„МИСЛЕХМЕ, ЧЕ Е КАМЪК.“ СРЕЩА С ЛЕГЕНДАРНО СЪЩЕСТВО В ТРОПИЧЕСКИТЕ ГОРИ НА АМАЗОНКА 

Уралските народи имат фолклорен образ, наречен Голямата змия, огромно влечуго, което живее дълбоко под земята и пази несметни богатства, а всеки, който се опита да проникне в съкровищницата ѝ през пещери и шахти, остава там завинаги и служи на съществото до смъртта си. Подобна история съществува във фолклора на Арабския полуостров и Северна Африка, където се разказва за чудовищна змия, хранеща се с камили и способна да погълне цял керван, твърди се, че живее под пясъците и ловува през нощта. В Индия и Югоизточна Азия съществуват култове, почитащи гигантски змии, не питони, а влечуги, способни да погълнат вол или муле, а дължината им понякога се описва като дължината на селски път, което ясно показва, че става дума за огромни размери. Индианците от Централна и Южна Америка също твърдят, че са се натъквали на колосални змии близо до Амазонка или в джунглата, а потомците на маите са запазили епичен разказ за това как триста воини са победили змия, като едновременно са забили стотици копия в главата ѝ, което говори само за едно – размерите са били чудовищни. Как древните жители на различни континенти и държави биха могли да имат такава абсолютна сигурност за съществуването на гигантски влечуги? Теоретично огромни екземпляри, непознати на науката, биха могли да живеят по времето на динозаврите, тъй като максималният размер на известния Титанобоа е достигал само 15–16 метра, а тук говорим за десетки метри. Официалната наука отрича съществуването на 30–40-метрови змии, защото според учените това е невъзможно, в дивата природа няма да има достатъчно храна за такъв хищник и никой жив организъм не оцелява без храна. И все пак някои изследователи настояват, че древните не са си измисляли, а са описвали видяното от очевидци, и ако се приеме тази гледна точка, колосалните змии биха могли да съществуват и да са били често срещани в много страни по света. Съществуват предположения, че съветска експедиция в тропическите гори на Амазонка през 1978 г. е завършила със среща с такъв невероятен екземпляр, организаторът Дмитрий Зиновиевич Лесков събрал съмишленици и те се отправили към района на река Амазонка с цел да намерят огромната змия, спомената в местни истории и легенди. Пътуването било планирано за цял месец, те се били уговорили с местни водачи да водят групата по относително безопасен маршрут, защото можели да се натъкнат на племена, които презирали белите хора. В продължение на около седмица съветските изследователи следвали реката, на места се натъквали на блатисти райони и трябвало да ги избягват, като правят широки завои, което в непроходимата джунгла било огромна загуба на време и усилия. През втората седмица екипът разпънал лагер и с наближаването на нощта решили да изследват околността, по време на този набег буквално се натъкнали на необичайна скала, закръглена и сякаш покрита с люспи, и никой не би могъл да си представи, че скалата може да е жива. Мислейки, че е обработен камък, те се приближили и започнали да го разглеждат, но когато „скалата“ внезапно започнала да се движи, станало ясно, че експедицията е била успешна, съществото било открито, но това не донесло радост, защото сега въпросът бил дали ще успеят да спасят живота си. Самият Дмитрий Зиновиевич вдигнал глава и видял гигантски сини очи, сравними по размер с голяма ябълка или голям розов домат, по-големи от тенис топка, но по-малки от футболна топка, и отборът имал изключителен късмет, защото змията изсъскала, но не показала интерес към хората, бързо замлъкнала и замръзнала, а съветските изследователи бавно напуснали поляната и се върнали в лагера. Никой не можел да спи, защото всяко шумолене и вик в южноамериканската джунгла било тревожно, а на сутринта членовете на експедицията се върнали на същото място, но гигантската змия я нямало, всичко, което останало от присъствието ѝ, били смачкани храсти, трева, скъсани лози и няколко паднали млади дървета. Някои може да сметнат екипа на Лесков за непрофесионален, но след случилото се те решили да се измъкнат от джунглата и да не чакат да мине месец, защото нямало смисъл, изследователите били намерили отговорите, от които се нуждаели, но не искали да рискуват живота си и да разчитат на още един късмет само за да докажат нещо на другите. Те имали късмета да срещнат легендарното същество два пъти – веднъж да го видят и веднъж да оцелеят след срещата, а местните легенди сочат доста неприятния нрав на гигантското влечуго, дебнещо в джунглата на Амазонка.