ПОСТ
Спомени на ученици
Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер. Но по-късно го смени от четвъртък на обяд до петък на обяд, защото така е по-леко. А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад. Защото хората си мислят, че ако не ядат един или два дни, ще умрат от глад. Нямат опит. А като постиш 10 дни и си гладувал, не се страхуваш така от глада. Това беше един възпитателен метод, защото всеки, който е постил десет дни, ако няма един път да яде, е-ех казва, голяма работа, че един път не съм ял. Това беше възпитателната страна. По този начин, с такива упражнения, Учителят ни отучи от много неща. От екскурзиите ние се научихме да не се страхуваме от дъжда, от вятъра и т.н. Той приложи една система, за да ни отучи от някои наши стари навици и предразсъдъци. Защото предразсъдък е, че човек ще умре, ако не яде два-три дни. Винаги в разсип на Луната се пости. Понеже всички взеха да постят, човек иска да вземе участие и аз отидох при Учителя и казах, че искам да постя десет дни. "А, не! - каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни. Някои са си заминали. Знам, че един брат в провинцията пости 20 дни. Този брат каза, че последните дни, когато си е миел ръцете, клетките поглъщали водата. Значи така е зажадняло тялото. Но вижте, Учителят не е давал такива пости. Те сами са си правили опити. Той даваше до 10 дни. Доста братя постиха, но сестрите повече, защото се съревноваваха помежду си, пълен пост, никаква вода. При дългия пост става изгаряне на непотребните вещества в организма. Една сестра започнала да пости, изкара пет дни и й станало лошо. Казали на Учителя, а тя не Го била попитала даже. Той й рекъл: "Тебе, кой ти каза да постиш?" - "Учителю, всички постят, и аз искам." - "Постът не е за всеки. Ти няма защо да постиш".
Елена Андреева
Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й давал по една ябълка. Но на десетия ден едва отишла, защото била отслабнала и краката едва я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно, без разрешение на Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре.
Елена Андреева
Аз също прилагах един пост, даден от Учителя. Той започваше така: първия месец се пости 24 часа. Втория - 48 часа. Третия - три дни. Четвъртия - четири дни....десетия месец се пости десет дни. Почваше се всеки месец при разсип на Луната. Когато се излиза от поста, се пие само вода на лъжички, често, по малко. После се прави супа от спанак и се пие сока на спанака. Първия ден се пие само една чаша. На втория ден се пие, но само водичката от картофена супа. На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи.
Мария Тодорова
Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек.
Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове. През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат.
При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост .
Борис Николов
Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето". Той ми отговори: "Постите, а пък ядете свински пържоли". Погледнах Го с недоумение, защото от двадесет години не бях хапвала месо. Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух.
Мария Райчева
С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при Него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се справиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна." Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.
Влад Пашов
Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста."
Светозар Няголов
Записки от беседите на Учителя
Който е постил, той се е домогнал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш колко време може да постиш. - Три деня мога ли да постя? - Опитай! - Ами една седмица? - Опитай! Като прави опити, човек вижда колко време най-много може да издържи пост. Ако постиш десет деня, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава.
Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад.
Постенето е начин за обновяване на организма. Във вас не бива да влиза туй тщеславие, да се състезавате кой повече дни да пости. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма. Трябва да спазвате и дните, когато ще се пости. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник - ще имате друг резултат, в сряда - друг и т. н. После, ако го започнете сутрин или на обед, или вечерта, пак ще имате различни резултати.
Някои постят, искат да бъдат бледи, изпити, да приличат на светии. Ако постът има за цел да пречисти човека и да усили вярата и волята му, разбирам, има смисъл. И да пости, и да преяжда човек, не е хубаво, щом измъчва тялото си. Всичко трябва да бъде с мярка, умерено.
Чувате някой да казва, че характерът му се е изопачил. Ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека да пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри да не работи няколко дни. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три дни нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини.
За да бъде здрав и силен, човек отвреме-навреме трябва да се подлага на пост доброволно.
Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на 10 дни механичен пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Постете 24ч. и бъдете радостни и весели. Пейте и благодарете на Бога за всичко.
На болния не давай нищо да яде, ако искаш да оздравее. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот.
Има болести, които не се поддават на никакво лекуване, а се лекуват само с глад. Когато се лекуваш с глад, не бива да се тревожиш, ще си потопен само в добро, мир и молитва. Ако човек гладува и се тревожи, тогава положението ще се влоши.
Гладът лекува. Ако боледуваш от ревматизъм или друга болест, можеш да се лекуваш с глад. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Гладът пречиства тялото, порите се отварят и дишането става по-дълбоко. Гладът внася повече светлина в ума. Още от старо време хората се лекуват с глад.
Стомахът трябва да се регулира, защото от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Човек трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? - Те постят, но и в началото, и в края устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнеш да чистиш нещо, трябва да свършиш работата до край.
Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система, тя не трябва да се натрупва с чужди излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Да постиш, значи да се въздържаш от лоши мисли и чувства - този пост крие в себе си магическа сила.
Докога може да се гладува? Докато изпитвате приятни чувства.
Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършенно го напуснат, този пост няма смисъл.
Ако можете да постите така, че да бъдете весел, с добър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дни.
По време на поста можеш да пиеш вода и то само гореща. Можеш да пиеш сок от портокали в малки количества, а не с чаши, за да подобриш стомаха си.
Ако човек много често гладува, клетките му започват да се разрушават.
Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. На екскурзия всички ще трябва да бъдат сити.
Страхът може да се премахне с пост. Ще постите ден, два, три, ще видите, че човек не умира от глад.
Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре, прекарала 5-6 деня, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? - Нахраних се много добре. Иначе как ще издъра няколко деня пост? - Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. - Не знаех това. - Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това и стомахът й се регулира. Има смисъл човек да пости, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма - външна и вътрешна. Да постиш, това значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост, горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.
Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват у вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота.
Който иска да гладува и знае как да гладува, продължава живота си. Трябва да ти е приятно, че гладуваш. Всяко нещо, направено с любов, има цена. Постете от всяка земна проява, от лошите мисли, от всички горчивини на Земята.
Човек, за да стане светия, трябва да гладува, а пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо и ако хората именно го знаят, могат да си удължат живота, колкото искат.
Стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам да постите по 2-3 дни. През това време ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След това ще ядете умерено. Стомахът обича почивката. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди как да се справя с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. - Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.
Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден в месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 дена през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 дена пост, значи всичко 24 хиляди дни пост. Това правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва да изплатят. За да изплати този дълг, човек трябва да пости 5 дни в месеца. Знаете ли колко струва този дълг на Природата? Той се равнява на 24 билиона лева. За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминат шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче източните народи го наричат "прераждане". - Защо умира човек? - Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора е 2 000-2 500 години.
Мойсей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката на стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава празнуват света неделя! Стомахът казва: "Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам." Казвате: "Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме." Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спира. Той казва на господаря си: "Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон!" Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: "Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа." Бог ще пита стомаха: "Защо уволни господаря си?" - "Защото не изпълнява Твоя закон." - "Много добре си направил!"
Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият.
Разбирам да постите, но да се примирите с всичките си врагове, да обикнете всички и да сте готови да жертвате нещо за другите.
Да постиш 10 дни, но кога? С един брат или с една сестра не може да се примирите. Ще постиш с ума, сърцето и тялото си и ще се примирите. Ако той не иска да се примири с вас, ще си замине за другия свят. Щом не искате да се примирите с Божествената хармония, теглят ви чертата, задигат ви.
Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият.
Един ден пост по Петровден се равнява на пет дни пост.
Петър Дънов.
