ДЕЦАТА ИНДИГО: ГЛАВНАТА МИСТИФИКАЦИЯ НА ХХ ВЕК
Светъл, мъдър, проникновен недетски поглед, обича да философства за любовта, бога, живота и смъртта, способност за бързо обучение, свободолюбие, упоритост и отричане на правилата – ето това са качества на децата индиго. Вероятно всеки родител ще разпознае поне една черта от тези, характерна за неговото дете.
Децата индиго започват своето шествие по света и през 80-те години те вече са 15%, а днес може би са не по-малко от 90% от децата на Земята. За тях казват, че те са най-новата раса, която ще спаси нашия свят, пълен с условности и предразсъдъци. Дошли са от Космоса, от миналото или са Божии посланици, нашата надежда и нашето спасение.
Откъде са дошли децата индиго?
Това е една завладяваща история как нашите собствени деца с целия им инат и истерии, смешни думи, хитрости и други качества всъщност са полубогове и тя намери такъв жив отклик, че учените по света бяха шокирани. Още повече, когато буквално хиляди родители започват да твърдят, че тяхното дете „има нова кръвна група, синя аура, нови хромозоми”...
Понятието „деца индиго” има свои "родители". Майка им е Нанси Ен Тейп, която се определя като екстрасенс; през 1982 г. тя написа книгата „Как да се ориентираме в живота с помощта на цвета”. Нанси Тейп твърдяла, че вижда аурата на хората и разказвала, че много деца имат синя аура.
Тази история можеше да бъде забравена, ако не беше се появил „бащата на децата индиго” – Ли Керъл, човек със специалност бизнес, икономика и звукорежисура; той твърдял, че чува глас, който принадлежал на астралната същност, на ангела Крайон, който по този начин общувал със земните жители.
Ли Керъл бил толкова убедителен, че не само се превърнал в една от главните фигури в движението „Ню Ейдж”, което обединява различни езотерични и мистични течения; той бил поканен да се изкаже на няколко заседания в ООН. Керъл прочел книгата на Тейп и веднага подхванал идеята, като я шлифовал безупречно. През 1999 г. заедно с жена си издали култовата книга „Децата Индиго. Дойдоха новите деца”; те твърдели, че им я продиктувал ангелът Крайон.
В книгата обяснявали, че децата със синя аура, които идват на бял свят във вид на обикновени деца, са новата раса, която ще изведе човешката цивилизация на съвършено ново ниво. Ли Керъл съветвал да не се пречи на мисията им, да не се наказват и принуждават да се подчиняват и вписват в обикновените правила.
Най-горещия отклик тази теория получава в САЩ и Русия.
Американски изследователи писали, че в тяхната страна това явление било характерно за периода, когато към родителите започнали да предявяват много изисквания, с които поколението, възпитано през 60-те години, не могло да се справи. Засилването на насилието, бързото развитие на технологиите, многото лекарства, които се приемали по времето на бременността, и други фактори довели до това, че се появили много неуравновесени, непослушни и затворени в себе си деца. Теорията за индиго идеално прикривала всичките проблеми и давала козове на родителите.
В Русия версията за децата индиго съвпаднала с времето на разцвета на различните езотерични течения. Появили се много книги и специалисти, които съветвали родителите да се отнасят внимателно към личността на детето и то да се приема такова, каквото е.
По това време имало дефицит на места в детските градини. Много майки оставали вкъщи с децата и волю или неволю ги наблюдавали и се опитвали да ги разберат. Много от тях с гордост започнали да заявяват, че детето им е индиго.
Ето някои особености в поведението на децата индиго, които приписват на „новата раса”
(очевидно са нелепи твърденията за нова кръвна група, електромагнитни вълни с голям диапазон, имунитет към всичките болести и допълнителни хромозоми)
- Крайно висока самооценка и чувство за собствената значимост;
- Импулсивност, спад в настроението, склонност към депресия;
- Невъзприемчивост към забрани и наказания, нежелание да следват правилата и да изпълняват изискванията на възрастните;
- Развита фантазия, висок интелект;
- Енергичност, дефицит на внимание;
- Могат да се съсредоточат за дълго;
- Затвореност, неумение да градят общуване с другите;
- Проницателност, изострена интуиция;
- Отказ от монотонни действия – например не могат да чакат, да стоят на опашка и пр.
Както се вижда, много от тези черти се срещат при повечето деца, включително и при онези, които имат нарушено психично здраве, например с нервни разстройства. За тях е характерна повишената възбудимост, чувствителност, негативизъм (упоритост, нежелание да изпълняват изискванията). Специални творчески способности имат и някои от тях. Те са емоционални, възприемчиви, могат остро да реагират на различни ситуации, но тези черти може да бъдат свързани и с особеностите във възпитанието на детето в семейството и с неадекватните изисквания при подготовката в училището. Затова във всеки отделен случай „особеностите” на детето трябва да се анализират във връзка с причините за възникването им. Според наблюденията децата с особености, но не индиго, стават все повече. Това се случва по няколко причини.
1. Много патологии по времето на бременността и раждането. Всяко такова дете има снижен адаптативен ресурс и е повече възприемчиво към всякакви негативни влияния и претоварвания; често при тях има нарушения на психическото здраве, които се проявяват с повишена чувствителност, неадекватни реакции, тревожност, страхове и пр.
2. В последните години се раждат недоносени деца, които израстват с комплекс от неврологични особености.
3. Друг фактор за невротизирането на децата са свръхизискванията в обучението, емоционалните и интелектуалните натоварвания.
4. Децата по-малко общуват с връстниците си.
Но това са само наблюдения, а не резултати от сериозни изследвания.
Завишената самооценка при детето се предшества от период, когато са му разрешавали да се държи свободно. Така у детето постепенно се сформира представата, че правилата не се отнасят до него; оттук идва пренебрежението му към мненията, оценките и изискванията на родителите и обществото. Тези деца стават самоуверени, което води до различни конфликти с околните. Може да се предположи, че родителите им са убедени, че детето им знае как да живее, защото е индиго и сами формират неговото високомерие и чувството му за значимост.
Много черти, приписвани на децата индиго, всъщност са очевидни и отдавна известни признаци на надареност. Това са деца със свръхчувствителност към проблемите, добра памет и силен израз и стремеж към познание; надареното дете със стремежа си към нови знания в интересуващата го област може да пожертва много заради този стремеж - да се откаже от срещи с приятели, телевизия, игри; то може с часове да се занимава с любимото си занимание, без умора.
Още от най-ранна възраст такива деца проявяват възрастна настойчивост и усъвършенстват онова, което правят. Дори затвореността и социалната автономност също могат да бъдат спътници на надареното дете. Надарените деца, това е многократно потвърден в изследванията факт, невинаги се учат добре в училище, защото традиционните занятия и програми им се струват еднообразни и скучни. Но за разлика от децата с неврози, надарените деца със съдействието на тактични и внимателни възрастни добре усвояват тактиката на поведение в обществото и впоследствие стават напълно социално успешни.
Защо митът за децата индиго се оказа толкова жив?
За 25 години разговори за децата индиго няма изследвано нито едно такова дете. Много родители разглеждат „вложенията в развитието” на децата като инвестиция, която може да даде желания резултат. Но уви – детето невинаги може да отговори на претенциите на родителите си и тогава те снемат отговорността от себе си и я възлагат на „неразбиращите” учители, възпитатели, обществото.
Според специалисти „заслугата” на Нанси Тейп е, че тя не само реабилитира почти асоциалното поведение на подобни деца, но и даде на възрастните, които възпитават такова дете, да разберат, че с възпитанието си само заглушават израстването на неговата „самобитност и неповторимост”.
Така идеята за децата индиго се превръща в един от най-устойчивите митове в историята, въпреки че в нея има и известна истина. Нашите деца като никой друг могат да спасят света, да го направят по-добър и по-чист; те имат шанса да се погрижат за планетата и да спрат войните, да помогнат на бедните и болните, да създадат нови технологии и да открият лекарства срещу страшни болести. Те са други, както и ние бяхме други за нашите родители, а те – за своите. Нашата задача е да им помогнем да израстат добри хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар