Сянката На Ядреното Оръжие И Мистериозният Въпрос За Външната Намеса

Честно казано, ако светът някога стигне до ядрена война, едва ли някой би използвал онези огромни термоядрени оръжия, които могат да изтрият цели градове от картата, защото те са не просто оръжия, а символи на абсолютното унищожение, на границата, която човечеството не смее да прекрачи. Много по-вероятно е да се говори за малки тактически ядрени заряди, неутронни оръжия и други системи с ограничен обхват, които военните смятат за „употребяеми“ и „контролируеми“, защото те не унищожават континенти, а само конкретни цели, които се определят като стратегически. И тук започва странната част, защото има хора, които твърдят, че най-мощните ядрени оръжия всъщност не се използват не само заради политически договори, международни споразумения или страх от взаимно унищожение, а и заради нещо много по-необяснимо — намеса на външни сили, които наблюдават човечеството отстрани и не позволяват да се премине определена граница. Според тези разкази именно затова има толкова много случаи, в които НЛО са били наблюдавани около ядрени бази, около силози с ракети, около стратегически обекти, които държавите пазят като най-строга тайна, и това не са единични истории, а десетки свидетелства от различни страни, различни епохи и различни военни структури. Има свидетелства от военни, които описват как неизвестни обекти са „изключвали“ или повреждали ракетни системи, как светлини са се спускали над бази, как цели комплекси са били временно парализирани, сякаш някой невидим наблюдател е решил да напомни, че има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани.

 Някои разказват за обекти, които се движат с невъзможна скорост, за маневри, които не могат да бъдат обяснени с човешка технология, за ситуации, в които системи, които никога не би трябвало да спират, внезапно престават да работят точно в момента, в който трябва да бъдат активирани. Дали това е истина или не — всеки сам решава, защото няма официални доказателства, няма признания, няма документи, които да потвърдят подобни твърдения, но факт е, че темата се появява отново и отново, в различни държави, в различни епохи, от различни свидетели, които нямат връзка помежду си. И факт е, че много хора вярват, че ако човечеството тръгне към самоунищожение, някой може да се намеси и да спре най-екстремните сценарии. Това убеждение не е случайно, защото ядрените оръжия са единственото човешко творение, което може да унищожи планетата за минути, и когато хората се сблъскват с такава сила, е естествено да търсят надежда в идеята, че не сме сами, че някой по-мъдър или по-развит може да ни спре, ако ние самите не успеем. Затова разговорите за ядрени оръжия винаги са обвити в мистерия, страх и странни истории, които сякаш не изчезват, колкото и години да минават, защото ядрената тема е като черна дупка в колективното съзнание — привлича, плаши, поражда въпроси, на които никой не може да даде окончателен отговор. И може би затова хората продължават да разказват истории за НЛО, които наблюдават ядрени бази, защото в свят, в който една грешка може да унищожи всичко, надеждата, че някой ще ни спре, е по-силна от страха. И докато ядрените оръжия съществуват, докато държавите ги пазят като последен коз, докато човечеството живее под сянката на собствената си разрушителна сила, тези истории ще продължават да се появяват, защото те са част от нашите страхове, част от нашите надежди, част от нашето въображение и част от нашата история. И може би, в крайна сметка, напомнят, че най-голямата опасност за човечеството винаги е било самото човечество.

И така, ако някога се стигне до Третата световна война, логиката подсказва, че отново няма да бъдат използвани онези гигантски ядрени бомби, способни да унищожат цели градове, защото те са прекалено разрушителни, прекалено крайни и прекалено опасни дори за тези, които ги притежават. Много по-вероятно е да се използват малки тактически ядрени бомби, неутронни оръжия и други ограничени по обхват системи, които военните смятат за „по-управляеми“ и „по-подходящи“ за локални конфликти, защото те позволяват нанасяне на удар без тотално унищожение. Тези оръжия са създадени именно за сценарии, в които държавите искат да демонстрират сила, без да предизвикат глобална катастрофа, и затова се смята, че ако някога избухне световен конфликт, той ще бъде воден с такива ограничени средства, а не с мегатонови бомби, които могат да превърнат цели региони в пустиня. И тук отново се появява онзи странен мотив, който присъства в толкова много разкази — идеята, че най-големите ядрени оръжия са под негласно наблюдение от външни сили, които не позволяват на човечеството да прекрачи точката, от която няма връщане.

 Според тези истории именно затова НЛО често се появяват около ядрени полигони, около подземни силози, около стратегически бази, сякаш наблюдават, анализират и при нужда се намесват. Има свидетелства от военни, които твърдят, че по време на тестове или учения системи са били мистериозно изключвани, кодове са били блокирани, а цели комплекси са спирали да функционират за секунди или минути, без никакво техническо обяснение. Някои описват светлини, които се движат по начин, невъзможен за човешка технология, други говорят за обекти, които се появяват и изчезват без следа, трети разказват за ситуации, в които ракетни системи са били временно обезвредени, сякаш някой е искал да покаже, че контролът не е изцяло в човешки ръце. Дали това е истина или не — никой не може да каже със сигурност, но фактът, че подобни истории се повтарят в различни държави и различни епохи, кара много хора да вярват, че ако човечеството някога се доближи опасно до самоунищожение, може би някой ще се намеси, за да предотврати най-лошото. И точно затова темата за ядрените оръжия, НЛО и външната намеса остава толкова силна, толкова обсъждана и толкова обвита в мистерия — защото тя съчетава най-големия човешки страх с най-дълбоката човешка надежда.

И ако наистина започне Трета световна война, най-вероятният сценарий отново е използването на по-малки ядрени заряди, а не онези колосални термоядрени бомби, които могат да унищожат цял град за секунди, защото големите оръжия са прекалено разрушителни, прекалено крайни и прекалено опасни дори за тези, които ги притежават. Много по-реалистично е да се използват тактически ядрени оръжия, които унищожават отделни квартали или ограничени зони, подобно на това, което се случи в Хирошима и Нагасаки, където разрушението беше ужасяващо, но все пак не сравнимо с тоталното заличаване, което съвременните мегатонови бомби могат да причинят. Тези по-малки заряди са създадени именно за ситуации, в които държавите искат да нанесат удар, без да предизвикат глобална катастрофа, защото те позволяват демонстрация на сила, без да се премине точката, от която няма връщане. И точно затова военните доктрини на много страни включват тактически ядрени оръжия като „възможни за употреба“, докато стратегическите мегабомби остават в категорията на крайния, почти немислим вариант. И тук отново се появява онзи странен мотив, който присъства в толкова много разкази — идеята, че най-големите ядрени оръжия са под негласно наблюдение от външни сили, които не позволяват на човечеството да използва разрушителен потенциал, способен да унищожи не само градове, но и цели региони или дори планетарни екосистеми.

 Според тези истории именно затова НЛО често се появяват около ядрени полигони, около подземни силози, около стратегически бази, сякаш наблюдават, анализират и при нужда се намесват, за да предотвратят най-екстремните сценарии. Има свидетелства от военни, които твърдят, че по време на тестове или учения системи са били мистериозно изключвани, кодове са били блокирани, а цели комплекси са спирали да функционират за кратки периоди, без никакво техническо обяснение, сякаш някой невидим наблюдател е искал да покаже, че контролът не е изцяло в човешки ръце. Някои описват светлини, които се движат по начин, невъзможен за човешка технология, други говорят за обекти, които се появяват и изчезват без следа, трети разказват за ситуации, в които ракетни системи са били временно обезвредени, сякаш някой е искал да напомни, че има граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. И дали това е истина или не — никой не може да каже със сигурност, но фактът, че подобни истории се повтарят в различни държави и различни епохи, кара много хора да вярват, че ако човечеството някога се доближи опасно близо до самоунищожение, може би някой ще се намеси, за да предотврати най-лошото. И точно затова темата за ядрените оръжия, НЛО и възможната външна намеса остава толкова силна, толкова обсъждана и толкова обвита в мистерия — защото тя съчетава най-големия човешки страх с най-дълбоката човешка надежда.

 Паразитите – тихият фактор зад много здравословни проблеми

Паразитите са тема, която съществува в медицината от хилядолетия, но в съвременния свят често остава встрани от вниманието. Когато човек се чувства уморен, изтощен, без енергия, когато има проблеми с храносмилането, кожата или имунитета, обикновено търси причините в стреса, храненето, недоспиването или възрастта. Но има един по-тих, по-незабележим фактор, който може да присъства в организма дълго време, без да бъде разпознат – паразитите. Паразитологията е научна област, която изучава организмите, живеещи за сметка на други организми. Те могат да бъдат микроскопични или видими с просто око, да принадлежат към различни групи – протозои, гъбички, хелминти и други микроорганизми. Според Световната здравна организация паразитните инфекции засягат стотици милиони хора по света, особено в региони с по-ниска хигиена, замърсена вода или небалансирано хранене. Но това, което прави темата толкова важна, е фактът, че много паразити могат да живеят в човешкия организъм години наред, без да предизвикват остри симптоми. Те се адаптират, приспособяват се, развиват се в среда, която им позволява да оцелеят, и постепенно започват да влияят на общото състояние на човека.

Паразитите се хранят с хранителните вещества, които човек приема чрез храната. Те използват витамини, минерали, аминокиселини – всичко, което е необходимо за нормалното функциониране на клетките. Това може да доведе до хронична умора, понижен имунитет, храносмилателни смущения, кожни проблеми, липса на енергия и усещане за постоянна изтощеност. Някои паразити отделят метаболитни отпадни продукти, които натоварват черния дроб и лимфната система. Така организмът започва да работи на по-високи обороти, за да компенсира, но постепенно ресурсите му се изчерпват. Именно затова много изследователи разглеждат паразитите като част от по-широкия въпрос за вътрешния баланс и детоксикацията.

Темата за паразитите не е нова. Още в древността различни народи са използвали природни средства за поддържане на вътрешната чистота. Чесънът, тиквените семки, горчивият пелин, карамфилът, нарът, лютите подправки – всички те са присъствали в традиционните практики за поддържане на организма. Тези растения съдържат вещества, които създават неблагоприятна среда за много микроорганизми. Те не са „лекарство“ в съвременния смисъл, но са част от хилядолетната традиция за поддържане на вътрешния баланс. Древните хора са наблюдавали природата, тялото, реакциите му, и са открили, че определени растения подпомагат естествените защитни механизми.

В съвременния свят обаче към тази тема се добавя още един пласт – усещането за загуба на енергия. Много хора описват състояние, в което организмът им работи на минимален ресурс, като телефон, чиято батерия постоянно пада до нула. Точно тази идея е разгледана в книгите „Детокс Алхимия“ и „Батерията ти е на нула“, които събират различни подходи за възстановяване на организма и разглеждат факторите, които го изтощават. В тях се обсъждат не само природни методи, но и технологични концепции, които според някои изследователи могат да влияят на микроорганизмите чрез честоти и електромагнитни полета. Сред тях са биорезонансните системи, честотните експерименти на Royal Raymond Rife, електромагнитните кръгове на Georges Lakhovsky. Тези идеи разглеждат хипотезата, че всяка клетка и всеки микроорганизъм има собствена честота и че определени честотни диапазони могат да повлияят на жизнената им активност. Това не е утвърдена медицинска практика, но представлява интересна област на изследване, която продължава да се развива и да предизвиква дискусии.

Днес условията за развитие на паразити могат да бъдат повлияни от множество фактори – обработени храни, намален имунитет, замърсена вода, хроничен стрес, дисбаланс в микробиома, липса на движение, прекомерна употреба на антибиотици. Затова все повече специалисти разглеждат здравето като система от взаимосвързани елементи: хранене, детоксикация, имунна защита, микробиом, енергийни процеси в клетките. Когато тези системи са в баланс, организмът има по-голям капацитет да се справя с външни фактори, включително микроорганизми. Но когато една от тях се наруши, цялата система започва да страда.

В последните години се наблюдава засилен интерес към вътрешното прочистване, поддържането на микробиома, естествените методи за подкрепа на организма и влиянието на околната среда върху здравето. Това не е случайно. Съвременният човек живее в среда, която често изтощава тялото – стрес, токсини, недоспиване, бърза храна, замърсен въздух. В такава среда организмът може да стане по-уязвим към различни фактори, включително паразити. Затова темата за вътрешния баланс става все по-актуална.

Паразитите не са ново явление – те съществуват от началото на живота на Земята. Но в съвременния свят, където организмът е подложен на множество натоварвания, темата за вътрешното прочистване и поддържането на баланса става все по-важна. Затова е полезно човек да познава природните методи за защита, ролята на храненето, съвременните изследвания за честотни технологии и сигналите, които тялото изпраща. И както гласи една стара метафора: ако в раната има трън, първо трябва да се извади трънът – иначе никакво лечение няма да бъде достатъчно.

„Шокиращо 2000-годишно пророчество, което скоро ще се изпълни – Битката за Храмовия хълм“

 

 БАЛЪТ НА САТАНАТА В ТАЗИ ПЧЕЛНА КИЛИЯ НА ЗЕМЯТА. ЕЖЕДНЕВНИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ

Този свят (или тази „клетка“) не се управлява от хора. Хората на власт са само следващото ниво в йерархията. Основната задача е събирането на гаввах — онази енергия на болката и страданието. Затова тук има толкова много от тях. Болести, недостиг на ресурси, бедност, насилие, войни — всичко това е само повод целият свят да страда и вие да отделяте гаввах.

Според една от версиите центърът за управление на всичко това се намира на Луната. А ако отново изгледате „Шоуто на Труман“, един от легендарните филми за истината, там режисьорите на спектакъла също се намираха на Луната.

Има толкова много различни теории и спекулации за Луната, но е абсолютно ясно, че нещо не е наред с нея. Точно както и с целия този свят.

Анимационният филм „Чудовища, о.к.“ прави силна препратка към всичко това – чудовищата са се нуждаели от писъците и страха на децата.

Точно това е.

Това, което правят всички на планетата.

Тези инфантилни блондинки не спират да пишат детските си коментари за филма „Тайната“ и да си визуализират щастието и новата реалност.

„Те са толкова глупави, че не разбират, че тази играчка просто им е дадена, по същия начин както те „създават“ всичко останало – от войни до ковиди. Какво искате да визуализирате? Колата? И това ли е доказателството, че можете всичко и че светът работи за вас? Сектанти-деца, какво друго да се очаква от тях.“

Къде са визуализациите ви за световен мир? Защо не работят?

Защо молитвите ви за децата в Газа, за гладуващите в Африка, за спиране на всички войни не работят?

Опитвате се да докажете, че трябва да мислите позитивно и всичко ще се нареди. Какво ще се случи? Увеличение на доходите от 100 000 рубли, използвайки техниката „не знам кой, не знам как, ми дава пари за нищо“? 😆 За това ли са вашите визуализации и филмът „Тайната“?!

Колко малки деца има тук, които не са пораснали, за да разберат какво се случва тук. И защо войните, болестите и страданията никога няма да спрат?

Защото тези, които са завладели планетата (въпреки че не е планета), се хранят с това. И вашите визуализации са безсилни да променят това.

Точно както ядете месо – а това е една от най-мощните индустрии за създаване на страдание и мръсотия – това е непрестанно жертвоприношение във всяка страна, това са морета от кръв от заклани животни, за да можете да изядете крака им за вечеря, те ви изяждат по същия начин. И това колело няма да спре, дори със силата на вашата мисъл (която не съществува) или с визуализацията от филма „Тайната“.

Този свят функционира на принципа на страданието, болката и смъртта. Огледайте се, само малко по-широко от прозореца на вашата визуализирана кола.

Учили са те да ядеш месо, за да станеш част от верига от мигновени жертвоприношения. Ти буквално участваш в този парад на чудовища. Но ти разказват приказки за протеините и техните ползи. Но ти отиваш в кланица, водиш децата си там, за да могат да видят месото в супата си. Слаб ли си?

Станал си участник в поклонението на чудовищата, които управляват този свят и дърпат конците ти.

Ти си този, с когото трябва да започнеш. Никой не може да спре този сатанински бал, ако ти си основният му участник. Всякакви оплаквания трябва да бъдат насочени преди всичко към теб самия. Как толкова лесно се хвана на това шоу и продължи да играеш в него?

 БАЛЪТ НА САТАНАТА В ТАЗИ КЛЕТКА, НАРЕЧЕНА ЗЕМЯ. ЕЖЕДНЕВНИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ

Не чети това, ако не искаш да се събудиш окончателно, защото този текст не е за онези, които още вярват в красивите приказки за светлина, любов и позитивно мислене, а за онези, които усещат, че под повърхността на този свят има нещо гнило, нещо изкривено, нещо нечовешко. Този свят, тази клетка, тази „сота“, както древните са я наричали, не се управлява от хора. Хората на власт са само следващото ниво в йерархията, марионетки, които изпълняват заповеди, които дори не разбират. Истинските господари на тази реалност не са видими, не са човешки, не са от плът. Тяхната основна цел не е прогрес, не е мир, не е развитие, а събиране на енергия — специфична енергия, която гностиците наричат „гаввах“: енергията на болката, страданието, страха, отчаянието, ужаса, безнадеждността. Затова този свят е пълен с болести, бедност, насилие, войни, катастрофи, кризи, глад, разрушение — не защото „така се случва“, а защото така е проектирано. Страданието е ресурс. Болката е валута. Страхът е гориво. И докато хората страдат, докато плачат, докато се страхуват, докато се борят за оцеляване, докато се разпадат психически, докато се мъчат — те произвеждат гаввах. И този гаввах се събира. Всеки ден. Във всяка държава. Във всяко семейство. Във всяка война. Във всяка болница. Във всяка кланица. Във всяка трагедия. Във всяка новина. Във всяка човешка душа, която се разкъсва. По една от версиите центърът на управление на тази система се намира на Луната — неслучайно толкова много древни митове свързват Луната с илюзия, контрол, цикли, смърт и прераждане. Ако си спомниш филма „Шоуто на Труман“, режисьорите на спектакъла се намираха именно на Луната — символично послание, което малцина разбраха. Луната винаги е била подозрителна — твърде голяма, твърде близка, твърде странна, твърде неподвижна, твърде перфектно разположена. И както много неща в този свят, тя не е това, което изглежда.

В анимацията „Таласъми ООД“ чудовищата се хранеха с крясъците и страха на децата — това не беше просто детски сюжет, а директна препратка към механизма на този свят. Това е именно то. Това е, което се случва тук. Това е, което всички правят — съзнателно или несъзнателно. И докато някои хора се опитват да живеят в розовия балон на „Секретът“, визуализации, позитивно мислене и детски мантри за „вселената, която дава“, те не разбират, че тази игра им е дадена точно така, както им се дават войни, вируси, икономически кризи и всяка друга илюзия. Какво точно искат да визуализират? Нова кола? Малко повече пари? И това според тях е доказателство, че „вселената работи за тях“? Това е детска секта, играчка, хвърлена на хора, които не са пораснали достатъчно, за да видят какво се случва зад завесата. Къде са визуализациите им за мир по света? Защо не работят? Къде са молитвите им за децата в Газа? Защо не спират войните? Защо не спират глада в Африка? Защо не спират страданието? Защо не спират смъртта? Защо не спират болестите? Защо не спират насилието? Защо не спират нищо? Защото този свят не е създаден да бъде мирен. Той е създаден да бъде кървав. Той е създаден да бъде болезнен. Той е създаден да бъде ад. И онези, които го управляват, се хранят от това. Вашите визуализации не могат да променят нищо, защото те не са инструмент за промяна — те са инструмент за успокояване. Те са начин да ви държат пасивни, да ви държат в илюзията, че имате контрол, докато всъщност нямате.

 Както вие ядете месо — индустрия, която е най-голямата фабрика за страдание на планетата, непрекъснато жертвоприношение, океани от кръв, милиарди убити животни — така и вас ви ядат. Това е огледало. Това е урок. Това е предупреждение. Вие участвате в парада на чудовищата, без дори да го осъзнавате. Вие сте част от ритуала. Вие сте част от жертвоприношението. Вие сте част от балa на Сатаната. И докато ядете месо, докато подкрепяте индустрията на страданието, докато участвате в ежедневното клане, вие сте част от същия механизъм, който ви изяжда. Искате ли да разберете истината? Отидете в кланица. Вижте какво се случва там. Вижте страха в очите на животните. Вижте кръвта. Вижте болката. Вижте ужаса. После погледнете супата си. Погледнете чинията си. Погледнете детето си. И си задайте въпроса: защо участвам в това? Защо съм част от този ритуал? Защо съм част от тази система? Защо съм част от този бал? Вие сте участник в култа на чудовищата, които управляват този свят. Те ви дърпат за конците. Те ви карат да вярвате в спектакъла. Те ви карат да играете ролята си. И никой няма да спре този бал на Сатаната, ако вие сте основният му участник. Всички претенции трябва да бъдат насочени първо към себе си. Как така толкова лесно повярвахте в този спектакъл? Как така продължавате да играете в него? Как така не виждате какво се случва? Как така не усещате, че този свят е клетка, а вие сте в нея? И най-важното — кога ще се събудите?

 Мистерията на един необичаен стажант във фабрика за електрооборудване в СССР. Какво е правил той и как е приключило преследването му?

Дмитрий си е намерил работа във фабриката за електрооборудване. Тогава никой не е можел да предположи как ще завърши тази история. По време на съветската епоха безработицата е била практически несъществуваща. Всички са работили, а мързелуването е било нечувано. Младите хора са ходили да работят в избраната от тях област, за да натрупат опит. И точно такъв е бил Дмитрий. Млад, имам предвид. Зелен и неопитен. Но къде е учил, не се е знаело. Той ги е умолявал да го наемат. Обещал е да научи всеки нюанс. Как е възможно на такъв човек да не се даде шанс?

Павел Степанович, уважавана личност, поема неговото ръководство и обучение. Между другото, той работи заедно с конструктори на космически бюра, помагайки за изграждането на съветските космически кораби. След смъртта на Корольов той се премества на друга позиция и в различна област. Така се озовава във фабриката за електрооборудване. Накратко, всички го уважавали и слушали. Той е превърнал много млади хора в специалисти. На Дмитрий му е казвали, че е голям късметлия. Не е могъл да намери по-добър ментор. Младият мъж беше нетърпелив да се развива и слушаше внимателно всичко, което Павел Степанович му казваше.

Само след няколко седмици се почувства сякаш Дмитрий работи в завода от години. Той знаеше всичко - от мерките за безопасност до най-малките нюанси на работата. Дори започна да съветва някои от колегите си. Понякога те приемаха съветите му сериозно, но понякога ги обиждаха. Само си помислете: този човек беше в завода от две седмици, докато те бяха там от шест месеца, и той им даваше съвети! Разбира се, тези ситуации не предизвикваха конфликт, но Дмитрий сякаш не осъзнаваше, че подобно поведение е неетично спрямо другите.

Дмитрий се учеше бързо от Павел Степанович.

Той никога не говореше за себе си, а ако говореше, то беше изключително за работа. Отговаряше като робот, ясно и по същество. Не показваше много емоции. Дълго време мнозина се изненадваха от този странен човек. Дори казваха, предимно на шега, че той не е човек, а по-скоро, че партията е създала роботизиран човек за неговата работа. И Дмитрий си вършеше работата блестящо. Той дори оставаше след края на смяната си и продължаваше да работи още два-три часа. Не ходеше на обяд. Понякога си изплакваше устата с вода, плюеше в мивката и след това продължаваше да работи.

Павел Степанович беше изненадан, както всички останали, но каза, че жените трябва да произвеждат такива мъже, гордостта на партията, и тогава страната ни няма да има равни. В онези дни хората мислеха с такива лозунги и грандиозни изрази за мир, единство и силна държава.

Един ден в завода пристигнала специална комисия или някакъв инспекционен екип. След посещението им ръководството извика Павел Степанович и други високопоставени работници. Оказа се, че важни и дефицитни артикули са започнали да изчезват от производството.

Бригадирите обсъдиха това помежду си. Естествено, всеки защити подчинените си. В края на краищата ситуацията беше изключително сериозна. Ако крадецът не бъде идентифициран и изправен пред съда, в завода щяха да пристигнат агенти под прикритие и тогава бедствие щеше да сполети всички. Те започнаха активно да се следят един друг. Павел Степанович, макар и опитен, дори не можеше да си представи, че някой от неговата смяна би могъл да го направи.

Минаха три седмици - нова партида скъпи продукти изчезна. Агенти на тайните служби пристигнаха в завода. Тъй като не можеха сами да решат проблема, трябваше да предприемат действия. Бригадирите също попаднаха под подозрение. Колкото повече власт, толкова по-голяма е възможността.

Около месец по-късно крадецът беше идентифициран. Въпреки че, зависи... Някой от персонала беше видян да нахлува в стаята, където се намираха артикулите. Неизвестният мъж напълни чантата им и точно когато се канеше тихо да си тръгне, беше посрещнат от охраната.

Изведнъж той хукна да бяга. Той ловко избягваше препятствия и като цяло тичаше със скоростта на добър спринтьор. Преследването продължи 10-15 минути. Полицейски служители, разположени наблизо, се включиха, както и дори охранителят на портата. Беглецът успя да избяга от фабричния терен, но не стигна далеч. Присъединилите се полицаи го преследваха в портал без изход.

Високи тухлени стени обградиха младия мъж. Полицейска Волга блокираше пътя. Крадецът нямаше къде да отиде. Преследвачите му пристигнаха. С приближаването на властите се случи нещо необяснимо. В една от празните стени внезапно се появи ярък портал и беглецът, заедно с чантата си, скочи в него, след което светещият проход се затвори зад него. След като всички обстоятелства бяха изяснени, се оказа, че крадецът е същият Дмитрий.

Младият мъж скочи през отвора и изчезна.

Авторитетът на Павел Степанович беше дълбоко накърнен от ситуацията. Той не можеше да разбере как един млад съветски мъж може да направи подобно нещо. Дали беше напълно безсъвестен? Разбира се, мъжът продължи да работи, но стана много по-строг и по-необщителен. Разочарова се от околните. Продължи да обучава хора, създавайки отлични професионалисти, но въздействието остана за цял живот. Но кой всъщност е бил Дмитрий, остана неразгадана мистерия.

 През 1966 г. пилот на самолет забелязва ръждясал влак насред гора. Два месеца по-късно е изпратен екип да разследва случая.

Тази история, или нещо подобно, е публикувана в съветски вестници и научнопопулярни списания. По онова време я намирам за много интересна, но след това започнах да проучвам подобни случаи и открих, че има няколко такива инцидента. И те са изключително трудни за обяснение с помощта на класически знания и логика. Ще споделя един сценарий, за да можете да помислите как това е могло да се случи и как може да се обясни.

През юни 1966 г. Павел Марков, съветски пилот, извършва рутинен полет над Западен Сибир. По време на съветската епоха този метод, първо, осигурява обучение на пилотите, второ, помага за наблюдение на горски пожари и незаконна сеч, и трето, държи самолета зает. Накратко, този процес е необходим и полезен във всяко отношение. Защо Западен Сибир? Просто защото пилотите са имали определена зона.

Така гражданинът Марков прелита над този регион. В служебното му досие са включени стотици полети. Той имаше добро чувство за посока и можеше от птичи поглед да погледне надолу и да разпознае приблизителното си местоположение по реките. Павел имаше богат опит. Освен това, често имаше асистент или друго определено лице в самолета със себе си, което трябваше да прелети над района и сам да се увери, че всичко е наред.

Обикновено носеше карта в ръка и я сравняваше с действителната гледка от прозореца. По време на юнския полет и Павел Марков, и неговият пътник бяха много изненадани. Причината беше необичайна. Както вече споменах, пилотът познаваше района много добре. Четеше терена като дланта си.

И тогава, напълно неочаквано, насред гората, той забеляза влак. Нещо повече, около него растяха дървета от всички страни. Тоест, нямаше железопътна линия или друг път. Само безкрайни гори, а насред този пейзаж - дълъг, ръждясал влак.

Пилотът видя ръждясалия влак и не можеше да повярва на очите си. Там никога не е имало железопътна линия.

Пътникът до прозореца погледна надолу с удивление, неспособен да разбере как е възможно подобно нещо. Тъй като находката беше толкова необичайна, той дори отбеляза мястото на карта. Никога не се знае, някой може да има нужда от нея. Гледайки напред, ще кажа, че е била необходима. Самият Павел Марков провери точността на маркировката на картата и, съгласявайки се с нея, реши да отиде до мястото, за да види чудодейния влак със собствените си очи.

Преди да тръгне на експедицията, пилотът намери съмишленици и четиримата тръгнаха през август 1966 г., следвайки координатите. Да се ​​ориентираш от небето е едно, а от земята - съвсем друго. И все пак Павел Сергеевич беше умел с картите. Знаеше къде отива и къде води екипа. Експедицията отне една седмица.

Трябваше да вървят всеки ден, без да спират, спирайки само за една нощ. Няколко пъти се натъкнаха и на диви животни. За щастие, един от мъжете имаше пушка със себе си. Той стреля във въздуха и животните се оттеглиха. След като стигнаха до точката, отбелязана на картата, Марков и неговите спътници не откриха нищо необичайно.

Нямаше как да се издигнат над дърветата и да огледат околността, но нямаше грешка – това определено беше мястото. Те провериха картите няколко пъти. Разбира се, Сибир е обширен и предвид мащаба му е много лесно да се отклоните с няколко километра, но Павел беше опитен човек, така че със сигурност беше най-лесно да обвинят всичко за неговата грешка. Групата се луташе и луташе около два дни – всичко напразно. Тук не можеше да има влакове. Нямаше пътища, нито селски пътища, нито магистрали, камо ли железопътни линии. Наоколо бяха само гори – безкрайни, гъсти, сибирски.

По време на похода се случи неудобен инцидент. Това, което би трябвало да е обещаваща цел, беше пропуснато. Павел Марков се притесни. Първоначално предположи, че влакът може да бъде премахнат, но това би изисквало път. А тук нямаше никакви признаци за нещо подобно. И кой би искал да извади ръждясал влак оттук, от тайгата? Но някой със сигурност се е сетил да го изостави тук! Най-важното е как е стигнал дотук. Сигурно не е бил пуснат от небето?

Павел Сергеевич и неговите сътрудници тръгват към това място.

Още с първия си полет през септември Павел Марков се отправя директно към района. Надява се да види или откритието си, или поне път, по който влакът би могъл да бъде транспортиран. Пилотът лети, гледайки сибирския пейзаж и не може да повярва на очите си. В района, където се намира това изумително откритие, може би най-загадъчното и странно в живота му, расте гора. Точно както навсякъде другаде. Дърветата са били с еднаква височина и следователно на една и съща възраст. Нямало е път, камо ли ръждясал влак.

Когато един съветски вестник описва този инцидент, се посочва, че влакът най-вероятно все още е в гората и пилотът просто е летял в грешната посока. Накратко, човешка грешка е виновна за „изчезването“. Павел Сергеевич обаче е сигурен, че е налице нещо необяснимо. Днес е възможно съществуването на някакъв портал към паралелен свят или хрономираж. Едно е ясно: историята е наистина загадъчна.