Ако си достигнал 5D и искаш да оставиш 3D света зад себе си — прочети това първо

Достигането на 5D съзнание не е финалната линия. Това е началната точка на истинската ти мисия.

Има хора, които казват, че са се пробудили. Че усещат честотата на любовта. Че са приключили с този свят и просто искат да напуснат 3D реалността. Но ако това е твоето мислене, си пропуснал цялата причина, поради която беше избран да се пробудиш.

Не си дошъл тук, за да избягаш. Дошъл си, за да помогнеш на другите да се издигнат.

Да желаеш ранно напускане, докато светът още страда, не е просветление. Това е избягване. Това е духовно его, облечено в езика на мира.

Истинското 5D съзнание не е бягство от разбит свят. То е издигането му. То е да останеш стабилен, когато другите падат. Да останеш смирен, когато душата ти има всички причини да отлети.

Ако наистина вибрираш на по-висока честота, никога не би оставил своите братя и сестри само защото още са в огъня. Би влязъл в огъня, за да ги изведеш. Би държал честотата за тях, когато забравят как. Би светил не само на свещени места, а в най-тъмните ъгли, където светлината е най-нужна.

Онези, които искат да си тръгнат сега, само за да бъдат сред други с тяхната честота, не живеят от сърцето. Те живеят от удобство. А 5D не е за удобство. То е за състрадание.

Не си се записал да се възнесеш сам. Записал си се да носиш чертежа на небето в свят, който е забравил, че той съществува.

Ако изоставиш хората, за които си дошъл да помогнеш, ти не си в 5D. Все още действаш от страх. Страх от оставане. Страх от служене. Страх от дискомфорт. Това не е майсторство. Това е страхливост.

Истинската сила е да останеш, когато можеш да си тръгнеш. Истинската любов е да се появиш, когато никой не ти благодари. Истинското пробуждане е да знаеш, че си свободен — но да избереш да се върнеш, за да помогнеш на онези, които още спят.

Не си буден само за себе си. Буден си за света. Избран си, защото можеш да носиш тежест, която другите не могат.

Хората, които наистина са в 5D, не търсят изхода. Те търсят следващата душа, която да издигнат. Следващото сърце, което да напомнят. Следващата ръка, която да държат, докато си спомни собствената си сила.

Ако си уморен — почини си. Но не се отказвай. Не бягай. Не изоставяй мисията си, докато светът още се разпада. Защото тези, които завършват състезанието, не са най-бързите. Те са тези, които отказват да оставят другите назад.

И ако това си ти — ти си точно този, когото светът е чакал.