Когато пясъкът не е просто пясък: голямата загадка на червените и жълтеникавите небеса по света

Когато се разглеждат атмосферните явления от последните години, става все по‑очевидно, че обяснението „пясък от Сахара“ вече не удовлетворява много хора, защото макар пясъчните бури да могат да създадат жълтеникава или оранжева мъгла, въпросът е как е възможно една буря да произведе толкова масивни облаци прах, че да покрият цели държави, континенти и дори региони, които нямат никаква връзка с пустини. В Австралия например се наблюдаваха бури, които оцветиха небето в червено, въпреки че местните пустини не съдържат такъв тип прах и никога не са били известни с червени атмосферни явления в подобен мащаб. В Китай небето придоби червеникав оттенък, въпреки че бурята не идваше от Сахара, а от вътрешни региони, които не са известни с червени пясъци. В Европа пясъкът уж идваше от Африка, но количеството беше толкова голямо, че покриваше автомобили, покриви, улици и цели градове като плътна мъгла, а хората се питаха как е възможно вятърът да вдигне толкова много материал и да го пренесе на хиляди километри, при положение че Сахарският пясък не е червен и не би трябвало да оцветява небето в кървавочервено. Това поражда въпроса какви процеси стоят зад тези явления и дали обяснението „пясък от Сахара“ е достатъчно, за да покрие всички наблюдавани случаи.

Според алтернативната хипотеза това не е обикновен пясък, а железен оксид, който се натрупва в атмосферата. Някои твърдят, че това може да е свързано с огромното натрупване на железен оксид в горните слоеве на атмосферата, което може да бъде резултат от космически прах, а не от пустинни източници. Според тази теория облак от прах, свързан с хипотетичен космически обект като Немезида, може да е ударил атмосферата, а атмосферните ветрове и бурите да са свалили този прах надолу. Това се случва при силни ветрове, циклони, урагани и пясъчни бури, които действат като „фунии“, издърпващи праха от горните слоеве на атмосферата към земната повърхност. Така се получава ефект, при който небето придобива червеникав или жълтеникав оттенък, а земята се покрива с фин прах, който не съответства на местните геоложки характеристики.

Това би обяснило защо в Австралия цели градове бяха покрити с червен прах, въпреки че местните пустини не съдържат такъв материал и никога не са били източник на подобни явления. Това би обяснило защо в Гърция, Крит, Египет, Израел и други места се появяват жълтеникави и червеникави мъгли, които не могат да бъдат обяснени само с пясък от Сахара, особено когато количеството е толкова голямо, че покрива цели региони като плътна завеса. Според тази хипотеза железният оксид може да се натрупва в атмосферата от различни източници, включително космически прах, микрометеорити, вулканични изригвания, промени в магнитното поле на Земята или взаимодействия между горните слоеве на атмосферата и слънчевата активност. Някои изследователи предполагат, че при определени условия този прах може да се концентрира в определени слоеве на атмосферата и да остане там дълго време, докато не бъде „свален“ от силни атмосферни явления.

Това би могло да обясни и защо понякога небето придобива необичайни цветове, които не съответстват на известните характеристики на пустинния прах. Железният оксид има силно изразени оптични свойства и може да оцветява светлината в червено, оранжево или жълто, в зависимост от концентрацията и размера на частиците. Ако в атмосферата има високи нива на железен оксид, това може да доведе до необичайни атмосферни явления, които не могат да бъдат обяснени само с пясък от пустини. Някои хора смятат, че това е знак за по‑големи промени в атмосферата, свързани с космически цикли, слънчева активност или промени в магнитното поле на Земята.

Разбира се, официалната наука обяснява тези явления с комбинация от пясъчни бури, климатични промени, засилени ветрове и промени в атмосферната циркулация. Но за много хора тези обяснения не са достатъчни, особено когато явленията се повтарят в различни части на света, с различни цветове, различни източници и различни характеристики. Това поражда въпроси, които остават без категоричен отговор: откъде идва този прах, защо е толкова много, защо понякога е червен, защо се появява в региони, които нямат връзка с пустини, и дали в атмосферата не се случва нещо, което тепърва предстои да бъде разбрано.