МИСТЕРИЯТА НА СЪРЦЕТО

Ако разгледаме особеностите на сърцето, ще разберем защо тъкмо този орган може да служи като инструмент на Божествената светлина. Сърцето е най-мощният мускул в човешкото тяло и не старее, за разлика от всички останали мускули. Разбира се може да боледува, да бъде увредено или да отслабне, но самата мускулна тъкан не остарява. То е създадено, за да изпълнява необикновената си функция от първия до последния дъх на човека. Сърцето се състои от две части, които се намират една до друга и са разделени помежду си от преграда. Всяка част притежава своя енергия, задача и функция. Двете части имат горна камера, в която кръвта се събира и долна камера, от която тя се изтласква навън. Физически погледнато, лявата част е по-силна от дясната. Тя изтласква кръвта през огромна мрежа от кръвоносни съдове с такава сила, че ако беше вода, би избликнала на два метра височина. Дясната част регулира основно циркулацията на кръвта към и от белите дробове, с такава сила - и тук тя се различава физически от енергията на лявата половина - че ако беше вода, би избликнала на 30 см височина.

КЛЮЧОВАТА ДУМА Е ЕНЕРГИЯ. В неспирен ритъм на свиване и отпускане, сърцето ни снабдява с енергия през целия ни живот. Енергия е ключовата дума на новото време, ерата на Водолея. Това учим в училище, това четем в книгите, а модерната физика казва: Всичко е енергия! Дори твърдата, плътна форма в най-дълбоката си същност представлява чиста енергия, трептене, вибрация. Но това е енергия, която образно казано, знае какво прави. Чак до дълбините на атома става въпрос за енергийни единици, които знаят точно как трябва да работят, как да си взаимодействат с други енергийни единици, при което на едно определено ниво пространството и времето вече не играят роля. Днес ние казваме - енергията е информация.

Всички същества, неща и обекти могат да съществуват, само защото енергията представлява информация - от атома до клетката, от едноклетъчния организъм до милиардите галактически системи. При това говорим само за така наречения „физически свят".

Да притежаваш съзнанието на Водолея, означава да разбираш, че материята, както и всичко одушевено е енергия, а енергията е информация, което значи познание, знание, интелигентност, а в най-дълбоката си същност означава мъдрост, дух. В Духовната школа на Златния Розенкройц се използва също и понятието „фундаментална идеационна сила".

Клетките на сърцето притежават едно чудно свойство. Те могат да взаимодействат помежду си, без оглед на време и пространство. Всички останали клетки от тялото си взаимодействат посредством нервната система. Клетките на сърцето „разговарят" помежду си без други помощни средства. Извън пространството и времето, всяка една сърдечна клетка знае какво прави другата. Те „се държат" като енергия на едно по-високо или по-дълбоко ниво - това на душата, на което пространството и времето не оказват въздействие. Поради чудните свойства на клетките си, сърцето представлява генератор на енергия с висока вибрация душевна енергия.

ВСЯКА СЪРДЕЧНА КЛЕТКА ИМА СОБСТВЕН РИТЪМ. Генераторът е машина, която преобразува механичната енергия в електрическа. Сърцето ни е най-големият и мощен генератор в нашето тяло. И тъй като енергията винаги представлява информация - това на практика са две думи за едно и също понятие - можем да говорим за информация-енергия, а в най-висшето й значение - за Дух. Сърцето непрекъснато изпраща вълни с информация-енергия към всички части, органи и клетки от нашето тяло. Всяка телесна клетка, а те са 75 милиарда, сякаш се къпе в енергията на сърцето. И всяка сърдечна клетка - а те са милиони - притежава собствен ритъм. Другите клетки не притежават това свойство. Наистина всички клетки от тялото ни вибрират и трептят, защото всичко е енергия, но ритъмът на всяка сърдечна клетка е уникален. Всяка от милионите сърдечни клетки се намира в непрекъсната фина взаимовръзка с останалите сърдечни клетки. По този начин се формира неповторимият сърдечен ритъм.

Сърдечният ритъм наподобява оркестър с милиони оркестранти, които изпълняват симфония в абсолютна ритмична свързаност. По този начин мистерията на живота става доловима и може да бъде усетена. Сърдечният удар е много повече от едно пулсиращо движение. Той представлява енергийна мистерия, както на материално, така и на душевно ниво, чрез която чудесата на духа могат да се проявяват без оглед на време, пространство и разстояние. Сърцето ни е най-мощният и въпреки това деликатен, тих посланик на божественото, скрито в нас като вечна духовна искра.

Тази божествена жизнена сила, наричана още прана или изначална прана, вибрира дълбоко в сърцето ни и съществува навсякъде. Ето защо можем да кажем, че от всички органи, сърцето - също и като физически орган - притежава най-голяма съгласуваност с първоначалната жизнена енергия. И точно поради това то е най-подходящият инструмент, с чиято помощ божественият дух може да се изяви в човека. Електромагнитното поле на сърцето е пет хиляди пъти по-силно от това на мозъка. Казват, че ако можеше да се види, електромагнитното поле на мозъка, би имало оптичен ефект, сравним с този на светлината, когато поглеждаме към слънцето в ясен ден. Електромагнитното поле на сърцето е пет хиляди пъти по-силно от тази светлина! И това е само според измервания на съвременната медицинска наука.

40 000 000 ПЪТИ ГОДИШНО. В сърцето ни са скрити мистерии, за които не можем да мечтаем, нито дори да си представим. В буквалния смисъл на думата, сърцето ни е енергийна и светлинна мистерия. То е един светлинен орган, пригоден да реагира на Божествената светлина, преодоляваща време и пространство. Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри неведнъж са казвали: „С всеки удар на сърцето, във вас се ражда Христос." Чудесната симфония, която долавяме като биене на сърцето ни, е едно тихо послание от Великата жизнена мистерия. Тази мистерия става още по-дълбока, като вземем под внимание и помислим с любов, че една искра от Божествената светлина лежи в сърцето ни. Тази Светлина е неделима, вездесъща и съществува извън времето и пространството. Но тя е и центърът, микрокосмичното ядро на истинското ни същество. Тя е център и вездесъщност. Нашето сърце е генераторът, преобразувателят на вибрациите на Изначалната светлина. Около двадесет и петия ден от бременността на една жена, която често дори не знае, че е бременна, сърцето на ембриона вече е образувано и бие. То бие приблизително сто хиляди пъти на ден и около четиридесет милиона пъти за една година. През един живот от седемдесет години то бие почти три милиарда пъти. Можем да се запитаме как е възможно човек да не долови нито веднъж духовния зов на сърцето си, да не чуе поне един път в живота си тайнствения ритъм, отекващ в центъра на неговото съществуване. За разлика от другите органи в тялото ни, сърцето си винаги можем да чуем. То притежава свой собствен тон, можем да почувстваме ритъма на тази мелодия, пулсиращ в цялото ни тяло. Другите органи усещаме само когато не са добре - като тежест, неразположение или болест. Сърцето си винаги можем да чуем и усетим, непрекъснато долавяме присъствието му. Това е едно важно послание -сърцето е символ на вечното присъствие на Божествената светлина.

НЕПРЕСТАННА ГЛЪЧКА. Главата е олицетворение на нашето его, на земното ни аз. Нашето преходно аз се образува от редица фактори, но основното му седалище е в мозъка. Гласът на Аза никога не мълчи. „Глъчката" и „бърборенето" в мозъка продължават денонощно и никога не спират. През многобройните нервни разклонения, които водят началото си от мозъка, гласът на Аза изпълва всички части на тялото. Старият бог на разума управлява и владее нашето аз и не иска да предаде влиянието си. Мозъкът постоянно е нащрек и като самозащита реагира на всеки импулс. За човека е съвсем естествено съхранението на собственото му тяло и това намира израз в различни механизми, като чувства, усещания, мисли и воля.

Мозъкът или „богът на разума" е винаги „на пост". Наблюдава света около себе си внимателно, крадешком, за да реагира - да се отбранява или да напада, в отговор и на най-малката заплаха, била тя истинска или предполагаема. При това той прибягва до най-различни стратегии, за да се подсигури и да изпълни жизнената си програма за оцеляване. Интересно е, че мозъкът никога не спи напълно. Тук нямаме предвид функциите, които нощно време преминават така да се каже на „икономичен режим", за да поддържат тялото ни, а става въпрос за мисловните функции на „бога на разума". Плановете за себеутвърждаване продължават и през нощта. Сънищата също играят важна роля. Всичките ни страхове се раждат в мозъка.

В действителност съществува само един страх, страхът от смъртта. Ако се страхуваме от различни неща, то зад това винаги стои страхът от смъртта, независимо в какво е облечен той. „Богът на разума „страда от смъртен страх. Той предусеща собствената си гибел и затова непрекъснато търси нови стимули и информация; той не харесва стари новини, защото те не са новини. Той търси сензации, което буквално означава стимулиране на сетивните органи. Без тази храна, той ще залинее. Истинското спокойствие и тишината за бога на разума са мъчение, дори и от време на време да си въобразява, че има нужда от спокойствие, за да си поеме дъх. Но да си поеме дъх, за да продължи работата си, не означава истинска тишина. Бихме могли още дълго да говорим за качествата на „бога на разума". Той е твърде усърден в своята самоизява. А да говори много е едно от неговите отличителни качества.

Нека се върнем отново към сърцето и чрез него - към тишината на чистото, божествено съществуване. Чрез тишината, богът на разума бива детрониран, незаконният господар се превръща в слуга. Истинската задача на мозъка е да служи, а не да господства. Той трябва да се подготви, за да може след време да се превърне в трон на Духа.

ИНФОРМАЦИЯТА Е ДУХ. Енергията винаги е информация. А в своето най-чисто, божествено състояние, информацията е Дух. Първоначалното значение на думата „дух" е движение и работа. Хермес ни учи, че всяко движение започва и е част от нещо, което е неподвижно. Не ни ли прошепва същото и интуицията ни, идваща от дълбините на сърцето?

Нека на основата на тишината на сърцето си представим следното: съществува една енергия с толкова висока скорост на вибрация, че думата „висока" е неподходяща. Тази енергия е толкова „висока", „бърза", тя е вездесъща. Бихме могли да я наречем „божествена", защото за нас, хората, тя наистина е непознаваема. Тя е изворът на всяка енергия, неподвижната изходна точка на всяко движение, тишината. Можем да я разгледаме като чисто, вечно, божествено присъствие. Където действа тази божествена енергия, там съществува вечната Тишина. Всичко се ражда от тази Тишина.

Майстер Екхарт казва: „В цялата Вселена няма нищо, което така да се доближава до Бог, както Тишината". С всеки удар на сърцето в нас се ражда тайнствената сила на Тишината. Защото сърцето е инструментът, с който енергиите, преодолявайки време и пространство, могат да работят.

За да осъществим контакт с Тишината в сърцето и за да бъдем стимулирани от нея, от изключителна важност е богът на разума, егото, да се предаде на импулсите, проникващи през сърцето. Той никога не може от само себе си да замълчи. Всеки опит в тази посока е само потвърждение на собственото му съществуване. В дълбокото прозрение на своята безпомощност, егото има само една възможност: да се предаде на могъщия импулс, идващ от сърцето.

Предаването не може и никога не би могло да е действие на Аза, защото всяко такова действие, само би го утвърдило. Отдаване означава да бъдеш привлечен от божествената мистерия в сърцето, чрез божествената искра, вибрираща скрита дълбоко в него. Отдаването е процес. То не може да бъде заучено, практикувано или имитирано. То се развива под въздействието на привличащата сила на божественото светлинно ядро, вибриращо в центъра на нашето същество, което е и врата към първоначалния Живот.

(сп.Пентаграм, бр.4, 2008г.)