Вселената ви оставя улики за вашето богатство... Виждате ли ги?

 

„Как ще се развие войната? Английски субтитри. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 ДВИЖИ СЕ КАТО ИЗКУСТВЕНО УСТРОЙСТВО. СОНДАТА Е ОТКРИЛА НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ В АСТЕРОИДНИЯ ПОЯС

Както е добре известно, астероидният пояс се намира между Марс и Юпитер. Това е доста голямо пространство, изпълнено с приблизително два милиона астероида. Най-големите са с диаметър 150-200 километра. Макар че не са много, трябва да се признае, че астероидният пояс съдържа колосален брой обекти, появили се там в резултат на някакво катастрофално събитие. Точният произход на пояса е неизвестен. Има много теории, но няма да ги обсъждаме в контекста на тази публикация. Днешната тема е различна, въпреки че е свързана с астероидния пояс. През последните няколко десетилетия водещи космически държави следят отблизо този регион на Слънчевата система. Има дори каталог на най-големите астероиди. Въпреки че пълното описание на всички обекти все още е далеч, работата продължава и се движи в правилната посока. Въпреки това, от време на време се наблюдава нещо странно и необичайно. В тази статия ще разгледаме два подобни случая, от 2018 г. и 2021 г. И в двата епизода американски космически кораби, изпратени до астероидния пояс, е трябвало да запишат физическите свойства на определени небесни тела: скорост, температура, ос на въртене, скорост на въртене и т.н. Именно това е била работата, необходима за разширяване на каталозите. През октомври 2018 г. космическата сонда започна да предава необичайни данни. Данните, получени от изследователите, предизвикаха яростна реакция в НАСА. Според информацията в астероидния пояс е станало изхвърляне на материал, характерно за термоядрена реакция. Но какво би могло да го задейства? Източникът на изхвърлянето беше идентифициран: това беше обект, движещ се не в същата посока като всички астероиди в пояса, а в обратна посока. Нещо повече, той се движеше със скорост шест пъти по-голяма от самите астероиди. Изчисленията на астрономите показаха, че такова небесно тяло не би могло да съществува, тъй като при тези условия то би се сблъскало с приближаващи астероиди. Освен ако, разбира се, обектът не можеше да избегне препятствия и да маневрира. Това води до интересен детайл. Нещо се движи обратно на часовниковата стрелка от астероидите с невероятна скорост и маневреност, нехарактерни за природните образувания, и също така от време на време излъчва продукти на термоядрен синтез. Какви според вас са шансовете това да е обикновен астероид? Или дори необичаен астероид? Тази история ми напомня за инцидента с 3i/Atlas, когато огромен брой параметри сочеха нещо изкуствено и необяснимо, но научната общност като цяло го разпозна като уникална комета. Да, съгласен съм, че космосът е изследван само до малка степен и е способен да разкрие много мистерии, но колко сигурен може да бъде човек, че това, което е било проследено в астероидния пояс през 2018 г., е просто странен астероид, а не, да речем, кораб от неизвестна цивилизация? Може би в астероидния пояс се крие нечие устройство? Тъй като обектът се е движил с висока скорост, той бързо е излязъл извън обхвата на сондата, с което е прекратил изследването ѝ. През 2021 г. астрономите отново са получили необясними данни от астероидния пояс. Заслужава да се отбележи, че обектът се е движил със същата скорост като този, открит през 2018 г. Този път не бяха засечени емисии на термоядрени продукти. Но успяхме да определим размера му: около 12 километра. Много ли е това? Зависи с какво го сравнявате. В космически термини това е нищо. В сравнение с нашия космически кораб и дори със земната технология, 12-километров обект изглежда като много впечатляващо постижение. Нека веднага да изясним едно нещо. По едно време американският учен и инженер Норман Бергрун, работейки с документи на НАСА, твърди, че е видял неидентифициран летящ апарат с размери 5500 километра близо до пръстените на Сатурн. Този факт е описан в неговата книга. Така че за напредналите космически държави 12 километра са мъничък, примитивен обект. От друга страна, за нас, земляните, е изключително трудно да си представим технологично устройство с размерите на планета. Как може да се движи такъв колос? Колко енергия е необходима за захранването му и т.н.? Просто ни липсват знанията и земните ресурси, за да мислим по подобен начин. Дори изстрелването на устройство с дължина няколко километра в космоса все още е нереалистичен проект. За други цивилизации, ако съществуват такива, подобни проекти са възможни и осъществими. Малко вероятно е ние да сме били единствените, които са еволюирали в продължение на милиарди години. Със сигурност има и други, които са с милиони години пред нас в развитието си. И може би те изпращат своите изследователски ковчези в Слънчевата система. А ние, с нашите примитивни сонди, се опитваме да ги проследим.

Умът ви оформя живота ви всеки ден

 

Защо задържането на сперма променя цялата реалност на мъжа

 Задържането на жизнената енергия променя цялата реалност на мъжа, защото представлява фундаментален вътрешен процес, който започва от най-дълбоките слоеве на психиката и постепенно прониква във всяка област от живота, пренареждайки начина, по който мъжът мисли, чувства, реагира, създава, изгражда и се движи през света, и когато този процес започне, той не може да бъде спрян, защото енергията, която преди е изтичала, започва да се натрупва, да се концентрира, да се трансформира и да се превръща в сила, яснота, стабилност, увереност и вътрешно присъствие, което променя не само поведението, но и самата структура на реалността, която мъжът преживява. Когато мъжът прекъсне цикъла на разпиляване на енергията, той прекъсва невидим механизъм, който години наред е източвал неговата воля, неговата мотивация, неговата концентрация и неговата способност да се издига над собствените си слабости, и в този момент започва процес, който древните традиции описват като „възвръщане на огъня“, защото жизнената сила, която преди е напускала тялото, сега остава вътре, циркулира, натрупва се, усилва се и започва да променя всичко – мислене, емоции, навици, цели, взаимоотношения, успех, посока, съдба. Допаминовите цикли, които преди са били свързани с моментни импулси, се успокояват, стабилизират и пренареждат, мозъкът започва да работи по-ясно, по-дълбоко, по-фокусирано, умът става по-тих, по-събран, по-структуриран, а мъжът започва да мисли по-дълбоко, да анализира по-точно, да вижда по-далеч, защото вече не е подчинен на хаотични импулси, които го дърпат в различни посоки. Това е първата голяма промяна – умствената яснота, която не идва от усилие, а от естествено възстановяване на мозъчната химия, която преди е била претоварена от непрекъснато стимулиране. Втората промяна е дисциплината, защото когато мъжът успее да контролира най-силния си биологичен импулс, той започва да контролира и всичко останало – навици, мисли, реакции, емоции, цели, и дисциплината става естествена, а не насилена, превръща се в част от характера му, в част от неговата идентичност, в част от неговата вътрешна структура. Третата промяна е увереността, защото когато жизнената сила се задържа, тя започва да се проявява в стойката, гласа, погледа, поведението, мъжът става по-спокоен, по-уверен, по-стабилен, той вече не се разпада под напрежение, не се колебае, не се страхува от конфликти, защото увереността му идва от вътрешното усещане, че той контролира себе си, а когато човек контролира себе си, той не се страхува от света. Четвъртата промяна е вътрешната сила, защото когато енергията не се разпилява, тя започва да се натрупва в тялото, мъжът усеща повече жизненост, повече стабилност, повече устойчивост, става по-решителен, по-целенасочен, по-способен да се изправи срещу трудностите, а вътрешната сила не е агресия, а присъствие – способността да бъдеш центриран, да бъдеш стабилен, да бъдеш непоклатим. Петата промяна е успехът, защото когато умът е ясен, дисциплината е стабилна, увереността е вътрешна, а енергията е концентрирана, мъжът започва да постига повече, има повече фокус, повече воля, повече постоянство, започва да завършва неща, които преди е отлагал, започва да вижда възможности, които преди е пропускал, започва да се движи напред, защото вече не е блокиран от вътрешни импулси, които го дърпат назад. Шестата промяна е целта, защото когато мъжът задържа енергията си, той започва да усеща по-дълбоко какво иска, желанията му стават по-ясни, посоката му става по-определена, целите му стават по-силни, той вече не се разсейва от моментни удоволствия, а започва да мисли за дългосрочни резултати, и това е моментът, в който мъжът започва да се превръща от обикновен човек в лидер – не защото води другите, а защото води себе си. Седмата промяна е вътрешната реалност, защото когато енергията се задържа, мъжът започва да усеща света по различен начин, става по-чувствителен към собствените си мисли, по-осъзнат към действията си, по-внимателен към решенията си, реалността му се променя, защото той самият се променя, и когато вътрешният свят се пренареди, външният свят започва да се променя като отражение. Задържането на жизнената енергия не е просто навик, а трансформация, процес, който променя начина, по който мъжът мисли, чувства, действа и живее, път към сила, яснота, дисциплина, увереност и цел, начин да отключиш скритите психологически и физически ползи, които превръщат обикновените мъже в изключителни лидери, защото когато мъжът овладее себе си, той овладява света около себе си.

 МИСТЕРИЯТА НА СТАРОТО КОЛУМБИЙСКО ИЗЛОЖЕНИЕ: ПОДЗЕМНИТЕ ОБУВКИ, ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ХОРА И ГРАДЪТ, КОЙТО НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЪЩЕСТВУВА

Наскоро ми изпратиха статия за Световното колумбийско изложение и си помислих, че може да ви е интересна. Все още не успях да проверя тази информация, но със сигурност ми даде връзка с още няколко точки: На 21 октомври 1893 г., под земите на парка Джаксън в Чикаго, Илинойс, общински строител на метрото на име Робърт разследва недокументирано и изключително опасно изтичане на замръзнала вода от езерото Мичиган. Течът изглеждаше сякаш излизаше изпод новоположена зидария, което повдигаше непосредствени опасения относно стабилността на конструкциите отгоре. Никой обаче не очакваше, че това разследване ще разкрие едно от най-тревожните открития, свързани някога със Световно изложение! Екипът на Робърт откъсна хлабава част от фундаментни тухли, разкривайки подземна кухина, която не се появяваше на никакви официални общински чертежи. Те очакваха да намерят малко повече от изоставени дренажни тръби или примитивни каменни канализации. Вместо това откриха огромна сводеста камера от червени тухли, където 12 000 чифта дамски и детски обувки бяха подредени в перфектни редове. Въпреки че основната история отбелязва това събитие като връх на инженерството и иновациите на 19-ти век, истинската му цел е била нещо съвсем различно. Това не е била временна изложба от гипс и коноп, сглобени в рамките на две години, с помощта на конски каруци и основни ръчни инструменти. Всъщност това е бил огромен, съществуващ преди това град, принадлежащ на Татарската империя и построен от маврите, преди това скрит под слоеве от уплътнена кал. Световното изложение е служило просто като сложен публичен спектакъл, позволяващ на милиони посетители да се възхищават на тези великолепни сгради, без никога да се питат кой всъщност ги е построил или от колко време вече стоят. Никоя примитивна пионерска цивилизация не би могла да добие, транспортира и сглоби милиони тонове красиво издълбан камък за такъв невъзможно кратък период. Мащабът на архитектурата, сложните скулптури, колосалните куполи и изключителното майсторство сочат към цивилизация, притежаваща знания далеч надхвърлящи всичко официално признато. Карнавалната атмосфера около изложбата разсейвала публиката, докато пред очите им стояло най-голямото архитектурно наследство в човешката история. И все пак, най-тревожната глава, свързана със Световното изложение в Чикаго, не са сградите, нито невъзможното им строителство, а внезапното изчезване на хората, които някога са обитавали този забравен свят. През 1893 г. над 170 000 жени изчезват от официалните преброявания в Съединените щати, а над 250 000 бездомни сираци внезапно се появяват в големите източни градове на страната. Тези събития не могат да бъдат обяснени с болести, миграция или граждански вълнения, а са част от много по-голяма операция. 12 000 чифта изоставени обувки представляват последната физическа следа от семейства, влезли в огромната подземна транспортна система под панаирните площи и никога не се завърнали. Техните имена, самоличност и записи за раждане са били изтрити, преди да изчезнат завинаги в машината на зараждащата се държава.Това пресметнато демографско прочистване се разгръща успоредно с друга изключителна програма, която става известна като „Влакове на сираци“. Между 1854 и 1929 г. над 250 000 разселени деца са транспортирани из Съединените щати с железопътен транспорт. Историята представя тази програма като състрадателно усилие за спасяване на изоставени деца, но административните записи разкриват далеч по-мрачна реалност – повече от 90% от тези деца все още имат живи родители, от които са били окончателно разделени! Необходимо е било съвсем ново поколение, без никакви познания за Стария свят, за да се гарантира, че спомените за напреднали технологии, свободна енергия и цивилизацията, която е съществувала преди това, ще изчезнат в рамките на един-единствен живот. Планиращите това огромно нулиране се нуждаеха от население без спомен за истинското си наследство и без разбиране за забележителния свят, който е съществувал преди това. Следователно, без тези спомени, бъдещите поколения щяха да приемат каквато и да е история, на която са били учени. Веднъж разпределени из цялата страна, много от тези деца станаха работната сила, отговорна за разчистването на огромните слоеве от уплътнена кал около татарските сгради. Отгледани в държавни институции и образовани от напълно нова система, те израснаха с убеждението, че индустрията на 19-ти век е построила тези великолепни градове. Те се научиха да копаят въглища, да инсталират електрически кабели и да плащат месечни сметки за комунални услуги, без никога да осъзнават, че извисяващите се куполи, извисяващи се кули и монументални сгради някога са били част от самозахранваща се цивилизация, изградена върху резонанс, честота и свободна енергия. Като заличиха истинското наследство на човечеството, Паразитите превърнаха една независима цивилизация в население, зависимо от съвсем различна система. Учебниците по история бяха пренаписани, оцелялата архитектура получи напълно нови идентичности и всяка останала следа от предишния свят беше систематично скрита под внимателно изработена времева линия. 12 000 чифта обувки под парка Джаксън остават мълчаливо напомняне, че най-големите тайни често са скрити директно под краката ни…

 Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай Андерсън – Автор.

 МИСТЕРИЯТА НА СТАРИТЕ ВЪГЛИЩА: КАК ПЕНСИОНЕР ОТКРИ АРТЕФАКТ В ГОРИВОТО НА КАМИНАТА СИ

Мистерията на старите въглища: Как пенсионер откри артефакт в горивото на камината си Павел Алексеевич преподава история в университетите на страната в продължение на близо 45 години. След заслужено пенсиониране, професорът решава да се установи в скромния си дом далеч от града. Винаги е обичал да се грижи за домакинството. Работата му не е била вредна за здравето му, така че е имал енергията и желанието да поддържа домакинството. Верната му съпруга Елена Василиевна също му е помагала. Децата му обаче са искали да останат в града и това е тяхно право. В края на краищата, те са искали да градят кариера и да създават семейства, така че защо да напускат цивилизацията? Точно така – нямало е причина. Друг е въпросът, че на стари години един пенсионер искал да си направи малка градина, да работи на открито в зеленчуковата градина и да започне да отглежда зайци. Прекрасно желание. Между другото, Павел Алексеевич решил да построи нестандартна къща – не с печка, а с камина. Това бил негов избор и негово право. През зимата въглищата били истинско спасение за палене на камината. Бившият учител никога не позволявал на жена си да се доближава до камината, казвайки, че това е мъжка работа и че жена му не бива да си цапа ръцете с въглища или дърва за огрев. Един хубав зимен ден, връщайки се от разходка през близката смърчова гора, която през зимата ставала наистина вълшебна, Павел започнал да пали камината. Обикновено го ложи на дърва и след това го зареждаше с въглища, за да осигури достатъчно топлина за седем до осем часа. Понякога въглищата варираха – някои бяха малки, други толкова малки, че само няколко парчета се побираха в кофа. Трябваше да ги раздробява на ръка в двора. Павел Алексеевич винаги го правеше. Така и този път трябваше да „преработи“ въглищата. Взимаше ги и ги раздробяваше на няколко парчета. Мъжът счупи едно парче. После друго. Изведнъж нещо падна върху верандата на къщата. Беше само посипано със сняг и предметът се виждаше ясно. Собственикът на къщата се изненада, наведе се и го вдигна. Откъде беше паднало? От въглищата? Павел Алексеевич беше толкова изумен от случилото се, че без дори да си измие ръцете, отиде в хола, седна на масата и започна да разглежда находката си върху разстлан вестник. Елена Василиевна влезе в стаята и завари необичайна гледка. Съпругът ѝ седеше на стол и разглеждаше счупено парче въглища, върху което лежеше метален предмет. Мъжът се престори на изненадан. Каза, че е открил предмета вътре във въглищата. Образованата му съпруга веднага предположи. Тя каза, че няма нищо изненадващо в това; въглищата сигурно са изкуствени. Павел Алексеевич е човек с принципи и почтеност. На следващия ден той отишъл при търговците на въглища и започнал да ги пита откъде всъщност са дошли въглищата. Оказало се, че са от мината. Като уважаван и редовен клиент, те дори му показали документацията. Но... Тя можела да е фалшифицирана. Той не разкрил всичките си карти, а вместо това купил още въглища и се прибрал. Павел Алексеевич откри пръстен вътре в парче въглища. Павел Алексеевич си направил труда да вземе проби от въглищата, от които е извлякъл предмета, и след като се съгласил с колегите си, го изпратил за анализ. Резултатите от анализа не могли да дадат окончателен отговор дали въглищата са изкуствени или естествени. Това изисквало сложен и скъп анализ, но било възможно да се установи идентичността с 80–85% сигурност. Тъй като ситуацията не беше въпрос на живот или смърт, това заключение би било достатъчно за Павел Алексеевич, за да намери душевен мир. Но то не донесе никакъв мир. Въглищата бяха истински, естествени, образували се в продължение на милиони години. Заключението дойде като гръм от ясно небе. Щеше да е много по-лесно, ако беше открито, че въглищата са изкуствени. Тогава би могло да се обясни наличието на чужд предмет – който, между другото, беше пръстен. Но как се е озовал в древната скала? Следващата стъпка беше да се изучи пръстенът. Той беше сплав от злато, сребро, цинк и мед. Всъщност в състава на пръстена не беше открито нищо необичайно – той е сравнително често срещан. Като професор по история, Павел Алексеевич бил убеден, че никое злато или друг предмет не може да оцелее десетки, камо ли стотици милиони години. И кой би го направил тогава? Може би динозавър? Или някакъв огромен членестоног? Всичко това са глупости, но ако приемем, че пръстенът е намерен в древна проба от естествени въглища, това открива възможността за откриване на неизвестна цивилизация, която би могла да съществува по времето, когато гигантски динозаври са бродили по земята. След консултации с колеги от историческия факултет и други историци, Павел Алексеевич не успял да ги убеди, че пръстенът пред тях е на милиони години. Всъщност той нямал никакви желязни доказателства за това. Самият факт, че е открит при толкова странни обстоятелства, обаче подсказва, че историята на пръстена не е толкова проста.