РАКЪТ Е ГНЕЗДО НА ПАРАЗИТИ

Раковите заболявания са гнезда на паразити. Ако направиш биопсия или операция, нарушаваш гнездото. Паразитите отиват навсякъде и правят други гнезда. Лекарят ти ще ти каже, че лъжа, докато ти прилага химиотерапия, която убива 97% от здравите хора. ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ И АКО ТЯЛОТО БОЛЕДУВА, ТОВА Е ЗАЩОТО ДУШАТА НЕ РАЗБИРА НЕЩО.

В невидимите коридори на енергийното тяло, където нишките на съдбата се преплитат с дъха на душата, съществуват древни структури, които някои наричат гнезда на сенки. В тези гнезда се приютяват малки символични същества, астрални паразити, които се хранят с емоционален безпорядък, повтарящи се мисли и никога незараснали рани.

В определени окултни среди се казва, че когато едно от тези гнезда се пробуди, то започва да се разширява като петно върху огледало. Това не е физическо разширяване, а вибрационно: ехо, което отеква в други части на съществото, създавайки фини реплики, фрактални огледала, които търсят още енергия, за да се поддържат.

Древните алхимици говорели за това като за „умножаване на дисбаланса“, процес, при който една единствена вътрешна пукнатина може да отвори портали към много други. И предупреждавали, че когато човек се опита да се намеси грубо в едно гнездо — било от любопитство, страх или отчаяние — сенките могат да се раздвижат, разширявайки влиянието си към немислими места.

В окултните традиции търсещият научава, че всяка намеса в финното тяло трябва да се прави с подготовка, с ясно умствено състояние и с енергийни пазители, които могат да удържат движението на тези вътрешни сенки. Защото, ако се премахне гнездо без осъзнатост, символичните създания могат да избягат, разпръсквайки се като искри в тъмнината и създавайки нови убежища.

Посветеният разбира тогава, че не се бори срещу самите гнезда, а срещу онова, което ги храни: застойната енергия, неизразената емоция, споменът, който отказва да се превърне в урок. Гнездата не са врагове, а знаци, че нещо вътре търси преобразяване.

Така онзи, който върви по езотеричния път, не унищожава гнезда: той ги осветява. Не убива паразити: освобождава ги. Не се страхува от сенките си: разговаря с тях.

Защото, в крайна сметка, всяко тъмно гнездо е просто място, в което светлината още не е намерила вход.

Тялото, когато навлезе в по‑киселинна вътрешна среда, започва да привлича усещания, които хората често наричат „паразити“, но в по‑дълбок смисъл това са натрупвания на застой, слуз, тежест и емоционални отпечатъци. Когато в даден орган се събере повече плътност, той създава среда, която усещаме като гнойна, лепкава, задържаща. Това не е само физика, а и символика — място, където енергията не тече свободно. Намаленият вътрешен „кислород“ в този образен смисъл е липса на движение, липса на простор, липса на яснота. Токсините, които се натрупват, са не само вещества, а и неизказани думи, неизживени емоции, задържани реакции.

Тялото започва да създава симптоми, които всъщност са опити за освобождаване. Хремата е изтичане на задържано. Кашлицата е опит да се изхвърли нещо заседнало. Потенето е отваряне на порите, за да се освободи вътрешната тежест. Температурата е огън, който изгаря старото. Повръщането е отказ от нещо, което не принадлежи. Дори газовете са знак, че червата се опитват да се прочистят и да освободят напрежението.

Това не е болест в дълбокия смисъл на думата — това е процес на изчистване, който често потискаме с лекарства, защото не разбираме езика на тялото. Когато вътрешната среда стане прекалено киселинна в символичен план, теренът — онзи вътрешен пейзаж, за който говорят старите учения — започва да се променя. И точно тази теория на терена обяснява защо понякога се чувстваме тежки, замърсени, уморени.

Днес много хора усещат, че кръвта им е „отровена“ не в медицинския смисъл, а в енергийния — претоварена от стрес, напрежение, страхове, недоизказани истини. Истинският лек в този образен език е алкалната вътрешна среда — не само чрез храна, а чрез мисли, дишане, движение, спокойствие. Алкалната диета в този символичен смисъл е начин на живот, който носи лекота, чистота и пространство. Тя не е просто меню, а настройка — детокс на ума, на емоциите, на навиците.

Когато човек започне да се връща към по‑лека вътрешна вибрация, тялото естествено се подравнява. Здравето не е отсъствие на симптоми, а способност да се движим през тях, да ги разбираме и да позволяваме на тялото да говори, вместо да го заглушаваме.