„Кръстиха го Лешик.“ Неизвестно същество живяло две години с възрастна двойка в Урал.

Много страни по света са дом на същества, непознати на науката. Това биха могли да бъдат все още неоткрити видове или така наречените криптиди – животни, отричани от учените. Този списък не се ограничава само до йетито и известната Неси, а включва стотици видове. Някои от тях, според местните, са били виждани. Но историята познава още по-удивителни случаи. Ще ви разкажа за един от тях.

Това се случило много отдавна, може би през 30-те или 40-те години на миналия век. Борис е бил дългогодишен жител на село отвъд Урал. Пейзажът е красив, горите са диви, реките са чисти, жителите са приятелски настроени – всички се познават. Борис е живял тук през целия си живот. Познавал е всяко кътче и скривалище на околността.

Като млад мъж често ходел на лов или за гъби и горски плодове. Така е придобил уникален опит. Баща му починал рано, така че трябвало да поеме фермата още от юношеските си години. Той бързо придобил умения, които щяли да му останат за цял живот.

Но това било отдавна. Сега (през 40-те години на миналия век) Борис вече бил възрастен човек. Мнозина го уважавали; почти всеки ден някой идвал на гости. Основната му опора в живота била съпругата му Фрося. Те живели щастливо до края на дните си и продължили да го правят. Нейният рожден ден е на 15 май. Семейството имало традиция, която Борис започнал много години по-рано. На този ден той отивал в гората и брал няколко момини сълзи. Фрося обичала тези цветя и през целия си живот ги получавала всяка година за рождения си ден.

Фрося обичаше момини сълзи.

И така, същата година един селянин отишъл в гората да набере цветя за жена си. По време на разходката им той забелязал странно същество. То било малко и пухкаво, с дълга сива коса. Главата му била кръгла, очите му големи и черни. Ушите му били едва забележими, триъгълни, котешки. Борис се изненадал и се приближил до малкото същество. Точно тогава наблизо започнали да вият и ръмжат вълци – лош знак. Старецът грабнал малкото същество на ръце и бързо се върнал в селото.

Съществото се оказало доста тежко. Той го донесъл у дома, внимателно, за да не го види никой. Фрося се взирала в горското същество, неспособна да разбере какво ѝ е донесъл съпругът ѝ. Мече, може би, или някакъв друг вид животно. Какъв подарък за рожден ден!

Малкото се усмихвало широко, сякаш чувствало, че тук няма да му се случи нищо лошо. Решили да не го показват на съседите. Никога не се знае каква ще бъде реакцията. Може дори да го вземат. И така, на стари години, двойката си взела още един домашен любимец. Между другото, котаракът Васка много се привързал към бебето. Те спяли заедно, гушкали се. Непознатото същество прегръщало котката с лапички и бързо заспивало.

Когато идвали гости, те криели бебето зад печката и го учили да седи тихо там. Един ден то предпазливо надничало иззад ъгъла и било забелязано от деца, които по това време надничали през прозореца. След това слухове започнали да се разпространяват из селото. Борис отричал, казвайки, че са видели Васка. Някак си успявали да скрият тайната си от всички. Бебето не пораснало, а останало същото, каквото го намерил мъжът.

Оказало се, че той наистина обичал да се мие. Качвал се във ваната с вода и седял в нея дълго време, дори когато водата се е охладила значително. Пиел билкови чайове и мед, разредени във вода. Ядял почти всичко, което му предлагали: риба, птици, плодове, зеленчуци, гъби. Много обичал Борис и Фрося и реагирал на гласовете им. Не че беше обучен, но можеше да различи гласовете на тези, с които живееше, от тези, които идваха на гости. Рядко се отделяше от Фрося или Васка. Приближаваше се до Борис само вечер, сякаш знаеше, че старецът не безделничи, а работи по цял ден в двора и градината.

Борис довел Лешик у дома.

Позволявали му да излиза навън само вечер, когато никой не го виждал. Съществото било кръстено Лешик (от Леши). Малкото животинче изглеждало много необичайно. Бебето живяло с Борис и Фрося около две години. След това собственикът на къщата се разболял. Лежал съвсем болен. Трябвало да се обадят на лекарите. Лешик направил грешка. Когато пристигнали да прегледат болното момче, той излязъл при тях. Това било достатъчно, за да стигне информация за мистериозното същество до тайните служби. Те дошли и взели бебето, казвайки, че го правят за наука, а не за вреда.

Борис започнал да се възстановява. Не можел да си прости цялата ситуация. Никой никога повече не видял Лешик. Въпреки че се носели слухове за наблюдения на йети в района през 60-те години на миналия век. Може би това били роднини на Лешик или дори самият Лешик. Бих искал да вярвам, че историята на това забавно и мило същество е завършила щастливо. От древни времена се е вярвало, че в горите живеят духове, мистериозни същества, зли духове и, обратно, същества, които помагат на хората.