БОГ Е ТЪМНИНА. ИСТИНАТА Е СКРИТА В ТЕБ. ТЪМНИНАТА Е ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ВСИЧКО, КОЕТО СИ.

Бог е Тъмнина. И това е истината, която хората не искат да приемат. Тъмнината е първият принцип. И първичната основа на съществуването. Това е свят от сенки. И само в тъмното се разкрива истинската същност. Светлината изкривява. И заслепява. В светлината виждаш само формата. Но никога дълбочината. Хората търсят отговори в светлината. Но това е само половината от истината. Светлината прикрива Тъмнината. И именно там са скрити всички тайни, които човек не смее да погледне. Хората са толкова уплашени от себе си, че предпочитат да вярват в удобни приказки. Но истината е проста. Потопи се в собствената си Тъмнина. И ще се удивиш кой си всъщност.

Всичките ти липсващи части са в Тъмнината. Цялата истина е там. Не излизай на светло, за да се намериш. Влез в тъмното. Там ще срещнеш себе си. И ще се уплашиш. Но това ще бъде първата ти истинска среща. Най-важната. И единствената честна. Освен ако не избягаш от страха. В светлината всичко е ярко и красиво. Но това е илюзия. Светлината те заслепява. И ти показва само това, което искаш да видиш. Но не и това, което трябва да видиш. Истината е скрита на самото дъно. В Тъмнината.

Повечето хора отричат тъмнината и злото. Но това също е част от Бога. Когато разделяш Бога на „добър“ и „лош“, ти го осакатяваш. Казваш си: това е светлина и любов, това е Бог. Но онова мрачно, тежко, мръсно нещо – това не е Бог. И грешиш. Бог е всичко. И самият Ад. И най-мръсните ти желания, които криеш от себе си. И най-дълбоката Мрак, от която бягаш. Всичко това е Бог. Твоята вътрешна светлина е там, където е най-дълбоката Тъмнина.

Повечето хора са като деца. Не са пораснали. За тях Бог е заместител на родител. Той винаги е най-добрият. Най-светлият. Най-любящият. Те не искат да знаят за тъмнината. Страхуват се от нея. Техният Бог не би могъл да я създаде. Той е „добър“. Но това е детска представа. Така говори едно дете за родителя си. Той винаги е недосегаем. И най-добрият. Но истината е, че Бог е абсолютно всичко, което съществува. И всичко, което още не съществува. Цялата мръсотия. Целият ужас. Цялата мерзост. Всички най-страшни грехове на света. И това е Бог.

Събуди се. Той е всичко. Абсолютно. И ти затваряш едното си око. И си мислиш, че злото е изчезнало. Като щраус, който заравя глава в пясъка. Наивно. Тъмнината е също толкова важна част от света, колкото и светлината. И тя е създадена не само от Бог. А от самия Бог. От неговата енергия. И неговата същност. Бог е всичко. И това съм аз. И това си ти. И това са всички те. Това са слоеве на съзнанието, през които тепърва ще преминаваш. Или няма. Можеш да продължиш да спиш. И това е избор.

Пробуждането е възможно само чрез собствената ти Тъмнина. Когато се потопиш в нея. Когато слезеш до самото дъно на своя вътрешен Ад. Когато преживееш най-лошото в себе си. И от себе си. Тогава започваш да се пробуждаш. Никой от тези псевдодуховни „светли“ разказвачи не е пробуден. Те носят маска. Зад която стои Тъмнина, която самите те не познават. Докато не се срещнеш със собствената си Мрак, никакво пробуждане не е възможно. Всичко друго е инфантилна илюзия. Изходът към светлината е само един. От дълбините на Ада. Когато преминеш през него. Тогава се появява светлината. Истинската. Чистата. А ако не преминеш. Ако продължиш да бягаш. Ако продължиш да се криеш. Тогава просто продължаваш да спиш в собствените си илюзии.