„Живях с Бигфут три седмици.“ Детективът успял да намери момчето, което разказало необичайна история.

Ако попитате криптозоолози или хоминолози къде най-често се среща Бигфут в Съединените щати, в 99% от случаите те ще посочат или Аляска, или Мичиган. Всяка година десетки очевидци съобщават за срещи с нещо необяснимо. Въпреки че описанията варират, общият вид е един и същ: високо, космато същество с хибриден външен вид, който съчетава черти на човек, маймуна и понякога мечка. Многобройни институти и организации са специализирани в професионални изследвания на Бигфута, така че в Съединените щати Бигфут е нещо повече от просто измислен герой.

Днес ще ви разкажа за един случай от Мичиган. Кемперските лагери са много популярни в този щат. Семействата живеят там не в традиционни къщи, а в мобилни домове. Изненадващо, това не е резултат от ниски доходи, а съзнателно решение. Не знам колко такива лагера има в щата днес, но по време на този инцидент е имало около 200. Този начин на живот не винаги е запазен за хипита и хора с проблеми със закона. Изчезването на Лари се е случило в един от тези кемперски лагери.

Бащата на момчето, Боб Уайт, съобщил за изчезването на сина си в полицията. Две седмици издирване не дали резултати. Твърди се, че изчезването на Лари се е случило, докато е бил на разходка с други деца. Те играели на криеница и момчето се криело толкова добре, че нито родителите му, нито полицията могли да го намерят. Отчаяни, Марта и Боб се обърнали за помощ към частен детектив. Те били готови да платят скъпите му хонорари, само за да намерят детето си.

Частен детектив се съгласи да помогне.

Сам Саутгейт е частен детектив, специализиран в издирването на хора. Той успява да открие улики през следващите три седмици и скоро, за радост на родителите си, Лари е намерен! Жив и здрав, с изключение на много мръсните му дрехи. Малкото момче не е било уплашено, гладно или дехидратирано. Върна се при родителите си и им разказа къде е бил през цялото това време. Преди да продължим, искам да кажа няколко думи за детектива.

Първоначално Сам смяташе, че може да има престъпно участие. Колкото повече обаче се задълбочаваше в подробностите на инцидента и колкото повече доказателства откриваше, толкова по-уверен ставаше в положителния изход. Изглеждаше сякаш детето си играеше с тях. Ако това беше тийнейджър, а не шестгодишно дете, Саутгейт щеше да си помисли така.

В района не бяха открити следи от борба или други превозни средства. Големи отпечатъци от лапи обаче показваха наличието на някакво същество или човек в костюм. Доказателствата отведоха Сам на 20 километра северно от местопрестъплението, дълбоко в горите на Мичиган. Там, докато продължаваше търсенето си, той се натъкна на леговище, което не приличаше на приют за бездомни. По-вероятно е било обитавано от някакъв вид животно.

На мъжа това никак не му харесало, защото дивото животно е способно да направи всичко на малко дете. На няколко километра разстояние те намерили второ леговище. То било скрито зад скала и трябвало да го преместят. Лари спеше там. И ето какво разказал той: „Когато играехме, един голям рошав мъж ме сграбчи и ме занесе в гората. Бях уплашен, но после се сприятелихме. Той ме хранеше с плодове и горски плодове. Носеше ми и животинско месо, но не го ядях. Пиехме вода от поток, до който ходехме три пъти на ден.“

Беше като игра. Един едър, топъл мъж донесе много клони и трева, за да мога да спя по-удобно. Няколко пъти чухме хора да крещят. Приятелят ми ми забрани да вдигам шум. Той стоеше до мен през цялото време, защитавайки ме от диви животни. Вълци идваха при нас и приятелят ми ги прогонваше. Когато си тръгваше, запушваше входа с камък, а аз оставах в тъмнината, спяща. Няколко пъти помолих да ме заведат при мама и татко, но вместо това той ме държеше здраво и ръмжеше. Не беше страшно, не беше като куче.

Лари разказа за приятеля си.

Показанията на Лари били предадени на полицията. Разбира се, повечето не повярвали на историята на момчето. Вероятно е бил сплашен и обучен да казва истината. Претърсили гората и открили две малки пещери, съдържащи животински кости и следи от някакво същество. Но не успели да намерят самото същество, така че кое е било то и дали наистина е държало момчето в плен, остава неизвестно.

Криптозоолог, който е изучавал този случай, е отдал поведението на Голямата стъпка на вероятната загуба на собственото ѝ потомство: „Подценяваме съзнанието и обхвата на чувствата на животните и криптидите. Голямата стъпка е способна да усети болката от загубата. Не мисля, че е имала намерение да навреди на Лари или на родителите му.“

Много е вероятно той да е загубил малкото си дете и, виждайки малко човешко дете, да се е опитал да го „осиновява“. Бигфут се е грижил за детето, доколкото е могъл, хранел го е, защитавал го е, приютявал го е от стихиите и дивите животни. С други думи, той се е отнасял с него сякаш е негово собствено дете.