„Зад завесата на глобалния конфликт: прикрити удари и мълчаливи наблюдатели в небето“

При глобални конфликти властимащите могат да използват по‑нови и по‑малко видими оръжия, като неутронни или други високотехнологични системи, и че при нужда биха представили последствията като „ядрени“, за да контролират реакцията на обществото. Според тези възгледи идеята е, че ако бъде ударен град, медиите могат да обяснят всичко като „ядрена експлозия“ с радиационен облак, дори ако е използвано друго оръжие, защото хората по‑лесно приемат познатия разказ, отколкото сложната истина. Тези  твърдения се твърди, че така се създава страх, объркване и зависимост от официалната информация, докато реалните технологии остават скрити от обществото. Това е начинът, по който някои хора интерпретират действията на елитите и медиите, особено когато има напрежение, войни или глобални кризи.

Някои хора вярват, че големите ядрени оръжия са били ограничени или обезвредени от по‑висши сили, които не позволяват човечеството да стигне до глобална ядрена война с унищожителна радиация, и затова през годините се разказва за случаи, в които НЛО се появяват над ядрени бази и според тези истории спират, повреждат или деактивират бойни глави, което се тълкува като намеса, целяща да предотврати катастрофа. Според тези възгледи именно поради това световните лидери продължават да говорят за ядрена заплаха, но реално разполагат предимно с по‑малки тактически оръжия, вакуумни бомби или други системи, които могат да бъдат представени пред обществото като „ядрени“, ако се наложи, докато медиите поддържат разказа за радиация и ядрени облаци, за да създадат страх и контрол. В този начин на мислене идеята е, че истинските масивни ядрени арсенали или са неработещи, или са под наблюдение, а това, което би се използвало в конфликт, са по‑малки оръжия, които могат да бъдат маскирани като нещо по‑голямо, за да се поддържа определен геополитически сценарий.

В различни среди се разпространява разказ, според който при бъдеща глобална криза властимащите могат да обявят, че са използвани ядрени оръжия, докато всъщност се прилагат други видове оръжия с различен ефект – например неутронни бомби, вакуумни заряди или тактически устройства с ограничено разрушение. Според този разказ неутронното оръжие засяга предимно живите организми, но оставя сградите почти непокътнати, което позволява да се създаде впечатление за масивна атака, без характерните следи от класическа ядрена експлозия. В подобен сценарий медиите биха съобщили за „опасна радиация“, въпреки че такава липсва, а на населението биха били раздавани таблетки, представяни като йодни, но със съдържание, което не е ясно. Така се изгражда картина, в която страхът от ядрена заплаха служи за контрол над обществото, докато реалните събития остават скрити зад официални съобщения.

Според този разказ всичко започва с внезапно обявяване на извънредна ситуация. Новинарските канали прекъсват програмите си, за да съобщят за „детонации“, засечени от сензори или военни системи. Следват предупреждения за „радиационни облаци“, които се движат към населени места. Медиите играят ключова роля – те не просто информират, а оформят възприятията чрез графики, експертни коментари и драматични кадри, които засилват усещането за непосредствена опасност. Според разпространителите на този разказ това е достатъчно, за да се създаде масова паника, дори ако реалните щети са минимални и не съответстват на класическа ядрена експлозия.

В центъра на този разказ стои идеята, че неутронната бомба може да убива чрез силно неутронно излъчване, но да оставя инфраструктурата почти непокътната. Това позволява да се създаде впечатление за „невидима заплаха“, която не оставя разрушени квартали или кратери. Властите биха могли да твърдят, че „разрушенията са ограничени“, но „радиацията е смъртоносна“, което оправдава блокади, ограничения и контрол върху движението на хората.

Друг елемент в този разказ е идеята за раздаване на таблетки, представяни като йодни, но със съдържание, което не е ясно. Прави се паралел с пандемични мерки, като се твърди, че под претекст за защита населението може да бъде накарано да приема вещества, които не са това, за което се представят. Така се създава възможност за масово прилагане на медикаменти под претекст за безопасност, докато реалната цел остава скрита.

Медиите поддържат постоянна атмосфера на страх чрез непрекъснати предупреждения, интервюта с експерти, кадри на хора в защитни костюми и графики, които показват „разпространението на радиацията“. Това създава усещане, че ситуацията е извън контрол и че единственият начин за оцеляване е да се следват инструкциите на властите. Така страхът се превръща в инструмент за управление, а населението – в подчинена маса, която реагира на всяко ново съобщение.

Според разпространителите на този разказ целта не е унищожение, а контрол. Оръжия, които засягат предимно живите организми, но оставят инфраструктурата непокътната, биха позволили на властите да „прочистят“ определени райони, без да разрушават градове. Това улеснява последващото управление, пренасочване на населението или промяна на политически структури. „Ядрената атака“ се превръща в инструмент за социално инженерство, а не във военен акт.

В основата на този разказ стои дълбоко недоверие към институциите и убеждението, че властимащите могат да използват страхови сценарии, за да постигнат цели, които не биха могли да реализират открито. Исторически примери за пропаганда, укриване на информация или манипулация често се използват като аргументи, което засилва усещането, че подобен сценарий е възможен, дори ако няма доказателства за неговото планиране.

В разказите, които се разпространяват в различни среди, всичко това се свързва с представата за бъдещ глобален конфликт, който би бил обявен като „трета световна война“, при която официалните съобщения говорят за използване на ядрени оръжия, докато реално се прилагат други видове оръжия с различен ефект. Според този разказ целта е да се създаде впечатление за масивна ядрена ескалация, която да оправдае извънредни мерки, блокади, контрол върху населението и международни действия, докато реалните детонации са ограничени, локални и не оставят следите, характерни за истинска ядрена експлозия. Така се оформя картина, в която обществото реагира на образи, думи и предупреждения, а не на реалните физически събития.

В тези разкази се твърди, че подобни сценарии се свързват и с наблюдения на необясними обекти по време на военни конфликти. Според тях НЛО се появяват над зони на напрежение, над ядрени бази или над места, където се провеждат изпитания, и това се тълкува като наблюдение или намеса на сили, които следят развитието на човешките конфликти. В този разказ се подчертава, че подобни обекти често се появяват точно в моменти, когато се говори за ескалация, а след това официалните лица и медиите ги обясняват като „дронове“, „балони“ или „неидентифицирани, но земни устройства“, за да се избегне паника или въпроси, които не могат да бъдат контролирани.

Според разпространителите на този разказ връзката между „ядрената заплаха“, използването на други оръжия и появата на необясними обекти не е случайна. В тяхната логика НЛО се появяват именно там, където се извършват действия, които могат да доведат до глобална катастрофа, и това се тълкува като наблюдение или предупреждение. В същото време медиите и експертите продължават да поддържат официалната линия, че всичко е под контрол, че няма нищо необичайно и че обектите са просто „дронове“, за да се избегне всякакво отклонение от официалния разказ.

В тази картина „третата световна война“ не е просто военен конфликт, а информационна рамка, в която обществото реагира на това, което му се казва, а не на това, което реално се случва. Според този разказ именно смесването на предупреждения за ядрена опасност, използването на други оръжия и прикриването на необясними наблюдения създава среда, в която страхът и несигурността могат да бъдат използвани за управление на масите. Така се оформя идея за конфликт, който се води не само на бойното поле, но и в съзнанието на хората, където възприятията се оформят от официалните съобщения, а не от реалните факти.

 „Научих около 99% от знанията си за една нощ.“ Необичайната история на момиче от Чехия

В Чехия се разигра една много необичайна история. Главната героиня беше замесена в странно събитие, което напълно промени живота ѝ. Това е Ева Цуфанкова. След като разкри самоличността си, тя привлече вниманието и дори беше поканена в Съединените щати, където не успяха да я разобличат. Какво разкри Ева и защо си струва да се проучи историята ѝ? Нека се опитаме да разберем.

Необичайна история на чешко момиче.

„Роден съм в малкото чешко градче Тршебице в Западна Моравия. Баща ми работеше като портиер, а майка ми - в пощата. Още от началното училище нататък мразех ученето. Често пропусках часовете, за да прекарвам време с приятели. Също така не обичах да се мотая с момичета. Приятелите ми бяха предимно момчета. Те нямат задръжки и винаги е по-забавно да си около тях. Родителите ми често ме смъмряха, но никога не се вслушвах в мнението им.“

От около шести клас нататък бях на ръба да бъда изключен от училище. Учителите толерираха лудориите ми, защото познаваха майка ми. Но аз се държах лошо, бягах от часове, крадох кифлички от столовата и никога не си пишех домашните. По принцип всички в училище се ужасяваха от мен. Всички, тоест, освен момчетата.

Харесваха ме, въпреки че разговорите ни често водеха до кавги. Влязох в зряла възраст рано и вече не исках да се връщам в детството. Външният ми вид ми позволи да имам успешна кариера в моделирането. Така че вече не ме интересуваха уроците. Знаех, че външният вид ще ми осигури път към успеха в живота.

И така се случи. След като завърших, станах модел. Отидох в Прага, където имаше кастинг. Естествено, бях приета от агенция. Казаха обаче, че познаването на чужд език е желателно. Трябваше да го уча. Междувременно вече получавах първите си договори и предложения за работа. Не е шега работа, но на 18 години печелех повече от родителите ми взети заедно. Така че, на кого му е нужно това училище? Горе-долу така си мислех.

На 20 години участвах в зимна фотосесия, където трябваше да карам сноуборд за някакво списание. Всичко вървеше добре, докато не започнах да усещам как земята се изплъзва изпод краката ми. Така че слязох по склона и скоро загубих равновесие, направих няколко салта, след което си ударих главата и всичко потъна в мрак. Събудих се в болницата. Тялото ми изпитваше силна болка. Откриха множество наранявания. Първото нещо, което поисках, беше огледало. Трябваше да преценя външния си вид.

Момичето участва във фотосесия.

Слава Богу, лицето ми беше добре. Постепенно се връщайки към живот между дългите дрямки, започнах да забелязвам, че знам неща, които не би трябвало. Например, „научих се“ да изчислявам най-сложните математически задачи наум. Логаритми, интеграли, косинуси, котангенси, проценти, дискриминанти, степени – всичките ги изчислявах наум. Как бих могъл да знам всичко това – нямам представа. Цял живот съм преписвал алгебра от момчета, а те също са ми рисували геометрия. Но това не е всичко.

По същия начин, изведнъж започнах да си спомням множество исторически дати. Нещо повече, сцени от Библията се запечатаха много добре в съзнанието ми, въпреки че никога не бях държал Библия в ръце, камо ли да я чета. Запознах се много добре с таксономичните категории в биологичната систематика. Поглеждах през прозореца, виждах птица или насекомо да прелита и веднага се оформяше верига от събития: какъв вид е, какъв род, разред и т.н. Също така станах доста добър в разпознаването на видове растения и гъби.

Физиката и химичните формули ми станаха прости, сякаш ги бях учил цял живот. Вместо английски, който се опитвах да науча от две години, започнах да говоря свободно френски. Отново, никога не бях го чувал никъде и дори не се бях опитвал да го науча. Най-смешното е, че напълно забравих как се пиша с лявата ръка, въпреки че бях естествен левичар. Но сега пиша с дясната и почеркът ми се подобри забележимо след злополучната фотосесия.

След възстановяването си, неочаквано осъзнах, че моделирането със сигурност е печеливша и сравнително лесна кариера. Но изведнъж ми стана скучно. Развих жажда за знания и след като се преместих в САЩ, се записах в университетска програма по квантово инженерство – авангардна област на физиката. Междувременно местни журналисти се опитаха да ме разобличат. Те дори се свързаха с родителите ми и учителите ми.

В училище бяха особено изненадани от напредъка ми. Не знам и никой не знае какво се е случило с мозъка ми. Имах сътресение, но откъде се появиха тези знания, които не би трябвало да съществуват? Между другото, научих английски през двата месеца, прекарани в САЩ. Оказа се доста просто. Научих около 99% от знанията си за една нощ, прекарана в болницата.

Изследователите смятат, че Ева Цуфанкова е била на ръба на смъртта при инцидента със сноуборд. И когато е била откарана в болницата, хипотетично е възможно съзнанието на друг починал човек да е влязло в нея. Според някои изследователи на необикновени случаи подобни явления се случват. В такива ситуации обаче се прехвърлят и спомените на тези хора.

В този случай говорим изключително за знание. Може би по някакъв начин се е отворил подсъзнателен канал, позволяващ извикването на всяка информация, записана някога и навсякъде от сетивата? Какъвто и да е случаят, историята на Ева Цуфанкова е изключително необичайна.

 Дали са сред нас? Когато четат мислите ти, преди да ги изречеш.

Това послание може да се разглежда по различни начини. Можете да го възприемете като реалност, да го сметнете за глупост или фантазия – както предпочитате. Въпреки това, то ви кара да се замислите и да започнете да размишлявате: ами ако е истина? През последните 50 години са се натрупали около сто подобни съобщения. Те са били изследвани от екзополитици и уфолози, включително чрез тестове с детектор на лъжата. Да, това не е 100% доказателство за истинност, но все пак носи известна тежест. Същността и посланието ще бъдат ясни. Основните детайли са запазени от оригинала. Няма литературни украшения. Така че помислете.

А ето и самото послание: „Не е нужно да ми вярвате, това няма да промени нищо. Те вече са тук. Те ходят сред нас, а ние дори не забелязваме. Обществото е учено във филмите, че на Земята ще пристигне нашественически флот и хората бавно, преодолявайки трудностите, ще си върнат родната планета.“

Нищо подобно няма да се случи. Този тип техника за превземане е остаряла през последния век. Дори на нашето земно ниво е възможно да се действа без война – има много други методи. И високоразвитите цивилизации със сигурност няма да дойдат и да унищожат съществуваща цивилизация.

Тук ли са вече?

Защо да разрушаваме и изгаряме фабрики, транспортни мрежи, индустриални сектори и толкова много други неща, които вече са адаптирани към планетарните условия? Те трябва да се използват. Дори и да изглеждат остарели, те могат да бъдат преработени или построени наново като последна мярка, но никой няма да ги унищожи. Защо шпионите са толкова ценни? Те действат тайно. Изпълняват редица жизненоважни функции, без да привличат внимание. Те сондират уязвими точки и без тяхната активност е невъзможно да се действа в наше време.

И така, защо решихме, че ще бъде като във филмите? Ясно е, че за да привлечем публика, трябва да покажем множество специални ефекти и да накараме хората да изглеждат конкурентноспособни. Можете ли да си представите технологичното ниво на цивилизация, способна да лети от звезда до звезда? Това е невъзможно с нашите двигатели. Използвайки нашите принципи, няма да стигнете доникъде. Използвайки нашите материали, космическият кораб просто би се разпаднал по средата на пътя до най-близката звезда, просто от времето. Това означава, че във всички тези отношения тяхното развитие би трябвало да бъде далеч по-напреднало от нашето.

Все едно да се биеш с човек в екзоскелет, въоръжен с лазерно оръжие, с помощта на копаеща пръчка. Но, както казах, те няма да използват оръжия срещу цивилизацията. В противен случай ще превърнат планетата в парче слепена почва, негодно за по-нататъшна колонизация. И тогава целият смисъл на тези действия ще се загуби.

Единствената причина, поради която биха могли да летят толкова далеч, би била някаква печалба или да установят контакт. Да преговарят с нас? За какво? Често ли преговаряте с гълъби или пчели? Ако дойдат тук, това ще бъде само с една цел: да завладеят Земята. Тя е малка в космически план и няма нищо уникално по отношение на ресурси.

Може би това е позволило на нашата цивилизация да се скрие от погледите на високоразвити нашественици. И аз така си мислех. Докато не срещнах един от онези, които според мен са извънземни шпиони. Ако беше в тълпа, никой от вас нямаше да може да разбере дали е човек или не.

Доколкото разбирам, нещо се е объркало с маскировката му. Случи се в обществен парк в центъра на Лондон. Докато се разхождах из парка, забелязах мъж, който ме гледаше подозрително. Естествено, исках да се приближа до него и да го попитам какво става. Но нямах време.

Около него се появи едва забележимо синкаво сияние. И тогава започна да отговаря на въпросите ми, които не бях имал време да задам. Те тъкмо се оформяха в главата ми. Съществото вероятно светеше, защото в този момент четеше мислите ми или може би ме сканираше.

Сиянието ставаше все по-ярко.

Той не ми предостави никаква информация за себе си. В един момент се концентрирах и започнах мислено да си задавам въпроси за неговата планета, цивилизацията му, истинския му вид. Почти веднага сиянието се усили и почувствах първичен страх. Никога през живота си не бях се страхувал толкова много. Стиснал главата си в ръце, хукнах да бягам, докато не се блъснах в друг човек, който се разхождаше. Трябваше да се извиня и просто да си тръгна.

Значи те вече са тук. Не знам какви са целите им, но мисля, че не съм чак толкова далеч от истината. Това беше първата ми и засега последна среща с нещо подобно. Честно казано, не искам да преживявам отново чувствата, които това същество ми вдъхна.

Контактьорите понякога съобщават за подобни неща. Също така е невъзможно да се каже със сигурност дали коментарите им са верни или просто фантазии. Ако помислим логично, е напълно възможно не само хора, но и представители на други цивилизации да могат да живеят на Земята. Особено ако изглеждат като нас или могат да променят външния си вид. Но съвременната наука все още не е потвърдила това.

 СУМАТА ЧАКА ЛОТАРИЯТА, А ЧИСЛАТА ЧАКАТ ТЕБ

Когато човек визуализира определена сума като един милион, десет милиона или сто и дванадесет милиона, самата сума не може да се появи веднага, защото лотарията трябва да натрупа джакпота до точно тази стойност и това изисква време, месеци или години, през които сумата расте бавно, докато се изравни с желанието на човека, и затова хора като,Синтия Стафорд която визуализирала точно 112 милиона, печелят чак след една или две години, защото сумата е чакала лотарията да я достигне, а човекът е чакал случайността да съвпадне с неговото желание, което е бавен процес, движен от емоции, мечти и мотивация, но не и от структура. Когато човек гледа снимки на пари, пачки, чекове или богатство, ефектът е същият, защото снимките създават емоция, но не създават модел, и затова печалбите идват след месеци, защото снимките поддържат желанието, но не влияят на комбинациите, а само на постоянството на човека, който продължава да играе, докато случайността най‑накрая се подреди. Сумата и снимките работят бавно, защото минават през емоционалния център на мозъка, който първо създава желание, после мотивация, после надежда, и чак след дълго време това води до действие, което поддържа човека в играта, но не създава вътрешен модел, който да се повтаря автоматично. Затова желанията се сбъдват след месеци или години, защото желанията влияят на човека, а не на числата, и човек печели, защото е останал в играта достатъчно дълго, докато случайността съвпадне с неговото участие. Но когато човек работи с числа, процесът е напълно различен, защото числата не чакат джакпота да се натрупа, числата не зависят от сумата, числата не се променят според размера на наградата, те участват във всяко теглене, във всеки ден, във всяка комбинация, и затова когато човек гледа числа, мозъкът ги приема веднага, подрежда ги като модел, превръща ги във вътрешен код, който се повтаря автоматично, активира тетрис ефекта, при който числата се появяват сами в мислите, преди сън, в сънищата и в интуицията, защото мозъкът ги е превърнал в структура, която се върти без усилие. 

Числата са по‑бързи, защото мозъкът ги обработва като логическа структура, а не като мечта, и затова когато човек гледа бял лист с числа, умът се фокусира веднага, белият фон премахва разсейването, числата стават център на вниманието и подсъзнанието ги приема като модел, който започва да се повтаря сам, докато при сумите и снимките няма модел, има само емоция, която е силна, но кратка и не създава вътрешен код. Затова печалбите при желанията идват след години, защото сумата трябва да се натрупа, а при снимките печалбата идва след месеци, защото емоцията поддържа човека активен, но при числата процесът е по‑бърз, защото числата са независими от джакпота и се повтарят във всяко теглене, което прави вътрешното програмиране много по‑силно и много по‑директно, защото мозъкът работи с числа като с логически блокове, които се подреждат сами, докато сумите и снимките са само емоционални образи, които чакат лотарията да се изравни с тях. Така числата не чакат нищо, те чакат само теб, защото те са единственото, което участва във всяко теглене, докато сумата чака лотарията да я достигне, а снимките чакат емоцията да се задържи, и затова числата са най‑бързият, най‑силният и най‑директният метод за вътрешно програмиране, докато сумите и снимките са бавни, защото работят през мечти, а не през структура.

Хората, които използват закона за привличане и визуализацията, често пишат сумата, която желаят, защото сумата им дава силна емоция, усещане за богатство и мечта, която ги мотивира, докато други гледат снимки на пари, екскурзии, нова къща или кола, защото тези образи създават настроение и желание, но и двата метода са бавни, защото работят през емоции, а емоциите не създават структура в подсъзнанието, те само поддържат човека мотивиран да продължи да играе, докато случайността съвпадне, и затова при лотарията, ако визуализираш сума, ти всъщност чакаш джакпотът да се натрупа и да съвпадне с твоята сума, което може да отнеме месеци или година, защото сумата е зависима от лотарията, тя не може да се появи, докато джакпотът не достигне точно това число, което си написал, и затова хората, които визуализират суми, печелят бавно, защото чакат лотарията да се изравни с тяхното желание, а не обратното, докато снимките на пари, къщи и коли създават само емоция, която поддържа надеждата, но не създава модел, който мозъкът да повтаря автоматично, и затова тези хора печелят след месеци, защото снимките ги държат в играта, но не влияят на комбинациите, а само на мотивацията.

При числата обаче всичко е различно, защото числата участват във всяко теглене, те не чакат джакпота, не зависят от сумата, не се променят според наградата, и когато играеш с едни и същи числа, гледаш ги на бял фон и ги визуализираш, мозъкът ги приема като структура, като модел, като код, който се запечатва в подсъзнанието, активира тетрис ефекта и започва да се повтаря автоматично, което прави числата много по‑бърз метод от сумите и снимките, защото мозъкът работи с числа като с логически блокове, които се подреждат сами, докато сумите и снимките са само емоционални образи, които чакат лотарията да се изравни с тях, и затова при лотарията е много по‑добре да играеш с едни и същи числа, да ги гледаш на бял фон и да ги визуализираш, защото така участваш във всяко теглене, подсъзнанието ти работи постоянно, моделът се повтаря сам и шансът се натрупва много по‑бързо, докато при сумите ти просто чакаш джакпотът да стигне до твоето желание, което е бавен процес, зависим от лотарията, а не от теб.

Хората, които сънуват печалба от лотария или сънуват конкретни числа, които после падат, всъщност преживяват същия вътрешен процес, който се случва при визуализацията на числа, защото сънят е моментът, в който подсъзнанието работи най‑силно и най‑чисто, без логика, без страх и без съпротива, и когато човек играе с едни и същи числа, гледа ги на бял фон, визуализира ги преди сън и ги повтаря в ума си, мозъкът ги превръща в модел, който се върти автоматично, и този модел често се появява в сънищата, защото подсъзнанието продължава да работи с числата, докато тялото спи, и затова много хора казват, че са сънували числата, които после са паднали, но истината е, че те са ги гледали, мислили, повтаряли и подсъзнанието ги е върнало обратно в съня като част от вътрешния модел, който вече е бил активиран. Когато човек сънува, че печели джакпота, това е същият механизъм като при визуализиране на сума или снимки, но много по‑силен, защото сънят е чиста визуализация без контрол, и затова хората, които сънуват печалба, често я свързват с реално събитие, защото сънят е преживяване, което подсъзнанието приема като истина, и когато човек се събуди, той носи това усещане през деня, играе с по‑голяма увереност, по‑голяма концентрация и по‑голяма вътрешна готовност, което го държи в играта точно в момента, когато случайността съвпадне. Но при сънуването на числа има още нещо по‑дълбоко, защото когато човек работи с числа, гледа ги на бял фон и ги повтаря, мозъкът ги подрежда като логически блокове, които се въртят сами, и когато човек заспи, тези блокове продължават да се движат, да се подреждат и да се появяват в съня, и затова много хора казват, че числата им „дойдоха насън“, но всъщност те са били в подсъзнанието още преди това, просто сънят ги е извадил на повърхността. Затова хората, които сънуват числа и после печелят, не са получили магическо послание, а са преживели подсъзнателен процес, който е започнал много по‑рано, когато са гледали числата, мислили са ги, повтаряли са ги и са ги превърнали в вътрешен модел, който сънят е активирал. 

И точно тук е разликата между сънуването на числа и визуализирането на суми или снимки, защото сумите чакат джакпотът да се натрупа, снимките чакат емоцията да се задържи, а числата участват във всяко теглене и се повтарят във всеки сън, и затова хората, които сънуват числа, често печелят по‑бързо, защото числата са структура, която подсъзнанието обработва директно, докато сумите и снимките са емоции, които подсъзнанието обработва бавно. Така сънищата, числата, визуализацията и белият фон работят заедно като един механизъм, който прави числата най‑силния метод, защото те влизат в подсъзнанието като код, който се повтаря сам, докато сумите и снимките са само желания, които чакат лотарията да се изравни с тях, и затова хората, които сънуват числа, които после падат, всъщност преживяват най‑дълбоката форма на вътрешно програмиране, при което подсъзнанието им връща модела, който вече е бил създаден, и това ги поставя в правилния момент, в правилното теглене, в правилната комбинация, защото числата не чакат джакпота, числата чакат само човека, който ги е приел като свой вътрешен модел.

ТЕТРИС‑ЕФЕКТЪТ е най‑силният метод за вътрешно програмиране, защото когато човек гледа изображение на това, което желае да привлече, точно преди да легне, мозъкът влиза в състояние между будност и сън, в което подсъзнанието е най‑отворено и най‑възприемчиво, и когато затвори очи, образите и сцените, които е гледал, започват да се появяват сами, без усилие, като вътрешни картини, които се движат, променят и повтарят, и това автоматично превръща желанието в подсъзнателен модел, който се запечатва много по‑дълбоко от обикновена визуализация през деня, защото мозъкът в този момент не анализира, не се съмнява и не поставя логически бариери, а просто приема образите като реалност, която трябва да бъде повторена. Когато човек гледа изображение на пари, лотариен билет, нова кола, къща, екскурзия или каквото и да е друго желание, и го прави точно преди сън, подсъзнанието започва да го върти като тетрис блокове, които се подреждат сами, и това е причината хората, които използват този метод, да привличат по‑бързо лотарийни печалби, нови коли, нови домове и пътувания, защото мозъкът им работи с образите през цялата нощ, докато тялото спи, и ги превръща в вътрешна програма, която се активира през деня като интуиция, импулс, действие или правилен момент.

 ТЕТРИС‑ЕФЕКТЪТ е толкова силен, защото не изисква усилие, не изисква концентрация, не изисква повторение със сила, а работи сам, автоматично, като вътрешен филм, който се прожектира в ума, и затова хората, които го използват, често казват, че са започнали да виждат знаци, съвпадения, числа, ситуации и възможности, които ги водят към желаното, защото подсъзнанието им вече е програмирано да ги разпознава. Когато човек гледа изображение на лотарийна печалба или на числата, които играе, точно преди сън, и после затвори очи, сцените започват да се появяват сами, като че ли мозъкът му прожектира бъдещето, и това е моментът, в който желанието се превръща в подсъзнателен код, който работи много по‑силно от обикновена визуализация, защото сънят е най‑дълбоката форма на програмиране, а тетрис‑ефектът е механизмът, който държи образите активни през цялата нощ. Затова хората, които използват този метод, печелят по‑бързо лотария, коли, къщи и екскурзии, защото подсъзнанието им работи непрекъснато, без да спира, без да се съмнява и без да поставя ограничения, и когато човек се събуди, той вече е в синхрон с желанието си, усеща го като свое, вижда го като реалност и действа по начин, който го приближава до него, а това създава съвпадения, които другите наричат късмет, но всъщност са резултат от вътрешното програмиране, което е започнало в момента, в който човек е гледал изображението преди сън и е позволил на тетрис‑ефекта да подреди желанието му като вътрешен модел, който се повтаря сам, докато не се прояви в реалността.

В многоизмерната природа на съществуването всички наши версии съществуват едновременно на различни честоти и в различни реалности, и има версия на теб, която вече е спечелила лотарията, версия, която още се надява, версия, която никога не е играла, версия, която кара мечтаната кола, версия, която живее в новата къща, версия, която пътува по света, и версия, която още се чуди дали е възможно, и когато визуализирате или си представяте желанието, вие всъщност настройвате съзнанието си към честотата на тази реалност, в която желанието вече е осъществено, защото всяко желание съществува като готова версия в някоя от паралелните линии, и въпросът е не да го създадете, а да се настроите към него, да го погледнете, да го почувствате, да го приемете като вече случило се, и тогава започвате да привличате тази реалност към вашия вътрешен свят, докато тя не се прояви и във външния. Когато държите желанието като вече осъществено, когато го виждате, усещате, преживявате вътрешно, вие се синхронизирате с версията на себе си, която вече го има, и тогава реалността започва да се пренарежда, защото подсъзнанието ви започва да работи по нов модел, да разпознава нови възможности, да ви води към правилните моменти, да ви поставя в правилните ситуации, и така версията, която желаете, започва да се приближава към вас, докато не се слее с настоящата ви линия. Всяка реалност е честота, всяко желание е честота, всяка версия на вас е честота, и когато визуализирате, вие не измисляте бъдеще, а настройвате приемника си към вече съществуваща реалност, в която желанието е факт, и колкото по‑дълго държите тази честота, толкова по‑бързо тази реалност се проявява тук, защото вътрешният свят е първичен, а външният е отражение, и когато вътрешно вече сте там, външният свят няма избор, освен да ви последва. Затова визуализацията работи, защото тя не създава, а избира, не измисля, а настройва, не мечтае, а се свързва с версията, в която желанието е вече изпълнено, и когато държите желанието като вече осъществено, вие всъщност държите честотата на тази реалност, и тя започва да се приближава към вас, докато не стане вашето „тук и сега“.

 ЗАЩО   САТАНИНСКИЯ   ЕЛИТ  Е ПЛАНИРАЛ ДА ИЗБИЕ ТОЛКОВА МНОГО ХОРА  ПО СВЕТА  ЧРЕЗ ЯДРЕНА ВОИНА И ДА НАМАЛИ НАСЕЛЕНИЕТО  ДО 90 %

Д.У.: Поради някаква причина, така че тези врагове...Защо те смятат, че населението трябва да бъде намалено? Умът на обикновения човек се отваря/отключва, той не може да разбере защо някой може да бъде толкова зъл. Какви са техните доводи/мотиви, как ги разбирате?

МАСОВАТА СМЪРТ - ТЯ Е "ДОБРА ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА"

Те разсъждават така: "Вижте, ние разрушаваме околната среда. Планетата не е в състояние да

поддържа толкова много хора."

ГРАДИНАРИ, КУЛТИВИРАЩИ ЧОВЕШКАТА РАСА

Второ, тези хора считат себе си за висш елит. те са ционисти сатанисти. Те вярват в евгениката. Те казват, че прекалено много идиоти, твърде бързо се размножават. Безполезни уста. Единстевното, което те правят е да разрушават околната среда като не произвеждат в замяна на това нищо. Те седят и гледат телевизия. На нас не ни трябват такива хора. Ние искаме да се премахнем слабите и безполезполезните и да запазим елита. Ние сме богоизбраните . Те така се смятат това циониския елит тои контролира света иска да намали населението.

Ние искаме да засилим и подобрим генетичните качества на човешката раса, като изхвърлим боклука извън системата. Ние искаме да спасим околната среда и да създадем абсолютон нова екосистема. Тяхната философия е записана в Дорджийските скрижали. 500 000 милиона човека на Земята ще бъдат в хармония с околната среда. Такава е тяхната цел. Те я изразяват в екологически термини.ТЕ ИСКАЛИ ДА БЪДАТ ДУНДУРКАНИ ОТ НЕМНОГОЧИСЛЕНО ПОРОБЕНО НАСЕЛЕНИЕ

И още супер елита казва: "Ей, ние сме особени. Ние сме умни. Ние сме - елита и сме длъжни да управляваме планетата като Богове-Царе. На нас ни е нужно дундуркане от 500 000 милиона роби, останалите не са ни нужни." Тук се включва и пълния контрол. Те не са в състояние да промиват мозъците и да контролират големи участъци от планетата. Те осъзнали, че не са в състояние да контролират толкова огромно число хора. Затова те си казали: "Дайте да ги убием, иначе ние ще изгубим контрола над планетата."

ЗАГОВОРНИЦИТЕ ИСКАХА ВИЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ БЕЗНАДЕЖНОСТ И ОБРЕЧЕНОСТ ЗАГОВОРНИЦИТЕ ИМАХА НАМЕРЕНИЕ ДА ПОЖЕРТВАТ ИЗРАЕЛСКИЯ НАРОД

Например, един братовчед на шеиха на Иран, между другото, дойде при нас с информацията, че Джордж Буш и екипът му предали на иранското правителство дванадесет неутронни бомби. Това са ракети с неутронни бомби на тях.

ракетите щели да бъдат използвани срещу Израел. Заговорниците са се надявали, че ще започне трета световна война, която ще помогне за намаляване на населението на планетата и ще създадат по-голям военен контрол над хората.)

Не забравяйте, че неутронната бомба убива хора, оставяйки сградите непокътнати. Те още се опитват по някак начин да започнат ядрена воина но плановете им се провалят има намеса на извънземни сили които им спират ядрените ракети но циониския елит продължава с плана да опитва дори имат мини ядрени куфарчета мини ядрен заряд които беше използван при атентата на 11 септември 2001 в САЩ при световния търговски център сградите бяха взривени от мини ядрени заряди в подножието на двете кули. Елита се опитва дори химически оръжия да използва срещу населението дори микровълнови оръжия. Те все опитват и правят планове как да унищожат паразитите контеинери както наричат обикновения човек. Те целяха да намалят с 90 % земното население.

ВСИЧКО Е ДОСТЪПНО В ПУБЛИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ

ТЕ ИСКАТ СВЕТОВЕН  ГЕНОЦИД  И НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО С 90%

Те смятат, че на Земята има твърде много хора. Особено, по тяхно мнение, по-нисшите смугли хора. Те искаха да се намали населението в световен мащаб с 90%.

Д.У.: Това документирано ли е?

Б.Ф.: Да, много точно. Бях поканен да се присъединя към групата на Хейзо Таканаки, който беше министър на финансите в Япония за пет години. Като доказателство имам магнетофонна лента със запис на предложението.

От това, което казвам, включително и плана да се избие 90% от световното население, няма нищо което да не е в публичните документи.

Ние имаме многочислени признания. Вернер фон Браун, който стои зад проектите "Аполон", казал на смъртния си одър, че те се канят да се възползват от мнима извъземна инвазия като оправдание за геноцида. Лудост, но всичко е доказуемо. Тези хора не мислят като нормалните хора. Мисля,  Дж. Едгар Хувър, който каза, че когато коспирацията е толкова голяма умовете на хората ще са вцепенени и ще изпадат в пълно отрицание. Във всеки случай, тези хора отиват към дъното. Получихме...Правилно. (Има убедително доказателство, че извънземните няма да позволят използването на ядрени бомби спрямо невинни граждани, но заговорниците, разбира се, продължават да се пробват. Събитията от рода на Хирошима, Нагазаки и Хукушиме, далеч не са толкова сериозни, колкото мащабът на това, което може да произтече от едно глобално ядрено нападение. Предвид степента, до която извънземните са блокирали всички ядрени активи на Стария Световен Ред, е интересен фактът, че заговорниците продължават да отричат реалностите и да се надяват, че ще им бъде позволено да използват своите активи на всяко съществено равнище.)

Спрете да се опитвате да се проявите. Вместо това сменете времевите линии.

 

 Твърдения за измама с „ядрени атаки“ и подмяна с неутронни бомби: произход, механизми и обществено въздействие

В различни среди се разпространява идеята, че при бъдеща глобална криза елитът и големите медии могат да обявят, че са използвани ядрени оръжия, докато всъщност се прилагат неутронни бомби. Според тази теория неутронното оръжие има по‑малък разрушителен ефект върху сградите, но силно засяга живите организми, което позволява да се създаде впечатление за масивна атака без характерните следи от класическа ядрена експлозия. В този разказ медиите биха съобщили за „опасна радиация“, въпреки че такава липсва, а на хората биха били раздавани таблетки с „фалшив йод“, представяни като защита, но садържащи друго – с неясно съдържание. Така се изгражда сценарий, в който страхът от ядрена заплаха служи за контрол над населението, докато реалните събития остават скрити зад медийни съобщения и официални обяснения.

Според разпространителите на тази идея подобен сценарий би започнал с внезапно обявяване на извънредна ситуация. Новинарските канали биха прекъснали програмите си, за да съобщят за „детонации“, засечени от сензори или военни системи. Веднага след това биха последвали предупреждения за „радиационни облаци“, които се движат към населени места. В този момент медиите играят ключова роля – те не просто информират, а оформят възприятията, като използват графики, експертни коментари и драматични кадри, които засилват усещането за непосредствена опасност. Според  това би било достатъчно, за да се създаде масова паника, дори ако реалните физически щети са минимални.

В центъра на тази идея стои твърдението, че неутронната бомба е оръжие, което може да убива живи организми чрез силно неутронно излъчване, но оставя сградите почти непокътнати. Това позволява да се създаде впечатление за „невидима заплаха“, която не оставя следи като разрушени квартали или кратери. Според тази хипотеза, именно това би позволило на властите да твърдят, че „разрушенията са ограничени“, но „радиацията е смъртоносна“, което би оправдало строги мерки, блокади и контрол върху движението на хората.

Друг ключов елемент в този разказ е идеята за раздаване на таблетки с „фалшив йод“. В реални ядрени инциденти йодните таблетки се използват за защита на щитовидната жлеза, но в подобен  сценарий те биха били използвани като инструмент за контрол. Твърди се, че таблетките могат да съдържат вещества с неясен произход, подобие на ваксинацията която бе при пандемията от COVID-19   или ефект, които се представя като „задължителна защита“но е нещо друго. Това би позволило на властите да наложат масово приемане на медикаменти под претекст за безопасност, докато реалната цел остава скрита.

В този разказ медиите не просто съобщават за опасност, а поддържат постоянна атмосфера на страх. Според това те биха излъчвали непрекъснати предупреждения, интервюта с експерти, които потвърждават „радиационната заплаха“, и кадри на хора в защитни костюми. Това би създало усещане, че ситуацията е извън контрол и че единственият начин за оцеляване е да се следват инструкциите на властите. Така страхът се превръща в инструмент за управление, а населението – в подчинена маса, която реагира на всяко ново съобщение.

Според разпространителите на този план, целта на подобен сценарий не е унищожение, а контрол. Неутронното оръжие, което според тях засяга само живите организми, би позволило на властите да „прочистят“ определени райони, без да разрушават инфраструктурата. Това би улеснило последващото управление, възстановяване или пренасочване на населението. В този контекст „ядрената атака“ се превръща в инструмент за социално инженерство, а не във военен акт.

Теорията включва и идеята, че подобни действия биха били оправдани чрез официални обяснения, които подчертават „необходимостта от защита“, „непредвидимата заплаха“ и „отговорността на държавата“. Така се създава рамка, в която всяка мярка – колкото и крайна да е – изглежда логична и неизбежна. Според разказа това би позволило въвеждане на ограничения върху движението, събиранията, комуникациите и дори достъпа до ресурси.

В основата на тази теория стои недоверието към институциите и убеждението, че властимащите могат да използват страхови сценарии, за да постигнат цели, които не биха могли да реализират открито. Исторически примери за укриване на информация, пропаганда или манипулация често се използват като аргументи в подкрепа на подобни идеи. Това засилва усещането, че подобен сценарий е възможен, дори ако няма доказателства за неговото планиране.