Tайната история на Третия райх
Изследователите на тайната история на Третия райх сега знаят доста неща за нейните мистични корени и техните задкулисни сили, които довели на власт и направлявали дейността на Хитлер. Как неголяма страна с население само 70 млн за 2 години е могла да завземе половината свят? Нацизмът се оказал със сила с колосални размери. Но в какво е тайната на тази сила?
Основите на идеологията на фашизма били заложени от тайните общества много преди възникване на нацистката държава, но активна сила този мироглед станал след поражението на Германия в Първата световна война. През 1918 година от кръг от лица, имащи вече опит за работа в тайни общества, в Мюнхен бил основан филиал на Тевтонския рицарски орден – обществото „Туле“(от наименованието на легендарната арктическа страна - люлка на човечеството). Официалната му цел била изучаването на древногерманската култура, но истинските задачи били значително по-дълбоко. Теоретиците на фашизма намерили подходяща за своите цели кандидатура - властолюбивият, имащ мистически опит и освен това, зависим от наркотици ефрейтор Адолф Хитлер, и му внушили идеята за световно господство и истинските бели хора. В края на 1918 година младият окултист бил приет в общество „Туле“ и бързо станал един от най-активните му членове. Наскоро идеите на теоретиците на „Туле“ намерили израз в книгата му „Моята борба“.
„Този, който вижда в националсоциализма само политическо движение, знае майко за него“ - казва той. Работата е в това, че окултните стопани на „Туле“ имали и друга, не по-малко важна цел - да победят и в света на невидимото, метафизичното, така да се каже, „отвъдното“. С тази цел в Германия се създавали доста затворени структури. Така например там през 1919 била основана тайната „Ложа на светлината“ (в последствие –„Врил“ - от древноиндийското название на космическата енергия на живота). По-късно - през 1939 година елитарният мистически орден „Аненербе“ - (Ahnenerbe – „Наследството на предците“), по инициатива на Химлер става главна научно-изследователска структура в рамките на СС. Имайки на свое подчинение 50 научно-изследователски института, обществото „Аненербе“ се занимавало с търсене на древни знания, позволяващи да се разработват нови технологии, да се управлява с помощта на магически методи човешкото съзнание, да се правят генетически мутации, с цел създаване на свръхчовек.
Практикували се нетрадиционни методи на получаване на знания - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс , или в контакт с Висшите Неизвестни, или, както ги наричали - „Външните Умове“. Използвали се намерените с помощта на „Аненербе“ външни ключове (формули, заклинания и други подобни), позволяващи установяване на контакт с „Чужденците“ . За „сеанси с Боговете“ се привличали само най-опитните медиуми и контактьори(напр. Мария оте). За чистота на резултатите експериментите се провеждали независимо в обществата „Туле“ и „Врил“. Потвърдено е, че някои окултни „ключове“ са сработили , и по независими канали била получена някаква информация със секретен характер. Такива напимер са чертежите и описанията на „летящите дискове“, които по своите характеристики значително превъзхождат летателната техника на онова време.
Друга задача, която стояла пред учените, и която (според слуховете) била частично решена, било създаването на „машина на времето“, позволяваща да се проникне в глъбините на историята и да се получат знания от древните, високоразвити цивилизации и в частност, сведения за магическите методи на Атлантида, считана за прародина на Арийската раса. Особен интерес за нацистките учени представлявали технологичните знания на атлантите, даващи им възможност, според легендите, да строят огромни морски съдове, движени от неизвестни сили.
Има сведения за разработка от опитно-конструкторски център на СС към общество „Черното слънце“ на особено секретна „летяща чиния“ - „Хонебу-2“ (Haunebu-II). В книгата си „Немските летящи чинии“ Бергман дава някои технически характеристики.
В края на 50-те години австралийците открили сред трофейните киноленти документален немски филм-отчет за изследователския проект на летящия диск „Фау -7“, за когото до този момент нищо не било известно. До каква степен е бил реализиран проекта, до момента не се знае, но че известният специалист по „спецоперации“ Ото Скорцени в средата на войната е поръчал, да се създаде отряд от 500 пилоти за управление на „летящи чинии“ и управляеми ракети.
Нищо невероятно няма и в съобщенията за гравитационни двигатели. Сега на учените, работещи в областта на алтернативните източници на енергия, е известен т.нар. конвертор на Ханс Колер, превръщащ гравитационната енергия в електрическа. Тези конвертори се използвали в т.нар. тахионатори (електромагнитно-гравитационни двигатели) „Туле“ и „Андромеда“, произвеждани в Германия между ч942 и 1945 година в заводите „Сименс“ и „АЕГ“. Оказва се, че тези конвертори се използвали не само като източник на енергия за „летящите дискове“, но и на някакви гигантски (5000-тонни) подводници и в подземните бази.
Учените от „Аненербе“ получили резултати и в други нетрадиционни области на знанието: психотроника, парапсихология, използване на „тънките“ енергии за управление на индивидуалното и масово съзнание и т. н. Смята се, че трофейните документи, отнасящи се до метафизическите разработки на Третия райх , са дали нов тласък за аналогични разработки в САЩ и СССР. Поради изключителната тайна за резултатите и работата на немските общества, сега е трудно да се отделят фактите от слуховете и легендите.
В търсене на най-древните магически знания „Аненербе“ организирали експедиции в най-отдалечените ъгълчета на Земята – Тибет, Южна Америка и Антарктида, като на нея се е отделяло особено внимание….
Антарктида
Тази територия и сега е изпълнена с тайни и загадки. Официално Антарктида е била открита през 1820 година от руската експедиция на Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Само че неуморимите архивари са открили старинни карти, от които излизало, че за Антарктида са знаели дълго преди тези исторически събития. Една от картите е съставена през 1513 година от турския адмирал Пири Рейс , била открита през 1929 година. По-късно изплували и други: на френския географ Оронциус Фанеус от 1532, на Филип Буаше, датирана от 1737 година…. Дали това са фалшификации?
На всички тези карти съвсем точно са изобразени очертанията на Антарктида, но без ледената покривка. Освен това на картата на Буаше съвсем ясно се вижда пролив, разделящ континента на две части, а неговото съществуване под дебелите ледове е установено едва през последните десетилетия, и то с помощта на най-нови методи. Оказало се, че картата на Пири Рейс, изследвана от международна експедиция, е по-точна от съставените през 20 век. Сеизмическото изследване показало това, което никой не очаквал: някои планини от Земята на кралица Мод, смятани до момента за части от един масив, се оказали на практика острови, както било посочено в картата на Пири Рейс. Възниква въпроса, от къде са имали тези знания, няколко века преди откриването на Антарктида?...
И Рейс и Буаше твърдели, че при съставяне на картите са ползвали гръцки оригинали. След откриването на картите са възникнали различни хипотези за техния произход. Голяма част от тях се свеждат до това, че първоначалните карти са били съставени от някаква високоразвита цивилизация, съществуваща във време, когато бреговете на Антарктида не са били още заледени т. е , преди глобалния катаклизъм. Било изказано мнение, че Антарктида е бившата Атлантида. Един от аргументите: размерът на тази легендарна страна (30000 х 20000 стадия според Платон, а 1 стадий е равен на 185 метра), примерно съответстват на размера на Антарктида.
Естествено, учените от „Аненербе“, които кръстосвали целия свят в търсене на следи от антарктическата цивилизация , не могли да отминат тази хипотеза. Нещо повече - тя прекрасно се съгласувала с тяхната хипотеза, че на полюсите на планетата има отвори, които са входове в голямата кухина вътре в Земята. Така Антарктида става една от главните цели на нацистките учени. На интересът, който проявявало ръководството на Германия към този далечен и безжизнен район в навечерието на Втората световна война, тогава не можело да бъде намерено разумно обяснение.
През 1938 – 1939 година били организирани две антарктически експедиции, в които летците не само изследвали, но и с металически вимпели със свастики очертали огромна, колкото големината на Германия територия, която скоро получила наименование „Нова Швабия“
След това към бреговете на Антарктида тайно били изпратени подводници. В свръхсекретните архиви на СС са намерени документи , указващи , че експедицията от подводници към Земята на кралица Мода е открила цяла система от съединени помежду си пещери с топъл въздух. Констатацията била: „Моите подводници са открили истински земен рай“.
От 1943 година има и още една загадъчна фраза: „Германския подводен флот се гордее с това, че на другия край на света е създал за фюрера непристъпна крепост“. Възниква въпроса: по какъв начина?
Оказва се, че в продължение на 5 години немците провеждали щателно скривана работа по създаване в Антарктида нацистка секретна база под кодовото название „База 211“. По показанията на очевидци от началото на 1939 година между Антарктида и Германия започнали редовни рейсове на изследователския плавателен съд „Швабия“. Бергман в книгата си „ Немските летящи чинии“ твърди, че от тази година, в продължение на няколко години в Антарктида постоянно са били изпращани минно оборудване и друга техника, релсови пътища, вагонетки и огромни фрези за прокарване на тунели. По всичко личи, че с „Швабия“ са били доставяни и подводници, и други товари, които е са били съвсем обикновени.
Американският генерал в оставка, полковник Уиндел Стивънс съобщава:
„На нашето разузнаване, където работех в края на войната, беше известно, че немците строят осем много големи товарни подводници( и дали не на тях са били поставени конверторите на Колер). Всички са били пуснати на вода, окомплектовани, след което безследно изчезнали. И до ден днешен си остава неизвестно, къде са отишли. Не са на океанското дъно, нито пък в нито едно пристанище, за което знаем. Това е загадка, която може да бъде разкрита благодарение на австралийски документален филм, в който са показани големи немски товарни подводници в Антарктида, около тях има ледове, а екипажите стоят на палубите, в очакване на спиране на кея“.
Стивънс твърди, че немците са имали девет изследователски фирми, в които са били тествани проекти на "летящи дискове": Осем от тях са били успешно евакуирани от Германия, заедно с учените и ключовите фигури. Деветото съоръжение било взривено…. Според него има секретна информация, че са пренесени на място, наречено „Нова Швабия“, а сега това може да е вече комплекс с внушителни размери. Предполага се, че в Антарктида е пренесено поне едно от предприятията за разработка на тези дискове.
Известните изследователи на арктическите тайни на Третия райх Веско, Терзийски и Чайлдрес твърдят, че от 1942 година с помощта на подводни лодки в Антарктида са били прехвърлени хиляди затворници от концентрационните лагери(като работна сила), а също и известни учени , летци и политици със семействата си и членове на хитлеристката младеж - генофонд на бъдещата „чиста раса“.
Освен тайнствените гигантски подводници, за целта били използвани и стотици серийни подводници, клас "U", така и свръхсекретното обединение „Конвоят на Фюрера“, в което влизали 35 подводници. В самият край на войната в Кил от тези елитни подводници свалили цялото военно снаряжение и потопили контейнери с някакъв ценен товар. На борда на подводниците били качени някакви тайнствени пътници и голямо количество продоволствия. Достоверни са данните само за две подводници от този конвой. Едната от тях , "U-530", под командването на 25-годишния Ото Вермаута , на 13 април 1945 година излязла от Кил и доставила в Антарктида реликви от Третия райх и лични вещи на Хитлер, а също и пътници, лицата на които били скрити от хирургически превръзки. Другата - , "U-977", под командването на Хайнц Шефер, малко по-късно повторила същия маршрут, но какво и кого е превозвала, не е известно.
Тези две подводници през лятото на 1945 година (10 юли и 17 август) влезли в една от латиноамериканските реки, и това станало известно на американските военни, които блокирали реката и заловили немците. При разпита те признали за съществуване на база в Антарктида.Скоро известният адмирал Ричард Берд получил заповед да унищожи базата в „Нова Швабия“.
Операция „Висок скок“ и още нещо…..
Операция „ Висок скок“ била замаскирана като научно-изследователска експедиция, и далеч не всички се досещали, че към бреговете на Антарктида се насочва мощна военноморска ескадра. Самолетоносач, 13 кораба от различен тип, 25 самолети и хеликоптери, повече от 4000 човека, запас от продукти за половин година - тези факти сами по себе си говорят.
Изглеждало, че всичко върви по план - за 1 месец били направени 49 хиляди фотоснимки. Изведнъж се случило нещо, за което официалните власти на САЩ и до сега мълчат. На 3 март 1947 година, току-що започналата експедиция била прекратена, а корабите спешно потеглили обратно. След година на страниците на европейското списание „Бризант“ изплували някои детайли. Били загубени поне един кораб, десетки хора, 4 бойни самолета, а още 9 самолета се оказали негодни за експлоатация. За това, което е станало, може само да се гадае. Ако се вярва на пресата и осмелилите се да споменат нещо членове на екипажите, става въпрос за „излизащи от под водата“ и атакуващи ги „летящи дискове“ , както и за странни атмосферни явления, които предизвиквали психични разстройства. Документи за тези неща. Журналистите се позовават и на доклад на Берд, който изглежда изнесен пред специална комисия: „ САЩ трябва да предприеме защитни акции срещу изтребителите на противника, осъществяващи полети от полярните райони. В случай на нова война, Америка може да бъде подложена на атаките на враг, притежаващ способността да лети от единия до другия полюс с невероятна скорост!“
Почти след 10 години адмирал Берд възглавил нова полярна експедиция, в която загинал при загадъчни обстоятелства. След смъртта му в печата се появили сведения , за които се смята, че са от неговия дневник.
От тях излиза, че по време на експедицията от 1947, самолета, на който извършван разузнавателен полет, бил принуден да се приземи от странни летателни апарати, приличащи на „британски войнишки каски“. Към адмирала се приближил висок синеок блондин, който на развален английски предал обръщение към американското правителство, с искане да прекратят ядрените опити. Някои от източниците твърдят, че след тази среща между нацистката колония в Антарктида и американското правителство било подписано съглашение за обмен на немски съвременни технологии и суровини от САЩ.
Редица изследователи предполагат, че нацистки бази в Антарктида и канадския север съществуват и процъфтяват в наши дни. Говори се за съществуването там на цял подземен град, наречен „Новият Берлин“, с население 2 милиона души. Жителите му основно се занимават с генно инженерство и полети в космоса, но до момента няма никакви доказателства в полза на тази версия.
Като косвени потвърждения на тезата за съществуването на бази са многократните наблюдения на НЛО в района на Южния полюс. Често виждат увиснали във въздуха „чинии“ и „пури“. Освен това, през 1976 година японски учени, с помощта на най-съвременна апаратура, са засекли едновременно 19 кръгли обекти, които са долетели от космоса до Антарктида, и са изчезнали от екраните. Всички , изпратени след това на същото място експедиции, или са изчезвали безследно, или са се връщали без никакъв резултат. После някои участници разказвали за високия ръст на хората, излизащи направо изпод леда и за тунели, водещи към техните градове, но никой не и вярвал. На орбитата на Земята са засечени няколко изкуствени спътника, които не е известно на кого принадлежат.
През 1944 година в арктическите води на Канада била потопена немска подводница от същия този клас „U", а един от оживелите членове на екипажа по-късно си спомнил, че целта на експедицията била тайна доставка на живак. Единствената версия, защо им е бил нужен е, че се използва за изследвания в космоса.
Има още един факт: някои хора, жертви на похищаване от извънземни си спомнят под хипноза, че хуманоидите са ръководени от земни гора с униформи от времето на втората световна война, говорещи немски. Странни за хора, попаднали ма космически пришълци….
Според свидетелства на многобройни очевидци, по време на терористичния акт на 11 септември, недалече от небостъргачите, е имало НЛО, което се е появило преди първия самолет да се вреже в тях?
Дали това са доказателства?....
Няма коментари:
Публикуване на коментар