През цялото време ли сме се покланяли на ГРЕШНИЯ Бог? | Разкритието на Скрития Демиург

През цялото време ли сме се покланяли на ГРЕШНИЯ Бог? | Разкритието на Скрития Демиург Ами ако Богът, на когото милиони се покланят, не е този, който си мислят, че е? В този експлозивен документален филм разкриваме потисканата истина за Яхве, Самаил и древното гностично предупреждение, че Богът от Стария завет може да е космически самозванец – Демиургът. Черпейки от забранени текстове като Тайната книга на Йоан, Евангелието от Юда и отдавна изгубените гностически евангелия от Наг Хамади, това разследване разкрива най-мрачната тайна в религиозната история. От змията с лъвско лице Ялдаваот до дуалистичните учения на ранните християни като Маркион, открийте как милиарди може несъзнателно да са се поклонили на сляп, арогантен бог-мним – същество на страх, гняв и измама. Ключовите разкрития включват: • Как древните гностически секти разобличават Яхве като Самаил, слепия бог. • Защо Исус може да е дошъл не за да изпълни волята на Яхве, а за да се разбунтува срещу нея. • Поразителното твърдение, че самата Евхаристия служи на Демиурга. • Как Църквата заглуши еретиците и погреба тази истина в продължение на 1600 години. Ако някога сте поставяли под въпрос организираната религия, гневното божество на Стария завет или сте чувствали, че нещо не е наред… това е видеото, което не искаха да видите. Пригответе се да преосмислите Бог, историята и духовната война, скрита пред очите ни. Гностическата тайна: Библейският Бог Яхве е Самаил, фалшивият Създател Демиург

 🕯️ През цялото време ли сме се покланяли на ГРЕШНИЯ Бог? | Разкритието на Скрития Демиург

В продължение на хилядолетия човечеството е търсело отговори за произхода си, за смисъла на живота и за същността на божественото. Религиите са изградили цели цивилизации, а образът на Бог е станал неоспорим авторитет, морален ориентир и източник на надежда. Но какво ако този Бог, на когото милиарди се покланят, не е това, което си мислим? Какво ако зад образа на Яхве от Стария завет се крие не върховният Създател, а космически самозванец – Демиургът, сляп и арогантен архитект на материалния свят?

Тази идея не е нова. Тя е древна, потисната, забранена и систематично унищожавана от религиозните институции. Тя идва от гностиците – мистични християнски секти от първите векове след Христа, които твърдят, че Богът на Стария завет не е истинският Бог, а низше същество, което се представя за върховен. В техните текстове – „Тайната книга на Йоан“, „Евангелието от Юда“, „Хипостазата на Архонтите“ и други от библиотеката Наг Хамади – се разкрива една алтернативна космология, която преобръща всичко, което знаем за сътворението, спасението и самия Христос.

Според гностическата традиция, истинският Бог – източникът на светлина, съзнание и любов – е отвъд материята, отвъд времето и пространството. Той не създава света директно, а чрез еманации – божествени същности, наречени еони. Един от тях, София, действа самостоятелно и създава същество без съгласие – Ялдаваот, наричан още Самаил („слепият бог“) или Саклас („глупакът“). Това същество, лишено от светлина и разбиране, решава, че е върховен и създава материалния свят – затвор за душите, изграден от невежество, страх и контрол.

Ялдаваот е описан като змия с лъвско лице – символ на арогантност, хищност и измама. Той създава архонтите – негови помощници, които управляват човешкия свят чрез религия, политика и манипулация. Според гностиците, Яхве от Стария завет е именно този Демиург – бог на гнева, ревността, наказанието и страха. Той не е източник на любов, а на контрол. Не е създател на душата, а неин затворник.

Тази концепция хвърля нова светлина върху фигурата на Исус. Според гностическите евангелия, Христос не идва да изпълни волята на Яхве, а да разобличи Демиурга и да освободи човешките души от материалния капан. Той е пратен от истинския Бог – Плерома – за да донесе знание (гносис), а не религиозно подчинение. Затова гностиците твърдят, че Евхаристията и църковните ритуали всъщност обслужват Демиурга, като поддържат илюзията за спасение чрез институция, а не чрез вътрешно пробуждане.

Църквата, осъзнавайки заплахата от тези идеи, реагира с жестокост. Гностическите текстове са обявени за ерес, унищожавани, а техните последователи – преследвани и убивани. В продължение на над 1600 години тази алтернативна духовна история е била погребана, докато през 1945 г. в Наг Хамади, Египет, не са открити древни ръкописи, които разкриват забравената истина.

Но защо тази истина е толкова опасна? Защото тя поставя под въпрос самата основа на организираната религия. Ако Богът, който изисква жертви, наказва с потоп, заповядва войни и изисква сляпо подчинение, не е върховният Създател, а низше същество, обсебено от власт, тогава цялата религиозна структура се разпада. Ако спасението не идва чрез догма, а чрез вътрешно знание, тогава властта на институциите над душите губи смисъл.

Гностиците не отричат съществуването на Бог. Те отричат, че Богът на този свят е истинският Бог. Те вярват, че душата е искра от Плерома – божествената пълнота – и че чрез осъзнаване, вътрешна работа и пробуждане, човек може да се освободи от илюзията на материята и да се върне към светлината. Това е духовна революция, която не се нуждае от храмове, свещеници или догми – само от истина.

В този контекст, въпросът „Покланяли ли сме се на грешния Бог?“ не е просто провокация. Той е покана за преосмисляне – на историята, на вярата, на самото човешко съществуване. Защото ако сме били водени от страх, вина и подчинение, може би е време да се върнем към знанието, свободата и любовта.

Разкритието на Скрития Демиург не е край на вярата – то е начало на истинската духовност. Не онази, която ни казва какво да мислим, а онази, която ни учи как да търсим. Не онази, която ни държи в страх, а онази, която ни води към светлина. И ако това знание е било скрито, потиснато и забранено, то е защото има силата да освободи.

Може би най-голямата ерес не е да поставиш под въпрос Бог, а да приемеш без въпроси онзи, който се представя за Него. И може би най-голямото откровение не е в книгите, а в сърцето, което се осмелява да пита: „Кой е моят Бог? И дали съм го познавал през цялото време?“