СМЪРТ В ТЕНДЖЕРАТА

Хранителните добавки са измислени от фалшификаторите на продуктите

Днес е много трудно да открием хранителни продукти, които да не съдържат хранителни добавки: оцветители, напълнители, консерванти и пр. химикали, означени с индекса Е. Откъде ни дойдоха до главата те?

Производителите на хранителни добавки постоянно ни убеждават, че винаги сме използвали добавки и посочват като пример солта, содата и оцета. Но само содата и оцетът фигурират в този списък – содата е Е500, а солта Е260, останалите хиляди хранителни добавки не се срещат в нашата кухня.

Хранителните добавки започват да се използват масово на границата между 18 и 19 век.

В наше време всички хранителни добавки вече са легални. Всички знаем, че апетитният вид на храната придават оцветителите. Червеният анилинов оцветител, или кармин се добавя най-често за подобряване цвета на каймите, колбасите и пр. По-късно се появяват много нови вещества, които придават на колбасарските изделия „месен” цвят вместо естествения сив.

В кренвиршите се добавя нишесте, както и в други видове колбаси. То се използва като напълнител, задържа водата и продуктът придобива приличен обем; така се измества скъпото месо. Продуктът поевтинява и прилича на нещо, което може да се яде. Такива били целите на първите фалшификатори. Днес влаганото в продуктите нишесте е генномодифицирано.

В колбасите се добавят още стабилизатори, растителни белтъчини и белтъчини, които се получават от части на животни и птици, които не могат да се ядат. През 19 век фалшификаторите вече познавали консервантите, но натриевия глутамат бил открит в началото на 20 век.

Няма продукт, който да не може да бъде фалшифициран, твърди немско-английският химик Фредерик Акум. През 1820 г. той издал първата книга на тази тематика – „Смърт в тенджерата”. Мащабите на фалшификациите на храните били огромни, а някои добавки били дори опасни. Например в детските бонбони често добавяли оцветители с мед и олово. Хората в онези времена твърдели, че всеки производител на хранителни продукти, подобно на хирурга, имал свое гробище.

В Китай избухна скандал с токсичния меламин, който добавяли в детското хранене. Всъщност токсичния и канцерогенен формалдехид, който се образува от меламина, дълго време производителите на хранителни продукти използвали като консервант. В много страни той е добавката, консервант за риба и хайвер, Е239.

Контролните органи днес почти не могат да се борят с фалшификаторите на храни. Чиновниците се договарят с производителите и много добавки, които се влагат в производството на фалшификатите, вече са легални.

В едно издание на министерството на селското стопанство в САЩ от 1906 г. пише: „Думата „отровител” означава човек, който преднамерено променя продукта с намерението смъртоносно да отрови или да нанесе тежка вреда на здравето на купувача. Ние дори не можем да предположим какви вещества производителят на храни добавя в продукцията си, които са известни като вредни за здравето...”

По-сериозно добавките в храните започнали да се контролират през 50-те години на миналия век, когато в структурата на ООН е създаден международният Обединен комитет на експертите по хранителните добавки. Но дори и след това опасните хранителни добавки продължават да се използват. Властите успяват да ги забранят само след серийни отравяния и смърти. Най-големият скандал е свързан с използването на добавки, които съдържат кобалт. Те превръщали бирата в пенливо и стабилно питие, но привържениците й получавали кардиомиопатия – тежко увреждане на сърцето, което понякога завършвало със смърт. Такива случаи имало през 1964-66 г. в Белгия, САЩ и Канада. Добавките били забранени.

Синтетични оцветители за бонбони и други детски продукти и напитки предизвикват синдрома на хиперактивността. В Евросъюза оцветителите не били забранени, просто помолили производителите да не ги използват, което означава, че в Европа те ще продават сладкиши по нови рецепти, а продукцията с опасните оцветители ще се изнася в други страни.

Митовете за Е-добавките

1. Те подобряват качеството на продуктите. Всъщност Е-добавките подобряват само външния вид на продукта, а качеството им страда. В продуктите фалшификати се съдържат малко полезни натурални вещества, а вредните са много.

2. Те правят продукта по-вкусен. Обратното, натуралният вкус на продукта, произведен от добра суровина, е по-добър. Добавките само усилват вкуса, ако главният продукт в продукта е малко или той има лошо качество.

3. Разрешените добавки са абсолютно безопасни. Опитите с хранителните добавки са несъвършени и много от тях се смятат за безвредни само условно – в минимални дози и при определени условия. Постепенно се натрупват нови данни и безопасността на добавките се преразглежда, някои вече са забранени в Европа.

4. Без консерванти продуктите са по-опасни, тъй като има опасност човек да се отрови. Всъщност те ще бъдат по-пресни. Но на производителите не им е изгодно да доставят продукти всеки ден или всяка седмица. Това се отнася най-вече за най-големите компании, които работят на огромни територии.