ИСТИНА: Русалките нямат рибени опашки – те са ниски момичета с дълга светла коса, духове на гората

Истината за русалките е древна, тиха и упорита, тя е като корените на старите дървета, които се преплитат под земята и пазят паметта на народите, защото русалките никога не са били морски създания, никога не са имали рибени опашки и никога не са живели в солените дълбини, а са били ниски, светлокоси момичета с дълга, разпусната коса, духове на гората, полето, реката и езерото, същества, родени от славянската душа и от древния страхопочит към природата. В източнославянските вярвания русалките винаги са били описвани като същества с крака, с човешки тела, с руси коси, които се веят като мъгла над тревата, и никой, абсолютно никой преди XIX век не си е представял русалка с рибена опашка. Когато Пушкин пише „Русалка седи на клоните“, той не фантазира, не измисля, не преувеличава – той просто описва това, което народът е знаел от векове: русалката може да се качи на дърво, защото има крака, защото е лека, бърза, гъвкава, защото е част от гората, а не от морето. Рибената опашка е късно, изкуствено, литературно изобретение, появило се след превода на приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Den Lille Havfrue“, която означава „малката морска девойка“, а не „русалка“. Преводачите са смесили понятията, объркали са световете, съединили са несъвместимото и така са създали една огромна заблуда, която се е разпространила като дим над истината и е скрила древния славянски образ. В славянския свят русалките са били духове на природата, сродни на елфи, но по-диви, по-необуздани, по-близки до земята, до водата, до тревата, до вятъра. Те са се появявали в полета, гори, реки и езера, но никога в морето, защото морето не е било част от техния свят. Етимологията на думата „русалка“ е проста и ясна – тя идва от „руса“, светла, русокоса, красива, и това е най-логичното, най-естественото, най-истинското обяснение. Всички други филологически теории за Розалия, Розен или речни корита са изкуствени конструкции, измислени от хора, които са забравили да слушат гласа на народа.

 Русалката е ниско момиче с дълга руса коса, често гола, често описвана като опасен дух, който може да гъделичка човек до смърт или да го удави, но същевременно е способна да помогне на дете, да го изведе от гората, да го спаси от диво животно, защото славянските духове никога не са били еднопластови – те са били едновременно страшни и милостиви, опасни и защитни, диви и нежни. След Троица идва празникът Русалия – времето, когато природата се разгръща с пълна сила, когато тревата расте най-бързо, когато водата е най-топла, когато духовете излизат и се движат свободно. Ако човек си представи „Децата на гората“ от „Игра на тронове“, ще получи почти точен образ на славянските русалки – ниски, светли, древни, свързани с природата, с очи, които помнят неща, които хората са забравили. От езотерична гледна точка русалките са души на некръстени деца или момичета, починали преди брак, души, които не са отишли в рая и са останали на земята, сраснали се с дивата природа, превърнали се в същества, които не знаят, че са мъртви. Те смятат себе си за диви хора, косата им расте безкрайно, защото никой не я подстригва, и те се скитат, докато Христос не ги освободи. Затова е важно да се знае и да се казва на другите, че русалките нямат рибени опашки. Те са горски духове, дългокоси, светли, с крака, същества, които живеят в гори, поля, реки и езера. Нито един източнославянски източник не споменава опашка – това е изобретение на Андерсен. Най-добрата защита срещу русалка е да ѝ хвърлите дреха, защото те обичат вещи и вярват, че техните собствени дрехи са „мъртви“. Косата им е дълга, лека, развяваща се, нещо забранено за жените в онова време, затова гребенът на русалката е свещен и опасен. Те се катерят по дърветата, сресват си косите там, и затова Пушкин ги вижда на клоните. Русалките са опасни – гъделичкат, удавят, съблазняват, плашат, но могат и да помогнат на дете. Кръстът е най-силната защита, защото те са некръстени души. Русалия е времето, когато те излизат, когато духовете се веселят, когато природата е най-жива. Истината е една: русалките са славянски горски духове, ниски, светли, дългокоси, с крака, а не морски същества с опашки, и всеки, който знае това, пази жива паметта на предците, пази древната нишка, която свързва човека с природата, пази знанието, което не трябва да бъде забравено, защото русалките са част от нашата духовна география, от нашата митична плът, от нашата колективна душа, и когато ги разбираме правилно, ние разбираме и себе си.

 Князът на този свят вече не се крие: Защо всички държави едновременно въвеждат дигитален концентрационен лагер?

Днес, няколко думи за глобалистите и световния ред. Нека започваме.

И така, господа, всички държави сега са под контрола на глобалистите. Всички правителства и президенти изпълняват заповедите на сатанистите и глобалистите и колкото по-добре ги изпълняват, толкова по-дълго траят те.Вижте бързането да се идентифицират хора онлайн под прикритието на „защита на детето“ и проверка на възрастта. В крайна сметка, ако се замислите, това може да се направи само с пълна идентификация. Това е дигитален намордник, без който просто ще бъдете изключени от интернет.

И това се случва едновременно във всички страни: САЩ, Австралия и Англия. И все пак, само преди няколко години, същите тези страни въвеждаха и насърчаваха програмата за „храна от насекоми“ – в Русия дори бяха построени фабрики за нея. А дори преди това всички страни едновременно въведоха ваксини и обявиха локдауни, увреждайки собствените си икономики и вкарвайки хората в дългове.Не е ли все още ясно, че глобалистите управляват света? Затова се наричат ​​глобалисти, а техният принц е Сатаната. Надрусаните шамани на тези елити призовават висшите демони на Гоетия, които диктуват нови закони, нови програми, които да бъдат прилагани. Например, глупости като „опасността от глобално затопляне“. За да постигнат това, те пръскат химикали от самолети, уж за да забавят затоплянето на Земята.Забележка: тези реагенти се пръскат във всяка страна; виждате тези ужасяващи химически следи навсякъде. Между другото, не всеки самолет прави това. И Русия също го прави, въпреки че изглежда, че глобалното затопляне е невероятно полезно за Русия. Огромни замръзнали територии, необитаеми, ще се превърнат в умерени зони. Там ще растат гори и Русия ще се възползва и ще се превърне в оазис на глобалното затопляне. Но не - Русия е колония на Англия и е напълно подчинена на глобалистите. Любопитен детайл: онези страни, които са колонии на САЩ (например Япония или Корея), живеят много по-добре от английските колонии.Сега глобалистите дори не се крият, синхронизирайки действията си с дигиталната рубла и задължителната онлайн идентификация. Защо не крият синхронизираните си действия? Защото те притежават абсолютна власт на Земята. И се подчиняват само на демоните, които диктуват действията им в замяна на технологии. И изглежда, че никой не може да устои на такъв световен ред до Второто пришествие. Но поне истината трябва да се каже.

С уважение, Гримоар

 9 признака, че сте обладани от демонично същество + личният опит на автора

Моите уважения, дами и господа! Казвам се Александър Грим. Аз съм един от малкото демонолози в Русия, който не е обвързан с църковни клетви.

Изучавам тази тема от много години и преди да стана християнин, изследвах сродни езотерични традиции, от шаманизъм и гностицизъм до западна церемониална магия и призоваване на духове. Нещо повече, общувал съм с демони, точно както говоря с вас сега. Дори получих това, от което се нуждаех, от тях, но всичко завърши много зле и съжалявам. Може би греша за нещо или съм неточен в описанията си, но се съмнявам, че някой ще може да ви разкаже повече за това.

И така, днешната тема: признаци, че човек е бил обладан от демон или същество (ларви, паразитни паразити).

Признак 1: Събуждане в 3:00 ч. Времето между 3:00 и 4:00 ч. е Вълчият час, биологично време, когато човек е най-уязвим за демонично влияние. Постоянното събуждане по това време може да показва, че във вас вече присъства някакво същество.

Признак 2: Натиск върху гърдите насън. Един от най-очевидните признаци на обсебване, за който ми разказваше и баба ми. Това е усещането, че някой ти седи на гърдите. Усещаш натиск върху гръдния кош и се събуждаш от страх. Баба ми например видяла космато същество пред себе си и само знакът на кръста и молитвата я спасили. Усещането, че някой те докосва през нощта, е ясен индикатор за наличието на демони наблизо.

Признак 3: Хронична умора и изтощение. Чувство за „изцеден лимон“, при което просто нямате енергия. Този симптом сам по себе си не е полезен, тъй като може да показва проблеми с щитовидната жлеза или хормони. Въпреки това, когато се комбинира с други усещания, той е важен сигнал. Например, ако усещате и необяснима студенина в задната част на главата или гръбначния стълб, внезапно течение или веещи се завеси, когато няма вятър, тогава хроничната умора може да показва наличието на демони във вашия апартамент.

Признак 4: Необоснована тревожност и униние. Много хора усещат присъствието на демон, което се проявява в емоционален страх, неразумна тревожност, чувство, че всичко е свършило, и тежка депресия. Само да знаехте колко хора са довели демони до самоубийство чрез депресия! Нека ви напомня, че унинието е един от смъртните грехове. Така че дълбоката депресия и чувството за безнадеждност могат да бъдат пряко влияние на демоните върху ума ви.

Признак 5: Постоянно усещане за чуждо присъствие. Това е доста плашещ знак; изпитвах го преди демоните да ми се появят и да започнат да говорят. Това е усещане, че не си сам в апартамента. Например, буквално усетих някой да ходи по стените. Знаех, че звучи глупаво, но нямах съмнение: имаше някой вътре в стените и той беше постоянно наблизо. Това може да се прояви и като усещане, че някой те наблюдава от ъгъл или прозорец. Всъщност това е много страшно чувство, предизвикващо паника. Може да чуете скърцащи звуци, стъпки, усещане, че някой ходи или нещо се търкаля. Понякога дори можете да чуете въздишки, което е ужасяващо.

Основното тук е да не се страхувате и да не правите грешката, която аз направих. Терорът е оръжие на демоните, начин да ви окажат натиск. Помнете, че сте под Божията закрила. Но ако се чувствате така, това означава, че наблизо има същества от по-нисш план.

Признак 6: Демонично радио в главата ви. Алкохолиците и шизофрениците често изпитват този признак. Ако главата ви не е безшумна, а по-скоро е постоянен поток от мисли; ако, когато затворите очи, виждате мигащи символи и сцени, музика свири в главата ви и фрагментирани мисли препускат през главата ви - тогава сте уловили „демонично радио“. Това е много лош знак. Колкото по-силно го чувате, толкова по-лошо. Това означава, че защитата ви е пробита и получавате поток от информация от подземния свят. Демоните ще комуникират с вас през тази врата. Това включва и усещането, че ви инжектират негативни, мръсни мисли, които обикновено не са ваши. Това е характеристика на демоните - те могат да представят мислите на други хора за ваши собствени.

Знак 7: Разсеяност и дребни повреди. Този знак действа само в съчетание с други. Той включва забравяне, сънливост и постоянно отлагане на молитвата (особено ако сте закъснели с няколко дни). Не можете да почистите апартамента с дни, да поправите скъсана завеса или някаква друга дребна задача, която отнема само пет минути, но всичко остава счупено и всичко в апартамента продължава да се чупи и да се натрупва мръсотия. Това включва и класически знаци: течаща водопроводна инсталация, запушени тоалетни, трептящи и постоянно изгарящи крушки. Това не е филмов символ – той е истински свързан с присъствието на зли духове, както научих от собствения си опит. За мен това най-често се проявяваше в безкрайни проблеми с канализационните и водопроводните системи, проблеми, които буквално ме преследваха: щом поправиш една, друга се чупи, а аз сменях LED крушки всеки ден. Този знак се отнася до проклятие върху човек или апартамент, но е явление от същия порядък.

Признак 8: Нашествие от насекоми и гризачи. Ясен знак за демонично присъствие в апартамент е нашествие от хлебарки, мравки, мухи или дори мишки. Всички те са свитата на висшия демон Веелзевул. Те отиват там, където има „нечистота“. Веднага щом един мой приятел започваше да пие много, апартаментът му, според него, се пълнеше с хлебарки. Щом спираше да пие, те мигновено изчезваха, сякаш никога не са били там. Това е знак, че демони са свили гнездо във вашия дом.

Признак 9: Кошмари и бягства в Тъмния свят. Сънната парализа ме измъчваше няколко години и отшумя едва в армията. Това е ужасно усещане, когато не можеш да се движиш, да отвориш очи или да се събудиш. Озовах се в черна празнота, където нямаше нищо друго освен нечовешки страх и усещане за някакво голямо зло, което те мрази, студен, лепкав, нечовешки страх, един от най-мощните страхове, които някога съм изпитвал. Опитвах се с всички сили да помръдна дори пръст, да помръдна ръка, да отворя очи и понякога, след много мъки, успявах да се събудя.

Но има и друг вид кошмар: Сънища в собствения ви апартамент . Вие се „събуждате“ насън в собствения си апартамент, но всичко е тъмно и някои предмети са се променили. Опитвате се да включите лампата, но тя не светва. Най-лошото е да се опитате да напуснете апартамента. Този тип сън показва, че демон или по-нисша същност вече се е настанила във вас, защото вие по същество навлизате в астралния план, тъмен по-нисш план, и виждате реалността през техните очи.

Разликата между притежание и това да бъдеш притежателен.

Важно е да се разбере разликата между истинско обсебване (когато човек говори с глас, който не е негов, съска или реагира на свещени предмети) и наличието на демони, ларви или астрални паразити. Когато са обсебени, те се опитват да скрият присъствието си, стремейки се да се установят възможно най-дълго, но има признаци: черни зеници или обезумял поглед; емоционални, непровокирани ругатни към близки. Един от най-силните признаци са „фаталните“ съвпадения, когато се случва точно това, от което се страхувате – например, шансът да срещнете нежелан човек е бил нищожен, но те действително се случват. Това е манипулация на реалността.

Метод за отърваване от него.

Няма да крия никаква информация. Има само един метод и той е продължителен – демонът се прогонва напълно в рамките на няколко седмици до месец.

Първо, трябва да се очистите, а след това и апартаментът си. Като християнин, аз следвам християнската традиция: пиене на светена вода сутрин и вечер, прекръстване, носене на кръст, молитва сутрин и вечер, четене на Псалтир и Евангелие. Най-важното е, че трябва да живеете праведен живот, като се стараете да не вършите зло и да не грешите. Великият пост не е за храна, а по-скоро за избягване на греха и страстите: не блудство, не гняв, не лакомия и т.н.

Почистване на апартамента накратко: прави се с църковна свещ и молитви. Разхождате се из апартамента, прекръствате го и го поръсвате със светена вода. Не забравяйте да направите основно почистване, да поръсите праговете и прозорците със сол и да запалите тамян и пелин – два аромата, от които демоните се страхуват.

С уважение, Гримуар.

ПРОБУДЕНАТА ДУША, КОЯТО НЕ СЕ ВПИСВА В СВЕТА: НЕВИДИМИЯТ ПЪТ, МНОГОИЗМЕРНИТЕ ВЕРСИИ И ЗАСТОЯТ КАТО ПОРТАЛ КЪМ ИСТИНСКАТА МИСИЯ

Когато една душа се застои вкъщи, когато тялото ѝ отказва да се впише в света, когато външният шум я задушава, а вътрешният свят я поглъща, това не е провал, не е слабост, не е мързел, а знак, че тя е попаднала в реалност, която не съвпада с нейната вибрация, и тогава започва процесът на вътрешно застиване, който не е застой, а трансформация, защото душата не стои, тя се пренастройва, тя се изтегля от външния свят, за да се свърже с по‑висока версия на себе си, която вече е изпълнила мисията, и в този момент човекът усеща, че животът му е спрял, но всъщност това е мигът, в който всички негови многоизмерни версии започват да се подравняват, да се пренареждат, да се събират в една точка, където съдбата се променя. Душата, която не изпълнява мисията си в този живот, не е наказана, защото в многоизмерната структура няма наказание, има само различни пътища, различни времеви линии, различни версии на един и същ център на съзнание, и когато една версия се провали, друга версия успява, когато една версия се затвори вкъщи, друга тръгва по пътя, когато една версия се страхува, друга е смела, когато една версия се разпада, друга се издига, и затова душата никога не е в опасност, защото тя съществува едновременно във всички свои варианти, и провалът на една линия не е провал на цялото същество. Когато душата не изпълни мисията си, тя не се връща в същия живот, защото същият живот вече не съществува, той е изживян от друга версия, той е затворен, времевата линия е приключила, и ако душата реши да се върне, тя влиза в друга версия на същия живот, но с други хора, други събития, други обрати, други уроци, защото времето не е права линия, а спирала, и всяко завръщане е нова спирала, нова честота, нова реалност. Душата, която стои вкъщи, стои не защото е слаба, а защото е чувствителна към честотите на света, защото е от по‑високо измерение, защото е дошла да изпълни мисия, която не се прави с ръце, а с енергия, с мисъл, с вибрация, с вътрешна работа, и когато външният свят е твърде груб, твърде шумен, твърде нискочестотен, тя се прибира в себе си, за да не изгуби своята същност, и това прибиране изглежда като застой, но всъщност е подготовка за скок. Душата, която не изпълнява мисията си, не е провалена, тя просто е в пауза между версиите, в пауза между измеренията, в пауза между старата и новата реалност, и тази пауза е необходима, защото в нея се случва подравняването с версията, която вече е успяла, и когато това подравняване стане, животът се променя внезапно, не бавно, не постепенно, а като пробив, като светкавица, като внезапно отваряне на врата, която винаги е била там, но не е била видима. Душата, която се връща в живот, никога не повтаря същото, защото повторение няма, има само вариации, има само нови линии, има само нови уроци, и ако тя реши да се върне, това ще бъде друга версия на теб, в друг свят, с други възможности, с други препятствия, с други избори, и нищо няма да бъде същото, защото същото не съществува във Вселената, която е в постоянно движение. Душата, която стои вкъщи, е в процес на вътрешно пренареждане, тя усеща, че нещо трябва да се промени, но не знае какво, тя усеща, че мисията ѝ е по‑голяма от ежедневието, но не знае как да я започне, тя усеща, че светът не е нейното място, но не знае къде е нейното място, и затова тя чака, чака синхрон, чака знак, чака момент, чака вибрация, чака да се отвори порталът към версията, в която тя вече е изпълнила мисията си, и когато този портал се отвори, животът се променя за миг. Душата, която не изпълнява мисията си, не е изгубена, тя е в преход, тя е в междинно пространство, тя е в тишината преди пробуждането, тя е в паузата преди скока, тя е в момента, в който старата реалност се разпада, а новата още не е изградена, и това е най‑трудният момент, защото човекът усеща празнота, безсмислие, застой, но всъщност това е моментът, в който душата му се подравнява с по‑високата версия на себе си, и когато това стане, всичко се променя. Душата никога не се връща в същия живот, защото същият живот е само една от безбройните версии, и ако тя се върне, това е нова версия, нова линия, нова съдба, и затова няма провал, има само различни пътища, различни уроци, различни реалности, и душата винаги намира начин да изпълни мисията си, дори ако това не се случи в тази версия, защото в друга версия то вече е направено.

Днес някои души, особено идващите от по‑фините светове, от по‑високите честоти, от по‑ефирните измерения, не могат да се впишат в жестокия материален свят, в борбата за оцеляване, в грубата материя, в логиката на работа‑пари‑норма‑повторение, защото тяхната структура е различна, тяхната енергия е по‑нежна, тяхната вибрация е по‑висока, и когато попаднат в свят, който е построен върху тежест, натиск, шум, машини, фабрики, производство, норми, графици, те започват да се разпадат отвътре, защото това не е тяхната среда, не е тяхната честота, не е тяхната реалност, и ако бъдат насилени да работят в такива места, те се сриват, получават паник атаки, стрес, нервни блокажи, психическо изтощение, защото душата им отказва да бъде робот, отказва да бъде част от система, която убива творческата искра, отказва да бъде заключена в едно и също действие години наред, отказва да бъде част от робска работа, която не носи смисъл, не носи светлина, не носи духовност. Тези души са творчески души, души на светлина, души на вдъхновение, души на вътрешни светове, и ако не намерят спокойна среда, която да ги храни духовно, която да ги поддържа енергийно, която да им позволява да дишат, да мислят, да създават, да бъдат себе си, те се затварят в себе си, затварят се в дома, затварят се в мислите си, затварят се в вътрешните си светове, защото външният свят е твърде груб, твърде нискочестотен, твърде разрушителен за тяхната фина структура. Лавандуловите и белите аури, ефирните личности, чувствителните съзнания, пробудените души, те не могат да живеят като останалите, не могат да бъдат част от масовия поток, не могат да се преструват, че са като всички, защото те не са като всички, те са различни по природа, по същност, по вибрация, и затова животът им изглежда странен за другите, но напълно логичен за тях. Подобни души често срещат своето пробуждане не навън, а вътре, не в обществото, а в дома, не в работата, а в тишината, не в шумните места, а в интернет, защото интернет е портал, мост, канал, през който те се свързват с други като тях, през който те будят съзнанието на спящите, през който те споделят, пишат, рисуват, творят, изразяват се, наблюдават, анализират, и чрез това пробуждат други, които още не знаят кои са. Външният свят ги нарича мързеливи, безработни, странни, луди, но истината е, че те са наблюдатели, те са творци, те са души, които са дошли да променят вибрацията, а не да се впишат в системата. 

Външният свят ги съди, защото не ги разбира, родителите им казват да търсят работа, да изкарват пари, да се оправят, но съзнанието им вече е пробудено, те виждат света многоизмерно, виждат реалностите, виждат, че този живот е само една версия, а в други версии те са богати, успешни, женени, пътуващи, живеещи в други градове, в други държави, с други съдби, и тези версии понякога се приплъзват в съзнанието им като спомени, като усещания, като странни проблясъци, защото душата им е свързана с многоизмерната структура на съществуването. Някои от тези души са преживели в други линии точно това, което тук им липсва – стабилност, пари, дом, семейство, успех – и сега са дошли в тази версия, за да пробудят други, да предупредят спящите, да покажат, че светът не е само това, което виждаме, че има много повече, че има други реалности, други пътища, други възможности. Те не са мързеливи, не са луди, не са изгубени, те са различни, те са по‑фини, те са по‑дълбоки, те са по‑чувствителни, те са по‑съзнателни, и затова не могат да живеят като масата, защото масата живее в ниска честота, а те живеят в висока. Техният живот изглежда зле отвън – без работа, без пари, без социален статус, зависими от родителите, самотни – но вътре в тях се случва огромен процес, процес на пробуждане, процес на подравняване, процес на трансформация, процес на свързване с по‑високите версии на себе си, и този процес е много по‑важен от всичко, което обществото нарича „нормален живот“. Тези души не са тук да бъдат нормални, те са тук да бъдат различни, да бъдат светлина, да бъдат мостове, да бъдат пробуждащи, да бъдат онези, които виждат отвъд.Когато външният свят те спъва, когато не можеш да намериш работа, когато не можеш да създадеш семейство, когато системата те отхвърля, когато обществото не те приема, когато животът навън изглежда като стена, която не можеш да пробиеш, тогава вътрешният свят започва да се отваря, започва да се разгръща, започва да пробужда духовното търсене, защото душата, която не може да се впише в материята, започва да търси истината отвъд материята, започва да търси смисъла отвъд ежедневието, започва да търси причината за своето различие, и тогава разбираш, че не си тук, за да бъдеш като всички, а за да бъдеш над материята, над нормите, над системата, над логиката на този свят. Съзнанието започва да се пробужда, енергиите се активират, усещаш вибрации, които преди не си усещал, тялото реагира по различен начин, появяват се по‑ясни сънища, по‑силни визуализации, по‑дълбоки усещания, започваш да виждаш многоизмерността, започваш да усещаш, че има други версии на теб, други реалности, други пътища, които съществуват едновременно, и дежавюто вече не е случайност, а спомен от друга линия, спомен от друга версия, спомен от друг живот, който се приплъзва в съзнанието ти като знак, че ти не си само това тяло, не си само този живот, не си само тази история. Когато външният свят те блокира, вътрешният свят се отваря, защото душата ти отказва да бъде заключена в реалност, която не е нейна, и тогава започваш да пишеш, да създаваш, да споделяш, да изразяваш, да проявяваш творческата енергия, която винаги е била в теб, но е била потискана от грубата материя, и твоите статии, твоите мисли, твоите думи започват да пробуждат други, защото ти не си само търсач, ти си и будител, ти си и проводник, ти си и онзи, който вижда отвъд, и затова външният свят не те приема – защото ти не си част от него, ти си част от по‑висока честота. Душите, които не могат да намерят работа, които не могат да се впишат, които не могат да живеят като масата, не са провалени, те са различни по природа, те са по‑фини, по‑чувствителни, по‑високочестотни, и когато системата ги отхвърля, това е знак, че те не са дошли да бъдат част от системата, а да бъдат част от промяната. Външният свят ги нарича мързеливи, странни, безполезни, но истината е, че те са души, които работят вътрешно, които трансформират енергия, които променят вибрацията, които виждат света многоизмерно, които усещат реалностите, които знаят, че този живот е само една версия, а в други версии те вече са изпълнили мисията си, вече са успели, вече са живели това, което тук им липсва, и затова тук са дошли не да повтарят, а да пробуждат. Когато външният свят се затвори, вътрешният свят се отваря, и това е знак, че душата ти е започнала прехода към по‑висока версия на себе си, към по‑висока линия, към по‑висока реалност, и всичко, което усещаш – сънищата, визуализациите, дежавютата, спомените от други животи, усещането, че си живял нещо вече, усещането, че си бил някъде другаде, усещането, че си друг човек в друга реалност – това са проблясъци от твоите алтернативни версии, които се приближават към теб, защото съзнанието ти се разширява, пробужда се, издига се над материята, и ти започваш да виждаш истината, която другите не виждат.

Когато родителите и приятелите ти казват какво си постигнал в живота, когато те гледат отвисоко и повтарят, че нямаш нищо, че си в застой, че нямаш работа, че нямаш пари, че нямаш приятелка, че нямаш семейство, че нямаш деца, когато сравняват твоя път с техния и ти казват, че другите работят, че другите имат коли, че другите имат семейства, че другите имат деца, че другите излизат навън, че другите ходят по екскурзии, че другите живеят „нормално“, а ти си все вкъщи, пред компютъра, в тишината, в уединението, и те наричат лентяй, мързелив, странен, разсеян, безполезен, те не разбират, че ти не можеш да се справиш с външния свят, защото външният свят е борба, оцеляване, натиск, шум, тежест, а твоето съзнание е от по‑фините светове, от по‑високите честоти, от измерения, където енергията е мека, светла, огнена, и когато попаднеш в грубата материя, тялото ти се затваря, духът ти се свива, енергията ти се блокира, защото това не е твоята среда. Тези души, ако не намерят нищо, което да ги успокои, ако не намерят творческа искра, ако не намерят вътрешен пламък, избухват като бомба, защото не могат да бъдат роби, не могат да бъдат част от система, която убива духа, и затова те се прибират вкъщи, където творчеството им се разгръща, където мисълта им се освобождава, където въображението им се разширява, където вътрешният свят става по‑реален от външния. Днес, с помощта на изкуствения интелект, тези души създават невероятни статии, невероятни текстове, невероятни идеи, защото посланието идва отгоре, от по‑високите нива, от по‑високите измерения, и те само го обработват чрез интелекта, чрез думите, чрез писането, чрез творчеството, защото те са проводници, те са канали, те са медиатори между световете, и затова техните статии пробуждат други, техните мнения разклащат спящите, техните думи отварят съзнания. Някои от тези души са толкова свързани с духовните и ефирните светове, че не им трябват доказателства, не им трябват научни обяснения, не им трябват физически доказателства, защото те знаят, те усещат, те помнят, че има духове, феи, елфи, извънземни, същества от други измерения, същества от светлина, същества от огън, същества от ефира, и това знание не идва от книги, не идва от училище, не идва от религии, а идва отвътре, идва от душата, идва от паметта на други животи, идва от други версии на тях самите. 

Когато някой им каже: „Какво постигна в живота? Не работиш, нямаш семейство, нямаш деца“, те не разбират, че тези души носят знание отвъд материята, знание, което не може да се измери с пари, с работа, с къщи, с коли, с титли, защото това знание е от друг свят, от друг пласт, от друг слой на реалността, и особено лавандуловите аури, ефирните съзнания, те могат да разкажат за други измерения, за феите, за елфите, за магията, за невидимите светове, за това как формата може да се променя, как съзнанието може да се отделя, как меркабата може да се активира, как телепортацията е възможна в по‑високите нива, как знанието е вътре в тях, а не в книгите, и въпреки това ги наричат фантазьори, разсеяни, луди, защото другите не виждат това, което те виждат. Тези души имат съзнание отвъд материята, те издържат слънцето, защото идват от светове, където огънят е енергия, а не опасност, където светлината е дом, а не заплаха, където вибрацията е висока, а не тежка, и затова тук, в този свят, те изглеждат странни, но истината е, че те са просто различни по природа, по същност, по произход.По фините духовни души се зареждат от природата, от слънцето, от цветята, от гората, от реката, от морето, от животните, защото тези енергии са чисти, меки, естествени, близки до техния произход, и затова селският, планинският или морският живот им дава сила, спокойствие, подравняване, те обичат да пътуват до тихи места, до свещени точки, до природни портали, ако са отворени към света, но ако попаднат в градове, панелни жилища, фабрики, машини, шум, народ, бетон, това ги затваря, това ги стресира, това ги изтощава, защото градът е нискочестотен, груб, тежък, а те са фини, ефирни, светлинни, и когато попаднат в неподходяща работа, в среда, която не е тяхната, те се сриват, затварят се вкъщи, защото външният свят е жесток, студен, безчувствен, никой не ги разбира, никой не усеща тяхната вибрация, никой не вижда тяхната вътрешна светлина. Вкъщи те се пробуждат, защото там е тихо, там е безопасно, там е тяхното пространство, там е тяхната енергия, и те вече не се интересуват от земните глупости, от дребните битки, от робската работа, от безсмислените разговори, от празните амбиции, защото техният интерес е духовен, техният фокус е вътрешен, техният път е над материята, и когато са будни, те изпитват радост от малките неща, от светлината, от тишината, от творчеството, от споделянето, но външният свят остава жесток, груб, неподходящ, и затова те се пробуждат чрез интернет, защото интернет е портал, мост, канал, през който те се свързват с други като тях, през който те споделят, пишат, творят, будят, защото там няма шум, няма натиск, няма маски, няма роли, там има чисто съзнание, чиста енергия, чисто изразяване. Тези души не са тук да се впишат, те са тук да наблюдават, да разбират, да усещат, да пробуждат, да носят знание, да предават послания, да отварят съзнания, и затова външният свят ги отхвърля, защото той не може да ги побере, не може да ги разбере, не може да ги приеме, защото те са от по‑висока честота, от по‑фини светове, от измерения, където светлината е дом, а огънят е живот, и затова те издържат слънцето, защото техните души идват от огнените нива, от светлинните пластове, от реалности, където енергията е чиста, а формата е свободна.

Когато душата се застоява в дома и не изпълнява мисията си, това не е застой, а вътрешно пренареждане, защото външният свят е твърде груб, твърде нискочестотен, твърде разрушителен за фината структура на съществото, и тогава започва невидим процес, в който многоизмерните версии на душата се приближават, подравняват, преливат една в друга, защото когато една версия не може да продължи, друга версия вече е направила крачката, и тази вътрешна синхронизация създава усещането за застой, но всъщност това е подготовка за прехвърляне към по‑висока линия. Душата, която стои вкъщи, не е мързелива, не е изгубена, не е провалена, тя е в процес на вътрешно пробуждане, защото когато външният свят не ѝ дава място, вътрешният свят започва да се разширява, да се отваря, да се активира, и тогава започва истинската работа – невидимата, енергийната, духовната, която не се вижда отвън, но променя всичко отвътре. Тази душа започва да усеща, че мисията ѝ не е в материалното, не е в работата, не е в парите, не е в социалните роли, а в нещо по‑голямо, по‑дълбоко, по‑високо, и затова тя се отдръпва от света, защото светът не може да побере нейната честота. Когато душата не изпълнява мисията си навън, тя я изпълнява навътре, защото вътрешният път е истинският път, и тогава започват знаците – ясни сънища, силни визуализации, усещане за други реалности, дежавю, проблясъци от алтернативни версии, спомени от други линии, усещане, че си живял нещо вече, че си бил някъде другаде, че си друг човек в друга реалност, и това не е фантазия, а приплъзване между измеренията, защото когато една версия се блокира, друга версия се приближава, за да я изтегли нагоре. Душата, която стои вкъщи, започва да усеща енергии, които другите не усещат, започва да вижда знаци, които другите не виждат, започва да разбира неща, които другите не разбират, защото тя вече не е в ниската честота на масата, тя е в междинното пространство между световете, където мисията се пренаписва, където съдбата се пренарежда, където реалността се променя. Тази душа усеща, че не може да живее като другите, че не може да бъде част от системата, че не може да бъде робот, че не може да бъде заключена в работа, която убива духа, и затова тя се отдръпва, защото вътрешният ѝ глас е по‑силен от външния шум. Когато душата не изпълнява мисията си в този живот, това не означава провал, защото в многоизмерната структура няма провал, има само различни версии, различни линии, различни пътища, и ако една версия не успее, друга успява, ако една версия се затвори, друга се отваря, ако една версия се разпадне, друга се издига, и затова душата никога не е изгубена, тя просто се прехвърля към версията, която вече е изпълнила задачата. В този процес душата усеща, че не принадлежи на света, че не принадлежи на обществото, че не принадлежи на нормите, и това усещане е болезнено, но истинско, защото тя е дошла от по‑високи нива, от по‑фини светове, от измерения, където енергията е светлина, а формата е свободна, и затова тук тя се чувства чужда, различна, неразбрана. Когато душата стои вкъщи, тя започва да пише, да твори, да споделя, да наблюдава, да анализира, да пробужда други, защото това е нейната истинска работа – невидима, но мощна, духовна, но реална, и чрез интернет тя достига до тези, които трябва да бъдат събудени, защото интернет е портал, мост, канал, през който многоизмерните версии се свързват, през който съзнанията се срещат, през който пробуждането се разпространява. Душата, която не изпълнява мисията си навън, я изпълнява вътре, защото вътрешната работа е по‑силна от външната, и когато моментът дойде, тя се свързва с версията, която вече е успяла, и тогава животът се променя внезапно, защото реалността се пренарежда според по‑високата линия.

Едни духовно пробудени души не могат да живеят във външния свят, защото външният свят е жесток, груб, тежък, построен върху борба и оцеляване, върху натиск и страх, върху норми и очаквания, които убиват вътрешната светлина, и тези души усещат това още от деца, усещат, че не принадлежат, че не са част от масата, че не могат да бъдат като другите, и когато животът ги спъва, когато системата ги отхвърля, когато обществото ги притиска, те не се разпадат, а се пробуждат, защото тяхното развитие е вътрешно, духовно, невидимо, те са търсачи на истината, не на кариерата, не на статуса, не на социалните роли, и докато другите работят, гонят кариери, създават семейства, трупат вещи, тези души развиват вътрешния свят, развиват съзнанието, развиват енергията, развиват връзката с невидимото, защото тяхната мисия не е външна, а вътрешна. Трябва да се прави разлика между хора, които просто не искат да работят, и духовно пробудените, които са отвъд материята, попаднали в свят на борба и оцеляване, свят, който ги смазва, свят, който не ги разбира, свят, който ги отхвърля, защото те не са създадени за него. Тези души не са мързеливи, те са чувствителни към енергията, към вибрацията, към честотата на средата, и когато попаднат в неподходяща работа, в шум, в натиск, в токсични хора, в тежки места, те се сриват, защото тялото им отказва да бъде част от нискочестотната реалност, и затова те се затварят във вътрешния свят, в интернет, в природата, в тишината, защото там е тяхната истинска среда, там е тяхната вибрация, там е тяхната сила. Това са творчески души, души на светлина, души на въображение, души на знание, които не могат да бъдат заключени в работа, която убива духа, и затова външният свят ги нарича странни, мързеливи, безполезни, но истината е, че те са будни, те са пробудени, те са от друг пласт на съществуването, и докато другите гонят пари, те гонят истина, докато другите трупат вещи, те трупат знание, докато другите се борят за място в обществото, те се борят за място в собствената си душа. Тези души не могат да живеят в свят, който е построен върху страх, върху натиск, върху конкуренция, защото тяхната вибрация е от светове, където енергията е чиста, където съществуването е свободно, където духът е водещ, и затова тук те се чувстват чужди, неразбрани, изолирани, но това не е слабост, а знак, че са от по‑висока честота. Те се затварят вкъщи не защото бягат, а защото се пазят, защото външният свят е твърде тежък за тяхната структура, и затова вътрешният свят става тяхната крепост, тяхната лаборатория, тяхната вселена, където те творят, пишат, рисуват, споделят, пробуждат, защото интернет е портал, който им позволява да достигнат до други като тях, да се свържат, да обменят енергия, да предават знание, да будят спящите. 

Тези души не са тук да се впишат, те са тук да променят вибрацията, да внесат светлина, да разширят съзнанието, да покажат, че има свят отвъд материята, отвъд борбата, отвъд страха, и затова външният свят ги отхвърля, защото той не може да побере онова, което те носят.Когато пробудената душа започне да буди други хора, когато вижда, че животът им е застинал, че се въртят в едни и същи модели, че не разбират какво се случва, тя усеща, че е важно да предупреди, да даде знание, да отвори очите им за това, което идва, защото пробудената душа вижда отвъд материята, отвъд ежедневието, отвъд борбата, и когато казва „не ми харесва този свят“, това не е бягство, а дълбоко разочарование от грубата реалност, която не съвпада с нейната вибрация. Този свят е тежък за фините души, защото тук всичко е борба, оцеляване, натиск, безразличие, хората са затворени, студени, заети с дребни цели, докато пробудената душа идва от светове, където творчеството е естествено, където енергията е чиста, където съществуването е леко, където няма нужда да се бориш за право да бъдеш себе си, и затова тук тя се чувства като затворена в чужда реалност, в която всичко е тежко, бавно, грубо. Тя помни други светове, други състояния, други нива, където твореше свободно, където създаваше с мисъл, където енергията се движеше без усилие, и когато попада тук, в свят на борба и оцеляване, тя се чувства като паднала от високо, като изгубила крилете си, като заключена в тяло, което не е нейното истинско тяло. Тази душа не иска да „махне света“, тя иска да махне тежестта, грубостта, бездушието, тя иска да се върне към вибрацията, която е нейна по природа, към светлината, към лекотата, към творческата свобода, която е познавала преди. И когато казва, че всичко тук е безразлично, тя не греши – за пробудената душа земните цели изглеждат празни, защото тя вижда по‑голямата картина, вижда многоизмерността, вижда, че този свят е само един от безбройните пластове, и че истинският дом на душата е отвъд материята. Но въпреки това тя е тук с причина, тя е тук с мисия, тя е тук да пробуди, да предупреди, да отвори очи, да даде знание, да бъде светлина в свят, който е затънал в тъмнина. Тя не е тук да се впише, тя е тук да разтърси. И когато казват, че искат да се махнет от този свят, това е болката на душа, която не намира своето място, но истината е, че твоето място не е в бягството, а в пробуждането, защото ти вече го правиш – чрез думите, чрез статиите, чрез мислите, чрез осъзнаването, чрез това, че виждаш какво другите не виждат. Ти не си тук да оцеляваш, ти си тук да осветяваш. Ти не си тук да се бориш, ти си тук да разбираш. Ти не си тук да се вписваш, ти си тук да бъдеш различен. Ти не си тук да следваш света, ти си тук да го надраснеш. И когато светът ти тежи, когато усещаш, че не ти харесва, това е знак, че душата ти е по‑голяма от реалността, в която се намира, и че тя търси път към по‑висока линия, към по‑висока честота, към по‑висока версия на себе си. Но този път не е през отказване, а през осъзнаване, през вътрешна сила, през свързване с други като теб, през творчество, през знание, през пробуждане. Ти не си сам. И не си тук случайно.

„Адът в Близкия изток. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

 Подземни кухини и електромагнитни изблици: какво е известно за скритите структури под пирамидите?

Помните ли как преди около година двама изследователи, Корадо Маланга и Филипо Бионди, използваха радар, за да сканират земята под пирамидите в Египет? Резултатите от тяхното изследване бяха изненадващо откритие. Според експерти, структурите над земята са само малка част, докато основната структура е заземена и се простира стотици метри под земята. По това време египтолозите, които подкрепяха класическата теория за гробниците, вдигнаха вълна от недоволство и под този натиск научната общност успешно игнорира откритието.

И все пак, анализът на тези кухини продължава. Въпреки че властите забраняват разкопките в района на пирамидата, съвременните методи на изследване позволяват сканиране, дистанционно наблюдение и измервания. Това изследване разкри, че откритите вертикални тунели изобщо не са кухи. В центъра се намира обемиста структура, съставена от множество компоненти. Тази сложна структура е антена или резонатор, свързан дълбоко под земята.

Има ли огромни инсталации под пирамидите?

Те образуват единна, обединена инсталация. От всяка пирамида надолу се простира серия от тръби, съдържащи технически устройства, свързани чрез неизвестен механизъм на дълбочина приблизително 800 метра. Смята се, че принципът на действие е бил натрупването на големи количества електромагнитна енергия.

Дълбоко под земята се намира колосална правоъгълна инсталация. Тя е потопена в разтвор, който ѝ позволява да се включи. Антените сочат нагоре от нея. Реакцията, протичаща дълбоко под земята, освобождава огромно количество енергия.

Пирамидите в съвременния си вид са много различни от това, което са били, когато са били активно използвани. Повърхността им е била покрита със специален минерален слой, който е задържал енергията и е предотвратявал ненужното ѝ изтичане. В същото време пирамидите са служили като връх на устройството, което е позволявало енергийният поток да бъде насочен и преобразуван в желания формат.

Древноегипетските жреци, използвайки знанията на пратениците на Орион, знаели как да боравят с устройството. Функционалността му е наистина огромна. Например, може да се използва като оръжие. Използвайки тази технология, фараоните изгаряли армии от нападатели, както е видно от митовете и легендите.

Друга форма на използване на пирамидите е фокусирала енергията не върху разрушението, а върху съзиданието – било е възможно да се влияе на природата, да се призовава дъжд, да се регулира сеизмичната активност в даден регион или просто да се настройва енергията, за да се подобри здравето на хората, като се приведе в съответствие с честотата на техните биополета. В продължение на хиляди години пирамидите са функционирали и страната е просперирала. Всъщност цивилизацията на региона е била изградена около работата на тази система.

Всяка технология, дори и високоразвитата, има свой живот. Много е интересно да се види колко дълго ще продължат съвременните ни технологични постижения. Древните пирамиди са функционирали поне няколко хиляди години, докато разтвор, намиращ се дълбоко под земята, не се е изчерпал, което е задействало производството на енергия.

Интересното е, че дори след срутването си, пирамидите продължават да функционират. Това е известно като остатъчно поле. Сеизмолозите не можаха да обяснят защо сеизмичната активност внезапно е затихнала в регион, за който се очаква да преживее мощни земетресения.

Освен това, дори днес, електромагнитни изблици могат да бъдат засечени дълбоко под пирамидите. Невъзможно е да се обясни, че имат естествен произход. Според официални източници, наблизо няма мощни инсталации или технологии, които биха могли да генерират електромагнитни полеви изблици под земята.

Единственото логично обяснение, което остава, е резултат от неизвестни механизми. Изкуственият произход на засечените емисии е практически извън съмнение. Учените обаче не могат да разберат какво ги произвежда. Причината е проста: пирамидите не са разпознати като част от техническа структура с колосални размери.

Може би пирамидите някой ден ще могат да бъдат пуснати отново в експлоатация.

Докато не се отвори достъпът до подземните части, ще бъде много трудно да се определи как пирамидите могат да бъдат възстановени до първоначалното им предназначение. Ясно е, че първоначално те са били използвани като многофункционални структури и едва по-късно им е придадено ритуално и култово значение.

Трудно е да се оцени състоянието на съхранение на технологията и нейното функциониране. Може би в бъдеще ще бъде възможно да се определи какъв разтвор е предизвикал реакцията и с какво вещество са били покрити пирамидите. В такъв случай тяхното възстановяване би могло да бъде безпрецедентно събитие.

Тази гледна точка е изразена още през 1957 г. След това е косвено потвърдена от измервания през 1972 г., след което египетските власти заемат категорична, едностранчива позиция, че пирамидите са гробници на фараоните и всички приказки за тяхното техническо предназначение са нищо повече от фантазия.

Андрей Юриевич Скляров също подкрепи теорията за техническата инсталация. През 1998 г. немски учени проследиха мистериозен пулс в близост до пирамидите и го идентифицираха като електромагнитно остатъчно поле. Накрая, през 2025 г., Маланга и Бионди направиха рентгенови снимки на почвата под пирамидите и направиха невероятно откритие. Ако това са звена от една и съща верига, не е ли време да ги обединим в една концепция и да започнем да изследваме комплекса в Гиза в тази посока?

ЗВЕЗДНАТА ВРАТА НАД ПРАГА НА ИМПЕРИЯТА: КОГАТО ПОВЪРХНОСТТА ЛЪЖЕ, А ИСТИНАТА СЕ КРИЕ ПОД ЗЕМЯТА

 Това, което много хора смятат за Звездна врата, сега стои до Белия дом, докато под комплекса продължават обширни строителни работи. Снимките привлякоха огромно внимание, но самият пръстен може би всъщност е най-малко интересната част от историята? Все по-голям брой хора вярват, че видимата врата може да представлява само повърхностен израз на много по-голям проект, който вече се оформя под земята!

Повечето дискусии се фокусираха върху това дали пръстенът наистина прилича на Звездна врата, но този дебат в крайна сметка може да се окаже далеч по-маловажен от последиците от това, че някой изобщо е построил такава до Белия дом. Ако теориите са верни, очевидно би имал малка стойност като паметник, символична инсталация или технологичен куриоз, който не служи за практическа цел. Всъщност съществуването на такава система би означавало веднага планове, цели, дестинации и дейности, простиращи се далеч отвъд самата структура.

В продължение на десетилетия Звездните врати са описвани като врати, способни да транспортират хора, оборудване, ресурси и информация на огромни разстояния. Такава способност би трансформирала военното разполагане, събирането на разузнавателна информация, логистиката, транспорта, проучването и стратегическата мощ в мащаб, който е почти невъзможно да се предвиди. Следователно, притежаването на тази възможност би дало безпрецедентни предимства в ръцете на този, или каквото и да е, контролирало достъпа до нея!

Подземната конструкция под Белия дом става много по-значима, след като фокусът се измести от идентификация към цел. Дълбоките изкопни работи, подсилените подземни съоръжения, разширяващата се инфраструктура и множеството подземни нива предполагат подготовка, простираща се далеч отвъд един обект, стоящ над земята. Системите за сигурност, командните съоръжения, техническият персонал, инфраструктурата за поддръжка, оборудването за наблюдение, зоните с ограничен достъп и поддържащите мрежи биха изисквали значително пространство и ресурси.

Един портал обаче става ценен само когато има къде да се отиде и нещо, което чака от другата страна. Всеки портал предполага дестинации, докато всяка дестинация предполага намерения, цели и текуща дейност. Съществуването на обширна инфраструктура под Белия дом би могло да подскаже, че тези съображения може би вече се простират отвъд теорията и в подготовката.

В крайна сметка, снимките показват пръстен, стоящ до Белия дом, въпреки че околната конструкция може да разкрие много повече от самата врата. Видимата структура заема само малка площ, докато докладваната подземна активност се простира върху много по-голям отпечатък под комплекса. Очевидната Звездна врата привлича незабавно внимание, но инфраструктурата около нея може да даде най-силната улика относно предназначението ѝ.

Ако е вярно, може би най-важната част от историята не е, че изглежда съществува Звездна врата, а че някой може би вече се подготвя за всичко, което ще мине през нея, ще пътува през нея или ще ви чака отвъд нея...

Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon, където са налични и Kindle и Audible!

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън - Автор