ГОЛЕМИТЕ ПОЖАРИ НА 19‑ТИ ВЕК В АМЕРИКА И ЗАЩО ДЖИМ БРОЙЕР НАСОЧВА ВНИМАНИЕТО КЪМ ТЯХ

Чудесно е да видим как американският комик, актьор и коментатор Джим Бройер сега насочва вниманието на хората към изключителния брой пожари, които обхванаха Америка през 19‑ти век. Бройер, който за първи път стана широко известен чрез Saturday Night Live, преди да развие успешна кариера в стендъп комедията и радиоразпръскването, все по‑често използва платформата си, за да обсъжда теми, които според него заслужават по‑голямо внимание. Това е тема, която повдигнах и разгледах подробно в „Tesla & The Cabbage Patch Kids“, публикувана преди почти две години, така че съм особено доволен да видя, че сега достига до значителна аудитория. Големият пожар в Чикаго от 1871 г. остава най‑известният пример, унищожавайки повече от 17 000 сгради и оставяйки приблизително 100 000 души без домове. Известната история за кравата на Катрин О’Лиъри, която уж рита фенер, се вкорени дълбоко в популярната култура, въпреки че това обяснение в крайна сметка беше широко поставено под въпрос. Въпреки това огромни части от Чикаго изчезнаха, преди обширна програма за възстановяване драматично да трансформира града. През същия век Ню Йорк претърпява няколко големи пожари, включително огромния пожар от 1835 г., който опустошава голяма част от долния Манхатън. Друг невероятно разрушителен пожар последва през 1845 г., поглъщайки стотици сгради, след като пламъците се разпространяват през търговски помещения, съдържащи леснозапалими материали. Кливланд също претърпява големи разрушения през 1868 г., а Талахаси претърпява катастрофален пожар през 1843 г., който опустошава голяма част от търговския му център. Обичайното обяснение се фокусира върху дървено строителство, открити пламъци, примитивно противопожарно оборудване и гъсто разположени сгради, съдържащи леснозапалими материали. Тези условия със сигурност създават среда, в която сравнително малки инциденти могат да се превърнат в огромни пожари забележително бързо. И все пак разглеждането на десетки от тези бедствия заедно разкрива друг модел, включващ разрушение, реконструкция, промяна на собствеността и драматично трансформирани градски пейзажи. След много от тези пожари идват огромни програми за възстановяване, изискващи значителни инвестиции от банки, предприемачи, индустриалци и богати финансисти. Ценни квартали могат да бъдат напълно реконструирани, докато предишни сгради, бизнеси и имуществени договорености изчезват заедно с физическото разрушение. Проучването на това кой е финансирал възстановяването, е придобил ценна земя и в крайна сметка е контролирал реконструираните квартали е важна част от разбирането на това, което е последвало. За тези от нас, които изследват Тартария, се появява друг завладяващ аспект, когато снимките и оцелелите записи за предполагаемо развиващи се американски градове се разгледат внимателно. Монументални каменни сгради, сложни граждански структури и изискана архитектура понякога се появяват забележително рано в рамките на приетите времеви рамки на развитие. Следователно многократното разрушаване на тези градове е част от много по‑широко изследване относно това какво е съществувало преди това и какво точно е изчезнало по време на тези катастрофални събития. Самите пожари със сигурност остават в историческите записи, като съвременните вестници, общинските архиви и местните истории документират многобройни примери. Това, което обаче получава значително по‑малко внимание, е тревожната картина, създадена, когато тези отделни бедствия се поставят заедно хронологично. Вместо да се изучават изолирани катастрофи поотделно, разглеждането им колективно разкрива многократно разрушение, засягащо големи американски градове през един изключително концентриран исторически период. Ето защо съм толкова доволен да видя как Бройер насърчава хората сами да изследват тази тема. Търсете установен град или село заедно с „голям пожар“, изследвайте датите, изучавайте снимки, показващи какво е съществувало преди това, и след това изследвайте какво се е появило по време на реконструкцията. Отделните пожари са достатъчно завладяващи, но поставянето им заедно създава много по‑голяма картина, която заслужава много повече внимание, отколкото обикновено получава. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете уебсайта ми. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като са налични и формати за Kindle и Audible. С най‑добри пожелания, Гай Андерсън – Автор

 ПОСЛАНИЕ ЗА ПОМОЩ ОТ ДЪЛБОКИЯ КОСМОС? МИСТЕРИОЗЕН СИГНАЛ Е ЗАСЕЧЕН ПРЕЗ 1983 Г.

През 1983 г. човечеството получава странен сигнал от дълбокия космос. Десетки радиолюбители по целия свят, както и астрофизици и астрономи от няколко обсерватории, съобщават за новината. Подозирам, че щеше да има още репортажи, ако не беше имало забрана за съмнителни и противоречиви теми. Изследователите започнали да изследват сигнала, изпратен специално към Слънчевата система и дори, вероятно, към Земята. Специалистите се опитали да разберат какво природно събитие би могло да предизвика подобно явление. Разглеждали се различни астрономически явления в средния и дълбокия космос. В крайна сметка астрономите и астрофизиците стигнали до заключението, че този сигнал е нещо неразбираемо. Той бил напълно нехарактерен за енергийните емисии от звезди и големи космически структури, както и за катастрофални събития в дълбокия космос. Очевидно посланието е било изпратено от интелигентни сили от неизвестна цивилизация. Няколко големи медии дори публикували статии през 1983 г., в които се твърди, че човечеството е получило послание от други интелигентни същества. Мнозина дори твърдяха, че флотилия с официална мисия може да пристигне на планетата през следващите години. Нищо подобно обаче не се случи. Въпреки това човек не може да бъде сигурен, че засеченият сигнал не е послание от интелигентни космически сили. Експертите смятат, че е създаден от човека. Звезда или друго космическо образувание не може да предава сигнали с една и съща дължина на вълната и честота за продължителен период от време. Естествените сигнали обикновено са променливи и това е един от отличителните белези на естествения произход. В този случай всичко сочеше към неизвестен източник. В по‑късни години, по‑точно през 1989 г., стана възможно поне предварително да се определи източникът на подобни сигнали. И както се оказа, вероятността съобщението да е създадено от човека беше оценена на цели 80%. Това е много висока вероятност за астрономите и астрофизиците. Ако сигналът може да представлява съобщение, тогава той трябва да има значение. Към изследването са добавени и разбивачи на кодове с надеждата да открият закономерност в данните. Дори НАСА създаде специален отдел, съставен от представители на ЦРУ, работещи с различни кодове и шифри. В продължение на няколко години изследователите се опитвали да намерят начини за достъп до информацията. Накрая, неочаквано, един от дешифроващите специалисти по случая, Джоузеф Марински, обявил, че е успял да разбере системата. Според неговата версия полученият сигнал е бил напълно съгласуван, целенасочен текст. Състоеше се само от няколко изречения, но посланието беше ужасяващо: „Ние сме жителите на Май‑7. Нуждаем се от помощта на всеки, който може да се бори със сянката на врага. Вече загубихме шест планети в нашата звездна система. Остава само една. Молим за помощ всички, на които им пука. Когато паднем, не се знае към кого от вас ще се обърнат сянката на враговете.“ Ако приемем, че тълкуването на Джоузеф е правилно, следва, че в космоса има нахлуващи цивилизации и това представлява огромна заплаха за слаборазвитите цивилизации като нашата. В края на краищата, за да се завладеят други планети, човек трябва да притежава технологията за пътуване между звездите. Човечеството не може да се похвали с такава технология. Това означава, че сме по‑ниши в развитието си. Както показва историята, контактът с по‑напреднала цивилизация не вещае нищо добро. От друга страна, възможно ли е Джоузеф Марински да е сгрешил. Теоретично да. Въпреки че версията му изглежда напълно логична и правилна, винаги е важно да се помни, че съществуват и други варианти. Например японският дешифратор Мао Такешун твърди, че полученият сигнал има различно значение: „Нашият екипаж пристигна от Петзвездната галактика. Експедиционният ни кораб е в беда. Изпращаме сигнал с надеждата да намерим помощ. Трябва да бъдем евакуирани. Всеки, който може да ни помогне, се свързва с вас. Братя по душа, не ни изоставяйте на произвола на съдбата ни. Предоставяме координати: (Допълнителна информация не можа да бъде дешифрирана).“ Не бяха наблюдавани никакви последствия за нас. Официални учени заявиха, че сигналът, макар и изключително необичаен на вид, може да е резултат от сблъсък между някои свръхтежки обекти в дълбокия космос, като например две звезди. Теоретично той може да е изпратен и от представител на космически разум, но това мнение не е потвърдено. В продължение на няколко години шифроване се опитва да дешифрира данните, които са получили. Както виждаме, резултатите са смесени. Може би Джоузеф е прав, или може би Мао. Какъвто и да е случаят, това е един от няколкото мистериозни епизода, каквито имаше през последните десетилетия.

Ставате магнетични... Тогава хората се обръщат срещу вас

 Когато един мъж започне да развива самоконтрол, дисциплина и вътрешна устойчивост, когато започне да управлява импулсите си, да намалява зависимостите си, да поддържа стабилна психическа енергия и да изгражда силно присъствие, около него започва да се случва нещо необичайно. Променя се не само вътрешният му свят, но и начинът, по който другите го възприемат. Мъжът става по‑магнетичен, по‑уверен, по‑целенасочен, а това променя социалната динамика по начини, които често са неочаквани. И точно тогава се появява феноменът, който мнозина не разбират: когато започнете да излъчвате сила, някои хора се обръщат срещу вас. Това не е мит, не е параноя, а естествено следствие от промяната на вашето вътрешно състояние. Когато един мъж започне да развива самоконтрол и да управлява собствената си енергия, той променя начина, по който функционира нервната му система. Намаляването на импулсивността, стабилизирането на вниманието, повишаването на концентрацията и изграждането на дисциплина водят до по‑ясно мислене, по‑силна увереност и по‑стабилно поведение. Това създава впечатление за човек, който е центриран, спокоен, уверен и трудно разклащан от външни фактори. Този тип присъствие е рядко срещан и затова се забелязва веднага. Хората реагират на него, защото той променя динамиката на всяка среда. Когато един мъж започне да изгражда вътрешна сила, той става по‑малко зависим от външни стимули. Той не търси постоянно одобрение. Той не се нуждае от непрекъснато внимание. Той не се поддава на емоционални манипулации. Това го прави по‑стабилен, а стабилността е форма на сила. Тази сила се усеща от другите като магнетизъм. Някои хора се привличат от нея, защото тя им дава чувство за сигурност. Други се отблъскват, защото тя ги кара да се чувстват несигурни. Когато един мъж започне да излъчва увереност, той променя социалната йерархия около себе си. В групи, приятелства, работни среди и дори семейни отношения съществуват невидими структури на влияние. Когато вашето присъствие се засили, тези структури се пренареждат. Хора, които преди са имали повече влияние, започват да усещат, че го губят. Хора, които са били свикнали да ви виждат като по‑тих, по‑несигурен или по‑пасивен, започват да се чувстват застрашени. Това поражда ревност, съпротива, напрежение и понякога дори открито негативно отношение. Когато един мъж започне да развива дисциплина, той става по‑последователен. Той започва да изпълнява обещанията си. Той следва целите си. Той се грижи за здравето си. Той поддържа стабилни навици. Това създава контраст с хора, които не правят същото. Контрастът често поражда дискомфорт. Някои хора не искат да виждат пример за дисциплина, защото той им напомня за собствената им липса на такава. Вместо да се вдъхновят, те се чувстват засрамени. Вместо да се мотивират, те се чувстват изложени. И тогава се появява съпротивата. Когато един мъж започне да развива самоконтрол, той става по‑малко реактивен. Той не избухва. Той не се поддава на провокации. Той не се разстройва лесно. Това променя начина, по който хората взаимодействат с него. Някои се опитват да го тестват, защото не разбират новото му поведение. Други се опитват да го провокират, защото искат да видят дали промяната е истинска. Трети се опитват да го подценят, защото не могат да приемат, че той вече не е човекът, който са познавали. Когато един мъж започне да излъчва магнетично присъствие, той привлича внимание. Това внимание може да бъде положително – уважение, интерес, възхищение. Но може да бъде и отрицателно – ревност, конкуренция, подозрение. Магнетизмът е сила. Всяка сила предизвиква реакция. Някои хора се вдъхновяват от вашата промяна. Други се чувстват застрашени. Трети се чувстват изместени. Четвърти се чувстват изложени. Когато един мъж започне да се променя, той променя и средата си. Това е неизбежно. Хората реагират на промяната, защото тя нарушава статуквото. Някои ще ви подкрепят. Някои ще ви се възхищават. Някои ще ви следват. Но други ще се обърнат срещу вас. Не защото сте направили нещо лошо. А защото вашата сила им напомня за тяхната слабост. Вашата дисциплина им напомня за тяхната хаотичност. Вашият самоконтрол им напомня за тяхната зависимост. Вашата увереност им напомня за техните страхове. Когато един мъж започне да става магнетичен, той трябва да разбере, че това е естествена част от процеса. Магнетизмът не е само привличане. Той е и поляризация. Той разделя хората на такива, които са готови да растат, и такива, които не са. На такива, които са готови да приемат промяната, и такива, които се страхуват от нея. На такива, които виждат във вас пример, и такива, които виждат във вас заплаха. Когато един мъж започне да изгражда вътрешна сила, той трябва да знае, че не всички ще го аплодират. Но това не е знак да спре. Това е знак, че се движи в правилната посока. Защото истинската сила не е в това да бъдете харесвани от всички. Истинската сила е в това да останете верни на себе си, дори когато някои се обърнат срещу вас.

Бъдещето ти е да слушаш какво си повтаряш! Не пренебрегвай това‼️

 

„Нова фаза. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО КОРИГИРАТ ГРЕШКИ ОТ МИНАЛОТО

Нека помислим. Конкретиката и фактите са полезни за науката, но понякога обсъжданите теми нямат осезаеми доказателства. В такива ситуации се намесва брейнстормингът. Именно теоретичните разсъждения понякога ни позволяват да стигнем до истината или поне да провокираме мисловния процес. Във всеки случай това е много полезна дейност. Кой каза, че пътуването във времето е невъзможно. Физиците са разделени на два лагера. Приблизително 95% твърдят, че е невъзможно. Само 5% от теоретиците вярват, че такова пътуване е възможно. Основният аргумент на учените е, че ако пътуването във времето беше реално, тогава независимо от времето на неговото осъществяване – дори 50-ти или 60-ти век – пътешествениците във времето вече щяха да могат да се проявят в наше време. И тъй като това не се е случило, това означава, че такова пътуване не съществува. Има смисъл. Нещо повече, изглежда напълно реалистично отражение на нашата реалност. В края на краищата, когато излизаме навън, не виждаме хора, облечени в някакъв костюм от бъдещето, не виждаме технологии, недостъпни за нашата цивилизация и т.н. Въпреки това поддръжниците на теорията за реалността на пътуването във времето цитират също толкова валидни точки. Човечеството, по отношение на цивилизацията, е като млад тийнейджър – той непрекъснато получава синини по челото си. Това по принцип е нормален работен процес, но например някои грешки могат да бъдат много скъпоструващи. Помните ли годините на Студената война. Водещите на новини сериозно предупреждаваха какво да се прави в случай на ядрена заплаха, като по този начин ескалираха напрежението. Всеки, който е живял през тези години, си спомня колко напрегната беше ситуацията. И ако беше изстреляна една-единствена ядрена ракета, верижна реакция щеше да изпрати стотици такива бойни глави, носещи се в небето. Човечеството буквално стоеше на ръба на трагедията. Кой предотврати тази необратима катастрофа. Според една от теориите все още няма ясно разбиране. Или военните експерти внезапно решиха да деескалират конфронтацията, или политическите блокове на двете сили направиха отстъпки. Съществува една доста интересна хипотеза: намеса на трета страна. Нашите потомци от далечното бъдеще, осъзнавайки, че реалността трябва да бъде променена, са се върнали в миналото и са се намесили в хода на събитията. Те са им повлияли и са предотвратили унищожението на цивилизацията. Подобна ситуация се случи и с аварията в Чернобил. През първите седмици ликвидаторите видяха обекти над реактора, които биха могли да бъдат описани като неидентифицирани летящи обекти. Някои смятат, че всъщност това са странни летателни апарати на хора от бъдещето, участващи във темпорологични експерименти, включващи пътуване във времето.Така че може би нашите потомци са се намесили и в този случай. Експертите прогнозираха експлозия десетки пъти по-мощна от тази, която действително се случи. Но по-късно беше открито, че радиоактивно гориво е било мистериозно извадено от реактора, предотвратявайки втора експлозия с далеч по-фатални последици. Пътуването във времето може да поправи грешките от миналото. Смята се, че има още много подобни случаи. Например цунамито в Югоизточна Азия. Експертите изчислиха, че вълната е трябвало да унищожи няколко държави, но това не се случи. Неотдавнашните земетресения в Африка и Турция също имаха неизвестен източник на задържане. Според всички сеизмологични прогнози разрушенията биха могли да засегнат една четвърт от Турция и една десета от Африка, но някак си толкова сериозни последици са били избегнати. Всичко това, според поддръжниците на теорията за пътуването във времето, е резултат от пътешественици от бъдещето. Нека помислим. В един момент от 25-ти или 45-ти век един брилянтен физик внезапно дешифрира алгоритъма за пътуване в миналото или бъдещето. Осъзнавайки, че това ще им позволи да променят много минали грешки, се сформират работни групи, които да пътуват векове и хилядолетия назад, за да променят реалността в миналото. За нас това е настоящето, а за тях – бъдещето. И всичко това се случва в равнината на една единствена реалност, без да се засягат паралелни светове. Може ли това да се случи. Честно казано, в момента ни се струва като научна фантастика. Но ако бях в петото или шестото хилядолетие, може би оценката ми щеше да е различна. Да, има теория, че пътуването назад във времето и промяната на събитията няма да повлияят на тяхната реалност, а вместо това ще създадат друг клон на паралелна вселена. Но дори и тогава съществуването на пътешественици във времето е възможно. Някои изследователи и журналисти, спекулирайки по този въпрос, смятат, че пътешествениците във времето са длъжни да заявят присъствието си, след като пристигнат в наше време. Те се появяват на главния площад на столицата и дават помпозни интервюта. Но никой не обсъжда мотивите им. Такива преходи със сигурност са трудни и си представям, че не са най-приятното преживяване в живота. Може би човек изпитва дори по-голям стрес, отколкото по време на космически полет. Ето защо тук се изпращат само специално обучени специалисти, за да поправят грешките от миналото, а не такива, които търсят слава и място в списанията. Но засега това са само теории, неподкрепени от научни доказателства.

 ТЪМНИЯТ ПРОИЗХОД НА РАПУНЦЕЛ: ПРИКАЗКАТА, КОЯТО НЕ РАЗКАЗВАТ НА ДЕЦАТА

Повечето хора си представят Рапунцел като момичето с невероятно дълга коса, затворено в кула, докато някой най-накрая не я достигне. И все пак познатата версия крие много по-стара и много по-мрачна история, където пленничеството започва още преди тя да е поела първия си дъх. Веселата принцеса, разпознавана от милиони днес, има много малка прилика с детето, чийто живот е отнет чрез сделка, сключена от някой друг. Братя Грим публикуват своята версия през 1812 г., въпреки че историята на Рапунцел се простира назад до Персинет и много по-ранната Петрозинела. С разкриването на тези по-стари версии утешителната приказка започва да се изпарява и нещо много по-тревожно заема нейното място. Бременност, обсебване, изолация, сексуално пробуждане, изоставяне, слепота и страдание – всичко това принадлежи към история, рядко свързвана с героя днес. Дори известната ѝ коса придобива друго значение, след като по-ранният материал е напълно проучен. Вместо да представлява красота или свобода, тя се превръща в единствения метод за влизане в затвор, умишлено построен без конвенционален вход. Самото нещо, което най-интимно принадлежи на Рапунцел, всъщност се превръща в механизма, чрез който други хора многократно получават достъп до нея. Връзката ѝ с мъжа, който открива кулата, е също толкова различна от романса, представен чрез по-късни адаптации. По-ранните разкази правят последствията от тайните им срещи безпогрешни, когато Рапунцел забременява, без първоначално да разбира какво се случва с нея. Това, което следва, не е директно спасяване, а наказание, изоставяне и брутална раздяла, която оставя и двамата герои физически и емоционално увредени. Въпреки това под писмените версии се крие нещо още по-старо, което прави Рапунцел особено завладяваща за изследване. Подобни традиции, включващи млади жени, затворени и отделени от обикновения живот, се появяват в култури, простиращи се далеч отвъд Братя Грим. След като тези по-ранни модели бъдат разпознати, кулата започва да представлява нещо много по-странно от просто мястото на позната детска приказка. Последната ми книга, „Произходът на детските приказки на братя Грим“, проследява Рапунцел назад през тези забравени версии и изследва какво постепенно е било премахнато, когато приказката е станала подходяща за по-млада аудитория. Главата изследва откъде произлизат тези смущаващи елементи, какво първоначално са представлявали и защо толкова много мрак е оцелял под по-късните преразкази. Рапунцел със сигурност не е единствената, чието минало е почти напълно премахнато от версията, която помним днес. Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и много други познати герои са започнали в приказки, съдържащи подробности, които повечето съвременни адаптации никога не биха представили на децата днес. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като са налични и формати за Kindle и Audible. С най‑добри пожелания, Гай Андерсън – Автор