Исус предупреди: Ранните християни наричали Яхве „Дяволът“ — Избраните знаят истината

 Исус предупреди: ранните християни наричали Яхве „дяволът“ — избраните знаят истината

В гностическите предания съществува едно учение, което променя самата основа на това как разбираме ранното християнство, неговите корени и неговите тайни. Това учение твърди, че Богът на Стария завет, Яхве, не е бил почитан от първите ученици на Исус като върховен източник, а като същество, което стои под истинския източник, същество, което създава, но не разбира, което управлява, но не обича, което изисква, но не дава. Гностиците го наричат Демиург, а някои ранни християнски групи стигат още по далеч, наричайки го дяволът, не в смисъла на абсолютното зло, а като символ на слепотата, ограничението и властта, която държи душите в материалния свят.

Това учение не е възникнало векове след Исус, както твърдят по късните институции. То се появява в самото начало, в общностите, които твърдят, че са получили знанието директно от неговия вътрешен кръг. Според гностическите текстове Исус е учил, че истинският източник не е Богът, който изисква жертви, страх и подчинение, а Монадата, абсолютното съзнание, което не наказва, не ревнува и не разделя. Той е предупреждавал учениците си да различават гласа на източника от гласа на създателя, защото създателят може да бъде силен, но не е върховен. Той може да създава светове, но не може да създаде любов.

Гностиците описват Яхве като същество, което вярва, че е единствено, защото не вижда източника, от който произлиза. Тайната книга на Йоан разказва как той заявява, че няма друг бог освен него, но гласът отвъд него му напомня, че е само отражение, само част, само излъчване. Това е причината гностиците да го наричат слепият бог. Не защото е зъл, а защото не вижда. Исус, според тези текстове, е дошъл да разкрие тази слепота и да покаже на хората, че истинският източник е отвъд света, отвъд законите, отвъд жертвите, отвъд страха.

Ранните християни, които следват това учение, не отхвърлят Стария завет, но го четат по различен начин. Те виждат в него историята на същество, което създава свят, но го управлява чрез страх. Същество, което изисква кръв, за да бъде умилостивено. Същество, което наказва цели народи. Същество, което ревнува. За гностиците това не са признаци на върховен бог, а на същество, което е силно, но ограничено. Те вярват, че Исус е дошъл да освободи хората от властта на този бог, като им покаже пътя към източника, който не изисква нищо, защото вече е дал всичко.

Това учение е било опасно за институционалната църква, която се оформя през втори и трети век. Ако хората вярват, че Богът на Стария завет не е върховният източник, тогава цялата структура на властта, основана на страх, закон и подчинение, се разпада. Затова тези учения са били обявени за ерес, текстовете са били изгаряни, а учителите — преследвани. Но някои от тези текстове оцеляват, скрити в пустинята, запечатани в глинени съдове, докато не бъдат открити отново в Наг Хамади. Те разкриват свят, в който Исус не е основател на религия, а учител на знание, което освобождава.

Гностиците описват пет признака, по които душата разпознава, че Яхве не е истинският бог. Първият е вътрешното безпокойство, което човек изпитва, когато чете истории за наказание и жертва. Вторият е усещането, че любовта не може да бъде изисквана чрез страх. Третият е разликата между гласа на Исус, който говори за прошка, и гласа на старозаветния бог, който говори за отмъщение. Четвъртият е интуитивното разбиране, че истинският източник не разделя хората на избрани и отхвърлени. Петият е споменът, който душата носи, че е произлязла от място, което не познава страх.

Гностиците учат, че човек може да различи гласа на Демиурга от гласа на източника чрез начина, по който се чувства. Гласът на Демиурга идва с напрежение, с изискване, с ревност. Той говори за правила, за наказания, за граници. Гласът на източника идва като тишина, като простор, като любов, която не поставя условия. Той не заповядва, а напомня. Не изисква, а освобождава. Не разделя, а обединява. Исус, според гностическите текстове, е учил, че човек трябва да следва гласа, който разширява съзнанието, а не гласа, който го свива.

Това учение променя разбирането за духовния път. То твърди, че човек не трябва да се страхува от бог, който наказва, а да се върне към източника, който обича. Че човек не трябва да се подчинява на закони, които ограничават, а да следва вътрешната си природа, която е част от Монадата. Че човек не трябва да се покланя на създателя на света, а да се пробуди за съзнанието, което стои отвъд света. Че човек не трябва да се страхува от дявола, защото истинската опасност е забравата, а не съществата, които управляват материята.

Гностиците вярват, че Исус е дошъл да напомни на хората, че те не са създадени от Демиурга, а от източника. Че тяхната истинска природа не е материална, а духовна. Че те не са роби на закона, а носители на искрата. Че те не са отделени от източника, а са негово проявление. Това учение е било потискано, защото дава на човека сила, която не може да бъде контролирана. Но то оцелява, защото истината не може да бъде унищожена, а само забравена. И когато човек започне да си я припомня, той разбира, че Исус не е дошъл да утвърди стария бог, а да разкрие нов път.

Така това учение се превръща в покана към пробуждане. То не отрича религията, а я надраства. Не отрича Бога, а го поставя в контекст. Не отрича човека, а му напомня за неговия произход. И когато човек започне да разбира това, той усеща, че истината не е в страха, а в свободата. Не е в закона, а в любовта. Не е в създателя, а в източника. И тогава думите на Исус придобиват нов смисъл, защото той не е дошъл да защити стария бог, а да разкрие истинския.