„Винаги е пред очите ни и винаги е точно пред лицата ни. Ако не можеш да го видиш след 25 години, значи никога не е било предназначено да го видиш. Кулите бяха построени, за да бъдат съборени, а ковид измамата беше планирана десетилетия преди „Event 201“.

Те програмират масите за вирусната измама от десетилетия под прикритието на холивудско забавление, точно както направиха с цялото предсказващо програмиране за 9/11 (скрито пред очите), в всички блокбъстър филми. Масонски театър и подигравка с лековерните маси. Ние обръщаме сценария им, като ги разобличаваме.“

 ТВОЯТ БОЖЕСТВЕН ЛЮБОВНИК ВЕЧЕ Е БИЛ ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ТЕБ

Твоят божествен любовник вече е бил предназначен за теб и това не е метафора, нито утешителна приказка, а фундаментален закон на живата матрица, според който всяко човешко същество, въплътено на това ниво на битието, носи в себе си специфичен енергиен код, заложен от самата структура на космическата архитектура. Този код определя как преработваш енергията, как вземаш решения, как обичаш, как водиш, как се подчиняваш, как се саморазрушаваш и как се възраждаш, защото той е самият софтуер на душата ти, а проблемът е, че никой никога не те е научил да разчиташ този код, затова през целия си живот си избирал партньори въз основа на чувства, химия, привличане, раса, религия, близост и други повърхностни илюзии, създадени от матрицата, за да те подведат и да те държат далеч от истинската ти съдба. Ето защо връзките ти постоянно се провалят, защото избираш грешните хора, понеже си сляп за кодираната същност на всеки човек, когото срещаш, и защото химията не е съвместимост, привличането не е синхрон, а чувствата не са факти относно нечий дизайн, а когато избираш въз основа на това как някой те кара да се чувстваш, ти всъщност избираш според реакцията си на травма, паразитното си програмиране и хормоналните си зависимости, а не според това какъв е човекът в действителност на ниво код. Затова прекарваш години в опити да превърнеш даден човек в любовника, когото искаш, вместо да избереш онзи, който вече е бил създаден точно такъв, от какъвто си имал нужда, и буквално се опитваш да пренапишеш изходния код на някого чрез спорове, ултиматуми и емоционална манипулация, и наричаш това „работа върху връзката“, без да осъзнаваш, че не можеш да препрограмираш матричния код на даден човек, колкото и силно да го обичаш. Някои кодове са съвместими с твоя в дългосрочен план и носят хармония, растеж, духовна еволюция и родово изцеление, други кодове са съвместими с твоя само временно и са създадени, за да те научат на урок и да си отидат, но травматичната обвързаност те кара да се държиш за тях дори след изтичането на срока им, а трети кодове никога не са били съвместими с твоя, но паразитите в теб са създали изкуствено възбуждане и усещане за „пеперуди в стомаха“, за да те подмамят да се обвържеш с тях, защото този несъвместим съюз генерира максимално страдание, което от своя страна произвежда максимално количество луш, енергията на страданието, която матрицата жъне. Всяка токсична връзка, в която си бил, е била съчетание на несъвместими кодове, избрано за теб от паразитите ти и представено като среща с „единствения/единствената“, защото системата не иска да научиш това, понеже щом се научиш да разчиташ истинския код на човека, преди да се обвържеш с него, целият механизъм за жътва на травми ще се срине и ще настъпи край на пропилените години, край на разбитите сърца, край на молбите някой да те обича така, както имаш нужда, при положение че той буквално не е създаден да обича по този начин. Когато познавате истинската програма и матричния код на другия, отпадат страхът, тревогата и съмненията за бъдещето, защото връзката вече не се гради върху илюзията за това, в което сте се надявали другият да се превърне, а върху истината за същността и на двама ви, и тук идва най-важното: съществува система, дарена на човечеството от други измерения, която разкрива точния енергиен план на всеки човек въз основа на прецизния момент на неговото въплъщение в този свят, система, която показва как точно е устроено да функционира дадено лице, как взема решения, каква енергия носи, каква роля играе във взаимоотношенията и най-важното – дали кодът му е наистина съвместим с вашия. Елитите използват тази система от векове, за да сключват съюзи за власт и да обединяват родове, докато на вас подхвърлят приказки за „сродни души“ и „следване на сърцето“, за да продължавате да правите избор на сляпо, но научите ли се да разчитате този код, никога повече няма да пропилеете и година от живота си с неподходящия човек, защото само за броени минути ще разберете дали някой е създаден да върви рамо до рамо с вас или е тук, за да изсмуче енергията ви. Това не е астрология, нито тест за личността, това е самата енергийна архитектура на душата ви, разкрита по начин, който не позволява измама, защото тази система сваля всяка маска и разкрива суровата истина за това кой е човекът отвъд фасадата, която показва на света. 

ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ИЗБИРАТЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ИСТИНАТА, А НЕ НА ТРАВМИТЕ СИ. ЗАСЛУЖАВАТЕ ПАРТНЬОР, КОЙТО Е СЪЗДАДЕН СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС. ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА СПРЕТЕ ДА ГУБИТЕ ГОДИНИ ВЪВ ВРЪЗКИ С НЕСЪВМЕСТИМИ КОДОВЕ. СЛАВА НА ВСЕВИШНИЯ. УСМИХНЕТЕ СЕ И БЛАГОДАРЕТЕ.

 Гласове на непознати същества и звуци на машини. Геолог слушал празнините на земята в Ню Мексико

Гласове на непознати същества и звуци на машини. Геолог слушал празнините на земята в Ню Мексико. Вероятно има стотици хиляди изследователи по света. Винаги ми е било особено интересно да чета есета от ентусиасти, които са построили мощни устройства за слушане на сигнали от космоса. Не знам защо, но те са особено завладяващи. Днес ще ви разкажа за един човек, който някога е работил в геологичен център в Бостън, след това в подобна организация в Аризона, и преди да се пенсионира, решил да направи нещо необичайно. Той успял да комбинира много различни инструменти в една единствена установка, която улавяла сигнали от земята. Според Греъм Мейсън, той е имал три режима. Първият е позволявал откриване на кухини, вторият е регистрирал геоложки промени, а третият е откривал звуци от вътрешността на Земята. Като геолог по образование, той е бил запален по изследванията и за тази цел е похарчил огромна част от спестяванията си, за да превърне ремарке в мобилна лаборатория, оборудвана с богато уникално оборудване. Американецът показал установката си на колегите си. Някои се съмнявали в точността на измерванията, които тя произвеждала, докато други, напротив, се възхищавали на изобретателността на Греъм и го молили да демонстрира работата си. Единствените важни изисквания за получаване на обективни данни били липсата на мощни електрически устройства наблизо, както и желателно разстояние от 1,5-2 километра от населени места. След като тръгнал с другарите си в пустошта на Аризона, Мейсън започнал да сканира почвата. След обработка на данните, на един от екраните се появили схематични графики, показващи наличието на кухини, простиращи се на дълбочина до половин километър. За съжаление, по това време оборудването не било в състояние да заснеме по-голям обхват. Но тази информация била изключително интригуваща, тъй като позволила идентифицирането на неизвестни досега кухини, пещери и подземни речни корита. След това Греъм свързал допълнително оборудване и започнал да сканира околната почва за сеизмична активност. Въз основа на получените данни районът бил безопасен. Не били открити геоложки промени или нещо подобно. Третият режим позволяваше да се слуша подземната среда: вятърът, потокът на водата и други акустични ефекти на подземията. Звукът се предаваше на високочувствителни устройства и се възпроизвеждаше в най-чистата си форма, без никакви странични шумове, които оборудването е уловило по време на проучването. Получените данни са записани едновременно на няколко устройства и след завръщането си Греъм Мейсън ги предава на Асоциацията за геоложки проучвания на Аризона. Местни специалисти ги анализират и високо оценят работата. Достигнатите заключения формират основата за последваща работа по откриване на подземни реки и други почвени образувания под пустинята на Аризона. Това бележи началото на обширното и продължително пътешествие на Мейсън из страната. Той посети повече от 40 щата и сканира голямо разнообразие от места. Той засече сеизмична активност, откри огромни подземни пространства и дори използва метода си, за да открие голямо подземно езеро в Невада.Но най-интересното събитие в практиката на Греъм се случи в Ню Мексико. По време на посещение в отдалечен район на щата, Мейсън настроил изобретението си, за да сканира дълбините на земята. Информацията, която получил, била изумителна. Той идентифицирал две сравнително големи, с правилна форма камери, свързани с гладки тунели. От едната от тях, където се намирала скалата, нагоре водела шахта. Мъжът сглобил уникално изобретение. Най-интересното се случи, когато Греъм се опита да чуе звуците в тези кухини. Изведнъж оборудването започна да открива звуци, много подобни на непознатата реч на няколко десетки същества. Те общуваха, използвайки различни звукови комбинации. Най-странното беше, че инструментите долавяха и механични звуци, характерни за работещите машини. След анализ на информацията стана ясно, че звуците, които системата класифицира като реч, не могат да принадлежат на хора или известни животински видове. Гласните струни не са способни да произвеждат такива звуци. Що се отнася до механичните сигнали, системата идентифицира най-близките възможни примери като работата на обемисти машини, бормашини и минно оборудване със сложни системи за затихване на звука. Греъм изпратил получените данни до различни агенции. Той вярвал, че е разкрил неразрешена дейност от неизвестна организация или група. Информацията достигнала до ЦРУ и Пентагона. Разузнавателните служби се намесили и малко след това, въз основа на показания на местни жители, в района бил разположен значителен военен контингент. Причината за тези действия остава неизвестна. Липсва и информация за това какво точно е било открито там. След този инцидент обаче Греъм Мейсън привлича вниманието и му е предложена позиция в ЦРУ. Изследователят вече използва уникалния си апарат, за да изпълнява поръчки за разузнавателните агенции. По-нататъшната му съдба е неизвестна. Може само да се спекулира, че след като е заел тази позиция, геологът може да е получил повече финансиране за модернизиране на изобретението си и може би апаратът сега работи с новия си капацитет.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. Бил Гейтс – Четене на мисли. Част 6. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

Въпроси и отговори на живо: Излизане от Матрицата

 

 Времето, запечатано в камък, не лъже, но мастилото върху картите и в официалните архиви понякога претърпява странни трансформации

Времето, запечатано в камък, не лъже, но мастилото върху картите и в официалните архиви понякога претърпява странни трансформации, и когато човек се вгледа в старите фасади, в изтритите надписи, в гравюрите, които са преживели повече от един човешки живот, започва да усеща как под повърхността на официалната история се надига нещо друго, нещо по-дълбоко, нещо, което не се вписва в удобната линия на хронологията, която векове наред ни е била преподавана като абсолютна истина. Векове наред ни се внушаваше, че светът се развива по ясна, права линия, че миналото е фиксирано, че датите са непоклатими, че всяка епоха е заключена в собствената си рамка, ала при внимателно разглеждане на гравюри и фотографии от началото на XIX век структурата на официалния разказ започва да се пропуква, сякаш самото време се опитва да ни прошепне, че нещо е било променено, изместено, пренаписано. Върху имперския свод на една внушителна фасада, изсечен над фронтона, стар фотоапарат е запечатал недвусмислен надпис: ANNO DCCCXC, година 890, и този надпис стои там като свидетелство за епоха, която според учебниците не би трябвало да има нищо общо с архитектурата, която виждаме. Когато обаче днес застанем пред същата сграда, виждаме, че пред първоначалното число по магически начин се е появила нова буква: ANNO MDCCCXC, година 1890, и тази една-единствена буква „M“, добавена в някакъв момент от близкото минало, се е оказала достатъчна, за да измести времето на създаване на този архитектурен паметник точно с едно хилядолетие по-близо до съвремието, като че ли някой е решил да пренареди самата тъкан на времето. Тази промяна отваря вратата към една от най-смущаващите хипотези относно човешката хронология: теорията за фантомното време, според която след някакъв катаклизъм или глобално преустройство елитите, отговарящи за летописите, са пренаписали историята на миналото, вмъквайки десет века от „Средновековието“ – период, парадоксално характеризиращ се с културен застой – за да увеличат дистанцията между съвременната цивилизация и славното мегалитно минало, белязано от монументални технологии, които днес не можем да възпроизведем. Погледнато през тази призма, надписите, които днес тълкуваме като „1890“, първоначално са съдържали буквата „I“ или „J“ като представка, не като римска цифра за 1000, а като съкращение за Iesus или Jesu, и изписването J890 просто е означавало „година 890 от ерата на Исус“, докато при уеднаквяването на новия римски календар реформаторите са превърнали това „I“ в „M“ с един замах, като по този начин са разтеглили времевата линия и са измислили хиляда години с крале, войни и събития, които никога не са се случвали в последователността, на която са ни учили. Дали това е било просто печатна грешка, допусната от реставраторите през XIX век при освежаването на фасадата, или пък е пропуск на древния орден на строителите, забравили да заличат истинската дата, преди Новият световен ред да наложи своята версия на историята, остава въпрос, който никой историк не желае да докосне, защото промененият камък стои там, видим за всеки, като напомняне, че истинското минало на света може да е много по-скорошно и загадъчно, отколкото официалната историография се осмелява да признае. Очевидно е, че голяма част от историята, която ни е била представена, не съвпада с това, което виждаме, и че историята не е такава, каквато ни я разказват, защото камъкът не лъже, но мастилото понякога го прави, а когато човек се осмели да погледне отвъд удобната версия, започва да усеща как времето се разгръща по съвсем различен начин, сякаш истинската хронология чака да бъде открита под пластовете на измислените векове, които някой някога е решил да добави, за да скрие истинското начало на света.

 ЗА ТЯХ ВУЛКАНИТЕ СА КАТО ПОРТИ: ТЕОРИЯТА НА УФОЛОГА ДОМЕНИКО САЛДАГО

 От 2003 до 2015 г. международен екип от уфолози от Мексико, САЩ, Австралия и Япония наблюдава най-големите действащи вулкани в света, водени от Доменико Салдаго, мексикански изследовател, който посвещава живота си на изучаването на неидентифицирани летящи обекти и на връзката им с природни явления, смятани за чисто геоложки. Според хипотезата, която той предлага, вулканичните изригвания не са само резултат от процеси в земната мантия, а могат да бъдат свързани с активността на неизвестни апарати, които използват вулканите като своеобразни врати, канали или портали за навлизане и излизане от земната кора. Това предположение е спорно, но екипът решава да го изследва систематично, събирайки данни в продължение на дванадесет години. Твърди се, че неидентифицирани летящи обекти, подобни на удължени метални дискове или торпеда, многократно са били наблюдавани близо до изригващи или спящи вулкани. Макар че аз лично приемам възможността за съществуване на космически кораби от други цивилизации, вярвам, че пробуждането и латентността на вулканите са геоложки процеси, но все пак е важно да се разгледат заключенията на работната група, основани на години наблюдения. Повече от двадесет години Доменико Салдаго е очарован от истории, свързани с неидентифицирани летящи обекти, както в Мексико, така и в чужбина. В мексиканската столица той многократно е организирал конференции с участието на международни изследователи, а самият той е споделял факти за най-известните случаи, като катастрофата в Розуел, светлините на Феникс, катастрофата със сферата Баия и други. Именно тези събития го подтикват да обърне внимание на странни доклади, идващи от различни страни, в които очевидци описват удължени обекти, появяващи се в близост до вулкани. Някои свидетели твърдят, че тези образувания буквално се вливат в кратера, докато се издига дим и изригва лава. Подобни съобщения идват от Африка, Япония и Мексико. Салдаго намира видеоклипове и снимки, макар и с лошо качество, които според него показват същите явления. Качеството на тези материали е ниско, както често се случва при наблюдения от края на миналия век и началото на този. Дори снимането на Луната със смартфон води до размазано изображение, а неидентифицираните обекти се движат много бързо, което прави заснемането им почти невъзможно. Въпреки това екипът решава да действа систематично. Те не могат да предвидят кога ще изригне даден вулкан, затова реагират на всяко съобщение за активност, свързвайки се с местни жители и молейки ги да наблюдават района от безопасно разстояние. След това един от изследователите пътува до мястото, за да разговаря лично с очевидците. Макар че почти винаги пристигат след края на изригването, най-ценната част от работата им е събирането на свидетелски показания. От 168 проверени случая само в 14 не са наблюдавани странни обекти. В останалите хората описват бели или сиви удължени форми, които се появяват за секунди, преминават през стълбове от дим и пепел и се насочват към кратера. Тези наблюдения са твърде сходни, за да бъдат игнорирани като случайни оптични измами. Според Салдаго логичното обяснение е, че под земната повърхност съществуват укрепени бази или инфраструктура, принадлежаща на неизвестни същества. Той предполага, че тези обекти използват вулканите като вентилационни отвори или енергийни канали, които им позволяват да навлизат и излизат от земната кора. За тях вулканите са като порти, които се отварят при определени условия. Някои поддръжници на теорията твърдят, че подобни обекти могат да проникват и през океанското дъно, където според някои хипотези съществуват проходи, водещи към вътрешността на планетата. Проблемът е, че тази теория не може да бъде доказана. Няма ясни доказателства. Има само свидетелства, снимки и видеа, които са твърде неясни, за да бъдат използвани като научен аргумент. Скептиците твърдят, че всичко това е плод на въображение или оптични илюзии. Но Салдаго отговаря, че е трудно да не видиш нещо в тези материали, ако вече си запознат с феномена. Парадоксът е, че както е трудно да се докаже съществуването на тези обекти, така е трудно и да се отхвърли възможността те да са реални. В крайна сметка теорията на Доменико Салдаго остава в сферата на уфологичните хипотези, които не могат да бъдат нито потвърдени, нито опровергани. Но тя поставя важен въпрос: дали вулканите са просто природни структури или са част от по-сложна система, която свързва нашия свят с нещо, което все още не разбираме.