КАКВО СА КРИЛИ „СТАРИТЕ ХОРА“ ПОД ЗЕМЯТА

 Отдавна усещам, че под краката ни лежи друг свят, свят, който не е изчезнал, а просто е отстъпил назад, скрил се е в тъмнината, в пещерите, в подземните коридори, които човешкото око рядко вижда. И колкото повече изучавам древните разкази, легендите, архивите, толкова повече осъзнавам, че „старите хора“ не са били просто мит, а реалност, която нашите предци са приемали като част от света. Те са говорили за подземни съседи с бели очи, за северни гиганти, за онези, които са полетели от небето, за същества, които са живели паралелно с нас, но не са били като нас. И колкото повече се връщам към тези истории, толкова повече усещам, че подземният свят е бил дом на цивилизации, които са се оттеглили, защото не са могли да живеят под слънцето, или защото не са искали да бъдат част от нашата история. Подземните съседи с бели очи винаги са ме смущавали най-много. В архивите от началото на XX век се споменават групи, наричани белооката чудь, ниски хора със светла коса и почти прозрачни очи, които не понасяли дневната светлина. Ненеците ги наричали сихиртя, руските старейшини – „стари хора“, а това „стари“ не означавало възраст, а древност, принадлежност към епоха, която е предхождала нашата. И колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че тези описания не са единични. Те се срещат от Алтай до Урал, от тундрата до тайгата, от народи, които никога не са имали контакт помежду си. Как е възможно различни култури да описват едни и същи същества? Един самоед разказал през 1928 г., че докато копаел дупка, попаднал на подземен проход. Оттам излязъл нисък мъж, който го помолил да ги остави на мира, защото не понасяли светлината. Друг човек от Урал видял сияние от пещерите – ярко като слънцето. Тези истории не звучат като приказки, а като свидетелства за народ, който е живял под земята, който е имал собствена култура, собствено знание, собствена светлина. И тук идва въпросът: дали тези подземни хора са били просто отделена група от древни племена, или са били нещо повече? Може би наследници на цивилизация, която е избрала да се скрие, защото светът на повърхността е станал твърде суров, твърде шумен, твърде опасен. Или може би са били същества, които са били създадени да живеят в тъмнината, в подземните коридори, в света, който ние не познаваме. Северните гиганти са друга загадка, която ме преследва. В преброяването от началото на XX век сред 67 000 души от малките народи на Севера са били записани… хиперборейци. Да, точно така – хиперборейци, онези легендарни северни хора, за които древните гърци са писали, че живеят хиляда години, че са високи, силни, че са близки до боговете. Когато видях това в архивите, си помислих, че е грешка. Но не беше. И най-странното е, че при следващото преброяване те изчезват. Не са преместени, не са прехвърлени в друга категория – просто изчезват. Къде са отишли? Спрели ли са да се наричат така? Или са се върнали там, откъдето са дошли? Древните източници описват хиперборейците като хора, които живеят в земя, където слънцето никога не залязва, където студът не убива, където времето тече различно.Може би тези северни гиганти са били остатък от древна раса, която е живяла в условия, различни от нашите, и затова е имала различна физиология, различна продължителност на живота, различна сила. Може би са били наследници на цивилизация, която е била унищожена от ледовете, от катаклизми, от промени в климата, и са се смесили с местните народи, докато не са изчезнали напълно. Или може би са били нещо повече – същества, които са дошли от място, което ние не можем да си представим. Тези, които полетяха от небето, са третата част от тази загадка. Почти всички древни народи имат легенди за същества, които са слезли от небето, научили хората на земеделие, строителство, писменост, астрономия и след това са отлетели обратно. Шумерите, египтяните, маите, славяните – всички разказват една и съща история. И това не може да бъде случайност. Как древните хора са знаели за спътниците на Юпитер? Как са знаели за планети, които ние открихме едва през XIX и XX век? Откъде са получили знания, които са били твърде сложни за тяхното време? Може би тези небесни същества са били учители, пътешественици, изследователи, които са дошли на Земята, за да помогнат на младото човечество. Или може би са били част от цивилизация, която е наблюдавала Земята отдавна, която е имала интерес към нашето развитие, която е искала да ни даде знания, но не и да остане. И когато са си тръгнали, ние сме останали с легенди, с митове, с истории, които не можем да обясним. Съвременните наблюдения само добавят още загадки. Историята с метеорита в Челябинск през 2013 г. е особено странна. На един от записите ясно се вижда обект, който сякаш преследва метеорита. Експертите казват, че е невъзможно да се свали обект, движещ се с 18–20 километра в секунда, с ракета. Ние нямаме такава технология. И така, какво е било това? Колко много военни пилоти и моряци разказват за обекти, които извършват маневри, невъзможни за нашата техника. Колко много свидетелства има за подводни обекти, които се движат със скорости, които не можем да постигнем. Колко много истории има за светлини, които се появяват и изчезват, за обекти, които се спускат в океана, за същества, които се показват и после се скриват. Всичко това ме води към едно заключение: ние знаем катастрофално малко за нашата планета. Изследвали сме само повърхността. Само 5% от океаните са проучени. Подземните празнини са пълна мистерия. Може би под земята има останки от древни цивилизации. Може би някои от тях все още живеят там. Може би ни наблюдават. Може би понякога се намесват – както в случая с онзи метеорит. Може би „старите хора“ не са изчезнали, а просто са се оттеглили. Може би северните гиганти не са мит, а спомен за раса, която е живяла тук преди нас. Може би небесните същества са били истински, а ние сме забравили това. Не твърдя, че всичко това е абсолютно вярно. Но знам едно: да отхвърляме всички тези свидетелства като измислица е задънена улица. Историята ни е пълна с празни петна. И колкото повече ги изучавам, толкова повече осъзнавам, че може би наистина не сме сами на тази планета.