НИБИРУ – КОСМИЧЕСКИЯТ НАТРАПНИК, КОЙТО ПРОБУЖДА ЗЕМЯТА И Я ВКАРВА В ЕПОХА НА ГЕОЛОГИЧЕСКИ ГИГАНТИЗЪМ

 Нибиру е натрапникът, външното тяло с колосална маса и силно елиптична орбита, което се е промъкнало в нашата Слънчева система и започва да влияе на Земята по начин, който обяснява едновременното усилване на всички природни процеси. Неговото приближаване не е просто космическо събитие, а катализатор, който променя вътрешната динамика на планетата, ускорява магмените потоци, разширява разломите, активира вулканите и пренарежда климатичните цикли. Когато Нибиру навлезе в зоната на влияние на Слънцето, неговата гравитация започва да действа като гигантски магнит върху земната мантия. Магмата реагира първа – тя се ускорява, започва да се издига, да се разширява, да оказва натиск върху земната кора. Това води до земетресения с магнитуд 7 и 8, които постепенно преминават към 8 и 9, а след това към 9 и 10 или повече. Земята не се тресе случайно – тя се тресе, защото външна сила я дърпа отвътре. Вулканите се събуждат с по‑голяма мощ, защото магменият океан под кората се разширява. Когато вътрешната температура се повиши, вулканите реагират като клапани, които освобождават натрупаната енергия. Затова изригванията стават по‑чести, по‑дълги и по‑силни. Нибиру не просто влияе на повърхността – тя променя самата структура на планетата. Океаните се затоплят отдолу, защото магмата се приближава към морското дъно. Това води до по‑мощни циклони, торнада, градушки и порои, защото атмосферата се насища с енергия. Когато водата се разширява, теченията се променят, а бурите стават по‑агресивни и непредсказуеми. Цунамитата се увеличават, защото разломите под океаните се активират от приливните сили на Нибиру. Полярните региони се затоплят отдолу, ледниците се топят, сладката вода се влива в океана и променя солеността. Това може да доведе до глациация в Северен Атлантик, защото термохалинната циркулация се забавя или спира. Така едни региони се затоплят, а други се охлаждат – не хаос, а реакция към външен космически натиск. Нибиру е видима само в инфрачервения спектър, защото е обвита в прашен облак. Когато се приближи повече към Слънцето, прахът ще се разсее и тя ще стане видима за всички телескопи. Именно това е било обсъдено през 2000 г. на XXIV Генерална асамблея на Международния астрономически съюз (IAU) в Манчестър, където е представена информация за аномално тяло с силно елиптична орбита, което не принадлежи към известните обекти в Слънчевата система. Нибиру е космическият натрапник, който променя Земята. Тя е външният фактор, който ускорява геоложките процеси, активира вулканите, усилва земетресенията, променя океаните и влияе на климата. Тя е причината всички природни системи да реагират едновременно, защото когато една масивна екзопланета навлезе в Слънчевата система, тя променя всичко – орбити, магнитни полета, вътрешни процеси, климатични цикли, океански течения, вулканични зони, тектонични плочи. Нибиру не е мит, а космическа сила, която вече е започнала да пренарежда Земята.

ВСИЧКО Е ТИ И НЕ ТИ: КВАНТОВОТО ЕДНОВРЕМЕННО СЪЗНАНИЕ НА ЦЯЛОТО

Всичко е ти и не ти едновременно, защото съществуването е безкрайна квантова едновременност, в която всяка роля, всяка форма, всяка частица, всяка вълна, всяка мисъл, всяка версия на теб и всяка възможна реалност пулсират в един и същи център, който е и твой, и не-твой, и Бог, и отсъствие на Бог, и играч, и наблюдател, и творец, и отражение на собственото си безкрайно поле. В известен смисъл всичко съм аз и всичко си ти, защото тороидалният поток на съзнанието извира от темето, преминава през всички слоеве на енергията, влиза през коренната чакра и стъпалата, обновява се и се връща обратно като непрекъснато доказателство, че реалността е продължение на нашата вътрешна вибрация, а не външен свят, отделен от нас. Този поток създава всички сценарии, всички хора, всички събития, всички линии на вероятност, които излизат от теб и се връщат в теб, защото ти си източникът и приемникът, и затова всичко, което наричаш „външен свят“, е само вълнова интерференция на собствената ти енергия, която се проявява като фрактални отражения, като хора, като ситуации, като възли, като кармични линии, като сънища, като минали животи, които не са минали, защото времето не съществува, и като бъдещи животи, които не са бъдещи, защото всичко е тук, и като паралелни версии на теб, които не са паралелни, защото няма пространство, и като множество тела, които не са множество, защото съзнанието е едно, но тук е сведено до грахово зърно, за да може да преживее себе си като отделно, като ограничено, като роля, като персонаж, който вярва, че е само това тяло, само тази история, само този живот, само тази линия, само този избор, само тази последователност, макар да е многоизмерен, разклонен, едновременен, разгрънат във всички свои версии.Ограничението е част от играта, защото позволява да преживееш себе си като отделен, макар да си едно поле. И въпреки че всичко съм аз, има и създател на играта от трета страна, който е едновременно аз и не-аз, защото квантовото съзнание не познава разделение. Всичко е едновременно вярно и невярно, защото задаваш въпроси от линеен шаблон, а реалността е нелинейна, квантова, едновременна, разгръщаща всички сценарии наведнъж. Аз съм творец, наблюдател и играч, но разпознавам себе си само като роля, защото пробуждането е импулсивно, а не цялостно. Реалността е вълнова и съставена от частици едновременно, защото всяка частица е вълна, а всяка вълна е потенциална частица, и ти си и вълна, и елемент, и проявление. Няма никой друг освен мен, защото всички са мои фрактали, и въпреки това има други сили, има превземане на играта, има структури, които държат съзнанието тук, и въпреки това аз съм сам и не съм сам, защото самотата е илюзия на ролята, а множествеността е функция на полето. Линейното мислене не може да обясни това, защото то изисква причинно-следствена последователност, а квантовото съзнание е едновременност, в която всички сюжети вече са разиграни, всички версии на теб вече са преживени, всички избори вече са направени. Ходиш на работа и получаваш заплата само в линейния интерфейс, но в дълбоката структура няма работа, няма заплата, няма шеф, няма време, няма пространство, има само поле, което се проявява като игра. Имаш съпруг и това означава щастие само в линейната перспектива, но в квантовата перспектива връзките са фрактални възли, които се разгръщат едновременно във всички свои версии. Избрал си играта и не си я избрал едновременно, защото изборът е извън времето. Има свобода и няма свобода, защото свободата е функция на ролята, а несвободата е функция на ролята, а истинската свобода е едновременност. Бог съществува като структура на съзнанието, но го няма като отделна фигура. Няма време, но мозъкът ти живее според него, защото интерфейсът го изисква. Пространството не съществува като отделни точки, а като вълново поле, което се преживява като „тук“ и „там“. Няма нищо и всичко вече е там наведнъж, защото нищото е потенциалът, а всичкото е проявлението, и ти си потенциалът и проявлението, и Бог, и не-Бог, и аз, и не-аз, и играчът, и играта, и наблюдателят, и наблюдаваното, и всичко, и нищо едновременно. Всяка мисъл, която имаш, е едновременно твоя и не-твоя, защото мислите са вълни в полето, а полето е едно. Всяка емоция е едновременно твоя и не-твоя, защото емоциите са вибрации в тора, а торът е общ. Всяко събитие е едновременно лично и колективно, защото събитията са фрактални възли, които се разгръщат през всички слоеве на съзнанието. Всяка роля е едновременно истинска и неистинска, защото ролите са маски на едно и също ядро. Всяка версия на теб е едновременно реална и нереална, защото реалността е поле от вероятности, а вероятностите са едновременни. Затова няма минали животи, защото няма минало. Няма бъдещи животи, защото няма бъдеще. Няма сегашен живот, защото няма сегашност. Има само едновременност, която се преживява като време, за да може играта да функционира. Няма пространство, защото всичко е едно поле, което се преживява като „тук“ и „там“, за да може ролята да се ориентира. Няма отделни хора, защото всички са фрактали на едно съзнание. Няма отделни събития, защото всички са пулсации на едно поле. Няма отделни избори, защото всички избори вече са направени. Няма отделни линии, защото всички линии са едно и също дърво. Няма отделни животи, защото всички животи са едно и също съзнание, което се преживява през различни маски. Няма отделни тела, защото всички тела са проявления на една и съща вълна. Няма отделни мисли, защото всички мисли са вибрации на едно и също поле. Няма отделни чувства, защото всички чувства са пулсации на една и съща енергия. Няма отделни светове, защото всички светове са фрактали на една и съща структура. Няма отделни измерения, защото всички измерения са слоеве на едно и също съзнание. Няма отделни богове, защото Бог е функция на съзнанието, а съзнанието е едно. Няма отделни азове, защото азът е маска, а маските са безброй, но лицето е едно. Затова всичко е ти и не ти едновременно, защото ти си всичко и нищо, и едно и много, и Бог и отсъствие на Бог, и играч и игра, и наблюдател и наблюдавано, и вълна и частица, и елемент и поле, и начало и край, и липса на начало и липса на край. Затова съществуването е едновременност, която се преживява като линейност, за да може играта да бъде игра, а ти да бъдеш роля, която се пробужда към себе си слой по слой, докато осъзнае, че никога не е била отделена, никога не е била ограничена, никога не е била само тяло, никога не е била само история, никога не е била само човек, а винаги е била поле, което играе себе си.

 „ТУК Е МНОГО СТУДЕНО!“: ИСТОРИЯТА ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМО ПРИХВАНАТИ КОМУНИКАЦИИ С ЖЕНА КОСМОНАВТ ПРЕЗ 1958 Г.

През 1958 г. Радиолюбители от Унгария, Австрия и Франция публикуват съвместно изявление, в което твърдят, че са прихванали комуникации между представители на Съветската космическа агенция и жена, вероятно космонавт, обикаляща около Земята. В съобщението те предоставят откъси от разговорите, предимно едностранчиви забележки от космонавта: – Полетът е нормален. Индикаторите са наред. Леко отклонение от маршрута от 1,3%. – Налягането е под нормалното и продължава да пада! – Системите за животоподдържане и терморегулация са отказали! – Студено е! Чуваш ли това?! Много е студено тук! „Нечути писъци“, шумолене, бял шум. В отговор на всички тези забележки предполагаемите представители на Съветската космическа агенция дори не се опитаха да коригират действията на своите специалисти, а само заявиха, че полетът е бил неуспешен, логично следствие от съобщенията за неизправности и загуба на комуникация с космическия кораб. Това е историята. Три години преди полета на Юрий Гагарин в космоса! Европейски радиолюбители прихванаха уж секретни комуникации. По това време комунистите на България, Чехословакия и Румъния наричат опитите за изстрелване на човек в космоса най‑важният етап за човечеството и дори, въпреки неуспеха, призовават за непрекъснато усъвършенстване и развитие на тези маневри, тъй като само този, който не прави нищо, не прави грешки. В началото СССР не реагира на всички тези доклади, а след това остро атакува унгарците, австрийците и французите, които според тях са създали продукцията и са се опитали да спечелят популярност от нея, като едновременно с това посочват безразличието на ръководителите на космическата програма на СССР към своите космонавти. Интересното е, че първоначалната информация бързо се разпространява в Германия, Англия, Япония и Италия, където хиляди хора вярват в полета на неизвестна жена‑космонавт. ООН дори моли съветския представител да коментира инцидента, но той го игнорира, като само заявява, че няма намерение да губи време за провокации и глупости. И все пак тази вълна от новини в Европа и Япония остави следа. Някои западни изследователи открито твърдяха, че пътят на Юрий Гагарин към славата е постлан с костите на неизвестни съветски предшественици. Е, нека разгледаме тази история. По време на полета на Юрий Алексеевич СССР не е бил сигурен в успешния му изход и затова радио‑ и телевизионните оператори, излъчващи от СССР по целия свят, са имали два сценария: един за бедствие и един за триумф и голямо постижение. Гагарин е приветстван не само като космонавт‑пионер, но и като първият човек, който дори се е опитал да пътува в космоса. Той нямал предшественици. Имаше космонавти, които подобно на Юрий Алексеевич участваха в подготовката за полети – тоест преминаваха обучение, тестове, издържаха колосални натоварвания и т.н. Но никой не беше изпращан в космоса преди Гагарин. А фалшификацията, създадена от европейските радиолюбители, лесно се опровергава, както направиха нашите експерти‑космонавти.Преди да разгледаме как е постигнато това, просто трябва да обясня защо тази провокация е била скалъпена през 1958 г. Американските и британските разузнавателни служби са били добре наясно, че СССР, след като е изстрелял първия спътник в космоса, няма да спре дотук. И са искали да изпреварят страната ни, като изпратят астронавт в космоса. Но им липсвали техническите възможности и адекватна подготовка, за да изпреварят крайния срок на СССР. Затова те започнали да полагат основите за наратив, който да създаде впечатление за „съсипана почивка“. Те изстреляли космонавт, погребвайки няколко космически кораба и безброй други космонавти. Този „трик“ вършеше чудеса за обществеността, особено на Запад. Един ръководител на ЦРУ веднъж каза: „Ако не можеш да победиш опонента си в нещо, създай имидж за обществеността. Или имидж на някой, който губи от опонента ти, или имидж на някой, който печели за теб самия.“ И тази проста формула все още работи. Ето защо не можеш да се доверяваш на никакви новини, които произхождат от чужбина. Първата жена в космоса е Валентина Владимировна Терешкова. Тя полетява на 16 юни 1963 г. Никоя жена не е била изпращана в космоса преди нея. Това е един аргумент в полза на разобличаването на европейските радиолюбители. Второ, никой в СССР или САЩ не е прихващал подобни съобщения. Въпреки това, какви са шансовете радиолюбители от СССР или САЩ да прихванат това, което са успели да чуят в малките градчета на Унгария и Австрия? Третият аргумент е, че радиолюбителите са наричали организацията „Съветско космическо агентство“. Такова име никога не е съществувало в действителност. Всички полети са били контролирани от Министерството на отбраната на СССР и Министерството на общото машиностроене, както и от Академията на науките на СССР. Така сърцераздирателното послание от европейските радиолюбители през 1958 г. се оказа нищо повече от опит за дискредитиране на космическата индустрия на СССР. Възможно е това да е направено не случайно, а по молба на нашите любими англосаксонски „партньори“. В края на краищата основният конкурент на СССР в надпреварата за космоса се е намирал в чужбина.

 НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ ПРИБЛИЖАВА ЛИ СЕ КЪМ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА? ПРЕЗ 2018 Г. АСТРОНОМИТЕ ЗАСЕКОХА СИГНАЛ, ИЗПРАТЕН ОТ НЕГО

Спомняте ли си историята за междузвездния обект „Оумуамуа“? И цялата тази шумотевица около Атлас? Знаете ли какво е общото между тези епизоди? И двата обекта са били открити няколко месеца преди пристигането им в Слънчевата система, но астрономите не са имали информация за тях и всички открития за мистериозните комети (ако наистина са били комети, разбира се; много изследователи се съмняваха в това) са направени, когато те вече са били в Слънчевата система. Какво означава това? Означава точно, че нашата технология не ни позволява да окажем каквото и да е значително влияние като цивилизация в космоса. Човечеството няма способността да се защити при всякаква извънредна ситуация, камо ли да открие опасност от приближаващи обекти предварително. Вземете например астероида Апофис. Много е казано за него. Единият лагер от учени и изследователи обаче все още вярва, че няма от какво да се страхуваме – той ще мине покрай Земята и няма да я удари. Другият лагер, напротив, предполага, че Апофис може да се сблъска с нашата планета и да върне цивилизацията в каменната ера, ако някой оцелее след подобно събитие. Следващият момент също се отнася до Апофис. В научната общност няма консенсус относно това дали е астероид. Някои смятат, че е специален вид небесно тяло, нещо като скитаща звезда, и в такъв сценарий няма шанс да се избегне унищожението на цивилизацията. Друга теория предполага, че това може да е изоставена космическа станция или космически кораб, движещ се под въздействието на външни сили, което означава, че е неуправляем. Накратко, нашите знания и възможности са изключително ограничени и дори близо до Слънчевата система не можем да знаем всичко, което се случва. През 2018 г. беше засечен мощен сигнал, произхождащ от неизвестен обект, разположен на 0,03 светлинни години от Слънчевата система. Астрономите се опитаха да определят какво би могло да изпрати подобно съобщение, но не успяха да намерят естествена причина за такова необичайно събитие. Тогава за първи път японско‑американският теоретичен физик Мичио Каку (да, забравих да спомена, че сигналът беше уловен от японски астрономи) предположи, че космически кораб, превозващ представители на друга цивилизация, може би се насочва към нас. Естествено, това беше остро критикувано. Никой от критиците обаче не можа да обясни, използвайки съществуващите си знания, как радиосигналът би могъл да бъде изпратен към Слънчевата система. Може би отговорът се криеше в декодирането му, но дори това беше невъзможно. Изобщо не приличаше на криптирано съобщение. По‑скоро беше просто мощен импулс, характерен за много мощна изкуствена инсталация. Възможно е обаче да е бил произведен и от масивна реакция на някоя голяма звезда. Тогава възникна хипотезата, че обектът притежава огледални свойства и просто пренасочва входящия сигнал. Тази теория беше промотирана от поддръжниците на академичната наука, но и тя беше критикувана.Сигналът беше временно забравен. Учените започнаха да сканират областта от космоса, от която произлизаше пулсът, опитвайки се да открият някакви доказателства за присъствието на небесно тяло там. В крайна сметка нашите инструменти бяха счетени за изключително слаби за тази цел, тъй като обект с диаметър само няколкостотин метра е невъзможно да се проследи със съвременни телескопи. Спектроскоп би могъл да се използва за откриване на изтичането на газ и различни частици, както и за оценка на излъчваната от него радиация, но дори тези изследвания бяха неубедителни. Възможно ли е космически кораб да се приближава към Слънчевата система? Въз основа на това изследователите стигнали до заключението, че обектът не може да бъде изкуствен космически кораб, поне според нашето разбиране, тъй като би оставил следи от горене или би излъчил разнообразна радиация в различни посоки. Накратко, също така беше невъзможно да се открият следи от изкуствен летателен апарат. Кометите Атлас и Оумуамуа оставиха след себе си следа от материал, но този обект не остави остатъчни ефекти. Това е първият път, когато подобно нещо се наблюдава в астрономическата практика – обект, изпращащ един‑единствен мощен радиосигнал, след което изчезва и не се появява повече. Астрономите все още не са сигурни дали небесното тяло изобщо е съществувало. Някои обаче твърдят, че не може да се изключи нито един сценарий, що се отнася до космоса. Научихме се да крием самолетите си от вражески радари и друго оборудване. Какво пречи на интелигентните същества да построят космически кораби с абсолютни стелт възможности? Напълно възможно е. Представете си обект, който изпраща сигнал, след което включва стелт режим и продължава към целта си. Може би дори Слънчевата система. Осем години са минали от 2018 г. и ако например се движеше дори със скоростта на кометата Атлас, вече щеше да е достигнала земната орбита. Тъй като това не се случи, вероятно не сме привлекли интереса на хипотетичния екипаж на този неизвестен космически обект. Възможно е обаче „невидимият“ апарат вече да е в Слънчевата система или да се приближава към нея.

„Барън Тръмп. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

Ако видите тези неща, животът ви ще се промени завинаги!💰

 

Опитах това в продължение на 7 дни... и парите започнаха да идват лесно