ИСТОРИЯТА НА ОТКРИТИЕТО НА ЯМАЛ: КАКВО ОТКРИХА РАБОТНИЦИТЕ ВЪВ ВЕЧНАТА ЗАМРЪЗНАЛОСТ ПРЕЗ ЮНИ 1952 Г.

 Различни истории и легенди обграждат откритията във вечната замръзналост, особено по време на съветския период, а през 90-те години на миналия век многобройни изследователи, журналисти, бивши служители на КГБ и други организации споделят разкрития за артефакти и предмети, за които се предполага, че принадлежат на неизвестни древни цивилизации, обитавали тези територии преди появата на ледниците, но е трудно да се каже колко от тези истории са верни и колко са измислица, а разследването на всеки отделен случай е невъзможно, затова тези истории могат да бъдат отхвърлени като измислица. Датата юни 1952 г. изглежда е посочена в някои документи, свързани със съветските тайни служби, и по това време работници в Ямал се натъкнали на механизми и оборудване, вградени във вечната замръзналост, като първоначално успели да открият няколко странни светли метални части, малки, но доста тежки, след което решили да копаят по-дълбоко и както се оказало, си заслужавало, защото открили фрагмент от нещо, наподобяващо тръба, а продължаващата работа им позволила да разчистят обширна конструкция от замръзналата земя. Тя приличала на газопровод или подобна комунална система, но на стотици километри нямало селища, нямало тайни бази, нито затворени военни съоръжения, а по-нататъшното подробно изследване разкрило, че това е някаква неизвестна технология, изглеждаща примитивна, но материалите, използвани за създаването ѝ, волфрам и молибден, били скъпи и изключително издръжливи, което правело напълно неясно защо някой би искал да построи нещо подобно тук. Малко по-нататък те открили десетки счупени бетонни конструкции, както и 130-метрова площ от бетонни плочи, очевидно част от някаква инфраструктура, но каква и чия, никой не знаел, защото Ямал е слабо населено, пусто място с изключително сурови метеорологични условия и се намира в зона на вечна замръзналост, а перспективата за изграждане на технологичен център тук изглеждала предрешена, поне според архивните записи, които не показват планирано мащабно строителство, но откритието подсказвало друго. Работниците попаднали на някаква инфраструктура, бетонните армировки създали гигантски жлеб, в който се намирала самата структура от волфрам и молибден, изглеждаща сякаш е била транспортирана тук, направен е опит за сглобяване, но е останала недовършена, а наблизо лежали голям брой волфрамови компоненти и механизми, което подсказвало, че проектът е бил прекъснат внезапно. Било невъзможно да се извлече находката цяла от почвата, затова решили да я извлекат на фрагменти, като волфрамът и молибденът са били използвани за правителствени проекти и двата материала са ценни в различни индустрии. Дори в разглобено състояние откритието е изпратено в лаборатория, където е определена стойността на материалите, а в основната конструкция са открити иридиеви тръби и покритие, съдържащо неизвестен минерал, което показва липса на човешка намеса в тази инфраструктура. Подобни технологии са били непознати по онова време, а процесът на отлагане на минерали остава неизвестен и до днес, дори само защото всички проби са били използвани в промишлеността и не могат да бъдат проверени, като някои предполагат, че това е рядкоземен минерал, а стотици от тях са открити от 1952 г. насам, но практическа проверка е невъзможна. Между другото, някои разработки във военната и космическата индустрия са заимствани от пробите, открити в Ямал, а десетилетия след събитието различни изследователи коментират този въпрос, като предполагат, че заровената инфраструктура принадлежи на неизвестен учен, който се е опитвал да изгради някаква инсталация, според друга теория работниците са открили изгубени тайни комуникации от миналото във вечната замръзналост, а по-фантастична теория предполага, че там се е намирал космодрум от предишна цивилизация или дори извънземна инфраструктура, но е изключително трудно да се каже какво всъщност е било това откритие. Не са останали писмени източници, очевидците отдавна са напуснали този свят, а оцелели са само истории, базирани на слухове и анекдоти, заедно с няколко споменавания в публикации от 90-те години на миналия век, когато различни легенди и приказки са били широко достъпни. Може би в някои архиви могат да се намерят препратки към събитията от юни 1952 г., поне някои източници са ги цитирали, но кой би си направил труда да търси и да преглежда множество документи, случило се е, а кого го е грижа за незначително събитие преди повече от 70 години.