Звездни Цивилизации

понеделник, 7 юли 2025 г.

 🧭 Барсът от Русокастро: древният покровител, който ни гледа през вековете



🏺 Откритието, което разказва история

През 2021 г. археолозите от Регионалния исторически музей в Бургас откриват изключителен артефакт при разкопки на средновековната крепост Русокастро – керамично блюдо, изработено в техниката „сграфито“, датирано между 1350 и 1375 г. Върху него е изобразено могъщо животно в нападателна поза – с извадени нокти, полуотворена паст и замахваща лапа. Първоначално се смята, че това е лъв, но след задълбочен анализ изследователите стигат до извода, че това е барс – снежен леопард (Panthera uncia).


🐾 Барсът – символ отвъд времето

Барсът не е просто екзотично животно от Централна Азия. В българската културна памет той е древен символ на сила, бдителност и царствена защита. Изображения на барсове се срещат:


В Златното съкровище от Над Сент Миклош, датирано от IX век, което се съхранява във Виенския музей и е определено като прабългарско.


В Калояновия пръстен, принадлежал на висш аристократ от времето на Асеневци, където барсът е изобразен върху щит.


В барелефи от Стара Загора, където фигурата на голяма котка с петна и гневна осанка напомня именно снежен леопард.


В печат на цар Симеон Велики, съхраняван в частна колекция в САЩ, където отново се вижда фигура, наподобяваща барс.


🧬 Произходът на символа: Волжка България и още по-древни корени

Барсът е бил държавен символ на Волжска България, където се среща в хералдиката, монетите и изкуството. В съвременната Република Татарстан, наследник на тази културна линия, барсът продължава да присъства в герба и националната идентичност.


Някои изследователи дори предполагат, че барсът е част от древнобългарския зодиак, където всяка година е свързана с животински символ. В китайски източници България е наричана „Баодзялия“ – „страна на барсовете“.


🖌️ Техниката „сграфито“ – изкуство с дълбоки корени

Блюдото от Русокастро е изработено в техниката сграфито – декоративен метод, при който върху глинен съд се нанася ангоба (цветна глина), след което се гравира рисунка и се покрива с глазура. Тази техника е широко използвана във Византия, но анализът на глината от Русокастро показва примеси, характерни за българските земи, което подсказва местно производство.


🛡️ Лъв или барс: символна битка

В българската хералдика лъвът е утвърден символ, особено след покръстването и в периода на Второто българско царство. Но барсът присъства паралелно, особено в артефакти, свързани с езическото минало и прабългарската традиция. Някои учени смятат, че лъвът с петна, често срещан в сграфито-керамиката, всъщност е барс, маскиран от византийската стилистика.


🐉 Митология и символика

Барсът е не просто животно – той е митологичен страж, често изобразяван с крила или в динамична поза. В някои култури се свързва с:


Невидимост и ловкост – заради способността си да се слива с околната среда.


Сила и независимост – защото живее самостоятелно в сурови условия.


Покровителство над воини и владетели – като символ на царствена мощ.


🕊️ Завръщането на барса в съвременната памет

Историята за „шуменската пантера“ от последните години предизвика вълна от интерес и страхопочитание. Но тя също така възроди спомена за древните барсове, които са били част от нашата културна ДНК. Не като заплаха, а като пазители на народа.


✨ Заключение: очите на барса – огледало на миналото

Когато погледнем в очите на барса от Русокастро, не виждаме просто животно. Виждаме паметта на предците, символ на сила, мъдрост и устойчивост. Той ни напомня, че историята не е само в книгите, а в глината, в символите, в легендите.


И може би, когато следващия път видим изображение на голяма котка върху стар артефакт, ще се запитаме: „Лъв ли е това… или барсът отново ни гледа?“ 🐾










Няма коментари:

Публикуване на коментар