Задържане на сперма: Единственото нещо, което променя мозъка, силата и живота ви

 Задържането на енергията е практика, която променя мъжа по начин, който не може да бъде обяснен с кратки думи, защото не е просто отказ от импулс, а е процес, който пренарежда мозъка, стабилизира нервната система, изостря вниманието, укрепва характера и създава вътрешна сила, която започва да се проявява във всяко действие, във всяка мисъл, във всяко решение. Когато мъжът започне да задържа енергията си, мозъкът преминава през промяна, която засяга мотивацията, фокуса, дисциплината и способността да се справя със стрес, защото енергията, която преди е била разпиляна, започва да се натрупва и да се превръща в сила, която променя начина, по който мъжът реагира на света. Първото нещо, което се променя, е вниманието, защото задържането на енергията намалява вътрешния шум, стабилизира концентрацията и позволява на мозъка да работи по‑ясно, по‑дълбоко и по‑фокусирано. Второто нещо е дисциплината, защото когато мъжът започне да контролира импулсите си, той започва да контролира и навиците си, а когато контролира навиците си, той започва да контролира живота си. Третото нещо е енергията, защото задържането ѝ променя начина, по който тялото се движи, начинът, по който умът мисли, начинът, по който мъжът влиза в стая, начинът, по който говори, начинът, по който гледа другите, начинът, по който носи присъствието си. Четвъртото нещо е самоконтролът, защото когато мъжът започне да овладява желанията си, той започва да овладява реакциите си, а когато овладява реакциите си, той започва да овладява характера си. Петото нещо е устойчивостта, защото задържането на енергията променя начина, по който мозъкът обработва стрес, и вместо да се разпада под натиск, мъжът започва да се изправя по‑силен, по‑спокоен, по‑стабилен. Шестото нещо е мотивацията, защото когато енергията не се разпилява, тя започва да се превръща в вътрешен огън, който движи мъжа напред, който го кара да работи повече, да мисли по‑ясно, да се стреми към повече, да се издига над старите си навици. Седмото нещо е мъжката сила, защото задържането на енергията променя начина, по който мъжът се усеща отвътре, създава стабилност, която другите забелязват, създава увереност, която не е показна, а е тиха, дълбока и истинска. Осмото нещо е способността да се спират рецидиви, защото когато мъжът започне да разбира какво се случва в мозъка му, когато започне да осъзнава какво предизвиква импулсите, когато започне да наблюдава мислите си, той започва да прекъсва цикъла, който го е държал слаб, разсеян и зависим. Деветото нещо е трансформацията, защото задържането на енергията не е просто практика, а е процес, който променя начина, по който мъжът мисли за себе си, начина, по който гледа на живота, начина, по който се движи през света. Десетото нещо е промяната в мозъка, защото задържането на енергията влияе на допаминовите пътища, намалява свръхстимулацията, стабилизира мотивацията и позволява на мозъка да работи в по‑балансиран ритъм, който създава постоянство, а постоянството създава сила. Единадесетото нещо е промяната в поведението, защото когато мъжът започне да задържа енергията си, той започва да избягва хаоса, да избягва разсейването, да избягва слабите навици, да избягва действия, които го връщат назад. Дванадесетото нещо е промяната в целите, защото когато енергията се натрупва, мъжът започва да мисли по‑голямо, да планира по‑далеч, да се стреми към неща, които преди са изглеждали недостижими. Тринадесетото нещо е промяната в характера, защото задържането на енергията изгражда търпение, изгражда устойчивост, изгражда сила, изгражда стабилност, изгражда мъжко присъствие, което не може да бъде имитирано. Четиринадесетото нещо е промяната в живота, защото когато мъжът започне да контролира енергията си, той започва да контролира времето си, започва да контролира вниманието си, започва да контролира посоката си, започва да контролира бъдещето си. Петнадесетото нещо е осъзнаването, че задържането на енергията не е просто практика, а е единственото нещо, което променя мозъка, силата и живота на мъжа, защото когато мъжът овладее себе си, той овладява всичко останало.

 На пресъхналия Дунав са открити останки от най-дългия древен римски мост. Каква сила го е разрушила до основи?

Необичайната лятна жега през 2026 г. в Европа изненада археолозите. Плитката река Дунав разкри останките на масивна структура, чиито основи са били скрити под водата в продължение на близо 1700 години: мостът „Константин“, някога най-дългият мост, построен от римляните.

В началото на август 2026 г. нивото на водата в Дунав спадна до критична точка, разкривайки каменните основи на древен мост. Мащабът на откритието е следният:

Дължината на моста при построяването му е била до 1,6 километра, което го прави най-дългата мостова конструкция в древния свят.

Конструкцията е на почти 1700 години. Мостът е открит на 5 юли 328 г. сл. Хр.

Строежът е извършен по време на управлението на император Константин I (управлявал 306–337 г. сл. Хр.), същият, който легализира християнството и основава Константинопол.

В чест на завършването на строежа в Рим са сечени златни медальони. До наши дни са оцелели само два екземпляра от тази рядка монета.

Животът му се оказал краткотраен – според учените, конструкцията е била разрушена само след няколко десетилетия, вероятно около 367 г. Така мостът е просъществувал само около 40 години.

Разкритите руини се намират близо до българското село Гиген, недалеч от древния град Улпия Ескус, който е бил важен римски център на южния бряг на Дунав. На отсрещния, румънски бряг, мост е водил до град Сучидава.

Между другото, в село Гиген има много къщи с основи, направени от древни варовикови блокове. Наблизо обаче няма кариери. Вероятно жителите са демонтирали руините на римски или дори по-стари структури по време на строителството. Това е видно, когато разгледате улиците в Google Maps:

Интересното е, че при построяването на моста „Константин“ инженерите са използвали проектите на известния му предшественик, Траяновия мост, построен от архитекта Аполодор от Дамаск няколко десетилетия по-рано. Именно мостът „Константин“ обаче е счупил рекорда за дължина.

Екстремна лятна суша в Европа е довела до спадане на нивото на Дунав до такава степен, че обикновено скритите каменни основи на моста са били разкрити.

На 4 август 2026 г. специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен документираха останките. Дронове им помогнаха в работата, което им позволи да получат подробни изображения и данни за картографиране на древните структури.

Дунав е станал плитък с 40 см

Римски акведукти и мостове все още съществуват в цяла Западна Европа. Но защо този мост е стоял само 40 години и след това е бил напълно разрушен? Местните жители не са могли да го демонтират. А ако се беше срутил, изкуствен бързей щеше да остане в реката в продължение на много години. В речното корито няма блокове.

Интересно е също, че вторият по дължина мост, построен от римляните на Дунав, Трояновият мост (вероятно дълъг 1135 метра), също не е просъществувал дори половин век.

Троянов мост

Всичко, което е останало от него, са основите близо до брега.

През 1856 г. рекордно ниските нива на водата в Дунав разкриват всичките 20 стълба на разрушения мост. Те възпрепятстват речното корабоплаване и впоследствие, през 1906 г., два стълба са разрушени. До 1932 г. остават 16 стълба, но през 1982 г. археолозите са идентифицирали само 12.

Други новини:

В Рим рязкото спадане на нивото на река Тибър разкри останките от древен мост, известен като Мостът на Нерон.

Но други римски мостове все още стоят почти в оригиналния си вид. Ето някои примери:

Римският мост в Мерида над Гуадиана

Построен също по време на управлението на император Траян, той се простира на 721 метра (790 метра включително подходите) с 60 отвора, което го прави най-дългият оцелял древен римски мост.

Мостът Алкантара

Също мост от времето на Траян, той свързва бреговете на река Тежу.

Това е Милвийският мост, построен през 109 г. пр.н.е. в Рим през река Тибър. Други оцелели мостове в Рим включват Понте Фабриций (62 г. пр.н.е.) и Понте Цестий (46 г. пр.н.е.).

Но какво се е случило с мостовете на Дунав? Тази археологическа находка може да даде отговора:

В кариера на 2 км от Дунав работници откриха няколко древни лодки, заровени под пластове почва.

Въпросът, който остава без отговор, е: как тези лодки са се озовали толкова дълбоко под земята и толкова далеч от Дунав? Само ако огромни кални потоци са ги отнесли в речната долина, са ги погребали и са ги запазили. Същите тези потоци вероятно са отнесли древните римски мостове по Дунав. Но откъде биха могли да дойдат тези потоци?

Дунав се захранва от реки, които извират от Алпите. Може би ледниците са започнали внезапно да се топят или планините са преживели необичайно продължителни валежи. Климатолозите смятат, че това може да се случва веднъж на всеки 300-500 години.

Например, приблизително веднъж на всеки пет години, след обилни дъждове, може да се наблюдава силно наводнение в малката река Кача (малък приток на река Енисей). Нивото на водата ѝ се покачва с 1,5 метра, превръщайки се в бурен, кален порой, понякога преливащ от бреговете си и разливащ вода през заливната низина. Това е къса, равнинна река.

Ами ако подобни поройни валежи са продължили седмици наред в миналото? Но какво ги е предизвикало? Вулканични изригвания или космически прах от газово-прахов облак или опашка на комета?

Следи от катаклизъм могат да се видят в подобни примери за мостове и разрушени градове. Най-вероятно Римската империя (или древният свят преди римляните) е била разрушена не от варвари, а от стихиите. А варварите са дошли по-късно като мародери.

 МРАЧНИЯТ ПРОИЗХОД НА „ДЖАК И БОБЕНОТО СТЪБЛО“: ИСТОРИЯТА, КОЯТО НЕ РАЗКАЗВАТ НА ДЕЦАТА

„Джак и бобеното стъбло“ е представяна от поколения като невинно приключение с магически боб, гигант и откраднато съкровище, но най‑старите версии разкриват история, в която гладът, отчаянието, измамата и насилието стоят в самата сърцевина, защото първоначалният Джак не е безобидният герой от детските книжки, а фигура, водена от оцеляване, която навлиза в чуждо царство, взема това, което не му принадлежи, и се връща многократно въпреки смъртната опасност. Корените на приказката далеч надхвърлят сборниците от XIX век, които я популяризират, защото фолклористите проследяват структурата ѝ хиляди години назад, до индоевропейски прародител, датиран между 2500 и 4500 г. пр.н.е., което поставя основите ѝ в епоха, когато културите са били сурови, а историите са служели като предупреждения, а не като утеха. Най‑ранните печатни версии показват Джак като бедно момче, което живее в свят на глад и лишения, където продажбата на семейната крава не е глупост, а отчаян опит за спасение, а магическият боб не е чудо, а символ на древни ритуали, свързани със смъртта, трансформацията и преминаването между светове. Бобът в древните традиции е бил свързан с душите, с отвъдното, с жертвоприношенията, с прехода от един свят към друг, така че бобеното стъбло не е просто растение, а мост между царства, вертикален път, който свързва земята с небесното или отвъдното пространство, където живеят същества, които не принадлежат на човешкия свят. Гигантът в най‑старите версии не е комичен злодей, а чудовище, което живее в свят на смърт и богатства, събирани чрез насилие, защото съкровищата, които Джак краде, не са просто злато, а предмети с древно значение: първият е символ на изобилие, вторият е символ на власт, а третият — последният — е предмет, който променя цялата атмосфера на историята, защото в най‑старите текстове той не е просто арфа, а магически инструмент, свързан с душите, с гласа на отвъдното, с песен, която не трябва да бъде чувана от живите. Именно тази последна кражба води до най‑жестокия момент в историята, защото гигантът не преследва Джак само заради откраднатото, а защото последният предмет е част от неговия свят, част от неговата сила, част от неговата същност, и когато Джак го взема, той нарушава граница, която не трябва да бъде прекрачвана. Песента на гиганта в най‑старите версии е различна от познатата днес, защото тя е свързана с древни формули, които описват мирис на кръв, следи от смърт, гласове на предците, а не детска рима. Когато Джак се изкачва по стъблото, той не отива в приказен свят, а в чуждо царство, което не е предназначено за хора, а когато се връща, той не е герой, а нарушител, който е взел нещо, което не му принадлежи. По‑късните писатели постепенно омекотяват историята, добавят оправдания, променят мотивацията на Джак, превръщат гиганта в карикатура, премахват насилието, премахват мрака, премахват древните символи, премахват връзката с смъртта и трансформацията, за да направят историята подходяща за деца, но основата остава същата: това е приказка за глад, отчаяние, нарушени граници, кражба, преследване и смърт. Когато се разгледа заедно с други древни митове, бобеното стъбло се превръща в космически път, подобен на световното дърво, което свързва различни нива на съществуване, а гигантът става пазител на свят, който не трябва да бъде нарушаван. Най‑мрачният момент настъпва, когато Джак взема последния предмет, защото тогава историята разкрива нещо за него, за гиганта и за света над стъблото, което по‑късните версии изтласкват на заден план: Джак не е просто бедно момче, а фигура, която нарушава космически ред, а гигантът не е просто чудовище, а същество, което защитава своя свят от човешка алчност. Тази приказка е една от 27‑те истории, изследвани в книгата „Мрачният произход на детските истории“, която проследява най‑ранните версии на известни приказки и показва какво се е променило, когато тъмните елементи са били премахвани, пренаписвани или омекотявани, защото много от историите, които хората свързват с детството, са започнали на места, далеч от всичко, което наподобява невинност, и „Джак и бобеното стъбло“ е една от най‑ярките доказателства за това.

 ДВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПЛАНЕТИ: НЕБЕСНАТА СКРИЖАЛА И ЗАГУБЕНИТЕ КОСМИЧЕСКИ ЗНАНИЯ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

През 1934 година археолози, работещи край Кайро, попадат на древна структура, заровена почти изцяло под пясъка, която не прилича на обикновен храм или некропол, защото стенописите били унищожени от времето, символите били разкъсани, а фрагментите показвали само остатъци от фигури, богове и знаци, които не позволявали да се определи точната функция на мястото. Стаята била затрупана толкова дълбоко, че трябвало да бъде изкопавана слой по слой, докато се разкрият основите на разрушени колони и пиедестал, който някога е държал статуя или конструкция с неизвестно предназначение. Когато цялото пространство било почистено, археолозите открили вдлъбнатина в пода, оградена от каменна рамка, а в центъра ѝ имало ниша, съдържаща предмет, направен от синкаво стъкло или минерал, който не приличал на нищо познато на Земята. След като бил изваден на светлина, станало ясно, че артефактът представлява система от кръгове, всеки от които е орбита, а всички заедно образуват схематично изображение на Слънчевата система. Луната била изобразена до Земята, Марс имал два спътника, Юпитер и Сатурн били заобиколени от множество малки луни, а между Марс и Юпитер се намирала друга планета със собствен спътник, която не съществува в съвременната астрономия. Освен това имало небесно тяло с огромна елиптична орбита, движеща се в различна равнина от останалите планети, пресичаща всички орбити и завършваща пълния си цикъл за около шест хиляди години. Това не било просто рисунка, а карта, която показвала знания, които древните египтяни не би трябвало да притежават. В древните текстове се споменава Небесната скрижала, за която се твърди, че е дадена на хората от Тот, богът на мъдростта, който според легендите показал на древните жители близките планети и им разказал за световете на всяка от тях. Според тези легенди египтяните знаели, че Венера някога е имала гори преди да се превърне в огнена пещ, че Марс е имал солен океан, който е обмивал Олимп Монс, че Юпитер и Сатурн имат стотици луни, че между Марс и Юпитер се намира друга планета, която по‑късно е изчезнала или е била разрушена. Учените отхвърляли тези текстове като митове, защото не можели да приемат съществуването на богове, не можели да приемат, че древните са знаели повече, не можели да приемат, че артефактът може да е истински. Но когато Небесната скрижала била отнесена в Берлин за анализ, изследователите потвърдили, че артефактът изобразява звездна система, макар да няма маркировки, които да показват дали става въпрос за нашата Слънчева система или за друга. Това предизвикало спорове, защото ако артефактът е истински, той показва две допълнителни планети, една разрушена и една с огромна орбита, която се връща на всеки шест хиляди години. След това се появил още по‑странен детайл: минералът, от който е направена скрижала, не се среща на Земята. В продължение на четири години минералолози се опитвали да намерят аналог, сравнявали го с редки земни образци, с минерали от дълбочините, с кристали, които се образуват при екстремни температури и налягания, но не открили нищо подобно. Материалът не можел да бъде създаден в условията на Земята, не можел да бъде образуван в земната кора, не можел да бъде създаден дори близо до ядрото, където огромната плътност и екстремната температура създават уникални условия за редки минерали. Това означавало само едно: артефактът не е земен. Или е донесен, или е даден, или е оставен. Артефактът изчезнал по време на войната, но немският учен Евалд Вайх запазил бележки за него, описал го подробно и през 2001 година изчисленията показали, че минералът не може да бъде земен. Ако легендата е вярна и Тот е предал скрижала на хората, тогава тя изобразява Слънчевата система така, както е била по време на царуването на боговете. Това означава, че не може да има грешка, освен ако съвременните учени не смятат, че са по‑умни от бог на мъдростта. Но ако артефактът е истински, ако е небесна карта, ако е създаден от материал, който не е земен, ако показва две допълнителни планети, ако показва орбита, която пресича всички останали, ако показва знание, което древните не би трябвало да имат, тогава въпросът остава: кой го е дал, кой го е оставил, кой го е създал и защо е изчезнал точно по време на война. Две допълнителни планети, една разрушена, една с орбита от шест хиляди години, минерал, който не е земен, карта, която не би трябвало да съществува, знание, което не би трябвало да бъде притежавано от древни хора, и легенда за бог, който е показал небесата. Това е Небесната скрижала. Това е артефактът, който никой не е трябвало да намери. Това е знанието, което никой не е трябвало да помни. Това е историята, която никой не е трябвало да разкаже. Но тя съществува. И въпросът остава: ако древните са знаели повече, отколкото знаем ние, тогава кой всъщност е бил техният учител.

360 дни задържане на сперма: Това, което никой не ви казва

 360 дни дисциплина променят мъжа по начин, който не може да се обясни с кратки думи, защото това не е просто период, в който се отказваш от импулси, а е година, в която се променя начинът, по който реагираш на света, начинът, по който мислиш, начинът, по който се движиш, начинът, по който гледаш на себе си, начинът, по който носиш енергията си. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва, че увереността му вече не е нещо, което трябва да доказва, а е вътрешно състояние, което се усеща в походката, в гласа, в погледа, в начина, по който влиза в стая, защото дисциплината създава стабилност, стабилността създава сила, а силата създава присъствие. След 360 дни дисциплина мъжът започва да привлича хора по различен начин, защото енергията му става по‑ясна, по‑подредена, по‑фокусирана, по‑спокойна, по‑дълбока, а това се усеща от другите като магнитно поле, което не е агресивно, а стабилно. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва, че вниманието му е по‑силно, че може да се концентрира по‑дълго, че може да работи по‑фокусирано, че може да мисли по‑ясно, че може да взема решения по‑бързо, защото дисциплината изчиства шумовете, които пречат на ума. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва, че финансовата му стабилност се променя, защото когато вниманието е силно, когато умът е подреден, когато импулсите са под контрол, когато енергията не се разпилява, тогава мъжът започва да взема по‑добри решения, да работи по‑ефективно, да мисли по‑стратегически, да се движи по‑целенасочено, да избягва хаоса, да избягва разпиляването, да избягва загубите. След 360 дни дисциплина мъжът започва да усеща, че целта му става по‑ясна, че посоката му става по‑стабилна, че вътрешният му компас се изчиства, защото дисциплината премахва вътрешния шум, който пречи на мъжа да чуе собствената си посока. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва духовен растеж, който не е свързан с ритуали, а с вътрешна яснота, защото когато умът е подреден, когато тялото е стабилно, когато вниманието е силно, когато импулсите са под контрол, тогава мъжът започва да вижда себе си по‑ясно, да разбира себе си по‑дълбоко, да усеща вътрешната си сила по‑цялостно. След 360 дни дисциплина мъжът започва да се сблъсква с тригери, които не са нови, а са стари модели, които се опитват да се върнат, защото умът има навика да се връща към старото, но дисциплината му позволява да ги разпознава и да ги прекъсва. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва, че стресът вече не го разрушава, а го тества, защото дисциплината променя начина, по който реагираш на трудности, и вместо да се разпадаш, започваш да се изправяш. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че истинското ниво не е просто да издържиш дълъг период, а да се превърнеш в човек, който реагира различно, когато животът го удари, защото дисциплината не е броене на дни, а трансформация на характера. След 360 дни дисциплина мъжът започва да забелязва, че вниманието му е най‑ценният ресурс, защото когато вниманието е силно, всичко останало се подрежда, а когато вниманието е разпиляно, всичко останало се разпада. След 360 дни дисциплина мъжът започва да защитава вниманието си агресивно, защото разбира, че всяко разсейване е загуба на сила, а всяка загуба на сила е връщане назад. След 360 дни дисциплина мъжът започва да вижда тъмната страна на старите навици, защото когато вече не ги практикува, започва да разбира колко много са му взимали, колко много са го отслабвали, колко много са го разсейвали, колко много са го държали в ниско състояние. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че най‑голямото осъзнаване не е броят дни, а промяната в реакцията, защото истинската сила не е в това да се въздържиш, а в това да реагираш различно, когато животът те удари. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че първият ден е най‑труден, защото тогава умът е слаб, импулсите са силни, хаосът е близо, но ако можеше да се върне назад, би си казал да не гледа на процеса като на битка, а като на трансформация, защото битката изтощава, а трансформацията изгражда. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че това не е финална линия, а начало на нов етап, защото дисциплината не е нещо, което се прави за определен период, а е начин на живот, който променя всичко. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че най‑важното е да защитава вниманието си, да поддържа стабилност, да избягва хаоса, да се движи с цел, да мисли ясно, да реагира спокойно, да се изправя пред трудности без разпад, да поддържа вътрешна сила, да пази енергията си, да пази посоката си, да пази характера си. След 360 дни дисциплина мъжът започва да разбира, че това е процес, който не свършва, а се задълбочава, защото колкото повече време минава, толкова по‑силен става умът, толкова по‑стабилно става вниманието, толкова по‑ясна става посоката, толкова по‑дълбока става трансформацията.

 ДАЛИ ВАШИЯТ ДОМ Е ОБЛАДАН ОТ ТЪМНИ ПАРАЗИТНИ СЪЩНОСТИ, ХРАНЕЩИ ВАШАТА ЕНЕРГИЯ

Вашият дом е вашата крепост. Вашият дом е вашата защита. Вашият дом е мястото, където трябва да има спокойствие, стабилност, чистота и ред, защото тъмните паразитни същности се събират там, където има разпад, мръсотия, счупени предмети, хаос, безпорядък, ниски честоти, натрупана енергийна прах, забравени вещи, стари дрехи, неизхвърлени боклуци, остатъци от конфликти, следи от чужди емоции, и когато това се натрупа, пространството започва да вибрира ниско, да става тежко, да става плътно, да става мрачно, да става неподходящо за духа ви, защото злото обича мръсното, обича разпада, обича счупеното, обича хаоса, обича ниските вибрации, които му дават вход към вашия свят. Ако човек започне да пие алкохол вкъщи постоянно, ако бутилките се превърнат в навик, ако чашата стане част от ежедневието, тогава ниските честоти се сгъстяват, защото алкохолът отслабва духа, разкъсва защитата, отваря врата, през която паразитът влиза, започва да пие през човека, започва да се гневи през човека, започва да желае през човека, започва да крещи през човека, започва да се храни през човека, започва да го подтиква към импулси, които не са негови, към гняв, към ярост, към разрушение, към хаос, към действия, които не принадлежат на истинската му природа, и човек започва да се кара с близките си, да крещи на децата, да удря жена си, да се държи агресивно, да се променя, да се затваря, да се разпада, защото паразитът се храни от разрушението, от страха, от болката, от хаоса, от ниските вибрации, които се създават при насилие, и това не е истинският човек, а енергийният разпад, който го управлява. Ако човек яде плът постоянно, ако консумира месо ежедневно, ако пие алкохол, ако се дрогира, ако пуши без мярка, ако гледа порнография непрекъснато, ако мастурбира постоянно, ако изтощава сексуалната си енергия, тогава тъмните същности се подсилват, защото сексуалната енергия е сила, а когато тя се разпилява, човек става слаб, става празен, става отворен, и паразитът влиза през тази празнота като хищник, който усеща кръв, и започва да контролира ниските импулси, да ги усилва, да ги разширява, да ги превръща в зависимост, която изтощава духа. Ако домът започне да тежи, ако въздухът стане плътен, ако енергията стане мрачна, ако се появи депресия, ако се появят панически атаки, ако ходите по лекари и никой не намира причина, ако пиете успокоителни, но нищо не се променя, тогава това е знак, че пространството е пълно с ниски вибрации, с енергийни сенки, с остатъци от чужди емоции, с отпечатъци от стари конфликти, с следи от хора, които не е трябвало да прекрачват прага, и тези сенки започват да точат силата, да изчерпват духа, да създават чувство за капан, да създават желание за бягство, да създават нужда да смените жилището, да напуснете мястото, което някога е било ваше. Нощем заспиването става трудно. Нощем будите се без причина. Нощем сънищата стават тежки. Нощем кошмарите стават ярки. Нощем се появяват образи, понякога сексуални, понякога мрачни, понякога агресивни, защото ниските вибрации се хранят със съня, със страха, със слабостта, и човек започва да се променя, да се затваря, да се разпада, да губи контрол над мислите си, да губи контрол над емоциите си, да губи контрол над импулсите си, да губи контрол над живота си, и това създава усещане, че всичко е провал, че нищо не върви, че няма изход, че няма светлина, че няма сила, че няма надежда, и човек започва да мисли за край, защото паразитът иска да го доведе до пълно изтощение. Има случаи, в които хора са описвали задушаване, натиск върху гърдите, тежест върху тялото, присъствие над тях, движение в тъмното, падане на предмети, черни сенки, стъпки, шумове, промяна в температурата, внезапен студ, изтръпване, напрежение, гняв, нервност, отчаяние, депресивни мисли, сексуални импулси, желание за порнография, желание за мастурбация, желание за алкохол, желание за дрога, желание за плът, и това са признаци, че домът е пълен с ниски вибрации, с енергийни сенки, с отпечатъци от хаос, с следи от разрушителни навици, с натрупани енергийни паразити, които се хранят от разпада на човека.Нови случаи показват, че някои хора започват да чуват стъпки, да виждат тъмни фигури в периферията, да забелязват промяна в миризмата на въздуха, да наблюдават как електроуреди се включват сами, да виждат как лампи премигват, да усещат как вратите се затварят без причина, да забелязват как животните в дома реагират на невидими движения, да наблюдават как растенията в дома започват да изсъхват, да забелязват как водата в чашите става тежка, да виждат как огледалата потъмняват, да усещат как пространството се свива, да забелязват как времето в дома се променя, да наблюдават как часовниците изостават или избързват, да виждат как сенки се движат по стените, да забелязват как звукът в дома става глух, да усещат как въздухът става плътен като течност, да наблюдават как мислите им се променят, да забелязват как настроението им пада без причина, да виждат как светлината в дома става по‑слаба, да усещат как пространството губи своята сила. Това са  признаци, които хората описват като енергийни паразити, като тъмни същности, като ниски вибрации, които се натрупват и започват да управляват поведението, да променят мислите, да изчерпват духа, да разрушават вътрешната стабилност.

Нощем мъже и жени лежат в тъмното и разбират, че нещо ги наблюдава, че сенки се движат по стените, че невидими форми се приближават, че тъмни фигури стоят до леглото, че нещо докосва тялото, че невидими ръце се плъзгат по кожата, че парализа обхваща крайниците, че дишането се затруднява, че възбуда се появява без причина, че глас се чува в тишината, че страх преминава през тялото като студена вълна, че треперене започва без контрол, че пространството се променя, че домът вече не е дом, а е станал затвор, в който депресия, отчаяние, самота и безизходица се натрупват като тежък облак. Денем човек стои вкъщи без работа, без желание, без сила, без посока, защото всичко се разпада, финансите изчезват, късметът се обръща, всяко начинание се проваля, всяка възможност се затваря, всяка врата остава заключена, защото ниските честоти са превзели пространството и човек се отдава на алкохол, дрога, преяждане, мързел, порнография, мастурбация, гняв, нервност, отчаяние, безволие, разпад, и животът става тежък, мрачен, нестабилен, а психиката започва да се разклаща. Лекарите не откриват нищо, изследванията са чисти, диагнозите липсват, но човек се чувства изтощен, празен, депресиран, без енергия, без желание, без сила, и когато влезе в дома си, всичко се сгъстява, всичко пада върху него, всичко го удря като стена от страх, депресия, отчаяние, мрачни мисли, агресивни импулси, желание за алкохол, желание за мастурбация, желание за преяждане, желание за лежане, желание за мързел, желание за изолация, и домът се превръща в капан, който изсмуква силата. Нощем сънят не идва, тялото се върти, мислите се блъскат, мрачни картини се появяват, сексуални образи нахлуват, тъмни форми се приближават, нещо докосва тялото, нещо се хвърля върху гърдите, нещо се движи около леглото, нещо стои над главата, нещо се спуска към лицето, нещо натиска тялото, нещо блокира движението, нещо пречи на дишането, нещо се опитва да влезе в съня, нещо се опитва да вземе енергията, нещо се опитва да стане част от човека. В тъмното се чуват стъпки, падат предмети, шкафове се отварят, врати се затварят, въздухът става плътен, светлината премигва, огледалата потъмняват, електроуредите се включват сами, времето в дома се променя, часовниците изостават, животните реагират на невидими движения, кучето се крие под леглото, котката гледа в един ъгъл и мяука без причина, птиците в клетка се раздвижват нервно, растенията започват да изсъхват, водата в чашите става тежка, стените започват да вибрират, звукът в дома става глух, пространството се свива, светлината отслабва, а човек се променя, става нервен, става мрачен, става агресивен, става безсилен, става празен, става зависим, става разпаднат. Тъмните паразитни същности се хранят от ниските честоти, от зависимостите, от алкохола, от дрогата, от преяждането, от порнографията, от мастурбацията, от мързела, от гнева, от нервността, от отчаянието, от депресията, от безволието, от разпада, и когато човек се отдаде на тези навици, паразитът става по‑силен, по‑тежък, по‑плътен, по‑влиятелен, по‑дълбок, и домът се превръща в място, което не дава сила, а взема сила. Някои хора описват как тъмни фигури стоят до леглото, как невидими ръце се плъзгат по тялото, как парализа блокира движението, как дишането се затруднява, как глас се появява в тишината, как страх преминава през тялото, как треперене започва без контрол, как пространството се променя, как домът вече не е дом, а е станал затвор, в който депресия, отчаяние, самота и безизходица се натрупват като тежък облак. Някои хора описват как тъмни сенки стоят в коридора, как фигури се движат зад тях, как предмети падат без причина, как животните реагират на невидими форми, как кучето лае към празна стена, как котката гледа в тъмното и мяука, как въздухът става студен, как тялото трепери, как мислите се променят, как настроението пада, как силата изчезва, как духът се разпада.

Когато човек живее в пространство, което е станало тежко, мрачно, напрегнато, когато мислите се променят, когато настроението пада, когато силата изчезва, когато домът започва да влияе на поведението, когато се появяват импулси към алкохол, дрога, преяждане, порнография, мастурбация, мързел, изолация, гняв, нервност, отчаяние, когато сънят се разкъсва, когато нощите стават трудни, когато денят става безсилен, когато животът започва да се разпада, тогава е необходимо да се прекъсне този процес и да се върне контролът над пространството и над себе си. Първата стъпка е прекъсване на навиците, които хранят ниските честоти, защото алкохолът, дрогата, преяждането, порнографията, мастурбацията, мързелът и изолацията са канали, които позволяват на разпада да се разширява. Когато човек прекъсне тези навици, честотата започва да се повишава, а повишената честота затваря входовете на разпада. Втората стъпка е физическо пречистване на дома, защото мръсотията, хаосът, счупените предмети, натрупаните дрехи, неизхвърлените боклуци, старите вещи и прахът създават ниски вибрации, които трябва да бъдат премахнати. Когато пространството се изчисти, енергията започва да се променя, светлината се връща, въздухът става по‑лек, а домът започва да възстановява своята сила. Третата стъпка е ритуалът със сол, защото солта е древен символ на защита и стабилност. Вземете кофа с топла вода и добавете едра каменна сол, след което измийте подовете от най‑далечния ъгъл към входната врата, за да изведете ниските честоти навън. Когато водата потъмнее, излейте я в канализацията, защото тя вече е носител на разпада. Четвъртата стъпка е ритуалът с пелин, защото пелинът е силно пречистващо растение. Запалете суха връзка пелин така, че да пуши, затворете прозорците и преминете през целия дом, като позволите на горчивия дим да проникне във всеки ъгъл. След като димът изпълни пространството, отворете всички прозорци и врати, за да излезе натрупаната тежест. Петата стъпка е ритуалът с тамян, защото тамянът е символ на въздигане и светлина. Запалете тамян и оставете дима да премине през стаите, защото тамянът променя вибрацията и издига пространството. Шестата стъпка е молитвата, защото молитвата е вибрация, която променя вътрешното и външното поле. Произнесете „Отче наш“ бавно и ясно, като държите запалена восъчна свещ и преминавате през дома по часовниковата стрелка. Когато свещта пращи или пуши, това означава, че пречистването работи. Седмата стъпка е поставяне на сол на прага, защото солта създава невидима линия, която ниските честоти не преминават. Осмата стъпка е поставяне на връзки от пелин и вратига над входната врата, защото тези растения отблъскват ниските вибрации и създават стабилност. Деветата стъпка е изчистване на огледалата, защото огледалата задържат отпечатъци от енергия. Избършете ги със светена вода или вода със сол, за да премахнете натрупаните следи. Десетата стъпка е изчистване на въздуха, защото въздухът носи вибрацията на дома. Отворете прозорците всеки ден, за да позволите на свежия въздух да промени пространството. Единадесета стъпка е изчистване на мислите, защото мислите са енергия, а енергията определя посоката на живота. Когато човек започне да наблюдава мислите си и да ги пренасочва, вътрешната сила се връща. Дванадесета стъпка е прекъсване на вредните контакти, защото хора с хаос, зависимости и ниски честоти могат да оставят отпечатъци в дома, които трябва да бъдат прекъснати. Тринадесета стъпка е изграждане на нова рутина, защото рутината създава стабилност, стабилността създава сила, силата създава защита. Четиринадесета стъпка е връщане на светлина в дома, защото светлината променя вибрацията. Петнадесета стъпка е грижа за тялото, защото тялото е основата на енергията. Когато човек започне да се храни по‑леко, да пие вода, да се движи, да спи по‑добре, честотата се променя. Шестнадесета стъпка е прекъсване на цикъла на самонаказание, защото разпадът се храни от вина, срам, страх и безнадеждност. Седемнадесета стъпка е разговор с професионалист, ако тежките състояния продължават, защото никой не трябва да се бори сам с депресия, паника, безсилие или разпад. Осемнадесета стъпка е създаване на нова енергийна бариера чрез ежедневна молитва, защото постоянната вибрация на думите укрепва вътрешното поле и затваря входовете на разпада. Деветнадесета стъпка е поддържане на чистота, защото чистият дом е силен дом. Двадесета стъпка е поддържане на ред, защото подреденото пространство не допуска хаос. Двадесет и първа стъпка е поддържане на светлина, защото светлината е основата на стабилността.

 ОГРОМНА ЗАЛА С МНОЖЕСТВО ОСВЕТЕНИ НАДПИСИ

През 1979 г. в Индия е открит подземен град на неизвестна цивилизация? От древни времена в различни страни съществуват митове за подземни светове. Откъде идва тази упорита вяра в градове и държави, скрити под земята? В продължение на хилядолетието хората са вярвали в съществуването на цивилизации, живеещи дълбоко в земята. И в крайна сметка, в наши дни, стигнахме до заключението, че не съществуват подземни държави или градове. А структурите, заровени под културния слой, не са нищо повече от археологически находки от сравнително близкото минало (отпреди стотици или хиляди години). И това, през последните десетилетия дори учените започнаха да приемат съществуването на подземните хора. Особено в Индия, Китай и Иран, вярата в тази гледна точка е изключително висока. Разбира се, винаги ще има скептици и съмняващи се, но като цяло има много вярващи в подземните обитатели. Има интересна информация по тази тема. През 1979 г. група индийски изследователи организира експедиция до северните райони на страната след няколко съобщения за мистериозен бръмчащ звук, идващ от земята. Това явление е типично за района, съдържащо голяма подземна кухня. В тези райони обаче не е имало известни пещерни системи. Имало е храмови пещери, издълбани около първото хилядолетие пр.н.е., но те не биха могли да произведат такъв ефект. След това екип от специалисти пътува до региона и събира доклади от местните жители. След анализ им, започва теренна работа в търсене на потенциални входове към подземни кухни. В последната сметка те са открити. Това не бяха точно пещери. По-скоро бяха пукнатини в скалите, спускащи се под опасен ъгъл, но нямаше какво друго да се направи – трябваше да открие какво се крие дълбоко под земята. Използвайки катерачна екипировка, изследователите се спуснаха в неизследваните дълбини. Оказа се, че спускането се е простирало на почти 40 метра, където е затворена затворена пещерна система. Само няколко входа и изхода се оказаха спонтанни пукнатини в скалата – не беше открит отчетлив отвор към повърхността. Най-интригуващото беше, че някой е живял в тези подземия, тъй като като по стените са били издълбани символи, както и странно вградени минерали с тънък слой светеща, подобна на маслото субстанция, видими по тях. В непрогледния мрак те светеха с мека лилава светлина. И всички пак изследователите бяха сигурни в заключенията си: това подземие не може да е източникът на силното бръмчене. За това са необходими много по-големи помещения и вихрушка от вятъра. Търсенето продължи, докато, съвсем случайно, двама членове на експедицията откриха скрит проход. Беше покрито с тънка каменна плоча или плоча, която с колективни усилия успя да премести. Отлично каменно стълбище водеше надолу. Стъпалата бяха твърде високи, за да може обикновен човек да се движи удобно по тях. Ако хората бяха около високи 2,5 метра, тогава може би щяха да се чувстват удобно. Долу се намираше просторна зала, чиито сводове могат да достигнат височина от 30–35 метра.В стените бяха издълбани огромни резбирани правоъгълници, съдържащи символи, вградени в жлебове. Символите бяха съставени от един и същ светещ минерал, или по-скоро минерал, покрит със светещо вещество. Подът съдържа голяма, сложна система от кръгли шарки, една в друга. Заедно те образуваха гигантски лабиринт с множество символи и схематични изображения, чието значение изследователите не успяха да определят. Изследователите бяха изненадващо от грешката на подземието. Интересното е, че надписите по стените вероятно са били предназначени да се четат отгоре надолу или отдолу нагоре, а не отдясно наляво или обратно. Експертите са открили над 600 различни символа, нито един от които не се е повторил. Писмената система е принадлежала на неизвестен народ. Експедицията е установила също, че подземният комплекс никога не е бил над земята, а след това е бил построен в скалата. Не е възможно да се определи кой е издал дълбоката камера или кога. В края на залата имаше заоблена конструкция, вероятно врата, водеща към други стаи. Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.