Дадоха му 2 месеца живот. След това откри задържане на сперма.

 Това е историята на човек, който получава най‑тежката присъда, която един лекар може да произнесе, история за мъж на тридесет години, на когото казват, че му остават само два месеца живот, защото черният му дроб е разрушен от години зависимост, история за човек, който е стигнал до дъното, изгубил контрол над себе си, изгубил връзка с тялото си, изгубил посока, изгубил надежда, но точно в този момент открива път, който променя всичко. Сауча, както го наричат, е диагностициран с цироза в последен стадий, след години на алкохолна и наркотична зависимост, години на бягство от себе си, години на разрушение, години на болка, години на заблуда, че животът може да бъде изживян без граници. Когато лекарите му казват, че може би му остават само месеци, той не рухва, а се пробужда, защото понякога човек трябва да бъде изправен пред края, за да открие началото. Сауча решава да промени всичко, да започне от нулата, да изгради себе си наново, да се откаже от стария живот, да се откаже от зависимостите, да се откаже от разрушението, да се откаже от всичко, което го е довело до болестта. Той прекарва три месеца в будистки храм, приема монашески начин на живот, живее в тишина, живее в дисциплина, живее в медитация, живее в пост, живее в съзерцание, живее в пълно вътрешно пречистване, живее така, сякаш всяка секунда е подарък. Там той открива духовното задържане на енергията, открива силата на вътрешната концентрация, открива силата на отказа от импулси, открива силата на самоконтрола, открива силата на това да не се разпиляваш, открива силата на това да събираш себе си, открива силата на това да бъдеш цял. Сауча започва своето пътуване и достига повече от четиристотин дни вътрешна дисциплина, дни, в които се учи да живее без зависимост, без хаос, без разрушение, дни, в които се учи да бъде човек, който не се води от слабостите си, а от духа си. В този разговор той говори за пристрастяването като копнеж за Бог, за деня, в който всичко се променя, за момента, в който разбира, че зависимостта не е просто болест, а празнота, която човек се опитва да запълни с всичко, което го разрушава. Той говори за това защо някои хора стават зависими, за това какво означава да се рецидивира, за това как да се възстановиш след падане, за това как да се изправиш след провал, за това как да се върнеш към пътя, за това как да не се отказваш, за това как да не се предаваш. Сауча обяснява Брахмачаря като път на чистота, път на вътрешна сила, път на отказ от разпиляване, път на събиране на духа, път на пълно овладяване на себе си. Той говори за живота в будистки храм, за градинарството като медитация, за монасите, които го посещават в болницата, за първата му дълга серия от вътрешна дисциплина, за синхроничностите, които започват да се появяват, за проявленията, които започват да се случват, за това дали поривите някога изчезват, за разликата между живота в храма и живота в реалния свят, за най‑странните съвпадения, които е преживял, за това как е станал съсобственик на ресторант, за това дали вътрешната дисциплина е за всеки, за това дали хората започват да се отнасят различно към теб, за това какво се случва, ако някой те покани да излезеш, за връзка без физическа интимност, за най‑опасната зависимост, за най‑надценяваното удоволствие, за това защо похотта е надценена, за поста като начин да убиеш импулса, за най‑големия урок от храма, за това как да започнеш да медитираш, за това дали вътрешната дисциплина лекува тялото, за това дали човек трябва да избере мир или успех, за това дали монашкият режим е по‑силен от брака, за това дали тялото е по‑важно от душата, за това какво би направил, ако му оставаше една година живот, и за последните мисли, които иска да остави на човечеството. Сауча казва, че повечето мъже няма да приемат това насериозно, защото пътят на вътрешната сила е труден, дълъг и изискващ, но за тези, които го изберат, той променя всичко. Той казва, че истинското изцеление започва, когато човек спре да се разрушава, когато спре да се разпилява, когато спре да бяга от себе си, когато спре да търси удоволствие и започне да търси смисъл, когато спре да се предава на слабостите си и започне да изгражда духа си. Това е историята на човек, на когото дават два месеца живот, но който открива път, който му дава нов живот, история за падане и възстановяване, за болка и изцеление, за хаос и яснота, за разрушение и съзидание, за смърт и прераждане, за това какво наистина означава да изградиш живота си наново от нулата.