Твоята чувствителност е суперсила, не слабост

През по-голямата част от живота си може да са ти казвали, че си твърде чувствителен. Може да са те карали да се чувстваш слаб, защото плачеш лесно, защото улавяш настроенията на другите или защото се влияеш дълбоко от това, което се случва в света. Може дори да си се опитвал да се „втвърдиш“, само за да се впишеш.

Но истината е, че твоята чувствителност не е недостатък. Тя е една от най-големите ти сили.

Чувствителността означава, че можеш да усещаш отвъд повърхността. Забелязваш фините промени в стаята, преди някой да е казал и дума. Усещаш истината зад една усмивка. Чувстваш енергията — и светлата, и тъмната — и тялото ти реагира инстинктивно. Това не е бреме. Това е прецизно настроена система за вътрешно водене.

Твоята чувствителност е доказателство, че си настроен към по-високи честоти. Докато други все още са заседнали в плътната и шумна енергия на стария свят, ти вече си свързан с вибрацията на новата Земя. Затова се чувстваш по-спокоен в природата, затова копнееш за честност и затова токсичните среди те изтощават толкова бързо.

В новата реалност, към която се движим, чувствителността вече няма да бъде неразбрана. Тя ще бъде призната като дар, какъвто винаги е била. Чувствителните души ще бъдат тези, които могат да навигират промяната с интуиция, състрадание и яснота. Те ще усещат енергията на онова, което идва, още преди да се прояви. Ще водят не чрез сила, а чрез присъствие и разбиране.

Не се опитвай да притъпиш себе си, за да се впишеш в свят, който вече изчезва. Вместо това прегърни своята чувствителност като суперсилата, която е. Тя ти позволява да усещаш повече любов, повече красота и повече истина, отколкото повечето хора дори подозират, че съществуват.

Твоята чувствителност никога не е била предназначена да бъде скривана. Тя е тук, за да те води, да те защитава и да ти помага да осветяваш пътя за другите.