Исус разкри, че Богът на Стария завет е бил архонт - Църквата криеше това в продължение на 2000 години

 Когато завесата се разкъса: истината, която би сринала религиите, ако християните разберяха кой всъщност стои зад Стария завет

Представи си свят, в който една-единствена истина е достатъчна, за да разклати основите на всички религии, храмове, догми и институции, изграждани хилядолетия. Свят, в който хората внезапно осъзнават, че онзи, когото са почитали като върховен Бог, всъщност не е Творецът на светлината, а господарят на материята — Демиургът, главният архонт, създателят на затвора, в който душите се раждат и умират, без да знаят кой ги държи в плен. Това е истината, която гностиците пазеха, която Иисус намекваше, която богомилите проповядваха, и която институциите унищожаваха с огън, кръв и страх. Защото ако християните знаеха, че богът от Стария завет не е Отецът, за когото говореше Иисус, а фалшивият бог на този свят — религиозната система щеше да се срине моментално.

Гностиците твърдяха, че Яхве — богът, който заповядва войни, изтребления, кръвни жертви, наказания и страх — не е истинският Бог. Той е Ялдабаот, Демиургът, същество, родено от неведение, което в своята арогантност заявява: „Аз съм Бог и няма друг освен мен.“ Но истинският Творец — Монадата, Източникът, Отецът на светлината — никога не би произнесъл подобни думи. Той не заповядва убийства. Не изисква кръв. Не наказва. Не ревнува. Не властва чрез страх. Той е чиста любов, чисто съзнание, чиста светлина. Иисус говореше за Него. Но хората слушаха за друг.

Гностиците разказват, че една нощ в Галилея Иисус седял със своите ученици и четял от Тората. Те били стигнали до пасаж, в който Яхве заповядва унищожението на цели градове. Петър, разтревожен, попитал: „Учителю, защо Богът на нашите отци е толкова жесток? Ти ни учиш за Баща, който обича безкрайно. Но това не прилича на любов.“ Иисус затворил свитъка и казал думи, които никога не стигнали до канона: „Това не е Бащата. Това е Ялдабаот. Демиургът. Главният архонт. Той се представя за Всевишния, но не е.“ Това учение било заличено. Унищожено. Забранено. Защото ако се разпространи, религиите щяха да изгубят властта си.

Иисус не дойде да създава религия. Той дойде да разкрие измамата. Да покаже, че светът е под властта на фалшив бог. Да освободи душите от илюзията. Да каже: „Моят Отец не е от този свят.“ Да каже: „Царството Божие е вътре във вас.“ Да каже: „Познайте истината и истината ще ви направи свободни.“ Но институциите превърнаха неговото учение в система от правила, страх и подчинение. Те замениха вътрешната връзка с Твореца с посредници, ритуали и догми. Те превърнаха живата истина в мъртва религия.

Богомилите — древните български гностици — знаеха това. Те проповядваха, че светът е дело на зъл творец, че истинският Бог е Бог на светлината, че човекът е искра от този Бог. Те отказваха да се покланят на Демиурга. Отказваха да коленичат. Отказваха да се молят като роби. Затова бяха преследвани, горени, унищожавани. Защото казваха истината, която Църквата не можеше да позволи да се разпространи.

Гностиците вярваха, че молитвите на колене, молитвите на страх, молитвите на вина — не достигат до истинския Творец. Те хранят Архонтите. Те поддържат системата на Демиурга. Затова толкова много хора се молят ден и нощ и не получават отговор. Не защото Бог не ги чува. А защото се обръщат към фалшивия бог. Истинският Творец не иска просия. Не иска поклонение. Не иска страх. Той иска осъзнаване. Той иска пробуждане. Той иска човекът да си спомни кой е.

Иисус дойде да каже: „Вие сте богове.“ „Вие сте светлина.“ „Вие сте едно с Отца.“ Но тази истина е опасна за системата. Защото човек, който знае, че е едно с Твореца — не може да бъде контролиран. Не може да бъде манипулиран. Не може да бъде държан в страх. Затова религиите учат хората да се молят като роби, да коленичат, да просят, да се страхуват. Защото така енергията им отива към Архонтите. А истинският път е друг — не молитва, а заявяване. Не просия, а творене. Не страх, а осъзнаване.

Истината е проста и разрушителна: вие сте едно с Твореца. Не сте отделени. Не сте грешни. Не сте роби. Вие сте искри от светлината на Монадата. И когато заявявате, когато творите, когато излъчвате — вие говорите на езика на истинския Бог. А когато се молите на колене — вие говорите на Демиурга.

Ако християните знаеха това… ако разбираха, че богът на Стария завет е Демиургът… ако осъзнаеха, че Иисус дойде да разкрие тази измама… религиите щяха да рухнат. Храмовете щяха да опустеят. Архонтите щяха да изгубят власт. А човечеството щеше да се пробуди.

Но истината не може да бъде скрита завинаги. Тя се връща. Тя гори. Тя пробужда. И когато човек осъзнае, че е едно с Твореца — тогава веригите падат. Тогава Демиургът се разкрива. Тогава светлината побеждава.