ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ
 КАРМА - СЪДБА

Животът е предопределен не фатално, но има ред причини, които
предопределят съдбините на хората и нашия живот. 50% сме фактори
на нашата съдба, а има други 50% фактори, които регулират живота ни.
Върху нашия живот оказват влияние 50% - съдбата, 25% - ние самите
и 25% - обществото. 120-38
Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поста­
вил. 49-61
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно,
вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот.
136-23
Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото; обаче за пра­
ведния няма съдба. В света има закон за съдене на грешните, но не и
за праведните. 134-24
Човек не може да живее както си иска. 86-42
Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено,
създадено за вас. 122-108
Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е
строга, а понякога и безпощадна. Когато човек нарушава Божествени­
те закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде
добър урок, да го научи, как да постъпва с великите закони на Битието.
Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден
човек, но никога няма да го забрави. Гледате някой човек учи, занима­
ва се и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза
срещу него и му препятства. За да успее в предприятията си, човек
 трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като
обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Иначе,
каквото и да прави, все няма да успява. Колко художници има в света,
картините на които стоят не продадени. Колко музиканти има в света,
които няма на кого да свирят. Колко поети и писатели има в света, чиито
произведения не се оценяват. Защо? - Защото съдбата ги преследва.
53-304
Едно трябва да знаят хората: Бог определя съдбата на хората -
никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се опре­
деля според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой
не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой,
който може да му помогне, това е той самия. Как? - Като измени мис­
лите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени
своите решения към него. 136-276
Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божи­
ите пътища. За да дойде до новото разбиране на живота, човек трябва да
бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпле­
ния. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой
не може да избяга от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост
или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. „Ама ние
сме ученици, искаме да учим, да се развиваме". И ученици да сте, пак
няма да избягате от ръката на съдбата. „ Ние се молим по три пъти на
ден". Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. „ Ние се
стремим". Колкото и да се стремите, съдбата ще ви посети със своята
пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изп­
равите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява
в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се
случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки,
правени в миналото. 53-304
Съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много съ­
щества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е чо­
век да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия
светли същества. Запример, някой добър човек мисли да пътува по
море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден да се ползва с
половин билет. Кое е това, което го подтиква? Съдбата му този ден
именно е предвидела някаква катастрофа, от която той трябва да заги­
не. Добрите същества обаче, неговите приятели, го съветват да не пъ­
тува утре, да отложи за други ден. 53-305
Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви
преследва. Дето ходите, с когото и да говорите, бъдете всякога в молит-
ва, помнете, че лошата съдба или, както индусите я наричат, „карма",
всякога преследва човека. Понякога тя е глуха: минава и отминава
човека и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя
веднага го хваща. Някой седи и си дава отчет за живота, за постъпките
си.Той намира, че е живял добре, не е вършил грехове, на никого лоша
дума не е казал. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя
на пътя му изкушения и го заставя да греши. С това тя иска да каже, че
като е толкова праведен, нека плаща. Ако някой казва за себе си, че е
грешен, съдбата още повече го товари, като му казва: И така дължиш
много, можеш да задлъжнееш още повече. 53-31 з
Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте дали те
са добри или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки,
вие трябва да мълчите. Нито те са меродавни да се произнасят за
вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните
или за своите постъпки. Помолете се да влезете в светлината на Бога,
в Неговото съзнание и оттам да разглеждате постъпките си, да се про­
изнесете върху тях и да ги коригирате. Проверката трябва да става в
Божественото съзнание. 53-314

Мнозина мислят, че като влязат в Божествения път, небето ще
гледа на тях като на царски синове и няма да смее да ги бутне. Някой
от вас се изправи пред съдбата си и казва: Знаеш ли кой съм аз? - Кой
си ти? - Аз съм член на Бялото Братство. - Член на Бялото Братство ли?
- Чакай да видиш аз кой съм! - Хване те и те разтърси. След това ти се
връщаш с пукната глава. Няма пророк в света, който да е проповядвал
новите идеи и да не е бил в ръцете на съдбата. Тя казва: Ти ли си този,
който проповядваш? Чакай и аз да те опитам! - Не мислете, че вие
можете да избегнете съдбата си. Няма човек в света, който да не е
страдал от ударите на съдбата. Съдбата е безпощадна. Тя има свои
дълбоки причини. Тя не е механически закон. 53-314
От всички се изисква будност, да знаете как да постъпвате със
съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти
мълчи, нищо не казвай. Съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи.
Пред съдбата и мъдрецът мълчи. 53-зю
Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с  Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез
мисъл, чрез молитва и чрез работа. 84-63
Ако не разбираме своя ум и воля, то в живота често влизаме в
противоречия, които наричаме „съдба" и според нея, едни биха били
щастливи, а други - нещастни. Като вървите по посока на течението, то
ще ви способства, но ако вървите против течението, то ще ви противо­
действа. Щом вървите в разрез с него ще страдате, защото силите,
които направляват вашия живот, са в разрез със самите вас. Когато
някому не върви в живота, това показва, че мисълта му е в разрез с
неговата воля. 5-223
Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават
нещата, това е най-добре. 136-22
Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас,
този живот е най-добрият, страданията, които ни се дават, са най-доб­
рите, всичко това е за наше добро, и ще знаем, че Бог е, Който разпо­
лага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. 120-23
Съдбата, както и разумната природа са всякога добре разположе­
ни към всички живи същества по лицето на Земята. 0-24.11.90
Каквото съдбата ви носи, използвайте го разумно. Който иска да
постигне нещо, което не е в програмата му и прави усилия, в края на
краищата, вместо постижения ще има загуби. И обратно: който трябва
да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е
придобил. Първият ще страда, защото се е качил преждевременно.
Вторият ще страда, понеже е закъснял да се качи на върха - други са
го изпреварили. 85-269
Който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причи­
ната на това не седи в неговата съдба, а в неговата неразумност. 0-24.11.90
Защо ни къса съдбата? Защото мислим, че тя нищо не може да ни
направи. Искаме да я победим. Едно е вярно: Можеш да победиш само
това, което си направил.С него можеш да се справиш, обаче има една
съдба, която никога не можеш да победиш. 91-286
Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя
тъпче всеки, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Спра­
ведлива е съдбата. 91-286
Ще ти заповядвам, казва съдбата. Дотогава, докато се противиш
на волята Божия, ще ти заповядва. 42.9-12
Туй е съдба - да се подчиниш на волята Божия. Някой се оплаква
от съдбата си. Аз казвам: има един изходен път - ще се подчиниш на   волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрез любовта. Вън от
любовта действа съдбата, вътре в любовта - волята Божия. 42-9-13
ЗАКОНИ
Никога досега не правя опити, не съм правил опит да изменя сво­
ята съдба. Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща, сто пъти по-
лоши. Природата заедно с всички възвишени същества, които работят
съобразно нейните закони, като са пратили човека на Земята, те са
изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при
които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват
нормално. Следователно условията на вашия живот, в които се нами­
рате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не
може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при
разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. 75.1-37
Два велики закона, които формулирам така: „Закон за противопо­
ложностите" и „Закон за подобието." Законът на противоположностите
включва в себе си закона на отлива, а закона на подобието - закона на
прилива. 4-6
Това са закони, които можем да проверим всеки ден. 4-4
Когато старите философи са казвали: „Познай себе си!" те са под­
разбирали да познае човек тия два закона на отмерените движения, на
„прилив и отлив" и закона за „ритмичното движение." Във всички неща
има течение от центъра към периферията и от периферията към центъ­
ра. Във всички неща има приливи и отливи; повдигане и спадане, за­
раждане и израждане. 4-s
Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият закон, на
противоположностите, това е законът на Земята, на органичния свят,
на плътта. 4-7
Законът на плътта, това е законът на отлива, законът на Духа, това
е законът на прилива. 4-6
Вие трябва да излезете от закона на противоположностите и да
влезете в закона на подобието. Законът на подобието е самоотричане.
Да се самоотречеш, ни най-малко не значи да изгубиш живота си, но  да замениш една служба с друга. Христос слезе на Земята, за да уста­
нови закона на подобието. 4-и
Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната при­
рода, вие можете да измените вашата съдба. 54-зв
КАРМА
Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ, може
да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. 127-387
Не, човек не може да живее както иска. Впрочем, човек може да
живее както иска, но той неизбежно ще носи последствията на своя
живот. 21 -5
Всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй
е, което те наричат съдба или карма. 127-337
Що е карма? - Последствие от всички лоши плодове, които сами
си посадил в миналото. 130-182
На научен език лошите отношения между хората се наричат кар-
ма, лош съвпад на планетите. 85-44
На когото има да дава нещо, дава му го; от когото има да взема,
взема си го. Това наричат индусите карма. 112-257
Под карма се разбира закон, който заставя човека да плаща, т.е.
да оправи сметките си. Карма съществува за всеки, който не е оправил
сметките си. Той ял и пил безразборно, поради което обеднял. Който
живее не както трябва, непременно ще се натъкне на кармата. 112-257
Когато говорим за кармата, ние подразбираме времето, съобразе­
но не само от един, но от много животи. При кармата имаме положения,
като че невидимият свят е събрал времето в бутилка. Кармата носи
времето от миналото. Тя държи човека отговорен за делата му отпреди
четири-пет поколения насам. Когато направи човек някакъв грях или
някакво престъпление, кармата дебне да го улови. В който живот го
хване, тя го заставя да плати. 51-141

Карма, или закон за причините и последствията. Според този за­
кон кой какво е направил - сам ще го изправи. Ако е направил нещо
лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е  направил нещо добро, пръв той ще се ползва от благата на направено­
то добро. 85-53
Като отлагал от ден на ден да изправя погрешките си, човек нап­
равил голям дълг, който индусите наричат карма. 145-490
Кармата - това са все отрицателни величини, които човек е извър­
шил в минал живот. Бил е господар, измъчвал е своите слуги и като го
намерят, те го измъчват. 0-23.3.91
Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня,
който го е направил. Това е неизменен закон - закон на Божествения
ПОРЯДЪК. 70-252
Всяка лоша мисъл или всяко лошо чувство е дете на онзи, който ги
отхранва. Това става по закона на кармата. 4-4в
Ако една дисхармонична мисъл докосне Божието съзнание, Гос­
под казва: Този да понесе наказанието си. - Това е карма. 112-154
Ако през целия си живот сте правили добрини, а най-после напра­
вите едно зло, това зло няма да заличи добрите дела, т.е. доброто във
вас, но ще му противодейства. Щом му противодейства, то кармически
ще спре добрите ви начинания. Тогава във вашия живот ще дойдат ред
нещастия, които временно ще спрат развитието ви. 45-34
Кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между
хората. 71-136
Когато човек изгуби любовта си, кармата дохожда на мястото й. 71 -
128
Всичко, каквото човек направи в живота си - добро или зло, се
отнася за самия него. 45-7
Цялата човешка карма не е нищо друго, освен сбор от недовърше­
ни работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма.
148-134
Какво представлява кармата на човека? - Кармата е бомба, заро­
вена в Земята, която хората разравят и започват да изследват. Бутнат
ли я не на място или изпуснат ли я на Земята, тя веднага експлодира.
Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа. Докато не
ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и
праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях се заключава
в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги
заобикаля. 141-189
Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на чо­
вешкото развитие. 5-242
В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и
делата на хората. 5-208
Законът на кармата не е да сплаши човека, но да му покаже при­
чините и последствията на нещата. И всяко страдание, което ще изпи­
та човек, съответства на престъплението, което е направил т.е. когато
болка си причинил другиму, същата болка ще се върне на теб по същия
начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави. 41.17-6
Днес повечето хора са натоварени със своята карма, поради което
правят това, което не искат, а не това, което искат.
И най-малкото добро или зло, което сте направили на Земята, ще
ви посрещне в другия свят. 45-7
Казват: когато някой човек страда, това е карма. Кармата няма
нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и
скърбите, това е езикът на природата, това е езикът на Бога - първият
език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия
сън, в който духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко,
събуди се и започни да мислиш!" Тук няма никаква карма. Кармата е
езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път.
Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. 42.18-11
ПОСЛЕДСТВИЯТА - ВЪЗМЕЗДИЕТО
Постъпвайте с хората така, както вие искате да постъпват с вас.
Както постъпвате с хората, така ще постъпват и с вас. 134-70
Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще
се върне при него. Дето и да ги изпрати той, дори в безпределните
пространства на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е за­
конът. 11-6
Какви мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството,
един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите
техните добри или лоши резултати. Това подразбира българската пос­
ловица: „Каквото посееш, това ще пожънеш." 71-130
Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора,
един ден непременно ще се върнат при нас. 11-6
Смеете ли се над погрешките на хората, и вие ще изпаднете в
тяхното положение. 106-107

Сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се
дължат на предшестващи причини на миналото. Понеже природата са­
ма по себе си е разумна, тя държи отчет за всяка наша постъпка. 9.16-15
Бог не извинява погрешките на хората. Всяка погрешка носи сво-
ите последствия. На същото основание Бог, възнаграждава човека и за
най-малкото добро, което той прави.Той вижда микроскопическото добро
и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя. Обаче
разликата от последствията при правене на зло и на добро е следната:
всяко зло носи последствията си за четири поколения, а всяко добро
носи възнагражденията си хиляда поколения. Следователно, със злото
се ликвидира в четири поколения, а доброто се възнаграждава до хи­
ляда поколения. Тъй щото, и добро да правиш, и зло да правиш, знай,
че Бог те дебне. Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи кра­
сотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което
никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на
живота, което поставя всичко в равновесие. 134-81
Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго
заслуженото. Рано или късно, човек ще понесе последствията на своя
ЖИВОТ - добри ИЛИ ЛОШИ. 83-273
Който не разбира законите на природата и живота, той обяснява
нещата по крив път. Той казва, че се е уморил, защото пътят му е бил
лош, товарът - тежък, хората - жестоки, и т.н. Той казва, че е осирома-
шал, защото крадци го ограбили, че болести и нещастия го сполетели.
Този човек не познава законите за причините и последствията и търси
виновници вън от себе си. 58-245
В природата съществува закон на периодичността, според който,
каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от
време същото ще се върне при него. 0-15.4.91
„ Не прави на другите това, което не искаш и на теб да правят". 4-83
Каквото и да прави човек, не може да избегне последствията на
СВОЯ ЖИВОТ. 4-47
Това, което майката е предала на сина , пак се връща към нея. И
това, което синът дава на майка си, също се връща към него. 102-76
Това, на което учим хората, те първо го прилагат върху вас. 192-47
Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине
дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар. 51-103
Всички лоши постъпки в живота носят и своите лоши последс-
твия. Те създават особени форми, през които ще мине този, който ги е
cъздал. 44-44
Всяко нещо, което правите за другите, и на вас ще го напра-
вят. 0-6.6.91
Всяка лоша мисъл по отношение на когото и да е, се връща към
този, който я е изпратил вън от себе си. 143-243
Доброто и злото, които пращаш, се връща при тебе. 0-28.4.91
Каквото мислиш за другите, ще дойде до главата ти. Ако мислиш,
че някой е глупав, и ти ще оглупееш. 70-185
И най-малката лоша мисъл, или лошо чувство се връща към оня,
от когото са излезли. 70-322
Казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се
отмери". Значи, ак о искате да те обичат, трябва да обичаш; ако искаш
да те уважават, трябва да уважаваш. Всичко, което желаеш да полу­
чиш, трябва да го дадеш на другите. Щом приложиш Божия закон, и
Бог ще приложи закона си към тебе. 145-66
Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и
вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас
ще вярват; ако сте справедливи към другите, и към вас ще бъдат спра­
ведливи. Такъв е Божественият закон. 99-95
Ти биеш някого, и той ще те бие; ти обичаш, и той ще те обича,
сир., каквото правиш, такова ще ти правят. 4-10
Дръжте в ума си мисълта: каквато плесница ударите на брата си,
такава и вие ще получите. Ако го ударите с любов, и вас ще ударят с
любов; ако го ударите с мъдрост, и вас ще ударят с мъдрост. 142-148
Имате неразположение към някого, трябва да се обосновете, има
ли причина за това, или няма. Не обосновете ли вашето неразположе­
ние, няма да мине дълго време, и това неразположение ще дойде върху
вас. 136-106
Всяка постъпка се връща към този, който я е направил. Ако е добра,
ще се ползуваш; ако не е добра, ще носиш последствията й. 145-374
Който отнеме живота на някого, той му дължи друг живот. Мойсей,
който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез
него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с
ЖИВОТ. 86-108
Каквото бащата и майката дават, те пак го взимат назад. Според
закона на прераждането, бащата дава тялото на своя син, но в другия   живот той ще стане син или дъщеря на сегашния свой син, който по
този начин ще се изплати на баща си . В третото прераждане синът пак
ще стане баща и т.н. 133-182
Безпощаден е законът на възмездието. 136-106
Вие живеете десетки години в къщата си - вашето тяло, без да
плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате. Ще дойде
ден, когато ще плащате задълженията си с лихвата заедно. За да не се
намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл
към природата. Добрите мисли представляват за нея красиви цветя и
доброкачествени плодове. 38-142
Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо
същество, вие си създавате кармични отношения с него. След това
трябва да минат много години, да прекарате в големи страдания, за да
изправите погрешката си. 85-60
Колкото кокошки или пуйки е изял човек в живота си, на толкова
кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на
толкова агнета ще служи. Такъв е законът в природата. Нарушеното
равновесие трябва да се възстанови. Следователно, вие сте свободни
да ядете каквато храна искате, но ще знаете, че за всичко това се
плаща със слугуване. 20-125
Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията,
които е направил. Няма рибар, който да не е платил скъпо за уловените
риби. Няма касапин, който да не е платил скъпо за закланите овце и
говеда. Изобщо няма човек в света, който като е нарушил Божествения
закон, да не е платил скъпо за това. 74-311
Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави
каквото иска, без да носи някаква отговорност. Мислиш ли, че ако зако­
лиш едно агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа,
че агнето е дете на някой архангел? Ще кажеш, че това е глупаво. Когато
ви заставят да отговаряте за постъпката си, тогава ще разберете. Баща­
та на агнето ще иска отчет за неговия живот. Днес може да премълчава,
но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. 23-186
Бог се застъпва за всяка неправда. Той е Баща на всички - няма
по-силен от Него. Ако някой ви нападне несправедливо, то преди да се
застъпи вашият баща, Бог ще се застъпи. Бог забавя, но не забравя.
Може след хиляди години да се чуе Неговия глас, но ще се чуе. Той е
дълготърпелив. 23-186
Еднакви причини произвеждат еднакви последствия. 4-9
Наблюдавайте постъпките си, да видите какви последствия имат.
Търговец си, седиш на касата си. Дойде един беден, иска помощ. Ти
можеш да му дадеш нещо, но те мързи да си повдигнеш ръката да
бръкнеш в касата си, да извадиш два-три лева. Тоя ден ще изгубиш
стотина лева. Трябва ли да се чудиш защо губиш? 70149
Кармата е резултата на нехармоничните прояви на любовта меж-
ду хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между
тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. 71-136
Христос е казал: "Когато един грешник реши да заживее чист
живот, голяма радост настава между ангелите на небето." 134-69
Помнете, че каквото и да правите, вие сте под наблюдение на
разумни същества. Те следят всяка ваша постъпка и ви плащат заслу­
женото. 33-22
Що се отнася за съществата, които следят кармата на човека, те
не се интересуват от вашия анализ. Те сами следят всички ваши външ­
ни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъдещия ви
живот. Тези същества са много строги. Те не пропущат нищо от вашия
живот. Те изваждат лентата на миналите ви животи, развиват я и в най-
малки подробности преглеждат формите през които сте минали.Те сле­
дят вашите прояви и определят условията на бъдещия ви живот. 74-148
Бог въздава на човека до четвърто коляно, до четвърти род. Ако
жена от черната раса има сношение с мъж от бялата раса, в първото
поколение детето може да бъде бяло. Обаче във второто, третото или
четвъртото поколение, непременно ще се роди черно дете. Ако пък още в
първото поколение се роди черно дете, с това се прекратява кармата. 4-47
Една от най-малките добродетели, това е да простиш. Върху тази
най-малка добродетел почива цялата съвременна култура. И плодоро­
дието на Земята почива върху прошката. Ако съвременните културни
хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик
закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни годи­
ни се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя,
веднага идват тези велики катастрофи. Най-първо започват между са­
мото общество, запример, започват между църквите. Явяват се гоне­
ния между една и друга църква, коя от тях е на правата страна. Аз
наричам права църква само онази, която прилага закона на прошение­
то, прилага Любовта. Тя не трябва да вижда погрешките у брата си. 8-366
За всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство ще даваш отчет.
За всяко нещо, което правиш, ще получиш или благословия, или наказание. Една постъпка - добра или лоша, не отива само до човека, към
когото е отправена, но и до ангелите, и до Бога, и носи своите послед­
ствия. Добрата постъпка ще донесе благословение десетократно. Ло­
шата постъпка, като мине през ада, и тя ще донесе своя принос. Добро
или лошо, всичко се слага на гърба на човека. 102-71
Лошият и добрият живот са резултат на миналото. Небето следи
всичко и отдава всекиму заслуженото. В небето има две крайности: или
съвсем изкоренява човека от лицето на Земята, или го повдига. Строг
е законът на възмездието. Средно положение в него няма. На Земята
обаче има средни положения, които наричат „обстоятелства, смекча­
ващи вината". Те са резултат на любовта. Само любовта е в сила да
смекчи условията. 47-85
Ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали
само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки
изминат ден ще има написано нещо без черна линийка. Като отидете на
небето, вие ще се радвате на красив живот. Ако на Земята сте живели
добре, имали сте добра жена, добри деца, заемали сте високо обществе­
но положение, като отидете на небето, там ще имате живот, пълен с
черни линийки. Това показва, че на Земята всичко ви е заплатено. 45-69
СЪЗДАВАНЕ НА КАРМА
Кармата се създава, когато хората не живеят в съгласие с Божес­
твените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива въл­
нообразна линия, наречена път на „астралната змия". 0-3.2.91
Неизплатените дългове не са нищо друго, освен кармата, от която
всеки се страхува. Който не плаща дълговете си, пада под тежестта на
кармата, т.е. на лошите условия, които го заробват. 88-14
Като прилагате лошите мисли, а отлагате приложението на добри­
те, вие сами си създавате кармата. 85-254
Каквото посееш, това ще получиш. Същият закон се отнася и до
духовния живот на човека. Ако посееш нещо ценно в ума, в сърцето и
в тялото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. 145-91
Как се е явил закона за кармата: Когато първото съзнание в света
е ограничило второто съзнание. 71-93
Когато някой пожелае да стане господар, да разполага със знани­
ята на другите. 71-93
Когато някой има някаква идея в себе? си и желае всички да при­
емат тази идея. 71-94
Или някой има известен навик в характера си. известни сили, ко­
ито непременно иска да прокара между другите. 71-94
Кармата може да започне даже и от едн а горчива дума, казана на
някой човек при неблагоприятни съчетания на условията. Тази дума
може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лицето, но щом е
горчива, тя произвежда своя ефект. Бъдете внимателни към всяко свое
чувство, към всяка своя мисъл. Преди да ги изречете, прецедете ги.
Сърцето, умът и волята на човека са фактори, с които се прецеждат
неговите чувства, мисли и действия. 71-99
Всяка лоша мисъл или всяко лошо чувство е дете на онзи, който го
отхранва. Това става по закона на кармата. 4-48
Всичко, което се продава, създава карма. Нещастията на хората
се дължат на това, че продават нещата. 112-260
Човек трябва да бъде предпазлив, да зна е как да постъпва. Зако­
нът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички
живи същества. Няма същество, което мож е да избегне този закон.
Някой го нарича закон на „възмездие". Според този закон кой каквото
мисли и чувствува, един ден ще се върне към него. Както постъпва
човек към другите, така ще постъпват и къ м него. Всички хора са опи­
тали и опитват този закон. 145-75
Представи си, че минаваш край един затвор и виждаш, че бесят
някого. Казваш: Така му трябва. - Щом одобряваш това, ти вземаш
участие в обесването на този човек. 102-90
Недоволен си от една сестра и казваш: Тя ме обиди, но аз ще и
покажа кой съм, та да ме помни! - След време чуваш, че тя е постра­
дала нещо. Казваш: Ето Бог ме послуша. - Бо г не те е послушал, но ти
си със своето отрицателно чувство към нея взе участие в злото. 102-90
Въздържай гнева си и не казвай, че искаш да се освободиш от
жена си, от брата си или сестра си. Ак о ти се освободиш от тях, и Бог
ще се освободи от тебе, помен няма да остане от тебе.
Този, който плюе, той си създава карма. Вие не знаете какви са
последствията от плюенето. Ако минеш пре з мястото, дето е плюл един
разбойник или прокажен, и ти ще се заразиш от тя х. Плюй всякога в
кърпа, която сам ще переш. След това изкопай малка дупка и в нея
изливай водата. 112-232
Който коли, и него колят. Мислите ли, че касапинът, който коли
половете, ще избегне наказанието? И той ще получи съответното въз­
мездие за делата си. 45-14
Харчим ли Божествена енергия напразно, с това ние си създаваме
карма, страдания. Казано е обаче да се пести енергия, а да се харчи
времето. 45-124
Не можем да изменим реда на нещата, които Бог е положил в
природата, защото, ако ги изменим, съдбата на нашия живот се изменя
и се ражда кармата. 5-242
МИНАЛОТО
Днес много хора говорят за кармата, представят си я нещо страш­
но. Нищо страшно няма в кармата. Кармата не е нищо друго, освен
непотребна стока, която не може да се продаде. Успее ли човек да я
продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата. Кармата е тор, с
който хората трябва да наторяват нивите си. Съвременните хора имат
криви понятия за кармата. Де каквото стане, те все на кармата го отда-
ii.ir. Някой пострадал нещо, карма било това. Разболял се, карма било
това. Умрял, карма било. Ученик пропаднал на изпитите си, пак карма.
Пукнали някому главата - карма. Това не е решение на въпроса. Кар­
мата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да реши.
Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се
справи с миналото си, той е разрешил задачата си, освободил се е от
кармата. 136-209
Какво представляват лошите условия? - Миналия живот на чове­
ка. Ако в миналото някой е бил княз, разполагал с къщи, ниви, лозя,
градини, но се отнасял зле със своите слуги и съседи, той си приготвя
лошо бъдеще. Слугите, съседите му въстават против него и се явяват
като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той
се чуди защо условията му са толкова лоши и не подозира, че в мина­
лото, като княз, не е използвал добрите условия и, вместо приятели, си
създал неприятели. Сега иде на Земята не като княз, но като слуга,
като обикновен човек, да съзнае положението си и да изправи погреш­
ните СИ. 146-379
Казваш, нямам нищо общо е миналото. - Можеш да се откажеш,
но последствията не можеш да избегнеш. Ние сме свързани с минало-24
то и не можем да се освободим от него. Баща ти оставил дългове, ти си
негов наследник, ще плащаш. Ние вървим по известна линия, по която  получаваме блага и задължения. 70-134
В сегашния си живот вие ще срещнете всички ония хора, на които
в миналото сте правили зло и добро. 0-22.9.90
Който не познава законите на прераждането, той се чуди защо
някой го мрази. Много просто - направил си му пакост в миналото.
Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си
отнел несправедливо къщата на този човек. 26-65
Срещнеш един човек и без да знаеш защо, ти направя едно доб­
ро. Ти си свързан по съзнание с неговото минало. Това е подсъзнателна
проява на любовта. В миналото някога ти си направил добро на тоя
човек, и днес той ти благодари. По същия начин някой може да ти
причини и пакост. Причината за това пак се крие в далечното минало.
Всичко, каквото е направил човек в миналото, добро или зло, се връща.
И най-малката лоша мисъл, и лошо чувство се връщат към оня, от който
са излезли. Доброто и злото, които днес се изявяват, се крият в далеч­
ното минало. Техните корени са дълбоко заровени в съкровищницата на
човешкото подсъзнание. Каквото си помислил за Господа, или каквото
си проявил към Него, всичко ще ти се върне. В Господа не може да се
задържи нищо нечисто. Отправиш ли една нечиста мисъл към Него, тя
веднага се връща към тебе. Само така ти ще се изправиш. 70-32
Някой богат човек не вярва, че страданията, които днес има, са
резултат на неправдите, които е вършил в миналото. Той не вярва, за­
щото не иска да плаща. Обаче безверието не смекчава съдбата на
човека. Вярваш или невярващ, ще плащаш. Щом сте дошли на Земята,
вашата задача е да се изправите, да платите дълговете си. 83-272
Щом говорим за спънки, то е нашето минало. С него вие сами
ще ликвидирате. - Ама как да се освободя от миналото? - Начинът е
да плащаш. Ще плащаш и ще останеш без нищо. Тогава ще си сво­
боден. 42.11-34
Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху главите им,
без да подозират, че те са резултат на кражби, лъжи и престъпления,
направени в далечно минало. 191-90
Да разберете, защо едни същества ви обичат, а други не ви оби­
чат. Кое е по-хубаво за вас: да срещнете едно същество, което има
пълно доверие във вас за доброто, което някого сте му направили, или
да ви поглежда с недоверие. 134-20 25
Трябва да се обичате. Да обичате своите си, да обичате себе си,
това е една обич. Тя е частична обич. Да обичаме Бога, това е друга
обич. Който има такава любов, той и на мравката ще помага и ще я
обича. Един ден тази малка мравка ще достигне положението на ангел,
който ще помага на всеки, който й е помагал, който й правил добро. И
след това този човек ще се чуди, защо се излива толкова обич върху
него, но мравката ще му каже: едно време, когато бях мравка, ти ми
помогна, ти спаси моя живот. Това, което имам днес, дължа на тебе. Ти
стана причина да прогресирам. Питам: знаете ли колко ангели работят
днес върху вас за доброто, което някога сте им направили? Знаете ли,
обаче, и колко ангели сте спрели в развитието им със злато, което сте
им направили? 134-19
Сегашните дългове са направени от по-рано и сега ги изплащаме.
Има минали дългове, които са правени преди хиляди години и там е
всичкото зло. Сега трябва да се живее добре, за да можем да влезем
в новата епоха без дълг. През малкото години, които ви остават тук, до
1999 година, какво ще правите. В този живот каквото направите, това
е. 0-13.2.89
ВИДОВЕ КАРМА
Кармата може да бъде карма в прилив и карма в отлив, сиреч,доб­
ра карма и лоша карма. На търговски език значи: да даваш и да взи-
маш.4-9
Даваш ли - това е отлив, взимаш ли - това е прилив. 4-9
Когато се справи с кармата си, човек живее в дихармата. Ако сте
внимателни и разумни, добре ще ликвидирате кармата си и ще влезете
в дихармата, иначе кармата ви ще ви завлече. 0-30.3.91
Засега има една обща карма и ние носим всички последствията от
минали грешки. Не разрешаваме вече една карма индивидуална, а
общочовешка карма. 0-23.5.87
Какви грехове съм направил, че ми се случват такива нещастия?
- Не участвуваш в общото добро. 0-23.5.87
ОСЪЗНАВАНЕ
Когато човек дойде на Земята и признае прераждането, той тряб­
ва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил
В миналото. 13-42
Човек трябва да се стреми към правилно разбиране на живота.
Като дойде до това разбиране, при всяко изпитание той може да наме­
ри причините, които са го предизвикали. Ако причините не са вън и
вътре в него, той ще потърси в своето минало. Това значи да проникне
човек в причините на своята карма и да се справи с нея. 80-157
Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и
един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им посте­
пенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. Някой казва: Много ми е тежко!
Слязъл съм в ада, между грешните същества. - Не, ти не си в ада, но
си попаднал в твоята карма. В съзнанието си човек трябва да мине
през всички свои съществувания, да се види в най-низките положения,
когато е вършил такива престъпления, каквито съзнанието му днес не
позволява да направи. Той трябва да изкупи тия престъпления, да ги
изплати. В сегашния живот вие ще се срещнете с всички ония хора, на
които в миналото сте правили зло и добро. Ето защо днес човек трябва
да живее добре, да изличи от съзнанието си всички грехове на минало­
то, за да се домогне до положителното знание. Съвременната наука в
това отношение дава ред методи и познания на човека как да се справи
с кармата си, т. е. как да ликвидира с нея. Когато хората ликвидират със
своята карма, тогава и науката ще мине в нова фаза. 47-88
Когато някой човек иска да умре, това подразбира, че той иска да се
скрие от кармическия закон. Ти си живял с някоя душа, задлъжнял си по
отношение на нея и след като минат хиляда, две хиляди години, мислиш, че
тя е забравила този дълг. Не, тази душа не престава да те преследва. Случ­
ва се, че ти си долу, тя е горе; после тя слезе, ти се качваш, но тя постоянно
те търси, не те забравя. Някой път може да имаш не само един кредитор, но
много кредитори могат да те преследват. Ти не можеш да се избавиш от тях
и казваш: да умра по-добре, че да се скрия някъде. Но и като умреш, те пак
ще тръгнат по петите ти. Единственото спасение е да се изплатиш по
правилния начин. Да не мислиш, че може да минете лесно, без да си
платите дълговете. Кармическият закон ще ви хване и ще ви застави да си
платите. Чрез него работят разумни същества, които ще ви спрат в пътя и
ще ви научат, че като сте яли и пили, трябва да платите. 76.3-181
Значи всичко, което мислиш, чувстваш и правиш в момента, е
Божествено. И онзи, който в момента прави престъпление, е в периода
на жътвата. Той ще понесе последствията на своите дела като плодове.
И тогава, като опиташ последствията на своите дела, ти си по-близо до
Бога, отколкото, ако не го направиш. Как ще разбера това? - По-близо
до Бога, подразбира повече светлина. По-рано не си могъл да видиш
грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил.
Страданието разкрива истината на човека. Така той познава Бога, поз­
нава и себе си. По-добре желанието за престъпление да излезе вън от
човека, отколкото да остане скрито в него. 105-58
Грехът пък се явява като резултат на желанието у човек да заобико­
ли по някакъв начин кармата, да я избегне. Дадат някому някаква рабо­
та, но той не иска да я свърши, търси този-онзи, да му я стовари. 136-209
ЛИКВИДИРАНЕ НА КАРМАТА - ИЗПЛАЩАНЕ
Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това,
което сте. направили на другите. 142-364
Докато се не справим с кармата, не можем да приложим новото.То
ще чака други прераждания. Не мисли, че другите прераждания носят
по-добри условия. 112-321
Ще кажете, че ще се изправите в друго прераждане. Това не може
да ви спаси. Ако не използвате сегашния си живот, бъдещето прераж­
дане не може да ви спаси. Който не използва сегашното си преражда­
не ще остане назад. Ако не използвате условията на този живот, бъде­
щият живот ще се намерите в Сахара. Не мислете, че в бъдеще ви чака
нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегаш­
ните условия, трябва да чакате хиляди години, за да се върне сегашно­
то. Предупреждавам ви да не изгубите условията. Ако използвате се­
гашните условия разумно, очаква ви светло бъдеще. Вашето добро
зависи от сегашния ви живот. Само така ще разчитате на добрите ус­
ловия в бъдещето. 112-154
Законът на кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва
човека най-малко четири поколения, докато изплати всичките си дъл­
гове. 63-110
Всяко зло носи последствията си за четири поколения, а всяко
добро носи възнагражденията си хиляда поколения. 0-28.8.91
Ще платиш - нищо повече. Изплащането става насилствено. Ис­
каш не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. 64-70
Всички престъпления, които човек е извършил в миналото си, днес
трябва да ги изправи. Ако някога е бил крадец, днес трябва да дава; ако
някога си е служил с лъжа, днес трябва да говори изключително исти­
ната. Ако е говорил лошо за хората, днес ще говори добро. 143-160
Ако искате да ликвидирате със закона на кармата, дръжте се за
Божествения закон, за закона на Божествената Любов. Всеки може да
ликвидира кармата си, при условие да приложи Любовта в живота си.
71-130
Според този закон всички хора се намират в близки и далечни
отношения, с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят
този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. 71-97
От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да при­
емеш страданията разумно, да ги понесеш разумно, да ги понесеш
геройски за да се пречистиш. 145-487
Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в
началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-
бързо изплатиш грешката си, толкова по-добре. 93-138
Не мислете, че с ропот ще облекчите положението си. Ако Жан
Валжан не бягаше от затвора, щеше да ликвидира скоро, щеше да
лежи само пет години. Понеже избяга от затвора, наказанието му се
увеличи на 19 години. 83-274
Когато природата ти наложи някакво наказание, не роптай, но
бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволни и съзнателно
задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените усло­
вия на живота. Ако роптаеш и противодействащ на природните закони,
ще увеличиш наказанието си. 83-274
Който не плаща дълговете си, не може да влезе в Царството Бо­
жие. Плащайте и не се страхувайте. Някой казва: Как ще плащам,
когато дълговете ми са много? Мога ли да внасям малки суми срещу
задълженията си? - Вие знаете българската поговорка, че капка по
капка вир става. Внасяйте всеки ден, без прекъсване, поне по един лев
срещу дълга си, и ще видите как незабелязано дългът намалява, като
същевременно ще развиете постоянството си. 108-344
Плащайте дълговете си с любов и получавайте с любов. 108-345
Това, което днес можете да направите, не отлагайте за утрешния
ден. Днешният ден спасява положението. Засега не сте закъснели, но  ако отлагате, ще закъснеете. Днешният ден решава съдбата ви. Ако го
използвате добре, той ще определи бъдещето ви. 108-346
За да ликвидирате с кармата си, трябва да се примирите с всички
хора. Докато са живи, по-лесно може да се примирите, щом идат в
другия свят, по-мъчно може да се примирите, изменят се вече услови­
ята и вследствие на това кармата по-мъчно се ликвидира. Ще гледате
по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. 39.2-11
За да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе
си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази. 71-98
Сега е време на ликвидация на кармата. Казвате: Как аз да приз­
ная греховете и престъпленията си? Не съм съгласен с това. - Не, ще
признаеш всички свои погрешки и грехове, ще се изповядаш и така ще
ликвидираш с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре, в
бъдещия живот ще сториш това. За предпочитане е обаче днес да
ликвидираш. По-добре днес, отколкото утре. По-добре сами да се съди­
те, сами да изправите погрешките си, отколкото други да ви съдят и да
изправят погрешките ви. 74-148
Вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събирани от ве­
ковете, и да останете с ония положителни възгледи и знания, които
носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране на
кармата. 48-213
Когато човек даде свобода на хората, той ликвидира със своята
карма. 71-98
Скарал си се с някого. Значи свързал си се. Какво трябва да нап­
равиш? Срещни този човек, прегърни го, целуни го. 101-55
Ами ако той лъже, че му дължа? - Който лъже, скъпо плаща. Ще
излъже, но веднага ще му се разстрои сърцето или стомахът. За да се
излекува, той трябва да плати повече, отколкото иска да вземе. Така
той ще забрави за парите, които иска да вземе от човека. Ако искаш да
му помогнеш, ще купиш лекарство и ще му го занесеш. Ето един начин
за изплащане, независимо от това, дължиш ли му, или не. Ако наистина
му дължиш, по този начин ще се изплатиш; ако не му дължиш, като му
помогнеш да оздравее, той ще ти стане приятел. 105-57
Отворете сърцето си според свободата, която Бог ви е дал. Защото
кой, каквото е сял, това ще жъне. Законът е строг. Кой, каквото прави,
сам ще носи последствията си. В бъдеще бащата няма да отговаря за
сина си, нито майката - за своята дъщеря. Мина времето, когато родите­
лите отговаряха за децата си. Едно време за злото се въздаваше до  четвърто поколение. Сега всеки сам ще отговаря за погрешките си. Ни­
кой за никого няма да плаща. 102-8
Ако нямаш предвид Божията воля, законът на кармата ще дойде,
и ти ще се натъкнеш на големи противоречия. Векове ще минат, докато
се справиш с тях. В Евангелието се казва за онзи длъжник, който пад­
нал под нозете на господаря си и молил да му се прости дългът. Госпо­
дарят му простил дълговете. И вашата карма може още днес да се
ликвидира. - Как? - Чрез закона на Любовта. 112-246
Това, което християните наричат благодат, представя добрите ус­
ловия, чрез които невидимият свят иска да помогне на хората, да ги
освободи от кармата им. 136-210
Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните
молитви могат да отменят тежката карма на този град. Когато някой
пророк предскаже нещо, което в последствие не се сбъдва, това показ­
ва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много
и, като отговор на техните молитви Бог е отменил присъдата. 45-73
Човечеството ще ликвидира с кармата си, когато всеки по отделно
ликвидира със своята карма, когато се освободи от всички връзки на
миналото си. 51-юз
Според индуското учение Господ слиза на Земята на всеки триста
милиона години, да освободи човечеството от неговата карма, от нат­
рупалата се гъста материя.Той трансформира тази гъста материя, пре­
работва я, и така освобождава хората от нея. 48-76
От две хиляди години насам християнството се сили да освободи
човечеството от тези омотавания, да ликвидира със своята карма. 51-юз
Тези, които са готови ще имат винаги добри условия, да ликвиди­
рат с кармата си, а когато не са готови, ще имат възможност за това в
1999 година. 0-28.2.87
Изкупването на кармата е влизане на ново в правия път на човеш­
ката еволюция. 5-242
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ КАРМА
Докато хората не изплатят кармата си, те няма да влязат в новите
форми. 21-13
Който иска да смекч и съдбата си и да избегне закона на кармата,
трябва да приложи доброволно любовта, а не насилствено. 148-31
В любовта не съществува никаква карма. 190-69
Най-добрият начин за плащане на дълговете е любовта. Чрез лю­
бовта човек може да изплати най-тежката си карма. 38-142
Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е
любовта му към Бога, чрез която ще научи закона за служенето. Когато
човек реши да почне да служи на Бога, тогава той се освобождава от
своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Тогава ще
паднат оковите, които свързват нозете му. 99-104
Чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си.116-100
Най-добри и най-бързи методи за ликвидиране на кармата са без-
користието и самопожертването - по-бързо от тях няма. 116-100
За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, на
всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно
помагате на ближните си, както и на цялото човечество. 141-189
От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да при­
емеш страданията разумно, да ги понесеш разумно, да ги понесеш
геройски, за да се пречистиш. 145-487
Сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от исти­
ната. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказа­
ли да говорим истината. За да се освободим от нея, ние трябва да
говорим истината и да започнем да я прилагаме в живота си. 122-166
Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на карма­
та. 71-97
Законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов
да се самопожертва за другите, да стане техен служител, да отдаде
правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си,
трябва да желаете и за другите.. 71-94
В природата съществува следният закон: когато някой човек изна­
ся погрешките на другите, тия погрешки ще окажат известно влияние
върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ, ще окаже вли­
яние върху този, който работи с него. Но този човек изнася верни фак­
ти! - Това нищо не значи. Законът действа и в този случай. Когато се
изнасят чужди погрешки, това трябва да става по възможност с по-
голяма благост и чистота. С голямо благородство от страна на този,
който ги изнася. Друго нещо е по-важно: изнасяйте погрешките на
хората само тогава, когато Господ ви каже. Когато изнасям погрешката
публично, аз намалявам силата й като вземам върху себе си половина­
та от товара. Аз искам по този начин да ви изнеса метода, чрез който  може да се въздействува на хората, когато искаме да изправим някоя
тяхна погрешка: направо, или лично на тях да ги казваме, или публич­
но? - Всеки, който попада в този закон, ако не може да носи товара,
лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: защо се наех да
говоря на тия хора, щом не ме разбират. 127-208
Не търсете решаването на въпроса само в сегашния си живот. Да
търсите решаването на въпроса в сегашния си живот само, това значи
да търсите решаване на въпроса за ябълката само в нейната външна
форма. Искате ли да решите въпроса за ябълката, вие трябва да я
посадите в Земята, да чакате да израсте, да цъфне, да върже плод, и
плодът да узрее. 142-384
Ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни.
То ходи с пушка из двора, марширува. Един ден това малко дете става
генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно,
награден с кръст за храброст. И наистина, прославил се е този човек.
С какво се е прославил? - С убийства. В друго съществуване този ге­
нерал съзнал погрешката си, разбрал какви престъпления е вършил и
започва да живее чист живот, става светия. По-напред е ходил с меч,
препасан на кръста, а сега, взел тояга в ръка и тръгнал от село в село,
от град в град да проповядва и да изправя погрешката си. Той казва:
Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на
хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания
от тяхна страна, аз осъзнах грешката си и днес реших да помагам на
хората, да служа на Бога, и по този начин да изправя погрешката си. -
Казвате: Докога светията ще проповядва на хората? - Докато намери
всички ония, на които е причинил зло или направил някаква пакост, и
поправи погрешките си. Щом изкупи греховете си, щом изправи
погрешките си, той става красив. Тъй щото, в един живот човек ще бъде
генерал, с меч в ръка, ще сече и ще коли; в друг живот той ще бъде
светия, с тояга в ръка, ще ходи да учи хората, как да живеят по Бога.
Може ли светията да изправи погрешките си, които като генерал е
направил, той има вече Божието благословение. 134-67
ДИХАРМА
Христос дойде на Земята, да покаже на хората начин, по който
могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата.
23-187
Думата „дихарма" има ватански корен. Тя има връзка с думата
„Дар". 190-39
Какво означава думата „даром"? - Тя означава дихарма - проти­
воположен закон на кармата, според който всичко, което ти се дава, е
заслужено. 112-251
Под „дихарма" християните разбират благодат. 190-39
Дихармата е сбор от светли сили „благата Божии". 0-30.3.91
Какво представя дихармата? - Тя е закон на благоденствие, при
който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихар­
мата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъд­
ростта, на истината, на правдата и на свободата.23-187
Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като поч­
неш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като
си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием
една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. гз-187
Когато прилагате добрите мисли, а отлагате приложението на ло­
шите, вие си създавате дихарма. 85-254
Който поднесе една чаша вода на някой жаден, ще получи големи
блага на онзи свят. 116-124
Благата, с които се ползвате в живота, са ваш капитал, който слу­
гата ви някога е взел и днес го връща с придобивките му. 70-252
Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъ­
деще те ще минават през положителната т.е. благоприятни условия на
живота, наречени дихарма. 145-25
БЪДЕЩЕ
Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се към
бъдещето! 145-385
Настоящето определя бъдещето. 147-258
Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настоя­
ще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. 5-215
Според постъпките ми в този момент, когато се е зародило съзна­
нието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. 5-215
Като знаете, че човек носи отговорност за всичко, което мисли и
върши, не се страхувайте, но живейте така, че да поставите здрава
основа на бъдещия си живот.83-273
Всеки ден. всеки час в живота има своя програма. Ние трябва да
завършим тази основна работа на деня, от която зависи нашият прог­
рес. 5-33
Мнозина отлагат работите си, като казват: Да имаме работа и за
другия живот. Другият живот има своя програма. Ти трябва да свършиш
това, което е предвидено за този живот, за да продължиш в другия. Ако
днес купиш вълна и я опредеш, ще си направиш дреха, с която ще се
облечеш. Ако не си направиш още днес дреха, в идущия живот ще
бъдеш гол. Ако в този живот напълниш хамбарите си с жито, и в другия
живот ще има какво да ядеш; ако в този живот не си орал и сял, в
бъдещия живот ще търсиш трохички тук-там, да си хапнеш. 146-379
Работете съзнателно, да станете творци на съдбата си. Това под­
разбира да бъде човек господар на своите сили, да разполага със зна­
нието си във всеки даден момент. 82-190
Строг е кармичният закон. Вие трябва да се пазите от него, защо­
то не можете да избегнете последствията му. 4-48
Само чрез ликвидиране на кармата и прилагане на дихармата се
създава светло бъдеще на човека. 85-254
Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проя­
вите на животинското си естество и да дадат ход на светлите и красиви
мисли и желания.Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него
той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот.86-305
Един ден, когато зъвършите развитието си на Земята, ще дойде
при вас един от великите професори и ще ви разходи по всички светове,
ще ви разкаже причините за всички страдания и спънки в живота ви.
Тогава вие ще се посмеете на себе си и ще благодарите на Бога, че
благополучно сте минали всичко. 136-264

КРАЯ НА ЖИВОТА
ЗАПАЗВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЖИВОТА
Най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Човек трябва
да бъде разумен, да пази живота си. 85-165
За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато
съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. 86-82
Във всеки човек е вложен инстинкт за запазване на живота. 86-130
Стомашната, дихателната и мозъчната система играят роля в под­
държане живота на човека. 85-5
ДЪЛЪГ ЖИВОТ
Под дълъг живот не разбираме натрупване на много години, нап­
ример на 100 или 120 години, защото човек може да живее 1000 или
2000 години и пак да не е събрал много опитности. 43.18-5
Като дойдат старини, човек губи интелигентността си и казват за
него, че е изветрял. Като престане да чувства както в младините си.
казват, че е отслабнал, изгубил силата си. Силен човек е онзи. който е
пестил енергиите на тялото си, който придобивал повече, а изразход­
вал по-малко. Ето защо от всичко се изисква да прилагаме икономията
в живота, да пестим благата, които ни са дадени, да не изразходваме
повече, отколкото трябва. В това се заключава безсмъртието и продъл­
жителният живот. Като уравновесява сметките си, който не изразходва
повече енергии, отколкото придобива във физическо, духовно и умстве­
но отношение, той може да се радва на дълъг живот.146-34
Да допуснем, че вие се интересувате от въпроса, колко години
може да живее човек на Земята. Някой може да живее много време, а
друг - по-малко. Как ще опрелите колко време ще живее един човек на
Земята? Има няколко начина за определяне дължината на човешкия
живот. Един от простите начини е следният: туриш пръста си отгоре на
кожата, натискаш малко. Ако на мястото, дето си натиснал, остане трап-
чинка, този човек няма да живее дълго. Ако натиснете с пръста си
върху кожата на някого и трапчинката бързо изчезне, той ще живее
дълго. У него има енергия за живот. В първия случай природата казва
на човека да бъде внимателен към живота и да използва разумно него­
вите енергии. Във втория случай тя му обещава дълъг живот. Ако иска­
те да имате точни опити, може да си служите и с часовник: някога
трапчинката се заличава след две-три секунди или няколко минути, а
понякога остава през целия ден. 92-233
Всички хора искат да знаят колко време ще живеят. По линията на
ръката може да се определи колко време ще живее човек. Ако линията
на живота е дълга, човек ще живее повече; ако е къса, животът ще
бъде кратък. Обаче има изключения от това правило. Някой умира по-
рано от определената възраст. Например линията на живота ти е дълга,
определено ти е да живееш 80 години. Обаче пращат те на бойното
поле, дето те убиват, умираш на 33 години. В хороскопа му има особен
знак, който предвижда известна катастрофа, която го задига по-рано
от определеното време. Коя е причината, че някой умира преждевре­
менно! - Това се дължи на закона за икономията. Когато е радостен,
щастлив, човек яде много, облича се хубаво, гуляе, за нищо не мисли.
Но бюджетът се съкращава. Ще ядеш по-малко, ще икономисваш енер­
гията на природата. 92-21
Ако долната част на носа е широка, това показва, че стомахът е
добре развит. От това зависи дължината на човешкия живот. В широ­
ката част на носа е заровено богатството на човека. Ако не се секне,
човек преждевременно ще умре. 92-30
Мнозина мислят, че лесно се постига безсмъртие и дълъг живот.
За да се придобие дълъг живот, човек трябва да е минал през специал­
на школа, да се научи как да живее.146-54
Когато се качва нагоре, човек прави по-големи усилия, безпокойс­
твата му са по-големи, но и придобивките му са по-големи. В резултат
на това животът му се скъсява. - Искам животът ми да стане по-лек, с
по-малко мъчнотии. - Стани растение. Растението като слезе надолу, не среща големи съпротивления. Ако искаш да бъдеш човек, ще имаш
по-голяма свобода, ще правиш повече движения, но и препятствията
ще бъдат по-големи. 92-206
Трябва да минат хиляди години още. докато душата на човека
остане завинаги да живее в неговото тяло. Това означава истинско
въплътяване. Тогава човек става господар на положението си, той ста­
ва светия. Засега човек е в положението на растение, не е пуснал
дълбоки корени в окръжаващата среда, вследствие на което няма ус­
ловия за дълъг живот. 47-164
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА
Виждал съм хора, които при заминаването си за другия свят каз­
ват: Ех, да бих могъл още малко да поживея! - Че и там ще живееш. Ако
пък искаш да живееш на Земята, това от тебе зависи. 21-17
Личността може да живее повече или по-малко в зависимост от
това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източ­
ници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължител­
ността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е
създал с душата си. Ако обича душата си, животът му се продължава;
не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човек да живее
изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият
живот е в зависимост от любовта на човека към душата. 59-42
Две неща продължават живота: разумно хранене, т.е. спазване на
известна диета и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояж­
да, човек пак продължава живота си. Ако знае как да се храни, човек
ще живее повече години, отколкото, ако преяжда и живее в изобилие.
86-49
Всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има няка­
къв запас. Остане ли да живее на някакво подаяние, да се моли на Бога
да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трябва да
се молим на Бога не да продължи живота ни, а да ни научи как да
спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който
ни е даден отпреди хиляди години, от памтивека още. 14-11
От чисто окултно гледище продължителността на живота зависи
от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите в човека.
Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от 100  години. По тази жлеза и по ред още признаци може да се предскаже на
човека колко време ще живее. 14-11
Някой път продължителността и съкращаването на живота зависи
от бързината или интензивността на живеенето. 43.18 -5
Под думите „продължаване на живота" разбираме разумност. Жи­
вотът не може да бъде дълъг без разумност. 43.18-5
Разумността е един от факторите за продължаване на живота.
Вторият фактор за продължаване на живота е Любовта. Вие не можете
да продължите живота си без любов. Това не значи само да говорите за
любов, но да имате разширение на чувствата, да сте еднакво разполо­
жени спрямо всички хора. Освен това, толкова да сте предвидливи, че
да не влизате в стълкновение с никого. 43.35-5
Ако искате вашият живот да се продължи, не трябва да останете
в стадият на човешката любов и да се греете на неговото огнище, нито
да четете на неговата светлина, но трябва да излезете вън, на слънче­
вата светлина, и там да растете, там да се развивате и четете. 43.18-15
Колкото повече идеи човек има, толкова по-голяма е възможност­
та за продължаване на неговия живот. 50-226
За да се продължи човешкият живот, в чувствата на човека тряб­
ва да се създаде една вътрешна пластичност. Тъй щото, отдето и да
дойде ударът, човек нищо да ле почувства, готов да бъде той. 43.18-8
За продължаване на човешкия живот са необходими две неща:
здрава и силна мисъл и широчина на чувствата. За постигане на тия
две качества е необходимо търпение. 43.18-9
Като престане да греши, грешният продължава живота си. 88-14
Сега като се продължава живота ви, не взимайте на гърба си то­
вара на света. 43.18-9
СТАРЕЕНЕ
СТАРОСТ
Началото на живота е младостта, а краят - старостта. 145-345
Под „старост" разбирам залязване на живота. 105-3
Престане ли да расте, човек започва да остарява. 58-114
Тъй. както хората разбират старостта, тя е резултат на напразно
изразходване на Божествена енергия в човека. 16-176
Детинството на човека е на място. Да бъдеш възрастен, и това е
на място. Да бъдеш стар, и това е на място. Детинството в човека е
основа за неговото възмъжаване, възмъжаването е основа на старост­
та. Старостта, т.е. мъдростта в човека е основа за възкресението. 70-115
Днес сте млади, след време ще остареете. 145-290
Тъй както е създаден, човек не може без добро и зло, не може без
изгрев и залез в живота си. 70-111
Старостта представя зимата на живота. 148-52
Старостта, за която хората говорят е хилавост, а хилавият не мис­
ли правилно. В известно отношение децата разбират нещата по-добре
от старите. 64-168
Неприятно е на човека, когато минава от младост към старост.
145-195
Бил си млад, енергичен, жизнен, хвърчал си от радост и един ден
гледаш, навел си се, едва се движиш и не знаеш кога е станало това.
36-75
Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че същес­
твуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зе­
лените, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в
залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите нещаст­
ни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защото слънцето нито
изгрява, нито залязва. Това са привидни състояния. 144-116
Засега човешкото тяло не представлява още завършен образ на
Божественото. Днес човек се е изродил, мяза на една стара баба, ко­
ято някога, преди сто години е била млада, хубава мома, но сега нищо
не е останало от нейната красота, сгърбила се е тази баба. Къде е
отишла нейната красота? - Мозъкът й се схумил, носът й се изкривил,
костите й се разкривили, мускулите отпаднали, всичко се изменило в
тази стара баба, дори и мислите й се изменили. Като не може да върви
вече напред в живота, тя се спира и започва да прекарва през ума си
миналия си живот. По цели дни се върти само около едни и същи мисли:
като била млада, какви срещи имала, колко момци любила, колко уго­
щения давала, припомня си всичко това с най-големи подробности. Тя
преглежда живота си от единия край до другия, като на кинолента. За
нея тава е хубаво, защото другояче животът й ще бъде скучен. Но за
един човек, който иска да се развива, това не е полезно. 126-30
Щом разбира законите на Земята, човек гледа съзнателно на фа­
зите, през които човешкият живот минава и разумно ги използува. 145-
436
Той казва: Имах някакъв идеал - да порасна, да стана голям -
постигнах го. Няма вече накъде да вървя. - Значи старият е дошъл до
крайния предел на физическия живот. 70-80
Страшно е. когато човек дойде до положение на старост и мисли,
че не може да се подмлади. 141-85
ОСТАРЯВАНЕ
Човек остарява, само когато се откаже да живее. 21-15
Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, мла­
дост, възмъжалост, докато най-после остарява. Когато изгубиш живота
си, казваш, че си остарял. 105-3
Хората често се обезсърчават и казват: остаряхме вече. - Защо
остарява човек? - Защото възлиза нагоре, а възлизането уморява,
отнема силите на човека. Детето слиза отгоре, расте, развива се и
когато възмъжее, започва да се качва нагоре. 70-62
Човек, който е изразходвал енергията си без сметка, той скоро
остарява и казва: Тежък е животът. Остарях вече. - Той е изхарчил
преждевременно енергията си и когато трябва да живее, той се намира
вече пред фалимент и затова умира. Така умират и стари и млади. 45-124
Щом остарее, човек започва да скърби. Защо скърби. - Защото
няма зъби, не може да дъвче; изгубил вкуса си, не може да усеща
приятност при ядене. Не само това, но и стомахът му не работи добре,
не може да се храни като трябва. Храната му се задържа в стомаха,
дето се вкисва. Вкисването в живота е признак на старост. Като станеш
много учен, започваш да философстваш, не вярваш в щастието. Защо?
- Остарял си вече. Не вярваш, че можеш да бъдеш благороден - оста­
рял си. Като изгубиш вяра в сегашния си живот, отлагаш за бъдещия,
за друг живот. 104-145
Остаряваш без да искаш и не знаеш как си остарял.36-75
Не е стар онзи, който е побелял. 145-345
Видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете,
да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са
започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото,  но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето. Ето защо, започне
ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта
на ума и на сърцето.81-5
Като остареят, не могат да се молят. Като стане от сън, старият
казва: Изстинаха ми краката, не съм разположен, ще си легна. - Така
е, старият не може да се моли. Той е натоварена камила, как ще се
моли? Той си казва: Като бях млад. хората ме почитаха; бях полезен на
окръжаващите. Но сега на никого не съм нужен. Какво ще правя? Едва
се движа с тези патерици. 104-269
Старият е чувал, който е напълнен догоре. Старият едва се движи,
напълнил е чувала си с връх. Старият едва се движи, но все за утреш­
ния ден мисли как да се осигури за повече години. Като мисли за ут­
решния ден, той все пълни чувала си, докато най-после го напълнил
догоре. Пълен е чувалът му, но не може лесно да ходи, не може да
изправя главата си. 145-408
Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатство. Когато то­
варът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не
държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него.
Тя го освобождава от излишния товар и го праща на училище. 85-79
Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и жела­
ния. Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки
това, той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на те­
жестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят. 85-80
Някой пита защо е остарял. - Много просто. Той е остарял, за да
придобие мъдростта. 145-37
Всъщност остаряване в природата няма. Силите, които взимат учас­
тие при известен творчески акт, при стопяване, се оттеглят в по-висока
сфера, вследствие на което на Земята няма условия за тяхното проявя­
ване. И тогава ние казваме, че е настъпил процес на остаряване. 49-163
Дойде ден, краката не държат, ръцете не работят, нервите се раз­
стройват и човек казва: Не зная какво ще се прави! - Много просто,
човек трябва да се обнови, да научи закона на освобождението. Не
можеш да се обновиш, ако не разбереш това, което умът ти носи, сър­
цето ти носи и силата ти носи. 70-284
Само оня остарява, който е изгубил светлината, топлината и сила­
та си. Щом изгуби светлината, топлината и силата си, човек започва да  остарява, краката му отслабват и не държат. Рече ли, че е остарял, а не
е изгубил светлината, топлината и силата си, той си самовнушава. 70-26
Защо остаряват хората? Защото не вярват. Те отслабват, защото
губят знанието си. Като остарява, човек губи паметта си и казва: Дош­
ло е време за онзи свят 104-270
Като станете на сто години, ще почнете да преповтаряте всички
ваши минали глупости, защото старите хора не се занимават с нещо
друго, освен с преповтаряне колелото на своя живот. Не, никакъв сми­
съл няма в преповтаря нето на живота. 75.1-25
Човек може да се състари от много ядене, от много чувстване, от
тревожни мисли, от вкисната, гнила храна. 0-12.10.88
Еднообразието състарява, 0-16.10,88
Остаряването на човека се дължи, именно на това, че старите
форми не се менят. 28-24
Човек остарява и се прегърбва от дисонансите. 0-16.11.88
За да не остарявате, не се дразнете! 0-10.10.88
Остаряването, или втвърдяването, идва, защото старите хора малко
чувстват. 0-10.10.88
Хората остаряват от невежество и от безпокойство. 11.10.88
Остаряваме, защото се смущаваме от какво ли не. 0-14.10.88
Човек по-лесно се състарява, когато не се намира в своя, подходя­
ща среда. 0-14.10.88
Ако искате да остареете по-бързо, оплаквайте се. 0-14.10.88
Бързо остарява този, който по цял ден се занимава с кусурите на
хората.0-16.11.88
От много бързане се остарява. 0-11.10.88
Защо остарява човек? - Защото проповядва неверни неща. 36-43
Погрешките състаряват.0-11.10.88
Който не изправя погрешките си, остарява. 36-53
Някой религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че
Бог ги благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те
не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточи­
телен. 144-182
Съвременните хора са толкова силни, толкова умни, че още на 60-
годишна възраст те губят силите си, губят знанията си и казват: едно
време бяхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налег­
наха и всичко изгубихме. 47-1&4 43
Ако някой иска да запази и на старини знанието си, способност си. богатството си, които е придобил на млади години, той трябва да живее
съвършено чист вътрешен живот. Без чистота човешкият дух не може да
се прояви в способности, не може да запази богатството си. 47-165
Ако не оценявате страданията и радостите, остарявате. Оста­
рявате, защото всичко добро, което минава през вас. не го приемате.
0-12.10 88
Ако не благодариш за всичко, което ти е дадено, преждевременно
остаряваш. 0-15.10.88
Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява чове­
ка. 0-8.5 87
Недоволството състарява човека. 0-11.10.88
Вие остарявате, защото не пеете. 0-11.10.88
За да не остаряваш рано, не се събирай с хора. които стоят умс­
твено и духовно по-ниско от тебе. 0-17.11.88
Човек остарява от леност, а се подмладява от работа и учене. 0-
11 10.88
Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, все остарява. 5-151
Радвайте се, че сте остарели. Остаряването показва, че сте поум-
нели.По-добре ли е да си млад и да замотаваш главите на момите и на
момците? 70-173
И на 120 години да е. сърцето на човека е всякога младо. Душата,
духът, умът и сърцето на човека не остаряват. Тялото на човека остаря­
ва, но душата му - никога. 142-342
Духовните хора не трябва да остаряват. 126-23
ПРИЧИНИ ЗА СТАРЕЕНЕ
Ти се оглеждаш в огледалото и казваш: Остарях вече! - Какво
означава старостта? Остаряваш, защото сам си внушаваш тази ми­
съл. Кажеш ли, че ще остарееш, че краката ти не държат вече, че
рьцете ти треперят, всичко ще се сбъдне. Както мислиш, така става.
Като остарееш, какво постигаш? - Нищо не постигаш - отслабваш
само и губиш всичко. Това е крив път на мислене. 64-267
Защо остарява човек? - Защото не живее в реалността, защото
но мисли право. Не е страшна старостта; страшна е, ако не я разби­
раш. В старостта се крие велико знание, което трябва да се използва.
Ако си стар, носи брадата на старостта, докато придобиеш нейното
знание; след това хвърли брадата и се подмлади. Старостта е кола,
натоварена с различни материали. Щом свалиш товара, ще бъдеш пак
такъв, какъвто си бил по-рано. 64-274
Кога човек остарява? - Когато минава през живота на своите деди
и прадеди, в който има ред грехове и престъпления Дойде дядо му,
баща му и казват: синко, ти мене трябва да слушаш, аз съм ти родил!
Не, бащата трябва да каже на сива си: синко, ти трябва да слушаш Бога
и да изпълняваш Неговата воля. 133-180
За да не остарява, човек трябва да живее нормално, според зако­
ните на разумната природа. 79-73
Човек остарява, когато уповава на другите. 70-160
От начина на храненето и от живота, който човек води, може да се
определи колко години неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи
от разумността на човека. 49-57
Ти ставаш сутрин, поглеждаш се в огледалото, не си доволен. За­
що? Не се харесваш: лицето ти се набръчкало, повехнало, косите побе­
лели; намираш, че си остарял. Това показва, че не си изпълнил Божи­
ята воля. 70-145
Бездейността води към остаряване. 79-22
Каже ли някой, че е остарял, това показва, че е живял по стар
начин. 36-13
Старият се отличава по своите установени възгледи. Той има тол­
кова стари установени възгледи, че трябва да ги кърти с длето. Старите
възгледи правят човека стар, а не годините. 59-20
Ако искаш да не остаряваш, не допущай противоречията в ума си,
не допущай противоречията в сърцето си, не допущай противоречията
в душата си. Ти ядеш и допущаш противоречия. Казваш: Сол има мно­
го; не е сготвено както трябва; хлябът не е мек; кърпата не е сложена
на място; чинията не е добре измита. Тия неща състаряват човека.
Безпокоите се за всичко. 191-242
Две причини има за остаряването: нарушаване закона на любовта
и нарушаване закона на мъдростта. 105-4
Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отри­
цателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мис­
ли и чувства след време изгарят без да оставят нещо дълбоко в човека.
Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гра­
ди. 144-11
Старият казва: Остарях вече. - Щом мисли така. той постепенно
губи своята подвижност. 36-75
Остаряваме, защото не се храним с Любовта. 0-13.10.88
Губиш любовта - остаряваш. 122-160
Когато вашите близки загубят вяра у вас, вие бързо се състарява­
те. 0-16.11.88
Щом мисля за себе си без любов - остарявам. Щом мисля за
воловете, за къщата, за жената си без любов - остарявам. 0-27.990
Всяка мисъл, която не отговаря на Божествената, води към оста­
ряване. 70-128
Божественото постоянно расте и се развива.То никога не остаря­
ва. Ако си остарял, ти си на физическото поле: ако си на Божественото
поле, вечно ще се подмладяваш. 105-40
ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОСТАРЯВАНЕ
От Божествено гледище старостта е патологично явление в живо-
тa. 34-5
Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно оста­
ряване. 49-57
Като остаряват преждевременно, те се осакатяват. 70-26
Защо остаряват хората преждевременно? - Защото изгубват ус­
ловията на живота.70-26
Човек трябва да живее при всички условия на живота Той трябва
да яде, да мисли, да чувствува при всички условия на живота. Откаже
пи се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевре­
менно. 85-171
Който е лишен от вода и не я разбира, губи своята пластичност и
преждевременно остарява. 70-209
Човек остарява преждевременно, защото уповава на временни
неща. Той мисли да забогатее, да се облече добре, да се представи
пред хората. И това е на място, но той не уповава на мисълта си. Най-
добрата дреха е правата мисъл. 70-160
Достатъчно е по няколко пъти на ден да казваш и да мислиш, че си
остарял, за да се свържат краката ти.36-13
Съвременните хора остаряват преждевременно, защото бързат
във всичко: в ядене, в движение, в учение.Те искат да успяват бързо: 46
като започнат една работа, искат скоро да я свършат. Ако не успеят, те
се обезсърчават, изгубват разположение за по-нататъшна работа. Те
се поддават повече на чувства, от колкото на мисъл. Ако мислеха пове­че, те нямаше да остаряват толкова скоро, а същевременно щяха да се
ползват от красотата, която природата е вложила във всяко нещо. 59-211
Минаха нашите години. - Да мислиш, че си стар, това значи да
живееш в греха. Само в греха има старост. Който греши и върши прес­
тъпления, остарява преждевременно. Старостта на любовта, подраз­
бира подмладяване. 36-13
Когато преждевременно остарява, човек се е отдалечил от закона
на Любовта. 70-145
Пазете се от любов, която преждевременно състарява човека.
Любовта подмладява.Ако преждевременно остаряваш, любовта ти не
е правилна, има нещо криво в нея. На оня сват не приемат стари хора,
инвалиди. 70-126
Някой седи и нищо не мисли. Щом токовете на мисълта спрат,
човек е преждевременно остарял.80-37
Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно.
Те мислят, че като отслабнат и пожълтеят, ще остареят. Отслабването
не е остаряване. Два, три месеца след боледуването си човек отново
се поправя и подмладява. 144-117
Ако лишите човека от топлина, чувствата му се атрофират; ако го
лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. Като
знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи,
за да премете всякога духовната светлина. Никога не затваряйте про­
зорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от ду­
ховния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топ­
лината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състоя­
ния. Тази е причината, поради която хората остаряват. Те преждевре­
менно затварят прозорците си към физическия и към духовния свят и
казват: Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние
остаряваме и отиваме към смъртта. - Така не се говори. Докато е на
Земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота.
Той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и
топлината и от физическия, и от духовния свят. 86-322
Да се занимава човек с големи работи, значи преждевременно да
остарее.
Старостта се дължи на вътрешния тормоз в човека.67-180
Който се мисли за голям, преждевременно остарява. За да може да
не остарява преждевременно, човек трябва да има готовността на дете­
то да възприема от всички, за да може да расте и да се развива. 145-520
Който живее по старото учение, той винаги ще бъде роб на себе си
и на условията. Такъв човек все повече и повече остарява, осиромаша-
ва. докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата. 133-181
СТАР И МЛАД
Изучавайте младостта и старостта, за да се освободите от илюзи­
ите на живота. 64-275
Човек расте до известна възраст, след което растенето спира. В
това отношение, растенето на човека мяза на изкачването му на някой
планински връх. Той бърза да се изкачи, иска час по-скоро да стигне
върха, вследствие на което се изпотява, изморява. Щом се качи на
върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане. Той
вижда, че не може да живее на върха, не познава законите. И наисти­
на, законите на високите места са съвсем различни от тия на низките
места. И тъй изкачването нагоре представя младостта; слизането на­
долу - старостта. Младият се качва на върха, поседи малко, но вижда,
че не може да живее там дълго време, и постепенно започва да слиза
надолу. Слизането надолу е остаряването на човека. Той вижда, че
силите му го напущат, тялото му се прегърбва. очите и ушите му отслаб­
ват, не му се яде. нищо не му е сладко и приятно. Тъй щото, докато се
качваме на планината, животът има смисъл, Защо? - Защото сме още
в младостта. Започнем ли да слизаме, животът губи своя смисъл. -
Защо? Защото влизаме в старостта. Младостта и старостта, т.е. качва­
нето и слизането са фази на обикновения, на временния живот. Обаче,
във вечния живот, човек може да слезе, само когато пожелае да помог­
не на някого. След това пак се връща назад, т.е пак продължава кач­
ването си нагоре. Както във физическия, така и в духовния живот има
качване и слизане. Когато човек се обезсърчи. или когато животът ме
се обезсмисли, той е слязъл от върха Насърчи ли се. той пак се качва
на върха. В този смисъл Любовта, Мъдростта и Истината са високите  върхове, на които, качи ли се човек веднъж, там трябва да остане. Той
трябва да устои на законите, които съществуват на тия върхове! Не
устои ли. той ще остарее, а едновременно с това ще изгуби и силата си,
и здравето си - всичко, което дотогава е имал. И тогава, като мине
покрай него великата майка - Любовта, ще каже: Да го събудя! - И като
го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не трябва
да се обезсърчавате. Който веднъж се е събудил, да гледа да не заспи;
който спи, да пожелае Господ да го събуди. Който се качва на планина­
та, той трябва да изучава законите на планината, за да не слиза долу;
Който слиза от планината, да започне да се изкачва. 133-244
Вие можете да живеете щастливо и сега, и на старини. Човек мо­
же да бъде нито стар, нито млад. Младостта и старостта - това са
вътрешни, психологични състояния у човека. 76.6-36
Какво нещо е младият? - Имате едно семенце, заровено в почвата
- то представлява младия човек, които започва да расте нагоре, като
същевременно пуща клонища наляво и надясно, обикаля цялата ок­
ръжност. Такова нещо е младият човек, който расте, пуща клончета и
листа нагоре, но няма цветове и плодове. 75.4-223
Старият човек пък е достигнал до границите, до крайния предел
на възможността за растене, и като излязат неговите клони навън,
започват да увисват надолу. 75.4-223
Като погпеднете младия, той е гладък, а старият има наоколо си
зъбци, т.е., има цветове, има плодове. 75.4-223
Следователно младият и старият са две фази на един е същ живот.
75.4-223
Щом не се интересува от нищо, той е стар. Колкото по-голям инте­
рес и любознателност има човек, толкова по-млад е той. 50-226
Младият трябва да има една основна идея, която да постигне в жи­
вота си. Каква е вашата основна идея в дадения случай? - Геометрически
ние можем да отбележим единицата с точка. Възможностите, които се
крият в точката, това е образуването на правата линия, която означаваме
с числото 2. От движението на точката се образува правата линия. Триъ­
гълника означаваме с числото 3. Квадрата - с числото 4. И тъй, имаме
първото движение на единицата: движение в известна посока. Човек, като
се роди, най-първо в него има желание да расте нагоре, по права линия -
имаме движение на точката. От това се определя неговият ръст. След това
се определят възможностите на неговия ум, на неговото сърце и на него­
вата воля - образува се триъгълникът. Триъгълникът показва посоката на  неговия разумен живот. Най-после се образува четириъгълникът. Какво е
движението на квадрата, т.е на числото четири? Каква е посоката на туй
движение? - То е в четвърто измерение. Всички силови линии се движат
в противоположност една на друга. Движението в четвърто измерение и
движение навътре. До третото измерение всички движения са навън, в тях
има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разши­
рение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което
всички сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво
достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодове­
те. Зреенето на плодовете спада към четвърто измерение. Тогава всички
силови линии се обръщат към семката, от която са образувани. Значи
става смаляване на предмета. Сега вие ще проверите този закон върху
себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате,
ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни,
до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате осо­
бени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достиг­
нете крайния предел, настъпва обратен процес на изправяне. Всъщност
това не е изправяне, но един процес на вгъване навътре към центъра на
живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде
друга посока на живота. Ако вие не разбирате този основна идея, този
основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмне­
ние, до обезсмисляне на живота. 75.4-224
Коя е мярката, с която определяте кой е стар и кой - млад човек?
- Ако под думата стар човек се разбира инвалид, това е друг въпрос. Но
ако под думата стар разбираме умен човек, с опитности, тогава вие сте
на прав път. Щом сте станали по-умни, няма защо да се спъвате, може­
те да вървите напред. 137-14
От Божествено гледище възрастта на човека се определя така:
младият носи любовта и живота; възрастният - знанието и мъдростта;
старият - истината и свободата. 136-86
В духовния свят човек се ражда стар и колкото повече живее, все
повече се подмладява и, обратно, на физическия свят се ражда млад,
дете, и постепенно остарява. 112-225
Две неща интересуват човека: едновременно да бъде млад и стар.
Младият слиза отгоре и черпи от живота; старият възлиза нагоре и проя­
вява живота. Младият отпуща кредит, старият използва тоя кредит. 70-85
На младини приема енергия, а на старини се ползва от тази енер­
гия. 70-293
Между млади и стари няма никаква разлика. Младият и старият са
все един човек. Стар човек е онзи, който се връща у дома си. Той е
ходил на работа и се връща вече у дома си. Млад е този, който отива на
работа. Значи разликата между младия и стария се заключава само в
посоката на тяхното движение. Дето се срещат, те ще се спрат, ще си
кажат по няколко думи и ще продължат пътя си. Когато говорим за
стари и млади, ние разбираме физическия живот на хората. Дойдем ли
до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33-годиш-
НИ. 58-30
Каква е разликата между младия и стария? - Младият вярва в
силите си, а старият не вярва. Когато старият заболее, мъчно оздравя­
ва. Той казва: Стар съм, краката не ме държат, нямам сила. - Младият
не вярва в болестта, а старият вярва. Докато е млад, човек се поглежда
в огледалото, харесва се. От ден на ден расте, разхубавява се и той сам
не знае какво става, вижда бръчки по лицето си и се ужасява. Какъв
трябва да бъде младият и какъв старият? Младият трябва да бъде зд­
рав, а старият умен. Младият и старият трябва да се освободят от
своите стари навици. 70-39
Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило. 45-116
Младият е пъргав, подвижен, лесно се огъва. 70-193
Ако търсиш сила, търси у младите хора, а ако търсиш мъдрост,
търси я у старите хора. Силата включва в себе си човешката воля, а
мъдростта - човешкия ум. Ако искате да бъдете стари, мъдри, трябва
да сте горе, на небето, а ако искате да бъдете млади, трябва да сте долу,
на Земята. 5-222
Когато младият люби, трябва да добие знание. Когато старият
люби, трябва да се подмлади. Любовта подмладява, мъдростта носи
знание. 7о-9е
Ние наричаме млади, които се занимават с любовта, а стари, ко­
ито се занимават с добродетелта. Младият говори повече за сърцето, а
старият за - ума. Младият и старият се различават и по стремежите си:
младите вървят отвън навътре, а старите - отвътре навън. 88-20
Под „младост" аз разбирам вътрешния растеж у човека. Същото
нещо се забелязва и в природата. 5-223
Възрастен съм вече. - Какво означава думата „възрастен?" Въз­
растният започва вече да мисли за другия свят. 70-193
Защо младият се движи свободно? - Защото мисли само за днес.
Младият е чувал, който съдържа сто килограма тежест, но турено в  него само един килограм. Младият върви свободно, подскача и леко
подхвърля чувала си. 145-408
Старостта е пак същият чувал, който е напълнен до горе. Старият
едва се движи. 145-408
Ако старият не стане мъдър и ако младият не люби. и двамата не
са разбрали живота. 145-37
Старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си,
без да се самоосъжда. 85-31
Младите лесно изправят погрешките си, а старите мъчно ги изпра­
вят. 70-193
Който не разбира закона, казва: Майка ми и баща ми са остарели,
изветрели са вече. - Не е така! Ако те са остарели, и ти ще остарееш;
ако те са изветрели, и ти ще изветрееш. Каквото мислиш за другите,
ще дойде до главата ти. Ако майката и бащата се повдигат, с тях заедно
се повдигат и синът, и дъщерята. 70-184
Младите трябва да се пазят от леността, да не остаряват преж­
девременно; Старите трябва да прилагат прилежанието, за да се под­
младят. Младостта е външен израз на прилежанието. Старостта е вън­
шен израз на леността. 83-54
Старият трябва да носи благата на всички възрасти в себе си и да
ги предава на младите. 147-301
Отличителната черта на старостта е даването. Като старее, човек
дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи с себе си, и
става последен сиромах. 85-79
Старият трябва да остави богатството си в наследство на младия.
Докато е бил млад, той е събирал богатство, трупал го е като банкер в
касата си, но като остарее, трябва да раздава. Като остарее, човек
трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече
от богатството си, от своята младост, за да придобие истинско знание
И МЪДРОСТ. 144-121
Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна ста­
рост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите - хора
на знанието, на мъдростта. 144-117
Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи да носиш в
себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш
млад, това значи да използуваш условията, които ти са дадени за рас-
тене и развитие. 86-126 52
Като не разбират смисъла на страданията, хората роптаят и се
гневят. Заради роптаенето им ние ги считаме стари хора, баби и дядов­
ци. Младият не роптае. Следователно, ако иска да се подмлади, човек
трябва да се откаже от гнева, от роптаенето, от недоволството. - Как?
- Като хвърли старите и оцапаните си дрехи. Човек се цапа докато
живее в отрицателното. Откаже ли се от него, дрехата му става чиста
и светла. 63-107
Човек е млад, докато мисли и чувства право. Щом престане да
мисли и чувства право, той остарява. Щом престане да работи, той
остарява. 70-158
Ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява.
145-169
Ако младият изгуби вярата си в новото, остарява. 145-130
Млади човече, ако не искаш да остаряваш, търси Бога, да го ви­
диш и познаеш. 147-263
Като остарея, тогава ще търся Бога. - Не се лъжи. И старият, и
младият трябва да обичат Бога еднакво и да мислят за Него. Остарях
вече, не мога да обичам. - Не си прав. Старият има повече светлина, а
младият - повече гориво. Младият се учи да превръща горивото в свет­
лина. Благодарение на младостта си старият е придобил светлина. Той
се стреми да я увеличи и предаде на другите. Младият, благодарение
на стария, придобил гориво, което предава на другите и се стреми да го
превърне в светлина. Така младият и старият се обменят и дохождат до
пълно разбиране. Младият носи възможността на стария, а старият
носи възможността за младия, както мисълта към чувството и чувство­
то към мисълта. 70-105
Да мислиш, че си остарял, защото краката ти не държат, това е
хилавост, а не старост. Стар е оня, който проявява знание и сила. Мла­
дият носи свежест, живот; той придобива капитал, старият обработва
тоя капитал. 70-208
Дойдете ли до известна възраст, и започвате да се мислите, че сте
стари. Не е така. И старият, и младият човек трябва да бъдат бодри и
свежи. 43.30-106
Вие се различавате помежду си по възраст, по опитности, по прежи­
вявания, вследствие на което едни от вас са стари души, а други - млади
души. Дали човек е млад или стар, това зависи от възрастта на неговата
душа. Който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада
душа, безразлично на каква физическа възраст е на Земята. 50-140
СТАР ЧОВЕК
Защо остарява човек? - Защото не живее в реалността, защото
не мисли право. Не е страшна старостта; страшна е, ако не я разби­
раш. В старостта се крие великото знание, което трябва да се използ­
ва. Старостта е кола, натоварена с различни материали. Щом свалиш
товара, ще бъдеш пак такъв, какъвто си бил по-рано. 64-274
Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар.
Докато считате, че сте стари, че за нищо ви не бива, това са мисли на
вашите деди и прадеди. 45-115
Всички трябва да се освободите от своите стари навици, стари
мисли и чувства. Старото оставя наслоявания в мозъка, от които тряб­
ва да се освободите. 45-115
Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. 45-115
Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и е
придобил много знания и опитности.45-116
Под „стар" в прав смисъл на думата, разбираме само това същес­
тво, което всякога помага. 36-42
Казвате: Остаряхме вече. - Според мене стар човек е оня, които
ходи добре, вижда добре и чува добре. Колкото по-дълъг път може да
извърви човек, толкова по-стар е той. Старият издържа на всичко. 70-124
Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият
човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби
и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя
организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва
придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново. 144-186
Най-мъчното неща за човека е да остарее. Откак светът е създа­
ден, досега има само 24 старци, които са на небето. 144-208
Казвам: Няма старост в света. Това, което хората наричат старост,
е хипноза, която съществува от деня на престъпване на Божията запо­
вед. В деня, в който първите човеци са яли от забраненото дърво, дойде
и хипнотичното състояние. В деня, в който ядеш от забраненото дърво,
ще остарееш. Които живеят в старото, са стари хора. 145-130
Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване
и то постепенно започва да остарява. Близките му казват: И това дете
ще порасне, ще възмъжее, докато един ден остарее. - Не допущайте
никаква отрицателна мисъл в ума си. 145-200
Старият се оплаква, че е остарял. Той не е остарял, а се е влюбил  в старостта и не може да се отдели от нея. Той мисли, че като остарее,
ще придобие нещо. Като остарява, без да поумнява, той не е разбрал
старостта. 145-З6
Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се
подмлади. Иначе той всякога ще се оправдава, че е стар, че не може да
работи, да учи, да люби и т.н. 26-64
Стар човек е онзи, който е влязъл в областта на мъдростта и при­
лага Божественото знание, което е придобил в живота. 145-345
Старият се ръководи от мъдростта. 145-290
Човек трябва да бъде стар, т.е. мъдър. Ако в старостта няма мъд­
рост, тя остава неразбрана. 105-3
Под думата "старост" в прав смисъл на думата се разбира придо­
биване на опитност. 132-25
Старият човек живее в библиотеката на знанието и на мъдростта,
дето по цял ден чете и прелиства книгите на живота. 145-291
Старият човек има повече светлина в себе си, затова не се инте­
ресува от външния свят. Той живее в своята светлина, за да разглежда
живота си, да си даде отчет как е живял и как е използвал условията,
които му са били дадени. Той разглежда мисълта си, да види какво е
останало от всички мисли, които са минали през главата му. 147-286
Да остарява човек, това не значи да губи своята енергия. Има
смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да
може да се ползва от тях. 144-186
Ако искаш да помагаш на хората, ще се проявиш като стар, като
човек със знание и опитност. Ангелите, които помагат на хората, са
стари, на милиони години. А човек, като мине 60 години,казва, че е
стар. Смешни са хората със своите години. Какво представят вашите
70-80 години в сравнение с една слънчева година? При това всички
бързате да се проявите, да не остареете. Не бързайте! Ангелите се
проявяват, но те могат да се превръщат в млади моми и момци и да
помагат. Вие владеете ли това изкуство? 70-96
Като остарява, човек не трябва да оглупява. 141-30
Старите хора оглупяват, защото искат да живеят само за себе си.
Затова съзнанието на старите хора не бива да загасва. 0-24.2.89
Приятно е да срещнеш човек на 80-90 годишна възраст бодър, със
светъл ум, с любещо сърце. Той е запазил своята бодрост, благодаре­
ние на умереното хранене. 36-69
РАБОТА И УЧЕНИЕ
За да се използват всички възрасти като условие за работа и уче­
ние, нужно е будно съзнание. 145-436
Сегашните хора се страхуват от старостта и, като дойдат до 50-60
годишна възраст, те не смеят да предприемат никаква работа, нищо
ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. Тогава какво
наследство ще оставите на бъдещето поколение, ако тъй рано се отка­
жете от работата? 145-436
Страшно е да живее човек с мисълта да бъде пенсионер. Това
значи да се откаже от работа. Докато е жив, човек трябва да работи.
Щом пенсионират човека, той престава да работи, понеже се е осигу­
рил. Дойде ли до това положение, от невидимия свят му изпращат при­
зовка, викат го там, да видят какви плодове е изработил. 85-181
За да не остарява, човек трябва нещо постоянно да работи, нито
миг да не е без работа. 0-10.10.88
Човек трябва непрекъснато да работи, да не мисли за старини. Не
делете живота си на външен и вътрешен, на младост и старост. Човек
трябва да живее и всеки момент да придобива по нещо. Млад ли е, или
стар, това не е важно. Той трябва да живее съзнателно и да работи
ПОСТОЯННО. 85-217
Използвайте добрите условия на живота още днес и не очаквай на
бъдещите. 85-217
Старият трябва да се облече с дрехата на знанието, която води
към мъдростта. Под „мъдрост" разбирам духа в човека. Не можеш да се
наречеш човек, ако нямаш дух, който те води към знанието. 105-4
Старият трябва да има знание. Ако си стар и нямаш мъдрост, ти си
осъден на смърт. Старост без знание нищо не струва. Старият умира от
липса на знания. 105-4
Оня, който не допуща излишни мисли и желания в съзнанието си,
придобива знания, без да губи силата си. Той запазва своята бодрост
за дълги години и живее с радост. Това значи, да запази човек младост­
та СИ. 36-75
И старата баба трябва да има желание да учи. И на 120 години да
е човек, пак трябва да има желание за работа и учене. Защо 120-
годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да няма желание
да се облече хубаво? 36-12 На стари години човек може да учи. Като млад външните условия
са го изкушавали. И като стар има изкушения, но вътрешни. 145-313
Като млад, човек изучава Любовта, като възрастен - изучава Мъд­
ростта, а като стар, той изучава Истината. Без да са минали през тези
училища, мнозина очакват времето на заминаването си за онзи свят.
145-291
Дали сте млади, или стари, всички трябва да обичате, да бъдете
извори, да участвате в работата на цялото битие. 145-153






източник - http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/Shte_umrem_li.pdf