КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РУСКОТО ЯДРЕНО КУФАРЧЕ

В каква ситуация Русия ще го използва

Колкото по-силно се нажежават отношенията между НАТО и Русия заради намерението Украйна да използва далекобойни ракети, толкова по-често в изявленията на политици и военни се чува думата „ядрен“.

По тази причина Кремъл обнови руската ядрена доктрина.

В момента в света девет държави имат ядрено оръжие. Те са натрупали общо 13 хиляди бойни глави. Около пет хиляди от тях са руски. Толкова примерно имат и САЩ.

Кой и по какъв в Русия начин ще командва това най-смъртоносно оръжие в случай на ядрена война?

И тук няма как да не опишем т. нар. ядрено куфарче. Името му е „Чегет“, в чест на планинския връх. Цялата автоматизирана система за управление на стратегическите ядрени сили се нарича „Казбек“. Тези имена са дадени в чест на един от конструкторите му, който се родил на Кавказ.

Тази година „Чегет“ има юбилей – 40 години. И той нито веднъж не е давал срив и не е имало необходимост да се използва. Искаме да вярваме, че такава необходимост и занапред няма да има. Както казват на Кавказ, острият кинжал никога може да не потрябва на джигита, но трябва да бъде винаги с него.

Как се ражда „Чегет“?

По думите на един от конструкторите на ядреното куфарче Валентин Голубков, раждането на „Чегет“ е революционно военно-техническо решение за времето си. Само си представете как една малка кутия свързва в едно хиляди ядрени ракети и бойни глави. Това по същество е „сърцето и мозъкът“ на автоматизираната система за управление на стратегическите ядрени сили.

Създавали го в Научно-изследователския институт по автоматика. Идеята възниква в Генералния щаб. На неговия началник Сергей Ахромеев разузнаването долага, че в САЩ отдавна има ядрено куфарче. И Генщабът поставя задачата в Съветския съюз да се изработи аналогична система.

За това имало сериозни причини: американците разполагали навсякъде в Европа своите ракети и полетът им до Съветския съюз се съкратил от 15 на 5 минути.

Още един важен момент: за да се изстреля ракета, бил нужен шифър, който обикновено се съхранявал в командирския сейф. Когато на командирите на ракетните полкове обявявали тревога – разбира се, учебна, някои от тях в бързината чупели ключовете на сейфа и шифрите оставали неизвестни. А това е стратегическо извънредно положение!

Към всичко това трябвало да има застраховка от насанкционирано задействане на системата, за да се избегнат сривове.

Зеленото копче (1) – „препоръка“, бялото (2) – „изстрелване“, синьото (3) – „потвърждение“. Трите оранжеви бутона с номера (4) са връзка с други притежатели на такива куфарчета или връзка с ядрената триада – ВМС, ВВС и сухопътните ракетни сили. Още един оранжев бутон отдясно (5) – предаване на командата.

Кой натиска червеното копче?

Руската централа за предупреждение за ракетно нападение засича времето на старта на вражеската ракета, изчислява траекторията й и района на удара. Всички тези данни тя предава на куфарчето. И в тези броени минути трябва да възникне санкцията за ответен удар. Нея я дава президентът, който е Върховен главнокомандващ. Неговото решение задължително се съгласува със същите ядрени куфарчета на министъра на отбраната и на началника на ГЩ.

Любопитен момент

Ако в предишните варианти на ядрената доктрина Русия е задължена да използва ядреното си оръжие само като ответно-насрещен удар, сега това положение Путин и Съветът за сигурност го модернизирали, разширили и конкретизирали: „Достоверната информация за масиран старт в посока Русия със средства за въздушно-космическо нападение повлича ядрен отговор. В него влизат самолети на стратегическата и тактическата авиация, крилати ракети, БПЛА, хиперзвукови и други летателни апарати.“

Историята на разработването на ядреното куфарче е пълна с любопитни подробности. Преди 40 години създателите на куфарчето получили задачата „да се отчете характерът на правителството“. Системата се създавала при късния Брежнев, а той вече бил възрастен. Затова имало нужда тя да се направи по-проста – един- два бутона. Условно – червена – да се изстреля, жълта – отмяна.

Когато куфарчето било готово, създателите го занесли при Брежнев в Кремъл. В приемната им казали да изчакат, защото Брежнев е зает. Някой от групата предложил на колегите си да проверят как работи системата. Включили куфарчето, а то не работи. Сложили го трескаво на перваза на прозореца и то едва-едва заработило. Спецовете изтръпнали… Но им провървяло. Дежурният обявил, че …. „Генсекът днес няма да ги приеме“.

Причината за случилото се била следната: в Кремъл била монтирана мощна система за защита срещу подслушване, затова трябвало за куфарчето да подберат нужната честота и да го настроят на нея.

Леонид Брежнев нито веднъж не тренирал на ядреното куфарче – вече бил сериозно болен. Сменилият го Черненко също се разминал със запознанство с куфарчето. Андропов се отнесъл сериозно към него. Тогавашният военен министър Устинов много внимателно изучил всичко. След него дошъл на власт Горбачов.

Свидетели разказват, че той гледал на куфарчето като на товар и въобще не го доближавал, военните не го извикали да тренира; тренирали само министърът на отбраната и шефът на ГЩ. След президента куфарчето мъкнели първо офицери в обикновена униформа на сухопътните войски, а след това – офицери от ВМФ. Според слуховете това се случило по желание на Раиса Максимовна, която видяла красивата морска униформа в САЩ и казала на мъжа си, че иска същата. Оттогава операторите започнали да пренасят „Чегет“ във военноморска униформа.

През декември 1991 г. Борис Елцин трябвало да приеме „червения бутон“ от Горбачов. Но той не отишъл, а изпратил министъра на отбраната Шапошников.

В средата на 90-те години избухнал скандал, след който световната преса шумяла – Елцин не е в състояние адекватно да управлява ядрените сили! Ето какво се случило: било планирано изстрелването на норвежка геодезическа ракета. Норвежците предупредили руснаците, че еди-къде си ще бъде изстреляна ракета, която ще падне на нейна територия… Телеграмата била изпратена и до дежурния генерал в Централния команден пункт в Генщаба. Но дежурните се сменяли всеки ден и следващият пост не доложил на приемащия, а може и да е скрил телеграмата и да я е забравил.

И хоп – в Норвегия излетяла ракетата. Руската централа за предупреждение за ракетно нападение открила старта й; дежурният генерал мигновено извикал всички притежатели на ядрени куфарчета (той не знаел, че това е метеорологическа ракета, която излетяла и паднала в границите на Норвегия). Министърът на отбраната и началникът на ГЩ натиснали бутона за свръзка с президента, а той… не откликнал. Започнала суматоха; докато открият Елцин, всичко се разрешило от само себе си.

Путин също сдава зачоти

Руският президент се отнася много сериозно към ядреното куфарче, разказват от обкръжението му. Той и досега редовно тренира, добросъвестно сдава зачотите пред инструкторите. Същото правят и министърът на отбраната Белоусов, и началникът на ГЩ. Те уверено боравят с куфарчето, извършват учебни ракетни пускове, поразяват условни цели…

Ако изведнъж…

На удара ще отговори „Периметър“

Ако все пак, независимо от новата ядрена доктрина на Русия, украинците се възползват от западните далекобойни ракети и започнат да бият дълбоко в Русия? Или още по-лошо – да предположим, че САЩ, Великобритания и Франция изстрелят ядрени ракети срещу Москва и собствениците на руските ядрени куфарчета бъдат убити?

Тогава се задейства автоматично руската система „Периметър“, която в чужбина наричат „Мъртвата ръка“ или системата на „Съдния ден“.

Този комплекс е за автоматизирано управление на масиран ответен ядрен удар. От дълбоко засекретените „недра“ в Космоса излита т. нар. командна ракета, която ще предаде на Стратегическите ядрени сили заповедта за атака срещу агресора. Руските ядрени ракети се устремяват към вражеските цели в съответствие с вложените в тях електронни мозъци и летателни задачи.

Има надежда, че такъв сценарий може да бъде избегнат.

Ядреното куфарче на САЩ

Американското ядрено куфарче има особености. То е продукт компанията Zero Halliburton, има тегло 20 килограма, почти два пъти е по-тежко от руското. Бронирано е с титанови пластини.

Американското ядрено куфарче е създадено след Карибската криза през 1962 г. Кенеди искал ядреният удар да бъде нанесен само по негова заповед, а не по желание на някой друг. Сред много американски военачалници имало радикали, които искали да ударят Куба веднага.

Американските ядрени куфарчета не са три, както в Русия, а четири – у президента, вицепрезидента (К. Харис също има ядрено куфарче), третото е запасно и се намира в специална стая в Белия дом, четвъртото е у министъра на отбраната.

„Златните кодове“, които откриват достъпа до ядреното оръжие, са записани на пластмасова карта, която на жаргон наричат „бисквита“. Президентът носи тази карта в джоба си.

В куфарчето има и инструкция, в която са изброени всички възможни действия на президента в случай на ядрено нападение, започвайки от изстрелването на една ядрена ракета до използването на целия ядрен потенциал на САЩ.

Джералд Форд забравил куфарчето заедно с оператора на борда на своя самолет за Париж…

Джими Картър не разрешил на своя „ядрен“ помощник да се засели заедно с него по времето на отпуската му в неговата ферма в щата Джорджия. И офицерът отседнал заедно с куфарчето в мотел на 10 км от президента. След това Картър по невнимание дал сакото си със „златната карта“ в джоба на химическо чистене…

Рейгън носел картата-идентификатор в бележник в задния джоб на панталоните си. След като било извършено покушение срещу него, дълго не могли да намерят картата. След като го съблекли в болницата и му облекли болнично облекло, панталоните предали на сестра, след което картата с кодовете за изстрелване на ядрени ракети открили в боклукчийска кофа.

По времето на скандала с Моника Люински Клинтън така се разнервничил, че загубил „златната карта“ със стратегическите кодове.

Доналд Тръм отказвал да предаде ядреното куфарче на новия президент Байдън, защото смятал, че го избрали незаконно.

Виктор Баранец