Защо не ходя на църква. И аз не те съветвам. Църквата е навсякъде — дори вкъщи, дори в природата, тя е вътре в теб

Казвам се Александър Грим и съм изследовател, човек, който вярва в Бог, но не вярва в институциите, които претендират да говорят от Негово име. Кръстен съм в православието като дете, но последният път, когато прекрачих прага на църква за изповед, беше на дванадесет години. Оттогава насам не съм се връщал, не защото съм изгубил вярата си, а защото започнах да разбирам, че Бог не живее в сгради, не се заключва зад иконостаси, не се нуждае от посредници и не изисква ритуали, за да чуе човека. Много хора, включително вярващи, често смесват Бог и Църквата, сякаш са едно и също, сякаш свещеникът е някакъв специален посредник, който стои по-близо до небето от обикновения човек. Но истината е проста: свещениците са хора като всички нас, със своите слабости, грешки, страхове и желания. Дори папата не е нито една стъпка по-близо до Бога от теб или мен. Всички сме Божии деца, всички носим искрата на Твореца в себе си, всички имаме достъп до Него без посредници, без ритуали, без институции.

Църквата като институция отдавна се е отклонила от първоначалния път. Вместо да бъде мост между човека и Бога, тя се е превърнала в структура на власт, влияние и контрол. Това не е обвинение към всички вярващи или към всички свещеници — има прекрасни хора, които служат с чисто сърце. Но институцията като цяло е поела по път, който няма много общо с учението на Христос. Ако свещениците са просто хора, на какво се основава нашата вяра? На Писанието. Но нито Господ, нито Исус Христос някога са казвали: „Ходете в храмове, строени от камък, и се покланяйте на изображения.“ Ако това беше необходимо, щеше да бъде ясно заявено. Исус проповядваше по хълмове, по улици, в пустинята, в лодки, в домовете на хората. Той никога не е казвал, че Бог живее в храмове. Напротив — казвал е, че Бог е дух и че истинските поклонници Му се покланят „в дух и истина“.

Няма нужда от посредници между човека и Бога. Бог не се нуждае от преводачи. Бог не се нуждае от човешки структури, за да чуе молитвата ти. Изповедта е разговор между теб и Твореца, а не между теб и човек, който носи расо. Днешната църква е институция, която често поставя акцент върху ритуали, правила, йерархии и материални символи. Но истинската връзка с Бога не се измерва в броя на запалените свещи, в стойността на даренията или в броя на поклоните. Тя се измерва в чистотата на сърцето, в искреността на мислите, в добротата на делата.

Църквата нарушава собствените си завети. В древните текстове ясно е казано: „Не си създавай идоли.“ „Не прави изображения на това, което е на небето и на земята.“ Но какво виждаме в храмовете? Икони навсякъде. Светци, ангели, изображения на Богородица, на архангели, на чудотворци. Хората палят свещи пред дърво и боя, а не пред самия Бог. Това не е осъждане — това е факт. Исус никога не е казвал да се правят ритуали като миропомазване, елеосвещение, причастие в днешния му вид, поклонение пред мощи и икони. Единственият обред, който Той е оставил, е кръщението — потапяне във вода в съзнателна възраст и по собствено желание. Всичко останало е добавено по-късно — от хора, от събори, от институции.

Бог не се нуждае от храмове — храмът е в теб. Бог е навсякъде. В дома ти. В природата. В тишината. В сърцето ти. Той не живее в златни куполи, не се нуждае от кадилници, не се нуждае от олтари. След Първия Никейски събор през 325 г. Църквата поема по път, който я превръща в институция на власт, а не на духовност. Разделенията, догмите, политическите решения — всичко това отдалечава хората от истинската същност на вярата.

Но аз уважавам Църквата — като култура, история и архитектура. Като изследовател аз обожавам храмовете. Тяхната архитектура, тяхната история, тяхната енергия. Те са част от нашата култура, част от нашия манталитет, част от нашата памет. Храмовете са мощни егрегори — места, където хиляди хора са оставяли молитви, надежди, болки и благодарности. Тази енергия се усеща. Тя е реална. Но дали тази енергия идва от Бога или от хората — това е друг въпрос.

Църквата е загубила истинския Бог, но не и силата си. Институцията може да е загубила връзката с първоначалното учение, но не е загубила влиянието си. Тя се храни от вярата на хората, от техните надежди, от тяхната енергия. И тук идва моят личен избор: аз вярвам в Бог. Но не вярвам, че трябва да ходя в църква, за да Го намеря. Бог е вътре в мен. И вътре в теб. И в природата. И в тишината. И в доброто, което правиш. Не ти трябва посредник. Не ти трябва храм. Не ти трябва ритуал. Трябва ти само искреност. И сърце, което търси истината.