„Защо реалността ти се променя, когато спреш да я наблюдаваш“

 

Социалната система, която държи мъжете разделени

 

 Инцидент през 2001 г. във Витебска област. Обект, изваден от блато, излита и изчезва три часа по-късно.

През 1944 г. Витебска област е свидетел на важни битки по време на съветската настъпателна операция „Багратион“. Първоначалните опити за пробив на германската отбрана от февруари до март завършват неуспешно за Съветската армия. Атаките са отблъснати, основните германски сили са унищожени, но последните резерви трябва да бъдат разположени, за да се затворят пролуките в отбраната. Втори мащабен опит е направен през април 1944 г. Този път съветските войски постигат всичките си цели. Германците са окончателно победени през юни 1944 г., а Витебск и областта попадат под пълния контрол на Съветската армия.

Важно е да помним героизма на нашите предци. Това са най-важните страници от историята. Именно от тях се формира уникалната, истинска хроника на нашия народ. Разбира се, с всяка изминала година има все по-малко очевидци на тези събития. Ето защо находките, направени от екипите за търсене, са особено ценни. Само миналата есен там бяха открити останките на шестима съветски войници, заедно с оръжията им, фрагменти от техника и други принадлежности. Колко още предстои да бъдат открити? Какво можем да кажем за цели танкове и превозни средства, артилерийски оръдия и много други, извадени от блатата?

През 2001 г. в района на Витебск беше проведен пореден кръг от сканиране на местните блата с помощта на специализирано оборудване. Такива проучвания се извършват, за да се открият превозни средства, потънали по време на Великата отечествена война, както и бойни машини и големи артилерийски оръдия. Издирвателните екипи бяха попаднали на нещо значимо. Те пристигнаха на мястото с помощта на сонди и потвърдиха, че нещо голямо и метално наистина е заровено под слой вода и кал. Комуникацията с местните власти позволи да се организира издигането на обекта на повърхността.

За това беше използвана тежка техника, както винаги се прави в такива случаи. Беларуските специалисти имаха опит. По този начин те успяха да извадят цели танкове от блатистата тиня, включително танкове КВ и Т-34. Веднъж дори извадиха немски бронетранспортьор.

Извадиха го, измиха го и ахнаха!

Предметът в блатото имаше странна форма. Търсачите предположиха, че е танкова кула, но необичайно голяма. Решиха да запазят предположенията си, докато не я извадят - щяха да разберат, след като я извадят. Самият процес е много труден и теглото на открития предмет се оказа подозрително голямо. Какво имаше там?

Първият опит се провали. След това направиха друг. Трябваше да използват допълнително оборудване и тогава нещата започнаха да се движат. Няколко часа по-късно находката беше точно на повърхността. Много кал беше полепнала по нея, така че не можеха да разберат какво точно вадят. Имаше странна, сплескана форма и беше достатъчно голям, за да бъде танкова кула.

Някак си успяха да извлекат предмета на твърда, стабилна земя. Определено беше част от оборудването. След като беше почистен, всички присъстващи ахнаха. Сега стана ясно с какво си имат работа: дисковиден предмет с няколко илюминатора. Някой си спомни, че германците са се опитвали да построят подобни летателни машини, но е малко вероятно те да са тук, във Витебска област. Освен това находката изглеждаше твърде скорошна и някак си модерна. Очевидно не се квалифицираше като историческа.

Инцидентът беше докладван на висшестоящите. Очевидно не търсеха историци, а представители от друга област. Пристигналите специалисти се взираха в обекта точно както търсачите. Никой не знаеше какво да прави с него. Ситуацията беше неясна. От една страна, това беше нещо мистериозно и изискваше проучване. От друга, къде беше гаранцията, че е безопасно и безопасно да се взаимодейства с него? Хората бяха помолени да напуснат. След дълги телефонни разговори, специален полет беше изпратен до района, където беше открита находката.

Обектът излетя и се отдалечи по неизвестен маршрут.

Целият процес отне около три часа. Докато пристигнат службите за спешна помощ, обектът беше изчезнал. Всички присъстващи бяха интервюирани. Всеки разказа приблизително една и съща история: „Извадихме метален предмет от блатото – с размери приблизително 6-7 метра. Дисковиден, с илюминатори навсякъде. Не показваше никакви признаци на активност. Извадихме го от блатото и го измихме. Започнахме да мислим какво да правим с него.

Обадихме се в полицията. След това решихме какво да правим. Накрая полицията ви извика. Докато стигахте до там, се случи нещо, което никой не очакваше. Обектът излетя. Напълно безшумно. Издигна се перпендикулярно на земята на височина около 300-400 метра, може би 500 метра, и отлетя на югоизток.“

Междувременно нито персоналът на летището, нито радарните или противовъздушните системи регистрираха преминаването на неидентифициран летящ обект. Тази история беше разказана от един от участниците в събитията. Не мога да потвърдя или отрека думите му, така че, както се казва, автентичността на историята е на негова съвест. Ще добавя, че съм чувал за подобни случаи в нашия север, в Якутия, Коми, Таймир и други региони. Има и истории, включващи чужденци. Може би подобни случаи, въпреки тяхната мистериозност и фантастичен характер, наистина са се случвали, но съм съгласен, не е лесно да се повярва.

ЗЕМЯТА е създадена, за да пожъне душата ви - ето доказателството

 ЗЕМЯТА Е СЪЗДАДЕНА, ЗА ДА ПОЖЪНЕ ДУШАТА ВИ – ЕТО ДОКАЗАТЕЛСТВОТО

Земята винаги ти е била представяна като дар, като свещена сцена за растеж, като място, където душата се учи, развива и издига, но какво ако тази история никога не е била предназначена да те освободи, а точно обратното – да те задържи, да те приспи, да те убеди, че страданието е необходимо, че болката е урок, че загубата е част от пътя, че страхът е неизбежен, че животът е изпитание, което трябва да приемеш без въпроси, без съмнения, без бунт. Представи си за миг, че Земята не е рай, а затвор, не е училище, а ферма, не е дом, а система за събиране на енергия, в която душите се държат в цикли на раждане, забрава, страдание и смърт, докато божествената им светлина се източва чрез болка, страх, желание и непрекъснато разсейване. Тази идея не е нова – тя се появява в гностическите текстове от Наг Хамади, в херметичните писания, в Евангелието от Тома, в мистерията на Демиурга, в езотеричните интерпретации на Битие, в символиката на древните религии, които намекват, че светът, който виждаме, не е истинският свят, а копие, симулация, конструкция, създадена от същество, което не е върховният Бог, а по-нисша, несъвършена, сляпа сила, която гностиците наричат Архонт, Демиург, Йалдабаот – творец на материята, но не и на духа.

Според тази космология Земята е инженерна структура, създадена не за да те издигне, а за да те задържи, не за да те пробуди, а за да те приспи, не за да те освободи, а за да те върже към цикъл, който се повтаря отново и отново, докато забравиш кой си, откъде идваш и каква е истинската ти природа. Защо животът се усеща като манипулиран срещу траен мир, защо болката, загубата, зависимостите, мъката и страхът се повтарят като кодирани модели, защо светът сякаш е проектиран да те разсейва точно в момента, в който започнеш да задаваш опасни въпроси – това не са случайни съвпадения, а признаци на по-дълбока архитектура на контрол, която работи чрез цикли, чрез емоции, чрез желания, чрез страхове, чрез забрава. Когато започнеш да се будиш, системата увеличава шума; когато започнеш да се отдръпваш, тя ти подхвърля нови драми; когато започнеш да се съмняваш, тя ти дава нови идеологии, нови разсейвания, нови страхове, за да те върне обратно в играта. Това не означава, че има човек зад завесата, който натиска бутони – означава, че самата структура на реалността е програмирана да поддържа съня. Символите, които виждаш навсякъде – кръстът, всевиждащото око, числото 666, ритуалите на Евхаристията, кръщението, идеята за прераждане – всички те могат да бъдат прочетени като кодове, оставени от системата, като знаци, които подсказват, че материята е капан, че тялото е костюм, че светът е сцена, че играта е по-голяма, отколкото някога са те учили да вярваш. Кръстът може да се тълкува като символ на разпъването на духа върху материята, числото 666 като троен печат на физическия свят, всевиждащото око като наблюдение, Евхаристията като ритуално огледало на самата система, която се храни с енергия, кръщението като символично влизане в играта, прераждането като механизъм за задържане, при който душата забравя, за да започне отначало, докато цикълът продължава.

Ако някога си се чувствал не на място тук, ако си носил странна носталгия към нещо, което не можеш да назовеш, ако си усещал, че този свят не е крайната истина, ако си имал чувството, че душата ти помни нещо, което умът ти не може да формулира, това може да е първата пукнатина в стената, първият сигнал, че системата не е съвършена, че затворът има пролуки, че играта може да бъде разбрана, че сънят може да бъде прекъснат. Това не е повърхностна теология, а забранена космология, духовен бунт, възможността системата да се храни с твоето несъзнателно участие, но и възможността да спреш да я храниш. Ако това събуди нещо в теб, ако някоя част от този текст те е докоснала, ако нещо вътре в теб е реагирало, това може да е знак, че душата ти се опитва да си спомни. Гледай внимателно. Поставяй под въпрос всичко. И най-вече – остани буден.

ПАДРЕ ПИО: ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА 3-ДНЕВНИЯ МРАК, КОЙТО ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ СВЕТА

 

 „ИМА ЛИ В МАТРИЦАТА СВОБОДА НА ВОЛЯТА ИЛИ ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО?“

Всеки, който е бил на моя анализ на Кармични възли/Задачи за Манифестация, вече знае, че изпълнението на целите ви в наталната карта е от първостепенно значение. В противен случай матрицата просто ще ви изтрие. Въпросът е, че можете да търсите просветление, да излизате от системата и да сте извън матрицата колкото искате, но ако не изпълните целите си, нищо няма да се получи. Просто ще излезете от играта. Ще бъдете изхвърлени.

Така че, буквално, за да „напуснете матрицата“ (много раздут термин в днешно време), първо трябва да влезете в нея. Направете това, което трябва. Наречете го съдба. Карма. Цел.

След това ще получите ресурсите, за да правите каквото искате.

Но първата стъпка е да направите това, което трябва.

Ресурсите и всички възможности ще дойдат само за реализиране на вашите цели. И тогава можете да се събудите, да учите другите, да бъдете различни – каквото пожелаете. Без да изпълните целите си, няма да имате ресурси за нищо. Матрицата ще ви погълне чрез болести, загуби, инциденти и т.н.

Парадоксално, ключът към разбиването на Матрицата е първо да я приемете и да правите това, което тя иска. И тогава ще имате възможността да правите това, което искате. Само в този ред.

Правете това, което трябва. И ще получите това, което искате. Протестът ражда само протест. Подчинете се на тази структура и тя ще ви даде ресурси. Спорете с нея веднага – тя ще ви сломи.

Следователно, целите са на първо място, преди свободата.

Така е структурирана системата, в която живеем.

Не можем да се родим и да бъдем свободни, независимо дали го искаме или не. Правите това, което искат вашите родители и обществото, и един ден ще можете да правите каквото си поискате. Ако сте достатъчно узрели за тази свобода.

Същото е и с матрицата и задачите на проявлението. Тънка е границата между предопределението и свободната воля. Те работят заедно.

Свободната воля е част от предопределението. Не можете да имате едното без другото.

Свободната воля е следствие от предопределението.

Когато тръгнете по пътя, който е „предопределен“, ще имате свободна воля. Ако вървите срещу него, ще бъдете обзети от нещастия и страдания. И никога няма да постигнете това, което желаете. Това е много прецизен механизъм на матрицата. Стабилен като швейцарски часовник. Няма отклонения.

Следвайте своите Възли и ще получите бонуси и свободна воля. Ако вървите срещу него, ще преживеете болести, трагедии и животът буквално ще хвърли спици в колелата ви. Не умишлено. Няма никой, който да наблюдава това. Това е автоматичният механизъм на матрицата. Така работи тук.

Това са вашите кармични лунни възли, вашата цел, вашите житейски цели, вашата съдба.

И само отвъд тях се отваря свободната воля.

Моят основен продукт за всички, който създавам от много години, е анализът на кармичните цели чрез астрологията.

Най-важното знание за вас и за вас са вашите кармични лунни възли. Това е, което всеки трябва да знае за себе си. Моят водещ продукт е базиран на вашата натална карта, която създавам от много години. Вашите цели за този живот, конкретни действия, как да получите ресурси, сила и пари за тази симулационна игра. Вашите задължителни задачи, които не могат да бъдат изоставени. Какво е написано във вашия личностен сценарий.

Как да получите ресурсите за пробуждане тук. Как да постигнете балансиран житейски път, така че да имате силата, времето и парите не само за оцеляване в тази игра. Как да разберете какво трябва да направите в тази матрица.

Анализирането на кармичните възли е от съществено значение за всеки, ако не иска да бъде боксовата круша на тази матрица. Ако искате да бъдете удряни и шамаросани, не анализирайте задачите на вашите кармични възли при никакви обстоятелства. Това е само за тези, които искат да се наслаждават и да се реализират. Ако искате да страдате, да работите на работа, която мразите, и да живеете живот, който не е ваш, моля, никога не анализирайте вашите кармични лунни възли и задачи за проява.

 През 1950 г. в село близо до Смоленск е намерено момиче, което разказва за събития от края на 20-ти век.

През 1950 г. в Смоленска област се появява момиче на около осем години. Това се случва в късна есен. Тя плаче и е уплашена. Вика баща си, но той очевидно не е наоколо. Когато жителите на селото, където стои малкото момиче, се приближават до нея, те я питат коя е и откъде е. Всички познават местните деца.

Изгубено момиче стоеше на пътя.

„Настя. Изгубена. Татко беше наблизо, а после аз се озовах тук. И никъде го няма.“

Горкото същество отново се разплака. Една от жените се приближи до нея и, опитвайки се да я успокои, я прегърна. Те се опитаха да я утешат, а един от младежите се затича към председателя на колективното стопанство, за да му каже какво се е случило. Ситуацията беше необичайна, но поправима. Настя беше заведена при него. Една жена остана с нея по време на срещата с председателя и момичето я държеше за ръка през целия път.

„Откъде си, Настя?“

„Родена си в Санкт Петербург.“

„Ленинград?“

„Санкт Петербург.“

„Така се казваше преди, но сега е Ленинград.“

„Родителите ми казаха Санкт Петербург.“

„Кои са родителите ти? Защо си тук сама?“

„Майка ми почина отдавна. А баща ми е шофьор на метро.“

„Метро?“ Чувал съм за него. Като крайградски влак ли е, само че под земята?

„Да.“

„Има ли Ленинград такъв? Чух, че са построили такъв в Москва.“

„В Санкт Петербург, да.“

Разговорът продължи и колкото повече говореха, толкова по-странно изглеждаше момичето на околните. Оказа се, че Настя вярваше, че е началото на 21-ви век, а не на 1950 г. Тя говореше за събития, които уж са се случили преди десетилетия. Например краят на СССР, космическите пътувания, цветните телевизори и мобилните телефони. Момичето твърдеше, че е родено през 2001 г. и че е краят на 2009 г. Малкото момиченце даде и фамилното си име.

Председателят на колхоза предаде информацията на областния център, която след това беше разпространена по-нататък и в крайна сметка започнаха да търсят хора с тази фамилия в Ленинград. Защото в града не можеше да има машинист на метро. Метрото нямаше да отвори отново още пет години. Докато Настя чакаше баща си да бъде намерен, тя живееше със същата жена, която държеше малката ѝ ръка през целия им разговор.

Светлана се оказа мила и грижовна жена. Тя имаше три деца - две свои и едно момче от съсед, който беше останал сирак по време на войната, и го приюти. Настя чакаше всеки ден новини за баща си, но вместо това беше изпратена в местното училище. Това означаваше, че прекарваше по-малко време в чакане и можеше да се съсредоточи върху ученето си.

Връщайки се у дома, ученичката бързо си написа домашното и отиде при Светлана, за да попита дали има новини от Санкт Петербург. Уви, нямаше промяна. Така детето живя в селото през късната есен, зимата и пролетта. Трябваше да навакса първите няколко месеца, които пропусна в училище, но малкото момиченце дори не забеляза никакви трудности. Считаха я за много умна, макар и малко странна.

Някои от нещата, за които Настя говореше, бяха наистина изумителни. Например за космоса и полетите там. Изглеждаше сякаш малкото момиченце е чело много научна фантастика, но говореше за тези събития, сякаш вече са се случили. Веднъж спомена разпадането на СССР и американската война във Виетнам. Как би могло едно дете да знае такива неща? Тя назова любимите си книги, анимационни филми и филми, за които никой друг не знаеше.

Трябва да признаете, че дори децата в началното училище днес не знаеха за събитията във Виетнам. Настя беше много необичайно дете в това отношение. Знанията ѝ бяха изключително избирателни. Всеки път обаче, когато започваше да говори за нещо, сякаш не си го измисляше. А ако го правеше, го правеше много добре подготвена. Беше толкова убедителна.

Настя учеше и й липсваше баща й.

Настя никога не чуваше никакви новини за баща си. В седми клас представители на тайните служби се приближиха до нея. Те я помолиха да говори. Разговорът се въртеше около нейните „предсказания“, тъй като клюките бяха разпространили слухове за антисъветските истории на детето. Тийнейджърката потвърди думите си и не ги отрече. Очевидно все още не разбираше последствията. След разговора Настя беше отведена на неизвестно място и само две години по-късно се върна при Светлана.

Настя вече беше различна. Тя се беше променила много през годините на отсъствие. Момичето никога не говореше с никого за събитията, които предстояха. Тя също така мълчеше за това, през което е преминала. Тя се затвори в себе си. Дори спря да се доверява на осиновителката си. По-нататъшният й живот остава загадка. На 24 години тя напусна селото си в Смоленск и се премести. Поне така се казва, но какво наистина се е случило никога няма да се разбере. И всъщност няма значение.