През последните 30 дни виждаме ГОЛЯМО увеличение на огнените кълба и метеорите ☄️.
Само през последната седмица броят им стана още по-голям.
Един дори е паднал през нечий покрив в неделя.
През последните седмици виждам куп публикации от хора, които питат: „Какво става с всички тези огнени кълба??“ и качват видеа и снимки… и те стават все повече и повече.
Сайтът meteor.org казва, че март всъщност е един от НАЙ-СЛАБИТЕ месеци за метеори през годината, без активни големи метеорни потоци.
Тоест това би трябвало да е най-бавният период за тях, а въпреки това виждаме рекорден брой.
Определено се случва нещо.
Имаме 6281 доклада за последните 30 дни.
Ако върнеш назад статистиката, обикновено са между 1000 и 2000 доклада на 30 дни.
Понякога скачат до 3000 или дори 4000 през месеци с висока активност.
Но имайте предвид, че сега са над 6000!!
И това би трябвало да е най-бавният период.
И не само че хората навсякъде питат какво става… но един метеор наистина е минал през нечий покрив.
Някои казват, че преминаваме през опашката на 3i/Atlas.
Други казват, че навлизаме в полето от отломки на бинарната система (което чакаме и наблюдаваме).
Какво мислите за този внезапен и неочакван скок?
Най-големият „рекорд“, откакто се води статистика, е бил през един от най-натоварените месеци – септември, разбира се.
Рекордът за най-много доклади за 30 дни е 5079 през септември 2013 г.
Да, няколко души могат да докладват едно и също наблюдение… но въпреки това сега има много повече наблюдения в най-бавния период, отколкото е имало в най-натоварения период и при техния рекорден брой.
Само това вече говори достатъчно.
– Лора Томас
15 много необичайни знака, че вашата времева линия на богатството се е активирала тихо💰🔜
„Тръмп ще въведе Армагедон, Рестарт и Завръщането на Исус??? (Разкрита програма)“
Сребрист диск над станцията: История за странен инцидент в Антарктида през 1964 г.
От време на време класифицирани документи се извличат от архиви и се разсекретяват за обществеността или изследователите. Това обикновено се отнася до истории, случили се преди много десетилетия. За съжаление, или може би за щастие, аз нямам достъп до никакви класифицирани архиви и съм просто посредник за всякакъв вид информация. Не мога да гарантирам за истинността на тази информация, тъй като я оценявам изцяло по собствена преценка. Занапред ще кажа, че този конкретен доклад ми се струва напълно правдоподобен.
В интернет има много слухове. Някои са написани от изследователи или учени. Има спекулации, че нещо странно се е случило в Антарктида през 1964 г. Документи, които бяха разсекретени сравнително наскоро, уж разкриват подробности за този инцидент. Вярвам, че нещо подобно може да се е случило, затова реших да споделя тази информация с вас.
Южният полюс е доста трудно място. Лед, вятър, сняг. Отдалечеността от цивилизацията и невъзможността да се напусне станцията или базата по желание се отразяват на психическото и емоционалното състояние на полярните изследователи. Ясно е, че в Антарктида се изпращат само здрави хора, а процесът на подбор не е по-лош от този за астронавти. И когато на всичкото отгоре започне да се случва някаква необяснима мистика, нервите на всеки могат да се издънят.
Въпросният инцидент се е случил през 1964 г. в италианската антарктическа станция. По това време в комплекса са били девет души. Изведнъж те забелязали малки предмети по масите да вибрират. След това усещането се засилило. Бележки, прикрепени към магнити, паднали от поставка. След като се облекли, изследователите излезли навън и видели сребрист метален летящ диск над сградата. Светлини трептели по повърхността му, редувайки се между синьо и светлосиньо.
Близо до станцията се намираше метален дискообразен апарат.
Мъжете се чувстваха изключително слаби. Успяха да се върнат в сградата и едва успявайки да затворят вратата, бяха изтощени. Изследователите заспаха или загубиха съзнание. Когато се свестиха, бяха минали четири дни. През това време никой от тях не беше чувствал глад или дори жажда. Опитаха се да върнат магнитите на стойката, но те се бяха размагнитили. Не бяха открити други промени. Инцидентът беше съобщен на континента.
При изследователите беше изпратена група лекари и спасители. Оказа се, че сънят не е останал незабелязан. Всеки път, когато заспиват след инцидента, мъжете преживяваха странни сънища. В тях изследователите действаха като лабораторни мишки. Ужасни същества извършваха всякакви експерименти върху тях. Болката изглеждаше толкова реалистична, че дори след събуждане, горките я усещаха на същото място, което беше засегнато в сънищата им. Всичко това бързо обезвреди мъжете.
Когато екипът за помощ пристигна, по всички признаци полярните изследователи бяха на ръба на отчаянието и изтощението поради невъзможността да спят и да си починат. Постоянната болка била изтощителна, въпреки че след завръщането си в Италия те били подложени на обстоен преглед и не открили никакви физиологични проблеми. Изглеждали напълно здрави, само изключително уморени. Въпреки завръщането си у дома, положението не се подобрило.
Полярните изследователи продължили да преживяват сюрреалистични сцени. Нещо повече, всеки от тях имал свои уникални видения, с някои общи черти. Например, съществата, провеждащи експерименти върху тях, изглеждали абсолютно еднакво за всеки от деветимата души. Без почивка италианците продължили да вехнат пред очите ни. Всички психологически и медицински лечения, налични по това време, били неефективни. В крайна сметка никой от присъстващите по време на инцидента със самолета не се върнал към нормалния си живот.
Мъжете се натъкнали на нещо мистериозно.
Виденията им били оценени от различни специалисти. Някои вярвали, че четирите дни, които са загубили, всъщност са били под контрола на непознати същества, същите, които са виждали в сънищата си. Това означава, че виденията изобщо не са били масови халюцинации, но мъжете вероятно са били способни да си спомнят преживяванията си. Първоначално тази част от паметта им е била блокирана, а след това, по някаква причина, тези сцени са били пресъздавани чрез сънища с повишено чувство за реализъм.
Мъжете преживявали инцидента отново и отново всеки път, когато заспиваха. Въпреки това, не са били причинени физически щети. С други думи, те са изпитвали фантомна болка. Решение на тази мистерия никога не е било намерено. Те само са записали факта, че се е случило, но не са могли да го обяснят. Нещо странно е влияело на предметите и хората в антарктическата станция. Дали това е била намесата на представители на друга цивилизация или нещо друго, остава загадка и до днес.
Как ниските нива на допамин унищожават амбицията, увереността и тестостерона
Как ниските нива на допамин унищожават амбицията, увереността и мъжката енергия
В съвременния свят огромен брой мъже се събуждат сутрин с усещането, че нещо вътре в тях е угаснало. Те се чувстват изтощени още преди денят да е започнал, без мотивация, без амбиция, без онази вътрешна искра, която някога ги е карала да се стремят към повече. Мнозина обвиняват себе си, наричайки това мързел, слабост или депресия, но истината е много по-дълбока и много по-малко лична, отколкото изглежда. Това, което се случва, е химическо отвличане на мозъка, тиха и постепенна промяна в неврохимията, която подкопава мъжката енергия, увереност и способност за действие. В основата на всичко стои допаминът – невротрансмитерът, който управлява мотивацията, стремежа, желанието за постижения и усещането за цел. Когато нивата на допамин са хронично ниски, мъжът губи не само желанието да действа, но и самата способност да усеща, че животът има посока. Това не е въпрос на характер, а на биология. Допаминът е химията на амбицията, а когато той се изчерпи, амбицията угасва. Съвременният свят е изграден така, че постоянно да изсмуква допамина чрез бързи, лесни и незабавни стимули, които дават кратък пик, последван от дълбок спад. Този цикъл постепенно изтощава мозъка и го оставя в състояние на постоянна умора, липса на концентрация и усещане за празнота. Мъжът започва да се чувства като сянка на себе си, без да разбира защо.
Ниските нива на допамин имат пряка връзка с тестостерона. Когато допаминът пада, пада и тестостеронът, защото мозъкът и тялото работят в синхрон. Тестостеронът не е просто хормон на мъжествеността, а биологичната основа на увереността, решителността, силата на характера и способността да се поемат рискове. Когато допаминът е нисък, мозъкът изпраща сигнал, че няма смисъл да се стремиш към нищо, а тялото реагира, като намалява производството на тестостерон. Това води до порочен кръг: нисък допамин → нисък тестостерон → ниска мотивация → още по-нисък допамин. Мъжът започва да се чувства несигурен, колеблив, раздразнителен или напълно апатичен. Увереността му се променя от час на час, защото мозъкът му е в химически хаос. В един момент може да се чувства силен и стабилен, а в следващия – празен и невидим. Това не е психология, а биология.
Съвременната среда е проектирана така, че да поддържа мъжете в това състояние. Постоянните дигитални стимули, социалните мрежи, бързите удоволствия, незабавната информация, непрекъснатите нотификации – всичко това създава изкуствени допаминови пикове, които изтощават системата. Мозъкът е залят от микродози удоволствие, които никога не водят до истинско удовлетворение, но постоянно изчерпват резервите. Това е като да пиеш вода, която не утолява жаждата, а само я усилва. Мъжете се оказват в капан, в който мозъкът им е свикнал да получава бързи стимули, но е загубил способността да се мотивира за дългосрочни цели. Това е причината толкова много мъже да се чувстват изгубени, без посока, без цел и без вътрешна сила.
Има древни практики, които могат да рестартират допаминовата система. Те не са магия, а биологични механизми, които позволяват на мозъка да възстанови чувствителността си към естествените стимули. Когато човек прекъсне цикъла на непрекъснато стимулиране, мозъкът започва да се връща към естественото си състояние. Само след седем дни допаминов детокс мозъкът започва да реагира по различен начин – концентрацията се подобрява, енергията се връща, увереността започва да се стабилизира, а тестостеронът се повишава. Това не е психологически трик, а невробиологичен процес. Мозъкът се нуждае от време, за да възстанови рецепторите си, а когато това се случи, мъжът започва да усеща себе си отново. Той започва да мисли по-ясно, да се движи по-уверено, да се събужда с повече енергия и да усеща, че животът има посока.
Това е знание, което много мъже никога не получават. Те прекарват години в самокритика, без да осъзнават, че проблемът не е в характера им, а в химията на мозъка им. Ако някой беше обяснил това на осемнадесетгодишните момчета, много от тях щяха да избегнат години на объркване, вина и самосаботаж. Допаминът е ключът към амбицията, увереността и мъжката енергия. Когато той е стабилен, мъжът е стабилен. Когато той е изчерпан, мъжът се разпада отвътре. Разбирането на това е първата стъпка към възстановяване на силата, която съвременният свят тихо отнема.
Защо проявленията се появяват, когато спрете да търсите
Свети Паисий и Третата световна война: Дълбоко потапяне в неговите пророчески предупреждения
.png)
.png)