Чудесата се случват мигновено, когато умът и сърцето се съединят

Най-големите чудеса не се призовават чрез усилие, а чрез подравняване. Когато умът и сърцето действат отделно, животът се усеща тежък, разделен и бавен. Но когато умът се откаже от страха, а сърцето води с любов, се случва нещо необикновено. Времето се огъва. Реалността се измества. И онова, което някога е изглеждало невъзможно, започва да се разгръща пред очите ти.

Умът е аналитичен. Той поставя под въпрос всичко, изчислява риска и изисква доказателства. Сърцето е интуитивно. То знае неща, които умът не може да разбере, и говори езика на истината без думи. Когато тези два божествени инструмента се съединят отново, вътрешният ти свят се превръща в гръмоотвод за божествена проява.

Тогава воалът се вдига. Настъпват изцеления. Прошката става естествена. Синхроничности се появяват навсякъде. А истинският път на душата ти става кристално ясен.

Затова чудесата не изискват време. Те изискват подравняване. Не се нуждаят от специален ритуал или статус. Само от смелостта да се спуснеш в сърцето и да се довериш на неговата мъдрост над шума на ума.

Това е съединението, което човечеството чакаше. Завръщане към цялостност. Завръщане към божествения вътрешен компас. Завръщане към първоначалния дизайн, в който сърцето и умът действат като една хармонична сила.

Когато това се случи, вселената откликва. Не със закъснение, а мигновено.

Защото чудесата никога не са били предназначени да бъдат редки. Те са твоето естествено състояние, когато вътрешният ти свят е цял.