КАЛНИЯТ ПОТОП НА НЕПАЛ И КОСМИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА ПОГРЕБАНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Видяхме какво се случи в Непал при срутването на огромния ледник и какво причини той на реката когато се отприщи чудовищният кален потоп който се превърна в безмилостна стихия и започна да влачи със себе си цели маси земя, дървета, камъни, сгради, мостове, превозни средства и човешки съдби, защото водата се сгъсти в кална лавина която се спусна по долината като живо чудовище и помете всичко по пътя си, превръщайки стабилни постройки в разкъсани руини и здрави домове в разпилени останки, а цели улици се превърнаха в кални коридори по които се носеха огромни късове скала и дървесина, докато хората бягаха нагоре по склоновете в отчаян опит да избягат от калното цунами което се издигаше като стена от тиня и разрушение, защото тази вода не беше просто вода, а смес от разтопен лед, земни маси, утайки и каменни късове които се блъскаха в всичко и го погребваха под себе си. Това което видяхме в Непал е само малък отзвук от онова което някога се е случвало в древните времена когато калните потопи са излизали от недрата на земята и са помитали цели цивилизации, защото по времето на Тартария калните вулкани и подземните изригвания са издигали огромни маси утайки които са заливали градове, села, храмове и дворци, погребвайки ги под метри кал и превръщайки първите етажи на сградите в подземни нива които днес археолозите откриват като погребани етажи, защото калта е носила със себе си всичко което е срещала и е оставяла след себе си слоеве утайки които са затрупвали цели улици, цели квартали, цели градове. Затова днес виждаме сгради по света чиито прозорци на първия етаж са под земята, защото калните маси са минали през тях и са ги погребали до половина, оставяйки само горните етажи да стърчат над новообразуваната земна повърхност, а долните да останат затрупани под пластове утайки които са се втвърдили през вековете и са се превърнали в геоложки слоеве които днес наричаме „почва“, но тази почва е всъщност погребана история, погребани градове, погребани цивилизации. Когато гледаме Непал виждаме какво се случва когато земята реши да се раздвижи, когато ледниците се стопят, когато подземните води се издигнат, когато калните вулкани се пробудят, когато планинските масиви се разкъсат, когато реките се превърнат в кални чудовища, защото това което видяхме там е само малка част от онова което земята може да направи когато реши да пренапише света. Водата влачеше цели дървета, цели каменни блокове, цели мостови конструкции, цели метални структури, цели къщи, цели автомобили, цели автобуси, цели камиони, цели животи, защото калната маса беше толкова мощна че превърна всичко в хаотичен поток от разрушение който не познаваше граници и не признаваше човешки усилия, защото природата в този момент беше в своята първична форма, форма която напомня за древните времена когато земята е била арена на катаклизми които са заличавали цели континенти, цели цивилизации, цели култури. Когато погледнем към геоложките пластове виждаме същата история, защото слоевете утайки не са просто земя, а архиви на катаклизми, архиви на погребани градове, архиви на цивилизации които са били заличени от кални вълни, защото калта е носила със себе си камъни, дървета, животни, хора, цели сгради и ги е погребвала под себе си, превръщайки ги в камък, в утайка, в геоложки пластове които днес наричаме „минало“, но това минало е било живо, дишащо, пълно с хора, пълно с градове, пълно с цивилизации които са били заличени за миг. Когато гледаме Непал ние гледаме отражение на миналото, отражение на Тартария, отражение на онези времена когато земята е пренаписвала света чрез кал, огън и вода, защото калните потопи не са били случайни бедствия, а част от космически цикъл който се повтаря през хилядолетията, цикъл който заличава старото и създава ново, цикъл който погребва цивилизации и ражда нови, цикъл който оставя след себе си погребани градове, погребани храмове, погребани дворци, погребани улици, погребани хора които са се превърнали в камък под натиска на утайките.Земята е преживявала цикли на разрушение и възраждане които са били толкова мощни че са променяли самата география на света, защото калните потопи са издигали нови хълмове, нови равнини, нови долини, нови планински масиви, а старите градове са били погребвани под тях, превръщайки се в подземни светове които днес откриваме като археологически загадки. Трагедията в Непал е само ново проявление на този древен космически механизъм който се пробужда отново и ни показва какво се е случвало някога когато калните потопи са заличавали цели цивилизации, защото когато гледаме кадрите от Непал виждаме същия модел който се повтаря през вековете, виждаме как земята издига утайки от недрата си, виждаме как водата се превръща в кална лавина, виждаме как стабилни структури се разпадат за секунди, виждаме как хората бягат нагоре по склоновете точно както някога са бягали древните жители на Тартария, виждаме как природата показва своята памет и своята сила, защото земята помни и тази памет се проявява чрез катаклизми които разкриват скритата история на света, историята на погребаните градове, историята на калните потопи, историята на онези времена когато цивилизациите са били изтривани за миг, когато цели народи са били пометени от кални вълни, когато земята е пренаписвала света чрез кал, огън и вода. Това което се случи в Непал е само началото на нов цикъл който ще разкрие още погребани истини, още скрити градове, още затрупани етажи, още кални пластове, защото земята е много по дълбока, много по стара, много по тайнствена и калният потоп е не просто природно бедствие, а космическа памет която се връща за да ни покаже че историята е била пренаписвана от сили които не можем да си представим, сили които са погребвали градове, сили които са заличавали цивилизации, сили които са променяли света за миг, и когато гледаме Непал ние гледаме отражение на миналото, отражение на Тартария, отражение на онези времена когато земята е пренаписвала света чрез кал, огън и вода, и това което предстои тепърва ще разкрие истинската дълбочина на погребаната история на човечеството.