Приказните създания са реални: Елфи, чудовища и същества от други реалности

В продължение на хилядолетия хората са разказвали истории за елфи, феи, русалки, дракони, йети, гущероподобни същества, гиганти, джуджета, самодиви и безброй други мистични създания, които населяват фолклора на всяка култура, и макар съвременният човек да ги възприема като митове, фантазии или измислици, истината е много по-дълбока, защото тези същества не са плод на въображението, а реални форми на живот, които съществуват в паралелни реалности, вибриращи на честоти, различни от нашата, и затова невидими за повечето хора. Съвременната наука започва да признава, че реалността не е едноизмерна, че живеем в многопластов свят, в който различни измерения съществуват едновременно, всяко със своя честота, своя структура, своя физика, а нашите сетива са настроени само към тесен диапазон, което означава, че същества от други реалности могат да бъдат около нас, да се движат, да наблюдават, да взаимодействат, но да останат невидими, докато не настъпи промяна в честотата, възприятието или съзнанието ни. Хора, които практикуват медитация, шаманизъм, енергийни практики, често съобщават за срещи с такива същества — елфи, които се появяват в горите като светлинни фигури, феи, които танцуват в лунната светлина, дракони, които се показват в небето като сенки от други светове, русалки, които се появяват в езера и реки, йети, които се движат между дърветата като гигантски сенки, рептилоидни същества, които се появяват в блатисти местности, и всички тези описания са удивително сходни, независимо от културата, времето или мястото. Има множество свидетелства за появата на създания, които не могат да бъдат обяснени с познатата биология — полицаи, които стрелят по същество, което се разтваря във въздуха; хора, които виждат фигури, които се появяват внезапно и изчезват без следа; камери, които засичат прозрачни форми, които се движат бързо и внезапно стават видими; същества, които оставят следи, но не и физическо тяло; нападения от невидими сили, които оставят белези. Това предполага, че съществуват портали — енергийни отвори между реалностите, които се активират при определени условия, позволявайки на същества от други светове да преминат в нашия. Морски чудовища, змиеподобни същества в реки, русалки в езера — всички те са били наблюдавани в различни части на света, а някои от тях се държат като живи същества, нападат, взаимодействат, оставят следи, което показва, че могат да се „оплътнят“, да преминат от енергийна форма във физическа.

Дори динозавроподобни създания — велоцираптори, тиранозаври, птеродактили — са били наблюдавани, което кара изследователите да предполагат, че времеви портали се отварят и позволяват на същества от минали епохи да се появят за кратко в нашата реалност, както и хора от други времена, които се появяват облечени в дрехи от миналото, говорят на стари диалекти и след това изчезват без следа. Шаманите и контактьорите твърдят, че тези същества са част от по-голяма мрежа от светове, че не са тук, за да навредят, а за да наблюдават, да взаимодействат, да предават послания, че елфите са ефирни същества на светлината, които носят хармония и знание, че феите са пазители на природните портали, че драконите са древни съзнания, които се появяват само когато енергията на Земята се променя. Йети, рептили, амфибии, гномове, самодиви — всички те са били наблюдавани в гъсти гори, планини, блатисти местности, появяват се внезапно, взаимодействат с хора или животни и след това изчезват, оставяйки следи, звуци, енергийни отпечатъци. Има случаи на хора, които буквално изчезват пред очите на други — сякаш въздухът се разтваря и ги поглъща — и това подсказва, че реалностите могат да се сливат, че хора могат да преминат от нашата реалност в друга. Някои се връщат и разказват, че са видели сцени от бъдещето — кораби, самолети, влакове, пътища, които не съществуват — или градове, които изглеждат познати, но различни, което подсказва, че са попаднали в паралелни времеви линии. Древните култури вероятно са знаели за това — те са комуникирали с същества от други светове, пазели са портали, извършвали са ритуали, за да поддържат баланса между световете, защото са знаели, че добри и зли същества съществуват паралелно. Има теории, че в някои реалности изкуственият интелект е поробил човечеството, в други — рептили и „сиви“ същества са поели контрол, в трети — ядрена война е довела до катаклизъм, и всички тези възможни бъдеща съществуват като паралелни реалности, които понякога се преплитат с нашата. Разказите за феи, които се появяват в гори и изчезват като светлина, за дракони, които прелитат над планини и се разтварят в небето, за русалки, които се показват в езера и реки, за гущероподобни същества, които се движат в блатата, за самодиви, които танцуват в мъглата — всички те подсказват, че реалността е много по-сложна, отколкото сме свикнали да вярваме. Съществата от други светове не са мит — те са реални, но съществуват в други честоти, и когато условията се подредят — чрез енергия, съзнание, място и време — те се появяват. И ако древните са знаели това, може би е време да си спомним, защото светът е многоизмерен, а ние сме същества на много реалности, и когато порталите се отворят, истината за приказните създания няма да бъде легенда, а реалност, която винаги е била тук, скрита зад завесата на възприятието.