ГРУБАТА РЕЧ РАЗРУШАВА ЧОВЕКА

В будистката психология се казва, че основният източник на загуба на  енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в  устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от  хората, за да не участват в празни разговори. Във Ведите празните  разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на  пътя да духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да следи речта си, трето - да бъде философ, който  очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всички  бизнесшколи. Буда твърди, че дума убива човек.

Ведическата  астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за  оскърбленията, тя реагира много бързо; Кету наказва за оскърбленията и  непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в  духовен и материален план.

Във ведическата цивилизация всеки човек се  учи внимателно да следи речта си.

Глупакът се различава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна  енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно в тънкото си тяло, което след  година-две може да прерасне в болест.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Тя е израз на Прана.

Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав,  успешен, харизматичен и хармоничен. Праната се изразходва  най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува.

Най-успешните хора говорят приятно и  умеят да контролират речта си. Хората, които говорят лошо, заемат последните места в различните йерархии.

На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта  си, се смята за примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние  поемаме върху себе си негативната му карма и лошите му качества; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на  човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества.

Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични  хора.

Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да  говори добро за някого. Трябва да се учим да не критикуваме.

Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема  нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни  критикуват.

В "Махабхарата" пише, че ако искаме нещо да свършим, за да се реализира, е нужно да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте  казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите  работата, особено ако сте я споделили със завистлив и алчен човек.

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи,  нецензурни думи, пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек  му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива  хора, осъзнато или неосъзнато,  провокират другите, опитвайки се да  предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши  разрушителни емоции.

Хуморът им е "черен", пълен с издевателства и  радост от чуждото страдание.

Такива  хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести, включително и психически. С тях не бива да се общува.

Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите  претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от  себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в  мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всички претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му.