Материкът на Северния полюс и свещената планина Меру. Хроники на допотопния свят

На всички е известно още от училище, че на Северния полюс се намира Арктика. Това не е материк, не е континент, за разлика от Антарктида, а по същество струпване на лед върху повърхността на океана. Там няма дори острови, това е фактически централната част на Северния ледовит океан. Днес тя активно се топи и според прогнозите на учените още през следващото десетилетие леденият щит най-вероятно напълно ще престане да съществува. Бих искал да поговоря за причините за неговото възникване. Еколози, климатолози, геофизици и други изследователи твърдят, че приблизително преди 47 милиона години в атмосферата на Земята са настъпили сериозни промени. Вулканичната активност на планетата е намаляла, вследствие на което въглеродният диоксид също е достигнал рекордно ниски стойности, и това е станало основната причина за планетарното понижаване на температурата. По този прост начин, според учените, са се образували ледените шапки на Южния и Северния полюс. Разбира се, допускам, че подобно е възможно, но бих искал да поговоря за друга версия. Материк с планината Меру. Управлявали тази страна древните арийски богове. В индийските Веди и съпътстващите ги древни източници има споменавания за загадъчната прародина на съвременната цивилизация. Според текстовете тя се е намирала на Северния полюс. Удивителна страна-континент с великата планина Меру в центъра. Земя, разделена от четири реки, стичащи се от нейния връх, на която живеели различни божества. В един момент те решили да създадат хора. Всяка група богове създала своя човек – едни на основата на огъня, други на основата на водата, трети – на вятъра, а четвъртите били оформени от земя. Получили се четири раси. На хората било забранено да се изкачват на планината Меру, но им било позволено да идват до нейното подножие, за да общуват с боговете или да им се покланят. Така те живели в продължение на хиляди години, след което настъпила планетарна катастрофа – огромен планетоид се стоварил върху тази свещена земя. Тези, които предвидили катастрофата, успели да отплават към териториите на Евразия. Ударът бил с такава мощ, че материкът буквално бил вмазан в океанското дъно, а планината била разкъсана на няколко части. Всичко, което останало от него, били съвременна Гренландия и Земята на Свети Йосиф, които били изхвърлени на хиляди километри. Ударът предизвикал грандиозни промени на планетата. На първо място климатични. Започнал поредният ледников период. И се случило това не преди милиони години, ако вярваме на ведическите текстове, а в 10-то или 14-то хилядолетие пр.н.е. Датите варират, защото преводите от древната форма на санскрит са правени от различни изследователи и изводите им се различават. Основният въпрос, който интересува изследователите, е какво е послужило като причина за падането на планетоида.

Във Ведите се съобщава, че не е паднала комета, не е паднал астероид, а спътник на Земята. Смята се, че някога те са били три. Единият паднал много отдавна, около преди 130 хиляди години, а вторият – сравнително скоро. Разликата е в това, че първият паднал след сблъсък с комета, която унищожила атмосферата на Марс. Фактически той спасил живота на Земята, жертвайки себе си. А със втория паднал спътник, рухнал върху планината Меру и древния континент на Северния полюс, историята била съвсем друга. Между арийските богове възникнал конфликт. Всеки искал да се възкачи на трона и да управлява останалите. Междуособицата на управляващите богове била използвана от демоничните същества и техните покровители. Докато всичко било спокойно, демоните се намирали затворени в подземието и нямали възможност да излязат на повърхността. Заради всевъзможни интриги и предателства демоничната армия се сдобила със съюзници на повърхността и примамила на своя страна най-великите магове. Осъзналите грешката си богове отново образували единна коалиция срещу врага и приели битката. Много от тях паднали в сраженията. Някои изследователи смятат, че описаната битка при Курукшетра е част от тази война, но доказателства не са предоставени. Материкът, където живеели боговете, се оказал в обсада. Когато демоните пробили отбраната, последните архимагове на светилището Меру използвали последния си обред, стоварвайки планетоида върху Земята. Битката при Курукшетра, вероятно, е част от тази война. Така паднала цивилизацията на Северния полюс. С помощта на портали част от хората се спасили. Успели да спасят представители на всички четири раси и те започнали да се разпръскват по територията на Евразия. Четирите арийски направления – славяни, иранци, индийци и руси. Ведите са много интересни. В тях се съдържа удивителна информация. Академичните учени ги смятат за митотворчески текстове, но немалко изследователи са убедени, че във Ведите са описани исторически етапи от древна допотопна цивилизация. Защото падането на планетоида предизвикало първо катастрофичния Всемирен потоп, а едва след това последния ледников период. Съществувал ли е материк на Северния полюс преди хиляди години или не, е трудно да се каже. Макар че това е въпрос, който би следвало да се адресира към учените, аз съм убеден, че това е въпрос на вяра. На някого му е по-близка традиционната версия, а някой вярва повече на Ведите, отколкото на официалните сведения. Затова въпросът е теоретичен и отворен, макар че някои са уверени, че отговор има — важното е да се избере правилният.