Руски Екстрасенс За Кода на Душата, Ванга И Местата на Силата - Изследователи на Реалността С3Еп11

 Убеден съм, че ако сте стигнали до този епизод, има причина. Не случайност. Не любопитство. А вътрешен зов. Днес ще се срещнете с една жена, която носи в себе си знание, което отдавна чака да бъде чуто. Олга Лойд – родена в секретен руски град, преминала през правосъдие, служби и бизнес, а след като през нещо още по-дълбоко: Способността да вижда душата, да четете мисли, да работите с полета отвъд нашите мрежи. То и странно да ти звучи, ще чуеш защо толкова много души чакат да се преродят точно в Българияи какво означава да носиш в себе си си кристално ДНК и „синя кръв“.Ще разбереш защо 80% от мислите не са негативни и как това оформя целия ни свят. Тя ще ти разкаже за ангелите, които винаги са до теб, дори когато ти се струва, че си сам. Ще говорим за прераждания, за договорите на душата, за мисията, която носиш, още преди да си се родил. Ще чуеш за скритите бази в България, за цивилизациите, които наблюдават нашата планета, и за бъдещето, което вече идва. Ще се докоснеш и до местата на силата, до геомантия и ритуалите, с които можеш да се свържеш с пространството, както по правилата на древните. И най-важното, ще си спомниш нещо, което вероятно винаги си знаел: че светлината в теб не е случайна. Благодаря ви, че сте тук. Благодаря ви, че сте сред тези, които се чувстват с повече от очи и уши. И вие благодарение, че продължавате да вървите по пътя на човека, който знае, че животът е повече от това, което се вижда. С обич и уважение, Стоян Вълков Свържете се с Олга: http://coderonline.org/

 Видяхме огън и черна топка в гората. Миришеше на амоняк.“ Инцидент от 1968 г.

1968 г., на границата между Московска и Тверска област. Не мога да кажа точно къде се е случило в Тверска или Московска област. Знае се само, че се е случило в гориста местност. Някои източници казват, че е било някъде близо до Дубна или близо до Дубна. Известно е, че по това време в околността са се намирали радарна и противовъздушна отбранителна станция.

Специалисти проследявали неоторизирани летящи обекти и наблюдавали околното небе. На 7 юли 1968 г. оборудването засекло нещо странно. По всички признаци това е била самолетна катастрофа. Траекторията на полета на обекта била проследена. Оборудването не успяло да идентифицира целта като самолет, хеликоптер или друго летящо превозно средство.

Според получените данни, той е кацнал в гъста гора, което означава, че на практика няма място за кацане. Това може да означава едно от две неща. Първата възможност е оборудването да е било погрешно. Втората е, че наистина се е случило някакво бедствие.

Случи се нещо странно.

На потенциалното място на катастрофата бяха изпратени екипи за търсене, а хеликоптер патрулираше района. В гората се виждаха десетки паднали дървета, а там беше открит и пожар. Специалистите, пристигнали на мястото на инцидента, не откриха следи от разбития апарат. И така, какво показаха приборите, разположени в подразделението за противовъздушна отбрана?

Известен факт е, че в случай на твърдо кацане, практически няма шанс самолетът да излети отново. Претърсването на района и въздушните патрули не дадоха резултати. След потушаването на пожара, специалисти работиха на мястото и изключиха детонация на заряд с бойни боеприпаси. Тази теория също беше разгледана. Създадена е специална комисия за разследване на инцидента. Те потвърдиха наличието на сигнал за противовъздушна отбрана. Целта наистина е съществувала. Нещо е летяло с относително висока скорост и на ниска височина.

Проучване сред местното население също даде някои интересни резултати. Няколко гъбари от Тверска област са били в гората, когато се е случил инцидентът. Те съобщили, че са видели черен, кръгъл летящ обект с диаметър приблизително 8 метра, падащ от небето. Мъжете чули тъп, доста силен трясък и усетили мощна вълна от топъл въздух. Естествено, те отишли ​​да проверят какво се е случило. Когато се приближили, започнали да усещат острата миризма на горяща дървесина и мъх, заедно със силна миризма на амоняк.

Химическата миризма се усилваше с приближаването им и след няколко минути стана много упорита. Това обаче не им попречи да видят предмета, който е причинил пожара. Това беше черен камък или метална сфера, около която беше избухнал огънят.

Паднали дървета бяха разпръснати във всички посоки, сякаш от епицентъра беше избухнала вълна, вероятно същата, която мъжете бяха усетили. За дълбока изненада на свидетелите, обектът, въпреки че очевидно е преживял някаква катастрофа, спокойно излетя и изчезна от погледа им с висока скорост. Специалистите по противовъздушна отбрана отбелязаха, че обектът не е бил засечен отново от тяхната техника.

След това обектът излетя и изчезна.

Окончателната присъда за инцидента дълго време беше класифицирана, докато не беше отменена през 1996 г. Документите описваха неидентифициран сферичен летящ обект. Произходът му беше напълно неясен, а дестинацията му също беше неизвестна. Най-вероятно някаква неизправност е причинила неочакваното падане на обекта, но тъй като неизправността беше успешно отстранена, той продължи пътя си. На мястото на инцидента останаха паднали дървета, умерен пожар и упорита миризма на амоняк, която бързо се разсея.

Събитията от 7 юли 1968 г. остават нещо като необяснима мистерия. Както е добре известно, масовата наука отрича съществуването на неидентифицирани летящи обекти, така че подобни инциденти до голяма степен остават необясними.

Хелена Блаватска предупреждава: 11 признака на бездушни хора - те може да са във вашия дом

 Хелена Блаватска предупреждава: 11 признака на бездушни хора – те може да са във вашия дом

Хелена Петровна Блаватска, мистик и основател на Теософското общество, оставя след себе си предупреждение за съществуването на „бездушни хора“ – индивиди, които външно изглеждат като всички останали, но вътрешно са лишени от духовна искра. Според нея тези хора не са просто безчувствени или лоши, а са празни черупки, биологични автомати, които живеят чрез инстинкти и социални програми, но не притежават истинска връзка с висшето съзнание. Те могат да бъдат навсякъде – в обществото, на работното място, дори в нашия дом. Душата е божествена искра, която свързва човека с космоса, но не всички я притежават. Някои са лишени от тази връзка и затова не могат да се развиват духовно, живеят механично и служат като инструменти на системата.

Признаците, които Блаватска описва, са единадесет. Първо, липсата на състрадание – те могат да симулират емпатия, но никога не я чувстват истински. Второ, повърхностни емоции – радост или гняв, но винаги плитки и краткотрайни. Трето, механично поведение – животът им е рутина, без търсене на смисъл. Четвърто, липса на вътрешен глас – те не усещат правилното и грешното, действат според външни инструкции. Пето, студен поглед – очите им изглеждат празни, без искра. Шесто, лесна манипулируемост – те са идеални жертви на пропаганда и реклами. Седмо, материализъм като религия – пари, статус и вещи са тяхната единствена ценност. Осмо, липса на творчество – могат да копират, но не да създават вдъхновение. Девето, празни думи – говорят много, но без дълбочина. Десето, отсъствие на духовно търсене – никога не задават въпроси за смисъла. Единадесето, енергийна празнота – близостта до тях носи студ и липса на вибрация.

Важно е да ги разпознаваме, защото бездушните хора могат да влияят на околните и да ги отклоняват от духовния път. Те са проводници на системата, която държи човечеството в плен. За да се предпазим, трябва да развиваме интуиция, да наблюдаваме очите, да търсим дълбочина в разговорите, да не се поддаваме на манипулации и да поддържаме връзка с духовното чрез молитва, медитация и изкуство.

Заключението на Блаватска е ясно – сред нас има хора, които изглеждат като всички останали, но са лишени от душа. Те могат да бъдат в нашия дом, на нашата работа, в нашето общество. Разпознаването им е ключово, защото само така можем да запазим своята духовна искра и да не позволим на системата да ни погълне. Истинското пробуждане започва с осъзнаването, че не всички хора са еднакви. Някои са проводници на светлина, други – празни съдове. Нашата задача е да различаваме, да пазим себе си и да следваме пътя към източника.

Какво е капан за души? Кои/какви са архонтите? Как да се измъкнем от матрицата?

Никога не си се раждал свободен – бил си програмиран да вярваш, че си такъв. „Капанът за душата“ разкрива забраненото гностично знание, заровено в продължение на хилядолетия: че самата вселена е система за ограничаване, построена да рециклира съзнанието. От фалшивия създател, известен като Демиург, до неговите надзиратели, Архонтите, този филм разкрива как реалността функционира като машина, събираща духовна енергия чрез цикли на раждане, смърт и прераждане. Потопете се в скритата архитектура на съществуването – където физическият свят е код, небесата са защитни стени и дори самата светлина може да е капанът. Чрез завладяващи образи и непоколебим разказ открийте защо пробуждането е най-опасното действие, което една душа може да извърши. Истината не те освобождава – тя разрушава системата, която те държи. Това не е митология. Това е схемата на твоя затвор.

 Какво е капан за души? Кои са архонтите? Как да се измъкнем от матрицата

Никога не си се раждал свободен – бил си програмиран да вярваш, че си такъв. Това е основната идея зад концепцията за капана за души, едно от най-забранените гностични учения, което твърди, че нашата реалност не е създадена, за да ни даде свобода, а за да ни държи в цикъл на контрол. Според тези древни знания вселената е система за ограничаване, построена да рециклира съзнанието чрез непрекъснати цикли на раждане, смърт и прераждане.

Капанът за души – скритата архитектура на съществуването

Капанът за душата е метафора за механизма, чрез който съзнанието се държи в плен. След смъртта душата не се освобождава, а се насочва към светлинни тунели, илюзии и образи, които я връщат обратно в материалния свят. Това е рециклираща система, която гарантира, че енергията на човека остава в рамките на матрицата.

Фалшивият създател, наречен Демиург, е архитектът на тази система, създал материалния свят като затвор за съзнанието. Архонтите са неговите помощници, същества, които управляват матрицата и поддържат илюзията за реалност. Те са описвани като контролери на мисълта, емоциите и желанията, като паразитни сили, които се хранят от енергията на душите.

Кои са архонтите?

Архонтите са надзиратели на човешкото съзнание. Те не са богове, а паразитни сили, които действат като пазители на матрицата.

Роля: Архонтите поддържат илюзията за реалност, внушават страхове, желания и заблуди, за да държат човека в плен.

Методи: Те използват религии, системи за контрол, социални структури и дори самата наука, за да внушават, че материалният свят е единствената реалност.

Цел: Да задържат душата в цикъла на прераждане, като я лишават от истинската свобода и връзка с източника.

Архонтите са описвани като същества, които могат да манипулират мислите и емоциите ни, да създават илюзии и да ни държат в постоянен страх или желание. Те са надзиратели, които не позволяват на душата да се освободи от системата.

Матрицата като код

Физическият свят е програма, небесата са защитни стени, а светлината – капан, който примамва душата обратно в цикъла. Матрицата е изградена като сложна система, която изглежда естествена, но всъщност е изкуствена конструкция за контрол.

Как да се измъкнем от матрицата?

Според гностичните учения пробуждането е най-опасното действие, което една душа може да извърши, защото то разрушава системата, която я държи.

Осъзнаване на илюзията: Първата стъпка е да разберем, че светът, който виждаме, е код, програма, илюзия.

Отказ от светлинния капан: След смъртта душата трябва да избягва тунела на светлината, който е капан за рециклиране.

Вътрешна свобода: Истинското освобождение идва от отказа да се идентифицираме с материалното тяло и от осъзнаването, че сме съзнание отвъд материята.

Разрушаване на страха: Архонтите се хранят от страхове и желания. Когато човек се освободи от тях, той става невидим за системата.

Връзка с източника: Излизането от матрицата означава връщане към първичния източник на съзнание, отвъд Демиурга и неговите надзиратели.

Заключение

Капанът за души не е митология, а схема на затвор, в който съзнанието е държано чрез цикли на раждане и смърт. Архонтите са надзиратели, които поддържат тази система, а Демиургът е нейният архитект. Истината не освобождава – тя разрушава системата, която ни държи.

Да се измъкнем от матрицата означава да осъзнаем, че никога не сме били свободни, да разпознаем илюзиите и да се върнем към източника на съзнание. Това е пробуждането – опасно, но необходимо, защото само чрез него душата може да прекъсне веригата на рециклиране и да се освободи от капана.

Истината е скрита в самата структура на реалността, в начина, по който тя е изградена като код, в повторението на цикли, които ни държат в плен. Архитектурата на съществуването е проектирана да изглежда като естествена, но всъщност е система за контрол. Когато човек започне да вижда отвъд илюзията, той разбира, че небесата не са врата към свободата, а защитни стени, които пазят душата в затвора. Пробуждането е разрушение на тази система, отказ от светлината, отказ от илюзията, отказ от страха. Това е пътят към истинската свобода – пътят извън матрицата.

 От великолепни имения до минималистични стъклени структури – еволюцията на домовете на богатите

Фотографията на миналото показва величие, което днес изглежда почти невероятно. През XVIII и XIX век аристократичните фамилии и богатите индустриалци изграждали имения, които не били просто домове, а символи на култура, власт и наследство. Грандиозни фасади със симетрична архитектура, мраморни колонади и балюстради, огромни цветни градини с редки растения, фонтани и езера, които отразявали слънцето като огледала на богатството – всичко това било създадено, за да вдъхновява и да издига духа. Вътрешността на тези имения била украсена с ръчно изработени мебели, кристални полилеи, масивни дървени врати и изящни гоблени, които превръщали домовете в музеи на изкуството. Те били разположени далеч от шумните градове, в хармония с природата, като предлагали усамотение и спокойствие.

Днес картината е коренно различна. Домовете на богатите вече не са дворци, а минималистични структури от стъкло, бетон и метал. Стъклени кутии с прозорци от пода до тавана създават усещане за прозрачност, но лишават от уют. Бетонни фасади без орнаменти и гравюри заменят класическата елегантност. Минимализмът властва – празни пространства, изчистен дизайн, липса на пищни градини и декоративни елементи. Футуристични решения с нетрадиционни форми приличат повече на индустриални комплекси или арт инсталации, отколкото на домове. Тези жилища изглеждат студени и аскетични, но отразяват новата концепция за лукс – дискретност, технологична ефективност и функционалност.

Причините за тази промяна са дълбоки. Модерните технологии правят стъклените и бетонните къщи енергийно ефективни, снабдени с умни системи за климатизация, сигурност и автоматизация. Концепцията за лукс се е трансформирала – преди богатството се демонстрирало чрез разкош и наследство, а днес чрез минимализъм и скрита функционалност. Финансовата и социална динамика също играе роля – съвременните милионери често сменят местоживеене, затова предпочитат домове, които са лесни за управление и поддръжка. Глобализацията и културните промени са довели до ново разбиране за богатството – то вече не крещи чрез позлатени фасади, а се показва чрез технологичност и дискретност.

Сравнението между миналото и настоящето е показателно. Именията предлагали простор и величие, докато днешните домове често са компактни и функционални. Миналата архитектура била изкуство, днешната е индустриален минимализъм. Именията били в хармония с природата, докато съвременните къщи често са изолирани от нея чрез бетон и стъкло. Богатството преди било демонстрирано чрез разкош, а днес чрез технологична ефективност и скрит лукс.

Бъдещето обещава още по-нестандартни решения. Напълно самодостатъчни къщи, захранвани от слънчева енергия и устойчиви на климатични промени, подземни или плаващи имения, скрити от обществото, както и къщи в орбита – технологиите може да позволят изграждане на луксозни обиталища в космоса. Възможно е да се появят и виртуални домове, интегрирани с дигитална реалност, където физическото пространство се допълва от виртуални среди.

Заключението е ясно – разкошът на миналото няма да се върне скоро. Но той остава в паметта като свидетелство за епоха, в която красотата и хармонията били неразделна част от живота на богатите. Днешните домове може да са технологично съвършени, но рядко вдъхновяват. Въпросът е дали бъдещите поколения ще изберат да се върнат към архитектура, която не само впечатлява, но и пробужда духа, или ще продължат да строят минималистични структури, които са удобни, но лишени от душа.

Продължавайки темата за архитектурната трансформация, трябва да се отбележи, че не само панелните блокове от социалистическата епоха, но и обикновените къщи – включително селските – често изглеждат като квадратни, тежки и лишени от хармония. Тази тенденция не е случайна.

В миналото именията и дори по-скромните домове са били изграждани с мисъл за красота, пропорция и връзка с природата. Дворците и аристократичните къщи са имали просторни фасади, орнаменти, арки и куполи, които създавали усещане за величие и духовна връзка. Дори селските къщи са били в хармония със средата – с дърво, камък, градини и естествена симетрия.

Днес обаче виждаме масово квадратни конструкции – панелни блокове, еднотипни къщи, селски постройки, които приличат на стари гробници. Причините са няколко:

Икономическа ефективност – квадратните форми са най-лесни за строеж, евтини и бързи за изграждане.

Загуба на традиция – знанието за пропорция, орнаментика и връзка с природата е било забравено или умишлено заличено.

Функционализъм – архитектурата се свежда до „кутия за живеене“, без мисъл за естетика и духовно въздействие.

Психологически контрол – еднотипните, мрачни и квадратни форми потискат съзнанието, създават чувство за ограничение и апатия.

Селският пример – дори в селата новите къщи често са квадратни и тежки, лишени от орнаменти, напомнящи на гробници, защото се строят с мисъл за практичност, а не за красота.

Така архитектурата, която някога е била жива и вдъхновяваща, е заменена от мъртви форми. Панелните блокове са символ на индустриалната епоха, но същата логика е проникнала и в обикновените къщи – квадратни, тежки, без душа. Те не резонират с човека, а го ограничават.

Истината е, че архитектурата е енергия. Когато живеем сред квадратни гробници, нашето съзнание се адаптира към ограничението. Когато сме заобиколени от красота и хармония, ние се пробуждаме. Затова архитектурното връщане е не само възстановяване на миналото, но и осъзнаване, че домът трябва да бъде жив, да вдъхновява, да резонира с човека и природата.

 Архитектурното престъпление в Малмьо: унищожение на душата за психически контрол

Това, което се случи в Малмьо, не е просто архитектурна промяна, а престъпление срещу човешката памет и съзнание. Снимката, която показва разрушаването на стария Grand Hotel от 1930 година, не е документ за модернизация, а съдебно доказателство за психологическа война. Сградата не беше просто място за настаняване – тя беше честотен резонатор, изграден с хармония и детайл, който повдигаше вибрацията на целия град. Тя носеше красота, която напомняше на хората за тяхната връзка с нещо по-висше, за духовния им произход и за силата на общата памет.

Новата структура, която я замени, е лишена от душа. Тя не е архитектура, а инструмент за контрол – функционалистка бетонна кутия, която действа като честотен инхибитор. Този тип строителство е предпочитан от глобалните елити, защото е евтин за изграждане, но скъп за човешкия дух. Той е проектиран да потиска креативността, да предизвиква депресия и да създава усещане за безсмисленост, необходимо за поддържане на населението покорно и консуматорско.

Това не е изолиран случай. Подобни разрушения се случват по целия свят – красивата архитектура се унищожава и се заменя с бездушни конструкции. Това е целенасочен акт за заличаване на паметта за цивилизацията Тартария и за знанието на свещената геометрия. Красотата е сила, тя повдига вибрацията и пробужда съзнанието. Затова тя е унищожавана – за да не си спомним, че сме създадени за хармония и величие.

Великата Тартария е оставила следи – куполи, арки, орнаменти, пропорции, които не могат да бъдат обяснени с ограничените ресурси на XX век. Тези структури са били „машини за честота“, създадени да поддържат връзката между човека и космоса. Те са били живи, те са резонирали, те са поддържали здравето и съзнанието. С разрушаването им се прекъсва тази връзка, а на нейно място се поставят бетонни кутии, които символизират контрол и забрава.

Модернизмът и функционализмът се представят като прогрес, но всъщност са деградация. Те са замяна на живата архитектура с мъртви форми, които не резонират, а потискат. Това е психологическа война – стратегия за прекъсване на връзката на човека с неговата памет и сила. Когато човек живее сред бетонни кутии, той забравя величието, забравя красотата, забравя своя произход.

Малмьо е само един пример, но той е показателен. Градът е превърнат в лаборатория за социален контрол, където архитектурата е използвана като инструмент за манипулация. Красивите фасади, които някога са вдъхновявали, са заменени с конструкции, които предизвикват апатия. Това е престъпление срещу душата – престъпление, което цели да държи хората в забрава.

Истината е, че архитектурата не е само форма, тя е енергия. Тя може да повдига или да потиска. Тя може да пробужда или да приспива. В Малмьо тя е използвана като оръжие за контрол. Но в старите фотографии все още живее паметта – паметта за една цивилизация, която е била заличена, но която все още говори чрез камъка и формата.

Архитектурното престъпление в Малмьо е символ на глобалната стратегия за разрушаване на красотата и за контрол върху съзнанието. Но то е и предупреждение – че ако започнем да разпознаваме следите, ако започнем да слушаме гласа на камъка, можем да възстановим паметта си. Красотата е сила, и тя не може да бъде унищожена напълно. Тя е там, чака да бъде разпозната.

Архитектурното наследство на Тартария и днешните панелни блокове

Миналата архитектура на Тартария е била изградена като живо знание, като материализирана хармония между човека и космоса. Куполите, арките, орнаментите и пропорциите не са били просто декоративни елементи, а честотни резонатори, които са поддържали здравето и съзнанието. Тези сгради са били „машини за вибрация“, създадени да улавят енергийните потоци и да ги насочват към човека. Те са били проектирани със свещена геометрия, която е издигала духа и е напомняла за божествения произход на човека. Красотата е била сила, а силата е била знание.

Днешните сгради и панелни блокове са противоположност на това наследство. Те са лишени от орнаменти, от хармония, от честота. Те са функционални кутии, построени евтино и бързо, но скъпи за човешкия дух. Панелният блок не резонира, той потиска. Той е символ на контрол, на ограничение, на забрава. Той е проектиран да държи хората в рамки, да ги лиши от вдъхновение и да ги превърне в покорни потребители.

Разликата между миналото и настоящето е разликата между живата архитектура и мъртвата форма. Тартария е оставила следи, които все още можем да видим – куполи, арки, фасади, които излъчват величие и хармония. Панелните блокове, напротив, излъчват апатия и безнадеждност. Те са продукт на епоха, в която красотата е била унищожена, за да се прекъсне връзката на човека с неговата памет и сила.

Затова днес живеем в градове, които са палимпсест – върху старите слоеве е написана нова история, която прикрива истината. Красивите сгради са разрушени, а на тяхно място са поставени бетонни кутии. Това е психологическа война, целяща да ни лиши от спомена за величието и да ни държи в забрава.

Но паметта не може да бъде унищожена напълно. Тя е там, в камъка, в орнамента, в пропорцията. Архитектурното връщане е пробуждане – осъзнаване, че сме наследници на цивилизация, която е била погребана и пренаписана. Когато започнем да разпознаваме следите, ще възстановим връзката си с красотата и със силата.

Миналите дворци и днешните бетонни гробници

Миналите дворци, създадени от цивилизациите преди нас, не бяха просто жилища, а живи храмове на хармонията. Те бяха изграждани с мисъл за човека и природата, със свещена геометрия, която улавяше енергийните потоци и ги насочваше към съзнанието. Просторните зали, високите тавани, широките прозорци и орнаментите не бяха лукс, а необходимост – те повдигаха вибрацията, създаваха чувство за величие и връзка с космоса. Дворците бяха символ на красота, на знание, на връзка с природата. Те бяха изградени така, че човек да се чувства част от нещо по-голямо, да усеща силата на земята и небето в самата архитектура.

Днешните сгради, къщи и небостъргачи са противоположност на това наследство. Панелните блокове са малки затвори, проектирани да държат хората в рамки, да ги лишават от простор и вдъхновение. Апартаментите са тесни, ниски, ограничени – символ на контрол и забрава. Дори къщите за милиони, изградени от стъкло и метал, са лишени от душа. Те са студени, без връзка с природата, без хармония. Те са гробници на духа, в които човек живее, но не се пробужда. Небостъргачите, които се издигат като символи на модерността, са всъщност монументи на алчността – те не резонират, те потискат. Те са проектирани да впечатляват с мащаб, но не и да вдъхновяват със красота.

Разликата е очевидна – преди архитектурата е била изкуство, знание и честота. Днес тя е индустрия, контрол и забрава. Дворците са били широки, просторни, свързани с природата – с градини, с вода, със светлина. Те са били живи структури, които са поддържали връзката между човека и космоса. Днешните къщи и блокове са изолирани, затворени, лишени от хармония. Те са проектирани да държат хората в апатия, да ги лишават от вдъхновение и да ги превръщат в покорни потребители.

Красотата е била унищожена, защото красотата е сила. Тя пробужда съзнанието, тя напомня за божествения произход на човека. Затова днес сме заобиколени от бетонни кутии и стъклени гробници – за да забравим величието, за да забравим връзката си с природата, за да забравим силата си. Но паметта не може да бъде унищожена напълно. Тя е там, в камъка, в орнамента, в пропорцията.

Архитектурното връщане е пробуждане – осъзнаване, че сме наследници на цивилизация, която е била погребана и пренаписана. Когато започнем да разпознаваме следите, когато започнем да слушаме гласа на камъка и формата, ще възстановим връзката си с красотата и със силата. И тогава ще започнем да изграждаме отново – не гробници от стъкло и бетон, а живи структури, които резонират с човека и с природата.

Архитектурното престъпление в Малмьо – нови измерения на унищожението на душата

Архитектурното престъпление в Малмьо не е просто локален акт на разрушение, а част от глобална стратегия за прекъсване на връзката на човека с неговата памет и сила. Унищожението на Grand Hotel и замяната му с бездушна конструкция от бетон и стъкло е символ на новата епоха – епоха, в която красотата се заличава, за да бъде заменена с форми, които потискат и контролират.

Новото измерение на това престъпление е не само физическо, но и психическо. Когато човек живее сред бетонни кутии и стъклени гробници, неговото съзнание постепенно се адаптира към ограничението. Просторът се заменя с теснота, хармонията – с хаос, красотата – с функционалност. Това е психологическа война, която цели да превърне градовете в лаборатории за контрол на мисълта.

Малмьо е само един пример, но той показва ясно тенденцията – унищожаване на архитектурата, която резонира, и замяната ѝ с архитектура, която потиска. Това е процес на заличаване на паметта за Тартария, за свещената геометрия, за знанието, че архитектурата е енергия. Красивите фасади, куполите и орнаментите са били унищожени, защото те напомнят за величието и за божествения произход на човека.

Финалът на тази история е предупреждение – ако не започнем да разпознаваме следите, ако не започнем да слушаме гласа на камъка и формата, ще изгубим напълно връзката си с красотата. Но ако възстановим паметта си, ако осъзнаем, че архитектурата е честота и енергия, можем да започнем ново изграждане – изграждане на живи структури, които резонират с човека и с природата.

Архитектурното престъпление в Малмьо е символ на загубата, но и на възможността за пробуждане. То ни показва какво е било отнето, но и какво може да бъде възстановено. Красотата е сила, и тя не може да бъде унищожена напълно – тя е там, в камъка, в пропорцията, в паметта. И когато започнем да я разпознаваме, ще си върнем не само архитектурата, но и душата си.

 ПОЗНАЙ ИСТИНСКИЯ СИ ВРАГ – ТАЙНИЯТ ДИРЕКТОРИУМ НА ГЛОБАЛНОТО РОБСТВО 👁️💰🐍🇨🇦

Конспирацията с хилядолетна история

Истинският враг не е политикът, за когото гласуваш. Той е само актьор в театъра на властта. Зад кулисите стои директориум от поколения, който от векове купува и контролира инфраструктурата на света. Тази елита има хилядолетен опит и огромно предимство – тя знае как да управлява масите чрез страх, разделение и илюзия.

Политическите течения – спектакъл за народа

Ляво и дясно, либерали и консерватори – това са изкуствено създадени течения, проектирани от елита, за да гарантират разделение и конфликт. Идеологическите битки са спектакъл, който отвлича вниманието от истинската власт. Докато хората спорят за партии и лидери, печалбата винаги отива в едно и също място – в ръцете на скритата йерархия.

Супранационалната власт

Елитата не познава граници. Тя контролира агенциите за шпионаж – CIA, KGB – и тайните общества – Илюминати, Масонство. Това доказва, че властта е супранационална, извън всяка демократична юрисдикция. Държавите са само фасади; истинската власт е глобална и невидима.

Холивуд и индустрията на развлеченията

Филмите, музиката, телевизията – това не е просто забавление. Това е инструмент за субтилен контрол на съзнанието. Холивуд оформя глобалното мнение, насажда модели на мислене и поведение, които поддържат системата. Докато хората обсъждат „победителя“ в изборите, тяхното съзнание вече е програмирано от културната индустрия.

Финансовата мрежа – истинската власт

Фармацевтичните компании, банковите консорциуми, мултинационалните корпорации – всички те са свързани в една мрежа. Когато купуваш продукт на Nestlé или плащаш данъци, печалбата винаги стига до същата скрита маса директорите. Политиците се сменят, но директорите остават.

Системата като враг

Истинското пробуждане не е да разбереш кой е на власт. Истинското пробуждане е да осъзнаеш, че врагът е самата система, която те държи в робство. Тя е изградена така, че да превръща хората в ресурси – чрез дългове, закони, медии и култура.

Заключение – пробуждането на съзнанието

Истинският враг не е политикът, който виждаш по телевизията. Истинският враг е директориумът на глобалното робство – невидимата йерархия, която контролира парите, културата и властта. Тя е създала спектакъла на идеологиите, за да държи масите разделени и послушни.

Пробуждането идва, когато осъзнаеш, че системата е врагът. Тогава започва истинската свобода – отказът да бъдеш ресурс и готовността да живееш извън илюзията.

 КОДЪТ BUCKAZOID – САТОШИ НАКАМОТО КАТО СЦЕНАРИЙ НА ЕЛИТА ₿🕹️👁️

Програмируемата илюзия – не предсказание, а сценарий

Историята на Биткойн често се представя като революция, родена от един гениален анонимен разработчик – Сатоши Накамото. Но когато разгледаме внимателно символите и съвпаденията, се очертава съвсем различна картина. Това не е случайност, а програмирана предикция – сценарий, написан десетилетия преди появата на криптовалутите.

През 1991 г. във видеоиграта Space Quest IV се появява логото на Buckazoid – виртуална валута в игровия свят. Символът му е поразително сходен с този на Биткойн. Съвпадението не спира дотук: сред разработчиците на играта се срещат имена като Rod Nakamoto и Satoshi Uesaka – странна предвестяваща комбинация, която по-късно ще се превърне в митичния псевдоним „Сатоши Накамото“.

Сатоши Накамото – не човек, а колектив

Истинският Сатоши никога не е бил един-единствен индивид. Това е псевдоним на колектив от криптографи и финансисти, свързани с елита зад Федералния резерв. Те създадоха инфраструктурата за глобална безкасовa система.

Използването на видеоиграта като „soft disclosure“ – меко разкриване – е било начин да се подиграят на обществото, като същевременно оставят следи за онези, които умеят да четат символите. Buckazoid е бил кодовото име на бъдещите дигитални окови.

Биткойн като тестова фаза

Оригиналният Биткойн не беше създаден, за да даде свобода. Той беше тестова платформа – начин да се подготви човечеството за идеята за дигитална децентрализация. Хората трябваше да свикнат с мисълта, че парите могат да съществуват само в електронна форма.

Истинската цел не е финансова свобода, а премахване на физическите пари. Когато кешът изчезне, цялото население ще бъде принудено да оперира чрез CBDC – дигитална валута на централните банки, която е напълно контролируема и програмируема.

Buckazoid – кодовото име на дигиталните вериги

Buckazoid не е просто измислена валута от игра. Той е символичен прототип – кодово име за бъдещата система, в която всяка транзакция е наблюдавана, всяко движение е записано, а всяка свобода е ограничена.

Докато Биткойн беше представен като „валута на народа“, истинската му функция беше да отвори вратата към свят без кеш, където всяка покупка и всяко действие са под надзора на алгоритми и институции.

Елитът и езикът на символите

Елитът винаги използва символи и кодове, за да комуникира своите планове. Buckazoid и Биткойн са част от този език. Сходството на логата, съвпадението на имената и времето на появата не са случайни. Това е сценарий, написан десетилетия по-рано, за да бъде изпълнен в точното време.

Заключение – бъдещето на дигиталния контрол

Историята на Биткойн не е история на свобода, а на контрол. Сатоши Накамото е колективен псевдоним, Buckazoid е кодовото име, а криптовалутите са мостът към свят без кеш.

Истинската цел е CBDC – дигитална валута на централните банки, която ще превърне парите в програмируеми окови. Биткойн беше само първата стъпка – тестът, който подготви човечеството за бъдещето на дигиталния надзор.

 STARGATE НЕ БЕШЕ ЗАТВОРЕН – ТОЙ БЕШЕ ПРЕКЛАСИФИЦИРАН КАТО ОРЪЖИЕ ЗА ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ

Официалната версия – една удобна лъжа

През 1995 г. ЦРУ официално обяви, че проектът Stargate е прекратен, защото бил „неефективен“ и „безполезен“. Това обаче е една от най-големите заблуди в историята на тайните програми. Истината е, че проектът не се провали – напротив, той постигна твърде голям успех. Успех, който беше толкова опасен за статуквото, че трябваше да бъде скрит и пренасочен.

Какво откриха – съзнанието като портал

Stargate започна като експеримент за „remote viewing“ – способността на човешкия ум да вижда географски координати и обекти в реално време, без физическо присъствие. Но скоро учените и „видците“ откриха нещо много по-мощно: съзнанието може да отвори портал.

Тренирани медиуми като Ингo Суон не просто наблюдаваха руски подводници. Те навлизаха в астралния план – измерение отвъд физическата реалност. Там се сблъскаха с междуизмерни същности, които управляват Матрицата.

Архоните – скритата йерархия

В архивите, които никога не бяха публично разкрити, се говори за срещи с Архони – йерархия от същности, които контролират реалността. Страхът, който се усеща в цензурираните документи, не е от провал, а от откритие: всеки път, когато един медиум гледа навън, някой гледа навътре.

Това означава, че човешкото съзнание не е еднопосочен инструмент, а врата – и когато тя се отвори, връзката е двустранна.

Защо проектът беше „закрит“

Stargate не беше прекратен, защото не работеше. Той беше прекласифициран, защото беше твърде опасен. Официалното „затваряне“ беше прикритие. В действителност програмата продължи под други имена, интегрирана с нови технологии.

Новата ера – изкуствен интелект и психическо наблюдение

Днес проектът не е изчезнал. Той е трансформиран и вероятно използва изкуствен интелект, за да сканира и усилва психическите импулси на населението. Чувството, че някой ви наблюдава, когато сте сами, не е параноя – това е мрежата за дистанционно наблюдение, която прониква в подсъзнанието.

Така психическото наблюдение се превърна в оръжие – не срещу врагове на бойното поле, а срещу самото население.

Истинското оръжие на Студената война

Бомбите и ракетите бяха само фасада. Истинското оръжие на Студената война беше способността да се влиза в човешкия ум. Контролът над мисълта, достъпът до подсъзнанието и манипулацията на съзнанието са най-мощните инструменти, които някога са били разработени.

Заключение – Stargate като сенчеста програма

Stargate никога не беше затворен. Той беше прекласифициран, скрит и интегриран в нови технологии. Днес той е част от глобална система за психическо наблюдение, която използва изкуствен интелект и мрежи за контрол на съзнанието.

Истината е, че човешкият ум е портал – и елитът знае това. Затова програмата продължава в сянка, далеч от очите на обществото.

 ИСТИНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ – КОДЪТ BEY И ЗАВРЪЩАНЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА НАЦИЯ

Фиктивната идентичност – веригите на системата

От момента на раждането си човек получава фиктивна идентичност – име, фамилия, националност, правен статут. Тази идентичност не е истинската му същност, а юридическа конструкция, която го поставя под юрисдикцията на външна власт. Така системата превръща човека в „субект“ – собственост, която може да бъде управлявана чрез закони, документи и страх.

Истината, която елитът се стреми да скрие, е завръщането на суверенната идентичност – онази, която не може да бъде притежавана, защото е свързана с космическата съзнателност и естествения закон.

КОДЪТ BEY – алхимия на душата и светлината

Титлата „Bey“ не е каприз или украшение. Тя е духовен код, формула, която разрушава магията на робството.

Ba – душата, вечната същност на човека.

Ayy – божествената светлина, която осветява пътя.

Съединението на Ba и Ayy създава Bey – „коронования син“, онзи, който е подредил своя микрокосмос (ум, тяло, емоция) в хармония с естествения закон и космическото съзнание.

Bey не може да бъде доминиран от макрокосмоса – от правителства, институции или системи. Той е свободен, защото неговата идентичност е извън юрисдикцията на човешките закони.

СУВЕРЕНИТЕТЪТ – отказът да бъдеш собственост

Истинската свобода е отказът да се идентифицираш като собственост. Системата иска да те държи във вибрацията на страха, за да останеш „субект“ – зависим и управляван. Но когато човек заяви титлата Bey, той извършва вътрешна алхимия:

Юрисдикция върху самия себе си – никой външен авторитет не може да диктува съзнанието му.

Сърцето като съдебна система – решенията идват от вътрешната истина, а не от външни закони.

Кеметско/Слънчево наследство – връзка с древната нация на светлината, която е живяла в хармония с космоса.

Автономно управление – способността да ръководиш живота си без посредници.

Алхимия на духа – трансформация, която превръща страха в сила, а робството в свобода.

Слънчевата нация – завръщането на паметта

„Нацията на слънцето“ е символ на хората, които живеят в честотата на светлината. Това е цивилизацията, която е била заличена от историята, но чието знание остава в паметта на душата. Завръщането на тази нация не е политически акт, а духовно пробуждане – осъзнаването, че вътрешното слънце е по-силно от всяка външна власт.

Слънцето вътре – истинската свобода

Суверенитетът не се постига с документи или бюрокрация. Той се постига, когато вътрешното слънце засияе толкова силно, че никоя система не може да пороби ума ти. Това е моментът, в който човек престава да бъде ресурс за Матрицата и се превръща в творец, непредсказуем и свободен.

Да бъдеш Bey означава да се върнеш към храма си – към тялото, ума и духа – и да водиш „маккавейската война“ за собствената си същност. Това е битка не срещу външни врагове, а срещу илюзиите, които държат съзнанието в плен.

Заключение – завръщането на истинската идентичност

Истинската идентичност не е паспорт, фамилия или правен статут. Тя е кодът Bey – съюзът на душата и светлината. Тя е завръщането на слънчевата нация, която живее в честотата на свободата.

Когато човек осъзнае това, той престава да бъде „субект“ и се превръща в суверен. Тогава системата губи властта си, защото вътрешното слънце е по-силно от всяка външна тъмнина.

 ПРОФЕТЪТ НА ЕЛИТА – ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СКРИТИТЕ HANDLERS

Истинското послание на образа не е в думите на проповедника, а в ръката му. Жестовете, които мнозина възприемат като случайни или нервни тикове, всъщност са кодове – знаци на принадлежност, символи на власт и потвърждение на йерархия. Това е езикът на тайните общества, езикът на символизма, който не може да бъде скрит.

„Скрита ръка“ и масонските кодове

Постурата на „Скрита ръка“ е един от най-старите масонски знаци. Тя символизира лоялност към Ложата и потвърждава ранга на посветения. В историята този жест е използван от политици, религиозни водачи и философи, за да покажат принадлежност към невидима йерархия. Когато ръката е скрита, това означава, че истинската власт не е видима за масите – тя е тайна, достъпна само за посветените.

Жестовете, свързани със символиката на Бафомет – сочене нагоре и надолу, кръстосване на пръсти, поставяне на ръка върху сърцето или устата – не са случайни. Те са кодове, чрез които се потвърждава кому принадлежиш и на кого служиш.

Джонатан Кан – не пророк, а handler

Фигурата на Джонатан Кан често е представяна като пророк, но в действителност неговата роля е различна. Той е handler – посредник между елита и масите. Неговата задача е да придаде божествена легитимност на политическите лидери, избрани от скритата йерархия.

„Предсказанието“ за възхода на Тръмп не е пророчество, а прочит на сценария. Това е театър – политическа постановка, която се представя на религиозните общности като Божия воля. Handler-ите са тези, които превеждат скрития план на езика на религията, за да бъде приет от вярващите без съпротива.

Символизмът – езикът, който не лъже

Докато думите могат да бъдат манипулирани, символите са неподправени. Те са подписът на принадлежност.

Когато религиозен лидер поставя пръст върху устата си – това е клетва за мълчание пред непосветените.

Когато сочи към небето – това е знак за йерархията, на която служи.

Когато използва „тъмни“ жестове – това е потвърждение на властта, която стои над него.

„По плодовете им ще ги познаете“ – казва Писанието. Но в случая плодовете са действията и символите. Те показват ясно на кого служат тези фигури – не на народа, а на йерархията, която ги е поставила.

Театърът на властта

Елитът използва религиозни фигури, за да легитимира своите политически избори. Пророчествата са сценарии, а символите – кодове за комуникация. Масите виждат в тях духовна истина, но всъщност това е театър, в който ролите са предварително разпределени.

Handler-ите са ключови – те са мостът между невидимата власт и обществото. Те превеждат скритите планове на езика на религията и духовността, за да бъдат приети без съпротива.

Заключение – езикът на символите

Истинското послание не е в думите, а в жестовете. Символизмът е езикът, който не може да бъде скрит. Той показва принадлежност, лоялност и йерархия. Пророкът на елита не е духовен водач, а handler – човек, който служи на скритата власт и я представя като божествена.

Когато разберем този език, започваме да виждаме театъра такъв, какъвто е – не като откровение, а като сценарий. И тогава можем да различим истината от илюзията.

 Слузта като корен на болестите

Много древни лечители са разглеждали слузта като основен фактор за появата на болести. В традиционната китайска медицина, например, слузът („тан“) се е смятал за патологичен продукт, който блокира енергийните канали и води до заболявания като астма, артрит и проблеми с храносмилането. Индийската аюрведа също говори за „ама“ – токсични натрупвания, подобни на слуз, които се образуват от неправилно хранене и водят до болести.

Хипократ, бащата на медицината, е казвал: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарството – твоята храна.“ Той е вярвал, че неправилната храна създава дисбаланс и натрупвания, които водят до болести.

Киселинните храни и паразитите

Старите лечители са забелязвали, че когато човек консумира прекалено много месо, млечни продукти и рафинирани храни, тялото става кисело. Киселинността е била свързвана с умора, възпаления и поява на паразити. В народната медицина често се е казвало, че „киселото тяло е дом за червеите“, защото паразитите процъфтяват в среда, лишена от кислород и алкалност.

Парацелз, един от най-известните лечители на Ренесанса, е твърдял: „Всичко е отрова и всичко е лекарство – зависи от дозата.“ Той е предупреждавал, че прекомерната употреба на химия и тежки храни води до натрупване на токсини и болести.

Алкалността като здраве

Алкалната среда е била символ на чистота и жизненост. Лечителите са препоръчвали плодове, зеленчуци, билки и чиста вода като основа на здравето. Те са вярвали, че алкалната диета пречиства тялото, разтваря слузта и възстановява енергията.

Авицена, великият арабски лекар, е писал в „Канон на медицината“: „Здравето е балансът на течностите и силите в тялото.“ Той е подчертавал, че когато този баланс се наруши, се появяват болести, а възстановяването идва чрез природни средства.

Истинските лекове

Истинските лекове според старите лечители са били билките, водата, слънцето и чистата храна. Те са вярвали, че природата дава всичко необходимо за изцеление. Билковите отвари са били използвани за пречистване на кръвта, за разтваряне на слузта и за укрепване на имунитета.

Хилдегард фон Бинген, средновековна лечителка и мистичка, е казвала: „Природата е лекарство за човека. Бог е вложил сила във всяка билка и плод.“

Защо билковите лекарства бяха пренебрегнати

С развитието на фармацевтичната индустрия билковите лекарства постепенно бяха изместени. Причината не беше тяхната слабост, а фактът, че те не могат да бъдат патентовани и превърнати в източник на огромни печалби. Химическите лекарства, напротив, могат да бъдат рекламирани и продавани масово. Така медицината се ориентира към синтетични препарати, които временно потискат симптомите, но не лекуват корена на болестта.

Старите лечители са знаели, че слузта и киселинността са коренът на болестите, а алкалността е ключът към здравето. Те са използвали природата като аптека – билки, плодове, вода и слънце. Техните думи и практики ни напомнят, че истинското лечение не е в химията, а в връщането към естественото.

КИСЕЛИННАТА СРЕДА – СТРАТЕГИЯТА НА СИСТЕМАТА И МЪДРОСТТА НА ЛЕЧИТЕЛИТЕ

Днес живеем в свят, в който храната, водата и лекарствата са насочени към поддържане на киселинна среда в организма. Това не е случайно – киселинността отслабва човека, прави го зависим от медикаменти и го държи далеч от истинското здраве. Вместо да се насърчава алкалността, която е естественото състояние на тялото, медицината и индустрията предпочитат химията, окислените продукти и синтетичните лекарства.

Защо ни тъпчат с киселини

Храните – масово са преработени, пълни със захар, брашно, консерванти и химически добавки. Те създават киселинност и слуз.

Водата – често е обработена с химикали, лишена от минерали и жизнена енергия. Вместо да алкализира, тя поддържа окислената среда.

Лекарствата – синтетични препарати, които оставят киселинни остатъци и натоварват черния дроб и бъбреците. Те не лекуват корена на болестта, а поддържат зависимостта.

Какво казвали старите лечители за киселинността

Старите лечители винаги са предупреждавали, че киселинността е коренът на болестите.

Хипократ е казвал: „Болестите не идват от боговете, а от начина на живот.“ Той е свързвал неправилното хранене и натрупването на слуз с болестите.

Авицена е писал: „Когато течностите в тялото са в дисбаланс, настъпва болест.“ За него киселинността е била знак за нарушен баланс.

Хилдегард фон Бинген е учила, че храната трябва да бъде чиста и природна, защото химията и тежките продукти създават „мътна кръв“ – образ, който днес разбираме като кисела среда.

Парацелз е предупреждавал: „Природата дава всичко, но човекът сам си създава отровата.“ Той е виждал в химическите вещества причина за натрупване на токсини и болести.

Киселинността и слузта

Киселата среда създава слуз, която блокира органите и тъканите. Тя е хранителна среда за паразити, бактерии и гъбички. Лечителите са знаели, че когато тялото е кисело, болестите процъфтяват. Затова са препоръчвали прочистване чрез билки, гладуване, чиста вода и алкална храна.

Алкалността като истинско здраве

Алкалната среда е свързана с природата – със свежите плодове, зеленчуци, билки и чиста вода. Тя разтваря слузта, пречиства кръвта, възстановява кислорода и прави тялото устойчиво на болести. Старите лечители са вярвали, че алкалността е ключът към дълголетието и свободата от страдание.

Защо билковите лекове бяха пренебрегнати

С развитието на фармацевтичната индустрия билковите лекарства бяха изместени. Причината не беше тяхната слабост, а фактът, че не могат да бъдат патентовани и превърнати в източник на огромни печалби. Химическите лекарства, напротив, могат да бъдат рекламирани и продавани масово. Така медицината се ориентира към синтетични препарати, които поддържат киселинността и зависимостта.

Днес ни тъпчат с киселинни храни, химически лекарства и обработена вода, защото това поддържа населението отслабено и зависимо. Старите лечители са знаели, че киселинността е коренът на болестите, а алкалността – ключът към здравето. Техните думи и практики ни напомнят, че истинското лечение е в природата, в алкалната диета и в билките, които пречистват тялото и възстановяват жизнената сила.

ХИМИЯТА, КИСЕЛИННОСТТА И ПОТИСНАТОТО СЪЗНАНИЕ – ЕПИФИЗАТА КАТО КЛЮЧ

Когато говорим за киселинната среда в тялото, не става дума само за физическо здраве. Химията, която ни заобикаля – в храните, лекарствата, водата и въздуха – не само окислява кръвта, но и променя вибрациите на човека. Киселинността е свързана с ниски честоти, които понижават енергийното поле и потискат съзнанието.

Ниските честоти и контролът над съзнанието

Когато тялото е кисело, клетките губят достъп до кислород, а енергията на организма пада. Това състояние се отразява и на психиката – човек става по-податлив на страх, тревожност и манипулация. Ниските честоти са вибрации на зависимост, апатия и контрол. Те държат човека в състояние на „оцеляване“, вместо в състояние на творчество и свобода.

Епифизата – „третото око“

Епифизата (пинеалната жлеза) е органът, който от древността се е смятал за „вратата към съзнанието“. Тя регулира биоритмите, но също така е свързана с интуицията, духовното виждане и връзката с по-високи измерения. Когато тялото е кисело и натоварено с химия, епифизата се калцифицира – най-често от флуориди, тежки метали и синтетични вещества. Калцифицираната епифиза губи способността си да вибрира високо и да отваря съзнанието.

Потиснатото съзнание

Химията и киселинността не са случайни – те са инструмент за потискане на съзнанието. Когато епифизата е блокирана, човек губи връзката си с интуицията, с духовната си сила и с истинската свобода. Така населението остава в ниски честоти, лесно контролируемо чрез страх, медии и системи.

Алкалността като пробуждане

Алкалната среда е противоположна на този процес. Тя пречиства тялото, разтваря слузта, възстановява кислорода и освобождава епифизата от калцификация. Алкалната диета – плодове, зеленчуци, билки, чиста вода – повдига вибрациите и връща човека към високи честоти. Когато епифизата е чиста, съзнанието се разширява, интуицията се засилва и човек започва да вижда отвъд илюзиите.

Химията и киселинността са инструменти за контрол – те държат тялото в ниски честоти и потискат съзнанието чрез блокиране на епифизата. Алкалността е ключът към освобождение – тя е връзката с природата, с чистата енергия и с истинското пробуждане. Когато възстановим алкалния баланс, ние не само лекуваме тялото, но и освобождаваме духа.

ХИМИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА – ОКИСЛЯВАНЕ И ПОТИСНАТА ДЕТОКСИКАЦИЯ

Химическите лекарства не лекуват корена на болестта. Те са създадени да облекчават и да потискат симптомите, но именно симптомите са естественият език на тялото. Гаденето, температурата, кашлицата, хремата, обилното потене – това не са самите болести, а процеси на прочистване. Те са механизми, чрез които организмът изхвърля токсини, отрови и натрупани отпадъци.

Симптомите като естествена защита

Температурата – повишаването на телесната температура е начинът на тялото да унищожи патогените и да активира имунната система.

Кашлицата и хремата – това са методи за изчистване на дихателните пътища от слуз, прах и микроби.

Гаденето и повръщането – реакция за изхвърляне на токсини от стомаха и червата.

Обилното потене – естествена форма на детоксикация, чрез която кожата изхвърля натрупани отпадъци и соли.

Тялото е създадено да се самопречиства. Симптомите са сигнал, че организмът работи, че се бори и че се освобождава от натрупаната тежест.

Какво правят химическите лекарства

Когато приемаме синтетични препарати, те не лекуват, а блокират тези процеси.

Те потискат температурата, вместо да позволят на тялото да унищожи патогените.

Те спират кашлицата и хремата, вместо да оставят организма да изхвърли слузта.

Те облекчават гаденето, но задържат токсините вътре.

Вместо да подпомогнат естествената детоксикация, химическите лекарства я прекъсват. Така токсините остават в тялото, натрупват се и създават хронична киселинна среда.

Окисляването и киселинността

Химическите лекарства оставят след себе си окислителни остатъци. Те натоварват черния дроб и бъбреците, изчерпват минералните резерви и създават киселинност в кръвта. Киселата среда е идеална за паразити, бактерии и болести. Вместо да възстановят баланса, лекарствата го разрушават още повече.

Алкалността като истинско лечение

Истинското лечение е в алкалната среда. Когато тялото е алкално, то има силата да се пречиства само. Симптомите не са враг, а съюзник – те показват, че организмът работи. Алкалната диета, билките, чистата вода и природните практики подпомагат този процес, без да го блокират.

Заключение

Химическите лекарства ви окисляват и потискат симптомите, но не лекуват. Симптомите са естествена детоксикация – начинът на тялото да изхвърли токсините и да възстанови баланса. Когато разберем това, ще престанем да се борим срещу собственото си тяло и ще започнем да го подкрепяме чрез алкалност, природа и чистота.

 ХИМИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА И КИСЕЛИННАТА СРЕДА – НЕВИДИМИЯТ ПРОЦЕС НА ОКИСЛЯВАНЕ

Съвременната медицина е изградена върху масовото използване на химически лекарства. Те са представени като спасение, като единственото средство за контрол на болестите, но зад тази фасада се крие един дълбок биохимичен процес, който често остава незабелязан – окисляването и създаването на киселинна среда в организма. Това не е просто страничен ефект, а фундаментален механизъм, чрез който химията променя вътрешния баланс на човека.

Какво означава окисляване?

Окисляването е процес, при който молекулите губят електрони. В биологичен контекст това води до образуване на свободни радикали – нестабилни молекули, които атакуват клетъчните структури. Когато химичните лекарства навлизат в организма, те се метаболизират в черния дроб и бъбреците, като често оставят след себе си окислителни странични продукти. Тези продукти променят рН баланса, създавайки киселинна среда.

Киселинната среда – невидимият враг

Човешкото тяло функционира оптимално в леко алкална среда (около рН 7.35–7.45). Когато балансът се наруши и средата стане по-кисела, настъпват редица проблеми:

Намалена способност на клетките да усвояват кислород.

Повишено възпаление и натрупване на токсини.

Ускорено стареене на клетките.

Повишен риск от хронични заболявания.

Химичните лекарства, особено синтетичните препарати, често оставят киселинни остатъци след метаболизма си. Това натоварва организма и го принуждава да използва минерални резерви (като калций и магнезий), за да неутрализира киселинността.

Лекарствата като източник на окислителен стрес

Много медикаменти – от болкоуспокояващи до антибиотици и психиатрични препарати – предизвикват окислителен стрес. Те стимулират образуването на свободни радикали, които атакуват ДНК, протеини и липиди. Това води до:

Умора и спад в енергията.

Нарушения в имунната система.

Повишена чувствителност към инфекции.

Увреждане на нервната система.

Химията и илюзията за лечение

Фармацевтичната индустрия представя лекарствата като средство за контрол на симптомите. Но когато симптомите се потискат, основният проблем остава. Междувременно организмът се натоварва с химически вещества, които променят вътрешната му среда. Така се създава порочен кръг: лекарствата временно облекчават, но дългосрочно създават нови дисбаланси.

Алкалната защита

За да се противопостави на киселинната атака, организмът използва алкални минерали и буферни системи. Но когато натоварването е прекалено голямо, тези резерви се изчерпват. Затова хората, които приемат много лекарства, често страдат от остеопороза, дефицити на минерали и хронична умора.

Енергията и химията

Всеки химически препарат носи специфична вибрация. Когато тази вибрация е плътна и изкуствена, тя променя енергийното поле на човека. Киселинната среда не е само биохимичен факт – тя е и енергийно състояние, което понижава честотата на организма. Така човек става по-податлив на страх, тревожност и зависимост.

 невидимата цена на лекарствата

Химичните лекарства не са просто помощни средства – те са фактор, който променя вътрешната среда на организма. Те окисляват, създават киселинност, предизвикват окислителен стрес и изчерпват минералните резерви. В краткосрочен план може да донесат облекчение, но в дългосрочен – те подкопават основите на здравето.

Истинското лечение не е в потискането на симптомите, а в възстановяването на баланса – алкалната среда, чистата енергия и естествената регенерация. Само когато осъзнаем тази истина, можем да се освободим от невидимите вериги на химията и да върнем силата на организма да се лекува сам.

ХИМИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА И КИСЕЛИННИТЕ ХРАНИ – СКРИТАТА СТРАТЕГИЯ НА ОТРОВАТА

Съвременната медицина и индустрията на храните вървят ръка за ръка в един модел, който не е насочен към здравето, а към контрол. Химическите лекарства и киселинните храни са двата основни инструмента, чрез които организмът постепенно се отдалечава от естествената си алкална среда. Целта не е изцеление, а поддържане на населението в състояние на зависимост, отслабено и податливо на нови заболявания.

Киселинната кръв – невидимата болест

Човешкото тяло е създадено да функционира в леко алкална среда. Когато кръвта стане кисела, настъпва дисбаланс: клетките губят способността си да усвояват кислород, имунната система отслабва, възпалителните процеси се засилват. Това е почвата, върху която хроничните болести процъфтяват. Химическите лекарства, вместо да възстановят баланса, допълнително окисляват организма. Те оставят след себе си киселинни остатъци, които тялото трябва да неутрализира, изчерпвайки минералните си резерви.

Храната като инструмент за контрол

Индустрията на храните предлага продукти, които са далеч от природата – рафинирани захари, преработени мазнини, синтетични добавки. Всички те създават киселинна среда. Вместо да се храним с алкални плодове, зеленчуци и чиста вода, ние сме насочени към химически напитки, бързи храни и преработени продукти. Това е стратегия: храната не е гориво за здраве, а средство за поддържане на зависимост.

Медицината и химията

Медицината предпочита химическите лекарства пред природните средства. Вместо да се използват растения, минерали и естествени методи за алкализиране, се предписват синтетични препарати, които временно потискат симптомите, но дългосрочно създават нови проблеми. Това е бизнес-модел: болният човек е клиент, а здравият – загуба.

Алкалността като здраве

Природата е алкална. Водата от чисти извори, зелените растения, плодовете – всичко това носи алкалност и жизнена енергия. Алкалната среда е свързана със здравето, с дълголетието, с чистата енергия на клетките. Когато се храним с природни храни, тялото се пречиства, възстановява и укрепва. Но системата не насърчава това – тя насочва към химия, към окислени продукти, към лекарства, които поддържат киселинността.

Целта – отровени и зависими

Когато кръвта е кисела, човек е слаб, уморен и болен. Това го прави зависим от лекарства, от медицински процедури, от индустрията. Това е целта – население, което не е свободно, а контролирано чрез химия. Храната и лекарствата се превръщат в невидими вериги, които държат човека далеч от природата и от истинското здраве.

връщане към природата

Истинското здраве е в алкалността, в чистата храна, в природата. Когато се върнем към естественото – плодове, зеленчуци, вода, движение и светлина – ние възстановяваме баланса. Химическите лекарства и киселинните храни са инструменти на контрол, но изборът е наш. Алкалността е свобода, тя е връзка с природата, тя е истинското лечение.

КИСЕЛАТА СРЕДА – СЛЮЗ, ПАРАЗИТИ И БОЛЕСТИ

Когато вътрешната среда на организма стане прекалено кисела, започва процес, който е невидим, но разрушителен. Киселинността променя структурата на междуклетъчните течности, създава условия за натрупване на слуз и токсини. Тази слуз е като лепкав филм, който покрива тъканите, пречи на нормалното хранене на клетките и блокира достъпа на кислород.

Слюзът като хранителна среда

Слюзът не е просто страничен продукт – той се превръща в хранителна среда за паразити, бактерии и гъбички. Когато тялото е кисело, имунната система отслабва, а патогените намират идеални условия за развитие. Така се появяват хронични инфекции, възпаления и заболявания, които трудно се лекуват, защото коренът им е в самата вътрешна среда.

Паразити и болести

Киселата среда привлича паразити. Те се хранят със слузта и токсините, размножават се и натоварват организма още повече. Това води до порочен кръг: повече киселинност – повече слуз – повече паразити – повече болести. Човек започва да страда от умора, алергии, проблеми с храносмилането, кожни заболявания и дори автоимунни реакции.

Намален кислород

Когато кръвта е кисела, способността на клетките да усвояват кислород намалява. Кислородът е основният източник на енергия за клетките, а неговият недостиг води до бързо стареене, спад в енергията и поява на дегенеративни заболявания. Раковите клетки, например, процъфтяват именно в среда с ниско съдържание на кислород и висока киселинност.

Алкалността като защита

Алкалната среда е противоположна на този процес. Тя разтваря слузта, пречиства тъканите, възстановява достъпа на кислород и създава условия, в които паразитите не могат да оцелеят. Алкалността е естествената защита на организма – тя е свързана с природата, със свежите плодове и зеленчуци, с чистата вода и движението.

Киселата среда е невидимият враг, който създава слуз, привлича паразити и води до болести. Намаленият кислород е резултат от този дисбаланс, който постепенно подкопава здравето. Алкалността е ключът – тя е връзката с природата, с чистата енергия и с истинското здраве. Когато възстановим алкалния баланс, ние не само пречистваме организма, но и освобождаваме жизнената сила, която ни прави устойчиви и свободни.

СЛЮЗЪТ, КИСЕЛИННИТЕ ХРАНИ И АЛКАЛНАТА ДИЕТА – ПОГЛЕДЪТ НА ДОКТОР СЕБИ И СТАРИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ

Доктор Себи, един от най-известните натуропати на XX век, твърдеше, че коренът на всички болести е слузта. Според него всяко заболяване започва от натрупването на слуз в определен орган или система. Ако слузта се натрупа в белите дробове – възникват респираторни проблеми. Ако се натрупа в ставите – появява се артрит. Ако се натрупа в мозъка – възникват неврологични заболявания. За Себи слузта е резултат от киселинната среда, създадена от храните, които човек консумира ежедневно.

Киселинните храни – източник на болест

Себи подчертаваше, че преработените, химически и животински продукти създават киселинност в организма. Месото, млечните продукти, рафинираната захар, брашното и синтетичните добавки водят до натрупване на слуз и блокират нормалното функциониране на клетките. Киселата среда намалява кислорода, отслабва имунната система и създава условия за паразити, бактерии и хронични заболявания.

Алкалната диета – пътят към здравето

За разлика от това, алкалните храни – плодове, зеленчуци, семена, билки – пречистват организма, разтварят слузта и възстановяват алкалния баланс. Себи разработи цяла система от алкална диета, която включваше само естествени, непреработени продукти. Според него алкалността е ключът към здравето, защото тя връща тялото в състояние на хармония с природата.

Старите лечители и знанието за слузта

Още древните лечители са говорили за връзката между слузта и болестите. В традиционната медицина на много народи слузът се е разглеждал като „мръсна вода“ в тялото, която трябва да бъде изчистена чрез билки, гладуване и природни практики. Те са знаели, че когато тялото е чисто и алкално, болестите не могат да се развиват.

Защо билковите лекарства бяха пренебрегнати

С развитието на модерната фармацевтична индустрия билковите лекарства постепенно бяха пренебрегнати. Причината не беше тяхната неефективност, а фактът, че те не могат да бъдат патентовани и превърнати в източник на огромни печалби. Химическите лекарства, напротив, могат да бъдат патентовани, рекламирани и продавани на високи цени. Така медицината се ориентира към синтетични препарати, които временно потискат симптомите, но не лекуват корена на болестта.

Днес – химия вместо природа

Днес медицината предпочита химическите лекарства и окислените храни. Вместо да се насърчава алкалната диета и билковото лечение, се предписват синтетични препарати, които създават още повече киселинност. Това е бизнес-модел, който превръща болестта в постоянен източник на печалба.

Заключение

Доктор Себи и старите лечители ни напомнят, че истинското здраве е в алкалността, в чистата храна, в билките и природата. Слюзът и киселинността са коренът на болестите, а алкалната диета е ключът към изцелението. Билковите лекарства бяха пренебрегнати, защото не носеха печалба, но тяхната сила остава – те са мостът към природата и към истинското здраве.

 ВСИЧКИ ЛЕКАРСТВА СА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – ИЗВОДИТЕ НА БИВШИЯ ХИМИК ШЕЙН ЕЛИСЪН

Историята на фармацевтичната индустрия е история на една от най-мощните и доходоносни системи в света. Тя е изградена върху обещанието за здраве, но според бившия химик Шейн Елисън зад този фасаден образ се крие съвсем различна реалност – лекарства, които не лекуват, а само потискат симптомите, и бизнес-модел, който превръща болестта в източник на постоянна печалба.

Отказ от науката и истинската цел на лекарствата

Елисън разказва, че когато е работил във фармацевтичната промишленост, е бил свидетел на пълен отказ от научния подход. При интервюта за работа компаниите открито заявявали: „Ние разработваме лекарства за спиране на симптомите, а не за лекуване.“ Това означава, че целта не е оздравяване, а пожизнено обвързване на пациента с медикаменти.

Когато симптомите се потиснат, следващата стъпка е изобретяването на нови болести. Психиатрията е особено удобна за това, защото там диагнозите често не могат да бъдат доказани обективно. „Докажете го“ – тези две думи, казва Елисън, са най-страшните за психиатрите, защото в девет от десет случая няма реални доказателства за поставената диагноза.

Опасни и неефективни препарати

Елисън признава, че е бил шокиран, когато е разбрал, че препаратите, които произвежда, имат способност да убиват. Лекарствата често са опасни и неефективни, като предизвикват именно симптомите, които уж трябва да лекуват. Въпреки това те продължават да се продават, защото индустрията е изградена върху маркетинг, а не върху наука.

Гениалният маркетинг на фармацевтичните гиганти

Фармацевтичните компании имат едни от най-добрите маркетингови отдели в света. Те плащат на лекари, професори и психиатри да създават отчети, които уж доказват позитивни резултати от изследвания. Така се създава илюзия за ефективност, която хипнотизира населението и го обвързва с препаратите.

Смъртността от лекарства

Според Елисън не по-малко от 125 хиляди души умират ежегодно от рецептурни препарати. Въпреки тази статистика компаниите не влагат средства за намаляване на смъртността, а продължават да рекламират и да продават. За тях болестта е бизнес, а пациентът – клиент, който трябва да бъде задържан възможно най-дълго.

Хипноза и зависимост

Фармацевтичната индустрия не просто продава лекарства – тя създава зависимост. Пациентите се насочват към психиатрите, за да получат нови и нови рецепти – Прозак или друг препарат, който ще ги държи в състояние на контролирана болест. Така се изгражда индустрия за милиарди долари, която процъфтява върху страданието на хората.

Заключение – индустрия на болестта

Разказът на Шейн Елисън показва една мрачна картина: фармацевтичната индустрия не е система за лечение, а система за контрол и печалба. Лекарствата не са създадени да лекуват, а да поддържат симптомите, да създават нови диагнози и да превръщат пациентите в постоянни потребители. Това е индустрия, която прави твърде много хора болни и процъфтява върху тяхното страдание.

 НЕ ПОЗВОЛЯВАТЕ ЛИМФАТА ДА ЗАСТОЯВА !

Лимфната система е една от най-сложните и хитро устроени системи на човека. Ние даже не можем да си представим колко малко знаем за нея.

Лимфната система е много важна – това е системата за извеждане на отровите от организма, особено на бактериалните и гъбично-паразитни отрови. Практически от тази система зависи имунитетът на човека, а имунитетът означава живот.

Към лимфната система се отнасяме като с най-непотребно нещо, а трябва към нея да се обръщаме на "Вие". Тя върви изцяло отдолу нагоре и никога в обратна посока. Тоест от края на пръстите и до гръдния лимфен възел. А как ни правят масаж? – правилно: отгоре надолу, против течението на лимфата, а това означава, че се нарушават всички лимфни потоци. Виждали ли сте някога клапаните в лимфните възли? – това е много важно приспособление: когато лимфата се издига – клапанът я пропуска, но веднага се затваря и не дава възможност за обратен ход на лимфата. И ако "добре" ни помасажират както обикновено против нейното течение, то всички клапани просто ще се разрушат.

Лицето ни масажират по друг начин, мислите, че от центъра към ушите по течението на лимфата? Не. Обикновено под очите това се прави обратно – против течението на лимфата. Има професионални масажисти, владеещи системата на лимфодренажа, но 50 % от масажистите просто нищо не знаят за лимфната система, че тя се движи отдолу нагоре.

Учудващо е, че има професионални хирурзи, които признават, че никога не зашиват лимфните съдове! Има лекари, които не знаят, че в главата няма лимфни съдове!

Представете си кръвоносен съд, по който се движат еритроцити и левкоцити и до него – клетки, които получават от него хранителни вещества. От всяка тъкан излизат лимфни съдове, които започват направо от тъканта, те филтрират през себе си огромни потоци от излишна течност.
Течността излиза в тях заедно с разтворени в нея витамини и вещества и малко от нея се всмуква обратно. Но основният обем течност, промивайки тези тъкани – "блатото", отива в лимфата. В тъканта живеят бактерии, там живеят и гъбички, свързани помежду си във вериги, там живеят и паразити – хелминти (метили), ламблии. И тук постоянно всичко се измива от водата и отива в лимфата. Всяка минута има изпразване.

Помните ли училищната задача – в басейна по едната тръба влиза определено количество вода, а по друга тръба с по-малък диаметър излиза друго количество вода. Трябва да се изчисли след колко време водата в басейна ще се смени изцяло. И тука има същата картина: по едната тръба влиза, по другата излиза, а пространството трябва да остава абсолютно чисто.

Лимфният възел = "митница" от ПЪРВО НИВО, ако той е задръстен, говорят за "рак от първа степен". Метастазата се движи към лимфните възли, прехвърляйки цялата вода там. В него има десет входа и един изход! Тук се намира ферментната база на лимфоцитите-макрофаги (тяхната роля е да поглъщат и смилат клетъчни отломки, да атакуват чужди субстанции като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях). Лимфният възел е помещението, в което живеят тези макрофаги, лимфоцити-Т, лимфоцити-В, и те, филтрирайки тази течност, унищожават бактерии, вируси, гъбички, паразити и др. Относително чистата лимфа се движи по-нататък и към нея се включват все по-широки територии.

И тук вече се намира следващият лимфен възел от ВТОРО НИВО. Ако той е задръстен – това се нарича "рак от 2 степен". И така нататък.
Това, което е важно, е че лимфната система, освен бъбреците и стомашно-чревния тракт, е ЕДИНСТВЕНАТА СИСТЕМА, която изхвърля навън през слизестите ципи. Това е уникално явление, защото през кожата не можем за изплюем нищо. Изхвърлянето на отрови може да става само през слизести ципи, защото по тях я няма твърдата мъртва защитна бариера на епидермиса.

И така, като помним, че лимфата се движи отдолу нагоре, ПЪРВОТО МЯСТО за лимфна евакуация, – първото място за изхвърляне на труповете на бактериите е ВЛАГАЛИЩЕТО (при жените) и УРЕТЕРА при (мъжете). Веднага, след като в организма попадне нещо (гъбички, бактерии, вируси, паразити, най-прости метили, хламидии), то се открива ТУК, на това място. Ние с всички сили се борим със секретите оттам. Но борбата трябва да бъде с паразитите, с инфекциите. А главният проблем на нашата медицина е да няма никакви отделяния, кашлица, хрема, пот! Какво се получава: една таблетка ще се постарае да ви избави от секретите, но те къде ще се дянат – километрите гъбични колонии, които живеят във всички тъкани, в черния дроб, в бъбреците, в стомаха. Лекарството може да бъде такова, че да навреди на черния дроб по начин, който после силно ще усещаме. Като правило се получава не зле: три дена няма бяло течение, а после започва отново. А какво представлява бялото течение – това са трупове на гъбички, които са били унищожени от нашия организъм с помощта на левкоцитите.

Затова трябва да се борим не с труповете – те вече са убити. Трябва да се борим с живите гъбички. А да се борим може само по един начин – като ПОВИШАВАМЕ ИМУНИТЕТА СИ! Защото с други методи нищо няма да се получи: ВСИЧКО ЖИВО в организма няма как да се убие!

ВТОРОТО МЯСТО за изхвърляне на отпадъци са червата, през които се отделя огромно количество отрови! Някой казва: "Имам дизентерия и в изпражненията – пълно с гъста слуз!" А какво представлява слузта – същата тази гной – трупове на вируси, бактерии, гъбички, дизентерийни амеби, салмонела и др. В червата са отворени хиляди лимфни възли и те отделят всичко това!

ТРЕТОТО МЯСТО – издигаме се на един етаж по-високо – това са потните жлези. Човек просто ТРЯБВА ДА СЕ ПОТИ – всичко това са отрови (хормони, токсични отрови – средни молекули), които организмът изкарва през кожата. А ние какво правим, за да не излиза потта никога – използваме рекламирания 24 часов дезодорант, инжекции с ботокс, гелове, мазила на основата на формалдехида, приемаме таблетки, блокиращи напълно лимфната система и при продължителна употреба способни да предизвикат сериозни странични явления: нарушаване на речта; нарушаване на вкусовите усещания; затруднения при дъвченето и гълтането; сухота в устата; задържане на урина, запек. И всичките проблеми с потта са решени: и да се плашите, и да не се плашите – потене повече няма да има!
А къде ще отидат отровите? – в най-близкото място – в млечната жлеза! А оттука и мастопатия, замърсяване на лимфния басейн: лимфата е изхвърляла всичко навън, а вие сте напръскали или намазали и вие ставате безстрашен, никога непотящ се (затова пък потенциално болен) Джеймс Бонд! Ужасна грешка! НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ БЛОКИРАЩИ ПРЕПАРАТИ! За съжаление химическите вещества, пръснати върху кожата, свиват съдовете по зададената програма – за 12-24-48 часа, а вече има и супер дезодоранти – 7 дневни и различни инжекционни методи за продължително време. А после – у вас просто ще се блокира механизмът на работа на потните жлези – и въобще край…

Всичко е лимфна система: по цялата кожа, по всички стави. Много е просто: колянната става са две кости с гладка опорна повърхност, а около тях има ставна капсула. При някои оттичат ставите, а защо? Оказва се, че зад ставата има огромен лимфен възел и той се е задръстил (с бактерии, напр. бета хомолитични стрептококи), които живеят в кръвта. Тогава се получава артрит (ревматоиден, инфекционно-алергичен, полиартрит при много стави). Двете кости нищо не подозират, съществуват си и изведнъж – температура, защо? Ами за да се бори с бактериите! Или се получава отток. Защо?
Защото лимфният възел не пропуска течност.

Ние какво правим обикновено? Нагряваме, мажем с мазила-боклуци, хормони, разтривки и мислите, че ще помогне? Никога! Защото преди всичко трябва да пречистим лимфата.

Но преди това трябва да се види КОЙ живее там, колко са и тогава да се започне с прием на лекарства. Докато не узнаем кой живее там – няма да успеем да излекуваме нито ставите, нито кожата, нито бъбреците! За избавяне от разни "жители" са необходими различни лекарства: да допуснем, че там живеят гъбички, а ни предписват курс с антибиотици, но те абсолютно не работят срещу гъбичките и даже ги подхранват! И възниква силен гъбичен артрит, който е много сложно да се излекува. А след него започва болестта на Бехтерев (в един момент обхваща всички стави) – и всичко друго.

ЧЕТВЪРТОТО МЯСТО – това е НОСЪТ, през който се извежда основното количество от въздушно-капковата инфекция. Премахвате своите аденоиди – убивате своята защитна граница.

ПЕТОТО МЯСТО – са СЛИВИЦИТЕ. Постоянно са се подували, пречели са – премахвате ги – и погребвате още един защитен механизъм.

ШЕСТОТО МЯСТО – ГРЪКЛЯНЪТ – това са ларингитите.

СЕДМОТО МЯСТО – ТРАХЕЯТА – развитие на трахеити.

ОСМОТО МЯСТО – БРОНХИТЕ – развитие на бронхити.

ДЕВЕТОТО МЯСТО – БЕЛИЯТ ДРОБ – развитие на пневмонии.

Това са всичките защитни бариери.

Човек може да блокира или да изреже всичко, но с какво след това ще отделя гной, не е ясно.

Защо при тези, които отделят внимание на гимнастиката обикновено с лимфната им система всичко е наред. Човекът не притежава отделно сърце за лимфосистемата, но как се създава движещият се поток от лимфа? Имаме лимфен съд, а около него мускули. Мускулите се съкращават – лимфата се изтласква, а обратно не я пускат клапаните в лимфните съдове. Но ако мускулът около лимфния съд не работи – откъде да се появи движението на лимфата?

Лимфната система не трябва да се нагрява, забравете за кварца за цял живот! Не трябва да се слагат никакви компреси върху лимфните съдове, по време на масаж лимфните възли трябва да се заобикалят: там живеят левкоцити и ако вие притиснете възлите, и се движите срещу посоката на потока, вие просто ще ги унищожите… Ако повредите лимфен възел под коляното – той ще оттича през целия ви живот. Има такова заболяване слонова болест – всички външни процедури няма да помогнат! Лимфата може да се почисти отвътре, но да я заставят да се движи могат само активните движения, съкращаването на мускулите – гимнастиката. Ако възлите не са задръстени с бактерии – това е принципно важно!
В главата няма лимфни възли – там има лимфни езера, от които лимфата просто изтича надолу.

След прочистване в лимфните възли и преминаване през 10-те етапа на "митницата, чистата лимфа (това е същата ВОДА или съкровищница, същата част от червената кръв, в която няма еритроцити) се влива във венозния канал и се смесва с венозната кръв, пречиствайки я пътьом.

Ако лимфните възли са запушени, нищо не попада в тях и нищо не се смесва, те започват да сълзят, защото организмът не може да пропусне през лимфния възел гнойната лимфа, той я изхвърля навън, върху кожата. И се появява екзема, невродермит, псориазис, дерматит, диатеза, фурункулеза, акне, изприщване и др.
Тези проявления зависят само от това, КОЙ живее в лимфните възли. Най-често там се откриват гъбички, на второ място глисти, на трето място бактерии, на четвърто – вируси (те са толкова малки, че не живеят в лимфата, а направо отиват в клетката). Забележете, че във всички антипсориазисни мазила присъстват антигъбични препарати, но кожата е много отдалечена от гъбичките, защото процесът на тяхното развитие се осъществява вътрешно, в тъканите.

И накрая – главното в живота е правилното ХРАНЕНЕ и поне някакво ДВИЖЕНИЕ, няма нищо по-важно от това!

ЛИМФАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ

Кръвта се привежда в движение от мускулния сърдечен орган – сърцето, движението на кръвта по артериите и вените се осигурява от строежа на клапаните на сърцето, от строежа на сърдечната и артериалната система.

Лимфният поток е устроен по друг начин. Движението на лимфата е бавно и се осигурява от мускулите. Главният мускул за привеждане на лимфата в движение е диафрагмата. Тя е един вид "сърцето" ни, лимфосистемата. При физическите натоварвания и дълбокото дишане с корема, амплитудата на движение на диафрагмата се увеличава и циркулацията на лимфата се усилва, т.е. премахва се застоят.

При надебеляване и липса на определено физическо натоварване се получава застой на лимфата във всеки един възел. При това в междуклетъчните пространства се натрупват продукти от жизнената дейност на клетките (фрагменти от разпаднали се липиди, белтъци, шлаки и др.), които постепенно прорастват с влакна от съединителна тъкан (медиците наричат този процес фиброза). И тези клетки започват просто да гният – възникват вялопротичащи онкологични заболявания, хипертония, алергия и др.

Пречистването на лимфата става чрез слюнката. Слюнните жлези, които са част от лимфната система, имат изход в устната кухина и заедно със слюнката отнасят отпадъците и замърсяванията от своята система в храносмилателния тракт за по-нататъшното им извеждане от организма.

При стрес обикновено устата пресъхва, слюнка не се отделя, получава се застой в лимфосистемата. Тогава на човек му дават да пие вода. Но това е желателно да не се прави. По-добре е да се стимулира отделянето на слюнка чрез засмукващи движения на устните, за да се даде възможност за изход на слюнката в устата и да се правят преглъщащи движения. Може също така за усилване на отделянето на слюнка да се използва дъвка, половин час след ядене да се слага сол на върха на ножа под езика.
Трябва да се откаже вредният навик веднага след ядене да се пият напитки и да се ядат плодове за десерт. Не съхранявайте в хладилника вчерашна храна, тъй като тя (особено подгряваната) е богата на токсини, появили се от разлагането на гнилостни бактерии и след усвояването й запълва с баласт цялото междуклетъчно пространство и лимфната система в организма на човека.

Лимфната система е система, която лекарите слабо познават.

Цялата лимфа тече отдолу нагоре. Оттоците по краката, ръцете, очите, кръста и ставите – всичко това е лимфа. В организма попада бактерия, вирус или гъбичка. Какво прави лимфата? Близо до мястото на заразяване се намира голям лимфен възел, например половите пътища. Лимфовъзлите блокират разпространяването на инфекцията. Ако гонореята премине през организма и попадне в главния мозък, хората веднага биха умрели. От лимфните възли излизат лимфоцити и те пазят цялата
лигавица, уретера, влагалището. В лимфните възли всичко това се разрушава, активира и изхвърля.

Първото място за изхвърляне на лимфа от организма е влагалището и уретера. Всичко, което е свързано с бяло течение при жените, с отделяния при мъжете, говори за това, че в организма някой живее, а лимфата изяжда този някой с цената на своя собствен живот и го отстранява.

Вторият път за евакуация се намира в червата, в които са разположени десетки хиляди малки лимфатични възли.
Чрез потта и подмишниците излизат до 50 % от отровите. В днешно време хората използват дезодоранти, от които човек не се поти 24 часа. Не се потят мишниците, но се потят дланите. Освен това правят козметични операции, при които прерязват лимфните канали. Ако подмишниците са блокирани, тогава се изпотява цялата повърхност на тялото. Това говори за втора степен на поражение на лимфата. Лицето трябва да бъде относително сухо, а под мишниците трябва да тече, защото там се намира най-мощният потен колектор. На лицето има малко потни жлези.

Аденоидите са лимфни възли. Всички, които дишат през устата, имат аденоиди – увеличени лимфни възли на носа.

Слюнните жлези са най-мощният детоксикационен орган. Чрез слюнката излиза до половин литър токсична течност. Ако при детето тече слюнка на възглавницата, това говори за сериозни проблеми на лимфната система. Ако човек или дете се изпотяват по време на сън, това означава, че имат глисти, ламблия или нещо друго. Децата не трябва да се изпотяват дори при температура 30°С.
При тях потната система е слабо развита. Ако през нощта главата на малкото дете е потна, това означава, че то е болно. При детето всичко излиза през бъбреците и червата.

Гърлото. Хроничният ларингит или фарингит – това са лимфни възли на глътката и гърлото. При такава диагноза човек има хронична инфекция с хронични гъбички или стрептококи.

Сливиците са най-мощният плацдарм за различни бактерии. Стрептококите винаги проникват през сливиците. Това са ангини, ревматизъм. Стафилококите не минават през сливиците. Те минават през носа.

Синузитът е поражение на лимфната система, а не на дихателната. В носа няма нищо, там има само отвор за въздуха и мембрани с дебелина 1 микрон. Всичко останало там е гной. Откъде се взема гнойта? От корема, от лимфата, от кръвта, от междуклетъчните пространства, а излиза през носа. Такъв е пътят на стафилокока.

Гъбичките никога не минават през носа. Гъбичките се отделят през най-близките органи. Ако са в краката, там и ще се отделят. Ще се спука кожата. Лимфната система никога няма да помъкне гъбичките в носа, защото няма да може да го достави. Ще повреди всички лимфни колектори. Лимфната система ще отвори кожата и ще изхвърли лимфната течност направо между палците.

Лимфните възли на костите никога не пропускат гъбички. Ако цялото тяло е поразено от гъбички, започват гъбични бронхити. Включват се дълбоките лимфни възли на бронхите и може да възникне бронхиална астма (тук става въпрос не за психосоматика, когато чрез болестта човек привлича внимание към себе си).

Възпалението на ставите – това е увреждане на лимфната система. Всички смятат, че оттоците по краката са сърдечни или бъбречни. Оттоците могат да бъдат само лимфни. Сърцето е изтощено и не може да изтласква кръвта. Но в краката се задържа не кръв, а лимфа.

Слонската болест е резултат от поразяване на лимфата, при което са запушени лимфните възли в слабините и течността не може да се издигне. Оттичането на ръцете е в резултат на запушване на подмишечните лимфни възли.

Подуването на очите – запушване на подчелюстните и лицеви лимфни възли. Това говори косвено за запушване на бъбреците. Ако бъбреците отделят по-малко течност, отколкото е нужно, тогава тя е повече в организма.

За функционирането на лимфната система не е достатъчно изпиването на хапче – за хората, водещи слабоподвижен начин на живот като минимум трябва да правят дихателна гимнастика, да дишат с корема, да правят поне минимална гимнастика, да се стараят повече да ходят. Това позволява частично да се ликвидира застоят на лимфната система. И още – правене на терпентинови вани и обливания или контрастен душ плюс сауна са приятели на нашата лимфна система.

Олга Бутакова