Книгата от 1887 година и вечният въпрос за ваксините: Кога ще се събудим от медицинския догматизъм?

Живеем в епоха, в която съвременната медицина се е превърнала в несъмнена и всеобхватна религия, чиито догми се налагат с желязна дисциплина, а всяко съмнение или опит за критичен анализ на официалния разказ се посреща с безкомпромисна цензура, етикетиране и обществен остракизъм. Когато в дигиталното пространство се появят материали като статията за книгата от далечната 1887 година, разкриваща критични възгледи към ранните ваксинални практики, те моментално предизвикват бурен обществен отзвук, разделяйки хората на два непримирими лагера – едните ги отхвърлят като опасни конспирации, а другите виждат в тях дълго пазена тайна за истинската природа на индустриалното здравеопазване. Този сблъсък между официалната наука и алтернативното мислене далеч не е нов феномен, а по-скоро продължение на вековен спор за това къде точно започва грижата за човешкото здраве и къде свършва контролът на корпоративните и държавните структури над индивидуалното тяло. Още през XIX век, с разцвета на индустриализацията и първите масови ваксинални кампании срещу едра шарка, редица независими лекари, мислители и изследователи изразяват дълбоки притеснения, че насилственото въвеждане на чужди субстанции в човешкия организъм може да доведе до дългосрочни хроники увреждания, които системата удобно прикрива зад статистически манипулации. Критиците на тези практики тогава, както и днес, сочат, че истинското здраве не се постига с инжекции от ранна детска възраст, а чрез чиста околна среда, здравословно хранене, хигиена и укрепване на естествения имунитет на тялото. Според техните разбирания, превръщането на болестта в печеливш капитал и на здравето в постоянен абонамент за фармацевтични продукти лишава човека от неговото естествено право на самосъхранение и го превръща в пасивен консуматор на лекарствени решения. От друга страна, официалната медицинска общност отхвърля тези тези като псевдонаучни, подчертавайки, че ваксините са спасили милиони човешки животи и са изкоренили едни от най-ужасяващите епидемии в историята на човечеството, без които съвременната демография би изглеждала съвсем различно. Истината, както обикновено, вероятно се намира някъде в сложния баланс между тези две крайности, където законното право на информирано съгласие, личен избор и телесна неприкосновеност трябва да съжиства с обективните постижения на науката, без да се стига до тоталитарен контрол или насилствено налагане на решения. Всяка криза в здравеопазването обаче неизбежно оголва пукнатините в системата, пораждайки нови вълни от осъзнаване сред хората, които отказват да приемат сляпото подчинение като нормален начин на живот. Независимо дали става въпрос за текстове от 1887 година или за съвременни дебати в социалните мрежи, стремежът към истината и нуждата от отворени, свободни дискусии остават фундаментални за запазване на човешкото достойнство в един все по-автоматизиран и контролиран свят. Крайно време е обществото да премине отвъд истерията и взаимното обвиняване, за да изгради среда, в която науката служи на хората, а не хората на корпоративните интереси, запазвайки както здравето на нацията, така и свещеното право на свободна воля и мисъл.

 Камерите Flock и ловният инстинкт на системата: Ние ли сме дивечът, който наблюдаваме?

В съвременния свят технологичният напредък все повече се слива с тоталния контрол, създавайки невидим, но плътен обръч около личната свобода на гражданите, а навлизането на автоматизираните системи за наблюдение като камерите Flock поставя с цялата си тежест въпроса докъде е готов да стигне съвременният надзорник в опитите си да впрегне обществото в строги рамки. На пръв поглед паралелът между устройство за разпознаване на автомобилни номера и обикновена горска камера за лов на елени може да изглежда шокиращ, но при по-задълбочен анализ приликите стават обезпокоително очевидни и будещи тревога. И едните, и другите системи се поставят на открито, активират се от движение, проследяват конкретни цели, идентифицират потенциалната мишена, записват видео без съгласието на обекта и наблюдават всички модели на неговото движение с цел пълно картографиране на поведението му. Разликата обаче е дълбоко психологическа и социална: горските камери се разполагат с ячеистата цел да улеснят преследването и отстрела на дивеч в дивата природа, докато камерите Flock ни се представят под благовидната мантия на сигурността и защитата на обществения ред. Ако обаче се замислим върху тази метафора, възниква логичният въпрос дали в свят, управляван от алгоритми за следене, обикновеният човек не се е превърнал в същия този дивеч, който властта и корпоративните интереси преследват, за да държат под покорство. Самият факт, че тези устройства се монтират без знанието и съгласието на преминаващите хора, ги прави дълбоко противоконституционни, нарушавайки основните принципи на неприкосновеността на личния живот и презумпцията за невиновност, която е в основата на всяко демократично общество. Най-абсурдното и същевременно подозрително нещо в тази инвазия е, че камерите често се поставят напърво място на места, където трафикът е минимален, както и на откъснати пътища, където няма престъпност, но пък има пълно усещане за изолираност и тотално проследяване. Още по-парадоксален е фактът, че хората, които създават, одобряват и налагат тези системи за масов контрол, някак си забравят да ги инсталират в собствените си луксозни квартали и предградия, където личната неприкосновеност и спокойствието на елита остават свещени и неприкосновени. Това разкрива двойния стандарт на съвременната технократска машина, която иска пълно прозрачност и подчинение за обикновения гражданин, докато самата тя се крие зад стени от сигурност и изключения. Крайно време е обществото да се събуди от летаргията и да осъзнае опасностите, които крие безконтролното разрастване на подобни устройства за проследяване, защото мълчаливото съгласие днес означава доброволно влизане в клетката утре. Въпросът не е просто в това кой контролира трафика, а в това дали сме готови да позволим животът ни да бъде разграфен от алгоритми, които третират всяко наше движение като потенциално нарушение. Съпротивата срещу камерите Flock и подобните им инструменти за масово наблюдение е въпрос на достойнство, отговорност и защита на човешкото право на свободен избор, далеч от погледа на всевиждащото цифровизирано око на системата.

 Проект GRILL FLAME: Тайните експерименти с дистанционно виждане на американската армия и границите на разузнаването

През студената война параноята на двете свръхсили надхвърля традиционните рамки на шпионажа, технологичната надпревара и ядреното въоръжаване, прониквайки дълбоко в сферата на паранормалното, когато САЩ стартират секретния проект GRILL FLAME през 1978 година. Роден от съвместните усилия на армията и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, известен като DIA, този проект е създаден с амбициозната и същевременно шокираща цел да се проучи дали феноменът на така нареченото дистанционно виждане може да се превърне в надежден източник на военни разузнавателни данни. В епоха, в която съветските разузнавателни служби активно експериментират с психотроника и парапсихология, американското военно командване не може да си позволи да остане назад, което води до институционализирането на изследванията във Форт Мийд, щат Мериленд, където армейските структури разполагат оперативната си база. За реализацията на тези амбициозни и засекретени планове са привлечени както опитни военни лица, така и външни научни изпълнители от световна величина, сред които е и престижният изследователски институт SRI International, чиито учени се опитват да подходят към феномена през призмата на строгата експериментална методология. Мащабът на програмата бързо се разраства, като в меморандум на армията от 1979 година се посочва, че за нуждите на разузнавателната програма са внимателно подбрани 12 души от първоначално по-голяма група кандидати, преминали през специфични тестове за ментална устойчивост и интуитивни заложби. В същия документ се отбелязва, че до този момент във Форт Мийд вече са проведени над 150 интензивни тренировъчни сесии по дистанционно виждане, в рамките на които участниците се опитват да "видят" с ума си засекретени съветски обекти, ракетни площадки и скрити военни съоръжения, разположени хиляди километри далеч от тях. Въпреки ентусиазма на отделни офицери, в доклада се признава с трезва критичност, че оперативните възможности и точността на тази техника все още остават твърде ограничени, за да може тя да се използва като самостоятелен и сигурен инструмент за вземане на стратегически решения на бойното поле. С течение на времето и с натрупването на нови данни, оперативната дейност на армията под шапката на GRILL FLAME прераства през 1982 година в следващата фаза, позната като проект CENTER LANE, което доказва дългосрочния ангажимент на военните към тези паранормални изследвания. Около феномена на дистанционното виждане обаче винаги се е виело дебело одеяло от противоречия, разделящи изследователите на непримирими лагери според начина, по който обясняват постигнатите резултати. От паранормална гледна точка привържениците на проекта твърдят, че човешкото съзнание притежава скрити, квантови или енергийни измерения, чрез които хипотетично може да получава достъп до информация на произволни разстояния, изцяло извън обхвата на петте познати ни сетива. От психологическа гледна точка обаче експертите предлагат далеч по-земни обяснения, сочейки, че човешкото въображение, развитата интуиция, подсъзнателните подсказки, контекстуалните знаци и усъвършенстваното разпознаване на модели могат да създадат изключително убедителни впечатления, които лесно се бъркат с истинско ясновидство. Научният анализ на програмата разкрива една по-нюансирана реалност, при която в рамките на контролирани експерименти са наблюдавани някои интригуващи и статистически необичайни резултати, но в крайна сметка дистанционното виждане никога не е било доказано като надеждна, стабилна и повторяема парапсихична способност, на която армията може да разчита в критични ситуации. Проект GRILL FLAME остава един от най-любопитните паметници на Студената война, олицетворяващ вечния човешки стремеж да разшири границите на възможното, дори когато границата между наука, фантазия и шпионаж стане опасно тънка.

Франция, Великобритания, Германия. Субтитри на английски. Прогнози на ясновидеца Яцковски

 Франция, сваляне на правителството или правителството ще падне. Но това сваляне на правителството... ще се случи заради бунт, голям бунт на народа. Или правителството ще падне само... или бунтът ще свали правителството.

В Италия ще бъде подобно. Но в Италия... ситуацията ще бъде бързо овладяна... ще се появи режим... ще се появи брутална строгост... и тази ситуация ще бъде бързо... поставена под контрол, ще бъде решена бързо... от режима.

Какво ще се случи? Протести. Мащабни протести в различни страни. Във Великобритания... няма да има революция, бунт... но във Великобритания... също ще има мащабни протести.

Докато се фокусираме върху Франция, Италия, Великобритания... големи протести; те ще бъдат толкова силни... че няма да е необходимо да убеждавате хората да се присъединят към тях. Стари или млади... всички те... ще участват в протестите. Така че, нещо ще се случи в много страни... което хората няма да могат да понесат.

Интересно, но първо усетих млади хора... а после и други хора ще се присъединят към тях... също и по-възрастни хора и хора на средна възраст. И това ще бъдат мащабни протести. Италианците... ще потушат тези протести... причинявайки... не знам... тази... незабавна реакция; правителството ще реагира незабавно. Ще има нещо като... ограничения за организиране на нещо подобно. Германия... също ще въведе някои ограничения. Франция няма да може да се справи с това... най-много. Ще има големи протести във Великобритания, но нищо няма да се случи с тяхното правителство.

Задържането на семенна течност е прекалено крайно...

През последните години в дигиталното пространство се разшири мащабна вълна от движения, посветени на така нареченото задържане на семенна течност, или „Semen Retention“, привличайки стотици хиляди последователи, които търсят лек за умората, липсата на дисциплина и усещането за душевна празнота в съвременния свят. Тази тенденция се подхранва от обещания за несметни нива на енергия, свръхестествен фокус, неустоим магнетизъм и дълбоко духовно просветление, които уж се постигали само чрез абсолютното и безкомпромисно спиране на всякаква сексуална активност. Въпреки това, когато се вгледаме по-дълбоко в тези твърдения, става ясно, че превръщането на една древна източна практика в модерен интернет култ води до опасни изкривявания, създавайки фалшиви надежди и ненужни психологически тежести за тези, които се опитват да я следват с фанатична предансть. Човешкият организъм не е машина, която работи с бутони за включване и изключване, а сложна, адаптивна биологична и енергийна система, която изисква динамичен баланс, а не пълно потискане на нейните основни естествени импулси. Исторически погледнато, концепциите за съхраняване на жизнената енергия идват от конкретни аскетични и монашески традиции, където духовният път е бил изцяло посветен на изолацията и отшелничеството, което прави директното им пренасяне в ежедневието на съвременния мъж, изложен на стрес, работа и социални ангажименти, не само непрактично, но и потенциално вредно. Когато един мъж започне да третира семенната течност като свещен ресурс, чиято загуба разрушава целия му живот, той неизбежно попада в капана на перфекционизма и манията за чистота, които граничат с обсесивно-компулсивно разстройство. Всяко неволно нощно освобождаване, което е напълно нормален физиологичен механизъм за регулиране на натрупаното напрежение в тялото, започва да се възприема като катастрофален провал, сриващ самооценката и провокиращ излишно чувство за вина и срам. Вместо да постигне така бленуваната вътрешна свобода, практикуващият се оказва затворник на собствените си строги правила, прекарвайки по-голямата част от времето си в мисли за секс, забрани и вътрешна борба със собствената си биология. Медицинската наука от своя страна категорично подчертава, че редовното еякулиране поддържа оптималното здраве на простатната жлеза и намалява риска от развитие на определени урологични заболявания в по-късна възраст, което поставя под сериозен въпрос твърденията на радикашните апологети за чистите ползи от вечното въздържание. Психологически погледнато, постоянното потискане на либидото често води до натрупване на неизползвана енергия, която вместо да се трансформира в творчество или спортни постижения, се превръща в невротично напрежение, раздразнителност, социална изолация и неадекватни реакции в междуличностните отношения. Човекът е социално същество и сексуалността е неразделна част от еволюционния ни опит, свързана не само с възпроизводството, но и с изграждането на дълбока интимност, емпатия и емоционална свързаност с партньора, които се губят напълно, когато другият пол започне да се разглежда единствено като заплаха за енергийната целокупност. Крайният подход към задържането на семенна течност създава и опасна токсична нагласа на превъзходство, при която индивидът започва да се чувства духовно по-висш от останалите хора, което разрушава способността му за съпричастност и здравословна комуникация със света. Вместо да се търси крайният полюс на пълното въздържание или пък другата крайност на хедонистичната и безразборна консумация, истинският ключ към хармонията се крие в златната среда на умереността, където сексуалната енергия се управлява осъзнато, без фанатизъм, страх или чувство за грях. Здравият разум изисква да приемаме тялото си с неговите естествени нужди, вместо да се опитваме да го пречупим през призмата на трендове от социалните мрежи, които често търсят сензации, за да привлекат последователи за сметка на реалното физическо и психическо здраве на хората. В крайна сметка, истинската сила не се измерва в броя дни, през които човек е успял да потисне биологичните си сигнали чрез волеви тормоз, а в способността му да живее в мир със себе си, да обича, да твори и да поддържа устойчив баланс между тяло, ум и дух, без да пада в капана на нито една крайна догма.

 Стотици различни светове: Хроника на едно момиче, което пътува из Космоса с ума си

В свят, който е обсебен от материалния успех, от кариерното израстване, от следването на строги академични канони и от непрестанното преследване на финансова стабилност, съществуват измерения на човешкото съзнание, които остават напълно недостъпни за обикновения прагматичен поглед, защото историята на едно младо момиче ни принуждава да се запитаме къде точно се намират невидимите граници между реалността, която обитаваме, и необятния космос на вътрешния ни свят. Тя не разполага със скъпи телескопи, нито работи в засекретени лаборатории на космически агенции, а в своето сиво и всекидневно битие работи като обикновена чистачка и касиерка, чиито ръце третират земни предмети, но според нейните лични и дълбоко лични думи, щом се прибере у дома в малката си стая, затвори очи и се отпусне на стола, пред нея се разкриват стотици чужди светове, разпръснати на милиони светлинни години в дълбокия и непознат космос. Всичко в нейния живот започва внезапно и драматично още през студентските ѝ години, когато тя е сред най-прилежните и успешни ученици, следвайки академичния си път с блестящи оценки, като я делят само една скромна четворка сред множеството шестици от дипломиране с пълно отличие, но именно тогава се случва нещо напълно неразбираемо и трансформиращо за нейната психика. Нещо дълбоко се променя вътре в нея, като че ли цялата натрупана до този момент фактологична информация, всички знания и научни догми се превръщат в тънък прах, а на тяхно място внезапно изникват нови, напълно непознати и космически познания, идващи сякаш от друг извор. Тя започва да възприема околната действителност, хората, природата и цялата материя по съвсем различен, почти алхимичен начин, което неизбежно води до нейното изключване от университета поради рязък спад в академичното ѝ представяне по старите стандарти. Това от своя страна отприщва серия от постоянни и тежки конфликти с нейните родители, които с болка и гнездящо разочарование ѝ повтарят, че е пропиляла техните инвестиции и че бъдещето ѝ е изпепелено, но тя изобщо няма желание да спори с тях, а вместо това избира да се заключва в стаята си, където сяда на обикновен стол и започва своите необятни пътешествия. Сега тя притежава уникалната и несравнима възможност да пътува където си поиска, при това не само в пределите на нашата земна планета, а из цялата необятна вселена, задавайки си въпроса дали някой друг е виждал това, което се разкрива пред нейния астрален взор. В сравнение с астрономите от нашата съвременна цивилизация, тя е видяла невероятно повече неща, като нейните наблюдения далеч надхвърлят сухите данни за безжизнени равнини и каменисти кратери, въпреки че и такива места съществуват в изобилие сред звездните системи. Най-вълнуващото преживяване за нея е да наблюдава бушуващата дива природа на други светове и странните цивилизации, развиващи се на милиони светлинни години от нашата родна Земя. Тя е ставала свидетел на изумителни триметрови същества, които точно като най-примитивните диви племена на нашата планета използват заострени камъни, за да си набират храна от природата на техния роден свят. Освен това тя описва една изключително интересна планета, чиято атмосфера е толкова плътна, че въздухът прилича на гъст гел, притежаващ силата да задържа във висящо състояние тежки камъни, минерали и гигантски кристали, създавайки една сюрреалистична, много необикновена и спираща дъха гледка.През следващите години на своите астрални скитания тя посещава и едно удивително място, което самата тя нарича Аметистовата планета, тъй като не познава официалните научни класификации на космическите тела. Този свят е обагрен в наситено лилави нюанси, като вместо познатите ни земни растения и дървета там растат минерални структури, които поразително приличат на нашите растителни форми със своите здрави стволове, разклонени клони, листа и цветя, доказвайки че космическата матрица е универсална за различни светове, докато изходните материали варират според условията. На този аметистов свят обитават невероятни триглави птици, както и високи сухоземни същества, които напомнят по своята форма на медузи, движещи се бавно с помощта на дълги и гъвкави пипала. В същия този свят в небето се плъзгат огромни скатове, които също изцяло са изградени от минерали, а самият аметистов живот е много по-малко капризен към своята околна среда, позволявайки на условията да бъдат радикално различни от земните, макар че обикновен човек би издържал там едва няколко минути преди пълно физическо рухване. Особено силно я очароват планетите-океани, при което става въпрос не непременно за водни басейни, тъй като химическият състав на течността, в която се зарождат и развиват различните форми на живот, често се различава драстично от земната вода. Тя е виждала дори океан, съставен от изцяло разтопени рубини, чийто цвят е тъмночервен като старо вино и невероятно горещ, като над този рубинен океан дори вали дъжд от искрящи скъпоценни камъни, което представлява напълно хипнотизираща гледка. Вселената е пълна и със светове, които на пръв поглед изглеждат напълно необитаеми и празни по повърхността си, но всъщност животът там кипи с пълна сила дълбоко в недрата им, където са изградени подземни бункери, цели градове и напреднала инфраструктура, надминаваща дори нашите технологични постижения. Тези планети могат да бъдат милиони пъти по-големи от Земята, а десетки скрити цивилизации намират своето убежище в техните дълбоки недра. По време на своите пътувания тя е наблюдавала и колосални космически флотилии и станции, които летята свободно между звездните системи, доказвайки че космосът гъмжи от живот точно както нашият земен океан. Далеч сме от това да бъдем сами във вселената, защото по пътя си човек може да срещне както примитивни диви племена, така и футуристични мегаполиси, чиято технологична сложност надхвърля човешкото въображение до степен, в която трудно бихме осъзнали тяхното съществуване. Възможно ли е изобщо да си представим град, създаден за трилиони различни интелигентни същества, при това не просто като обикновено селище, а като сложен микроклимат, в който милиони разнообразни раси съжителстват в пълна хармония и комфорт. Някои от тези светове са направо фантастични, като например една планета, която тя нарича Чертог и която първоначално е била с кръгла форма, но нейните интелигентни обитатели са я преустроили в масивен космически кораб, използвайки колосалната енергия на собственото ѝ ядро като двигател. Постепенно те са оформили цялото небесно тяло във формата на гигантско око, създали са защитна бариера, която да задържа атмосферата при движение, и сега те пътуват из необятността на космоса на борда на собствената си родна планета. Техният невероятен технологичен напредък им е позволил да променят траекторията на планетата без да променят условията на повърхността, отдалечавайки се от родната си умираща звезда и насочвайки се към съвсем нови съзвездия. За съжаление, всички тези невероятни астрални способности не ѝ носят никакви материални доходи в реалния свят, където тя продължава да се труди честно като чистачка и касиерка, за да преживява ден за ден. Родителите ѝ категорично отказват да повярват на нейните разкази, също както и нейните познати, приятели и колеги от работата, защото тя няма как да им предостави материално доказателство за това, което вижда с астралното си тяло, а нейните официални писма и обжалвания до Академията на науките срещат единствено насмешка и недоверие. Цялата тази ценна информация и уникални познания, които тя събира с всяко ново пътешествие, напълно сигурна е тя, биха могли да помогнат на човечеството да направи огромен скок в познанието за вселената, но за съжаление на никого другиго не му пука за това. Ето защо тя продължава да се наслаждава на своите космически видения в пълна, но прекрасна самота, затваряйки очи всяка вечер след тежкия работен ден, за да се потопи отново в безкрайния океан от светове, които я очакват в звездния мрак.

 Червените сокове и кисели млека дължат цвета си на насекоми: Истината за багрилото кармин, екстракта от кохинил и кодовите имена E120

Когато посягате към хладилните витрини в супермаркета за кисело мляко с ягоди или към бутилка с наситен, рубиненочервен плодов сок, вие най-вероятно напълно искрено предполагате, че този красив и апетитен цвят идва директно от истински, зрели и прясно изцедени плодове, но в суровата индустриална действителност наситеночервеният нюанс, посочен в списъка със съставките, изключително често се дължи на хиляди изсушени и стрити женски насекоми от вида кохинил (Dactylopius coccus), които се преработват фабрично, за да се извлече съдържащата се в тях естествена карминова киселина. Защото производителите на храни използват този концентриран екстракт от кохинил с една-единствена цел — да постигнат стабилен и изключително ярък червен цвят, който за разлика от естествените плодови пигменти никога не избледнява при висока термична обработка, продължително излагане на слънчева светлина или дълги месеци на складово съхранение. Понеже женските насекоми кохинил се хранят с диви кактуси от рода Opuntia (познати още като бодлива круша) и натрупват в телата си огромни количества карминова киселина — достигащи до цели 24 процента от тяхното собствено телесно тегло като естествен защитен механизъм срещу хищници, — след тяхното събиране, изсушаване и фино стриване тази киселина се превръща в изключително устойчиво багрило с цвят на чиста кръв. Тъй като индустриалното приложение на този пигмент надхвърля границите на хранително-вкусовата промишленост, карминът и екстрактът от кохинил се използват от векове като трайни оцветители в текстилната индустрия, при изработката на маслени бои за художници, в печатарските мастила и в скъпата козметика от най-висок клас, като например в червила, ружове и сенки за очи. Понеже този интензивен пигмент редовно се среща навсякъде по рафтовете на масовите магазини — от рубиненочервени плодови сокове, кисели млека с ягоди или малини, розови сладоледи и желирани бонбони до черешови захарни изделия, коктейлни череши мараскино и дори преработени месни продукти като колбаси, той продължава да бъде масово използван. Защото въпреки че се счита за официално безопасен за масовия потребител, карминът представлява добре известен и опасен алерген от протеинов произход, тъй като микроскопични протеинови частици от самите насекоми, останали в багрилото след обработката, могат да предизвикат тежки алергични реакции при по-чувствителни хора — вариращи от болезнена копривна треска и локално подуване на лицето до професионална астма и животозастрашаващ анафилактичен шок. Понеже в миналото строгите правила на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) позволяваха на производителите тайно да скриват тези багрила от насекоми зад общи и мъгливи означения като „добавен оцветител“ или „изкуствен оцветител“, след десетки регистрирани тежки случаи на алергични реакции, от 2011 година насам (съгласно федералната разпоредба 21 CFR 101.22) бе въведено абсолютно задължително изрично посочване на съставките „кармин“ или „екстракт от кохинил“, докато Регламентите на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) изискват същото ясно обозначаване в Европейския съюз под специфичния код E120. Поради тази причина, ако спазвате строг растителен режим на хранене, храните се според религиозните изисквания за „кашер“ или страдате от необясними хранителни алергии, винаги проверявайте внимателно етикета за наличието на „кармин“, „екстракт от кохинил“ или „E120“ и търсете по-чисти алтернативи с растителни оцветители като прах от сок от цвекло, ликопен или екстракт от червен пипер (паприка). Защото всички тези факти, регулаторни изисквания и медицински предупреждения са извлечени директно от официалните разпоредби на FDA (21 CFR 101.22 и 21 CFR 73.100 от 2009/2011 г.), оценките за безопасност на СЗО и ФАО от 2018 г., както и научните публикации в списанието „Journal of Allergy and Clinical Immunology“ от 2020 г., разкриващи истината за това какво наистина оцветява нашите любими червени храни.