Индианците от Северна Америка изграждали тотеми, разказвали истории и пеели песни за величествените Гръмотевични птици. Тези легендарни същества са описвани като огромни птици, способни да предизвикват гръмотевични бури само с размаха на крилете си, който рядко бил по-малко от 5 метра. Приликата с птерозаврите е повече от явна.
Индианците смятали, че Гръмотевичните птици живеят на отдалечени планински върхове. В легендите им тези птици били подчинени на Великия дух на света. Обикновено тези същества са почитани като божества, но и коренното население на американския континент се страхувало от тях, защото огромните същества били гневни по природа и всеки, който се осмели да застане на пътя им, щял да усети гнева им в цялата му мощ.
В модерната наука митичните Гръмотевични птици се асоциират с птеранадоните – вид птерозаври, в който влизат едни от най-големите летящи рептили. Фосилизирани останки са откривани най-вече в Северна Америка и по-точно Канзас, Алабама, Небраска, Уайоминг, и Южна Дакота.
Но защо се смята, че тези праисторически птици са изчезнали преди милиони години? Всъщност, в интерес на истината, не са. От над 200 години обитатели на гореспоменатите области наблюдават странни явления, включващи огромни птици, подобни на летящи гущери и изключително много наподобяващи птерозаврите.
През 50-те години на миналия век се появила странна снимка, която разпалила разгорещени спорове в САЩ. На снимката се виждат шест войници от Гражданската война, които явно са убили огромна птица, която не би трябвало да съществува по това време. Възможно ли е това същество наистина да е Гръмотевичната птица, която толкова много индиански племена описват?
Това, разбира се не е единственият случай. На 25 юли 1977 три деца от Илинойс наблюдавали как две гигантски птици грабват 10-годишния им приятел Марлон Лоу. Според свидетелствата на децата птицата, която сграбчила четвъртото дете, имала много дълги крака и големи нокти. Тя успяла да вдигне момчето във въздуха, но тъй като детето се съпротивлявало, не след дълго тя го изпуснала.
Местните власти не обърнали голямо внимание на случая, докато не открили следи от същество с четири нокътя на около километър от мястото, на което децата са били преследвани.
Всъщност е напълно възможно тези Гръмотевични птици да съществуват и до днес. Трябва да отчетем и възможността, че ако това наистина е вид птерозавър, той да е изчезнал, но хищническата му природа и страховити размери, комбинирани с многобройните свидетелства на очевидци, говорят точно обратното.
На нас ни остава да се надяваме, че благодарение на модерните технологии, ще успеем да докажем съществуването им, улавяйки поне един жив екземпляр. Заснемането на такъв също би било достатъчно доказателство, но имайки предвид темперамента на тези същества, не е сигурно дали очевидецът ще доживее да покаже снимките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар