Нещо под антарктическия лед го нагрява отвътре и пречи на работата на всякакви машини.

В началото на 80-те години на миналия век американски полярни изследователи се отправят със снегомобили дълбоко в Антарктида. Основната им мисия е разузнаване. Те трябвало да изследват терена, да го картографират, ако е възможно, и ако открият нещо необичайно, да маркират местоположението му и да опишат подробно какво се е случило. Групата на Тим Хюстън се отправя към неизвестното. В такива моменти се чудите дали искате да участвате в откриването на нещо необичайно или е по-добре да оставите нещата да протичат спокойно и без излишни инциденти.

Полярните изследователи винаги са склонни да поемат рискове, така че естествено са искали да направят нещо важно, но маршрутът им е бил изпълнен само със сняг и лед. И все пак, в известен смисъл, Хюстън е имал късмет. Напред изследователите видели нещо извисяващо се и открояващо се от пейзажа. Те не успели да стигнат до формацията със снегомобили. Всички едновременно отказали да работят, когато до мистериозната формация оставали около 100-120 метра.

Полярни изследователи откриха мистериозен кратер в средата на Антарктида.

След като слязоха от транспортния си кораб, екипът на Тим Хюстън се насочи към откритата характеристика на местния леден пейзаж. Оказа се, че сред скалите в снега се крие идеално кръгъл кратер. Под него се намираше езеро от тъмносин замръзнал лед. Цялата формация имаше диаметър 48 метра.

Първото им впечатление беше, че това е кратер от удар на метеорит. Такива са от вида, които се срещат на местата на удари на астероиди или се виждат на Луната. Опитите за документиране на откритието бяха неуспешни. Инструментите им не успяха да покажат местоположението, защото бяха изключени. Батериите в снегомобилите, камерите и фенерчетата им се изтощиха мигновено.

Сега умът на Тим Хюстън вече не беше в настроение за шеги. Той трябваше да се върне пеша, оставяйки транспортния си кораб близо до мистериозното място. Те следваха следите на снегомобила обратно до антарктическата станция. Прекараха нощта практически без подслон и това се оказа сериозно предизвикателство. За щастие всички оцеляха, въпреки че им отне известно време, за да се възстановят и да се възстановят.

Полярните изследователи съобщили за откриването на странен кратер и последвалата непреодолима сила. Те предали приблизителното местоположение на формацията на континента, след което бил направен опит да се използват няколко спътника в околоземна орбита, за да се снима районът. За съжаление, тези усилия били недостатъчни, за да се определи точното местоположение на аномалната формация. Следващата група полярни изследователи, заедно с Тим Хюстън, който останал доброволно, посетили отново мястото.

Както и преди, всички инструменти и оборудване били неработещи близо до формацията. За щастие, този път снегомобили не били докарани твърде близо и екипът успял да се върне безопасно след някои измервания и теренна работа, които по същество се свеждали до субективни впечатления, тъй като измервателните инструменти и другото оборудване отказали да работят там.

Няма информация за местоположението на формацията, тъй като нейното проучване все още продължава. Американските изследователи вече имат възможността да използват съзвездие от спътници, обикалящи около Земята, за да сканират подледниковия слой в тази област. Според различни доклади там не е открито небесно тяло, което според първоначалните предположения би могло да е паднало в подледниковото езеро там.

Въпреки това, на малка дълбочина, приблизително 30 метра под леда, е бил открит плътен обект. Характеристиките му най-много наподобяват метален или каменен обект с размер 22 метра. В този случай обаче обектът би потънал на дъното под собствената си тежест и би се намирал много по-ниско.

Антарктида все още крие много мистерии.

Първата мистерия е как успява да се задържи на повърхността във водата. Втората е, че обектът е много по-топъл от околната вода и загрява леда отвътре. Тази топлина обаче не е достатъчна, за да разтопи напълно леда. Тази информация е била преразглеждана няколко пъти през последните години и всеки път е била потвърждавана, което остава загадка за учените.

Трудно е да си представим някакъв обемист обект, направен от камък или сплав, да плава във вода и да излъчва топлина. Поне освен ако не е създадено от човека устройство. В такъв случай всичко би било възможно, но може ли нещо изкуствено да се намира там? Малко вероятно.

Всъщност има две възможни обяснения. Или вземаме предвид наличието на неизвестна цивилизация в Антарктида, а откритието през 80-те години на миналия век трябва да се счита за някакъв вид подводен кораб или подводница. Или знанията ни са несъвършени и всъщност си имаме работа с естествен, непознат процес. Въпреки че в такъв случай как успява да заглуши каквато и да е технология, остава загадка.