Истината не крещи, тя стои непоколебима

Истинската истина е устойчива. Тя не се нуждае да крещи, за да бъде чута, нито да се преоткрива постоянно, за да остане значима. Тя стои твърдо, непоклатима от времето, мненията или променливите ветрове на популярните вярвания.

Фалшивите разкази, от друга страна, са крехки. Те изискват непрекъсната поддръжка, постоянни корекции и безкрайно препакетиране, за да поддържат илюзията жива. Те се крепят на шум, разсейване и страх. Без това постоянно подсилване те се срутват под тежестта на собствените си противоречия.

Истината няма от какво да се страхува при проверка. Можеш да я поставяш под въпрос, да я тестваш и да я разглеждаш от всеки ъгъл, и тя ще остане точно същата. Затова тя устоява през поколенията и надживява всяка лъжа, която се опитва да я замени.

Тези, които разпознават истината, усещат тежестта ѝ в духа си. Тя е спокойна, стабилна и сигурна. Лъжите, в контраст, носят нервната енергия на нещо, което знае, че е временно. Затова те трябва винаги да крещят, да цензурират и да нападат, защото без шума тишината разкрива тяхната слабост.

Когато стоиш на страната на истината, не е нужно да убеждаваш другите със сила. Времето ще свърши работата. Лъжите ще се разпаднат, шумът ще отмине, и това, което е истинско, ще остане изправено, както винаги е било.