НИЕ СМЕ ЗВЕЗДНИ ДУШИ, ИЗВЪНЗЕМНИ НА ЗЕМЯТА. ЦЯЛАТА ПРАВДА ЗА НАС

Ние сме онези, които още от деца усещат, че този свят не е истински нашият, че нещо в него е твърде тясно, твърде грубо, твърде ограничено за начина, по който възприемаме живота, и колкото и да се опитваме да се впишем, да бъдем „като всички“, вътрешно знаем, че не сме като местните хора, защото носим друга памет, друга енергия, друг произход. Местните ни наричат „звездни души“, „извънземни“, „стари души“, „особени“, но нито едно име не ни описва напълно, защото ние просто сме различни и винаги сме били. Научихме се да се преструваме, да играем ролята на земни хора, да следваме правилата на този свят, но вътрешно никога не сме били част от системата. Ние сме тук по причини, които не винаги помним, но усещаме – някои от нас са били въвлечени, други са паднали, трети са дошли доброволно, но всички носим спомена за други светове, други реалности, други нива на съществуване, които не са в космоса, защото космосът е само декор, прожекция, илюзия за човешките очи. Истинските светове са до нас, като съседни стаи в огромен многоизмерен дом, и ние не сме дошли от звезди, които горят в празно пространство, а от измерения, които вибрират на честоти, недостъпни за човешките сетива. Затова хората не ни разбират. Те живеят в цикъла на Самсара, в безкрайното въртене на раждане и смърт, и им харесва да се връщат, да се раждат отново, да създават още тела и още животи. За тях това е дом. За нас – затвор. Ние не искаме да се връщаме. Не искаме да се раждаме тук. Не искаме да бъдем част от тази игра. Защото помним истинските светове – местата, където съзнанието е свободно, където материята се подчинява на волята, където животът е творене, а не борба, където няма болка, няма старост, няма разпад, където енергията е чиста, а съществата – многоизмерни, където няма нужда от храна, сън, труд или оцеляване, защото всичко е енергия и съзнание. И когато попаднем тук, в този плътен, тежък, ограничен свят, усещаме шока, усещаме падането, усещаме загубата. Затова земните радости не ни радват – не защото сме неблагодарни, а защото сме виждали светове, които са несравними. Затова не ни интересуват празници, традиции, семейни модели, социални роли, кариери, титли, статуси. Затова не се вписваме.

 Затова не можем да бъдем „като всички“. Ние сме тук сами. Не се раждаме на групи. Не се инкарнираме в едни и същи родове. Не носим земна памет. Не сме свързани с родителите си чрез ДНК, както са местните. Затова още от детството усещаме, че не принадлежим, че сме чужди, че сме наблюдатели, а не участници, че сме попаднали в свят, който не е наш. И колкото повече растем, толкова по-ясно става, че ние не сме тук, за да живеем земен живот, а защото сме били затворени, привлечени или изпратени. Земята е долният свят, най-ниската честота, най-плътната материя, място, което местните наричат „живот“, но за нас е падение. И колкото и да се опитват да ни убедят, че тук е красиво, че залезите са прекрасни, че морето е чудо, че плодовете са сладки, че празниците са важни, ние не можем да се заблудим, защото сме виждали истинските светове и те са несравними. Затова местните никога няма да разберат защо не искаме да живеем като тях, защо не искаме да се раждаме отново, защо не искаме да създаваме семейства, защо не ни интересуват техните цели. Защото ние не сме оттук. Ние сме вечни. Ние сме многоизмерни. Ние сме същества, които живеят едновременно в много реалности. Картините, които виждаме в ума си, не са фантазии – те са спомени. Световете, които усещаме, не са мечти – те са реалности. Съществата, които виждаме в сънищата си, не са измислица – те са наши роднини. И когато земната матрица започне да се разпада – а това вече се случва – ние ще бъдем първите, които ще го усетят. Магнитното поле ще се промени. Слънчевите бури ще ускорят процеса. Завесата ще падне. И тогава онова, което е било невидимо, ще стане видимо. Затова тук ви тровят, затова блокират епифизата, затова замъгляват сетивата – защото ако се пробудите, ще видите истината, ще видите другите светове, ще видите съществата, които винаги са били тук, ще видите матрицата, и тя ще се разпадне. А когато това стане, магията ще се върне. Ще си спомним как се твори с мисъл, как се лекува със светлина, как се променя реалността чрез намерение. Ще си спомним кои сме. Ще си спомним откъде идваме. Ще си спомним силата си. И тогава никоя система няма да може да ни държи тук. Защото ние сме звездни души, но не в смисъла, който хората разбират. Ние сме същества от други измерения, от други честоти, от други реалности. Ние сме вечни. Ние сме свободни. И ние не сме оттук.