Тръмп се среща с високи бели плеядиански нордици… Психологическата операция е разкрита.

 

ОЧАКВА ВИ МНОГО ИЗОБИЛИЕ, ФИНАНСОВ УСПЕХ И ПРОСПЕРИТЕТ

 

 ВСИЧКИ СМЕ ГОСТИ НА ТОЗИ СВЯТ: ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА, ДУШАТА И НЕВИДИМИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА

Интересни мисли се раждат когато човек осъзнае че всички сме гости на този свят, и че нито телата ни, нито домовете ни, нито семействата ни са истински наши, защото всичко тук е временно, крехко, преходно, и въпреки това ние се привързваме към хората на Земята, наричайки ги семейство, сякаш те са вечни, сякаш няма да се разделим, сякаш смъртта е далечна и нереална. И тогава идва въпросът защо се привързваме към хората тук, ако така или иначе ще умрем, и ако след смъртта никой не знае дали има какво да чакаме, и защо няма спокойствие никъде, нито в живота, нито в смъртта, нито в очакването, нито в спомена. И защо прераждането изглежда като глупост, ако означава да напуснеш тялото което си обичал и познавал, и да започнеш отначало, докато семейството ти остава да страда за теб, а ти се раждаш другаде, без да ги помниш, без да ги познаваш, и това те кара да се чувстваш зле, защото изглежда че душите ни винаги губят, винаги се разделят, винаги страдат. И тогава човек започва да се пита дали има втори живот някъде там, дали любимите хора ни чакат, дали ние ги чакаме, дали се срещаме отново, или всичко е празнота, и това е ужасно, защото никой не знае със сигурност. Малвина казва че тялото умира и с него личността престава да съществува, и че кръвните роднини са само бивши роднини, защото душата няма кръвна връзка, и че сродни души може да има, а може и да няма, и че може би там няма нищо, и никой не чака никого, и че ще разберем едва когато стигнем там. Василий казва че тялото е като рокля която сваляш и хвърляш, и че това не означава че преставаш да съществуваш, а просто обличаш нова рокля и продължаваш, и това е красива метафора, защото телата ни са обвивки, а душата е вечна, и ако душата е вечна, тогава смъртта е само преобличане, а не край. Светлана казва че не вижда смисъл в живота, и че не разбира защо да раждаме деца в толкова несъвършен свят, и защо страдат животните, и защо кучето й умира, и това е болката на човек който гледа света през очите на материята, и вижда само несправедливост, и не знае че душата вижда по‑далеч, и че страданието е част от урока, а не наказание. Алена казва че знанието е скрито, защото хората не са готови да знаят, и това е вярно, защото истината може да разруши онзи който не е готов да я понесе. Елена казва че всички имаме гробове със старите си черупки, и че някои получават цветя от хора които вярват че душите ги чуват, докато ние вече живеем нов живот някъде, без да помним никого, и това е тъжно и красиво, защото показва че животът е поток, а не застинала снимка. Лия казва че ако починалите роднини чакат човека в отвъдното, това изключва прераждането, и че Библията говори за съд над живите и мъртвите, и че справедливостта изисква един живот и една отговорност, и това е логично ако гледаме времето линейно. Но Елена Баданина казва че времето не е линейно, и че миналото, бъдещето и настоящето се случват едновременно, и че душата съди себе си по любовта която е дала, и че прераждането не противоречи на срещата със сродни души във Финия свят, защото душата е многопластова, и живее на различни нива едновременно, и това е по‑близо до езотеричната истина. Екатерина казва че всички сме гости на този свят, и че е време да се прибираме, и това е най‑простата и най‑дълбоката мисъл, защото ако сме гости, значи имаме дом другаде. Екатерина Солнце казва че гледаме всичко от материална гледна точка, но трябва да го видим от енергийна, защото материята е временна, а енергията е вечна, и че връзката е между души, а не между тела, и че на висшите нива душите усещат божествената любов много по‑силно, и се обединяват, и си помагат, и се подкрепят. Олга казва че само част от душата се въплъщава, а висшият Аз остава във фините светове, и че след смъртта се свързваме с него и с душите на близките, и че душите преговарят за новите си животи, и избират къде да се родят и с кого да се срещнат, и това е най‑дълбоката езотерична идея, защото тя обяснява защо някои хора се чувстват познати от първия миг, и защо някои връзки са по‑силни от времето. И така всички тези мисли се сливат в една истина. Че ние не сме телата си. Не сме имената си. Не сме ролите си. Не сме болките си. Не сме загубите си. Ние сме пътници. Гости. Искри от един по‑голям огън. И животът тук е само спирка. Само урок. Само дъх. И когато си тръгнем, няма да вземем нищо освен това което сме станали вътре в себе си. И ако има дом, той е отвъд. И ако има семейство, то е от светлина. И ако има смисъл, той е в любовта която сме дали, и в любовта която сме станали.

 НЕПОЗНАТИТЕ АПАРАТИ НАД СИБИР ПРЕЗ 1968 Г.: ТАЙНАТА, КОЯТО НИТО СССР, НИТО САЩ УСПЯХА ДА ОБЯСНЯТ

Жителите на Сибир видели странни самолети през 1968 г. и си помислили че са нова разработка но грешали защото онова което прелетяло над село Красная не било самолет а нещо което не приличало на нито една известна машина и когато през онзи ден хората от селото станали свидетели на необичайното явление те първо помислили че военните изпитват нова техника защото в СССР дори селските училища давали добро образование и местните отлично познавали формите на гражданските, селскостопанските и военните самолети, но това което видели било толкова различно че никой не могъл да го определи, два мистериозни летателни апарата се плъзнали безшумно към тайгата, сякаш не използвали двигатели, сякаш не измествали въздуха, сякаш не принадлежали на света на металните машини, а на някаква друга технология, село Красная се намирало само на няколко километра от военно летище и хората били свикнали да виждат пилоти, офицери, транспортни камиони, понякога дори и експериментални полети, но когато попитали двамата служители от летището за странните самолети които прелетели предния ден, те дори не разбрали въпроса, защото по техните думи нямало никакви полети, нито излитания, нито кацания, нито тренировки, а онова което описвали жителите на Красная не било част от съветските военновъздушни сили, не било записано в нито един документ, не било регистрирано от нито един радар. Местните разказвали че апаратът изглеждал като триъгълна машина с разширен заден полукръг в който се намирала огромна дюза, но не като реактивна, а като нещо което излъчва светлина, сякаш енергията му не била гориво, а някаква форма на плазма, малко по‑късно втори идентичен обект прелетял по същата траектория, но очевидците казали че формата му била леко различна, сякаш имал прибиращи се крила които се появявали и изчезвали като сенки, като че ли самият апарат можел да променя структурата си според нуждата, според въздуха, според пространството, около двадесет души разказали една и съща история, без противоречия, без колебания, и когато информацията стигнала до командването, военните първо се усмихнали, но после, когато чули детайлите, усмивките изчезнали, защото описанията не съвпадали с нито един съветски самолет, нито с прототип, нито с проект от секретните разработки. На следващия ден в Красная пристигнали две превозни средства, в първото военни, във второто служители по сигурността, и започнали разпити, дълги, точни, настойчиви, но хората повторили историята си дума по дума, без промяна, без страх, без опит да украсят или да скрият нещо, и тогава онова което видели било класифицирано като техническо летателно средство с неизвестен тип и произход, в селото оставили контингент от специално обучени войници които наблюдавали небето денонощно, защото ако апаратите се върнат, трябва да бъдат засечени, проследени, документирани. Основният разследващ екип се насочил към военното летище за да провери данните от радарите, но се оказало че по това време не е имало планирани полети, нито военни, нито граждански, нито тренировъчни, и това било обезпокоително, защото ако това са били шпионски самолети, как са прелетели незабелязано дълбоко в съветския тил, как са избегнали радарите, как са се движили без звук, без следа, без топлинен подпис, и ако са успели да извършат подобна маневра, те или е трябвало да кацнат някъде, или да напуснат въздушното пространство, но никой не ги бил видял, нито персоналът на противовъздушната отбрана, нито радарните станции, нито гражданските летища.Започнало издирване на потенциалното местоположение на мистериозните апарати, проверени били всички летища в Сибир, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Урал, проведени били интервюта с персонал, наблюдаващ въздушни цели, но никой, абсолютно никой, освен жителите на Красная, не бил видял нищо, не бил чул нищо, не бил засекъл нищо, след три месеца разследване служителите на КГБ се върнали в селото, този път с подозрение че местните може би лъжат, но хората повторили показанията си отново, без промяна, без колебание, и тогава съмненията отпаднали, защото двадесет души не могат да запомнят една и съща лъжа дума по дума в продължение на месеци. 

Специалистите подписали споразумение за неразкриване и продължили разследването в абсолютна секретност, защото ако това е шпионска клетка, тя не трябва да бъде предупредена, но всички мерки се оказали безрезултатни, полетът на необичайните апарати останал необясним, нито пилотите, нито инженерите, нито специалистите по аеродинамика могли да разберат какъв вид машина описват очевидците. Интересното е че през 1970 г. американските военни също „търсили“ подобен обект, забелязан над Аляска и по‑късно над Уайоминг, и въпреки опитите да го проследят, не успели, и тогава САЩ и СССР започнали да се обвиняват взаимно в тайни разработки, но истината е че самолетите невидими за радари се появили много по‑късно, а онова което прелетяло над Сибир през 1968 г. и над САЩ през 1970 г. било нещо което не принадлежи на нито една земна държава, нито на известна технология, нито на човешка аеродинамика, и до днес произходът на тези апарати остава неизвестен, сякаш са били пратеници от друг свят, от друго измерение, от друга цивилизация която само за миг е докоснала нашето небе и е изчезнала без следа.

 СИНЯТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОРТАЛ: КАК ДРЕВНИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДУПРЕЖДАВАХА ДА НЕ СЕ ИЗБИРА БЯЛАТА СВЕТЛИНА

Аз имах една учителка преди години която ме запозна с абсолютно същото учение за Архонтите и тогава за първи път разбрах че зад красивите думи за „тунела“ и „бялата светлина“ се крие нещо много по‑дълбоко и много по‑древно от модерните духовни книги. Тя ми говореше за това с такава увереност сякаш го е видяла със собствените си очи и сякаш е минала през тези светове още преди да се роди тук. После видях че и Стивънсън пише абсолютно същото и че други автори описват как душата бива примамвана да избере уж сама следващото си прераждане, но всъщност изборът е илюзия, внимателно подготвена от същества които живеят в астралната мрежа и се хранят от човешкия опит. Това много ме впечатли защото разбрах че различни хора от различни епохи и култури описват едно и също явление без да се познават и без да са имали контакт помежду си, което означава че това знание идва от някакъв общ източник, от някаква памет която душите носят със себе си през вековете. Тази учителка непрекъснато ми повтаряше да не се избира бялата светлина в края на тунела защото тя е като прожектор който те заслепява и те кара да забравиш всичко което си бил, всичко което си научил, всичко което си преживял, и те връща обратно в колелото на преражданията като в затвор от който не можеш да излезеш ако не разпознаеш капана. Тя казваше че бялата светлина е като електронна примамка, като холограма, като енергийна врата която изглежда топла и позната но всъщност е създадена да те върне в играта, да те накара да подпишеш нов договор, да приемеш ново тяло, нова болка, нова забрава. Тя ми говореше за една друга светлина, синя, студена, електрическа, която не те дърпа, не те мами, не те кара да се чувстваш виновен или длъжен, а просто стои там като портал към истинското пространство на Бога, към първичния източник, към мястото където душата си спомня всичко и се освобождава от всички вериги. Тази синя светлина прилича на електричество, на мълния, на вибрация която не може да бъде имитирана от Архонтите защото тя не е емоционална, не е топла, не е сладка, не е направена да те успокои, а да те пробуди. Тя е честота която разкъсва астралната мрежа и те извежда извън системата, извън колелото, извън капана. Учителката ми казваше че ако душата избере тази синя светлина тя няма да се върти повече в колелото на преражданията, няма да бъде връщана насила, няма да бъде манипулирана от фалшиви ангели и астрални същности, а ще отиде директно при Бог, при Източника, при първичната тишина от която всичко е произлязло. Тя казваше че синята светлина е като истинския дом на душата, като място което не те съди, не те изпитва, не те кара да се оправдаваш, а просто те приема такъв какъвто си, с цялата ти памет, с цялата ти сила, с цялата ти същност. И когато започнах да чета други автори и да виждам че и те описват същото, че говорят за същите портали, за същите капани, за същите същества които се представят за водачи, разбрах че това знание не е случайно и че то се предава от учител на ученик, от душа на душа, от епоха на епоха. Разбрах че има хора които носят това знание още от предишни животи и че когато го чуеш, когато го прочетеш, когато го усетиш, нещо вътре в теб се пробужда и ти казва че това е истина която си знаел винаги. Синята светлина е като електрически спомен, като вибрация която душата разпознава мигновено, защото тя идва от света отвъд формите, отвъд астрала, отвъд Архонтите. Тя е честотата на свободата. И когато душата я избере, тя се откъсва от всички договори, от всички кармични връзки, от всички илюзии, и се връща при Бог без да минава през тунели, без да минава през съдилища, без да минава през прегледи на живота, без да минава през нови роли. Тя просто се връща у дома. И затова това учение е толкова силно, толкова древно и толкова опасно за онези които управляват астралната мрежа, защото то дава на душата ключа към свободата, ключа към изхода, ключа към истинската светлина която не заслепява, а пробужда.

Дори мой познат каза че когато човек се усети че „умира“, когато започне онова странно разпадане на границите между тялото и съзнанието, когато времето се разтяга като тънка нишка и всичко около него става нереално и тихо, тогава трябва да се насочи към синята светлина, защото тя е истинският път, честотата на освобождението, порталът който не те връща обратно в колелото на преражданията, а те извежда извън системата, извън мрежата, извън онова което Архонтите са изградили като енергиен лабиринт за душите. Той беше получил нещо като инсулт, внезапно, без предупреждение, и в онзи миг когато тялото му се предаде, когато съзнанието му се отдели за секунди, той видя не бяла светлина, а синкаво електрическо сияние което пулсираше като живо същество, като врата от чиста честота, като вибрация която го зовеше без думи, без образи, без обещания. Той ми каза че бялата светлина стоеше встрани, ярка, примамлива, топла, но усещането било като за капан, като за нещо което те дърпа с обещание за мир, но вътре в него имало хлад, празнота, изкуственост, сякаш енергията е създадена да те върне обратно, да те накара да забравиш, да подпишеш нов договор за нов живот. А синята светлина била различна, тя не го дърпала, не го мамела, не го карала да се чувства виновен или длъжен, тя просто стояла там като честота която душата разпознава мигновено, като вибрация която не може да бъде фалшифицирана, като електрически пулс който идва от световете отвъд астрала, от ефирните нива където съзнанието е свободно и неподвластно на цикъла. Той ми каза че в онзи миг, когато тялото му се борело да се върне, душата му е знаела че синята светлина е правилната, че тя е изходът, че тя е истинската врата към Бога, към Източника, към онова пространство където няма съд, няма преглед на живота, няма договори, няма карма, а само чисто съществуване, чисто знание, чисто присъствие. И когато се върнал в тялото си, когато лекарите го стабилизирали, той не можел да забрави това преживяване, защото то било по‑реално от живота, по‑ясно от съня, по‑истинско от всичко което е усещал преди. Той ми каза че ако някога отново се случи, ако отново се усети че се отделя, няма да се колебае, няма да се обърка, няма да се поддаде на бялата светлина, а ще тръгне към синята, защото тя е честотата на свободата, на истината, на онова което душата помни отдавна, но забравя при раждането. И това което той ми разказа съвпада с ученията на древните мистици, с думите на учителите които предупреждават че бялата светлина е порталът на повторното въплъщение, а синята е порталът на освобождението, на излизането от играта, на връщането към първичния дом. Много хора които са били на ръба между живота и смъртта описват същото — синкаво електрическо сияние което не е топло, но е истинско, което не е примамливо, но е познато, което не е сладко, но е чисто, и което душата разпознава като свой дом. И когато различни хора, от различни места, в различни състояния, описват едно и също, това вече не е случайност, а памет, древна памет която се активира в мига на отделянето, когато завесата пада и душата вижда истината такава каквато е. Синята светлина е честотата на пробудените души, на онези които не искат да се връщат, на онези които са завършили своя път, на онези които са готови да се върнат при Бога без посредници, без тунели, без съдии, без илюзии.

Valentin Georgiev

 ПРЕМАХВАНЕ НА УПЛАХА СЪС СТРАШНИЧЕ – ДРЕВЕН РИТУАЛ ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА ДУШАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА СИЛА

Страшничето, известно още като изтравниче, е една от онези древни билки, които народът е пазил през вековете като тайно оръжие срещу уплахата, внезапния страх, енергийното разклащане и онова невидимо трепване на душата, което човек усеща, когато нещо го е стреснало толкова силно, че тялото му го помни дълго след като умът е забравил, и затова ритуалът със страшниче е останал жив, защото не изисква специални думи, не изисква магьосници, не изисква леене на куршум или восък, а само билката, вода и намерението да се върне спокойствието, и този метод се предава от баби на майки, от майки на деца, от хора на хора, защото е прост, достъпен и се използва като символично пречистване, което помага на човека да се освободи от напрежението, което го е стегнало отвътре. В народните вярвания уплахата не е просто страх, а енергийно разместване, внезапно „дръпване“ на жизнената сила, което може да доведе до треперене, неспокойствие, плач, безсъние, стягане в гърдите, тежест в краката, и затова хората са търсили начини да върнат хармонията, и страшничето е една от най‑използваните билки за това, защото се смята, че носи успокояваща, заземяваща енергия, която „сваля“ напрежението от тялото. Ритуалът е прост: взема се малка шепа страшниче, може и лъжица, две, няма значение количеството, защото силата не е в дозата, а в самото действие, билката се вари във вода, оставя се да поизстине, и когато водата стане топла, човек измива лицето си, ръцете си, шията си, откритите части на тялото, като позволява на водата да отнесе напрежението, страха, вътрешното трепване, и всичко това се прави над съд или леген, за да може водата да се събере, защото тя вече носи символичния отпечатък на уплахата, и според традицията тази вода не се изхвърля просто така, а се излива на мястото, където човекът се е уплашил – ако е видял катастрофа, ако го е изплашило куче, ако е чул силен звук, ако е преживял внезапен шок, водата се връща там, където страхът е възникнал, като символично действие за освобождаване, без думи, без заклинания, просто изливане, защото народът вярва, че страхът трябва да бъде върнат там, откъдето е дошъл, за да не остане в човека. Ако уплахата е при малко дете и не се знае причината, водата се излива в градинка, в пръстта, в земята, защото земята приема всичко и го преобразува, и така ритуалът действа като символично пречистване, което носи успокоение и на малки, и на големи. Този метод не е медицинско лечение, а част от народната култура, от онези древни практики, които хората използват, за да се почувстват по‑спокойни, по‑заземени, по‑свързани със себе си, и макар да няма научно доказателство, че страшничето премахва уплаха, самият ритуал – топлата вода, измиването, символичното освобождаване – действа успокояващо, защото човек усеща, че прави нещо за себе си, че връща контрола, че освобождава напрежението, което го е стегнало. И затова страшничето е останало в традицията – защото е лесно, достъпно, безопасно като билка, и защото ритуалът носи усещане за чистота, за освобождаване, за връщане на вътрешната сила, и много хора казват, че след измиването се чувстват по‑леки, по‑спокойни, сякаш нещо е паднало от тях, сякаш страхът е изтекъл с водата, и това е силата на народните практики – не в магията, а в символиката, в намерението, в усещането, че човек не е безпомощен пред уплахата, а има начин да я освободи.

Най-опасният етап на задържане на сперма (не правете това)

 Най‑опасният етап на задържане на сперма не е началото, не е първата седмица, не е моментът, в който тялото се бунтува срещу новата дисциплина, а онзи тих, коварен, почти невидим период, който мнозина наричат плоска линия, но който всъщност е много повече от биологичен спад, защото това е етапът, в който умът започва да се съмнява, тялото започва да се обърква, мотивацията започва да се разпада, а вътрешният глас, който те е водил към промяна, започва да шепне, че няма смисъл, че нищо не се случва, че всичко е било напразно, и точно тогава мъжът, който не е подготвен, се предава, рецидивира, губи инерцията си и се връща в старите модели, без да разбере, че това, което е преживял, не е провал, а изпитание, през което преминават само онези, които са готови да изградят истинска сила, истинска дисциплина и истинска увереност. Плоската линия е моментът, в който допаминовата система се рестартира, в който мозъкът се опитва да се освободи от старите зависимости, в който тялото се адаптира към нов ритъм, но тази адаптация не е приятна, не е вдъхновяваща, не е мотивираща, тя е тиха, тежка, сива, безцветна, и точно затова е опасна, защото мъжът очаква сила, енергия, мотивация, а получава умора, апатия, липса на желание, липса на концентрация, липса на увереност, и ако не знае какво се случва, той решава, че е направил грешка, че задържането не работи, че няма смисъл да продължава, и точно тук е капанът, защото това е моментът, в който природата те тества, в който вътрешната ти система се пренарежда, в който старите невронни пътища се разпадат, а новите още не са изградени, и ти стоиш между два свята – старият, който умира, и новият, който още не е роден. Най‑опасният етап е този, в който мъжът започва да се чувства празен, безсилен, без емоции, без страст, без желание, и точно тогава той прави най‑голямата грешка – търси бързо облекчение, бърз допамин, бързо връщане към познатото, и така унищожава целия процес, защото не разбира, че плоската линия не е знак да се откажеш, а знак, че тялото ти започва да се лекува, че мозъкът ти започва да се възстановява, че енергията ти започва да се пренасочва към по‑високи центрове, че тестостеронът ти се стабилизира, че дисциплината ти се закалява, че увереността ти се изгражда в тишината, а не в еуфорията. Мъжете, които преминават през този етап, без да се предадат, отключват сила, която другите никога няма да познаят, защото това е моментът, в който се ражда истинската устойчивост, истинската мъжественост, истинската вътрешна стабилност, която не зависи от настроение, от импулси, от външни стимули, а от дълбока, тиха, непоклатима енергия, която се натрупва в ядрото на съществото ти. Плоската линия е като тъмна нощ на душата, в която нищо не се случва на повърхността, но всичко се случва отвътре, и ако мъжът успее да остане спокоен, да не се поддаде на паника, да не се върне към старите навици, да не търси бързо удоволствие, той ще излезе от този етап по‑силен, по‑фокусиран, по‑уверен, с по‑висока устойчивост на стрес, с по‑ясен ум, с по‑стабилна психика, с по‑силна воля, и това е моментът, в който задържането на сперма престава да бъде просто практика и се превръща в път, в дисциплина, в философия, в начин на живот. Най‑опасният етап е този, в който мъжът започва да се съмнява в себе си, но ако той разбере, че съмнението е част от процеса, че умората е част от лечението, че апатията е част от възстановяването, че липсата на мотивация е знак, че мозъкът му се пренастройва, тогава той ще премине през този период като през огън, който не го изгаря, а го пречиства. И когато излезе от другата страна, той ще разбере, че най‑голямата сила не идва от това да се чувстваш добре, а от това да продължиш, когато не се чувстваш добре, да останеш стабилен, когато всичко в теб се разклаща, да запазиш посоката, когато умът ти се опитва да те върне назад. Това е истинската мъжка увереност – не шумна, не показна, не зависеща от външни фактори, а дълбока, тиха, стабилна, изградена в моменти на слабост, а не в моменти на сила. И затова този етап е най‑опасен – защото е най‑важен. И затова не трябва да се отказваш. Не трябва да рецидивираш. Не трябва да търсиш бързо облекчение. Трябва да останеш. Да издържиш. Да преминеш. Защото след плоската линия идва възходът, идва възстановяването, идва приливът на енергия, идва връщането на мотивацията, идва стабилизирането на тестостерона, идва истинската дисциплина, идва увереността, която не може да бъде разрушена от нищо външно. И тогава разбираш, че задържането на сперма не е просто практика, а път към себе си.