Медиумът и сенките на допотопния свят: Разказ от отвъдното, който не може да бъде забравен

Медиумът говореше така, сякаш думите му не идваха от него, а от място, което не принадлежи на този свят, сякаш през него говореше древна памет, която не е човешка, сякаш гласовете на миналото и бъдещето се преплитаха в гърдите му и излизаха като шепот, който може да бъде чут само от онези, които вече са били докоснати от невидимото; той беше човек, който от дете живееше на границата между световете, човек, който виждаше сенки, които другите не виждат, чуваше стъпки в празни стаи, усещаше присъствия, които не оставят следи, и животът му беше низ от странни събития — сънна парализа, светлини в небето, изчезващи предмети, полтъргайст, сънища, които се сбъдват, и моменти, в които времето се разкъсва като тънък воал и той виждаше нещо, което не би трябвало да бъде видяно. Той казваше, че понякога, след силен шок или травма, егото му се разпада като стъкло и тогава той получава достъп до пластове на реалността, които за останалите хора са заключени, и в тези мигове той вижда бъдещето като спомен, който още не се е случил, вижда миналото като картина, която още вибрира в пространството, вижда човечеството като същество, което се движи през епохите, ражда се, умира, забравя, пробужда се, и тогава думите му стават тежки, плътни, истински, сякаш не той говори, а самата памет на света. Той каза, че допотопният свят не е мит, не е легенда, не е измислица, а реалност, която все още вибрира в пространството като отпечатък, като ехо, като спомен, който не е угаснал, и той го видял като огромна цивилизация, обединена, сияйна, в която хората не използвали машини, защото самото съзнание било инструмент, те можели да създават с мисъл, да лекуват с намерение, да пътуват през измеренията, да разговарят с природата, да виждат енергията като цветове, да усещат времето като течаща светлина, и той каза, че тази цивилизация не е изчезнала внезапно, а се е разпаднала отвътре, сякаш самата тъкан на света се е скъсала, сякаш нещо огромно, невидимо, е преминало през реалността и я е разкъсало, и след това оцелелите се опитали да възстановят стария свят, но без духовната връзка те били като деца, които се опитват да построят храм от пепел, и тогава се появили първите технологии — не като прогрес, а като заместител на изгубеното, като имитация на магията, като отчаян опит да се възстанови нещо, което вече не можело да бъде възстановено.

Той каза, че след тази епоха започнало бавното падение — деволюцията, в която светът станал по‑плътен, по‑тежък, по‑материален, а невидимите същества се отдръпнали, завесата се спуснала, хората забравили, паметта се разпаднала, а онези, които все още виждали, били преследвани, осмивани, унищожавани, и той каза, че има сили — не човешки, не физически, не от този план — които наблюдават човечеството от много дълго време, сили, които не искат хората да си спомнят кои са били, сили, които се хранят от хаоса, от страха, от забравата, сили, които влияят на хората чрез внушения, импулси, емоции, сънища, сили, които могат да подтикнат човек към самоунищожение, към лоши решения, към разрушение, сили, които могат да засенчат съзнанието му, да го направят уязвим, да го откъснат от вътрешната му светлина. Той каза, че някои хора са по‑податливи — не защото са слаби, а защото са по‑отворени, по‑чувствителни, по‑прозрачни, и че понякога именно най‑светлите души са най‑лесните цели, и той каза, че в определени моменти от историята тези сили се опитват да намалят духовната чувствителност на човечеството, да го направят по‑плътно, по‑материално, по‑откъснато, да затворят вратата към невидимото, да прекъснат връзката с древната памет, и че това се случва циклично — на вълни, и че сега сме в една от най‑тежките вълни. Той каза, че вижда как човечеството се намира в период на дълбоко затъмнение, в който хората са откъснати от интуицията си, от вътрешния си глас, от духовната си сила, и че това не е случайно — че има структури, които поддържат този мрак, които поддържат забравата, които поддържат страха, защото човек, който се страхува, не може да се пробуди, а човек, който не се пробуди, не може да си спомни, а човек, който не си спомни, не може да се освободи. Той каза, че допотопният свят е бил свят на светлина, а нашият е свят на сенки, но сенките не са вечни — те са само там, където светлината е била скрита, и че светлината започва да се връща, че завесата започва да се разтваря, че хората започват да усещат странни неща — сънища, видения, дежавю, вътрешни импулси, необясними страхове, внезапни прозрения — и че това не е случайно, не е болест, не е заблуда, а пробуждане, и той каза, че онези, които усещат това, са първите, които започват да си спомнят, че паметта се връща не като знание, а като чувство, не като факт, а като вибрация, не като история, а като истина, която винаги е била там, и че когато достатъчно хора започнат да си спомнят, светът ще се промени — не отвън, а отвътре, завесата ще падне не с гръм, а с тишина, невидимото ще стане видимо, забравеното ще стане познато, а древният свят ще се върне — не като цивилизация, а като състояние на съзнанието, и той каза, че това е началото, че допотопният свят не е мъртъв, че той е зад завесата, и че завесата се повдига само за онези, които помнят как да гледат.

Предполагам, че през последните 200–400 години сме загубили огромна част от естествените си магически способности и този процес не само не е спрял, а продължава да се ускорява, сякаш невидима ръка внимателно, методично и безмилостно изтрива последните следи от нашата древна природа; онова, което за архаичните култури преди сто години е било нормална част от реалността — ясновидство, телепатия, лечение чрез намерение, общуване с природните духове, усещане за енергията на местата, предчувствия, сънища, които говорят — днес в западния свят е превърнато в шега, в суеверие, в „психично разстройство“, в нещо, което трябва да бъде потиснато, осмяно или забравено, и ние се отдалечаваме все повече и повече от последните остатъци от нашата магическа природа, като че ли човечеството върви към точка, в която дори най‑основните способности — логическо мислене, памет, ориентация, интуиция — ще атрофират под натиска на технологиите, които уж ни помагат, но всъщност ни правят зависими, пасивни, откъснати от вътрешната сила, която някога е била естествена за нас. Медиумът каза, че един от начините да противодействаме на това затъмнение е да се върнем към древните практики, които някога са били част от човешката култура — творбите на Франц Бардон, които описват пътя към вътрешната алхимия, към пречистването на съзнанието, към възстановяването на връзката с елементите, макар самият медиум да признава, че не знае как точно се използват тези практики, защото те са като врата, която всеки трябва да отвори сам; ритуалът за освобождаване от обсебване, описан от Едит Фиоре, в който името „Исус Христос“ не е религиозен символ, а вибрация, честота, архетип на чистата доброта, на светлината, на истината, и самото произнасяне на това име свързва човека с нещо, което е по‑голямо от него, с нещо, което сме забравили, но което все още живее в дълбините на нашата душа; както и практиката на „Честно споделяне“ на Гопал Норберт Клайн, която изглежда проста, но всъщност е мощен инструмент за разтваряне на маските, за освобождаване на блокирани емоции, за връщане към автентичността, защото когато човек говори истината за своите чувства, мисли и телесни усещания, той се връща към себе си, към центъра, към сърцевината, която никоя тъмна сила не може да контролира.

Лично аз подозирам, каза медиумът, че живеем в кратък период, в който злото е било оставено да властва, да се разгърне, да покаже истинското си лице, и ние можем само да наблюдаваме или да играем по неговите правила, но това не означава, че сме безсилни — напротив, нашата истинска сила е неограничена, и ако намеренията ни са чисти, ако сърцата ни са отворени, ако не се поддаваме на страха, можем да преминем през тези времена и през следващите прераждания, и да излезем по‑силни, по‑мъдри, по‑светли, защото може би всичко това е необходимо, може би това е част от нашата карма, от нашата съдба, от нашия път към пробуждането. Той каза, че древните племена, които все още пазят фрагменти от старото знание, са живи доказателства за това, че магията някога е била реалност — антрополозите разказват за шамани, които могат да изчезват, за магьосници, които могат да се разделят на две, за хора, които могат да лекуват с песен, за същества, които могат да се движат между световете, и тези истории не са фантазии, а остатъци от цивилизация, която е била унищожена преди около 250 години, цивилизация на свободната енергия, на духовната сила, на знанието, което днес е изгубено. Той каза, че нашата цивилизация е само сянка на онова, което е било, и че бъдещето няма да бъде по‑светло, ако продължим да се откъсваме от себе си — защото технологиите, които днес ни заобикалят, не само ни улесняват, но и ни отслабват, правят ни зависими, правят ни забравящи, правят ни слепи, и в бъдеще дори най‑основните способности — логическо мислене, памет, ориентация — ще атрофират, защото човек, който не използва ума си, го губи, а човек, който не използва душата си, се превръща в празна обвивка. Той каза, че злото ускорява този процес, че има сили, които искат човечеството да се превърне в маса от същества без вътрешна светлина, без интуиция, без връзка с невидимото, и че това е причината за много от нещата, които се случват днес — не защото някой иска да унищожи телата ни, а защото някой иска да отслаби душите ни, да прекъсне връзката между духа и материята, да направи човека неспособен да се пробуди. Той каза, че няма смисъл да се борим директно със злото, защото то е получило временно господство, но можем да се спасим, като се свържем с истината, като се върнем към вътрешната светлина, като си спомним кои сме, като се подготвим за бъдещите прераждания, защото това, което преживяваме сега, е само един етап, само една нощ, само една сянка, и след нея ще дойде утро, в което древната сила ще се върне. И докато той говореше, аз усещах, че думите му не са просто думи, а вибрации, спомени, предупреждения, които идват от място, което не може да бъде описано, и че всичко, което се случва днес — технологиите, зависимостите, забравата, отчуждението — не е случайно, а част от цикъл, който трябва да бъде преживян, за да може човечеството да се пробуди отново. И тогава разбрах, че магията не е изчезнала — тя е потисната, скрита, заключена, но не унищожена, и че онези, които усещат това, които виждат това, които помнят това, са първите, които ще я върнат.