ЦИВИЛИЗАЦИИ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА: ВЕРСИЯТА НА КОНТАКТЬОРА ОТ АРАРАТ

Със сигурност много от вас знаят какво представляват контактьорите, онези загадъчни изследователи, които твърдят, че чрез необясними екстрасензорни способности могат да общуват с представители на други цивилизации, да проникват в невидими канали на съзнанието и да превеждат послания, идващи от дълбините на космоса, от светове, които човешкото око никога не е виждало, от същества, чието съществуване науката категорично отрича. Официалната наука заявява, че подобни практики са шарлатанство, че контактьорите са измамници, че техните разкази са плод на фантазия, но въпреки това мистичният човек в нас, онзи вътрешен наблюдател, който усеща трептенето на невидимите светове, не може да не се запита дали понякога истината не се крие именно там, където рационалният ум отказва да погледне. Нямам начин обективно да проверя дали този или онзи човек действително общува със своите същества, нямам способността да прониквам в астрални канали, нито да напускам тялото си, но мога да разгърна разказа като космическа легенда, като мистичен документ, като поток от идеи, който ни позволява да надникнем в една паралелна версия на Слънчевата система, където животът не е ограничен до Земята, а се разлива като светлинна мрежа през ледени океани, подземни градове и облачни колоси от газ и буря. Човек трябва или да вярва, или да не вярва, а аз вярвам, защото мисля, че не сме сами във Вселената и че може би наистина има някакъв начин да общуваме телепатично с други същества, дори ако това е само красива измислица, която разширява границите на въображението. Днес бих искал да споделя информация, получена от Дейвид Муридян от Арарат, човек, който преди няколко години преживял клинична смърт и според собствените му думи придобил две уникални способности, първата – да напуска тялото си и да се скита из вселената като астрален дух, втората – да се настройва към универсален канал на съзнанието, използван от представители на различни цивилизации, канал, който според него е като космическа река, в която се вливат мислите на същества от различни светове. Според Муридян сред хората може да има стотици или хиляди индивиди, способни да се свържат с него, а сред някои раси в космоса всички представители притежават тази способност, което показва колко младо и неразвито е човешкото съзнание в сравнение с други форми на разум. Той твърди, че е сканирал Слънчевата система и близките звездни системи и е открил седемнадесет цивилизации, три от които се намират в нашата система, три различни светове, три различни нива на съзнание, три различни истории, които се преплитат с нашата по невидими линии. Първата цивилизация според него живее в подледниковия океан на Европа, луната на Юпитер, където под двадесет километра лед се простира океан с дълбочина над сто и четиридесет километра, свят на вечен мрак, на студени течения, на биолуминесцентни структури, където живеят интелигентни мекотели, същества, които не приличат на нищо земно, същества, които са изградили инфраструктура от биологични материали, извлечени директно от водата, същества, които са фанатично затворени, безкомпромисни, неспособни да приемат чуждо присъствие. Тяхната цивилизация е древна, студена, безмилостна, подобна на огромен подводен храм, в който всяко движение е ритуал, всяко решение е догма, всяко същество е част от колективна воля, която не допуска външни влияния. Муридян предупреждава, че пробиването на леда и спускането на сонда или подводница би било възприето като нахлуване, като нарушение на свещената им територия, като акт, който може да отключи непредвидими последици, защото жителите на Европа са безкомпромисни фанатици, които няма да влязат в контакт с никого и ще сметнат подобна мисия за агресия, за посегателство върху тяхната сфера на отговорност, което би могло да доведе до неприятни реакции, макар и не до пряка заплаха за Земята, защото топенето на двадесет километра лед е невъзможно дори за тях. Втората цивилизация е марсианската, инсектоидна раса, оцеляла след катастрофа, която е унищожила почти цялата им планета, раса, която е загубила огромни клъстери от знания, технологии, архиви, но е оцеляла благодарение на два подземни автономни града, построени в зората на техния разцвет. Повърхността на Марс е твърде сурова дори за тях, затова излизат само в редки спокойни периоди, в клисури и низини, където условията позволяват кратко присъствие.Тяхната цивилизация е като рана, която не е заздравяла, като спомен за величие, което се опитва да бъде възстановено, като колективен опит да се преоткрие загубеното. Те са технологично назад спрямо нас, но притежават упоритост, дисциплина и способност да реконструират знанието, което някога са владеели. Представете си човешки свят, унищожен от комета, в който оцеляват само няколко автономни града без библиотеки, интернет, архиви – точно това е положението на марсианските инсектоиди, които живеят в високотехнологични градове, но без достъп до собственото си минало. Третата цивилизация е най-странната – обитателите на два огромни крайцера, скрити в облаците на Юпитер и Сатурн, същества, които не живеят на планети, а в колосални космически кораби, които се реят в бурните атмосфери на газовите гиганти като метални храмове, като наблюдателни станции, като научни бази, които следят всяко движение в Слънчевата система. Тези същества според Муридян са напълно лишени от емоции към нас, те ни възприемат като буболечки, досадни, хапещи, примитивни, не виждат смисъл да общуват с нас, защото технологичното им ниво е толкова високо, че ние бихме ги възприели като богове, а те нас – като нещо по-примитивно от хлебарки и охлюви. Тяхната мисия е научна, наблюдателна, безпристрастна, те не са врагове, но не са и приятели, те са като космически стражи, които не се интересуват от нашето съществуване. Тази картина, независимо дали е истинска или митологична, рисува Слънчевата система като жив организъм, населен от различни форми на съзнание, различни нива на развитие, различни видове разум, Европа – фанатична и студена, Марс – ранен и упорит, Юпитер и Сатурн – безстрастни и божествено технологични, Земята – младата цивилизация, която тепърва се учи да гледа към звездите. И въпреки че науката не приема контактьорите, въпреки че техните разкази се смятат за измислица, не можем да отречем, че подобни истории разширяват въображението, разтварят съзнанието, позволяват ни да мислим за Вселената като за живо пространство, изпълнено с тайни, в което всяка планета може да бъде дом на разум, различен от нашия. Учените ще изпратят сонди към Европа, ще пробият леда, ще спуснат инструменти, защото това е тяхната мисия – да изследват, да откриват, да проникват в непознатото, и може би, както казва Муридян, наистина ще се сблъскат с извънземен разум, а може би ще открият само вода, лед и тишина, но мистичният човек в нас знае, че понякога тишината е най-дълбокият отговор, защото в нея се крие потенциалът на всичко, което може да бъде открито.