Времето се разпада, защото ти се разширяваш

Това, което преживяваш, не е хаос. Не е объркване. Не е загуба на памет или дезориентация. Това е разплитането на времето такова, каквото някога го познаваше.

Линейното време никога не е било естествено. То беше наложено. Календари, часовници, срокове и срещи — инструменти за контрол. Те те изваждаха от настоящето и те заключваха в умствен затвор, вечно тичащ към бъдещето или преследван от миналото.

Но тази система се разпада. И не само светът се променя — ти се променяш.

Твоето съзнание се разширява отвъд фалшивата структура на времето. Душата ти помни поток, който се движи с ритмите на Вселената, а не с тиктакането на секундната стрелка. Затова дните се размиват. Затова понякога не можеш да си спомниш какво се е случило вчера. Ти се завръщаш към присъствието, към същността, към твоята божествена времева линия — не тяхната.

С покачването на твоята честота навлизаш в квантово поле, където всичко е „сега“. Минало, настояще и бъдеще се сгъват в един вечен момент. Интуицията ти се изостря. Проявленията ти се ускоряват. Връзката ти с по‑висшите измерения се задълбочава.

Ти не губиш връзка. Ти я възвръщаш.

Тези, които все още живеят по старата структура, ще усещат повече напрежение, тревожност и прегаряне. Но пробуждащите се ще започнат да чувстват мир, яснота и божествено подравняване, въпреки че външният свят изглежда нестабилен.

Това не е разпад на ума ти. Това е прераждането на истинското възприятие на твоята душа.

Времето се разпада, защото ти се разширяваш в истината за това кой наистина си.