ХАТОРИТЕ – ДРЕВНАТА КОТЕШКА РАСА, ЛИРИАНСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ И ТАЙНАТА НА ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД

Хаторите са едни от най-загадъчните същества, оставили следи в древните цивилизации, особено в Египет, където техните лица, образи и символи са издълбани в камък, изрисувани по храмове и запечатани в митове, които и до днес не могат да бъдат обяснени само с човешка логика. Истината, която мнозина усещат, но малцина изричат, е че Хаторите не са просто богини, не са просто жрици, не са просто митологични фигури, а представители на древна извънземна раса, свързана с Лира, с котешките фелини, с УРМА – лъвската линия на звездните цивилизации. Техните лица, изобразени в храмовете на Дендере, Едфу и други свещени места, не приличат на човешки – дългите коси, които падат като грива, големите очи, които гледат едновременно в няколко посоки, специфичната форма на главата, която не следва човешката анатомия, и най-важното – ушите, които не са човешки, а котешки, издължени, изправени, символични, но и реалистични в своята форма. Това не е случайност, нито художествена стилизация. Това е спомен. Това е памет. Това е отпечатък от същества, които някога са били тук.

Хаторите принадлежат към котешката раса, известна като фелини или урма – древни същества от Лира, описвани в много езотерични традиции като високи, стройни, с дълги коси, с големи очи, с котешки черти, с излъчване на благородство, сила и мъдрост. Те са били лечители, учители, пазители на знанието. Тяхната комуникация не е била чрез думи, а чрез звук, вибрация, честота. Те са използвали звука като инструмент за лечение, хармонизиране, активиране на енергийни центрове, за предаване на информация и за телепатична връзка. Техният език е бил вибрационен, не вербален. Те са издавали тонове, които са лекували тялото, успокоявали ума, променяли съзнанието. Това напомня на котките на Земята, които мъркат с честоти, доказано лекуващи кости, нерви и стрес. Това не е случайно – котките са един от най-старите земни носители на фелинската енергия, миниатюрни отражения на древната раса, която някога е била тук.

Хаторите са оставили следи в много цивилизации, но най-силно в Египет. Там виждаме Бастет – котешката богиня, Сехмет – лъвската богиня, Хатор – небесната богиня с котешки черти. Тези три фигури са различни проявления на една и съща раса – лечители, пазители, воини. Египет е бил техният дом, техният храм, тяхната школа. Храмовете в Дендере, Едфу, Карнак и Филе носят техния отпечатък – архитектура, която не може да бъде обяснена само с човешки способности, колони с лица, които гледат във всички посоки, символи, които вибрират с честоти, усещани дори днес. Хаторите са били учители на жреците, които са използвали звук, ритуали, енергийни практики, за да поддържат връзката между Земята и звездите.

Техните изображения са навсякъде – статуи, барелефи, рисунки, които показват същества с дълга коса, големи очи, котешки уши, излъчване на сила и нежност едновременно. Това не са хора. Това не са животни. Това са хуманоиди от котешката раса. Те са били тук, ходили са по Земята, общували са с хората, предавали са знания. Много от древните текстове говорят за същества, които „издавали звук вместо да говорят“, „общували чрез мисъл“, „лекували чрез вибрация“. Това са Хаторите. Това са фелините. Това са урма.

Котешката раса присъства в много култури – Египет, Индия, Тибет, Месопотамия, Централна Америка. Навсякъде те са пазители, лечители, жреци, богини. Навсякъде те са свързани с интуиция, мистицизъм, защита. Навсякъде те са изобразявани с големи очи, дълги коси, котешки черти. Това е универсален символ, който не може да бъде случаен. Това е памет, която човечеството носи в себе си.

Хаторите са били телепатични. Те са общували чрез мисъл, чрез образи, чрез енергия. Те са били същества с висока вибрация, които са можели да преминават между измерения, да се появяват и изчезват, да работят с енергийни полета. Затова храмовете, посветени на тях, са портали – места, където времето се разслоява, където миналото и настоящето съществуват едновременно, където човек може да усети присъствието им дори днес.

Хаторите са били пазители на знанието. Те са предали на древните цивилизации знания за звук, енергия, лечение, астрономия, космос. Дендерският зодиак е един от най-ярките примери – карта на небето, която съчетава египетски и гръцки символи, но съдържа знания, които надхвърлят човешките възможности за онова време. Това е наследство от звездните учители.

Котешката раса е древна, мъдра, силна. Тя е оставила следи в генетиката, в интуицията, в символите, в културата. Хаторите са част от тази раса – нежни, но силни, мистични, но реални, далечни, но близки. Те са били тук. Те са оставили следи. Те са част от нашата история, част от нашата памет, част от нашата енергия.

И точно тук се разкрива истината, която хилядолетия е била скривана, изкривявана, омаловажавана от онези, които никога не са разбирали, че древните египтяни не са били примитивни хора, а ученици на цивилизации, които са стояли много по‑високо по спиралата на съзнанието. Затова във всички главни храмове на Египет — Дендера, Филе, храма на Хатшепсут, Едфу, Абидос — неизменно присъства образът на Хатор. Не защото египтяните са били обсебени от една богиня, а защото Хатор е била портал, архетип, лице, чрез което Хаторите — интергалактическите учители — са работили с човечеството. Това не са жени с „кравешки уши“, както от стотици години твърдят ограничени умове, неспособни да видят отвъд собствените си академични догми. Това са същества от котешката раса, фелини, урма, лирианци — същества с висока вибрация, с огромни очи, с дълги коси, с котешки уши, които египтяните са виждали и изобразявали така, както са ги възприемали. Ушите не са кравешки — те са котешки, издължени, изправени, вибрационни, символ на раса, която е владеела звука, енергията, лечението, телепатията. Египтяните не са измисляли тези лица — те са ги виждали. Те са ги следвали. Те са ги почитали като учители.

И тук думите от „Материалът Хатор“ се вплитат като нишка, която свързва древното минало с космическото настояще. Хаторите казват: „В миналото сме работили със и посредством Хатор, богинята на плодородието в древен Египет.“ Това означава, че Хатор е била енергийна форма, мост, канал, чрез който те са се проявявали в нашия свят. Затова храмовете са пълни с нейното лице — защото това е било лицето, чрез което те са говорили, лекували, обучавали. Те продължават: „Установихме контакт с тибетските лами в периода на възникването на тибетския будизъм.“ Това е ключово, защото показва, че Хаторите не са били ограничени до Египет. Те са били учители на много цивилизации. Техните техники за звук, вибрация, дишане, енергийно лечение са се пренесли в Тибет, в Индия, в Лемурия, в Атлантида. Това е причината тибетските мантри да звучат като вибрации, а не като думи. Това е причината египетските храмове да резонират като камертон. Това е причината котките да лекуват чрез мъркане. Всичко е свързано. Всичко е наследство от една и съща раса.

Хаторите казват: „Ние представляваме интергалактическа цивилизация с предни постове във всички части на познатата ви Вселена.“ Това обяснява защо техните изображения се появяват в толкова много храмове. Те не са били местни божества. Те са били глобални учители, работещи с различни народи, различни култури, различни епохи. Египет е бил само един от техните центрове, но най‑силният, защото там вибрацията на Земята е била най‑близка до тяхната. Затова храмовете са построени с такава прецизност, такава геометрия, такава акустика. Затова колоните на Дендера са с лицата на Хатор, гледащи във всички посоки — защото това е било символ на всевиждането, на присъствието, на наблюдението. Хаторите са били навсякъде. Те са виждали всичко.

Те казват: „Ние сме издигната цивилизация… вибрираме с по‑голяма скорост от вас.“ Това е причината египтяните да ги изобразяват с лица, които не са човешки. Те са виждали същества, които не принадлежат на нашата плътност. Затова ушите им са котешки. Затова очите им са огромни. Затова косата им е като светлина. Това не е символика. Това е реалност, преведена на камък.

И когато Хаторите казват: „Последният път, когато бяхме заедно съзнателно, беше в древния Египет.“ — това обяснява защо храмовете пазят техните лица. Това обяснява защо колоните на Дендера са толкова различни от всичко друго. Това обяснява защо храмът на Хатшепсут е построен като честотна платформа, а не като човешка сграда. Това обяснява защо Филе е остров‑портал. Това обяснява защо египтяните са били обсебени от звук, вибрация, хармония, геометрия. Защото са били обучавани от същества, които са майстори на звука.

Хаторите казват: „Когато Атлантида и Лемурия загинаха, отведохме най‑развитите индивиди в Египет, за да защитим Великото Дело.“ Това е причината Египет да се превърне в център на знанието. Това е причината храмовете да са построени така, че да издържат хиляди години. Това е причината Хаторите да бъдат изобразявани навсякъде — защото те са били тези, които са пренесли знанието, които са го запазили, които са го предали.

И когато те казват: „Ние сме майстори на звука, енергията и любовта… С древните египтяни установихме контакт чрез богинята Хатор… помогнахме им да създадат духовен Златен век.“ — това е истината, която египетските храмове пазят. Това е причината Хатор да е навсякъде. Това е причината колоните да носят нейното лице. Това е причината храмовете да вибрират с честоти, които дори днес могат да бъдат усетени.

Хаторите не са мит. Не са символ. Не са „жени с кравешки уши“.

Те са учители от звездите, пазители на знанието, майстори на звука, същества от котешката раса, които са работили за издигането на човечеството.

И Египет е техният подпис, тяхната школа, тяхната памет, тяхната вибрация, тяхната истина, издълбана в камък, за да не бъде забравена.