Символът на безкрайността

също се разтваря и демонтира.

Символът на безкрайността, който между другото не е безкраен, а се затваря в примка и примки от повтарящи се безсмислици , придавайки появата на предполагаема повтаряемост.

Символът на безкрайността е още един капан в повече, още един затвор повече, където ни държат енергията на вниманието  отклонено  и си просто роб на изтезанията на тази изкуствена симулация.

Можете да забележите, че ежедневието е безсмислено.

Всеки ден повтаряш едно и също нещо отново и отново, повтаряш едни и същи безсмислени предавания от двата края на двойствеността.

Ставаш от леглото, миеш си зъбите, лицето си, храниш се, отиваш на работа, ходиш на училище, вършиш си задълженията, домашните си, нуждите си и т.н. и се връщаш в леглото, за да спиш . Какъв смисъл има всеки ден едно и също нещо и отново, просто свършваш уморен, разочарован, отегчен и т.н. това е затвор за извличане на енергия.

Всичко се повтаря отново и отново, същите тържества, същите срещи, същите начинания, същите мъчения всяка година и т.н. едни и същи събития, програмирани от изкуствен интелект и т.н. повтарящ се всеки ден, всяка седмица, всяка година, не е ли това нагледният пример да бъдеш роб на извратена система, която се нуждае от власт.

Каква умора, жестокост и перверзия е това, да живееш в клетката на измамения хамстер.

Но и това стига до окончателния си край символът на безкрайността също се разтваря завинаги и  ОСТАВА ИСТИНСКОТО АБСОЛЮТНОТО БЕЗВРЕМЕ НА СВОБОДАТА .

Данте Омнир

Elitsa Mile