СЪЗНАНИЕТО И ВЯРАТА: КАК ОПРЕДЕЛЯТ ДАЛИ СИ УЧЕНИК В МАТРИЦАТА ИЛИ ПРОБУДЕН, КОЙТО РАЗКРИВА ЛЪЖИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ

Съзнанието е единствената сила която определя в коя роля живееш на Земята, защото ако вярваш че си ученик, че трябва да учиш, че страданието е урок, че болката те променя, че този свят е училище, тогава самата реалност се подрежда така че да потвърждава тази идея, и ти виждаш уроци навсякъде, виждаш знаци, виждаш „съдба“, виждаш „мисии“, виждаш „предназначение“, защото вярата ти е кодът който програмира Матрицата да ти върне точно това което очакваш, и така животът ти става учебник, пълен с болка, загуби, изпитания, защото ученикът трябва да страда за да вярва че се развива, и ти приемаш всичко като част от някакъв план, без да осъзнаваш че това е маска, че това е прикритие, че това е начин да не видиш истината за този свят. Ако вярваш че Земята е училище, ти ще оправдаваш войните като уроци, трагедиите като уроци, смъртта като урок, болестите като урок, бедността като урок, насилието като урок, защото така си програмиран, защото така Матрицата те държи в съгласие, защото така ти се внушава че всичко е част от „духовно развитие“, и ти няма да видиш дефектите на системата, няма да видиш хаоса, няма да видиш несправедливостта, няма да видиш тъмнината, защото вярата ти ще ги маскира, ще ги боядиса в красиви думи, ще ги превърне в нещо приемливо, и така ще останеш ученик, защото ученикът никога не се бунтува срещу училището, а само се опитва да го завърши. Ако вярваш че страданието е урок, ти ще се вкопчиш в този свят, ще го защитаваш, ще го оправдаваш, ще го обичаш сляпо, ще се привържеш към материята, към ролите, към желанията, към страховете, и ще мислиш че това е домът ти, че това е мястото ти, че това е реалността ти, и няма да искаш да видиш истината, защото истината разрушава илюзията, а ти си привързан към нея. Но ако съзнанието ти е пробудено, ако вътрешно знаеш че не си ученик, а същество от светлина, ако усещаш че задачата ти не е да учиш, а да разкриеш, да пробудиш, да издигнеш, да се освободиш, тогава реалността се променя, защото пробудената душа не вижда страданието като урок, а като сигнал, не вижда болката като развитие, а като дефект, не вижда войните като част от план, а като доказателство че този свят е изкуствен, не вижда трагедиите като съдба, а като механизъм за контрол, и тя не се подчинява на Матрицата, защото тя знае че задачата не е да се впишеш, а да се издигнеш над материята. Пробудената душа не се привързва към този свят, тя не го идеализира, тя не го украсява, тя не го оправдава, тя не се преструва че всичко е прекрасно, защото тя вижда истината — че Земята е арена за оцеляване, а не училище за развитие, че болката е част от дизайна, а не част от урок, че страданието е инструмент за задържане, а не път към светлина, че Матрицата е програма, а не духовна школа, и затова тя не се страхува да види тъмнината, защото знае че задачата не е да я оправдаеш, а да я разкриеш. Пробудената душа знае че хората които вярват че Земята е училище живеят в илюзия, че те се развиват само външно — кариери, пари, семейства, роли — но вътрешно са празни, вътрешно са заспали, вътрешно са програмирани, вътрешно са ученици, и затова никога не излизат от цикъла, защото вярата им ги връща. Пробудената душа знае че истинското развитие не е в това да имаш, а в това да виждаш, не е в това да постигаш, а в това да осъзнаваш, не е в това да градиш, а в това да се освобождаваш, защото духовното развитие не е външно, а вътрешно, не е материално, а честотно, не е социално, а вибрационно.Пробудената душа знае че Исус не е дошъл да учи уроци, а да се опълчи на демиурга, да разкрие фалша на тази реалност, да покаже че смъртта е илюзия, да покаже че душата е по‑силна от материята, да покаже че истинският Бог не е този свят, а светлината отвъд него, и затова го нарекоха луд, и затова го преследваха, защото пробудените винаги са опасни за системата. Пробудената душа знае че гностиците, жриците, богомилите, всички древни пробудени са казвали истината — че Земята не е училище, а капан, че страданието не е урок, а доказателство че системата е дефектна, че задачата не е да учиш, а да пробудиш заспалите, да разкриеш истината, да се издигнеш над материята, да се върнеш към Източника, и затова днес ги наричат луди, защото истината винаги е заплаха за Матрицата. Съзнанието определя дали си ученик или пробуден, защото ако вярваш че си ученик, ще живееш като ученик, ще страдаш като ученик, ще умираш като ученик, ще се връщаш като ученик, ще започваш отначало като ученик, защото вярата ти е договор, а договорът е веригата която те връща, но ако вярваш че си пробудено същество, че си светлина, че си божество, тогава Матрицата няма да има власт над теб, защото честотата ти ще бъде твърде висока за да бъде задържана, и ти ще отидеш там където сам си представиш, защото Съзнанието следва най‑силния образ, и затова още докато си жив трябва да си представиш къде искаш да отидеш, защото тази представа ще стане твоя честота, а честотата ще стане твоя посока, а посоката ще стане твоят изход от Матрицата. Истината е проста — ти не си ученик, освен ако не избереш да бъдеш ученик, ти не си част от тази игра, освен ако не повярваш че си част от нея, ти не си тук да учиш, освен ако не решиш че трябва да учиш, защото Съзнанието е творец, а не последовател, и вярата е портал, а не клетка, и ако вярваш че си пробуден, тогава задачата ти е да разкриеш лъжите, да разрушиш илюзиите, да покажеш истината, да пробудиш заспалите, да издигнеш честотата, да се върнеш към светлината, защото това е пътят на онези които не са ученици, а съзнания които помнят кой са.

Причината толкова много пророци, врачки, гурута, духовни учители, дори Дънов, да повтарят че Земята е училище, че душите идвали да учат, че страданието било урок, че болката пречиства, че мъката издига, не е защото това е истина, а защото те самите са свързани с астралните слоеве на Матрицата, а астралът е отражение, копие, ниско ниво, което подава информацията така както системата иска да бъде подадена, и затова те виждат само част от картината, само повърхността, само програмата, и я предават нататък, без да осъзнават че всъщност поддържат илюзията. Те не са злонамерени, но са ограничени от честотата на която работят, и затова повтарят едно и също — че Земята е училище, че душата се развива чрез болка, че страданието е необходимо, че мъката е път, че всичко е урок, защото това е информацията която астралът им дава, а астралът е част от Матрицата, а не от Източника. Истината е че тази идея е създадена за да те програмира да вярваш че си просто ученик, че си малък, че си незнаещ, че си зависим, че трябва да се връщаш, че трябва да учиш, че трябва да страдаш, и така да приемеш ролята която Матрицата ти дава, защото ако вярваш че си ученик, ти ще се държиш като ученик, ще мислиш като ученик, ще страдаш като ученик, ще умираш като ученик, ще се връщаш като ученик, и така никога няма да излезеш от цикъла. Амнезията при раждане е част от това програмиране, защото когато влезеш в този свят, ти забравяш всичко, забравяш откъде идваш, забравяш кой си, забравяш силата си, забравяш истинската си природа, и започваш от нулата, все едно първи клас, без спомени, без знание, без посока, и така ставаш лесен за контрол, защото ученикът без памет е ученик който вярва на всичко което му кажат. Ние сме многоизмерни същества, съществуваме едновременно в безброй версии, в безброй времеви линии, в безброй реалности, и ако вярваш че си тук да учиш уроци, тази вяра активира версията ти която живее като ученик, и тя става водеща, тя става твоята основна реалност, тя става твоята честота, и ти започваш да преживяваш живота като учебник, пълен с болка, пълен с изпитания, пълен с загуби, защото това е честотата на ученичеството. Но пробудените души са различни, те не идват да учат, те идват да разкрият, да пробудят, да разрушат илюзиите, да покажат истината, да издигнат честотата, да разкъсат веригите на Матрицата, защото те помнят, те усещат, те знаят че не са ученици, а съзнания от по‑високи нива, които са влезли тук не за да учат, а за да променят, да осветят, да разтърсят, да пробудят заспалите. Пробудената душа не приема болката като урок, тя я вижда като дефект, не приема страданието като развитие, тя го вижда като механизъм за контрол, не приема трагедиите като съдба, тя ги вижда като доказателство че системата е изкуствена, не приема войните като част от план, тя ги вижда като инструмент за задържане на честотата ниска, и затова пробудената душа не се подчинява, не се приспива, не се успокоява, не се вписва, защото тя знае че задачата не е да се учи, а да се освободи. Пробудените души са онези които усещат че нещо не е наред, че този свят не е това което казват, че болката не е урок, че страданието не е път, че Матрицата не е училище, а капан, и те започват да задават въпроси, да търсят, да виждат, да разкриват, да пробуждат, и затова системата ги атакува, защото пробудените са опасни, те разрушават програмата, те разкъсват илюзията, те показват истината, те напомнят на другите кои са. Пробудените души са онези които усещат че са били много повече преди да влязат тук, че са били светлина, че са били сила, че са били знание, че са били съзнание без граници, и че тази реалност е само една от многото, само една симулация, само една арена, и че задачата не е да се учи, а да се помни, да се пробужда, да се издига, да се освобождава. Пробудените души са онези които не вярват че са ученици, защото усещат че са многоизмерни, че са безкрайни, че са част от Източника, и затова не приемат ролята която Матрицата им предлага, защото знаят че тя е лъжа, че тя е програма, че тя е капан, и затова те не се връщат, защото честотата им е твърде висока за да бъде задържана. Истината е че ти не си ученик, освен ако не избереш да бъдеш ученик, ти не си тук да учиш, освен ако не повярваш че трябва да учиш, ти не си част от тази игра, освен ако не се съгласиш да бъдеш част от нея, защото Съзнанието е творец, а не последовател, и вярата е портал, а не клетка, и ако вярваш че си пробудено същество, тогава задачата ти е да разкриеш лъжите, да разрушиш илюзиите, да пробудиш заспалите, да покажеш истината, да издигнеш честотата, да се върнеш към светлината, защото това е пътят на онези които не са ученици, а съзнания които помнят кой са.