СЕРПЕНТОИДИ — ЕДНА ОТ НАЙ‑ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ НА НАШАТА ПЛАНЕТА

Серпентоидите може да са една от най‑древните цивилизации, съществували някога на Земята, много преди човечеството да се появи, много преди първите примати да се изправят на два крака, много преди нашата история да започне да се записва върху камък, глина или папирус. Жалко е, че няма начин да видим как би изглеждал един модерен град след няколко хиляди години, защото бетонът, металът и стъклото не са вечни, те се разпадат, рушат се, превръщат се в прах, докато древните мегалити, пирамиди и колосални каменни структури устояват на времето като свидетели на епохи, които не познаваме. Модерните градове ще се разпаднат за няколко века, арматурата ще ръждяса за още сто години, и на мястото на мегаполисите ще останат само купчини камъни, прах, пясък и ръжда, безформени скелети на някогашното величие, покрити с мъх, бръшлян, лишеи и дебел културен слой от хумус. И тогава никой няма да може да докаже, че там някога е имало цивилизация. И така, кой може да докаже, че преди милиони години не е имало цивилизации, за които ние не знаем. Палеонтолозите жонглират с милиони години, казват че птиците са се появили преди 135–150 милиона години, разлика от 15 милиона години, а нашата цивилизация еволюира от дивашки живот до съвременност само за 5000 години, което означава, че в рамките на тези 15 милиона години стотици цивилизации като нашата биха могли да възникнат и да изчезнат без да оставят следи. Можете ли да си представите колко цивилизации биха могли да се родят и да се разпаднат за 15 милиона години. Някога динозаврите са доминирали планетата, достигали са огромни размери и са живели без значителна еволюция 150 милиона години, докато нашата цивилизация се разви за няколко хиляди години, което поражда парадокси и недоверие към официалната наука. 

Десетки изследователи предполагат, че интелигентни динозаври са формирали първата цивилизация на Земята, защото са открити фрагментарни скелети на древни влечуги с крайници, толкова сръчни, колкото човешки ръце, което означава, че са могли да държат инструменти, да извършват сложни манипулации, да строят, да създават, да работят с механизми, да отварят бутилки, да затягат болтове, да създават технологии. Митовете не се пишат от нищото, древни текстове от Индия говорят за наги, серпентоиди и дракони — интелигентни змийски същества, които са създали хората, за да им служат, но хората са се измъкнали от властта им, и тези текстове описват продължителна война за човешка свобода, война между хората и влечугите, война между хуманоидни богове и рептилски богове, между хуманоидни духове и рептилски духове, между човешки армии и серпентоидни армии. Първите примати са се появили преди около 40 милиона години, точно когато динозаврите уж са изчезнали, но ако не са изчезнали, ако са еволюирали, ако са се превърнали в интелигентни влечуги — серпентоиди, наги, дракони, ако са създали цивилизация, която е съществувала милиони години преди човека, ако са опитали да създадат роби чрез генно инженерство, използвайки примати, за да създадат хуманоидни същества, това не противоречи на науката, защото ние за няколко хиляди години стигнахме до лаборатории, където създаваме хибриди, а те са имали милиони години. Индийските текстове описват как рептилите са създали разумни същества, за да им служат, но в най‑висшите ешелони на световното управление възникнал разкол и хората получили куратори — хуманоидни богове, които им дали способности, емоции, умения, сила, интуиция, за да се борят със серпентоидите, и войната завършила с поражението на серпентоидите, всички техни свещени места били унищожени, всички техни градове били заличени, планетата била прочистена от предишната цивилизация и започнала нова ера — ерата на човека. Но това не означава, че серпентоидите са изчезнали напълно, някои изследователи предполагат, че са напуснали Земята, отлетели са в космоса, срещнали са други цивилизации и са доказали, че са местни земляни, древни жители на планетата, които са били тук много преди нас, и Земята се е променяла, условията са се променяли, еволюцията е създавала нови интелигентни видове, и е напълно възможно нагите и серпентоидите да не са митове, а спомени от древна епоха, когато влечугите са били господари на света, и легендите за змийски богове, дракони, подземни царства и рептилски империи може да са остатъци от древна памет, предавана през поколенията, и ако някой ден се върнат, може да кажат, че са били тук първи.

 СЕКСУАЛНАТА ЕНЕРГИЯ КАТО ДРЕВЕН КОД ЗА ИЗОБИЛИЕ, КЪСМЕТ, ЛОТАРИЙНИ ПЕЧАЛБИ И ВЪТРЕШНА СИЛА

Колкото повече сексуална енергия задържаш в себе си, а не я разпиляваш чрез мастурбации, разврат и безсмислено изтичане, толкова повече започваш да привличаш финансово изобилие, късмет, успех и дори възможността да удариш джакпота в лотарията. Сексуалната енергия е древната творческа сила, която воини, монаси, философи и изобретатели са пазели като свещен огън, защото са знаели, че тя пробужда съзнанието, усилва интуицията, отваря вътрешните канали на възприятие и превръща човека в магнит за възможности. Днес обществото е деградирало и младите пилят тази енергия ежедневно, по няколко пъти, без да осъзнават, че така режат собствената си съдба, намаляват вибрацията си, блокират късмета си и отслабват финансовия поток, защото парите са енергия, а енергията е свързана с жизнената сила на човека. Когато човек постоянно разпилява сексуалната си енергия, той става празен, нискочестотен, без заряд, без магнитно поле, без творческа искра, без вътрешна сила, и тогава идват загуби, спънки, липса на късмет, липса на печалби, липса на любов, липса на работа, защото честотата е ниска и нищо не може да се залепи към него. Когато задържаш сексуалната енергия, ти ставаш батерия, генератор, източник на сила, хората те усещат, жените те гледат, работодателите те харесват, парите те намират, късметът се активира, защото ти вече не си празен, а пълен, зареден, сияещ. Сексуалната енергия е свързана с финансите, с успеха, с късмета, с лотарията, с любовта, с творчеството, с интуицията, с духовната сила, с материалната реалност, тя е древен код, който управлява потока на изобилието. Ако си празен, няма какво да привличаш, няма магнит, няма поле, няма сила, остава само беднотия, лош късмет, никакви печалби, никакви възможности, никаква любов, никакво развитие. Когато задържаш енергията, тя се издига нагоре, активира мозъка, усилва интуицията, отваря вътрешното зрение, прави те по‑спокоен, по‑уверен, по‑магнетичен, по‑силен, и тогава лотарията започва да се подрежда около теб, числата започват да се синхронизират, късметът започва да се появява, защото ти вече не си празен, а зареден. Древните воини са знаели това, те са пазели сексуалната си енергия, защото тя дава сила, фокус, яснота, пробуждане, тя е самият огън на живота, а днес хората я пилят без да мислят, без да осъзнават, без да разбират, че така се отдалечават от успеха, от парите, от късмета, от любовта. Някой може да попита как така има хора, които разпиляват енергията си, а имат късмет и финанси, но това е защото те имат други активни канали, силна генетична линия, мощна жизнена сила или компенсират чрез творчество, спорт, дисциплина, работа, медитация, но дори при тях ако спрат да пилят сексуалната си енергия, успехът им става още по‑голям, късметът се усилва, финансовият поток се разширява, защото сексуалната енергия е основата на всичко. Когато я пазиш, ти пазиш себе си. Когато я задържаш, ти задържаш късмета. Когато я съхраняваш, ти съхраняваш финансовото изобилие. Когато я почиташ, ти почиташ собствената си сила. И тогава лотарията, парите, любовта, успехът и възможностите започват да се подреждат около теб като планети около слънце, защото ти вече си център на енергия, а не празна черупка. Колкото повече сексуална енергия задържаш, толкова повече се издигаш, толкова повече привличаш, толкова повече се синхронизираш с изобилието, защото ти вече не си слаб, а силен, не си празен, а пълен, не си нискочестотен, а високочестотен, не си разпилян, а фокусиран, и тогава вселената започва да ти отговаря, числата започват да се подреждат, късметът започва да се появява, парите започват да идват, любовта започва да се връща, защото ти вече си магнит, а не прах. Сексуалната енергия е ключът към изобилието, към успеха, към късмета, към лотарията, към любовта, към силата, към живота, и когато я пазиш, ти пазиш всичко, което е важно. Колкото повече я задържаш, толкова повече вътрешният ти огън се усилва, толкова повече творческата искра се разпалва, толкова повече интуицията ти започва да те води към правилните числа, правилните решения, правилните моменти, защото ти вече не си разпилян, а събран, не си слаб, а силен, не си изгубен, а намерен. Сексуалната енергия е древният език на Вселената, тя е вибрацията, която свързва човека с изобилието, тя е честотата, която отваря пътя към късмета, тя е силата, която прави числата да се подреждат, тя е магнетизмът, който привлича парите, тя е светлината, която води любовта, тя е огънят, който събужда духа. Когато я пазиш, ти ставаш проводник на изобилие. Когато я задържаш, ти ставаш магнит за късмет. Когато я почиташ, ти ставаш център на сила. И тогава всичко започва да се променя, защото ти вече не си празен, а зареден, не си слаб, а мощен, не си изгубен, а пробуден.

Днес много млади хора са самотни, разпилени, депресирани, отчаяни, без мотивация, със замъглено съзнание, с потисната интуиция, с разрушена визуализация, защото сексуалната им енергия е разпиляна, източена, изхвърлена, унищожена от навици, които обществото им внушава като „нормални“. Днес децата растат в свят, който им внушава, че порното е полезно, че мастурбацията е здравословна, че разпиляването на жизнената сила е нещо естествено, но това са лъжи, това са програми, това са капани, които замъгляват съзнанието, разрушават вътрешната светлина, понижават вибрацията и деградират бъдещата личност. Най‑зле е при чувствителните души, защото при тях сексуалната енергия е по‑фина, по‑силна, по‑духовна, и когато я разпиляват, психиката им се срива най‑дълбоко, най‑болезнено, най‑осезаемо. Чувствителната душа е като кристал – ако я пазиш, тя свети, ако я разпилееш, тя се пука. Когато чувствителен човек мастурбира често, той губи вътрешната си опора, губи интуицията си, губи връзката с висшите честоти, губи творческата искра, губи вътрешния огън, и тогава идват депресия, тревожност, паника, отчаяние, липса на смисъл, липса на посока, липса на късмет, липса на финансов поток. Сексуалната енергия е основата на психиката, тя е горивото на мозъка, тя е светлината на съзнанието, тя е силата на духа, и когато я разпиляваш, ти разпиляваш себе си. Днес младите са объркани, защото живеят в свят, който ги учи да се самоизтощават, да се саморазрушават, да се самообезсилват, да се саморазпиляват, и затова са без мотивация, без цел, без посока, без късмет, без финанси, без любов, без вътрешна сила. Когато сексуалната енергия е ниска, съзнанието става мъгливо, мислите стават тежки, интуицията се затваря, визуализацията отслабва, творчеството умира, а човекът започва да се чувства празен, безсмислен, изгубен. Това не е случайно – това е енергийна закономерност. Сексуалната енергия е жизнената сила, тя е електричеството на душата, тя е магнетизмът на тялото, тя е вибрацията на духа, и когато я пазиш, всичко се издига, а когато я разпиляваш, всичко пада. Днес младите са жертви на система, която ги учи да се източват, защото слабият човек е лесен за контрол, лесен за манипулация, лесен за управление, лесен за подчинение. Силен е този, който пази енергията си. Силен е този, който не се разпилява. Силен е този, който задържа вътрешния огън. Силен е този, който не позволява на света да го изтощи. Чувствителните души страдат най‑много, защото те усещат всичко по‑дълбоко, по‑силно, по‑интензивно, и когато разпилеят сексуалната си енергия, психиката им се срива като кула от светлина, която е загубила основата си. Те започват да се чувстват празни, безсилни, безжизнени, без посока, без късмет, без финанси, без любов, защото енергията им е изтекла. Сексуалната енергия е батерията на душата. Ако батерията е празна, човекът е празен. Ако батерията е пълна, човекът е силен. Ако батерията е изтощена, човекът е депресиран. Ако батерията е заредена, човекът е магнетичен. Ако батерията е разпиляна, човекът е изгубен. Ако батерията е съхранена, човекът е пробуден. Днес младите не знаят това, защото никой не им го казва. Никой не им казва, че порното е програма за източване. Никой не им казва, че мастурбацията е капан за енергията. Никой не им казва, че разпиляването на сексуалната сила води до депресия, тревожност, липса на мотивация, липса на късмет, липса на финанси, липса на любов. Никой не им казва, че когато задържат енергията, те стават силни, магнетични, уверени, пробудени, късметлии, творци, лидери. Никой не им казва, че сексуалната енергия е ключът към всичко. Но ти го знаеш. И аз го знам. И затова го пиша.

Ако душата е по‑чувствителна и човек разпилява сексуалната си енергия чрез мастурбация, вътрешният свят започва да се разпада, защото чувствителната душа е като фина струна, която вибрира на високи честоти, а разпиляването на енергията я кара да се къса отвътре. Чувствителният човек усеща всичко по‑силно, по‑дълбоко, по‑интензивно, и когато сексуалната му енергия се източи, психиката му се срива, съзнанието му се замъглява, интуицията му се затваря, визуализацията му отслабва, а вътрешната му светлина започва да гасне. Сексуалната енергия е свързана с финансовото изобилие, защото тя е жизнената сила, която движи човека напред, тя е магнетизмът, който привлича пари, тя е вибрацията, която отваря пътя към късмета, тя е огънят, който създава възможности. Когато човек пилее тази енергия често, честотата му пада, вибрацията му се понижава, а ниската честота привлича бедност, разсеяност, страх, лоши мисли, вътрешна слабост, липса на мотивация, липса на късмет, липса на финанси, липса на любов. Честото разпиляване на сексуалната енергия прави човека по‑женствен, по‑мек, по‑слаб, по‑несигурен, защото мъжката енергия се източва, а когато мъжката енергия се източва, вътрешният стълб се разклаща, волята отслабва, духът се смалява, а животът започва да се разпада. Тъмните същности се хранят с ниска вибрация, те се хранят с разпиляна енергия, те се хранят с отчаяние, страх, слабост, и когато човек пилее сексуалната си сила, той става лесна плячка за тези ниски енергийни структури, които започват да му внушават още повече слабост, още повече разпиляване, още повече депресия, още повече отчаяние, защото така те се хранят. Човек започва да мисли негативно, започва да се страхува, започва да се съмнява, започва да се разпада, защото енергията му е източена, а когато енергията е източена, духът е слаб, а когато духът е слаб, животът се руши. Сексуалната енергия е свързана с богатството, защото богатството е вибрация, а вибрацията е сила, а силата идва от жизнената енергия, а жизнената енергия е сексуалната енергия. Когато човек я пази, той става магнит за пари, магнит за късмет, магнит за възможности, магнит за успех, защото вибрацията му е висока, а високата вибрация привлича изобилие. Когато човек я пилее, той става магнит за бедност, магнит за загуби, магнит за спънки, магнит за отчаяние, защото ниската вибрация привлича липса. Пиленето води до загуби в живота, особено във финансовата сфера, защото парите са енергия, а енергията се лепи към силните, не към слабите. Пиленето води до загуби в любовта, защото любовта е вибрация, а вибрацията се лепи към заредените, не към празните. Пиленето води до загуби в целите, защото целите изискват сила, а силата идва от енергията. Пиленето води до загуби в развитието, защото развитието изисква фокус, а фокусът идва от вътрешния огън. Пиленето води до загуби в психиката, защото психиката се крепи на жизнената сила. Пиленето води до загуби в духа, защото духът се крепи на вътрешната светлина. Пиленето води до загуби в съдбата, защото съдбата се движи от вибрацията, а вибрацията пада, когато енергията се разпилява. Чувствителната душа страда най‑много, защото тя е създадена да вибрира високо, а когато вибрацията падне, тя се чувства като паднала от небето в мрак. Чувствителният човек започва да се чувства празен, безсилен, безжизнен, без посока, без късмет, без финанси, без любов, защото енергията му е изтекла. Сексуалната енергия е батерията на душата. Ако батерията е празна, човекът е празен. Ако батерията е пълна, човекът е силен. Ако батерията е изтощена, човекът е депресиран. Ако батерията е заредена, човекът е магнетичен. Ако батерията е разпиляна, човекът е изгубен. Ако батерията е съхранена, човекът е пробуден.

Днес никой не ни разказва за тази сила, никой не ни обяснява какво представлява сексуалната енергия, никой не ни казва какво се случва, когато я задържаме, защото ако хората знаеха истината, щяха да бъдат силни, пробудени, независими и неподвластни на контрол. Днес ни внушават да я пилем чрез порнографии, мастурбации и разврат, защото когато човек е празен, той е слаб, а слабият човек е лесен за управление. Днес навсякъде има сексуалност, навсякъде има провокации, навсякъде има изкушения, защото целта е човекът да бъде източен, а не зареден. Днес връзките са поставени върху секса, а не върху истинската любов, защото любовта е висока вибрация, а сексът без любов е ниска вибрация, която източва човека и го прави зависим от физическото. Днес ни учат, че сексът е първо място, а душата – последно, защото когато душата е празна, човекът е празен, а празният човек е лесен за контрол. Ако човек е сам и замени живия човек с порно, той заменя живата енергия с мъртва енергия, заменя живото докосване с пиксели, заменя живата любов с илюзия, и тогава животът му се смазва психически, защото мозъкът му живее в измислен свят, а не в реалност. Когато човек мастурбира често, сексуалната му енергия изтича, честотата му пада, вибрацията му се понижава, а ниската вибрация привлича бедност, разсеяност, страх, тревожност, лоши мисли и вътрешна слабост, защото енергията е основата на всичко. Когато честотата падне, човек има по‑малко енергия, по‑малко сила, по‑малко мотивация, по‑малко фокус, по‑малко късмет, по‑малко възможности, и всичко започва да се проваля, защото вибрацията определя съдбата. Затова финансите изтичат, когато енергията се пилее, защото парите са енергия, а енергията се лепи към силните, не към слабите. Затова любовта изчезва, когато енергията се пилее, защото любовта е вибрация, а вибрацията се лепи към заредените, не към празните. Затова целите рухват, когато енергията се пилее, защото целите изискват сила, а силата идва от жизнената енергия. Затова животът се разпада, когато енергията се пилее, защото животът се крепи на вътрешния огън. Днес ни внушават да пилем енергията си, защото празният човек е лесен за манипулация, лесен за контрол, лесен за подчинение, затова системата точи енергията ни отвсякъде. Точат я чрез мастурбации, защото това е най‑бързият начин да се източи жизнената сила. Точат я чрез порнографии, защото това е най‑силният капан за съзнанието. Точат я чрез разврат, защото това е най‑ниската вибрация. Точат я чрез нискочестотни храни, защото те замъгляват съзнанието и отслабват духа. Точат я чрез енергийни вампири, които се хранят с разпиляна енергия, с отчаяние, със страх, с празнота, и когато човек е източен, той става техен източник. Той изцежда човека, когато човек пилее енергията си, защото ниската вибрация отваря врата за ниски същности, които започват да внушават още повече слабост, още повече разпиляване, още повече депресия, още повече отчаяние, защото така те се хранят. Когато човек е празен, той става по‑женствен, по‑мек, по‑слаб, по‑несигурен, защото мъжката енергия се източва, а когато мъжката енергия се източва, вътрешният стълб се разклаща, волята отслабва, духът се смалява и животът започва да се разпада. Когато човек е празен, той губи посока, губи цел, губи смисъл, губи късмет, губи финанси, губи любов, защото всичко това изисква висока вибрация, а високата вибрация идва от съхранената сексуална енергия. Затова енергията е важна, затова не трябва да я пилем, затова трябва да я пазим, защото тя е основата на живота, основата на успеха, основата на късмета, основата на любовта, основата на финансовото изобилие, основата на силата, основата на духа. Който пази сексуалната си енергия, пази живота си. Който я пилее, пилее съдбата си.

Вие хвърляте семето на пода чрез мастурбации, семето което дава живот, семето което носи информация, сила, вибрация и бъдеще, и когато човек го разпилява, той разпилява собствената си съдба, защото семето е код, семето е програма, семето е енергийна матрица, която определя бъдещето на човека. Ако имате дете, то носи вашата честота, вашата енергия, вашето вътрешно състояние, и ако бащата е разпилян, празен, източен, детето често наследява психични проблеми, вътрешна слабост, тревожност, разсеяност и липса на фокус, защото семето предава вибрацията на бащата. Ако бащата е в разврат, детето често носи хаос. Ако бащата е в ниска вибрация, детето често носи страх. Ако бащата е празен, детето често носи празнота. Това не е случайност, това е енергийна закономерност, защото семето е най‑концентрираната форма на жизнена сила, а когато тази сила се разпилява, човекът губи част от себе си. Вашите финанси са свързани с тази сила, защото сексуалната енергия е жизнената енергия, тя е магнетизмът който привлича пари, тя е вибрацията която отваря пътя към изобилието, тя е огънят който създава възможности, и когато човек я пази, той става магнит за богатство, а когато я пилее, той става магнит за бедност. Вашето пробуждане е свързано с тази сила, защото когато сексуалната енергия се задържа, тя се издига нагоре, активира мозъка, усилва интуицията, отваря вътрешното зрение, пробужда духовните сетива и човек започва да вижда света по друг начин, по‑ясно, по‑дълбоко, по‑истински. Епифизата, третото око, се активира когато има енергия, защото тя е енергиен орган, а не физически мускул, и когато човек е празен, тя е затворена, но когато човек е зареден, тя се отваря и започва да работи. Колкото повече енергия има човек, толкова повече духовните сетива се пробуждат, толкова повече интуицията се усилва, толкова повече визуализацията става ясна, толкова повече човек започва да усеща вибрациите на света, да вижда знаци, да разбира синхроничности, да усеща пътя си, защото енергията е светлина, а светлината отваря съзнанието. Когато човек пилее енергията си, честотата пада, вибрацията се понижава, а ниската вибрация привлича бедност, страх, разсеяност, тревожност, лоши мисли и вътрешна слабост, защото енергията е основата на всичко. Когато честотата падне, човек има по‑малко енергия, по‑малко сила, по‑малко мотивация, по‑малко фокус, по‑малко късмет, по‑малко възможности, и всичко започва да се проваля, защото вибрацията определя съдбата. Затова енергията е важна, затова не трябва да я пилем, затова трябва да я пазим, защото тя е основата на живота, основата на успеха, основата на късмета, основата на любовта, основата на финансовото изобилие, основата на силата, основата на духа. Който пази сексуалната си енергия, пази живота си. Който я пилее, пилее съдбата си.

„Катастрофа. Част 3. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски“

 

Преди победата: Чувството, което не можеха да игнорират

 

Енергията, която привлича печалби от лотарията

 

 Настоящата венецуелска трагедия; двойният трус; необяснимата сеизмична аномалия; политическите реакции; технологичните подозрения; геофизичната мистерия, която разтърси света

Настоящата трагедия във Венецуела представлява едно от най-странните, необичайни и трудно обясними събития в световната сеизмична история, защото два мощни труса с почти еднаква сила – единият с магнитуд 7,2, а другият с 7,5 – възникват от два различни епицентъра, разделени от по-малко от минута, което е изключително рядко явление, почти невиждано в съвременната сеизмология, тъй като обичайният модел на земетресенията е основен трус, последван от вторични, по-слаби трусове, които постепенно затихват, но тук вторият удар е още по-силен от първия, удря вече повредените конструкции, срутва отслабените сгради и увеличава драстично броя на жертвите, превръщайки разрушенията в каскада от колапси, която се разгръща за секунди и оставя цели квартали в руини. Тази двойна сеизмична атака е толкова необичайна, че много геофизици я определят като събитие без прецедент, защото два отделни епицентъра, активирани почти едновременно, предполагат или изключително сложна геоложка динамика, или външен фактор, който е нарушил естествения ритъм на тектоничните плочи, и именно това поражда въпроси, защото природата рядко създава два масивни удара в рамките на секунди, освен ако не става дума за разкъсване на огромна зона или за процес, който не е напълно разбран.Още по-странно е, че представители на Южното командване на САЩ са сред първите спасителни екипи, пристигнали във Венецуела след трагедията, а президентът Тръмп изпраща военни части „за да възстановят повредените летища, да управляват въздушните операции и да помогнат на населението“, което изглежда като бърза, почти незабавна реакция, сякаш предварително е имало готовност за намеса, защото обикновено международните военни сили не пристигат толкова мигновено след природно бедствие, освен ако ситуацията не е била очаквана или наблюдавана предварително, и това поражда подозрения, защото Венецуела е стратегически регион, богат на ресурси, а всяка внезапна криза там неизбежно привлича вниманието на глобалните сили. Тази странна хронология кара много хора да си спомнят думите на Фидел Кастро от 9 август 2010 година, когато той казва, че Венецуела е идеално място за експерименти, защото там няма циклони, които биха могли да унищожат всичко, освен ако някой не измисли нещо, и че Съединените щати със сигурност проучват варианти за контрол на климата в различни региони на света, като разработват технологии чрез HAARP, които могат да предизвикват суши, урагани, наводнения и земетресения, и че от военна гледна точка HAARP може да се превърне в основа за нов вид оръжие за масово унищожение и инструмент за дестабилизация на екологичните и селскостопанските системи на целевите страни.HAARP е научноизследователски проект, изучаващ йоносферата на Земята чрез комплекс от мощни високочестотни антени, разположени в Аляска, които изпращат електромагнитно излъчване в горните слоеве на атмосферата, за да анализират тяхното състояние, но проектът първоначално е разработен от ВВС и ВМС на САЩ, както и от DARPA, което означава, че той има военен произход, а през 2015 година съоръжението е прехвърлено на Университета на Аляска, но продължава да се използва за военни изследвания, което поддържа подозренията, че HAARP може да има способности, които не са публично оповестени, и макар научната общност да твърди, че HAARP не може да предизвиква земетресения, критиците настояват, че високочестотните електромагнитни вълни могат да взаимодействат с магнитното поле на Земята и да влияят на процеси, които не са напълно изучени, особено когато става дума за йоносферни аномалии, които могат да предшестват сеизмични събития.Трагедията във Венецуела се случва в контекст, в който много хора вече са подозрителни към глобални програми, защото преди няколко седмици бяха разсекретени документи за над 120 американски биологични лаборатории в повече от 30 страни, включително около 40 в Украйна, публикувани от Тулси Габард, което засили недоверието към международните военни и научни програми, особено когато те са свързани с чувствителни технологии, и затова двойният трус във Венецуела, бързата военна реакция, историческите предупреждения на Кастро и съществуването на програми като HAARP създават сложна картина, в която природното бедствие изглежда едновременно естествено и необяснимо, едновременно случайно и подозрително, едновременно геофизично и политическо, и докато официалните институции настояват, че земетресенията са естествени, необичайността на двойния трус остава факт, който не може да бъде игнориран, защото два мощни земни удара от два различни епицентъра, разделени от по-малко от минута, са събитие, което сеизмологията почти не познава, а когато природата прави нещо толкова необичайно, винаги възникват въпроси дали това е чисто природен процес или част от по-сложна динамика, която тепърва трябва да бъде разбрана.

 „Чичо, моля те, донеси ми играчка.“ Инцидент в Припят

Вероятно вече съм писал в няколко статии за това колко много копнеех да посетя Припят, да се разходя из легендарния завод „Юпитер“, да се разходя по железопътната линия близо до гара Янов и да се разходя из Червената гора. Уви, поради редица обстоятелства, това желание остана неизпълнено. Съжалявам ли? Не, не съжалявам. Животът все пак ми е поднесъл много интересни моменти. Що се отнася до зоната на забрана, много от моите приятели са били там. Историите им са доста живи и цветни и когато се потопиш в тази атмосфера, се чувстваш напълно присъстващ.

Тази история се случи с някой, когото познавам. Трябва да се каже, че подобни събития са се случвали на много различни хора и съм чувал подобни истории от повече от един човек. Но този епизод ми хареса, защото главният герой не се опита да представи ситуацията като някаква сърцераздирателна, изнервяща или страшна история. Той я сподели по мое искане, казвайки, че дори не е разбрал веднага какво се е случило в този момент. Дори на връщане той превърташе в главата си подробностите от събитието.

Мъжът отишъл в Припят през 2006 г. Трябвало е да посети района с двама приятели, но се озовал там сам. Има хора, като мен, които планират всичко предварително и ако нещо излезе извън разрешените граници, отменят пътуването. Той е друг тип. Решил е да отиде и каквото и да се случи, ще отиде. Затова груповото пътуване се провали.

Пътешественикът изобщо не се крил от служителите на кордона. Той се обърнал към тях открито, договорил се за такса и те го пуснали. Бяха се договорили предварително за ограничение във времето. Не е трябвало да търси никакви входове - да кажем, че официално е влязъл в зоната на забрана. Единственото нещо беше, че го претърсили и проверили личните му вещи.

Той носел със себе си електрошоков пистолет. Ако кучета или друго животно го нападнели, той помагал. Държал и ръчна сигнална ракета в раницата си, за всеки случай. Електрошоковият пистолет може да не е ефективен срещу глиган или мечка, но ярък сигнален пламък би бил доста ефективен. Денис посещаваше зоната на забрана за първи път; след този инцидент беше бил там още три пъти, но в този момент всичко беше ново, непознато и вълнуващо за него.

Припят е място, където времето е спряло.

Разбира се, основната му цел е Припят. Разходката из този изоставен град, където животът е спрял от съветската епоха, е носталгична. Все едно се връщаш в детството с машина на времето. Всичко е толкова познато и същевременно толкова напомнящо за миналото, от детските площадки до декора на апартаментите.

Влизаш във входното антре на сградата и вратите на апартаментите обикновено са отворени. Надничаш и там има стар съветски бюфет, тапети, книги, вестници, чинии, завеси. Буквално всеки предмет е връщане към безгрижно минало. Хората идват тук заради тези чувства, наред с други неща. Не всеки иска да изпита тръпка и приключения.

Взех вестник и прочетох резюмето. Сега дори не биха отпечатали нещо подобно. Това бяха дните. В шкафа зад стъклената врата имаше чаши, гарафа и няколко чинийки. Хората си тръгваха, оставяйки много след себе си, вярвайки, че някой ден ще се върнат. Но в крайна сметка трябваше да оставят всичко зад гърба си. Изненадващо е, че грабителите не са ги откраднали. Изглеждаха като истински кристал. Книгите изглеждаха като рядкости. Издания от 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век красяха рафтовете.

Влезе в стаята, имаше маса с книга върху нея. На дивана – сгънат комплект спално бельо и няколко плюшени играчки. Беше пълно потапяне в атмосферата на миналото. И най-интересното е, че имаше усещането, сякаш някой все още живее тук. Сякаш е останала някаква жизнена енергия.

Влизаш в някои апартаменти и се чувстваш сякаш си посетил някоя стара жена. Да, разбира се, прашно и мръсно е, но е и трогателно. И така Денис се скита от етаж на етаж, от вход на вход, от къща на къща. Още тогава той разбираше, че е невъзможно да види всичко тук наведнъж и планираше бъдещи пътувания. Реши да посвети това, доколкото е възможно, на апартаментите.

Припят беше тих. Дори вятърът беше утихнал. Сякаш Денис беше единственият човек в целия град в този момент. Може би това беше вярно. След като влезе в поредния апартамент, мъжът започна да се оглежда с интерес. Всичко, както и останалите, беше типично съветско обзавеждане. Малко безпорядък, доста прах и ръжда се бяха появили по металните повърхности. Иначе нищо необичайно. Влезе в стаята. На масата имаше шкаф, а върху него малка играчка. Кукла или както са я наричали в миналото, бебешка кукла.

„Чичо, донеси ми играчката, моля те.“

Дени се обърна и видя момиче със сарафан. Тя гледаше, сякаш през него, към самата кукла. Мъжът я извади и ѝ я подаде.

Мъжът подаде на момичето кукла.

„Благодаря ти, чичо!“

Денис беше озадачен от изненадата. Откъде се появи момичето? Той се обърна и погледна след нея, но имаше само врата. Ако беше тичала, вече беше изчезнала от погледа му. Следите от босите ѝ крака останаха на пода. И така, наистина ли се е случило? Денис практически изтича навън и започна да търси момичето в синия сарафан на бели точки. Не. Нямаше я никъде. Нямаше никого тук.

През целия път обратно той си спомняше подробностите от този момент. Всичко се беше случило твърде бързо. Тя изглеждаше толкова истинска, само погледът ѝ... Имаше нещо неестествено в това. Когато Денис се върна от пътуването си, той сподели тази история с много други, посетили Припят. И се оказа, че много пътешественици са преживели подобни ситуации.

Изглеждаше сякаш някой все още живее в Припят. Въпреки че нищо подобно не се случи с Денис при следващите пътувания. Той посети завода „Юпитер“, културния център „Енергетик“ и хотел „Полесие“ – накратко, емблематични места. Непознатият от първото му пътуване до Припят остана загадка.

Промяната в реалността ви започва с това едно мислене💰💰

 

„35 лодки изгарят едновременно в пристанището на Манта, Еквадор“

 

„5 къщи изгарят отвътре едновременно – Сейнт Джордж, Юта“

 

„Плазмен пожар близо до Университета на Юта – детайлна криминалистична проверка от близо“

 

 Туранската империя; най-древната сянка на една изгубена централноазиатска цивилизация, чието име преминава през митове, карти, епоси и векове, докато постепенно се превръща в Тартария и Велика Тартария

Туранската империя се появява в някои от най-старите оцелели персийски предания, описващи земите далеч отвъд древен Иран, и още в първите редове на тези разкази човек усеща, че Туран не е просто географско понятие, а древна цивилизационна ос, която е заемала самото сърце на Централна Азия, защото персийските поети и летописци не биха вложили толкова много сила, драматизъм и символика в описанията на царе като Афрасияб, ако зад тях не стоеше реална историческа памет, реална мощ, реална култура, която е оставила отпечатък върху съзнанието на народите, и именно затова войните между Иран и Туран в Шахнаме не са просто битки между две държави, а сблъсък между два свята, две космологии, две традиции, две представи за ред и хаос, превръщайки Туран в нещо много повече от митично царство, защото легендите, колкото и да са украсени, винаги пазят ядро от истина, а това ядро тук е името на една огромна цивилизация, която е властвала над централноазиатските степи, долини и планини, оставяйки следи в епосите, в преданията, в колективната памет. Територията, свързана с Туранската империя, се е простирала през земи, които днес образуват Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан и съседните региони, тоест точно онзи колосален географски център, който винаги е бил ключов за търговията, за миграциите, за движението на идеи, за военните кампании, за обмена между Изтока и Запада, и контролът върху този ландшафт е означавал контрол върху големите керванни пътища, свързващи Китай, Индия, Персия и Европа, върху търговията с коприна, метал, добитък, зърно, редки стоки, върху плодородните речни долини, които са били жизненоважни за земеделието, върху степите, които са били идеални за конни армии, върху планинските проходи, които са били стратегически за всяка империя, превръщайки Туран не просто в царство, а в цивилизационен мост, в стратегически център, в арена, в кръстопът на древната геополитика, а богатството на тази земя идва от уникалното местоположение между великите цивилизации на древния свят, което го превръща в място, където се срещат и преплитат съдбите на народите, в пространство, което е било желано, оспорвано, управлявано и помнено. За разлика от много древни кралства, които са изчезнали от писмените записи, името Туран продължава да се появява векове наред, което е изключително важно, защото показва приемственост, памет, устойчивост, и когато Тимур изгражда своята империя в края на XIV век, той умишлено свързва владенията си с Туран, което ясно показва, че името все още е имало огромно политическо значение, дълго след като са били написани най-ранните персийски сведения, и че приемствеността предполага, че Туран е бил запомнен като много повече от просто митично царство, защото Тимур не би използвал име, което няма тежест, не би се асоциирал с легенда, ако тя не беше част от реалната историческа памет на народите, не би вплел Туран в своята имперска идеология, ако това име не носеше престиж, сила и древен авторитет.От този момент нататък хронологията става все по-интересна, защото ранните препратки говорят за Туранската империя, по-късни исторически карти започват да идентифицират голяма част от същата обширна територия като Тартария, а много последващи атласи разширяват това описание до Велика Тартария, и вместо да се появяват в произволен ред, тези имена образуват последователност, простираща се през много векове, което подсказва, че става дума за една и съща цивилизационна зона, която през различни епохи е носила различни имена, но е запазила своята географска същност, своите търговски пътища, своите планински вериги, своите речни системи, своите стратегически коридори, защото географското припокриване е толкова силно, че е невъзможно да бъде пренебрегнато, и империята остава съсредоточена върху същото огромно централноазиатско сърце през различните периоди, независимо дали картографите го наричат Туран, Тартария или Велика Тартария. Ако цивилизацията е оцеляла, докато еволюира записаното ѝ име, тогава търсенето само на Тартария оставя по-ранна глава почти напълно пренебрегната, защото Туран може да представлява най-ранната оцеляла идентичност на същата цивилизация, преди името Тартария да стане широко използвано и преди по-късните картографи да приемат името Велика Тартария, и ако тази последователност се окаже вярна, тогава историята на Тартария започва много по-рано, отколкото предполагат оцелелите карти, и Туран е запазил още един фрагмент от цивилизация, която по-късно е била умишлено премахната от нашата история, заличена от хрониките, изтрита от учебниците, сведена до мит, въпреки че е била реална, огромна, сложна и влиятелна, и именно затова Туранската империя заслужава много повече внимание в рамките на изследванията на Тартария, защото може да бъде ключът към разбирането на една изгубена цивилизация, която е стояла в сърцето на Азия, която е свързвала Изтока и Запада, която е оставила следи в персийските епоси, в тюркските предания, в китайските хроники, в европейските карти, и която чака да бъде възстановена от мълчанието на вековете, защото ако човек проследи нишките от Туран към Тартария и от Тартария към Велика Тартария, той открива не хаос, а последователност, не мит, а памет, не легенда, а цивилизация, която е била толкова голяма, че е оцеляла под различни имена, докато накрая е била заличена от официалната история, и може би именно в това заличаване се крие най-голямата загадка, защото въпросът не е дали Туран е съществувал, а защо една цивилизация, която е била толкова обширна, толкова стратегическа, толкова важна за древния свят, е била сведена до мит, до легенда, до географска сянка, защо името Туран е оцеляло в епосите, но е изчезнало от учебниците, защо Тартария е присъствала на картите, но е изчезнала от историческите анализи, защо Велика Тартария е била отбелязвана от европейските картографи, но по-късно е била премахната от историческите разкази, което подсказва, че историята на Централна Азия е много по-сложна, много по-дълбока, много по-интересна, отколкото ни е представяна, и че Туран е врата към тази изгубена история, към тази древна цивилизация, към този огромен свят, който някога е бил център на търговия, култура, политика и военна мощ, към тази памет, която е оцеляла въпреки всичко, към тази истина, която чака да бъде разкрита.

Какво се случва, когато един мъж спре да търси признание

 Когато един мъж спре да търси признание отвън и престане да се оглежда за потвърждение в очите на другите, започва да се случва нещо дълбоко, тихо и преобразяващо, нещо, което не идва като внезапен взрив, а като бавна, но неумолима вътрешна промяна, която се разгръща слой след слой, докато старите страхове, зависимости и очаквания се разтварят като мъгла пред изгрева на собствената му сила. Първо идва осъзнаването, че гоненето на признание е форма на вътрешно робство, защото когато човек живее за чуждото одобрение, той всъщност позволява на другите да определят стойността му, да диктуват посоката му, да управляват емоциите му, да решават кога да се чувства достатъчен и кога да се чувства празен. В този момент мъжът разбира, че външното признание е като вода, която никога не утолява жаждата, защото тя не идва от извора на собствената му същност, а от случайни потоци, които пресъхват при първия полъх на промяната. След това идва освобождаването от нуждата да бъде харесван, приеман, аплодиран, защото той започва да вижда колко много енергия е губил в опити да се впише в очаквания, които никога не са били негови, колко много пъти е променял поведението си, думите си, дори мечтите си, за да се хареса на хора, които не са били способни да видят истинската му стойност. Тогава се ражда емоционалната независимост, онази вътрешна стабилност, която не се влияе от чужди настроения, критики или мълчания, защото мъжът вече е стъпил върху собствената си вътрешна земя, върху онзи център, който не може да бъде разклатен от външни сили. Емоционално силният мъж не е студен, не е безчувствен, не е дистанциран, а просто е свободен от нуждата да бъде валидиран, което му позволява да бъде автентичен, да бъде себе си без маски, без роли, без фалшиви усмивки, без да се страхува, че някой няма да го одобри. Тогава се ражда истинската мъжественост, не онази показната, шумната, демонстративната, която се опитва да впечатли света, а онази тиха, дълбока, стабилна сила, която идва от вътрешната яснота, от способността да носи отговорност за себе си, от умението да казва „не“, когато трябва, и „да“, когато е правилно, от готовността да защитава границите си, да следва целите си и да не се отклонява от пътя си заради чужди мнения. Психическата издръжливост започва да се проявява като способност да устоява на трудности без да се разпада, като умение да преминава през болка без да търси съжаление, като вътрешна устойчивост, която не се нуждае от аплодисменти, защото мъжът вече знае кой е и какво носи в себе си. Той започва да се доверява на собствената си интуиция, на собствените си решения, на собствената си сила, без да се оглежда за потвърждение, без да пита дали е достатъчно добър, защото вече е разбрал, че истинската стойност не се измерва с чужди реакции, а с вътрешната му честност и последователност. Личностното израстване се ускорява, защото когато човек спре да се занимава с това как изглежда в очите на другите, той най-накрая има пространство да се занимава с това как изглежда в собствените си очи, какво иска да постигне, какво иска да промени, какво иска да изгради. Тогава се появява трайната свобода, онази свобода, която не е бунт срещу света, а освобождение от вътрешните окови, от старите страхове, от нуждата да бъде харесван, от зависимостта към чужди оценки. Мъжът започва да живее с цел, не с очакване; с посока, не с тревога; с увереност, не с колебание. Устойчивостта му става естествена, защото той вече не се разклаща от чужди думи, не се срива от критики, не се възторгва от похвали, а остава стабилен, центриран и последователен. Истинската вътрешна увереност се ражда като тихо сияние, което не крещи, не се хвали, не се доказва, а просто присъства, защото мъжът вече знае, че стойността му не е нещо, което трябва да бъде доказано, а нещо, което трябва да бъде живяно. И когато един мъж спре да търси признание, той най-накрая започва да живее като свободен човек, като човек, който не се оглежда за потвърждение, а се движи напред с яснота, сила и автентичност, като човек, който е открил, че най-голямото признание е това, което идва отвътре, от собствената му душа, от собствената му истина, от собствената му непоклатима увереност.

 Предсказанията на Кшищоф Яцковски - Krzysztof Jackowski

"Има план за много сериозна атака срещу Иран. И Израел, и Държавата Сион, но третата държава, не съм сигурен, но кой знае, може би Саудитска Арабия ще е, имат план за пълно прекъсване на електричеството на Иран, от интернет, Всяка комуникация ще бъде прекъсната от атака, целяща да удуши Иран. Ако тази атака се случи, Русия и Китай ще започнат сериозно да заплашват с удари по силите, които атакуват Иран. Това ще бъде първият поглед към създаването на Третата световна. Предупреждението към Русия и Китай няма да бъде блъф. То ще бъде много сериозно предупреждение и ще бъде условие. Ако Америка и Израел не изпълнят това условие в кратък срок, ще има движения както от Русия, така и от Китай. Много лоши неща ще се случат това лято."

https://telegra.ph/Vsichko-koeto-shche-se-sluchi-tazi…

Абонирай се за нашия канал в Телеграм - https://t.me/jackowskibg

 Ще дойдат ли петизмерни същества в нашия свят и ще се сбъдне ли пророчеството за 2030 г.? Защо колайдерът беше спрян за четири години?

Физиците имат огромни надежди за Големия адронен колайдер. Повечето експерти смятат, че съоръжението ще ни позволи да разберем законите на квантовата физика, процесите, протичащи близо до и вътре в черните дупки, да открием дали е възможно да се пътува по-бързо от скоростта на светлината и да разкрием тайните на паралелните реалности и да пътуваме през пространството и времето. В момента много изследвания, проведени вътре в Големия адронен колайдер (ГАК), остават необяснени.

Например, физикът Херман Рихт заяви, че ГАК ни позволява да надникнем отвъд границите на нашето разбиране. Той е като технологията на бъдещето. Някои от процесите, протичащи по време на експериментите, не се поддават на обяснение и логическа оценка, основана на физическите закони, установени преди десетилетия.

И все пак, учените смятат, че ГАК в момента е много ограничен в своите възможности. Именно затова той се предава на инженери за четири години. Инсталацията ще бъде преоборудвана с напълно различен капацитет, което ще ни позволи наистина да излезем отвъд границите на реалността.

Големият адронен колайдер (LHC) е поставен на пауза и е в процес на ремонт.

Първо, той ще бъде свързан с ускорители, способни да ускоряват частици 10 пъти по-бързо и близо 14 пъти по-големи. Това означава, че процесите ще станат по-чести и бързи. Физиците смятат, че това ще позволи наблюдението на стотици сблъсъци на елементарни частици за същия период от време, а не само на 50-60.

Освен това, ще станат възможни експерименти със скорости, надвишаващи скоростта на светлината. Да, наистина. Проблемът на LHC беше липсата на енергия и мощност. До 2030 г. това ще бъде решено. Най-новото оборудване ще издържа на натоварвания дори отвъд границите на фундаменталната физика – с други думи, отвъд скоростта на светлината.

Второ, невронна мрежа и изкуствен интелект ще бъдат директно свързани с LHC. Това ще предотврати недостатъчното човешко внимание. Колкото и феноменална да е настройката, ако всичко зависи от човешките възможности – които, между другото, са силно ограничени – нещо важно може да бъде пропуснато, както многократно се е случвало по време на опитите за симулиране на микроскопична черна дупка вътре в LHC. Нито оборудването, нито хората можеха да следят събитията и не бяха записани никакви данни. Освен това, изкуственият интелект ще може да филтрира събития, които не представляват интерес за учените, и да предоставя само релевантна информация.

Трето, към установката ще бъде добавен специален хангар, в който ще се помещава първият в света модулатор на квантови частици. След като изминат целия 27-километров път на LHC, елементарните частици, достигнали максималната си скорост, хипотетично ще преминат през хоризонта на събитията и ще се окажат извън пространството и времето.

По същество това е фазов преход към друга реалност. Модулаторът на квантови частици ще може да пресъздаде условия, които ще позволят на тези частици да останат във фаза извън времето и пространството. Целта на установката е да ги натрупа, за да могат учените да взаимодействат с тях в бъдеще. В момента техният живот е само 2 милионни от секундата. Ако съоръжението се окаже работещо и ефективно, този период може по същество да бъде удължен за неопределено време.

Научната физическа общност високо цени възможностите на LHC след неговото преструктуриране. Планирано е да бъде изстрелян до лятото на 2030 г. И, изненадващо, това събитие съвпада с предсказание, направено в средата на миналия век от мъж от Индия. Сред други пророчества, той предсказа падането на Берлинската стена, разпадането на СССР, конфронтацията между исляма и юдаизма в Близкия изток, военния конфликт и разпадането на Югославия, както и конфронтацията между учените и вирусите през 21-ви век.

Разбира се, той направи и много погрешни прогнози. Например, земетресението, което щеше да раздели Африка на Южна и Северна Африка, за щастие не се случи. Той също така предсказа, че през 2011 г. Айфеловата кула ще се срути в резултат на атака от небето и че китайците ще кацнат на Марс до 2020 г.

Въз основа на това, човек може да разглежда неговите прогнози по два начина. Но тази дата (2030 г.) беше спомената и от Ванга, Кейси и едно момче пророк от Непал (не помня името му), които описаха подобни събития. В своите пророчества те твърдяха, че ще бъде създадена технология, която ще позволи отварянето на „прозорец“ към друг свят. Поради някаква неизправност, той няма да се затвори и същества от друго измерение ще влязат в нашата реалност.

Ще дойдат ли петоизмерни същества в нашия свят?

Те ще бъдат създания от друга материя. Те ще бъдат нематериални. Хората обаче ще могат да чуват тези, които излизат от „прозореца“. Те ще помогнат за създаването на технология, която позволява виждане на други измерения. Индийски пророк твърдял, че този контакт ще отбележи раждането на нова религия. На хората ще бъде разкрит нов духовен път.

Ванга ги нарича петоизмерни. Тяхното пристигане ще има дълбоко въздействие върху човечеството. Голяма част от това, което ще кажат на хората, ще промени светогледа на почти половината от жителите на Земята. Кейси твърдял, че разделението на човечеството може да доведе до разпадането на десетки държави и общ хаос. Осъзнавайки грешката, която са допуснали, съществата ще се върнат през „прозореца“ и ще изчезнат в собствения си свят. Хората ще се опитат да ги последват, но телата ни няма да могат да съществуват в тази реалност.

Учените обаче твърдят, че подобен сценарий е малко вероятен. Те са убедени, че всички експерименти са под контрол. Но как може човек да бъде сигурен в това, ако същите тези учени не могат наистина да предскажат резултата от следващото изследване в съоръжение, което ще бъде приблизително 10 пъти по-мощно от сегашния LHC?

 ФЛУОР ОТРОВАТА НА НОВОТО ВРЕМЕ ЩЕ Я СРЕЩНЕТЕ В ПАСТАТА ВИ ЗА ЗЪБИ И ВЪВ МИНЕРАЛНАТА ВОДА .

 Дар от „богове“ или наследство от цивилизация, пътувала до други планети? Пръстени, открити в Карелия през 30-те години на миналия век

Алън Хершел е бил един от съветниците на Херман Вирт (първият лидер на германската организация „Аненербе“). Той е вярвал, че произходът на цивилизацията трябва да се търси на север. През 30-те години на миналия век той многократно е пътувал до Скандинавия, както и до Карелия, Ямал и Мурманска област. Изследователите на „Аненербе“ са се стремили да открият следи от високоразвита цивилизация, която са нарекли Висши арийци. Разбира се, хипотезата за тяхното съществуване е спорна и е била промотирана сред масите без адекватни доказателства.

Световната научна общност е изисквала артефакти, градски руини, занаятчийски изделия и т.н. Германски учени са организирали стотици експедиции, но в повечето случаи са се връщали или с празни ръце, или с груби фалшификации, представяйки пожелателните мисли за реалност. И все пак Алън Хершел се завърнал в Германия с два артефакта, които според него представляват осезаемо доказателство за съществуването на високоразвита цивилизация, живяла преди десетки хиляди години в Северна Евразия.

По време на посещение в Карелия, група немски специалисти по антики, водени от Алън Хершел, се натъкнали на мегалитни руини. Огромни блокове от черен естествен камък били подредени, за да образуват трилитон. След като преминали през него, изследователите стигнали до стълбище, издълбано от същия материал. То водело нагоре към място, съдържащо десетки счупени мегалити. Очевидно на това място се е намирала някаква културна ритуална структура. Наблизо е открита малка пещ, издълбана от камък. Вероятно е била използвана от металурзи.

По време на щателно претърсване на околността екипът на Хершел открил две бижута: пръстен и пръстен с печат. И двете били изработени от странно злато - ярко жълт метал с включения на син метал. Немски специалисти съобщили за находките на съветската страна, тъй като са били направени в СССР. Съвместните им усилия разкрили, че бижутата са изработени от злато, но от необичаен вид. Злато с такива свойства никога преди или след това не е било срещано.

Златен пръстен с мистериозни свойства.

През 1936 г., в знак на добра воля, съветските представители позволили на германците да запазят пръстените. След това в Европа и света се случили важни събития. Германците продължили да вярват в своята арийска теория. Междувременно световната научна общност я отхвърлила и дори наличието на самите тези пръстени по никакъв начин не повлияло на световното обществено мнение.

През 1948 г., след като били освободени от американски лагер за разпити, Херман Вирт и Алън Хершел се преместили в Швеция, а през 1954 г. в Марбург, Западна Германия. И двамата германски изследователи продължили научната си работа, но артефактите, които били възстановили от Карелия, никога повече не били виждани. Според тях те били транспортирани до Съединените щати. И интересното е, че през 1977 г. те неочаквано „изплували“.

Учени от Калифорния решили да проведат лабораторен анализ на пръстените. Оказало се, че материалът, от който са създадени, не е точно злато. Това било злато, което не можело да произхожда от нашата планета. Нещо повече, съществуването му по това време се смятало за невъзможно от учените. Свойствата му бяха напълно различни от тези на обикновеното злато, но химичният му състав беше абсолютно същият.

Изследователите бяха озадачени. Те не можеха да обяснят как златото може да издържи на температури от 2800 градуса по Целзий, без да се разтопи. Освен това, валентността на тази проба не отговаряше на никоя известна градация. Тя беше напълно различна, никога преди не е срещана. След изследване беше решено, че артефакти със свойства, които противоречат на много известни закони на химията и физиката, не трябва да бъдат публикувани.

Алън Хершел твърди, че откритите от него пръстени са необясними за академичните учени, защото отричат ​​най-очевидното: съществуването на високоразвита предцивилизация, способна на космически пътувания и добив на материали, които не се срещат на Земята. Съществуването на тези пръстени би могло хипотетично да служи като доказателство за космически пътувания и технологии извън нашия контрол.

По време на тази експедиция е открит пръстен.

Близкият му приятел Херман Вирт обаче е по-малко категоричен. Той вярва, че наличието на артефакти с извънземен произход може да е доказателство не за полети на човешката цивилизация до други планети, а за контакти с така наречените богове – високоеволюирали извънземни. И немският учен приписва тази роля на арийците, които са живели в Северна Евразия или дори на митичния континент на Северния полюс. Тази теория, разбира се, е спорна, но някак си пръстен и пръстен с печат, изработени от злато, които не биха могли да произхождат от нашата планета, са се озовали на Земята.

Местонахождението на тези артефакти днес е неизвестно. Много е възможно да са в някое хранилище. Вярвам, че те чакат момента, в който научната общност може да обясни свойствата на тези невероятни предмети, открити в Карелия през 30-те години на миналия век.

„Психологическата операция със Шуман резонанса!“

 Резонансът на Шуман е част от измамата на Ню Ейдж и идеята за процес на възнесение – той кара хората да чакат и да бъдат пасивни, докато чакат да бъдат „спасени“ от очевидна честота, която уж ще промени света за нас! Това е опасна идеология.

Тайната на Мария Магдалена, която Петър отказа да приеме и Църквата скри

 Мария Магдалена е една от най-загадъчните фигури в ранното християнство, защото около нея се преплитат легенди, апокрифни текстове, духовни традиции и вътрешни спорове за това кой има право да говори от името на Исус след възкресението му, а напрежението между Мария и Петър се появява в няколко ранни писания, които не са включени в канона, но са запазили гласове, показващи различна картина на първите последователи, защото според тези текстове Мария не е била просто ученичка, а свидетел, учител и носител на откровение, което някои са смятали за твърде дръзко, твърде лично или твърде различно от това, което общността е готова да приеме. В Евангелието на Мария тя говори за видение, което е получила след възкресението, и разказва за учение, което Исус ѝ е предал насаме, а когато тя споделя това с учениците, Петър реагира с недоверие, защото не може да приеме, че учението е било дадено на жена, а не на него или на другите мъже, и това създава напрежение, което отразява ранната борба за духовен авторитет, защото Петър представлява външната структура, реда, общността, а Мария представлява вътрешното откровение, мистичната връзка с Божественото, личната светлина, която не се подчинява на правила. Според текста Левий защитава Мария, казвайки, че Исус я е обичал повече от тях и че не трябва да я отхвърлят, защото тя е разбрала нещо, което те не са успели да видят, и това показва, че в ранното християнство е имало различни духовни пътища — един вътрешен, мистичен, личен, и един външен, институционален, основан на ред и йерархия. Тайната на Мария Магдалена в тези текстове не е скрито учение, което някой е потулил, а идеята, че истинското откровение е вътрешно, че връзката с Божественото е лична, че душата може да види това, което другите не виждат, че любовта е път към знанието, че Исус е говорил не само чрез думи, но чрез присъствие, и че някои са го разбрали по-дълбоко от други. Това е тайна, която не е била удобна за общност, която е трябвало да се организира около външен авторитет, защото вътрешното откровение не може да бъде контролирано, не може да бъде измерено, не може да бъде поставено в структура, а това е било проблем за онези, които са искали да създадат ред. Мария Магдалена е представена като ученичка, която е разбирала посланието на Исус чрез вътрешно прозрение, което я прави символ на душата, която вижда отвъд буквата, отвъд закона, отвъд структурата, а това е било трудно за приемане в общност, която е трябвало да се защити и да се утвърди. Петър е символ на външната структура, на общността, на реда, на видимата власт, а Мария е символ на вътрешната светлина, на откровението, на мистичната връзка с Божественото, и това противопоставяне е част от духовната история, а не от политическа тайна. Тайната, която Мария носи, е идеята, че истинската връзка с Божественото е вътрешна, че душата може да получи знание без посредник, че любовта е път към прозрение, че духовната сила не зависи от ранг, пол или структура, а от вътрешната чистота и способността да се слуша. Това е тайна, която не е била удобна за ранната общност, защото тя е трябвало да се организира около външен авторитет, а вътрешното откровение не може да бъде поставено под контрол. Историята за Мария и Петър е история за напрежението между два начина на разбиране на духовността — пътят на вътрешното знание и пътят на външната структура, пътят на мистиката и пътят на институцията, пътят на личното откровение и пътят на общностната власт. Мария Магдалена остава символ на душата, която вижда отвъд видимото, на женската духовна сила, на вътрешното откровение, на любовта като път към знанието, на мистичната връзка с Божественото, а Петър остава символ на реда, на структурата, на общността, на външната власт. Тяхното напрежение е част от историята на човешката духовност — напрежението между вътрешното и външното, между мистичното и институционалното, между личното откровение и общностната власт, и това прави Мария Магдалена една от най-мистичните и най-обсъждани фигури в историята на вярата.

Важно! Цифровизацията край на свободата!

 

Защо се чувстваме сякаш нещо ще се случи... но нищо не се случва? 💰

 

 АКТУАЛИЗАЦИЯ ЗА СТРУЙНИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ЗАЩО СЕ СРИВАТ, ПРЕНАСЯЙКИ УРАГАННИ ВЕТРОВЕ КЪМ ЗЕМЯТА

Струйните течения са огромни реки от въздух, движещи се със свръхскорост на височина между седем хиляди и дванадесет хиляди метра, и те винаги са били основният двигател на времето, защото определят къде ще има студ, къде ще има жега, къде ще има буря и къде ще има спокойствие, но през последните години тези течения стават все по‑нестабилни, по‑разкъсани и по‑хаотични, което води до екстремни ветрове и непредсказуеми метеорологични модели. Когато метеорологът казва, че струйните течения са се сринали, той има предвид, че бързите ветрове от горните слоеве на атмосферата са били пренесени надолу към земята, което е необичайно, защото нормално тези ветрове остават високо над главите ни и никога не достигат повърхността. Когато струйното течение отслабне, част от неговия импулс пада надолу като удар, който достига земята и създава пориви със скорост над триста километра в час, което е скорост на ураган от категория четири, но без ураган, без океан, без тропическа система, само чисто атмосферно пренасяне на импулс. Това явление се нарича низходящ пренос на импулс и смесване на импулс, защото енергията от горните слоеве се пренася към долните, което прави бурите по‑силни, ветровете по‑опасни и времето по‑хаотично. Най‑силните ветрове в струйните течения са на височина, която не усещаме, защото е далеч над нас, но когато течението се срине, тези ветрове се смесват с въздуха близо до земята и създават екстремни пориви, които разрушават сгради, изкореняват дървета и причиняват щети, които хората не са виждали преди. Това ще се случва все по‑интензивно и ще става по‑хаотично, защото струйните течения отслабват заради климатичните промени, които затоплят полюсите, намаляват температурната разлика между север и юг и правят течението нестабилно, защото то съществува именно заради тази разлика. Когато разликата намалее, струйното течение губи сила, започва да се извива, да се разкъсва и да се сриват части от него, което прави времето непредсказуемо. Това е причината да виждаме ветрове със скорост над триста и двадесет километра в час във вътрешността на континента, което е необичайно, защото такива ветрове се появяват само при урагани, но когато струйните течения се сриват, част от импулса пада надолу и удря земята като удар. Тази конкретна гръмотевична буря, за която се говори, е предизвикала порив на вятъра със скорост, сравнима с ураган от категория четири, защото част от импулса на бурята е била прехвърлена надолу, което е необичайно, но ще стане по‑често срещано, защото атмосферата става все по‑нестабилна. Измерен порив от сто тридесет и една мили в час е изключително рядък във вътрешността на страната, но ще започне да се появява по‑често, защото струйните течения отслабват и позволяват на горните ветрове да се смесват с долните. Настоящото струйно течение е хаотично, защото има дълбока падина, която се простира на юг над западната и централната част на Северна Америка, и силна северна издатина, която се намира по‑на изток над североизточната част на континента, и това създава форма на „S“, която показва, че потокът се усуква около себе си, създавайки системи с ниско и високо налягане на горното ниво. Когато струйното течение има такава форма, това означава, че атмосферата е разкъсана, защото студът и жегата се борят за пространство, а течението вече не ги разделя, а ги смесва, което води до хаос. Това е причината да виждаме странни ветрове, екстремни пориви, хаотични бури, внезапни температурни скокове, необичайни гръмотевични системи и метеорологични модели, които се променят за минути. Струйните течения са гръбнакът на атмосферата, а когато гръбнакът се огъва, всичко става нестабилно, и това е новата реалност, която ще се усилва, защото климатът се променя, атмосферата се затопля, полюсите губят лед, а струйните течения губят сила.

 ЗАЩО ДНЕШНИТЕ ЖЕГИ И ПЛАЗМЕНИТЕ ЕФЕКТИ ИЗГЛЕЖДАТ КАТО ОРЪЖИЕ, А ВСЪЩНОСТ СА РЕЗУЛТАТ ОТ КОСМИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

Днес жегитет достига нива, които карат хората да се чудят дали нещо изкуствено не нагрява земята, защото топенето на фаровете, омекването на гуми, разтичането на алуминий, спирането на стъклото, огъването на метални конструкции и изглежда на странни пожари изглеждат като ефекти от микровълнови оръжия, които пържат повърхността като невидими лъчи, но истината е много по‑дълбока и много по‑космическа, защото това, което се случва, е резултат от отслабването на магнитния щит, усилването на йонния вятър, повишаването на ултравиолетовата радиация и навлизането на Земята в период на силна космическа активност, която прави атмосферата провежда и превръща жегата в електрическо явление, а не просто в топлина. Когато магнитният щит отслабва космическите частици прониква по‑дълбоко и създава електрически активен въздух, който позволява на заряда да се движи през атмосферата като невидима струя, която нагрява материалите отвътре, а не отвън, и това създава ефекти, които приличат на микровълново нагряване, защото пластмасата се топи без пламък, гумата омеква без огън, металът се огъва без искра, стъклото се стопява без външно обгаряне, а цели конструкции се разпадат като че ли са били подложени на насочената енергия. Това е причината много хора да вярват, че микровълнови оръжия пържат земята, но истината е, че когато атмосферата е йонизирана и слънцето изпраща силни потоци енергия, въздухът започва да се държи като проводник, който пренася заряда към всичко, което съдържа метал, вода или минерали, и това създава локални точки на нагряване, които изглеждат като изкуствени, но всъщност са естествено следствие от космическите процеси. Когато йонният вятър се усили заредените частици удрят атмосферата като електрически поток, който прави въздуха провеждам и позволява на заряда да се натрупат върху повърхностите, които започват да се държат като антени, събират енергия и я освобождават мигновено, което води до топене, огъване, разпад и разрушаване. Това е причината, когато се топят като восък, защото алуминият реагира на електрическия потенциал и започва да се разтича като течен метал, гумите омекват и се разпадат, двигателите се разрушават, стъклата се стопяват, защото зарядът преминава през тях като плазмена струя и ги нагрява до точка на разпад. Това не е оръжие, а е електрическо явление, което се появява при отслабена защита на Земята.

В гористите местности електрическите пожари изгарят отвора отвътре навън, защото зарядът влиза през корените, преминава през ствола и излиза през върха, оставяйки овъглени части и целите външни обвивки, които падат като черни цилиндри. Това изглежда като микровълново нагряване, но всъщност е резултат от йонизиран въздух и екстремна топлина, която прави дървото провеждаме. Оградите от метал започват да горят, защото зарядът се натрупва в тях и се нагрява до точка на разпад, а електрическите стълбове – дървени или метални – се овъгляват и разпадат, защото токът преминава през тях като удар и ги разрушава отвътре. Жиците горят дори когато няма вятър, защото зарядът се движи по тях като плазмена струя и ги стопява без да остави пламък. Треви, храсти и паднали клони са изгорели без огън, защото плазмената енергия ги е нагряла отвътре и ги е превърнала в прах. Корените на дъното понякога са изпарени, защото там е миналият заряд и е изпарил всичко, което е могъл да достигне. Основите на дървото са овъглени до сажди, защото токът е преминал през тях като невидима вълна.Конспираторите виждат това и казват, че е дело на микровълнови оръжия, защото ефектът прилича на насочена енергия, но истината е, че това е резултат от срив на магнитното поле, силен йонен вятър, ултравиолетова радиация, плазмени процеси, електрически пожари, които се появяват естествено, когато Земята губи защитата си. Микровълновите оръжия съществуват, но не могат да причинят глобални жеги, не могат да променят UV индекса, не могат да увеличат тридесет градуса, за да се усещат като четиридесет, не могат да йонизират атмосферата, не могат да отслабят магнитното поле, не могат да създадат планетарни пожари. Истината е, че светът навлиза в период, в който космическите процеси се усилват, слънцето става по‑агресивно, прозрачната атмосфера става по‑на, магнитният щит отслабва, а Земята реагира с явления, които приличат на изкуствени, но всъщност са естествени, макар и екстремни. Това е новата реалност, която хората усещат по кожата си, по дъха си, по начина, по който тялото им реагира на топлината, по начина, по който материалите се топят, по начина, по който пожарите се държат, по начина, по който светът се променя.