Искат да отнемат дори собствеността на телата ни: Телесната автономия в капана на „презумптивното съгласие“

През последните години въпросът за личната свобода, индивидуалните права и крайния контрол върху собственото ни физическо тяло се превърна в една от най-горещите и оспорвани теми в съвременния обществен дебат, като в самия център на това нарастващо безпокойство стои поетапното въвеждането на правната система за така нареченото „презумптивно съгласие“ при донорството на органи. Този законодателен механизъм, който вече беше приет и влезе в сила в държави като Англия, Шотландия и Ирландия чрез така наречения Закон за човешките тъкани (Human Tissue Act), коренно променя досегашния модел на доброволно донорство, защото при него абсолютно всеки гражданин автоматично се счита за съгласен да дари органите и тъканите си след настъпване на смърт, освен ако приживе не е подал формална административна декларация за изричен отказ. Критиците на тези практики отбелязват, че този механизъм на практика превръща държавата в де факто собственик на човешкото тяло по подразбиране и постепенно заличава фундаменталното право на телесна автономия. Паралелно с правния аспект се повдигат и редица тревожни медицински и етични въпроси, свързани най-вече с процеса на диагностика и критериите за определяне на така наречената „мозъчна смърт“, тъй като за да бъдат органите годни за последваща трансплантация, те трябва да бъдат взети от тяло, чиито основни жизнени функции се поддържат изкуствено, което от своя страна крие сериозни рискове от диагностични грешки, а в медицинската практика вече са документирани казуси на погрешно обявени за мозъчно мъртви пациенти, които впоследствие са се възстановили напълно броени часове преди планираната операция. Наред с медицинските рискове се изтъква и огромният финансов ресурс, който се върти в трансплантационната индустрия — сектор с многомилиардни бюджети, пораждащ сериозни съмнения за конфликт на интереси и натиск върху медицинските екипи. Анализите в публичното пространство обаче отиват още по-далеч, като разглеждат тази тенденция не просто като изолирана медицинска или административна реформа, а като ключов елемент от един много по-широк и систематичен процес на засилващ се тотален държавен контрол над индивида. Според тези тревожни констатации, ако обществеността приеме и свикне с идеята, че няма пълно и неотменимо право върху собствената си физическа цялост и че тялото му принадлежи на държавата, следващата логична стъпка ще бъде пълното отнемане на финансовата и материалната му автономия чрез налагането на дигиталните валути на централните банки (CBDC), програмируемите пари и постепенното премахване на частната собственост. Основният призив към хората е за незабавно събуждане на общественото съзнание, повишаване на информираността и задълбочено самостоятелно проучване на правните регулации и медицинските термини, за да може всеки човек да вземе напълно осъзнато, навременно и категорично решение относно съдбата на собственото си тяло и права.