Момиче с тегло 25 кг на 2 години и височина 2 метра на 11 години: какво криеха пазачите на сиропиталището в продължение на 150 години

 Има неща, които се запечатват в паметта ти завинаги. Понякога това е ред от книга. Понякога е случаен разговор. А понякога е документ, който отваряш в прашен архив и осъзнаваш, че това, което четеш сега, не би трябвало да е оцеляло до днес. Попаднах на тази история преди три години, докато проучвах информация за системата за грижи за деца в американския Запад през втората половина на 19-ти век. Признавам, че е скучна тема. Но докато проучвах, попаднах на запис в стар архивен каталог, препратка към регистъра на сиропиталище с бележка „Достъпът е ограничен, причината не е посочена“, и такива бележки винаги събуждат у мен болезнено любопитство. Есен 1869: Какво донесе превозвачът. Представете си каменна сграда в подножието, далеч от голям град, пазачката на сиропиталището е жена на около шейсет години, посветила целия си живот на децата, и тогава спира каруца, шофьорът отказва да слезе от седалката, казва, че е намерил преобърната каруца на пътя, два мъртви коня и вързоп с бебе вътре, момиче на около две годинки, но тежащо колкото петгодишно момче, с ръце с размерите на тези на възрастен, шофьорът взема парите и тръгва преди залез слънце, никога повече не се връща на този път. Когато прочетох този пасаж, първата ми мисъл беше проста, че родителите на момичето са загинали при пътнотранспортно произшествие, а шофьорът се е страхувал от отговорност, което е логично, но след това се случи нещо, което не се поддаде на логиката. Детето, което не плака. Една болногледачка на име Естер записала всеки детайл в книгата си, момичето не плакало, не издало и звук, просто гледало с търпение, което противоречи на двегодишно дете, и Естер написала „търпението на някой, който е чакал дълго време и е готов да чака още“. От много години изучавам документи от този период, пазителите на приютите водеха записи делово, име, възраст, обстоятелства на пристигане, но този запис беше различен, Естер пишеше така, сякаш се опитваше да запише нещо, което не разбираше напълно, нещо, което я тревожеше. Момичето се казваше Сарафина, одеялото, в което беше увито, беше поставено в сандък, година по-късно сандъкът беше празен, одеялото беше изчезнало и никой не беше видял как се е случило. Апетит и растеж. Сарафина ядеше много, три пъти повече от другите деца, хляб, месо, сурови яйца, кости, тя дъвчеше кости сякаш беше нещо нормално, никога не се разболяваше, нито веднъж, и на петгодишна възраст беше висока колкото единадесетгодишно дете, на девет години беше почти 180 см, на единадесет години беше над два метра висока. Когато за първи път прочетох тези цифри, си помислих, че е грешка на писар, но записите продължаваха година след година, с подробности, които не можеха да бъдат измислени, и Естер записваше всеки сантиметър от растежа на момичето, всяка промяна в поведението ѝ, без да се опитва да го обясни, просто го записваше. Сарафина не проговори, докато не навърши шест, а когато проговори, говореше с пълни изречения, и първият ѝ въпрос беше защо камъните в източната стена на сиропиталището са топли през зимата, Естер отиде да провери и камъните наистина бяха топли. Тези, които дойдоха за нея.В дневника на Естер има няколко епизода, които наистина ме разтревожиха, първият беше посещение на мъж с препоръчителни писма от определено „общество“ във Филаделфия, той прекара два дни в измерване на стените на сиропиталището, изучавайки разположението му, а на третия ден попита дали има деца с необичайни физически характеристики, Естер излъга и каза „не“, без да разбира защо лъже. Шест месеца по-късно пристигнало писмо с искане всички необичайни деца да бъдат изпратени в институция на изток за допълнително обучение, Естер изгорила писмото. Дълго време мислих за това, коя организация наблюдаваше децата в провинциалните сиропиталища, защо, и най-важното, защо Естер, една законопослушна жена, реши да не се подчини на пряка заповед. Мъж с бастун. През есента на 1882 г. пристигнал друг посетител, носел черно палто и бастун със сребърна дръжка оформена като птица, носел документ с печат, кръг в кръг, с една линия напречно и букви, които Естер не можела да разчете, не английски, не европейски, никога не била виждала нещо подобно, и той я информира, че момичето е собственост на институция, за която Естер никога не е чувала, и че е упълномощен да я вземе. Естер скрила Сарафина в мазето, в тайна килия, която открила през първата си година като пазач, момичето прекарало там деветнадесет дни, никога не се оплакала, и през тези дни пораснала с още два сантиметра и половина. Когато мъжът с бастуна си тръгна, Сарафина излезе от скривалището си, седна на масата, изяде три хляба и едно колело сирене, после попита какво съм аз. Памет, която не би трябвало да съществува. Една вечер през март 1883 г. Сарафина помолила Естер да запише какво ще каже дума по дума и да скрие записа на сигурно място, тя говори четири минути, Естер написа две страници, и Сарафина си спомняше фрагменти от мястото, откъдето беше доведена, сгради по-високи от всички в Америка по онова време, карети без коне, огъни без огън, звук от подземието повтарящ се на равни интервали като пулс, тя си спомняше войната, не между държавите които познаваме, спомняше си как беше отведена от това място заедно с други деца и разпределена по различни институции, казаха ѝ да забрави, повечето деца забравиха, тя не го направи, и тогава тя каза фразата която Естер подчерта три пъти, че светът в който живеем сега не е светът който беше. Изчезване. На следващата сутрин Сарафина я нямаше, беше си тръгнала през нощта, вземайки само дрехите които носеше и една единствена книга, източната врата на заслона беше отворена, имаше следи от стъпки в снега чак до една поляна в гората, там снегът беше разбъркан в широк кръг, отвъд това нямаше повече следи. Естер затвори приюта два месеца по-късно, живя още четиринадесет години в малка къща наблизо, пазеше регистъра при себе си до смъртта си. Защо вярвам на тази история. Не съм фен на конспиративните теории, аз съм историк, работя с документи, факти и дати, но има неща които не се вписват в обичайната картина, писанията на Естер не са единствените, има подобни истории и от други сиропиталища разпръснати из Америка и Европа, деца които са пораснали твърде бързо, деца които са говорили твърде правилно за възрастта си, деца които са описвали места които не са били на карти, и всички те бяха отнесени от хора с документи чиито печати никой не можеше да разпознае. Сградата на този заслон все още стои, изоставена е от повече от сто години, източната стена е единствената част от сградата невредима от времето, а камъните в тази стена все още са топли през зимата, местните хора знаят това, те спорят кой ще се осмели да я докосне, тези които я докосват казват че топлината идва на вълни като пулс, и макар да не знам коя е била Сарафина и къде е отишла, знам че Естер е записала каквото е видяла и е скрила книгата за да може някой ден някой да я намери.

 Единайсет древни изобретения, които работят по‑добре без електричество от съвременните си аналози 

В света, в който живеем днес, свят на непрекъснато бръмчене, на кабели, на батерии, на екрани, на устройства, които се нуждаят от постоянна енергия, за да поддържат илюзията за напредък, често забравяме, че човешкият гений е съществувал много преди електричеството, много преди машините, много преди индустриалната епоха, и че древните майстори са създавали предмети, механизми, структури и инструменти, които не просто са работели без електричество, но са работели по‑добре от всичко, което съвременният свят може да предложи, защото са били създадени с ръце, с ум, с търпение, с разбиране за природата, с уважение към материалите, с връзка към земята, към водата, към камъка, към времето, и затова, когато говорим за единайсет древни изобретения, които превъзхождат модерните си аналози, ние всъщност говорим за единайсет врати към миналото, единайсет доказателства, че човешкият дух е бил по‑силен, по‑тих, по‑дълбок, по‑внимателен, по‑свързан с вселената, отколкото е днес. Първата от тези врати е древната персийска кяризна система, подземни водни канали, които пренасят вода през пустинята без нито един ват електричество, използвайки само гравитацията, само наклона на земята, само разбирането за геология, и тези канали работят и днес, докато модерните помпи се чупят, ръждясват, изискват поддръжка. Втората врата е античната гръцка астролабия, устройство, което позволява на човек да измерва положението на звездите, да определя времето, да се ориентира в пространството, без екран, без батерия, без софтуер, само чрез чиста геометрия. Трета врата е римският хипокауст, система за отопление, която използва топлината от огъня, за да затопля цели сгради чрез подземни канали, без радиатори, без ток, без шум. Четвъртата врата е китайският земетръсен детектор на Джан Хенг, който засича земетресения чрез механични сфери, които падат от устата на бронзови дракони. Пета врата е индийският стъпаловиден кладенец, който охлажда въздуха по‑добре от климатик, защото използва камък, вода и архитектура. Шеста врата е египетската шадуфна система, която позволява на човек да вдига вода от река чрез противотежест. Седма врата е вятърната кула бадгир, персийско изобретение, което охлажда цели домове чрез естествен въздушен поток. Осма врата е античната маслена лампа, която дава светлина, която не трепти, не изгаря очите, не изисква ток. Девета врата е механичният часовник от средновековна Европа, който работи чрез тежести и зъбни колела. Десета врата е древната керамична хладилна система зеер, която охлажда храна чрез изпарение. Единайсета врата е водното колело на Хама, което работи векове наред, без да спира, без да се нуждае от електричество, защото е създадено така, че да бъде част от реката, част от времето, част от живота. Когато погледнем тези единайсет изобретения, ние осъзнаваме, че древните хора са разбирали нещо, което ние сме забравили, а именно, че истинската технология не е тази, която се нуждае от енергия, а тази, която използва природата, която се слива с нея, която не се бори срещу нея, а я следва. Затова древните изобретения работят по‑добре от съвременните си аналози, защото са създадени с уважение към света, а не с желание да го покорят, защото са създадени да служат векове, а не да бъдат заменени след две години, защото са създадени от хора, които са знаели, че всяка вещ трябва да бъде красива, функционална, вечна. Когато гледаме тези изобретения, ние виждаме не просто техника, а философия, виждаме не просто механизъм, а душа, виждаме не просто предмет, а мост между миналото и бъдещето. Може би точно това е урокът, който древните майстори ни оставят: че истинският напредък не е в електричеството, не е в машините, не е в скоростта, а в умението да създаваш нещо, което ще надживее теб, твоето време, твоето поколение, и че най‑добрите изобретения са тези, които работят без ток, защото работят с природата, а не срещу нея. Може би, ако се върнем към тези древни принципи, ако се научим да мислим като тях, ако се научим да строим като тях, ако се научим да уважаваме света като тях, тогава и нашата цивилизация ще има шанс да бъде не просто модерна, а вечна.

 Преразглеждане на човешката история: Нови доказателства за живота и изчезването на неандерталците

Нека си припомним как съвременните антрополози изобразяват неандерталците. Набити, мускулести, тромави и доста мощни, с груби, маймуноподобни черти на лицето. Най-често държат камък или масивна тояга. Приблизително така учените са възприемали неандерталците, за разлика от гъвкавите, изискани и по-интелектуално развити кроманьонци. Последните открития обаче преобръщат разбирането ни за неандерталците. Генетиката, както и археологическите находки във Франция, Германия и Полша, са изиграли значителна роля.

Доскоро се смяташе, че неандерталците са дегенерирали в резултат на инбридинг. Предполага се, че са били затънали в мутации и всяко следващо поколение е произвеждало все по-нездравословно потомство. В крайна сметка неандерталците са изчезнали и кроманьонците са поели властта. В продължение на много десетилетия тази теория е задоволявала цялата антропологична общност. Докато група учени не откриват няколко гробни места, които напълно пренаписват древния праисторически запис на човешкото развитие.

Предишните знания за неандерталците са погрешни.

Оказва се, че неандерталците са генетично доста съвместими както с денисовците, които са преобладавали в Централна Азия, Сибир и Алтайските планини, така и с кроманьонците, които са обитавали обширни райони на Евразия. Това означава, че неандерталците са имали достатъчно възможности за размножаване. В Западна Европа, по-специално в Полша, Германия и Франция, те активно са се кръстосвали с кроманьонците. Тези взаимоотношения са довели до здраво потомство и неандерталците, включително тези по Черноморското крайбрежие, са живели по едно и също време и в същите пещери като кроманьонците.

Следователно хипотезата за дегенерация поради инбридинг не е оправдана. Идеята, че неандерталците са умрели в резултат на конфликт с кроманьонците, също е изключена. Те са ловували заедно, живели са рамо до рамо, изграждали са семейства и т.н. Да, конфликти вероятно са могли да възникнат в изолирани случаи, както във всяка група, по каквато и да е причина, но това не би могло да доведе до изчезване на цял човешки вид, особено на обширни площи. В края на краищата те са обитавали огромни територии.

Между другото, неандерталците от Франция и Белгия имат дори по-сложно генетично разнообразие от много съвременни народи. Преди приблизително 47 000-50 000 години те са процъфтявали в Западна и Централна Европа. Учените са установили, че неандерталците са имали изключително разнообразна диета, която им е позволявала да си набавят всички необходими микроелементи – риба, месо от мамути, елени, антилопи и вълнести носорози, растителни грудки, корени, плодове, гъби, ядки и билкови настойки. Когато научнопопулярните филми изобразяват неандерталци, които ядат сурово месо, това е варварско, подвеждащо тълкуване.

Защо неандерталците са дегенерирали? Тази мистерия сега виси във въздуха. Нито една от предложените по-рано хипотези не отразява реалността. Да, възможно е да се говори за дегенерация на неандерталците в Сибир в резултат на изменението на климата. Хранителните запаси са се променили, по-адаптивните кроманьонци са се преместили на юг и запад, а неандерталците са останали в заселени райони и постепенно са измрели. Но подобна ситуация е невъзможна за Европа, както и за Черноморието. Там картината е съвсем различна. И въпреки това, неандерталците не са оцелели.

Защо силните неандерталци не оцеляха в конкуренцията?

Генетичното и физическо здраве на западноевропейското неандерталско население им позволи да живеят комфортно десетки хиляди години, но това не се случи. Най-вероятно комбинация от събития е изиграла роля.

Първо, изменението на климата е повлияло на хранителната верига.

Второ, кроманьонците са били по-находчиви, което е затруднявало конкуренцията с тях в лова. Всъщност, по-адаптивното население ефективно е прогонило неандерталците от традиционните им територии.

Трето, не може да се изключи възможността за някакво заболяване. Епидемии са се случвали както по времето на динозаврите, така и по времето на неандерталците, така че те, бидейки по-нисши от кроманьонците, е можело да загинат.

В този момент това е само хипотеза. Антропологичната общност се застъпва за преразглеждане на теорията за изчезването на неандерталците. Изглежда, че учените са сгрешили в предположенията си за причините за изчезването на тази човешка популация. Между другото, една интересна теория е, че неандерталците може би са били генетично неспособни да издържат на конкуренцията. Винаги, когато са се чифтосвали с кроманьонци, гените на кроманьонците са оставали доминиращи и те просто генетично са измествали неандерталците.

 Артемида е на пауза: основните причини за отлагането на лунната мисия на НАСА

Мнозина в Съединените щати вярват в мисиите Аполо и кацането на американците на Луната през 70-те години на миналия век. Сегашното поколение иска да подражава на успеха на този легендарен екип. Затова подготовката за нова мисия, наречена Артемида, е в ход от няколко години, по-точно от 2012 г. Когато тази история за първи път започна да се появява в медиите, експертите заявиха, че ще са необходими приблизително 5-7 години, за да се подготвят и изпратят астронавти на Луната.

Тоест, говореше се за 2018-2020 г. След това дойде 2020 г. и специалистите, разработващи мисията Артемида, одобриха нова дата за изстрелване: май 2023 г. След това дойде добре познатата пандемия, която наложи корекции и датата беше променена на август 2024 г. Тогава възникнаха сериозни проблеми с финансирането. В крайна сметка планираното прелитане покрай Луната се е състояло през 2026 г. Но самото кацане на Луната първоначално е било отложено за 2027 г., а сега е обявено, че няма да се случи до 2030 г. Защо? Какво се случва?

Американците все още мечтаят да кацнат на Луната.

Оказва се, че от 2012 г., в продължение на 14 години, всичко, което американците са постигнали, е съмнително видео на уж астронавти, обикалящи около Луната. Нещо повече, експерти по филми и видео вече са открили десетки несъответствия в този продукт. Заинтересованите могат да намерят множество анализи и часове видеоклипове за експерименталния полет на Artemis. Ще говорим за това какво се случва около мисията и защо полетът за кацане е отложен за 2030 г.

Всичко е въпрос на финанси. Преди това американската космическа агенция отмени плановете за изграждане на орбитална станция близо до Луната, въпреки че крайният срок за изпълнение беше определен за 2028-2038 г. Проектът беше напълно изоставен. Беше твърде скъп. Вместо това те приеха различен проект, който щеше да струва 90 пъти по-малко! Три свързани обитаеми модула на повърхността на Луната. Това ще бъде достатъчно, за да могат астронавтите да живеят там постоянно и да провеждат изследвания на спътника на Земята. Уау, наистина са ограничили апетитите си, нали? Да се ​​върнем към Artemis.

Неочаквано за специалистите от НАСА, а може би и предвидимо за някои, се оказа, че цялата планирана инфраструктура и логистика не са способни да издържат на натоварването и не са проектирани за планираното изстрелване през 2030 г. Именно поради тази причина, както и поради липса на адекватно финансиране, изстрелването на американската мисия за кацане на Луната се отлага.

Между другото, НАСА през всички тези години следва активна маркетингова стратегия. Те са продали над 16 милиона тениски, 30 милиона чаши, 40 милиона възпоменателни значки и множество други стоки с логото на мисията „Артемида“. Така че, изглежда, че научната страна на въпроса не е толкова интересна, колкото финансовата. Всичко е бизнес. Дори мисията да се наложи да бъде отложена за 2035 г. или по-късно, машината за печалба все още работи.

НАСА официално не е изоставила мисията „Артемида“, но след като са изчислени всички необходими ремонти, се оказва, че бюджетът на космическата агенция е достатъчен само за 15% от пълната планирана работа. И това не е просто оценка на някой журналист, а на служители на НАСА.

Най-скъпата част са линиите за подаване на азот и хелий, които са от критично значение. Следва подобрението на стартовата площадка. Няколко експлозии по време на неуспешни изстрелвания, както и години на употреба, направиха стартовата площадка негодна за мисията „Артемида“.

НАСА иска 1 милиард долара за първия етап от възстановяването на космическата инфраструктура, 4 милиарда долара за втория и още 3 милиарда долара за последния етап. Властите са отпуснали 250 милиона долара за пет години, по 50 милиона долара годишно. Това е диапазонът на разходите. Представители на НАСА вече тайно преговарят с Илон Мъск, за да осигурят останалите средства. Милиардерът заяви, че би било по-добре да придобие цялата агенция за 25 милиарда долара. Ръководството на НАСА отказа.

Сериозно съмнително ли е кацането на Луната?

Наистина, защо Илон Мъск се нуждае от тази бюрокрация със стара техника от 60-те и 70-те години на миналия век, ако планира да построи космодрум за редовни граждански полети до Луната до 2029 г.? И предвид неговите възможности и решителност, не бих се изненадал, ако полетът се осъществи преди злополучния „Артемида“.

Цялата тази ситуация с несъответствията по време на предполагаемия прелет на астронавтите покрай Луната, липсата на подходящи ремонти, логистичните проблеми, забавянията на датите на полета и съкращенията в бюджета предполагат, че мисиите „Артемида“ е по-вероятно да бъдат проектирани в невронна мрежа или заснети на холивудска звукова сцена, отколкото реално осъществени. И отново обществеността ще повярва. Американските астронавти отново ще бъдат възхищавани, въпреки че експертите вече заявяват, че предвид настоящото състояние на нещата, стартирането на такъв полет ще трябва да почака още 10-15 години.

Близък изток. Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.

 

 Сексуална война. Защо постоянно ни изнасилват. 

След еврейския преврат в Русия през 1917 г. победителите веднага се втурнаха да извършат сексуалната революция. Основният им лозунг беше „Долу срам“, а момичетата им дори провеждаха разголени демонстрации. Разбираемо е, че младежите не са разбрали основната същност на това, което „по‑възрастните другари“ правят с тях. Те просто, както се казва сега, „се шегуваха“: беше им позволено да правят това, което доставяше много удоволствие, така че те се втурнаха през този „басейн“ с глава. Но имаше и такива, които знаеха какво правят. Те съществуват и до днес. Факт е, че честият, безреден секс при животните носи колосална вреда на всеки човек. Но животните, за разлика от нас, се спасяват от инстинкт, който не им позволява да „бродят“. А хората „преодоляха“ този инстинкт под въздействието на паразити. Но всеки полов акт или еякулация е задължително придружен от голямо освобождаване на „жизненост“ – „енергия“, благодарение на която ние съществуваме. И когато тази „енергия“ се изразходва за други цели, човек бързо отслабва и става глупав. Днес младите хора и дори децата се учат от ранно детство на мастурбация. Това е изключително опасно. „Учителите“, които правят това, са истински престъпници. Факт е, че тялото на детето няма време да се възстанови от „упражненията“, които „учителят по секс“ го принуждава да прави, и такива деца започват да забавят своето еволюционно развитие. Това може да доведе до факта, че настоящото въплъщение ще бъде безполезно за такова дете. Това означава, че то няма да може да израства еволюционно в настоящия си живот. За да съблазнят човечеството, паразитите са разработили цяла индустрия на разврат – от порнография до публични домове с роботи. Те постепенно, с помощта на „модата“, научиха жените и момичетата да ходят полуголи, за да държат мъжете в „наведено“ състояние през цялото време. И когато човек е развълнуван, не мозъкът му го контролира, а животински инстинкт – непреодолимо желание за незабавно удовлетворение. Това води до много неприятности: безкрайна вълна от сексуални престъпления, разпад на семейството, педофилия, педерастия и най‑важното – забавяне на еволюционното развитие. И паразитите винаги насърчават това. По телевизията постоянно показват „голота“: нито един филм не е пълен без „сцени от леглото“ и голи тела. Броят на порнографските списания е извън класациите. Нещо повече, те не са скрити, както преди, а са изложени в павилиони на най‑видни места. Стана отвратително да се влиза в интернет. Нещо невъобразимо се случва и с рекламата: сега се опитват да рекламират почти всякакви боклуци с помощта на „голи момичета“. Дори в театъра започнаха да показват напълно некачествени тела на местни актриси. Очевидно театралите напълно забравиха Лев Толстой.За наше голямо съжаление всичко това са фрагменти от една голяма, многостранна, хибридна война, която социалните паразити водят срещу Човечеството от няколко хиляди години. Те упорито се опитват да ни направят стадо овни, за да не разберем какво ни се случва и да забравим как да устоим на окупацията на нашата планета от паразити. Ако успеят да ни притиснат, тогава всички, цялата земна цивилизация, ще загинат. И ако успеем да устоим и да се преборим с тази напаст, тогава можем да продължим да живеем и да се развиваме милиони години.

 Дмитрий Байда.

 Мастурбацията – болест от XXI век сред мъжете. 

Мастурбация, пристрастяване, въпросът как да се освободите от него става все по-актуален, защото порнографията и мастурбацията действат като наркотик и водят до пагубни резултати, като се представят като един от най-ефективните начини за намаляване на населението и разрушаване на психиката на мъжете, а попадналият в този капан трябва да намери начин да се измъкне. Порноманията се превръща в бич на съвременните мъже. В историята е имало лекари, които не са желаели да участват в международни заблуди и разрушителни практики, но тези несъгласни са били наказвани от своите колеги. Борис Камов дава пример с най-големия сексолог и съдебен експерт по сексуални престъпления Рихард фон Крафт-Ебинг, който през 1886 година публикува книгата „Сексуална психопатия“, основана на двеста и петдесет дела, които е разследвал или познавал, и стига до заключението, че първопричината за ранната импотентност, сексуалната перверзия и много садистични престъпления е мастурбацията. Освен това, желаейки да покаже разрушенията, на които е подложен мастурбаторът, Крафт-Ебинг разказва за откритие, свързано с индианците Пуебло в Ню Мексико, които имали вековна традиция да подготвят за пролетните празници специални полусвещени герои, наречени мухерадо. За тази роля бил избиран най-могъщият мъж, който бил добре хранен, но едновременно с това бил принуждаван да мастурбира и да се движи много, което продължавало процеса на изтощение. В резултат на огромната загуба на сперма този мъж се превръщал в жена за кратък период: гениталиите му се свивали и набръчквали, той отслабвал физически, придобивал женски маниери и характер, а някои мухерадо дори развивали гърди. По време на празника бившият мъж действал като жена за всички и тази роля му харесвала. Книгата на Крафт-Ебинг показва, че безразборната механична експлоатация на мъжкия репродуктивен апарат може да доведе до дегенерация на тялото и личността, дори до промяна на сексуалната природа, като това откритие представлява предупреждение, което може да спаси милиони млади хора от мизерия, но много лекари се възползвали от нещастието на пациентите. Сексолози и психиатри от цяла Европа нападнали Крафт-Ебинг, като имало реална заплаха за живота му и той бил принуден да избяга със семейството си в алпийските планини. Колегите му не го обвинявали в лъжи или фалшифициране на факти, защото никой не се съмнявал в достоверността на твърденията му, а единствената му „вина“ била, че написал книгата си на немски език вместо на латински, като така направил достояние на обществото тайна, пазена от европейските лекари, а именно че мастурбацията е опасна не само за мастурбиращия, но и за физическото съществуване на цивилизованото общество. През 1989 година в Париж била публикувана поредица от книги под заглавието „Енциклопедия на сексуалния живот“, които били малки книжки с много снимки, показващи мъжки и женски полови органи, раждане, полови актове на юноши, като илюстрациите били ярки и провокативни, а порнографските списания изглеждали бледи в сравнение с тях. Освен визуалната възбуда имало и информация с разрушителна сила, като първо се посочвала препоръчителна възраст за читателите – от седем години, а второ снимките на голи момчета и момичета били придружени от коментари, че мастурбацията е напълно безвредна.И в четвъртия том на енциклопедията, издадена през 1989 година в Париж, на страница деветдесет и пет беше показано седемгодишно момче, което „играе“ със своите гениталии, като за всеки грамотен читател ставаше ясно, че подобно съдържание не възпитава, а корумпира, защото съчетанието между голи детски тела и директно внушение, че мастурбацията е разрешена и безвредна, провокира младите читатели да започнат да мастурбират незабавно. И четирите тома излязоха едновременно на парижкия книжен пазар през 1989 година, като на презентацията присъстваха стотици журналисти, а търговският успех беше улеснен от факта, че групата автори беше оглавена от президента на Световната асоциация по сексология Гилбърт Торджман. Формулата, според която „новите проучвания показват, че мастурбацията е абсолютно безвредна“, беше взета от предварително подготвени вестници, като тази своеобразна амнистия за мастурбацията даде ход на огромна армия сексолози в Европа и Съединените щати, които за кратко време написаха, отпечатаха и преведоха книги, прославящи мастурбацията, издадени в САЩ, Англия, Швеция, Чехия, Полша и други страни. В Русия през 1990–1991 година професор Г. Василченко, ръководител на съветската и по-късно руската сексология, пое щафетата от Торджман, като последният привлече свои ученици, сред които професорът-сексолог С. Агарков и бъдещият академик И. Кон. По-късно този „триумвират“ получи подкрепление в лицето на преподавателя от Факултета по журналистика на Московския държавен университет В. Шахиджанян, който събра и издаде книгата „1001 въпроса за това“, публикувана в началото на 90-те години, съставена от откъси на други автори. Шахиджанян, подобно на Игор Кон, нямаше медицинско образование, но това не му попречи да убеждава младите читатели, предимно студенти, в полезността на мастурбацията, като твърдеше, че тя е десет пъти по-малко вредна от пушенето и следователно не си струва да се води борба срещу нея, а също така заявяваше, че мастурбацията предпазва от гонорея, сифилис, СПИН и срамни въшки. С участието на Василченко като редактор френската енциклопедия беше преведена и публикувана в Москва през 1991 година, като първият том излезе с тираж шестстотин хиляди екземпляра, което в Съветския съюз беше характерно само за детски книги, а традицията беше спазена, защото енциклопедията беше адресирана именно към деца. Историята на руската сексология мълчи за това откъде са дошли средствата за тази публикация. Любопитно е, че в кампанията за насилие над деца и юноши участва и президентът на съветския детски фонд „В. И. Ленин“, писателят Алберт Лиханов, като руската версия на енциклопедията, всичките четири тома с голи гениталии в естествен размер, беше издадена от издателство „Дом“, което принадлежеше на фондацията.

Една след друга в страната започнаха да се появяват чуждестранни книги на руски език, които представяха мастурбацията в положителна светлина и дори включваха специални учебни материали по тази тема, като почти във всяка подобна публикация Василченко участваше като преводач, коментатор, редактор или поне автор на предговора, и по този начин той ясно показа на всички секс‑служби в страната, че според него те трябва да подкрепят идеята за полезността на мастурбацията, а онези, които не се съгласяваха, били насочвани към сътрудничество с пазари за дрехи, които през деветдесетте години имаше във всеки град, и с активната подкрепа на Василченко, когото злонамерени хора наричаха „министърът на леглото“, това наистина се случи, като Кон и Агарков по Четвъртия телевизионен канал в предаването „За ИТ“ дълго време провеждаха седмични семинари, посветени на различни видове сексуално поведение, а наскоро Агарков се похвали в интернет, че предаването „За ИТ“ привлича тридесет и пет милиона зрители всеки път, и несъмнено това трио — Василченко, Агарков и Кон — отлично е разбирало какво прави, защото година преди излизането на първия том на „Енциклопедия“ на руски език, през 1990 г., Василченко е подготвил справочника „Сексопатология“ (Москва, Медицина, 1990), като две трети от статиите в него са написани лично от него и са предназначени „за лекари“.Заемайки официален пост, грижейки се за престижа си като администратор и учен, разполагайки със собствена изследователска лаборатория, Василченко разкри впечатляващ списък от разрушения, които мастурбацията може да предизвика. Той пише за „патогенното (т.е. причиняващо страдание) значение на мастурбацията“. Василченко каза за „наличието на взаимни връзки между мастурбацията и психичните разстройства“. В продължение на няколко века сексолозите отричат ​​мастурбацията да осакатява съзнанието, като понякога превръща нормалните хора в идиоти. И така главният сексолог на Съветския съюз в нормативен справочник за лекарите заяви, че разрушаването на психичното здраве в резултат на мастурбацията всъщност е често срещано, типично явление. Освен това Василченко насочи вниманието на колегите си: унищожаването на тялото по време на мастурбация започва точно с мозъка. Той пише: „Самият факт на мастурбацията може да причини реактивни разстройства (на психиката) при пълното отсъствие на сексуални разстройства“. Василченко пише особено много за тъжната съдба на простатата, която напоследък е наречена „второто сърце на мъжа“. Тогавашният „министър на половете“ декларира „патогенния ефект на ранната (т.е. момчешка) мастурбация върху състоянието на простатата“. Това означава, че простатната жлеза на мастурбиращите ученици започва да се срива много преди първия сексуален контакт с нежния пол. Василченко продължи: „Сексуална дисфункция (от ранно изхвърляне на сперма до пълна импотентност) се наблюдава при 12 - 78% от пациентите с хроничен простатит“. С други думи, до осем души на всеки десет. И последният акорд беше следният: „Простатитът засяга ... оплождащите свойства на еякулата (т.е. мъжката сперма).“ С други думи, „детски грях“ се превърна в причина за мъжкото безплодие с възрастта. Ако си спомним, че заболяванията на простатата често се превръщат в раков тумор, тогава картината на „абсолютната безвредност на мастурбацията“ ще бъде пълна. И сега точно една година по-късно, през 1991 г., докторът на медицинските науки Василченко, като редактор на научен превод, публикува том на „Енциклопедия на сексуалния живот“ за деца на възраст 10-13 години. И там пише:

Мастурбацията не е порок и в нея няма нищо опасно. Тя не лишава човек от слух, ум или зрение. Въпреки че само година по‑рано Василченко предупреждаваше за психични разстройства. И не пречи на раждането на деца. Макар че съвсем наскоро същият човек говореше за мъжко безплодие. А и момчетата, и момичетата се занимават с мастурбация и свикват с това. Но аз, авторът на тази статия, съм виждал много през живота си и повече от двадесет години не мога да разбера как служител, отговорен за сексуалното здраве на огромна държава, активно разпространява разрушителни лъжи. Защото Василченко със сигурност знаеше, че мастурбацията вреди на деца и възрастни. А основният пропагандист на мастурбацията в Русия, академик Кон, беше награден със златен медал на международния конгрес в Монреал. Получи го от същата Световна асоциация на сексолозите, която организира разпространението на този порок по света. И която по‑късно започна да се нарича Световна асоциация за сексуално здраве. Те дори не скриха чие здраве ценят. Златният медал, голям колкото чинийка за кафе, беше окачен на врата на Кон със синя панделка. Но истинската награда на същия академик изглеждаше много по‑ежедневна. Последната му книга „Сексология“, учебник, беше съставена без ред и той сам трябваше да я продава. А Кон официално продаде името си на производители на оборудване за мастурбация. Марката „I.Kon“ трябваше да гарантира здравината на всеки пластмасов фалос, всяка вагина със стоманени крака и мини чук за анален секс. И едновременно с това Кон продаваше чрез секс магазини и учебника си за сексуално насилие. Но най‑ефективен беше вторият водещ на телевизионната програма „За ИТ“, Сергей Агарков, доктор на медицинските науки. В разговори с журналисти той призна, че по времето, когато беше телевизионна звезда и насърчаваше мастурбацията, всъщност участваше в организирането на производството на изкуствени генитални органи за бъдещи хора със сексуални увреждания. Днес Агарков е единственият мастурбационен олигарх в Русия. Той е собственик на всички секс магазини в Москва. Доскоро бяха 52. Колко са сега не може да се преброи. Напълно възможно е интимни магазини с марката „S. Агарков“ да има и в други градове. Това показва „научната“ и морална еволюция на най‑известните руски пропагандисти на мастурбацията от края на XX и началото на XXI век. А още една подробност е, че този телевизионен разпространител на младежи и търговец на пластмасови гениталии работи от 2000 година в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ като „професор по сексология“. Остава въпросът дали администрацията на главната образователна институция на велика държава знае кой е той и какво учи младите хора във факултета по психология. И дали членовете на тази администрация биха се съгласили да го поканят в дома си за позицията на учител. Представяйки си какви деца биха получили от ръцете на такъв възпитател. И как е възможно Агарков да бъде допуснат на по‑малко от километър от учениците, вчерашните ученици. Във всяка лекция за сексуално възпитание, която понякога чета, има хора, готови да защитават мастурбацията. При една такава лекция получих бележка: „Г‑н Камов, можете да говорите. Има ли аргумент във вашия арсенал, на който сексолозите няма да имат отговор.“ Аз попитах защо са им моите аргументи. И предложих да вземат аргументите на самите сексолози. Дадох им само две числа, които могат да се намерят във всяка брошура за ползите от мастурбацията. Първото е, че тийнейджърският мастурбатор може да мастурбира 10–15 пъти на ден. Второто е, че тийнейджър или младеж изхвърля 2–5 ml сперма при всяка сесия. И след като умножим тези числа, ако ученикът Вася има не 15, а само 10 действия на ден и изхвърля не 5 ml, а само 3 ml сперма, получаваме 30 ml на ден. 900 ml на месец. 10 800 ml годишно. Тоест повече от 10 литра. Емайлирана кофа побира само 10 литра. Годишният обем на емисиите на Вася няма да се побере в нея. А ако Вася мастурбира от 5 години.

Ясно ли е сега защо толкова много млади хора имат течна сперма. Защо сперматозоидите на много млади съпрузи не са жизнеспособни. По каква причина всяка трета жена, която забременее, преживява спонтанен аборт. Защо се раждат бебета с тегло едва петстотин грама. Сега това вече не са редки случаи, не са рекорди на Гинес, а истинска епидемия. Нашата държава, както и други страни, където подобни практики се разпространяват, са принудени да строят огромни болнични комплекси, за да спасяват новородени деца, които понякога тежат малко повече от коте. Мъжкото семе е основното семе на планетата Земя, ако искаме да запазим човешкото общество. Спермата не може да бъде заменена с нищо. Масовото успешно човешко клониране, ако някога се осъществи, би довело до бързо израждане на човешката раса. Мъжките полови семена на планетата намаляват. Не е случайно, че малко известни лечебни заведения и организации тихо събират и замразяват това семе, както ботаниците замразяват семената на застрашени растения. След това възможно ли е да се вярва на Елена Малишева, доктор на медицинските науки, и нейните консултанти, когато излъчват на цяла Русия, че мастурбацията е не само безобидна, но дори необходима. Консултирал съм се с хора, на които имам доверие. Те смятат програмата на Малишева „Мастурбирането е страхотно!“ за опит да се възродят систематични програми като „За ИТ“. В крайна сметка разговорът за мъжката мастурбация предполага разговор и за женската мастурбация. Нека напомня на онези, които не знаят това: през същите деветдесет години Игор Кон се опита почти чрез измама да вкара в руската система за средно образование корумпирана програма за „сексуално възпитание за деца“. На този саботаж се противопоставиха всички учители в Русия, заплашвайки ръководството на Министерството на образованието, че няма да дойдат на работа. Заедно с учителите милиони родители се изправиха да защитят децата си, заявявайки на същите служители, че няма да позволят на синовете и дъщерите си да ходят на училище. Тогавашното ръководство на министерството беше принудено да се откаже от програмата. Но този огромен протест не беше доведен до своя логичен край. На първо място, нямаше кой да се заеме с този проблем. Обществото, както и днес, остана сексуално неграмотно. А господата сексолози бързаха да печелят колкото е възможно повече от емисиите на бебешки сперматозоиди.