Той спечели от лотарията, използвайки дистанционно наблюдение - после се случи отново

 Той обучи група да използва дистанционно виждане – и те предсказаха печелившите числа от лотарията. Два пъти. В този епизод на „Лотарии, мечти и късмет“, Шон Макнамара – автор на „Сигнал и шум“ – споделя как е насочил отбор към спечелването на лотарията „Колорадо Пик 3“, използвайки дистанционно виждане и психическо възприятие. Дали е било интуиция? Поглед към бъдещето? Или доказателство, че съзнанието влияе на реалността? Темите включват: – Как дистанционното виждане е било използвано за печалба от лотарията – Можем ли да общуваме с бъдещото си аз? – Ролята на съзнанието, интуицията и времето – Преживяването близо до смъртта и духовното пробуждане на Шон – Практически стъпки за подобряване на интуицията и възприятието Това е история от реалния свят, която съчетава проявление, наука и метафизика – с резултати, които говорят сами за себе си.

 Огромни светещи пашкули на дълбочина 280 метра: какво е открито в нафталинена китайска пещера?

Често ми пишат, че по някаква причина всички необясними неща винаги се случват в Съединените щати. Не споря, много неща са се случвали там, но ми се струва, че Индия също обича да изненадва. Спомнете си историите, свързани с тази страна: предполагаемото откриване на древна вимана от археолози, откриването на работеща ваджра, разкопките на храм, където са се намирали подземни резервоари с тежка вода от отработено ядрено гориво преди хиляди години. И колко чудеса се случват в техните храмове? Така че няма смисъл да се фокусираме върху която и да е една страна.

Знаете ли, Европа, Австралия, Русия/СССР, Азия и Южна Америка също преживяват огромен брой необясними явления. Днес ще говорим за Китай. Трябва да се каже, че въпреки голямото си население и размери, Китай е много добър в криенето на тайните си. Има много малко информация за пирамидите, от които има няколкостотин. Някои вече са разрушени, други са отворени за туристи (осем структури), а на изследователите е позволено да посещават само местните жители.

Следователно, повечето съобщения за нещо необичайно в Китай не идват от първични източници, а от журналисти, които провеждат обширни разследвания и тайно се срещат с китайски служители. Може да сте иронични или да се съмнявате, но горе-долу така работят нещата.

Китайските власти наблюдават и цензурират местните медии, така че единственият начин да научите нещо извън системата е да поемете риск и да се срещнете със замесените хора. Тъй като източникът е неофициален, мнозина отхвърлят подобни доклади като обикновена журналистическа измислица. Това може да е вярно, но в такива ситуации винаги призовавам хората да се отнасят към информацията като към измислица, а не като към новина.

През 2009 г. в Китай е открита огромна подземна кухина. По-късно е разкрито, че там е била открита древна пещера, запазена в продължение на милиони години. Новината за това откритие първоначално е била публично съобщена в медиите. Дори са били обсъждани перспективите за откриване на нови биологични видове. Няколко месеца след заминаването на изследователите пещерата е удобно забравена. Сякаш откритието никога не се е случвало.

Изследователите започнаха да изследват подземието през 2009 г.

Четири години по-късно, през 2013 г., мъж, преместил се от Китай в Съединените щати, обясни какво са открили в тази пещера и защо медиите не са я споменали: „В най-добрия случай това е откритие от национален, ако не и континентален мащаб. В света има само няколко пещери с толкова големи размери и, разбира се, първоначалният план беше това място да стане известно по целия свят.“

Китай, въпреки изолацията си от някои европейски страни или Съединените щати, е много умел в експлоатацията на туристи. Ако е възможно, би довел огромни групи чужденци там. Пещерата е открита с помощта на специализирано оборудване. Оказа се, че гигантски кухини буквално се намират под планината.

След разпечатването, първата група проникнала малко навътре, за да събере проби от местния въздух и почва. Там се била образувала уникална екосистема и дишането на сместа било опасно. Затова последвалите изследователски екипи били оборудвани с резервоари, съдържащи въздушната смес. Имало предложения за роботизирани спускания, но в крайна сметка било решено, че човек ще бъде първият, който ще изследва.

Проучването на подземните пещери се извършвало на етапи. Те се оказали дори по-дълбоки, отколкото се смятало първоначално. Многоетажни и многоетажни зали, проходи, истински лабиринт, простиращ се на стотици метри под земята. Там били открити десетки ендемични безгръбначни. Те били с размер не повече от 20 сантиметра, а основният им източник на храна бил буквално навсякъде – гъби, водорасли и мухъл. Задълбочавайки се в непознатото, всяка следваща група изследователи напредвала все по-напред, правейки все повече и повече открития.

Една от групите се натъкнала на нещо необяснимо. Това се случило на четвъртия подземен „етаж“, на дълбочина от почти 280 метра. Комуникацията с тях била загубена. Малко преди това се чуло да обсъждат някакви огромни пашкули или нещо подобно. Още две групи били изпратени след тях.

Този път те включваха обучени специални части и спасители, не само изследователи. Всичко, което беше намерено от изгубената група, бяха фенерчета и парчета дрехи. Наистина обаче имаше огромни, висящи пашкули с форма на сълза. Вътре в тях имаше нещо светещо, движещо се и люлеещо се.

Там имаше огромни светещи пашкули.

Те не се приближиха до тях. Евакуираха се на повърхността възможно най-бързо. След това военните отцепиха района. Не знам какво се случи след това. Може би пещерата беше запечатана отново. Или може би всичко под земята беше унищожено. Очевидно изследователите бяха срещнали нещо необяснимо. Нещо, което се е развивало в продължение на милиони години без никаква връзка с външния свят. Можеше да е всякакви същества.

Историята е интригуваща. Не само космосът и необятният океан остават загадка, но и подземните празнини. Кой би могъл да живее там? Някои теоретизират, че цяла цивилизация живее в дълбините на Земята. Но дори и да не е така, невероятни същества, трудни дори за представяне, биха могли да съществуват.

Раздразнението е доказателство, че задържането на сперма работи

 Раздразнението като сигнал за промяна: защо много мъже се отказват точно когато процесът започва да работи

Когато човек реши да промени дългогодишен навик, особено навик, свързан с импулсивност, моментно облекчение и бърза стимулация, първото нещо, което се случва, не е спокойствие, а напрежение. Това напрежение често се усеща като раздразнение, неспокойство, повишена чувствителност към дребни неща, по-бърза реакция на стрес, по-лесно провокиране и усещане, че нещо „не е наред“. Повечето мъже тълкуват това като знак, че промяната не работи, че нещо се обърква, че процесът ги прави по-лоши, а не по-добри, и точно в този момент те се отказват, връщат се към стария модел и така никога не преминават през фазата, в която нервната система започва да се стабилизира. Но ако погледнем психологически, раздразнението не е провал, а първият реален знак, че системата се пренастройва, защото когато човек премахне източник на постоянна стимулация, мозъкът остава без обичайния си „шум“, без обичайното разсейване, без обичайното бързо облекчение, и тогава тишината се усеща по-силна, скуката се усеща по-дълбока, емоциите се усещат по-интензивни, защото вече няма нещо, което да ги заглушава. Това не е слабост, а естествена реакция на нервната система, която години наред е била свикнала да получава моментни пикове на удоволствие, а когато тези пикове изчезнат, системата започва да показва истинското си състояние.

Раздразнението е натрупано напрежение, което преди е било покривано от навика. Когато навикът изчезне, напрежението излиза на повърхността. Това е като да спреш силна музика в стая — изведнъж чуваш шумове, които винаги са били там, но са били скрити. Много мъже мислят, че раздразнението е доказателство, че промяната не работи, но всъщност раздразнението е доказателство, че промяната започва да работи, защото нервната система вече не е под постоянна стимулация и започва да се връща към естествен ритъм. Това е фаза, в която човек усеща себе си по-силно — усеща скуката, защото преди е била заглушена; усеща емоциите, защото преди са били притъпени; усеща напрежението, защото преди е било избутвано надолу. Тази фаза е трудна, защото изисква човек да се изправи срещу собствените си реакции, без да ги прикрива с бързо облекчение. Но именно това е моментът, в който започва истинската промяна — когато човек се научи да управлява импулсите си, вместо да ги следва автоматично.

Раздразнението е енергия, която търси посока. Ако човек я остави без посока, тя се превръща в напрежение, което го връща към стария навик. Но ако човек я насочи — към тренировки, към работа, към дисциплина, към фокус — тази енергия се превръща в сила. Това не е мистицизъм, а психология: когато човек спре да търси моментно облекчение, мозъкът започва да търси по-дълбоки източници на удовлетворение, но преходът между двете състояния е бурен. Раздразнението е мостът между стария модел и новия модел. Повечето мъже падат от този мост, защото мислят, че бурята означава провал. Но бурята означава промяна.

Когато човек премахне източник на постоянна стимулация, нервната система започва да се регулира. Това регулиране не е приятно — то е като детоксикация от бързи удоволствия. Тялото и умът се опитват да намерят нов баланс. Това води до повишена чувствителност, до по-силни емоции, до по-лесно раздразнение. Но това е временно. Това е фаза. Това е процес. И ако човек премине през нея, той започва да усеща повече контрол, повече яснота, повече стабилност. Мъжкият ум се връща, когато импулсите престанат да управляват поведението. Това не е потискане — това е управление. Това е дисциплина. Това е способността да се избере реакция, вместо да се следва автоматичен модел.

Раздразнението е първият знак, че системата се рестартира. И ако човек го разбере, ако го приеме, ако го използва, вместо да бяга от него, тогава започва истинската трансформация. Това е моментът, в който човек може да насочи енергията към нещо по-голямо — към цели, към развитие, към сила. Раздразнението е суров материал. Дисциплината го оформя. Фокусът го насочва. А постоянството го превръща в характер.

Защо 90% от мъжете се провалят в NoFap

 Защо 90% от мъжете се провалят в NoFap и Semen Retention и как можете да влезете в топ 10%

Когато говорим за NoFap и Semen Retention, повечето мъже си представят, че това е просто „спиране на навик“, но истината е много по-дълбока, защото това не е битка срещу действие, а битка срещу автоматични модели, изграждани години наред, модели, които са се превърнали в невронни пътеки, които мозъкът следва без усилие, и точно затова 90% от мъжете се провалят — не защото са слаби, не защото нямат воля, а защото се опитват да победят автоматичен навик с чиста сила, без да променят средата, без да променят реакциите си, без да разбират тригерите си, без да изграждат заместители, без да създават система, която да работи дори когато мотивацията падне, и така провалът става неизбежен, защото мозъкът винаги избира най-лесния път, а старият навик е най-лесният път. Мъжете се провалят, защото подценяват силата на средата — телефонът до леглото, социалните мрежи, визуалните стимули, скуката, стресът, самотата, липсата на структура, липсата на цел — всичко това създава условия, в които старият навик се активира автоматично, и когато средата остава същата, поведението остава същото, защото средата винаги побеждава волята. Мъжете се провалят, защото не разбират собствените си тригери — не знаят кога са най-уязвими, не знаят какво ги провокира, не знаят какво ги кара да се връщат към стария модел, и когато няма осъзнаване, няма контрол, защото човек не може да управлява нещо, което не вижда. Мъжете се провалят, защото се опитват да спрат навик, без да го заменят, а мозъкът не може да изтрие навик, може само да го замени, и ако няма заместител, старият модел се връща автоматично, защото мозъкът търси познатото, търси лесното, търси бързото облекчение. Мъжете се провалят, защото нямат ясна цел — „искам да спра“ не е цел, това е празно изречение, цел е „искам повече енергия“, „искам по-добър фокус“, „искам по-малко импулсивност“, „искам да бъда по-стабилен“, „искам да бъда по-дисциплиниран“, и когато няма цел, няма посока, а когато няма посока, няма мотивация. Мъжете се провалят, защото не разбират цикъла на навика — тригер, импулс, действие, удовлетворение — и ако не промениш първите две, последните две се повтарят, защото мозъкът следва пътя, който познава. Мъжете се провалят, защото се опитват да бъдат перфектни — правят една грешка и се отказват, вместо да продължат, и така провалът става постоянен, вместо временен, защото те вярват, че една грешка означава край, а истината е, че една грешка означава само ново начало.

Какво правят различно мъжете в топ 10%

Мъжете в топ 10% не са по-силни, не са по-специални, не са по-волеви — те са по-организирани, по-осъзнати, по-структурирани. Те създават система, която работи дори когато волята им е ниска, система, която премахва тригерите, променя средата, изгражда нови навици, създава заместители, поддържа фокус, поддържа дисциплина, поддържа стабилност. Те разбират собствените си модели — знаят кога са уязвими, знаят какво ги провокира, знаят какво ги успокоява, знаят какво ги връща към стария навик, и когато знаеш врага, можеш да го победиш. Те използват заместващи действия — когато се появи импулс, те стават, сменят стаята, правят кратко движение, дишат дълбоко, прекъсват цикъла, защото знаят, че импулсът трае секунди, а ако го прекъснеш, той изчезва. Те работят върху себе си — подобряват съня, храненето, движението, социалните контакти, защото когато животът е пълен, навикът отслабва, а когато животът е празен, навикът се връща. Те имат ясна причина „защо“ — знаят какво искат да постигнат, знаят какво ще се промени, знаят защо си струва, и това ги държи стабилни. Те приемат грешките като част от процеса — не се отказват след срив, а анализират и продължават, защото знаят, че успехът е процес, а не момент.

Как да влезете в топ 10% (слята система)

За да влезете в топ 10%, трябва да създадете система, която да работи дори когато нямате мотивация, и тази система започва с ясна цел, защото без цел няма посока. След това трябва да премахнете тригерите — филтри на телефона, ограничаване на социалните мрежи, премахване на скуката, създаване на структура. След това трябва да създадете заместители — когато усетите импулс, трябва да имате готово действие, което да прекъсне цикъла. След това трябва да изградите нови навици — спорт, четене, учене, работа по проект, защото новите навици запълват празното пространство, което старият навик е заемал. След това трябва да следите напредъка — не за да се наказвате, а за да разбирате себе си, защото осъзнаването е сила. И най-накрая трябва да приемете, че процесът е дълъг — успехът идва от постоянство, осъзнатост и адаптация, а не от перфектност.

Заключение 

NoFap и Semen Retention не са цел, а инструмент, инструмент за дисциплина, инструмент за фокус, инструмент за намаляване на импулсивността, инструмент за повишаване на вътрешната стабилност, инструмент за изграждане на по-силен характер, и когато разберете, че целта не е просто „да не правите нещо“, а да станете по-стабилни, по-фокусирани, по-организирани и по-осъзнати, тогава влизате в топ 10%, защото топ 10% не са тези, които никога не грешат, а тези, които никога не се отказват и които изграждат система, която работи дори когато те самите са слаби.

 Замръзнали във времето: Необясними случаи на хора, които се вкаменяват в различни страни

От време на време хора по целия свят се сблъскват със странни явления. Понякога те са свързани с околната среда, но в този случай феноменът са самите хора. Необясним инцидент се е случил в католически манастир в Съединените щати. Монахиня се е чувствала изключително уморена. Абатисата е предположила, че се чувства малко неразположена и я е изпратила в стаята за духовна почивка (за тези, които не знаят, повечето католически манастири нямат килии, а мястото, където се четат молитви, се нарича стая за духовна почивка).

Когато решили да я проверят, намерили монахинята в странно състояние. Тя стоела неподвижно по средата на стаята. Не реагирала на говор. А когато се приближили до нея и докоснали ръката ѝ, тя била като камък - студена и много твърда. Опитали се да я положат, но краката ѝ сякаш били вкоренени в пода. Не можели да я помръднат дори с сантиметър.

Извикани са лекари. Пристигналият персонал не е могъл да помогне. Хоспитализирането на монахинята е било невъзможно, както и оказването на медицинска помощ на място. Тялото ѝ буквално се е превърнало в камък. В манастира е извикана и полиция.

Момичето беше студено като статуя.

Никой не знаеше какво да прави. Като последна мярка, манастирът беше частично затворен, а лекари и полицаи бяха разположени в стаята, където се намираше необичайната монахиня. Шестдесет и един дни по-късно тя внезапно се свести. Или по-скоро не съвсем. Тялото ѝ отпусна и тя успя да направи няколко крачки, след което седна на пейка и, оглеждайки се, започна да крещи. Тя крещеше фрази за предстоящия апокалипсис и Божието наказание за човечеството. Никакво успокояване не помогна. В крайна сметка тя се озова в болница.

Това феноменално събитие не можеше да се обясни физиологично. Тялото ѝ сякаш се беше превърнало в камък и се чуваше едва доловим сърдечен ритъм. Лекарите отбелязаха 10-12 удара в минута. Не бяха открити други признаци на живот. Някои изследователи смятат, че това е гранично състояние, донякъде подобно на самадхи. Напълно е възможно. В този случай обаче изглежда, че човекът е влязъл в него неволно, а не по собствено желание, както е при осъзнатата медитация в будизма и индуизма.

Подобни инциденти са се случвали и преди. Има документирани свидетелства на жители на Куйбишев (Самара) за Зоя, стояща с икона на Свети Николай Чудотворец, датирани на 31 декември 1956 г. Документите дори посочват точния адрес на инцидента: ул. „Чкалов“ 84.

В навечерието на Нова година млади мъже и жени се събрали, за да отпразнуват 1957 година. Зоя била влюбена в Николай Болонкин, който я поканил на събитието. Самият младеж или закъснял, или решил да не дойде. В резултат на това Зоя прекарала почти цялата вечер сама, докато всички около нея се шегували, веселили и танцували по двойки.

В един момент момичето погледнало иконата на Свети Николай Чудотворец и, вдигайки я, казало: „Тъй като моят Свети Николай го няма, ще танцувам със Свети Николай Чудотворец.“ Няколко секунди по-късно тялото ѝ замръзнало в замръзнала поза и никой от присъстващите не успял да го помръдне. То буквално се било превърнало в камък в твърдостта си. И все пак Зоя изглеждала като нормален, жив човек. Извикали парамедици, които пристигнали, въпреки че било празник. Инцидентът се случил, докато Анна Калашникова била на смяна. След това тя разказала подробно целия инцидент.

Зоя никога не е чакала Николай.

Тя каза, че Зоя не реагирала на звуци, светлина или допир. Сърцето ѝ едва биело - 8-10 удара в минута. Телесната ѝ температура спаднала до около 34 градуса по Целзий. Опитите да ѝ се постави инжекция се провалили. Кожата ѝ се втвърдила и иглите просто се чупели по нея. Пристигналите лекари не успели да направят нищо. Инцидентът бил докладван в полицията. Вестта достигнала до партийните служители. На 1 януари 1957 г. стотици, може би хиляди, граждани на Куйбишев пристигнали в сграда 84.

Някои твърдяха, че се е случило чудо и че докосването на момичето ще ги излекува или ще им даде благословия. Други просто искаха да видят „каменната Зоя“. Наложи се да бъдат въведени значителни сили, включително конна полиция и дори армейски гарнизон от близко военно поделение. Партийните служители забраниха на местните вестници да публикуват статии за инцидента. В къщата бяха допуснати само необходимите – роднини, представители на тайните служби, лекари и свещеник.

Той се приближил до момичето и започнал да се моли. Накрая успял да вземе иконата от ръцете на Зоя. Въпросният свещеник бил йеромонах Серафим (Полоз). След като взел иконата в ръцете си, мъжът уж чул глас. По-късно той казал, че бдението на Зоя ще приключи на Великден. След 128 дни без храна и вода, момичето внезапно дошло в съзнание. И, както в САЩ, започнало да крещи за настъпващия мрак, проклятието на човечеството и много други неща. Тя напълно загубила всякакъв спомен за семейството, приятелите или познатите си и завършила живота си в болница.

Подобни случаи е имало в Шотландия през 1973 г. и в Япония през 1994 г. Хората са изпадали в променено състояние и са могли да останат там десетки или дори стотици дни. След завръщането си не са установявали физически наранявания, но здравият им разум е бил загубен завинаги. Това явление остава загадка и науката все още не може окончателно да определи причината за подобни събития или как да ги избегне.

 Съдбата на спътника, изчезнал през 1971 г.: сигналът се завърнал 31 години по-късно и бил засечен близо до Марс.

Като цяло, всички спътници, изстреляни в космоса, имат записи. Всъщност, ако желаете, можете да намерите информация и документи, свързани с всяко космическо изстрелване. Следователно, по същество, всички мисии до земна орбита или други небесни тела са регулирани. Известни са датите на полетите, траекториите и повредите, както и списък с повредени спътници и орбитални апарати. През 1971 г. съветски изследователски спътник изчезна от радарите и спря да изпраща сигнали към Земята.

Опитите на специалисти да го проследят и да определят съдбата му бяха неуспешни. Тогава беше направено заключението, че е възникнала някаква неизправност. Според експерти от Центъра за контрол на космоса обаче, най-вероятно спътникът се е отклонил от предвидения си път и е изгорял в земната атмосфера. Така 6 май 1971 г. беше официално обявена за дата на изчезването на изчезналия космически кораб. Имаше малка вероятност той да остане в орбита около планетата и да се превърне в космически отломки, които в крайна сметка да се върнат в атмосферата и да изгорят.

Всяко изстрелване се наблюдава.

Тридесет и една години по-късно астрономите засекли странен сигнал. След изследването му те стигнали до заключението, че е характерен за съветски космически кораб. Те започнали да разследват кой от тях би могъл да е произвел сигнала. Оказало се, че това може да е, на първо място, спътникът, за който се смятало, че е дал неизправност през 1971 г. и е бил изведен от експлоатация.

Разбирате ли какво означава това? Представете си някакво устройство или машина. То се поврежда и спира да реагира на всяко ваше действие. И след това, след повече от тридесет години, изведнъж започва да показва признаци на „живот“. Разбира се, имаме примери за брилянтните Вояджъри, които са на почти 50 години и все още изпращат сигнали към Земята. Но това е малко по-различна история.

Говорим за орбитален спътник, който не е силно сложно или силно защитено оборудване. Ако някое от тях се повреди, то просто се отписва след няколко опита за „реанимация“ и презареждане на фърмуера. Логично е, разбира се, оборудването да може да започне да проявява активност, но случилото се със съветския спътник не се поддава на обяснение.

Орбитиращият спътник се озова на повече от 220 милиона километра от родната си планета. Въпреки че космическият кораб технически не беше способен да пътува от Земята до Марс, той беше позициониран близо до Червената планета. Разбира се, междупланетен космически кораб или космическа станция, предназначена да изучава друга планета, би могла да измине по-голямо разстояние за 31 години. Но спътник от Земята едва ли би предприел подобно пътуване. Сигналът му беше засечен, когато беше на приблизително 5 милиона километра от Марс.

Специалистите тестваха функционалността на апарата и установиха, че той е напълно работоспособен. Инструментите му обаче не бяха в състояние да извършват измервания на Марс. Разбира се, той би могъл да бъде използван като изследователска орбитална сонда на съседната планета. За съжаление, техническите му спецификации и инструменти бяха недостатъчни за подобна задача.

След чудотворното си възкресение, космическият кораб е бил проследяван в продължение на два месеца. Съветският спътник е бил на път към Марс. За съжаление, след 59 дни наблюдение, контактът с него е бил загубен. Той отново става невидим за проследяване. Оттогава са минали повече от 20 години и от него не са получени сигнали. Изследователите спорят какво се е случило с космическия кораб през 1971 г. Неизправност, разбира се, е възможна, но до каква степен е допринесла тя за полета от едната планета до другата?

Съветският апарат се озова близо до Марс.

Друга теория твърди, че неизвестна сила се е намесила в работата на спътника. Представете си, че някаква цивилизация е използвала устройството за свои цели. То е било хакнато и прекодирано, което е направило невъзможно проследяването му. То е ефективно влязло в режим на скритост. След това е летяло три десетилетия, отдалечавайки се от Земята, докато в един чудотворен момент не се е върнало към нормална работа и не е започнало отново да изпраща сигнали. Това е теоретично възможно, ако се приеме съществуването на неизвестни интелигентни сили, способни на подобна операция.

Какво следва? Вече не е възможно да се каже със сигурност, че съветският спътник, приближаващ се към Марс, се е повредил или е бил унищожен. Възможно е той все още да лети в някаква посока днес. Астрономите наблюдават всички сигнали, изпращани от космоса, и може би този космически кораб все още не е казал последната си дума.

Печеливши от лотарията, които са използвали Закона за привличането, за да спечелят