Старецът обеща добър риболов, но се озовахме в капан. Мистична история за неуспешен риболовен излет

От известно време исках да си купя къща далеч от големия град. Разбира се, по-добре е да живееш и работиш в града, но възможността да отида на уикенд или почивка някъде сред природата, в тих ъгъл на нашия свят, беше страхотна и не исках да я пропусна. Така че, когато започна да се очертава възможност, отидох, разгледах я, преговарях и скоро купих къщата.

Пътуването с влак отнема три часа, но наблизо има девствено езеро и река, гора и поле, където по време на съветската епоха са се намирали ягодови плантации. Местните жители продължават да се грижат за тях, така че всяка година берат ягоди за собствени нужди. Къщата се нуждаеше от ремонт, но това не беше проблем. Уговорих се с двама приятели на работа; те дойдоха за уикенд, подредиха имота и на следващия ден започнаха да работят по къщата. Аз ще осигуря шишчетата, както обикновено.

Месец по-късно всичко се беше променило. Те дойдоха не да работят, а да се отпуснат. Никога преди не бях срещал местни хора, но в петък вечерта дойде един мъж. Беше по-възрастен, но жизнерадостен. Завързахме разговор и се оказа, че е местен, от къща от другата страна на селото. Попита ни как се чувстваме по отношение на риболова. Естествено, бяхме позитивни.

Николай беше мил и сподели рибарската си тайна: „Всички ходят на реката или езерото да ловят риба, а отвъд езерото има залята гора, но можете да преминете през нея с ботуши. Вземете лодка. Вървете около 50-60 метра и започва блатото. Аз го наричам наводнение. Там има много големи риби. Те не влизат в езерото или реката, така че ако искате незабравимо риболовно преживяване, отидете там. Рибата започва да кълве по залез слънце. Единственото нещо, което ще ви притеснява, са комарите.“

Риболовът ще започне по залез слънце.

Благодарихме на съседа си и бяхме много развълнувани. Добре, че бях толкова внимателен и си бях взел екипировката с мен при първите си няколко пътувания тук. Съгласихме се да отидем от събота до неделя и точно това и направихме. След като спахме сутринта и следобеда в събота, тримата се отправихме към блатото. Единият мъкна гумена лодка, другият помпа и малко екипировка. Аз мъкнах екипировката, стръвта и осветлението. Не искахме да пропуснем тази възможност; не бяхме имали добър риболов от известно време. И тогава един местен обеща, че всичко ще бъде чудесно.

Разходихме се около езерото и тогава наистина се появи гора. Земята, силно напоена с вода, беше лепкава. За всеки случай, проучих пътя с дълга, здрава пръчка. Не беше много удобно, но безопасността беше на първо място. Ходенето ставаше трудно и накрая стигнахме до място, където водата беше доста дълбока. Имахме готова лодка, добра вносна. Притеснявахме се, че ще се натъкнем на нещо и ще го спукаме, но тъй като този човек лови риба тук, можехме и ние да го направим. Надухме го, натоварихме всичко в него и се качихме вътре. За щастие, издържа.

Започвах да се съмнявам, че риболовът ще бъде успешен. Повърхността на водата се виждаше, но нямаше шумолене. Обикновено рибите хващат буболечки от повърхността и като цяло от време на време се чува плисък. Тук беше тихо. Но Николай ни предупреди да изчакаме до падането на нощта. Така че направихме това. Изчакахме, докато слънцето се скрие зад върховете на дърветата и мъгла се вдигна над блатото. Нещо прелетя над нас. После нещо друго. Погледнахме по-отблизо и това бяха прилепи. Никога не ги бях виждал толкова близо.

Чухме силни плисъци наблизо. Дали рибите не са били активни? Изплувахме на открито, където нямаше дървета или хълмове по пътя, и започнахме да хвърляме кордите си. Рибите отказаха да кълват, дори и да бяха там, в което се съмнявахме. Със сигурност не искахме да си помислим, че човекът ни е измамил. Може би са ловили риба с грешното нещо на грешното място? Между другото, цял облак комари се беше спуснал.

Наблизо се чу още един плисък. Проследихме звука. Искахме поне да видим как рибата плиска. Беше трудно да се види в спускащата се мъгла и скоро нямаше време за риболов. В завихрящата се мъгла видяхме силуета на странно същество. Приличаше на човек, само че по-едър и по-набит.

Плискащият звук от стъпките му отекна във въздуха. Тогава ни просветна! Как може този човек да ходи, ако там има блато и водата е доста висока? Един от нашите другари не можа да устои да не извика непознатия. Не трябваше да прави това. Светещите му оранжеви очи се виждаха през мъглата.

Що за същество беше това?

Съществото издаде дълъг вой и бързо тръгна към нас. Последва суматоха. Опитахме се да гребем, но нямаше как да избягаме. Чудовището сграбчи един от приятелите ми за раменете и го завлече в блатото. Опитахме се да го гоним, но съществото бързо изчезна в далечината. Всичко утихна. Нямаше стъпки във водата, нямаше викове от нашия приятел. Стигнахме до брега възможно най-бързо. Грабнахме само фенерчета и побързахме към селото, за да извикаме помощ или полиция.

Отидохме при местния полицай, въпреки че беше нощ. Разказахме му всичко. Той беше много недоволен и си помисли, че сме луди. Първо, дядо Николай беше починал преди пет години. И второ, каква риба може да има в блатото? Някак си се споразумяхме. Обадихме се в полицията.

Следващите дни бяха много напрегнати. Екипи за издирване търсеха моя приятел. Гледаха мен и приятеля ми с недобри погледи, сякаш му бяхме направили нещо. Вероятно не ни повярваха, разбира се, но също така нямаха доказателства срещу нас. И никой никога не намери нашия приятел.

Превъртайки събитията отново и отново, стигнах до заключението, че не е дядо Николай, а същият този зъл дух от блатата. Не знам как го е успял. Що за дух или същество е това? Мога да кажа едно - не е бил човек. Но какво направихме, за да го разгневим, си остава загадка за мен.