата е по-слаба, че слънцето достига по-близо, отколкото преди.

И когато хората гледат филми като „Ядрото“, те виждат символични образи на това какво би се случило, ако земният щит се пропука, ако магнитното поле се срине, ако озонът се разкъса, ако атмосферата се превърне в тънка мембрана, която не може да спре слънчевата радиация, и тогава всичко би се подпалило, всичко би се нажежило, всичко би се стопило, защото Земята е като огромен проводник, който поема електрическия заряд от космоса, а когато този заряд се усили, когато слънчевите бури се засилят, когато плазмата се вплете с йонния вятър, тогава всяка повърхност, която може да проводи ток, започва да се нагрява, да се наелектризира, да се превръща в част от огромната верига между небето и земята.

И когато хората гледат към небето и виждат как самолетите оставят следи, те си представят, че това е начин да се създаде временен филтър, временна завеса, която да разсее част от радиацията, да отрази част от светлината, да забави пробива, да предотврати изгарянето, защото усещането за слънцето вече е различно, то е по-остро, по-силно, по-парещо, и хората усещат това по кожата си, усещат го в очите си, усещат го в топлината, която идва не от въздуха, а от самата светлина, която пада върху тях.

И когато небето се покрива с тънки воали, които се разстилат бавно, които се размиват, които се превръщат в мъгливи слоеве, хората усещат, че това е като опит да се задържи нещо, да се забави нещо, да се прикрие нещо, защото ако слънцето падне директно върху Земята без филтър, без защита, без озон, без магнитно поле, тогава всичко би се променило, всичко би се нажежило, всичко би се подпалило, защото Земята вече е под напрежение, вече е заредена, вече е в състояние на електрическо напрежение, което търси освобождаване.

И когато хората усещат, че слънцето е по-силно, че кожата им пари, че светлината е по-остра, че топлината е по-дълбока, те усещат, че нещо се случва, че небето е различно, че защитата е по-тънка, че щитът е по-слаб, и тогава започват да търсят обяснения, да търсят смисъл, да търсят връзка между това, което виждат, и това, което усещат, защото всичко е свързано, всичко е едно поле, едно движение, едно дишане, и когато небето се променя, Земята се променя, а когато Земята се променя, хората го усещат в телата си, в кожата си, в очите си, в дъха си, защото всичко е свързано, всичко е част от един и същ поток, който никой не може да спре.

 Животът, който не се връща, и многоизмерният човек, който не трябва да съжалява за миналото

Животът, който живеем в момента, е единствен по своята линия и никога няма да се повтори по същия начин, защото времето не се връща назад и ние не можем да поправим това, което вече е било, но това не означава, че сме ограничени само до една възможност, до един избор, до една грешка или до един пропуснат шанс, защото човекът не е едноизмерно същество, заключено в една права линия на съдбата, а многоизмерно съзнание, което съществува в множество паралелни варианти на самия себе си, където всяка версия взема различни решения, върви по различни пътища и преживява различни резултати, така че няма смисъл да съжаляваш за миналото, защото в други твои реалности ти вече си направил онова, което тук си пропуснал, в други версии си избрал другия път, в други линии си постъпил по начина, който сега ти изглежда правилен, и затова тежестта на съжалението е илюзия, защото ти не си провалил живота си, а просто си изживял една от многото възможни версии на него. Когато човек осъзнае, че всички негови версии съществуват едновременно, че всяка от тях се развива в собствена посока, че един „аз“ е поел смело напред, друг „аз“ е останал, трети е рискувал и е спечелил, четвърти е рискувал и е загубил, но е научил повече, а пети е тръгнал по път, който тук дори не си обмислял, тогава разбира, че няма грешен избор, има само различни уроци, различни посоки и различни проявления на едно и също съзнание, което се разгръща в множество реалности. И когато приемеш, че ти не си само тази версия, която гледа назад и се обвинява, а си цялост от всички свои възможни проявления, тогава разбираш, че съжалението е безсмислено, защото миналото не може да бъде променено, но настоящата версия на теб може да промени посоката си, може да се излекува, може да се издигне, може да започне отначало, може да избере нова линия, може да се превърне в най‑силната си форма, без да се връща назад, за да поправя това, което вече е било. Алтернативните реалности не са бягство, а свобода, защото ти дават разбиране, че не си ограничен, не си провален, не си изпуснал живота, не си направил фатална грешка, не си затворен в един сценарий, а си многовариантен, многопластов и многоизмерен, и всяка твоя версия живее своя живот, но само тази тук чака твоето внимание, твоето действие и твоя избор. И когато спреш да гледаш назад с болка и започнеш да гледаш напред с осъзнатост, разбираш, че няма нужда да връщаш живота, защото той не е загубен, а просто се движи напред, а ти можеш да се движиш с него, без да носиш тежестта на миналото, защото миналото е само една линия, а ти си много повече от нея, ти си цяла мрежа от възможности, цяла вселена от версии, цял спектър от пътища, които се разгръщат едновременно, и силата ти е в това да приемеш, че настоящата версия на теб е тази, която можеш да развиеш, да промениш, да издигнеш, да излекуваш и да превърнеш в най‑добрата си форма, без да се връщаш назад, защото няма нужда да поправяш миналото, когато можеш да създадеш ново бъдеще.

И когато разбереш, че няма смисъл да съжаляваш, че не можеш да върнеш този живот, за да го поправиш, че не можеш да се върнеш назад и да промениш онова, което вече е било, тогава започваш да виждаш колко фалшив е капанът на кармичната вина, в който толкова много хора попадат, защото вярват, че трябва да се върнат, да поправят, да изкупят, да компенсират, че трябва да се обвиняват, че не са помогнали на близък, на приятел, на любов, на семейство, че не са били там, че не са направили достатъчно, че някой е загубил нещо, че някой е пострадал, че някой е тръгнал по друг път, но истината е, че ти вече си помогнал в други свои версии, в други свои реалности, в други свои линии на съществуване, защото многоизмерният човек не живее само един живот, а множество паралелни животи, които се случват едновременно, и всяка твоя версия е направила различен избор, различно действие, различна стъпка, така че няма нужда да носиш вина за това, което тук не си направил, защото в други реалности ти вече си го направил, вече си помогнал, вече си спасил, вече си останал, вече си казал думите, които тук не си успял да кажеш, вече си прегърнал човека, когото тук си изгубил, вече си избрал пътя, който тук си пропуснал, и когато осъзнаеш това, отчаянието започва да се разтваря, съжалението започва да губи сила, желанието да се върнеш назад започва да изчезва, защото разбираш, че няма нужда да връщаш същия живот, за да го поправиш, няма нужда да се връщаш в миналото, за да промениш нещо, което вече е изживяно, защото дори да можеше да се върнеш, животът никога не би бил същият, той би бил различен, защото всяка реалност е нова, всяка линия е уникална, всяко повторение е невъзможно, и затова няма смисъл да се опитваш да поправяш миналото, когато можеш да промениш настоящето. Много хора си казват, че животът им можеше да бъде по‑добър, че можеха да постъпят по друг начин, че можеха да помогнат, че можеха да останат, че можеха да спасят, че можеха да бъдат заедно с някого, че можеха да не се отклонят от мисията си, че можеха да действат по‑смело, по‑навреме, по‑правилно, но това е илюзия, защото всички тези версии вече съществуват, вече се случват, вече са изживени от други твои проявления, и ти не си загубил нищо, ти просто преживяваш една от многото възможни линии, а другите твои линии продължават да се развиват в различни посоки, всяка със своята истина, със своята съдба, със своята сила. И когато разбереш, че всички твои версии живеят едновременно, че всички твои алтернативни реалности се случват паралелно, тогава започваш да се освобождаваш от капана на архонтите, от капана на вината, от капана на изтритите спомени, от капана на илюзията, че трябва да страдаш за миналото, защото миналото е само една линия, а ти си многоизмерен, ти си повече от една история, повече от една грешка, повече от един избор, повече от един живот, и когато осъзнаеш това, ти освобождаваш контрола, освобождаваш ума, освобождаваш душата, и тогава никой не може да те върне във вина, никой не може да те върне в съжаление, никой не може да те върне в болка, защото разбираш, че ти не си тук, за да поправяш миналото, а за да създаваш нова реалност, нова посока, нова версия на себе си, която не носи тежестта на това, което вече е било, а силата на това, което може да бъде.

И този материален свят, в който сме поставени, е изграден така, че да те задържа чрез земни привързаности, чрез изкушения, чрез емоции, чрез болка и чрез радост, чрез вина и чрез съжаление, чрез усещането, че си провалил живота си, че си пропуснал мисията си, че трябва да се върнеш назад и да поправиш нещо, което вече е изживяно, и точно това е капанът на фалшивата кармичност, която те кара да вярваш, че трябва да се върнеш, да изкупиш, да компенсираш, да страдаш, да носиш вина за близък, за познат, за любов, за семейство, за човек, който е загубил нещо или е напуснал този свят, но истината е, че ти вече си помогнал в други свои версии, в други свои реалности, в други свои линии на съществуване, защото многоизмерният човек не живее само един живот, а множество паралелни животи, които се случват едновременно, и всяка твоя версия е направила различен избор, различно действие, различна стъпка, така че няма нужда да носиш вина за това, което тук не си направил, защото в други реалности ти вече си го направил, вече си помогнал, вече си спасил, вече си останал, вече си казал думите, които тук не си успял да кажеш, вече си прегърнал човека, когото тук си изгубил, вече си избрал пътя, който тук си пропуснал, и когато осъзнаеш това, отчаянието започва да се разтваря, съжалението започва да губи сила, желанието да се върнеш назад започва да изчезва, защото разбираш, че няма нужда да връщаш същия живот, за да го поправиш, няма нужда да се връщаш в миналото, за да промениш нещо, което вече е изживяно, защото дори да можеше да се върнеш, животът никога не би бил същият, той би бил различен, защото всяка реалност е нова, всяка линия е уникална, всяко повторение е невъзможно, и затова няма смисъл да се опитваш да поправяш миналото, когато можеш да промениш настоящето, но материалният свят не иска да го разбереш, защото той те държи чрез кукичките на земните привързаности, чрез сладките илюзии, чрез изкушенията, които те карат да се влюбиш в живота отново и отново, да се привържеш към земните блага, към лукса, към удобствата, към любовта, към семейството, към децата, към радостите, към моментите, които те карат да мислиш, че тук е прекрасно, че тук е смислено, че тук трябва да останеш, че тук трябва да се върнеш, че тук трябва да поправиш, че тук трябва да изкупиш, и точно тези привързаности са кукичките, които те държат в цикъла, защото когато заобичаш живота прекалено силно, когато се привържеш към земното, когато започнеш да мислиш, че това е единствената реалност, тогава попадаш в капана на повторението, в капана на връщането, в капана на илюзията, че трябва да преживееш всичко отново, че трябва да се върнеш, че трябва да поправиш, че трябва да изкупиш, но това е само начин да бъдеш задържан, защото истинската свобода идва, когато осъзнаеш, че ти не си само тази версия, която страда, която съжалява, която се обвинява, която се привързва, а си многоизмерно същество, което живее в безброй реалности едновременно, и когато това осъзнаване се отвори в теб, тогава всички кукички падат, всички привързаности се разтварят, всички илюзии се разпадат, и никой не може да те върне във вина, никой не може да те върне в съжаление, никой не може да те върне в цикъла, защото ти вече знаеш, че си свободен, че си многопластов, че си безкраен, че си повече от този свят, повече от тази болка, повече от тази радост, повече от тази история, и тогава материалният свят губи власт над теб, защото ти вече не се връзваш на неговите примамки, не се връзваш на неговите страхове, не се връзваш на неговите обещания, и тогава започва истинската свобода — свободата да бъдеш себе си във всички свои версии, без вина, без съжаление, без страх, без привързаност, само чисто съзнание, което се движи напред.

 Гигантски цветя и синя вода в джунглите на Амазония: свидетелства на участниците в експедицията – реалност или илюзия?

Роналд Фиделис е ботаник от Сао Пауло. Мъжът изучава растенията в джунглите на Бразилия вече почти 35 години. Той организира експедиции в региони като Пантанал и Амазония. На негово име са десетки открити растителни видове. Участниците в изследователските походи отбелязват професионализма на Роналд и високо ценят уменията му за оцеляване далеч от цивилизацията. Бразилецът отлично умее да разчита животински пътеки, ориентира се по звуци и умело изгражда укрития от клони, листа и камъни.

Благодарение на тези умения експедициите били относително безопасни. Когато в екипа има такъв човек, нищо не те притиска психологически и душата е спокойна. Дори при срещи с диви животни или големи змии край Амазонка Роналд винаги знаел как да излезе от ситуацията без загуби. През 2007 г. той организира поредната експедиция в горите на Амазония. Заедно с него тръгнали орнитолог, ентомолог, зоолог, ботаник, медицинска сестра и опитен ловец за извънредни ситуации, които Фиделис, естествено, се стараел да избягва.

Изследователите се отправили в джунглите на Бразилия.

За времето на експедицията било планирано да изминат около 70 километра по поречието на Амазонка, а след това да се спуснат по реката с паром. Цялото начинание щяло да продължи около три седмици. В крайна сметка връзката с групата на Роналд прекъснала след две седмици. Те не достигнали реката, а чакащият ги паром съобщил за закъснение. След като изчакали още два дни, на издирване на Роналд и спътниците му бил изпратен спасителен хеликоптер.

Както разбирате, дори такива мерки не гарантират бърз резултат. Амазонските гори представляват плътен килим от преплетени корони. Затова издирването от въздуха е силно затруднено. Но ако запалят огън, димът би се видял — и това е едно от най-важните условия за спасителните операции.

Районът на предполагаемото им местоположение бил сравнително малък. Затова хеликоптерът кръжал с часове над него. Когато станало ясно, че няма резултат, започнала наземна операция. Успели да открият няколко места за нощувка — включително самоделни укрития и следи от огнища.

Изпреварвайки разказа, ще кажа, че всички участници били намерени живи и здрави. Те разказали удивителна история, в която трудно може да се повярва. Спасителите няколко пъти минавали през района, където по-късно открили изгубените. И било напълно неясно как не са се засекли.

Роналд Фиделис и останалите участници споделили подробности за случилото се. Разказът им изглежда твърде фантастичен и мнозина не повярвали:

„Първата седмица се движехме строго по предварително обсъдения курс. По време на поредния ден отрядът се озова на неизвестно място. Първо, там беше по-хладно, отколкото в Бразилия. Второ, когато излязохме на открито и се огледахме, бяхме крайно изненадани — на небето се извисяваше огромна снежнобяла планета вместо слънце. Трето, около нас растяха гигантски цветя, в които човек можеше да се побере целият. Четвърто, имаше също толкова огромни гъби, светещи в бордо и розово.

Никой не можеше да разбере какво става. Връзката беше прекъсната. Колкото и да се опитвахме да се свържем с когото и да било, не успявахме. Всичко наоколо изглеждаше нереално. Такива пейзажи на Земята не съществуват. След съвещание решихме да продължим напред по откритото пространство — не искахме да навлизаме в непознатата гора. Там течаха ручеи със синьо-небесна вода. А по бреговете растяха кристали от сини минерали. Те се оказаха много твърди и не успяхме да откъртим дори малък фрагмент за изследване. Но успяхме да вземем малко парче от гъба и лист от растение.

Никой не знае как сме се преместили и къде сме попаднали. Всичко беше странно и необяснимо. Нашият отряд просто вървеше през джунглата недалеч от Амазонка. Нищо не предвещаваше нещо необичайно. В онзи свят денят продължаваше много дълго. Вървяхме, уморявахме се, почивахме, спяхме на смени и продължавахме напред.

Наоколо сякаш нямаше живи същества — нито птици, нито насекоми, нито животни. Само огромни растения, скали, причудливи минерали, а в далечината се виждаше някаква кула или дори замък. Много приличаше на съвременни високи сгради. Макар че може би това беше необикновена планина.

Колкото и да вървяхме, тя оставаше далеч. В отряда ми имаше истински професионалисти и тренирани, издръжливи хора, но дори те започнаха да се тревожат, че никога повече няма да видят близките си. Беше очевидно, че се намираме в някакъв друг свят.

Сформираха се две версии как да се върнем обратно: или да продължим напред на случайност, или да се върнем към мястото, където обстановката се промени. Решихме да вървим напред. Вървяхме покрай един ручей и в един момент всичко около нас започна да се променя. Върна се познатата гъста гора, температурата се повиши. След това към нас излязоха спасителите и експедицията приключи.“

По думите на участниците по-нататъшното изследване на образците показало, че аналог в дивата природа не съществува. Листът и фрагментът от гъба били уникални биоматериали. Структурата им, биохимията и основният състав коренно се различавали от земните аналози. Трудно е да се повярва в това. Но Роналд Фиделис твърди, че именно такова заключение е било издадено.

След случилото се изследователят възнамерявал още веднъж да се прехвърли в онзи свят, но колкото и да обикалял същите места, преместване не се случило. Тайната на експедицията от 2007 г. останала неразгадана. Какво е било това? Масова халюцинация или явление, което науката все още не може да обясни? Никой не знае.

 1200 БЕНЗИНОСТАНЦИИ ВЪВ ФРАНЦИЯ СА ЗАТВОРЕНИ! НЯМА ДИЗЕЛОВО ГОРИВО! ПРОПАГАНДАТА У НАС ЛЪЖЕ БЕЗЦЕРЕМО, ЧЕ ТОВА СЕ СЛУЧВА ЗАРАДИ СТАЧКУВАЩИ РАБОТНИЦИ В НЕФТОХИМИЧЕСКИЯ СЕКТОР. НИЩО ПОДОБНО!

Има обекти, в които липсва поне един вид гориво. Повече от 1200, според преброяване на actu.fr, базирано на данни от правителството.

Това преброяване счита за „изчерпана“ всяка бензиностанция, която е отчела липса на бензин или дизел на правителствения сайт prix-carburants.gouv.fr в поне един момент от даден ден. Липсата може да продължи както няколко часа, така и няколко дни.

Корпоративните медии у нас разпространяват дезинформация и твърдят, че причината за големия брой неработещи бензиностанции е "стачка" на работници в рафинерии.

Истаната обаче е, че Франция внася 51% от дизела, който потребява, като 29% от него идват от Близкия изток.

Като цяло 50% от петрола и дизела в Европа до сега е минавал именно през Ормуз, което в момента е невъзможно и то не защото Иран им забранява, а защото няма кой да издаде застрахователна полица за този район. Ако започнат да го правят, това би означавало, че признават условията на Иран за преминаване и те съответно трябва да бъдат включени в застраховката на товара и кораба.

Това е и причината, поради която евро-лешоядите и бивши колониалисти се въздържат от участие във войната, която Израел започна срещу Иран. Не случайно Испания, Италия, Франция, а от днес и Австрия решиха да не разрешават на американски самолети да ползват въздушното им пространство и базите на техни територии (в Австрия няма такива) за атаки срещу Иран. Причините не са морални, а чисто икономически. Тресе ги страх, че буквално до десет дни горивните бункери ще пресъхнат и ще се създаде революционна обстановка.

Естествено редица ръководители на европейски държави, както и лидери на водещи политически формации започнаха да приплакват за "вдигане" на санкциите срещу Русия. Тези нагли и самозабравили се дилетанти, които до скоро ревяха с цяло гърло "слава Украини" и продължават да изпращат оръжия и пари на Зеленски, за да убива руснаци, сега си мислят, че могат едностранно да решават въпроса със санкциите. Т.е. че ако европейците поради настъпили обстоятелстве, които ги поставят в катастрофално положение си решат от утре могат пак да купуват газ и петрол от Русия. А дали някой евролунатик се е запитал дали пък сега руснаците искат да им продават? Те си имат гориво, а и пазари също! Нека сега Макрон да си купи дизел от Зеленски, с когото се прегръща и целува!

Ето картата с бензиностанциите във Франция, които не работят - близо 12% от всички са затворени!

Същото скоро ще се случи и в България, а след сключения военен пак с Украйна и ние няма как да си купим от Русия, защото тя не желае да продава на тези, които воюват срещу нея!

Strahil Angelov

 ВОДА ЗА ПИЕНЕ НЯМА ДА ИМА!

ЗЛАТОТО ЩЕ ИЗЛЕЗЕ, ВОДАТА ЩЕ СЕ СКРИЕ

Думи на Ванга, записани от проф. Димитър Филипов

❣️Боже, Боже...Боже... Лоши са хората, и все по-лоши стават. Ммм... плаче ми душата... Човекът е станал по-лош от звяр. Човекът е стигнал до големи крайности. Все повече пороци го обсебват. Виждам - така е навсякъде по света...

❣️Дяволът е пуснат на свобода! Виждам: във всеки дом влиза този дявол! Карат се, трепят се, убиват...

❣️Човекът сам си е създал ада - тук, на земята, и сам трябва да го изгори, и да построи нов живот.

(1995)

❣️Доброто иде, малко остана вече! Не губете надежда! Вярата е тази, която крепи човека. Мен само вярата ме държи.

(1996)

❣️Аз казвам: Пазете земята, не я продавайте на чужденци! Пазете водата!

Един ден всичкото злато ще излезе на повърхността на земята, но ще се скрие водата. Вода за пиене няма да има!

А в България има - само да не я продават!

(1992)

❣️За пусти пари се продадохте!

Политиците продадоха България за долари!

(1994)

❣️Най-важното е да няма война! Трябва не барут, а мляко да тече! Важното е да има живот и здраве, другото ще изтърпим.

(Ванга говори за България, 1994)

❣️Целият свят е потънал в кръв и още много беди и нещастия ще се случат...

Но всеки ще си получи заслуженото. Защото има Един, който гледа. Бог гледа! Аз пак казвам: да няма кръв, да няма война, да няма майчини черни забрадки.

(1994)

❣️Алчността ще погуби света!

❣️Молете се Бог да пощади човека, защото той се самозабрави в омразата си към ближния.

(1995)

❣️Ние всички ще си отидем, но Земята и човечеството ще останат да живеят. Земята е съществувала милиарди години и ще живее още много години.

(1992)

Цитатите са от книгата

"Леля Ванга, святост и мъдрост"

Автор: Димитър Филипов

Овладях печеленето на лотария... Ето какво всъщност работи