Бъдещето ти е да слушаш какво си повтаряш! Не пренебрегвай това‼️

 

„Нова фаза. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО КОРИГИРАТ ГРЕШКИ ОТ МИНАЛОТО

Нека помислим. Конкретиката и фактите са полезни за науката, но понякога обсъжданите теми нямат осезаеми доказателства. В такива ситуации се намесва брейнстормингът. Именно теоретичните разсъждения понякога ни позволяват да стигнем до истината или поне да провокираме мисловния процес. Във всеки случай това е много полезна дейност. Кой каза, че пътуването във времето е невъзможно. Физиците са разделени на два лагера. Приблизително 95% твърдят, че е невъзможно. Само 5% от теоретиците вярват, че такова пътуване е възможно. Основният аргумент на учените е, че ако пътуването във времето беше реално, тогава независимо от времето на неговото осъществяване – дори 50-ти или 60-ти век – пътешествениците във времето вече щяха да могат да се проявят в наше време. И тъй като това не се е случило, това означава, че такова пътуване не съществува. Има смисъл. Нещо повече, изглежда напълно реалистично отражение на нашата реалност. В края на краищата, когато излизаме навън, не виждаме хора, облечени в някакъв костюм от бъдещето, не виждаме технологии, недостъпни за нашата цивилизация и т.н. Въпреки това поддръжниците на теорията за реалността на пътуването във времето цитират също толкова валидни точки. Човечеството, по отношение на цивилизацията, е като млад тийнейджър – той непрекъснато получава синини по челото си. Това по принцип е нормален работен процес, но например някои грешки могат да бъдат много скъпоструващи. Помните ли годините на Студената война. Водещите на новини сериозно предупреждаваха какво да се прави в случай на ядрена заплаха, като по този начин ескалираха напрежението. Всеки, който е живял през тези години, си спомня колко напрегната беше ситуацията. И ако беше изстреляна една-единствена ядрена ракета, верижна реакция щеше да изпрати стотици такива бойни глави, носещи се в небето. Човечеството буквално стоеше на ръба на трагедията. Кой предотврати тази необратима катастрофа. Според една от теориите все още няма ясно разбиране. Или военните експерти внезапно решиха да деескалират конфронтацията, или политическите блокове на двете сили направиха отстъпки. Съществува една доста интересна хипотеза: намеса на трета страна. Нашите потомци от далечното бъдеще, осъзнавайки, че реалността трябва да бъде променена, са се върнали в миналото и са се намесили в хода на събитията. Те са им повлияли и са предотвратили унищожението на цивилизацията. Подобна ситуация се случи и с аварията в Чернобил. През първите седмици ликвидаторите видяха обекти над реактора, които биха могли да бъдат описани като неидентифицирани летящи обекти. Някои смятат, че всъщност това са странни летателни апарати на хора от бъдещето, участващи във темпорологични експерименти, включващи пътуване във времето.Така че може би нашите потомци са се намесили и в този случай. Експертите прогнозираха експлозия десетки пъти по-мощна от тази, която действително се случи. Но по-късно беше открито, че радиоактивно гориво е било мистериозно извадено от реактора, предотвратявайки втора експлозия с далеч по-фатални последици. Пътуването във времето може да поправи грешките от миналото. Смята се, че има още много подобни случаи. Например цунамито в Югоизточна Азия. Експертите изчислиха, че вълната е трябвало да унищожи няколко държави, но това не се случи. Неотдавнашните земетресения в Африка и Турция също имаха неизвестен източник на задържане. Според всички сеизмологични прогнози разрушенията биха могли да засегнат една четвърт от Турция и една десета от Африка, но някак си толкова сериозни последици са били избегнати. Всичко това, според поддръжниците на теорията за пътуването във времето, е резултат от пътешественици от бъдещето. Нека помислим. В един момент от 25-ти или 45-ти век един брилянтен физик внезапно дешифрира алгоритъма за пътуване в миналото или бъдещето. Осъзнавайки, че това ще им позволи да променят много минали грешки, се сформират работни групи, които да пътуват векове и хилядолетия назад, за да променят реалността в миналото. За нас това е настоящето, а за тях – бъдещето. И всичко това се случва в равнината на една единствена реалност, без да се засягат паралелни светове. Може ли това да се случи. Честно казано, в момента ни се струва като научна фантастика. Но ако бях в петото или шестото хилядолетие, може би оценката ми щеше да е различна. Да, има теория, че пътуването назад във времето и промяната на събитията няма да повлияят на тяхната реалност, а вместо това ще създадат друг клон на паралелна вселена. Но дори и тогава съществуването на пътешественици във времето е възможно. Някои изследователи и журналисти, спекулирайки по този въпрос, смятат, че пътешествениците във времето са длъжни да заявят присъствието си, след като пристигнат в наше време. Те се появяват на главния площад на столицата и дават помпозни интервюта. Но никой не обсъжда мотивите им. Такива преходи със сигурност са трудни и си представям, че не са най-приятното преживяване в живота. Може би човек изпитва дори по-голям стрес, отколкото по време на космически полет. Ето защо тук се изпращат само специално обучени специалисти, за да поправят грешките от миналото, а не такива, които търсят слава и място в списанията. Но засега това са само теории, неподкрепени от научни доказателства.

 ТЪМНИЯТ ПРОИЗХОД НА РАПУНЦЕЛ: ПРИКАЗКАТА, КОЯТО НЕ РАЗКАЗВАТ НА ДЕЦАТА

Повечето хора си представят Рапунцел като момичето с невероятно дълга коса, затворено в кула, докато някой най-накрая не я достигне. И все пак познатата версия крие много по-стара и много по-мрачна история, където пленничеството започва още преди тя да е поела първия си дъх. Веселата принцеса, разпознавана от милиони днес, има много малка прилика с детето, чийто живот е отнет чрез сделка, сключена от някой друг. Братя Грим публикуват своята версия през 1812 г., въпреки че историята на Рапунцел се простира назад до Персинет и много по-ранната Петрозинела. С разкриването на тези по-стари версии утешителната приказка започва да се изпарява и нещо много по-тревожно заема нейното място. Бременност, обсебване, изолация, сексуално пробуждане, изоставяне, слепота и страдание – всичко това принадлежи към история, рядко свързвана с героя днес. Дори известната ѝ коса придобива друго значение, след като по-ранният материал е напълно проучен. Вместо да представлява красота или свобода, тя се превръща в единствения метод за влизане в затвор, умишлено построен без конвенционален вход. Самото нещо, което най-интимно принадлежи на Рапунцел, всъщност се превръща в механизма, чрез който други хора многократно получават достъп до нея. Връзката ѝ с мъжа, който открива кулата, е също толкова различна от романса, представен чрез по-късни адаптации. По-ранните разкази правят последствията от тайните им срещи безпогрешни, когато Рапунцел забременява, без първоначално да разбира какво се случва с нея. Това, което следва, не е директно спасяване, а наказание, изоставяне и брутална раздяла, която оставя и двамата герои физически и емоционално увредени. Въпреки това под писмените версии се крие нещо още по-старо, което прави Рапунцел особено завладяваща за изследване. Подобни традиции, включващи млади жени, затворени и отделени от обикновения живот, се появяват в култури, простиращи се далеч отвъд Братя Грим. След като тези по-ранни модели бъдат разпознати, кулата започва да представлява нещо много по-странно от просто мястото на позната детска приказка. Последната ми книга, „Произходът на детските приказки на братя Грим“, проследява Рапунцел назад през тези забравени версии и изследва какво постепенно е било премахнато, когато приказката е станала подходяща за по-млада аудитория. Главата изследва откъде произлизат тези смущаващи елементи, какво първоначално са представлявали и защо толкова много мрак е оцелял под по-късните преразкази. Рапунцел със сигурност не е единствената, чието минало е почти напълно премахнато от версията, която помним днес. Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и много други познати герои са започнали в приказки, съдържащи подробности, които повечето съвременни адаптации никога не биха представили на децата днес. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като са налични и формати за Kindle и Audible. С най‑добри пожелания, Гай Андерсън – Автор

 МЪЖЪТ СЕ НАРЕКЪЛ СВРЪХЧОВЕК И ДЕМОНСТРИРАЛ СПОСОБНОСТИТЕ СИ, СЛЕД КОЕТО ИЗЧЕЗНАЛ

Преди около тридесет години в англоезичния интернет се появи мъж, наричащ себе си Греъм Харингтън. Първоначално той поддържаше писмен блог, в който разказваше как е бил изключителен човек от детството си. Наричаше се свръхчовек или индиго човек. Сред суперсилите си посочваше телепатията – способността да наднича зад стени и да вижда през препятствия на разстояние, но любимото му умение беше телекинезата. Греъм постепенно набира популярност и в крайна сметка започва да добавя видеозаписи към историите си. Тогава изследователи, по-специално неврофизиолози, проявяват интерес към него, искайки да тестват нивото на мозъчна активност по време на психическа дейност. Греъм се съгласява. Нещо повече, той записва последния си експеримент на видео. В него американецът се опитал да манипулира лист хартия и, без да го докосва, успял да го смачка. Апаратурата обаче не засекла абсолютно никаква мозъчна активност. Суперсилата на мъжа произлизала от някакъв неизвестен източник, различен от мозъка му. Времето минавало и Харингтън започнал да съобщава за странни сънища. В тях му се явявали „мъдри наставници“ и му разказвали за бъдещи събития. Пророчествата се отнасяли както до самия него, така и до световните събития като цяло. Например Греъм предсказал няколко конфликта, съдбовни инцидента, природни бедствия, както и хуманитарни и социални проблеми и политически съперничества. Той също така продължил да демонстрира как кара предметите да се движат, провеждайки сеанси със своите последователи в стил, при който те се сещали за дума или изображение, рисували го на лист хартия, а Греъм назовавал написаната дума или нарисувания предмет. Мъжът се наричаше супермен. Всичко това забавляваше хората и позволяваше на абонатната му база да расте, но в същото време Греъм привличаше вниманието на неизвестни власти. През март 2007 г. мъжът, който твърдеше, че притежава суперсили, изчезваше. По това време Харингтън вече беше създал семейство и имаше син Стенли. Гледайки напред, ще кажа, че детето му не показваше признаци на психически способности. Американската полиция издирва изчезналия мъж, а съпругата му Виолета също се е свързала с частни детективи. Не са открити доказателства за отвличане или грабеж. След началото на разследването уебсайтът и страниците му в социалните мрежи са блокирани и недостъпни за абонатите. Разследването обясни това драстично решение с необходимостта да се спре разпространението на видеоклипове с участието на Греъм. Това беше необходимо като част от разследващия процес. На съпругата му също беше забранено да публикува каквато и да е информация за изчезналия си съпруг или за неговите дейности. Това необичайно поведение на държавни служители породи теорията, че той е бил вербуван от американските разузнавателни служби. Според друга теория американците не са имали време да предложат сътрудничество на свръхчовека. Те са били изпреварени от някаква частна организация или дори представители на други държави. Разследването е стигнало до задънена улица. Не са открити следи, които да сочат криминален характер на изчезването на Греъм. Освен това частните детективи, на които обикновено се плаща, за да разкрият това, което се убягва на обикновените държавни следователи, също са се оказали безсилни. В Съединените щати все още има хора, които помнят Греъм и очакват завръщането му. Оптимистите смятат, че може би е отишъл, да речем, в Тибет, за да доразвие уменията си и един ден ще се завърне още по-силен в своите психически способности. Друга теория е, че му е било предложено партньорство с американските разузнавателни агенции. Предсказанията на мъжа, които той правеше с мистериозна прецизност, биха могли да изиграят решаваща роля. Със сигурност човек със способността да предвижда бъдещи събития няколко години предварително би бил истинско тайно оръжие в геополитически план. И не само за американците, което обяснява преобладаващите мнения за разузнавателните агенции по света. Такива хора се появяват изключително рядко. Те не са магьосници, улични магьосници или илюзионисти, а по-скоро личности, които наистина притежават определени изключителни способности. Както можете да си представите, такива хора винаги са от интерес за разузнавателните служби, тъй като дейността им може да осигури предимство срещу геополитически съперник, който не е наясно с бъдещето. Хора с такъв набор от умения често изчезват безследно. Това не означава, че е трагична съдба; просто когато възникнат въпроси от национално значение, няма време за сантименталност; не им се дава избор. И изчезването на Греъм Харингтън е доказателство за това.

Нагласата, от която се нуждаете, за да спечелите голям джакпот

 

Моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици

 Вашият мозък е по-мощен, отколкото осъзнавате. Той е динамична, непрекъснато променяща се система, която реагира на всяко действие, всяка мисъл, всяка повторена рутина. Когато години наред го подхранвате с едни и същи стимули, той изгражда невронни пътеки, които превръщат поведението ви в автоматичен цикъл. Порнографията, допаминовата зависимост и компулсивните навици са примери за такива цикли, които постепенно отслабват фокуса, дисциплината и самоконтрола, защото мозъкът започва да работи в режим на постоянна нужда от бърза награда. Допаминът, химическият посредник на мотивацията и удоволствието, се превръща в диктатор, който изисква още и още, а старите навици се превръщат в невронни вериги, които се активират автоматично при най-малкия стимул. Когато човек прекарва години в повтаряне на един и същи модел – например компулсивно гледане на порнография или непрекъснато търсене на кратки допаминови изблици чрез социални мрежи, игри или други зависимости – мозъкът започва да пренарежда приоритетите си. Той вече не търси дългосрочна цел, не търси развитие, не търси устойчиво удовлетворение. Той търси мигновено облекчение. Това води до отслабване на префронталната кора – зоната, която отговаря за самоконтрола, планирането, дисциплината и способността да устоим на импулси. Когато тази зона отслабне, човек започва да губи контрол над собствените си действия. Но има момент, в който всичко това започва да се променя. Моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици, е моментът, в който вие прекъсвате цикъла. Това не е внезапно чудо, а процес, който започва с едно решение – да не последвате автоматичния импулс. В този миг невронната верига, която години наред е била активирана без усилие, остава неактивна. Мозъкът регистрира това като нарушение на шаблона. И започва да се пренастройва. Когато човек прекъсне допаминовата зависимост – било то от порнография, социални мрежи, компулсивно хранене или други навици – мозъкът влиза в състояние на невронна реорганизация. Старите пътеки започват да отслабват, защото не се използват. Нови пътеки започват да се изграждат, защото човек започва да прави различни избори. Това е моментът, в който фокусът започва да се връща. Дисциплината започва да се засилва. Самоконтролът започва да се възстановява. Мозъкът вече не е в плен на автоматични реакции. Той започва да работи в режим на съзнателно действие. Когато човек прекъсне цикъла, първите дни са трудни, защото мозъкът е свикнал да получава бърза награда. Но след това започва процес на пречистване. Допаминовите рецептори, които са били пренатоварени, започват да се нормализират. Чувствителността към естествените източници на удоволствие се възстановява. Човек започва да изпитва удовлетворение от неща, които преди са му изглеждали скучни – работа, учене, спорт, творчество, общуване. Това е знак, че мозъкът се пренастройва. В този момент старите навици започват да губят силата си. Те вече не са автоматични. Те вече не управляват поведението. Мозъкът започва да изгражда умствена сила – способността да устоява на импулси, да избира дългосрочни цели пред краткосрочни удоволствия, да създава нови модели на мислене и действие. Когато човек си възвърне контрола над мозъка си, той си възвръща контрола над живота си. Това е моментът, в който дисциплината става естествена, а не насилена. Моментът, в който фокусът се връща като стабилна способност, а не като кратък изблик. Моментът, в който човек започва да усеща вътрешна сила, която не е зависима от външни стимули. Мозъкът е пластичен. Той може да бъде променен. Той може да бъде пренастроен. Той може да бъде излекуван от зависимости, които са изглеждали непобедими. И когато това се случи, човек започва да живее в състояние на яснота, стабилност и контрол, което му позволява да изгради нови навици, нови цели и ново бъдеще. Това е моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици и започва да се подчинява на вас.