Звездни Цивилизации

неделя, 6 май 2018 г.

ПРЕМИНАВАНЕ В ДРУГ ЖИВОТ


Светът съществува от хиляди години, но хората и досега още се убеждават едни други, че Бог съществува, че има задгробен ЖИВОТ. 136-261 СМЪРТТА ПОДГОТОВКА Представете си един млад човек, който иска да живее, обаче, ляга тежко болен от някаква болест. Исак да се обърне на една или друга страна в леглото си, не може, все на гърба си лежи; иска да повдигне малко крака си, не може; да отвори очите си, пак не може. Той започва да плаче и казва: нищо не може да излезе от мен! Ще се мре - нищо повече! - Защо плаче този млад човек? Той иска да работи, чувства, че не е завършил работата си. Как може да му се помогне? Кой ще го дигне от леглото? Трябва да дойде някой човек при него, да го убеди, че той може да стане от леглото си, че може да отвори очите си и да си хапне нещо. Направи ли това, той започва да се движи, да ходи из стаята, да яде по малко и скръбта му се превръща в радост. Той се убеждава, че Бог не го е турил на легло, да лежи с месеци на гърба си, но го е изпратил в света да работи, да разрешава някой задачи. Следователно, животът на човека е мил, защото той съзнава в себе си, че не завършил работата си, а трябва да замине за онзи свят неподготвен. 133-205 Ако отидем на оня свят, трябва да сме свършили работата на Гос­ пода. Трябва да отидем на оня свят подготвени. 70-202
Когато Христос казва: събирайте богатства на Земята, Той под­
разбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката
душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът,
душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невиди­
мия свят, дето съществата от невидимия свят го обработват. 45-118
От твоята работа на Земята ще зависи колко и какъв материал ще
изпратиш в невидимия свят. 45-118
Каквато форма си създадете на Земята, с нея ще влезете в другия
свят. По тая форма ще четат, как сте живели на Земята, не само в един
живот, но във всички минали животи. По формата, която сте изработи­
ли на Земята, ще проникнат във всички гънки на душата ви и с най-
големи подробности, ще опишат историята на вашия дълъг живот през
вечността. 27-221
Вие трябва да се освободите от мисълта, че и без да се примирите
с хората, можете да влезете в Царството Божие. Казвате: аз не мога да
търпя еди-кого си. - Едно трябва да знаете: докато не уредите правил­
но сметките и с това лице, вие никога няма да се освободите от него. И
на онзи свят да отидете, той ще бъде първият човек, който ще ви срещ­
не, ще ви попречи да вървите напред. Каквито неуредени сметки има­
те, изплатете ги още тук. Достатъчно е да имате само една неуредена
сметка, за да не можете крачка нагоре да поемете. 47-116
Казвате: този човек ми изгори сърцето. - Как горите тук, не зная,
но помирете се с този човек, докато сте на Земята, за да не горите на
онзи свят.Страшен е огънят на Земята, но по-страшен е огънят в онзи
свят. Казано е в Писанието: „Примири се с неприятеля си, докато си на
път, за да не би той да те предаде на съдника, а съдникът - на слугата
си, та да те затвори, докато не дадеш последния си кондрант. И в рая
да си, и в затвора да си, неприятелят ти пръв ще те срещне. Слугата, на
когото съдникът ще те предаде, ще бъде този, когото ти не обичаш.
Щом влезеш в ръцете му, той ще те измъчва както иска. Щом влезеш в
рая, той е там, ще те намери и ще каже: понеже си станал голям човек,
аз ще дойда да прислужвам. 47-116
И тъй, вие трябва да се освободите от мисълта, че без да се при­
мирите с хората, можете да влезете в Царството Божие. 47-117
Казвам му: е, братко, трябва да си заминеш вече, раздай си
богатството: Още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че
утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да вдигат шум
след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите   да ни уреждат работите. Не, нашите работи никой не може да ги
уреди, освен, ние самите. Богатият човек няма право да оставя си-
нът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обър­
каните тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърка­
ните сметки, той ще остане между небето и Земята и ще ходи немил-
недраг. 9-25
Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесе­
те своите дарби, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и бла­
годарете на Бога за тях. 147-87
Страшно е, когато човек умира и не може да скъса връзките си с
Земята. Някой лежи на леглото си, минава за умрял, а той е вързан с
хиляди нишки за Земята, не може да се освободи: той сам не иска да
къса връзките си, окръжаващите не могат да ги разкъсат и го разпъват.
Дойде ли часът на заминаване, добре сами да сте скъсали всичките
връзки със Земята. 146-388
Докато дойде часът за заминаване на онзи свят, вие трябва да сте
се отрекли от всичко земно. 147-87
Когато дойде до края на своя живот, когато се готви да замине за
другия свят, човек трябва да е намерил вече Бога в себе си, да се е
обновил, да е станал нов човек. 51-48
КАКВО Е СМЪРТ
Какво представлява смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл?
Загуби ли носи, или печалби? - Загуби. Първото нещо, което човек
губи със смъртта, е животът. С тази загуба той се лишава от благопри­
ятни условия за растене и развитие. 58-114
Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. 136-50
Какво се разбира под „смърт и живот"?
Думата „живот" подразбира органически живот в материята, кой­
то расте и се развива, и не може да бъде непрекъснат, вечен: неговата
форма може да се измени и туй изменение наричаме смърт. 3-187
Какъв е краят на живота? - Смъртта. Обаче смъртта нито е нача­
ло, нито е край. 64-264
Животът не умира, а временно спира своята дейност на едно мяс­
то и се пренася на друго. 91-124
Каква е разликата между смъртта и живота? - В смъртта нещата
се разединяват, а в живота се събират; в смъртта цветята окапват, а в
живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а
в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи
ПОНЯТИЯ. 91-124
В пътя на нашето развитие не бива да искаме невъзможното, тряб­
ва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Смъртта е овехтява­
не, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се
изменя. 3-46
Неприятната миризма се дължи на смъртта. Наистина всички мър­
тви неща миришат неприятно. Всяко нещо, което започва да мирише е
предвестник на смъртта. Всяко неразположение и обезсърчение е пред­
вестник на смъртта. 112-120
Всичко, което е излязло от ръката на Бога, е безсмъртно. Всичко,
което е излязло от човешката ръка, е смъртно. И като казваме, че
човек умира, ние разбираме, че в него умира само онова, което не е
Божествено. 144-137
Смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха, т.е.
излизане на човек от тялото. 91-22
Смъртта е минаване от едно състояние в друго, при което човек
постоянно възлиза нагоре. 63-97
Когато съзнанието минава от едно състояние в друго, това нарича­
ме смърт. 0-14.8.87
Смъртта е развод, който освобождава духа от материята. 142-31
Тя не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удовете/части-
те/ от общия организъм. 58-16
Тя не е нищо друго, освен експлозиите на един от главните органи
в човека. 47-250
Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и
тялото на човека един ден ще падне и той ще остане с втората си
обвивка. - Кога ще стане това? - Когато човек узрее. Обаче, докато не
узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка. 24-263
Сърцето показва дали човек е в хармония с природата. Когато сте
в хармония, сърцето бие по един начин, щом сте в дисхармония, бие по
съвсем друг начин. Когато този ритъм спре, човек умира. Излиза от
ритъма навън, изчезва земният живот. 0-11.9.89
Когато говорим за сърцето, ние имаме предвид главната двигател­
на машина, която движи живота. Щом машината спре движението си,  животът спира. Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгуб­
ване на живота за дадени условия само; при други условия животът
продължава. Докато клетките живеят, смърт не съществува. В този
смисъл всички тела, в които действува сцеплението между частиците,
са живи. 86-202
Да, машината на този човек се развали, а машинистът замина,
отиде да търси майстор, да ремонтира машината му, да започне отново
да функционира. 47-250
Машината е дадена за временно ползване на механика, тя не е
негова собственост. Щом се научи да управлява и свърши работата си,
той си заминава. 68-328
Вторият момент е, когато човек умира, т.е. когато напуща Земята
и заминава за другия свят. Вторият момент е процес на раздаване.
44-163
Смъртта е процес на разлагане. 54-66
Какво остава на човека след смъртта му? - Само кости. Главата му
се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изчезват. 147-276
Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Смъртта осво­
бождава човека от лошите условия. 136-50
При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго
време на Земята. Ако той живее на Земята хиляди години, нищо няма
да остане от него. Той ще изопачи характера си толкова много, че в
края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. 87-39
Смъртта е особен род женитба, при която човек ще се ожени или
за ангел, за някое светло същество, или за някой черен. 57-31
Какво представлява смъртта? - Най-голямото ограничение и най-
голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни,
Само онзи ще бъде свободен, който знае законите да излиза и влиза
свободно в тялото си. Който не знае тези закони, той е вързан за тялото
си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен и се намира в големи
ограничения, защото сам се свързал с хиляди нишки за скъсването на
които се иска съзнателна, разумна работа. 0-7.12.86
Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в природа­
та. Страшна е смъртта, защото лишава човека от възможността да се
прояви. Представете си един гениален човек, който постоянно пише,
работи и твори. Щом умре, той се лишава от ония органи, чрез които се
е проявявал.90-195
Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в духовния  свят и пак да се върне на Земята. Понякога това става несъзнателно, но
душата му се отделя от тялото. Вътрешното „аз" може временно да
напусне тялото. 57-57
Това, което на физическия свят наричаме смърт, не е нищо друго,
освен смяна на формата. Човек не умира, но сменя формата и мястото
си. Той излиза от една къща и влиза в друга. Той напусна старата си
къща, понеже беше нехигиенична, за да влезе в нова, чиста, хигиенич­
на. 133-90
Няма по-страшно нещо за човека от това, да съгради къща, която
утре ще се събори върху него, ще го затрупа и след това няма кой да му
помогне. В този смисъл именно смъртта е страшна за човека. За греш­
ния смъртта е страшна, защото къщата му се събаря, преди той да е
излязъл от нея. За праведния обаче не е така. Той излиза от къщата си,
преди тя да се е съборила. За нашата къща, за нашето тяло, апостол
Павел казва: „Нашето тяло е дом ръкотворен, но има дом неръкотво­
рен, в който трябва да живее. Това трябва да стане още приживе." 15-74
Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само
той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора
има, но умрели не съществуват. Досега аз не съм срещал умрели хора.
24-90
Човек трябва да казва: Ние ще заспим, ще съблечем старите си
дрехи, ще се изменим. Христос казва на хората, че смърт не съществу­
ва. 24-90
Ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот, на транс­
формиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл
на живота. Животът и смъртта са два важни процеса, които трябва да
се разберат. Животът е родил смъртта. Следователно смъртта служи
на живота. 90-12
Всеки човек трябва да мине от смърт в живот. Само така той ще
разбере смисъла и на смъртта, и на живота. Ние говорим за смъртта
като естествен процес, а не като резултат на неправилен живот. Пазете
се от тая смърт. 36-92
УМИРАНЕ
Защо умирате? - Умирането не е нищо друго, освен отиване в по-
висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физичес­
кия свят, вие умирате. 4-132
Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зави­
сят от него. Той е дошъл на Земята като чиновник, назначен с указ. Както
е назначен, така един ден ще го уволнят пак с указ. Ние наричаме наз­
начението на служба - раждане; уволнението пък наричаме смърт. 21-26
Умирате - това значи влизане от едно състояние в друго. 0-31.1.87
Който се е родил, само той може да умре. 85-35
Бог ви е поддържал толкова хиляди години насам до днес. След
всичко това като дойде смъртта започвате да се страхувате. Като умре­
те, вие мислите, че отивате при Бога, като при свой Баща. Защо трябва
да се страхувате. Ще кажете, че този човек е млад, не трябва да умира.
Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. 108-155
Когато плодът узрее, той трябва да падне на Земята и да умре, т.е.
да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вър­
шил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да
умреш, значи да свършиш училище. 63-67
Казваш: как да се откажа от земния живот? - Ако се откажеш
преждевременно ще умреш, но ако се откажеш навреме, ще се повдиг­
неш, ще придобиеш крилца, ще добиеш вечен живот. 8-453
Трябва ли да мислите какво ще стане с умрелия? -Умрелият тряб­
ва да заровят в Земята, отново да оживее. - Какво ще стане с живия?
- Ще умре. После. Ще го заровят в Земята, да оживее отново. Като
умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. Който мисли, че
като умре, всичко е свършено с него, той не разбира какво нещо е
смъртта. 6З-97
Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка,
той умира. 54-66
Бог не съизволява в смъртта на човека. Човек сам създава смърт­
та СИ. 145-124
Ние взимаме думата „смърт, умиране" като едно преходно състоя­
ние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на
Земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш.
Смъртта представя преходен период. 8-453
Смъртта се е явила след живота. Смъртта подразбира живот. 85-35
След време човек напуща Земята-умира, т.е. заминава за другия
свят, дето отново се ражда. 147-142
Какво означава умирането? - Събличане на старата дреха. 114-213
Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко свършва. Всичко
се свършва само с онзи човек, който е изгубил любовта си. Докато
човек има любов в сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свят,
както хората на Земята заминават от едно място на друго, но не умира.
Небето се видяло в чудо как да задоволи човека. Като разбрал, че
нищо не може да го задоволи, Бог му изпратил смъртта. Пред смъртта
и младият, и старият отстъпват. Тогава човек се отказва от всичките си
желания и нищо вече не иска. Той казва: Готов съм да умра. Предпочи­
там смъртта пред страданията. 91-124
Мнозина мислят, че със смъртта всичко свършва. Но ако умелият
и като умрял може да говори, какво ще кажете за това? Ако се прибли­
жите при един умрял и се разговаряте с него, умрял ли е той? Не е
умрял. Да умре някой, това подразбира съвършено изчезване на него­
вото съзнание и абсолютно забравяне на себе си; обаче това не става.
Това, което ние наричаме смърт, е временно пренасяне от едно място
на друго. 1зз-91
Ако са изплатили дълговете си на Земята, ще отидат направо в рая.
Обаче, ако не са изплатили дълговете си, много време ще стоят пред
райската врата и ще хлопат, докато един ден отново слязат на Земята,
облекат се в плът и почнат съзнателно да плащат дълговете си. 6З-164
Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е вре­
менното, преходното в човека - неговата дреха. 54-95
Умрелите са толкова живи, колкото живите, които виждате да се
движат и говорят. 0-29.8.93
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всич­
ко е свършено. Не, когато човек умира, свършват се само неговите
безпокойства, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той
се намира пред реалността на живота и казва: едно време, когато жи­
вях на Земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше
от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслу­
жава човек да се спира в своя път. 13-44
Защо умира човек? - Да даде сметка в Божествената банка, как е
използвал живота си. 27-205
Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата при­
рода. И ние можем да не умираме. 115-6
В бъдеще, когато се приложи любовта и обичта в живота, хората
няма да умират, но ще минават от един свят в друг. 147-118
В бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметни­
ци. 120-51
Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят
умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят
паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял, и от тази,
в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се
готви да мине през митницата. На всяка митница ще го прегледат и ще
му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвършено гол, без
нищо, със съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. 142-293
Да допуснем, че повикат някой ваш приятел на онзи свят, при
Господа. Какво лошо има в това? - Той не умира! Онзи свят е много
красив. Какво лошо има, като отиде там? Аз даже бих казал на своя
приятел: много се радвам, че те викат на онзи свят. - Той ще ми каже:
братко и аз се радвам. Хайде на добър ти час тогава! Най-после и ние
ще идем горе, няма да седим постоянно на Земята. Ние ще се върнем
в онова хубаво място, отдето сме излезли някога. 43.18-21

САМОУБИЙСТВО
Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. 103-160
Самоубийството е неестествено проявление на човека. 85-17
Кога се самоубива човек? - Когато направи големи дългове, които не
може да изплати. За да не изгуби достойнството си, той се самоубива. 85-17
Не си струва да живея. Ще се самоубия! - Такава мисъл се явява
във всеки човек. Казваш: Ако не забогатея, ще се самоубия, ако не ме
назначат на работа, ще се самоубия! Ако не се оженя за моята възлю­
бена, ще се самоубия! - Всеки, който не постигне желанието си, е готов
да се самоубие. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който
казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си! В него се
поражда мисълта: Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си,
ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане моята
ВОЛЯ. 103-160
Хора отчаяни се самоубиват. И кой се самоубива? - Не се самоу­
биват митари, а фарисеи. Поети, художници и държавници казват: „Нас
светът не можа да оцени съчиненията ни - произведенията, картините",
и се самоубиват. Се тия фарисеи, тия благородно мислещи, с правилни
лица и червени бради се самоубиват. 3-163
Оня, който се отчайва от този свят, които искат са се самоубият, не
обичат светлината. Никой не иска са се самоубива на високо място, на
планината, а на някое тъмно място, в някоя изба. Ония егоистични
сили, които искат да ви попреча на развитието, произвеждат във вашия
ум затъмнение, за да може да извършите престъпление. 5-257
Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия. - Не ти позво­
лявам. - Защо? - Ами ти си яла и пила толкова време и сега искаш да
се измъкнеш, без да платиш. Имам ниви, ще ги прекопаеш, ще ги ра­
зореш. Така не можеш да се провреш, без да си платила всички дълго­
ве. 42.8-27
Като кажеш, че ще се самоубиеш, какво може да те постигне? -
В другия свят се нуждаят от такива работници. Като се самоубие някой,
в другия свят го хващат, турят го на работа, като му дават още по-
трудна задача от тази, която е имал на Земята, и той трябва да я реши.
75.1-11
Ще кажете, че самоубилият ще умре по свое желание. Ако е вярно
това, нека самоубилият се съживи по свое желание. Ако самоубилият не
може сам да се съживи, това показва, че друг някой го е убил. 85-17
Да умреш, за да избегнеш страданията, това е неразбиране на
живота. В такъв случай по-добре е да страдаш, за да научиш нещо. И
като придобиеш знания, можеш да умреш. Тогава ще дойде възкресе­
нието. Знанието и страданието вървят паралелно, както смъртта и жи­
вота. Ще живееш, докато се учиш. Щом престанеш да се учиш, ще
грешиш. Тогава, за да не грешиш, иде смъртта. Смъртта има смисъл,
ако води към възкресение. Иначе, тя не е на място. 105-10
Този, който се е самоубил, се изражда, превръща се в животно,
деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди годи­
ни да пъпли като животно, докато дойде до човешкото състояние. Щом
не може да понася страданията си, остава животно, за да не чувствува
така мъките. 0-1.9.87
ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТТА

Трябва да знаете обаче, че смърт няма да ви се причини никога,
защото тя нищо не допринася на човека, а само спира развитието му.
Дойде ли смъртта, човек изгубва условията за живот. След това трябва
да мине дълъг период от време, докато той придобие загубеното, т.е.
новите условия за живот. 76.6-12
Защо човек умира? - Защото не вярва в Бога. Каквото Бог му каже
той не вярва; каквото дедите и прадедите му кажат, вярва. 133-181
Ние не сме създадени да умираме. Смъртта е нещо инцидентно,
създадено от невниманието на хората. 36-91
Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно
е така, но всъщност малцина умират от собствена смърт, а още по-
малко умират по свое желание. 85-16
Отнеме ли Бог Духа си, хората умират. 70-321
Докато човек има определено място в Цялото, т.е. в Бога, той
живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи в това отношение
смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място
В ЦЯЛОТО. 127-123
Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятел­
на, напълно независима и може да прави каквото желае, смъртта нас­
тъпва за нея.59-42
Когато окръжаващите не ви обичат, вие се чувствате сам, изоста­
вен, и естествено, пожелавате да напуснете Земята. За да не заминете
преждевременно, вие трябва да работите, да отворите сърцата и умо­
вете си за хората, да направите връзка с тях. 87-252
Що е умиране? - Господ прави операция, вижда, че вие ще изгу­
бите много, съкратява процеса на вашия живот-„За да не направи дълг
повече, вземам му капитала, който съм му дал, времената не са сега
благоприятни, оставете го за друг време, доведете го при Мене." 3-7
Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният
живот всякога свършва със смърт. 86-109
Защо умират хората? - От малко ум, от малко храна, от малко
вьздух, от малко кръв. Под думата „кръв" подразбирам Божествения
ЖИВОТ. 5-94
Една от причините за смъртта са многото нечистотии. Дали те са
събрани съзнателно, или несъзнателно, хората умират от тях. 102-88
Влезе ли един от елементите на нечистотата в живота, смъртта
веднага прави крачка напред. Колкото повече се увеличава нечистота
та, толкова повече смъртта навлиза в живота. Смъртта и нечистотата
се намират в право отношение по между си. Значи нечистотата е свър
зана със смъртта. 129-3
Човек, който греши, всякога умира. Умираме, защото нашите де
ди, прадеди и ние постоянно грешим, защото носим резултатите на
своите минали прегрешения, което източните народи наричат „карма"
или закон за причините и последствията. 115-6
Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на
смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвес­
тници на смъртта. И, обратно, всички положителни мисли, чувства и
постъпки са предвестници на живота. 91-124
Хората умират преждевременно от отрицателното в живота. 35-120
Страхът, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието сък­
ращават живота на човека. 35-120
Недоволството, безверието, безнадеждието, омразата, жестокост­
та умъртвяват човека. 145-308
Хората умират по причина на тяхното големство. Ако знаеха да се
смаляват, щяха да станат невидими и да избегнат смъртта. Станеш ли
голям като Витоша, всеки може да хвърли бомба върху тебе и да те
улучи. Ако си малък, никой няма да те обстрелва. 70-230
Който не люби, постепенно изсъхва, докато умре. Ако не обичаш,
сам се осъждаш на смърт. Като любиш, и да умреш, пак ще оживееш.
102-59
Хората умират, защото служат на себе си. Който служи на себе си,
в края на краищата той ще се превърне на пръст. Такъв човек няма
никакво бъдеще. 142-212
Мнозина умират преждевременно по единствената причина, че не
искат да правят добро. 70-28
Който живее по Божия закон, той заминава точно на време. Който
не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от
добрите условия на живота. 64-147
Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа,
която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. 86-245
Щом машината спре движението си, животът спира. Казваме, че
човек умира. 86-202
Защо умират хората, защото не искат да се движат. Като не
иска да работи и не иска да се движи някой, най-после идват попове,
изнасят го навън и го заравят в Земята. Не се минава много време и
на гроба му виждаме изникнали треви и цветя. Те казват: Като не
искаш да се движиш доброволно, ние насила ще те заставим да
излезеш. 0-23.5.89
Човек със силно развити лични чувства рано умира. 0-16.10.88
Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт. 0-18.9.91
Най-много от страх се умира. 0-16.10.88
Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и живо-
тьт се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между
сьрцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата При­
чина на нещата. 36-25
Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна сис­
тема, човек не може да се обновява и престава да живее. 70-106
Хората умират днес по единствената причина, че не са хармонизи­
рали любовта и обичта в себе си. 147-116
Когато престане да люби, човек умира. 147-116
Ако никой не те обича, ти си в греха, а грехът води към смъртта. 36-52
Съвременните хора не могат да се справят с противоречията на
живота, вследствие на което умират преждевременно. 145-124
Щом нищо не те интересува, ти сам се осъждаш на смърт. 36-6
Хората не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще
умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките
си желания, за да се продължи животът ви. 85-84
Който се откаже от дрехата на страданието, той е осъден на смърт.
Питате: Защо иде страданието? - За да обикнете смъртта, т.е. да се
примирите с нея. 1057
Много от сегашните хора умират от изобилие на блага, както пче­
лите, когато попаднат в собствения си мед. Те стават жертва на лаком­
ството си. Мнозина, като пчелите, отиват при голямото благо и там
умират за нищо и никакво. 36-56
Хората умират все от тая лакомия, да имат много. 5-95
Който бързо яде, бързо умира. 0-26.7.87
Отровната и нечиста храна разрушава организма. 36-25
Който обича личността си повече от душата си, той е осъден на
смърт. Който мрази, той е осъден на смърт. Същото се отнася и до
другите отрицателни качества. 59-43
Една от причините за смъртта е тщеславието. 147-305
Защо човек умира преждевременно? - Когато умира преждевре­
менно, човек предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия,
при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевре­
менна смърт е равна на самоубийство. 59-42
Да умре човек преждевременно, това значи да напусне работата
си, преди да я е завършил. 85-16
Добрият, като живее, страда и умира, знае защо живее, а лошият
не знае това. 115-6
КОГА ЩЕ УМРЕМ?
Строежът във всеки човек не е еднакъв, защото всеки е задължен
сам да строи. И вследствие на това ние казваме, че едни индивиди се
използвали условията на живота добре, а други не са ги използвали,
както трябва. 76.2-76
философски погледнато, какви причини може да има, че първото
лице е умряло на 20 години? - Три причини може да има: първата при­
чина може да се крие в бащата и майката; втората - в обществото, а
третата причина в самото дете. То само е скъсало нишките на живота
си. Ние можем да кажем, че първото лице е дете с хилаво тяло, което
като не може да издържи на външните условия, умира рано. 76.2-69
Ще обясня същата нещо по друг начин. Вие хвърляте един камък.
Той се издига до известна височина и спира. Значи, вие сте го хвърлили
с малка сила. 76.2-70
Ще каже някой, че животът му е дотегнал и желае час по-скоро да
умре. Това не зависи от него. 85-268
Смъртта зависи от някакви външни, или вътрешни причини в чове­
ка, които и той сам не подозира. 21-8
За да живее човек или да умре, това не зависи от него. Цял колек­
тив решава този въпрос. И ако Бог даде съгласите си, тогава се изпъл­
нява присъдата. 91-6
Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре
по свое желание. 85-16 Някои искат, като остареят, да умрат, да отидат в другия свят, да
видят нещо. Какво ще видите там? Какво ще търсите? Ако отидете горе
и не намерите там Христос, няма ли да се връщате да Го търсите? Защо
искате да умрете преждевременно, когато, ако чакате, ще се измени­
те? Ще чакате и ще продължите вашия живот. Сега трябва да използ­
вате вашите тела. Защо искате да умирате, когато можете да използва­
те този живот? - Ама моето тяло е хилаво! - По-добре с това тяло да
влезе в Царството Божие, отколкото да влязат с здраво тяло в пъкала.
Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се
умира. Ние за смърт няма да мислим. 122-320
Човек умира по закон. Затова виждаме, че някой умира веднага
след раждането си, друг - на 10,20,30-годишна възраст, трети доживя­
ва дълбока старост. На всеки е дадено, колкото му е нужно. 57-36
Които са ненавременно родени, които бързат, скоро умират. 27-110
Много хора умират преждевременно благодарение на кръвното
налягане. Затова именно Христос казва да се избягват всички видове
смущения. Щом имате любов, смущенията бягат от вас. 145-135
Един човек се отчаял от живота и пожелал да напусне Земята.
Една вечер сънувал, че отишъл на оня свят. Показали му различни
хубави неща: къщи, градини, палати, които принадлежали на непозна­
ти хора. Най-после той видял една малка, недовършена колиба. - Чия
е тая колиба? - Твоя. - Защо е недовършена? - Няма материал. Ти
трябва да слезеш на Земята, да си приготвиш материал за довършване
на колибата. - Като се събудил, спомнил си съня и разбрал, че не е още
време да напусне Земята. Той започнал да живее добре, да работи
върху себе си, да си приготви повече материал за довършване на ко­
либката. Значи и на оня свят са нужни апартаменти. Христос казва:
„Отивам да ви приготвя жилище". Човек се нуждае от определено жи­
лище на оня свят, да има де да се приюти. 70-152
Засега на човека е позволено да живее на Земята най-много 120
ГОДИНИ. 145-42
Кога трябва човек да се върне при Бога? - Когато свърши работа­
та. Някой иска да се върне по-рано, преди да е свършил работата. Друг
иска да остане по-дълго време на Земята, отколкото му е определено.
Нито единият е прав, нито другият. Ако откъснеш плода преди да е
узрял, грешиш; ако го оставиш да презрее, пак грешиш. Ще откъснеш
плода точно навреме. Това е най-добре. 70-199
Раждането е начало на живота, когато човек слиза на Земята да  изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек лик­
видира с погрешките си. Тъй щото дойде ли въпрос до смъртта, трябва
да гледате на нея като на ликвидация с греховете, с престъпленията.
Не е важно, дали греховете са големи или малки. Важно е, че трябва да
се ликвидира с тях по най-разумен начин. 21-26
Човек кога ще умре? - И за това е определено време. Някой се
готви да умре, а не умира? Защо? - Не е платил дълговете си. Докато
не пратите дълговете си на Земята, не бързайте да заминавате на оня
свят. Ако заминете с неплатени дългове, още на границата ще ви спрат.
Щом платите дълговете си, пътят ви за онзи свят е отворен. Опасно е да
заминете с неизплатени дългове. Ликвидирайте с дълговете си и тогава
заминавайте. 145-57
И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да жи­
веете или да умрете. 85-17
На всеки човек е определено да живее 120 години. Че умираш по-
рано, това значи, че си бързал. 191-240
Ако имаш десет длъжници, които не те обичат, те могат с мисълта
си да те изпратят преждевременно на оня свят. Имаш ли такива длъж­
ници, бъди готов да простиш дълга им, за да ти пожелаят добър живот
и дълги дни.70-27
Мнозина умират преждевременно по единствената причина, че не
искат да правят добро. 70-27
За да живее човек или да умре по свое желание, това подразбира
да владее великата наука на живота. 85-17
Правилно е човек да пожелае сам да си замине. На каквато въз­
раст и да е, щом пожелае да напусне Земята, той ще извика близките
си и ще каже: Отивам си вече. Свърших работата си на Земята и сега
заминавам за другия свят. 70-26
КАК СЕ УМИРА
Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае как да умира. 21-12
Възрастният започва вече да мисли за другия свят. Какво предс­
тавлява другият свят? Какво означава смъртта? - Няма по-велико не­
що от смъртта, но трябва да знаеш как да умреш. 70-194
Когато човек дойде до умиране, кой е онзи който може да му по­
могне? Той може да е заобиколен с много приятели, със свои близки
роднини, но само тази живи сили вътре в природата, само тази велика
Любов е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберем
смисъл на живота. 8-486
Сегашните хора се страхуват от смъртта. 144-129
Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е
която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре в човека и той трябва
да умре. Смъртта в този случай е едно освобождение от човешкото, за
да възтържествува Божественото, разумното, да дойдем до истинския
живот, където престават да имат власт над нас страданията. 0-24.3.89
Сегашните хора умират преждевременно. Те умират, без да се
борят. Щом дойде смъртта, човек трябва да се бори с нея. Защото Бог
не съизволява в смъртта на човека. Човек сам създава смъртта си.
Дойде ли смъртта при вас, вие трябва да й обявите двубой. Човек е
дошъл на Земята да живее дълъг живот. През това време той ще пре­
живее всичко, което му е нужно. Който умира по-рано от тази възраст,
той изкуствено е причинил смъртта си. 145-124
Не е лесно да мине човек през смъртта! 57-36
Смъртта е страшна за онези, които не се отказват от себе си, но
е благо за онези, които се отказват от себе си. о-ю.4.87
Красив процес е смъртта за онзи, който знае как да умре. 21-12
„Как ли ще умрем?" - Много лесно. Ще отворите вратата на къща­
та си, ще се поклоните и ще излезете вън. 145-294
Всеки човек умира, но един напуща Земята с радост, а друг - с
мъка. Първият е живял съзнателно и решил задачите на своя живот, а
вторият - нищо не е придобил. Последният даже е изгубил това, което
е имал. 57-31
Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за дру­
гия свят.Ако не може лесно да се раздели с богатството си, мъчно уми­
ра. Той хърка с часове, докато се освободи от тялото си. Множество
същества го обикалят, докато най-после го оберат. В тоя смисъл смърт­
та не е нищо друго, освен ограбване на човека от множеството. Човек
вика, мъчи се, но никой не го слуша. Положението му е като бента на
някоя река. Когато бентът се запуши, водата го разрушава. Колкото и
да се чисти, бентът не може да издържи на напора на водата. 70-194
Човек трябва доброволно да замине на другия свят. 145-311
Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде
време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е
боледувал. Заминаването на човек за онзи свят трябва да бъде като
заминаването му от един град в друг или от една държава в друга. 49-58
Хората не желаят доброволно да напуснат Земята, затова насила
ги заставят да отидат в другия свят. 70-26
Не иска ли да излиза, други го изнасят навън. 0-23.5.89
Никой не живее сам и не умира сам. Когато пророк Илия замина­
ваше за другия свят, приятелите му дойдоха със специална колесница
да го вземат. 0-23.5.89
Ние виждаме, че природата е дошла до положение да тури равнове­
сие в законите на света, да изключи смъртта от живота. Това значи, когато
умира, да не минава през такива големи мъчения, както сега. 34-5
ЧАСЪТ НА СМЪРТТА
Как ще запалиш огъня на сърцето си, ако той изгасне? Огънят на
сърцето се поддържа от пулса. Щом спре пулсът и сърцето спира, щом
спре сърцето, човек спира да диша. След това иде лекарят да конста­
тира смъртта. За умрелия се казва, че е замръзнал. Той няма дърва да
запали огъня на своя живот. Ако дойде някой отвън и донесе дърва да
запали огъня, умрелият може отново да се върне към живота. Следова­
телно, спирането на сърцето не показва още, че човек е умрял. Има
животни, които прекарват зимно време в летаргически сън. През това
време, сърцето им престава да работи, без да са умрели. Напролет,
когато стане топло, те се съживяват. Значи те владеят изкуството, вре­
менно да умират и напролет да се съживяват. 102-81
Има ли нещо страшно в смъртта? 148-154
Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Как­
вото и да правите, не можете да избегнете смъртта. 145-294
Ако смъртта е в състояние да уплаши човека и той престане да
чувства, да мисли и да действа, по никой начин няма да го приемат на
небето. 138-13
И до последния час на живота си човек трябва да има будно съз-
нание и светла мисъл. Като дойде часът на заминаването му, той да
извика приятелите си и да им каже: Радвам се, че прекарах между вас
толкова години. Времето на прекарването ми в затвора се свърши, сега
съм свободен вече и отивам при своите си, които обичам. Искам да
замина спокоен, без дългове на Земята. Един ден и вие ще заминете
при вашите близки и там ще се видим. 55-88
Когато се казва, че ще заминете за онзи свят, вие се страхувате.
Според мене заминаването не е нищо друго, освен излизане на човека
от стеснителното положение, в което се намира. Нищо страшно няма в
заминаването. Да замине човек, това значи да възкръсне, да мине от
един свят в друг. 55-88
Смъртта с пари не се подкупва; веднъж смъртта е решила да взе­
ме някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й.
Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? - Когато чуе да се про­
изнася името Божие. Ако болният, при когото смъртта е дошла, чуе от
неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и
казва: Нямам право да бутам този човек! - Тогава болният вижда при
себе си един светъл, красив ангел - другото лице на смъртта. Които не
знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще
видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички
хора. Страшно е да видите човек надупчен от ножовете на смъртта! Тя
взема ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори:
Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една вдовица? Помниш
ли, преди еди-колко си години ти изнасили една мома? Помниш ли,
когато уби майка си? - Дупчи този ангел и припомня на човека всички
грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминете
за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножо­
вете на смъртта. Казвате: Ще се молим! - С молене работа не става. Ще
се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за
всичко сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заста­
вят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, анге­
лът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ
ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използва. Ако
желаеш, и сега можеш да се изправиш. - Тогава ти започваш да пла­
чеш, да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не
спасява, но помага за пречистване на човека. Докато човек не върне
всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това  очаква всички хора. Те търсят лесен път, но трябва да знаят, че ангелът
на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите
по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно
може да ви спаси - да произнесете името Божие. Само при това
положение смъртта ще покаже светлото си лице. Не знаете ли това
име, дупчене ще има. Който се освободи веднъж от ножа на смъртта
и види белия свят, той повече не греши. Кой, каквото му обещава,
той казва: Ти бил ли си дупчен от ангела на смъртта? Слушал ли си
думите, които той говори? Аз съм опитал всичко това и съм решил
вече да не нарушавам Божия Закон. 15-16
Мнозина се плашат от смъртта. Те трябва да знаят, че за правед­
ния няма смърт. Праведният сам остава дрехата си вън, както онзи,
който отива на бал, съблича всекидневните си дрехи и облича парадни­
те. Когато праведният умира, окръжаващите го виждат облечен със
светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи
едва 5-10 грама. Понякога, тя олеква още повече, достига едва до един
грам, а често и това тегло се изгубва. 19-26
Бъдещата наука ще докаже на хората, че не трябва да се страху­
ват от смъртта. Има нещо страшно в смъртта, но не е това, от което
хората се страхуват. Страшното в смъртта е колът, за който човек е
свързан със Земята. Като умре, всички, които са свързани със същия
кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде
ли часът на заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте свързани за
кола и тръгнете свободно на път. 145-107
Има хора, които си заминават за онзи свят подготвени, с пълно
съзнание. Който не е готов, той се мъчи, огъва се, рита, не може да
излезе от тялото си. Значи първият разбира, защо е дошъл на Земята,
а вторият не разбира. 104-270
Приятно е да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разход­
ка в широкия свят. Когато спи, човек несъзнателно излиза. 145-юв
Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тяло­
то си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване,
както днес умират хората, но ще излизате свободно от тялото си. Ще
поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се раз­
говаряте и, когато наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате
с всички и ще им кажете: Сбогом, отивам в отечеството си, между
своите близки. 145-399
Кой човек е истински вярващ? - Истински вярващ е онзи, който
заминава за другия свят, без да умира. Като дойде часът на заминава­
нето му, той свиква приятелите си на угощение. Като се съберат всички
около него, той казва: Приятели, събрах ви да си хапнем и поговорим!
Аз заминавам вече за отечеството си. Сбогом, отивам у дома си, между
своите близки. - Той се сбогува с всички и изчезва, без да остави гроб
след себе си. Така трябва да заминават всички хора, без да се страху­
ват от смъртта. 145-106
Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие? - Ще се
пробуди твоята душа. - Какво ще стане, когато спре работата на моя
ум? - Ще се пробуди Божественият дух. 5-256
Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре,
душата почва да работи. 5-106
МЕЖДИНЕН ПЕРИОД
Какво представя смъртта? - Лишаване на човека от благата на
живота: изгубваш зрението си, слуха си, обонянието си, не можеш да
се храниш и оставаш само със съзнанието си, че някога си живял.
Имаш желание да направиш нещо - нямаш ръце; искаш да видиш
нещо- нямаш очи; искаш да чуеш нещо - нямаш уши; искаш да поми­
ришеш нещо - нямаш нос; искаш да кажеш нещо - нямаш уста. Това
е истинска смърт. 36-87
Смъртта има преходни фази. 36-91
След заминаването си от Земята непробудените души минават
през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те
престояват известно време, според степента на своето развитие. Про­
будените души обаче минават и заминават този свят, без да се спират.
Оттук те отиват в ангелския свят - свят на разумност, свят на истина и
красота, свят на любов, свят на вечна светлина. 130-9
В ГРОБА
След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората
рекат: Вдигайте го! - Ще му направят красив ковчег и с песни и музика
ще го отнесат. 3-27
Като влезете в гроба, ще видите как се живее и там. Човек запаз­
ва съзнанието си и докато се освободи от тялото си, минава през голе­
ми мъчнотии и страдания. Човек е свързан с този свят с една, с няколко
или хиляди здрави нишки - не е лесно е да се освободи от тях. Правед­
ният е свързан само с една нишка и лесно я скъсва; грешният е свързан
с много нишки и затова не може лесно да се освободи от връзките на
тялото си.Тежко е на духа, и душата, докато се освободи от връзките на
тялото. Кога се късат тези нишки? - Само когато човек изпълни Божи­
ята воля. Всяка нишка представя известен атом, който оказва дейс­
твие върху материята и по този начин я обработва и преобразява. В
този смисъл те са необходими. Ако не можете да поставите тези нишки
в движение да въртят колелото на живота, вие приличате на фабрика,
престанала да работи. Всяка такава фабрика е осъдена на фалиране.
Ако нишките, които действат в стомаха, престанат да работят, човек се
намира пред голяма тревога.Той веднага вика лекар да възстанови прек­
ратената дейност на милионите нишки които работят в стомаха. Ако
бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки
като паяжина.Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог рабо­
ти, и начини, по които човек може да изпълни Божията воля. 24-99
Оня, когото заравят в Земята и остава там задълго време, не е
никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. 116-58
Казвате, че смъртта е страшна. Страшна е, когато човек не изпъл­
нява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако
изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свят, той съблича
старата си дреха и прекъсва връзката си с нея. Значи церът против
разлагане е изпълнението на Божията воля. 24-104
Който е посрещнат на Земята славно, а е изпратен безславно, то
той нищо не е научил. 142-178
В един свой разказ Толстой говори за един руски монах: Когато
бях на 21 -25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една
княгиня, в това време паднах в летаргически сън, дойдоха лекари, пи­
паха ми пулса. „Сърцето спряло. Той е умрял!" И рекоха да ме погреб­
ват; не можех да им дам знак, че съм жив. Колко е тежко да си жив и  да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и да
не можеш да кажеш, че си жив! И колко души са заровени тъй! Няма
нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да
останеш с дни и месеци в Земята и да не можеш да се освободиш от
тялото си; то е най-тежкият затвор. - Ад! Ако бяхме чисти, щяхме да
знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме
такива страдания. 3-27
Като умреш, ще те заровят в Земята и ще си отидат. Ти ще викаш,
ще плачеш отдолу, но никой няма да влезе в твоето положение - не те
разбират. Обаче казано е в Писанието: „ Няма да остане преподобният
да види изтленнието си" . Това се отнася до онзи, който искрено търси
Бога. Който влезе в гроба и види своето изтленние, той не е обичал Бога.
Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлю-
бието носи всички нещастия, всички противоречия в живота. 112-67
Хората мислят, че като погребат умрелия, всичко се свършва с
него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от
тялото си. Той гледа как частица след частица се къса от тялото му,
вижда, че близките му плачат, но нищо не може да каже.35-391
Най-ужасното не е в другия свят, в ада, а гроба: там душата на
грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заровят, ще
слушаш, че плачат. Ще почне да гние тялото ти, всичко туй ще виждаш,
докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш да плачеш
над твоята съборена къща. Туй е положението, което очаква в бъдеще
всички ви. Това е един факт, който ще проверите. Някой казва: Излязла
му душата. - Душата само на праведника излиза, а душата на грешни­
ка не излиза. Кой излиза от затвора? - Който го е излежал. - А който
не го е излежал, може ли да излезе? - Кого кредиторите освобожда­
ват? Който е платил. - А който не е платил, не го освобождават. Сега
вие мислите, че лесно ще се освободите о греховете си, без да сте
платили. Това не казвам за вас, вие, които ме слушате. Аз само конста­
тирам един факт, който съвременният свят ще опита. Туй е за света, а
за вас не е. Вашите души ще излязат и свободни ще бъдете. Но ви
казвам, ако във вас, в един ученик, дойде най-малкото съмнение или
колебание и каже: Хайде и аз да си поживея като хората, - и вие ще
останете вътре като грешника. 7-ззо
Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования,
съмнения, страх. Щом се намери вън от тялото си, той преживява нео­
бикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и за да се  спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се сма­
лява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно
съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо. 142-232
Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно
не се е справил с желанията си, т.е., ако не е скъсал връзката си с
Земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил със
земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си. 35-412
Ако мъртвият се разкае и започне да обича, непременно ще изле­
зе ВЪН ОТ Гроба. 102-59
Умира някой, всички скърбят. Плачат за него, но след това го за­
равят в Земята. Заровеното тяло в Земята показва степента на човеш­
кото развитие, то показва крайния егоизъм на хората. При това поло­
жение хиляди години ще минат, докато хората се спасят. Спасението
ще дойде, когато изчезнат гробовете. Земята трябва да бъде свободна
от всякакви гробове, от всякакви миризми. Когато Земята бъде свобод­
на от гробища, в умовете на хората ще се явят светли мисли към нов,
велик живот. 105-80
Човекът на любовта не умира, но заминава. 142-232
Днес Земята е пълна с мъртъвци, при новото, което иде, няма да
има гробища и паметници.Умрелите ще изпращат на луната, а на Земята
ще останат живите. 35-412
Животът, духът, не можеш да го туриш в гроба. Духът не е нещо
материално. Тялото може да се зарови в гроб, но душата - никога, и
духът - никога! 0-18.1.89
Когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той
почва да говори с нас, а не както някой мислят, че умрелите се осво­
бождават. Пита ни: Е разбра ли, живота, разбра ли какъв е смисълът на
живота, който Аз ти пратих? 3-6
ТЪМНАТА ЗОНА
Като познава човешката природа, Бог е поставил тъмната зона за
граница между този и онзи свят. 147-86
Всички хора не умират по една и съща причина. Светията умира
по една причина, грешникът - по съвсем друга. И за единият и за дру­
гият е страшен пътят през смъртта. Мъчно се минава през тъмната зона
на смъртта. Там душата среща свои приятели, които й се притичат на  помощ. Колкото повече приятели има човек, толкова по-лесно минава
през тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза в
ДУХОВНИЯ СВЯТ. 57-36
Има една тъмна зона около Земята, в която витаят отрицателни
човешки мисли, желания и постъпки. Докосне ли се до тях, човек нас­
тръхва. Когато възвишените същества минават през тази зона, те, като
Мойсея, вдигат тоягата си и я разделят, отварят си път. Който има зна­
ния лесно минава през тази зона. Който няма знания, удавя се в нея.
Мостът, който свързва тъмната зона със светлата, е много тесен, като
конец. Праведният лесно минава по него. Грешникът обаче, като дойде
до него, поколебава се, завие му се свят и пада в пропастта. Затова е
казано, че когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже
от всичко земно, от всичко човешко, нищо да не носи със себе си. Само
така той може да мине благополучно тъмната зона. Там можеш да за­
несеш само светлите си мисли и желания. Там всичко е безсмъртно.
Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания, ще ги оставиш на
Земята. 147-85
ФИЛМЪТ НА ЖИВОТА
Има една история, която хроникира нещата точно, както времето
ги хроникира.Там всичко е поставено на филм. Поставят филма и вие
гледате картини от най-ранното си детство до 120 годишна възраст. Там
всичко е отбелязано: какво си говорил, как си постъпвал. З6-34
Всеки, който вижда своя филм, казва: Искам да се върна на Земята,
да изправя погрешките си. - Тоя филм продължава цели 45 години,
след което човек отново се връща на Земята, да изправи погрешкте си
и да продължи учението си. 36-34
Един ден, когато завърши развитието си на Земята, човек ще прег­
леда целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс
по усъвършенстване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този
филм ще видите най-лошите и противоречиви неща, както и най-краси­
вите. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички живо­
ти. Като дойдете до любовта, ще видите, че сте започвали добре, а сте  свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започвали да
го мразите и сте търсили начин да му отмъщавате. В любовта на хората
има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и
вие в този живот, да започвате добре и да свършвате добре. 86-148
НА ПРАГА
Човек заминава на онзи свят, както е дошъл, без никакви богатс­
тва, без никакви имоти. Материалните, физическите блага той оставя,
отдето ги е взел. 134-14
Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата
на живота. 141-116
Пътят, по който вървите, не е лек, но не е най-правилният: ще
остареете, ще изгубите силата си, ще свържат краката ви, дробовете и
стомахът ще се повредят, ще изгубите слуха и зрението си. 0-4.2.87
Знайте, че и вие ще заминете за другия свят с празни ръце. Всич­
ко, което имате на Земята и разчитате на него, ще ви се вземе. 70-323
Лесно е да кажем: да си заминем! Няма да си заминем, да се
проврем, без да плащаме. Вие трябва да научите този закон. Някой
казва: да умра! - Ама знаете ли, че като излезете от тялото си, ще
дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще
ви вземат всичко, до иглица, нищо няма да ви оставят. Вие още нямате
тази опитност. Някой като умират, все се крият, дълго време ходят
между хората. Някой път ще трябва да минете през една баджарница,
през втора, през трета, 44 са те. Там ще опиташ много неща, и като
излезеш, знаеш ли какво ще стане с теб? Няма да остане никаква
форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си, и кой си бил,
Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш. Няма да остане нищо, на
което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът
повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник,
който е изгубил пътя си, пред очите на когото е мрак и тъмнина. 42.8-27
Ще ви изпратят на другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33
грама, 33 грама имате право да вземете от Земята. Понеже ще минете
през три инстанции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и
едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една мал­
ка клетка невидима ще имате само. Вие ще изпитвате едно страдание
от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствате. Ще  знаеш, че си бил цар и си се превърнал в нищожество, което е милиар­
ди пъти по-малко от един йон. Ако увеличим един йон колкото Земята,
пак ще бъде невидим. 0.4.2.87
Един ден, когато напуснеш Земята, природата се спира пред сво­
ите митници и прави баланс: толкова си взел, толкова си дал и толкова
дължиш. Като види, че не можеш да платиш дълговете си, тя те пуща
да заминеш за другия свят, но условно. Сметката ти остава отворена и
при второ слизане на Земята пак ще ти я поднесе да плащаш. 88-94
Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за чо­
вешката душа. А всичко, което умъртвява човека, става причина да
оголее той. Казано е в Писанието: „Гледайте да не изгубите онова,
което Бог е вложил във вас". 145-309
Има ли нещо страшно в смъртта? - Страшното е, докато минеш
митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш.
Както сме дошли на Земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно
не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на
Земята, е взето на заем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни
ръце. 70-152
Мисленето е единственият процес, който продължава и след смърт­
та. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. 87-49
Съвременните хора се страхуват от смъртта, защото на границата
на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Какво­
то имате, те го обират. Ако не искате да бъдете обран, трябва да си
служител на любовта, на мъдростта, на истината. 190-6
Мнозина мислят, че като отидат на оня свят, там ще научат всичко.
Не е така. Много работи ще научите и на Земята. Те ще бъдат основа
и за оня свят. Следователно, ако вие не носите известен материал от
физическия свят, разбиранията ви за духовния живот ще бъдат непъл­
ни, физическият живот е импулс за духовния. 70-334
Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. 190-6
Когато казвате, че ще отидете на оня свят, при Христа и при све­
тиите, първо трябва да се запитате какво ще занесете със себе си. Не
е въпрос да отидеш на оня свят и да занесеш човешкия свят там. 36-10
Ценното ще остане като капитал на човека, а непотребното ще се
изхвърли навън. Ако остане с непотребното, човек ще се намери в
положението на фалирал търговец, изоставен сам, без приятели. Ако
това положение е тежко на Земята, колко по-тежко е за невидимия
свят Движиш се натук-натам, но нито едно същество не ти обръща внимание. Ще носиш надписа на твоята фирма: какъв си бил, с какво си
се занимавал, но който го прочете, веднага се отдалечава от теб. Тако­
ва е положението на скитащите духове, които бродят в пространството
с хиляди години сами, изоставени от всички. 69-137
Мнозина искат да отидат вече в другия сват, но не са готови. 70-192
Когато се казва, че след смъртта нищо не остава от човека, това
подразбира, че нищо не остава от неговите мъчнотии и страдания. 92-196
Какво ще вземете със себе си на онзи свят? Вие можете да вземе­
те само онова, което не могат да задържат на митницата. Това са ваши­
те светли мисли, чувства и постъпки. Всичко непотребно ще остане на
Земята. 145-67
Живейте на Земята, ползвайте се от благата на живота, но не си
поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде
часът на заминаването ви за онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от
всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не
носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите
добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на
Бога за тях. 147-87
След смъртта си човек се освобождава от всичко временно и пре­
ходно. 92-196
И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят
с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да
занесе на онзи свят сърце пълно с добродетели и ум - със светли мис­
ли. 145-118
Там можеш да занесеш само светлите си мисли и желания. Там
всичко е безсмъртно. Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания,
ще ги оставиш на Земята. 147-86
Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден, като
заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените
МИСЛИ. 69-137
Желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си
своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и ве­
сели. 145-67
Ако отидете в невидимия свят, между ангелите, такива, каквито
сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист,
добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Вие трябва
да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите от вът­
решната си нечистота. 70-295 Ще кажете, че като отидете на онзи свят, там ще разрешите всич­
ко. Не можеш да отидеш на оня свят, ако няма кой да те обича. Както
не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния
език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те
обичат. Ти не можеш да отидеш между един народ, ако не разбираш
неговия език. За да влезеш между българите, трябва да знаеш българ­
ки език; ако си между англичаните, трябва да знаеш английски език.
Ако отидеш на оня свят, трябва за знаеш езика на любовта. Оня свят
е свят на любовта. Следователно не можеш да влезеш в света на лю­
бовта без любов. 70-241
Като отиде на онзи свят, човек трябва да знае нещо. Плод се иска
от всеки човек. Трябва да изработи нещо, да занесе изработеното със
себе си, за да разберат - каква нова работа да му дадат. Някой изра­
ботил плод, друг - извор, трети - ноти. 147-296
Като отидеш на оня свят, с какво ще се похвалиш? Ако си худож­
ник, ще се похвалиш с картините си; ако си поет, ще се похвалиш с
поезията си; ако си силен човек - със силата си. Докато е на Земята,
човек може да се похвали с много неща; важно е какво ще занесе на
оня свят. Ако си добър, истински педагог, ще се похвалиш с педагоги­
ката си; ако си добър баща или добра майка и си отгледал добри деца,
ще се похвалиш с децата си. Всичко това е на Земята. Какво можеш да
занесеш на оня свят? - Там можеш да занесеш само любовта си -
нищо друго не приемат на небето. Ако нямаш любов, ще те върнат на
Земята. В оня свят любовта е превозно средство. Достатъчно е да
обикнеш нещо, за до го постигнеш веднага. Обикнеш луната, веднага
си на луната; обикнеш някоя звезда, веднага си там; обикнеш поезия­
та, поет ставаш; обикнеш художеството, художник ставаш. 70-67
Човек трябва да има нещо реално, в себе си, на което да разчита
във всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху
което да гради своя живот. Ако днес сте музикант, поет, философ или
художник, какъв ще бъдете на онзи свят? Ако на Земята сте музикант,
и в онзи свят трябва да бъдете музикант. Ако тук сте учен, философ или
поет, и на онзи свят трябва да бъдете същият. Това се отнася за онзи,
който е истински музикант, учен, поет и философ. Това значи музиката,
поезията или философията да са проникнали в душата му. Тогава, при
каквото и положение да се намира, човек ще носи със себе си реално­
то, на което разчита във всеки момент на живота си. Знанието, музика­
та, поезията на съвременните хора е външна дреха, с която временно  тика си развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели.
Тия хора ще ги видиш, че още спорят, дали има задгробен живот или
няма. Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го: има ли задгробен
живот или няма? - А, няма. - Срещна някой писател в невидимия мир,
като дух сега, питам го: не забелязваш ли, че в сегашния ти живот има
някаква несъобразност? - Да забелязвам нещо особено: денем сре­
щам познатите си, поздравявам ги, снемам им шапка, но те не искат да
ми отговорят. Цели диванета се те! Вечерно време ги срещам, поздра­
вяваме се, разговаряме се. - Казвам му: приятелю, не е така. Ти се
намираш в друг свят, не си между живите хора на Земята. 96.3-33
ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ
Ако мислиш, че със смъртта всичко се свършва, нищо не си нау­
чил. 92-196
Един е животът и той не може да умира, нито да се ражда. 5-79
Смъртта не е в състояние да отнеме живота. 86-365
Който се ражда на Земята, умира в другия свят; който умира на
Земята, ражда се в другия свят. Раждането на Земята, както и в другия
свят, наричаме процес на вечно обновяване. 70-116
Смърт не съществува. Ти можеш да заминеш на онзи свят, но не
да умреш. При това, който живее по Божия закон, заминава точно
навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно,
като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преж­
девременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да
живееш на Земята толкова, колкото ти е определено да придобиеш
нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. 64-147
Докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. 85-82
Няма живот само на Земята или живот само на небето. Животът е
единен и неприривен. 59-16
Мнозина мислят, че след смъртта всичко се свършва. Добре е
след смъртта да се свърши всичко, но не е така. Човек продължава да
живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е
живял на Земята. 59-16
Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира
и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира
и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. 141-14
Някой казват: Ще умрем. - Ще умрете и пак ще оживеете. Орехът
стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля
най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите облекла, за
да може отново да поникне и оживее. Свалянето на тия облекла не
значи смърт, а показва, че си по-близо до живота. 5-91
Който е живял по правилата на природната хигиена, продължава
да живее и след като напусне Земята. Тя дава правила за здравослов­
ното състояние на ума, на сърцето и на волята. 38-228
Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия са­
мо; при други условия животът продължава. 86-202
Да умре човек, не значи ни най-малко, че той губи своето съзна­
ние, но може да изгуби онези условия, при които се проявява животът.
Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават не­
говите кости. Съзнанието, то е духовният гръбнак на човека. 3-187
Човек и след смъртта си продължава да живее. 35-120
За съзнателния, за разумния човек смърт не съществува, форма­
та му може да се разруши, но съзнанието - никога. 82-13
Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не
умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. 82-14
Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно
силни, да влезем в новия живот. 145-294
Смъртта е минаване от едно състояние в друго, от един свят в друг.
Едни хора минават от смърт в живот, а други - от живот в смърт. 141-193
Човек не трябва да умира, а трябва да преминава от смърт към
ЖИВОТ. 13-161
Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете,
да придобиете безсмъртие, и кажете като Павла: „Аз няма да умра, но
ще се изменя." 35-357
Простият мисли, че като умре, ще дойде до абсолютно равнове­
сие, дето не стават никакви промени. 92-196
Клетките на човешкия организъм са живи. И като умре човек, те
не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава
на минералите, други - в състава на растенията, е трети - в състава на
животните, а някои - в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне
една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда. После се чуди  защо разположението му се развалило. Много естествено, той възпри­
ел някои елементи от тялото на един от великите покойници. Значи
неразположението му се дължи на неразположението, което имал по­
койният. 27-168
ЗАВРЪЩАНЕ
Някои мислят, че като умре човек, светът се свършва. 145-108
Когато човек умира, той трябва да знае защо умира и де ще отиде
след смъртта си. 13-294
Когато възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от
смърт в живот. 145-294
Като любиш, и да умреш, пак ще оживееш. 102-59
Къде отива човек след смъртта си? - На различни места. Неорга-
ническата материя остава при неорганическата, органическата - при
органическата, а животът - при живота. Това е, което наричаме разла­
гане. Под понятието „разлагане" разбираме сортиране на материята и
на силите на природата. 86-85
След смъртта си човек отива там, отдето е дошъл. 58-47
Земята е временен приют за хората, а небето е бащин дом за нас
- там трябва всеки да се върне. 0-5.9.91
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде
иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването.
Той знае, че е дошъл от Слънцето и пак ще се върне там. Като говоря
за Слънцето, имам предвид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс,
Сатурн, Меркурий, Уран, Нептун като елементи на живота. При слиза­
нето си на Земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се
разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл.
Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". 24-125
На Земята човек напълва, но не може да узрее. За да узрее той
трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във вис­
шия свят, в будическото поле, дето под влиянието на Божествената
светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опит­
ват го, а семето хвърлят на Земята, дето има условия за неговото по-  кълване, растене, напълване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на
човешката душа на Земята във форма на човек. 45-116
Докато сте на Земята, вие се намирате в долния етаж на горния
свят. И под Земята има много етажи. Горните етажи се отличават по
светлината си. На Земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно
стъпало на друго. В духовния свят обаче минаването от един етаж в
друг подразбира смяна на костюмите. Там не се приема човек със стар
костюм. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен събличане на
стария костюм от човека и обличането му в нов. Когато заравят човека
в Земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на
онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи. - Какво ще
остане от нас, като ни съблекат голи? - Това да не ви смущава. Като се
съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Ня­
ма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи.
Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и
в желанията благото на всички хора, човек никога не може да стане
жител на духовния свят. Ще каже някой, че бил професор, че държал
двеста-триста лекции на студентите. Това е било за негово лично благо.
- Ама аз съм бил слуга, носил съм вода на господаря си - И това е за
твое лично благо. - Аз пък бях майка, родих няколко деца. И това е за
твое лично благо. След като сте живели за своето лично благо, трябва
да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния
свят. 108-226
Ако търсите вашите майки и бащи, вашите баби и деди по гроби­
щата, вие се самозалъгвате. Душите на хората не оставят на Земята.
Архангел Михаил има грижа за това; той ще определи мястото на всяка
душа. На вас предстои да се приготвите за този ден, когато Архангел
Михаил ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: Излезте вие ,
културните хора, от вашите стари къщи! 13-112
Ако имаш една отрицателна мисъл, кракът ти не може да стъпи в
онзи свят. Най-малкият недостатък увеличава теглото на човека и го
връща назад. За да влезеш в онзи свят, трябва да се освободиш от
своите отрицателни мисли и желания. 0-28.6.91
Тези, които заминават за онзи свят, много си мислят за тука, за­
щото докато отидат до онзи свят и намерят своите приятели, те се
намират между двата свята сам-сами. 0-21.5.87
Много от заминалите за онзи свят се намират в тъмнина, преслед­
вани и измъчвани от техните неприятели - лоши духове. 147-243
Като замине за онзи свят, човек остава физическото си тяло на
Земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като
види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да
се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще
мине време. 86-293
Мъртвият ще мине през страдания, да се очисти, и след това ще
влезе в небето. 104-290
Като замине на другия свят, първият изпит, на който ще го подло­
жат, ще бъде върху светлината, топлината и силата. 145-42
Сега аз ви препоръчвам да си направите дробове за онзи свят,
защото, ако ги нямате, няма да влезете в него.Трябва да бъдете пригот­
вени, щото вашият живот да се продължи непрекъснато нагоре след
напущане на Земята. 3-192
Дали има друг живот след смъртта или няма, това зависи от съз­
нанието на човека. Ако човек не е готов за другия свят, и да влезе в
него, нищо няма да придобие. 145-314
Някой се отчайва от земния живот и като не признава духовния,
казва: Искам вече да напусна Земята. - Няма защо да я напуща преж­
девременно. И да искаш да я напуснеш, не можеш, няма място за тебе
в духовния свят. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място". Ако
Христос не ти е приготвил място, не можеш да напуснеш Земята. В
който свят и да отидеш: в духовния или в Божествения, трябва да ти е
приготвено място. 70-32
Докато човек е на Земята, той може да отиде и в Англия, и в
Германия, и в франция, без да е английски, германски или французки
гражданин; обаче на небето не е така. На небето приемат само ония
хора, които са негови граждани. 134-51
Религиозните мислят, че като отидат на онзи свят, райската врата
веднага ще се отвори пред тях. Ако са изплатили дълговете си на Земята,
ще отидат направо в рая. Обаче, ако не са изплатили дълговете си,
много време ще стоят пред райската врата и ще хлопат, докато един
ден отново слязат на Земята, облекат се в плът и започнат съзнателно
да плащат дълговете си. Като изплатят дълговете си, като се примирят
с всички хора, райската врата ще се отвори за тях. Райската врата се
отваря за онзи,който носи любов в себе си и я прилага. 63-175
Един турски бей, който живял в Цариград, умрял. Докато бил на
Земята, той си мислел, че като умре, ще отиде направо в рая. Обаче не
станало, както мислел. Като напуснал Земята, явил се при Свети Петър, с мисълта, че ще влезе в рая. Свети Петър му казал: Тук няма
място за тебе. Временно ще живееш в едно магаре. Понеже си напус­
нал преждевременно Земята, ще живееш в магарето дотогава, докато
се свършат годините, определени да живееш на Земята. 108-101
Онзи свят е по-уреден от този. Той е по-реален от физическия,
който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свят е невидим. За
едни хора е невидим, за други е видим. 145-108
Някой религиозни казват, че се готвят за един свят, дето живеят
техните съвършени братя. Кой е този свят и те не знаят. Кои са техните
братя - също не знаят. Онзи свят е място на учение. Там ще бъдете
гости два три дни. После ще ви поставят на изпит, да видят какво носи­
те от Земята. Готови ли сте да ви подложат на изпит? Първият изпит ще
бъде върху любовта, да видят как сте я разбрали. Втората теза ще бъде
върху добродетелта, да видят как сте я приложили. Третата теза ще
бъде върху справедливостта. 112-346


Няма коментари:

Публикуване на коментар