Плерома: Царството на светлината, истинската духовност и същността на Бога според гностиците

В гностическите учения Плерома е най-висшето измерение на съществуването, царството на чистата светлина, абсолютното знание и безкрайната духовност, мястото, където пребивава истинският Бог — не бог на форми, не бог на закони, не бог на ритуали, а източникът на самото съзнание, на самата реалност, на самата светлина. Плерома е отвъд всяка форма, отвъд всяко ограничение, отвъд всяка мисъл, която човешкият ум може да създаде. Това е истинският дом на душата, мястото, от което тя произлиза, преди да се спусне в света на материята, и към което се стреми да се завърне, когато осъзнае своята истинска природа. Материалният свят, в който живеем, според гностиците е само отражение, сянка, непълно творение, създадено от Демиурга — същество, което няма достъп до истинската божествена светлина и затова създава свят, който е красив, но ограничен, жив, но непълен, реален, но не окончателен.

Докато материята е свят на заблуда, разделение и страдание, Плерома е царството на съвършената хармония, място, в което няма време, няма пространство, няма болка, няма страх, няма липса, няма противоположности. Там съществуването е чисто, свободно, безкрайно, неподвластно на промяна, неподвластно на разпад. Душата, която се завърне в Плерома, се освобождава от всички ограничения, от всички илюзии, от всички форми, които е носила като одежди в света на материята, и се слива с божествената същност, която винаги е била част от нея, но която е била забравена в дългото пътешествие през световете на формата.

Плерома е царството на чистата духовност, измерение, в което няма линейно време, няма плътна материя, няма разделение, няма „аз“ и „ти“, няма „тук“ и „там“. Всичко съществува в състояние на единство, в което всяка искра е част от цялото, а цялото е част от всяка искра. Съществата, които пребивават там, не са ограничени от форми, не са ограничени от тела, не са ограничени от мисли. Те са енергийни проявления на божествената светлина, вибриращи в най-висшата честота на съществуване, същества, които не се движат, защото няма къде да отидат, не говорят, защото няма какво да бъде казано, не търсят, защото всичко е вече намерено.

Жителите на Плерома са същества на светлината, а истинският Бог — източникът на всичко — пребивава там като чисто съзнание, като абсолютна пълнота, като безкрайна хармония. Аеоните — висшите духовни еманации — представляват различни аспекти на божествената същност: мъдрост, хармония, знание, сила, любов, истина. Те не са богове, а проявления на единната светлина. Там се намират и озарените души, които са се освободили от матрицата на материята и са се завърнали в своя истински дом. В Плерома няма Демиург, няма архонти, няма тъмни сили, няма страх, няма невежество, няма ограничения. Това е царството на абсолютната истина, в което всичко е ясно, всичко е прозрачно, всичко е едно.

Материалният свят, според гностиците, е илюзия — не в смисъл, че не съществува, а в смисъл, че не е окончателната реалност. Той е създаден от Демиурга — същество, което не притежава истинското божествено знание, същество, което е родено от неразбиране, от откъсване, от забрава. Демиургът е архитектът на материята, но не и на светлината. Той е създал свят на форми, правила и ограничения, свят, в който всичко е разделено, всичко е временно, всичко е подчинено на раждане и смърт. В този свят душите забравят своя произход, забравят своята божествена природа и започват да вярват, че материята е единствената реалност. Така те попадат в капана на самсара — цикълът на раждане, живот и смърт, който ги държи далеч от Плерома.

Пътят към завръщането в Плерома започва с осъзнаването. Докато душата е привързана към материалните желания, страхове и илюзии, тя остава в плен на света на Демиурга. Освобождението идва чрез отказ от тези илюзии, чрез разпознаване на истинската природа на реалността, чрез вътрешно пробуждане. Духовното пробуждане настъпва, когато душата осъзнае, че светът на формите е временен, че страданието е част от материята, а не от духа, че истинската същност на съществуването е в светлината, а не в плътта.

В Плерома творецът и съзнанието са едно. Там няма нужда от външни източници на знание, защото всяко знание е вътре в самото същество. Мисълта е творческа сила, която се проявява мигновено. Няма забавяне, няма време, няма ограничения. В Плерома няма липса, няма невъзможни неща, няма препятствия. Всичко се случва чрез чистата божествена светлина, която не се нуждае от посредници, не се нуждае от ритуали, не се нуждае от жертви.

Материалният свят е противоположността на Плерома — свят на ограничения, на линейно време, на болка, на страх, на зависимости, на забрава. Той е матрица, която държи душите привързани към материята, свят, в който съзнанието е ограничено и заблудено. Но този свят не е истинският дом на душата. Той е изпитание, което трябва да бъде надмогнато, сън, от който трябва да се събудим, път, който трябва да бъде преминат.

Пробуждането към истинския дом на съзнанието е процес на освобождение. Плерома е царството на чистата светлина, мястото, където душата се завръща към своята истинска същност. Материалният свят е временен затвор, който може да бъде напуснат чрез осъзнаване, чрез вътрешно знание, чрез отказ от илюзиите на материята. Пътят към Плерома е пътят към истината, към светлината, към свободата.

Душата вече е част от светлината. Остава само да го осъзнае напълно и да се завърне към своя истински дом — не като бягство от света, а като пробуждане към онова, което винаги е било вътре в нея.