Разговор с един продуцент за ергена

Когато човек се опита да разбере защо риалити форматите продължават да залагат на едни и същи шумни, скандални и често отблъскващи персонажи, неизбежно стига до сблъсък с логиката на онези, които стоят зад камерите. В разговора с един продуцент, който откровено признава механиката на този тип предавания, се разкрива не толкова тайна, колкото цинична, но реалистична картина на това какво движи телевизионния пазар. Той обяснява, че ако поканят нормална жена, възпитана, спокойна, морална и принципна, предаването ще стане скучно, защото няма да има скандали, няма да има крясъци, няма да има провокации, а телевизията не живее от тишина, а от буря. Според него хейтът е най-силното гориво на съвременната телевизия, защото гневът задържа вниманието по-дълго от възхищението, възмущението е по-силно от интереса, а негативната емоция е по-лесна за провокиране от позитивната. Затова той подбира участници, които да дразнят, да провокират, да ядосват, да създават шум, защото шумът се превръща в гледаемост, а гледаемостта в пари.

Когато го попиташ дали не изпитва поне малко съвест за зрителите, за децата, за обществото, което поглъща тези образи, той отговаря без колебание, че не изпитва никаква отговорност, че не е длъжен да възпитава никого, че не е учител, не е морален ориентир, не е длъжен да мисли за последствията, защото неговата работа е да печели. Той казва, че ако хората са достатъчно наивни да гледат, това е техен избор, не негов проблем, и че ако зрителите спрат да гледат, той ще спре да го произвежда, но докато гледат, докато коментират, докато се възмущават, докато споделят, докато се подиграват, той ще продължава да им дава точно това, което ги кара да реагират, защото реакцията е валутата на телевизията, а рейтингът е законът, който управлява всичко.

Този разговор разкрива не само цинизма на един човек, а цинизма на цяла индустрия, която е убедена, че хората не искат стойност, а сеир, не искат съдържание, а драма, не искат истина, а спектакъл. И докато тази логика управлява телевизията, тя ще продължава да произвежда шум вместо смисъл, скандал вместо идея, провокация вместо стойност, защото това е най-лесният начин да се печели от човешкото внимание, което е най-скъпата стока на нашето време.

И когато се заговори за това как участниците в подобни формати се държат, как се създават конфликти, как се подхранват ревности, интриги, демонстративна сексуалност, преувеличени реакции и изкуствени образи, продуцентът само се усмихва, защото за него това е част от формулата, която работи. Той знае, че колкото по-крайно е поведението, колкото по-театрални са изблиците, колкото по-натрапчиви са позите, толкова повече внимание привличат. Знае, че преувеличените външни промени, изкуствените акценти, демонстративната увереност и агресивната емоционалност създават образи, които хората или обожават, или ненавиждат, но във всеки случай обсъждат. И това е целта. Той не се интересува дали тези образи са здравословни, дали влияят на младите зрители, дали нормализират поведение, което в реалния живот би било неприемливо. За него важното е, че тези персонажи създават динамика, която държи публиката прикована. 

Същото важи и за мъжете в подобни формати — колкото по-надменни, по-несигурни, по-ревниви или по-егоцентрични са, толкова по-лесно се превръщат в магнит за внимание. Продуцентът знае, че зрителят не гледа, за да види нормални отношения, а за да наблюдава сблъсъци, напрежение, съревнование, падения и демонстрации на сила или слабост. И докато зрителят продължава да реагира, да коментира, да се възмущава или да се забавлява, той ще продължава да предлага същото съдържание, защото за него това е просто бизнес модел, който работи. Той не вижда хората като личности, а като елементи от сценарий, който трябва да бъде достатъчно шумен, за да продава. И докато обществото продължава да възнаграждава този шум с внимание, индустрията няма да има стимул да се променя, защото в очите на продуцента всичко е сведено до една проста формула — колкото повече емоционален хаос, толкова повече рейтинг, а колкото повече рейтинг, толкова повече печалба.

И най-тревожното в цялата тази картина е, че децата и младите гледат тези предавания, възхищават се на участниците, имитират поведението им и започват да приемат за нормално онова, което е само телевизионна постановка, създадена да продава емоция, а не да показва реалния живот. Те виждат преувеличени образи, в които външността е превърната в основна ценност, където изкуствените подобрения, демонстративната сексуалност, агресивното поведение и постоянните интриги се представят като път към внимание и успех. Така постепенно се създава едно поколение, което вярва, че стойността на човека се измерва в това колко е провокативен, колко е шумен, колко е готов да се изложи, за да бъде забелязан. И когато тези модели се смесват с културата на бързата слава, с влиянието на музикални жанрове, които от години налагат образи на лесен живот, показност и материална демонстрация, младите започват да вярват, че истинският успех идва не от труд, а от външен ефект, не от характер, а от поза, не от стойност, а от впечатление.

Така се ражда една опасна илюзия, в която красивата кола, скъпите дрехи, демонстративното поведение и търсенето на човек с пари се превръщат в цел, а не в следствие. Младите започват да вярват, че животът е състезание по външна показност, че любовта е сделка, че отношенията са пазар, че стойността на човека се определя от това какво може да покаже, а не от това какъв е. И докато телевизията продължава да подхранва тези модели, докато продуцентите продължават да ги използват като инструмент за рейтинг, докато обществото продължава да ги консумира без критичност, тази илюзия ще става все по-силна.

Вместо да виждат примери за труд, характер, морал и развитие, младите виждат образи, които им казват, че най-важното е да бъдеш забелязан, независимо по какъв начин. И когато това се превърне в норма, когато се превърне в модел за подражание, тогава вече не говорим за телевизия, а за културна среда, която оформя поколения. И докато зрителят продължава да възнаграждава този шум с внимание, индустрията няма да има стимул да се променя, защото за нея всичко се свежда до една проста формула — колкото повече емоционален хаос, толкова повече рейтинг, а колкото повече рейтинг, толкова повече печалба.