Коя всъщност е била Баба Яга?

Когато чуем името Баба Яга, в ума ни изплуват множество образи: къщичка на кокоши крака, кокалест крак, метла и хаванче. Тя плаши децата, пресреща героите по пътя и им поставя изпитания.

Но коя всъщност е тя?

Опростеният образ на „старата вещица“ е само върхът на айсберга. В дълбинната традиция Баба Яга е сакрална и архетипична фигура. Тя е праг между световете, пазителка, изпитателка, пазителка на мъдростта. Тя е психопомп – водач на душите от един свят в друг; от едно състояние в друго.

Баба Яга в митологемите и приказките: майка на живота и смъртта.

В дълбинните пластове на руските приказки Баба Яга е не толкова враг, колкото пазител на прехода.

Тя живее "на края на гората" — а гората винаги е символизирала границата между познатия свят и непознатото, опасното; границата между съзнателното и подсъзнателното.

Кокалестият ѝ крак е директен намек за това, че тя е наполовина скелет. Необичайната ѝ къщичка на кокоши крака не е просто техническо чудо — тя е архетипичният праг между живота и смъртта.

"Кокошите крака" напомнят за жертвоприношенията на птици, които в древността съпровождали душата към света на мъртвите. Това е и атрибут на магически ритуали. Домът на Баба Яга е своеобразен курган, врата към царството на мъртвите. Не всеки може да влезе при Яга — само този, който е готов да умре в едно състояние и да се роди в друго.

Ритуали при Баба Яга: смърт, очистване и прераждане.

Какво прави Баба Яга с госта си?

Храни го.

Затопля банята.

Слага го да спи.

Наивният читател вижда в това или грижа, или хитър план. Но този, който разбира същността на ритуалите, вижда подготовка за смъртта.

Храненето е последният прием на храна преди прехода. Банята е обред на пречистване преди погребението. Сънят е метафора за смъртта. В приказките герой заспива в къщата, а се събужда различен — променен.

Старото "аз" умира. Новото "аз" се ражда.

И Баба Яга е тази, която провежда този преход. Тя не убива — тя помага преходът да се осъществи.

Психологическият портрет на Баба Яга: архетип на Инициацията.

В езика на аналитичната психология Баба Яга представлява архетип на старата жена-водачка, застанала на границата между егото и сянката.

Егото се страхува от нея, защото тя изисква вътрешна смърт: отказ от стари шаблони, страхове и привързаности. Чрез нея сянката казва: „Откажи се от всичко мъртво. Само така ще оцелееш.“ В терапията с приказки срещата с Баба Яга символизира:

Преодоляване на криза.

Приемане на своята сенчеста страна.

Отказ от детските илюзии.

Прераждане в нова роля.

Придобиване на женска мъдрост.

Без среща с Яга, героят остава вечен дете.

Съдбата на Баба Яга е да бъде плашеща, но необходима изпитание в процеса на съзряване на душата.

Баба Яга като носителка на древна мъдрост.

Първоначално Яга не е вещица в тесния смисъл на думата. Тя е персонификация на Великата Майка в нейната тъмна ипостас.

В нея се е съхранило всичко, което по-късно църквата е демонизирала:

Знание за билките.

Разбиране на законите на природата.

Особена връзка с животните – силно развити инстинкти.

Лети в хаванче и мете пътя с метла – символ на управлението на стихиите.

Тя пази тайни знания, които не се дават даром. Те трябва да бъдат заслужени чрез изпитания, готовност да се откажеш от старото, да умреш и да се възродиш.

Страхът пред Баба Яга: страхът от собствената смърт и промяна

Защо детето в приказката се страхува от Баба Яга?

Инстинктивно усеща, че срещата с нея означава опасност и загуба на предишното „аз“.

Страхът пред Яга е:

Страх от загубата на старата идентичност.

Страх от болката на метаморфозата.

Страх да станеш различен.

Но ако бягаш от нея – оставаш в полуживо състояние. Ако влезеш в нейната къщичка – получаваш силата на прераждането.

Защо архетипът на Баба Яга е актуален днес:

В съвременния свят, в който малцина искат и са готови да съзреят истински, и всеки мечтае за успех без криза и трудности, Баба Яга се завръща като напомняне за природата на живота.

Не можеш да се промениш, докато не преминеш през вътрешна трансформация.

Не можеш да придобиеш мъдрост, докато не откриеш своята сянка.

Не можеш да станеш себе си, докато не срещнеш Баба Яга в собствения си вътрешен лес.

И може би именно сега – когато душите са изтощени от повърхностни решения – е време да си припомним древната пазителка на прага между световете.

Тази, която не изкушава – а чака. Тази, която изпитва – но позволява преминаване на тези, които са достойни. Тази, която в най-трудния час може да помогне, като дари с подмладяващи ябълки или магическо кълбо, което да покаже пътя.

Сергей Нуштайкин.