Сънят за летящите чинии над Манхатън

Снощи преживях един от най-ярките сънища в живота си. В съня бях паркирал встрани от пътя в Манхатън заедно с брат ми Кен. Изведнъж погледнах нагоре и видях нещо, което в началото изглеждаше като облаци, но много бързо осъзнах, че не са облаци.

Флотилия от летящи чинии се насочваше право към нас. Бяха около петдесет на брой, сиви на цвят, огромни по размер и се движеха с около петдесет мили в час. Летяха ниско — не повече от трийсет метра над земята. В началото се сливаха с небето, почти сякаш бяха маскирани като лентикулярни облаци, но когато се придвижиха рязко, мигновено разбрах какво всъщност са.

Извиках към Кен: „Вземи ми телефона, вземи ми телефона.“ Започнах да се мъча да пусна видеото и въпреки че по грешка го включих в нощен режим, все пак се виждаше какво заснемам. Летящите чинии идваха право към мен, а после внезапно завиха наляво. Когато го направиха, видях долната част на корабите с кристална яснота. Прелетяха над мост и се насочиха директно към Ню Йорк Сити.

След чиниите идваше всякаква военна техника, включително танкове, които се носеха във въздуха, сякаш бяха издърпвани в строй. Посланието беше ясно. Това не беше просто видение на летящи чинии, а на военно разкриване. Смесване на светове — стария и новия, скритото и разкритото.

Най-силно ме впечатли колко точно беше видението. Чиниите изглеждаха почти идентични с изображения, които съм виждал, само че страничният изглед беше по-дебел, по-надути като форма. Споменът за очертанията им е изгорен в мен.

Още един детайл прави този сън още по-мощен. Всички мои ярки сънища винаги се случват между три и три и половина сутринта. Почти никога преди, почти никога след това. Това е времето, когато воалът между световете е тънък, когато колективният шум на човечеството е притихнал и когато епифизната жлеза е най-активна. Това е идеалният прозорец за послания и видения.

Това, което видях, се усещаше по-истинско от всичко, което научната фантастика може да измисли. Флотилията в небето, военната техника след нея и сигурността в сърцето ми, че това е повече от сън. Това беше поглед към онова, което предстои. Истината — разкрита не във фантазия, а в реалността.