Бумът на електрическите автомобили от 1905 г. и защо спря

Ако смятате, че електрическите автомобили са необичайна новост, то смея да ви разочаровам. Преди ужасно неблагоприятните за околната среда автомобили с ICE да завладеят пазара, малцина, които можеха да си позволят лична кола, предпочитаха да карат електрически автомобили, защото те бяха на върха на модата.

Историята е циклична: Днес се опитваме да се върнем към електрическите автомобили, които са били популярни преди повече от 100 години.

Електрическите автомобили може да изглеждат като превозни средства на бъдещето, но всъщност те са символ на миналото. За кратък период в началото на 20-ти век в Съединените щати електрическата кола беше най-горещият продукт на висшето общество, търсен както от знаменитости, така и от бизнесмени. Една такава кола струва около 7 пъти повече от „достъпен“ Ford, но привлича многократно повече внимание.

През ранните години на „автомобилната ера“ — приблизително от 1896 до 1930 г. — имаше 1800 различни производители на автомобили, работещи в Съединените щати, докато иноваторите в Европа работеха върху автомобили, задвижвани от батерии от 1830 г. Първата успешна електрическа кола в Съединените щати дебютира през 1890 г. благодарение на химик от Айова. Неговото шестместно творение беше електрифициран ван, който достигаше максимална скорост от 22,5 км в час.

До 1900 г. електрическите автомобили са толкова популярни, че Ню Йорк има флотилия от електрически таксита, а електрическите автомобили съставляват една трета от всички превозни средства по пътищата. Хората ги харесваха, защото в много отношения ранните електрически автомобили превъзхождаха своите бензинови и дизелови конкуренти. Тези автомобили не вдигаха шум, не излъчваха неприятна миризма или вибрации, характерни за колите на парно или бензин. Те бяха по-лесни за работа, нямаха „крив“ стартер за стартиране на двигателя и не изискваха сложна система за превключване на предавките. Електрическите автомобили станаха изключително популярни в градовете, особено сред жените от висшата класа, които не харесваха шумните и миризливи автомобили, задвижвани с бензин.

Производството на електрически превозни средства достига своя връх през 1912 г. Fritchle, например, произвежда около 198 автомобила годишно между 1909 и 1914 г. И докато електрическите превозни средства заемат значителен пазарен дял в началото на века, напредъкът в превозните средства, задвижвани с бензин, означава, че електрическите превозни средства заемат все по-малък и по-малък пазарен дял с течение на времето.

Когато Хенри Форд представя производствения модел T с двигател с вътрешно горене през 1908 г., той символизира смъртоносния удар върху електрическите автомобили. До 1912 г. една бензинова кола струва само $650, докато средният електрически роудстър се продава за $1750. През 1912 г. Чарлз Кетеринг изобретява и първия електрически стартер. Изобретението на Kettering направи автомобила с двигател с вътрешно горене още по-привлекателен за същите шофьори, които предпочитаха електрически автомобили. Така започна нашата „мръсна“ ера, от която сега се борим да излезем.