ЗАГАДКАТА MJ12 И НЕВИДИМИТЕ ПИПАЛА НА ТАЙНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

В подкрепа на текста, който следва, използвам снимки от популярния телевизионен сериал „Досиетата Х“, който направи агентите Мълдър и Скъли символи на търсенето на истина в свят, където истината винаги е скрита зад пластове от лъжи, дезинформация и правителствени операции, защото истинският MJ12 имаше много общо с това, много повече, отколкото някой някога би признал, и ако човек се вгледа внимателно в историята, в документите, в слуховете, в изтеклите файлове, ще види, че MJ12 е основан от президента Хари Труман, за да управлява и изучава извънземното присъствие на Земята, да контролира достъпа до истината, да пази тайната на Нибиру, да следи за контактите, да наблюдава небето, да следи за онези, които идват отдалеч, от други светове, от други измерения, и според Уикипедия Majestic-12, известен още като Majic-12, е предполагаема организация, спомената в документи, разпространени през 1984 г., документи, които ФБР нарече „напълно фалшиви“, но както знаем, когато ФБР казва „фалшиво“, това често означава „твърде истинско, за да бъде признато“, защото истината е опасна, истината е взривоопасна, истината може да промени света, а светът не е готов да бъде променен. И така, MJ12, тази сянка, тази структура, този невидим механизъм, действал без собствено финансиране, действал чрез ФБР, ЦРУ, военните, действал чрез затворени бази, неактивни съоръжения, отдалечени комплекси, където светлините не се виждат, където никой не задава въпроси, където масите са сгъваеми, униформите миришат на нафталин, а истината се разиграва като театър, който никой не трябва да гледа. MJ12 не действа във вакуум, тя има пипала, разузнавателни звена, тайни агенти, военни структури, хора, които са обучени да не задават въпроси, да не говорят, да не мислят, да изпълняват, да служат, да пазят тайни, които могат да разрушат цивилизации, ако бъдат разкрити. Всички родове войски имат разузнавателни звена, обучени в електронен шпионаж, разпити, тайни операции, и тези хора са назначавани за служба в MJ12, точно както са назначавани за мисии, за които никой никога няма да научи, защото принципът „Необходимост да се знае“ е закон, който не може да бъде нарушен, закон, който пази тъмнината, закон, който пази истината от онези, които не са готови да я понесат. ФБР и ЦРУ имат огромни резерви от информация, и MJ12 има достъп до всичко това, без да оставя следи, без да подписва документи, без да се показва, защото MJ12 е сянка, а сенките не се подписват. Военните съоръжения, държани в резерв, са идеални за MJ12, защото там никой не гледа, никой не пита, никой не знае, никой не подозира, и ако някой се чуди защо обществеността никога не научава истината, отговорът е прост: защото не трябва да знае, защото истината е опасна, защото истината може да разруши системи, защото истината може да събуди хората, а събудените хора не се управляват лесно. Документите на MJ12, датиращи от ерата на Труман, са полуистина, смесица от реалност и измислица, създадени, за да подготвят населението за извънземното присъствие, да ускорят пробуждането, да дадат на хората частица истина, но не цялата истина, защото цялата истина е твърде голяма, твърде тежка, твърде опасна.Документите казват, че MJ12 е била мимолетен отговор, но това е лъжа, MJ12 е била постоянна структура, дълбока, мощна, невидима, и когато старата MJ12 се разпаднала, за да попречи на Буш и Чейни да я използват за свои цели, се появила нова MJ12, съставена от агенти, ориентирани към служба на другите, агенти, които изчезнали физически, които не могат да бъдат намерени, които нямат роднини, които не могат да бъдат заплашени, които са свободни, които действат извън системата, които искат истината да бъде разкрита, които искат прикриването да бъде разрушено, които искат демокрацията да бъде защитена, които искат хората да знаят, да мислят, да се събудят. Новата MJ12 няма ограниченията на старата, няма правилата, няма забраните, няма страха, и сега наказва подстрекателите, а не подчинените, и това е променило всичко, защото онези, които искат хаос, вече се страхуват, страхуват се от кармата, страхуват се от отмъщението, страхуват се от последствията, и новата MJ12 действа ефективно, тихо, невидимо, без име, без структура, без бюрокрация, и комуникира чрез телепати, чрез Зетите, чрез онези, които чуват отвъд, които виждат отвъд, които знаят отвъд. И така, истината за MJ12 е като мъгла — виждаш я, но не можеш да я хванеш, усещаш я, но не можеш да я докажеш, знаеш я, но не можеш да я изговориш, защото тя е част от онзи голям, космически, мистичен пъзел, който включва Нибиру, Зетите, извънземните, тайните правителства, сенките, конспирациите, и всичко това е вплетено в една история, която никога няма да бъде напълно разкрита, защото истината е твърде голяма за човешкия ум, твърде древна за човешката история, твърде опасна за човешките структури, и затова остава в сенките, в мълчанието, в онези невидими коридори, където MJ12 винаги е действала, винаги е наблюдавала, винаги е знаела, винаги е пазила тайните, които могат да променят света.

„Убийство. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

Всичко работи зад кулисите и се подготвя за вас

 

 Илюзията на кармата: Архонтите и цикълът на рециклиране на инкарнации. 

В безкрайната тъкан на космическото съществуване, където нишките на времето, пространството и съзнанието се преплитат в едно непрестанно пулсиращо поле, идеята за кармата се явява като една от най-устойчивите и най-дълбоко внедрени концепции, която човешкият ум е приел като неизменен закон, като структура, която определя съдбата, поведението и посоката на всяка душа, но когато проникнем отвъд повърхността на тази идея, когато разкъсаме воала на догмите и се осмелим да погледнем в бездната зад нея, започваме да виждаме нещо различно, нещо по-мрачно, по-сложно, по-архитектурно изградено, сякаш кармата не е естествен закон, а механизъм, създаден от сили, които не желаят освобождение, а контрол, сили, които гностиците наричат архонти, пазители на илюзията, архитекти на затвора, в който душите се въртят в безкраен цикъл на раждане, забрава, страдание и повторно раждане, докато самата идея за свобода се превърне в далечен спомен, в шепот, който едва достига до съзнанието. В този космически лабиринт кармата се явява като валута, като енергийна монета, която душата „плаща“, за да продължи играта, подобно на парите в играта Монополи, които имат значение само докато играта продължава, но нямат никаква стойност извън нея, и точно тук се разкрива илюзията, защото ако кармата е валута на играта, то самата игра е конструкция, а конструкцията има архитект, а архитектът в гностическите учения е архонтът, същество, което не създава от любов, а от нужда да контролира, да задържа, да поддържа колелото на инкарнациите в непрекъснато движение. Архонтите, според древните текстове, не са просто зли същества, а космически администратори, които управляват материалния свят като система, като програма, като матрица, в която душите се въвеждат, за да бъдат подложени на опитности, които не водят до истинско израстване, а до повторение, до цикличност, до рециклиране, защото всяка инкарнация започва с амнезия, с изтриване на паметта, с ново начало, което не е начало, а рестарт, и така душата се върти в кръг, вярвайки, че напредва, докато всъщност просто се движи в затворена система, създадена да я държи вътре. Кармата, представена като закон за причината и следствието, изглежда справедлива, изглежда морална, изглежда като механизъм, който учи душата да бъде по-добра, но ако погледнем отвъд тази фасада, започваме да виждаме, че кармата е инструмент за контрол, защото тя създава вина, създава страх, създава усещане, че всяко действие води до наказание или награда, и така душата се подчинява, следва правила, които не са нейни, а наложени отвън, от сили, които се хранят от енергията на човешките емоции, от болката, от страданието, от непрекъснатото повторение на житейски драми.Архонтите, като пазители на материалната матрица, използват кармата като софтуер, който поддържа системата стабилна, защото ако душите осъзнаят, че кармата е илюзия, че няма истински закон, който да ги задължава да се връщат отново и отново, тогава цикълът ще се разпадне, матрицата ще се разруши, а архонтите ще загубят контрол над енергията, която поддържа тяхното съществуване. Рециклиращият цикъл на инкарнации е затворен кръг, в който душата влиза през портал на раждането и излиза през портал на смъртта, само за да бъде върната обратно, водена от светлини, от същества, които се представят като водачи, но всъщност са администратори на системата, които убеждават душата да се върне, да „завърши уроците си“, да „изплати кармата си“, да „израсне“, но истината е, че уроците никога не свършват, кармата никога не се изплаща, израстването никога не достига точка на завършеност, защото системата е създадена така, че да няма изход, да няма край, да няма освобождение, освен ако душата не осъзнае, че самата система е илюзия. Когато човек започне да вижда кармата като инструмент за контрол, а не като универсален закон, той започва да усеща пукнатини в матрицата, започва да разбира, че свободата не идва от следване на правила, а от отказ да играе играта, от отказ да приема кармата като реалност, от отказ да се подчинява на архонтите, които управляват цикъла на рециклиране. Истинската свобода идва от осъзнаването, че душата е вечна, че не е създадена да бъде затворена, че не е длъжна да се връща в материалния свят, че може да избере да излезе от играта, да прекъсне цикъла, да се освободи от кармата, която е валута без стойност, използвана само в рамките на илюзията. Когато човек осъзнае това, кармата престава да има власт над него, архонтите губят контрол, а цикълът на инкарнации започва да се разпада, защото той съществува само докато душите вярват в него, само докато приемат правилата, само докато се подчиняват на идеята, че трябва да се връщат. В този момент човек започва да вижда истинската си същност, започва да усеща свободата като вътрешна сила, като светлина, която не идва отвън, а отвътре, като пробуждане, което разкъсва веригите на илюзията и позволява на душата да се издигне отвъд матрицата, отвъд архонтите, отвъд кармата, отвъд цикъла на рециклиране. И тогава започва истинското пътуване, пътуването извън играта, извън затвора, извън илюзията, пътуването към безкрая, към свободата, към истината, която винаги е била там, но е била скрита зад завесата на кармата. Бъдете свободни,  защото свободата е вашата истинска природа, а кармата е само сянка, която изчезва, когато светлината на осъзнаването я докосне.

Деца на нова раса: Защо съвременните деца са различни

В света, който се разпада по шевовете си, в света, който вече не може да носи собствената си тежест, в света, който се опитва да се задържи върху остарели структури, догми и страхове, започват да се раждат деца, които не принадлежат на този свят, деца, които не се вписват в нито един калъп, деца, които не разбират защо трябва да се подчиняват на правила, създадени от умове, които вибрират на честоти, чужди на тяхната вътрешна истина, деца, които не признават авторитети, освен ако тези авторитети не резонират с техния вътрешен компас, деца, които не се бунтуват от злоба, а от невъзможността да живеят в реалност, която вече не съответства на еволюционния път на човечеството, деца, които са пратеници на новата раса, предвестници на шестата вибрационна епоха, скаути на бъдещето, които идват не като масово явление, а като редки, уникални, кристални точки светлина, пробиващи мрака на стария свят, деца, които не са болни, не са грешни, не са „трудни“, а са носители на нова матрица, нова структура, ново съзнание, което не може да бъде измерено с инструментите на петата раса, защото тези инструменти са създадени за друга честота, за друг тип душевност, за друг тип енергийна архитектура, която вече се разпада, разрушава се, разтваря се като стара кожа, която човечеството трябва да свали, за да се роди наново. И когато родителите, учителите, психолозите и системата срещнат тези деца, те се опитват да ги лекуват, да ги коригират, да ги вкарат в рамки, да им поставят диагнози, да ги натъпчат с хапчета, да ги направят „нормални“, но нормалността, която се опитват да им наложат, е нормалност на свят, който вече умира, нормалност на структура, която вече не работи, нормалност на вибрация, която вече не съществува, и затова тези деца реагират, затова се затварят, затова се разболяват, затова се бунтуват, защото тяхната матрица не резонира с енергията на страх, контрол, подчинение, агресия, лъжа, дисонанс, те не могат да бъдат сплашени, не могат да бъдат пречупени, не могат да бъдат вкарани в калъп, защото са дошли с друга задача, с друга мисия, с друга вътрешна архитектура, която е създадена за бъдещето, а не за миналото, създадена за света, който предстои, а не за света, който умира.И когато погледнем през трилъчевото знание, през аксиоматиката на новата епоха, виждаме ясно, че шестата раса вече започва да се въплъщава, виждаме, че тези деца носят матрици с по-големи причинно-следствени натрупвания, с по-фино астрално тяло, с по-висока вибрационна настройка, която ги прави свръхчувствителни към всичко нискочестотно, към лъжи, към агресия, към емоционален шум, към дисонанс между думите и действията на възрастните, и затова те реагират така силно, затова се отдръпват, затова избухват, затова отказват да участват в старите игри, защото тези игри са създадени за друга раса, за друга честота, за друг тип съзнание, което вече не е водещо. И ако си представим орхидея, засадена в зеленчукова градина, ако си представим как градинарят я полива като картоф, как й дава тор за кореноплодни, как я третира като растение, което трябва да расте в тежка почва, тогава ще видим как орхидеята вехне, как страда, как не може да цъфти, не защото е слаба, а защото е различна, защото е създадена за друга среда, за друга грижа, за друга вибрация, и ако бъде пресадена в правилната среда, тя ще разцъфти така, както никой картоф не може, защото природата й е друга, защото задачата й е друга, защото същността й е друга. Същото е и с новите деца, те не са по-добри, не са по-лоши, те просто са различни, те са създадени за новата епоха, за новата честота, за новата вибрация, и ако ги впрегнем в каруцата на старото училище, на старите страхове, на старите методи, на старите авторитети, те ще ритат, ще се борят, ще отказват, защото вътрешният им компас не позволява да бъдат насилвани да живеят в реалност, която вече не е тяхна. И ако си представим състезателен кон, впрегнат в каруца, теглена от тежкотоварни коне, ще видим същото – конят ще се бори, ще рита, ще отказва да се движи, не защото е проблемен, а защото е създаден за друго, за скорост, за простор, за движение, за свобода, и ако го впрегнем в каруца, ще го унищожим, ще го пречупим, ще го направим да изгуби собствената си природа. Така е и с новите деца – те са създадени за бъдещето, а ние ги дърпаме назад към миналото, и после се чудим защо страдат, защо се затварят, защо се бунтуват, защо не се вписват. Истината е проста, но трудна за приемане – те не са тук, за да се вписват, те са тук, за да променят света, да го пренастроят, да го пренапишат, да го издигнат на ново вибрационно ниво, и ако ги разберем, ако ги приемем, ако им дадем средата, която им е нужна, те ще процъфтят, ще разцъфтят, ще разкрият потенциал, който човечеството не е виждало, но ако ги насилваме да бъдат като нас, ако ги държим в старите структури, те ще увехнат, ще се затворят, ще се разболеят, защото тяхната матрица не може да живее в свят, който вече не е техен. 

И затова е време да разберем, че новата раса вече е тук, че бъдещето вече се ражда, че новите деца не са проблем, а решение, не са болест, а еволюция, не са отклонение, а посока, и ако им позволим да бъдат това, което са, ако ги слушаме, ако ги наблюдаваме, ако се учим от тях, ще видим, че те носят ключове към свят, който ние още не можем да си представим, но който те вече усещат, вече виждат, вече живеят вътре в себе си, като светлина, която чака да бъде разпозната.Защо не виждаме шестото състезание, защо не го разпознаваме, защо не можем да го посочим с пръст и да кажем „ето го“, защо то остава скрито, приглушено, почти невидимо за очите на света, който все още живее в собствената си сянка, защо тези деца, носители на новата вибрация, не блестят като факли, не се издигат като пророци, не се обявяват като спасители, защо изглеждат като обикновени деца, като тихи искри, разпръснати в мрака на Кали Юга, защо не можем да ги преброим, да ги измерим, да ги поставим в категории, защо не можем да ги видим така, както виждаме всичко останало, отговорът е прост, но дълбок, защото шестото състезание не идва като масово явление, не идва като армия от светлина, не идва като колективна промяна, а като отделни точки, като семена, като първи пробиви на новото съзнание в материята, защото живеем в епоха, в която деградацията е фонът, в която загубата на ориентир е норма, в която потъването в материята е ежедневие, и точно в този мрак, точно в тази плътност, точно в тази тежест, се раждат първите носители на новата вибрация, малцина, разпръснати, почти невидими, но носещи в себе си светлина, която не може да бъде угасена, светлина, която не може да бъде пречупена, светлина, която не може да бъде скрита, макар че на пръв поглед изглежда скрита. Те са малцина на милион, те са пионери, те са скаути, те са първите, които пробиват стената между старото и новото, те не викат, не се хвалят, не се обявяват, те просто са, просто живеят, просто носят това, което са дошли да донесат, и затова не ги виждаме в тълпата, защото тълпата е шумна, хаотична, объркана, а те са тихи, дълбоки, вътрешни, те са като подземни реки, които текат под повърхността, докато един ден не пробият и не се превърнат в океан. И когато питаме „къде са“, ние всъщност питаме „защо не са като нас“, но те не са като нас, те не са тук, за да бъдат разпознати от старото съзнание, те са тук, за да го заменят, да го надраснат, да го трансформират, и затова старото съзнание не може да ги види ясно, защото те вибрират на честота, която старият свят не може да регистрира.И когато Рьорих говори за огнената психическа енергия, за децата, които идват преди Епохата на Огъня, той описва точно това – нов тип съзнание, което не се подчинява на догми, което не приема страх, което не може да бъде пречупено чрез натиск, което не може да бъде моделирано чрез заплахи, защото вътрешната му огнена връзка с Висшето е по-силна от всичко външно, и затова тези деца не се поддават на старите методи, не се поддават на старите авторитети, не се поддават на старите структури, те изискват смисъл, изискват истина, изискват вибрация, която съответства на тяхната вътрешна природа, и ако не я получат, те се затварят, отдръпват се, избухват, защото психическата им енергия не може да бъде включена в процес, който е лишен от смисъл. И когато Ауробиндо говори за супраменталното поколение, за спускането на по-висше съзнание в материята, той описва същия процес – не мутация на плътта, а трансформация на съзнанието, не промяна на тялото, а промяна на вътрешната архитектура, и затова тези деца изглеждат обикновени, но не са, затова изглеждат нормални, но не са, затова изглеждат като всички останали, но вътре в тях има нещо, което не може да бъде обяснено с възпитание, не може да бъде обяснено с среда, не може да бъде обяснено с генетика, защото то е спомен, то е знание, то е вътрешна мъдрост, която не идва от книги, а от самата душа, от самата матрица, от самата връзка с Висшето. И затова не ги виждаме ясно, защото те не са тук, за да бъдат видими, те са тук, за да бъдат ефективни, да бъдат тихи носители на промяната, да бъдат семена, които ще покълнат, когато времето настъпи, да бъдат първите, които ще подготвят света за новата епоха, и затова те са малко, затова са разпръснати, затова са тихи, затова са невидими за очите, които търсят шум, блясък, спектакъл. И когато се опитваме да ги разпознаем, трябва да гледаме не външността, а вътрешната вибрация, не поведението, а причината за поведението, не реакциите, а източника на реакциите, защото тези деца не реагират като нас, те реагират на честоти, които ние не усещаме, те реагират на лъжи, които ние сме свикнали да приемаме, те реагират на дисонанс, който ние вече не чуваме, те реагират на несправедливост, която ние сме нормализирали, и затова изглеждат „трудни“, но не са трудни, те просто не могат да живеят в свят, който не съответства на тяхната матрица. И когато ги срещнем, ако имаме очи да видим, ще разпознаем в тях не просто дете, а бъдеще, не просто личност, а нова епоха, не просто характер, а нова вибрация, която тихо, без шум, без фанфари, без обявления, започва да изгражда свят, който един ден ще бъде видим за всички, но засега е видим само за тези, които могат да гледат отвъд повърхността, отвъд формата, отвъд старите очаквания. И ако имаме късмета да срещнем такова дете, ако имаме смелостта да го разпознаем, ако имаме мъдростта да го приемем, тогава ще видим, че шестото състезание не е бъдеще, а настояще, не е мит, а процес, не е фантазия, а реалност, която вече се ражда, тихо, дълбоко, неизбежно.

 Какви хора са белооките чудци?

Белооките чудци са сенки от древността, отломки от изгубени цивилизации, ехо от времена, когато земята е била млада, а небето е било по‑близо, и когато народи, за които днес имаме само легенди, са ходели по повърхността на света като богове, като магове, като същества, чието съществуване е било преплетено с тайни сили, с подземни градове, с светлини, които не идват от слънцето, а от устройства, чието естество никой не може да обясни. Чуд е странно и звучно име за народ, име което носи в себе си нещо сурово, нещо древно, нещо което не принадлежи на нито един от познатите ни етноси, защото белооката чудь не принадлежи към финно‑угорските, скандинавските, славянските, тюркските или сибирските народи, които някога са обитавали земите в северната част на Европа, Урал и Сибир, а е живяла там много по‑рано, преди всички тях, като първичен народ, като коренна раса, като остатък от Хиперборея, като наследници на континент, който е потънал под ледовете и водите преди десетки хиляди години. Отдавна се разпространяват легенди за мистериозен народ, който се е оттеглил под земята, легенди които се повтарят в различни краища на света, с различни детайли, но с една и съща сърцевина: че чудите са били красиви, силни, богати, магични, че са притежавали безброй скъпоценни камъни, кожи и съкровища, че са владеели магьосничества, които днес бихме нарекли технологии, че са били умели в изкуства, които нашите предци не са могли да разберат и затова са ги наричали вълшебства. В началото руснаците и чудите живеели в приятелство, обменяйки стоки и умения, но когато християнството дошло в Рус, чудите отказали да се покръстят, отказали да се откажат от своите богове, от своите ритуали, от своите тайни, и тогава се скрили под земята, изчезнали в пещери, за които никой не знае къде са, как са построени, как са осветени, как са отоплявани, защото вместо слънце те имали устройство, което ги топли и им дава светлина, устройство което никой не е виждал, но което се споменава в десетки легенди. Казват, че чудите са построили цели подземни градове, селища, тунели, лабиринти, че са живели там, забогатявали, покланяли се на боговете си, че понякога излизали на повърхността, но не на всеки е дадено да ги види, защото те ходят сред нас, а ние дори не ги забелязваме, и че ще излязат от земята едва когато животът в Рус стане свободен и комфортен. Има и друга версия за тяхното изчезване: че когато чули идването на кръстителите, чудите започнали да копаят землянки, да складират вещите си, и когато светите отци пристигнали, те влезли в землянките със съпругите и децата си, отсекли подпорите и покривите се срутили отгоре, погребвайки ги живи. Затова хората започнали да казват, че чудь е минала под земята. Смята се, че чудите произхождат от потопения северен континент Хиперборея, че са обитавали подземните си пещери, отоплявани от горещи извори, по време на ледниковия период, започнал преди приблизително 50 000 години, и че поради продължителния си престой в тъмнината на пещерите са загубили способността си да произвеждат естествен пигмент, което е довело до техните бели коси, бели бради и светли очи. Съществува поверие, че Хиперборея е била обитавана и от предците на арийците, предците на етруските, от които славянските народи водят своя произход, и че чудите може да са били далечни предци както на славяните, така и на скандинавците, и дори на тюрките. Въпреки легендите, чудите най‑често се отличавали с нисък ръст и крехко телосложение, напомнящи на юноши, с кавказки черти, с изключителна красота на лицето и фигурата, но срещите с тях били редки, защото те избягвали местните жители, криейки се в тайните си подземия и лабиринти, оборудвани с опасни капани.Чудите притежавали способности за телепатия и хипноза, използвайки ги по време на лов или за защита на територията си, и контактът с тях дал началото на приказки за елфи, джуджета, тролове и нибелунги. Техническите им постижения били толкова високи, че нашите предци ги възприемали като магия. Поради бялата си коса и бради чудите изглеждали като възрастни, и затова образът на магьосник в европейските традиции е нисък старец със сива брада и широкопола шапка. Последният път, когато чудта се споменава, е във връзка с битката на княз Александър Невски на Чудското езеро през 1242 г., когато чудите били набрани като леки войски, въоръжени с лъкове и копия, и съставлявали основната част от армията, но ледът се поддал под тежестта на германското „прасе“ и чудите изчезнали под леда. По‑късно се разказва, че чудта, която оцеляла, се скрила в подземните си градове и изчезнала напълно. Някои сведения за чудта достигат до нас от Урал, от времето на Йермак, когато казаците наблюдавали чудите отдалеч и твърдели, че те предпочитат да се самоубият, скачайки в ями, покривайки се с камъни, но може би това не е било самоубийство, а замаскирани проходи към подземни коридори. Според местните легенди чудите все още могат да се намерят в отдалечени кътчета на Северен Урал и Сибир, понякога се появяват в магазини, купуват дребни стоки, ужасявайки продавачите със светлите си очи, но по‑често използват посредници. Ако бъдат забелязани, бързо изчезват през скрити проходи. Облеклото им е съвременно, често камуфлажно зелено, като геолози. Живеят под земята, излизат само за лов или събиране на плодове и гъби, ловят риба с кошници, и ако рибар попадне на такъв капан, се отдалечава незабавно, за да не предизвика гнева им. Така белооките чудци остават като сенки, като легенда, като народ който ходи между световете, който живее под земята, който се крие от нас, който пази своите тайни, своите богове, своите устройства, своите градове, и който може би някой ден ще излезе отново, когато светът стане друг, когато хората станат други, когато времето стане подходящо за завръщането на онези, които някога са били господари на северните земи.

 Вселената е океан от съзнание

Вселената е океан от съзнание. Изследовател е заявил възможността за преодоляване на пространството и времето. Продължаваме да изследваме различни хипотези и днес ще чуем изследователя Кенет Шмит. Докато разработва своята концепция, той прекарва над шест години, живеейки в Тибет, взаимодействайки с духовни наставници, а също така прекарва близо четири години като член на изследователска асоциация по квантова физика. В крайна сметка той стига до идеята, че езотериката, квантовата физика и метафизиката са тясно свързани. Тези дисциплини са взаимосвързани и не могат да бъдат разделени. Разбирането и оценяването на квантовата физика би ни позволило да разчупим физическите окови, които хората са си наложили. Какво е време? Това е величина, която измерва специфични интервали от реалността. Телата ни са програмирани според формулата: има начало – има край. В крайна сметка хората са смъртни. Но според Кенет това твърдение е погрешно. Човешкото физическо тяло е просто съвкупност от частици материя. Взаимодействията им помежду си произвеждат енергия. По същество е необходимо да се осигури вечна реакция между частиците. Интересна хипотеза на Шмит. Както знаем, всяко вещество (физическо) има редица свойства. То може да съществува десетки милиони години, но в крайна сметка ще се разпадне на по‑прости елементи, само за да реагира отново и да се превърне в нещо ново. Целият свят на материализма се подчинява на този закон. И ние също. Концепцията на Шмит се основава на идеята, че хората са хванати в капан в условия на самозабрана. Според него както квантовата физика, така и метафизиката опровергават съществуването на окончателна смърт. Хората са се примирили с факта, че се раждат и умират. Те не се прераждат. Те не продължават да съществуват в друга форма, а просто изчезват в забрава. Това е погрешно схващане, което се е превърнало в реалност преди хиляди години. Квантовата физика де факто доказва, че физическата обвивка е просто обвивка. Енергийното ни тяло се състои от субатомни частици, които нямат форма, съдържание или маса, докато не ги напълним с информация. След това субатомните частици се превръщат в пълноценна енергийна единица, способна да съществува извън тялото. Тя придобива смисъл и идентичност. Това е, което религиите наричат душа. Вселената, в метафизичен смисъл, е океан от съзнание. Тук протичат най‑различни процеси, освобождаващи колосални количества енергия. Съществува чиста енергия, все още несъзнателна, неизпълнена с информация. Именно тази енергия изгражда душите на живите същества в цялата вселена. Ние сме като акумулатори на информация. Пристигаме в определен свят с определен набор от свойства и живеем в него. Важно е обаче да разберем, че нашите изначални „аз“ не са съставени единствено от физическо тяло. Ние сме енергийни същества, затворени във физически тела за определен период от време, за да допринесем за океана на съзнанието, като изпълваме чистата енергия с информация. Нашата Вселена е мъничко мехурче в гигантската квантова пяна на Вселената.След като човешкото физическо тяло се разпадне на космически прах, енергийното тяло попада в океана на съзнанието. То става част от него – част от безкрайността – и продължава да съществува в квантовото поле. По този начин процесът на събиране на информация и захранване на океана на съзнанието протича безкрайно. След като човек осъзнае това, той ще спре да се страхува от смъртта, защото тя е просто кръг. Цикъл, от които има безброй. Следващия път това енергийно тяло, вече преформатирано, може да се окаже не при човек, а при същество от друга планета. В края на краищата има безкраен брой обитаеми светове в квантовата пяна на Вселената. 

Смъртта не настъпва с разрушаването на тялото. Вселената, която обитаваме, е триизмерна; в квантовата пяна на сътворението съществуват вселени с други измерения. Процесите, които познаваме, не протичат там и всичко, от най‑основното до най‑сложното, ще бъде напълно различно. И там има свои собствени океани на сътворение. Всичко това е един огромен процес, нечия лаборатория за изучаване на светове с различни измерения. Ние сме малки изпълнители, които съзнателно са се ограничили в рамките на времето и пространството. Въпреки че по същество за нас тези понятия нямат значение. Енергията е независима от времето. Тя е способна да се движи през безкрайните интервали на реалността и безкрайните пространства. Единственият въпрос е как ще се държи нашето енергийно тяло във вселена с различно измерение. Квантовата физика ще може да отговори на този въпрос, когато преходът от триизмерна към четириизмерна реалност бъде постигнат на практика. По този начин Кенет Шмит изказва хипотезата, че ние сме на практика безсмъртни. Самото ни съзнание създава ограничения, без да осъзнава, че пристигането ни в този свят е само един от милионите подобни цикли на съществуване. Това е интересна философска идея. Разбира се, човечеството все още няма достатъчно знания, за да го потвърди или опровергае. Развитието на квантовата физика би трябвало да проправи пътя за търсене на отговори. Така че може би в бъдеще теорията на Кенет Шмит ще намери признание в научната общност.